Б. Киров

В раздел икономика, Фружине. Няма нужда да я преименуваш, остави я така както си е.

Точно затова бих помолил модераторите да преместят цялата тази тема от военния раздел - за да не се политизира и военизира. Темата е 90 процента икономическа и 10 процента социология. "Защо е бедно българското общество и какви са възможните пътищата за решаването на този проблем" е най-точно формулираното заглавие на тази тема. Моля колегите да не го обвързваме с пропаганда и идеология. Атом е формулирал съвършено точно най-големия проблем на българското общество - бедността, - който генерира всички останали проблеми, но сам той е предизвикан от сложен възел други проблеми. Подходът ми към темата още в началото беше сериозен и базиран на статистика, числа и факти. Те могат да се оспорват и проверяват, но не и да се пренебрегват. За който тези неща са скучни, съжалявам, ще се опирам изцяло върху тях в тази тема, а числата и статистиката са тежка материя и искат време за осмисляне, систематизиране и извличане на смисъла в тях. Молбата ми е да не идеологизираме и пропагандираме.

Любопитен съм, тъй като в нашата и световна преса непрекъснато се пише за този свръх-развит гръцки държавен сектор, какво би показало конкретно сравнение между държавния сектор днес в България и този в Гърция. Подозирам, че българският държавен сектор е по-тежък и по-голям от гръцкия. Това което видях последните 2-3 години в Халхидики не кореспондира с думата "криза" - малките семейни хотели са работят на пълни обороти, дребните им собственици са си спасили парите от ноктите на кризата и държавата, като са ги инвестирали в подобрения и разширения на собствеността си, за престоя си в малко курортно градче 3Х7 дни видях само два пъти полицейска патрулираща кола с ненатрапчиво присъствие, но през цялото това време не видях нито един скандал някъде или нарушаване на обществения ред, както и нито един бездомен или просяк. Местната власт тихо и ефективно си вършеше работата, без изобщо да се забелязва.

Ако не ме лъже паметта, нямаше ли и нещо подобно у нас през същото време? Едни показни акции с хеликоптери облитащи големи имоти и малко прах из медиите, след което мехурчета върху блатото. В Гърция, доколкото в една предишна тема направих някаква ретроспекция на икономическото й развитие съвсем бегло, започва да догонва и надминава България по БВП и развитие още през 20-те и 30-те години на 20-ти век. Нещо в модела им още оттогава коренно се различава от олигархичната структура на икономиката, формирала се в България по същото време. Това ще се види само при конкретен анализ, но България и Гърция тръгват около 1890 година при ярко изразено икономическо превъзходство за България, след което някъде към 20-те години линията на България нагоре рязко се забавя, а тази на Гърция я изпреварва и това продължава до началото на войната. Какво се е случило в политически и икономически план в гръцкото общество през това време може да покаже само добре направен анализ. Само като предположение - може би обвързването на България с германския централизиран модел на икономика, може би обръщането на Гърция по същото време към либералния англо-саксонски икономически модел; все пак двете държави са от различни страни през Първата световна война, което предопределя и цялостната им ориентация, след това. Но икономическото изпреварване се случва още тогава. После европейските помощи след 80-те години само подчертават релефно тенденцията, за да имаме днес съотношение 4:1 в полза на номинален БВП, и то в криза, и население 1.5:1 Гърция спрямо България - в началото на 20 век тези съотношения са били огледално обърнати в полза на България. 20-ти век е благосклонен към Гърция, но провал за България. Такъв е крайният резултат.

На същото мнение съм, особено това е валидно за силната средна класа в Чехия, Словения и Словакия, но сега не мога да подкрепя мнението си с факти, а при анализ на такива във времето от ВСВ до днес съм почти сигурен, че ще се открият и причините и закономерностите. От една страна културата, както отбелязваш, от друга самата политическа и икономическа история на тези народи, защото техния "развит социализъм" вървеше по други пътища в сравнение с българския: там се запази дребната селска и градска собственост, което ще рече и средната класа с нейния навик да се труди отговорно за себе си. Чувството за собственост не бе изтръгнато така брутално из корен, както това се случи в България.

За мен ключовата дума тук е "трансформира", тази система не се промени, тя до известна степен успешно мимикрира, но не промени самата си същност. Пак Аврамов в този негов труд развива идеята, че олигархично корпоративната ситема от 30-те и 40-те години, когато всичко се концентрира като стопанска инициатива във военнизираната икономика, обвързана с германската военна машина, прави още една естествена за нея крачка към още по-голяма концентрация на стопанската роля на държавата при социалистическата тоталитарна държава. И - за съжаление е прав, - това отговаря на националната психика и нагласа на мнозинството от българите, колективната безотговорност, при която държавата поема всички негативи за индивида, а личното му благополучие се гради върху възможността да присвои по-голям дял от общото за себе си. Но това е съществувало като манталитет в предходните десетилетия с кооперативизма - кооперативи, кооперативни банки, взаимоспомагателни каси и т.н. Партиите с техните партизански разпри също са своеобразни политически кооперативи от индивиди, които реализират индивидуални ползи от политическите си боричкания за власт. Отсъствието на индивидуално съзнание, отговорност и инициатива. Най-ярко тази идея е формулирана в "Оптимистична теория за нашия народ" на Иван Хаджийски. Нейният антагонист е кръгът "Мисъл" от началото на века и интелектуалци като Боян Пенев.

Много интересен би бил паралелът в икономическото развитие на Гърция и България в исторически дискурс - примерно от Освобождението до началото на кризата при тях, там могат да се видят някои много отчетливи разлики. Най-вече ще се види къде се разминават линиите - възходящата при тях и низходящата при нас и в кои периоди тези линии сменят най-силно посоките си. Румен Аврамов в "Стопанския 20-ти век на България" някъде пише, че Гърция е оптималното което би могла да постигне в икономически план България. Мисля, че това е вярно. Но той не го е изследвал конкретно.

Приятелю, аз знам, че ние нямаме никакво значение за тях, то е взаимно, но няма начин да си умен, ако си седнал на един висок клон и през цялото време сам го режеш. Помисли сам. Седиш върху клона и го режеш. Би ли нарекъл такъв човек "умен"? И Буров го казва някъде "трябва да знаеш кога да станеш от софрата".

Приемам отговорите на Атом и Скуби за резонни, но това не отрича и моето твърдение за некадърност и недалновидност на този управляващ олигархичен елит, напротив, според мен - още повече го подчертава. Само изключително тъпи личности могат да виждат дългосрочни перспективи за собствено благополучие в целенасочено следване на такава управленска линия, превръщаща страната в катун. В конкретния антипод Атанас Буров имаме коренно различен подход - той залага на предприемчивостта и дългосрочните ползи за себе си и за цялата страна, нито за миг от активния си живот не изпуска тази перспектива. Правейки пари от политиката, той ги влага в печелещи предприятия - мини, фабрики, производство. това е било негово кредо, а като него е бил и по-голямата част от елита. Буров изпраща сина си да учи минно инженерство, за да ръководи семейния бизнес в минната промишленост, която развива с модерни методи и инвестиции. Купува и започва да модернизира Мини Перник и редица други ключови предприятия, слага ръка и върху тютюневата и хранителната промишленост, но работейки за собственото си благополучие, работи и за страната и работниците си. Хората работещи в банката му са много високо платени, но и много високо квалифицирани и внимателно подбирани лично от него. Сравнението между Буров и Д.П. и Ц.В. е смазващо в полза на първия като интелект и качества.

Какво е твоето виждане защо се случва системно всичко това, би ли го аргументирал?

От некадърност и недалновидност. Защото не са от класата на Атанас Буров. Това вече е на индивидуално ниво.

Не искам да се фокусирам върху двете лица, те са разновидност на един и същ тип система, според мен, която се нарича корпоративна олигархична държава. На индивидуално ниво разликата между тях е огромна – не само в произхода и образованието /единият е завършил ВИИ „Карл Маркс”, другият Сорбоната/, във всичко; интересно е какво обединява тези антиподи. По мое мнение, олигархичният модел за правене на бизнес и богатство, известен и с популярното улично название „Кой”: олигархия, правеща парите си от властта и постигаща корпоративна колективна власт посредством парите; това е вътъкът /дума научена от Фружин/. Защото, според мен, и двете фигури оперират в такава олигархична Корпоративна държава. България между 1923-44 и България след 1989 до днес в основата си са били и са структурирани като корпоративни олигархична държави, въпреки камуфлажа на демокрация, наметнат върху тях. В цитирания от мен по-горе текст самият Буров говори за същността на тази държава: „През 1929–1930 година, Тогава бяха на мода картелите. При картела, както знаеш, се уговаря цената и периметъра на отделния търговец, на отделния фабрикант. Картелът има за задача да въведе ред в конкуренцията и да запази строя, режима, икономиката, държавата. Картелът в кризисно време е най-доброто средство за регулиране на цените.” "Тютюн" на Димитър Димов е почти учебник, описващ израстването и организирането на такъв картел, "Никотиана", както и за връзките му с политическата власт. През 1934 г., Военния съюз начело с професионалния превратаджия Кимон Георгиев /същия който прави 9-тоюнския 23-та и деветосептемврийския 44-та/, отменя Търновската конституция, разпуска Народното събрание и забранява политическите партии. Това е на практика е чистата идеална форма на корпоративна държава. Ето как възторжено я описва един неин апологет тогава: „Като някакво идващо слънчево затъмнение е предстоящ тоя неизбежен крах на партизанската държава у нас. ... ще трябва всичко да се промени в тая държава из дъно, всичко с изключение на царския институт и армията, които и в новата държава в сегашния си вид ще останат на местата си и ще имат да играят своята историческа роля.” Бояджиев-Богданов, М. Безпартийната държава и новият парламент, София, 1934, с. 18-19. Буров е неизменен и ключов играч в Корпоративната олигархична държава преди Девети. Във всичките и метаморфози и превъплъщения. През 1920 той е министър на търговията в правителството на Стамболийски. Какво казва той 24 години по-късно за Стамболийски: „Стамболийски щеше да управлява и сега /1944!/, ако не бе неговият навик да поглежда в нашите паници. На банкерите. На чифликчиите. На наемодателите.” Как по-ясно и цинично може да бъде казано. Пропуска само още една "паница", властта от Царя”, но то и изброените три стигат. Ако не беше гледал в паниците на изброените господа, Стамболийски щеше да управлява дълго и честито Корпоративната държава. Спорът не е бил принципен, а семеен. Буров след това е два пъти министър, веднъж в правителството на Сговора, свалило с преврат Стамболийски, както и личен съветник на Царя с огромно влияние и власт в подземните коридори на политиката: неговото банково разузнаване и шпионаж са били по-ефективни от това на полицията, защото той ползва и тяхната информация за лични нужди. Той назначава на ключови постове в полицията бивши свои служители, които работят за него и са на заплата при него, докато стоят на постовете си в полицията. Познато нали? Комунистите не бързат да го пращат в затвора, след като идват на власт, те внимателно проучват богатия му опит на български Макиавели, знанията му са им необходими - едва след като изцеждат и последната капка от тях, те го хвърлят да умре в затвора. Тук няма да се занимавам с въпроса каква е държавата между 1944-89, тя се наричаше „социалистическа”, но ако се абстрахираме от етикета й, ще забележим същите основни елементи на корпоративната номенклатурна държава, само че изместени силно наляво и много повече концентрирани. Характерни елементи на такива държави могат да се забележат в авторитарни социални структури, колкото и отдалечени като идеологии и национални особености да са на пръв поглед. Това обяснява защо на времето „Фашизмът” на Жельо Желев бе конфискуван и протопен от лявата тоталитарна власт, защото тя разпозна себе си в това описание на дясната тоталитарна власт в Германия. Във всички подобни държави се формира ярко изразен олигархичен връх от свръхбогати и свръх овластени лица, които обсебват цялата полтическа и икономическа власт – тя, държавата, става тяхна колективна, но същевременно и лична, собственост, като същевременно е пряк източник за тяхното забогатяване. Второто лице от двете фотографии просто оплете играта и се скара с друго подобно лице от семейния кръг, което коства на плебса голяма маса от парични знаци, но се оказа само "шум в системата", а не системен проблем. Семейството се споразумя някак си, защото семейството е Джентълменски клуб. Мисля, че и ти описваш опит за създаване на подобна държава от мястото, в което живееш. Разновидности много – обща основа. Та разликата, според мен, не е само в бомбето, вратовръзката и образованието, но тези двамата ги обединява много по-силно едно нещо – формата на системите, в които са оперирали и двамата. Те са Кой. Това е синтезът на тезата и контратезата. Колежката изключително добре го е изразила в образ, явно има маркетингов талант, като е обърнала социалната пирамида с върха надолу, образът й онагледява начина, по който се вливат власт и ресурси в такива системи към Върха.

Блестящ анализ: теза + антитеза = синтеза. Пробвай с този метод да решиш това уравнение: + = ?

Това е работа за инспектор Катани или роднини на дон Цицероне, не бих могъл, само фото/синтезирам. Предлагам ти нещо друго по-забавно, "некои съображения" на най-големия Кой от преди 9 септември 1944, Банкерът Буров. Този забележителен мъж е бил три пъти министър в три различни правителства и е въртял на пръста си политиците и докато не е бил в политиката. Enjoy: "Аз вярвам, и съм сигурен, че някой ден ще оценят умните хора в България. Смея да твърдя, че не съм от простаците и ще се поинтересуват от моя опит на човек, банкер, търговец и дипломат. Защото умът не се създава на пазара — той се създава в нацията, в епохата. Моята епоха бе бурна, търговска епоха. Вие, младите, сега я определяте само с една-единствена думичка — капиталистическа. Подчертайте това. И я отминавате. Защото не ви пасва. А тази епоха искаше тройно повече работа и петорно по-голямо напрежение от вашата. Вие искате да работите само по 8 часа на денонощие, а 16 часа да ги профукате за сън, за наслади. Къде дават тъй? Кой позволява това? Вие, ако не работите денем и нощем, сте свършени. Вие трябва да работите като зверове, за да оцелеете. И това ще стане. Ще заработите, вашата мамица, ще заработите и ще си спомняте за мене, за банкера Буров, който ви казва, че няма богат човек хайлазин, няма богат човек, готованец. С министерски декрети нищо не се прокарва — това го знам, защото три пъти съм бил министър. Това е енигма, загадка и фикция. Властта е реална само тогава, когато има много пари. През 1929–1930 година, господин Памукчиев, когато се водеха тези пазарлъци, аз бях министър на външните работи, но си ръководех и банката. Аз бях и министър, и търговец. Защото казах вече — при мене се работи двойно и тройно и аз сам давам пример за това. Тогава бяха на мода картелите. При картела, както знаеш, се уговаря цената и периметъра на отделния търговец, на отделния фабрикант. Картелът има за задача да въведе ред в конкуренцията и да запази строя, режима, икономиката, държавата. Картелът в кризисно време е най-доброто средство за регулиране на цените. Трябваше да работя с пълни кретени и глупаци, като проф. Ал. Цанков, като Андрей Ляпчев, като д-р Стоян Данев и като последния кретен на България Александър Стамболийски. Да държиш властта, да имаш армията, полицията, оранжевата гвардия, 90 на сто от селото да е зад тебе, с тебе, да спечелиш изборите с 99 на сто и да ти ритнат шута, да ти ударят ритника на 9 юни. От такъв по-голям глупак няма. Затова го смятам за кретен. Изобщо в живота си, господин Памукчиев, аз съм работил с много изтъкнати кретени от национален мащаб. Стамболийски щеше да управлява и сега, ако не бе неговият навик да поглежда в нашите паници. На банкерите. На чифликчиите. На наемодателите. Българинът прощава за всичко, но не и на преуспяващите. Или на тези, които стоят над него.Българинът с пари се смята за много по-умен от този, който ги няма. Няма да съм жив, да ви видя аз вас, другарчетата, как хубавичко ще се охраните, какви хубавички коремчета ще отвъртите, как ще лапате на приемите, няма да го видя. Но то ще стане. Помнете ми думата. Вие, хубавите млади момчета сега, ще пуснете гуши, ще овесите кореми, ще станете свине. Защото лакомията и властта правят хората свине.Ето, това го запишете и го подчертайте. Човек не става свиня само тогава, когато си слага юздата сам. Трябва да става от софрата тогава, когато му е най-сладко ястието. Хората обичат овцете, особено когато могат да ги доят и да ги стрижат, за това овчата политика е най-добрата политика. Овчата маскировка е най-фината маскировка. Ето защо големите политици, от ранга на Гешов и на Андрей Ляпчев, винаги са си намятали по една овча или агнешка кожа на гърба. Плуват си с нея в живота, в банките, в политиката, пасат си кротко и доживяха дълбока старост. Защо в България никога не е имало демокрация? Защото никога не сме имали помощи от никъде. Без пари и колонии няма демокрация. Света го движат не политиците, а парите. Политиците са били само щурманите на параходите. Параход без платна, без вятър, без пара, без бензин не върви. Това са парите. Параход без шанс също не върви. Извие се ураган, потопи го и край. Трябва съчетание на ума, на шанса и на парите. Чиновникът има особена психика. Той, като поробен човек, като командван човек, е нула като личност. Е, добре, вие комунистите ще превърнете 90 на сто от хората в държавни чиновници. Как ще ги превъзпитате? Как? Александър Пенчев от Търново, през 1897 година се събра с Пекарев и с Цанко Бакалов — Церковски и решиха да създадат една организирана партия. Моят баща, който имаше, както Ви казах, петнайсет чифлика и Добруджа, забеляза това. И реши да вкара свои хора в това движение. Същото решиха да направят и Холевич, и Ючормански, и Бързаков, и Хаджи Минчович, бащата на Султана Рачо Петрова, който имаше двайсет чифлика в Добруджа. Ние действувахме на принципа на царете. Те винаги, по всяко време, имат ръководни хора във всяка една партия. Те, чрез своя агентура, ръководят тези партии. Земеделският съюз се роди в главата на богатите. Стамболийски бе селянин. Трябваше да плаща, а той не искаше да плаща.Съветниците му до един бяха честни, но прости хора — и Стоян Калъчев, и Сергей Румянцев, и брат му Васил. Аз съм изучавал изтънко, детайлно цялата политика на този голям българин. Той бе голям — и на ръст, и по ум, и по воля, но бе малък в предвидливостта. Няма да жалиш финансите на държавата, когато трябва да укрепваш властта си. Ще даваш на армията, на полицията и на опозицията. Ще храниш добре тези три фактора, за да управляваш вечно. Е, добре. Вие сте министър-председател. Имате пари. На кого ще ги дадете? На учителите ли? Глупости. На опозиционните водачи, то се знае. Давате им по една министерска заплата и… край. Управлявате чрез тях и срещу тях. Управлявате за тяхна сметка.Умните хора, като Бисмарк, са въвели този ред, а преди тях — римските императори. Учи се от Рим и ще управляваш вечно. Това е закон на живота. Румъния нанесе най-страшния удар на България. Ние гонихме, бихме, преследвахме сърбите през 1913 и през 1915 година. Но не е имало защо… Трябвало е да гоним Румъния, защото Добруджа, това значи сигурен хляб за България. За какво ни е била тази келява провинция — Македония? Ах, какви глупости съм правил и аз за нея. Какви… Добруджа, Добруджа ни е люлката и щастието на нас, българите. Който е бил в Добруджа, той е ял сладък хляб, той е пил сладка вода, той е бил щастлив. Казах вече — всеки българин се смята за потенциален депутат, политик, водач на партия или най-малкото главен секретар на министерство. По-долу — не. Всеки българин иска да влезе в парламента. Всеки българин иска да пише на визитната си картичка: „о.з. полковник“, „о.з. генерал“ или „бивш министър“. Това му е мечтата. Само банкерите нямаме тези надежди и блянове, защото имаме в ръцете си реална власт и пари. Безпаричните, гладните, долните хора искат да стават министри, дипломати и депутати. Болест, жива болест. Най-трудното нещо на този свят е на един източен изостанал народ да му създадеш трудолюбие, ученолюбие и уважение към закона. Ние би трябвало да научим българина да живее разумно, със сметка. Да пести, да трупа. Но и да гледа другите народи. Те продават часовници и бижута и получават милиони…Казвам „бижута“ в преносен смисъл. За мене „бижу“ е нещо великолепно: мискетово вино от село Баня, Карловско, от Чирпан или Карабунар, Карамусал. Бижу е и белият, кехлибарен грозд „Афузали“, с едри, като сливи зърна. Те се топят в устата ти. Това е най-красивото бижу на света. Де ги, де ги стадата от сиво Искърско говедо? Няма ги. Те бяха бижу. Де ги, де ги стадата из Добруджа — стадата от крави, волове, коне, кончета, хергелета, овце и кози? Няма ги. Това е най-хубавото бижу на света. Вие, младите, ще ядете един ден камъни и пръст, защото няма да има кой да ви произвежда. Парата е тази, която движи машината на живота. Тя е бензинът. А личният интерес, това е двигателят с вътрешно горене. Депутатите в България са били винаги резерв на профанерията и авангард на лакомията. Ние, българите, като започнем да се въоръжаваме и след година-две войната започва. Така направихме през 1910 година и през 1912 войната започна. После, през 1913 година постъпихме пак така и през 1914 година войната, световната война започна. Просто проклятие. Затова според мене на България със закон трябва да й се забрани да се въоръжава. Ние имаме лека ръка на въоръженията — въоръжим ли се и войната е готова. България има нужда от фабрики. Но не да създава пролетариат, както искат комунистите, а да създава заможни хора. Само заможният човек, независимият и сигурен в хляба си човек купува книги, чете, мисли, образова се и учи децата си. България е плакала, викала и потъвала в борчове от професионални политици. Професионализъм е нужен навред, само не в политиката, подчертайте това два-три пъти. Не в политиката. Аз бях преди всичко банкер, финансист. Ляпчев бе стопански деец, организира Популярните банки. Цвятко Бобошевски — министър на търговията — бе юрист, имаше професия човекът. Без професия ли е някой — не бива да се допуща в политиката. Това е гибел за народа. С вашите дрънканици и глупости за коопериране на земята, на селянина, да го вкарате в общия кюп, в общата делва. Само там, на нивата, си проличава разликата между отделните хора. Земята е една, слънцето е едно — трябва да се получават еднакви реколти от едно землище, от една „ялия“, от една и съща земя… Но не се раждат. Земята на умния, на работния селянин е една, а на мързеливия — друга. Природата е дала на работния човек две ръце и жажда за работа. И на мързеливия също е дала две ръце, но в главата му има хитрини, а не жажда за работа. Чиновниците ще ... майката на света, на тази свята българска земя. Чиновническата бюрокрация, чиновническата аристокрация. Ние в банките не търпим излишни чиновници. Ние даваме пари само на хора, които работят и не говорят. По време на работа в банката не се пуши, не се пие кафе, не се говори. Повтарям, в банката само се работи. Ако ти беше чиновник в моята банка, аз нямаше да разговарям с теб. Ти щеше да идваш при мене като войник при генерал. И щеше да искаш разрешение да разговаряш с мен. Тогава се създава така нареченият пиетет — уважение. Това не е приумица. Това не е измислица на бюрократите, не. Това е уважение. В света на парите, господин Памукчиев, няма милост, няма прошка. Човек все трябва да плаща с нещо за всяка своя грешка, заблуда или политическо заблуждение. Или с главата, или със свободата, или с имота си. Ненаказан политик не бива да има. Който пръв създаде прецедент за беззаконие, да се разкъсва на четири коня. Ние, българите, след Иван Вазов не сме имали умен министър на просветата. https://chitanka.info/book/4295-sreshti-s-burov

Там си мисля, че нито е за първи, нито за последен път. А наказанието на студента е послание: "Не правете така отново, мълчете си." Омерта в побългарен вариант. Защото, доколкото разбрах, преподавателката казала: който иска тройка, да си остави работата с празен лист, който иска за повече, да пише. Останали 2-3 да пишат.

По мое мнение непреодолим проблем пред борбата с корупцията е, че тя е нормативно регламентирана. Как да се бориш срещу законите, които нормативно регламентират възможност за корупция. Все едно човек да се вдига сам, като е стъпил върху земята - ами ще се забие сам дълбоко, колкото по-силно се вдига. Вчера слушах с едно ухо някакъв представител на полицията, който разказваше как са разкрили схемата с митничарите, пропускали определени фирми без проверка. Разказваше колко умело са ги следили и записвали дълго време, за да съберат доказателства и по едно време каза нещо подобно "тези които са си плащали и тези на които са плащали /превозвачите и митничарите/ са били взаимно доволни." А Ревизоро днес го допълни в сутрешен блок: митничарите, каза, са "момчетата със златните ключета в уста", те ще мълчат, нищо няма да кажат, и всичко ще свърши с тях. Ревизоро ги разбира тия неща.

Вярно, че статистиката понякога е стъкмистика, но в тези цифри е голата истина за БДЖ. Аз самия поне от 10 години не ползвам услугите им, пътувам винаги с автобус. Защо го субсидират в този му вид? Не знам, може би социален "данък спокойствие", за който стана дума, както беше и с Кремиковци. какви сълзи се проляха за този соц.мастодонт, какви драми бяха, сега пълна тишина. София живна откъм опушване. Далаверите около продажбата му не коментирам, там е епос. По аналогия нещо подобно ще се развие, ако тръгне и приватизация на БДЖ.

Така е, но според мен това минало е безвъзвратен спомен. България, пак по мое мнение, никога повече няма да се върне към средната си класа от земеделски собственици. Урбанизацията пресече такава реална възможност, отделно тъпо проведената земеделска реформа с връщането на земята от кооперативите, това пак според мен. Аз също имам някаква наследствена земя, но от тримата наследници на дядо ми, баща ми и двамата ми чичовци, и сега петима техни наследници, заедно с мен, единствено един е фермер в реалния смисъл на думата, той е средна класа земеделец, но неговите деца не са и няма да наследят този занаят. Дотам. Средна класа у нас по мое мнение може да се създаде като широка самоиздържаща се и независима поради това социална база в градовете предимно в сферата на услугите, най-обобщено. Защото да правиш компютърна анимация или електронни книги също е в сферата на услугите, каквато е и работата на фризьорката с малко квартално салонче. Но такива хора на сегашния етап в България се изключително силно притиснати да се развиват и да печелят добре от: 1. административен рекет и тормоз. 2. нелоялна конкуренция на монополисти олигарси, които също са навлезли в тези сфери. Затова пиша, че на България да се развива като просперираща пазарна икономика, според мен, най-много пречи Моделът Кой. Този модел е като паяк, чиято паяжина обхваща целия социален, политически и икономически живот. Той е централен източник на корупцията, блокирането на съдебната система и прекалената бюрокрация. Нещо като Гордиев възел на всички останали проблеми. Точно този модел, наречен от улицата "Кой" заслужава специално внимание за проучване и анализ, защото там е скрит заровения златен ключ към възраждането на българската икономика и общество. Малко патетично стана, ама няма друг начин да го кажа по-синтезирано. При анализ ще бъде дълго и скучно, пълно с цифри и факти, а малцина са любители на такова четиво.

Кой.

Имало е "тупамарос" - градски партизани анархо-комунисти и маоисти, ограничена група терористи от стотина души и около 1000 помагачи, които през 60-те години на 20 век започват да отвличат срещу откуп богати хора и правителствени служители. Военните установяват диктатура през 1972 г. и се разправят безжалостно с тупамарос. Истинсокото икономическо чудо в Уругвай се случва след 2006, когато бедността пада от 32.5 процента до 9. Същевременно през този период средната класа нараства до 60 процента /срещу 10 в България/. Върху какво се изгражда това "чудо": Върху няколко кита: 1. Ниски нива на корупция 2. Добри условия за правене на бизнес 3. Прозрачност и свобода на пресата 4. Много точно дефинирани приоритети в икономиката, които носят висока добавена стойност, опиращи се на добро образование и квалификация на работната ръка, а именно: - Туризъм - дава над 10 процента от БВП: Tourism: Several seaside resorts, like Punta del Este or Punta del Diablo in the south-eastern departments of Maldonado and Rocha, regarded as a jet set resort in South America, are main attractions of Uruguay. International cruises call at Montevideo from October to March every year. Also, Uruguay hosts many year-round international conferences. (The original GATT Uruguay Round concerning trade was, as its name suggests, hosted in Uruguay). Montevideo is home to the headquarters (secretariat) of [Mercosur], the Common Market of the South, whose full members are Uruguay, Argentina, Brazil, Paraguay and Venezuela, associate members Bolivia, Chile, Colombia, Ecuador and Peru. - Банково дело, основаващо се на компетентност и надеждност /както и в Сингапур/:Banking Services. Banking has traditionally been one of the strongest service export sectors in the country. Uruguay was once dubbed "the Switzerland of America", mainly for its banking sector and stability. The largest bank in Uruguay is Banco República, or BROU, which is state-owned; another important state bank is the BHU. Almost 20 private banks, most of them branches of international banks, operate in the country (Banco Santander, ABN AMRO, Citibank, among others). There are also a myriad of brokers and financial-services bureaus, among them Ficus Capital, Galfin Sociedad de Bolsa, Europa Sociedad de Bolsa, Darío Cukier, GBU, Hordeñana & Asociados Sociedad de Bolsa, etc. Uruguay has fully recovered from the financial crisis that caused a run on its banks. - АйТи сектор, където се правят пробиви, благодарение на високо ниво на образованието и добри условия за старт-ъп фирми:MSoftware and consulting. Uruguay's well-educated workforce and lower-than-international wages have put Uruguay on the IT map. A product named GeneXus,[18] originally created in Uruguay by a company called ArTech, is noteworthy. Other important developers and consultants include De Larrobla & Asociados,[19] Greycon and Quanam.[20] Tata Consultancy Services has its headquarters for the Spanish speaking world in Uruguay. Many of these companies have established in Zonamerica Business & Technology Park "With a population of only three million, Uruguay has rapidly become Latin America's outsourcing hub. In partnership with one of India's largest technology consulting firms, engineers in Montevideo work while their counterparts in Mumbai sleep." - The New York Times, Sep 22, 2006 Забележете в таблицата по-горе, сферата на услугите, където са и трите изброени приоритетни сфери, дава 72 процента от БВП, а аграрния сектор едва 7 процента, макар, че основния износ на стоки е оттам. Естествено, голямата 60 процента средна класа намира препитание и добър живот точно в сферата на услугите, оттам са и добрите и доходи. Уругвай много точно е дефинирал приоритетите си, в които квалифицирана и добре платена средна класа развива точно тези сфери. Какво пречи на България да направи същото?! И на базата на висок икономически растеж - средно около 5 процента годишно в последните 15 години - осъществява активна социална политика за ограничаване на бедността. Философията е не да преразпределяме малкото, а да създадем повече, за да има какво да преразпределяме. Това го казва и едно от емблематичните лица на това развитие, Хосе Мухика, който е президент в годините на най-бурен растеж на икономиката. Той е лежал 13 години в затворите на Хунтата, защото е бил един от лидерите на тупамарос. След това обаче захвърля идеята за насилие и революция и става политически лидер на ляводемократично движение: “I believe we have to favor capitalism, so that its wheels keep turning, says Mujica, And then take our quota of resources to give to the weakest. But we should not paralyze it.” "Аз вярвам, че трябва да помагаме на механизмите на капитализма да работят - казва в интервю Мухика, - след което да споделим част от нашата печалба със социално слабите. Но не бива да парализираме капитализма." Мухика дарява 90 процента от заплатата си на президент за социално слаби, живее спартански във фермата си, той пак е идеалист, какъвто е бил и през 60-те, но един помъдрял и реализирал идеите си идеалист. точно по време на неговото управление се случва това: Бедността пада от 32.5 на 9 процента Брутния продукт се вдига двойно Продължителността на живота осезателно се повишава Увеличава се раждаемостта и населението Но това, както и самият бивш анархо-комунист Мухика сам признава, няма как де се случи без "механизмите на капитализма" да работят перфектно.

Горе-долу и GFP Power такива са данните, нямат амбиции в тази област, заемат 105 позиция от 127, за сравнение ние сме 66-та, много по "мощни" военно от тяхната армия. http://www.globalfirepower.com/country-military-strength-detail.asp?country_id=uruguay Няма начин обаче да им е само 170 млн. долара бюджета сега, щом е 1.8 процента от номинален БВП 58 млрд., най-малко е към 1 млрд. по номинал, но май тези бюджети се изчисляват по покупателна способност, ще рече още по-голям. Като им гледам техниката, явно не инвестират в такава много, сигурно отиват за добри заплати и обучение повечето пари. п.с Сега виждам, че в този линк е посочен 490 млн. долара военен бюджет, а в линка на Фактбук за общи данни, от който цитирах по-горе е даден 1.8 процента, явно разминаване. Иначе данните за БВП по покупателна способност напълно съвпадат, даже GFP Power цитират Фактбук за тези данни. Нямам идея откъде идва разминаването, но е очевидно.

В стенограмата за КТБ, сега не ми е подръка, един от участниците директно го казваше за дон Цицероне и още няколко писанчета, че са изпълнили мръсна поръчка; ама то си е публична тайна. Кой не я знай, Кой не е чувал за нея. И какво от това?! - както обичаше да казва един доста нахален познат, когато прави нещо нахално. Един вид - какво ще направите сега?

Според мен в това изречение е концентриран целият социален дефект в структурата на българското общество, такова каквото е: служителите в държавните институции са приватизирали обществените услуги и това е узаконено в система. Докато тази Система не се разбие, демонтира или измете, както искате го формулирайте, никаква средна класа и реално икономическо предприемачество не може да вирее върху такава феодална основа. Негово Величество държавният служител е стиснал икономиката за гърлото и я изцежда. От това бягат и ще бягат младите и кадърните, а ние си пишем по форумите, ама дума дупка не прави. Дупката е направена в очиновничаването на социалната структура. Някой може ли да ми даде смислено обяснение само на един прост въпрос: защо държавните служители не си плащат осигуровките и социалните разходи и получават обезщетения при пенсиониране? Обезщетение за какво?

Нямат Фружине, и аз най-напред това си помислих, но статистиката на вноса и износа им показва, че нямат. Agriculture - products: Cellulose, beef, soybeans, rice, wheat; dairy products; fish; lumber, tobacco, wine Industries: food processing, electrical machinery, transportation equipment, petroleum products, textiles, chemicals, beverages Industrial production growth rate: 3.5% (2016 est.) Exports: $6.861 billion (2016 est.) $7.675 billion (2015 est.) country comparison to the world: 98 Exports - commodities: beef, soybeans, cellulose, rice, wheat, wood, dairy products, wool Exports - partners: China 15%, Brazil 14.4%, US 6.5%, Argentina 4.8% (2015) Тук давам за сравнение износа на България, той е в пъти по-голям Bulgaria $23.72 billion (2016 est.) $23.95 billion (2015 est.) Imports: $7.788 billion (2016 est.) $9.489 billion (2015 est.) country comparison to the world: 103Imports - commodities: refined oil, crude oil, passenger and other transportation vehicles, vehicle parts, cellular phones Imports - partners: Brazil 18.4%, China 17.5%, Argentina 12%, US 9.2%, Germany 4.5%, Nigeria 4.1% (2015) Тук давам за сравнение вноса на България, той е в пъти по-голям Bulgaria $25.66 billion (2016 est.) $26.81 billion (2015 est.) Произвеждат и изнасят главно говеждо, соя, целулоза, ориз, зърно, дървесина, вълна, млечни продукти - това е; основно търгуват със съседите си Аржентина и Бразилия, като внасят и изнасят и за Китай и което ме впечатли изнасят и внасят почти три пъти по-малко, отколкото България, обаче произвеждат с два пъти по-малко работна ръка повече нетен брутен продукт, отколкото България. Един вид у нас "кипи безмислен труд", важното е "оборот да става" - голям внос, голям износ, но крайния баланс за 2016 по данните на Фактбук са 2 млрд. долара дефицит, сиреч загуба, целия ни алъш-вериш завършва на минус два военни бюджета и отгоре Както се вижда от историята на Уругвай, те са преживели гражданска война, партизани, военна хунта, обаче икономиката им сега работи много по-ефективно от нашата, без да сме преживявали тези неща /а дали?/. И то доколкото се ориентирам по обемите на вноса и износа им, главно реализират оборот на вътрешния си пазар. При това много е важно да се отбележи, че не са аграрна икономика - 95 процента градско население от общо 3.35 млн., основния принос в БВП е от услуги; без да съм се задълбочавал да изследвам социалната им структура и да търся данни за средната им класа, за мен този фактор означава сигурен индикатор, че средната им класа е силна и богата, тя произвежда повече от 70 процента от тези 58 млрд. БВП. Средната класа, гръбнакът на всяка модерна икономика и демокрация. п.с. На пръв поглед съотношението между разпределението на богатството напомня на това в България - най-бедните 10 процента от населението, а те са толкова под чертата на бедността там, притежават 1.6 процента от богатствата, а горните 10 процента - 30 процента. Е има разлика, защото в България горните 1.6 процента притежават 30. Освен това под чертата на бедността са не 9, както е в Уругвай, в България те са 22 процента. Ако почнеме да се вглеждаме в детайли, сигурно ще излязат и много други структурни разлики, но няма да ни стигне времето. Миграцията им е отрицателна, тоест приемат повече мигранти, отколкото излизат. Средната възраст на населението им е 35 години. Не ми се правят повече сравнения.

Ник, благодаря ти за паралела с Уругвай. За мен това е възможност да се огледаме в друга социална структура и така да направим анализ на „кривите” неща в нашата. Направих в цяла тема това между Сингапур и България, но както един колега остроумно отбеляза: „Къде сме ний, къде са те – Цингапур и Сингапур” Е добре, Уругвай е малка държава, не зависи много от външната си търговия, социална държава е, абсолютно съпоставима по територия и население с България. Обаче! С много по-малко пари тяхната държава постига по-добър икономически и социален ефект за хората в нея. Защо това е така? „Кой ще ми каже...”, всеки сам да си прави изводи. И така: Малко история Montevideo, founded by the Spanish in 1726 as a military stronghold, soon took advantage of its natural harbor to become an important commercial center. Claimed by Argentina but annexed by Brazil in 1821, Uruguay declared its independence four years later and secured its freedom in 1828 after a three-year struggle. The administrations of President Jose BATLLE in the early 20th century launched widespread political, social, and economic reforms that established a statist tradition. A violent Marxist urban guerrilla movement named the Tupamaros, launched in the late 1960s, led Uruguay's president to cede control of the government to the military in 1973. By yearend, the rebels had been crushed, but the military continued to expand its hold over the government. Civilian rule was restored in 1985. In 2004, the left-of-center Frente Amplio Coalition won national elections that effectively ended 170 years of political control previously held by the Colorado and National (Blanco) parties. Uruguay's political and labor conditions are among the freest on the continent. Labor force: Uruguay1.736 million (2016 est.) Bulgaria 3.017 million България има почти два пъти по-голяма работна сила, с която, обаче, произвежда по-малко брутен номинален продукт от Уругвай: GDP (official exchange rate): Uruguay $58.5 billion (2016 est.) Bulgaria $50.45 billion (2016 est.) И тук цифрите започват да говорят много интересни неща: В България с разни такси и данъци държавата прибира повече от по-малко произведеното с два пъти повече работна ръка от произведеното в Уругвай TAXES AND OTHER REVENUES(% OF GDP) Uruguay 26.3% of GDP (2016 est.) Bulgaria 36.2% of GDP (2016 est.) Добре, да кажем, че тези прибрани пари ще отидат за доброто на гражданите в България, за тяхното социално добруване; BUDGET Uruguay revenues: $14.29 billion expenditures: $14.81 billion (2016 est.) Bulgaria revenues: $18.25 billion expenditures: $17.46 billion (2016 est.) Какво става обаче с харченето на тези пари? Тук е първата голяма греда. В България, страна от ЕС, има повече от два пъти хора под чертата на бедността от латиноамериканската страна Уругвай; но нали сме „социална държава”, защо при едни и същи суми и по-големи данъци бедните са толкова повече? кой да ти каже... POPULATION BELOW POVERTY LINE(%) Bulgaria 22% (2015 est.) Uruguay 9.7% (2015 est.) Продължаваме натам все в същия дух – в Уругвай продължителността на живот е по-голяма LIFE EXPECTANCY AT BIRTH(YEARS) Uruguay total population: 77.2 years male: 74.1 years female: 80.5 years (2016 est.) Bulgaria total population: 74.5 years male: 71.2 years female: 78 years (2016 est.) Разходите за образование са по-големи /тази година в България те са под 4 процента/ EDUCATION EXPENDITURES(% OF GDP) Uruguay 4.4% of GDP (2011) Bulgaria 4.1% of GDP (2013) Разходите за здравеопазване в Уругвай са по-големи, не с много, но резултатите са по-добри HEALTH EXPENDITURES(% OF GDP) Uruguay 8.6% of GDP (2014) Bulgaria 8.4% of GDP (2014) Разходите за отбрана са по-големи, нямат задължителна военна служба, доброволна е за жени и мъже MILITARY EXPENDITURES(% OF GDP) Uruguay 1.8% of GDP (2015) Bulgaria 1.35% of GDP (2016 est.) https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/uy.html Е какво излиза от това сравнение – производителността на труда на един уругваец е два пъти по-висока от тази на един българин, а в латиноамериканската държава Уругвай данъците са по-ниски, но социалните разходи по-високи. Коя беше "социалната държава", коя европейската, нещо почнах да се обърквам. Всъщност имам само един много точен отговор - в България се произвежда малко, но се харчи от държавата неефективно. Това, разбира се, може да се анализира в детайли.