Б. Киров

Абсолютно не е вярно - валутния борд си го натресохме след Виденовата зима, когато заплатите станаха по 10 долара, а пенсиите по 5. Не сме хванати от друга планета, добре помним това време. Това беше най-големия грабеж в Българската история, тогава се заметоха и измиха всички дългове на олигарсите. Хайде сега, позволете и ние да си спомняме нещо.

Пропуснал съм това слизане надолу, предишнита ми информация беше доста по-нагоре.

Чак толкова опасно е - това е път към фалит! Гърция на н-та степен, но те бяха в ризницата на еврото и това ги задържа на повърхността, България има само спасителния пояс на валутния борд. Да печатиш банкноти без да имаш покритие в стоки означава да изхвърлиш на боклука валутния борд, да се откажеш от еврозоната и в крайна сметка от ЕС. Това е незащитима теза; КТБ в национален мащаб, сбъднатата мечта на олигархията.

Нека сега погледнем, макар и не в детайли, качеството на наличната работна сила в България. Вижда се, че най-активни са хората във възраст между 25 и 45 години – те са около 75 процента от всички работещи. В това няма нищо изненадващо, по-младите учат, по-възрастните между 55-64 са почти толкова, колкото и работят, от тях не работят около 120 000 души, вероятно в болшинството си ранно пенсионирали се. По-интересно е съотношението на хората с висше, средно и основно образование. Тук нещата изглеждат много добре на пръв поглед – близо 1 млн. или около една трета от работната ръка в България е от висшисти. При това процентът на реализирани професионално висшисти е най-голям. Не бива обаче да приемаме този факт прекалено оптимистично, защото нивото на висшето образование в България е на доморасло, провинциално равнище – един-единствен университет, СУ, влиза в световните класации до 100 университета с признати световни дипломи; един вид дипломите на тези хора си важат само у дома. По-късно ще видим в какви отрасли работи тази привидно високо образована работна ръка и дали те създават продукти с висока добавена стойност. При завършилите средно образование, които са повече от половината – 57 процента – също има нещо много позитивно, отбелязано от статистиката; повечето от тях, над 1.1 млн. от 1.8 млн. за записани като „с придобита професионална квалификация”. Последното е огромен плюс, но също трябва да се разглежда много внимателно. Ще видим от статистиката, че такава квалификация тези хора придобиват след завършването на средното си образование, а не в хода на него. Специализираните средни училища в България са изключително малко, пренебрежимо малко, квалификацията се придобива впоследствие и пак си остава въпроса доколко адекватна и тя и къде са заети да работят тези хора – в производства с ниска или висока принадена стойност. И не на последно място, поне аз си го задавам, въпроса: а дали тази записана на хартия квалификация не е получена фиктивно под натиска на профсъюзите, за да бъде обвързана с по-високо заплащане. По време на социализма се даваха така „разряди” – от първи до н-ти, като за вяко стъпалце човекът добавяше нещо към заплатата си. работил съм в строителни бригади, където съм бил свидетел как реално абсолютно неквалифицирани работници притежаваха най-висок разряд и получаваха въз основа на това заплати по-високи от професор в Университета. Това беше отклонение за разведряване. Друго положително на пръв поглед нещо в най-беглия поглед върху структурата на работната сила е, че много малък брой хора в нея са с основно образование – около 10 процента и пренебрежително малко с по-ниско от основно – 3 процента. те естествено са и най-ниско платени и заемат твърдо сектора на най-ниското стъпало бедност, макар че работят. Нека сега погледнем какви са перспективите за попълване на работната ръка с образовани и квалифицирани хора. Ако сравним данните за 2011-2014 г. на ученици, завършили основно и средно образование, не можем да не забележим нещо очебийно, а именно: във всяка от тези години се записват и завършват много по-голям брой деца в основното училище, отколкото в средното. По пътя от едното към другото отпадат десетки хиляди деца, като тенденцията с годините се задълбочава – през 2014 този брой на завършили основно и средно почти е два пъти по-голям в полза на основното. Какво показва това? Че в момента се извършва трансформация на работната сила в полза на нискоквалифицираните работници, тези хора преобладават два пъти. Докато в сега завареното положение съотношението работници със средно образование към такива с основно и е 6 към 1 в полза на среднистите, във випуск 2014 съотношението е почти 2 към 1 в полза на бъдещите работници с основно образование. Това означава, че работната сила от набори 2002-2003, която към 2025-40 ще бъде основното ядро на работната сила в България ще бъде поне с около 30 процента работници с основно образование или още по-зле, мнозинството от тези хора ще са потенциални безработни, чакащи на социални помощи. Ще продължа този не много приятен анализ в следващ постинг, където ще се опитам да обвържа бедността с образованието и квалификацията.

Ще започна от най-острия, според мен, проблем пред българското общество, генериращ бедност, предизвикан от бедност и очертаващ перспективи за още по-голяма бедност. Демографският проблем /1/ Една държава е толкова богата, колкото е голяма и квалифицирана нейната работна сила и колкото по-голям БВП е в състояние да произвежда тази работна сила. Работната сила зависи пряко от структурата и квалификацията на населението. Българското население се топи като брой и застарява и този тренд се усилва. Тук няма да анализирам неговата квалификация и образование, както и производителността на работната ръка, това ще направя във втората част. В този постинг само ще фиксирам моментното състояние на българското население през 2015 г. и една перспектива за развитие до 2070, направена от НСИ в годишника от 2015. Как изглеждат нещата сега /всички данни и графики по-долу са от Годишник на НСИ, 2015/: От 7.168 млн. население в България 4.7 млн. са на възраст между 15 и 65 години; от тях реално работят на постоянна и временна трудова заетост малко над 3 млн.; вътре в тази работеща част от населението, което произвежда целия БВП на България разделението е следното: - от 15 до 45 години, където е приблизително границата на средната възраст на населението в България от 42.5 г., населението в работна възраст е 2.7 млн., тоест повече от половината; от 45 до 65 години са още 2 млн. Работната сила в България обаче не е 4.7 млн., а малко над 3 млн. – откъде идва разликата, при положение, че в тази работна сила от 3.1 млн. има и хора над 65 години? Първо от безработицата, второ от неработещите учащи и трето от освидетелстваните от ТЕЛК като нетрудоспособни; Всички тези категории формират и днес внушителната цифра от – 1.7 млн. души във възрастов диапазон 15-65, но не включени в създаването на БВП, става въпрос за около 60 процента от потенциалната работна сила. От 0 до 15 години населението е 1.04 млн.; по-възрастните от 65 са 1.36 млн. Пирамидата на възрастовите групи по пол и години изглежда така: Какви са прогнозите направени от НСИ за следващите 50 години, и то без да се отчита миграцията: Цялото население при този оптимистичен вариант без отчитане на миграция ще бъде с 2 млн. по малко, тоест около 5.1 млн. По интересни са обаче вътрешните съотношения в границите на сегашната средна възраст за България от 42.5 г. в работна възраст между 15-45 ще бъдат 1.62 млн. срещу сегашните 2.7 млн., тоест с 1.1 млн. по-малко в следващия сегмент между 45 и 65 години ще бъдат 1.3 млн. срещу сегашните 2 млн. През 2070 в България ще има 3 млн. население в работоспособна възраст, което, ако се запази сега съществуващото съотношение на неработещи хора в работна възраст към работна сила означава, че реалната работна сила ще бъде от 2 млн. души и то с променена тенденция към изравняване на тези които са под 45 годишна възраст и тези, които са над тази възраст. 2 млн работна сила е 33 процента по-малко от днешната. Но това не е всичко. Днес 3 млн. работещи внасят своите осигуровки, с които се плащат пенсиите на 2 181 356 души /Към 31 декември 2016 г./ Защо хората в пенсионна възраст са 1.36 млн, а пенсионерите близо с 1 милион повече? Защото има големи групи от работещи, които се пенсионират много по-млади и тежат на пенсионната система, става въпрос за почти още толкова хора, колкото са хората над 65 години. Дори сега, при сегашната система на осигуряване, като се правят удръжки от заплатите на работещите, за да се плащат пенсиите на пенсионерите, парите за пенсии в НОИ не стигат до средата на годината, след тази дата пенсиите се изплащат като се заделят пари от националния бюджет, това става за сметка на повишаването на данъците и таксите. Днес тези данъци и такси отнемат 36 процента от заработените пари на всеки работещ българин. Нека сега погледнем какво ще бъде съотношението на работещи: пенсионери, което днес е 3.1:2.1 През 2070 г. по най-оптимистичната прогноза без да се вземат предвид хората мигриращи по икономически причини, населението над 65 години в България ще бъде 1.6 млн. от общо 5.2 млн. и при 2 млн. работна сила Това означава съотношение на работещи към пенсионери поне 2:2, защото по същата логика ще има повече пенсионери, отколкото хора на пенсионна възраст, или иначе казано – един работещ, ще трябва да плаща пенсията на един пенсионер. Това са цифрите, ако всичко си остане каквото е в момента и продължи да върви по тази инерция. И то по оптимистичната прогноза на НСИ. BU_popgraph 2016.bmp

Съгласен съм, демографската криза пряко рефлектира върху националната сигурност, но по мое мнение този проблем е породен от икономически причини- младите системно и масово напускат територията на България най-вече мотивирани за това икономически, това рефлектира върху цялата структура на населението, раждаемостта бележи спад, а смъртността расте, защото средната възраст на българското население е 45 години, а хората в пенсионна възраст са над една трета от всички. Нещата са като скачена верига, но първото звено в тази верига е невъзможността да се живее добре в страната, да се печели от собствен бизнес и да се продават знанията и уменията на реалната им цена на трудовия пазар. Политическата ни система формално е парламентарна демокрация с всичките и принадлежащи външно атрибути, такива каквито са политическите системи и в богатите европейски държави, но производството и реализацията на продукта в икономиката, както и неговото преразпределение, изкривяват и деформират нормалното функциониране на тази политическа система, работеща задоволително и много добре в други европейски държави. Проблемът, по мое мнение, не е в политическата ни системата, а в нейното деформиране и блокиране. Поне така мисля, може и да не съм прав, затова ще се опитам да анализирам различни аспекти на тази възможност, но на базата на фактите от икономиката.

В раздел икономика, Фружине. Няма нужда да я преименуваш, остави я така както си е.

Точно затова бих помолил модераторите да преместят цялата тази тема от военния раздел - за да не се политизира и военизира. Темата е 90 процента икономическа и 10 процента социология. "Защо е бедно българското общество и какви са възможните пътищата за решаването на този проблем" е най-точно формулираното заглавие на тази тема. Моля колегите да не го обвързваме с пропаганда и идеология. Атом е формулирал съвършено точно най-големия проблем на българското общество - бедността, - който генерира всички останали проблеми, но сам той е предизвикан от сложен възел други проблеми. Подходът ми към темата още в началото беше сериозен и базиран на статистика, числа и факти. Те могат да се оспорват и проверяват, но не и да се пренебрегват. За който тези неща са скучни, съжалявам, ще се опирам изцяло върху тях в тази тема, а числата и статистиката са тежка материя и искат време за осмисляне, систематизиране и извличане на смисъла в тях. Молбата ми е да не идеологизираме и пропагандираме.

Любопитен съм, тъй като в нашата и световна преса непрекъснато се пише за този свръх-развит гръцки държавен сектор, какво би показало конкретно сравнение между държавния сектор днес в България и този в Гърция. Подозирам, че българският държавен сектор е по-тежък и по-голям от гръцкия. Това което видях последните 2-3 години в Халхидики не кореспондира с думата "криза" - малките семейни хотели са работят на пълни обороти, дребните им собственици са си спасили парите от ноктите на кризата и държавата, като са ги инвестирали в подобрения и разширения на собствеността си, за престоя си в малко курортно градче 3Х7 дни видях само два пъти полицейска патрулираща кола с ненатрапчиво присъствие, но през цялото това време не видях нито един скандал някъде или нарушаване на обществения ред, както и нито един бездомен или просяк. Местната власт тихо и ефективно си вършеше работата, без изобщо да се забелязва.

Ако не ме лъже паметта, нямаше ли и нещо подобно у нас през същото време? Едни показни акции с хеликоптери облитащи големи имоти и малко прах из медиите, след което мехурчета върху блатото. В Гърция, доколкото в една предишна тема направих някаква ретроспекция на икономическото й развитие съвсем бегло, започва да догонва и надминава България по БВП и развитие още през 20-те и 30-те години на 20-ти век. Нещо в модела им още оттогава коренно се различава от олигархичната структура на икономиката, формирала се в България по същото време. Това ще се види само при конкретен анализ, но България и Гърция тръгват около 1890 година при ярко изразено икономическо превъзходство за България, след което някъде към 20-те години линията на България нагоре рязко се забавя, а тази на Гърция я изпреварва и това продължава до началото на войната. Какво се е случило в политически и икономически план в гръцкото общество през това време може да покаже само добре направен анализ. Само като предположение - може би обвързването на България с германския централизиран модел на икономика, може би обръщането на Гърция по същото време към либералния англо-саксонски икономически модел; все пак двете държави са от различни страни през Първата световна война, което предопределя и цялостната им ориентация, след това. Но икономическото изпреварване се случва още тогава. После европейските помощи след 80-те години само подчертават релефно тенденцията, за да имаме днес съотношение 4:1 в полза на номинален БВП, и то в криза, и население 1.5:1 Гърция спрямо България - в началото на 20 век тези съотношения са били огледално обърнати в полза на България. 20-ти век е благосклонен към Гърция, но провал за България. Такъв е крайният резултат.

На същото мнение съм, особено това е валидно за силната средна класа в Чехия, Словения и Словакия, но сега не мога да подкрепя мнението си с факти, а при анализ на такива във времето от ВСВ до днес съм почти сигурен, че ще се открият и причините и закономерностите. От една страна културата, както отбелязваш, от друга самата политическа и икономическа история на тези народи, защото техния "развит социализъм" вървеше по други пътища в сравнение с българския: там се запази дребната селска и градска собственост, което ще рече и средната класа с нейния навик да се труди отговорно за себе си. Чувството за собственост не бе изтръгнато така брутално из корен, както това се случи в България.

За мен ключовата дума тук е "трансформира", тази система не се промени, тя до известна степен успешно мимикрира, но не промени самата си същност. Пак Аврамов в този негов труд развива идеята, че олигархично корпоративната ситема от 30-те и 40-те години, когато всичко се концентрира като стопанска инициатива във военнизираната икономика, обвързана с германската военна машина, прави още една естествена за нея крачка към още по-голяма концентрация на стопанската роля на държавата при социалистическата тоталитарна държава. И - за съжаление е прав, - това отговаря на националната психика и нагласа на мнозинството от българите, колективната безотговорност, при която държавата поема всички негативи за индивида, а личното му благополучие се гради върху възможността да присвои по-голям дял от общото за себе си. Но това е съществувало като манталитет в предходните десетилетия с кооперативизма - кооперативи, кооперативни банки, взаимоспомагателни каси и т.н. Партиите с техните партизански разпри също са своеобразни политически кооперативи от индивиди, които реализират индивидуални ползи от политическите си боричкания за власт. Отсъствието на индивидуално съзнание, отговорност и инициатива. Най-ярко тази идея е формулирана в "Оптимистична теория за нашия народ" на Иван Хаджийски. Нейният антагонист е кръгът "Мисъл" от началото на века и интелектуалци като Боян Пенев.

Много интересен би бил паралелът в икономическото развитие на Гърция и България в исторически дискурс - примерно от Освобождението до началото на кризата при тях, там могат да се видят някои много отчетливи разлики. Най-вече ще се види къде се разминават линиите - възходящата при тях и низходящата при нас и в кои периоди тези линии сменят най-силно посоките си. Румен Аврамов в "Стопанския 20-ти век на България" някъде пише, че Гърция е оптималното което би могла да постигне в икономически план България. Мисля, че това е вярно. Но той не го е изследвал конкретно.

Приятелю, аз знам, че ние нямаме никакво значение за тях, то е взаимно, но няма начин да си умен, ако си седнал на един висок клон и през цялото време сам го режеш. Помисли сам. Седиш върху клона и го режеш. Би ли нарекъл такъв човек "умен"? И Буров го казва някъде "трябва да знаеш кога да станеш от софрата".

Приемам отговорите на Атом и Скуби за резонни, но това не отрича и моето твърдение за некадърност и недалновидност на този управляващ олигархичен елит, напротив, според мен - още повече го подчертава. Само изключително тъпи личности могат да виждат дългосрочни перспективи за собствено благополучие в целенасочено следване на такава управленска линия, превръщаща страната в катун. В конкретния антипод Атанас Буров имаме коренно различен подход - той залага на предприемчивостта и дългосрочните ползи за себе си и за цялата страна, нито за миг от активния си живот не изпуска тази перспектива. Правейки пари от политиката, той ги влага в печелещи предприятия - мини, фабрики, производство. това е било негово кредо, а като него е бил и по-голямата част от елита. Буров изпраща сина си да учи минно инженерство, за да ръководи семейния бизнес в минната промишленост, която развива с модерни методи и инвестиции. Купува и започва да модернизира Мини Перник и редица други ключови предприятия, слага ръка и върху тютюневата и хранителната промишленост, но работейки за собственото си благополучие, работи и за страната и работниците си. Хората работещи в банката му са много високо платени, но и много високо квалифицирани и внимателно подбирани лично от него. Сравнението между Буров и Д.П. и Ц.В. е смазващо в полза на първия като интелект и качества.

Какво е твоето виждане защо се случва системно всичко това, би ли го аргументирал?

От некадърност и недалновидност. Защото не са от класата на Атанас Буров. Това вече е на индивидуално ниво.

Не искам да се фокусирам върху двете лица, те са разновидност на един и същ тип система, според мен, която се нарича корпоративна олигархична държава. На индивидуално ниво разликата между тях е огромна – не само в произхода и образованието /единият е завършил ВИИ „Карл Маркс”, другият Сорбоната/, във всичко; интересно е какво обединява тези антиподи. По мое мнение, олигархичният модел за правене на бизнес и богатство, известен и с популярното улично название „Кой”: олигархия, правеща парите си от властта и постигаща корпоративна колективна власт посредством парите; това е вътъкът /дума научена от Фружин/. Защото, според мен, и двете фигури оперират в такава олигархична Корпоративна държава. България между 1923-44 и България след 1989 до днес в основата си са били и са структурирани като корпоративни олигархична държави, въпреки камуфлажа на демокрация, наметнат върху тях. В цитирания от мен по-горе текст самият Буров говори за същността на тази държава: „През 1929–1930 година, Тогава бяха на мода картелите. При картела, както знаеш, се уговаря цената и периметъра на отделния търговец, на отделния фабрикант. Картелът има за задача да въведе ред в конкуренцията и да запази строя, режима, икономиката, държавата. Картелът в кризисно време е най-доброто средство за регулиране на цените.” "Тютюн" на Димитър Димов е почти учебник, описващ израстването и организирането на такъв картел, "Никотиана", както и за връзките му с политическата власт. През 1934 г., Военния съюз начело с професионалния превратаджия Кимон Георгиев /същия който прави 9-тоюнския 23-та и деветосептемврийския 44-та/, отменя Търновската конституция, разпуска Народното събрание и забранява политическите партии. Това е на практика е чистата идеална форма на корпоративна държава. Ето как възторжено я описва един неин апологет тогава: „Като някакво идващо слънчево затъмнение е предстоящ тоя неизбежен крах на партизанската държава у нас. ... ще трябва всичко да се промени в тая държава из дъно, всичко с изключение на царския институт и армията, които и в новата държава в сегашния си вид ще останат на местата си и ще имат да играят своята историческа роля.” Бояджиев-Богданов, М. Безпартийната държава и новият парламент, София, 1934, с. 18-19. Буров е неизменен и ключов играч в Корпоративната олигархична държава преди Девети. Във всичките и метаморфози и превъплъщения. През 1920 той е министър на търговията в правителството на Стамболийски. Какво казва той 24 години по-късно за Стамболийски: „Стамболийски щеше да управлява и сега /1944!/, ако не бе неговият навик да поглежда в нашите паници. На банкерите. На чифликчиите. На наемодателите.” Как по-ясно и цинично може да бъде казано. Пропуска само още една "паница", властта от Царя”, но то и изброените три стигат. Ако не беше гледал в паниците на изброените господа, Стамболийски щеше да управлява дълго и честито Корпоративната държава. Спорът не е бил принципен, а семеен. Буров след това е два пъти министър, веднъж в правителството на Сговора, свалило с преврат Стамболийски, както и личен съветник на Царя с огромно влияние и власт в подземните коридори на политиката: неговото банково разузнаване и шпионаж са били по-ефективни от това на полицията, защото той ползва и тяхната информация за лични нужди. Той назначава на ключови постове в полицията бивши свои служители, които работят за него и са на заплата при него, докато стоят на постовете си в полицията. Познато нали? Комунистите не бързат да го пращат в затвора, след като идват на власт, те внимателно проучват богатия му опит на български Макиавели, знанията му са им необходими - едва след като изцеждат и последната капка от тях, те го хвърлят да умре в затвора. Тук няма да се занимавам с въпроса каква е държавата между 1944-89, тя се наричаше „социалистическа”, но ако се абстрахираме от етикета й, ще забележим същите основни елементи на корпоративната номенклатурна държава, само че изместени силно наляво и много повече концентрирани. Характерни елементи на такива държави могат да се забележат в авторитарни социални структури, колкото и отдалечени като идеологии и национални особености да са на пръв поглед. Това обяснява защо на времето „Фашизмът” на Жельо Желев бе конфискуван и протопен от лявата тоталитарна власт, защото тя разпозна себе си в това описание на дясната тоталитарна власт в Германия. Във всички подобни държави се формира ярко изразен олигархичен връх от свръхбогати и свръх овластени лица, които обсебват цялата полтическа и икономическа власт – тя, държавата, става тяхна колективна, но същевременно и лична, собственост, като същевременно е пряк източник за тяхното забогатяване. Второто лице от двете фотографии просто оплете играта и се скара с друго подобно лице от семейния кръг, което коства на плебса голяма маса от парични знаци, но се оказа само "шум в системата", а не системен проблем. Семейството се споразумя някак си, защото семейството е Джентълменски клуб. Мисля, че и ти описваш опит за създаване на подобна държава от мястото, в което живееш. Разновидности много – обща основа. Та разликата, според мен, не е само в бомбето, вратовръзката и образованието, но тези двамата ги обединява много по-силно едно нещо – формата на системите, в които са оперирали и двамата. Те са Кой. Това е синтезът на тезата и контратезата. Колежката изключително добре го е изразила в образ, явно има маркетингов талант, като е обърнала социалната пирамида с върха надолу, образът й онагледява начина, по който се вливат власт и ресурси в такива системи към Върха.

Блестящ анализ: теза + антитеза = синтеза. Пробвай с този метод да решиш това уравнение: + = ?

Това е работа за инспектор Катани или роднини на дон Цицероне, не бих могъл, само фото/синтезирам. Предлагам ти нещо друго по-забавно, "некои съображения" на най-големия Кой от преди 9 септември 1944, Банкерът Буров. Този забележителен мъж е бил три пъти министър в три различни правителства и е въртял на пръста си политиците и докато не е бил в политиката. Enjoy: "Аз вярвам, и съм сигурен, че някой ден ще оценят умните хора в България. Смея да твърдя, че не съм от простаците и ще се поинтересуват от моя опит на човек, банкер, търговец и дипломат. Защото умът не се създава на пазара — той се създава в нацията, в епохата. Моята епоха бе бурна, търговска епоха. Вие, младите, сега я определяте само с една-единствена думичка — капиталистическа. Подчертайте това. И я отминавате. Защото не ви пасва. А тази епоха искаше тройно повече работа и петорно по-голямо напрежение от вашата. Вие искате да работите само по 8 часа на денонощие, а 16 часа да ги профукате за сън, за наслади. Къде дават тъй? Кой позволява това? Вие, ако не работите денем и нощем, сте свършени. Вие трябва да работите като зверове, за да оцелеете. И това ще стане. Ще заработите, вашата мамица, ще заработите и ще си спомняте за мене, за банкера Буров, който ви казва, че няма богат човек хайлазин, няма богат човек, готованец. С министерски декрети нищо не се прокарва — това го знам, защото три пъти съм бил министър. Това е енигма, загадка и фикция. Властта е реална само тогава, когато има много пари. През 1929–1930 година, господин Памукчиев, когато се водеха тези пазарлъци, аз бях министър на външните работи, но си ръководех и банката. Аз бях и министър, и търговец. Защото казах вече — при мене се работи двойно и тройно и аз сам давам пример за това. Тогава бяха на мода картелите. При картела, както знаеш, се уговаря цената и периметъра на отделния търговец, на отделния фабрикант. Картелът има за задача да въведе ред в конкуренцията и да запази строя, режима, икономиката, държавата. Картелът в кризисно време е най-доброто средство за регулиране на цените. Трябваше да работя с пълни кретени и глупаци, като проф. Ал. Цанков, като Андрей Ляпчев, като д-р Стоян Данев и като последния кретен на България Александър Стамболийски. Да държиш властта, да имаш армията, полицията, оранжевата гвардия, 90 на сто от селото да е зад тебе, с тебе, да спечелиш изборите с 99 на сто и да ти ритнат шута, да ти ударят ритника на 9 юни. От такъв по-голям глупак няма. Затова го смятам за кретен. Изобщо в живота си, господин Памукчиев, аз съм работил с много изтъкнати кретени от национален мащаб. Стамболийски щеше да управлява и сега, ако не бе неговият навик да поглежда в нашите паници. На банкерите. На чифликчиите. На наемодателите. Българинът прощава за всичко, но не и на преуспяващите. Или на тези, които стоят над него.Българинът с пари се смята за много по-умен от този, който ги няма. Няма да съм жив, да ви видя аз вас, другарчетата, как хубавичко ще се охраните, какви хубавички коремчета ще отвъртите, как ще лапате на приемите, няма да го видя. Но то ще стане. Помнете ми думата. Вие, хубавите млади момчета сега, ще пуснете гуши, ще овесите кореми, ще станете свине. Защото лакомията и властта правят хората свине.Ето, това го запишете и го подчертайте. Човек не става свиня само тогава, когато си слага юздата сам. Трябва да става от софрата тогава, когато му е най-сладко ястието. Хората обичат овцете, особено когато могат да ги доят и да ги стрижат, за това овчата политика е най-добрата политика. Овчата маскировка е най-фината маскировка. Ето защо големите политици, от ранга на Гешов и на Андрей Ляпчев, винаги са си намятали по една овча или агнешка кожа на гърба. Плуват си с нея в живота, в банките, в политиката, пасат си кротко и доживяха дълбока старост. Защо в България никога не е имало демокрация? Защото никога не сме имали помощи от никъде. Без пари и колонии няма демокрация. Света го движат не политиците, а парите. Политиците са били само щурманите на параходите. Параход без платна, без вятър, без пара, без бензин не върви. Това са парите. Параход без шанс също не върви. Извие се ураган, потопи го и край. Трябва съчетание на ума, на шанса и на парите. Чиновникът има особена психика. Той, като поробен човек, като командван човек, е нула като личност. Е, добре, вие комунистите ще превърнете 90 на сто от хората в държавни чиновници. Как ще ги превъзпитате? Как? Александър Пенчев от Търново, през 1897 година се събра с Пекарев и с Цанко Бакалов — Церковски и решиха да създадат една организирана партия. Моят баща, който имаше, както Ви казах, петнайсет чифлика и Добруджа, забеляза това. И реши да вкара свои хора в това движение. Същото решиха да направят и Холевич, и Ючормански, и Бързаков, и Хаджи Минчович, бащата на Султана Рачо Петрова, който имаше двайсет чифлика в Добруджа. Ние действувахме на принципа на царете. Те винаги, по всяко време, имат ръководни хора във всяка една партия. Те, чрез своя агентура, ръководят тези партии. Земеделският съюз се роди в главата на богатите. Стамболийски бе селянин. Трябваше да плаща, а той не искаше да плаща.Съветниците му до един бяха честни, но прости хора — и Стоян Калъчев, и Сергей Румянцев, и брат му Васил. Аз съм изучавал изтънко, детайлно цялата политика на този голям българин. Той бе голям — и на ръст, и по ум, и по воля, но бе малък в предвидливостта. Няма да жалиш финансите на държавата, когато трябва да укрепваш властта си. Ще даваш на армията, на полицията и на опозицията. Ще храниш добре тези три фактора, за да управляваш вечно. Е, добре. Вие сте министър-председател. Имате пари. На кого ще ги дадете? На учителите ли? Глупости. На опозиционните водачи, то се знае. Давате им по една министерска заплата и… край. Управлявате чрез тях и срещу тях. Управлявате за тяхна сметка.Умните хора, като Бисмарк, са въвели този ред, а преди тях — римските императори. Учи се от Рим и ще управляваш вечно. Това е закон на живота. Румъния нанесе най-страшния удар на България. Ние гонихме, бихме, преследвахме сърбите през 1913 и през 1915 година. Но не е имало защо… Трябвало е да гоним Румъния, защото Добруджа, това значи сигурен хляб за България. За какво ни е била тази келява провинция — Македония? Ах, какви глупости съм правил и аз за нея. Какви… Добруджа, Добруджа ни е люлката и щастието на нас, българите. Който е бил в Добруджа, той е ял сладък хляб, той е пил сладка вода, той е бил щастлив. Казах вече — всеки българин се смята за потенциален депутат, политик, водач на партия или най-малкото главен секретар на министерство. По-долу — не. Всеки българин иска да влезе в парламента. Всеки българин иска да пише на визитната си картичка: „о.з. полковник“, „о.з. генерал“ или „бивш министър“. Това му е мечтата. Само банкерите нямаме тези надежди и блянове, защото имаме в ръцете си реална власт и пари. Безпаричните, гладните, долните хора искат да стават министри, дипломати и депутати. Болест, жива болест. Най-трудното нещо на този свят е на един източен изостанал народ да му създадеш трудолюбие, ученолюбие и уважение към закона. Ние би трябвало да научим българина да живее разумно, със сметка. Да пести, да трупа. Но и да гледа другите народи. Те продават часовници и бижута и получават милиони…Казвам „бижута“ в преносен смисъл. За мене „бижу“ е нещо великолепно: мискетово вино от село Баня, Карловско, от Чирпан или Карабунар, Карамусал. Бижу е и белият, кехлибарен грозд „Афузали“, с едри, като сливи зърна. Те се топят в устата ти. Това е най-красивото бижу на света. Де ги, де ги стадата от сиво Искърско говедо? Няма ги. Те бяха бижу. Де ги, де ги стадата из Добруджа — стадата от крави, волове, коне, кончета, хергелета, овце и кози? Няма ги. Това е най-хубавото бижу на света. Вие, младите, ще ядете един ден камъни и пръст, защото няма да има кой да ви произвежда. Парата е тази, която движи машината на живота. Тя е бензинът. А личният интерес, това е двигателят с вътрешно горене. Депутатите в България са били винаги резерв на профанерията и авангард на лакомията. Ние, българите, като започнем да се въоръжаваме и след година-две войната започва. Така направихме през 1910 година и през 1912 войната започна. После, през 1913 година постъпихме пак така и през 1914 година войната, световната война започна. Просто проклятие. Затова според мене на България със закон трябва да й се забрани да се въоръжава. Ние имаме лека ръка на въоръженията — въоръжим ли се и войната е готова. България има нужда от фабрики. Но не да създава пролетариат, както искат комунистите, а да създава заможни хора. Само заможният човек, независимият и сигурен в хляба си човек купува книги, чете, мисли, образова се и учи децата си. България е плакала, викала и потъвала в борчове от професионални политици. Професионализъм е нужен навред, само не в политиката, подчертайте това два-три пъти. Не в политиката. Аз бях преди всичко банкер, финансист. Ляпчев бе стопански деец, организира Популярните банки. Цвятко Бобошевски — министър на търговията — бе юрист, имаше професия човекът. Без професия ли е някой — не бива да се допуща в политиката. Това е гибел за народа. С вашите дрънканици и глупости за коопериране на земята, на селянина, да го вкарате в общия кюп, в общата делва. Само там, на нивата, си проличава разликата между отделните хора. Земята е една, слънцето е едно — трябва да се получават еднакви реколти от едно землище, от една „ялия“, от една и съща земя… Но не се раждат. Земята на умния, на работния селянин е една, а на мързеливия — друга. Природата е дала на работния човек две ръце и жажда за работа. И на мързеливия също е дала две ръце, но в главата му има хитрини, а не жажда за работа. Чиновниците ще ... майката на света, на тази свята българска земя. Чиновническата бюрокрация, чиновническата аристокрация. Ние в банките не търпим излишни чиновници. Ние даваме пари само на хора, които работят и не говорят. По време на работа в банката не се пуши, не се пие кафе, не се говори. Повтарям, в банката само се работи. Ако ти беше чиновник в моята банка, аз нямаше да разговарям с теб. Ти щеше да идваш при мене като войник при генерал. И щеше да искаш разрешение да разговаряш с мен. Тогава се създава така нареченият пиетет — уважение. Това не е приумица. Това не е измислица на бюрократите, не. Това е уважение. В света на парите, господин Памукчиев, няма милост, няма прошка. Човек все трябва да плаща с нещо за всяка своя грешка, заблуда или политическо заблуждение. Или с главата, или със свободата, или с имота си. Ненаказан политик не бива да има. Който пръв създаде прецедент за беззаконие, да се разкъсва на четири коня. Ние, българите, след Иван Вазов не сме имали умен министър на просветата. https://chitanka.info/book/4295-sreshti-s-burov

Там си мисля, че нито е за първи, нито за последен път. А наказанието на студента е послание: "Не правете така отново, мълчете си." Омерта в побългарен вариант. Защото, доколкото разбрах, преподавателката казала: който иска тройка, да си остави работата с празен лист, който иска за повече, да пише. Останали 2-3 да пишат.

По мое мнение непреодолим проблем пред борбата с корупцията е, че тя е нормативно регламентирана. Как да се бориш срещу законите, които нормативно регламентират възможност за корупция. Все едно човек да се вдига сам, като е стъпил върху земята - ами ще се забие сам дълбоко, колкото по-силно се вдига. Вчера слушах с едно ухо някакъв представител на полицията, който разказваше как са разкрили схемата с митничарите, пропускали определени фирми без проверка. Разказваше колко умело са ги следили и записвали дълго време, за да съберат доказателства и по едно време каза нещо подобно "тези които са си плащали и тези на които са плащали /превозвачите и митничарите/ са били взаимно доволни." А Ревизоро днес го допълни в сутрешен блок: митничарите, каза, са "момчетата със златните ключета в уста", те ще мълчат, нищо няма да кажат, и всичко ще свърши с тях. Ревизоро ги разбира тия неща.

Вярно, че статистиката понякога е стъкмистика, но в тези цифри е голата истина за БДЖ. Аз самия поне от 10 години не ползвам услугите им, пътувам винаги с автобус. Защо го субсидират в този му вид? Не знам, може би социален "данък спокойствие", за който стана дума, както беше и с Кремиковци. какви сълзи се проляха за този соц.мастодонт, какви драми бяха, сега пълна тишина. София живна откъм опушване. Далаверите около продажбата му не коментирам, там е епос. По аналогия нещо подобно ще се развие, ако тръгне и приватизация на БДЖ.

Така е, но според мен това минало е безвъзвратен спомен. България, пак по мое мнение, никога повече няма да се върне към средната си класа от земеделски собственици. Урбанизацията пресече такава реална възможност, отделно тъпо проведената земеделска реформа с връщането на земята от кооперативите, това пак според мен. Аз също имам някаква наследствена земя, но от тримата наследници на дядо ми, баща ми и двамата ми чичовци, и сега петима техни наследници, заедно с мен, единствено един е фермер в реалния смисъл на думата, той е средна класа земеделец, но неговите деца не са и няма да наследят този занаят. Дотам. Средна класа у нас по мое мнение може да се създаде като широка самоиздържаща се и независима поради това социална база в градовете предимно в сферата на услугите, най-обобщено. Защото да правиш компютърна анимация или електронни книги също е в сферата на услугите, каквато е и работата на фризьорката с малко квартално салонче. Но такива хора на сегашния етап в България се изключително силно притиснати да се развиват и да печелят добре от: 1. административен рекет и тормоз. 2. нелоялна конкуренция на монополисти олигарси, които също са навлезли в тези сфери. Затова пиша, че на България да се развива като просперираща пазарна икономика, според мен, най-много пречи Моделът Кой. Този модел е като паяк, чиято паяжина обхваща целия социален, политически и икономически живот. Той е централен източник на корупцията, блокирането на съдебната система и прекалената бюрокрация. Нещо като Гордиев възел на всички останали проблеми. Точно този модел, наречен от улицата "Кой" заслужава специално внимание за проучване и анализ, защото там е скрит заровения златен ключ към възраждането на българската икономика и общество. Малко патетично стана, ама няма друг начин да го кажа по-синтезирано. При анализ ще бъде дълго и скучно, пълно с цифри и факти, а малцина са любители на такова четиво.

Кой.