Б. Киров

Романе, няма начин една корпорация да сплотява едно общество - представяш ли си как всички граждани на САЩ пеят националния си химн с ръка на сърцето под знамето на Майкрософт, сплотени от патриотизъм към тази корпорация? Държавата, поне на теория, има две основни задължения - да осигури свободата и сигурността на гражданите си; корпорацията няма нито едно от тези две задължения - нейното предназначение е да увеличи печалбата на своите акционери и собственици. Непреодолим конфликт за гражданите между тези две основни цели на корпорацията и държавата.

Това никога няма за се случи - корпорациите да заменят държавите. Дори в далечно бъдеще да се формират мултикултурни държави, каквато днес е на път да се превърне САЩ, например, те няма да бъдат държави на корпорациите. Дори теоретично да си представим че се случи сливането на всички национални държави в една глобална държава - тя отново няма да бъде държавата на корпорациите. по простата причина че единствената цел на всяка корпорация е печалбата. Държавата няма такава цел. Противоречието корпорации - държава е много старо, то датира от 13-14 век, когато е забранен и унищожен Орденът на Рицарите на Храма (Тамплиерите) от Филип IV Хубави във Франция, защото по същество тамплиерите са първата мултинационална корпорация. И както е видно, досега никъде корпорациите не са заменили държавата.

Тамарините от този експеримент на Чен и Хаузер се оказали достатъчно кооперативни – типичният тамарин дърпал лоста в 40 процента от времето. Тогава Хаузер и Чен вдигнали залозите – те дресирали един тамарин винаги да дърпа лоста, т.е. той бил подставеното лице Алтруист; друг точно обратно – никога да не дърпа лоста – този играел ролята на Егоист Идиот. После пуснали двете „подставени лица” да си играят с другите. Алтруистът дърпал ли дърпал лоста, без да спира – той приличал на родител на разглезено дете, което му угажда във всичко. Другите тамарини му отговаряли първоначално, като дърпали лоста в 50 процента от случаите. Постепенно обаче скоростта им на взаимност спаднала до 30, по-ниско от средното. Егоиста Идиот междувременно бил наказан още по-жестоко. Най-сетне, след като тамарините установили окончателно репутацията на Алтруиста и Егоиста Идиот, експериментаторите ги пуснали в обща клетка с другите тамарини. Резултатът и в двата случая бил един и същ – другите просто се държали враждебно към тях, замеряли ги с боклуци, цупели им се и им обръщали гръб.

Според мен, ако искаме да направим тази тема интересна, не бива да се забиваме в самоцелни спорове за парите и ползата или вредата от тях, а да прочетем и коментираме повече подробности за същността на самия експеримент. Най-напред трябва да се каже, че другият учен, психоложката Лаура Сантос, изучава поведението в група; двамата с икономиста Чен съсредоточават интереса си върху ирационалното поведение в група, когато в размяната на "пари", маймуните започват да се държат хазартно, тоест да разменят помежду си стойност и пари, мъчейки се да получат повече, от това което са заработили; по същия начин се държат и хората на борсите, купувайки и продавайки акции, които надценяват или подценяват. Тогава в сила влизат емоциите и желанието да получиш повече от неговата реална стойност. Точно затова е и експериментът, за да се проучи това ирационално поведение, базирано върху емоции и лишено от логика, и по възможност да бъдат минимализирани вредите за пазарите от него. Ето още малко за Чен: Чен гордо нарича себе си поведенчески икономист, член на все по-голяма общност икономисти, чиито изследвания се пресичат с психологията, неврологията и еволюционната биология. Той започва работата си като студент в Харвард, в екип с Марк Хаузер, психолог. Маймуните с които двамата експериментират в Харвард са тамарини, а целта на двамата учени е била ги накарат да проявят загриженост една към друга. Двете маймуни били поставени една срещу друга в съседни клетки, всяка оборудвана с лост, който можел да пусне бяла ружа в клетката на другата маймуна. Единственият начин всяка една от маймуните да получи бяла ружа бил другата маймуна да изтегли своя лост. Това издърпване на лоста представлявал до известна степен акт на алтруизъм, или най-малко на стратегическо сътрудничество.

Лапландец, привет Турските самолети са Ф-16, те произвеждат по лиценз, значи пак ще са американски, но турско производство, ако се сбъдне прогнозата ти.

КГ, кажи нещо повече за този клип, откога е датирана тази музика, на какви инструменти се изпълнява и т.н.? Има ли някаква ритмична връзка с тактове в българските мелодии, кой я изпълнява?

Скуби, здравей цитирах примера не за друго, а отговорих на сириус, че дори такова нещо като чесън, което е съвсем елементарно да произвеждаш сам и имаш условия, според мен, просто е безмислено да докарваш през океана, и да ти излиза по-евтино. Затова му писах че ми се вижда сбъркано от икономическа гледна точка това. Ще ти кажа и друг пример - аз се занимавах с правене на детски книги, цветни и луксозни; още преди десетина години те се печатаха и правеха пак в Китай, излизаха по-евтино с транспорта, митата и данъците, и по-качествени от българските - при положение, че тук има внесени всички машини за това (много от тези машини пак са китайски) и квалифицирани работници. А че един работник вземал по-малко от български забрави - там заплата на работник е 800 долара, или около 1500 лева. Нещо в нашия пазарен и икономически модел не е точно както трябва, но аз не съм икономист - нека други по-компетентни от мен хора в този форум помогнат да изясним това, доколкото има връзка с темата за нацията, а не самоцелно.

Явно хората, които могат да изявят напълно своите 3 процента, отличаващи ги от маймуните, са наречени "гениални". Един от тях, Шекспир, ни е оставил страхотна метафора за отношението му към парите. Неговият герой, лихварят Шейлок, отдава пари на заем като иска в залог за заема от длъжника си Антонио човешка плът от областта около сърцето. Когато Антонио не може да му върне парите, Шейлок си иска залога, тоест плътта на Антонио.

Ако не разберем че точно тези 3 процента разлика в ДНК са най-ценното, което притежава човечеството, един ден Земята може да стане Планетата на Маймуните, дори и да се управлява от Изкуствен Интелект с по-големи възможности от човешкия мозък. Разликата е в трите процента.

В тази връзка, Сириус, американският учен е от китайски произход, млад икономист, който се интересува от лихвите и борсите. Експериментът му бил най-вече да потърси рационалното и ирационалното поведение при отношението към парите; установил, че маймуните (както и хората) реагират рационално при елементарното използване на парите като средство за добиване на храна и секс; не спестяват; реагират ирационално, когато става въпрос за рискови залози, подобни на хазартните - тоест, абсолютно същия модел, по който реагира и Хомо сапиенс.

Можем да повторим пътя на еволюцията в лабораторни условия с маймуни и да ги превърнем в човеци - експериментът е "труд - пари - удоволствие - човек". Шега.

Това не е в темата Скуби и не се опитвай да я затриеш, защото още една такава реплика и модератора ще има пълно право да й удари катинар за офтопик и спам. Въобще не обсъждам това, а ползите от това да имаме добре развита икономика, за да просперираме и се развиваме като нация.

Трябва най-напред да я проследим до самите й корени нашата история, не от времето на Аспарух, оттам назад има страшно много неизяснени и премълчавани съзнателно неща, да стигнем до първите си корени. И в това българските историци са в огромен дълг.

Бате Ваньо, почти изцяло погледа ни върху нещата се покрива. Съгласен съм, че устойчив икономически ръст за 20-на години от 3-5 % (а защо не и повече) наистина ще ни извади от позицията на най-бедна в ЕС страна и ще задържи младите хора тук. Повтарям пак твоята рецепта и си позволявам да добавя към нея няколко мои малки допълнения: политическа стабилност; благоприятен бизнес-климат (подкрепен от съответна нормативна база, която добавям трябва да се спазва стриктно с дейното участие и под погледа на държавата); електронно правителство и логично от това съкращаване на бюрократичния апарат (тука трябва много държавническа смелост някой да го направи, ще се вдигне голям вой); инвестиции, много по-големи от сегашните в образованието и иновациите; търсене и намиране на пазарни ниши във външните пазари за високо-технологични продукти от които да печелим като държава от висока принадена стойност. Всички тези неща, ако съумеем да ги постигнем в комплекс, наистина ще ни изведат на друга, много по-добра от днешната ни позиция като държава и нация. Перспективата ще изглежда по друг начин, и хоризонтите.

И виж парадокса - купуваме чесън от Китай, няма майтап, в супермаркетите съм купувал китайски чесън. Значи нещо при нас не е наред. В икономиката. Вместо да продаваме, купуваме, а като купуваш, винаги изнасяш национален капитал, и ставаш по-беден.

Ето, давам ти две страни със суверенитет и независимост, постигнали го по различен начин - Швейцария и Северна Корея. Кой суверенитет ни трябва, или да кажем иначе - е по-добър за гражданите на всяка от тези две държави. Или за да не съм толкова краен - кое дава на Германия най-голямата тежест в решаването на европейските политически въпроси? Нейната икономическа тежест, нищо друго. Но германците произвеждат и продават по цял свят своите конкурентно способни и висококачествени стоки, това им дава този ръст и тежест. Как са го постигнали, и защо - друг въпрос.

За едно и също говорим - икономика, армия, култура, суверенитет. Но за да имаш армия и култура и да постигнеш суверенитет, ти трябват пари, и то пари прим, принадена стойност, която си произвел, за да храниш и въоръжиш армия и да развиваш култура, те пък ще ти осигурят суверенитет. Ерго - в началото бяха Пари Прим, трябва да произвеждаш това нещо. Защото днес в света се конкурират много нации за правото си на живот и просперитет. Слабите ги изяждат.

Съгласен съм, и трябва винаги да имаме пред очите си тази основна цел, когато ги обсъждаме, дали те водят към нея. От тази гледна точка вече можем да се заемем да ги дискутираме конкретно. Онази прословута фраза, която преписват на Бил Клинтън, преди да спечели президентските избори през 1992, и с която ги печели като слоган: "Икономиката, глупако!" (казвал я всяка сутрин, когато се погледнел в огледалото, така твърди мълвата поне)

Понеже темата на тази дискусия е дали ще съществуваме като нация след 100 години, най-общо за себе си бих формулирал отговорът така: да, ще съществуваме и след 100 и след 200 и след 500, ако успеем да постигнем траен и устойчив икономически растеж, просперитет и богатство. Единственият начин една нация да се съхрани и да има бъдеще е да произвежда постоянно повече средства, отколкото харчи, да натрупва и да инвестира в бъдещето си и в растежа си. Ако не произвежда повече реални пари, от това което й е нужно за да живее и оцелява, естествено - която й да е нация няма бъдеще, тя ще продължава да губи суверенитет и да се свива, а в крайна сметка ще изчезне. Как да постигнем тази цел - да произвеждаме и печелим повече от това което харчим - е отворена тема за дискусия - но това е най-важната тема. Всичко останало е обсъждане на второстепенни неща. Не можем вечно да разчитаме, че някой ще ни дава. Защото безплатни обеди в този свят просто няма.

Не говоря за промишлено производство, въобще нямам предвид това. Всичко е стока - и туризма, и това да направиш някакъв архитектурен проект, ако щеш и труда на една фризьорка е стока, нейното производство е прически. Важното е да имаш какво да продаваш, да създаваш такива неща. Това че парите от петрола на ИСИС обаче не миришат малко ме съмнява, могат така да засмърдят, че да загубиш много повече отколкото си си си мислил че печелиш. Производство е всичко това, което можеш да произведеш и предложиш на пазара, и да продадеш. Туризмът си е страхотно производство на туристически услуги, но и там без рамо от държавата няма как да стане добре. Въобще обаче не мисля че този който произвежда печели най-малко от играта; китайците са залели пазара ни с техни стоки, те са си взели тяхната печалба, не коментирам малка или голяма, после тия стоки в затворения кръг на нашия пазар не правят никаква реална печалба за икономиката ни като цяло, те само се въртят от ръка на ръка, печелят тарикатите, които излъжат други тарикати, а последните - клиентите, но реално не печели държавата като цяло, а само се въртят едни пари от ръка на ръка. Китаецът си е взел неговото от нашата икономика, и си го влага в друга стока, ние въртим "оборот да става".

Оттук е основното блокиране пред истинския пазар - от възможността по съдебен път да се търси отговорност за некоректни търговци. Значи какво става - един производител на стока Х произвежда някакво количество, продаваемо на пазара; ако не може директно да си го продава, или няма собствена търговска мрежа, търси някаква борса или търговци, които да му продадат стоката; последните му казват (поне така беше в моята сфера) ОК, ще ти вземем стоката, обаче на "консигнация", защото сега не сме сигурни че ще я продадем и нямаме налични пари; добре, понеже всички търговци така казват, даваш си стоката на консигнация (това е отложено във времето плащане, търговеца продава, отчита ти продажбите); първоначално консигнацията беше 1 месец, после сроковете станаха безсрочни, накрая търговците решиха че въобще могат да не отчитат продажбите. Защо? Защото не мога да им сторя НИЩО по законен път; данъчните и полицията казват "това са си ваши взаимоотношения"; някои колеги осъдиха такива търговци; идва съдия изпълнителя и иска парите - търговецът му казва "нямам, но мога да ги изплатя на вноски"; подписва договор, започва и спира на втората вноска; край, нещата приключват там. Държавата просто е абдикирала.

Просто чиновниците по силата на самото си положение като такива, те не са собственици, не могат да бъдат добри производители и търговци. Един реален собственик трябва да е луд, за да краде от себе си; чиновникът пък обратно - за да не краде от ничието, или най-малко да ни си дава много зор да работи за него, той си е на фиксирано работно време и си взема заплата. Това за НЕК такива работи съм чувал, че направо не е истина, ама да не ни изтрият - те си живеят в някакъв техен рай, чиновниците от НЕК, друга реалност.

Другият вариант го играхме преди 26 години - не беше разпарчетосана, изцяло централизирана беше, и беше държавна. Мисля че се доказа 100 процента неефективна. Дори китайците вече не правят така - контролират "назначените" от партията капиталисти, но ги оставят като пчелички да носят мед в хазната. И им се получава. Китайска му работа. Други са избрали други начини, но според мен, що е държавно в икономиката, калпаво е - чиновника няма стимул да развива производство, той си е склонен към кражба или скатаване. Лично мнение.

Написах ви за определението на нация, в която е изпуснато пазар, но никой не репликира (сириус, докато пишех, ти си отговорил). За мен това е най-важното, и означава не просто място където се продава, а място, където се произвежда. Нямаш ли собствено производство като нация, свършен си като нация. Точно това прави от възрожденските еснафи горди българи, които искат собствена държава, те са производители и търговци, но най-напред производители. Преди десетина години ходих в Турция. Направи ми впечатление, че по магазините им преобладаваха местни стоки. Държавата им стимулира такава активност. Може да е ислямистка и неспазваща правата на човека и малцинставата тази държава, но това правителство се крепи най-вече върху икономическата си активност и стимулирането на местни производители. И е много просто - произвеждаш нещо качествено, което можеш да продадеш навън и най-вече на собствения си пазар, ти вече си инвеститор, защото вкарваш капитал и отвън в собствената си държава, след като си реализирал там продукцията си, с тези пари плащаш на работници, създаваш работни места, разширяваш се, плащаш осигуровки и т.н. - така могат да тръгнат само нещата. Но за това държавата трябва да застане твърдо зад собствените си предприемачи и да ги защитава по всякакъв начин, най-вече със закони, които се спазват. А не става, по ред причини.

Не бе, човек, не ми се иска да живея в такава България. Иначе съм тук.