Б. Киров

Тъй като нещата наистина са зле, поне да ги приемем откъм смешната им страна. Пак в духа на „Няма ц-и, но има пици”, описвам какво става например като дойде проверяващ чиновник в малък търговски обект; той като катаджиите винаги има 1001 причини да зададе основния и съдбоносен въпрос: „А защо тука няма...(примерно етикетче, надписче, пожарогасителче, касово апаратче... причините са винаги регламентирани с безкрайни правилници, и правилничета); след което следва многозначителна пауза и по същество: „Е сега акт ли ше пишем или...” Това е паролата. Следват съзаклятнически погледи, бързи движения на персонала, отваряне и затваряне на джобове и чанти с факирска ловкост, след което проверяващия си тръгва с приветлива усмивка, пълна чанта с продукти и бяло пликче с банкнотка в джоба. Никой не може да проследи бързината с която това пликче се озовава в джоба му, тя е непостижима за човешкото око. До следващата „проверка”, но тогава клиентът (проверяваният) вече не се противи, той е приготвил всичко, а чиновникът не задава излишни въпроси. Та тъй върви „малкия бизнес” в България. Ако щеш. Описаният случай конкретно ми е разказан от мой близък, продавач в малък едноличен магазин. А иначе сериозно - рестрикциите и бюрократичния натиск върху дребния бизнес е несравнимо по-силен и голям в сравнение с корпоративния, и това е огромен проблем. Казвам го и от личен опит, не само като описания случай, има още много неща, които правят дребния едноличен бизнес без протекции и връзки почти подвиг в България.

Разбирам те напълно. Да се концентрираме върху българската реалност. Ето едно добро стегнато определение-класификация от същата статия, която цитираш по-горе на хората у нас, които биха могли да се причислят към средната класа: Кой е и кой не е средна класа (Според екипа на Центъра за социални практики) http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2005/08/06/232405_v_bulgariia_ima_sredna_klasa_v_zachatuk/ Собствениците на магазини, ресторанти - класически пример. Мениджърът на частни фирми - попадат в широкото разбиране. Наемният работник в частна фирма - зависи дали е висококвалифициран, високоплатен професионалист и дали има голяма самостоятелност при вземането на решението. Хората на държавна служба - не са средна класа - не произвеждат стойност и им липсва независимост. Каквато и да е заплатата им, те са на служба при държавата и треперят за поста си при всяка политическа промяна. Собствениците на реституирани имоти - благосъстоянието, получено по наследство, не ги прави автоматично средна класа. Ако работят за умножаването му, вече се числят към категорията. Адвокатите, нотариусите, личните лекари и други самонаети - определено са. Земеделските стопани - спорно е. Ако се самоизхранват и въртят едни и същи средства - не са, ако умножават имуществото си - попадат в категорията. Гаражните търговци - аналогичен случай. Ако две години въртят едни и същи обороти, за да изхранват семейството си - не са, ако на третата отворят магазин - вече са. Научните работници - не са в страни като България, в които са на бюджетна издръжка. Когато са на самоиздръжка, биха могли да бъдат. Младите хора - тези, които все още учат и са на някакъв тип издръжка, би трябвало да бъдат изключени от категорията.Пенсионерите - излизат от определението. Ще започна с категоричното изключване на държавните служители от тази категория, то е направено без уговорки. Както ти сам по горе в постовете си беше писал, тези хора у нас са около 450 000, те са на държавна издръжка и служба, не знам дали не бъркам словореда. Държавата им плаща осигуровки, обезщетения, възнаграждения, режийни и т.н. Така или иначе, авторите ги изключват безапелационно от категорията „средна класа”. Тук могат да се правят разни уговорки, че голяма част от тези хора са високообразовани и квалифицирани, високоплатени също така, някой, и то не малко, са доста над границата от 1500 лв. Като кандидати за влизане в категорията средна класа, но авторите ги изключват. И тук е време за малко аритметика и статистика: По данни от 31 декември 2015 г. населението на страната е 7 153 784 души (6 924 716 според ЦРУ към юли 2014 г., но да допуснем че българската статистика брои по-добре от ЦРУ) - в младежка нетрудоспособна възраст (до 16 г.): 15 % - 1,165000 - осигурените в частния сектор са били 2,236,709 души - общо на заетите в бюджетния сектор и пенсионерите са били 2,725,839 души - през 2014г. изплатените пенсии от НОИ са били 8,116,484,327 лв. - през 2014г. приходите от социалноосигурителни вноски са били 4,521.3 милиона лв. Тоест, очевидно е едно и то много ясно – 2 млн. души в частния сектор, който е производителния сектор, произвеждат брутния продукт за останалите 5 милиона; иначе казано, всеки работещ от частния сектор носи върху гърба си по 2,5 души, които трябва да издържа; С пенсиите картинката е даже по-красноречива – тъй като няма частни партиди, в които да се знае кой яде и пие, и кой плаща, всичко е в „солидарния” общ кюп на НОИ, откъдето държавата гребе да плаща пенсиите, но събраното в този кюп не достига, та се налага всяка година да се „изваждат” от бюджета още по 4 милиарда лева, за да се осигурят пенсиите (отдавна откраднати) на пенсионерите. (Само за протокола към радетелите за силна българска армия – 4 милиарда лева е точно три пъти повече от военния бюджет сега, който е 1,4 милиарда лева.) Както се изразяваше един популярен актьор-комик в роля: "къде отиваш ти, на работа едва ли не?"

Най-непродуктивният и грешен подход е да политизираме. Важното е че стигнахме до общо споделено мнение – силната средна класа в България би могла да е двигател на икономически и културен растеж. Сега моето мнение по въпроса как може да бъде увеличена като тежест ролята на тази класа у нас: ако искаха политиците, можеха да работят в тази посока през изминалите години, но те не го направиха. Твърдя, че през 90-те и до към 2007-8 у нас имаше повече независимо икономически хора, които можеха да се причислят към средната класа. С течение на времето тези хора, предимно дребни предприемачи, бяха изтиквани от нелоялна конкуренция на олигархични фирми, и това се случваше под безучастния поглед на държавата на няколко поред правителства – леви, центристки и десни. Крайният и печален резултат е този процент сега – 4-5. И се оказва, че това не е добре даже и за олигарсите, даже и за политиците, дори и за държавата като цяло. Беше пирова победа над дребния бизнес и възможностите да се прави такъв, нещо като лов на вещици под мотото „сива икономика”. И сега законите са така, че да имаш ЕТ е много по-неизгодно от данъчна и всякаква административна гледна точка, отколкото да имаш корпорация, ООД или някаква по-крупна икономическа формация. „Частник” си остава мръсна дума, бизнесмен и частник са две различни неща. Докато това е така, силна средна класа не може да има. Освен това, през последните 15-20 години бюрокрацията получи прекомерна мощ и обем. Тя се превръща в туморно заболяване за държавата. Статутът на „държавен служител” е нещо като благородническа титла и индулгенция за привилегии: държавният служител не плаща осигуровки (плащаме му ги ние), държавният служител взема премии, 13-ти заплати, получава обезщетения за обезщетенията (говоря за 20-те заплати при пенсионирането като обезщетение за това че е бил обезщетяван) и т.н. и т.н. Да си държавен служител звучи гордо! Но никой политик не смее и с перо да помести държавните служители, те са недосегаеми. Проблемът е като гръцкия, но много по-тежък, защото гърците все още имат средна класа, имат и мощен едър капитал (корабособствениците) имат и млади хора, нямат дундуркани от политиците малцинства, които се поощряват да не работят, защото са електорат. И така, според мен решението на проблема със създаването на силна средна класа, колкото и парадоксално да изглежда, е в ръцете на тези, които го създадоха, тоест олигархичния капитал в България. Защото ако не го решат, и то в спешен порядък, клонът под краката им просто ще се счупи и те ще паднат от него и заедно с него лошо на земята. Мисля също така, че най-умните и прозорливите от тези хора вече би трябвало да са осъзнали това.

И за да не изглеждат толкова сериозно нещата, колкото всъщност в действителност са, пак в стила на Илф и Петров, ще дам отговорите, които левите и десните досега дават на този въпрос: Левите: Съветската власт мисли за всичко, дори когато не може да мисли. Десните: Спасяването на давещите се е дело на самите давещи се.

Ник, страхотно твое попадение е, че съсредоточаваш вниманието си в тази тема върху средната класа. Също като теб мисля, че точно средната класа, в класическото й западно разбиране като такава, е онзи фактор, който дава истинска динамика и растеж в развитието на всяко модерно общество. И тук даже не говоря само за западните общества, а за модерните такива. В случая с България виждаме едно атрофирано от икономическа гледна точка общество, точно заради нищожната роля на средната класа в него – това е онази ниска и уродлива пирамида от 1 процент свръхбогати, 4-5 процента средна класа и 94 процента бедни. Това е феодална постройка. За да има динамика и растеж нагоре, трябва да има издигане в областта на средната класа – колкото повече хора от статичната и непродуктивна основа на бедността се преместят нагоре в зоната на средната класа, толкова по-силно става обществото, икономически, интелектуално и като демократични структури. Там е ключът. Но какъв е начинът?

Атом привет, задаваш ми добри въпроси, които ми дават възможност да дам по-разгърнат отговор. Ето ти казваш, цитирам: „От гледна точка на Разума усилията да правиш много повече пари отколкото някога ще похарчиш са оправдани: - ако харесваш това което правиш и изпитваш истинско удоволствие от работата си, а парите са само следствие от нея, а не цел - парите дават власт. В случая си стария Атила - всъщност си алтруист - нямаш нужда от парите, но продължаваш да ги правиш заради благото на обществото - смяташ, че с работата си допринасяш за общия просперитет - т.е. добродетел, но твърде различна от добродетелите на Ранд.” Отговорът на Ранд е най-близо до първия „ако харесваш това което правиш и изпитваш истинско удоволствие от работата си, а парите са само следствие от нея, а не цел”, но твоето определение бих коригирал в нейната интерпретация по следния начин: „ако харесваш това, което правиш и изпитваш истинско удоволствие от работата, а парите са следствие и признание (от другите хора, от обществото) за това което правиш и в този смисъл стават цел – защото колкото повече пари можеш да направиш, толкова повече доказваш на себе си и на другите хора, че направеното от теб е ценно и значимо.” Ето тук е ключът към разбирането на философията на Ранд (и в частност на Голт и съмишлениците му) за парите и капитализма: способността на човек със своя ум и талант да прави пари трябва да бъде призната като неговото най-ценно качество, както за самия индивид, така и за обществото. Д’Анконя например, още от млад се подготвя да наследи бизнеса с медна руда на фамилията, като минава целия път от общ работник в мината до магнат управляващ цялата империя, за да разбере всичко за технологията в това производство, и целият процес му харесва, той обича работата си, в този смисъл обича да прави пари; правейки пари така, той прави пари и за своите мениджъри, инженери, техници и работници, те са платени добре и се гордеят с работата си, защото са най-добрата медодобивна компания в света – всички знаят, че щом Д’Анконя купи някъде в света медна мина, там ще се правят големи пари, ще има печалба за всички – от работника до акционерите; ето защо всички купуват с пълно доверие акциите на фирмата му, защото вярват в неговите способности точно в този бизнес, който той разбира и може да управлява. В такъв смисъл за него парите са признание от обществото за качествата му, самоутвърждаване и разумна цел. По същия начин мисли и Дагни Тагарт в своя бизнес – железниците; по същия начин възприема парите и Ханк Риардън – той също е тръгнал от общ работник, за да достигне нивото на гениален изобретател в своята сфера (риардъновия метал, заместващ стоманата) и крупен собственик на металургична компания. За Ранд капитализма е тази система, която дава възможност на подобни личности да правят пари (за себе си, но и за другите) със собствените си положителни качества (най-висшето от което е силния ум) и да получават обществено признание от другите за своите качества, без да се срамуват за това, или да изпитват угризения, че правят нещо нередно и неморално. Алтруизмът, който преследват личности като Джеймс Тагарт (който Д’Анконя искрено и от сърце презира) е фалшив – той е крупен капиталист, който е наследил железниците основани от дядо му, но не разбира нищичко от железници и съсипва изграденото от предците му; за сметка на пълната си некадърност, той непрекъснато пропагандира алтруизъм, носи го пред себе си като смокинов лист, говори на всички че не парите са най-важното нещо, а помагането и раздаването на пари на другите с идеална цел; и докато говори подобни неща, с помощта на политическите си приятели във Вашингтон, крачка по-крачка обсебва и присвоява бизнеса на всичките си по-способни конкуренти в бранша; проблемът му е, че след като ги ликвидира като конкуренти, той и приятелите му не могат да управляват заграбеното чуждо, съсипват го, служителите и работниците масово напускат фирмите, всичко се срутва. Целият процес на проповядването на такъв „алтруизъм” (в името на общото благо) при хора като Джеймс е съпроводен с ожесточена алчност към парите и властта – той е един модерен вариант на Тартюф, говорещ едно, но вършещ точно противоположното. Него и политическите му приятели Ранд нарича атиловци, а учените, които „научно” обосновават техния грабеж и насилие като справедливи и морални, Ранд нарича шамани, те са обслужващ персонал за атиловците, техен слугинаж. В крайна сметка Джеймс и компания, правещи парите заради власт, и превръщащи властта обратно в пари погубват всичко ценно и стойностно, създадено от хора като Д’Анконя и Дагни. Последните им отговарят по единствения смислен и морален от тяхна и на Ранд гледна точка начин – оставят ги да се провалят сами, защото не искат да отговарят на насилието (Атила) с насилие. След което се захващат да строят своя свят.

Ник, поздравление за точния и компетентен пост!! Бих искал да коментирам няколко неща от него: "..(по-малко от 4-5 процента от българите се причисляват към средна класа, ако приемем че 1500-1700 лева са доходите на най-долната част от средната класа).” Ако данните ти са статистически верни, излиза че българското общество е една икономическа пирамида, която изглежда приблизително така: 94 процента под средната класа – доходи под 1500 лв. 4-5 процента средна класа – доходи над 1500 до ? 1-2 процента – олигарси (може би и някои по-едри предприемачи или скъпоплатени служители) – над средната класа Тук не се уточнява колко от масата 94 процента са под чертата на бедността и колко е тя, но предполагам процентът не е малък. Така погледнато, тази пирамида е безкрайно статична и трудно в нея въобще могат да се правят някакви промени или реформи. Ти сам казваш: „Синтезирано казано и обобщено: икономическата ни система и рамка е по-сходна с "командно-административната", отколкото с либертарианската (само че "командирите" днес са олигарсите, вместо номеклатурата, както беше по времето на Тошо) Естествено, че този 1 или по-малко от 1 процент олигарси на върха нямат абсолютно никакъв интерес от реформи и промяна на статуквото; средната класа, и да желае реформи, при тази си численост, просто няма сила да ги осъществи; тези под средната класа пък са толкова зависими от върха на пирамидата, и държаво-политическия апарат, който защитава статуквото, че реално само могат да търпят и да се надяват, като за тях се разиграва демократичната сценка с изборите и рокади на политици, зависими от „новата номенклатура”. При това олигарсите, за разлика от старата номенклатура, сега се крият зад гърба на политиците и държавните служители, така че публиката реално нищо не знае за тях. Тук даже постигате консенсус с Капитана, който твърди: „посочените от Вас случаи потвърждават за фактическата надзаконовост на българското чиновническо съсловие.Ние в тези неща нямаме спор.Разликата е във базата от която изхождаме и аз си признавам съм политикономист.” Ти посочваш евентуалния изход: „Фактори за растежа могат да са бъдат и са: (1) постигането и поддържане на върховенство за закона; (2) подобряване на образованието; (3) допълнителна либерализация на икономиката. Тенденциите през последните години показват регрес в първите две - Защо? Просто е (за интелигентните хора): Никой не е готов да направи "трудните" реформи (в образователната и в съдебната система) - нито обществото като цяло, нито политиците, нито работещите в самите системи са склонни да направят "трудните" реформи.” Но сам си доста скептичен, и с основание, като заключаваш, че никой не е готов да направи трудните реформи, което е факт вече години наред. Няма начин тези, които са доволни от статуквото (а те контролират партийния и държавен апарат) сами да поискат да го променят. На практика цялата икономическа структура на българското общество изглежда циментирана в тази устойчива пирамидална форма. Капитанът, доколкото разбирам, апелира за повече намеса на държавата в икономиката; ти – напротив, за по-малко. Предполагам че и той като теб не оспорва върховенството на закона и образованието. Но в крайна сметка – с повече или по-малко държавна намеса – това не е ли само теоретизиране в посоки „ляво” и „дясно” пред един нерешим в тези две измерения чисто прагматичен проблем – 1 процент много богати, 4-5 процента средна класа, 94-95 процента бедни и под чертата на бедността? На теория и в двата пътя – с повече или по-малко държава – би могло да се открие рационалност, но на практика имаше и леви, и центристки, и десни правителства, а сега фиксираният резултат в процентите на икономически независимите хора ми изглежда отчайващо зле. И дори да постигнем върховенство на закона, и по-добро образование, как тези два фактора биха променили така очертаната пирамидална структура? Според мен, те само ще я циментират още по-здраво - с повече или по-малко държава, без особено значение.

По-горе цитирах какво е сегашното съотношение на заплати-текущи разходи-капиталови разходи в армията ни: 76-18-6. Срещу 80:20 в европейските армии, в това число гръцката, където 80 е обобщеното заплати и текущи, а 20 са капиталови. Няма начин да не е хилава армията при такава структура. При това гледах в гръцката армия - наборниците са около 50 000 (за по 9 месеца), кадровите са останалите 70 000, тоест професионалистите са реално повече от наборниците. "Приятелю, каквото и да пишем огромното перо от разходите на държавата ни са не военни а социални. Това са пари хвърлени без всякаква възвращаемост. Трябва да има но нашите са прекомерни за възможностите на държавата ни- това ни води именно към гръцкия сценарий. За съжаление от този порочен български кръг няма излизане." Определено съм на същото мнение. Мисля че имаше една английска поговорка "Има ли желание, има и начин." Та и за излизането от този порочен български кръг важи - според мен има начин, няма желание.

Каквото и да пишем за проблемите на българската армия, нещата винаги опират до потенциалните възможности на българската икономика. Там е решението и за силата и боеспособността на българската армия. Ако ще и 3 процента да отделяме от един мизерен БВП, той ще е пъти по-малко от 1 процент на един с пъти по-голям БВП. Икономиката.

А това пък е великолепно! Какво лошо има в това новите интелектуалци да не изградят такава култура, която не се основава върху насилието и шаманството на псевдонауката, а върху културата на Производителя. Това е една много добра перспектива - за общество без насилие и заблуда, основано върху творчество.

Не може, това го уточнихме с Дедо Либен по-горе, пешката се движи към линия 1, и е блокирана от царя. Така че единственият възможен ход на черните е да вземат фигурата.

Оценявам способността ти да водиш умело дебат, но този път няма да вляза в предлаганата от теб схема да излезем от текста на романа, за да отидем към колажи от цитати, сглобени от публицистиката на Ранд. Искам да останем в темата и в кръга на конкретното произведение; противоположният подход, например, би могъл да изкара Достоевски върл реакционер и мразещ прогреса автор, ако се вадят избрани цитати от неговата публицистика. Затова отговарям конкретно на конкретния ти аргумент: ситуацията при която съмишлениците на Голт хакват всички радиостанции е точно аргумент за неговата позиция на ненасилие. Голт е арестуван от своите врагове (банда от Атиловци и шамани), предявен му е ултиматум "или си с нас, или си мъртъв" и когато е устроена публична пресконференция, която трябва да се излъчи по всички радиостанции, за да се обяви, че той започва да изпълнява волята на фашистите, узурпирали със сила цялата власт, той започва да говори. Но казва не това, което те са очаквали от него, че ще стане техен слуга и роб. Те се опитват да спрат радиоизлъчването, за да не стигнат думите му до хората. И точно тогава съмишлениците на Голт хакват радиостанциите така, че да не могат да бъдат спрени радиостанциите, и да се чуе гласът на Голт. В дългата си реч той не призовава хората към насилие - той казва само истината за насилниците и до какво е довело и ще доведе тяхното управление. Това е всичко. Тук няма насилие. Има отказ от насилие и интелигентно блокиране на чуждо насилие, без използване на насилие. Възможното откритие за хакване е дело на ума на Голт, то демонстрира неговото интелектуално превъзходство, което не позволява на враговете му да го манипулират и превърнат в жертва на тяхното насилие.

Атом, ще ти отговоря по-подробно на всичките ти аргументи в този пост, сега спирам само на това твърдение. Абсолютно невярно е - Голт в романа не наказва никого като Атила "бич Божи", той не си присвоява функциите на насилник и възмездител; той просто отказва ролята на жертва. Нищо повече! Оттегля се от насилието на насилниците, отказва да легне върху олтара им. Как по-ясно да го кажа? Как го определи като Атила, къде в романа прочете за някакво насилие, използвано срещу насилниците от него?

Слагам плюс за мнението на Капитана, защото много ясно и категорично защитава личната си позиция на човек, който не е на хранилка на държавата, за което - моите уважения и респект. За останалото имам мнение, но тъй като спорът принципно е между двамата, те си имат своите аргументи, ще ги оставя да си ги развият.

Вярното решение! Готино е, защото е на принципа "предложение на което не можеш да откажеш" - става с жертви, но е неизбежно; ето го този вариант преди последния ход; той е и единственият, затова е сложен коня в задачата.

Добре, Дедо Либене, твоят вариант - топ на г8, черни играят офицер на д4, блокират мат с топа долу на г1, бели играят офицер на а 3 (2-ри ход); черни играят офицер на на г7 (пред топа), блокират топа и офицерът им бие полето б2; сега какъв е 3-ия матиращ ход на бели? Ето ти я картинката

Дедо Либене, има противоход на черните и той е офицер на г7, ако топът го вземе - пат, черните нямат ход, ако не го вземе, а белият офицер дойде на а3, черният го блокира като се връща на д4, откъдето блокира и шах с топа, третият ход на черните кой ще е тогава за мат; задачата е мат в три хода, не в два

Добре, приемам така е, обаче какво правим при черен офицер на д4, блокира шах с топа?

И аз го проиграх това, но има и по-добър втори ход на черните след топ на г8, и той е пешка на а4, освобождава бялото поле пред черния цар и работата при шах с топа се забатачва, защото черния цар тръгва нагоре. Не е това.

Една хубава шахматна задачка, днес бая си поиграх, докато я реша: белите правят черните мат в три хода.

Приятел, приятна вечер - то ако питаш мен, и на мен Айн Ранд не ми е първа грижа. И аз май се поразпалих повече от нужното, утре на трезва глава ще избистрим всичко.

Кал, в темата не съм поставил за обсъждане всички романи на Ранд, а конкретно един, и то още по-точно – главният герой в него, Джон Голт. Сега конкретно за него – да, и според мен той е един от най-слабите художествени образи в „Атлас изправи рамене”, може да се каже дори, че е схематичен и проповядва идеология. Другите герои, обаче – Дагни Тагарт, Ханк Риардън, Франциско Д'Анкония, Джеймс Тагарт – и дори второстепенни като Рагнар Данешолд, по мое мнение, са художествени пълнокръвни образи. Сюжетната линия и фабулата са умело изградени, така че романът, освен философия и идеология, сам по себе си притежава и качества на роман. Иначе никой нямаше да го чете и преиздава в стотици хилядни тиражи. "Евалата" и плюсовете ти не коментирам, но обръщението ми към Фружин не беше оспорване на правото му на мнение, нито самото му мнение, а съмнението ми, че познава конкретната материя, по която дава мнение. Бих дискутирал с него това му мнение, стига да ме убеди, че е чел романа.

Фружине, при цялото ми уважение към теб, мисля че ти не си чел книгата на Айн Ранд и се изказваш неподготвен. Измина близо час, попитах те най-елементарни неща от сюжета и за героите, ти не ми даде нито един отговор. Моля за повече добросъвестност при влизане в дебат по конкретна тема с конкретни становища.

Тик-так...25 минути, отговори ми поне на един от тези три въпроса.

Фружине, ще ти задам 2-3 въпроса, преди да коментираме нелогичните постъпки на героите: Какви са взаимоотношенията между Франциско Д'Анкония, Дагни Тагарт, Джон Голт и Ханк Риардън, кой е пиратът и каква е връзката му с всеки един от героите? Сключва ли брак Джеймс Тагарт, каква е жена му, какво се случва между тях, каква е връзката му с Лилиан Риардън? Кой и къде открива остатъците от машината на Голт? Въпросите са съвсем конкретни, лесни и очаквам конкретни отговори, и то бързо, без да правиш справки, това са неща които се помнят, ако си чел дори отдавна романа. След което ще коментирам тезата ти. Но няма да я коментирам, ако не ми отговориш, и то бързо, защото първото условие, когато коментираме един роман, е да сме го чели и да познаваме сюжета и героите му. Всичко останало е безпредметно и загуба на време.