Б. Киров

Внасям сам корекция в таблицата си, върху основа на по-съвременна информация от тук https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%80%D1%8A%D0%B6%D0%B8%D0%B5_%D0%B8_%D1%82%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%A1%D1%83%D1%85%D0%BE%D0%BF%D1%8A%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F До 2015 г. в армията ни са останали действащи 80 танка Т-72, другите 80 са преминали в резерва, който общо е под 250 танка. Също така, бронираните бойни машини (леки и тежки) в българската армия реално са 484, от които тежки са 280; останалото са бронирани джипове, което на практика трудно може да се дефинира като бронирано армейско средство, уточнявам това в съответната графа. Променям и цифрата на щурмови самолети Су-25 в българската авиация – тя на хартия е 14, но не знам какво е реалното техническо състояние на тези машини, и дали носят реално бойно дежурство. Информацията за това оттук https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F Трябва да се уточни също така, че в цифрата 42 хеликоптера са включени всички хеликоптери, повечето от които имат спомагателни, а не бойни функции.

Специално за таблицата - наясно съм, че данните, до които има достъп в интернет, има голям риск да са остарели, неточни или непълни. Ето защо, нека всеки, които открие някои неточности или грешки (все пак тази таблица е само 1-ви вариант) да я изтегли, тя е във формат изображение, да изтрие моите даннни (като се аргументира защо) и да нанесе верните според него, така ще се приближим към по-вярна картина. Нямам нищо против такъв подход, даже бих желал да бъда коригиран, защото например данните от руските сайтове са доста остарели (в английски не открих), имам подозрение и за българския. Ако имате трудности с изтеглянето на таблицата и нейната редакция, ще я изпратя на лична поща, със съответното празно място за новите цифри.

Прилагам като прикачен файл таблица, в която се вижда съотношението на бойна техника и численост на армиите на България и нейните съседи. В линковете по-долу посочвам откъде в общодостъпни източници в интернет съм цитирал включената в таблицата информация. Тази информация сама по себе си не значи много, тя е суха статистика на цифри. Когато се говори с числа за военни възможности и капацитет на армии, би следвало да се вземат предвид поне няколко основни неща: 1. Качество на единиците техника, конкретен технико-тактически анализ на техните данни, група по група, единица по единица;2 Качества на персонала, който борави с тази техника; 3. (най-важно) Степен на интегрираност и взаимодействие на всички части от въоръжените сили в рамките на цялостна военна доктрина (национална и коалиционна). Опитът от локалните войни в последните десетилетия много ясно показва, че независимо дали се водят между две държави, или между коалиция от държави, решаваща е ролята на авиацията, подкрепена с добро въздушно разузнаване и ПВО защита. Всичко в съвременните войни започва и се решава с постигане на въздушно превъзходство на една от воюващите страни, която после материализира въздушното си превъзходство с бойни действия по суша. Затова, най-голямо внимание в цитираните цифри, би следвало да се обърне на числеността и качеството на многоцелевите бойни самолети и хеликоптери, както и капацитета на националните армии да ги интегрират във военната си доктрина; без тяхната решаваща роля, всяка модерна армия е обречена да бъде малко или повече лесна мишена. Виждам че Фружин е открил нова тема за българската авиация, поздравления за която, предполагам и той е стигнал до заключението за голямата роля на ВВС в съвременните армии. Линкове от които е извадена информацията в таблицата За Турция: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%83%D1%85%D0%BE%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%BD%D1%8B%D0%B5_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%A2%D1%83%D1%80%D1%86%D0%B8%D0%B8 https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE-%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5_%D1%81%D0%B8%D0%BB%D1%8B_%D0%A2%D1%83%D1%80%D1%86%D0%B8%D0%B8 https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE-%D0%B2%D0%BE%D0%B7%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%BD%D1%8B%D0%B5_%D1%81%D0%B8%D0%BB%D1%8B_%D0%A2%D1%83%D1%80%D1%86%D0%B8%D0%B8 за Румъния https://en.wikipedia.org/wiki/Romanian_Land_Forces https://en.wikipedia.org/wiki/Romanian_Air_Force https://en.wikipedia.org/wiki/Romanian_Naval_Forces за Сърбия https://en.wikipedia.org/wiki/Equipment_of_the_Serbian_Army за България https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B8%D1%8F за Македония https://en.wikipedia.org/wiki/Army_of_the_Republic_of_Macedonia

Сюжетната линия в „Престъпление и наказание” с нейната завръзка, развитие на действието и кулминация завършва в първите две от общо шестте глави на романа. Всичко, което се случва след това, до формалната развръзка – предаването на Расколников в ръцете на държавното правосъдие и отиването му на каторга – е въвеждане на нови герои и персонажи, разкриващи от различен ъгъл вътрешния диалог на главния герой. Това става във формата на диалози – теза и контратеза – при които различни герои срещат и противопоставят своята истина на тази на Расколников. В крайна сметка, отричайки всички останали и изчерпвайки ги, остава само една – истината на Соня. В сблъсъка между възгледа за смисъла на живота на Расколников и този на Соня е истинската кулминация и развръзка в „Престъпление и наказание”. Сцената е описана гениално от Достоевски едва в края на петата, предпоследна, част на романа. Там Расколников се изповядва за пръв път пред Соня, разкривайки ужасното си престъпление, търсейки от нея опрощение. И получава любов – безусловна и равносилна на избавление. Соня е единственият константен и непроменящ се характер в романа. При това, тя за разлика от всички останали герои, не влиза в полемика и противоборство с никой, тя е такава каквато е. На аргумента на Расколников, че Лужин е „мръсник, който не бива оставен да живее, за да върши мръсотии”, Соня отговаря: „Нима мога да зная каква е Божията воля!… И защо питате неща, за които не бива да се пита? Защо са нужни такива празни въпроси? Как може да стане така, че да зависи от моето решение? И кой ме е избрал да съдя: кой да живее и кой да не живее?” Това е моралът на Соня – човек не може да се разпорежда с никой друг. Решил да направи своята изповед за убийсjвото на лихварката и сестра й пред Соня, Расколников е стъписан – той за пръв път се сблъсква с опонент, който не го осъжда и не полемизира с него, но едновременно с това и не приема теорията му, че на света има само два типа хора – „нисши” и „свръхчовеци”. В първия момент „изведнъж странно, внезапно чувство на някаква остра ненавист към Соня прониза сърцето му”, но веднага, след като среща погледа й в който няма нищо друго, освен любов „омразата му се стопи като сянка. Беше сбъркал; беше взел едно чувство за друго. Това означаваше само, че онзи миг е настъпил.” Мигът, в който Расколников разбира, че е срещнал първият и единствен човек на света, пред който е готов да изповяда греха на престъплението си. Ако Расколников бе срещнал осъждане в онзи миг, щеше да изпита омраза – никой няма право, освен бог, да съди и наказва другите; насилието ражда насилие. Но ето какво среща Расколников, когато разказва за престъплението си: „съвсем детски страх на лицето, както малките деца, когато изведнъж започнат да се плашат от нещо, гледат неподвижно и тревожно предмета, който ги плаши, отстъпват назад и, протягайки ръчичка напред, се канят да заплачат. Почти същото се случи сега и със Соня, а погледът, с който го гледаше, ставаше все по-неподвижен. Ужасът й изведнъж се предаде и на него”. Това отключва просветлението в ума на Расколников, че убивайки друг човек, той себе си, Соня, любовта е убил; но тя не го съди, тя го обича, и болката е само нейна, страданието също, тя е абсолютната светлина. „Няма, няма сега по-нещастен от тебе на целия свят!” — казва му Соня и добавя – „ще дойда с тебе, където и да си! О, Господи?… Защо, защо не те познавах преди! Защо не дойде по-рано? О, Господи! Заедно, заедно! И на каторга ще дойда с тебе!”. Това е велика сцена, в която Достоевски, среща Грешницата и Убиеца, доброто и злото, господа и дявола, развръзката е тук, не в момента на убийството, линия две (тази на истинския полифоничен роман) кулминира тук, след „линия едно” (формално сюжетната) на физическото действие. Расколников казва „убих по примера на авторитета, исках да стана Наполеон, и затова убих, но аз убих само една въшка, Соня, безполезна, отвратителна, вредна.” Това е неговата теза в крайния си, кристално ясен вид. На което Соня само отвръща „Човекът ли е въшка?» Достоевски, син на лекар и самият страдащ от обсесии и епилепсия, описва душевното състояние на Расколников като болест. Болестта му е едновременно физическа, подобна на постоянна треска, но се корени в психиката и настройката на ума му. Расколников изцяло разкрива болното си «аз» пред Соня, при това в състояние на «мрачен възторг»: «И аз сега зная, Соня, че който има здрав и силен ум и дух, той властва над тях (над другите хора)! Който посмее много, той за тях е прав. Който е способен на повече неща да плюе, той за тях е законодател, а който може да посмее най-много от всички, той е най-правият. И разбрах тогава, Соня — продължава той възторжено, — че властта се дава само на този, който посмее да се наведе да я вземе. Тук има едно, само едно: трябва просто да посмееш) Аз тогава стигнах до една мисъл, за пръв път през живота си, до която никой преди мене не е стигал! Никой! На мене изведнъж ми стана ясно като бял ден: как така нито един човек досега не е посмял и не смее, минавайки покрай цялата тази нелепост, да хване чисто и просто всичко това за опашката и да го запрати по дяволите! Аз… аз поисках да се осмеля и убих… аз поисках само да се осмеля, Соня, ето цялата причина!” Ето го истинският престъпник Расколников, един Свръхчовек, ницшеанец, според чиято истина за живота – дръзкият и Силният винаги имат право, само трябва да го сториш – тук и сега – и светът е твой! Революционер! Убиец с патент да извършва убийства, издаден от собственият му ум – насилник в най-екстремна форма! С тази тема Достоевски ще се занимава по-късно в един от другите големи романи на своето Петокнижие – „Бесове”. „О, мълчете, мълчете! — извика Соня,. — Вие сте се отдръпнали от Бога и Бог ви е наказал, предал ви е на дявола!…вие нищо, нищо не разбирате! О, Господи! Нищичко, нищичко не разбира.” Тук вече Достоевски не говори за религия, бог и християнски морал – става въпрос за нещо много повече – за вечния спор във всяко общество, има ли право човек да се разпорежда със съдбата и живота на друг човек, па бил той и най-голямото нищожество. И Расколников сам стига до истината, която ще го направи свободен: „Аз убих не за да се сдобия с пари и с власт, за да стана благодетел на човечеството. Глупости! Аз просто убих; за себе си убих, само за себе си: а дали щях да стана впоследствие нечий благодетел, или щях цял живот като паяк да оплитам всички в мрежата си и да изсмуквам жизнените им сокове, това в онази минута навярно ми е било безразлично!… И най-важното, не парите ми трябваха, когато убих, Соня; трябваха ми не толкова пари, колкото друго… Сега ми е ясно всичко това… Разбери ме: може би, следвайки същия път, аз никога вече не бих извършил убийство. Аз исках друго да разбера, друго ме тласкаше: тогава исках да разбера, и то час по-скоро, въшка ли съм и аз като всички останали или човек. Ще мога ли да престъпя или няма да мога! Нима старицата убих? Себе си убих, не старицата! Ей така на, отведнъж си сложих край, завинаги!… А тази старица дяволът я уби, не аз…” Той е търсел свобода, но се е навел да вземе власт – дяволът се е пошегувал с него – пратил го е вместо при бог при себе си. И ето присъдата за това негово най-голямо на света престъпление: „Стани! – казва му Соня - Иди веднага, още сега, застани на кръстопътя, поклони се, целуни първо земята, която си осквернил, а после се поклони на целия свят, на четирите му страни, и кажи на всички високо: „Аз убих!“ Тогава Бог пак ще ти даде живот.” Има престъпление, има наказание, има избавление. Всичко е в ръцете на човека, всичко зависи от неговата воля. Романът на Достоевски е за Пътя на човека към Голгота, за мислите му към Кръста, за разкола в душата му, довел го до престъплението, за наказанието да заплати за това свое престъпление с убийството на собствената си душа, и постигането на истината, че човек е роден да живее без да бъде жертва и без да иска жертви от другите. Достоевски, без съмнение, е казал своята «нова дума» в световната литература с този голям роман.

Гръцкият военноморски флот оперира общо с 94 единици, 12 от които със спомагателни функции. Това е списък на активните съдове в Гръцкия военен флот, според публично достъпна Информация на следния адрес: https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_active_Hellenic_Navy_ships По-долу правя обобщение на всичко изнесено като факти дотук, като добавям и някои публикувани в интернет факти: География: Гърция има 130,647 кв км сухоземна площ; граничи по суша с Албания 212 km, България 472 km, Македония 234 km, Турция 192 km; теренът и е планински; местоположението стратегическо от гледна точка на ключова територия доминираща Средиземно море; верига от островен архипелаг, около 2,000 острова; Население: 10,775,643 (July 2015); гърци 93%, друг етнос 7% (2001); религия православие 98%, мюсюлмани 1.3%, други 0.7; 15-24 години: 9.72% (мъже 534,855/жени 512,183) 25-54 years: 42.97% (мъже 2,306,832/жени 2,323,787); градско население: 78% (2015) БВП (покупателна стойност) $283.4 billion (2015 est.) $284.3 billion (2014 est.) $286.3 billion (2013 est.) Структура на икономиката: аграрен сектор: 3.9% индустрия: 13.3% услуги: 82.8% (2015 est.) Приходи в бюджета: $56.33 billion Разходи: $60.19 billion (2015 est.) Дълг: 171.3% of GDP (2015 est.) Военен бюджет: 2.46% of GDP (2015 est.) – над 6 млрд. долара 2.2% of GDP (2014) 2.19% of GDP (2013) 2.26% of GDP (2012) Военна служба:19-45 г. подлежат на задължителна военна служба мобилизация; потенциално могат да бъдат мобилизирани над 2 млн. Мъже на възраст между 18 и 49 години;по време на война законът дава възможност за набиране на персонал, включително 18-годишна възраст за доброволци; задължителната наборна служба е 9 месеца; жените са допуснати за доброволна военна служба (2014 г.) През 2013 г. Гръцката армия е наброявала активен персонал от 134,000 души Данните са от следните източници: https://en.wikipedia.org/wiki/Military_of_Greece https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/gr.html Обобщени данни от трите ми поста за основни видове военна техника: Общо противотанкови средства – 34 075 Общо минохвъргачки – 2415 Общо танкове: 1344 Обща бройка бронирани машини (бойни и други) – 4853 Общата бройка бронирани и небронирани машини е около 15 000 Общо артилерийски системи бр. над 1500 ПВО системи (ракетни комплекси и оръдия) 1430 Общо хеликоптери 230 Общо брой бойни многоцелеви самолети 245 от които 239 четвърто поколение Общо брой подводници 11 (+2?) Общо фрегати 13 Общо ракетни катери 17 (+2) Общо канонерски лодки 10 Общо десантни кораби 11 Всички изброени по-горе факти ясно показват, че гръцката армия е извънредно мобилна и маневрена, наситена с относително модерна техника (доставчиците са диверсифицирани, главно САЩ, Германия, Франция, Великобритания, Бразилия, Русия (бивш СССР); самата Гърция произвежда бронирани машини, кораби и леки колесни машини за армията си; в няколко ключово важни пункта – противотанкова артилерия, ПВО (ракетни комплекси), модерни танкове, бронирани бойни машини, многоцелеви изтребители – гръцката държава е инвестирала в мощна и модерна техника, която като цяло прави гръцката армия боеспособна, гарантираща със собствените й сили сигурността и целостта на територията й; армията е изградена около гръбнак от висококвалифицирани професионалисти, но е наборна (9 месеца за мъжете и възможност за доброволно участие за жените); така че преминаващите задължително през тази относително не много голяма армия като новобранци, имат възможност да усвоят технически и бойни умения от ядрото професионалисти в нея (типичен пример са танковите екипажи, където успоредно с професионалисти се обучават и новобранци) Не бих искал да правя никакви паралели, не бих влизал и в спорове, опитвам се да покажа „фотографска картина” на гръцката армия, такава каквато се вижда в източници, достъпни за публиката в Интернет. може би има някои неточности в изнесената от мен информация, бих се радвал на корекции. Надявам се и други колеги да направят нещо подобно за другите ни балкански съседи, за да имаме обективна основа за конструктивен дебат.

Продължавам с количествения и качествен състав на оръжието в Гръцките въоръжени сили. В този пост излагам публично достъпна информация https://en.wikipedia.org/wiki/Hellenic_Air_Force за военновъздушните сили на Гърция. Съгласно официални данни на Гръцкото Военно министерство, HAF оперира като цяло с 440+ самолети от всички типове. След изваждането от строя на A-7 Corsair, HAF понастоящем оперира с 239 модерни бойни самолети, от които 198 са от четвърто поколение. Данните са от декември 2015. Изтребители и многоцелеви бойни Combat and interception Lockheed F-16 Fighting Falcon U.S. Multirole fighter F-16C F-16D 116; 39 Inventory includes aircraft of Block 30 / 50 / 52+ and 52+ Advanced.Dassault Mirage 2000 France All weather interceptor, ground attack and anti-ship warfare Mirage 2000 EGM Mirage 2000 BGM Mirage 2000-5 Mk.2 17; 2; 25 Ten (10) Mirage 2000EG converted to 2000-5 Mk2.McDonnell Douglas F-4 Phantom II U.S. Reconnaissance Tactical Fighter, air interdiction and Wild Weasel missions RF-4E F-4E AUP 12; 34 F-4E upgraded to Peace Icarus 2000 aircraft, AUP Avionics to be upgraded. Общо брой бойни самолети 245 Самолети Ранно радиолокационно откриване Airborne early warning Embraer R-99 Brazil Airborne early warning (AEW) 4 The HAF designation is Erieye EMB-145H AEW&C. Общ брой ранно откриване 4 Транспортни Transport Lockheed C-130 Hercules U.S. Tactical Transport C-130B C-130H 5; 10 Twelve (12) C-130H ordered in 1975 and follow-on order of five (5) C-130B in 1992. Two (2) C-130 have been lost. All aircraft have been through avionics modernization (AUP). Alenia C-27J Spartan Italy Tactical Transport C-27J 8 Twelve (12) initially ordered, eight (8) finally received. Embraer ERJ-145ER-135LR Brazil VIP Transport-Medical Evacuation 2 Gulfstream G500 U.S. VIP Transport-Medical Evacuation G500 1 Общо брой транспортни 26 Including three VIP transport of the Hellenic Republic. Тренировъчни Training and light attack Beechcraft T-6 Texan II U.S. Trainer T-6A Texan II T-6A NTA Texan II 25; 20 T-6As used for training and T-6A NTA in the light attack role.Rockwell T-2 Buckeye U.S. Trainer T-2C T-2E 5; 30 Ex-USN T-2C Buckeye purchased. Общ брой тренировъчни 99 Including nineteen (19) T-41D Mescalero not mentioned in the inventory. Противопожарни Firefighting Canadair CL-215 Canada Firefighting & SAR - Light transport CL-215GR 12Bombardier 415 Canada Firefighting & SAR- Light transport CL-415GR CL-415MP 8 The MP for maritime patrol/CSAR PZL M18B "Dromader" Poland Firefighting/observation 22 Общ брой противопожарни 42 Хеликоптери Helicopters Eurocopter AS332 Super Puma France SAR/CSAR/MEDEVAC Helicopter AS 332C1 Super Puma 12 Agusta-Bell AB205 Italy SAR Helicopter AB205A 10 Agusta-Bell AB212 Italy VIP Transport helicopter AB212 4 3 A-109E Общ брой хеликоптери 26, но като се прибавят и армейските - 230 Безпилотни разузнавателни UAVs EAB Pegasus II Greece Reconnaissance (RUAV) E1-79 16 UAVs can carry a maximum payload weight of 50 kg. Ако сумираме всички летателни апарати в състава на съвременните гръцки ВВС, според тази статистика те са над 444 единици В следващия си пост ще представя публично достъпните данни за гръцкия военен Флот, след което ще се опитам да обобщя всички резултати, както и да разгледам по-внимателно конкретното съотношение на единици бойна техника като количество и качество

Капитане, разминаването с данните е напълно нормално - зависи от източници, зависи от методи на статистика - така например, виждам че има лимитирани тавани, но има и реални бройки; освен това има огромни количества на склад, които не са включени в бройката на въоръженията, но тях ги има, тоест нещата с цифрите са твърде разтегливи, според мен важното е да не се изкриви общата картина при боравене с тях и относителната количествена достоверност, детейлите са работа за професионалисти. В раздела за танкове съм включил английския текст, в който се вижда че редовните екипажи на машините са професионалисти. Не говоря за изцяло професионална армия, нито пък, доколкото разбирам, гръцката доктрина е такава. Професионализиране и професионална армия са различни неща, ако обаче голяма част от наборната армия е от професионалисти - нещо което е напълно възможно - нещата вървят към професионализъм. В едно зенитно-ракетно поделение, например, повече от 50 процента от личния състав е от офицери и подофицери, останалите са наборни войници, така че то на практика е професионално. Никъде не видях в гръцките планове отказ от наборна армия. А за цената на професионалистите в армията (но висококвалифициран) ясно говори факта, че според данните които цитирам 80 процента от военния бюджет (над 6 млрд долара) отива за заплати и административни разходи - Вие сметнете това какво означава на калпак. Знам от мой познат, че пенсията на военен пилот в Гърция е 6000 евро месечно. Добрите професионалисти навсякъде са скъпи.

Капитане, значи ставаме двама о.з. офицери; аз избирам подхода да се съсредоточа върху капацитета на гръцката армия, за мен тя става най-интересна най-вече като добре изградена със автономни възможности национална армия, което установявам в хода на вглеждането в цифрите, и да си призная, доста съм изненадан. Ще продължа да систематизирам тези цифри и за флота и военновъздушните им сили, след което ще се види цялостната картина, после ще свържа анализа си с военния бюджет и БВП на Гърция, както и с много интересната им доктрина 2020 за по-нататъшно професионализиране на армията и подготовка на автономни действащи малки боеспособни съединения. Наистина има какво да се научи от съседите. При турците нещата стоят извън обхвата на интереса ми, защото те според мен не са регионална сила, а нещо повече, така че не бих се вглеждал внимателно в тяхната армейска структура, засега. Най-интересното в гръцк8ите въоръжени сили за мен е, че те успоредно със задълженията си като член на НАТО, очевидно решават и въпроса за националната си сигурност, тоест правят двете неща едновременно, и то впечатляващо добре.

Правя изрична уговорка, че данните са взети от публичен източник в интернет, уикипедия, линк https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_equipment_of_the_Hellenic_Army Това, което поднасям е систематизирана информация за въоръжението в гръцката армия – количество и качество – без въоръжението на Военновъздушните сили и Флота. Целта ми е да систематизирам и обобщя цялостната картина, имайки предвид количеството и качеството, както и съотношенията. Добре направен анализ би могъл да ни каже много за военната доктрина на гръцката армия. В друг пост ще направя подобен систематичен подбор на единиците в гръцката авиация и флот. Разликите с цифрите, приведени в таблицата на Капитана, биха могли от една страна да са от източниците, от друга в разминаването между реална и максимално разрешена бройка по договора CFE treaty limit Гръцката армия е въоръжена предимно с произведено в Германия, Франция, САЩ и Великобритания оръжие. (има и закупено оръжие от бившия Варшавски договор, след разпадането на тази организация, то е съветско производство). Изключение е бронетранспортьора Леонидас, което се произвежда в Гърция. След кризата, военния бюджет е орязан, така че около 80 процента от него сега отива за заплати и административни нужди. Това е довело до затварянето на около 500 военни бази в страната, съкращаване на армията и трансформирането й в по-малка, но по-професионална. Гърция има план за военна реформа 2005-2020, който предвижда да се формират само две категории бойни части – редовни и от резервисти (мобилизирани). Оръжието се намира единствено в редовните части, данните са само за тях. Стрелково оръжие HK G3 : Heckler & Koch, Маузер, модел 1959 – автоматична пушка, 20 патрона, 7,62 калибър, точна стрелба до 400 м, може да изстрелва гранати с доп. приспособление,прави се от гръцката EAS по лиценз Противотанкови ПТУР Установки за Противотанкова управляема ракета (Anti-tank Guided Missile Launchers) 196 9M133 Kornet E (Русия); 366 BGM-71 TOW II all incorporated into M-901 ITV's САЩ; 290 MILAN (Франция, Германия); 262 9M111 Fagot – СССР - общо 1115 Противотанкови безоткатни оръдия (Anti-tank Recoilless Rifles) 1,988 Carl Gustaf M2 Recoilless Rifle - Швеция; 1,291 M40 recoilless rifle United States; 135 LRAC 89 mm STRIM – France – общо 3414 Базуки (РПГ) – (Anti-tank Rocket launchers) 18,706 RPG-18 Soviet Union; 10,841 M72A2 LAW United States – общо 29546 Общо противотанкови средства – 34 075 Минохвъргачки Тежки минохвъргачки (над 100 мм) Heavy Mortars 120 E56-E 120 mm Mortar Greece; 624 M30 United States – общо 744 Средни и леки минохвъргачки 690 E44-E 81 mm Mortar Greece; 125 Hirtenberger M6C-210 Austria/ Greece; 1,616 M1 United States Общо минохвъргачки – 2415 Основни Танкове (CFE treaty limit: 1,735) 170 Leopard 2A6 HEL Germany/ Greece 120 mm gun. Delivered between 2006 and 2009. Built in Greece by ELBO under license of Krauss-Maffei Wegmann (KMW). 183 Leopard 2A4 Germany 120 mm gun 501 Leopard 1A5/GR Germany 105 mm gun 390 M48A5 MOLF (Modular Laser Fire Control System) United States 105 mm gun 101 M60A3 TTS United States 105 mm gun. Many in reserve or in storage. As of 2004, Greek Army tank drivers are mostly professionals, but conscripts are still trained as tank drivers,as well as in all other tank crew stations. Общо танкове: 1344 Бронирани бойни машини (Armored Combat Vehicles) CFE treaty limit: 2,498 Бронетранспортьори за пехотата Armored Infantry Fighting Vehicles (AIFVs) 40 BMP-1P Ost Soviet Union Bought from Germany, converted to ZU-23 carriers 491 Leonidas II Greece \ Austria Made by the Greek vehicle manufacturer ELBO including 90 upgraded Leonidas 1 1,985 M 113A1/A2 United States Armored Personnel Carrier 3 M125A1 AMC United States Armored mortar carrier, based on M113.Equipped with the M29 (81 mm) mortar. Общо 2500 Бронирани самоходни миномети Armored Mortar Carriers - 100 mm and above (CFE treaty caliber limit) 257 M106A1/A2 AMC United States Armored mortar carrier, based on M113.Most vehicles are equipped with the M30 (107 mm) mortar but 120 will be equipped with the E-56 (120 mm) mortar. Бронирани противотанкови машини Armored ATGM Carriers 362 M901/M901A1 ITV United States Armored BGM-71 TOW carrier, based on M113 12 M113 TOW United States M113 vehicle mounting a BGM-71 TOW launcher. Бронирани командни машини Armored Command Vehicles 249 M577A2 United States Armored command vehicle, based on M113 Бронирани колесни машини Armored Wheeled Vehicles 242 VBL France Various Versions 695 HMMWV United States/ Greece Various Versions - Some ex-US Army surplus. Others are new M1114GR made by ELBO under license. Общо бронирани бойни машини 4317 Други бронирани машини Other Armored Vehicles Медицински Medical Evacuation Vehicles 54 M 113A1 MEDEVAC 70+ Humvee Ambulance ? Mercedes-Benz G-Class Ambulance Общо около 200 Инженерни за подвижни мостове Armored Vehicle-launched Bridges 8 Leopard-1 Leguan Armored Vehicle-launched Bridge based on Leopard-1 chassis. 10 Leopard-1 Biber Armored Vehicle-launched Bridge based on Leopard-1 chassis. 12 M60A1 AVLB Armored Vehicle-launched Bridge based on M60A1 chassis. 22 M48A5 AVLB Armored Vehicle-launched Bridge based on M48A5 chassis. Общо 52 Бронирани машини за спасителни мисии Armored Recovery Vehicles 12 Leopard II BUFALO HEL Armored Recovery Vehicle based on Leopard-2 chassis. 43 Leopard-1 ARV Armored Recovery Vehicle based on Leopard-1 chassis. 95 M88A1 Armored Recovery Vehicle of the Patton tanks family. 81 M578 Armored Recovery Vehicle The M578 utilized the same chassis as M107 self-propelled gun and M110 self-propelled howitzer. Armored Demining Vehicles 50 Leopard-1V MP Armored Demining Vehicle based on Leopard-1 chassis. Gun was removed (in order to comply with CFE treaty limits on number of MBTs) and a Full Width Mine Plough (FWMP) from Pearson Engineering was added. Общо 286 Обща бройка бронирани машини (бойни и други) - 4853 Армейски небронирани машини Unarmored Wheeled Vehicle 8,300 Mercedes-Benz G-Class Germany/ Greece Made under License by ELBO -Various Versions 148 KrAZ-255B Ukraine Using as a transport vehicle and also can carry a PMP folding bridge 160 Oshkosh United States 8x8 Truck 150 M35 2½ ton cargo truck United States A2 120 MAN Germany 6x6, 8x8 Truck 850 Steyr Austria/ Greece Trucks made under License by ELBO (Type: Steyr 12M18) 110 Unimog Germany Various Versions ? Tatra Czech Republic Общо небронирани машини над 10 000 Общата бройка бронирани и небронирани машини е около 15 000 Артилерия Artillery CFE treaty limit: 1,920 (calibers > 100 mm) Реактивна артилерия Rocket Artillery 36 M270 MLRS United States 12x227 mm 152x MGM-140A ATACMS Block 1 are also available. 116 RM70 Czechoslovakia 40x122 mm Общо 152 Самоходна артилерия Self-propelled Artillery 104 M110A2 United States 203 mm L40 to be phased out upon completion of the other programs 24+1 PzH 2000 Germany 155 mm L52. 12 M109A5 United States 155 mm L39 223 M109A3GEA2 United States 155 mm L39. 223 M109GEA2 with all the modernized systems including the AURORA system. Note that the AURORA PROGRAM includes many improvements over the M109A3/M109A5/A6 Paladin. It can also be linked to all the other artillery systems including the PzH-2000GR or act autonomously. 50 M109A3GEA1 United States 155 mm L39 82 M109A2 United States 155 mm L39 51 M109A1B United States 155 mm L39 Общо 542 Гаубици Towed Artillery 445 in storage M101 United States 105 mm L22 18 Mod-56 pack howitzer Italy 105 mm L14 Общо 463 Контрабатарейни радари (засичащи противникова артилерийска стрелба) Counter-battery Radar / Observation 3 ARTHUR (military) Norway/ Sweden Radar-system 10 AN/TPQ-36 United States Radar-system 8 AN/TPQ-37 United States Radar-system 10 Stendor Radar-system ? Decca D-110 Radar-system 40 BOR A-550 Radar-system 20 MARGOT XXL Camera-Observation-system Общо над 100 Общо артилерийски системи бр. над 1500 Противовъздушна отбрана Air Defense Systems Зенитно-ракетни комплекси Air Defense - Missile Systems 42 MIM-23B Improved HAWK - Phase III PIP 7 batteries x 6 missile launchers each Medium range 21 TOR-M1 39 SA-8 Gecko 54 ASRAD-HELLAS With 426 FIM-92 Stinger Block 1 missiles. VSHORADS 476 FIM-92B/C Stinger-POST & Stinger Block 1 MANPADS Общо 632 Зенитна артилерия Air Defense - Gun Systems 506 ZU-23-2 2x 23x152 mm (B) 285 Mk20 RH-202 2x 20x139 mm Общо 791 Зенитни радари Air Defense - Radar 3 Casta 2E1 Surveillance radar 5 P-19 radar Surveillance radar Общо 8 Общо 1430 Авиация (армейска) Aircraft Хеликоптери Boeing AH-64 Apache United States attack helicopter AH-64A+ AH-64DHA 19; 10 Boeing CH-47 Chinook United States transport helicopter CH-47DG/SD 15+10 Ten (10) ex-US Army CH-47D on order to be delivered in 2016;[8] option for five (5) more to a total of fifteen (15) Chinooks. NHI NH90 Europe transport helicopter NH-90 TTH 11+9 Nine (9) remain on order; pending deliveries to be completed by the end of 2016 with the four (4) of them to be in SPEOPS configuration[9] for Special Forces usage. Bell 205 United States Italy utility helicopter UH-1H Iroquois AB 205 26; 62 Ex US Army AB205 built by Agusta Bell 206 Italy utility helicopter AB 206B-3 14 Built by Agusta Bell 212 Italy VIP AB 212 VIP 1 Built by Agusta Schweizer 300 United States training helicopter 300C 17 Общо хеликоптери 204 разузнавателни Cessna 185 United States utility U-17A 14 To be decommissioned C-12 Huron United States VIP/photo recon aircraft C-12R 3 SAGEM Sperwer France reconnaissance UAV 16 Light drones Общо 33 Общото заключение, което подлежи на по-обстоен анализ, е че гръцката армия е с подчертано дефанзивна структура, с добре подсигурена възможност за контраатакуващи действия, високо механизирана и мобилна, в нея преобладава сравнително модерно въоръжение.

Гледам най-вече цифрата на военните разходи - над 18 млрд. долара, не знам сега какъв е процента от БВП. Но количеството на парите предполага качество на техника и боен състав, просто двете са свързани. Интересува ме чисто военния аспект на нещата, така например ми прави впечатление силна изтребителна авиация на гърците, където имат почти паритет с турската авиация, в танкове съотношението им е 1:2, което е много добре за отбранителна доктрина (1:3 даже стига), всяка от тези цифри подлежи на самостоятелен анализ - качествен и количествен, и не може да не бъде свързан с военна доктрина. Гърция и Турция стоят напълно равнопоставени, ако се приеме, че Гърция е страната, която може успешно да отрази пълномащабна турска атака (теоретично) - тя е в състояние да направи това. Всички останали са полуинвалиди.

Капитане, поздрави за труда. Кажете сега в каква насока тръгва темата, какво анализираме, какво целим с коментарите. Ако не възразявате, тези дни, когато имам повече време, ще сканирам таблицата Ви в по-пригледен вид и ще я кача като графика, така че да могат с един поглед ясно да се виждат всички цифри, ако дотогава не внесете корекции в цифрите. С един поглед се вижда очевадно превъзходство на съседите (като изключим братята македонци), но това е само като гледам бегло (което може и да е повърхностно), въпроса е в съотношението и потенциала, което си иска вече задълбочен анализ. Има голямо значение и видовете техника (като модерност и качество), не само бройка, и добрата тренираност на хората от екипажите, и т.н. сега като погледнах по-внимателно, то излиза че Турция сама може спокойно да воюва срещу всички останали взети заедно, та даже и да си отвори още един фронт, ако се наложи. Така излиза от цифрите.

„Нахрани, пък тогава искай добродетели” – това ще напишат на знамето, с което ще тръгнат срещу Теб и под него ще сринат Храма Твой. Защото на кого се полага да владее хората, ако не на тези, що владеят съвестта им и държат в ръце хляба им?” – Евангелие на Матей, глава 8, 32 Чисто физическото престъпление на Расколников е брутално и натуралистично описано: той убива не само алчната и зла лихварка, изсмукваща парите на хората като „въшка”, хранеща се с кръвта им – Расколников убива и нейната по-млада сестра, Лизавета, една кротка и богоугодна млада жена, станала неволен свидетел. Съсича с брадва лицето й, докато я гледа право в очите, след което веднага осъзнава, че не го е направил за парите – убил е заради самото убийство.Но романът не е за физическото убийство, а за едно друго, много по-голямо престъпление на Расколников – за убийството на неговата собствена душа. И той е стигнал сам дотам, защото е решил, че има право да съди другите хора и да ги наказва. Достоевски започва разказа си от подготовката на престъплението в ума на Расколников: „Всичко е в ръцете на човека и всичко му се изплъзва изпод носа единствено само от страх» - мисли Расколников със „злобно презрение», от месец мечтаещ и бленуващ, но сам не вярващ в «начинанието си». И сякаш някой друг, не неговият глас, му казва: „И тогава, значи, така ще свети слънцето!…“ Той знае още преди да убие, че ще го стори, движи го някаква по-силна от волята му сила, животът е разделен на две: сега и «тогава», по средата няма нищо – знае само че трябва да мине през своя Рубикон, да провери идеята си. И още от първата глава, от първата й част се сблъскваме с онзи особен начин на Достоевски да развива художествената си идея в многогласие от различни „полифонични” диалози, не само между героите, а дори в съзнанието на един от тях. Авторът мести фигурите на героите си зад кадър, режисира ги и дори приближава „микрофон” на репортер ту пред един, ту пред друг, без да се намесва със свой глас. Неговата роля тук е единствено на строител на сюжета и фабулата – това може да се нарече „линия едно” в повествованието. Тази линия е опростена, изчистена и кристално ясна – целият роман е разделен на шест глави, всяка от главите на по 6-7 части, действието е идеално структурирано и симетрично подредено – в първите две глави са представени на сцената всички основни действащи лица, случва се самото убийство (завръзката в сюжета), кулминацията на страданията на трагичния герой, Расколников, достига в края на третата глава, която е идеалната половина на романа. В този първи сюжетно-фабулен пласт на романа Достоевски изгражда класически образец на криминална драма с елементи на булевардно-сантиментален роман. И в този повърхностен пласт няма нищо забележително, макар че е сръчно написан и би могъл напълно да задоволи непретенциозния вкус на читателите на жълтата преса. Тук трябва да се отбележи, че Достоевски пише романа „на парче”, публикувайки го на части в периодично издание, и определено го пише за пари (има заробващ договор с издателя си за време и тежки финансови задължения), така че за него критерия да се хареса на масовия вкус и „да се продаде” винаги стои пред очите му. Успоредно с това, Достоевски сътворява още един, втори пласт, на романа – този на диалозите между героите – и точно в този „втори роман” е цялата магия. Като автор, той има изумителната дарба и способност да се превъплъщава в умовете и сърцата на героите си, буквално да влиза в главите им – той говори и чувства като тях, нещо повече, той е всеки от тях, без при това да е себе си. За онези които имат сетива, тук Достоевски конструира нещо като лабиринт от вълшебни огледала (речта на героите), отразяващи ставащото в сюжетната линия едно о друго; сблъскват се различните гледни точки на героите върху изчистената линия на сюжета, авторът само слуша внимателно и записва точно. А той умее да слуша, как само умее. Още в самото начало на романа, във втората част от Първа глава, Достоевски, макар и косвено, чрез разговора на Расколников с „пропадналия човек” Мармеладов, ни среща със Соня. Тя е това, което е светлината, съпоставена с мрака: абсолютен антипод на тъмната страна в човешката природа, въплъщение на пълното всеопрощение и доброта. Соня е изкупителната жертва на човешката жестокост, такъв какъвто е и княз Мишкин от следващия голям роман на Достоевски, агнец божи, изкупител на всички грехове. Доведена от околните до най-ниското за фалшивия обществен морал стъпало, това да продава плътта си, за да изхранва другите, тя е Блудницата, която среща друга пропаднала душа, стигнала дъното по съвсем други подбуди – Убиеца (Расколников); те двамата са достойни един за друг. Всъщност това е истинската завръзка на романа – оттук натам духовното развитие на Расколников ще следва Пътят на Исус – от черното съмнение в Гетсиманската градина до Всеопрощението върху кръста на страданието. Катализатор за това духовно развитие за Расколников ще бъде образа на Соня, тя ще го води към светлината на щастието да живееш със смирение и чиста вяра в бог. Без да бъдеш жертва и без да искаш жертви. Попаднал случайно в кръчмата, където бащата на Соня, Мармеладов, безсрамно разкрива пред него собствения си жалък живот, Расколников още повече се убеждава в правотата на решението си да убие. Той презира всички тези жалки и хленчещи хора около себе си, чието единствено занимание в живота се свежда до това да се мамят един друг, за да живеят за чужда сметка, при това непрекъснато оплаквайки се от страданията си. Такъв е изпадналия пияница Мармеладов, такава е жена му Катерина, мащехата на Соня. Мармеладов и Катерина са нещо като карикатурна версия на злодеите Бони и Клайд – те не могат един без друг – а двамата заедно паразитират върху греха на Соня, от чиито пари живеят. При това и двамата се срамуват от „положението” й, та затова, за да не ги посрамва в еснафското им благоприличие, на нея й се налага да живее в отделна квартира. Баща й, естествено пропива всички дадени му от Соня пари за издръжка на семейството, след което публично се изповядва и разкайва пред всеки срещнат случайно в кръчмата непознат. Неговата роля на шут не е случайна в художествения арсенал на Достоевски. Той обича и често използва този похват – да сблъска трагичното и ужасното със смешното и пародията. Не случайно действието при него винаги се развива на улицата, на площада, сред тълпата. Тълпата изпълнява ролята на древногръцкия Хор в античния театър – тя осъжда, осмива, коментира героите върху сцената. Бахтин нарича този метод „карнавален роман” – роман на плътта, в която ролята на шутовете и смешниците е не по-малко важна от ролята на карнавалния цар. В случая Расколников, трагичния и мрачен герой, който е влязъл инцидентно в кръчмата преди да убие, се среща случайно със шута Мармеладов. Целият разговор между двамата се провежда върху сцената на руския трактир (кръчма), където всеки персонаж говори свободно с другите, всеки казва своята истина, разкривайки се пред другите изцяло. В думите на пияния негодник, изпил последните копейки на дъщеря си, звучат библейски слова, примесени с комични нотки: „Где е дъщерята, дето земния свой баща, долния пияница, съжали, без да се ужаси от скотството му?“ И ще каже: „Дойди! Аз вече ти простих веднъж… Простих ти веднъж… Прощават ти се и сега многото грехове, защото много си обикнала…“ И ще прости на моята Соня ще й прости, аз зная, че ще й прости… Почувствах това в сърцето си одеве, когато бях при нея!… И всички ни ще отсъди, и всички ни ще прости, и добрите, и злите, и премъдрите, и смирените… И когато вече свърши с всички, ще рече и нам: „Излезте — ще каже, — и вие! Излезте, пиянички, излезте, слабички, излезте срамотници!“ И ще излезем всички, без притеснение, и ще застанем пред него. И ще каже: „Свине сте! Със скотски образ и подобие; но приидите и вие!“ И ще рекат премъдрите, ще рекат разумните: „Господи, поради що сих приемлеши?“ И ще каже: „Затова ги приемам, премъдри, затова ги приемам, разумни, защото нито един от тях не се е смятал достоен за това…“ И ще простре към нас ръцете си, и ние ще паднем ничком… и ще заплачем… и всичко ще разберем! Тогава всичко ще разберем!… И всички ще разберат… и Катерина Ивановна… и тя ще разбере… Господи, да приидет царствие твое!» След тази възвишено-патетична в библейски тон изповед, Мармеладов (имената при Достоевски не са случайно подбрани) изведнъж преминава в по-битов план, като обяснява на всеослушание пред публиката колко обича жена му да го бие: «но дори ми е наслада… Защото просто сам не мога без него. Така ми е по-добре. Нека ме набие, да й олекне на душата… така е по-добре…». Това са техните малки игри – той изпива всичко и не работи, тя го бие, след което му прощава, но също не работи, защото, както казва Расколников «те си имат Соня», която продава тялото си, за да ги издържа, заедно с доведеното и братче и сестриче. Цялата тази трагико-комична история с изповедта на пияницата се развива на фона на диво веселие, гавра и смях, от страна на околните посетители в кръчмата (ролята на древногръцкия хор) и е примесена с библейски цитати, ръсещи се в речта на Мармеладов. Един истински Содом и Гомор, даващ още по-голямо основание на Расколников да вземе окончателното си решение: той е длъжен да убие, да убие, за да докаже на тези хора, че те са пълни боклуци, кал и тор в краката му, и само неговата воля и сила могат да ги накарат да му служат за много по-възвишени цели. Защото, според неговата теория и вече лично кредо, хората се делят само на два типа – такива като Наполеон и Мохамед, на които е позволено да убиват и да вършат всякакви чудовищни престъпления в името на велика цел; и другите, които безропотно ги следват и са жертви, защото са слаби. Тези жалки хорица, мисли си Расколников, стоят по-долу и от свинете, защото свинете поне не се преструват и не лъжат, когато вземат своето от калта, а тези се правят че имат някакъв морал, докато вършат свинските си дела. И все пак, преди да се запъти към своята Голгота, към убийството, в главата на Расколников проблясва странна мисъл: „Що за глупост само направих — помисли си той, — те си имат Соня, а аз самият се нуждая.“ И веднага гласът на черната сила, обзела душата му, го заглушава: «Ами ако греша — изведнъж възкликна неволно, — ако наистина не е подлец човекът изобщо целият, тоест целият род човешки, тогава, значи, всичко друго са предразсъдъци, само празен страх и няма никакви прегради, а точно така трябва да бъде!… За него това означава едно – силният взема от слабия, и убива. Расколников е готов за своето голямо «дело» - да прекрачи прага между «силните» и «слабите», да докаже, че е един от първите. Ще продължа в следващ пост.

Благодаря, наистина е много добър Забравих още един страхотен български филм: "Лачените обувки на незнайния воин" на Рангел Вълчанов.

"Опасен чар", "Двойникът", "Господин за един ден", "Вилна зона", "Улицата", "Момчето си отива", "Време разделно", "Вчера", "Дами канят" - но защо ли са все относително стари, някой може ли да ми каже добър български филм от последните 10-на години?

Kall, привет! Прав си, всеки има право на лично мнение. Само да припомня, че сред президентите-републиканци са Ейбрахъм Линкълн, Теодор Рузвелт, Айзенхауер и Рейгън, които не бих определил като откачалки. Специално за Тръмп, той никога не е бил партиен кадър, той идва отвън, от света на предприемачите, в света на политиката. Чел съм автобиографичната му книга, гледал съм повечето епизоди от поредицата му "Стажантът" и моето мнение е, че той наистина си е заслужил всеки спечелен от него цент, а центовете са му много по всички стандарти - над 10 млрд. долара, и то забележи - след жестоката криза със срива на пазара на недвижима собственост, която е неговата сфера на бизнес. Въобще не искам да политизирам, просто лично на мен ми е симпатичен като човек, скоро гледах репортаж със семейството му по - той има 6 деца, които наистина го обожават, и това не беше престорено. За даряването, вярвай ми, винаги когато съм правил това съм го правил анонимно, щях и сега да го направя така, единственият ми мотив бе да повлека верижна реакция, защото видях молбата в сайта чак днес.

Моята теза е малко по-различна - след два "весели и безгрижни" мандата на Обама, при които дългът на САЩ нарасна от 12 трилиона долара на 18 трилиона долара (количествени улеснения и надуване на балона), Америка се нуждае от добър мениджър, който ще се върне към най-ценното американско качество - да се правят пари, а не да се губят пари - много е просто и елементарно. Една от целите на Тръмп като президент (бъдещ) е точно това - да свали този дълг с 50 процента, той го казва. Всичко останало не коментирам.

темата не е моя, аз отговарям в нея на твърдението, че Тръмп използва теории за конспирации, като констатирам само, че той от вчера е номинираният от Републиканската партия, имаше изявление на Пол Райън, говорителят на тази партия, че са имали конструктивен разговор, което по същество е номинация и заставане на структурите на тази партия зад Тръмп. Това не е политизиране а факт. Не казвам дали е добро или лошо, факт е.Освен това, дарявам, а ти използваш термини като "ненормалник" и "идиокрация", които меко казано са далече от научни.

Готов съм да се обзаложа с всеки един съфорумец, че следващият президент на САЩ ще се казва Доналд Тръмп. Предлагам като залог в този облог сумата от 20 лева, аз вече ги дарих; в случай че спечеля, дарил съм ги на „Българска наука”; в случай че загубя, ще даря два пъти повече на „Българска наука”; тоест принципа на залога е „и да паднем и да бием...да дарим на „Българска наука”. Тези от опонентите ми, които загубят – да дарят удвоения залог (40 лева). Ако спечелят, даряват си по 20. И така, има ли фенове на „Българска наука”, които искат да даряват? Бих могъл, при желание, да обясня и защо мисля, че Доналд Тръмп трябва да, и според мен ще бъде следващия президент на САЩ.

Прав си, само в човешкия разум има "добро и зло", и засега това е единственото (разума), което ни прави уникални в нашия земен свят. Въобще не подценявам тези "болно мислещи хора", те са дяволски умни и силни, нещо като Лорд Вейдър от Империята на Злото, те владеят и част от Силата; и ще ти кажа, вчера след като ти написах, че единствената сила, която може да ги спре е тази на хората от науката, разколебах се. Ето защо: какво представлява "пост-биологичен човек" - безсмъртен човешки интелект, но не биологичен човек. Ако сделката на "лошите" е да предложат на интелектуалците "безсмъртен интелект" в замяна на биологичен живот, може би някои ще бъдат изкушени да им сътрудничат доброволно. Както Айнщайн и Опенхаймер са направили за атомната бомба; после и двамата са имали жестоки угризения на съвестта (глас на доброто), особено Опенхаймер. Лорд Вейдър предлага на Силата на ума дяволски изкушаваща сделка, предложение което (според него) тази Сила не може да откаже. Вероятно някои ще я приемат, други, сигурен съм че повечето – не, защото ще изберат да останат човеци, а не пост-човеци. Разумният избор. Изходът е в баланса на Силата: човек или постбиологичен човек. П.С. не знам защо след като редактирах ми излязоха два текста, затова изтрих горния си постинг, който е нередактирана версия.

Кубрат е бил американеца, ето ти една причина

Лапландец, мисля че говориш за изперкалите планове на малка група страхуващи се от живота (и смъртта) негодници със садистични наклонности, замаскирани под булото на научност. По човеконенавистна идея от тази за „постчовек” не ми иде на ум, защото това е идеята и визията за отнемането на най-ценното за всеки човек – животът. Тези хора са „канибали”, те искат да се хранят с живота на други хора. Към тях трябва да се приложи „нулева толерантност” – непоколебимо, но без-насилствено (контра-насилието ги зарежда със сила) „не, няма да мине”, базирано върху по-голяма сила от тяхната: „канибал” без жертва е изправен пред алтернативата да „изяде” сам себе си, да се самоунищожи, той няма да го стори, а ако го направи – светът ще бъде по-добър. Успехът на стратегията „нулева толерантност” е в наличието на сила (тя може да е от различно естество, за мен интелектуалната е най-ефективна) у набелязаните за жертви от „канибалите”, тази сила трябва да е поне равна или превъзхождаща противната, за да откаже „канибалите” от идеята им че имат жертви. Мисля, че ако говориш за стратегии на силни световни елити от „канибали”, плановете им ще бъдат провалени точно от хората на науката, които те разчитат да използват като свои инструменти: всеки независим и силен ум трудно може да бъде превърнат в жертва. Силата е на негова страна.

Тайм-брек, започвам да изпушвам, и се оттеглям. Между другото, игра ли Кубрат Пулев с американския боксьор или е тази нощ?

Така е Фружине, но той е имал избор, той е можел да каже "не" при този избор (сигурно би му коствало мизерно съществуване), но е казал веднъж исканата от шефа лъжа и с това е показал, че е собственост на мафията - в мафията никой не излиза жив по собствено желание, така че никой няма да го остави да напусне. И пак механиката в психологически план минава през страх - този хипотетичен мафиот, за да стигне дотам, се страхува от това, че като не-мафиот не може да се реализира в живота и затова е готов да се жертва, да стане жертва, защото войникът-мафиот е жертва, пушечно месо и нищо повече.

Давай, винаги ми е интересно да си дискутираме с теб. И какво прави тази група, каква е тяхната визия, и как ще употребят науката?