Б. Киров

Вярно. Дедо Либене, явно са ти лесни. Трябва да вдигнем нивото. Избери ти някоя да ни затрудниш. Аз сега излизам, но след обяд ще вляза пак.

Да, единственото решение. Ако вземе с пешката, топът отива на б8 - мат. И нямат друго спасение черните - ако преместят офицера, дамата взема пешката, ако играят пешката, дамата взема офицера. Мат при всички случаи. Днес ще кача още задачи. Но и всеки може от линка, който посочих по-горе, пък и от други места, да качва задачи, и аз да има какво да решавам. Има много сложни - с по 3-4-5 и повече хода, някои са направо шедьоври, но искат повече време за решаване, давайте, качвайте и вие. Можете с някоя програмка, която хваща изображения от екрана, ако не се сваля диаграмата, просто да я изрежете като картинка, и готово - аз ползвам faststone capture, има я безплатна и върши добра работа. Ето една, при която белите трябва да матират в 3 хода:

Ей сега, момент, имам три решени отпреди, но онази май беше най-добра, сега ще ги прегледам и качвам. Тази е пак с два хода, и ми изглежда по-лесна. Оставям ви да се трудите, приятно решаване, нищо не подсказвам.

Те там в Турция ако не се пазариш, се обиждат. Последните 3-4 години, преди да спра да ходя на българско море, ходехме все в Лозенец (след като хванах краста, няма майтап, от водата на южния плаж в Приморско), но Лозенец буквално пред очите ми се изроди - застроиха мутренски хотели, направиха един ВИП (уж) плаж под една скала, той авторът е описал какво означава ВИП-плаж), плъзнаха алчни бабички да продават 2-3 по-скъпи плодове от софийските, абе въобще мутризира се перфектно, особено като изникна и някакво ВИП (мутренско) вилно селище в южния край, тогава вече стана съвсем весело, защото всичките им отходни води се заизливаха в морето около плажа, и... това ми беше последното. А го помня отпреди 15-на години, беше малко и китно селце с един хотел в началото, и наистина беше чисто и хубаво, даже излизахме с лодки с местните за попчета и сафрид... блажени години. Сега в Гърция - цените са почти същите, но е чисто и спокойно, подредено. Миналата година когато бяхме, по едно време късния следобед спасителят си извади мрежа и за десетина минути си налови риба с нея на 5 метра в морето. Кристално чисто, канализацията доколкото разбрах въобще не я изливат в морето, а я отвеждат навътре към пречиствателни станции. И не е само това - чадър с два шезлонга, две кафета и бисквити ти е 5 евро - на първа линия си, бял човек. Ако искаш може и да не плащаш, място колкото искаш за неплатени, няма мутри с джетове да ти скачат по главите и т.н.

Гледам статията е някъде от преди 6-7 години, аз оттогава не ходя на българско море, преди това ходех редовно всяка година по Южното Черноморие. Баща ми е от този край и имам роднини там. Но сега нещата явно са се развили още повече в посоката, описана така красноречиво от автора - всичко си е едно към едно и е вярно. Мислех тук да развеселявам публиката с романите на Илф и Петров, но няма нужда - техния свят е добре описан в тази статия.

Фружине, цитираш "Трудно е да бъдеш бог" от братя Стругацки, признавам, чел съм я много отдавна и доста съм позабравил дори сюжета, от тях съм чел още само "Понеделник започва в събота" (което си е мой пропуск). Ако познаваш добре романите и повестите им, отвори тук тема, бих прочел техните работи, за да участвам. Ами утопично е, то затова не е научна литература. В романа на Ранд се намира само един гениален учен, който заема мястото, ако може така да се каже на умните и способните - и с неговото откритие бандата негодници държи в подчинение плебса, той им сътрудничи, но в крайна сметка полудява и се самоунищожава с изобретеното от него супероръжие.

Доста затворен кръг на песимизъм очертаваш, но ще се съглася с теб. Само да напомня как завършва ситуацията на разруха и упадък в романа на Ранд, след като Джон Голт и всички подобни на него (тук трябва да се каже, че в романа мисията на Голт е да оттегли от света на неморалните и некадърните всички морални и способни) - нещата завършват с пълното сгромолясване на провалената държава, и започване на чисто, изграждането на една нова Америка, такава, каквато е била на първите пионери на Новия свят, от самите й основи. Така е в антиутопията на Ранд: срутване до основи на фалша и лъжата, покривът на гнилата държава пада върху главите на онези без морал и ги погребва под развалините; и тогава се започва от кота 0, наново, върху здрава основа. Не искам и не е възможно да се правят паралели с България, говоря за романа.

Ще изпадна тук в офтопик, коментирайки България. Мисля, че проблемът е не че има малко държава, тя е прекалено много като бреме върху живота на хората и корупция, а проблемът е че държавата се е отказала от основните си функции да е гарант за изпълнението на законите, направо е абдикирала от тях, и е стоварила цялото това бреме върху плещите на хората. И затова, образно казано, повече от един милион млади Джон Голтовци просто си хванаха шапките и заминаха, те направиха същото, което и Голт в романа на Ранд. Не вдигнаха въстание, само се оттеглиха в търсене на по-разумен и по-малко абсурден свят.

Виждам че дискусиите все отиват в полето „ляво – дясно” в икономиката и политиката, все пак ще си позволя да се намеся. В първата част на романа си Ранд описва един добре устроен, но вече започващ да отива твърде надясно, подчертавам „твърде надясно”, капиталистически свят; способните капиталисти, по силата на собствените си способности са магнати (Ханк Риардън и Дагни Тагарт), но техните служители и работници не живеят зле и не ги мразят, защото всеки получава добро възнаграждение, според способностите си; постепенно, в хода на разказа, нещата ескалират все по-надясно и надясно – банда политици и крупни капиталисти формират диктатура, тоест Ранд говори за класически фашизъм, не за ляво. Тези хора не се отказват от собствеността си, те само заграбват още собственост от своите по-способни конкуренти. Никъде в романа на Ранд не става въпрос за ляво – говори се са екстремно дясна диктатура. Което не пречи на така описаните американски фашисти да правят бизнес и далавери с "народните републики" в Европа, тоест с комунизираните леви държави - ултралевите и ултрадесните в романа се разбират много добре: на базата на липса на какъвто и да е морал. Затова исках да говорим за морал, а носителят на такъв в романа на Ранд е Джон Голт. П.С. Ник, объркал си цитата на Фружин с такъв на Кал.

Е, все пак обсъждаме художествена фикция в тази тема, аз затова най-напред ти отговарям, защото Фружин и Ник отиват в съвсем други сфери.

Романе, съгласен съм с почти всичко написано по-горе от теб, с изключение на едно, но то е много важно - "без оглед на моралните качества на първите" (силни, можещи и способни хора) - ето това, тъй като говорим конкретно за главния герой в романа на Айн Ранд, Джон Голт, въобще не мисля, че е така; напротив, той е изведен от Ранд почти като идеал за морален човек, дотолкова че чак се превръща във фикция и символ. Джон Голт не реагира на насилието и глупостта на корумпираните и алчните с насилие. Той ги наказва с ненасилие и оттегляне. В края на романа те идват при него и почти на колене го молят да се върне в техния загиващ свят, за да го спаси. Предлагат му власт и пари в количества, които той би определил, един вид му дават празен чек за всичко, което пожелае, и му казват той да си впише вътре пожеланото. Но той им отказва, защото не го приема. Това е морал. Между другото, Голт е обикновен работник, произхожда от работническо семейство, но е гениален учен.

Статията е жестоко вярна, точно така стоят нещата, даже могат да се разкажат и още по-фрапиращи неща.

Дедо Либене, специално за теб ще ти дам линк след пет минути - прав си, те никога не играят докрай, само чалгаджиите свирят музиката до последния куплет, но е от реална партия, в която единия се е предал, ей сега ще го изровя. Всъщност май си прав, Лойд, Самуел е автор на задачата. Аз съм се заблудил от начина на изписване, моя грешка, ето го и линка, където можеш да си решаваш на воля http://chessfield.ru/chess-puzzles

Анджак. Точно. И аз това казвам. Ако не е проблем и можете, защо не сложите. Можем да играем тук, гледам Историк и Богданов са напред в материала, аз главно си решавам задачи, но тъй като нямам партньори под ръка, не съм играл на живо от доста години и предполагам съм загубил абсолютно форма. Пък и съм на ниво любител от квартала, нито дебюти, нито ендшпили съм наизустявал, карам го в двубоите по махленската система, но ще е интересно.

Така е, то иначе ясно че белите имат превъзходство и ще направят мат, задачата в случая е в 2 хода

Черните местят пешката, втория случай, цар на ф7, с какво даваш шах, черният цар в случая не е заплашен, а черните имат и ход с пешката; и прескачаш двата си хода лимит

После? имаш един ход още, аз премествам черния офицер на г8, ти си, не става защото ти давам шах и т.н. Единственото възможно е това - бялата дама на а1, с идея при отместването на царя да открие шах, става нещо като вилица, двойна заплаха; понеже така с букви е малко абстрактно, ще ви кача и графиките

То не е лош ход, но не гарантира задължително мат на следващия ход, удължава го: казвам решението - дама на а1 - черните имат два възможни хода, с царя и с пешката, и при двата се получава мат; при ход с царя, дамата отива на а8; при ход с пешката, белият цар отива на ф8, открива шах по диагонал на дамата, и черния цар няма ход; имат ход и с офицера, но резултата е същия - тогава белия цар взима черната пешка и черния няма ход. Идеята е красива, защото има три алтернативи, но и трите водят до мат. Това е от реална партия между шахматисти, сега не мога да ви цитирам точно кои, но не е измислена. Поправих се естествено, дама на а1, прощавайте, просто вече не фокусирам; всичко друго си е така

Да казвам ли? че мина полунощУтре ще ви дам още една, или да си оставя тази?

Кал, ако премести пешката на г5, както казваш, бял цар не може да отиде на г7, защото там е бито поле от черен цар, не става

Тц - не, после какво? Имаш прикриващ черен офицер при шах

Жоро, близо си, да ви подскажа и на двамата - ключа е в бялата царица, търсете неин пръв ход; идеята е че черните просто нямат алтернатива

Една шахматна задача, в която белите матират черните в два последователни хода. Лесна е.

Приятелю, очаквах такава реакция, наистина, и затова си бях приготвил този отговор: Цитат на Остап, когато е отчаян от човешката неразумност: „Скучно, момичета!” И понякога, когато изпада във философско настроение, Остап обича да цитира един от своите авторитети, капитан Копейкин (който може би не съществува). Та ето един от разказите на капитан Копейкин: „Един дзен-учител разказвал: "Когато бях млад, харесваше ми да плавам с лодка, обичах да навлизам с лодка сам в езерото и се наслаждавах часове наред на пълно уединение. Веднъж седях в лодката със затворени очи, медитирах, беше прекрасна лятна вечер. Внезапно някаква друга лодка се блъсна в моята. В мен се надигна гняв! Отворих очи и исках да наругая човека, който ме безпокои, но видях че в другата лодка няма никой.Празната лодка стана мой Учител. Оттогава, щом някой се опитва да ме обиди и усетя в душата си гняв, аз се смея и казвам: В тази лодка няма никой! – затварям очи и гневът ми изчезва.” П.С. По повод на уместната ти забележка за „пелин” и Пелин, абсолютно си прав, но това е правописна грешка, а доколкото четох правилата в този форум, не бива да си търсим сметка и да се заяждаме за такива грешки. Виж, другата ми грешка, която не си видял в цитата, че Незнакомов е преводач на "Дванадесетте тома", а не на "Дванадесетте стола", не е правописна, и за нея наистина се извинявам, тя е сериозна. Ти обаче в два различни поста употребяваш русизма „пикейни”, макар че твърдиш, че не си русофил. Затова те поправих, има си хубава българска дума, не се сърди.

Върбанов, добра реплика подаваш, и толкова си държал да се види рано сутринта, че не си спал цяла нощ, та си я публикувал в малките часове. Ето ти един цитат пак от „Златния телец” за доайена на пикените (ти навсякъде пишеш "пикейни", но грешиш) жилетки Фунт, който е професионалист-ветеран в занаята да изпълнява длъжността председател на съмнителни предприятия. В случая, който цитирам Остап Бендер е основал дружество „Рога и Копита”, в което се е самоназначил за председател с двама помощници – Шура Балаганов и Паниковски, незаконните деца на лейтенант Шмидт (Паниковски извън Конвенцията). Разбира се, като председател, Остап носи всички рискове от близки срещи с милицията. И ето в този миг се появява пикето Фунт. „ - Не ви ли трябва председател? – попита Фунт. - Какъв председател? – учуден попита Бендер. - Официален. С една дума, глава на учреждението. - Аз съм глава. - Значи вие се готвите да лежите сам? Аз съм на 90 години. Аз цял живот съм лежал вместо другите. Такава ми е професията – да страдам за другите. - А! Вие сте подставено лице? - Да! – каза старецът, като тръсна глава. Аз съм зицпредседателят Фунт. Аз постоянно лежа. Лежал съм през времето на Александър Втори, при Александър Трети и при Николай Втори. И при Керенски съм лежал. Наистина при военния комунизъм никак не съм лежал – изчезна тогава чистата комерция, нямаше работа. Но как лежах при Непа! Това бяха най-хубавите дни в живота ми. Тази къса реч трая сравнително кратко време – около половин час. Когато слушаше Фунт, Паниковски се трогна. Той отведе Балаганов на страна и тихо му прошепна: - Изведнъж личи човекът от старото време. Сега вече няма такива.”