Б. Киров

Капитане, изгледах го отначало до край, после от края към началото. За мен няма големи изненади, като изключим италианците и турците, но за експертите едва ли. Всъщност кой е правил тази класация и по какви критерии? п.с. Но който и да е, клипът е бил изгледан 4 631 626 пъти и има над 2000 коментара от всички краища на света; естествено местния патриотизъм е пренаредил класацията многократно в различни конфигурации, като са добавени поне още една дузина други танкове 4 млн. и половина гледания си е рекорден брой.

Къде виждаш да пиша нещо друго, виж сам, пак я публикувам тази таблица, вече става досадно обърни внимание колко отделя всяка държава от БВП на човек - България е на абсолютното дъно по този показател - 78 евро на човек за военен бюджет. Как с трици да ловиш маймуни? Как с жълти стотинки да купуваш модерна техника? Ама произвеждаш трици. Щото номиналния БВП на глава от населението ти е 7000 евро за година - 1.3 процента от 7000 евра са 78 евра. Няма къде да избягаш от цифрата, и да левитираш във въздуха, пак ще си паднеш на земята. Толкова произвеждаш, толкова имаш да харчиш. И ти какво, а и другите господа привърженици на наборна армия, предлагате като алтернатива? Да прибавиш още 50 000 гърла в казармите, да ги извадиш от и без това малката работна сила, защото в България един работещ храни трима неработещи, и... откъде ще ти дойдат парите за модерната техника, ако го направиш? Парите ще станат още по-малко, очевидно е. Значи Швеция, която дава по 486 евра на човек за армия, може да държи 15 000 военнослужещи, но България, която може да даде 7 пъти по-малко за техника, трябва да утрои броя на хората в казармата? Гениално. И не ми излизайте с номера за географското положение, Швеция е близо до Русия. Същото важи за всички балтийски републики и за скандинавските страни, особено за Финландия - виж колко са нейните военнослужещи.

Дори един поглед отгоре върху цифрите на армиите в ЕС, тяхната численост и военните бюджети веднага показва няколко неща: Expenditure and personnel The following table presents the military expenditures of the members of the European Union in euros (€). The combined military expenditure of the member states amounts to just over €194,7 billion.[1] This represents 1.42% of European Union GDP.[1] European military expenditure includes spending on joint projects such as the Eurofighter Typhoon and joint procurement of equipment. The European Union's combined active military forces in 2014 totaled 1,423,097 personnel. According to the European Defence Agency, the European Union had an average of 31,570 land force personnel deployed around the world (or 2.2% of the total military personnel). In a major operation the EU could readily deploy up-to 417,180 land force personnel and sustain 79,352 of those during an enduring operation.[1] https://en.wikipedia.org/wiki/Military_of_the_European_Union - Като цяло армиите на ЕС сумарно са втората след тази на САЩ военна сила по средства, влагани в техника и армия; Европа като цяло е способна да съсредоточи почти половин милионна армия в случай на конфликт, а разполага с три пъти повече активен военен персонал - Българските въоръжени сили не са малобройни в този им състав, пропорционално в сравнение с тези на другите европейски държави - Проблемът на българските въоръжени сили е ниският БВП, а оттам и ниския военен бюджет в абсолютни стойности за модерна техника Ако се вгледаме обаче в степента на интеграция на България в общите структури, които и сега съществуват в ЕС, ще установим, че България участва много слабо в тях, в сравнение с други държави. Всъщност процесът на интеграция е много напреднал – 1 румънска, 1 чешка и 2 холандски бригади в състава на Бундесвера са почти толкова, колкото е числеността на всички сухопътни сили на България. Според мен, щом ЕС притежава обща валута и общо политическо представителство, ще постигне и пълна интеграция във военната сфера. Още повече, че САЩ очевидно поощряват такава тенденция, това личи от призивите им да се увеличат националните военни бюджети в Европа. Освен това, техните бъдещи военни проблеми ще бъдат в Азия, а не в Европа. п.с. Цифрата за Гърция в тази таблица е почти два пъти завишена в сравнение с актуалната цифра днес: Гърция сега има 70 000 активен военен персонал, сумарно наборници и професионалисти, като съотношението е 60 процента професионални военни. Плановете им са обаче за съкращение на наборната служба до 2020.

Честит празник на книжовността и просветата на всички Днес цял ден ми прекъсва интернет връзката, та ще съм кратък. Според мен, оттук трябваше да стартираме тази тема. Защото, ако има такава перспектива, а според мен има, целият въпрос за наборната армия изглежда в друга светлина.

Жената се казва, или има псевдоним, Mandy Bombard. Има сайт с десетки видеоклипове, в които анализира езика на тялото на различни популярни лица. Понякога го прави, когато посетителите на сайта й го поискат. Доколкото разбирам, тя се издържа с тези видеоклипове, защото има спонсори на сайта си. https://bombardsbodylanguage.com/ Нищо повече не успях да открия в мрежата за нея. Добра е наистина, убедителна е. Прави ми впечатление, че когато анализира, предварително е събрала и асимилирала голям обем информация за съответното лице и наслагва наблюденията си върху тази основа. Абстрахира се от думите, концентрира се само върху жестовете и мимиката. И има инстинкт на котка. Ето в този клип, според мен, е на върха на възможностите си, защото и двете жени не са популярни личности и тя едва ли е наясно с биографията им, работи "чисто", само върху това което вижда. http://newzworlds.com/watch/bmZ1gxUoNVc/body-language-trump-sexual-assualt.html Иначе клиповете й могат да се гледат тук: https://www.youtube.com/channel/UCXG8i4PE6-mxh52nFKwMkcg

Сириус, привет! Розмари Е победила системата на книгоразпространението, но в личен план. Какво ще се случи след няколко години в българското книгоиздаване и книгоразпространение, съдейки по моята информация и опит. Ще стане същото, което се случи в САЩ преди десетина години, след като Амазон започна да продава в електронната си книжарница милиони заглавия при „печат при поискване” – авторът и издателствата излагат в една виртуална книжарница електронния вариант на изданието си и всеки може да го закупи веднага в хартиен вид, дори в 1 единствена бройка. Няма скъпи наеми за книжарници, няма печатници, няма издатели между читател и автор. Посочваш книгата, утре книгата е у дома ти, независимо дали живееш в Калифорния или в Ню Йорк. Това се случи в САЩ преди десетина години и го направи Амазон. Книжарниците не изчезнаха, издателствата и печатниците не фалираха, но пазарът им се сви с повече от 50 процента, а това е контролния пакет от акции за един пазар. Същият процес тече и в Европа, Канада, Великобритания и Япония. Това ще се случи и с местния пазар на книги в България, рано или късно. Печат при поискване означава, че електрония продавач, в случая Амазон, притежава технологията да направи книжното тяло дори на една поръчана електронна книга в рамките на минути, при това на цена по-ниска от тази на изработената в печатница книга и продавана в традиционна книжарница. Как го правят: изключително елементарно, дигитален печат и подходяха комбинирана техника за сглобяване на книжно тяло. Всичко това го има и днес в България, и то всъщност струва смешно малко в сравнение със скъпия офсетов печат, използван традиционно в книгоиздаването на големи тиражи. Примерно оттук http://www.langri.net/products/prod_perf_semi.html но и на много други места. В България и днес, сега, може да се закупи цяла такава линия в рамките на цената на някоя малка офсетова машина в квартална печатничка и с тази линия човек да покрие поне половината от виртуалния пазар в България по описания метод „печат при поискване”. Не са се досетили предприемчиви хора, не са го направили. Останалото е добре разработен сайт с достатъчно пространство върху сървър и няколко айти грамотни хора, които да го разработят и поддържат. И услуги на куриерски фирми. Нищо повече. Който го направи, ще обърне с краката нагоре цялата система на българското книгоиздаване и книгоразпространение в сегашния му абсурден вид. Розмари го е направила наполовина и само за себе си. Тя няма печатница, и затова работи с издателство, което печати целия й тираж, но тя продава сама собствената си книга онлайн. Ако съществуваше описаната затворена система на авторство – предпечат – виртуална книжарница – печат при поискване, Розмари просто щеше да „качи” книгата си там и въпросния виртуален книжар щеше да й отчита исканите от нея 30 процента авторски права без никакви пазарлъци. Всеки ден, всеки месец, без да има нужда да допечатва тя книгата си и да се занимава с каквото и да е друго странично, освен да си пише следващата книга. И все пак, поне според мен, Розмари Е победила Системата.

А като споменах американските М113 и по повод на това, че българските БМП 23 били остарели, ами погледнете кога са започнали да произвеждат М113 - през 1962! https://en.wikipedia.org/wiki/M113_armored_personnel_carrier И са произвели 80 000 от всички модификации: ключовата дума е надграждане и модернизация върху добра основа. И сега основната бройка в гръцките сухопътни сили е от М113, върху базовия модел от 60-те - гърците имат над 1800 такива машини в пехотата си, М113 А1 и М113А2, последният е модел 1979. Данните са оттук: https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_equipment_of_the_Hellenic_Army А американците си продължават върху базовия модел да ъпгрейдват и до днес. Да имаш една добра основа и да се откажеш, защото била "остаряла" не ми звучи смислено.

Корекцията е правилна, но не е съвсем точно, че само в това се състои цялата разлика. Разлика има в бронята, разлика има в конструкцията на купола, разлика има и в двигателя. За тези разлики пише и в английската версия на уикипедия: The BMP-23 (бойна машина на пехотата) is a Bulgarian infantry fighting vehicle which was first introduced in the early 1980s. Despite its name, the BMP-23 is very different from the BMP-1 and more similar to BMP-2. The hull is based on that of the Soviet MT-LB, but with thicker armour and a more powerful diesel engine. Since the "MT-LB" is a larger vehicle, the troop transport compartment isn't as cramped as that of the BMP-1. The armour is cast steel, capable of withstanding heavy machine gun fire. The turret is armed with a 23-mm autocannon 2A14 from the air-defence gun ZU-23-2 with 600 rounds, and initially an ATGM launcher for the 9K11 Malyutka, today with 9K111 Fagot ATGM. The BMP-23 was first seen on a parade in 1984. It served with the Bulgarian army in Iraq along with the M1117 Armoured Security Vehicle. Самият факт, че тези машини участват в мисиите в Афганистан и Ирак на НАТО е атестат, че отговарят на стандартите на НАТО. По показатели скорост и маневреност не отстъпват на американските M113, това може да се види от тт данните. Освен това са амфибии. С почти същите тт данни гърците произвеждат над 700 машини Леонидас, с техен патент, от които продават 200 на Кипър и още на Македония, с които продажби най-вероятно са си избили производствените разходи за своите. https://en.wikipedia.org/wiki/ELVO_Leonidas-2 Войната е и икономика. И докато ние си дрънколотим по форумите и философстваме, те са си решили практически безплатно проблема с бронирани бойни машини.

За Иван Хаджийски, какво да напиша - чета го с удоволствие, заради огромната му ерудиция, подплатена с къртовски труд на терен като социолог, заради живата и оригинална мисъл и колоритния му език. Той е марксист, аз не съм, с много от концепциите му не съм съгласен, но безспорно е звезда в българската социология и есеистика, доколкото въобще можем да говорим за такава. Само ще припомня един факт за него - той е убит като доброволец във Втората световна война на 36-годишна възраст. И още един - пише третата част от "Бит и душевност" в казармата, докато е мобилизиран като войник през 1943 г. Какво повече за него? А иначе конкретно като отговор на това, което си написал в постинга си, поставих плюс от сърце, казал си с малко думи и добре много. Особено за липсата на мотиви у т.н. български "бизнесмени", за мен по-добрата дума би била предприемачи, но явно това са две различни неща. Щом нещо им е дадено даром, а не са го градили тухла по тухла, как да имат мотив да инвестират в иновациии и нови технологии, да рискуват, друго си е вилите на Ривиерата и бентлитата. Къде са предприемачите?

Не съм служил в пехотата, не мога от 1 л. ед..ч. да се произнасям компетентно за БМП 23, но тъй като тук се заформи някакъв диалог, в който се цитират мнения, ще цитирам и аз хора служили на тази машина или ангажирани в производството й, за да спестя и на Рицар ровенете в нета, което го посъветвах да направи: "Зарежи какво пишат за една машина министрите и генералите те в нея не са влизали . Истинската реална оценка е на войниците които воюват с нея . Като машина перфектна.Много върви ,много здрава особено управлението не е като БМП-1 на хидравлика(което според мен на слабо бронирана машина не е най удачно), много балансирана заради изнесената на зад купола и не са толкова осезателни камшичните движения на задницата при завиване. Като въоръжение-зависи откъде ще го погледнеш, но най проблем са пожарите от боеприпаса при стрелба-всеки залп е почти 100% пожар на разстояние 800-1200 или рикошет на задължително най далечния скат с най голямата и непроходима гора. За оръдието-много сложно и по принцип го слагат на БМП-23 след ЗУ-23 т.е. то си е за ПВО...............много може да се говори и сравнява с други машини П.П.Не ме разбирайте погрешно-няма само минуси тази машина." "Смениха оръдието на БМП-1 с 23 мм автомат, точно заради зенитната му кинематика. Колоните попадат в засади главно в проходи и дерета, засадата винаги е отгоре. Само на открит гол хребет стои отдолу. И куполите с малък ъгъл на възвишение, изобщо не успяват да стрелят. БМП-23 няма нищо общо като база с БМП-1,ама нищо.На базата на БМП-1 руснаците, не ние, свалят не 76мм, а 73мм 2А28"Гром"и по вече обяснената причина-Афганистан слагат 30мм оръдеен автомат 2А42 със стабилизатор и с едновременно подаване на 2 вида боеприпаси, но вече доста по малко скорострелно 600 из/мин с/у 23мм 2А14 с 1000 из/мин." "Каквото произвеждахме сами - това и беше. И си беше БМП. Не сегашните самоходни ковчези с идеология от ХV век, и по цена за два самолета за един таралясник." "Нали отначало писах къде ги има на въоръжение.Ами функционират, механизмите за управление са си дублирани като на всички машини ръчно и серво управлени., както и електро-спусъците.Така, че и да умрат акумулаторите ще се стреля само дето ще се дига голяма пушилка в бойното отделение като не работи ФВУ-то и няма да работи станцията.Признавам си,че още не съм виждал стрелба с ПТУР от тази машина.Просто така е направена машината, че каквото и да стане с бордовата мрежа, машината може да води огън(e, няма да има бързо въртене и насочване или пък различни режими на огъня, но ще стреля), докато при БМП-1 само факта,че ако няма ток, няма скала на мерника - ясно е ,че огъня няма да е толкова ефективен и др. такива.Тя пък си има други предимства като машина и т.н." "МТЛБто хвърля верига само ако не е правилно натегната или е много износена . Ние имахме 4 броя само веднъж едното събу верига след як дрифт на асвалт . На времето тия машини така ги тестваха в Червен бряг че косата ми се изправяше още на първия километър ." Общо взето, нещата се повтарят - добра ходова част, проблеми при системите и за стрелба и в бронята на задния отсек. Всичко това може да се коригира. п.с. цитирането е от този линк, там има още много за тази машина от хора, които я познават облизо, заглавието на темата е БМП 23- 1300 Прашясаха ли вече?? http://www.offroad-bulgaria.com/showthread.php?t=112224&page=11

Не дават точна стрелба, заради ъгъла под който е поставено да стреля оръдието им, това може да се коригира. Иначе в друга тема цитирах поне 20 отзива на хора, които са воювали в Афганистан и Ирак с такива машини, нямаше един от тях да каже тежка осъдителна и лоша дума за нея. Вярвам на войниците, не на политиците и генералите, те не воюват с техниката. БМП-23 не е направено да плаши гаргите, разрови в нета, прочети отзиви на хора, които са служили на него, виж мненията на хора, които са го изпитвали в завода Бета, ела после да дискутираме, мисля, че ще си промениш мнението.

Знам го това квалитетно интервю на съветския другар, то е гротеска. А не ти ли идва на ум, че съветския другар тогава е изразявал съветските интереси България да не произвежда свой по-качествен аналог на съветските бронирани машини. Не си ли се замислял критично над такава възможност, защо поглъщаш с апломб изречени анекдотични разкази за чиста монета. А какво друго да каже другаря Живков по онова време, смее ли?

Това е задължителният минимум за България и то в съчетание със силна ПВО, за да си гарантира националната сигурност и териториалната цялост. Просто няма друг вариант, незаобиколимо е. Всичко останало е заобикаляне на реален проблем.

Винаги съм го твърдял това, то е очевидно и ми е чудно защо не го правим. Ето, беше се включил във форума и човек от Сърбия, стана ясно и че те го правят. Да не говорим за гърците с техния бронетранспортьор Леонидас и бронираните им джипове Мерцедес по лиценз, които произвеждат и изнасят и в трети страни, писахме за украинците, кой ли не - всеки гледа да задържи капитала в собствената си държава и по възможност дори да изнася продукция зад граница, защото това е директен принос към БВП. Не и България. При една сравнително добре развита и все още съхранена военнопромишлена база, та ние бяхме едни от големите износители на оръжие през 80-те години на 20-ти век, от много сериозните такива.

Да се включа и аз в тази полезна дискусия. Ще направя това с последния си пост от темата за сравнителния анализ между армиите на балканските държави, тя пак бе на Капитана. Не мисля, че е тавтология, защото оттогава мина повече от година, но доколкото виждам голям напредък няма, а нещата в реалния живот за зациклили на същото ниво. Тогава надълго дискутирахме темата за бронираните машини в българската армия и последното като извод, поне лично за мен, бе това: "Дискусията в темата се пренесе от строителството на български корвети за военния флот върху бронираните машини за сухопътните сили на българската армия. И това въобще не стана случайно. Виждам съвсем пряка и директна връзка между двата казуса. Първо – концептуално. Да закупуваме ли отвън въоръжение за армията, или, ако имаме ноу-хауто и възможност, да го произвеждаме сами? В случая с флота решението вече е взето от парламента, средствата са гласувани, на практика двете корвети са факт. За мен по принцип това е добро решение, вече обсъждахме защо – развитие на българската икономика, повече работни места, плащане на данъци и заплати тук, оставане на принадената стойност (печалбата) в България и реинвестирането й пак тук. От тази гледна точка решението заслужава адмирация. Второ – като обем финансови средства, сумите са съпоставими, и дори тези за бронирани машини за пехотата надвишават сумата за флота. В случая за двете корвети тя е 800 млн. лв., а предвидените средства за нови бронирани машини са 1 млрд. лева. Какво обаче е планирано да се закупи в рамките на този милиард – не повече от 238 машини, и те дори под въпрос. Тази бройка е абсолютно недостатъчна, а цената е много висока за 1 брой, над 2 млн. евро за машина. Трето, може би най-важно. В случая с бойните машини за пехотата във вариант закупуване на ограничено количество техника с подчертани функции да се изпълняват задгранични мисии (колесни бронирани машини с главно тяхно достойнство мобилност) не се гарантира вътрешната сигурност на страната в необходимата степен. Да, такива машини ще решат вероятно участие на България в задгранични мисии по съюзническа линия в НАТО; а проблемът с ограничената и остаряла база танкове (90 бр. Т-72 през 2020 според Плана), слабата артилерия, слабата и остаряла ПВО, хилавата изтребителна авиация (16 втора ръка Ф-16 до 2024)? Биха ли гарантирали тези няколко стотин бойни машини за пехотата вътрешната сигурност на страната? Според мен, на фона на това което притежават като потенциал съседните държави, категорично не. И остава проблемът със сервиза на тези вносни машини, подмяната им с нови, влизането в цикъл, от който няма излизане без постоянни течове от бюджета. Какво, според мен, е по-доброто решение? Да се върви по пътя на казуса с корветите. България през 80-те разработва своя бронирана машина БМП-23. Тя, според мненията на хора служили на нея, и такива участвали в производството й, е имала и има добри характеристики като ходова част, даже много добри – стабилна и надеждна е. Главните й недостатъци са в бронята, уязвимостта на отсека за боеприпаси и въоръжението - неща, които могат да се коригират. Машината подлежи на модернизация като ходова част и конструкция, и най-важното – проверена и доказана е като ефективна в бойни мисии на НАТО в Афганистан и Ирак. Цялата документация за нейното проектиране и производство вероятно се съхранява. Защо тогава държавата не инвестира в кредит на частни предприемачи или директно целево в производството на усъвършенстван вариант на машината, която е с български патент? Казусът е абсолютно същият като с корветите, с тази съществена разлика, че в случая с тях имаме действаща българска корабостроителница, с вече реализирани подобни поръчки. Това обаче не е непреодолим проблем. Същевременно, за разлика от корветите, патентът на машината е български. Веднъж вече е съществувало предприятие, Бета-Червен Бряг, произвело над 100 такива машини, т.е. имало е серийно производство. Всичко това може да бъде възстановено, дори на друго място, с други хора. Стига да има воля и желание, както и разбиране и отговорност пред националните интереси на България, а не решаване въпросите на парче и според конюнктурата. Изграждането на такова българско производство, съчетано с интегриране на чужди водещи фирми в оръжейната промишленост за електрониката, въоръжението и оборудването на ходовата част(по стандартите на НАТО), ще позволи на българската пехота да има на относително ниска цена голямо разнообразие от бронирани бойни машини с различни функции, способни да изпълняват двете най-главни нейни задачи – защита на териториалната цялост и изпълнение на международните й ангажименти по линия на съюзниците. Естествено с ударение върху първата, защото това са преките ни национални интереси. И най-важното, такова решение ще е стимул за българската икономика и промишленост, източник на приходи, а не на разходи. Образно казано, „ще обърнем мача” в наша полза в икономически аспект – нещо което са направили от варненската корабостроителница „Делфин” по отношение на корабостроенето, с реализирани поръчки в трети страни, а доколкото видях от дискусиите в НС има и заявен интерес и от наши съседи за поръчки. Това е коренно различна ситуация от досегашната – от вносители можем да се превърнем в износители (като украинците с тяхната бойна машина); има разлика в двете действия „внасяне и изнасяне” от БВП – и разликата е много съществена. И за тези неща трябва да се мисли в перспектива още днес, защото след 5 години, когато преките европейски дотации секнат, ще бъде твърде късно. Изразявам мнение като не претендирам за експертност, това е личното ми виждане, и то може да бъде оспорвано и атакувано, надявам се аргументирано." Сега, като чета това, което съм написал преди година, не виждам нещо съществено, което бих променил в него.

За книгата й не мога да се произнасям, преди да я прочета. Научих за нея от жена ми, на която са споделили нейни колежки от книжната борса, с възхищение. Неконформизмът на Розмари Де Мео в този й сблъсък със системата на книгоиздаване и книгоразпространение в България е знаков, за този, който може да го оцени като такъв. Не е тук мястото да се разпростирам защо и как, бих споделил това на лична поща със собствениците на този сайт. За правописните грешки, бял кахър, ако е талантлив автор. Правопис може да се научи и коригира от редактори и коректори, на талант никой не ще те научи.

Къде го видя това "реално осмиване", Сириус? Да си Дон Кихот за мен не е осмиване, а най-доброто нещо, което може да се каже за един човек. В конкретния случай Розмари Де Мео е победила системата, тя показва на всички автори алтернативата, Дон Кихот е сразил Великаните. Въпреки всичко. Направила си е собствен сайт, откъдето единствено продава книгата си, която издава сама. Талантлив автор е, за това говори интересът на читателите и продадените по този начин нейни книги, нейната популярност, защото аз знаех за нея много преди да прочета текста в този линк. Не знаех само за конфликтите й с книгоразпространителите и книгоиздателите. Респект към такива хора. Само в тяхно лице виждам надеждата. Тя е направила, каквото трябва да се направи и е спечелила своята лична победа. Ако я последват и други, победата й няма да бъде само лична. Моята лична подкрепа се състои в това, че ще си купя нейната книга.

+++, свършиха ми наличните за днес, в този линк е казано всичко и повече от това, което дискутирахме днес. Авторката само се е ДОКОСНАЛА до уродливата система в българскато книгоразпространение и книгоиздаване и е потресена. Нещата са още по-зле, от описаното от нея. Мисля че се досещам и с кой конкретно е бил нейният диалог, имал съм диалози с този човек. Нищо лично, той е поставен в такава ситуация. Но си мисля, че тя е един благороден дон Кихот, тръгнал да атакува ветрената мелница с копието си, пожелавам й успех, стискам й палци. Има в себе си едно непобедимо оръжие - талант и съзнание, че го притежава.

Не пиша "липсва частен бизнес", а "почти липсва силен частен бизнес"; разликата е от голямо значение, защото конкретно във Виетнам ключовите отрасли и банките са държавни, дават над 30 процента от БВП, но не са ефективни. Опитват се да приватизират, но става бавно, а основните инвеститори са западни, не местни, и то главно заради много по-евтината от Китай работна ръка. Ето тук е очертана ситуацията, това е текст подготвен от американското посолство във Виетнам, за да информира американските инвеститори във Виетнам: "According to the 2014 Law on Enterprises, a state-owned enterprise (SOE) is an enterprise in which the state holds 100 percent of its equity, a definition that does not follow international standards and obscures the true number of SOEs in Vietnam. In 2015, Central Institute for Economic Management (CIEM), a government think tank, reported there were 2,000 SOEs in Vietnam where the state retained a majority interest, and 781 SOEs where the state retained 100 percent ownership (the World Bank 2035 report estimated over 3,000 total SOEs under majority state control), employing around 1.5 million people, and accounting for 15 percent of all enterprise employees. Although the wholly state-owned enterprises accounted for just 0.2 percent of the total number of enterprises in Vietnam at the end of 2014, they accounted for 28-29 percent GDP (slightly lower than the World Bank 2035 report’s estimate of one-third of GDP) and control the majority of natural resources and land. SOEs do not operate on a level playing field with domestic companies and continue to benefit from preferential access to resources such as land, capital, and political largesse." https://www.export.gov/article?id=Vietnam-Competition-from-State-Owned-Enterprises Сиреч тези 0.2 процента като брой държавни предприятия дават около 30 процента от БВП. Това е много силен държавен сектор, и много слаб частен сектор. Отделно се казва в текста, че продължават да се субсидират такива държавни фирми и да се поставят в неконкуретна позиция спрямо другите стопански субекти. Виетнам върви по пътя на Китай и няма да излезе от този коловоз на партиен контрол върху частния сектор, това е заковано в идеологията на компартията. Същата оценка е направена и в британски източник: "At a strategic level, the government acknowledges that foreign participation is essential to accelerating the reform process; the domestic investor base is simply too small to be able to take significant stakes in large and complex SOEs. However, although Vietnam is doing more to market the investment opportunities arising from equitisation, this has not yet translated into convincing action to address the likely concerns of foreign investors.The government may need to consider raising the 49% limit on foreign ownership; or adopting other measures which recognise the added value foreign investment brings through technology and knowledge transfer. With the state set to retain a majority stake in most large equitised SOEs, many foreign investors wonder whether there is really any scope for minority shareholders to drive through improvements in corporate governance and efficiency post-equitisation." https://www.gov.uk/government/publications/vietnam-state-owned-enterprise-reform/vietnam-state-owned-enterprise-reform Местният частен бизнес е с твърде малки инвестиционни възможности, за да вземе сериозно участие в приватизацията на държавните икономически гиганти. Процесът върви усилено от началото на 21-ви век, когато е имало 60 процента участие на държавните фирми във формирането на БВП. Но се разчита предимно на западни инвестиции. И си остава съотношението 3:1 спрямо покупателни възможности и номинален продукт, във Виетнам то е приблизително 3:1, каквото е и в България, но абсолютните му измерения са съответно три пъти по-ниски, съответно номинален БВП на човек малко над 2000 щатски долара за година и съответно около 6000 долара покупателна възможност на този номинален продукт.

Малко статистика, за да се видят мащабите на това бедствие, стихийното издаване в малки тиражи: През 2015 г. са издадени 8 221 книги, има се предвид заглавия, с тираж 3 900 628 и 1 099 брошури с тираж 1 003 029, съобщават от Националния статистически институт. В сравнение с предходната година през 2015 г. броят на издадените книги и брошури се увеличава с 1 805 (24%), докато средният тираж намалява от 536 през 2014 г. на 526 през 2015 г., или с 1.9%. Според признака „предназначение на литературата” през 2015 г. разпределението на изданията по раздели е следното: - художествена литература за възрастни - 3 035 заглавия с тираж 1 485 000; - научна литература - 1 859 заглавия с тираж 529 хиляди; - учебна литература - 1 614 заглавия с тираж 671 хиляди; - популярна литература - 1 521 заглавия с тираж 999 хиляди; - литература за деца и юноши - 837 с тираж 1 002 000, от които детската художествена литература е представена с 451 заглавия с тираж 420 хиляди; - други - 454 заглавия с тираж 217 хиляди. https://news.bg/culture/8-221-knigi-v-3-900-628-broyki-izdadeni-u-nas-prez-2015-a.html Слава Богу, на вестниците и жълтата преса падат драстично тиражите, свършиха им читателите. Обаче и у нас ще дойде модата "печат по поискване", когато на почти книжарска цена ще можеш да си издадеш книга в 1 брой. Така всички неосъществени автори ще получат удовлетворение; ето братята индийци предлагат такава услуга, https://pothi.com/faq/private-publishing-and-printing/ единична книга за подарък по дизайн и вкус на клиента на ниска цена, само че пощенските разходи ще бъдат скъпи в този случай. Наистина навлязох в офтопик, но спирам по този въпрос.

Нямам предварителна теза, направи ми впечатление, че е така: съотношението у нас, в Куба, Виетнам, Македония и ред други държави е 3:1 и даже повече между номинален продукт и покупателна способност. Германия, Великобритания, Сингапур, САЩ и ред други подобни икономики гравитират около 1:1 в това съотношение. Като правило тези икономики с висок номинален БВП са близо до изравняване, тези с нисък - към раздалечаване. Вярно е че услугите генерират по-висока добавена стойност, а в развитите икономики те имат превес пред производството на стоки. Но ми се ще да разгледаме и друга възможност - тази за икономиките, в които класическата частна инициатива и предприемачество имат по-малки шансове да генерират висока добавена стойност, икономики, които до голяма степен са одържавени, явно или неявно. Говоря за срастването на монополи и частен капитал с държавната икономика и политиката. Където това е най-ярко изразено, съотношението между номинално произведено и покупателна способност е най-разделечено. Моите подозрения само засега са, че при "срастването" на държавната власт с частния интерес, пасивите остават за държавата, а активите за богоизбрани представители на частния бизнес, на които въобще не им пука за загубите: загубите се записват в пасива на държавния дълг, а печалбите в актива на личните и корпоративни богатства. Класически модел за това беше така наречените РМД-та през 90-те в България, където собствеността в един преходен период се водеше държавна, но директорът управляваше предприятието като глава на частно ЕООД: загубите на предприятие се покриваха изцяло от държавния бюджет, а печалбите, в определени сектори се втичаха изцяло в джоба на директора и управителния съвет от негови хора. Донякъде този модел сега може да се забележи в енергетиката в България, където НЕК като цяло е на огромна загуба, но гравитиращи частни дружества около него, опериращи в енергийния сектор, понякога къде с подставени лица или дори пряко управлявани от хора в държавния сектор, същевременно печелят много добре. Политиците в такива системи са само брокери между частния, личен, интерес и държавния апарат. Защо тук са Виетнам и Куба, където почти липсва силен частен бизнес - според мен, защото там самите брокери са изместили облагодетелстваните частници и номенклатурата на управляващите партии се явява едновременнно и предприемач и представител на държавата. Но от това се забавя ръстът на номиналния растеж, няма начин да не е така, защото ресурсите изтичат. Същевременно управляващите такива системи се опитват с всички възможни средства да ги "феодализират", тоест да смекчат със социални помощи, дотации и т.н. негативния ефект от бавния растеж, за да си спестят вълната на социално недоволство. Тоест, прави се всичко възможно да държат на ниско ниво цените вътре в такава икономика, да "паднат" цените за масовото население, като главния инструмент за това е преразпределението на тежестите чрез бюджета. Това обаче продължава да генерира дългове или пък дърпа назад бързия растеж на номиналния продукт. Това, разбира се е опит да генерализирам, който може да бъде подложен на конкретен анализ с цифри, за да се провери доколко не се заблуждавам. може да се тръгне и по обратния ред, анализ с цифри, който би очертал някакви изводи.

Това е блестящо! Винаги може още повече.

Да, това е по международния стандарт. Но кажете ми сега, дори за "буквален превод" по този стандарт как да се вмести един издател в рамката, която очертах по-горе. Ако за 320 страници той трябва да плати повече от 5 лева на страница, какъвто е цитираният от мен случай, който е стандартен, това означава, че не може никога да си продаде книгата. От друга страна, 2000 маш. зн. е малко повече от 1 м.стр., следователно, по международните стандарти, този преводач би трябвало да се задоволи с 5 лева дневен приход. Което също е абсурд. И какво става на практика в нашата българска действителност- нашият преводач превежда по 20 000 знака, 12 страници, за да си докара дневно поне по 60 лева, от което, естествено, страда продукцията му, и като към това се прибавят "спестените" от редактор и коректор пари, крайният резултат е трагикомичен във вид на нещо като книга. Е защо младите, пък и който и да е, да имат респект към книгата и към писаното слово, щом получават такова "нещо", при това трябва да го купуват.

Преполагам го правите и за лично удоволствие. Имах такава случка с търсене на преводач от френски и то не за художествен текст, а за детска енциклопедия. Човекът беше учител по френски, завършил френска филология. Когато му казах тарифата за една страница, тя беше негласно общоприетата по онова време в нашите среди, той ми се изсмя и каза: "Ти подиграваш ли се с мен, аз за това време мога да взема три пъти повече пари от частни уроци."

Така е, безспорно. Но пак си остава казусът за художествения превод и неговото качество. Защото, ако приемем, че той авторство, следва, че трябва да бъде заплащан като оригинално авторство, а това веднага вдига стойността му във финикийски знаци поне двойно. Ако е буквален превод от един на друг език, значи не е авторство. Плоскостта, по която с лекота се пускат повечето издатели, защото им е по-леко финансово. Оттук обаче качеството на преводите отива в 13-та глуха. И извращенията с класически и стойностни художествени текстове става норма. п.с. А проф. Марко Минков е доста познато име, поне в средите на литератори.