Б. Киров

Този списък "Византис" нарича "обвинителните съгласителни документи, подписани от първенците българи"; обвинителни от гледна точка на османската власт, съгласителни за какво? "Византис" свързва тези документи с план за въстание, за да "не се повторят случките от 1867-ма", тези "случки" са преминаването на четите на Панайот и Тотю, както и опита да премине четата на Кулин. Значи са били "съгласителни" за българските "първенци" да се повторят тези събития, съгласителни за въстание. Другото, Ангел обходил 14 града, където е основавал комитети или е потягал старите такива на ВРО. Това е точно два месеца преди събранието; съгласителните документи, според мен, са били съгласието на комитетите в Българско да изпратят представители на събранието в Букурещ в началото на май, най-вероятно имената на делегатите от тези градове. Това обяснява защо са били необходими тези имена на Каравелов тайно от Левски, да знае кой ще дойде точно от Българско и съответно как би гласувал, нали затова е заверата в Сливен с втори делегат, осигурил на Каравелов 10 плюс гласа. Левски не вярвам да му е давал предварителен отчет кой ще прати в Букурещ. Това обяснява и отсъствието на Общи от списъка, той не е фигурирал там, не е бил сред определените за делегати. Защо обаче руският консул се появява веднага на местопрестъплението, никой друг консул? Според мен, защото е знаел какъв списък носи Кънчев. Връзката между руското консулство и Ангел е трябвало да бъде Обретенов като куриер на ВРО; нали там са пристигали броевете на в. "Свобода", откъдето са вземани от Обретенов тайно и разпространявани по комитетите на ВРО, той е бил свръзката. Ангел едва ли е можел да знае, че руското консулство служи за нелегален канал на Каравелов, а и да е знаел, едва ли би рискувал лично да ходи в консулството със списъка за Каравелов, за да не компрометира консула, в случай че го заловят с опасни документи там. Обретенов е имал връзка с консулството като читалищен деец, той е снабдявал читалището с литература и периодика, легално разрешена във вилаета, имал е лице да влиза там. Свръзката на Ангел, Обретенов, е бил арестуван, и вероятно тогава той е взел решение на своя глава да премине с нередовни документи във Влашко и да занесе списъка лично на Каравелов, план Б, защото план А се е провалил с ареста на Обретенов. Този, който е искал списъка на Кънчев да не стигне до Каравелов, трябва да е била османската полиция, според мен, те на всяка цена са искали да предотвратят въстание в земите, населявани от българи. Единственият, който е бил в състояние да им помогне с информация при тази моя хипотеза, е бил Обретенов, куриерът между Ловеч и Букурещ. През него е минавала връзката, и той е имал поглед както към ВРО, така и към БРЦК в Букурещ, той е вземал нелегалния "Свобода" от руското консулство, това е отразено в писмата.

Обретенов разказва в спомените си, че в деня на смъртта на Кънчев /5-ти март/ под прозореца на килията дошъл брат му Ангел и уж си тананикал някаква песничка му съобщил за самоубийството на Ангел Кънчев; веднага след това извикали Обретенов на разпит, на който присъствал и Петраки Златев, и Златев му задавал само един въпрос, познава ли Кънчев? Тук Обретенов заема геройска поза в мемоарите си и казал, че не познава никакъв Кънчев, след което Златев побеснял от яд. На 4-ти март, ден след пристигането му и ден преди смъртта му, Кънчев се е отбил при баба Тонка, това пак го разказва Обретенов. И се тюхка, че Кънчев не й потърсил помощта да го прехвърли с лодкарите през Дунав нелегално, а и че той, Обретенов, ако бил на свобода, щял да му помогне за документите, и че в града имало и други хора "посветени в делото", но Кънчев не ги знаел. Обретенов ги знаел, ама Кънчев, който им основал комитета не. Кънчев след тази среща с баба Тонка отива да нощува у Чорапчиев и точно в този отрязък от време се е обърнал към Никола Живков и другите двама, единият от които е шурей на Ведър. Това са хора от стария ТБЦК, значи Кънчев е имал по-голямо доверие на тях, отколкото на аверите от ЧРК, който лично е основал. По същото време, Иларион Драгостинов, секретар на читалище "Зора" не е бил арестуван, но Кънчев не го е търсил за помощ, а Иларион е определения делегат за събранието. Кънчев е потърсил Никола Живков, за когото Обретенов и дума не споменава, а сочи като помощник за пропуска някакъв чиновник от паспортния отдел, което е поредната му лъжа. Според мен Обретенов е научил за идването на Кънчев от баба Тонка или от брат си, който му е изпял под прозореца на килията за смъртта на Кънчев на следния ден. Моето мнение е, че списъците са били за Каравелов. Индикация за това е, че в редакцията на "Свобода" са знаели за тях и веднага се реагирали на написаното във "Византис" /глупава реакция, според мен/, че видите ли, намерихте някакви списъци, ама ние така добре сме ги зашифровали с букви и цифри, че не можете да ги разчетете. Относно "буквите и цифрите" - след посещението на Теофан Райнов и Райчо Попов през 1869-та при Бакунин и Мацини, Бакунин дава на двамата видни представители на ТБЦК нов шифър, много по-усъвършенстван от този, който е ползвал Касабов преди това; при Бакунин с рекомендация ги изпраща Каравелов, а връзката между Каравелов и Бакунин е била Начаев, на когото българите осигуряват нелегално преминаване през Влашко от Одеса към Западна Европа; Бакунин е бил ментор на Начаев и очевидно се е чувствал задължен да се отплати на българите, той им дава препоръка и за среща с Мацини. Новият шифър на ТБЦК е бил с латински букви и цифри и е бил ползван от нелегалните руски нихилисти, за това споменава в статията си Илиев. Че Каравелов към края на 1869, след тази паметна среща на Теофан и Райчо с Бакунин и Мацини, е получил карт бланш в ТБЦК /вече наричан Млада България по подобие на Млада Италия/ свидетелства донесението на руския консул в Букурещ по онова време Офенберг: https://www.academia.edu/45605563/Иван_Касабов_като_теоретик_на_възрожденския_политически_национализъм_История_1996_кн_1#loswp-work-container След 1869 Касабов е шкартиран от ТБЦК, Млада България и БРЦК /вероятно заради антируските му публични изяви/, а новата звезда там става Каравелов. И започва "отстрел" на старите кадри на Касабов, като Георги Живков. Накратко, според мен, списъкът е бил предназначен за Каравелов, но за него е бил известен и руският консул в Русе, за да се появи веднага до тялото на самоубития Кънчев, почти едновременно с валията, който, предполагам, също е бил известен за този списък, но от друго място. Само като вметка, в предишния ми пост съм изпуснал още едно идване на Кънчев в Русе, на 11 януари, отразено също в протоколите на Обретенов, защото тогава им е взел 10 лири, такива неща Обретенов помни точно... С това идванията на Кънчев в Русе, след като преминава от Влашко, стават 5 /пет!!/ за 6 месеца, твърде много и чести, според мен, за да са случайни, моето мнение е, че той се е отчитал пред някой регулярно в Русе.

Ангел пише писмото до Обретенов, че е стигнал в Ловеч и чака идването на Левски, като го е датирал от септември, но Драсов е написал писмо за пристигането на Ангел в Ловеч до Д.Попов, датирано 27 август 1871, и Страшимиров е отбелязал противоречието и че вероятно писмото на Драсов е посочило точната дата на пристигането на Кънчев в Ловеч. Но, преди да дойде в Ловеч, Кънчев е стоял известно време в Русе, и, по думите на Обретенов, прекарвал повечето от времето си там в читалището; по същото време секретар на читалището е бил Иларион Драгостинов, а "читалищен слуга" или домакин - Обретенов, като цялата група на Обретенов е гравитирала около читалището. Този престой е бил в първата половина на август, някъде до 24-ти 25-ти август 1871, за да сигнализира идването на Кънчев в Ловеч на 27-ми Драсов. Според мен, още тогава, Кънчев е разказал най-малко на Обретенов всичко за мисията си на апостол, изпращан от Букурещ, както и за работата си по проектоустава с Каравелов; тогава му е дадена и "портативната печатница" дар за Левски от Тома Кърджиев, значи и Кърджиев е бил посветен къде отива Кънчев и с кой ще се среща в Ловеч. После, след пристигането му в Ловеч, с писмо до Обретенов, Кънчев го осведомява, че вече е в Ловеч и му пише, че Левски го няма там, но след като дойде ще уведомява за всичко Обретенов. Следващото идване на Кънчев в Русе е било на 10 декември 1871 или малко преди това, защото от тази дата е първият им протокол, учредителния за ЧРК. Това идване, според мен, съвпада със завръщането на Кънчев от Букурещ, където е получил инструкции за въстанието, за което пише и "Византис"; "Византис" са били осведомени за неговото повторно ходене до Букурещ и то е било с пълномощие на Левски и Ловеч, защото Драсов в писмо съобщава по същото време, че очакват Кънчев да се завърне от Влашко. При това негово идване, щом вече знаем, че при предишното му е споделил всичко с Обретенов и хората от Зора, Кънчев трябва да им е разказал и за мисията му в Букурещ. След това Кънчев се появява за трети път в Русе на 11 февруари, два дни преди идването на Пенев, иска им пари, и пак стои няколко дни, съвсем достатъчни му да се засече с Пенев в Русе. Те свикват извънредно заседание на 15-ти февруари и решават да убият Пенев дори и без знанието на Ловеч /Левски/, не знаем дали Кънчев е бил още в Русе по това време. И Обретенов във всичките си спомени твърди, че са убили Пенев още на другия ден, 16-ти февруари, но го убиват чак на 1-ви март 1872, и както "Византис" твърди, едва след като Ернест ефенди заминава за Букурещ, преди това очевидно не са успели да се доберат до Пенев. Ангел Кънчев отново се появява в Русе на 3-ти март 1872, този път със списъците на видни хора от 14 града, "Византис" за да го твърдят, значи полицията ги е разчела. Тези списъци са били шифровани с метода на ТБЦК, което е интригуващо; ако са били за Каравелов, щяха да бъдат шифровани с "рязана книга" или "скара" с която са кореспондирали Ловеч и Букурещ; пък и Левски твърди, че не изпращал Ангел в Букурещ; значи, според мен, списъците са били предназначени за бивши членове на ТБЦК, а такива са били групата в Плоещ, но и Одеското настоятелство се е ползвало с този шифър; в тази връзка прави впечатление бързата реакция на руския консул, който се появява едновременно с валията на мястото на самоубийството на Ангел; както и враждебното отношение на валията към този консул, "Византис" пишат за това; "Византис" натрапват "руската връзка", като свързват смъртта на Ангел с тази на Христо Георгиев, водач на Добродетелната дружина в Букурещ, както и заместват идването на Ангел от Сърбия с идване от Русия, но при презумпция, че "Византис" са финансирани от османската полиция вестник, тази връзка с Русия може да е съзнателна полицейска дезинформация, за да предотврати реална по-голяма намеса на Русия, полицейска игра. Кой е имал интерес да издаде Ангел? Според мен, тези които са били в списъците - ако там са фигурирали не фиигури от революционното движение, а богати българи от тези градове, които да бъдат изнудвани за пари, като например Петраки Златев и Стефан Карагьозов, естествено е тези нотабили да си били най-заинтересовани техния списък да не иде по предназначение и да са видели сметката на приносителя му. Другата възможност е Обретенов да е пропял още на първия ден от ареста му, ако е бил притиснат от полицията с неопровержими доказателства, че е убиец и да е изтъргувал своя живот с този на Ангел. За всичко това "Византис" пише чак на 17 март, когато вече е имал пълна информация за Ангел Кънчев, поне толкова, колкото са му отпуснали от полицията.

Касабов го изключвам от действащите лица на политическата сцена по това време - той се оттегля от работата в комитета още в края на 1869-та, в края на 1870-та, когато се завихря скандала около Георги Живков с дописката в "Свобода", Касабов вече се занимава само с адвокатска дейност в Букурещ; в същия брой от декември 1870-та, в който се води полемиката за Г.Живков, има публикувано едно малко каренце в "Свобода", рекламиращо Иван Касабов като адвокат... Много логично и всъщност, според мен, единствената възможност е, цялата информация на "Византис" да е била предоставена от полицията, а не обратното. Така нещата си идват на място, защото кореспондент на "Византис" във Влашко не би могъл да следи движението на Кънчев в Българско, а то е очертано много точно - не само обиколката му в 14 български града, но и повторното му минаване през Русе за Букурещ, както и ходенето му с Левски в Цариград. Това не може да стане, проследяването в Българско, от позициониран във Влашко кореспондент, някой трябва да му е дал сведенията за движението на Кънчев след първото му идване в Русчук и Ловеч, а този "някой" няма да е кой друг, освен полицията. В статията за "Византис" беше акцентирано на връзката на собственика на "Византис" с Али паша, менторът на Мидхат и Ахмед Расим паша, както и финансирането ежемесечно от министъра на османската полиция. За какво да финансирам един вестник, ако съм шеф на цялата полиция, освен ако не ми даде този вестник възможност да публикувам контролирана информация от мен в него?! Не виждам никаква друга причина държавния бюджет и полицейското ведомство да е давало ежемесечно пари на вестник собственост на етнически грък в Цариград. Само да припомня, Мидхат паша и Ахмед Расим паша са роднини, чрез брак на техни деца, а и двамата са младоосманци и реформатори, какъвто е бил и Али паша. От своя страна именно Али паша, Великият везир, е създателят на т.н. Черен кабинет на Манол Иванов, в който е работел и Теофан Райнов - спорд д-р Миркович, също сътрудник на Манол Иванов, този "кабинет" е успял да присвои около 40 000 златни лири, което по днешни суми е около 30 млн. евра. За да имат поглед върху движението на Ангел Кънчев и преди да влезе в България, и за неговото движение вътре в България, османската полиция, които са подхвърлили информацията на "Византис", е трябвало да имат "къртица" вътре във ВРО и едновременно навън в БРЦК, а като най-добър кандидат за такава "къртица" аз лично виждам Обретенов с неговата близост до Кънчев и погледа му към БРЦК като куриер. По отношение на шифъра "Византис" не е написал нищо, вижте пак техния текст, за шифъра са се "изпуснали" от "Свобода" на принципа "гузен негонен бяга", вижте пак и техния текст. Разбира се, че са го разчели без проблем, според мен, шифъра на ТБЦК е бил отдавна разбит от османската полиция, за да го замени Левски изцяло с новия шифър на ВРО, Левски е ползвал в началото /1869/ шифъра, даден му от Касабов, и отрано е рабрал, че е бита карта този шифър, той е елементарен.

Засега само следваме фактите, като ги освобождаваме от клишетата, фактите сами ще ни доведат до цялата история. Специален анализ заслужава публикацията на Византис, той не е гръцки вестник, както го спрягат в някои публикации, а османски вестник списван на гръцки в Цариград. „Византис“ беше един от най-уважаваните вестници в столицата на Османската империя. Собственикът, главен редактор и издател на вестник.„Византис“ беше Димитриос Ксенис. Вестникът излизаше два пъти седмично, което беше свързано с графика на пристигане в Константинопол на австрийски и френски параходи, носещи новини от Европа. От други гръцки столични вестници „Byzantis“се отличаваше с умерените си възгледи и избягваше участието си в политически битки. Д. Ксенис беше не просто изключителен журналист, но и един от най-влиятелни хора в столицата: той имаше обширни връзки сред най-високопоставените османски сановници, по-специално, ползваше се с покровителството на реформаторския велик везир Али паша до смъртта му през 1871 г., както и на министъра на полицията Хусни паша, от който получавал редовни месечни плащания финансова помощ. Ксенис беше в близки отношения с Константинополската патриаршия и неговия вестник пое курс към църковно-административни реформи. Още един от факторите, които определиха курса на вестника, беше тясната му връзка с руската мисия (от 1867 г. посолството). В същото време Ксенис, родом от Йонийските острови, имаше и британски гражданство, а от 1864 г., когато островите стават част от Гърция, и гръцко. През втората половина на 1860-те - началото на 1870-те, Д. Ксенис и неговият вестник се утвърдиха като гласове на настроенията онази част от константинополските гърци, които вярваха в поддържането на мира между православните народи и смяташе политиката на постепенни отстъпки към българите за неизбежна и оптимална." Great Eastern Crisis of 1875–1878 covered by the Constantinople newspaper «Βυζαντίς» (“Byzantis”), Olga E.PETRUNINA Информацията в него за Кънчев е убийствено точна: - Първо, това че е виенски възпитаник не е лъжа, Табор по онова време е в Австро-Унгария. - Второ "отишъл в Русия, където стоял няколко месеца", ако се замести с "отишъл в Сърбия, където стоял няколко месеца" е самата истина за треакторията на Кънчев, от Табор той отива в Белград, където стои няколко месеца - Трето "и отпосле дойде при тукашния Български комитет, отгдето се изпрати в България като aпостол" лично на мен ми говори, че османската власт е имала добре закопана "къртица" във Влашко, защото преди да се изпрати за апостол /и това е вярно и го знаят!!/, Кънчев минава през Влашко, а кореспондента на Византис е бил там, същият е пар екселанс шпионин и то кадърен, и е бил наясно с делегираната роля на Кънчев като апостол в Българско и всичко в донесението му е достоверно - Четвърто - "Пpеди три месеца се завърна тука и пак се изпрати в България като имал със себе си бунтовнически прокламации и плана на въстанието. Той обходил четиринадесет rрадове в България и оттам отишъл в Цариград, а отпосле се завърнал в Гaбpово, отгдето слязъл в Русе, за да премине отсам." Това напълно покрива предположението на проф. Митев, че в началото на декември 1871 Кънчев е успял да изпълни мисията си в Букурещ, за това свидетелства и писмо на Иван Драсов от началото на декември, в което пише, че очакват Кънчев да се върне от Букурещ; през цялото време кореспондентът на Византис е бил наясно за движението на Кънчев и за неговата мисия. Защото, уточнява той "и пак се изпрати в България като имал със себе си бунтовнически прокламации и плана на въстанието". Османската "къртица" е следяла отблизо абсолютно всичко и това е отразено във Византис. - Пето - изброили са градовете, в които Кънчев е обикалял, 14, и са фиксирали ходенето му в Цариград, което е факт, и съм сигурен, че бройката отговаря на реално обиколените от Кънчев градове. Ерго, наясно са били и какво има в списъка, а заяждането на "Свобода", че не могат да го прочетат е смехотворно като отговор на инатливо дете, което тропа с краче, но признава за белята, заловения списък у Кънчев. Това на първо четене.

Не мисля, че Левски му е казал да използва това име, както споменах, Левски е минавал през Търново и преди да основе комитета в Ловеч, а там член на комитета на ТБЦК е бил Стефан Карагьозов. Левски идва за първата си обиколка като пълномощник на Българско общество с техни прокламации, Българско общество са наследник на ТБЦК, самият Касабов определя Левски като най-способния им агент. Да накара Големия да използва името на един от членовете на ТБЦК в Търново е равносилно да му каже да разплете цялата им мрежа, между които е имало приятели и съмишленици и на Левски - Никола и Георги Живкови в Русе, например. Когато е минавал през Русе през 1869-та, Левски иска гаранция от Никола Живков там за тескере, Никола Живков издава пропуск на Ангел за корабчето минаващо Дунава за Гюргево. Акцията с оплюването на Георги Живков във вестник Свобода и натопяването му пред полицията като дописник на Свобода също не е изолирана, имало е целенасочено отстрелване на членове на ТБЦК, в писмото на Големия има намек за това, той пише на Обретенов, че по преди го мислел за принадлежащ към "старите", но Велко Абаджиев /член на ТБЦК/ му го препоръчал като "млад". Големия се е карал и със Стоил Попов: https://bg.wikipedia.org/wiki/Стоил_Попов_(революционер) много близък приятел на Левски и също един от членовете на ТБЦК в Русе. В едно от писмата си Левски се сърди на Каравелов, че дели хората на "стари" и "млади" и препоръчва да му предадат да не прави това повече. Явно препоръката му, както тези да не го вика чрез вестника си, не са били чути от Каравелов и е имало своеобразен отстрел на старите дейци на ТБЦК и подмяната им с млади кариеристи от типа на Обретенов и Олимпи Панов, лично предани на "вожда" в Букурещ. Нещо друго изключително интересно за Ангел Кънчев: Това е от статията за Русенския ЧРК в Известия на Русенския музей от 1966, линк към която постнах по-горе, а това: „Бyкуpeщ, 17 мapтa 1872. Уловeният млад самоубиец бълrарин се именува Ангел Генчев, на 25-годишна възраст, който се е възпитавал във Bиена и имал най-добро обхождение и вънкашна привлекателност. Две години след завръщанието си от Виена, той отишел в Русия, дето стоял няколко месеца и отпосле дойде при тукашния Български комитет, отгдето се изпрати в България като aпостол. Пpеди три месеца се завърна тука и пак се изпрати в България като имал със себе си бунтовнически прокламации и плана на въстанието. Той обходил четиринадесет rрадове в България и оттам отишшъл в Цариград, а отпосле се завърнал в Гaбpово, отгдето слязъл в Русе, за да премине отсам. На Русчушката скеля полицаите му поискали пашапорта. Младият се престорил,че го изважда из джоба си и отпосле рекъл,че го забравил в писалището на пашапортите. Тогаз чиновникът Али eфeнди заповядал, щото младия да се придружи до писалището от един джандармин. По пътя младият извадил един револвер, с когото потеглил върху заптието, но оръжието като не могло да хване, той се отчаял и като го отправил в устата си, гръмнал и разбил лоба си. Тялото му се пренеса на часа в правителственото седалище, гдето като станаха потребните издирвания, намериха се отгоре му обвинителните съгласителни документи, за които ви явих в последнето си писмо и които носели подписите на първенците българи. Главният управител Ахмед Расим паша показа голяма деятелност в тоя случай и от това дойде почти в спор с един консул, с когото сношенията му и до сега са студени. (Колкото и да не знаем дали това приключение е подействувало на някого от консулите или не, но не се е случвало таквоз нещо, което да произведе спор и студенина. Редакцията). Говори се, че след тия случки в Русчук, Високата порта нaпpавила чрез телеграфа някакви питания към румънското правителство, относително до последните български движения и му привличало вниманието, за да не допусне да се повторят пак в Румъния случките на 1867. Най-любопитно е това,че мeстният пeчат нито дума не е споменал за тия случки. Вий наистина знаете, че Българският централен комитет е тука и че от него се управляват политическите и черковни, називаеми работи. Началникът на Българското народно дружество беше умрелият миналата седмица Христо Георгиу, който в последните времена си промени името на Георгиев. Този человек беше преданият орган на Ceвeр. Нему се даваха чрез тукашния консул тамкашните наставления и до него се изпращаха парите от Русия. В последните вpемена даже той беше приел от станцията на железния път, четири сандъка злато, на което стойността беше 50 000 наполеона, изпратени от Одеса за бъдещите нужди на България. Покойният беше най-големият мушиерин в Румъния, а всичките здания, които той държеше с наем бяха крайдунавски, за да послужат като точка за излизание, както стана през 1867. A близо до реката беше купил разни гори за същата цел. Той беше поверил надзирателството на сичките тези здания и гори на един предан нему българин. Покойният Георгиев беше неучен, без възпитание, познаваше малко елински и беше непримирим враг на елинизма. След смъртта си той не остави никаква симпатия нито към самите българи, по причина на неговия деспотичен и насилствен хаpaктep и по лошото си обхождение със своите еднородци. Един ден като се попитал от едного от местните първенци за неотклонимото му обхождение към някои от еднородните си търговци, отговорил следующето ,,Тъй трябва человек да употреблява българите. Българин съм и не ме е срам да го кажа. Ний сме дебели человеци.“ Покойният се ласкаеше с надеждата, че ще стане княз на България, според високото обещание, което имаше, но за зла чест, щом се извести за случката в Русчук и като познаваше, че от намерените документи ще се открият плановете му от страна на императорското правителство, до толкова се смути, щото се удари в часа от един гръмоносен удар от дамла и издъхна. Аз ви писах, че тукашният руски консул, като се извести за смъртта му, дойде сам с писаря си и запечата писалището му, но на третия ден, когато дойде братът на покойния от Галац, гдето живее, paзпечата писалището и прибра всичко като законен наследник. Съвременно издаде циркуляр в пияцата, че кантората следва делата си под имато Христо и Евлоги Георгиев. Някакъв завет на покойния не се намери и не стана никакво изписвание на имотите му, по причина, че няма други наследници. Г-н Геров, руският консул в Пловдив, беше дошъл тука, за да се споразумее върху това с покойния и замина за Русия“ (в-к Дунав, VIII, N: 663, 29 март 1872.) https://bgrech.eu/archiv-bg/godina-2024-xxx/broy-1-2-2024/ezikoviat-obraz-na-prestupnostta-ot-vuzrazdaneto-do-dnes е цялата статия на "Дунав", цитираща казионния османски вестник "Византис". Първото, което се набива в очи е, че статията на Византис едно към едно се покрива с донесението писано на ръка, което беше публикувано само като снимка в интервюто с Виктор Комбов за намерените документи у Кънчев, изпратени до Великия Везир, само че донесението беше написано на френски върху номерирани страници, от които успях да разчета само първите 2-3 реда, поради лошото качество на фотографията... Второто, което е по-интересно е, че Византис твърди, че у Кънчев са били открити списъци с влиятелни хора от 14 града! Третото, още по-интересно е, че вестник Свобода в 44 бр., опровергавайки написаното във Византис, пише до главния редактор на в.Дунав: „уж Христо Георгиев умрял за това, защото се убил Ангел Кънчев, т.е. че те са работили заедно и че у Ангела намерили някои си записки, които компрометират Христа Георгиева. Как не ви е срам да говорите в един официален вестник такива глупости! Ние не сме из числото на вашите валийски чиновници, но знаем твърде добре, че у Ангела не се е намерило нищо повече, освен един портфейл (из който нищо не можете да извлечете, защото всичкото, що е написано в него, писано е с цифри и знакове, един револвер и една паралия (шапка). Нашето известие не е официално, но то е верно“. Значи, все пак, Ангел е носел списък. Но... "защото всичкото, що е написано в него, писано е с цифри и знакове", османските власти не могат да разчетат... Да, но Левски твърди, че не е пращал Ангел отсреща, а е очевидно, че Ангел се е опитал да премине във Влашко, носейки списък с "цифри и знакове", за който в Свобода са знаели. Дали "любовницата" на Ангел в Букурещ, за която споменава Левски, не е бил/а... Любен Каравелов, на когото Ангел е носел този списък с "цифри и знакове" от 14 града? Прави впечатление добрата осведоменост на Византис, Ангел наистина е минавал за кратко с Левски през Цариград, където са били гости на д-р Стамболски, член на Тайната дружина на верните приятели /масони/ един от основателите на която е и Стоил Попов, за когото писах по-горе.

Нямам я книгата на Касабов пред мен, но намерих цитиране на нея в статия на И.Илиев, където Касабов посочва конкретно с имената им членовете на ТБЦК в Търново: «Поверително Писмо Централний Тайн Българский Комитет, след съобщението което прие от лицата № 1160, 3830, и 1712 които предварително, като частни лица, имали разговор със лицата № 151 420 и 5180, съгласно със съдържанието на 3–й 6–й 7–й член от основното си законоположение, определява гореречените три лица и лицата № 11 173 и 3120 за Комисия, която да ся яви от страната на Комитета на помянатите две лица, да влези в сношение с тях, както и да ги призове и приеми в състава на Комитета, според озаконената форма, като Негови действителни членове и членове кореспонденти»(12). Не ни се отдаде да установим по почерка автора на писмото. То носи печат с надпис: «Таин Централен Български Комитет», а по средата има изобразен лъв с корона. «Поверителното писмо» е публикувано в спомените и на П. Кисимов(13) и на Ив. Касабов(14), като и двамата го коментират. Пръв публикува и коментира «писмото» П. Кисимов: «И това писмо не носи никаква дата. Дали Комитета не е правил от предосторожност това опущение, остава да се предполага. Времето на деятелността му е в год. 1866–67, следователно, датата на горното писмо може да се положи в това временно разстояние. В книжата на покойния Ив. Грудов като не се намери никакъв ключ на шифъра, не може сега да се знаят имената на поменуваните в него лица, и тая непълнота мъчно може да се изправи. През пролетта на 1867 дохождаха в Букурещ нарочно да търсят Тайния бълг. комитет и да му дадат помощите си от Одеса известните бълг. патриоти, Рашеев и Тошков, както мнозина и от България. Сега мъчно може да се установи, кои са означените горе лица дошли в Букурещ, за да влязат в сношение с Комитета»(15). От цитирания текст е видно, че П. Кисимов се колебае както за датировката на писмото, така и за неговата дешифровка. Една от възможностите, които предлага е, че то е написано в началото на април 1867 г., когато Н. Тошков и В. Рашеев са в Букурещ и влизат във връзка с ТЦБК. Ив. Касабов е доста по-категоричен при коментара на писмото. Според неговия спомен той собственоръчно написал и предал писмото на Кънчо Кесарев, след като последният бил приет в редовете на Комитета, а цифрите отговарят на следните лица: 1160 е Стефан Карагьозов, 3830 е хаджи Досю, 1712 е хаджи Славчо, 151 420 е Георги Момчов, 5180 е Георги Живков, 11 173 е Атанас Андреев и 3120 е К. Кесарев. Ако приемем твърдението на Ив. Касабов за вярно, то описаните в писмото събития изглеждат по следния начин: Ст. Карагьозов, хаджи Досю и хаджи Славчо имат предварителен разговор с Георги Момчов и Георги Живков за привличане в редиците на ТЦБК. Те съобщават за тези разговори на Централния комитет, който ги упълномощава заедно с Ат. Андреев и К. Кесарев да съставят комисия, която да приеме «според узаконената форма» Г. Живков и Г. Момчов. По този начин комитетът в Търново щял да се увеличи до седем члена, т. е. необходимата бройка за «саставяние на Тайний съзаклят. центр. комитет в Търново». Именно за съставянето на този комитет, Ив. Касабов дава «Поверителното писмо» на Г. Момчев(16)." https://www.electronic-library.org/articles/Article_0160.html Илиев по-натам в статията си оспорва достоверността на написаното от Касабов в частта, че новите членове за попълване бройката до 7 в търновския комитет на ТБЦК са били Г.Живков и Г.Момчев, но не оспорва, че Стефан Карагьозов е бил вече член на комитета на ТБЦК. Това за мен е голяма изненада - действието се развива в началото на 1867 и същият Ст.Карагьозов, с чието име ще се подписва Големия 5 години по-късно е от първите членове на ТБЦК. Което на практика означава, че Големия надписвайки писмата си до Обретенов с името на Карагьозов като свой псевдоним директно е насочил османската полиция да го разследва като член на ТБЦК. Левски минавайки през Търново и имайки контакти със Стефан Карагьозов, не може да не е знаел, че това лице е от учредителите на ТБЦК в Търново, защото Левски в първите си две обиколки носи прокламации на същия ТБЦК в Букурещ, т.е. двамата са принадлежали към една и съща организация. Дали Големия е бил подведен от Обретенов да сложи това име като свой псевдоним, можем да гадаем, но факт е, че в кореспонденцията между тях двамата след събранието в Букурещ, Големия започва да се подписва със "Стефан Карагьозов", а Обретенов с "Петраки Златев", те така са надписвали и отвън пликовете на писмата...

Според мен им е бил достатъчен само главатарят, една тайна поверена на повече от един вече не е тайна. Главатарят им е осигурявал всичко необходимо като информация, но оставането му в Русе по време на събранието в Букурещ е щяло да го направи безполезен като информатор. Затова Обретенов е направил тези граничещи с авантюра ходове да ходи до Търново да иска да го изпратят като втори делегат и въпреки отказа оттам да отиде на своя глава. Определянето, налагането, на Иларион като делегат е много интересен въпрос. По това време Георги Живков вече не е бил в Русе, напуснал след клеветите по негов адрес от Обретенов във в.Свобода, а вероятно и съответните клевети пред полицията, че е кореспондент на същия забранен вестник /френският консул му казал да бяга във Влашко, за да не го арестуват властите/. Но комитетът си е функционирал, според мен, и най-вероятно ролята на Живков е изпълнявал брат му, Никола Живков, откъдето получава пропуск за корабчето Ангел. Изобщо игнорирането на комитетите на ТБЦК от българската историография, според мен, е груба грешка от самоцензура. Като се замислим, какви са били комитетите в Плоещ, в Турну Мъгуреле или в Гюргево - те са си пар екселанс старите комитети на ТБЦК, макар и в ново облекло на БРЦК, те не са комитети на ВРО, създадени от Левски. Такъв е бил и този в Русе, създаден още през 1866 и активиран отново през 1868 и 1869-та от Георги Живков. Четите на Панайот Хитов, Филип Тотю, Хаджи Димитър и Караджата са пращани от ТБЦК, но нали не беше идеологически политкоректно да се изтъква това, което си върви по инерция и досега, щото "кат Русия няма друга на света"... Та в комитета на ТБЦК са членували личности като Никола и Георги Живкови, Петър Арнаудов /бащата на академика, придружавал случайно, ама съвсем случайно, Кънчев при влизането му в Русе, дори набедения за предател Чорапчиев, Стоил Попов, с който Големия е имал скандал, заради отказа му да сътрудничи на ВРО/ и т.н. Драган Цанков, който в тези години е бил дясна ръка на Мидхат също е бил в заверата и е поддържал контакти със същите хора, а повечето от тях са били масони, както и онези в Плоещ и Букурещ. Читалище Зора е прикрита форма на масонска организация от типа на карбонарската, нали Мацини точно това е съветвал Райчо и Теофан през 1869, да отварят читалища, в които се пропагандират идеи за въстание. Генезисът на ТБЦК е масонски, той възниква като "свещен съюз" на румънски и български масони. Самият Левски тръгва на първата си обиколка от читалище "Братска любов" в Букурещ /създадено като прикритие на ТБЦК/, снабден с пари от Димитър Ценович, в ролята му на мисионер на ТБЦК. Обретенов се появява през 1871 юни като амбициозно парвеню, отцепило се от вече съществуващия комитет на ТБЦК и, като всяко амбициозно парвеню, е бил готов на всичко, за да върви нагоре. Писмото на Големия му е било като спусната стълба към върха на революционната организация ВРО и БРЦК. Отиването му в Букурещ има един много голям успех лично за него и за изпратилите го там - той се е добрал до шифъра на Левски, вече е можел да чете тайните неща в писмата на ВРО, дотогава почти година е бил на сухо, само техническо лице, през което е преминавала пощата. Цената му се е вдигнала рязко от този факт, променила е статута му. Не случайно в следващите въстания в един момент Русе е бил определен като централен комитет за Българско. "Съгласно статията по-горе, Кънчев крайна нужда го пратила в Белград, но пък не бързал да се прибере, два месеца останал и очевидно някой го хранил и му осигурил подслон. Хем нямал пари, хем му дали две жълтици, хем пък и два месеца си го отглеждали... После, въпреки нуждата, намира за пътни да отиде при Данаил Попов, като капак през Букурещ и Гюргево минал. Ам и децата не са такива наивници да се вържат на такива приказки, надали и Обретенов се е вързал, бил е изключително хитър, прозрял е нещо и е разпитвал, разпитвал Кънчев, все в читалището седели. След смъртта му пък влезнал в обувките му, зор да се добере до Левски..." Авторката, тя е патриот на Русе, е пропуснала един най-важен факт от престоя на Кънчев в Белград - съавторството за проекто-устава с Каравелов, това е била същността на "мисията" му.

Според мен не му е казал, така е бил задължен и според Наредата, Левски е кореспондирал индивидуално с всеки от куриерите и председателите, той е знаел всички, но те не са познавали другите - системата със "скарите" също е била така направена, има един ключ в Левски и един у председателя или куриера, този ключ-"скара" е само между двамата, с друг председател или куриер ключът е друг и отново едната му част е у Левски, а другата в съответния кореспондент; при провал на такава двустранна връзка, останалата част от мрежата остава невредима. В шифъра на ТБЦК ключът е бил универсален за всички кореспонденти, системата там е била отделните букви да се заместват с цифри, но при еднократно разчитане на един текст, вече се е компрометирал целия шифър. Затова са започнали да използват и допълнително симпатично мастило, за да крият шифрования текст под друг безобиден, но и това е било слаба защита в случай, че се установи как се активира такъв вид мастило. Тома Кърджиев е бил също професионален словослагател като Пенев и вероятно той е препоръчал Пенев на Обретенов, а Обретенов е препоръчал Пенев на Каравелов. При убийството на Пенев, Обретенов е накарал Кърджиев и Икономов да извършат деянието, а той е бил нещо като свидетел, поне така пише той. Един вид Кърджиев е изкупил грешката си за препоръката... като в мафията. После Обретенов лъже Големия, че Ради Иванов е "приключил живота на шпионина" и може това да е била препоръката му за втори куриер пред началника на тайната полиция на Левски, решително "наше" момче. Кърджиев, според тази статия, вероятно е снабдил Кънчев с портативна печатница, всъщност набор от откраднати оловни шрифтове, с която после Левски си е печатил фалшиви тескерета и заплашителни писма: https://utroruse.com/article/739938/ И тук пак го има елемента на рушвета към шефа, както с револвера за Големия от Обретенов - направи "подарък" на боса, за да го предразположиш, знаели са играта момчетата от читалището. В статията още веднъж се потвърждава факта, че преди да отиде в Ловеч, Кънчев е събрал цялата читалищна банда и им е разказал всичко за "мисията" си в Ловеч. Абсолютно съм съгласен, казусът е същият, като с убийството на слугата от Левски в Ловеч, даже още по-жесток, убийството на Пенев е било предумишлено и садистично, докато това на слугата е било при самозащита. Убийците по османския закон са щели да бъдат качени на въжето много по-бързо от Левски, невидима ръка ги е спасила...

Левски лично е снабдявал куриерите със "скари", които за всеки един от тях са били различни от тези на другите, за да не могат да се разчитат лесно написаните неща. Щом има "скара" надписана на името на Ради Иванов, дадена му от Левски, това трябва да е станало най-рано в края на август, защото в последния протокол на русенския ЧРК е записано: "27 август 1872 г. По разни причини, които ни принудиха да оставим за известно време събранията си, а именно: нямане на новия устав, както и други нови неща, които ни се набавиха наскоро от ЦК, и още отсъствието на някои от сътрудниците ни. Сега пак захващаме работите редовно и за извършените през това време - ходенето на 54-ти в Гюргево по призоваване на Кърджалъ Аслан-Олу Дервиш и за отиването му в Търново с поща, и понеже тези решения не са протоколирани, то днес след едно точно преглеждане се одобряват направените разноски: за Гюргево - 19 гроша и за Търново - 325 гроша. Занапред се туря вече в точно изпълнение новият устав, за редовното и неотложно изпълнение на длъжностите, наложени на тукашния ЧК, се решава да се повери делото на още няколко приятели, а временно отсега се изменя тази система за белязване на решенията, както и имената на дейците се назначават инак. И така имената на досегашните: 54-ти се заменя с Къвраков, 91-ви - с Аспарух, 104-ти - с Твердо, 45 1/2 - с Берислав, а новоприетият се именува Динсиз. 80-ти си даде оставката, която се прие за законна, a S. се по­мина преди време. За второто събрание ще се размисли и реши за останалите потребни." 80-ти е Ради Иванов, тоест най-рано след 27-ми август Ради е заминал като учител в Плевен, А Обретенов твърди, че Левски му е дал на него, на Обретенов, такава "скара" в края на юни, когато са се видели за последно в Гюргево, даже си я пазел в архива. За да съживи втория канал през Плевен, според мен, Левски е имал съмнения в първия през Русе, но Обретенов нищо не споменава за куриерска функция на Ради Иванов, според мен, просто защото не е знаел и не му е било казано от Левски и Големия... За Ради Иванов в Плевен има свидетелства на съвременници, които потвърждават това, че докато е бил учител там е изпълнявал и куриерски функции на ВРО. Интересното в случая с Ради е, че неговата оставка съвпада с назначаването на останалите членове на комитета от Ведър по различни длъжности по железницата, като с диригентска пръчка те се разпиляват по едно и също време, в Русе остава само Обретенов, затова следващи протоколи няма, нямало е с кой Обретенов да свиква събрания. Но единствен Ради си е подал оставка... За Иларион Драгостинов и неговото определяне като делегат на конгреса Обретенов лъже, че Драгостинов бил приет още на 18 януари в комитета, но това не е така, дори по протоколите на самия Обретенов, за пръв път името на Иларион се появява на 4-ти май, когато вече Иларион е бил в Букурещ и е гласувал: 4-ти май 1872 г. По изискване на нуждата делото се поверява на 45 1/2, който се познава за добър и сега се упълномощава за представител в Народното събрание в Букурещ, а 54-ти се назначава, освен за представител. Този протокол е толкова мъгляво написан, но от него, лично за мен, става много ясно, че Иларион Драгостинов е бил "спуснат" като делегат, а Обретенов е гласувал за себе си като се е самоназначил за делегат въпреки отишлия там вече като такъв Драгостинов. Драгостинов е бил изпратен "по изискване на нуждата", каквото и да означава това, но не по избор на обретеновата дружинка. 54-ти е Обретенов, 45 1/2 е Драгостинов, те още си пишат по метода на ТБЦК, въпреки че се водят на хартия ВРО, навика е силно нещо. Което пък означава, че когато Обретенов се е появил на 8-ми май в Букурещ, в протокола е стояло само името на Иларион като делегат на ЧРК Русе, а Обретенов допълнително си е добавил подписа там, защото протокола е направен и завършен на 5-ти май, Обретенов буквално се е дописал в него. Драгостинов, и от книгата която постнахте, е бил протеже на Драган Цанков, основателя на читалище "Зора" и униат по време на църковните борби.

Този възел с писмото от името на "комитета в Русчук", писал за шпионина в Сливен преди 12 април е много заплетен и изисква много документи, които в момента ми липсват, не съм до архива си. Правя връзката между кореспонденцията на Топалов от Сливен с някой от комитета в Русе като част от ролята на Топалов в намесата на Хитов предната година в делата на сливенския ЧРК, на която Левски и Драсов са реагирали много остро с писма. Накратко, Хитов се опитва да подготви сам идването си в Сливен и вдигане на въстание там без знанието на Левски и комитета в Ловеч. При това използва като посредник Топалов, на което сливенския ЧРК реагира остро с едно писмо до Хитов /писано под диктовката на Левски, според мен/ в смисъл, ако искаш да идваш тук, добре дошъл си, но всичко, което ще става ще е под командата на Привременното правителство в Ловеч, т.е. на Левски. И съветват Хитов повече да не използва Топалов като свой кореспондент, да не пише до тях чрез него. Това става някъде към края на 1871. Хитов се прави на умряла лисица, пише писмо до Левски в смисъл, аз ще се съобразявам с правилата на вашия комитет в Българско, исках само да помогна от сърце и т.н., перифразирам по смисъл. След което се обявява за тежко болен, инвалидизиран, влязъл в болница и затова заявява, че няма да участва и на общото събрание в Букурещ. Обаче, според мен, Хитов си е продължил кореспонденцията с Топалов, за което съдя по резултатите от избора на председател на събранието в Букурещ; там изведнъж се явява втори представител на ЧРК Сливен, освен Левски, който гласува от името на 10 комитета из околностите на Сливен, яташките села на Хитов. Това няма да е станало спонтанно и от само себе си, подготвено е организационно, а виждаме от писмото на въпросния Топалов до Сава Кършовски от април 1872, че той слухти къде ходи Левски, какво е правел Ангел Кънчев с него и какво става в... Русе, което е доста далече от Сливен. Тоест Топалов си работи по задачите на Хитов, поставени му във връзка със събранието. Кой му е писал от Русе? Според мен, но трябва да се докаже, е бил този или тези, които са избрали Иларион Драгостинов за делегат на събранието в Букурещ. Драгостинов не е сред първите членове на комитета основан от Кънчев с председател Обретенов, той се появява там точно преди събранието под псевдоним 45 1/2, четиредесет и пети и една втора, и веднага е определен за делегат; защо и от кой?, след като Обретенов се е водел председател, та после се налага на Обретенов да прави такива гимнастики, за да се самоназначи за втори представител? Моята хипотеза е, че Иларион Драгостинов си е бил номинален член на съществуващия комитет на ТБЦК и е бил предложен за делегат от тях, а Обретенов е нещо като главатар на отцепила се фракция на младите от този стар комитет на ТБЦК. Основание за това ми дават символните имена на членовете на Обретеновия комитет, които са част от символиката на ТБЦК - членовете да се обозначават с цифри, както и факта, че Обретенов и Кънчев са си кореспондирали с шифъра на ТБЦК още преди да основат комитет от ВРО. Идеята ми е, че Топалов е поддържал контакт не с комитета на Обретенов, а с този на ТБЦК, от тях е получил информацията за шпионина, чието отиване в Сливен се "преварило"; с кой точно, под въпрос.

Според мен Левски е бил вярващ християнин. Базирам мнението си на един епизод от мемоарите на Михаил Греков, където Греков описва идването на Левски в Сливен и след събранието, преди да си легне за сън, били са само двамата с Греков, се прекръстил пред иконата на стената и веднага заспал. Не е имало пред кой да позира и да се преструва, направил е най-естественото нещо за вярващ християнин.

В спомените му, Обретенов пише, че писмото на Каравелов /той там въобще не споменава другото прихванато от османската полиция писмо за освобождаване на арестуваните след Арабаконак/ за вдигане на въстание най-напред е било получено от Димитър Горов и Георги Икономов /който тогава живеел в дома на Горов/ и в допълнително писмо до тях, Каравелов им нареждал да препратят неговото писмо до Обретенов /брат Каврък/ и да направят препис, който да изпратят до Данаил Попов в Турну Мъгуреле. Допускам, и съм почти сигурен, че Обретенов впоследствие се е добрал до това адресирано до Горов и Икономов указателно писмо да се изпрати препис на Данаил Попов в Турну Мъгуреле, той е получил от Горов единствено оригинала на писмото на Каравелов към Левски за вдигане на въстание с указание да го изпрати веднага. В такъв случай Обретенов тогава не е знаел за препис на писмото на Каравелов, изпратен до Данаил Попов. Той е виждал само своята част от отсечката, приема писмо на Каравелов до Левски с указание да го изпрати веднага. Горов обаче е изпратил и препис от писмото на Каравелов до Попов, а Попов от негова страна е направил препис и го е изпратил през Плевен до Търново, откъдето неговият препис е намерил Левски в Стара Затора, но чак на 21 ноември. 20 дни закъснение от датата на написването на писмото, дължащи се на обиколния му път - Букурещ-Гюргево-Турну Мъгуреле-Плевен-Търново-Стара Загора. По същия начин е пътувало и първото писмо за освобождаване на арестуваните. Нито Обретенов, нито османската полиция, са допускали обиколния втори канал през Плевен. Това което Обретенов е направил е, да не изпраща писмото на Каравелов за вдигане на въстание. И после да излъже, че го е изпратил на другия ден. Историята му е гарнирана с драматично описание как Али бей /началника на граничната полиция в Русе/ задържал куриерката от Гюргево с прозвище Дългата коса, как тя хвърлила писмото в храстите, пък после човек на Обретенов го взел оттам и му го донесъл, а Обретенов на другата сутрин го пратил по сестра си до Търново. Ако цялата тази история беше вярна, Големия трябваше да получи писмото най-късно на 4-5 ноември, а Левски да го получи на 6 или 7-ми ноември. Но Левски получава писмото-препис на Данаил не на 6-ти, а чак на 21-ви. Никакво писмо от Русе не е дошло нито до Големия в Търново, нито до Левски. Страшимиров деликатно е отбелязал, че историята на това писмо оригинал на Каравелов трябва да се изясни допълнително... Сакън да не обидим заслужилия деятел Никола Обретенов, който по времето, когато Страшимиров изследва кореспонденцията е минавал за доайен на националреволюционното движение, човекът е бил дълголетник, един от последните оцелели. Според мен, Страшимиров е бил напълно наясно с лъжата на Обретенов, но си е премълчал от криво разбран дълг на жрец на историята. Има и друго несъответствие в обясненията на Обретенов за това писмо на Каравелов - нямало е практика да се праща оригинал на писмо, пращал се е препис. Интересни са псевдонимите, които сам Обретенов си е избирал - един от тях е Кила, а друг Кобра... явно се е вземал много насериозно. Това е много интересен въпрос, кой е писал на Топалов, докато Обретенов и други трима от комитета в Русе /а те са били седмина, като изключим убития Костаки шестима, значи четирима са били в кауша, един избягал във Влашко, Икономов, остава един. Тогава кой? и защо да адресират писмо до Д.Топалов, който е бил изолиран от ЧРК в Сливен, сливенци в писмо до Панайот Хитов го съветват повече да не кореспондира с Топалов, снели са доверието си от тази личност. Но Топалов твърди, че от Русенския комитет го осведомили за убийството на шпионина, който трябвало да дойде в Сливен. Имам предположение кой е писал това писмо, но засега е само предположение, при всички случаи въпросът Ви е много интересен. Моето мнение за случилото се след събранието е, че отделните крила и фракции в националноосвободителното движение, които са се боричкали за власт и надмощие, като цяло са станали жертва на умелата османска полиция, възползвала се от техните разпри.

Преди Ради Иванов връзката с Ловеч и Турну Мъгурелe, където е бил Данаил Попов, се е поддържала от Анастас Попхинов; наследявайки като кореспондент Попхинов след събранието в Букурещ, Ради Иванов е станал куриер между Плевен и Турну Мъгурелe, логично е преписът от писмото на Каравелов и това на Пеев и Каравелов от 30 октомври за освобождаване на задържаните по Арабаконак, да е пристигнало в Търново през Плевен чрез Ради Иванов, той е поемал цялата поща от Турну Мъгуреле; първо е дошъл преписът от Данаил на писмото от 30 октомври /това за освобождаването на задържаните/, Големия пише, че Христо Караминков-Бунито го отнесъл в Ловеч, но не намерил Левски; второто писмо е преписът на Данаил на писмото от Каравелов за вдигане на въстание, то идва на 21 ноември в Търново, пак чрез Ради Иванов /той е връзката с Данаил в Турну Мъгуреле/ и това писмо е занесено от Търново до Стара Загора до Левски от Матей Преображенски. За да е по-ясно: Най-късият път Турну Мъгуреле-Ловеч до скандала с Попхинов, който започва да отваря писма, е бил през Плевен. След събранието писмата от и за Влашко са минавали и по двата канала - през Плевен /Ради Иванов/ - Турну Мъгуреле и през Русе-Гюргево-Букурещ /Обретенов/ през Търново, като Търново става разпределителен център на пощата на ВРО, тъй като след 25 август 1872 Левски вече не е бил в района на Ловеч. Че Ради Иванов отива куриер на ВРО в Плевен свидетелства "скара" надписана на негово име и това е станало след събранието в Букурещ, вероятно по едно и също време /края на юни/, когато Левски е дал "скара" за шифроване и на Обретенов. По същото време Ради Иванов започва работа като учител в Плевен, където стои до 1874-та. През есента на 1872 Левски е направил реорганизацията на комитетите в пет окръжия, Ловеч престава да бъде център /Левски излиза оттам към Тракия още към втората половина на август/, а Търново става център на ВРО и разпределителен пункт за пощата. Обретенов пише, че неговия оригинал от писмото на Каравелов бил занесен от Търново до Левски, но Д.Страшимиров опровергава това, той категорично е написал в Изворите, че писмото намерило Левски в Стара Загора е препис направен от Данаил Попов. Обретенов после съчинява една от многото му засукани лъжи, как този оригинал бил донесен от слугинята в къщата на председателя на търновския комитет на баба Тонка в Русе, но, със сигурност според мен, оригиналът на писмото на Каравелов никъде не е бил изпращан от него, задържал го, било от страх, било по нареждане на османската полиция, няма кой друг да му нареди за това писмо - нито ВРО, нито партията на Каравелов в Букурещ, които искат незабавно въстание. Накратко - писмото-препис от Данаил /и на двете писма/ е минало през Ради Иванов. Да, озадачаваща е липсата на убийството на Пенев в донесението на Хамди, като се вземе предвид факта, че за това убийство са били арестувани Обретенов и още трима и държани в ареста над 40 дни. Освен това, оказва се, че починалия скоропостижно Костаки на 7-ми март също е бил от Сливен... Както пише Д.Топалов в писмото му до Сава Кършовски на 12 април 1872: "Приех и копието на писмото на Русчушкия комитет за заминалия шпионин за Сливен. Злото се изпревари."

Въпросният куриер, избран лично от баба Тонка, според зет й, Захари Стоянов, се е казвал Ибрахим Османов от махала Кара Али, а шефът на гранична полиция, арестувал Ангел Кънчев е бил Али ефенди. За този човек, Ибрахим Османов, пише и Жечка Сиромахова в статията й "Из дейността на Русенския революционен комитет /1871-1877/, публикувана в Известия на Народния Музей Русе, кн. 2, 1966: стр.67-68 Тук е написано, че въпросното лице, Ибрахим Османов, бил лодкар от Русе, но Захари Стоянов пише, че той е бил огняр на кораба "Сойер", при качването на който е бил арестуван Ангел Кънчев и при слизането от който е била задържана куриерката от Гюргево с прозвище "Дългата Коса", носеща писмото на Каравелов за въстание, според спомените на Обретенов. На същия куриер, по професия огняр на кораба "Сойер", циркулиращ между Русе и Гюргево, Никола Обретенов е написал препоръка за поборническа пенсия през 1891, която се съхранява в русенските архиви, цитирах я по-горе. Българската държава да му плаща пенсия за заслуги, защото Обретенов му става гарант. Да, това да избутат друго лице като отговорно за провала на пощата, е бил умен ход от тяхна гледна точка на Обретенови, при случай на разкритие на тяхно предателство и провал, те имат кой да посочат като бушон - етнически турчин и приятел на шефа на гранична полиция, така снемат пряката отговорност от тях. Обретенов допълнително се е скрил зад широкия гръб на майка си, тя е избрала този куриер. Обретенов е задържал писмото, той не го е изпращал, но и затова е имал алиби пред ВРО - няколко дни преди това Големия му е пратил писмо с указание да не праща никакви писма повече заради провала в Арабаконак. Най-вероятно от този негов оригинал на каравеловото писмо е бил направен препис от турската полиция, но са имали и алтернативен вариант - по другия канал до Плевен куриер вече е бил Ради Иванов, няма защо тук да търсим други куриери и да прехвърляме имената на Матей Преображенски и Караминков, те са от Търново до Стара Загора и от Търново до Ловеч - двете връзки с Влашко са били в ръцете на куриери от русенската масонска дружинка.

Искам тук да подчертая още един установен в тази тема факт, който някак си мина незабелязан, но, според мен е ключов за това как турската полиция е добивала информация от кореспонденцията между Букурещ и Ловеч и обратно: Важна информация за това ни е оставил Захари Стоянов: "...Втората длъжност на баба Тонка била да привлече на своя страна няколко румънски каикчии [лодкари], чрез които да може да се пренася едно-друго от Румъния в България. Скоро тя сполучила в това си предприятие благодарение на много обстоятелства, а най-вече на пълните си с вино бъчви, не само с разпасаните власи, начело на които стоял някой си българин на име Димитър, но турила ръка и на един анадолец, машинист от турското вапорче [корабче] „Сойре“, другар и приятел на Али ефенди, най-жестокия гонител на комитета." Кой е бил този "анадолец" и каква точно е била неговата функция в пренасянето на комитетската поща от Обретенов ни дава отговор следния документ: "Подписаните русенски жители Никола Т.Обретенов и Янко Ангелов засвидетелствуваме, че русенският жител от махала Кара Али Ибрахим Османов във време на турското владичество, когато бяха основани българските революционни комитети, гореспоменатият Османов служеше за пощальон на русенския и гюргевския комитети, който, верен на длъжността си, пренасяше цялата комитетска кореспонденция в цялост от Русе в Гюргево и обратно, без да издаде тайната на турското правителство. За сигурността и истинността на горното се подписваме." Свидетелство на Н. Обретенов и Я. Ангелов, издадено на 17 окт. 1891 г. в Русе. - ЦДИА, ф. 173, оп. 2, а.е. 1600, л. 197. Помислете отново върху този факт - куриер на цялата кореспонденция е бил близък приятел на Али ефенди, началникът на граничната полиция в Русе. Али ефенди е човекът, който задържа Ангел Кънчев и куриерката Дългата коса, пренасяща писмото на Каравелов за вдигане на въстание до Обретенов; Али ефенди е "най-жестокия гонител на комитета", според думите на Захари Стоянов. Но баба Тонка била "турила ръка" върху този другар и приятел на Али ефенди, как е турила ръка, и защо провалите са ставали все около това корабче, на което този човек е изпълнявал ролята на комитетски куриер, пренасял "цялата комитетска кореспонденция" по думите на Обретенов; баба Тонка ли е била организатор на пощата или той?! Пълен абсурд. И после се питаме откъде е била прихваната пощата...

Можем да се осланяме само на твърди факти, а те са: 1. Арестуват го на другия ден след като са убили Пенев, той сам го пише - значи на 2 март. 2. Той навсякъде пише, че са убили Пенев на 16 февруари, а не на 1 март, но това е лъжа, защото в общината е фиксирана смъртта на Пенев на 1 март. 3. Държат ги повече от 40 дни в кауша, той го пише, следователно са го освободили най-рано на 13 април. 4. Вече е бил определен Иларион Драгостинов за делегат на събранието, което е започнало на 29 април по протоколи. 5. Обретенов отива в Търново да се споразумява и него да изпратят за делегат, оттам му отказват, това е записано в протокол на ЧРК. 6. Въпреки отказа на Търново, Обретенов като председател свиква събрание и се самоназначава за делегат, което е грубо нарушение на правилата, дори Общи не го прави - това събрание е протоколирано от 4 май, когато събранието на делегатите приключва работата си в Букурещ. 7. Обретенов отива в Букурещ на 8 май, сам го пише, и стои плътно около Левски, той е гост в дома на Каравелов, където пребиваат Левски и Марин Поплуканов. Стоенето му там е безпредметно като делегат, събранието е приключило, а Левски и Поплуканов стоят, защото отпечатват Устава. 8. Писмото на Каравелов за въстанието Обретенов получава на 2 ноември и твърди, че на другия ден го изпратил към Търново в оригинал, но такова писмо в Търново никога не е получавано; там идват препис от същото писмо, изпратено от Турну Мъгурели от Данаил Попов, който препис намира Левски чак на 21 ноември в Стара Загора, ерго Обретенов е задържал оригинала на Каравелов.

Ще си поръчам книгата, но бихте ли написали в резюме мнението на проф. Митев как са попаднали писмата на Каравелов и Пеев в ръцете на Хамди паша? Това е много важен въпрос за темата, слушал съм негови изказвания в интервюта, но в тях той не казва нищо определено, само предположения.

Едното не изключва другото. Според мен, в началото е било междуособици и болно съперничество, което на определен етап е преминало в тайно служене на чужда вражеска организация. Визирам поведението на Обретенов след ареста му за убийството на Пенев. Натрапчивото му желание да отиде като втори делегат на русенския ЧРК в Букурещ и задържането на писмото на Каравелов към Левски за въстание /заловеното и преписано писмо от турската полиция/ лично за мен са индикатори, че той е изпълнявал волята на османската полиция, а не на съперничещи си групи сред националреволюционерите. Да, благодаря за това допълнение, то е много важно. Излизайки от една наблюдавана къща, тази на Сиркови, и преминавайки през друга наблюдавана къща, тази на Величка Хашнова, Левски на практика е станал лесно проследима цел. Въпросът е, че тези къщи са били системно наблюдавани и следени, а само много вътрешен човек от най-тесния кръг на комитета в Ловеч е знаел за тях и съответно ги е посочил на полицията в Ловеч. Тук даже не коментирам спомените на Мария Сиркова, която била съобщила за идването на Левски още вечерта, когато пристигнал в къщата им, на Величка Хашнова, въпреки изричното му нареждане на никой да не казват, според съпруга й. Всичко това сме го анализирали ден по ден и час по час, за да се стигне до потерята в Къкрина, която също е насочена на точен адрес.

Това е точно така, Никола Сирков е бил записан от Матей Преображенски, малко преди да почине, пред него той казва: "Сутринта като станахме от сън – казал Сирков – ние пак говорихме с Левски. Тогава той ми каза, че след пладне той ще замине за Търново, но ще мине през Къкрина, за да се види с Христо Латинеца, а и да се позаличат следите му. След като съобщих на Латинеца, отидох да кажа и на Николчо да се приготви. Към икиндия Левски и Николчо тръгнаха, но всеки поотделно. Никой тогава не знаеше, че Левски е в Ловеч или че ще замине за Къкрина, затова след като го заловиха много се чудихме кой го е издал.“ Сирков е бил наясно, че Левски е предаден, той го казва. Но отрича пред Миткалото предателят да е поп Кръстьо. Въпросът, който тук си задавахме и остана без отговор е - След като Мария Сиркова свидетелства, че тяхната къща е била наблюдавана през цялото време от 14 август 1872 до залавянето на Левски, защо те не са му казали за това, когато той влиза в къщата им, вечерта преди да тръгне за Къкрина или още преди това, когато Сирков му е занесъл писмото от комитета в Ловеч на 12 декември? Не само Сирков не е арестуван, от ловешките съзаклятници са посочени 13 души в донесението на валията до Великия везир от 16 септември, включително Христо Цонев-Латинеца и Сирков, но от тези хора е арестуван единствено Марин Поплуканов по показания на Общи; Пъшков, Драсов и Иван Колев не са посочени в списъка на Хамди Паша, валията. Пъшков също е арестуван по показания на Общи. Има и други преки доказателства и сме ги обсъждали в предишни страници от тази тема.

Какви по-преки доказателства очаквате да има от списъка на членовете на комитета в Ловеч в донесението на Хамди паша от 16 септември 1872, обиските на трите къщи, в които се е криел Левски след обира в къщата на Халача два дни след убийството на слугата /Левски по случайност успява да излезе ден преди това от една от тези къщи, посочена на ловечката полиция от предател, иначе сега щяхме да обсъждаме залавянето на Левски в къщата на Сиркови, а не в Къкрина/ и наблюдението на същата тази къща от 14 август до залавянето на Левски от турската полиция, включително в нощта, когато той идва да пренощува в тази къща, преди да тръгне към Къкрина на другия ден?

В биографията написана от неговата сестра тя твърди, че го предупредил френският консул, че ще бъде арестуван и тогава емигрирал във Влашко, не само във вестника на Каравелов е бил натопен като турско мекере, пред полицията също бил донесен, и то консулът му казал, че властите имали данни, че е дописник на вестник Свобода, значи, той оплют от вестника, но натопен пред властите, че е бил дописник на същия вестник. Райчо се е разорил още във Влашко и след Освобождението се върнал в Габрово беден. Опитал се да отвори в Габрово пак същата търговия с петрол, но без успех. Това е характерно за мнозина от богатите българи преди освобождението, те западат след това, идват нови индустриалци и предприемачи. Според мен големия османски пазар, който ги е направил богати, след като е бил загубен, води до тези резултати, те не успяват да се адаптират към новите пазари и не устояват на конкуренцията. И Райчо, и Ценович, и Райнов са били фактори с парите, които осигурявали, нещо като банкери на революцията. Райнов успял да отклони хиляди лири от фонда на тайната полиция на Шнайдер, създадена по британски модел по времето на Али паша: https://en-m-wikipedia-org.translate.goog/wiki/Mehmed_Emin_Âli_Pasha?_x_tr_sl=en&_x_tr_tl=bg&_x_tr_hl=bg&_x_tr_pto=wapp Мидхат-младши пише за Али паша, че бил най-добрия познавач на българите в Империята, а д-р Миркович разказва подробно за ролята на Теофан Райнов в тази полиция, много любопитно четиво, когато мога ще го публикувам тук. Да, те пишат писмото си малко след срещата с Мацини и Бакунин, а в края на 1869 е имало конгрес на Световната Лига за мир, на която е било взето решение по отношение на Източния въпрос и в частност Балканите; общо взето това решение се покрива с казаното им от Мацини - да се търси съюз с малки съседни държави срещу Турция и да се събират пари за оръжие; Каравелов и Плоещката група са се чувствали овластени от много по-могъщи сили от тях, макар че Каравелов е играел двойна игра; Левски може и да е знаел всичко това, но застава срещу течението... Докато мишките са се боричкали за власт, котаракът ги е изловил, османската тайна полиция е работела по модела на британската, а ударът в крайна сметка идва оттам, и си мисля, че е преминал през Обретенов... и по масонска линия.

Изчезнало е писмото на Райчо Попов до Левски от началото на 1871-ва, за което Драсов пише, че в Ловеч са взели колективно решение повече да не кореспондират с тях. Т.е. Райчо Попов е писал до Левски от името на цялата емигрантска група от Млада България, Левски в отговора си на тяхното писмо ги изброява поименно: Райчо, Георги Живков, Кършовски, Теофан Райнов, Ценович, но ги отграничава от Каравелов; именно тази група обвинява Левски, че се водел по "лудите работи" на Каравелов: Тук пак става дума за Георги Живков, Левски го нарича "Джура": Страшимиров датира отговора на Левски към началото на май 1871-ва, когато Свобода вече е спрял да излиза, а скандалът с конфликта около Георги Живков е през декември 1870, след което и "младите" в лицето на Ценович /касиер на БРЦК/ спират финансовото кранче на Каравелов, сигурно това са неговите "луди работи", за които пише Левски. По-късно Каравелов не може да диша Ценович, където може го захапва във вестника си, Вие писахте и за скандала между Каравелов и Левски заради Ценович; Драсов също пише за кавга между Ценович и Каравелов, това е заради Джура /Георги Живков/. Ангел е пратен при Каравелов точно от тези лица, според мен, а мисията му е да напише проектоустава. Те правят сделка с Каравелов /стипендианта на Департамента/ за сметка на Левски и ВРО, новият Устав бетонира Каравелов на монархическа позиция, така и Плоещката група може чрез него да си прокарва политиката във ВРО, те нареждат на Каравелов, той на Левски, всичко е по Устав. Единствената документална улика за това мое мнение е писмото на Райчо до Хитов, в което той му казва, че съдружника му е във Виена и кани Хитов да почнат съвместна търговия с кожи в Българско; Ангел идва с документ, представящ го като търговец на кожи на кантора във Виена, вече писах това, и в донесението до Великия Везир това е посочено още на първа страница. Може би точно заради тази виенска връзка и заради сръбското му военно свидетелство са отнесли нещата до Великия Везир, подозирали са намеса на Австро-Унгария в делата на Османската империя, достатъчно важно, за да отидат документите на Ангел в Цариград. Обретенов се пръмъква много тихо /нали е Тихов/ и ловко в тези пукнатини и накрая заема важна позиция на куриер през Русе и председател на ЧРК Русе, а след събранието Ради Иванов хваща и плевенския канал, тоест Обретенов и кукловодите му са сложили ръка върху цялата кореспонденция на ВРО, ще рече върху цялата ВРО.

Не го споменава, защото: Доста е грозно, пише дописка клевета срещу боса си, изкарва го турско мекере, следствие на което Живков емигрира във Влашко, сестра му е описала в биографията му на какви лишения са били подложени цялото семейство, калташка постъпка, не е за хвалба. Само и само да се докара на Каравелов, който по същото време е бил бесен на Сапунов, дошъл да го изнудва в Букурещ. Сапунов клевети Живков, Каравелов, както му е навик, подема клеветата, Обретенов я пише като дописник във вестника на Каравелов, не е за хвалба, затова си мълчи като... Според мен не, защото на Обретенов пише друг член на бандата, и му пише с шифъра на ТБЦК. За да го прочете, Обретенов трябва да го дешифрира, нали. Кънчев по това време е ученик в Табор. Обаче въпросното лице, което пише на Обретенов, е препоръчано от Кънчев на Панайот Хитов да го вреди Панайот семинарист в Белград, услуга на Кънчев един вид за добре дошъл. Индивидът, който пише, е бил очевидно безбожник и атеист, защото в края на писмото си прави гаргара с религията, но не му пречи - вреден е от Кънчев чрез Панайот в Белградската семинария, добавя само, че впоследствие узнал, че го приели и в гимназия, ама вече бил записан в Семинарията. Услуги и манаталитет. Споделят си младежите, пишат на шифъра на ТБЦК, това е безспорен факт, фиксиран от Димитър Страшимиров, този шифър не им е паднал от небето, посветени са били в него. И на мен така ми изглежда, а щом нещо изглежда еднакво и на двама ни, голяма е вероятността да е точно това, което изглежда.

Останали сте с погрешно убеждение, според мен: „На 27.08.1869 г. Левски идва в Русе, след което с паспорт, издаден от Никола Живков, на името на Васил Иванов, Книгопродавец, зет на Кършовски, заминава за Букурещ през Гюргево... В Турну Левски взема от Данаил Попов „лозинка“ за Букурещ където на 25 февруари /1870/ се среща с Георги Живков, „един като него търговец от страната на няколко търговци,“ с когото Левски заедно ще обикаля страната, за да провери готовността на хората за въстание през пролетта и се разнесат позиви, печатани от Касабов и Райнов в Букурещ. Тези сведения дава Тодор Ковачов в писмо. Срещата между Георги Живков и Левски наистина се осъществява на 25 февруари /1870/. Живков, в качеството си на член на ЦК на ТЦБК в България и негов председател в Търново и Русе приема съвместната работа с Левски, който му се доверява и му поверява направата на печата на БРЦК в Българско. Живков изпълнява мисията си и обикаля страната, прави и печата и го дава на Каравелов, който обаче го задържа и ползува без знанието на Левски, оставяйки впечатлението, че Живков не го е направил. Левски поръчва втори път печата на Данаил Попов, Попов пише на Кършовски, който отговаря, че са пратили печата на Каравелов още навремето. Наистина Каравелов подпечатва с него позивите, печатани в печатницата му през март 1871 г. Левски го получава едва на 30 юли 1871 г., след като Попов го дава на Общи на 8 юли.” https://rousse.info/сензациите-не-са-от-вчера-или-за-пр/ Категорично не, Големия няма никаква връзка с Иван Касабов и ТБЦК. Такова нещо никъде не съм твърдял, търсел е Никола и Георги Живкови, защо Обретенов? Хайде пак - създаден е бил от Георги Живков през 1866, дадох Ви и линк. През същата 1866 е открито и читалище Зора от Драган Цанков, масон. 1866! Нямаме чуваемост.