Б. Киров

Ето юлиански календар за 1872: Двете недели през февруари, които ни интересуват се падат 13-ти и 27-ми. Според Обретенов, научават за идването на Пенев на 15-ти, вторник, и го убиват на 16-ти, сряда, арестуват ги на 17-ти, същият ден, в който Икономов бяга през Дунава. Според общинските регистри и вестник "Дунав", Пенев е убит на 29-ти срещу 1-ви март, смъртта му е записана на 1-ви, но тогава е намерено "още топлото тяло", т.е. убит е през нощта или в малките часове. И двете дати са закачени на една жица, вървят синхронно по юлианския календар - протоколът на Обретенов е писан по него и данните на общината и вестник "Дунав" пак са по юлианския календар. Ерго, Обретенов лъже при всички случаи за датата на убийството. Това е твърд факт. Сега, относно твърдението на Симидов, че е било празничен пролетен ден, когато Каравелов открил, че му липсвали тайни писма. Тук трябва да прибавим към датите 12 дни, т.е., ако Пенев е бил заподозрян в неделя 13-ти февруари, времето климатично е съответствало на 25-ти февруари. Тази дата е малко вероятно да се възприеме като пролетен ден, но не е изключено, имало е и топли февруарски дни, когато температурите достигат до плюс 20 по Целзий; ако реалната дата е била по юлианския календар 27-ми февруари, неделя, то вече отиваме в климатично време към 10-ти март по новия стил, което напълно съответства на "пролетен ден". И пак да повторя, каквато и да е била датата на идването на Пенев, 15-ти февруари, както е записано в протоколите, или 27-ми февруари, два дни преди убийството, Обретенов все си лъже - и при двете дати по юлианския календар твърдението му, че са го убили на следния ден не съответства на действителността; в случай че Пенев е пристигнал на 28-ми, а е убит на 29-ти срещу 1-ви март, Обретенов /протоколът/ лъже, че е пристигнал на 15-ти и убит на 16-ти; в случай, че Пенев е пристигнал на 15-ти, той лъже, че е бил убит от тях на 16-ти. Защо по дяволите му е трябвало да се оплита в такава явна лъжа? Вие казвате, за да се докара пред Каравелов, че веднага е изпълнил заповедтта. Няма резон, Каравелов, както и всички останали също е четял вестници, имало е телеграф - ако му е казал, че Пенев е убит на 16-ти, то вестта за това убийство е дошла най-рано на 1-ви и щеше да лъсне лъжата веднага. Обретенов е заблуждавал не съвременниците си, а поколенията след него. Въпросът е какъв мотив е имал за това. Напълно съм съгласен. Твърденията на Обретенов за мисията на Пенев възложена му от валията в Сливен е пак от серията разкази на барон Мюнхаузен. Къде е валията, който е нещо като министър-председател на вилаета, къде е някакъв си 18-19 годишен сополанко, че валията да го вика при него да му възлага мисия, че да му дава и 50 лири на ръка /60 000 днешни лева/. И каква мисия в Сливен може да изпълни Пенев от Русе, който е сирак, възпитаник на училището за сираци в Русе, реално без никакви познати в Сливен. В лъжата обаче има потенциал на истина. Цялата машинация на гласуването в началото на май с.г. в Букурещ се върти около сливенските гласове, отцепени от хората на Хитов /Каравелов/ - решаващите 10 гласа, с които Каравелов става председател идват от Сливен. Ерго, Пенев може да е бил опасен не с османската полиция за Каравелов, а с разкриването на подмолните изборни игри пред Левски, ако тайните писма са били предназначени за сливенските комитети, които финално обръщат вота след два месеца в полза на Каравелов. Обретенов "гузен негонен бяга" е намесил Сливен.

Всички тези неща съм ги чел вече, но те нямат тежест. Мисля, че знам и кой е техен автор, човекът е пристрастен и, според мен, не безкористен. Лично за мен имат значение установени факти. Досега за Обретенов вече имаме поне два. Затова предпочитам да се концентрираме върху тях. Въпросът бе, Защо Обретенов е вложил толкова много усилия да прикрива лесно установими факти като датата на убийството на Стоян Пенев и датата на получаване и изпращане на писмото на Каравелов до Левски от 1 ноември, което е заловено и преписано от османската полиция и пристига с две седмици по-късно до Левски. Това са неоспорими неща, както и неоспорим е стремежът на Обретенов да преиначи хронологията за тях. При това подпомогнат от редактора на книгата му Михаил Арнаудов. Факт е също така, че Ангел Кънчев пристига в Русе заедно с бащата на Михаил Арнаудов, който го е придружавал до Русе. Да се съсредоточим върху твърдо установените неща, за да си отговорим какво всъщност е прикривал Обретенов с всички тези измествания във времето. И най-важното - защо го е правел. В противен случай влизаме в коридор с огледала и дим и ще се изгубим в него.

"Дим и огледала" - "Нещо, което се описва като „дим и огледала“, има за цел да ви накара да повярвате, че нещо се прави или е истина, когато то не е: https://dictionary.cambridge.org/dictionary/english/smoke-and-mirrors + На много верен път сте! Трябва да е бил общ приятел и доверен познат, първо, за да му се довери Пенев, и второ, той да отиде да го каже на останалите. Бил е довереник и на двете страни. Според мен кандидат номер 1 за това е убитият /починал/ новоприет член на комитета Костаки Симеонов. Кандидат номер 2 е арестувания с тримата председател на читалище "Зора" Димитър Енчев, за когото Обретенов нищо не споменава: https://bg.wikipedia.org/wiki/Димитър_Енчев_(политик) Но Костаки Симеонов ми е фаворит - той даже е мой фаворит за поръчител на Пенев пред Обретенов, който от своя страна го е препоръчал на Каравелов. Убийството на Пенев и Симеонов прикрива всички следи с "дим"; убийството на Кънчев насочва вниманието в "огледало" - Кънчев е заподозрян като убиец на Пенев, защото уж имал мотив - Пенев щял да го издава. Само че дефакто това е физически невъзможно - Кънчев идва в Русе на 3-ти, а Пенев е бил убит на 1-ви, как да убива човек, който вече е бил убит от някой друг? Последното не е попречило на Каравелов да публикува още на 11-ти дописка, в която се внушава, че Кънчев имал мотив да убива Пенев, защото Пенев щял да го издаде като дописник. Версията на Обретенов, че Пенев щял да качи на въжето дописниците е алабализъм за умствено изоставащи - никой не е щял да качва някой си на въжето, затова, че бил дописник в забранен вестник; на процеса в София няколко месеца по-късно не са издадени присъди на хора заловени с незаконно оръжие и участвали с него в акции, а на такива участвали в убийство са дадени леки присъди, та някой щял да качи на въжето някакви дописници. Освен това в Свобода са били публикувани и чисто битови дописки. Въпросът наистина е Защо? Какво е криел зад неговите "дим и огледала" Обретенов?

Д.Страшимиров го твърди на няколко пъти в бележките под писмата му, писани в този период. Според него, те са писани от Левски в Букурещ. Напълно възможно е Страшимиров да греши, но наистина има такава пролука от време - 17 януари-22 януари 1872 - за която в тефтерчето на Левски няма данни. Факт в подкрепа на твърдението на Страшимиров е цитираното писмо на Каравелов, датирано 1 януари 1872, до Райчо Попов, в което той иска от Райчо да му изпрати влашки паспорт за лице с физическо описание, отговарящо външността на Левски. После е добавено, че ако Райчо се бои да му даде този паспорт /най-вероятно Райчовия такъв/, то Каравелов има вариант да си купи гръцки паспорт със същото описание. След като е направил описанието "26-годишен, среден ръст, със сини очи, рус мустак", Каравелов пита Райчо, "разбра ли сега?", като преди това го осведомява, че паспорътът не е за Панайот /Хитов/. Интересното за мен в това писмо е, че самият Левски казва пред комисията, че е на възраст 25-26 години, а така е записан и на гърба на полицейската снимка - "около 25-26-годишен". Съвпадения... натрупват се. Приложил съм писмото на Каравелов до Райчо в предишния ми пост. Тук е скрит ключа към възела, който се опитваме да развържем - кой е допуснал Пенев да започне работа при Каравелов, кой го е препоръчал, та Пенев да е имал достъп до писалището на Каравелов и до писмата му, при това, тайните му писма. Според Обретенов, за тях той е бил "познато лице": При Каравелов не са работили чак толкова много словослагатели за целия период на Свобода и Независимост: Ст. Пенев, Ник. Астарджиев, Стеф. Блъсков, Георги Петров, Ян. Петров, Ник. Георгиев, Тод. Чолаков и Хр. Ботев. Това е според Киро Тулешков, който е бил управител на печатницата и доверено лице на Каравелов, предполага се той ги е назначавал по препоръка. Изключваме от изброените Ботев, който идва след смъртта на Пенев и остават шестима без Пенев. Астарджиев е от Ловеч, но също практикувал във вилаетската печатница в Русе, преди да отиде в Букурещ. Словослагател не е лесна професия и трябва да се учи - освен това Пенев е знаел добре френски и турски, защото вестникът е работел и с тези шрифтове. Някой трябва да е дал препоръка за Пенев, преди Тулешков да го приеме на работа. Няма кой друг да е, освен Обретенов и хората му, щом за тях той е бил "познато лице". По каква линия познато лице - комитетска или масонска? Другото интересно в спомените на Обретенов е, че те са узнали за Пенев, че валията го пращал с шпионска мисия в Сливен. Защо точно в Сливен? Защото, в Сливен се е подготвяло въстание от плоещките българи /Райчо Попов в писмото му до Хитов и писмото на Хитов до сливенския комитет/. Което, какво означава, според мен, че полицията е прочела писмата, за да се насочи точно към Сливен да праща Пенев със специална мисия. Това е въпрос с много голяма трудност. Каравелов ли е дърпал конците на съзаклятниците дуалисти в Плоещ или те на него. Каравелов им дава препоръка до Херцен, когато тръгват за Цюрих през 1869, за да се срещнат с него, Херцен ги изпраща при Бакунин, а Бакунин при Мацини в Лондон. Водещите двама са Райчо Попов и Теофан Райнов. Райнов финансира цялото им двуседмично турне из европейските градове с 600 лири от касата на Черния кабинет на Шнайдер ефенди /двоен агент бил/. Балабанов го вземат за преводач, Мацини не искал да говори на друг език, освен френски. Райчо Попов, той е Райчо Попхристов Гръблев записан в протокола на събранието от май 1872, е бил втората важна фигура редом с Райнов. Райчо е бил изключително богат, имал е петролен кладенец в Плоещ, водил дела за този кладенец, а адвокат му е бил в това дело самият Леон Гамбета. Да се добереш до Мацини по онова време в Лондон е било рядка привилегия. По същото време Левски е обикалял като емисар на Касабов в Българско.

Хронологията е следната: На 2 октомври 1871 г. Райчо Попов, един от "дуалистите" в Плоещ, се обръща към Панайот Хитов да му съобщи причините, поради които мълчи, и го призовава да работят заедно. Ако Хитов и сега не му отговори, той ще прекъсне всякакви отношения с него и ще търси други хора да се договори за "тая света търговия" (разбирай, вдигане на въстание). Райчо уведомява Хитов за свой пратеник до него в Белград: "Той ви познава и чрез него изпращам устно поздравление, и да ви разкаже за някои неща и за търговията, за която ви пиша. И той беше със все сърце. Иска му се да влезе с нас ортак. Ако се видите, моля ви, кажете му да побърза, ако е възможно да не се бави, защото скоро ще вкараме в кланицата да колим овните - знае, че за там трябват много хора, пък аз съм сам." На 2 октомври 1871 г. Каравелов, призовава Панайот Хитов: "Преди три деня се събрахме между себя си и решихме да та повикаме тука: доде ти не дойдеш, то нищо не може да са работи." (Д.Т.Страшимиров, с. 515). За какво всъщност иде реч при този пълен синхрон между Каравелов и "дуалистите" от Плоещ? Хитов е бил нещо като военен скалпел в ръцете на тези занимаващи се с политика личности и те се надпреварват кой по-напред да оперира с него болното тяло на Отоманската империя в областите, населени с българи. Неговото доказана специалност е била да прави въоръжени чети, да "ужилва" турската власт, след което да се оттегля. И двете групи - тази на прозападно настроените "дуалисти" в Плоещ, и онази на Каравелов, клоняща към взаимодействие със славянофилските кръгове, желаят да оперират с този инструмент. И двете групи правят своите тънки политически сметки за следосвобожденските си позиции в новосъздадената държава, нюансите са само за ориентацията на тази държава - сателитна на Русия федерация съставена от българи и "братя" сърби, черногорци и т.н., според Каравелов и сие, или полу-независима автономия с прозападна ориентация (нещо като кратко просъществувалата Източна Румелия), според масоните от бившия ТБЦК. Подходът обаче е един - раздразващ военен удар, чрез вдигане на обречено и зле подготвено въстание, даване на "курбан" от цивилното българско население, след което намеса на Великите сили (Русия в плановете на Каравелов или пък западните държави в замисъла на "дуалистите"), водеща до обособяване на политическа независимост. Важното за тези хора е други да платят цената - народът - хората от който за тях били "овни за колене", както се вижда от писмото на Райчо. През месец юни 1869, Райчо Попов, Теофан Райнов и Марко Балабанов ще посетят Цюрих и Лондон, където се срещнали с Херцен /по препоръка на Каравелов/, Бакунин и Мацини, за да им дадат последните наставления как да правят въстание, т.е. те се имали за "по-горните" от Левски, който бил "най-прост измежду тях" и захващал "гламаво" делото на революцията в България, па имал своеволството да пише и Нареда /Устава/ и да иска от тях печат. Плановете на Апостола изключвали и двата варианта; той не искал да вдига бутафорно въстание и да принася в "курбан" сънародниците си. Планирал успешно и добре подготвено въстание, увенчано с "демократска република", независима българска силна държава, извоювана със силата на оръжието, Третият път, избран още от времето на Борис Покръстител и Симеон. В последния ден на месец октомври 1871 г. Каравелов за втори път чрез вестник "Свобода" вика Апостола в Букурещ: "Г-ну В. Левский в България. Гледайте да са видите с нази по-скоро." (в. Свобода, Букурещ, бр. 20 от 31 окт. 1871 г.) Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов декември 1871 "ЦК ви избира заедно с А. К. (Ангел Кънчев ) да отидете при Л. К. (Любен Каравелов ) в Бук[урещ]. На А. К. се дадоха потребните забележки какво да говорите. И всичко каквото говорите, ще искате от него писмено, за да поднесете тук." Отдолу Страшимиров е отбелязал: 1. Това писмо е продиктувано от Левски, а писано вероятно от Ив. Драсов. Под него с ръката на Левски стои отбелязано: "За Д. Хр. Попов в Т. М. (Турну Мъгуреле ), неизпратено по причина на карантината". Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година "Пишете на Каравелов, моля го за последен път братски, да не ме вика вече чрез вестника си, защото ще повярвам на някои думи като ми казват: „Братле Левски, без да се усетиш Каравелов ще те предаде!“ Ето какво: в 20-ти брой в „Свобода“, където беше писал за мен и ме викаше да се срещнем в Букурещ, произведе тайна буна пак между турците. И българи шпиони, преоблечени с български дрехи, търсят, запитват, спират по конаците, по хановете, и дават заповеди по всички ханове така: щом дойде човек със среден бой, или бил височък, с руси мустачки, с дрехи, били широки, тесни или офицерски, може и с просешки, веднага да дойдете и да съобщите в конака!!!..." На 1 януари 1872 Каравелов пише до Райчо Попов: Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1872 година "Родолюбиви господине! Писало ви се е и друг път, че тук в Българско съществува Ц. комитет, също и по всичките градове с околните им села съществуват частни комитети - които подлежат на Ц. комитет и се управляват според закона; следователно и вие като българин и прочут воевода, според писмата ви разбирам, че желаете да участвате в народното ни дело, но трябва непременно да се съобразите със закона, който сега ви изпращам, та да не давате глас и честно да пишете от себе си, както сте писали на сливненци и др. за работи, които само от Ц. комитет зависят, защото написаното ви на сливненци за нас е противно." "За нас е противно" е по повод подканянето на сливенци да вдигат въстание, Хитов се е задействал от писмото на Райчо Попов. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година "Според препоръката на изпратените ни хора гледайте да работите по-скоро, защото усилват [действията си] и енергията тур.[ският] ком.[итет] „Млада Турция“. А по-близо е да захванат черногорци [и] сърби с тур.[ците] бой... Отдолу Страшимиров е дал пояснение: 1. Писмото е писано в Букурещ, в съгласие с Л. Каравелов, но под форма, че уж излиза от Българско. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година С пояснение на Страшимиров: 1. Диктовка на Левски в Букурещ. Пишещият е стилизирал фразата и държал свой правопис. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година С пояснение на Страшимиров под линия: 15. Според датата на настоящето писмо - 23.1.1872 г., решението да се съберат пари от чорбаджиите чрез терор, което формално се взело на Общото събрание от края на април с. г., е било установено още от началото на годината, когато Левски е в Букурещ. А може би и по-рано. 17. Левски още е в Букурещ. Следователно, според Д.Т.Страшимиров, левски е бил в Букурещ при Каравелов най-малко между 16 и 23 януари 1872. В писмо на Иван Драсов до Данаил Хр. Попов от началото на 1872 г. се изяснява дълбочината на конфликта между емигрантите в Букурещ около Каравелов и Левски: "Писмото ви получихме и разбрахме Каравелов какво е писал за вас и че В.Л. в някои отношения бил своеволствувал. Всичко това е нам непонятно. Ще се разберем тогава, когато стане събранието, според както мисли бай л-ский, че било нужно да стане." (Д.Т.С., с. 350) Само като вметка тук, до средата на 1871 Левски е настоявал общото събрание на БРЦК да се проведе в Българско. Това става пределно ясно от отговора му на писмото на Райчо Попов от 20 юни 1871, в който той пише на групата от Плоещ: Отечестволюбче! И на другите ви съдейственници, особно и на г-на Панайота. В Плоещ. Приятелю! Питаш ма познавам ли та? Как не! И вази и г-н Панайота, Райнов, Живков, Кръшовски. Д. Ценова, Каравелова. пр. и пр Нали додох нарочно из Българско да ви представа народното мнение на простият и на ученийт ни народ в Българско! Върху което цела година мнения давахме, нали сте вия горните! Помните ли всичките си думи? Които аз ги имам и забелязани, и срещу кои съм противостоял. Като се поразгледам в миналото, от краят в работите си до сега въ[в] всичко, кой с кого ся е турял на работа, па от кой ден. до кой ден е вървяло като жаба през угар. после хайди пък еди кой си воли сръбска политика, та не бива с него да са работи, други руска, трети турска. ето ти и обнародвание Из вестниците, ту оногози, онзи отогова, най-после доде и на дуел да са поканат, срещу такива нашите българи го казват говна и помия. Аз при тия комедии в година време до нейде стоях да гледам и казах ви неколко пъти: немаме хора въ[в] Влашко и станах та си додох в Българско. Така ли е братия съдейственици ? ........ Бележите ми в писмото си йоще: как смея да права програма и печат с които да ся разполагам в Българско, без да са споразумея с всичките членове в делото! Я кажете ми с две думи, че и ний сме готови да ви кажем от после из едно гърло, с по- многото гласове из Българско: с кои членове в делото? Въ[в] Влашко които са днес показвати колко ли сте души? И сега чакаме да са забележите, или по вишегласието требва да са гледа в самото место, за което и вий са туряте днес жертва? Вчера не! Било е и вчера, но само с думи. ..... и сме вече готови, да са свикат всичките представители, дето ще повикаме и вази! И вий от там ако бъдете истинни патриоти, ще додите на нашето събрание в Българско. А де ще бъде? То никаму нема да бъде известно до оня ден. И така вий там събрани 20 или 50 души, да додем ний всички при ваз из Българско? То и да искаме не можем, не е право така! А не е ли пък йоще глупаво както са показвате вий и съдействениците, че намирате за добро с неких души да са съб[ерете вън]кашни, дето викате и мене из Българско, да гласоподавам! Чюда ви са на умовете и ще ся чюда, като сами са бележите за чюдни пред всеки наш член в Българско, на Централният ни комитет. Бележите в писмото си с една дума. да нема гламаво захващание! А какво по-гламаво от това ви: там да са сабирате 20-50 нека и 500 души?, пък из Българско дето ше са пролива кръв, викате мене един, та да решавам работи? ......... Пишити ми йоще, че свобода умрела, и Каравелов отишел незнам де си? И по причина на неговити работи луди, отеглил са Попович и Д. Ценович? Пишите ни пак за неговити луди работи кои са и имаме ли ги в действие тук в Българско? Като ни преписвати, че уж от него чакаме програма, закони, печати и незнам какво си? С една дума от него са вода? Отворете си очите хубаво в писмата ни, по кой ред искаме тия работи, па и от кого и да би било там от ваз? И по одобрението са­мо на Каравелова, Ценова, Райнова, Живкова, Кръшовски и от Д. Хр. Попов ли? Или по одобрението на тукашното ни вишегласие, па тогава да са върняха и да са напечатат? Тъй кьораво недейте стъпвова и да дрънкате, че тук в Българско ви бележим досега вашити работи - убийство за народат ни. След законити описвате ми и за печатът, което не е засега там ваше знаяние! Тука го иска вишегласието, като какво ще са разполага с него ви казахме, че за сега нема да знайте, чак докато ви не видим двама наедно да са сабирате и какво ще ви бъди работата! И доде ще иди! Па сега нема и свобода пред когото да си описвате маскаралъците, да ни види Европа [и] всичка България, кои сме ния деловодителите дето искаме да венчеем отечеството си съ[с] златна свобода! Тежко ни и горко от вашата там помощ досега! Наопаки - за законити и печатат от кога съм ги заискал и като какви требваше да бъдат, искайти писмото ми от 28-й октомврий общо до всички ви през Джура и друго от 25-й апр. до Джура пак [Живкова] Същите ако им нема копиетата при Д. в Т. Могорел[и], то аз ги имам, ако ви ги не дава Живков и ще видити. Точен препис от първообразното. 12-й априлия 1884 год. Хр. Б. Загорски г. Карлово В. Платнаров (Забележка) Оригинала ся намира в ръцете у В. Ив. Платнарова

Филип Симидов пише, чe Каравелов крещял как негови тайни писма били откраднати от писалището му. Това трябва да се е случило непосредствено след бягството на Пенев, а то е било към първата половина на февруари 1872, за да се появи той в Русе на 15 февруари с.г., когато Обретенов е получил съобщение от Букурещ да го убият, па било то без знанието на ВРО. Пенев не е работил дълго време в печатницата на Каравелов като словослагател, най-много няколко месеца, преди да открадне писмата и да избяга с тях. Ако анализираме известните ни писма на Каравелов и на Левски, както и на други дейци в периода декември 1871 - началото на февруари 1872 - тоест един период най-много от два месеца и половина, ще получим сравнително вярна представа какво може да е имало в тези откраднати писма. Споменатият период е белязан от подготовката на общото събрание на БРЦК през май и "тайните писма" е най-вероятно да са били свързани именно с това събитие. Д.Т.Страшимиров в първи том от "Изворите" пише много определено, че Левски е пребивавал в Букурещ при Каравелов през януари 1872; тоест по времето, когато Пенев е бил на работа като словослагател в печатницата. Малко преди това, в края на декември 1871, Каравелов пише писмо до Райчо Попов, в което му иска паспорт с описание на човек с външността на Левски - самият Райчо външно е имал подобна характеристика.

Писмата на Общия са единствено до Ловеч, те са повечето доноси за Паисий и отчети какво е събрал като пари, според мен е събирал парите като мутра, а част от тях въобще не е отчитал, харчел ги е за себе си. Това само като вметка. С всичко останало съм напълно съгласен.

Да, резонно е, но в протокола няма фиксирана дата на изпълнението на присъдата, единствено е фиксирана такава за вземане на решение - 15 февруари. Лъжите на Обретенов, че са изпълнили решението на следващия ден - 16 февруари - са години след освобождението, когато нещата са забравени, а оцелелите съвременници малко. В дописките на "Дунав" и др. вестници се посочва датата на смъртта на Пенев - 1 март - и всеки историк или изследовател е можел да съпостави написаното от Обретенов и несъответствието му с хрониката на пресата, а още повече с архива на общината. Обретенов не е могъл да излъже съвременниците, тези заинтересовани или въвлечени в убийството на Пенев - а те са Каравелов и хората от ВРО, Левски, Големия и т.н., защото новините са идвали в рамките на няколко дни, а по телеграфа и за часове, всички те са знаели, че Пенев е бил екзекутиран на 1 март, а не на 16 февруари. Много вероятно е да го е научил и Кънчев, преди да влезе в Русе, той идва там на 3-ти март. Но е и напълно вероятно да не е знаел, защото попада буквално в кошер с оси, полицията е нащрек, контролът засилен и чак след като е влязъл в града, да е осъзнал, че излизането му през пристанището към Влашко няма да е безпроблемно, затова вечерта преди проверката на паспорта да е горил документи. Така или иначе, никой от ЧРК Русе на Обретенов не прави нищо, за да му помогне да излезе от тази блокада. Преди да отиде да нощува у Чорапчиев, той се е отбил при баба Тонка, поне така твърди Обретенов, и от нея разбрал за техния арест. Нещата са толкова сгъстени като време, че чак стават невероятни: ако Кънчев е влязъл в Русе на 3-ти, трябва да се е отбил при баба Тонка или същия ден или на следващия, а Обретенов да е бил арестуван веднага на 2-ри, един ден след убийството на Пенев, за да не се види с Кънчев. Като в роман на Агата Кристи... Стиковка по часове, за да се изкара, че хората на Обретенов не са оставили Кънчев на вълците. Защо са го оставили да пренощува у Чорапчиев, който е бил управител на Образцов чифлик и човек близък до младотурците, защо баба Тонка не му е предложила подслон при нея и канал за прехвърляне без паспорт с варкаджиите, след като тя е прехвърлила Икономов... Кънчев е бил предаден, защото е имал червен картон, нещо като дн. бордна карта, купена му по втория начин от член на комитета, но не този комитет на Обретенов, а другият на ТБЦК, основан от Георги Живков по-рано. И въпреки този червен картон, Али ефенди го е поканил за проверка на паспорта, единствено него от всички останали пасажери. Корабчето пак е същото, на което е работел огнярат-куриер на Обретенов, все случайности... една до друга, навързани като в добре обмислен криминален роман. Пенев едва ли устно е имал какво толкова да издава, но, ако се е докопал до кореспонденция на Каравелов с Ловеч, това е било достатъчно. Вътре до този период има писма и от Драсов, от Левски, от кой ли не. Тези писма са били достатъчни на полицията да се ориентира кой кой е и кое къде и вече системно да започне да разплита и следи цялата мрежа. Защото Общия е безкнижен и не пише писма, ако Пенев е докопал кореспонденция, вътре Общия отсъства. Пенев, според мен, от мястото му на словослагател е можел единствено да узнае имената на кореспондентите на Свобода, но това е малко, ако обаче се е докопал до част от кореспонденцията, това е било жокер за османската полиция, това означава, че полицията вече е знаела и за канала на Обретенов през Русе и Гюргево, защото в кореспонденцията тези канали се обсъждат, а този канал вече е функционирал близо 9 месеца, когато Пенев се появява в Русе. Ако Пенев е предал веднага всичко у него на полицията, а е логично да е направил така, защо да го пази за себе си, неговото убийство е било единствено акт на отмъщение, а не на възпиране, което и обяснява защо са го кълцали като зелка, изпитвали са безсилна ярост. Ако им беше предал откраднатите писма и ги беше убедил, че не е предал нищо, едва ли щяха да го режат по този садистичен начин. Лично за мен настояването му непременно да отиде за втори представител, след като вече е имало определен един, погазването волята на Привременното правителство в лицето на Големия /Големия е бил член на Привременното правителство в Ловеч, затова не е председател на комитета в Търново, той като такъв е присъствал на събранията им/, отиването му в Букурещ на 8-ми май и стоенето в къщата на Каравелов с Левски и Марин Поплуканов - всички тези неща са индикация, че е шпионирал и то не в полза на Каравелов. Той в спомените си споменава, че Левски се пазел да не ходи по кръчми и увеселителни места, боял се от шпиони там, колкото и да го канели - кой го е канел? Попивал е всяка дума и жест на Левски, описва го в спомените си, но в крайна сметка изкривява образа на Левски - злослови за него - Левски искал да трови жената на Каравелов, Левски щял да готви въстанието 15 години, Левски останал по-дълго при Каравелов, за да върти нощем колелото на печатарската машина, момче за всичко... Левски е описан като незначителен човечец, на фона на който се извисява великана Каравелов /според написаното от Обретенов/.

Но с каква цел да го е направил, той не печели нищо от тази промяна на датата, само насочва вниманието към несъответствието на датата на смърт на Пенев /1 март/ и твърдението си, че са убили Пенев още на другия ден /16 февруари/, сам се поставя в лоша позиция. Ако протоколът от събранието е бил датиран 28-29 февруари, а убийството реално е станало на 1 март, всичко щеше да бъде по местата си. За какво му е било на Обретенов да фалшифицира датите в протоколите, дори и целите протоколи да са дописвани от него и фалшифицирани, просто е трябвало да сложи правилните дати и ние сега нямаше да имаме основа да обсъждаме цялото това несъответствие в протокола, неговите спомени и реалната дата на смърт на Пенев, която е безспорна - 1 март 1872. Ако е променил датата на протокола, то той сам се е посочил като човек, върху който трябва да падне подозрение, което граничи с абсурд. Според мен се е случило точно това. Почти невероятно е Пенев да не ги е издал за достатъчното време, което е имал от пристигането му до убийството му. Друг е въпросът, ако Пенев е бил набеден за шпионин несправедливо. Но, според мен, не е такъв случаят, защото Пенев е бил преследван още на румънска територия от хъшовете на Каравелов, изпуснали са го в Гюргево и не са успели да го убият още там. Според мен, въобще не е изключено тези хора, които са преследвали Пенев до Гюргево, да са реалните извършители на убийството, докато Обретенов и компания вече са били в следствието по донос на Пенев. Какво е имало в откраднатите документи от Пенев можем само да гадаем, но Каравелов е бил скаран с конспирацията и е държал много документи, включително и писма, в печатницата, а Пенев е бил словослагател в нея, т.е. имал е целодневен достъп до всичко вътре. За тези навици на Каравелов да държи важни документи в печатницата свидетелства и Киро Тулешков, който е бил управител на цялата печатница. За Кънчев и Обретенов е доказано, че са били масони, за третото момче, убито или споминало се скоропостижно заедно с Кънчев и Пенев, нямам никакви данни, но не е изключено. Проблемът в масонската принадлежност на Обретенов е, че вероятно е бил в една ложа заедно с Мидхат паша, в която са членували и българи, включително Иванчо Хаджипенчович и Драган Цанков. Обретенов получава назначението си библиотекар в читалище "Зора" благодарение поръчителство на Драган Цанков, който през годините на основаването на читалището е бил отговорен за просветата в общинския съвет на Русе и довереник на Мидхат, протеже на Мидхат е бил и Иванчо х.Пенчович, а ложите в Русе са създадени по онова време от младоосманците. Когато става убийството на Пенев, валия е бил Ахмед Расим паша, роднина и доверено лице на Мидхат и също от партията на младоосманците. Младоосманците са общували помежду си тайно в ложите, в Русе е имало и клон на смесената ложа Али коч /в която е членувал и Раковски/; до разделянето в българското революционно движение на "млади" и "стари", младоосманците и масоните-българи са препокривали политическите си цели за дуалистична монархия под егидата на Султана. Затова и Левски отива да се договаря с Иванчо Хаджипенчович през 1870-та, те са имали общ език като членове на Тайната дружина на верните приятели тогава. Впоследствие, когато ВРО и БРЦК вземат курс към въоръжено въстание, настъпва разрив. При Левски особеното е, че в един момент излиза от контрол както от опеката на младоосманците, така и от заговорниците в Букурещ, които са следвали също указанията на по-големите шефове в Лондон и Швейцария. Левски сепарира своя зона на влияние с ВРО и става опасен и непредсказуем. Онези в Букурещ не могат с едно щракване на пръстите да му заповядат да вдигне въстание, а тези в Цариград /новоосманците/ не могат вече да разчитат на ВРО за дуалистична монархия в рамките на Османската империя.

В спомените му Обретенов пише "повече от 40 дни" и че са ги арестували на другия ден след убийството. Това означава, че са ги пуснали най-рано на 13-14 април. Но... протоколът от събранието, където вземат решение да убият незабавно Пенев е датиран 15-ти февруари. Обретенов ясно е записал в спомените му, че още на другия ден са убили Пенев, т.е. на 16-ти февруари. Това не съответства на фактите - и от записа в общината за смъртта на Пенев, и в дописката на в. Дунав е посочена негова дата на смърт 1 март. Има едно голямо несъответствие. Ако Пенев е пристигнал на 15 фувруари с цел да издаде дописниците и да предаде документите на Каравелов в турски ръце, а убийството му е чак на 1 март, повече от 2 седмици след пристигането му в Русе, то това убийство се обезсмисля; за тези две седмици той е имал достатъчно време да предаде всичко, което знае на полицията и всички документи, откраднати от него от печатницата, ерго дописниците вече са били известни на полицията, включително Обретенов и Ангел Кънчев. Пенев е бил удушен, след което обезобразен с нож, с цел да се заблуди полицията, че това са направили други хора, турци. Обретенов се придържа към протокола, в който е фиксирана датата 15 февруари като идване на Пенев. За двете седмици до убийството на 1 март също така е имало достатъчно време да се допитат до Левски и Привременното правителство в Ловеч - за това време писмо или куриер е можел да отиде до Търново и да се изчака отговор от Ловеч, Левски е бил по същото време в Ловеч. Защо Обретенов лъже в спомените за датата на убийството на Пенев. Според мен вариантите са точно два - първият е от страх да не признае, че през тези две седмици от идването на Пенев в Русе са били разпитвани и задържани в полицията по донос на Пенев. Вторият е, че не Обретенов и групата му не са извършили убийството на Пенев, тъй като вече са били арестувани предварително по доноса на Пенев.

Как да го спре, като убийството вече е било факт, когато Кънчев влиза в Русе? Ето Ви още една "тухла в стената" от лъжите на Обретенов: "Н. Обретенов пише, че след взетото решение на 15 февруари 1872 г. (всички дати са по стар стил), “това свършихме на другата вечер” (Обретенов 1983: 137), т.е. на 16 февруари. Това не е вярно! В.”Дунав” съобщава, че тялото на Пенев, още топло, е открито на 1 март до къщата на каруцаря Ангел Петров в махалата Диш Варуш (Дунав 1872, №659). " https://www.academia.edu/93488022/Известия_на_Регионален_Исторически_музей_Русе_том_XIV?email_work_card=view-paper от 359 стр. от линка е цялата статия, и още: "В 658 брой на нашия вестник бяхме известили по кой начин се уби сам Ангел Кънчев, българин от Русчук, за когото „Басрет“ в 587-ия си брой иска от „Дунав“ подробности за начина на убиванието му. Ако принесем думата си до поведението и идеите на споменатия Ангела, ний заключаваме от съдържанието на долната дописка от Букурещ, която е обнародвана във вестника „Византис“, че той воистина е бил от главатарите на бунтовния комитет, а самоубийството му се случи в това време, когато правителството търсеше и диреше убийците на осемнадесет годишния момък Стоян Пенев, че се уби с някой план нощем и че тялото му се намери захвърлено на улицата. Този Стоян е от жителите в махалата Бахче чифлиги в Русе и беше ученик в Русчушкото ислях хане. Tой като стоял няколко вpeме в Гюргево при търговския практор на императорското правителство, тамошните бунтовници мислели, че бил изпратен за шпионин от страна на правителството. А той като се усетил за това и като се страхувал за живота си, отишел в Букурещ, гдето се разболял и лежал около един месец. След оздравянието си, Стоян се завърна в Русе и като познат по доброто си поведение и бедно положение, велеятският тержуманин Ернест ефенди беше го зел при себе си с една малка плата, за да се приготовлява в писалището. Kогато pеченият тержуманин отиде в Букурещ с една особна мисия, отсъствието му се счете за един удобен случай за извършванието на лошото намерение и с посредствени известия, речения Стоян се измамил и завел на курварство и нощем като се удушил на едно място, ударили го с нож по няколко места в шията, одрязали му едното ухо, пръстите на двете ръце и детеродните удове и го оставили на улицата. Когато се преглежда, видя се, че няма никакъв знак от кръв, че e заклан от шията, а за да не излезе работата наяве, разуме се, че се e скроило да се земе за причина знака от ножа и да се покаже уж, че бил заклан от някои турци. Даже и дописниците на някои странни вестници бяха дали съвсем противни на самото дело сведения и ний в 659-ия си брой бяхме отговорили на дописката, която беше обнародвал върху този предмет „Левант хералд“. Във време, когато местната власт диреше удушителите и убийците на Стояна, речений Ангел с едно пътно тескере и с един сръбски пашапорт, като заобиколил доста места, дошъл в Русе и като видял, че местните чиновници постъпяли доста внимателно, той с цел, за да не падне в ръка и да побегне насрещаз отишъл на скелята и забикалял твърде смутен. В това време, когато чиновникът му поискал пашапорта, за да го прегледа, той захванал да бяга и потеглил с оръжието си върху заптието, което бил срещнал, но пищовът му като не хванал, той се отчаял и изпразнил револвера в устата си и паднал мъртъв на земята. Началникът на бунтовния комитет в Букурещ, Христо Георгиев, родом от Карлово, щом се известил за умиранието на споменатия Ангела, от страх, за да не се открият бунтовните му планове от вредителните документи, за които мислел, че може да се намират у Ангела, паднала му дамла и умрял. Toвa e положението и начинът на убиванието на Ангела в Русе. Ако се земе пред вид доброто състояние и богатството на този човек тoй нe е имал никаква нужда и идванието му в Pусе не е било с цел, за да си намери някоя работа, но да сее бунтовно семе. Oбaчe, такива зломисленици на царството и на народа. Hай-после oт сaмосебе си подпадат или в морално наказание, или падат в ръцетe нa правосъдието. Не може да има по-голям пример и урок за ония които се намират на такива идеи. Гpъпкият вестник ,,Bизантис“ в броя си от 25-й марта обнародва долната дописка от Букурещ,зa кoятo ce сnомeнa no-rope“. https://bgrech.eu/archiv-bg/godina-2024-xxx/broy-1-2-2024/ezikoviat-obraz-na-prestupnostta-ot-vuzrazdaneto-do-dnes Текстът от линка е цитат от в. "Дунав" В резюме, Пенев е бил убит на 1 март 1872, Кънчев се самоубива на 5 март. Обретенов твърди, че са го арестували с още двама за убийството на Пенев на 17 февруари 1872 и ги държали 40 дни. След като са били и тримата в ареста, а Икономов във Влашко, кой е убил на 1 март Пенев?

Въпросният шивач е бил член на местния комитет, сега не мога да си спомня името му, той получава присъда за съучастие в убийството на Паисий, има го в заключителния протокол с присъдите. Най-тривиалното обяснение е, че Русе е вилаетска столица и там са концентрирани полицията и шпионите. Но пък оттам е избран канал за пощата, а самият Обретенов в спомените си описва как са вкарвали оръжие с "варкаджиите" вербувани от баба Тонка. Освен това, по последни документи е установено, че Левски няколко пъти е преминавал през Русе, последното му преминаване е от 1870. Странно е, за мен, че при тези преминавания той да не е имал контакт с Обретенови, тъй като те са били каналджиите за прехвърляне на хъшовете в двете посоки през Дунава. А Обретенов свидетелства, че за пръв път е видял Левски на събранието в Букурещ. Обретенов пише в спомените си за Кънчев, че ако бил се обадил предния ден на баба Тонка, тя щяла да му уреди прехвърлянето във Влашко по същия начин, както се е прехвърлил Георги Икономов, един вид Кънчев сам си бил виновен, че се набутал в ръцете на полицията без паспорт. Обретенов намеква, че последната нощ, която Кънчев е прекарал в дома на Иван Чорапчиев, с когото Кънчев шумно се карал преди да си тръгне /Обретенов им е светел/ прави Чорапчиев доста съмнителен. Чорапчиев е определен от Обретенов като редактор на официалния вилаетски вестник "Дунав", който излизал на турски език, но това не съответства на истината - Чорапчиев е бил само преводач. Обретенов определя като редактор и Стоил Попов, което също не е вярно, последният е бил много доверено лице на Левски и председател на комитета на ТБЦК, съществувал като поделение на Млада България, още преди Обретенов да стане председател на ЧРК в Русе. Имало е някаква свада между Попов и Големия, за която не успях да науча нещо повече, непосредствено преди определянето на Обретенов за куриер през юни 1871. Попов е бил стар познайник на Левски още от Първата легия.

Най-слабото място е закъснялото писмо на Каравелов до Левски за вдигане на въстание. А най-слабото място в това е, че точно това писмо е попаднало в ръцете на османската полиция, преди да стигне до Левски. Докато този факт беше неизвестен, самото забавяне, макар и подозрително, е косвена улика. Обретенов е дал крайно противоречиви данни за това писмо - той твърди, че го е получил на 1 ноември, преписът на Данаил Попов е датиран 2 ноември, дотук нещата изглеждат нормални. И после стават неспасяеми за алибито на Обретенов - той по-натам твърди, че е изпратил оригинала още на другия ден до Търново, след като го е получил в Русе, а в Русе го е получил най-късно на 2 ноември. От 2 ноемри до 21 ноември, когато е намерило Левски в Стара Загора, времето на пътуване на писмото се губи - ако сестра му го е занесла на 3 ноември в Търново, защо Христо Иванов Големия го е получил на 20 ноември. Няма обяснение за тази дупка от 17 дни, която се получава в обясненията на Обретенов. Напълно недостоверни са и сведенията му за оригинала на писмото, който е попаднал у него. Никой от останалите кореспонденти не изпраща оригинал, пишат преписи и тях изпращат, такъв е този на Данаил Попов в Ловечкия архив /това е първото писмо, което Големия изпраща в Ловеч, дошло преди това на Обретенов/, такъв е и този от Стара Загора, съхранен като препис. Второто слабо място е убийството на Пенев. То не е наредено от Левски. От кой тогава е наредено и защо е извършено. Това убийство е важно, защото то води до ареста на Обретенов и престоя му поне 40 дни в полицията, през което време се случва и смъртта на Ангел Кънчев. Също така няма никаква яснота, ако Обретенов е стоял арестуван 40 дни както той твърди, защо първият протокол на заседание на ЧРК в Русе, но който той е бил председател, е проведен цели 30 дни след освобождаването му с една единствена точка да отиде до Търново /става ясно, че той е ходил там/ и да се споразумява за делегирането му на събранието в Букурещ. И защо, след като му е отказано такова делегатско място, на 7 май като председател на ЧРК Русе свиква второ събрание и дефакто се самоназначава за делегат на събранието, където отива на 8-ми май, когато гласуването е завършило и отиването му няма никаква практическа стойност. И защо в протокола на събранието има записан само един делегат от Русе - Иларион Драгостинов - а в края на протокола фигурира подписа и на Обретенов. И защо той твърди, че подписът на Драгостинов е подпис на Иван Драсов, който не е присъствал на събранието и никъде не фигурира като делегат. Пукнатините са толкова много, че само сляп не би ги видял и за мен е загадка мълчанието на агнетата. В протокола на събранието няма и дума записана откъде ще се внася оръжие, това е било, според мен, предмет на устни обсъждания, които не са протоколирани, но впоследствие са отразени в писмата на участвалите, специално в тези на Левски.

Заловили са го в с.Черниково, дн. Садовец: Тръгнал е от Тетевен, доколкото си спомням там х.Станьо е обменил парите в злато; 3-4 кг. злато не е кой знае какъв товар, за толкова влиза Левски в Ловеч. Общи очевидно е подминал Ловеч, не е имал никакво намерение да се отбива там.Пъшков е запомнил "че видели у него разкошна кесия от коприна и злато, подарена му от някое женско дружество, италианско, когато влезли гарибалдейците"; краставите магарета се подушват през девет баира, какво друго да впечатли Пъшков, освен кесията на Общия, сигурно му е завидял... Движел се е почти вертикално на север, според мен, е щял да мине през Плевен, разчитайки на приятелчето си Анастас, затова го обдарява с 4000 гроша /50 000днешни лева/; после е щял да хване към Никопол и към Турну Мъгуреле, той оттам минава два пъти на влизане, не е блестял с комбинативност, като крокодилите по един и същи път; в Букурещ са щели да го посрещнат като герой, Пеев вече е бил подготвил почвата пред Каравелов, приписвайки си заслугата за обира лично. Каравелов се правел на изненадан за обира, той нищо не знаел. За връзката му със Сърбия говорят в донесенията им чуждестранните консули, австроунгарския и британския. Отначало дори са смятали, че цялата революционна организация е създадена от сърбите, които така натискали Високата порта да им направи отстъпки за Херцеговина, дори самите сърби били предали българския комитет в замяна на отстъпки.Общия навсякъде в протоколите е наричан Димитър Сърбина, така са го наричали в неговия регион и много от комитетските хора. Но не мисля, че в плановете на Общия е влизал Обретенов, той е взаимодействал с Анастас Попхинов, разчитайки на него за канала през Никопол-Турну Мъгуреле, където е бил братът на Анастас - Данаил Попов. По този канал Анастас е пренасял револверите и пощата, докато през юни 1871 Левски не му го забранява. Двамата с Общи са действали в комбина като сепаратисти, Анастас е имал роднина в Тетевен и по времето след обира е бил там, откъдето и получава пари от Общия.

Ако не сте го прочели, предполагам ще Ви бъде интересно: https://telegraph.bg/telegraphplus/novini/semejnata-golgota-na-tonka-obretenova.-polaga-dve-svidni-zhertvi-pred-kyrvaviia-oltar-na-bylgarskata-svoboda-snimki-415437 Цитирано е писмо на 19-годишния тогава Никола Обретенов до баща му, в което ясно се вижда отношението му към революцията и бунтовниците по онова време, а то е две-три години, преди да стане председател на ЧРК в Русе.

Обръщали са ги в по-едри пари, в злато. В Османската империя, а и по-късно в България, са вървели в обращение всякакви златни монети - френски франкове, австрийски дукати, руски рубли и т.н. паралелно с официалните златни лири. Просто сарафите са преизчислявали теглото в злато и са го приравнявали към турската лира. Това обяснява разнородните монети в находката в Ловеч, в нея дори има антични златни монети, същественото е, че цялата находка е злато - изключено е колекционер-нумизмат да е събирал само златни монети. В една от сметките на Драсов адресирана до Данаил Попов през 1871 се вижда същата система - той му отчита сума за револвери в най-разнородни златни монети и накрая ги приравнява в грошове, приблизително 100 гроша са били една златна лира. Обретенов в Спомените си пише, че като библиотекар в читалище "Зора" е получавал 300 гроша месечна заплата, приблизително заплатата на млад учител, което по днешен курс е около 3600 лева. Всъщност животът не е бил скъп, а данъкът е бил 10 процента, десятък, днес работещ българин плаща данъци между 40 и 50 процента като се сметне и ДДС 20 процента във всяка стока и услуга. Поп Кръстьо си е купил къщата за 1200 гроша, което е към 15 000 лева днес, в Алтън Ловеч, добре развит град. Но това е друга тема, макар и много интересна. Доколкото си спомням, Общи е носел около 50 000 гроша, което като тегло в злато е около 4 кг.

Момчето е бил самият Обретенов: Другата важна работа, освен 700-те гроша за разноските, за които Големия иска разписки, е било участието му в събранието като делегат от Русе. За това не се е споразумял, защото в друг последвал този протокол е записано: "Като не можахме да се споразумеем с Търново, ...решаваме да отиде 54-и в Букурещ ... да вземе участие в Народното събрание. Подписали: 91, 104, 114, 54 и 80." Но в мемоарите си е спестил отказаното му делегиране от Големия за събранието: Но е датирано тук правилно - 7-ми май. За кореспонденция с Левски и Каравелов той твърди, че Левски му дал "рязаната книга" или т.н. "скари" за тайнопис: Шифърът съхранявал в архива си, но самата кореспонденция била изгорена от писаря след залавянето на Левски, паникьосал се писарят...според спомените на Обретенов. Това, което Страшимиров е описал и публикувал в Изворите са разчетените писма, убеден съм, че са останали много неразчетени такива, писани шифровано и сигурно в тях е най-ценната информация. Очаквали са Сръбско-Турска война и намесата на Русия. Което и става. След Сръбско-Турската война и Априлското въстание е била проведена Цариградската конференция, която приема на България да се даде автономия на източната й част, в която е влизал и Русе: https://bg.wikipedia.org/wiki/Цариградска_конференция Такова е било британското предложение, Османската империя не го приема и следва Руско-Турската война, която за България е била освободителна. Защо не е чакал като Драсов на завет, не мога да отговоря, хората са различни. Той, Апостолов и Войновски са настоявали четата да върви към Панагюрище, надявайки се там въстанието да е имало успех.

Както отбелязахте, истината е в детайлите, те се отминават. На 4 май Големия е отговорил на писмо на Левски, който по това време вече е бил Букурещ. В писмото Големия е написал: Левски е искал да вземе револвера на Големия. Това не е маловажно, според мен, означава, че е свалил доверието си от него. И пак според мен, това е било свързано с работата му с Русе. В същото писмо Големия ходатайства Левски да признае разходите на Русенския ЧРК: И забележете тук втория разход от 236 гроша "дадини на радя и дето свършил живота на шпионина та заминал за от среща", излиза от писмото, че убиецът на Пенев е не Георги Икономов, а Ради Иванов, който е бил арестуван заедно с Обретенов. Обретенов ли е излъгал Големия, или действително убиецът на Пенев е бил не Георги Икономов, а Ради Иванов... В това писмо Големия се явява ходатай на русенци, но от него става ясно, според мен, че е в немилост пред Левски, който иска да му вземе личното оръжие. Чак след връщането на Левски от Букурещ, когато Големия му пише две подмазвачески писма с поздравления и Левски се усеща изолиран от хората на Общи и Попхинов, Левски му дава важната длъжност да го представлява с пълномощно в Търново и околността, включително Русе. И вижте колко игриво се е подписал тук Големия - "Драган Цанков", името на един от бившите довереници на Мидхат паша в Русе, а после започва да се подписва "Стефан Карагьозов", реална личност в Търново и човек, който разпознава Левски при залавянето му. Отбелязвам факти, не правя внушения, но малките детайли са важни. Ако познавате историята на четата на Ботев, ще видите каква е ролята на Обретенов и Апостолов в нея. Двамата са били определени за апостоли в Софийско, поради некадърност селяните ги гонят оттам, не ги щат, те отиват при Стоян Заимов във Враца. Тримата непрекъснато се карат кой е по-главния и как да разпределят пари за оръжие. Накрая Заимов лъже Ботев с едно писмо, че Враца е пламнала от въстание, след което се преоблича в женски дрехи и бяга. Апостолов и Обретенов все пак вземат парите, купуват оръжие за ботевата чета, склоняват Ботев да стане войвода /защото Панайот Хитов им отказва/ и идват в България, когато вече въстанието е потушено, но те си мислят, че е успешно. След няколко битки, които четата печели, Ботев разбира, че никакво въстание вече няма и свиква щаба, за да обсъдят оттеглянето на момчетата в Сърбия. Тогава го застрелват. В групата са Обретенов и Георги Апостолов, които са знаели за сериозни злоупотреби със събраните пари за оръжие и че ако четата се върне в Сърбия тези сметки ще бъдат прегледани и злоупотребата им разкрита. Изстрелът убил Ботев е бил в областта на сърцето, втория изстрел е бил контролен в главата. Обретенов докрая на живота си лъже, че някакъв черкезин застрелял Ботев в челото. Има цяла монография изследване на този въпрос, там са направени заключения и от военни експерти и лекари.

Да, минавал е през Димитър Горов от Гюргево до Русе и от Гюргево до Букурещ, Горов е бил до Русе, не е продължавал от Русе към Търново. Кореспондентът на Големия в Търново е Обретенов. След като Обретенов и тримата от комитата са арестувани, а Георги Икономов е забегнал във Влашко, кой е осъществявал връзката Русе-Търново? Документално е отразено, че те като комитет са внесли първите суми на Ангел Кънчев и по всичко изглежда, че той ги е основал като комитет при едно от минаванията му през Русе през декември. Преди това са били читалищна група масони, организирани от Драган Цанков, основател на читалището "Зора", където повечето от тях са имали платени длъжности. Цанков по онова време е бил еволюционист, влязъл под кожата на Мидхат паша, завеждал е образованието в градския съвет и е бил в управата. Самият Обретенов е бил кореспондент в цариградски вестници с такъв профил, има оставени следи в кореспонденцията за това. Големия, когато му пише, намеква за това че "не му бил верувал по преди", ама после разбрал от Велко Абаджиев, че е от "по младите", а по-младите" са бившите комитети на ТБЦК в Русе, основани там от Георги Живков, към когото е принадлежал и Велко. Т.е. Големия е взел препоръката на Велко като член на комитет на ТБЦК, откъдето тръгва и Левски, те са Млада България. Големия е бил принуден от обстоятелствата и спешност, затворил им се е канала през Плевен на опърничавия Анастас. И са си платили прескъпо за тази тяхна спешност.

Драсов и Обретенов не са си разменяли писма, Русе е бил транзитен пункт за пощата от и за Букурещ, писмата от Ловеч само са преминавали през Обретенов, той е бил "кореспондент" с Търново, по точно с Христо Иванов-Големия. Въпросът с куриерската роля на Обретенов е сложен и изисква задълбочен анализ не само на базата на известните писма. Важна информация за това ни е оставил Захари Стоянов: "...Втората длъжност на баба Тонка била да привлече на своя страна няколко румънски каикчии [лодкари], чрез които да може да се пренася едно-друго от Румъния в България. Скоро тя сполучила в това си предприятие благодарение на много обстоятелства, а най-вече на пълните си с вино бъчви, не само с разпасаните власи, начело на които стоял някой си българин на име Димитър, но турила ръка и на един анадолец, машинист от турското вапорче [корабче] „Сойре“, другар и приятел на Али ефенди, най-жестокия гонител на комитета." Кой е бил този "анадолец" и каква точно е била неговата функция в пренасянето на комитетската поща от Обретенов ни дава отговор следния документ: "Подписаните русенски жители Никола Т.Обретенов и Янко Ангелов засвидетелствуваме, че русенският жител от махала Кара Али Ибрахим Османов във време на турското владичество, когато бяха основани българските революционни комитети, гореспоменатият Османов служеше за пощальон на русенския и гюргевския комитети, който, верен на длъжността си, пренасяше цялата комитетска кореспонденция в цялост от Русе в Гюргево и обратно, без да издаде тайната на турското правителство. За сигурността и истинността на горното се подписваме." Свидетелство на Н. Обретенов и Я. Ангелов, издадено на 17 окт. 1891 г. в Русе. - ЦДИА, ф. 173, оп. 2, а.е. 1600, л. 197. От така цитирания документ става ясно, че освен от изброените от Обретенов лица изпълнявали ролята на куриери е имало още един, въпросният "анадолец"-огняр от корабчето "Сойре", "другар и приятел на Али ефенди, най-жестокия гонител на комитета" /З.Стоянов/. Али ефенди е шефът на вилаетската полиция в Русе. Али ефенди задържа Ангел Кънчев за проверка на паспорта му по сигнал. Али ефенди е спрял за проверка куриерката с прозвище "Дългата коса" от спомените на Обретенов, която хвърлила писмото на Каравелов в тревата, преди да влезе в конака. Корабчето с което е дошла тази куриерка, пак по спомените на Обретенов, е било "Сойре", където е работел гореспоменатия "другар и приятел" на Али ефенди. И кой ще даде отговор на въпроса, докато Обретенов е бил арестуван от 17 февруари 1872 до 28 април 1872 кой е изпълнявал ролята на куриер в Русе? Има писмо от Христо Иванов-Големия до Левски датирано 4 май 1872, което го е намерило в Букурещ, касаещо и Русе, как е стигнало това писмо през Русе до Левски?

Компилиран е бил списъкът. Че Ловеч е бил определен за център идва от събранието в Букурещ, така завършва с решение, че Левски е упълномощен да представлява Тракия, Македония и Северна България, а Ловеч е определен за център. Обретенов го пише ясно в спомените от 1923. Левски е споменат като лице на име В.Левский в Пълномощното. Тази информация е дошла от събранието. Иначе няма логика Ловеч да е определен за център, а да няма председател /главатар/. Само местния издайник от Ловеч дал списък на десетина имена там така е изкарал нещата, десетина граждани подведени да съставят някакво комитетче, несериозна работа. Всичките са равнопоставени и за цвят и колорит е сложил вътре и Добре Механджията, едва ли не кръчмарска задруга в която е влязъл и симпатизант на турските ефендиета. Този списък с главатарите, според мен, също е компилиран. Гложенеца, Пеев и Христо Иванов са издадени от присъствал на събранието. Христо Иванов е сгрешен, защото се е прикривал от Обретенов, според мен инстинктивно е усещал нещо нездраво в него и даже не му е доверил ролята си в комитета и псевдонима си, единствено е взел пушката от Габрово и тогава Обретенов е останал с впечатление, че е главатар в Габрово, но е знаел, че е от Търново, защото в писмото, с което го кани за "кореспондент" през юни 1871, Христо му съобщава името си и къде са се срещали в Русе. Разните имена за пълнеж от Орхание, Тетевен и Видраре най-вероятно ги е набутал там Пъшков, когато са го притиснали за Паисий. Общо взето и Пъшков, и Драсов са съхранили хората от региона на Общия, както и самия Общи, надявали са се да изчезне във Влашко. Информацията за убийствата, според мен, също е дело на Пъшков. И пак е премълчан Общия, защото, когато е дадена, той все още се е подвизавал в Тетевен, но вече е било публично известно, че Каравелов ще си го вземе при него в Букурещ, хванат ли го преди да замине - ще стане това, което е станало след обира, ще ги издаде всички. Анастас Попхинов може да го издал или Пъшков или Драсов, не са подозирали каква "скрита бомба лимонка" е. Че Обретенов е станал "момче за мръсни поръчки" на Каравелов за мен вече е очевидно. Това се е случило с убийството на Пенев и предателството на Ангел Кънчев. Кънчев е отивал при Каравелов, за да организира свикването на събранието и вероятно е бил крайно неудобен за Каравелов. Той е предаден, това е факт, който не отрича дори Обретенов, но като всеки...хитрец, насочва следата към някакъв комитетски деец, който бил завлякъл Кънчев с много пари и това го било мотивирало /все пари са му в главата на Обретенов/. След като са го обработили обаче в полицията вече може да е бил и агент на полицията, предаващ Каравелов. Задържа писмото на Каравелов и така му осуетява замисъла за незабавно въстание. Левски е можел да се задейства от това писмо, кой е можел да предполага, че ще стопира заповедта на големия началник. Според мен е станало по масонска линия с "блага дума" оттам и малко "кютек" от заплаха, че ще понесе последствията на убиец - тактиката на бича и кифлата, доброто ченге и лошото ченге. Сигурно са заплашили и цялата рода, а той е бил особено привързан към майка си. Пречупили са го тогава, защото това натискане да се появи на събранието, въпреки грозното впечатление, което е оставил в търновци говори, че е бил принуден да го направи, изпълнявал е задача. Големия не е могъл да не усети нещо опасно в това и затова после се крие и му определя среща в Габрово /Обретенов пише, че Левски го е извикал там/, не му се разкрива като председател, нито като псевдоним. На практика Големия е бил много важна фигура с пълномощно от Левски за целия регион, включително Русе, явявал се е нещо като пряк началник на Обретенов, който е бил председател на ЧРК в Русе и куриер.

Това как съм пропуснал! Този човек лъже както диша. Тук пък е датирал писмото на Каравелов 9 ноември, а в преписа на Данаил Попов то е датирано 2 ноември. Във второто писмо е възприел псевдонима на Христо Иванов - "Христемага и Стефан Карагьозов" за подпис на Иван Хаджидимитров, което означава, че Големия не му го е разкрил.

Икономов го прехвърлят рано на другия ден през Дунава във Влашко. Нали той е пребивавал при Димитър Горов, когато идва писмото на Каравелов за въстание и Обретенов твърди, че зад К.Г. стояло "Кара Георги", така викали на Икономов, а не Георги Живков или Димитър Горов, Страшимиров е посочил в Извори името на Георги Живков като адресат, същият, срещу когото е била насочена клеветата във вестника на Каравелов година преди това писмо... Сега ще отворя спомените на Обретенов от 1923, там той споменаваше нещо за Габрово, където е ходил за среща с човек от Търново, мисля, че този човек е бил Христо Иванов Големия, което вече е някакъв знак, защо в донесението на Хамди Христо Иванов от Търново фигурира в Габрово. Големия е бил много потаен и едва ли се е разкривал пред Обретенов, той даже не знае псевдонима му, защото в едно от цитираните от самия Обретенов писма от Търново, Големия се е подписал с Христемага /негов псевдоним/, а Обретенов твърди, че е подписано от Иван Хаджидимитров. Той спряга упорито Иван Хаджидимитров като председател на комитета в Търново, но доколкото си спомням въпросният Иван е станал такъв чак през 1873-та. Ето го и въпросният пасаж от спомените на Обретенов от 1923: "Че бях повикан от Левски в Габрово" е написал Обретенов във връзка с изпратената пушка до Търново и цитира протокол от 27 август, в който обаче пише разходи за Гюргево. Обретенов твърди, че пушката отнесъл в Търново и я предал на Иван Хаджидимитров, но Христо Иванов някъде в спомените му свидетелства, че е взел тази пушка от манастир около Габрово. Последната среща на Обретенов с Левски е била втората половина на юни в Гюргево, къде е протокол от 27 август, къде е втората половина на юни с отиването на Обретенов в Гюргево. Или е печатна грешка, или Обретенов на 74 години е тотално дементирал, или е ходил до Габрово по нареждане на Левски, където се е срещал с Христо Иванов. Според мен е третото, защото разходите им записани за Търново са 323 гроша, което по днешен курс прави около 4000 лева и в това се включва и ходенето му до Габрово, което е станало по-късно, за да пренесат пушката в Ловеч оттам. Разходите му за ходене до Гюргево са 19 гроша.

Много сложни въпроси, които едва ли имат еднозначен отговор. Първо, забавянето на писмото от Обретенов, не го прави автоматично доносник на османската полиция. Допуснете, че като го е прочел, си е казал същото, което и Левски - каква революция с шишанета и неподготвени хора, това е заколение, и е решил да задържи писмото, колкото се може по-дълго, преди да го изпрати. Второ, в един момент, е можело да бъде притиснат да дава сведения и съдействие под непреодолим натиск, но когато този натиск е изчезнал, да действа като четник и да се бие в Балкана. За мен беше интересно навремето да прочета протоколите от разпитите на групата на Цвятко Радойнов, Вапцаров и Антон Иванов, има ги публикувани някъде в мрежата, сега съм загубил линка. Антон Иванов, най-възрастният, опитен и високопоставен лидер на тази група, още от първия разпит разказва буквално всичко, което е знаел, а той е знаел най-много, защото е бил пълномощник на Задграничното бюро на ЦК. Посочва адреси, квартири и имена, при това, без да е бил изтезаван. Като споменахте четничеството с Ботев, не ми се навлиза в тази тема, достатъчно хора са я разнищвали, но убийството на Ботев е пряко свързано с Никола Обретенов.

Това го забелязах още в самото начало, но сега ставаме двама - "лице на име Левски", така е записан Левски и в Пълномощното, като "лице". В Русе интересната за нас фигура е Ахмет Расим паша, предшественика на Хамди паша. Хамди паша е бил от партията на консерваторите, протеже на Махмуд Надим паша, великия везир, когото наричали Надимов, заради зависимостта му от Игнатиев. Той не е интересен, праволинеен и ограничен, изпълнил е каквото му е наредено, доложил е каквото е заварил от предшественика си. Ахмет Расим е от партията на младоосманците, освен това е сроден с Мидхат паша - дъщерята на Мидхат /единствена/ сеомъжва за син на Ахмед Расим, т.е сватове се падат. Ахмед Расим е етнически грък, син на офицер от еничарския корпус, тоест по дефолт турски суфи, член на някой от ордените на младоосманците, които и днес управляват Турция в сянка. Ето какво открих за него при бързо търсене в турски сайтове, както и за връзката му с основателя на Дунавския вилает, Мидхат паша: "Като стъпка към усилията за модернизация в Османската империя, през 1826 г. султан Мехмед II решил да премахне Еничарския корпус и повечето от еничарите, които отговорили на тази ситуация с бунт, били убити. Кушакчъ Мустафа Ага, един от еничарите, оцелели след това клане, избягал в Атина с гръцката си съпруга и син, преоблечен като жена. Ахмет Расим, син на Кушакчъ Мустафа Ага, е роден в Истанбул през 1826 г. Ахмет Расим, който продължава живота си в Атина със семейството си и е отгледан според някои източници в християнската вяра, изучава науки като физика и геометрия в продължение на 12 години и получава диплома. Ахмет Расим, за когото се твърди, че е знаел гръцки, френски, италиански и албански, дошъл в Истанбул и постъпил в преводаческата зала „Бабиали“ през 1844 г. Ахмет Расим паша, който бързо се издигнал в държавната служба и получил титлата „паша“, работил в Министерството на външните работи и правосъдието, служил е като областен управител и губернатор, а през 1868 г. е повишен в ранг на везир. Ахмет Расим паша, който е служил като управител на Яня, Туна /Дунавски вилает/, Трабзон, Ишкодра, Коня, Измир, Селаник, Карахисар-и Шаркъ (Шебинкарахисар) и Хюдавендигар (Бурса) с този ранг, е бил кмет на Истанбул в продължение на два месеца и половина през 1878 г. Ахмет Расим паша, който е назначен за управител на Триполи в края на 1880 г., остава на тази длъжност шестнадесет години. Умира в имението си в Канлъджа на 16 октомври 1897 г. Както знаете, Митхад(т) паша е бил много важен държавник в последния период на Османската империя. Той беше паша, достатъчно могъщ, за да свали султаните и да гарантира, че други ще се възкачат на трона. Мидхат паша: II. Той не само доведе Абдулхамид на трона, но и подготви основите на Конституцията, която използваме днес. Той е човек, който накара Абдулхамид II да приеме Кануни Исасия. Той е един от лидерите на военния преврат, довел до детронирането на Абдулазиз през 1876 г., както и до детронирането на султан Мурад V и възкачването на султан Абдул Хамид II на трона през същата година. Има грешки, допуснати от Митхат паша. Той издаде указ, разрешаващ на Египет да взема заеми от чужбина, което доведе до падането на Египет под британско управление. Той също така предизвика отстраняването си от длъжност, като представи бюджетния дефицит като излишък. Вярвайки, че Англия ще помогне, той въвлече Империята във война с Русия и тази война влезе в историята като едно от най-големите бедствия в историята на Османската империя. Малко след тези събития Митхат паша губи благоволението на Абдулхамид и е заточен. През 1881 г. е осъден на смърт от съда, установен в двореца Йълдъз, по подозрение в убийството на Абдулхамид. Присъдата му е заменена с лишаване от свобода от Абдулхамид, но три години по-късно е убит от охраната си. Митхат паша има само една дъщеря Мемнуне Ханъм. Мемнуне Ханъм се жени за Мустафа Вефик бей, син на друг османски паша, Ахмет Расим паша." Ако Обретенов е бил вербуван от османската полиция да работи за нея, това, според мен е станало по времето на Ахмет Расим. Предполагам шефът на полицията в Русчук, Али бей, мисля, се казваше, също е бил назначен по времето на Ахмет Расим или Мидхат паша.