Б. Киров

Става и така, но бързо пада батерията при по-дълго четене и блести екрана, този на е-четците е матов и с подсветка, регулиране на шрифтове и маса други екстри за четене.

Здравей.

Ако всичко се е развивало по мед и масло, според плановете на Хитлер, то до зимата на 1941 той е трябвало да окупира една територия от около 3 млн. кв. км, като преди това Германия е държала заедно с полските територии малко над 700 000 кв. км, тоест 25 процента от ново-завзетите руски земи. При това плановете му са били да установи защитна бариера между Волга и Архангелск на Изток и на запад от Днепър. През 1939 територията на СССР е била 21 млн. кв. км, тоест Хитлер "отхапва" едва 15 процента от нея, като поне 80 процента от военната промишленост още в края на 1941 вече е била евакуирана в Урал, а към средата на 1942 тази промишленост започва да произвежда оръжия и амуниции сравними с нейния капацитет в предвоенната 1940. СССР губи огромно число от Червената армия в първите месеци - над 3 млн., но същевременно са мобилизирани почти толкова до края на годината и срещу 3 млн. на Вермахта, което е 90 процента от цялата му мощ, Червената армия изправя над 5 млн. свежи войски до пролетта на 1942, продължавайки перманентна мобилизация. Още в началото на 1941 Рихард Зорге информира Сталин, че Япония не планира да воюва със СССР - в Далечния изток срещу Япония руснаците са държали 1.5 млн. Далекоизточна армия, много добре екипирана и с боен опит, голяма част от тези дивизии са прехвърлени в битката за Москва, но след Пърл Харбър руснаците са щели да концентрират цялата си Далекоизточна армия срещу Хитлер. Същевременно през цялото време е оставала отворена възможността САЩ да стоварят свой военен корпус във Великобритания, който да удари Германия в гръб от Нормандия, което и става през 1943. При цялата тази абсурдно лоша за него ситуация, в която сам се вкарва перфектно с Барбароса, Хитлер обявява и война на САЩ в знак на солидарност с Япония /която не му отговаря с подобна солидарност, атакувайки СССР/. п.с. План Барбароса на Хитлер не предвижда нищо за нефта в Баку, неговата линия е преди кавказкия хребет, и то е обяснимо защо, като се погледне картата, както и Уралската планинска верига. А без нефт, как се води защитна война на фронт от хиляди километри срещу два пъти превъзхождащ те по численост противник. Всички тези въпроси са заметени с едно-две изречения в Директива 21 от Фюрера: в едното той казва, че авиацията щяла да унищожи уралската промишлена зона, интересно откъде ще са базирани летищата й, в другата, нещо от сорта, че "по необходимост" после ще се атакува уралската зона, но щом не успяват да преминат през Кавказкия хребет към Баку /не че не опитват с планински части/ как са щели да преодолеят Уралския хребет.

Александър елинизира и приобщава местните владетели и население, неговата империя прилича повече на антична Пакс-Американа, Хитлер като върха на параноята си стартира масови разстрели и "окончателното решение" веднага след влизането си в Русия; в това отношение той работи /несъзнателно разбира се/ като най-добрия "съюзник" на Съюзниците, и мощно срещу самия себе си; затова пиша, че проблемът му е бил ментален.

Аз съм си купил електронна книга-четец от Киндъл и чета предимно от нея, с което мисля че си спестявам поне няколко стотици лева годишно; прилични такива устройства има за по около 200-300 лева, вътре в паметта може да се съхранят хиляди е-книги, тоест да си носите цялата библиотека в джоба. Ако все пак сте фен на книжните книги, гледайте сайтовете на големите търговски вериги и издателствата, те почти винаги правят търговски отстъпки от порядъка на 15-20 процента; ако не Ви мързи, можете за определени книги да се обадите на самите издатели, те имат предвидена търговска отстъпка поне до 30 процента, най-сетне има книготърговски борси, откъдето също можете да си купувате с по 20 до 40 процента намаление от коричната цена.

Според мен Хитлер се изявява като лунатик и пълен военен дилетант в прословутата му Директива 21, тя е истинско бедствие от стратегическа гледна точка. Ако вземем за аналогия шахматната игра, планът на Хитлер е едно влизане с най-силната фигура, дамата /елитната немска армия с цялата й бронирана мощ/ в централната зона на противника, без да бъде осигурена с други фигури по фланговете. Всеки шахматист знае, че това е детинска стратегия. Достатъчно е да се погледне картата, Фюрерът предвижда едно разтегляне фронта на атаката до Москва, цялата европейска площ на Русия, удар по Москва и... след това предвижданията му са като тези в Дюнкерк, Уралската промишлена зона да се унищожи с авиация. Това е смехотворно бълнуване по мое мнение - пред него ще има огромна незаета територия с население три пъти по-голямо от германското, способно да мобилизира 12-13 млн. войници и със силна промишлена база, а той разчита на въздушни удари, за да предотврати руска атака и да задържи територия три пъти по-голяма от Германия, при това с Британия зад гърба си. Фюрер и Върховен Главнокомандващ на въоръжените сили ГК на Фюрер,18 декември 1940г.,9 копия Директива № 21 I. „Операция Барбароса“ Германските въоръжени сили трябва да са подготвени, дори преди приключването на войната срещу Англия, да разгромят Съветска Русия в една бърза кампания („Операция Барбароса“). За тази цел Въоръжените сили ще трябва да използват всички налични формирования, като овладяването на окупираните територии трябва да бъдат застраховано срещу изненадващи контраатаки. ВВС ще трябва да предостави на разположение за тази източна кампания въздушна подкрепа с такава мощ, че армията да бъде в състояние да проведе бързо наземните операции и Източна Германия да бъде възможно най-малко засегната от въздушна атака на противника. Това изграждане на фокусна точка на Изток ще бъде ограничено единствено от необходимостта да се защити от въздушна атака цялата ни контролирана бойна зона и нашия арсенал в нея, както и да се гарантира, че атаките срещу Англия и особено върху нейния внос няма да бъдада прекратени. Основните усилия на ВМС ще продължат да бъдат насочени срещу Англия дори по време на Източната кампания. При определени обстоятелства ще издам заповеди за разгръщането срещу Съветска Русия осем седмици преди да започне операцията. Подготовката, която изисква повече време от това, ще започне от сега, доколкото това вече не е направено, и ще приключи до 15 май 1941 г. От решаващо значение е намерението ни да атакуваме запазвайки пълна секретност. Подготовката на Върховното Командване ще се извършва на следната основа: Основни насоки: По-голямата част от руската армия, разположена в Западна Русия, ще бъде унищожена от дръзки операции, водени от дълбоко проникващи на бронирани остриета. Руските сили, все още способни да водят бой, да бъдат възпрепятствани да се изтеглят в дълбините на Русия. Впоследствие врагът да бъде енергично преследван и да се достигне до линия, от която руските ВВС вече не могат да атакуват германска територия. Крайната цел на операцията е да се издигне бариера срещу Азиатска Русия по линията Волга-Архангелск. Последната оцеляла индустриална зона на Русия в Урал може след това при необходимост да бъде заличена от ВВС. В хода на тези операции руският Балтийски флот бързо ще загуби базите си и след това вече няма да може да действа. Ефективната съпротива на руските ВВС трябва да бъде предотвратена в началото на атаката с мощни удари. II. Вероятни съюзници и техните задачи 1. По фланговете на нашите операции можем да разчитаме на активната подкрепа на Румъния и Финландия във войната срещу Съветска Русия. Върховното командване на въоръжените сили ще реши и определи своевременно начина, по който силите на тези две страни ще бъдат приведени под немско командване. 2. Румъния ще има задача да подкрепи атаката на германския южен фланг, поне в самото начало, с най-добрите си войски; да задържи противника там, където немските сили не са ангажирани; и да предоставят спомагателни услуги в тиловите зони. 3. Финландия ще покрие настъплението на Северната група на германските сили, движещи се от Норвегия (отряди от група XXI) и ще действа съвместно с тях. Финландия също ще бъде отговорна за премахването на Hangö. 4. Възможно е шведските железници и пътища да бъдат на разположение за движението на германската северна група най-късно до началото на операцията. III. Провеждане на операциите А. Армия (в съответствие с плановете, представени на мен): В театъра на операциите, който е разделен от Припятските блата на Южен и Северен сектор, основната тежест на атаката ще бъде доставена в Северната зона. Тук ще бъдат съсредоточени две армейски групи. На юг от тези две армейски групи (в центъра на целия фронт) ще има задачата да напредне с мощни бронирани и моторизирани формирования от района около и на север от Варшава и да се насочи към вражеските сили в Белорусия. Това ще даде възможност на нашите силни мобилни групи да настъпят на север и във връзка със Северната армейска група, действаща извън Източна Прусия в общото направление към Ленинград, да унищожат вражеските сили, действащи в района на Балтийско море. Едва след изпълнението на тази първа основна задача, която трябва да включва окупацията на Ленинград и Кронщадт, атаката ще бъде продължена с намерението да се окупира Москва, важен център за комуникации и оръжейна индустрия. Само изненадващо бърз срив на руската съпротива може да оправдае едновременното преследване на двете цели. Най-важната задача на група XXI, дори по време на тези източни операции, остава защитата на Норвегия. Всички сили, които са на разположение след изпълнение на тази задача, ще бъдат използвани в Север (Планински корпус), първо за защита на района на Петсамо и неговите мини за желязо и Арктическата магистрала, и едва след това за да се придвижват с финландски сили срещу Мурманската железница и по този начин да се предотврати преминаване на доставките до Мурманск по суша. Въпросът дали подобна операция може да бъде проведена с по-силни германски части (две или три дивизии) от района на Рованиеми и южно от него, ще зависи от желанието на Швеция да предостави железниците си на разположение за превоз на войски. Задължение на главните сили на финландската армия, във връзка с настъплението на германския Северен фланг, е да задържи възможно най-силните руски сили чрез атака на Запад или от двете страни на Ладожското езеро и да заеме Hangö. Групата армии, оперираща на юг от Pripet Marshes, също ще се стреми в концентрична операция със силни сили на всеки фланг, да унищожи всички руски сили западно от Днепър в Украйна. Основното нападение ще бъде осъществено от района на Люблин в общата посока на Киев, докато силите в Румъния ще осъществят широко обграждащо движение през долен Прут. Задачата на румънската армия ще бъде да задържа руските сили в зоната на интервенция. Когато битките северно и южно от Pripet Marshes приключат, преследването на противника ще има следните цели: На юг ранното превземане на Донецкия басейн, важен за военната индустрия. На север бърз ход към Москва. Вземането на този град би представлявало решаващ политически и икономически успех и би довело и до превземането на най-важните железопътни възли. Б. ВВС Задължение на ВВС е да парализира и елиминира ефективността на руските ВВС, доколкото е възможно. ВВС също така ще подкрепи основните операции на армията, т.е. тези на централната армейска група и на жизненоважния фланг на Южната армейска група. Руските железници ще бъдат или унищожени, или в съответствие с оперативните изисквания, превзети в най-важните им точки (речни прелези) от смелата работа на десантни войски. За да можем да концентрираме всичките си сили срещу вражеските военновъздушни сили и за незабавна подкрепа на сухопътните операции, руската промишленост за въоръжение няма да бъде атакувана по време на основните операции. Такива атаки ще бъдат направени едва след приключването на мобилната война и те ще бъдат съсредоточени първо върху района на Урал. В. ВМС. Задължение на ВМС по време на нападението над Съветска Русия е да защити собствените ни брегове и да предотврати активност на противниковите военноморски части от Прибалтика. Тъй като руският Балтийски флот с превземането на Ленинград ще загуби последната си база и след това ще бъде в безнадеждно положение, големи военноморски действия ще бъдат избегнати. След елиминирането на руския флот задължението на ВМС ще бъде да защитават целия морски трафик в Балтика и транспортирането на морски доставки до Северния фланг (разчистване на минни полета!). IV. Всички стъпки, предприети от главнокомандващите въз основа на настоящата директива, трябва да бъдат формулирани при недвусмисленото предположение, че това са предпазни мерки, предприети срещу Русия, за да промени тя сегашното си отношение към нас. Броят на служителите, наети за предварителната подготовка /на операцията/, да бъде възможно най-малък, а други служители да бъдат назначени възможно най-късно и само до степен, необходима за се знаят преките задължения на наетия човек. В противен случай има опасност от преждевременното разгласяване на нашите приготовления, чието изпълнение все още не може да бъде определено със сигурност, и следователно може да доведе до най-големите политически и военни трудности. V. Очаквам представянето на плановете на главнокомандващите въз основа на настоящата директива. Подготовката, направена от всички клонове на въоръжените сили, заедно с графиците, трябва да се докладват чрез Висшето командване на въоръжените сили. Source: Blitzkrieg to Defeat: Hitler's Wartime Directives 1939-1945, H.R. Trevor-Roper, ed., (New York: Holt, Rinehart and Winston, 1964) pp. 49-52. http://www.alternatewars.com/WW2/WW2_Documents/Fuhrer_Directives/FD_21a.htm Според мен, след пълния военен и политически провал при Дюнкерк, където добрият ход за Хитлер е бил да не стопира пленяването на британската армия, проблемът на Хитлер е бил ментален и той се е задълбочил, за да доведе до този негов лунатичен план за война срещу СССР.

Че Сталин се е стресирал говорят някои от съветските лидери, между които Хрушчов. А храна за такива предположения дава най-вече фактът, че той отказва да произнесе реч като глава на правителството и партията в първите часове след нападението. Вместо него такава реч произнася Молотов. Однако, Сталин, мотивируя свой отказ политическими причинами, предложил поручить выступление народному комиссару иностранных дел В. М. Молотову. Члены Политбюро активно возражали против этого, полагая, что народу будет непонятна такая подмена, когда такое ответственное и важное заявление делает не общепризнанный лидер государства, а иное лицо, к тому же именно руководитель страны должен призвать народ подняться на защиту Родины. Г. Н. Пескова. «НАШЕ ДЕЛО ПРАВОЕ». Как готовилось выступление В. М. Молотова по радио 22 июня 1941 года Американският автор не твърди точно, че Сталин се е стресирал, той буквално пише: According to historian John Keegan, Stalin, who had become self-delusioned in the months prior to Operation Barbarossa, was so stunned that he "underwent something like a nervous breakdown."[11] И съвсем акуратно сочи източника, откъдето се позовава, под линия, дори страниците: Keegan, The Battle for History, (New York: Vantage Books, 1995), 15-16. Същото прави и с написаното за Йодъл: [17]. Ibid., 302. Тоест отново ни препраща към труд на Кийгън, The Battle for History https://www.amazon.com/Battle-History-Re-fighting-World-War/dp/0679767436/ref=sr_1_7?keywords=The+Battle+For+History&qid=1574409542&s=books&sr=1-7 От тази гледна точка, позовавайки се на Джон Кийгън, Робърт Даниълс е напълно коректен, той цитира. От друга страна, Кийгън е сериозен изследовател на ВСВ: https://en.wikipedia.org/wiki/John_Keegan той е преподавал 26 години военна история в Кралската военна академия и е бил професор в Принстън и Vassar College Има десетки публикувани книги и много награди: https://www.amazon.com/John-Keegan/e/B000AQ3MOK/ref=dp_byline_cont_book_1

И какво като е подофицер, трябва да има най-малко три големи болта на пагона, за да пише нещо смислено ли? За липсата на зимно облекло за немските войници пред Москва, дължащо се на натегачество и страх да не скършат заповедите на Хитлер, свидетелстват и други автори: https://www.worldcat.org/title/men-of-barbarossa-commanders-of-the-german-invasion-of-russia-1941/oclc/1037915191 https://en.wikipedia.org/wiki/Samuel_W._Mitcham

Според мен, Хитлер губи ВСВ още щом подписва Заповед 21, План Барбароса. Не е имал никакви шансове срещу страна с такива размери и човешки ресурс. Затова и генералите му са реагирали крайно отрицателно, той после уволнява доста от несъгласните, фон Браухич, който е произвел фелдмаршал само преди няколко месеца, мисля че и началник-щаба Халдер.

И по настояване на Флота пускат Лъки Лъчано от панделата, за да помогне на американското правителство срещу немските шпиони на Нюйоркското пристанище, това е факт. Luciano was tried and successfully convicted for compulsory prostitution and running a prostitution racket in 1936 after years of investigation by District Attorney Thomas E. Dewey. He was given a 30 to 50-year prison sentence, but during World War II an agreement was struck with the Department of the Navy through his associate Meyer Lansky to provide naval intelligence; for his alleged wartime cooperation, he was deported back to Italy, in 1946, to live his life freely outside the United States. https://en.wikipedia.org/wiki/Lucky_Luciano Приятелчето му Майер Лански, което урежда цялата сделка, след войната също пледира за антифашистка дейност, но го екстрадират от Израел и е под домашен арест до края на дните си.

Може би са го очаквали Има много спекулации на тази тема, но и доста факти - така например, канадците ги предупреждават с радиограма за японския флот, но кой знае защо Президента се прави на глух... и т.н. Главните им самолетоносачи не са били в пристанището... Само че рискуваме да влезем в теория на конспирациите; нещо като онзи "боен вик" Remember Lusitania!, с който Щатите влизат в ПСВ. https://www.express.co.uk/news/world-war-1/566316/RMS-Lusitania-single-torpedo-sinking

Щом през юни 1941 започват да набират 1.5 млн. през 1940 трябва да е значително по-малко. https://www.nationalww2museum.org/students-teachers/student-resources/research-starters/research-starters-us-military-numbers US Military Personnel (1939-1945) Year Army Navy Marines Coast Guard Total 1939 189,839 125,202 19,432 334,473 1940 269,023 160,997 28,345 458,365 1941 1,462,315 284,427 54,359 1,801,101 1942 3,075,608 640,570 142,613 56,716* 3,915,507 1943 6,994,472 1,741,750 308,523 151,167 9,195,912 1944 7,994,750 2,981,365 475,604 171,749 11,623,468 1945 8,267,958 3,380,817 474,680 85,783 12,209,238

Абсолютно! Голямата чистка сред военните току що е приключила, цифрите там са потресаващи, мисля че ставаше за 90 + процента сред генералитета и голяма част от средно-кадровия състав. The purge of the Red Army and Military Maritime Fleet removed three of five marshals (then equivalent to four-star generals), 13 of 15 army commanders (then equivalent to three-star generals),[36]eight of nine admirals (the purge fell heavily on the Navy, who were suspected of exploiting their opportunities for foreign contacts),[37]50 of 57 army corps commanders, 154 out of 186 division commanders, 16 of 16 army commissars, and 25 of 28 army corps commissars.[38] https://en.wikipedia.org/wiki/Great_Purge Да тръгнеш да атакуваш с новоизлюпени лейтенантчета, които за няколко месеца си произвел в полковници е самоубийство. На Сталин отчаяно му е трябвало време, но според мен, не е взел под внимание човешкия фактор, тоест психологията на Хитлер.

ОК за линка :), но видях, че не излиза текста оттам, не знам защо, и го изрязах и постнах от ПДФ файла, който свалих преди това. Идеята ми е, че руснаците са блъфирали по най-демонстративния начин, докарвайки огромно количество техника /стара предимно/ до самата граница, но без да имат реален потенциал и дори намерения да атакуват. Половината им армия е вътре в страната, а мобилизационните им възможности са огромни. Дрънкали са оръжието, вероятно с цел да изнудват Хитлер за териториални отстъпки, но реално не са били готови за атака, нито са възнамерявали наистина да я започнат. Хитлер се прецаква сам. Генералите му казват "имаме гориво и амуниции най-много за 3 месеца", но той залага като пристрастен комарджия всичко на едно число. И губи естествено.

The Soviet-German War 1941-1945: Myths and Realities: A Survey Essay: http://sti.clemson.edu/publications-mainmenu-38/publications-library/cat_view/33-strom-thurmond-institute/153-sti-publications-by-subject-area/158-history https://en.wikipedia.org/wiki/Operation_Barbarossa Червената армия е имала на западните граници 2.6 млн. персонал на 22 юни, около 200 дивизии срещу 3.2 млн.германци, настъплението започва на фронт с дължина около 2000 км:

Както и има оперативни планове "в случай че", което не означава въобще, че ще има такъв случай.

Хитлер е имал дипломатически и политически алтернативи на военната атака срещу СССР - протакане на пазарлъците или мълчалив отказ. При всички случаи, положението му в Западна Европа е било бетонирано, Вермахта е бил в пълна мобилизация и готовност, а при една защитна война съотношението на атакуващите, за да имат успех трябва да бъде 3:1. Червената армия не е притежавала такива способности и това е било добре известно на немското командване. Те са следели с голямо внимание офанзивните операции на Червената армия във Финландия преди това и са били силно изненадани от нейните атакуващи способности, анализирали са тази война. Фактът че руснаците стигат с огромни жертви и сравнително бавно до Берлин през 1945, когато Вермахтът е в руини и се бият 16-годишни деца също е показателен. Западна Европа не е Халхин гол, а германската армия през 1941 е била несравнимо по-силна от японската през 1939, така че едностранното нападение над нея е било обречено на разгром. Какво точно е станало в главата на Фюрера през ноември-декември 1940 е медицински случай.

Според мен Хитлер е преекспонирал съветската заплаха - без Финландия и България и Турция като съветски бази за атака, Червената армия по мое мнение едва ли е щяла да предприеме мащабна атака срещу германските сили. Вероятно събитията биха се развивали в профила на хибридна война, какъвто е случая с преврата в Югославия и подпомагането на партизанското движение там, но Сталин едва ли би рискувал да хвърли цялата си армия срещу Вермахта. За Хитлер обходното движение в базите на Британската империя, Близкия изток и Иран, където е имало находища на нефт, е бил рационалния ход от военна гледна точка. Но очевидно идеологията и маниакалността у него надделяват, по това време вече той си е въобразявал, че е гениален военачалник и лично е поел/иззел от ръцете на генералите си военното командване. Любопитна е речта му по повод нахлуването: https://en.wikisource.org/wiki/The_Führer_to_the_German_People:_22_June_1941 Аз лично не откривам в нея убедителни причини, които да обяснят заповедта му за атака. А призивът му към божията помощ звучи като несигурност: May God help us especially in this fight!

През ноември 1940 “Uncle Joe”/както Ф.Д. Рузвелт е наричал Сталин/ е поискал от Хитлер всички ключове за Втората световна война, ако ги е имал тогава, той е щял да бъде в позиция да диктува условията си както на Хитлер, така и на Чърчил, косвено на Рузвелт. Разположението на Червената армия обаче през юни 1941 не предполага успешна атака по целия западен фронт, там руснаците са държали около 200 дивизии или малко над 3 млн., срещу струпаните от Хитлер около 3.5 млн. елитни немски дивизии.

ПЕРЕГОВОРЫ О «ПАКТЕ ЧЕТЫРЕХ» В БЕРЛИНЕ И СОВЕТСКО-ЯПОНСКИЕ ОТНОШЕНИЯ В 1940 Г. Идея «пакта четырех» была одобрена Германией еще ранее, в процессе переговоров о тройственном пакте. 13 октября в письме Сталину Риббентроп дал обзор состояния советско-германских отношений, высказал пожелание Гитлера, чтобы отношения СССР с Германией и Японией укреплялись, и выразил мнение, что «историческая задача четырех держав заключается в том, чтобы согласовать свои долгосрочные политические цели и. разграничив между собой сферы интересов в мировом масштабе, направить по правильному пути будущее своих народов». Для переговоров по данному вопросу В.М. Молотов был приглашен в Берлин. Перед поездкой в Берлин В.М. Молотов получил соответствующие инструкции от И.В. Сталина. В секретной записке от 9 ноября 1940 г., которую Молотову продиктовал Сталин, в частности указывалось: «1. Цель поездки: а) разузнать действительные намерения всех участников Пакта 3-х в осуществлении плана создания „Новой Европы“, а также „Велик. Вост-Азиатского Пространства“: границы „Нов. Евр.“ и „Вост. Аз. Пр.“; характер государственной структуры отд. европ. государств в „Н.Е.“. и в „В.-А.“, этапы и сроки осуществления этих планов и, по кр. мере, ближайшие из них, перспективы присоединения других стран к Пакту 3-х, место СССР в этих планах в данный момент и в дальнейшем». Указав, что главным вопросом переговоров должен быть переход Болгарии в сферу интересов СССР, и отметив, что в Турции и Иране у СССР «есть серьезные интересы», с чем должна согласиться Германия и Италия, Сталин продиктовал далее: «3. Транзит Германия – Япония – наша могучая позиция, что надо иметь в виду (во время переговоров. – К. Ч.)… 8. Спросить, где границы «Восточно-Азиатского Пространства» по Пакту 3-х. 9. Относительно Китая в секретном протоколе, в качестве одного из пунктов этого протокола, сказать о необходимости добиваться почетного мира для Китая (с Чан Кайши), в чем СССР, м. б. с участием Германии и Италии, готов взять на себя посредничество, причем мы не возражаем, чтобы Индонезия была признана сферой влияния Японии (Маньчжоу-го остается за Я(понией).). 10. Предложить сделать мирную акцию в виде открытой декларации 4-х держав, если выяснится благоприятный ход основных переговоров (Болг, Турц. и др.) на условиях сохранения Великобританской империи (без подмандатных территорий)[208] со всеми теми владениями, которыми Англия теперь владеет, и при условии невмешательства в дела Европы и немедленного ухода из Гибралтара и Египта, а также немедленного возврата Германии ее прежних колоний… В.М. Молотов прибыл в Берлин 12 ноября 1940 г. На следующий день он встретился с Риббентропом и в ходе беседы последний высказался за достижение договоренности между СССР и Японией о разграничении между ними сфер влияния в Азии[210].Это положение было конкретизировано в тот же день в беседе В.М. Молотова с Гитлером, который предложил, чтобы СССР обратил свои взоры к Индийскому океану, где советская сфера влияния должна была бы граничить на востоке с японской.На второй встрече в тот же день Гитлер предложил В.М. Молотову проекты соглашения трех держав оси с Советским Союзом и приложенных к нему секретных протоколов о разделе мира на сферы влияния. Так, в первом из них эти сферы распределялись следующим образом: Германии – большинство районов Европы и Центральной Африки, Италии – некоторые районы в Европе и в Северной и Северо-Восточной Африке, Японии – Японские острова, Маньчжурия и районы к югу от метрополии, СССР – районы к северу от Индийского океана.Вопреки традиционному утверждению советской историографии о том, что «советская делегация сразу в категорической форме отвергла идею „пакта четырех“ и связанное с ней „продвижение на юг“[212], на самом деле „Молотов одобрил выдвинутые Риббентропом предложения, в реализации которых Советский Союз был действительно заинтересован, – такие как достижение взаимопонимания с Японией, решение вопроса о черноморских проливах, уважение нейтралитета Швеции, решение судьбы Дунайской комиссии и некоторые другие. Не отверг советский нарком в принципе и идею получения выхода к Индийскому океану, где сфера влияния СССР должна была на востоке граничить с японской „сферой сопроцветания Великой Восточной Азии“, концепция которой была провозглашена 26 июля 1940 г. кабинетом Ф. Коноэ. Учитывая пожелание Сталина „не обнаруживать нашего большого интереса к Персии и сказать, что, пожалуй, мы не будем возражать против предложения немцев“, Молотов сказал, что «разграничение сфер влияния также должно быть продумано“ и что на этот счет он намерен посоветоваться со Сталиным и другими советскими руководителями и дать ответ по дипломатическим каналам.25 ноября Молотов сделал заявление послу Германии в Москве Ф. Шуленбургу, что правительство СССР «готово принять проект Пакта четырех держав о политическом сотрудничестве и экономической взаимопомощи» при следующих условиях: отказа Японии от своих прав на угольные и нефтяные концессии на Северном Сахалине и вывода германских войск из Финляндии как сферы влияния СССР при соблюдении экономических интересов Германии, что должно было быть оформлено в отдельных секретных протоколах, приложенных к «пакту четырех», соответственно между СССР и Японией и СССР и Германией. Молотов предложил также внести дополнения в два других, предложенных Риббентропом секретных протокола, а именно: признать район к югу от Батуми и Баку в направлении Персидского залива сферой интересов СССР, добиться, в случае необходимости, путем не только дипломатических, но и военных санкций присоединения Турции к «пакту четырех», предоставления СССР на условиях долгосрочной аренды территорий для строительства двух военных баз в проливах Босфор и Дарданеллы с целью обеспечения безопасности СССР в этом районе, а также согласиться на заключение договора о взаимопомощи между СССР и Болгарией[213]. https://litlife.club/books/6063/read?page=28 https://ru.wikipedia.org/wiki/Черевко,_Кирилл_Евгеньевич Однако главным требованием нашей стороны стал контроль над Финляндией, а также проливами Черного моря, Босфором и Дарданеллами. Обязательным условием Союза были и советские военные базы в Дании и Болгарии. Во время встречи в канцелярии госсекретарь Гитлера Карл Фридрих фон Вайцзеккер посмеялся над манерами советских чиновников. Однако смеяться над людьми с такими аппетитами было неосмотрительно. Германия была готова предложить СССР только Персию и Индию, которую Советы должны были завоевать самостоятельно. Когда Гитлеру передали требования Москвы, он понял, что союза со Сталиным не выйдет. Из тактических соображений Риббентроп продолжил обсуждать с Молотовым темы присоединения СССР к «Тройственному союзу» и континентальной блокады Англии. Сталин был уверен, что Берлин не сможет вести боевые действия на два фронта - против Лондона и Москвы, поэтому Молотов буквально диктовал свои условия немцам.Вечером 15 ноября произошло заседание Политбюро ВКП (б), на котором Молотов отчитался о поездке. Нарком сказал, что планы Гитлера и Риббентропа сумасбродны, а переговоры носили демонстративный характер и что главная цель Германии - изолировать Россию на Западе. На заседании был сделан вывод, что Токио и Берлин усиленно толкают СССР на Восток - в Иран и Индию, а сами в скором будущем намереваются совершить агрессию в отношении Советского Союза. Историки отмечают, что по завершении берлинских переговоров обе стороны поняли, что война неизбежна. 15 ноября 1940 года Гитлер сказал, что пускать русских в Европу нельзя, а Балканы и Финляндия, которые они требуют, – это гипотетическая угроза с флангов. Фюрер дал указание независимо от исхода переговоров начинать подготовку к будущей войне. Через месяц он подписал «Директиву №21», которая получила название план «Барбаросса». Согласно ему, вермахт должен был, не прекращая войны с Англией, напасть на СССР и за четыре месяца выйти на линию Волга-Архангельск. Ознакомившись с документом, главнокомандующий сухопутными войсками Вальтер фон Браун не поверил, что это правда. Он попросил адъютанта Гитлера Энгеля уточнить, действительно ли фюрер планирует нападение на СССР или это блеф. Такая же реакция была у начальника Генштаба сухопутных войск генерал-полковника Франца Гальдера, который спросил, не шутка ли это. Генералы вермахта считали, что даже с помощью совместного удара Японии, Турции и Испании разгромить СССР не получиться. Первоначально Гитлер планировал напасть на СССР 15-20 мая 1941 года, но из-за необходимости оккупировать Югославию и Грецию и спасать итальянцев в Африке дата вторжения была отодвинута на месяц. https://russian7.ru/post/na-kakikh-usloviyakh-sssr-gotov-byl-stat/ Знаел ли е Сталин за план Барбароса, според мен, определено да, най-надеждният му източник е била "Кембриджката петорка" на Ким Филби, англичаните са четяли шифрограмите на Енигма, като са подхвърляли части от информацията на т.н. Червен оркестър, агентурата на Сталин в Западна Европа, но нецензурираната и пълна информация е идвала от Филби и групата му в Лондон.

The Special Relationship...:) https://kinofen.net/filmi/44012-churchill-chrchil-2017.html

++ Също съм на мнение, че Сталин е бил преди всичко опортюнист, а следователно и ревизионист на марксизма и болшевизма на Ленин. Този разкол започва веднага след началото на 30, по-скоро със смъртта на Ленин, известно е т.н. Завещание на Ленин, в което последния предупреждава за крайното властолюбие на Сталин, и се оказва прав. Сталин органично не понася Лев Троцки и праща НКВД по целия свят да го преследва, и не само по лични причини от страх като съперник за властта в партията. Троцкизмът всъщност е правоверен марксизъм и ленинизъм с теорията му за перманентната революция. Сталин още през 30-те тихомълком се отказва от световната комунистическа революция. Конфликтът с Троцки и троцкистите е бил принципен. В България ги наричат "левосектанти" и безмилостно изчистват партията от тях по указание от Москва, едно от обвиненията срещу Трайчо Костов е в "левосектанщина". В светлината на всичко това, Сталин, според мен, е бил готов на много големи компромиси с Хитлер, дори през ноември 1940 Молотов отива в Берлин с поръчение от Сталин при постигане на съветските териториални искания /едно от тях е военни бази в България/, да изяви готовност за влизане в Оста на СССР като четвърти участник. Точно на тази среща германците предлагат като сфери на влияние на СССР Персия и Индия, но параноята на Сталин вече работи, че се опитват да го изхвърлят от Европа, защото нито една от европейските му претенции не е приета. В случая е бил прав, защото другият маниак вече му е бил скроил шапката, Хитлер е наредил да се разработи план за инвазия в СССР. Сталин по мое мнение, при достатъчно еластични отстъпки от страна на Хитлер, не би започнал пръв война срещу него. За Германия и установяването на комунизъм там си напълно прав, дори през ум не му е минавало през 1940 г. такава идея. Сталин държи с желязна ръка Коминтерна и репресира всички изявени интернационалисти-комунисти в него, нетърпимостта им е била взаимна, между другото. Сталин дори не дочаква края на войната, за да разтури тази пречкаща се в краката му организация и да я подмени с послушното Коминформбюро.

При алтернативата на Бевин, доколкото виждам, дори не се предвижда война със Сталин. Изтласквайки британците от тяхната зона в Персия, Хитлер би могъл да постигне пакт за разделяне зоните за влияние, подобен на този за Полша, приложен към Иран. Остава открит въпросът, подготвял ли е Сталин военно нападение срещу Германия, както твърди в дузината си книги Суворов-Резун, или е бил лоялен съюзник на Германия.

Тази идея буквално е била обсебила Хитлер, той я развива пространно и страстно още в "Моята борба", който има нерви и търпение, може да я прочете, книгата е като Библия за националсоциализма. В историята няма "ако", но все пак, ако Хитлер е бил макиавелист, а не обсебен идеологически доктринер, той, според мнозина автори, предимно военни историци и експерти, реално е имал шансове да построи европейска империя. Ето един такъв сценарий: From How Hitler Could Have Won World War II Written by Bevin Alexander Bevin Alexander is the author of eight books of military history, including How Wars Are Won, How Hitler Could Have Won World War II, and Lost Victories, which was named by the Civil War Book Review as one of the seventeen books that have most transformed Civil War scholarship. He was an adviser to the Rand Corporation for a recent study on future warfare and a participant in a recent war game simulation run by the Training and Doctrine Command of the U.S. Army. His battle studies of the Korean War, written during his decorated service as a combat historian, are stored in the National Archives in Washington, D.C. He lives in Bremo Bluff, Virginia. "Около 400 г. пр.н.е. големият китайски стратег Сун Дзъ е написал своето изречение с най-дълбок смисъл, писано въобще някога за войната: „Начинът да се избегне силната страна на противника е да се удари това, което е негова слаба страна“. Адолф Хитлер не знаеше нищо за Сун Дзъ. Но за първите седем години от неговата диктатура в Германия, от 1933 до 1940 г., той избягваше силата на противниците си, и удряше в тяхната слабост. По този път той постигна толкова смайващ успех, че се озова на прага на пълна победа. След 1940 г. обаче Хитлер изоставя този свой курс на действие, който би завършил победата му с триумф. Той атакува фронтално в силната страна на Съветския съюз, позволи на Великобритания и Съединените щати да изградят огромна военна мощ и не успя да им попречи да ударят слабостта на Германия. Сблъсъкът на Съюзниците и германците беше най-титаничния сблъсък в историята. Но резултатът вече беше предопределен от фаталните грешки на Хитлер през 1940 г. и след това. До 1945 г. Германия е разбита, а Адолф Хитлер мъртъв. Хитлер беше едно от най-злите чудовища, които света някога е познавал. Но той също беше умел политик. Талантът му на политик го издигна на власт и му позволи да скрие неговата злонамереност зад големите икономически, териториални и военни постижения, които спечели за Германия. Хитлер обаче не търсеше рационални цели. Целите му бяха тези на маниак. Той вярваше, че може да издигне германския народ в "господстваща раса" чрез ограничаване на бракове и сексуални отношения само сред "арийците", отказвайки да признае, че европейците са се кръстосвали от хилядолетие и не може да има такова нещо като чиста раса "на арийците". Той искаше да спечели Lebensraum или жизнено пространство за германския народ в Русия и Украйна и възнамеряваше да убие или умори от глад милиони славяни, живеещи в тези земи. Освен славяните, Хитлер възнамеряваше да ликвидира цели категории хора - евреи, цигани, лица с умствени и физически увреждания и всеки, който възрази срещу неговите желания. Хитлер притежаваше голямо умение да забележи и да използва уязвимостите на противниците си. Използвайки тези свои дадености, Хитлер постигна удивителна поредица от победи, които започват с инсталирането му като германски канцлер през януари 1933 г. и завършват през лятото на 1940 г., когато победата му над Франция го убеди, че е безпогрешен военен гений. Той не видя, че победата идва не от собствената му визия, а от тази на двама негови гениални генерали, Ерих фон Манщайн и Хайнц Гудериан. Вярвайки, че Великобритания вече няма да бъде основен проблем, Хитлер насочи вниманието си към убийството на евреи и други народи, които презираше, и към унищожаването на Съветския съюз. От този момент нататък тези близнаци - война срещу Съветска Русия и извършване на "окончателното решение" - консумираха по-голямата част от вниманието на Хитлер и огромната част от ресурсите и човешката сила на германския Райх. Този курс доведе направо до неговото унищожение. Не трябваше да тръгва по този път. Стратегията на Хитлер до средата на 1940 г. беше почти безупречна. Той изолира и погълна държава след държава в Европа, спечели Съветския съюз като свой съюзник, унищожи военната мощ на Франция, изхвърли британците от континента и остана само срещу един противник на континента, британската империя, който имаше слаби и уязвими места за нанасяне на удари от негова страна. Неговата империя по онова време обхващаща по-голямата част от Европа, Северна Африка и Близкия изток. Тази германска империя не само щеше да бъде неуязвима отвън, но и щеше да позволи на Хитлер във времето, да завладее света. Това не се случи. Параноите на Хитлер надделяха над политическия му разум. Той се отказа от успешната косвена стратегия да атакува слабото място на своя противник, която следваше до лятото на 1940 г. и се опита да грабне Lebensraum директно и с пълната си сила. Той не успя да види, че може да постигне тези негови цели много по-лесно и с абсолютна сигурност чрез индиректен подход - като удари не това, което е силно, а това, което е слабо. Пътят към победата за Хитлер не беше чрез челна атака срещу Съветския съюз, а косвен подход през Северна Африка. Този маршрут беше толкова очевиден, че всички британски лидери го видяха, както и редица германски лидери, включително Алфред Йодл, началник на операциите на въоръжените сили; Ерик Рьодер, командир на германския флот, и Ервин Ромел, спечелил слава в Северна Африка като Пустинната лисица. След унищожаването на военната мощ на Франция през 1940 г., Великобритания остана само с една бронирана дивизия, която да защити Египет и Суецкия канал. Германия имаше двадесет бронирани дивизии, като никоя не беше използвана. Ако Оста - Германия и съюзникът й Италия - бяха използвали само четири от тези дивизии, за да завземат Суецкия канал, Британският кралски флот щеше да бъде принуден да изостави Средиземно море, превръщайки го в езеро на Оста. Френска Северна Африка - Мароко, Алжир и Тунис - можеше да бъде окупирана, а германските сили можеха да завземат Дакар в Сенегал на западния бряг на Африка, откъдето подводниците и самолетите можеха да доминират в основните маршрути на Южноатлантическо море. Без надежда за помощ, Югославия и Гърция биха били принудени да се капитулират. Тъй като Хитлер спечели подкрепата на Унгария, Румъния и България, Германия щеше да постигне контрол над цяла Югоизточна Европа, без да загуби нито един немски войник. След като Суецкия канал бъде взет, пътят щеше да бъде отворен за германските бронирани колони, които да преодолеят Палестина, Трансйордания, Арабския полуостров, Сирия, Ирак и Иран. Това би предоставило на Германия неограничени доставки на ресурса, от който тя най-много се нуждаеше: нефт. Колкото и важен да беше петролът за воденето на съвременна война, най-големите предимства на германската окупация на арабските земи и Иран биха били изолирането на Турция, прекъсването на британския контрол над Индия и поставянето на германски танкове и оръдия на ударно разстояние от съветските нефтени находища в Кавказ и по бреговете на Каспийско море. Турция щеше да бъде принудена да стане съюзник или да предостави транзитни права на германските сили, Великобритания би трябвало да положи всички сили, за да защити Индия, а Съветският съюз щеше да направи всякакви усилия, за да запази мира с Германия заради застрашената си позиция. Германия нямаше да е изправена пред необходимостта да води война с подводници или авиация срещу британския флот и градове, защото участието на британците във войната щеше да стане с все по маловажно значение. Великобритания никога не би могла да изгради достатъчно военна сила, за да нахлуе сама на континента. Ако нямаха на своя страна цялата военна силата на Съветския съюз, Съединените щати не биха могли да прехвърлят достатъчна военна сила през Атлантическия океан, дори за период от години, толкова голяма, че да завладеят Европа чрез амфибийна инвазия сломявайки непокътнатата немска военна машина. Тъй като САЩ бяха все по-загрижени за заплахата от Япония, те почти сигурно нямаше да предизвикат на война Германия в Европа. По този начин на Германия щеше да остане практически непобедима империя и със свободно време да разработи отбрана и ресурси, които с течение на времето биха й позволили да съответства на силата на Съединените щати. Въпреки че Британия може би щеше да е отказала формално да сключи мир, на практика щеше да настъпи фактическо прекратяване на огъня. САЩ щяха да се концентрират върху отбраната на Западното полукълбо и Тихия океан. Дори ако САЩ бяха пристъпили към разработването на атомната бомба, те щяха да се поколебаят да я използват срещу Германия. Тази книга е за възможностите, които Хитлер е притежавал, които биха могли да доведат до негова победа. Но такова на практика никога не би могла да се осъществи, поради неспособността му да вижда косвения път към победата и неговата фикс-идея върху челно нападение над Съветския съюз. https://www.penguinrandomhouse.ca/books/1829/how-hitler-could-have-won-world-war-ii-by-bevin-alexander/9780609808443/excerpt нещо подобно като идея се развива и тук от професионален военен, който твърди, че пътят за победата за Хитлер е минавал през доверието му към способностите на неговите военни стратези, но... https://www.militaryhistoryonline.com/WWII/GermanysWorstGeneral

Да, съгласен съм, изглежда както и да въртим кубчето на Рубик в тази тема, трудно може да се нареди победител в Европа.