Б. Киров

+++ Присъединявам се към това: щом ви влече към едно или друго заключение от четене на различни източници, следвайте сърцето си, лошо няма. То ако историк означаваше Читател, Тълкувател и Систематизатор на Източници, Арнолд Тойнби нямаше въобще да е такъв, а някой УчЕн с 10 диоптъра късогледство от четене и преписване на източници щеше да провъзгласен за най-великия Историк на всички времена, но явно Баал и други хора така я разбират тази наука; дерзайте!

Или Петко Р. Славейков: "Не сме народ, а мърша!", после обаче му минава и пише възвишени възрожденски химни в прослава на българите.

+++ Много е точно това за идеологизирането, точно това опорочава дискусията по темата. Заставането на някаква "правилна" позиция, тоест предпоставена. Относно двата лагера, също е точно наблюдение, и аз го установих. Първият лагер набедява поп Кръстьо за предател, той засега доминира в историческото съзнание; вторият налива от девет дерета вода в тезата, че предателите са около поп Луканови; това вече не е идеологизиране а семейно-лични вендети, и също е сложило отпечатък върху историческата литература по въпроса. Естествено, надделели са първите, там има повече авторитети на тяхна страна, но вторите продължават борбата.

Не изключвам и такава възможност напълно, но има прекалено много съвпадения и случайности, по принцип не вярвам на повече от 2, въпреки, че често се случва; все едно е от първа ръка раздаване на карти да ти дойде фул макс (в покера), такова е било щастливото попадение на турската полиция с акцията в Къкринското ханче. Става и това, понякога от първо раздаване идва и по-силна карта от фул макс, но много рядко.

Свършиха ми плюсовете; благотворителност е когато помагаш на човек, аз на някои просяци давам и то щедро, на други не, зависи според човека. Ако говориш за ББД, за мен това не е благотворителност, а усмирителна риза за бедните, за да са спокойни богатите, доста грубо казано де.

Е да, но живеем в 21-век, а тогава е било 19-ти, национализмът е бил най-великата идея, хората, много от тях, са били готови да жертват живота си в името на национална държава; всяко нещо с времето си. Не бива да ги преценяваме от наша гледна точка, според мен. Но и не можем да ги съдим. P.S. То и в Америка през 1860-65 здраво са се клали във войната между Севера и Юга - 600 000 убити, най-кървавата война за американците.

Богатите, те са проблема за даването на пари, когато става въпрос да се освободим сами. Българските богати по онова време в мнозинството си (както и сега) са паразитно богати, т.н. "чорбаджии" събират богатство в колаборация с турската власт, те са нещо като днешните "олигарси", покрай държавата и делаверата с турските чиновници пълнят кесии, или пък са търговци с доста безскрупулен манталитет; при гърците например не е било така, там богатите им хора щедро развързват кесии и даряват пари за въстанието, и тези в Гърция и онези в чужбина - но гърците, когато тръгват да вдигат въстанието си вече имат крупни корабособственици, точно те участват активно в битките. Нашите богати българи не дават пари за въоръжено въстание, с малки изключения; пари са давали занаятчиите, хората от еснафа (тогавашната средна класа), в Ловеч, както пише д-р Стоянов всеки член на комитета си купува пушка, това не е било евтино, една пушка е струвала над 1000-1500 гроша, с 10 000 гроша е можело да вдигнеш къща. Но богатите, щом опира до пари, казват на Общи - я отиди обери пощата в Арабаконак, и се почва.

Ник, тук темата става много по-широка от личността на Димитър Общи, не съм готов сега да я дискутирам в дълбочина, поради много причини. По-голяма е темата от личността на Общи, защото правилно избраната гледна точка в контекста на темата за провала във ВРО на Левски е не кой е Димитър Общи, а кой и защо изпраща Димитър Общи за помощник на Левски, въпреки явното нежелание на Левски да го приеме като такъв още в самото начало; и по-натам, защо веднъж изпратилите го, не го оттеглят, след началото на личностния конфликт между двамата (той започва буквално веднага), а продължават да го толерират и разширяват пукнатините във ВРО, която накрая стига до разкол и провал. Но това си е тема за цяла монография и иска здраво копаене в източници. При всички случаи, обаче, Димитър Общи става катализатор на бунта срещу авторитета на Левски във ВРО и неговата авантюра в Арабаконак води до гибелта на Апостола.

"Запитахме го да ни разкаже как е уловен Левски и откъде знаеше, че Левски ще бъде тази вечер на Къкринското ханче." - пише Пъшков, запитали са го, отговорил е. По начало този начин да водим дебат като се замеряме с цитати и контрацитати за мен е непродуктивен. Ако имате някаква теза, хипотеза или ясно виждане за събитията тогава, развийте ги и ги подкрепете с ваши аргументи, факти и източници; иначе да отговарям непрекъснато на кръстосани въпроси нямам намерение, изложих си виждането, покажете вашето, не към теб лично, към тези, които не споделят мнението, че в Ловеч има предателство. Не съм открил тази тема, за да налагам моето виждане, ако проследиш отначало как се водеха дебатите, променял съм в много неща това си виждане, но след като Стаски (най-вече!, защото при него нещата са на базата на задълбочено познаване на факти и извори) и Ресавски успяха да покажат достатъчно убедителни аргументи, за да направя това. По принцип не съм апологет на никаква теза, мога да променям разбирането си за нещата, стига да ми бъдат изложени достатъчно факти и аргументи за това.

Четете бе, хора, написал съм го веднъж, омръзна ми да доказвам, че не съм камила и нямам сестра. Каквото е имало да изложа като аргументи и извори дотук съм го писал в предишни постинги. "Че потерята водена от Бошнак Юсин Чауш е имала съвсем точна информация, че онази нощ в Къкринското ханче е Васил Левски, нещо, което се потвърждава и от разказа на самия Бошнак Юсин Чауш „За улавянето на Левски бил пратен старшият полицейски стражар Бошнак Юсин Чауш. Като се завърна от бягството в Руско-турската война в 1877 год., отидохме при него: Иван Драсов, Марин Луканов и Д. Пъшков. Запитахме го да ни разкаже как е уловен Левски и откъде знаеше, че Левски ще бъде тази вечер на Къкринското ханче. Бошнак Юсин каза, че го повикал каймакаминът и му заповядал да вземе със себе си 10 души полицейски стражари и да отидат в Къкрино на ханчето да уловят Левски, като им дал строго нареждане да пазят да не го убият. На въпроса откъде знае каймакаминът, че Левски тая вечер ще бъде в Къкрино на ханчето, Юсин Чауш каза, че каймакаминът нищо не казал откъде знае, че Левски ще бъде в Къкрино тази вечер.” Из спомените на Д. Пъшков. Д.Т.С., стр. 647." Едното не изключва другото - предателството в Ловеч, довело турците в хана, държан от Латинеца е последната брънка от една по дълга верига на мултипредателство, много точно си го дефинирал, така е, и условно казано тя тръгва от Арабаконашкия обир и провал, но според мен още по-далече, от пращането на Димитър Общи за помощник на Левски, той е натресен, затова открих тук и тема "Димитър Общи - троянския кон в революционната организация", личното ми мнение е, че оттам започват предателствата.

След като се каже „а”, следва да се стигне и до „я” – аз си развих тезата защо, според мен разбира се, Васил Левски е бил предаден, когато е заловен в Къкрина, подкрепих това си мнение с позоваване на източници, от които стана ясно: - Левски не е бил проследен до срещата му с Никола Цвятков до местността Гьола, нито е видяна тази му среща - Ханът в Къкрина е бил нает от Ловчанския комитет за комитетски цели, в селото е имало и друг хан, по пътя за Севлиево преди това е имало и още ханове - Никола Цвятков е бил член на Ловчанския комитет - Потерята е получила съвсем точна задача да отиде да арестува Левски в Къкринския хан от каймаканина, турците са знаели кой арестуват - Али чауш не може да направи предположение, че съмнителен човек (знам за източника, който твърди, че заптието и виждало Левски в ролята му на свищовски „търговец” преди, и какво променя това?), трябва да спи точно в хана на Латинеца, а не някъде другаде и че точно той е Васил Левски - Дори и да го направи заптието пред каймаканина, ако последния няма информация, че въпросното съмнително лице не е Левски и Къкринския хан не е комитетски, и Никола Цвятков не е член на комитета, той трябва да е идиот, за да се съгласи с подчинения си полицай да изпраща там силна потеря, без да претърси и другите възможни места, имал е време за това - Били са загубени 5 часа от връщането на двете заптиета и е бил заварден единствено и само хана в Къкрина, като Латинеца е оставен да излезе от заптиетата На всички тези аргументи и факти ми се отговаря: - това не е вярно (че ханът бил комитетски, че Никола Цвятков бил член на комитета, че твърдението ми, че заптиетата не са видели срещата между Левски и Цвятков в местността Гьола било „евтина вестникарска сензация” и че в крайна сметка съм бил „несериозен човек” защото пиша всичко това и няма нужда да се „хабят”, за да ми изтъкват каквито и да е аргументи опровергаващи моите) - и че съм „апологет на предателството”, защото написаното от мен било „нихилистично” Значи логиката е такава: това не е станало, защото не е патриотично да се случи, нихилистично е, затова ще пренебрегнем каквито и факти да съществуват, за да докараме историята до „приличен патриотичен вид”; е добре, докажете с ваши извори и факти, че предателство не е имало и че всичко изтъкнато до тук не е съществувало, няма никакво значение или не отговаря на действителността. Бъдете конкретни, господа апологети на липсата на предателство в Ловеч. Ако сте достатъчно аргументирани и обосновани с извори, факти и документи, ще се съглася с доводите ви.

На собствения си здрав разум и на проверените факти. Разчитай на тях.

Не знам защо смяташ, Фружине, че като повтаряш и потретваш едно нещо, то от неточно ще стане точно: това го твърдиш вече поне за трети път, написах ти, че обяснението на Левски, че е дошъл да нагледа и разпръсне хвърлената кола тор на лозето му не е "глупаво" - декември е време, когато обичайно се прави това; Бакърджията също казва не заптието, че отива по работа в Търново, да си купи бакър - какво глупаво има един ден след празник занаятчия или лозар да си гледа работата, според мен, глупаво е да не си я гледа; Тук Ник ми дава още един аргумент в полза на мнението ми, че при Левски няма нищо непредпазливо в това му излизане от Ловеч - той е облечен в турски дрехи, точно за да се слива със средата, говорел е добре и на турски, не се казва на какъв език са се обяснявали със заптието; освен всичко изброено, погрижил се е да се предварително да се снабди и с тескере на местен човек, в случай, че му бъде поискано за проверка, ако заптието беше направил бърза проверка на пътя за самоличност, Левски е имал у себе си тескере на ловчанлия, пак според д-р Стоянов и разказ на Николчо Цвятков: "(От стражарите, които ги арестували, Н[иколчо] узнал, че Левски [в Какрина] си изял тескерето. Тескерето, казва Николчо, му бе извадил Малчев, Добре Койнов от Дръстени за пътуване за Търново.)" При излизането му от Хашнови, пред него вървят деца, за да му сигнализират някаква евентуална опасност; до Хашнови отива пеш, Николчо е на кон, после на Гьола се сменят. Така че остави тази песен за глупавото обяснение, то не е такова.

Ето какво пише летописецът на град Ловеч професор Параскев Иванов Стоянов (1871, Гюргево – 1940, София) по повод залавянето на Левски в Къкрина и последвалото му откарване с Никола Цветков и Латинеца най-напред в Ловеч, после в Търново: "С колата излезли на севлиевското шосе, там гътнали Н[иколчо] в един трап и почнали да го бият с тояги. Един седнал на главата, друг на краката му и отстрани по един с тояги го били, за да изкаже. Николчо казал, че нищо не знае. Човекът не познавал. Били го, докато изгубил съзнание. Все го питали: „Тоз, уловения, Левски ли е?“ Но Н[иколчо] все казвал, че не го познавал. Тръгнали към Ловеч и спрели на шосето (на мястото, където е сега „черния руски паметник“) и оттам ги заведоха надолу, право надолу. Там над Осъма имало мост от диреци (за към табакчиите) само да не [ги] прекарат през града, а направо към затвора. Н[иколчо] мисли, че така бил подучил поп Кръстьо, да не би да ги убият, да не издадат (заптиите вероятно – б[ел.] моя). Трима-четирима стражари взеха Левски и надолу, както казахме, го закарали в конака, който бе там до Осъма. Левски заведоха в заптийската одая, а Николча и Христа – в „Тумрука“; в „Парцала“ (друг затвор) не им увили синджири, за да ги изкарат пред каймакамина. В „Тумрука“ като били, на ранина заранта дошъл поп Кръстю и отишъл направо в одаята при Левски. От Левски после Николчо узнал, че поп Кръстьо, като влязъл при него, го попитал: „Как стана тази работа?“ Левски отговорил: „Стана, каквото стана, то се мина вече!“ Изкараха ги и тримата пред каймакамина. Този ги попитал кой откъде е. Левски отговорил, че е търговец на пашкули, че нощувал в хана и живеел във Влашко. Н[иколчо] и Хр[исто] казали, че са ловчалии. Каймакамина извади един портрет на Левски в европейски дрехи и го попита самия него: „Познаваш ли го?“ Л[евски] кимна с глава и отговори: „Не го познавам!“ Същият попита същото и Н[иколча] и Хр[иста] и те казали, че не го познават. След това ги върнали в същите хапусане (затвори), в които си бяха по-рано. Николчо не помни дали преспаха в Ловеч (жена му казва, че не). Привечерю къде 2 1/2 [ч.] по турски чули движение в конака, махнали синджирите от врата на Н[иколча] и Хр[иста] и ги изкараха отвън в кафе-одъра (дето правеха кафето на жандарите). Там стояха около половин час. Н[иколчо] каза на Хр[иста] да не обажда нищо, даже ако ги мъчат. Изкараха ги вън от конака, на пътя, и на две талиги (в едната Левски и двама жандари, в другата – Н[иколчо] и Хр[исто] и един стражар) потеглили така за Търново, около тях на кон 20 стражара ги придружавали. Вървели много бърже, стигнали зад Кална Кория (къде Ново село) и стигнали в Търново къде три часа заранта, по турски. В Търново, на Марнополе, отсам фабриките, излязла една войска от 200 конни стражари, чакаха две шеркета, празни, на които качили арестуваните и така влезли в града. В конака турили Левски в една стая, другите – в друга стражарска стая. Скоро ги извикали и тримата пред пашата, пред мезлика (мезлиша – градския съвет). В мезлиша имало като членове трима турци и двама българи. Най-напред извикали Левски и го разпитали; но той никак не се признавал, че е Левски. Той все казвал, че бил 32-годишен и че бил търговец. Пашата му казал, че знаели всичко вече и че по-добре било да си признаят всичко и кажат истината. След него викали Николча, разпитали го, кой е, отгде е. Той казал, че е от Ловеч, че имал баща пайструх, че е на 22 години. Пашата го увещавал да каже и му обещал, ако каже кой е този (Левски), щели да го пуснат. Н[иколчо] каза, че за пръв път го виждал и че с този човек (Левски) се видял за пръв път из пътя за Какрина и му казал, че отива за Търново, че пътували заедно и че в Какринското ханче ги хванали и арестували и прочее. Вайкал се, че по-добре да му отсече главата, как щял да се връща в Ловеч след такъв срам и прочее. Викаха Христа, той също отказал и разправил, че Николчо му бил сродник и че дошли двамата (с Левски) в неговия хан. След тоз ръзпит ги върнали, но тоз път вече в затвора в две отделни стаи (Л[евски] в едната отделно). По икиндия пак извикали Васила (Л[евски]), но само него при пашата. Сега при пашата бил българина Карагьозов, ааза (член съветник) - при меджлиса, и го разпитали надълго и широко. Кар[агьозов] все убеждавал Левски да каже по-добре истината, че е по-добре. Показали му портрета и че всички го познавали. Левски най-сетне се изказал и се признал, че е Левски, и казал на пашата, че не е бунтовник, но народен човек, и че през тази пролет се канел сам да отиде при султана и от името на българския народ да му разкаже за мъките му и за положението на България и на Турция, че чужденците всичко взели в ръцете си: железници, училища, поща и прочее. http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=687:vl&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Между другото, в същия труд за Ловчанския комитет д-р Стоянов пише: "Комитетът е бил в състав: председател Марин Поплуканов, касиер поп Кръстю, секретар Иван Драсов, членове: Димитър Пъшков, Никола Сирков, Анастас Хитров, Гечо Хашната, Иванчо Колев, Христо Цонев – Латинеца, после Димитър Маринов, Никола Цветков (уловен сетне заедно с Левски), всичко около 40-50 души. В комитета готвели куршуми, купували барут, всякой в къщата си правел патроните, но особено у Лукан Цачев. Всеки член си имал пушката скрита в къщи. Получавали вестници („газети“): „Свобода“, сетне „Независимост“, „Македония“; те идвали свободно, открито. От Галац идвало и „Периодическо списание“ – също свободно, „Източно време“ (пак на Славейкова). Всичко се давало в читалището „Наука“, основано в 1871-1872 и съществуващо и досега (1901). Идеята за основаване на читалището била дадена от комитета. Нелегалните вестници идвали от Турну Мъгуреле в Никопол (който е насреща) за зетя на Луканов – Гечо Хашната (и той от комитета, убит или изчезнал през войната – в Руско-турската война)."

Някои хора се изживяват тук като оценители, категоризиращи кое е "евтино" и кое не - техен проблем. Във вестникарската статия има нещо ценно, а не евтино, и то е измерването от геодезисти на видимостта към местността Гьола, където са се срещнали Левски и Никола Цвятков - такава видимост няма нито от Пази мост, нито от околните баири. В това измерване няма нищо евтино, направили са го геодезисти с уреди, няма видимост; заптието не е могло да види тази среща отгоре. То и не твърди такова нещо. И в двата му разказа, единият който цитирах в предишен постинг: и в следващия, който ми се изтъкна като чиста монета, на Илия Цонев, син на Христо Цонев-Латинеца. Трябва да отбележа тук, че точно този втори спомен е далеч от достоверност, по простата причина, че е записван от пета ръка: публикуван е от Никола Иванов от Велико Търново, според разказ на друг духовник Тодор Хлебаров пак от Велико Търново, който пък го чул от поп Илия Цонев, син на съдържателя на къкринския хан Христо Латинеца,който пък от своя стара го бил чул от баща си Христо Цонев, той пък на свой ред от Али чауш. Както и да е, ето въпросният разказ на Али чауш, дето ми бе препоръчано да прочета: “Христо, ти знаеш, че по него време хаярсъзи обраха в Арабаконак хазната. Тогава се разкриха много комитети и се арестуваха много хора. Каймакаминът ни събра и каза, че получил нареждане да се вземат строги мерки, като се проверяват пътища, ханища, хора, които пътуват насам-натам, и им попречим да избягат във Влашко. На мен и Оджоолу Асан каймакаминът нареди да проверяваме пътя от Ловеч до севлиевската ни граница и селата около пътя. И една вечер, като се прибирахме към Ловеч, при Пази мост видяхме, че идват срещу нас двама души – единият на кон, а другият – пешак. Спрях конника и го питам на къде, а той отговори, че отива към Търново. Тогава аз извиках и на другия: Кой си и къде отиваш, а той ми каза: “Аз съм от Ловеч и отивам на лозето си да видя колко тор са стоварили.” Аз още тогава се усъмних, че този човек не е чист, защото си припомних, че и друг път съм го виждал, когато пък ми каза, че бил от Свищов. Щях да го арестувам, но като размислих, че ще стане престрелка между нас, а може да бъде и убит някой от нас, реших само да го проследим и казах на моя другар: Днес българите имат Байрам (Коледа) и празнуват, а този човек ни баламосва, че отива на лозето си, и то по мръкнало да гледа боклука, затова ти, Асане, мини към този баир и проследи къде ще отиде, а аз ще те чакам и пазя тук, около Пази мост, за да видим, като казва, че е от Ловеч, дали ще се върне обратно. Чаках повече от един час, но не се върна нито човекът, който каза, че е от Ловеч, нито моят другар, на когото казах, че ще го чакам. Измина още време, докато Асан дойде и ми разправи, че съмнителният човек минал направо през лозята и нивите, но никъде не спрял, а се упътил към шосето за Севлиево. При това положение с Асан тръгнахме за Ловеч, където пристигнахме късно вечерта. Аз докладвах на юзбашията и той отиде в дома на каймакамина да му докладва. Повикаха там и мен. Аз разправих всичко и казах, че понеже е студено и няма къде да нощуват по пътя освен в Къкрина, то лесно можем да ги настигнем и проверим какви са. Тогава каймакаминът нареди да заминем десетина души под командата на Юсеин Бошнак и ги заловим. Докато се приготвим и намеря Юсеин Бошнак, който си беше отишъл до къщи, от Ловеч тръгнахме около сред нощ и стигнахме в Къкрина при първи петли. Като го заловихме, ви питахме кой е, вие не ни казахте. По пътя ви биха и пак не казахте кой е.” Разминаване голямо между двете версии няма, въпреки всичко: Али чауш не казва, че другото заптие е следило Левски до срещата му с Никола Цвятков на Гьола, казва и в двата спомена, че Левски тръгнал в посока към шосето за Севлиево. Даже не е видял те да се срещат, те пък са отричали да се познават, когато ги срещат на Пази мост. Никакви 4 часа не са му били нужни да го следи, нито пък го е следил, върнал се е при Али чауш. Гьола е на 3 км от Пази мост, Левски е стигнал до там за около 40-50 минути, какви четири часа следене, какви пет лева? Няма никаква промяна в това, което писах и преди - Али чауш се прави на вездесъщ шериф след Освобождението и си приписва заслуги на пророк, защото от това, че двама души вървят по пътя за Севлиево, без дори да ги е видял да вървят заедно, няма начин да извади заключение, че тези двамата ще нощуват в хана на Христо Цонев-Латинеца в Къкрина. Комитетският хан, защото е нает по поръчение на комитета в Ловеч за негови нужди. Ерго, твърдението на въпросния "уважаван" полицай е безпочвено и съшито с бели конци. P.S. И пак си остава валидно твърдението на Ресавски, че в конкретния случай заптиетата се проявяват като страхливци и са за наказание, защото - какво им е пречело, след като се съмняват във въпросния непознат човек (Левски), да го догонят, когато сам се отклонява от пътя, те са с коне, въоръжени, двама - да го арестуват и да го отведат за проверка в конака.

Еми щом подходът ти е, че няма смисъл да се хабиш, аз защо да се хабя, диалогът ни приключи. Баал.

Какво е твоето мнение - предателство в Ловеч при залавянето на Левски в Къкрина няма? Защо тогава тази потеря е там, без да търси никъде другаде? И защо е там толкова късно?

На същото мнение съм, затова според мен турската полиция е имала информация, че той ще нощува там, въпросът е от къде? Благодаря за линковете, в тях има една много ценна и доказана с експеримент на място информация, която доказва, че спомените на Али чауш със задна дата са съшити с бели конци: видимост нито от Пази мост, нито от околните височини към местността Гьола НЯМА, което значи, че заптието Али чауш си фантазира в късно записания разказ, че колегата му видял как Левски и Никола Цветков се срещнали там, още повече, че тази среща е станала по тъмно. Следователно, само въз основа на разказа на Али чауш каймаканинът не може да е направил обоснованото си предположение, че двамата отиват да спят в хана на Латинеца в Къкрина. За мен обаче в целия инцидент със срещата вече по-интересно от подозрението на заптието към непознатия става присъствието на Никола Цветков, за който заптието не подозира нищо, но каймаканинът може и да е разбрал в следващите часове, че принадлежи към комитета в Ловеч. Откъде? получили са информация от човек в Ловеч? Кой? Изброих възможно знаещите за тръгването на Левски със сигурност, сега ще добавя към възможните информатори в този фатален за Левски ден и поп Кръстьо. Какво е знаел поп Кръстьо тогава – знаел е, че през май с.г. комитетът в Ловеч наема хана в Къкрина, знаел е и наемателя на хана – Христо Цонев Латинеца. Познавал е и Никола Цветков като комитетски човек. Ето защо към потенциално възможните информатори, лично аз, на този етап не изключвам вече и поп Кръстьо, но чак след случката със срещата на заптието Али чауш с Никола Цветков-Бакърджията и Левски на Пази мост, и във връзка с тази среща. Връзката е такава: Алши чауш докладва на каймаканина към 7 вечерта за среща със съмнително лице, придружавано от Никола Цветков-Бакърджията, вървящи в посока Къкрина. Каймаканинът вика поп Кръстьо, който по това време е под ръка на полицията и сътрудничи – питат го, кой е Никола Цветков в комитета, с кой може да отива в тази посока, къде могат да нощуват, ако замръкнат на път? Попът не е глупак, казва, че на десетина километра от мястото в Къкрина има хан, нает от комитета от Христо Цонев-Латинеца, роднина на Цветков. Турците имат достатъчно време да проверят дали Латинеца си е у дома в Ловеч, няма го, разбират че е заминал предишния ден за Къкрина, това може лесно да се установи от комшии, имали са време и възможност за това от 7 вечерта до полунощ, когато тръгва потерята. И тогава вече каймаканинът знае: - Али чауш е срещнал съмнителен човек по пътя за Къкрина, придружаван от комитетски човек, който казва, че отива в Търново, пътят му е през Къкрина; - Никола Цветков е член на комитета в Ловеч и роднина с Христо-Цонев Латинеца, който е съдържател на хана в Къкрина, а Латинеца е заминал по-рано да отваря хана; - щом са ги видели двамата с Бакърджията, значи Никола и непознатият съмнителен човек отиват заедно в една посока; иначе от какъв зор Латинеца ще тръгва по-рано да отвори комитетския хан само, за да преспи в него роднината му, отиващ по лична работа в Търново. С тази информация каймаканинът може да прави обосновано предположение – ханът, тъй като е комитетски, ще приюти Никола Цветков и непознатият подозрителен човек, който явно е важна клечка, щом с него върви придружител (Никола Цветков) и му се подготвя хан за преспиване; имал е възможност да покаже снимката на Левски на Али чауш за разпознаване – виждал съм тази полицейска снимка, тя е с много добро качество, правена е от професионален фотограф в Букурещ. Ако полицаят е намерил прилика между лицето на Непознатия и снимката, нещата са били пределно ясни, но и без тях са били над 50 процента ясни. След всичко изброено, каймаканинът е взел правилното решение – вместо да юрка хората си по кърища и колиби, да нанесе възможно най-силния и точен удар върху едно място в най-подходящото време – върху Къкринското ханче. Което и обяснява присъствието на Али чауш в потерята, даже той вика „ханджи, отвори вратата!”, според Никола Цветков. Обяснява също така пропускането на Латинеца, ловът е за Левски. Потенциалната възможността предателят да е поп Кръстьо е само в корелация с информацията от срещата на Али чауш, ако е била направена такава, и не изключва възможността някой от другите изброени знаещи за тръгването на Левски да е бил предателят, при това без никаква връзка със срещата на Пази мост. При всички случай предател или предатели в Ловеч е имало, без тях акцията в Къкрина нямаше да се състои, само с показанията на Али чауш потерята е щяла да претърсва всички възможни места, ако въобще е щяла да бъде вдигната потеря за някакъв облечен в турски дрехи човек, вървящ редом с младо момче от Ловеч; от тази гледна точка в донесението на Али чауш за срещата на Пази мост с двамата за каймаканинът по-голям интерес е представлявал Никола Цветков-Бакърджията, отколкото Непознатия. Това важи в хипотезата, че предателят е бил поп Кръстьо, което на този етап не може да се докаже. Според мен, в турските полицейски архиви от онова време има документи, показващи точно кой е бил предателят в Ловеч и се чудя защо българските власти по официален път не изискат достъп до тези архиви, минали са 144 години от събитията. И пак си остават без отговор въпроса, кой е писал подхвърлените у Величка Хашнова фалшиви писма, ако изобщо са съществували. Защото, според мен, изключено е това да е попа – в тях той от името на Левски иска архивите, а те са онова, което кара Левски да влезе в Ловеч. На турската власт и трябва жив Левски по онова време, а не архивите, те вече ги имат от сръбското консулство в Букурещ.

Според теб така излиза, че няма нужда нито от юзбашия, нито от каймаканин, цялата йерархия е излишна, решава и ръководи събитията заптието Али чауш; при това заптието Али чауш е със свръчовешки феноменални способности на оракул, то затваря очи и висша сила от небето му казва „този тип, облечен в турски дрехи, който срещна на пътя и те излъга, че отива на лозето си (Али чауш никъде не споменава, че е познал в негово лице Левски) изчезна по пътя на 9 км от Ловеч, той тръгна с другия тип Бакърджийчето, и този съмнителен тип ще нощува само и единствено в хана на Христо Латинеца довечера, само там и никъде другаде”; дори в главата на този гений да е проблеснала подобна идея, защо каймаканинът, който е висш полицейски началник и знае за издирването на Левски (полицията има негови портрети) би трябвало да се съобрази с мнението на своя подчинен? Каймаканинът научава за това мнение на Али чауш в 7 вечерта, но не предприема спешни мерки, мотае се до полунощ, губи 5 ценни часа, през които потерята може да застигне подозрителния тип още на пътя и да го арестува там; чак в 12 тръгва потерята и отива право на хана – ами ако Левски не беше там, а някъде из кърищата или в друг хан, кой щеше да изпусне шанса да го улови и да носи отговорност за това, – каймаканинът или заптието Али чауш? Как началникът е по-глупав от подчинения си, защо да го слуша за нещо и да изпуска своя шанс за повишение и слава, като пропилее ценни пет часа време и даде възможност на опасен държавен престъпник, за какъвто е обявен Левски, да му се изплъзне, само защото подчиненото му заптие Али чауш е решило, че единственото място на света, където ще спи в 3 часа призори Левски е ханчето на Христо Латинеца в Къкрина? Не, не викам това, а ето какво: на 25 декември, Коледа, Левски нощува у Сиркови, същият ден за Къкрина заминава Латинеца; към обед на другия ден Левски излиза от Сиркови и тръгва към Хашнови; едновременно с него (или почти едновременно) излиза Никола Цветков; Левски стои известно време у Хашнови, Цветков почти за същото време се отбива в кръчмата на Добри, така че двамата се засичат при Пази мост, който е на 6 км от Ловеч, 1 час път, към 4-4.30 след обяд. Оттук пускаме хронометъра: - между 2 и 4 след обед четирима души останали в Ловеч знаят със сигурност кога е тръгнал Левски от Ловеч, като при това имат възможност да отидат да съобщят тази информация на турците, това са съпрузите Сиркови и Хашнови; Никола Цветков също би могъл да се изпусне нещо в кръчмата, но това е най-малко вероятното и то може да стане опосредствено чрез други хора, с които той контактува през това време; тези четиримата (Хашнови и Сиркови) са изпратили Левски и знаят кога е тръгнал в този отрязък от време между 2 и 4-4.30 - в 4-4.30 Левски и Цветков са засечени от заптието, то се усъмнява, но не знае най-рано до 5.30 вечерта дали човекът е из лозята, нито пък кой е този човек, сам го пише, чака повече от час, преди да тръгне към Ловеч; - след което заптието се връща в конака, това е още към час и долага, часът е 6.30-7; - през цялото това време Сиркови и Хашнови и евентуално други знаещи часа на тръгване и крайната цел на Левски и Цветков в Къкрина също разполагат с времето да дадат информация на каймаканина; - Цветков вече не може, той се движи към Къкрина с Левски; - Латинеца също не може, той ги чака в ханчето, ако е давал някаква информация, той е трябвало да го направи предишния ден, преди да тръгне за Къкрина, но той пък не знае кога точно Левски ще дойде там и дали ще дойде въобще, защото Левски може да реши нещо друго, може да смени маршрут или да тръгне по-късно или въобще да не дойде в Ловеч, Латинеца в случая е нещо като портиер, който не знае дали зад вратата ще се появи гост. - към 7 вечерта заптието се връща в конака и докладва – минаха двама, единият е подозрителен, събраха се тръгнаха по пътя за Севлиево (Къкрина) И тук ти се губят нещата, защото дори да знае, че са тръгнали по пътя за Севлиево двама подозрителни, каймаканинът, още по-малко заптието, нямат никакво основание да блокират точно и само хана в Къкрина, ако не знаят със сигурност, че там ще нощува Левски; нещо повече, те дори не би трябвало да знаят дали там е Латинеца, съдържателя, ханът може и да е заключен; следователно, в този отрязък от време – 6.30 вечерта най-рано, когато докладва заптието, че тези двамата са тръгнали по пътя и 12 в полунощ, когато тръгва потерята, турската полиция, според мен, сто процента вече е разчитала на потвърдена информация за присъствието на Левски и Николчо в Къкринския хан, защото заедно с донесението на заптието, някой друг посветен за часа на тръгването на Левски и посоката на целта на движението му (Къкринския хан на Латинеца) успоредно с информацията на Али чауш е казал това на каймаканина; двете информации, тази на Али чауш и на предателя са се засекли и - бинго за каймаканина! – той праща потерята на точното място и в точното време, при това без да й губи времето да рови из други ханища и колиби по лозята. Ето защо потерята пропуска и Латинеца (те го познават, познават и Николчо Цветков), защото вътре е баш комитата, те са се целели само в него, не в другите двама, при това са знаели със сигурност, че той е вътре, щом другите двама са там. Затова и каймаканинът нарежда на водача на потерята да го хванат жив, той е информиран точно кой е човека в хана с Цветков и Латинеца, че не е някаква дребна риба, която да се проверява, и че е опасен, хитър и ловък, иначе нямаше да пропуснат Латинеца да излезе; нито пък щяха да викат после в участъка поп Кръстя да го разпознава, те са знаели, че поп Кръстьо е член на комитета, вече са го пречупили, той само им е бил необходим да потвърди триумфа им. Но попът нито е знаел кога влиза Левски в Ловеч, нито кога излиза, и да е искал, той не е можел да им каже „фанете тогоз”, защото въобще понятие си е нямал къде е „тогоз”, той само би могъл да потвърди или отрече самоличността на вече заловения Левски. В целия този тайминг има едни поне 5 часа между 7 вечерта и полунощ, в които ако каймаканинът не знаеше със сигурност, че Левски се намира в хана, но се съмняваше, че това е той, щеше да оползотвори времето, за да го търси навсякъде другаде – из другите три хана и лозята – каймаканинът ги пренебрегва и пропилява, защото те не му трябват и са излишна загуба на време и усилия за него щом е осведомен къде е неговия човек, в Къкринския хан – прави го и за да не вдига излишен шум, да не изплаши „птичките” в Къкринския хан – потерята му удря само веднъж и то на точното място и в точното време, нито по-рано, нито по-късно. Какво съвпадение, а?! - тази информация за нощуването на Левски в ханчето на Латинеца в Къкрина не е получена при каймаканина преди идването и излизането на Левски от Ловеч, защото Левски го няма в града и никой не може да каже дали изобщо ще се появи там, докато пък е там, никой със сигурност не знае, освен него, кога точно ще тръгне към Къкрина и дали няма да си смени плановете; - на Хашнова той съобщава на 12 декември „ще мина аз или друг човек да ги вземе (книжата)”; информацията е достигнала при каймаканина в прозореца от време между 2 след обед, когато излизат Никола Цветков и Левски от Сиркови и тръгват към Къкрина и преди полунощ на същия ден; заптието Али чауш единствено е потвърдило, нещо е минало покрай него, даже без да си даде тогава представа какво е, чак по-късно, след Освобождението, се изживява като вездесъщ шериф и вдига стойки за пред Пъшков и компания. P.S. Мога сам да опровергая своята хипотеза и да изградя един друг алтернативен модел, който предлагаш и ти, но виж как би изглеждал той: Предател няма, заптието Али чауш вижда едно съмнително лице, докладва на каймаканинът и изказва мисъл, че това лице ще спи в хана на Латинеца в Къкрина; машшала Али, потрива брада каймаканинът, еввала, я кажете на старши стражаря яваж-яваж да сбере хората до 12 в полунощ, и да прескочат до хана в Къкрина, та някъде към три сутринта да го хванат по бели гащи, тогава човек е най-сънен, и гледайте да е жив; извикайте и поп Кръстьо после в конака, за да потвърди, че сме хванали Левски

Ето това е Ключът, който държи Левски в ръцете си при случай като този с Арабаконашкия провал и своеволията на Димитър Общи и групичка недоволници около него, този ключ, приет от БРЦК, на практика е позволявал на Левски да поеме контрол върху целия БРЦК, не само върху ВРО, което всъщност е щяло да му даде и политическо представителство и пълномощия. За да задейства този чл. 3, Левски е трябвало да свика упълномощени лица от частните комитети, които на общо събрание да го назначат, ако гласуват, че има достатъчно основания за това.

Ник, привет и ЧНГ Не само двамата, Никола Цветков и Христо Латинеца, знаят, че Левски ще нощува в Къкринското ханче. Най-малко знаят още Никола Сирков, мъжът на Мария Сиркова, защото на него Христо Иванов-Големия е възложил цялото прехвърляне на Левски до Търново, почти сигурно е, че за това знае и Мария Сиркова, Левски нощува у тях, там е архива, всички приготовления стават с нейно участие; може би, тук има въпросителни, за нощуването в Къкрина знаят и Величка Хашнова и мъжа й, Левски минава и през тях, вероятно за да вземе останали неща от архива, но може би и за да иска обяснения за подхвърлените писма или да ги види, те би трябвало да са у нея; близо до ума е, че като предишен укривател на Левски и член на комитета, Величка Хашнова и мъжа й Генчо Хашната знаят, че хана в Къкрина е нает от Латинеца с цел да бъде убежище за комитетски хора още през май с.г., не е кой знае колко трудно да се досетят накъде тръгва Апостола от тях, дори да не им е казал. Преди да излезе от Ловеч, Никола Цвятков се е отбил в една кръчма за по едно, такава е била традицията и доколкото си спомням има и спомени на свидетели, но сега не мога да ги цитирам, не са ми под ръка - кръчмата е държана от някой си Добри, какво е говорил там Никола (той е младо момче, 21-годишен, няма много опит, за разлика от Латинеца) не се знае, но може и да се е изтървал нещо на чашка, най-малко да е споменал, че отива в Къкринския хан. Този Добри кръчмаря е посочен като възможен предател в първата дописка на Каравелов, също не мога да цитирам по памет, но преди да бъде набеден поп Кръстьо; заедно с него е споменато още едно лице, за което аз нямам данни, трябва да се провери. За мен голям въпрос е дали поп Кръстьо би могъл да знае за идването и тръгването на Левски - иначе той със сигурност е знаел за предназначението на хана в Къкрина и лесно е можел да събере две и две, но тъй като вече е бил нарочен за предател от Хашнова, едва ли някой от комитетските хора е споделял каквото и да е било с него, така че той не би могъл да знае за идването и тръгването на Левски. Всички тези хора - те са поне 6-ма с вероятни още 2-3 - са имали потенциалната възможност да направят връзка между тръгването на Левски и Къкринското ханче. Все пак, кръгът не е толкова голям. Никола Сирков, на 42 години тогава, след залавянето на Левски се разболява изведнъж тежко и само след няколко месеца почива, Христо Иванов-Големия е подозирал, че е отровен; недочакала година траур, Мария Сиркова се жени за 11-години по младия си съсед Никола Цветков, когото също надживява; следите на Христо Цонев Латинеца се губят, биографията му след това е пълна с бели полета, почти нищо не се знае за него, той е бил във Втората легия с Левски и е на 29-30 годишна възраст, когато се разиграват събитията в Къкрина. Отишъл е ден преди Левски и Никола Цветков в Къкрина да приготви хана, той е бил там преди тях, посрещнал ги е, след като ги изпрати е трябвало да се върне, а Цветков и Левски да продължат към Търново.

Фружине, изпадаш в елементарно противоречие: веднъж питаш „Защо му е да го вижда?”, после сам отричаш написаното от теб с „той е проверен дали ще отиде на лозето... няма го на лозето.” Как хем няма необходимост да го вижда стражарят, хем е проверен, че не е на лозето? За да го провери дали е на лозето, нали трябва да го види, няма друг начин, обаче той не го вижда и все пак го проверява, според теб. Освен това, празникът е минал, той е на 26 декември, предишния ден, срещата става на 27, то по тая логика и Цветков е подозрително да пътува по празник. Какво толкова необичайно има човек с лозе да отиде на лозето си да нагледа дали са му хвърлили там кола с тор преди празниците и да свърши някаква работа по лозето, да разпръсне тази тор? За твое сведение, и аз не го знаех, но се поинтересувах, точно през декември се хвърля тор на лозята и се разпръсква, ето ако не ми вярваш, това е от специализирани сайтове: „През декември по-лесно се осигурява и правилното им съхранение. Лозята вече са в пълен покой. Ако по някаква причина не е извършена оран, в началото на месеца това трябва да стане колкото може по-скоро. Едновременно с това се внасят и заорават оборския тор, фосфорните и калиевите торове. Старите лози се торят през 3-5 години. Торът се внася в почвата, като се изкопават канавки през ред на дълбочина 30 и повече сантиметра.” http://www.agro-consultant.net/component/search/?searchword=%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B5%D0%B2%20%D1%82%D0%BE%D1%80&ordering=&searchphrase=all http://gradinar.net/1087-Lozeto-ne-se-tori-po-vsyako-vreme Нищо главанашко няма в обяснението на Левски, то е премислено, както и минаването му по другия път от Хашнови, където пуска напред деца да му оглеждат пътя, нищо не е оставено без предпазни мерки; преди това той спи в колибите из лозята около Ловеч десетина дни, виждали са го там да ходи с мотика, хората в този сезон подготвят лозята за зимните студове, декември е бил топъл. Заптието Али чауш сам казва, че пратил другото заптие да го следи, значи му е било нужно да го вижда, но нещата с „тайминга” не му се получават, защото вече е било тъмно. Както и да е, да допуснем, че все пак го е видял как се събира отново с Никола Цветков на 3-4 км далечина в тъмното (?!) и двамата тръгнали заедно по пътя за Севлиево, което е твърде невероятно, но да допуснем. Защо тогава не са претърсвали всичко по този път натам, откъде Али чауш вади пророческото си заключение, че ще спят в хана на Латинеца в Къкрина, според теб. От местността Гьола, където са се срещнали до Къкрина са приблизително още 8-9 км, по пътя е имало още 2 хана, в Къкрина още един; в Къкрина Никола Цветков има роднини, защо непременно да спи в хана, вместо при роднините си или при други верни хора? Защо да не подминат Къкрина? Няма никакво разумно обяснение за прозорливостта, която си приписва Али чауш, излича даже оп приказките му, че каймаканинът се води по неговия акъл – излиза, че точно това заптие има последната и решаваща дума да обградят хана, а не неговия началник. На мен това ми прилича на нагласяване със задна дата, малко от сорта на рибарското, „ей с такова голямо око беше рибата”. Ето за това ти слагам три плюса!!! Каймаканинът НЕ ЗНАЕ къде е Левски, докато не идва Али чауш да му докладва, но каймаканинът може да ЗНАЕ къде ще отиде да нощува Левски, едното не противоречи на другото; той предварително може да е известен от предателя за мястото. Левски влиза в Ловеч без предупреждение колко ще стои, къде точно ще нощува, нощува една нощ и тръгва, през цялото това време никой друг, освен него не може да предвижда какво ще направи и колко време ще стои в Ловеч и къде. След като тръгва, обаче, този, който е посочил хана в Къкрина като място за нощуването му, вече знае и има възможност да донесе на каймаканина това; Христо Латинеца е заминал по-рано да подготви хана за нощувката, Левски и Николчо са тръгнали, Али чауш е маркирал пътя и посоката им, след като ги е срещнал. Защо не е тръгнала потерята веднага? В това също има резон – ако бяха тръгнали с коне три часа по-рано, когато е докладвал Али чауш, щяха да обградят хана към 10-11 вечерта, времето когато Левски и другите още са будни, 3 часа през нощта е идеалния час за такава акция. Защо не задържат Латинеца на излизане, някак си пропуснал този момент, защо го арестуват чак когато се връща.

В показанията си пред Временната комисия в София от 12.01.1873 Никола Цвятков говори само за едно заптие на кон, Хасан Али чауш, което ги срещнало с Левски на Пази мост, който е на около 6 км от Ловеч; двамата вървели поотделно и спрели на чешмата да пият вода, където става разговорът със заптието.Същото в различни варианти твърди Цветков и в следващите си разкази по-късно, винаги става въпрос за едно заптие. Ето и неговия разказ, според както го записва Д. Пъшков. „Никола Цветков — пише Д. Пъшков, — както казах по-горе, беше затворен при мене. За улавянето на Левски ми разправи следущото: Никола Сирков с Левски бяха натуряли книжата на Левски в сламата на самара на коня на пайстрога ми. Сутринта на 26 декември 1872 год. Никола Цветков тръгнал от Дръстене от къщата на пайстрога ми с неговия кон, в самара на който бяха зашити книжата и тевтерчето на Левски, през Пчелинска стена из пътеката, като се наговорили с Левски да се срещнат на кръстопътя на Севлиевското шосе. А Левски в същото време тръгнал през Стратиш през шосето пеши, като пратил Христо Луканов с няколко момчета напред да проверят да няма някоя засада, наредена от турците, а Левски вървял след тях на няколко разкрача. Левски изминал опасните места по Севлиевското шосе благополучно и като се събрали на кръстопътя с Никола Цветков и се разделили с Христа, обаче Левски бил много неспокоен. Като се събрали на кръстопътя, Никола Цветков се качил на коня, а Левски тръгнал пеши и заминали по Севлиевското шосе. Като наближили „Пази мост”, Никола съгледал отдалеч един стражар на кон и обадил на Левски. Левски се отбил към лозята, къде чешмата се срещнали със стражаря, който запитал Никола къде отива и кой е другарят му. Никола казал, че не го познавал, сега го стигнал на пътя. Заптието запитал Левски кой е и за къде отива. Отивам, казал Левски, на лозето си, аз съм от Ловеч, да видя колко кола боклук са докарали кираджиите. Стражарят заминал по шосето къде Ловеч, а Левски из пътеката отишъл нагоре из лозята и стигнал Никола на шосето до самия гьол. Левски се качил на коня и по мръкнало стигнали в селото Къкрино и слезли на комитетското ханче при Христо Латинеца, комитетски човек и познат с Левски и Никола Цветков. Левски още вечерта поръчал на Христо Латинеца, като пропеят първи петли, да иде да намери кон за до Севлиево, и ще дойдеш с нас да ни покажеш пътеката за Севлиево, да не минаваме по шосето, защото постоянно стражари кръстосват по шосето. Като запели петлите, Христо Латинецът отишъл да търси кон за Левски. След излизането на Латинеца, минало се няколко време, потропали на външните врати на ханчето. Никола помислил, че се е върнал Христо Латинецът, и поискал да отиде да му отвори. В това време почукало се втори път по-силно и извикал на турски: „Отвори бе, ханджи”. Тогава Никола се връща при Левски и му казал: „Заградени сме от много стражари и познах по гласа вчерашния стражар, който ни срещна вчера на шосето. Левски грабва своя револвер и на Латинеца („Предаден съм, казал” — стоят думите на Левски в черновката на спомените на Д. Пъшков, б. на Д.Т.С.), като казал на Никола да каже, че го не познава. Тези спомени Никола Цветков Бакърджията споделя не само с Д. Пъшков, с когото е затворен в софийската тъмница, но по-късно ги споделя и с Д-р П. Стоянов, а тъй също и с Хр. Ив. Книговезеца. И на тримата разказва почти едно и също. Из спомените на Д. Пъшков. Вж. Д.Т.С., стр. 645 Самото заптие, Али чауш, обаче, по-късно, разказва по-различна своя версия за тази среща, а спомените му са препредадени от сина на Христо Цонев и са публикувани в пълен вид от Димитър Панчовски: там Али чауш твърди, че били двама заптии и пратил другарят си му на една близка височина да види къде отива Левски, защото се усъмнил в него и от моста, който е в ниското, нямало видимост; Добре, допускаме, че Цветков по някаква причина повтаря едно и също невярно нещо, и че заптиетата са били двама, а не един, както твърди Али чауш, и другарят му е отишъл до близка височина да гледа накъде отива Левски; заптието Али чауш твърди в разказа си, че чакал един час, докато се върне другарят му; имайте предвид, че самото заптие казва, че вече се здрачавало, било е след 4.30 часа по време на срещата; след още половин час, в 5 след обед, вече е било напълно тъмно; да, но следващата среща, която са си определили Левски и Цветков е местността Гьола, тя е на 3-4 км от Пази мост; значи, за да види как Левски и Цветков се срещат пак и тръгват заедно, то е трябвало да чака до пълен мрак, да ги види, след което да се върне при другаря си - нещата никак не излизат и в двата случая, освен, ако другаря на Али чауш няма очила за нощно виждане, или Хасан Али Чауш си нагласява разказа, за да му се получи; това личи и от невярното му и нагласено заключение, което съм подчертал в тези спомени: „казах, че няма къде да нощуват по пътя, освен в Къкрина”. Потерята отива направо в хана на Латинеца в Къкрина, а не претърсват всички крайпътни ханове и колибите в лозята преди Къкрина след Гьола, където са се събрали двамата – само на 2-3 км от Пази мост е имало крайпътен хан, а на 800 м пред разклона за Горно Павликене друг, известен като хана на дядо Въльо, в Горно Павликене също е имало хан, а в Къкрина освен хана на Латинеца има още един, но е заварден само на Латинеца, имало е колиби в лозята, където е можело да се нощува, Левски преди да влезе в Ловеч на 26 е нощувал две седмици по такива колиби. Да допуснем обаче, че потерята е била със свръхестествени възможности, претърсила е преди това всички тези ханове – те са три, претърсила е в тъмното и колибите в лозята, след което се е разположила в засада около Къкринския хан,– защо тогава оставя Латинеца да излезе необезпокояван, без да го спре поне за проверка в тъмното минути преди да нахлуе, а го арестува, чак след като е задържала Левски и той се връща обратно; и защо Никола Цветков преди да нахлуе потерята и чак след като е излязъл Латинеца пали лампата. Да сумирам и систематизирам: – 4 пъти Никола Цветков твърди едно и също, заптието е било само едно; - Ако заптието обаче е било само едно, то просто няма начин да проследи отвисоко къде ще се срещнат повторно Левски и Никола Цветков, защото това става след около час, когато вече е нощ и няма видимост - Дори и да са били 2 заптиетата, както твърди Али Чауш, пак другарят му не може да ги види, поради същата причина - Дори да са имали свръх-заложби на ясновидци и детективи, двете заптиета (или едното) и да са разгадали, че Никола Цветков и Левски вървят заедно в една посока, в тази посока преди хана в Къкрина има още 3 други хана след мястото на срещата им, има и колиби из лозята, където могат да се крият, ако са разбойници - Дори и потерята да е имала супер-експедитивност в претърсването на трите хана, да е претърсила и колибите в лозята, защото тя тръгва след полунощ, а към 3 часа вече е устроила засадата, като за това време е трябвало да измине 18 км между Ловеч и Къкрина и да претърси всичко изброено, - защо е оставила Латинеца да излезе от хана, преди да затропа по вратата, пропуснала го е, как в тъмното са разбрали, че това не е Левски; - защо малко след излизането на Латинеца, Никола Цветков е запалил лампата, веднага след което са нахлули заптиетата? Че потерята водена от Бошнак Юсин Чауш е имала съвсем точна информация, че онази нощ в Къкринското ханче е Васил Левски, нещо, което се потвърждава и от разказа на самия Бошнак Юсин Чауш „За улавянето на Левски бил пратен старшият полицейски стражар Бошнак Юсин Чауш. Като се завърна от бягството в Руско-турската война в 1877 год., отидохме при него: Иван Драсов, Марин Луканов и Д. Пъшков. Запитахме го да ни разкаже как е уловен Левски и откъде знаеше, че Левски ще бъде тази вечер на Къкринското ханче. Бошнак Юсин каза, че го повикал каймакаминът и му заповядал да вземе със себе си 10 души полицейски стражари и да отидат в Къкрино на ханчето да уловят Левски, като им дал строго нареждане да пазят да не го убият. На въпроса откъде знае каймакаминът, че Левски тая вечер ще бъде в Къкрино на ханчето, Юсин Чауш каза, че каймакаминът нищо не казал откъде знае, че Левски ще бъде в Къкрино тази вечер.” Из спомените на Д. Пъшков. Д.Т.С., стр. 647. Каймакаминът говори с абсолютна сигурност, че Левски ще бъде тази вечер в ханчето, защото веднага с нареждането да отиде и го залови „дал строго нареждане да пазят да не го убият”. Ако той не знаеше и не беше известен, че Левски ще бъде в Къкринското ханче, то заповедта на каймакамина би била да претърсят къра, да арестуват непознатите лица и т. н., но никога не би дал нарежданията си, както ни ги съобщава Бошнак Юсин Чауш — да отиде да залови Левски и да пази да не го убият. Ако един началник не съобщава на своя подчинен откъде знае това, значи това е тайна, той пази източник. Каймаканинът е бил награден за залавянето на Левски Бих бил благодарен на всеки от съфорумците, който е може да промени мнението ми, формирано въз основа на тези факти и спомени, че Левски е бил предаден, а не заловен поради негова непредпазливост или случайно, не претендирам да съм категоричен в това мнение.

Да, съгласен съм, такъв е бил характерът на тези хора, така са разбирали участието си в освободителната борба, същото може да се каже и за Ботев. Разликата между другите и Левски е в качествата, които той е притежавал, което му позволява толкова дълго да върши това, което е правел, без да бъде заловен или убит. Но самият факт, че го е правел многократно, за мен е атестат за неговата безкористност. За Ангел Кънчев той пише, че от него ще стане добър апостол и организатор, но са му нужни няколко години да се учи на това. Защото преди да започне обиколката си през 1868-9, Левски вече има натрупан голям опит зад гърба си в двете легии и четата на Хитов, докато Кънчев идва млад и зелен студент с пълна с идеали душа, но без никакъв опит на революционер и хъш; опитът на Общи е с отрицателен знак, ако се види каква е биографията му в детайли, той не е стабилен човек и годен за конспиративна дейност, Левски го е познавал от Втората легия.

Доста съм се поотдалечил от тематиката, ти ме върна с линка към книжката, и сега ми се налага да импровизирам; когато пишем за всичко това е желателно да боравим с целия достъпен материал от документи и извори, за да можем да го анализираме.