Б. Киров

Така е, всъщност имаме повече съгласие и малко повече неразбиране от моя страна. Конкретно за случая в Лондон, доколкото проследих хода на събитията по няколко канала, случило се е следното: невъоръжените "бобита", което сега се вменява и като грях на бившия вътрешен министър Тереза Мей, са подали сигнал на специални антитерористични части, които в рамките на 8 минути, са застреляли със снайпери тримата нападатели. За съжаление в рамките на тези 8 минути нападателите са убили 7 души и са ранили повече от 50. Но репортерите от всички канали, като се започне от СНН и се мине през английски и европейски, подчертаваха високия професионализъм на английските антитерористи, спасил много животи. Ако си спомняте случая с нападението над редакцията на Шарли Ебдо в Париж, там френските специални части се намесиха след много по-дълго време.

Е да, Фружине, лузърите. Ама да провеждаш десетилетия целенасочена политика за размножаване на "лузъри", някои от които отиват да ровят в кофите за боклук с нови мерцедеси, не се майтапя, оня ден гледах такива двама "братя" в репортаж по тв, просто не става въпрос за социални помощи, а за тотално сбъркана и опорочена социална политика. Да поощряваш професионални родилки на просяци и продавачки на бебета с пари, това не е социална помощ, а купуване на електорат.

Дора, повдигате много фундаментални въпроси, които далече надхвърлят конкретната тема. Но това е и начин да излезем от "тунелното виждане", което при всички случаи води до грешни изводи. С някои ваши виждания съм съгласен, с други решително не. Съгласен съм, че българската армия във фундамента си не успя да излезе от стереотипите на БНА, формирани по време на Студената война, когато имаше блоково идеологическо противопоставяне. Не съм съгласен, че армията трябва да предифинира функциите си от гледна точка на това, че днес е невъзможно да воюват държави с държави или групи от държави с други групи от държави. Между 90-те години на миналия век и края на ерата Обама това изглеждаше донякъде така. С идването на Тръмп на власт в САЩ и последвалите политически трусове, първият от който е Брекзит в Европа, тезата на Фукуяма за "край на историята" изглежда все по-несъстоятелна, а теорията на Самюъл Хънтингтън за "сблъсък на цивилизациите" все по-вероятна. Поне според мен е така. В ситуация, в която по мое мнение една война между отделни държави и съюзи от държави е напълно реалистична перспектива /сега не ми се прави преглед на войните между държави и групи държави след Втората световна война, но повярвайте, те са изключително многобройни и кървави, не по-малко жестоки от последната Голяма война/ да се предифинира армията като нещо средно между специализирани антитерористични отряди, пожарна и жандармерия би било тотална грешка. Армията е "ръката и рамото" на една държава или алианс от държави, тя не бива да става "мека китка". Възможно е, но е самоубийствено за държавата, която и да е тя.

Мисля, че нямаме различия и в буквата на казаното. Не твърдя нещо по-различно, като поставям на първо място ефективна и работеща икономика и чак на базата на произведеното от нея осъществяване на социална политика. За мен лично въпросът кое е първо - Златното Яйце или Златната Кокошка отдавна е намерил отговор: Златната Кокошка, работещата икономика, която може да осигури средства за социални политики. Напълно съм съгласен с вас, че сега провежданата политика на „социална държава” от всички без изключения български правителства – независимо дали са се дефинирали „десни”, „центристки” или „леви” – е порочна. Тази политика стимулира неработещите да не работят, а работещите да бягат от страната. Това е байганьовска пародия на германската и скандинавските социални държави и на англосаксонската Welfare state, побългарен изтарикатен вариант за крадене от общия държавен бюджет и подхвърляне на подаяния на най-слабите социални слоеве в замяна на политическа подкрепа. Точно този „български модел”, според мен, лежи в основата на страхотната демографска криза. С него трябва да се скъса решително иначе просто няма да ни има като нация, поне така мисля, но това е за друга тема.

Капитане, с цялото ми уважение към твоите военни познания, мисля, че тук не си съвсем прав. Според мен, социалните разходи за образование и здравеопазване са не по-малко важни за националната сигурност от разходите за армията, те даже са по-важни. Ако например бедно и лошо живеещите етнически турци в регионите, където преобладават като население в България, нямат никакво качествено здравеопазване, образование и възможност със собствения си труд да постигнат в тези региони добро материално положение за себе си и децата си, това не би ли ги ли мотивирало да потърсят липсващото им в една друга държава и да се самоопределят като нейни граждани, на този етап само ментално, но утре? Не е ли огромен проблем за националната сигурност на България такава хипотетично възможна реалност в тези региони в частност и в страната като цяло. Какво ще ни помогнат тогава самолетите, танковете и корабите при наличието на такава алтернатива, колкото и да са модерни и много тези оръжия. Пари за въоръжаване на армията безспорно трябва да бъдат заделяни от бюджета, тоест от данъците на всички български граждани. Но те могат да бъдат заделяни в необходимите количества само и единствено, ако има от какво да ги заделяш, тоест от една работеща икономика, произвеждаща достатъчно голям продукт, за да бъдат вземани от него необходимите проценти. Да заделяш много като проценти от малко като номинал все ще е малко и все няма да стига. При това отделяни прозрачно и по волята и със знанието на самите граждани, които произвеждат този продукт, с ясното им съзнание, че ги дават за собствената си сигурност и добър живот. Добре работещата икономика, осигуряваща просперитет за гражданите на държавата е ключът към всички проблеми на националната сигурност. За никаква национална сигурност не можем да говорим без такава основа. В противен случай отиваме към някаква форма на принуда, която се нарича обобщено диктатура. За останалата част от стойностния ти постинг ще напиша мнението си отделно, защото там си очертал конкретно областите и приоритетите във военната сфера много точно. Бих се опитал да коментирам тази част от постинга ти с цифри и в детайли на базата на собствените ми познания, колкото и да са скромни, както и на база налична и достъпна информация от военни специализирани сайтове в интернет. Но това изисква време, защото е конкретно. То е ясно, че форумите са място за чесане на клавиатури, но щом имаме свободно време и желание, защо пък не. От дума на дума...

Нито сме с голи ръце, нито сме със свалени гащи, на 19-то място сме в Европа от 29 държави, на 66-то в света от 127 по военен капацитет. Не си го измислям аз, това е оценка на военни експерти по сбор от много показатели, правено е от компетентни анализатори. The GFP list makes use of over 50 factors in our in-house formula to determine a given nation's Power Index ("PwrIndx") score. This provides the final ranking while also allowing smaller, more technologically-advanced, nations to compete with larger, lesser-developed ones. Some bonuses and penalties are added for refinement that, in the end, we hope presents an unbiased look into the potential conventional military strength of a world power. There are a total of (29) countries of Europe represented in the GFP database. 0.2001 - France 0.2198 - United Kingdom 0.2634 - Germany 0.2772 - Italy 0.3876 - Poland 0.5027 - Spain 0.5142 - Greece 0.5851 - Ukraine 0.6342 - Czech Republic 0.7126 - Switzerland 0.7214 - Netherlands 0.7712 - Romania 0.8508 - Belarus 0.8647 - Denmark 0.9086 - Austria 0.9712 - Portugal 0.9891 - Hungary 1.0375 - Belgium 1.0442 - Bulgaria 1.0656 - Croatia 1.3606 - Slovakia 1.5513 - Serbia 1.9038 - Albania 1.9562 - Lithuania 2.1788 - Latvia 2.3137 - Estonia 2.3919 - Slovenia 2.5008 - Macedonia 2.8677 - Bosnia and Herzegovina http://www.globalfirepower.com/countries-listing-europe.asp Тук във военните теми се преекспонират две неща: първо, че техниката в българската армия е безнадеждно остаряла и недостатъчна; и второ – че Турция точи зъби да ни напада и завоюва. И двете неща не отговарят на реалността. Реалността е, че от 90-те години на миналия век българската армия се управлява некомпетентно от политици и се води към упадък. Това е така, защото се пренебрегват експертните мнения и се обслужват конюнктурни политически интереси, в съчетание с корупция. За това е несъгласието ми с много от пишещите тук за отделяне на големи средства за превъоръжаване. Да не говорим за наборна армия, което е икономическо безумие. Опитът от изминалите години показва, че такива средства потъват в пясъците и по джобовете на овластени тарикати. България има една пълна ескадрила Миг-29, които имат ресурс до 2029 година, ако в тях се инвестира за модернизация. България се отказа от своите Миг-21, но Румъния не е, нейните Миг-21 са модернизирани и в бойна готовност. Нито пък Полша се е отказала от своите Миг-29. Румъния Полша По-глупави ли са полските и румънските военни от българските им колеги. Или българските политици по-умни ли са от полските и румънските. Не мисля. България, според мен, има най-голяма нужда от усилване на военната си авиация, а доброто решение за това е поне 2 пълни ескадрили многоцелеви бойни самолети. Реалното това би могло да стане факт чрез закупуването на втора ръка Ф-16, Грипените излизат прекалено скъпи, непонятно за мен по 100 млн. долара за брой, след като официално обявената им цена по военните сайтове е 35 млн. долара – три пъти по-скъпи от номиналната им цена излизат само такситата на софийските шофьори, които ги карат на лизинг, но там това си е чиста далавера. България има огромен за нашия капацитет като държава и армия резерв от бронирани бойни машини и танкове, това е наследено. Никоя държава не изхвърля на боклука старата си техника, модернизират я. Дори богатите швейцарци го правят, те затова са и богати, но това е друга тема. Да купуваме бронирани джипове за по 2.5 млн. евро бройката, след като разполагаме с възможност да модернизираме своите бронирани машини за в пъти по-малки суми ми изглежда пилеене на народни пари. Две трети от близо 3000 гръцки бронирани машини са модели от 60-те, които са модернизирани, подобна е ситуацията и в други армии. И специално за бронираните машини, при положение, че ние имаме патент за производство на модел 1981, при това сме имали серийно производство на този модел.

"Минало и размисъл" от А.Херцен. Ще ви напиша кратка рецензия, след като я прочета.

+ Специални поздрави на г-н Пеев за великолепно написания му постинг. Много е лесно да напишеш „The religion of peace strikes again.”, много е красиво да се възвисиш в поза на горд патриот. Но не е отговорно. Защото думите имат значение и всичко, което всеки един от нас пише тук също има реално значение – четат го много хора, написаното формира мнение, мнението оправдава позиция, позицията е отправна точка за действия. Внимавайте какво пишете, господа военнолюбиви патриоти, защото зад вашите думи и гърбове, и благодарение на тези думи, могат да бъдат откраднати милиони грешно събрани български левчета. И вероятно ще бъдат, точно както са били. Това ви го пиша не от позиция на „пацифист”, а от позиция на прагматик, на който му е писнало да го лъжат демагози. За онези, които не са изгледали интервюто с полковник Венелин Новаков, бивш началник отдел „Системен анализ” към МО, ще отбележа само няколко ключови фрази на полковника: „Най-важното за една армия е да знае дали ще напада, дали ще се отбранява или ще се предава.” „Продължават да лъжат експертите, тях ги привличат казионно, на тях им се казва слушай, ти трябва да изпълняваш еди какво си.” „Те не са командващи, те са командири те не са годни за решаване на геостратегически задачи, те не мислят какво може да се използва.” „Всичко може да се използва, Миг 29 са с ресурс до 2029 година, така ги закупихме през 90-те”

Сир, логиката на въпроса ви е такава: Водата не е желязо; дървото не е желязо; следователно водата е дърво. Формална логика, която в двете си части е вярна, но при синтеза не е. Също такава е аналогията ви между войната в Югославия, войната в Близкия изток и липсата на атентати на Запад в единия случай, но наличието на такива в другия. Нещата са несравними. Впрочем, Дора ви е отговорила много по-аргументирано от мен.

Погледни какво пише тук и от коя дата е това изявление на Тереза Мей: https://www.pressreader.com/uk/the-independent/20170525/281608125379760 Всичко е свързано помежду си, няма случайни събития в този свят.

Ползата е обратно пропорционална - атентатите са отговор на заявени намерения тези самолети и ракети да бъдат използвани във война на чужда територия.

Чувал съм твърдения, че най-добрите войници на този свят са германците. Други са убедени, че са руснаците. Сега ще кажа нещо, което може да бъде оспорвано с присмех: според мен най-добрите войници на този свят са американците и китайците. Ще се обоснова защо. В кръвта на тези две нации е духът на предприемачеството. Те могат да произведат нещо, да ви го продадат, да го купят от вас и после пак да ви го продадат по-скъпо. Американският предприемач воюва на един пазар за клиенти денонощно, при това го правят поколения наред, генерации, които наследяват тези качества. Професионалният войник има работно време от 8 до 5; професионалният предприемач няма такова – той работи и докато сънува. Конкуренцията на пазара е война за по-добро качество и по-ниска цена. Затова мисля, че най-добрите войници на този свят са американците. Спомнете си за Цар Плъх, американският ефрейтор в Сингапур от романа на Джеймс Клавел, който продава всичко на всички. Този човек е истинският победител във Втората световна война. Такива са и китайците – книжните пари и барута са измислени от тях, китайците са работилницата на света днес и китайците почиват върху най-високата планина от доларов запас в света – близо 4 трилиона долара, колкото е дългът на американците, защото китайците имат такъв положителен баланс от търговията си с американците за последните десет години - продали са повече стоки на американците, отколкото са купили от тях за тази сума. Трябва да се учим от най-добрите войници, когато мислим за казарма. Войните днес се печелят най-напред в икономиката, там се и губят.

Невъзможността на плановата социалистическа икономика, каквато беше и съветската, да конвергира военните си разходи в иновации и технологии за цивилния живот прекърши гръбнака на тази система в Съветския съюз. Точно през 80-те СССР води една дълга и безплодна скъпоструваща му война в Афганистан. Малко след като кракът на генерал Громов, командващия съветския корпус в Афганистан, стъпи за последно на афганистанска земя и последният съветски войник напусна Афганистан, избухна войната в Персийския залив, която демонстрира на военните в цял свят една реалност - новите технологии, в това число "умните" компютърни бомби помляха грубата сила в желязо и танкове. На следващата година в СССР беше извършен пуч срещу Горбачов и СССР се разпадна. По същество приключи Третата световна война, слава богу, без ядрен апокалипсис. Победиха технологиите. Това е очевиден факт. Между 80-те и 90-те години в САЩ набра скорост Силициевата долина и компютърната промишленост. Всички тези цифрови технологии бяха разработени за военните, в това число и Интернет, но веднага се конвертираха в икономиката и носеха огромен ръст и печалби. Огледална стратегия на двете системи - загубите за едната се трансформираха в позитиви за другата.

Ако цитираното и подчертано от мен е вярно, от него излиза, че средното възнаграждение в българската армия е около 3000 лева; разделям две трети от сумата, заделена от бюджета на бройката на състава на армията, заедно с цивилните към нея служители, и се получава приблизително това. Но най-ниската заплата там сега е малко над 600 лева, колко е най-високата и как се получава средната заплата от 3000 лева?

Много забавно клипче, авторът има страхотно чувство за хумор. Глобализация. Изпуснали сме влака обаче - празни офиси у нас бол, но ще си останат такива. Никой като Пепси или Амазон няма да регистрира местен клон по ред причини. Ето един непълен списък на офшорни зони, добре познати и на нашите "бизнесмени", но уви, ние ще ги гледаме през крив макарон: Андора Антигуа и Барбуда Аруба Бахамски острови Барбадос Белиз Бермуди Британски Вирджински острови Бруней Великобритания Гърнси Гибралтар Хонконг Гренада Джърси Дубай Кайманови острови Кипър Коста Рика Либерия Мавриций Маршалови острови Монако Острови Кук Остров Ман Нова Зеландия Панама Рас ал-Хайма Сейшели Сингапур Лихтенщайн https://bg.wikipedia.org/wiki/Офшорна_компания Изпуснали са в българската уикипедия само щата Делауеър, който е най-голямата офшорна зона в света. Не виждам никакъв шанс България да влезе в този клуб. Пък и защо?

През 1948 г. Вернер фон Браун пише фантастичен роман, в който разказва как един американски астронавт, Гари Холт, бивш главен инструктор на пилоти-астронавти в Американската Космическа Агенция, формира международен екипаж от 70 души, пилотиращи 10 космически кораба за експедиция до Марс. Мисията продължава 963 денонощия, като 260 от тях са време за полет до Червената планета, точно толкова за завръщане до Земята, а останалото време на астронавтите е посветено на изследователска дейност върху Марс. Оригинална идея на фон Браун е флотилията от 10 космически кораба, 7 за екипаж с по 10 души и 3 товарни, всеки един със стартова маса от по 3720 тона и диаметър от по 20 метра, след излитането в околоземна орбита да се съединят в окръжност и при полета си към Марс, този пръстен от скачени кораби да се върти около общ център на тежест, като по този начен се създава изкуствена гравитация – не толкова голяма, колкото земната, но достатъчно голяма, за да се чувстват астронавтите комфортно. Всеки член на екипажите има определена специалност, но притежава и базови умения поне в още няколко други, така че да има взаимозаменяемост. В товарните кораби е планирано да има 200-тонни модули за кацане на Марс и още 195 тона товари, необходими за оцеляването и живота на астронавтите на Марс. Всеки от отделните модули трябва да запази по 356.5 тона гориво при достигането си до Марс, достатъчни за обратния път към Земята. За извеждането на всички кораби в околоземна орбита, фон Браун предлага тристепенна ракета носител за всеки отделен кораб от флотилията, като при това тези тристепенни ракети са проектирани за многократна употреба. Той предлага ракетите да се изстрелват от космодрум на тихоокеанския остров Джонсън, достатъчно отдалечен от населени места. След извеждането в орбита, отделните празни степени на ракетите носители се прибират от океана около острова и се подготвят за следващо изстрелване. От околоземна орбита марсианската флотилия в романа на фон Браун трябва да се излезе с помощта на собствена тяга на всеки един от 10 скачени в окръжност модула в нея. За това са необходи 66 минути работа на двигателите с 200 т. тяга на всеки от тях, при което щели да бъдат изразходвани по 2814 тона гориво за всеки кораб или 76 процента от първоначалната маса на всеки един кораб. Горивото щяло да бъде смес от хидразин и азотен оксид. Това накратко е планът на Вернер фон Браун за полет на космическа флотилия от 10 кораба до Марс, свързани в обща конструкция на въртящ се пръстен около център на изкуствена гравитация. Романът няма и не претендира за художествени качества, макар че на близо 200-те му страници авторът се занимава и с междуличностните отношения на героите в този полет. По-скоро книгата му наподобява работни записки на инженер-конструктор, в нея има дълги страници с таблици, изчисления и технически чертежи. Цялата идея на фон Браун е илюстрирана от художника на изданието от 2006, което и първото издание на оригиналния ръкопис на фон Браун, след написването му през 1948 година. Романът можете да си свалите в ПДФ формат от този линк. http://www.wlym.com/archive/oakland/docs/MarsProject.pdf

Е, аз Ви попитах не заради мен, чел съм доста по темата. Понеже Вие откривате тази тема и то с анонс с препратка към фон Браун, беше редно, поне според мен, да обясните на четящата публика за какво става дума. Но темата си е Ваша, ваше право да си я водите както намерите за добре.

Това е емоционално, но по принцип съм съгласен. Ще го кажа по друг начин: неоправдано е и 1 стотинка да се дава – в българската армия трябва да се инвестира. Да наливаме вино в стари мехове е загубена кауза.

Нищо ново под слънцето, Ворфакс. Ре-форма, не риформа. Който има основание да промени нещо, не търси причини да казва как това няма начин да стане; който няма, ще ги открие винаги. "Останалото е..."

Здравейте, винаги е удоволствие и предизвикателство за мен да водя диалог с вас. Цитираната фраза е много добра начална точка. Е, ще подема фразата ви и ще импровизирам: Змията може да излезе от старата си кожа. Ако тя пожелае. Ако чакаме високотехнологичен инвеститор да дойде да вложи парите си в тази кожа, която му предлагаме: неработещ ефективно съд, корупция на високи и ниски нива в държавна и общинска администрация, административна некадърност и диктат – няма да го дочакаме никога. Годо няма да дойде в Абсурдистан. Сами трябва да хвърлим старата си "кожа". Изцяло – като минем през главата на политическата класа пред съдебната система и опашката на администрацията. Просто трябва да "одерем кожата" на корупцията без компромиси. След което да правим каквото ще правим друго. Права сте, следващото, което следва да направим е да се концентрираме изцяло върху образованието. То е продукт, който можем да продаваме скъпо, ако е качествен. И то продукт, който със сигурност ще привлече качествен капитал в България, продукт, притежаващ качество да произвежда всички други продукти с висока принадена стойност. Но добро образование не може да бъде самоцел само по себе си, ако не съществува в рамка от: Политическа стабилност на базата на национални приоритети, приети за консенсусна база от всички партии в името на България. Работеща ефективно съдебна система. Работеща ефективно администрация, силно съкратена от сегашния и обем, и силно ограничена откъм своеволия, прозрачна и подлежаща на обществен и съдебен контрол, за да не върши своеволия, отговорна пред суверена, тоест пред гражданите. В противен случай, дори да изградим в тази среда качествена образователна система, ще станем нетни донори на добре образовани млади хора за други държави и икономики. Такъв беше случаят след падането на Стената, когато хиляди добре образовани млади хора от Соц. Лагера запълниха лабораториите и и университетите на Запад. Те сега работят за просперитета на други държави, и за своя, разбира се. Но отдавна не са българи, руснаци, поляци, чехи и т.н. Тези три фактора изброени по-горе, които мисля, че биха могли да бъдат постигнати в рамките на десетина години, плюс образование – от основно до висше – на високо ниво, изведено като приоритет в ранг на национална кауза за просперитет и във финансово отношение, образование, покриващо европейски и световни стандарти, според мен, ще привлекат високотехнологични инвеститори – в енергетика, машиностроене, айти сектор, приоритетни сектори с висока добавена стойност, които следва внимателно и компетентно да си поставим като цели след анализ на световните пазари и технологични тенденции през следващите десетилетия, поне 3-4 напред. Само такива области има смисъл да развиваме приоритетно, другото е загуба на време и средства. Вие виждате друг път – да си оправим сами бакиите. Напълно съм съгласен, не пиша нещо по-различно, никой отвън няма да го направи вместо нас. Но по отношение способностите и потенциала на сега опериращия български бизнес съм скептичен, той се доказа като неефективен през всичките тези години. С редки изключения. Бяха му дадени всички шансове през изминалите вече 27 години, пълен картбланш. Този бизнес елит /спомнете си за хората от т.н. Г-7 през 90-те, те бяха лицето му, къде са сега те и какво постигнаха/ е свикнал да работи като правило върху гърба на държавния бюджет с обществени поръчки, там е леко да печели за него, но не е конкуретен и ефективен на европейски и световен пазар. Скептичен съм, че същите тези хора или с подобна биография на тяхната сами ще се издърпат за косите от това топло корупционно блато на държавните поръчки и сами ще заработят по своя воля на високи обороти, че въобще са склонни да рискуват и да експериментират с парите си в иновации, че даже могат да ги оценят като такива. Мисля че по скоро не. Трябва ни радикална реформа, но най-вече хора с визия и воля да я направят. Не че ако не я извършим, светът ще свърши, или дори ще забележи. Но ще продължим да си затъваме като нация в посредственост и простотия. А тези неща дъно нямат.

Можете ли да разкажете така че да го разбере и човек с хуманитарно образование, какъвто съм, какви са били представите на Вернер фон Браун за въртящи се космически станции с изкуствена гравитация. Все пак фон Браун е основател на работещата германска ракетна програма и стои в основата на американската програма Аполо, не бих го нарекъл фантаст или фантазьор.

Ако сме в състояние да го преценим, ще можем да си изкарваме прехраната като икономически оракули, но за съжаление не знам да има такива професионалисти. Моето мнение е, че "софийския балон" на имотните цени ще се спука, заради неправенето на структурни реформи в икономиката в частност и в цялата държава като цяло. Ще имаме едно повторение на гръцкия вариант, поради тези отложени реформи, не ми се иска това да се случи, но пътя на Гърция с усвояването на европейски помощи неефективно напомня на това, което се случва сега с тези помощи в България. Накрая го плати и плаща цялото им общество. Освен това, вдигането на цените на имотите в София започна кампанийно - периодично се появяваха представители на брокерски фирми и строителни предприемачи по медиите, които доказваха как пазара се оживява и колко високи стават цените, още преди да има оживление на този пазар, а банките точно по същото време, преди около 2-3 години изкараха ипотечни продукти с ниски лихви. Но тези банки не предложиха такива кредити за развитие на бизнес, а това вече е индикатор. Затова мисля, че Булгароид е прав, като говори за "местно балонче". Между другото, цените на имоти в Букурещ са почти същите като софийските, но румънците направиха някои структурни реформи в съдебната си система и икономиката, които им осигуряват здрава основа за развитие и реална стойност на имотите в столицата. В България случаят не е точно такъв. Дали съм прав или не, времето ще покаже. Дано не съм.

Ето няколко линка към актуални цени на апартаменти в Атина, някои са на половин цена на панелките в софийски квартали на цена кв.м. https://prian.ru/price/2617299.html https://prian.ru/price/2558557.html https://prian.ru/price/2555474.html https://prian.ru/price/2558553.html В Халхидики могат да се намерят още по-ниски цени.

Дора, здравейте нямам търсачка като в програмата за писане и не мога да открия фразата в контекста, бихте ли ми я посочила в разширен контекст. ОК, открих го. Ами отговарям по аналогия - не следва. Това се установява в момента, когато този инвеститор е подписал контракт с държавата и идва вече да работи. В Сингапур самите фирми са си организирали квалификационни курсове - на място или в държавата седалище на фирмата - за специфична квалификация на работещите сингапурци. почти всички са го правели. Но преди това сами са се убеждавали в много добрите условия, които изброявам като минимум, в страната, след което от лични наблюдения също са установявали, че като основа образованието на хората е добро, моралът и дисциплината на тези хора са високи, тоест изходната база за специфична квалификация е напълно достатъчна, за да продължат да ги дообучават в специфика за тяхната конкретна работа във фирмата. То така е например и в Германия, най-напред си показваш дипломата от признато и престижно учебно заведение, след което те наема фирмата за доквалификация. Говоря за изходната висока база на квалификация, даваща доверие на съответен инвеститор, че получава добър работник или специалист. А това зависи от нивото на образование, общо и специално, в страната и от това, дали тази квалификация има някаква стойност и реална тежест извън рамките на съответния регион, държава и т.н. Затова са и различните системи за оценяване и класации на учебни заведения. Фактът, че си завършил с добри оценки добър университет, високо класиран или добре поставен в световни класации, вече е необходимия минимум за един инвеститор в съответната област. Доколкото ми е известно в България в тези класации попада единствено един университет - СУ, и то не знам вече как стои въпросът с различните му специалности.

Точно! Ние на местна почва в това насипно състояние като държава и икономика каквото сме в момента, нямаме никакъв потенциален шанс за иновации и високи технологии, а оттам и за добро заплащане. Ниска принадена стойност, малко номинални пари. С едно изключение, поради неговата специфика, АйТи сектора, там можем единствено да направим иновативни пробиви сами и да ги разширяваме. Даже имаме и извършени такива. Ако държавата създаде условия световни високотехнологични фирми да инвестират и да развиват успешен бизнес в България, местните пишман "бизнесмени" или ще бъдат принудени да вдигнат собствения си стандарт на организация, производство и заплащане - принудени от реална конкуренция, - или ще фалират, няма да издържат на конкуренцията; на тяхно място тогава ще се появят реални местни предприемачи, които ще партнират на високотехнологичните производители, просто такъв е естествения ход на пазара, няма вакуум. Ако допуснем само че Тойота или Мерцедес отворят тук филиал за монтаж на автомобили, хипотетично, около тях ще се появи голяма инфраструктура от местни подизпълнители за разни детайли, ще се отворят нови бизнеси и работни места за местни фирми и хора. При това ще бъдат принудени да партнират на нивото на стандарта на Мерцедес и Тойота, а той е по подразбиране висок. Но някой трябва да завърти от начало цялото това колело, да започне движение нагоре. Да има политическа воля и разбиране. Точно така са постъпили в Сингапур. Високотехнологични фирми влизат със съдействието на правителството на местния пазар, наемат висококвалифицирани работници, осигурени им пак от добро местно образование, и започват да им плащат добре. После местният бизнес вече се конкурира или партнира с тях, но при високо вдигната летва на технологии и мениджмънт. Още в началото са се отказали от икономиката на ниската принадена стойност, вдигнали са мерника към максималната цел, максимално висока принадена стойност, така са се ориентирали към стратегически сектори. Там е ключът от бараката - да привлечеш и стимулираш чужди и местни инвеститори с висока принадена стойност на труда и перспективни пазари, независимо дали са чужди тези инвеститори или излизат от местна почва, това ще доведе и до високо заплащане. С нискоквалифициран труд няма начин да се изкубнем от блатото на ниските номинални доходи никога, напротив, ще затъваме още по-дълбоко в тази посока, защото потенциално способните млади хора отиват да си продадт способностите на по-добро място, те нямат реализация и добро заплащане тук, на местния пазар на труда остава все по-застаряващо население и най-необразованата част от младите, които не искат и не могат да работят труд с висока принадена стойност, нямат нито интелектуалния потенциал, нито доброто образование за това. Тях това може да ги устройва, но това е път към Третия свят. Трябва да се подхожда, според мен, комплексно, с ясна визия защо е нужно качествено образование, какво е качествено образование, и какъв ефект искаш да постигнеш с него в икономиката, всичко това, ако въобще някой има воля да го направи, по мое мнение следва да е с дългосрочна стратегия и много ясни приоритети, при това конкретно разчетени като стъпки. Това, което пишеш за конкретния случай с инженер, платен по-ниско от продавач, знам, е много разпространен случай. То според мен идва от тъпия манталитет на фабрикуваните в червени калъпчета "бизнесмени", и при соца беше така - бачкаторът с кирка получаваше повече пари от редактор в издателство или асистент в университета. Целият този манталитет обаче ще отиде в кошчето, ако на пазара на труда се появят силни инвеститори с висока принадена стойност на труда, способни и заинтересовани да плащат високи заплати на местни квалифицирани кадри. Държавата само трябва да им осигури добра правна рамка, политическа и административна стабилност, добро законодателство, добро равнище на образована местна работна ръка, добри и прозрачни условия да работят тук. Само това. Не е много. Напълно изпълнимо е в рамките на десетина години.