Б. Киров

И двете фотографии са изкуство, пак свърших за днес плюсовете.

Както и да е постигнато като ефект (втората снимка) великолепно е, но как всъщност е снимано? Обработвано ли е с някаква програма след това?

Да, и то точно в този клип това се вижда и чува; иначе идиоти има сред всяка етническа група - местни селски патриоти могат да те пребият за забавление, ако попаднеш на тяхна територия и в България, това не означава, че ако някой заснеме клип за това, може да се правят обобщения за цялата нация.

Изгледайте ВНИМАТЕЛНО този клип с младия евреин и ще видите и чуете следното: - клипът е сниман, според мен, някъде в спорните между палестинци и евреи земи, новозаселените, следователно заселеният там млад евреин едва ли се чувства много сигурен за себе си и семейството си - младият евреин се появява с бутилка и видимо се държи като човек, консумирал някакво количество алкохол (което не е престъпление, но не е почтено от страна на оператора, който го снима и на журналиста да го провокират в това му състояние) - младият евреин казва на журналиста "наци", което ме кара да мисля, че преди това между тях е имало някакъв диалог в тази посока или поне журналиста е германец; обяснимо е млад евреин да не храни топли чувства към сънародник на Хитлер и Химлер Така че, според мен, този клип е направен манипулативно и качен манипулативно, той цели манипулирана реакция, друг е въпросът дали ще намери такава

Скоро си говорихме с мой приятел фотограф, той преди е бил и в моя занаят, та споделяме разни неща и на тази тема, и ми заяви, че за него професионализма бил в това да можел да постига колкото се може повече без работа във фотошоп, макар че активно работи с фотошоп. Не мога да го убедя да участва във форума, иначе, според мен, би имал доста какво да сподели тук, наистина е един от много добрите в професията си. Ако сега случайно чете това, пак го каня да участва тук, ще бъде интересно.

Работил съм и с нея, и с половин дузина други подобни програми, лично за мен стигнах до извод, че най-доброто е цитираната, но е въпрос на субективно предпочитание.

На сайта им има демо версия, изкарва една лента с надпис върху рисунката; нали знаете за всеки проблем има и лекарство, но е опасно без предписание от доктор

Нищо особено, с една програма, да не я рекламирам тук комерсиално, но цялата работа е как работиш с нея - ако използваш пълните й възможности и можеш да работиш и с други програми за предпечатна подготовка, и имаш виждане за това какво искаш да постигнеш като краен резултат и търпението да експериментираш с различни варианти, накрая се получават добри резултати. При мен лично това е вече нещо като хоби, така си почивам като рисувам различни варианти на едно и също нещо, но понякога използвам знанията си и с комерсиална цел при правене на корици за книги и илюстрации в книгите.

Това беше замисъла преди години, когато исках да ги продавам като картички и календар (не тези, а изгледи от Рила и Пирин), но цялата работа се разсъхна, поради алчността на т.н. съдружници, които решиха по стар нашенски обичай, че след като съм им показал как се прави нещо, защо трябва да го делят с мен, да са живи и здрави, не знам дали са спечелили. Не съм ги виждал и чувал оттогава.

Въпрос: наслагвани ли са различни кадри един върху друг като "лаери" във фотошопа или е една монолитна снимка?

Да, ще ги кача от диска, но защо не излизат - аз ги виждам на моя компютър, иначе ги качих от Пинтерест, където съм ги складирал. Трябва ми само малко време Сега виждат ли се? избери файл... Click to choose files избери файл... Click to choose files

+++ Перфектна е! Имам предвид, според мен, е изкуство. Е как сте го направил това? Това не може да бъде видяно през обектив, какъвто и да е той, не е и рисувано, тогава каква е магията с отраженията? Споделете, ако не е тайна на занаята, лично аз не съм фотограф, няма да я "открадна", но не бих си споделял всички "тайни" от моя занаят

Капитане, привет! Пак нямам плюс за вашите снимки, изчерпал съм ги; ако позволите, едно мое виждане - във втората ви снимка водата Ви се е получила, каквато е, според мен - прозрачна и подвижна, във всички други Ваши фотографии, които съм видял във форума, тя е перфектно показана като повърхност и плътност, но е тежка като разтопен метал и непрозрачна, не знам дали нарочно търсите такъв ефект, но погледнете картините с вода на импресионистите от миналия век, при тях водата е най-жива, тя разбива всички цветове в нюанси и отражения, най-подвижното нещо на този свят е. Не го приемайте като някаква критика, констатация на мое субективно виждане е.

Благодаря за изчерпателния отговор, както и предполагах, техниката само помага на това, което вижда окото и мисълта, магията е в човека. Но си струва за любителите на фотографията в този форум да научат повече и за техниката, нали това е целта на споделянето. Аз лично съм пропуснал времето да стана фотограф, пък и хубавата техника си е инвестиция. Обичам да рисувам, но и това отдавна не правя, поради липса на време, забавлявам се понякога да рисувам с компютърни програми, за това има удивително напреднали такива; само за информация на потребителите тук Dynamic Auto-Painter (DAP) е с много големи възможности и може да рисува в различни стилове, да превръщате снимките си в картини по ваш избор и с ваше участие - платена е. http://www.mediachance.com/dap/

Капитане, свършиха ми плюсовете за вашите снимки, но при първа възможност ще ги дам Не съм фотограф, не разбирам от това изкуство, но чисто дилетантски въпрос - тези изумителни детайли как ги постигате? Само с фотоапарат или после работите с фотошоп или някаква подобна програма. Открехнете малко от технологията, ако не е тайна?

За да има адекватност в диалога и тъй като не познавам йудаизма, бихте ли пояснили вашето разбиране каква е връзката на разполовения плод с познанието в йудаизма? п.с. Работна хипотеза на прима виста: познанието не е знанието, познанието е съзнанието

Познанието за добро и зло е грях - разполовеният плод. Листата от Дървото на живота в новия Йерушалим ще изцели народите, познание без добро и зло?

За мен също. Доколкото уводният постинг с цитираното от Фейсбук поставя тесни рамки и покрив на темата, тя рискува да се политизира, което на практика се получава. "Дали при новия президент-републиканец САЩ ще се пренасочат отново към азиатско-ислямския вектор, може само да се гадае, защото: 1. През втория мандат на Обама настъплението им беше и по двата вектора. 2. Тръмп, който беше изоставен от голяма част от своите съпартийци в хода на предизборната кампания, вече не е „чист републиканец“ и по природа явно е непредсказуем и нестандартен играч. Затова може да се очаква практически всичко: 1. Спиране на настъплението и по двата вектора. 2. Продължение на настъплението и по двата вектора. 3. Спиране на настъплението по европейския вектор и ангажиране но ислямо-азиатския. Да му мислят онези държави и народи, които винаги вървят след събитията поради особености на националната си психология и ниският умствен КПД на управляващите ги." Краткият отговор на въпроса дали „настъплението” на Америка ще върви по европейския и близкоизточния вектор го дадох в началото – не, според мен тя ще стабилизира и циментира стабилността и по двата вектора и настъпление там няма да има. Основното предизвикателство пред Запада се нарича Азия, където ще бъде концентрирана икономиката на 4-те най-големи национални икономики в света, освен тази на САЩ – Китай, Индия, Япония и Индонезия – и то без алтернатива под китайска хегемония. Конкуренцията за това кой да инвестира в африканския континент ще бъде между САЩ и Китай, тя вече е факт, но ще се изостри, заради огромния пазар и ресурси там. По отношение на цитирания горе постинг, неговото последно изречение-заключение, именно то вкарва в тясна рамка тази дискусия, защото предполага очаквания от автора му отговор, който той си е дал сам на себе си; не мисля, обаче, че това е добър тон за отворена дискусия; и тъй като, ако дискусията не е отворена, за мен става мъчение, спирам монологичните си постинги тук в нея, те си остават за моя лична употреба извън форума. Иначе се превръща нещо като игра на скуош, която не харесвам, блъскането на топка в стена.

Нямаме никакво противоречие. Един от фронтмените на новата вълна американски корпорации е Илон Мъск. Този 45-годишен южноафриканец с американско гражданство в момента има контролен пакет акции (и е основател) в следните мега-корпорации: SpaceX; Tesla Motors; SolarCity и Hyperloop, а е бил основател и на мега-корпорацията PayPal (x.com + Confinity), закупена от eBay. Той самият е ИНОВАТОР, който има таланта да превъплъщава новите си идеи по корпоративен път; около ядрото на неговите иновации кристализират мега-структурите на корпорации. Иновативни ли се тези корпорации? Да, колкото е иновативен техният Създател, Илон Мъск. С лична собственост в акции над 16 млрд. долара (4 пъти повече от тази на 70-годишният милиардер Тръмп), Мъск е на 45-години, а над 50 000 души корпоративни служители работят в контролираните от него корпорации. Tesla Motors е изградила хиляди соларни устройства за зареждане с ток на автомобилите на корпорацията в цяла Америка, зареждащи БЕЗПЛАТНО акумулаторите на автомобилите, ето защо стои на първо място в топ листата на Форбс. Корпорацията работи по модел, който ще струва около 30 000 долара, тоест масов, и когато това стане, няма никакъв проблем колите на Тесла да изместят от пазара бензиновите и дизеловите. Даймлер Бенц инвестира в Тесла. Странна и нестандартна личност, Мъск дарява 10 млн. на Future of Life Institute, организация изследваща опасността от създаване на изкуствен интелект, но инвестира и в DeepMind Technologies Limited, занимаваща се с развитието на изкуствен интелект.

За ТТИП – правя хипотеза, че ще бъде сключен компактно с ЕС като двустранно споразумение и то в обозримо бъдеще (първият мандат на Тръмп) върху следния факт – САЩ нямат шанс да запазят икономическото си и политическо глобално лидерство без много тясна интеграция и конвергенция с ЕС. Ето как ще изглеждат нещата, според прогноза на Световната банка, само след 4 години. В такъв многополюсен свят, без партньор и съюзник като ЕС анблок (в таблицата не е отразен, но ако беше, щеше да е на 2-ро място след Китай по БВП), САЩ не биха имали контролен пакет акции в световния брутен продукт; в случай на интеграция, обаче, Запада би притежавал над 40% от брутния световен продукт. Това е главната причина, която ме води към хипотезата, че ТТИП ще бъде финализирано през следващите няколко години, независимо дали ще има предварителни двустранни разговори на САЩ със страните в ЕС преди това поотделно, то е необходимо на Запада като цяло и е единствения начин западната цивилизация да остане доминираща в бъдещия многополюсен свят. Къде е мястото на Русия тук – ще си позволя една доста субективна интерпретация: ако предишната парадигма за Европа на Североатлантическия пакт звучеше така: „Америка вътре, Съветите (Русия) вън, Германия долу”, това може да бъде трансформирано и перифразирано сега така: „Америка вътре, Китай вън, Русия долу”; иронията на историята е, че Русия днес е отделена от Украйна, като навремето Източна Германия беше разделена от Западна (Германия долу); по тази логика, пак повтарям много субективна и хипотетична, Украйна ще бъде приета най-напред в НАТО и Европейския съюз, без обаче да се затваря перспективата и вратата за едно по далечно бъдеще и за Русия, тя в крайна сметка е част от християнската цивилизация и принадлежи повече към Европа, отколкото към Азия. Хипотеза, не базирана върху конкретен анализ на факти, а поставена тук от мен доста неангажиращо и с цел да провокирам диалог и подлагането и на критичен анализ.

С номинирането на Стивън Мнучин за финансов министър (Secretary of the Treasury) и Уилбър Рос за министър на търговията, повечето важни фигури в кабинета на Тръмп са по местата си, остава все още вакантен поста на Държавен Секретар, най-важен при провеждането на външната политика. Има много общи неща между назначените в екипа на Тръмп: Уилбър Рос 25 години (до 2000) работи във фонд на Ротшилд за изкупуване на банкрутирали фирми ; Стивън Бенън и Стивън Мнучин са бивши служители на Goldman Sachs (откъдето идват и фигури като Марио Драги, John Paulson, бивш секретар на Съкровището и др.) Изборът за Съветник по Националната сигурност на Майкъл Флин не оставя съмнение в бъдещата безкомпромисна политика по отношение на ислямския фундаментализъм. От друга страна, вицепрезидентът Майк Пенс и Рейнс Прийбъс (White House Chief of Staff) са високопоставени фигури от партийния естаблишмънт на Републиканската партия, осигуряващи здрав гръб на президента в Конгреса и Сената. Очертава се много силен, мотивиран и добре сработен екип от предизборната кампания с ясно поставени дългосрочни цели. Още отсега могат да се посочат няколко очевидни и ясно изразени от този екип и от избрания президент приоритети във външнополитически план: - унищожаване на Ислямска държава в Близкия изток и установяване на стабилност там - налагане на санкции срещу Иран и ограничаване на атомната му програма - сътрудничество с Русия в борбата срещу ислямизма - отказ от ТПП в Азия и двустранно договаряне на търговските условия с всяка страна поотделно - икономически натиск върху Китай за предоговаряне на търговския стокообмен, като принципа е „говори учтиво с тояга (45% вносни тарифи) зад гърба”; според мен, може да се наложи да използват „тоягата”, кабинета на Тръмп са готови на това - аналогично предоговаряне с Мексико (тук тарифите са 35%) или излизане от НАФТА - За Трансантлантическото търговско споразумение с ЕС (ТТИП) нещата, според мен, не стоят както с ТПП; този договор се тълкува като двустранен между САЩ и ЕС и там вероятно ще бъде постигнато споразумение и подписване, но след като ясно се очертае картината кои ще бъдат новите лидери на ключовите държави Франция и Германия в Европа и какво е съотношението на силите вътре в ЕС - ясно заявено послание към европейските партньори да плащат за сигурността си повече и да отделят за въоръжаване съпоставими суми с американските (50-50 в НАТО), от този принцип, колкото и да не им се иска на европейските политици, едва ли новият американски президент ще отстъпи Стивън Мнучин (Steven Terner Mnuchin; род. 21 дек. 1962 г.) — завършил Йелския университет, от 1985 до 2002 работи в Goldman Sachs; после в хедж-фонда ESL на Едуард Ламперт; става изпълнителен директор на хедж-фонд SFM Capital Management, в който Джордж Сорос влага 1 млрд. долара; заедно с Chip Seelig и Daniel Neidich основава Dune Capital, продуцентска компания в киноиндустрията през 2006; през 2007 Dune Capital сключва договор с 20th Century Fox за 500 млн. долара и инвестира в „Аватар” и др. филми; следват договори на Dune Capital с Warner Brothers; през 2013 Мнучин слива Dune Capital с друга продуцентска къща и така възниква RatPac-Dune Entertainment, продуцирала „Американски снайпер”, „Лудият Макс”(продължението) и др. филми; през 2014 инвестира в Relativity Media, но година по-късно, преди компанията да банкрутира, успява да изтегли капитала си от нея; през 2016 се занимава с финансирането на кампанията на Доналд Тръмп. Баща е на три деца. Баща му, Робърт Мнучин е бил основен партньор в Goldman Sachs и собственик на галерията C&M Arts в Ню Йорк.

Благодаря за линка, ето какво открих след него, интервюто на Стивън Мнучин и Уилбър Рос пред CNBС, част от което в съкратен превод поствам в темата, защото, според мен, показва твърдото намерение на екипа на Тръмп да не се отклонява от предизборната му платформа в икономиката, поне по отношение на данъците, това за мен е почти сравнимо с Рейгъномиката. За външната политика, ако могат да се правят някакви аналогии с епохата на Рейгън, това би означавало „Америка на първо място”, малцина навярно знаят, че точно това е слоганът, с който идва на власт като Президент на САЩ Роналд Рейгън. Ситуацията във външен план е коренно различна, разбира се, но тогава Рейгън, противно на общоприетите клишета за агресивен външен курс, следва политика на „сдържане” към Съветския съюз и изтощаване в надпревара във въоръжаването, той печели войната без битки и военно напрежение, само с локални конфликти, съчетани с тотален икономически натиск. Ако направим съвременен паралел с Китай, външната политика на САЩ, поне като икономическа насока, по мое мнение ще следва този курс на „сдържане” към китайския тигър. Изкушавам се и от още едно сравнение с времето след Втората световна война, когато започва Студената война с Източния блок. Тогава двама души казват две ключови фрази за стратегията на Запада към Съветския блок. Единият е Уинстън Чърчил: „Оставете ги на тях самите (зад Желязната завеса), те сами ще се доведат до разруха.” Другият е лорд Исмей, първият секретар на НАТО:„Кeep the Americans in, Soviets out, and Germans down; Дръжте Америка вътре (в Европа), Съветите вън, а Германия долу.” Цитирам тези думи само като хипотеза, осъзнавайки, че историята никога не се повтаря, но понякога го прави като фарс. Интервюто: http://www.cnbc.com/2016/11/30/trump-cabinet-picks-ross-and-mnunchins-exclusive-interview-with-cnbc.html Стивън Мнучин: И да кажа тук ясно – нашият номер едно приоритет е данъчната реформа. Това ще бъде най-голямата данъчна промяна след Рейгън. Уилбър и аз работим в близко взаимодействие още от кампанията. Ние ще намалим корпоративния данък, което ще върне много работни места обратно в Съединените щати. Водещ: Колко възнамерявате да го съкратите? Стивън Мнучин: Ще бъде 15% и ще върне маса пари в кеш обратно в САЩ. Първо искам да заявя тук, че корпоративния данък е само един компонент от данъците в държавата. ОК? А главният компонент очевидно е персоналния данък и персоналните такси. Така че като съкратим корпоративния данък, автоматично ще вдигнем персоналните доходи. А нашите персонални данъци (за богатите – бел. Пр.) са високи, така че автоматично приходите от бюджета ще се прелеят оттам. Същевременно имаме голямо намаляване на данъците са средната класа. Това е другото важно нещо в опростяването на данъчната скала. Данъчната скала беше твърде комплицирана и хората губеха твърде много време да се чудат как да минат по-най ниската възможна тарифа в нея. Водещ: Ще срещнете ли подкрепа от Републиканската партия? Стивън Мнучин: Иначе не би имало смисъл. Ще работим заедно с Конгреса. Мисля че имаме пълно разбирателство с тях. Водещ: Това означава ли, че щом съкратите данъците, това ще промени поведението на хората, което ще доведе до по-големи печалби? Стивън Мнучин: Точно така, и тази администрация ще окуражава това. Водещ: Последната администрация като че ли вървеше в обратната посока. Идеята беше, че лъвският пай ще отиде у богатите. Стивън Мнучин: Въобще не е така. Няма да има абсолютно данъчно облекчение за богатите, за тях ще има някои ограничения, но данъчното съкращение за онези под тях ще бъде освободено от такива ограничения. Водещ: Някои анализатори внушават, че средната класа – обикновените хора и особено самотните родители – ще плащат повече. Стивън Мнучин: Не вярваме на такива анализатори. Когато работим с Конгреса, ще решим съвместно с тях този въпрос и ще го направим много ясно. Намаляването на данъците за средната класа и кредитирането за родителски грижи е голям аспект от това. Това приоритетно разработвахме по време на кампанията и ползата е, че Уилбър (Рос) и аз работехме съвместно с избрания Президент като един отбор. Така че ще има интегрирана дейност между Министерството на Търговията и това на Държавното Съкровище. Така че когато правим съкращенията на данъците, ще го правим винаги в синхрон двете министерства (на Търговията и Финансите). Ние вярваме в честната търговия (fair trade) и вярваме, че тя ще даде истински бум в развитието на икономиката. Водещ: Какво ще кажете за Carrier (корпорация за климатични системи)? Уилбър Рос: В този случай имаме победа, преди да сме встъпили в длъжност (някои от задграничните производства на Carrier се връщат на американска територия) Водещ: Мислите ли че е част от вашата роля да посредничите между американски компании да се върнат в Съединените щати? Стивън Мнучин: При тази администрация, този Президент, този вицепрезидент ще има открита комуникация с бизнес лидерите. Виждате че това вече започна, защото избраният Президент призова United Technologies да запазят работните си места тук. Уилбър и аз също ще правим това. И пак повтарям, случаят с Carrier е първата ни голяма победа в тази област, даже още преди да сме влезли в офиса. Водещ: Но причината тези работни места да отидат в Мексико беше, защото там са по-евтини. Това помага на компанията да е по конкуретна. Как ще убедите компаниите да не напускат САЩ? Уилбър Рос: Това е много по комплицирано. Мексико има 44 договора с други страни, които им дават много повече предимства да внасят там, отколкото на САЩ. Вярвате или не, Мексико има по-добри договори с останалата част от света, отколкото Съединените щати имат. Ние възнамеряваме да коригираме това. Водещ: Защо те (компаниите) все пак искат да отидат там? Рос: За типична кола те спестяват два пъти повече от тарифите като изнасят в Европа от Мексико, а спестяват в Мексико от евтиния труд. Водещ: Ако някой на този свят е печелел най-много от свободната търговия, това е Уилбър Рос и неговата компания. Мнозина хора са напълно изненадани, защото сега ще се превърнете в протекционистка компания, ратуваща срещу свободната търговия. Как ще разрешите това противоречие с цялата ви предишна кариера? Рос: Първо, „протекционизъм” е отрицателен етикет. Това не отговаря на същността. Има търговия, жива търговия, и тъпа, лоша търговия. Ние правим сега тъпа търговия. Това е нещото, което ще коригираме. Водещ: Какво ще стане като обложим с тарифи китайските стоки? Рос: Всеки говори за тези тарифи като за първо нещо. Тарифите са последно нещо. Тарифите са част от преговорите. Реалното нещо е да увеличим американския експорт. Да пречупим бариерата от тарифи и другите бариери пред нашите стоки. Водещ: Не беше ли това идеята на ТПП? Да махне много тарифи? Рос: Въобще не. ТПП има ужасни правила за произхода на вноса (rules of origin); например повечето от автомобилите щяха да влизат извън страните от ТПП, по-точно от Китай, който щеше да се възползва от всичките преференции на ТПП... Водещ: Това лош договор ли е? Стивън Мнучин: Абсолютно. Абсолютно, и ние вярваме в двустранните договори. Да имаме добри договори с повечето страни. Водещ: Така че вие виждате големите регионални договори като лоша идея. Страна след страна, след страна... Мнучин: Абсолютно. Рос: Проблемът с регионалните търговски договори е че там не сме първостепенната страна, поставени сме на една плоскост с втората, третата, и т.н. Перспективата е, че ние сме огромен пазар, най-големият световен вносител. Трябва да третираме другите страни като добри вносители, а не такива, които дирижират техните си правила. Въпрос: Означава ли вашата номинация, че законът Дод-Франк (законът забранява на търговските банки и хедж-фондовете да търгуват с парите на клиентите си в размер повече от 3%, както и да влагат тези пари извън официалните борси) си отива в историята или само ще го смекчите с реформи? Мнучин: Ще работим заедно с Хенсърлинг (конгресмен от Републиканската партия, вносител на искане за отмяна на закона Дод-Франк) и други хора в Конгреса по това. Едно от добрите неща за мен и Уилбър е, че ние на практика сме банкери. Ние двамата бяхме единствените по време на кризата, на които бяха подновени лицензите...Ние бяхме в бизнеса с регионалното банкиране и знаем какво означава да се дават заеми. Това е машина за растеж на малките и средните бизнеси. Проблемът с Дот-Франк е че е твърде комплициран и ограничава заемите. Така че ще го поорежем, неговите регулаторни параграфи. Рос: Много от малките банкери стигнаха дотам, че днес имат повече бюрократи, занимаващи се с регулаторни правила, отколкото служители раздаващи кредити, това е щуро. Мнучин: Приоритет номер едно за нас е да направим така, че банките да дават кредити. Проблемът е, че през последните 8 години нямаше икономически растеж. Средният американски работник е без работата си. Трябва да осигурим на тези хора добра (високоплатена) работа. Водещ: Вие момчета трябва да погледнете нещата в очите: мнозина казват, това орязване на корпоративните данъци няма да създаде никакви работни места, само акционерите ще си раздават дивиденти. Рос: Просто не е така. И не е истина, че работните места са равностойни. Човек работил като стоманолеяр сега завива хамбургери, това не е същото за него. И като качество и като количество. И проблемът ни когато създаваме нови работни места е те да бъдат равностойни на вече загубените, структурен проблем. Водещ: Вие и двамата сте наясно с лихвените проценти и ценните книжа. Ще промените ли търговските правила при търгуването с държавни ценни книжа и др. финансови инструменти? Мнучин: Всичко. Водещ: Какво ще се случи с лихвените проценти и къде ще отидат те? Мнучин: Мисля, че лихвените проценти трябва да се държат относително ниски следващите няколко години. Период на ниски лихвени проценти. Да стоим тук. Ще се вдигнат малко, но малко. Трябва да търсим в Съкровището други възможности. Потенциално да разсрочим плащанията по държавния дълг във времето, защото иначе лихвите ще се вдигнат. Водещ: Да ги разсрочите за колко, 50 години? Мнучин: Ще използваме всички инструменти, които са необходими. Водещ: Какво мислиш ти Уилбър? Рос: Мисля, че ФЕД ще ги вдигне през декември. Това обаче няма нищо общо с нас. Водещ: Всеки Секретар на Съкровището на САЩ е казвал досега, че силен долар е в интерес на САЩ, но после виждаме как ФЕД и понякога даже Съкровището, всеки харесва слаб долар за експорта. Какво искате вие за тази страна. Силен долар или капитал изтичащ навън? Или всеки път е едно и също – корпорациите духат като насрещен вятър, но в своя полза за слаба валута. Мнучин: Първо, Съединените щати са най-великата страна в света за инвестиции. И виждаме, че парите се вливат в Съединените щати точно затова. Така че мисля, че наистина трябва да се фокусираме върху икономически растеж и създаване на нови работни места. Това е приоритетът. Водещ: Фен ли си на Джанет Йелън, Стив? Мнучин: Виж сега, нали разбираш. Мисля, че тя си върши добре работата във ФЕД. Водещ: Ще продължи ли да си изпълнява длъжността до края на мандата? Мнучин: Не коментирам това. Водещ: Ще бъде ли ре-номинирана? Рос: Това е въпрос между нея и Президента, не към нас.

Харесах снимките на Ник от Силистар, особено 1, 3, 4 и 6, защото в тях го има неговия поглед за красиво и неочаквано, не говорим за техника и изкуство на фотография. Оставил е своето настроение и виждане в тези снимки, и тъй като съм бил на същото място, за мен това негово настроение и виждане вярно е уловило духа на мястото. Иначе в състезанието за техническо майсторство няма граници нагоре, в занаята винаги някой по-велик от другите.

Според мен с ISIS е свършено, до година-две.

За големите фармацевтични компании и малките иновативни фармацевтични фирми пише Мойзес Наим в „Краят на Властта”. Много подобна е и историята на българската софтуерна компания Телерик, основана от 4-ма млади българи, без никакъв финансов ресурс в началото, чиито акции са изкупени от голяма американска корпорация за разработка на софтуеър за 262 млн. долара, най-вече заради един иновационен продукт на Телерик. http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2014/10/24/2406365_golemiiat_udar_na_telerik/ според мен, не бива да се абсолютизира една или друга теза, Ник също има основание да твърди, че в много от големите корпорации се работи и инвестира точно с приоритет върху иновации, такива са повечето от изброените в списъка на 100-те от Форбс, класически пример са Амазон и Кока Кола, гиганти, които не спират да търсят свои иновации и инвестират огромни средства в тях. Иновации (от книгата на Мойзес Наим) „Не разбирам за каква иновационна среда може да се говори в големите фармацевтични компании. Трудно ми е да си представя как създавате среда за иновации и дръзки решения, от която да израстват лидери.” Тези думи са произнесени през 2007 от Джон Мараганор, президент на малка фармацевтична компания от Кембридж, щат Масачузетс. За корпоративната практика преди това, продължила неизменна десетилетия наред, тези думи звучат скандално. Скандално, но справедливо. Нищо не пречи на оценените за милиарди долари фармацевтични гиганти като Pfizer и Merck да избълват на пазара огромни количества нови продукти, но работата е, че нямат такива. Все по-често такива нови продукти се изобретяват от неголеми компании, част от които възникват на базата на научно-изследователските отдели в университетите, а друга част в биомедицински паркове като индийския Хайдарабад, известен още като „Геномна Долина”. После разработените лекарства – а в някои случаи и компаниите – биват придобивани от големите корпорации. Пример за това е FerroKin Biosciences, в която седмина сътрудници, работещи у дома, заедно с отдел от още 60 изпълнители и доставчици, затварят пълния цикъл на производство. Компанията възниква през 2007, привлича 27 млн. долара венчърен капитал, произвежда свой продукт от стадий на разработка до втора фаза на клинични изпитания, а през 2012 е придобита от биофармацевтична компания базирана във Великобритания на име Shire Plc, специализирала в производство на биомедицински продукти. Когато говорим за реклама и дистрибуция, то компании от рода на Shire и други корпоративни чудовища като Merck имат неоспоримо преимущество пред „джуджетата”. За някой начинаещ фармацевт от Хайдарабад или Шенчзян все още е нереалистично да разполага с армия от търговски представители, предлагащи продукта на лекари и клиники във Флорида, Порт или Дорсет. Години наред големите компании във всички области, от фармацевтиката до автомобилостроенето и сглобяването на компютри, се занимаваха със собствени изследвания и разработки в строго охранявани и щедро финансирани центрове, което представляваше предмет на гордост и престиж за компаниите. Само че, от 80-те години на 20-ти век компании като Cisco и Genzyme, започнаха да придобиват известност, въпреки че нямаха собствени изследователски и конструкторски отдели. Започна ерата на „открити иновации”, както я нарече бизнес-теоретика Хенри Чесбро. Според него, в някои области иновациите винаги са били норма (например в Холивуд). Сега към този холивудски патент се присъединяват производители в химическата, телекомуникационната и авиационната промишлености. И нови силни в своите отрасли играчи като Acer и HTC се раждат в иновационни работилници, чиито имена обаче вие никога няма да срещнете върху техните продукти, за разлика от брандове, произведени от конкурентни компании, работещи със затворен цикъл. И всичко е много просто. „Ние разбираме от тези продукти молко повече от нашите клиенти” – заяви в интервю пред Businessweek тайванският производител на смартфони HTC. Във фармацевтиката аутсорсингът при производство на лекарства е общоприета практика, но тяхното изобретяване е тайна. От друга страна, от 2001 пазарът на лекарства, изобретени в чужбина, в сравнение с продажбите на „родните” препарати нараства бързо; неговият обем нараства от 2 млрд.долара през 2003 до 5.4 млрд. през 2007. Всичко това не предвещава нищо добро за големите компании. Както твърди в нашумялата си книга „Дилемата на иноватора” бизнес-теоретикът Клейтън Кристенсън, даже най-добрите от големите компании действат с различни техники, даващи им възможност добре да се възползват от „поддържащи технологии” (нови технологии, подобряващи значително качеството на продукта), но съвършено безполезни от гледна точка на „пробивни технологии” (нови технологии, обикновено възникващи в периферията на пазара, но способни с време да го революционизират). Като класическа „пробивна технология” Кристенсън посочва телефонната връзка, микротурбината, ангиопластиката, PlayStation, дистанционното обучение, интеренет-протоколите, онлайн-търговията и грижите за болния у дома. Новите технологии по принцип са неикономични в сравнение със стандартните процеси, и точно затова тежат на гигантите в бизнеса, имащи самочувствието на утвърдени лидери в сферите си; нещо което води за тях или до бавна смърт или до рухване на кумирите, както вече се случи например с DEC или Sears Roebuck. Размерът на компанията, обяснява Кристенсън, в тези случаи е от съществено значение. Например, необходимостта на крупните корпорации да анализират възможностите на пазара в условията на утвърдени в него вече правила, отклонява вниманието им от възникването на нови пазари, които биха имали перспектива за развитие при новите технологии. Забавянето на темпа на краткосрочните печалби при гигантите влиза в противоречие на политиката им с цената на акциите им по тримесечия, което е водещо за тях. И при всяка нова вълна от иновации, тази дилема се изправя отново и отново в цял ръст."