Б. Киров

Предполагам, че мнозина от колегите, които се придържат към нормативността на книжовния език се дразнят именно от погазването на нормативността по принцип, а не от промяната на тази нормативност. Все едно да преминаваш на червен светофар или да играеш футбол с две топки. Аз лично също се дразня, ако чуя "язик свищен на мойте диди", все пак.

БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК Език свещен на моите деди език на мъки, стонове вековни, език на тая, дето ни роди за радост не - за ядове отровни. Език прекрасен, кой те не руга и кой те пощади от хули гадки? Вслушал ли се е някой досега в мелодьята на твойте звуци сладки? Разбра ли някой колко хубост, мощ се крий в речта ти гъвкава, звънлива - от руйни тонове какъв разкош, какъв размах и изразитост жива? Не, ти падна под общия позор, охулен, опетнен със думи кални: и чуждите, и нашите, във хор, отрекоха те, о, език страдални! Не си можал да въплътиш във теб създаньята на творческата мисъл! И не за песен геният ти слеп - за груб брътвеж те само бил орисал! Тъй слушам сè, откак съм на света! Сè туй ругателство ужасно, модно, сè тоя отзив, низка клевета, що слетя всичко мило нам и родно. Ох, аз ще взема черния ти срам и той ще стане мойто вдъхновенье, и в светли звукове ще те предам на бъдещото бодро поколенье; ох, аз ще те обриша от калта и в твоя чистий бляск ще те покажа, и с удара на твойта красота аз хулниците твои ще накажа. Иван Вазов, Пловдив, 1883 Езикът не е единствено норма, нито само инструмент за комуникация. Китайският се опростява, но успоредно с него съществува и неопростеният писмен китайски; същото важи и за английския – езикът на един преподавател по класическа литература в Кембридж не е езикът на продавач в Макдоналдс; и двата английски езика си съществуват безконфликтно, това са различни светове. Иначе идеята за „новоезик” е на Оруел в книгата му „1984” за Големия Брат, в която „истината е лъжа” , а „свободата е робство” и това е постановено с Декрет от Министерството на Истината. Оруел пише тази книга след като се връща от Гражданската война в Испания.

Самозабравяш се. Не си оторизиран да ми казваш дали да вадя извори в тема открита от мен. Ти сам потърси този диалог, мога да вадя извори, каквито сметна за необходимо. Едното не изключва другото; да чукаш на калкулаторче не е стига, трябва и акъл. Пак се изказваш без да четеш внимателно и да мислиш. Не разигравам скеч за глухонеми и слепи, никъде не пиша, че Левски е отишъл при Величка за 3-те подхвърлени писма, отишъл е за комитетския архив, тефтера с приходите и за комитетските пари, „привнасяни от други комитети”, както сам той пише в писмото си от 12 декември. Тук ще те цитирам теб за последно, защото с това приключвам участието си в тази тема: „Така Маринчо поп Луканов е злоупотребил с парички във времето от бягството на Иван Драсов след злополучното убийство на Никола /ратая на Денчо Халача/. Парите са отивали във Ловеч за оръжие 2,5-3 лири за револвер. До колкото не ме лъже паметта са внесени 40 бр. Злоупотребата му е разкрита, вероятно с помощта на поп Кръстьо и след пускането на свобода на Величка Хашнова /дали е имало разпит на нея, няма кой да ти каже/ и е издадено тескере с което заминава за София да види брат си. От спомените на Д.Пъшков става ясно, че Величка наистина е посетила затворниците. Да не забравяме, че ловешките дейци стоят близо 2 седмици като на хотел при ловешкия каймаканин /виж Д.Пъшков/.Дали са дали сведения пред софийската комисия е твърде спорно. Осъдени на заточение в Диарбекир, се оказва, че Марин получава няколко пъти пари, при условие както и негодува Анастас поп Хинов бил беден като църковна мишка. По време на заточението са на лек режим и след близо 3 години успяват с помощта на кюрди да избягат заедно с Пъшков. След Освобождението, когато излиза Паметник на свещенодякон Левски във в-к Славянин, поп Кръстьо изпраща материали на в-к Марица /мисля тогава под редакцията на Петко Славейков/ за да покаже истината. Кацев-Бурски през 1925 година разговаря със Стоян Куюмджията които си признава, че по време когато окръжен управител е бил Марин Луканов, е иззел документите, тефтерите т.е пощата на попа за в-к Марица. Документите са изгорени. Марин поп Луканов е знаел, къде във Ловеч нощува Левски. При него, при Сиркови и при Христо Латинеца /виж тефтерчето на Левски/. Ако са издадени и тримата не би било трудно на турската полиция да знае къде да търси. През месец май Латинеца наема ханчето на Генчо Главанака /мисля, че беше/.По това време е имало и други ханове в Къкрина не е бил само на Христо Цонев, но от друг извор разбираме /домакина на другия хан /, че през нощта на залавянето турската полиция обгражда само това на Латинеца.”

Ще го цитирам: „Бае, работата още няма кой да поеме та съм принуден още сами да се излагам в опасности, да тичам нагоре-надолу. Пък турците няма село, ни по къра ханища да не са разпратили да търсят. Пишат ми писма отвред да се не излагам в опасности, а не мога да гледам на страхливите работници, които от страх засират всичко, и работата да стои на едно място. Завчера, като имаше една топордия в един град, в който бях и аз, прехирвания, бастисвания ненадейно по къщите, а аз дето бех в къщата, днес излезох из къщи. На другия ден бастисах. От видило до видило по улиците вардят турците за странни хора. При такова нещо в този град се изплашили всички. От тоя град е и Грую, който ми пише, защото бех излезъл вече от там и отишел бех по други страни. Пише ми да не дохождам скоро, като преувеличава предирванията на турците — уж че били търсили и у тех и пр., та немало место де да слеза. И още казал, дето бех оставил припаси, тевтери и пр., да се хвърлят в заодът. Видиш ли работа от страхопъзлювци. Затова още не съм поверил работата си другиму. Защото ако е в едно — в друго нема.” Из писмото на Левски до Л. Каравелов от 16 септември 1872 г. Д.Т.С., стр. 165. Значи това е писано на 16 септември, а на 7 октомври е последното писмо от "председателя ви", което Левски цитира на 12 декември, в което председателят (тук се води битка между графолози да се докаже дали е писано с ръката на поп Кръстьо или от тази на Поплуканов) вече го кани в Ловеч "да ся разберат"; значи за около 20 дни страхът на председателя се е стопил и е заменен от смелост, като даже председателя във второто писмо обвинява другите членове на комитета в страх и малодушие, че "от техни баджаци цървули не стават". Очевидно в писмото на левски "заодът" е в дома на Хашнови, там са били "припаси, тевтери"; все около тези "припаси, тевтери" се въртят и трите уж-подхвърлени писма в портата на Величка, според нея там пишело да се занесат "на лозето", значи не са отишли "в заодът"; според теб, за тях ли отива Левски; защото кореспонденцията от Сиркови вече е зашита в самаря на Николчовия кон; какво друго да търси, освен "припаси, тевтери" у Величкини. Явно обаче нищо не е взел, иначе щяха да са описани и приложени от турците при залавянето му.

Освен ако не се е родил заченат от Дух Божи малкият Лукан, докато Сирков е учил занаята; но ето как иначе се твори цял сюжет за роман на Агата Кристи, защото виж какъв роднински пръстен би се очертал около Левски с роднинството на Хашнов - двама братя водят двете жени, срещнали се за последно с Апостола - Мария Сиркова и Величка Хашнова; отделно другите две действащи лица - Николчо Цвятков и Латинеца също са роднини, а за капак Марийка Сиркова се жени пак за роднина, след като овдовява. Поне Гечо Хашнов отпада от тази роднинска верига, както се изясни. Но един друг въпрос, Стаски, у Левски при залавянето му е имало около 4500 гроша, за това пише и Николчо, спомня си го, ако не се лъжа и някои от турските стражари - Али чауш или Юсеин Бошнак; тези пари по твои сведения откъде ги взема той, от Сиркови или от Хашнови, когато минава последния ден през тях. И не трябва ли комитетските пари да са доста повече от тази сума? Всъщност, според теб, защо отива при Величка преди да тръгне към Къкрина?

Така е, и става нещо като фолклор от рода на народните "певци", цялата история за Левски е затлачена с такъв "Фолклор", повтаря се "от уста на уста" и от писание в писание. В случая с Гечо Сирков и Гечо Хашната една проверка на пръв поглед, без никакви документи веднага би потвърдила, че ти си прав, че Гечо Сирков и Гечо Хашнов са съвсем различни лица: ето как, Величка Хашнова е родена през 1831 г., а синът й Лукан Хашнов, български строителен инженер и академик, е роден през 1862 г., т.е. точно в годината, в която Гечо Сирков е учил занаят в Белград с Христо Иванов Големия и Христо Цонев-Латинеца; малко вероятно е, да кажем почти никак таткото да е хукнал да учи занаят в Белград, оставяйки жена си с невръстна рожба в Ловеч да се оправя сама. Освен това, синът му няма да носи фамилия по прякор на баща си.

Цитираш обаче не написан от мен текст, а цитиран в мой пост текст от друг автор: Христофор Марков http://www.vasil-levski.eu/за-левски/spodvijnitsi/христо-цонев-латинеца/ Така че документ трябва да се иска от него. Между другото, в същия сайт в раздела за Никола Сирков отново се повтаря твърдението, че Гечо Хашната, мъж на Величка Хашнова, и Никола Сирков са братя и Гечо Хашната е прякор на Гечо Сирков. Не го твърдя аз обаче, още повече, не разполагам с никакви документи нито че е така, нито че не е. Абе много роднинска история стана тази с укривателите на Левски, направо отбор от роднини - "милиционер - роднина", както казваше Тошко Колев в една от ролите си. Но ако трябва да съм сериозен, всички "сгрешени" спомени, мемоари и тълкувания също са много ценни, доколкото съзнателно или не прикриват някакви факти, а това вече е сигнална ракета за всеки обективен изследовател. При няколко кръстосани проверки на факти от други източници могат да се установят до голяма степен и мотивите за изопачаване. Това по повод на зачеркването на мемоарните източници.

Пак прегледах дискусията в тази тема, по-внимателно репликите ми с Баал, който нарича "извори" спомените на съвременници, тези на Никола Цвятков, Али чауш и т.н. Според мен спомените не могат да бъдат "извори", в различните варианти от спомените на Никола Цвятков например има фрапиращи противоречия, тези на Али чауш пък са записвани през 3-та и 4-та ръка и са правени много късно, същото важи и за спомените на Марийка Сиркова, там в различните варианти през времето се казват противоречащи си неща. Единствените "извори" могат да бъдат документите като личната кореспонденция на Левски, касови книги и тефтери на комитети, както и османската административна документация, а твърда опора за изследователя са фактите, там не може да има неточност. И тъй като в тази материя сега се борави без достатъчна като база опора на документи, спекулира се с "извори" от рода на споменатите "спомени". Едно внимателно и компетентно пресяване обаче на твърдо установени факти и истински извори, каквито са оцелелите писма на Левски и малкото османски документи би могло да елиминира почти всички натрупани несъответствия в спомените на съвременници и последвалите им тълкувания от различни автори във времето след събитията. Не бих "ударил кръст" нито на прима виста, нито и след това на нито един документ , доколкото споменатите спомени на участници в събитията биха могли да се нарекат "документи", но бих го разглеждал много критично във връзка с твърдо установените факти и в цялостения контекст на всички останали документи.

Да отсееш житото от плявата е най-големият професионализъм, за който мога да се сетя. Успех!

Ако някой може с точност да покаже и докаже това, ще има много голям принос в разбиването на два мита: 1. Че поп Кръстьо е предателят на Левски. 2. Че Васил Левски не е предаден и е заловен случайно в Къкрина. Лично аз стигам дотук, до ясното разбиране, че и двете неща са мит. Пак повтарям, преки доказателства за разбиването на тези два мита, според мен, трябва да се намират в турските исторически архиви, всяка държава съхранява паметта си в такива архиви, а Османската империя не е била измислена държава. Другият начин да се разбият тези два мита е чрез косвени доказателства и използване на налични, достъпни за нас извори и документи, но този път е много криволичещ и обиколен. Едно че спомените на съвременници, според мен, не са надежден източник, второ, че ако се намерят частични документи, какъвто е случаят със инцидентното попадане на турските архиви от процеса срущу Левски в български ръце, изследователят ще трябва да реставрира събитията подобно на палеонтолог, възстановяващ цялото по отделни елементи.

+++ Лично за мен логиката ти е непоклатима, няма какво да оспорвам от така изложените от теб аргументи. Моето виждане съвпада почти на 100 процента с това, което си написал. Бих искал само да вметна, че нещата би трябвало да се гледат и от по-голям мащаб, не само на нивото на конкретните хора, за които пишеш и в конкретната обстановка на Ловеч през тези фатални за Левски дни. Външни фактори, съперничество за власт сред емигрантите ни във Влашко и Сърбия, амбиции за власт сред местните дейци, потенциалните и реални възможности на османската държавна машина и нейните шпиони, те са недооценени, други външни сили, всички тези вектори си взаимодействат, в комбинация с изложеното от теб за състоянието на нещата в Ловеч.

Не е точно така, този аргумент е тухла в пъзела, но картинката с предателството на поп Кръстьо ще рухне, ако го няма другият, завършващият, с "комитетския хан"; защото в Шифрованата телеграма само се доказва, че попът бил "мухбир", демек сътрудник на властта, такъв обаче е и Яким Шишков, в чието лозе е проведена цитираната в шифрограмата среща, а "мухбир" е доста широко за тълкуване понятие, може да се преведе и като "посредник"; така че Шифрованата телеграма само слага темела на обвинението срещу поп Кръстьо, но завършващата конструкция на това обвинение, покрива, е неговото знание за Къкринския хан като място, в което ще нощува Левски, защото е "комитетски хан", ако попът не знае предназначението на това "специално място", остава версията за ясновидството на Али чауш, който пише в спомените си, че нямало къде другаде да нощуват пътниците, освен в хана на Латинеца. Да, но не е така, можели са да пренощуват и на други места, в частна къща или в друг хан. Най-ясно е показан този ход на мисли в книгата на Росен Янков - той доста аргументирано разбива мита за "проницателното ченге Али Чауш", колкото и да не му го признават някои; но пак се опира върху предопределеното без доказателства твърдение, че поп Кръстьо като касиер на комитета знае за хана в Къкрина. Иначе как точно него да посочи, за да се завърши схемата с предателството му? Попът, като касиер, ако е плащал от комитетски пари за този хан, наистина трябва да е наясно с неговото предназначение. Но кой и как е доказал, че такива пари са били плащани? Или на обратно същия въпрос - кой и как е доказал, че такива пари не са плащани? Ето защо те питам, можеш ли да посочиш факти и документи, с които да се аргументираш, че не са?

Това е нещо много по-различно обаче от "комитетски хан" и "нает по поръчение на комитета хан" и вече до голяма степен променя цялата картина. Но уточнението е съществено, защото където и да отвориш - академични издания или популярни сайтове - се повтаря една и съща мантра, "комитетски хан". Тази мантра обаче е като патерица, подпираща иначе куцащата откъм здрав смисъл поява на турската потеря точно на това място в точното време, защото турската потеря се прицелва точно в този хан. От една страна аргументите за проницателността на ченгето Али Чауш и фаталнатата случайност на твърдящите че предателство няма увисват като непрани гащи, защото се появява елемент на ясновидство, от друга защитниците на теорията, че предател е поп Кръстьо се лишават от главния си аргумент, че той е знаел за този комитетски хан.

Въпросът за ханчето в Къкрина не е маловажен, защото той служи като аргумент на защитниците на концепцията, че предателят на Левски е поп Кръстьо. Логиката е ясна: попът като член на комитета знае за това комитетско ханче, посочва го на турците като място, където да търсят Левски и точно това завършва картината на неговото предателство както и обяснява иначе трудното за обяснение появяване на турската потеря точно в това ханче при положение, че в Къкрина е имало още две, преди Къкрина още едно, да не говорим и за други възможни места за нощуване - но обиски и претърсвания не са правени на други места, ерго - попът е казал "фанете тогоз" - това е схемата като почнеш от Каравелов и Вазов, минеш през Захарий Стоянов и Д.Страшимиров и стигнеш до така недолюбваният в този форум Росен Янков, всички тези автори градят хипотезата си върху знанието на попа за съществуването на "комитетския хан" на Латинеца; при всеки от тях има варианти в тълкуванията, но опорната им точка е една, ханът е на комитета, попът е знаел за него, посочил го е като място. Страшимиров дори развива сценарий как попът насрочил среща в хана на Левски, за да се преглеждат сметките с тефтера на организацията, затова и писал в уж подхвърлените писма до Величка да донесе тя тефтера и т.н. Но всичко се върти около едно недоказано твърдение, че ханът е нает от комитета. Аз самият в началото се подведох по написаното от Параскев Стоянов, но когато го прочетох внимателно, видях, че там освен голословно твърдение липсват доказателства, а това биха могли да бъдат някакви отразени сметки в комитетските разходи, или както ти сам написа - в тефтера на Левски, който прилича на приходно-разходна книга. Но такива няма.

Значи Стаски, след като излизаш с това твърдение така категорично, редно е да го докажеш с някакви факти и документи, защото иначе има дума срещу дума. Парашкев Стоянов пише, че е нает този хан от комитета в Ловеч, после автоматично това се повтаря и от следващи автори, така е останало записано черно на бяло; сега ти, в това тук те подкрепяше и Баал в темата, излизаш с твърдение, че Христо Цонев-Латинеца е наел този хан като частно лице с частен интерес - аргументирай се, моля. Другото важно нещо в този твой пост, което ти си отбелязал е "и не само той" - уточнявам за протокола, в Румъния за Общото събрание на БРЦК придружител на Левски от Ловечкия частен революционен комитет е Марин Поплуканов, това е документирано, както в писмата на Левски, така и от присъствените протоколи на Общото събрание в Букурещ.

По спомен, без да мога сега да го цитирам конкретно, мисля, че Параскев Стоянов пръв твърди това, че ханчето е наето от комитета; по-късно Кацев-Бурски го повтаря в анкетата си, ако не греша; но си прав, и в двата случая няма конкретни доказателства потвърждаващи това. По-късно, според мен, историците започват да повтарят тезата за "комитетски хан", защото тя се вписва в картината с предателството на поп Кръстьо, който видиш ли, посочил този хан на турската полиция, защото е "комитетски". Дори Страшимиров използва тази теза като главна "опорна точка" в книжката си-памфлет "Левски пред Къкринската Голгота". Но Страшимиров в предговора си към тази книжка не се стеснява да дефинира историята като дълг, а историкът като жрец на този дълг към паметта на Отечеството. Само че, по мое скромно мнение, жреците изпълняват ритуали в храмовете, но не са изследователи.

Написаното от теб не противоречи на тази информация, с изключение на твърдението, че ханът в Къкрина е бил нает по поръчение от Ловчанския комитет от члена на този комитет Христо Цонев-Латинеца; между другото, тази информация упорито се повтаря и в официално публикувани книги като "Васил Левски - документален летопис 1837-1873", ДИ "Петър Берон", 1987, под редакцията на Кирила Възвазова-Каратеодорова. Вероятно авторът от цитирания сайт се позовава точно на това издание, защото виждам същия стил на излагане на дати и събития в хронологичната част на сайта, не твърдя, че са ги преписали дословно. "Христо Цонев Латинеца или, както още са го наричали, Малкият Христо e важен съратник на Левски, член на Ловешкия революционен комитет. Роден е през 1848 г. в с. Къкрина, Ловешко. Според други източници е роден около 1846 – 1847 година. Баща му Цоньо Кулаксъзов се преселва от Къкрина в Ловеч през 1844 година. Христо учи в родното си село, но след смъртта на баща си заминава за Влашко да работи. Там се събира с хъшове и слуша разкази за гарибалдийците, които той нарича „латини“, откъдето идва и прякорът му – Латинеца. В началото на 60-те години на ХІХ в. емигрира в Сърбия. За отиването му в Сърбия има оставени спомени от Христо Иванов Големия-Книговезеца. Христо Иванов и Христо Латинеца са братовчеди, вторият е син на лелята на Книговезеца – Сава. Христо Латинеца е братовчед и на Никола Цвятков Казанджийчето, който пък е доведен брат на Големия. Тръгват от Ловеч тримата братовчеди: Христо Иванов, за да учи занаят по европейските страни, Гечо Сирков (Георги Сирков, Гечо Хашната, брат на Никола Сирков и съпруг на Величка Хашнова) и Христо Латинеца. През Никополския път стигат до Свищов, където работи табаклък по-малкият брат на Големия – Трифон, който тръгва с тях за Белград. Когато пристигат в Белград, питат за Раковски, на когото носят препоръчително писмо. След няколко дни Трифон става кундураджия в Белград, а Христо Латинеца – кафеджия. Така, макар и да не са участници в Първата легия, Христовците са свидетели и се включват в обграждането на Варош капия заедно с момчетата на Раковски. От тогава е и познанството на Латинеца с Васил Левски. По-късно той участва във Втората българска легия в Белград (1867-1868). След нейното разтуряне живее за кратко във Влашко. После се установява в Ловеч и построява своя къща в махала Дръстене, където Левски често намира подслон и подкрепа. Отначало Христо Латинеца е кожар в Ловеч, а по-късно и кръчмар. Той е и съдържателят на Къкринското ханче. Ловешкият частен революционен комитет наема ханчето през май 1872 г. от къкринчанина Вълчо Сяров Каранейков, като за ханджия е определен Христо Цонев – Латинеца, за да може Левски да има в близост до Ловеч и друг опорен пункт за дейността си. Там се провеждат заседанията на местния революционен комитет, намират подслон и някои комитетски хора.hancheto В онази злощастна Коледа на 1872 г. ханът бил затворен, но Левски изпратил Христо да го отвори ден, преди да тръгне за Румъния с архива на БРЦК. В злополучната нощ на залавянето му в хана имало много хора, но накрая останали само тримата – ханджията Христо, Апостола Левски и Николчо Цвятков. Минути преди турците да нахлуят в хана (по разказа на сина на Христо години по-късно), Латинеца излязъл да търси втори кон за Левски. В опит да се измъкне Апостола грабнал и неговия пищов и стрелял с него. Латинеца се върнал доста бързо, без кон, и бил задържан заедно с Николчо. Запитан дали познава Левски, той отрекъл. Латинеца отричал и пред съда, въпреки че Левски вече го бил посочил като свой познат. На въпроса: „Дякона каза, че, като си бил кръчмар край Ловеч, идвал няколко пъти в кръчмата ти и нощувал там”, отговорът отново бил непоколебим: „Нека казва, не го познавам.” Съдът освободил Латинеца и Никола и стражар ги върнал в Ловеч, но там ги държали в кауша чак до 25 март. През 1876 г. в Ловеч са арестувани 24 троянски и 9 ловчански дейци, между които е и Христо Латинеца. На 3 юли 1876 г. те са откарани в Търново, а от там – в Русе, където пристиагат на 20 юли. Там са освободени като помилвани от султана. Латинеца умира на 36-годишна възраст. Къщата на Христо Цонев Латинеца в Ловеч е забравена и се руши. Това е единствената оцеляла къща, в която е нощувал Левски. Тя се намира в кв. „Дръстене”, точно под средновековната ловешка крепост и на пет минути пеша от паметника на Апостола. През 60-те години на миналия век в дома на Латинеца е имало музейна сбирка. Експозицията показвала бита на бедно ловешко семейство от 60-те и 70-те години на ХІХ век. Днес обаче всичко е обхванато от забрава и разруха. През счупените прозорци може да се надникне вътре, но къщата е опразнена. Стари варошлии разказват, че под огнището имало тунел, който водел към мазата и към таен изход от къщата. Това е и единствената оригинално запазена къща от времето на Левски без реставрация и промени. През 90-те години вандали многократно са разбивали къщата и през 1995 година тя затваря врати." подготвил текста: Христофор Марков http://www.vasil-levski.eu/за-левски/spodvijnitsi/христо-цонев-латинеца/

Значи малко вероятно ми се струва да е участник в Първата легия, защото според повечето източници е роден 1847-48 година, от което следва, че е бил 14-15 годишен по времето на Първата легия; според мен най-вероятно е бил свидетел на събитията в Белград по време на Първата легия, но едва ли е бил сред легионерите на тази възраст. Или данните за рождената му дата не са точни.

Стаски, почти нищо не успях да открия за биографията на Христо Цонев-Латинеца. Имаш ли повече информация за него? В някои сайтове, претендиращи за точност, обаче има други твърдения, противоречащи на твоето: "Той е и съдържателят на Къкринското ханче. Ловешкият частен революционен комитет наема ханчето през май 1872 г. от къкринчанина Вълчо Сяров Каранейков, като за ханджия е определен Христо Цонев – Латинеца, за да може Левски да има в близост до Ловеч и друг опорен пункт за дейността си. Там се провеждат заседанията на местния революционен комитет, намират подслон и някои комитетски хора." http://www.vasil-levski.eu/за-левски/spodvijnitsi/христо-цонев-латинеца/ От така написаното недвусмислено се разбира, че "Ловчанския частен революционен комитет наема ханчето", а не Христо Цонев-Латинеца като частно лице. Ти казваш, че не е така, но това можеш ли да го докажеш? Същото важи и за противоположното становище, имат ли авторите му доказателства, че ханът е определен за комитетски, от кой е взето това решение, след като по същото време Левски отсъства от Ловеч? По онова време там председател е бил Иван Драсов.

Изворът, че Христо Цонев-Латинеца е бил член на Ловчанския комитет и ханчето е било наето от него като комитетско е „Градът Ловеч Като Център на Българския Централен Революционен Комитет, Столица на Васил Левски и Роден Град на Поборника Тодор С. Кирков” от д-р Параскев Стоянов, изд. 1901: Цитати: „Казахме, че къде края на 1868 год., вероятно през декемврий, Левски дойде като гост за пръв път в Ловеч в къщата на поп Лукана. Той обясни целта на своето идвание и свършеното в Мъгуреле и Плевен и се реши да се свика събрание. Това събрание стана в къщата на Иван Драсов, до реката в една усамотена улица между къщата на Ив. Колев и Коста Панчев; тази къща и до днес стои. На това първо събрание присъствуваха освен Левски, и Иван Драсов, Марин Поп Луканов, Анастас Цочев Хитров, Николчо Сирков и Васил Йонков от Гложене и още няколко души, вероятно Анастас Поп Хинов от Плевен, поп Кръстю, Иванчо Колев, Пану агопа бояджи Драганов и Христо Цонев Латинеца.” „Левски, както се знае, от Ловеч тръгваше по обиколка из цяла България и в Ловеч си отпочиваше по цели недели и месеци от дългите предприятия. Казах, къде се криеше обикновено; трябва да прибавя, че, когато Левски биваше в по-голяма опасност, той се криеше в Дръстени, много рядко у Христо Цонев Латинеца, а най-често у Николчо Сирков в „горния край“. Това последнйо скривалище Левски много вардеше и тайно държеше да го има в случай на голяма опасност; тук той престоял две зими почти и едно лято; тук имал и една малка печатница; тук се криела и цялата архива. Всичко това се съхранява и до днес от Мария Сиркова, която след смърта на Никола стана жена на Никола Цветкова.” „Никола казал, че не го познавал; заптието попитал Левски, кой е и на къде отива; Левски отговорил: „отивам на лозето си да броя, колко кола боклук са стоварили“; и прибави „аз тебе те познавам, ти не ма ли познаваш? аз съм от Ловеч“. Стражара си отиде къде Ловеч, а Левски през пътеката отиде нагоре в лозята и стигна Никола на шосето до гйола. Левски качил сега коня и по мръкнало къде 6 часа стигнали в селото Къкрина (на 2-3 километра на страна от шосето) в ханчето на Христо Цонев Латинеца, и той член от комитета, който ги чакал.” На другия въпрос, къде е бил Левски, когато Латинеца наема хана, 7 месеца преди 27 декември 1872, отговорът е лесен – бил е в Букурещ за учредителното събрание на БРЦК, той пребивава в Румъния от 11 април до към началото на юли, 80 дни в Румъния, следователно ханчето е наето през това време. Защо няма разходи в тефтерчето му записани за това ханче, ако е било наето с комитетски пари, нямам обяснение.

Стаски, привет . Така е, факти и извори, останалото е бошлаф работа. Но винаги съм твърдял, че изворите и фактите за детайлите около това предателство трябва да се търсят в турските имперски архиви от онова време, не са достатъчни спомените на дейци и тълкуванията им от историци. почти съм сигурен, че си изровил някакви конкретни документи по темата. Твоя воля да ги споделиш тук в темата, да намекнеш за какво става дума или просто да си ги запазиш за друга публикация.

Dynamic Auto-Painter (DAP) http://www.mediachance.com/dap/

Ами значи като дойдат на българска почва става някакво "побългаряване", защото в конкретния случай с моята позната в Пловдив, тя работи във фирма на българин, който живее от десетилетия в Америка и е богат човек с няколко филиала в Европа и САЩ в този бранш. Тукашният мениджмънт обаче е поверил на племенника си, момче без образование и особен интелект, който действа на принципа "изтисквай без да се церемониш" - премиални и бонуси, никакви, шуро-баджанашкия принцип на издигане с пълна сила и на който не му харесва - ей на къде е изхода, има много безработни, които ще работят и за тези пари. Плюс синекурни длъжности за местни партийни величия, за да върви делаверата с европейските европари и др. подобни неща, да има "гръб". Разказ от първо лице от гледна точка на "малкия човек", работник в тази фирма.

Пак свърших + То и няма начин, от гледна точка на собственика, да се дават премиални, когато продажбите ти не се увеличават - просто не можеш да даваш нещо от нищо, когато не печелиш, ако продажбите ти се свиват няма откъде. Гледам по дискавъритата филмчета за американски работници в златодобивната промишленост и в риболовната - прави ми впечатление, че собствениците винаги обвързват заплатите на работниците си с крайната печалба, казват им някакъв процент, който ще получат и това е прозрачно пред очите на всички. Хората се мотивират по този начин, защото работят за себе си, съответно понякога може да не получат нищо и да изгорят. В големите компании едва ли е така, но сигурно пак има много развита ситема за лична мотивация. При соца беше точно обратно - колкото повече бачка един работник, може само да му вдигнат нормата, но не и заплатата, това си беше принцип и се вкорени в психиката на хората в производството, виждал съм го много пъти с очите си. И си продължи и след голямата приватизация с РМД-тата след 1997, защото тогава повечето соц-предприятия бяха делаверски изтъргувани под тезгяха на "наши хора". Бедата бе, че тези "наши хора" имаха манталитет на номенклатури, а не на капиталисти, те схващаха придобитото за жълти стотинки държавно предприятие като обект за бързо лично забогатяване чрез разпродажба и делавера, а не като средство за производство и печалба. И рухнаха така иначе много прилични за времето си предприятия със сравнително квалифицирана работна ръка и добро за времето си оборудване. Видях го как стана в полиграфията. И като се отворихме на спомени за 1997, точно тогава имах поръчка в голяма държавна печатница, която й предстоеше приватизация по схемата "роботническо-мениджърска" - печатарите приличаха на пияни казаци, нощната смяна едва се държеше на краката си, но въпреки това, по някакво чудо успя да свърши работата. После тези хора ги прецакаха тотално и повечето от тях отидоха да си търсят късмет из многото частни печатници, но бяха добри в занаята си като технология, иначе за дисциплина и мотивация въобще не можеше да става дума.

В тази тема първият постинг някак си персонализира дебата около конкретна фирма и така стесни границите. Ник цитира мненията на хора, работили във фирмата. Ако прочетете и други мнения по форумите за други фирми, ще видите, че над 90 процента от отзивите на работилите в различни фирми са негативни, не знам защо е така, работещите в повечето случаи изказват недоволство от заплати, кариерно развитие, взаимоотношения и т.н. Може би са обективни, но фактът си е налице, голямата част от отзивите по принцип са негативни. За конкретния случай, вероятно заплати от по 600 лв. бруто получават не много квалифицирани работници, нагоре в йерархията сигурно заплатите растат. Погледнах сайта им, имат над 20-на позиции на длъжности, в това число и висококвалифицирани, но никъде не обявяват конкретни възнаграждения, това явно става в разговори с кандидатите. В клиповете си показват млади и интелигентни служители, които изглеждат мотивирани и доволни от работата си. За работник от провинцията, Ботевград е на 90 км от София, който живее в региона, 600 лева и сега не е толкова зле, все пак в региона има традиции в електронната индустрия, на времето в Правец имаше завод за полупроводници, така че може би не случайно този завод за сензори е стъпил там. Освен това, 2500 работни места с перспектива да ги увеличат с още 1500 никак не е малко, всъщност разклонението им в България е най-голямото в Европа. И пак конкретно, не могат да се надяват да привлекат квалифицирани, мотивирани и качествени работници с тези заплати при наличието на много работни места в София с по-високо заплащане. Не знам как е в Пловдив, където е другият им клон, имам позната, която работи в полиграфията там за 500 лева, жената е с висше икономическо образование, но работи съвсем друга работа на машина за тези пари, и не смее да си напусне работата, защото й остава малко време до пенсия, но е друга тема. Статистиката отчита минимална заплата от 430 лева сега и средна от 800, като средната я изчисляват на базата на минималната, тя е 60 процента от нея. Цялата тази работа изглежда добре на пръв поглед, а приказките, че ще вдигат минималната на 650 и средната на 1500 сигурно звучат като музика в ушите на държавните служители, които не са свързани с производство и реализация на продукт, но за дребния бизнес, за най-малките еднолични търговци, това е дране на живо, защото не знам дали хората във форума са наясно с българското законодателство, но т.н. еднолични търговци, плащат осигуровки върху най-малко две минимални заплати за собствениците, за разлика от ООД-тата например, където може да се плаща и върху половин минимална заплата - това е дискриминация за най-дребния бизнес, защото обикновено едноличните търговци, микрофирмите, а такива са на книга няколко стотин хиляди в България, обикновено са семейни - съпруг, съпруга и дете/ца - те са от по 2-3 души, и изкарват с дребен бизнес, колкото да живеят, понякога не изкарват и толкова. И когато със закон му кажеш на такъв човек - изкарал-неизкарал този месец някакъв приход, трябва да се осигуряваш върху две минимални заплати, все едно му казваш - закривай фирмата и се реди на социални помощи или ставай наемен работник. Всичко това и още много други неща в бизнес-климата в България съсипаха дребното предприемачество и лумпенизираха голяма част от населението, в това число младите.