Б. Киров

Освен ако не се е родил заченат от Дух Божи малкият Лукан, докато Сирков е учил занаята; но ето как иначе се твори цял сюжет за роман на Агата Кристи, защото виж какъв роднински пръстен би се очертал около Левски с роднинството на Хашнов - двама братя водят двете жени, срещнали се за последно с Апостола - Мария Сиркова и Величка Хашнова; отделно другите две действащи лица - Николчо Цвятков и Латинеца също са роднини, а за капак Марийка Сиркова се жени пак за роднина, след като овдовява. Поне Гечо Хашнов отпада от тази роднинска верига, както се изясни. Но един друг въпрос, Стаски, у Левски при залавянето му е имало около 4500 гроша, за това пише и Николчо, спомня си го, ако не се лъжа и някои от турските стражари - Али чауш или Юсеин Бошнак; тези пари по твои сведения откъде ги взема той, от Сиркови или от Хашнови, когато минава последния ден през тях. И не трябва ли комитетските пари да са доста повече от тази сума? Всъщност, според теб, защо отива при Величка преди да тръгне към Къкрина?

Така е, и става нещо като фолклор от рода на народните "певци", цялата история за Левски е затлачена с такъв "Фолклор", повтаря се "от уста на уста" и от писание в писание. В случая с Гечо Сирков и Гечо Хашната една проверка на пръв поглед, без никакви документи веднага би потвърдила, че ти си прав, че Гечо Сирков и Гечо Хашнов са съвсем различни лица: ето как, Величка Хашнова е родена през 1831 г., а синът й Лукан Хашнов, български строителен инженер и академик, е роден през 1862 г., т.е. точно в годината, в която Гечо Сирков е учил занаят в Белград с Христо Иванов Големия и Христо Цонев-Латинеца; малко вероятно е, да кажем почти никак таткото да е хукнал да учи занаят в Белград, оставяйки жена си с невръстна рожба в Ловеч да се оправя сама. Освен това, синът му няма да носи фамилия по прякор на баща си.

Цитираш обаче не написан от мен текст, а цитиран в мой пост текст от друг автор: Христофор Марков http://www.vasil-levski.eu/за-левски/spodvijnitsi/христо-цонев-латинеца/ Така че документ трябва да се иска от него. Между другото, в същия сайт в раздела за Никола Сирков отново се повтаря твърдението, че Гечо Хашната, мъж на Величка Хашнова, и Никола Сирков са братя и Гечо Хашната е прякор на Гечо Сирков. Не го твърдя аз обаче, още повече, не разполагам с никакви документи нито че е така, нито че не е. Абе много роднинска история стана тази с укривателите на Левски, направо отбор от роднини - "милиционер - роднина", както казваше Тошко Колев в една от ролите си. Но ако трябва да съм сериозен, всички "сгрешени" спомени, мемоари и тълкувания също са много ценни, доколкото съзнателно или не прикриват някакви факти, а това вече е сигнална ракета за всеки обективен изследовател. При няколко кръстосани проверки на факти от други източници могат да се установят до голяма степен и мотивите за изопачаване. Това по повод на зачеркването на мемоарните източници.

Пак прегледах дискусията в тази тема, по-внимателно репликите ми с Баал, който нарича "извори" спомените на съвременници, тези на Никола Цвятков, Али чауш и т.н. Според мен спомените не могат да бъдат "извори", в различните варианти от спомените на Никола Цвятков например има фрапиращи противоречия, тези на Али чауш пък са записвани през 3-та и 4-та ръка и са правени много късно, същото важи и за спомените на Марийка Сиркова, там в различните варианти през времето се казват противоречащи си неща. Единствените "извори" могат да бъдат документите като личната кореспонденция на Левски, касови книги и тефтери на комитети, както и османската административна документация, а твърда опора за изследователя са фактите, там не може да има неточност. И тъй като в тази материя сега се борави без достатъчна като база опора на документи, спекулира се с "извори" от рода на споменатите "спомени". Едно внимателно и компетентно пресяване обаче на твърдо установени факти и истински извори, каквито са оцелелите писма на Левски и малкото османски документи би могло да елиминира почти всички натрупани несъответствия в спомените на съвременници и последвалите им тълкувания от различни автори във времето след събитията. Не бих "ударил кръст" нито на прима виста, нито и след това на нито един документ , доколкото споменатите спомени на участници в събитията биха могли да се нарекат "документи", но бих го разглеждал много критично във връзка с твърдо установените факти и в цялостения контекст на всички останали документи.

Да отсееш житото от плявата е най-големият професионализъм, за който мога да се сетя. Успех!

Ако някой може с точност да покаже и докаже това, ще има много голям принос в разбиването на два мита: 1. Че поп Кръстьо е предателят на Левски. 2. Че Васил Левски не е предаден и е заловен случайно в Къкрина. Лично аз стигам дотук, до ясното разбиране, че и двете неща са мит. Пак повтарям, преки доказателства за разбиването на тези два мита, според мен, трябва да се намират в турските исторически архиви, всяка държава съхранява паметта си в такива архиви, а Османската империя не е била измислена държава. Другият начин да се разбият тези два мита е чрез косвени доказателства и използване на налични, достъпни за нас извори и документи, но този път е много криволичещ и обиколен. Едно че спомените на съвременници, според мен, не са надежден източник, второ, че ако се намерят частични документи, какъвто е случаят със инцидентното попадане на турските архиви от процеса срущу Левски в български ръце, изследователят ще трябва да реставрира събитията подобно на палеонтолог, възстановяващ цялото по отделни елементи.

+++ Лично за мен логиката ти е непоклатима, няма какво да оспорвам от така изложените от теб аргументи. Моето виждане съвпада почти на 100 процента с това, което си написал. Бих искал само да вметна, че нещата би трябвало да се гледат и от по-голям мащаб, не само на нивото на конкретните хора, за които пишеш и в конкретната обстановка на Ловеч през тези фатални за Левски дни. Външни фактори, съперничество за власт сред емигрантите ни във Влашко и Сърбия, амбиции за власт сред местните дейци, потенциалните и реални възможности на османската държавна машина и нейните шпиони, те са недооценени, други външни сили, всички тези вектори си взаимодействат, в комбинация с изложеното от теб за състоянието на нещата в Ловеч.

Не е точно така, този аргумент е тухла в пъзела, но картинката с предателството на поп Кръстьо ще рухне, ако го няма другият, завършващият, с "комитетския хан"; защото в Шифрованата телеграма само се доказва, че попът бил "мухбир", демек сътрудник на властта, такъв обаче е и Яким Шишков, в чието лозе е проведена цитираната в шифрограмата среща, а "мухбир" е доста широко за тълкуване понятие, може да се преведе и като "посредник"; така че Шифрованата телеграма само слага темела на обвинението срещу поп Кръстьо, но завършващата конструкция на това обвинение, покрива, е неговото знание за Къкринския хан като място, в което ще нощува Левски, защото е "комитетски хан", ако попът не знае предназначението на това "специално място", остава версията за ясновидството на Али чауш, който пише в спомените си, че нямало къде другаде да нощуват пътниците, освен в хана на Латинеца. Да, но не е така, можели са да пренощуват и на други места, в частна къща или в друг хан. Най-ясно е показан този ход на мисли в книгата на Росен Янков - той доста аргументирано разбива мита за "проницателното ченге Али Чауш", колкото и да не му го признават някои; но пак се опира върху предопределеното без доказателства твърдение, че поп Кръстьо като касиер на комитета знае за хана в Къкрина. Иначе как точно него да посочи, за да се завърши схемата с предателството му? Попът, като касиер, ако е плащал от комитетски пари за този хан, наистина трябва да е наясно с неговото предназначение. Но кой и как е доказал, че такива пари са били плащани? Или на обратно същия въпрос - кой и как е доказал, че такива пари не са плащани? Ето защо те питам, можеш ли да посочиш факти и документи, с които да се аргументираш, че не са?

Това е нещо много по-различно обаче от "комитетски хан" и "нает по поръчение на комитета хан" и вече до голяма степен променя цялата картина. Но уточнението е съществено, защото където и да отвориш - академични издания или популярни сайтове - се повтаря една и съща мантра, "комитетски хан". Тази мантра обаче е като патерица, подпираща иначе куцащата откъм здрав смисъл поява на турската потеря точно на това място в точното време, защото турската потеря се прицелва точно в този хан. От една страна аргументите за проницателността на ченгето Али Чауш и фаталнатата случайност на твърдящите че предателство няма увисват като непрани гащи, защото се появява елемент на ясновидство, от друга защитниците на теорията, че предател е поп Кръстьо се лишават от главния си аргумент, че той е знаел за този комитетски хан.

Въпросът за ханчето в Къкрина не е маловажен, защото той служи като аргумент на защитниците на концепцията, че предателят на Левски е поп Кръстьо. Логиката е ясна: попът като член на комитета знае за това комитетско ханче, посочва го на турците като място, където да търсят Левски и точно това завършва картината на неговото предателство както и обяснява иначе трудното за обяснение появяване на турската потеря точно в това ханче при положение, че в Къкрина е имало още две, преди Къкрина още едно, да не говорим и за други възможни места за нощуване - но обиски и претърсвания не са правени на други места, ерго - попът е казал "фанете тогоз" - това е схемата като почнеш от Каравелов и Вазов, минеш през Захарий Стоянов и Д.Страшимиров и стигнеш до така недолюбваният в този форум Росен Янков, всички тези автори градят хипотезата си върху знанието на попа за съществуването на "комитетския хан" на Латинеца; при всеки от тях има варианти в тълкуванията, но опорната им точка е една, ханът е на комитета, попът е знаел за него, посочил го е като място. Страшимиров дори развива сценарий как попът насрочил среща в хана на Левски, за да се преглеждат сметките с тефтера на организацията, затова и писал в уж подхвърлените писма до Величка да донесе тя тефтера и т.н. Но всичко се върти около едно недоказано твърдение, че ханът е нает от комитета. Аз самият в началото се подведох по написаното от Параскев Стоянов, но когато го прочетох внимателно, видях, че там освен голословно твърдение липсват доказателства, а това биха могли да бъдат някакви отразени сметки в комитетските разходи, или както ти сам написа - в тефтера на Левски, който прилича на приходно-разходна книга. Но такива няма.

Значи Стаски, след като излизаш с това твърдение така категорично, редно е да го докажеш с някакви факти и документи, защото иначе има дума срещу дума. Парашкев Стоянов пише, че е нает този хан от комитета в Ловеч, после автоматично това се повтаря и от следващи автори, така е останало записано черно на бяло; сега ти, в това тук те подкрепяше и Баал в темата, излизаш с твърдение, че Христо Цонев-Латинеца е наел този хан като частно лице с частен интерес - аргументирай се, моля. Другото важно нещо в този твой пост, което ти си отбелязал е "и не само той" - уточнявам за протокола, в Румъния за Общото събрание на БРЦК придружител на Левски от Ловечкия частен революционен комитет е Марин Поплуканов, това е документирано, както в писмата на Левски, така и от присъствените протоколи на Общото събрание в Букурещ.

По спомен, без да мога сега да го цитирам конкретно, мисля, че Параскев Стоянов пръв твърди това, че ханчето е наето от комитета; по-късно Кацев-Бурски го повтаря в анкетата си, ако не греша; но си прав, и в двата случая няма конкретни доказателства потвърждаващи това. По-късно, според мен, историците започват да повтарят тезата за "комитетски хан", защото тя се вписва в картината с предателството на поп Кръстьо, който видиш ли, посочил този хан на турската полиция, защото е "комитетски". Дори Страшимиров използва тази теза като главна "опорна точка" в книжката си-памфлет "Левски пред Къкринската Голгота". Но Страшимиров в предговора си към тази книжка не се стеснява да дефинира историята като дълг, а историкът като жрец на този дълг към паметта на Отечеството. Само че, по мое скромно мнение, жреците изпълняват ритуали в храмовете, но не са изследователи.

Написаното от теб не противоречи на тази информация, с изключение на твърдението, че ханът в Къкрина е бил нает по поръчение от Ловчанския комитет от члена на този комитет Христо Цонев-Латинеца; между другото, тази информация упорито се повтаря и в официално публикувани книги като "Васил Левски - документален летопис 1837-1873", ДИ "Петър Берон", 1987, под редакцията на Кирила Възвазова-Каратеодорова. Вероятно авторът от цитирания сайт се позовава точно на това издание, защото виждам същия стил на излагане на дати и събития в хронологичната част на сайта, не твърдя, че са ги преписали дословно. "Христо Цонев Латинеца или, както още са го наричали, Малкият Христо e важен съратник на Левски, член на Ловешкия революционен комитет. Роден е през 1848 г. в с. Къкрина, Ловешко. Според други източници е роден около 1846 – 1847 година. Баща му Цоньо Кулаксъзов се преселва от Къкрина в Ловеч през 1844 година. Христо учи в родното си село, но след смъртта на баща си заминава за Влашко да работи. Там се събира с хъшове и слуша разкази за гарибалдийците, които той нарича „латини“, откъдето идва и прякорът му – Латинеца. В началото на 60-те години на ХІХ в. емигрира в Сърбия. За отиването му в Сърбия има оставени спомени от Христо Иванов Големия-Книговезеца. Христо Иванов и Христо Латинеца са братовчеди, вторият е син на лелята на Книговезеца – Сава. Христо Латинеца е братовчед и на Никола Цвятков Казанджийчето, който пък е доведен брат на Големия. Тръгват от Ловеч тримата братовчеди: Христо Иванов, за да учи занаят по европейските страни, Гечо Сирков (Георги Сирков, Гечо Хашната, брат на Никола Сирков и съпруг на Величка Хашнова) и Христо Латинеца. През Никополския път стигат до Свищов, където работи табаклък по-малкият брат на Големия – Трифон, който тръгва с тях за Белград. Когато пристигат в Белград, питат за Раковски, на когото носят препоръчително писмо. След няколко дни Трифон става кундураджия в Белград, а Христо Латинеца – кафеджия. Така, макар и да не са участници в Първата легия, Христовците са свидетели и се включват в обграждането на Варош капия заедно с момчетата на Раковски. От тогава е и познанството на Латинеца с Васил Левски. По-късно той участва във Втората българска легия в Белград (1867-1868). След нейното разтуряне живее за кратко във Влашко. После се установява в Ловеч и построява своя къща в махала Дръстене, където Левски често намира подслон и подкрепа. Отначало Христо Латинеца е кожар в Ловеч, а по-късно и кръчмар. Той е и съдържателят на Къкринското ханче. Ловешкият частен революционен комитет наема ханчето през май 1872 г. от къкринчанина Вълчо Сяров Каранейков, като за ханджия е определен Христо Цонев – Латинеца, за да може Левски да има в близост до Ловеч и друг опорен пункт за дейността си. Там се провеждат заседанията на местния революционен комитет, намират подслон и някои комитетски хора.hancheto В онази злощастна Коледа на 1872 г. ханът бил затворен, но Левски изпратил Христо да го отвори ден, преди да тръгне за Румъния с архива на БРЦК. В злополучната нощ на залавянето му в хана имало много хора, но накрая останали само тримата – ханджията Христо, Апостола Левски и Николчо Цвятков. Минути преди турците да нахлуят в хана (по разказа на сина на Христо години по-късно), Латинеца излязъл да търси втори кон за Левски. В опит да се измъкне Апостола грабнал и неговия пищов и стрелял с него. Латинеца се върнал доста бързо, без кон, и бил задържан заедно с Николчо. Запитан дали познава Левски, той отрекъл. Латинеца отричал и пред съда, въпреки че Левски вече го бил посочил като свой познат. На въпроса: „Дякона каза, че, като си бил кръчмар край Ловеч, идвал няколко пъти в кръчмата ти и нощувал там”, отговорът отново бил непоколебим: „Нека казва, не го познавам.” Съдът освободил Латинеца и Никола и стражар ги върнал в Ловеч, но там ги държали в кауша чак до 25 март. През 1876 г. в Ловеч са арестувани 24 троянски и 9 ловчански дейци, между които е и Христо Латинеца. На 3 юли 1876 г. те са откарани в Търново, а от там – в Русе, където пристиагат на 20 юли. Там са освободени като помилвани от султана. Латинеца умира на 36-годишна възраст. Къщата на Христо Цонев Латинеца в Ловеч е забравена и се руши. Това е единствената оцеляла къща, в която е нощувал Левски. Тя се намира в кв. „Дръстене”, точно под средновековната ловешка крепост и на пет минути пеша от паметника на Апостола. През 60-те години на миналия век в дома на Латинеца е имало музейна сбирка. Експозицията показвала бита на бедно ловешко семейство от 60-те и 70-те години на ХІХ век. Днес обаче всичко е обхванато от забрава и разруха. През счупените прозорци може да се надникне вътре, но къщата е опразнена. Стари варошлии разказват, че под огнището имало тунел, който водел към мазата и към таен изход от къщата. Това е и единствената оригинално запазена къща от времето на Левски без реставрация и промени. През 90-те години вандали многократно са разбивали къщата и през 1995 година тя затваря врати." подготвил текста: Христофор Марков http://www.vasil-levski.eu/за-левски/spodvijnitsi/христо-цонев-латинеца/

Значи малко вероятно ми се струва да е участник в Първата легия, защото според повечето източници е роден 1847-48 година, от което следва, че е бил 14-15 годишен по времето на Първата легия; според мен най-вероятно е бил свидетел на събитията в Белград по време на Първата легия, но едва ли е бил сред легионерите на тази възраст. Или данните за рождената му дата не са точни.

Стаски, почти нищо не успях да открия за биографията на Христо Цонев-Латинеца. Имаш ли повече информация за него? В някои сайтове, претендиращи за точност, обаче има други твърдения, противоречащи на твоето: "Той е и съдържателят на Къкринското ханче. Ловешкият частен революционен комитет наема ханчето през май 1872 г. от къкринчанина Вълчо Сяров Каранейков, като за ханджия е определен Христо Цонев – Латинеца, за да може Левски да има в близост до Ловеч и друг опорен пункт за дейността си. Там се провеждат заседанията на местния революционен комитет, намират подслон и някои комитетски хора." http://www.vasil-levski.eu/за-левски/spodvijnitsi/христо-цонев-латинеца/ От така написаното недвусмислено се разбира, че "Ловчанския частен революционен комитет наема ханчето", а не Христо Цонев-Латинеца като частно лице. Ти казваш, че не е така, но това можеш ли да го докажеш? Същото важи и за противоположното становище, имат ли авторите му доказателства, че ханът е определен за комитетски, от кой е взето това решение, след като по същото време Левски отсъства от Ловеч? По онова време там председател е бил Иван Драсов.

Изворът, че Христо Цонев-Латинеца е бил член на Ловчанския комитет и ханчето е било наето от него като комитетско е „Градът Ловеч Като Център на Българския Централен Революционен Комитет, Столица на Васил Левски и Роден Град на Поборника Тодор С. Кирков” от д-р Параскев Стоянов, изд. 1901: Цитати: „Казахме, че къде края на 1868 год., вероятно през декемврий, Левски дойде като гост за пръв път в Ловеч в къщата на поп Лукана. Той обясни целта на своето идвание и свършеното в Мъгуреле и Плевен и се реши да се свика събрание. Това събрание стана в къщата на Иван Драсов, до реката в една усамотена улица между къщата на Ив. Колев и Коста Панчев; тази къща и до днес стои. На това първо събрание присъствуваха освен Левски, и Иван Драсов, Марин Поп Луканов, Анастас Цочев Хитров, Николчо Сирков и Васил Йонков от Гложене и още няколко души, вероятно Анастас Поп Хинов от Плевен, поп Кръстю, Иванчо Колев, Пану агопа бояджи Драганов и Христо Цонев Латинеца.” „Левски, както се знае, от Ловеч тръгваше по обиколка из цяла България и в Ловеч си отпочиваше по цели недели и месеци от дългите предприятия. Казах, къде се криеше обикновено; трябва да прибавя, че, когато Левски биваше в по-голяма опасност, той се криеше в Дръстени, много рядко у Христо Цонев Латинеца, а най-често у Николчо Сирков в „горния край“. Това последнйо скривалище Левски много вардеше и тайно държеше да го има в случай на голяма опасност; тук той престоял две зими почти и едно лято; тук имал и една малка печатница; тук се криела и цялата архива. Всичко това се съхранява и до днес от Мария Сиркова, която след смърта на Никола стана жена на Никола Цветкова.” „Никола казал, че не го познавал; заптието попитал Левски, кой е и на къде отива; Левски отговорил: „отивам на лозето си да броя, колко кола боклук са стоварили“; и прибави „аз тебе те познавам, ти не ма ли познаваш? аз съм от Ловеч“. Стражара си отиде къде Ловеч, а Левски през пътеката отиде нагоре в лозята и стигна Никола на шосето до гйола. Левски качил сега коня и по мръкнало къде 6 часа стигнали в селото Къкрина (на 2-3 километра на страна от шосето) в ханчето на Христо Цонев Латинеца, и той член от комитета, който ги чакал.” На другия въпрос, къде е бил Левски, когато Латинеца наема хана, 7 месеца преди 27 декември 1872, отговорът е лесен – бил е в Букурещ за учредителното събрание на БРЦК, той пребивава в Румъния от 11 април до към началото на юли, 80 дни в Румъния, следователно ханчето е наето през това време. Защо няма разходи в тефтерчето му записани за това ханче, ако е било наето с комитетски пари, нямам обяснение.

Стаски, привет . Така е, факти и извори, останалото е бошлаф работа. Но винаги съм твърдял, че изворите и фактите за детайлите около това предателство трябва да се търсят в турските имперски архиви от онова време, не са достатъчни спомените на дейци и тълкуванията им от историци. почти съм сигурен, че си изровил някакви конкретни документи по темата. Твоя воля да ги споделиш тук в темата, да намекнеш за какво става дума или просто да си ги запазиш за друга публикация.

Dynamic Auto-Painter (DAP) http://www.mediachance.com/dap/

Ами значи като дойдат на българска почва става някакво "побългаряване", защото в конкретния случай с моята позната в Пловдив, тя работи във фирма на българин, който живее от десетилетия в Америка и е богат човек с няколко филиала в Европа и САЩ в този бранш. Тукашният мениджмънт обаче е поверил на племенника си, момче без образование и особен интелект, който действа на принципа "изтисквай без да се церемониш" - премиални и бонуси, никакви, шуро-баджанашкия принцип на издигане с пълна сила и на който не му харесва - ей на къде е изхода, има много безработни, които ще работят и за тези пари. Плюс синекурни длъжности за местни партийни величия, за да върви делаверата с европейските европари и др. подобни неща, да има "гръб". Разказ от първо лице от гледна точка на "малкия човек", работник в тази фирма.

Пак свърших + То и няма начин, от гледна точка на собственика, да се дават премиални, когато продажбите ти не се увеличават - просто не можеш да даваш нещо от нищо, когато не печелиш, ако продажбите ти се свиват няма откъде. Гледам по дискавъритата филмчета за американски работници в златодобивната промишленост и в риболовната - прави ми впечатление, че собствениците винаги обвързват заплатите на работниците си с крайната печалба, казват им някакъв процент, който ще получат и това е прозрачно пред очите на всички. Хората се мотивират по този начин, защото работят за себе си, съответно понякога може да не получат нищо и да изгорят. В големите компании едва ли е така, но сигурно пак има много развита ситема за лична мотивация. При соца беше точно обратно - колкото повече бачка един работник, може само да му вдигнат нормата, но не и заплатата, това си беше принцип и се вкорени в психиката на хората в производството, виждал съм го много пъти с очите си. И си продължи и след голямата приватизация с РМД-тата след 1997, защото тогава повечето соц-предприятия бяха делаверски изтъргувани под тезгяха на "наши хора". Бедата бе, че тези "наши хора" имаха манталитет на номенклатури, а не на капиталисти, те схващаха придобитото за жълти стотинки държавно предприятие като обект за бързо лично забогатяване чрез разпродажба и делавера, а не като средство за производство и печалба. И рухнаха така иначе много прилични за времето си предприятия със сравнително квалифицирана работна ръка и добро за времето си оборудване. Видях го как стана в полиграфията. И като се отворихме на спомени за 1997, точно тогава имах поръчка в голяма държавна печатница, която й предстоеше приватизация по схемата "роботническо-мениджърска" - печатарите приличаха на пияни казаци, нощната смяна едва се държеше на краката си, но въпреки това, по някакво чудо успя да свърши работата. После тези хора ги прецакаха тотално и повечето от тях отидоха да си търсят късмет из многото частни печатници, но бяха добри в занаята си като технология, иначе за дисциплина и мотивация въобще не можеше да става дума.

В тази тема първият постинг някак си персонализира дебата около конкретна фирма и така стесни границите. Ник цитира мненията на хора, работили във фирмата. Ако прочетете и други мнения по форумите за други фирми, ще видите, че над 90 процента от отзивите на работилите в различни фирми са негативни, не знам защо е така, работещите в повечето случаи изказват недоволство от заплати, кариерно развитие, взаимоотношения и т.н. Може би са обективни, но фактът си е налице, голямата част от отзивите по принцип са негативни. За конкретния случай, вероятно заплати от по 600 лв. бруто получават не много квалифицирани работници, нагоре в йерархията сигурно заплатите растат. Погледнах сайта им, имат над 20-на позиции на длъжности, в това число и висококвалифицирани, но никъде не обявяват конкретни възнаграждения, това явно става в разговори с кандидатите. В клиповете си показват млади и интелигентни служители, които изглеждат мотивирани и доволни от работата си. За работник от провинцията, Ботевград е на 90 км от София, който живее в региона, 600 лева и сега не е толкова зле, все пак в региона има традиции в електронната индустрия, на времето в Правец имаше завод за полупроводници, така че може би не случайно този завод за сензори е стъпил там. Освен това, 2500 работни места с перспектива да ги увеличат с още 1500 никак не е малко, всъщност разклонението им в България е най-голямото в Европа. И пак конкретно, не могат да се надяват да привлекат квалифицирани, мотивирани и качествени работници с тези заплати при наличието на много работни места в София с по-високо заплащане. Не знам как е в Пловдив, където е другият им клон, имам позната, която работи в полиграфията там за 500 лева, жената е с висше икономическо образование, но работи съвсем друга работа на машина за тези пари, и не смее да си напусне работата, защото й остава малко време до пенсия, но е друга тема. Статистиката отчита минимална заплата от 430 лева сега и средна от 800, като средната я изчисляват на базата на минималната, тя е 60 процента от нея. Цялата тази работа изглежда добре на пръв поглед, а приказките, че ще вдигат минималната на 650 и средната на 1500 сигурно звучат като музика в ушите на държавните служители, които не са свързани с производство и реализация на продукт, но за дребния бизнес, за най-малките еднолични търговци, това е дране на живо, защото не знам дали хората във форума са наясно с българското законодателство, но т.н. еднолични търговци, плащат осигуровки върху най-малко две минимални заплати за собствениците, за разлика от ООД-тата например, където може да се плаща и върху половин минимална заплата - това е дискриминация за най-дребния бизнес, защото обикновено едноличните търговци, микрофирмите, а такива са на книга няколко стотин хиляди в България, обикновено са семейни - съпруг, съпруга и дете/ца - те са от по 2-3 души, и изкарват с дребен бизнес, колкото да живеят, понякога не изкарват и толкова. И когато със закон му кажеш на такъв човек - изкарал-неизкарал този месец някакъв приход, трябва да се осигуряваш върху две минимални заплати, все едно му казваш - закривай фирмата и се реди на социални помощи или ставай наемен работник. Всичко това и още много други неща в бизнес-климата в България съсипаха дребното предприемачество и лумпенизираха голяма част от населението, в това число младите.

Блестящ синтез, респект. Разбира се, това би могло да се подложи на анализ, който си мисля, че ще го потвърди. От различни гледни точки. Както и това. От чисто военна гледна точка, да проливите и днес в някаква степен от военна гледна точка са важни за територалната сигурност на Русия, ако тя се изживява и поставя в ролята на оградена с враждебност държава, те биха държали на ръка разстояние чужд флот, но това според мен днес не е по-решаващо от икономическата и политическата й интеграция с европейските й партньори. От търговска гледна точка, проливите действително дават постоянен пряк излаз на руския флот в Средиземно море, но такъв имат и натовските държави от Южния фланг, както разбира се и американския флот, така че предимството на руския флот там няма да е безусловно стратегическо. Не са решаващи проливите и в икономически план, поне не от тази степен, каквото е например Южнокитайско море за доставките на нефт в Китай, който се опитва да го прегради с военни бази, защото в Средиземно море достъп до този път към европейските си клиенти имат всички износители към Южна Европа от Близкия изток. Достъпът до проливите би бил някакъв плюс, но в сравнение с геополитическите стратегически цели на Русия едва ли ще натежи повече от изброените по-горе от Дора фактори - високоразвита държава с мощна икономика и висок БВП, което с пълна сила важи и за България. В едно хипотетично по-далечно бъдеще, в което, по мое мнение разбира се, Турция ще бъде приета за член на ЕС, а Русия ще бъде много по-тясно интегрирана икономически и може би военно в Европа и партнираща си с НАТО, въпросът кой да контролира военно проливите ще бъде решен естествено - ще ги контролира обединена Европа. Съединените щати също имат интерес от стабилна и мощна военно и икономически европейска общност плюс Турция и без конфликти с Русия, тяхното голямо предизвикателство през следващите десетилетия, според мен, ще бъде Китай, а най-здравият им съюзник ЕС.

Ето я картата с Проливите - Босфора и Дарданелите. И какво ако ги контролира Русия? През 19 и 20 век за нея е било жизнено важно да ги контролира, такава е била войната тогава, днес нещата изглеждат различно. Русия е световна ядрена сила, но регионална икономическа - нейният БВП е съизмерим с този на Италия, той няма потенциал да расте бързо през следващите години, прогнозите за 2020-та са, че тя ще бъде 7-ма или 8-ма по БВП в света с тенденция да бъде изпреварена от такива държави като Индонезия, Бразилия и Индия. Русия има сравнително ниска производителност на труда, износ, структуриран около суровини и липса на достъп до високи технологии, заради изолираност от западните пазари. Със 140 млн. население, което не расте бързо, тя не може да се състезава по икономически растеж с колоси като Китай, САЩ, ЕС и Индия. Русия няма потенциал да бъде икономическа суперсила, въпреки че с ядрения си потенциал е военна такава. Та въпросът ми е, защо, според теб Дарданелите и Босфора са толкова важна стратегическа цел за Русия днес? Какво ще променят в нейните перспективи, ако ги контролира. Тези проливи затварят/отварят единствено малкото Черно море, но не и Средиземно, от другия му край е Гибралтар, който така или иначе контролира цялото Средиземноморие.

+++ но нямам налични днес. На същото мнение съм, мисля че Русия има дългосрочна стратегическа цел да се интегрира отново в Европа, каквато интеграция е имала през 19-ти век и към тази цел ще използва всички свои стари връзки със страните от Източна Европа. промяната в САЩ е драматична и отваря потенциална възможност на Русия към по-тясна икономическа интеграция с Европа. Според мен, информацията на Лапландец за мълчаливото американско "йес" и руската "зелена светлина" към анексирането на Кърджалийско и Хасковско от Турция може и да е конкретна, но е остаряла, защото силно се съмнявам в мълчаливото американско "йес", след като Тръмп обяви тотална война на Ислямска държава и иска да наложи забрана за влизане на граждани от няколко ислямски държави в САЩ. Европа също не би приела такива териториални прекроявания, защото след тях ще се отвори Кутията на Пандора за всякакви териториални претенции в самата Европа.

И аз си спомням, без сега конкретно да съм проверявал, че в Китай ставаше въпрос за заплати от порядъка на 600-800 долара месечно в такива предприятия; преди година гледах интервю с американски инвеститор, който заяви, че премества инвестициите си във Виетнам, точно заради поскъпването на работната ръка в Китай; иначе конкретната фирма има бизнес в Китай, още от началото на 90-те, в Мексико, в Малайзия и най-сетне в Япония и САЩ, но там заплатите естествено са в пъти по-високи, съответно по всяка вероятност и производствата им са по-високотехнологични, за разлика от тези в България, където доколкото прочетох цитираните мнения, са твърде елементарни продукти. Доколкото прочетох, в САЩ работят поръчки за военните, както и лазерни сензори за самоуправляващи се автомобили. П.С. Галахад е направил точно сметката какво означава един млад човек от София да работи за нетна заплата 520 лева в Ботевградския клон на фирмата: "Защото пътните в едната посока за 70км. някъде надхвърлят 10лв. За отиване и връщане стават над 20лв. При 25 работни дни (няма данни колко почивни дни ще имат всъщност) това значи 500 лева, а при 30 работни дни 600лева. Ако е предложена минимална работна заплата, това означава, че младежът трябва да работи 8 часа, да пътува по 2 часа, отделно градски транспорт и накрая да иска от майка си и баща си между 40 и 140 лева за да си плати пътните за да може да ходи на работа. Всъщност трябва да иска от тях доста повече, защото у нас пътните не се приспадат като необходимо присъщ разход и се облагат с 10% данък. Ще рече, че при 25 работни дни ако взима МРЗ от 460лв като му удържат данъка ще му останат 414лв. и останалото до 500лв ще трябва да го иска от родителите си за да може да стигне до работното място. Може да наеме квартира за 300лв., която също обаче се облага с данък, тъй че тогава му остават 114лв. Като си купи работно облекло и още някои други неща, които у нас работодателите трябва, ама не осигуряват защото "кандидати за работа много" отново е по на сметка да не ходи на работа." Така че в конкретния случай въобще не може да става въпрос за "мързел", чиста аритметика си е - работникът ще трябва да си плаща за удоволствието да работи. Другият вариант е да си наеме квартира в Ботевград, не по врат, а по шия. А дори и да му поеме фирмата транспорта и квартирата, както доста мъгляво пише авторката на статията, в София без особени усилия този младеж или девойка може да си намери равностойна като заплащане работа без да пътува по 2 часа всеки ден или да живее в провинцията - заплата около 600 лева е постижима като продавач в супермаркет или сервитьор, защо тогава да губи по 10 часа седмично или 50 часа месечно в пътуване до Ботевград? Заплатите са много ниски, това е причината, но авторката избягва да споменава цифри, те се виждат от цитираните мнения на вече работили там хора.