Black Wolf

Както казах, причините за смъртта при човешките останки от палеолита са в почти всички случаи доста неясни и дори там, където има основателно съмнение, че е използвано оръжие, някои изследователи изказват съмнение и изтъкват алтернативни причини. За Амазонията съм съгласен - както при ловните, така и при "градинарите" чужденец = враг и се утрепва. Впрочем, това се отнася често и до хората от съседната локална група от същия етнос, както е при яномамо. Ама какво са представлявали техните битки - чел съм доста, вкл. изключително интересни етнографски автобиографии (на въпросния Кукущ, който споменах, той е ачуар), култовата автобиография на Тукуп, с когото и до сега си плашат децата по ония краища (To Drink of Death: The Narrative of a Shuar Warrior), гореща я препоръчвам, много е интересна. ;-) Но... знаете ли какви са загубите в техните битки? Ами по3-4 човека най-много. И то това са по 1-2 случая в година. Хората от тези култури трябва да си добиват и прехраната... Освен това агресията при тези култури се изразява не само в директен въоръжен сблъсък. Правят се непрекъснато опити враговете да се унищожат с свръхестетвени средства, демек с магия. Прим. филмът на Тимъти Аш "Магическа смърт" (1973), сниман заедно с Наполеон Чаньон (сещате се, автора на култовата "Яномамо, яростният народ"), показва как един шаман на яномамо заедно със своите помощници "убива" човек от противникова група от разстояние, и как се опитва да избие децата на противниковата група чрез специалин ритуал. Много впечатляващ филм... Що се отнася до разните изчисление на проценти и пр., това често са просто спекулации. Аз вярвам на директни описания на битки, наблюдавани от европейци или описани по разкази на съответни туземни разказвачи. Там картината е малко по-друга, дори когато съответните общности започват да използват огнестрелно оръжие. Просто няма начин да имат много жертви, тъй като приръстът е много нисък. Има един много интересен филм, "Мъртви птици", на Робърт Гарднър (1964), който показва битките между горните и долни дани в долината Балием (Ириан Джан). Много е интересен и жертвите в тези сблъсъци са по няколко души на година. Изведнъж настъпва нещо извънредно - през 1966 г. (доколкото помня), в една битка горните дани убиват ок. 260 души от противника, вкл. жени и деца, които по традиция гледат отстрани битките - нещо което никой не помни и даже в преданията го няма. Тогава правителството изпраща войски и даните вече карат автобуси в наши дни. ;-))))) Между другото, съветвам ви да прочетете една интересна книга, "Светът преди вчера". Не всичко в нея е безспорно, и аз не съм съгласен с някои изводи на автора, но книгата подтиква към размисъл. ;-) Авторът разказва и доста за въпросните дани, сред които е живял малко преди да се заснеме този прочут филм, а и след това.

Не знаем какви са били стълкновенията в праисторията – можем само да гадаем. През палеолита имаме няколко човешки останки с вероятни следи от поражение с оръжие (включително неандерталски останки), имаме останки със следи от канибализъм, но всичко е хипотетично и някои учени не са съгласни с тава интерпретация на повредите по кастите. Не е съвсем ясно дали това са следи от въоръжени стълкновения или нещо друго. Да уточним - все пак говорим за Хомо сапиенсите, които си ги е имало през палеолита (80-100-120-150 хил. г. пр. н.е. - мненията са най-различни). През мезолита вече имаме изображения на групи сражаващи се стрелци с лък и няколко находки, при които е по-ясно, че има поражение от оръжие. Но така или иначе в праисторията нещата са хипотетични и по няколко следи по костите нищо не можем да кажем със сигурност. ТАКА ЧЕ ЗА ПАЛЕОЛИТА ВСИЧКО Е ХИПОТЕТИЧНО. Ако разгледаме обществата на ловци-събирачи, за които имаме писмени сведения, т.е. след контакт с европейци, нещата са многообразни. Твърде многообразни. Да видим сега какви общества на ловци-събирачи са заварили европейците от 17 в. насам, когато се сблъскват с такива култури. Африка Бушмени – общества с ниска степен на междугрупова агресия, вероятно в доконтактния период е била малко по-висока. Има фолклорни сведения в тази посока. Пигмеи – сравнително ниска степен агресия (но не и пълна липса) Източна Африка – народи като хадза – същото Сев. Америка Народи от Арктика и Субарктика (частично в умерената зона на горите) – различна степен на междугрупова агресия, сравнително висока. Постоянни конфликти между индианци и ескимоси, както и между индианските племена. Конфликтите са доста чести, но броя на убитите е нисък. Това се отнася и за другите групи в Сев. Америка в доконтактния период (само че ще вметна, че доконтактния период за някои части на Сев. Америка е 16 в., но за други части началото на 19 в.). Множество етноси в западната половина на Сев. Америка – в Скалистите планини, Големия басейн, Калифорния и Юго-запада (и частично в Равнинте, които като цяло са слабо населени). Тук става наистина много разнообразно, но като цяло конфликтите са сравнително чести, но с малки загуби („стана голяма битка, бихме се цял ден, убихме двама врагове и загубихме един от нашите“ ). Южна Америка Множество етнически групи от Амазонията (там са разположени караштисано чисти ловци-събирачи и „градинари“), пампасите, Патагония и Огнена земя. Същата работа – сравнително висока агресия, т.е. честа, но с малки загуби в хора. Австралия В по-голямата част висока агресия, чести сблъсъци, но с малко жертви. Нова Гвинея Там обаче повечето етнически групи са земеделци. Сибир Ловци и събирачи, преминаващи към пасторализъм. Групи като евенки, юкагири и др. имат предимно транспортно еленовъдство (юкагирите си остават дори до много късен период предимно с кучетата), но основа на икономиката им е ловът. Същото се отнася до нганасаните, чукчите (от средата на 17 в. пременават към мащабно еленовъдство), ителмените и пр. Много войни в миналото, вкл. с използване на доспехи и пр. Но! Това са общества, които дори оставайки с присвояваща икономика (лов, риболов, събирачество), са силно повлияни от съседни по-развити общества. Вкл. при хантите и мансите се развива фортификация, специализирано бойно оръжие, възникват в 10-12 в. дори постоянни дружини около вождовете и т.нар. "богатири". Като цяло въоръжената агресия сред ловците-събирачи зависи от конкретните условия на живот (средата) и от конкретния период. Прим. при неблагоприятна ситуация – суша, промяна в миграциите на животните и пр. дадена група се принуждава да промени територията си и в определени случаи това може да доведе до засилена военна активност със съседите. Има е нищо друго – въоръжените конфликти често са не между различни етноси, а между различни групи на един и същи етнос (хора, които говорят на един и същи език практически). Сещам се за ваораните (уаораните) – различните локални групи непрекаснато воюват, същото и при повечето народи от Амазония, въпреки че доста от тях са всъщност „градинари“ (като яномамо, шуар и пр.). Освен това чести конфликти и отмъщения на личностна основа. Прим. в Австралия някой открадвал жената на друг, след известно време онзи дига родата (ама понякога 20-30 души) и отиват да го нападнат. Което въобще не значи, че хората от групата на ще защитават нападнатия. И започва битка на един (или 3-4 души) с 30. Могат да ги убият (като те разбира се също убиват няколко нападатели), може и като им свършат копията и бумерангите да се разотидат. Същата работа, ако някой реши, че друг му е направил магия, или на негов роднина… Като цяло въоръжените конфликти може да са доста чести, но със сравнително малко жертви. Просто обществото на ловци-събирачи не може да си позволи загуба на много хора.

Освен това се забравя едно важно нещо. Обикновено хората търсят някакви икономически и социални причини, но малцина обръщат внимание на един според мен важен фактор. войната като забавление, като спорт, като начин за осмисляне на съществуването. Освен това войната като начин са себеутвърждаване (повишаване на личностния авторитет/статус с групата) - това според мен се вижда още при нашите космати братовчеди, напр. шимпанзетата. Едно общество на ловци-събирачи (говорих за граничните общности) като монтани-наскапи (инну), което първоначално има спорадични редки конфликти, започва да се трансформира при ирокезката икспанзия през 17 в., когато ирокезки отряди започват да проникват далеч на север. Трансформацията се изразява в появата на военни лидери. http://old.powwow.spb.ru/content/view/613/71/lang,en/ Въобще като говорим за ловци-събирачи и война трябва да видим къде и кога. Защото нещата много се различават. Да видим битките за ресурси. Примерно http://beaverlodge.wmsite.ru/etnografija/bitva-za-resurs-20178/ Но и войната като себеутвърждаване: Из разказа на Кукущ, стария ловец на глави (записано ок. 1975, май):

Баси, изтървал съм баш темата, която е твърде "моя" и ровя именно по войните в примитивните общества от бая години... Но наистина не ми се четат 20 стр. препирни... Първо трябва да видим източниците на сведения. Сведенията от 20 в. (а те са най-често по спомени на стари хора), не са особено точни. Това са вече ерозирали общества, при това изтикани в периферията. Много е важно какъв момент от контакта с европейци отразява картината. Защото преди контактите и когато контактите са още незначителни картината е една, когато се засилва е друга. затова сведенията примерно от 18, 19 и 20 век за един народ могат да се различават значително. Прим. при бушмените етнографската реалност през 20 в. показва една картина, но някои сведения от 19 в. и по-рано една доста по-различна картина. Освен това конкретната географска среда, конкретните условия оказват значително влияние. Напр. при австралийските аборигени с техните чести конфликти е едно, при пигмеите и бушмените друго, при индианците от Субарктика трето и т.н. и т.н. Она от Огнета земя са едно (сещам се за цитат от спомените на един яган "...Когато листът почервенее, иззад планините идват хората она и много се бият"), Освен това според мен в темата трябва да се включат конфликтите при общества, които формално не са ловци-събирачи, но културния им облик е близък до тях. Напр. много народи от индинците в Амазаноия (да вземем напр. яномамо) са формално "градинари" (gardeners), но ловът и събирачеството играят важна роля в икономиката им, а освен това тяпното градинарство е твърде подвижно - постоянно се местят и разработват нови участъци, връщайки се след няколко години на старите. За ваораните пък де на говорим - те са си ловци-събирачи. Общества, в които има висока стерен на агресия. При повечето сибирски народи практически до края на 17 в. ловът на диви елени е основа на икономиката, а еленовъдството навлиза по-мащабно едва ок. 1670-90 г. Така че те също са били ловци - с доста конфликти... Важна роля има и това, дали дадени общности ловци-събирачи съседстват с други общества и как взаимодействат с тях. Това създава различни условия. Напр. ловците-събирачи апачи превръщат ограбването на съседите си земеделци (без значение дали пуебло или мексиканци) във важна част от икономиката си. Между другото "War, Peace, and Human Nature" я имам и не съм в особен възторг... Имам много несъгласия. Руснаците също пишат по въпроса. http://www.inafran.ru/sites/default/files/page_file/agressiya.pdf

Има една статия на Р. Сефтерски точно за родовите имена. Той намира произхода на тези имена в 4-ри групи езици. 1. Тюркски 2. Угорски 3. Ирански 4. Тунгусо-манджурски

Това с голяма условност важи за едно 100-150 год. по-късно. В началото на 13 в. няма такова нещо като "рицарско копие", пък и в по-късните времена това е било само за богатите. В похода очевидно са участвали значителен брой еднощитни рицари, т.е. такива, които отиват само "със щита си", т.е. сами. Това личи и от броя на превозените коне. Не случайно от кореспонденцията личи, че не всички рицари са имали пари дори за боен кон. Вероятно не всички са имали и ризница - някои са джапали по само гамбезон. От писмата на император Анри се знае броя на кръстоносната армия няколко години по-късно - 800 рицари и 10 хил. "други". Така че при Одрин едва ли кръстоносците са разполагали с повече от 4-5 хил. души общо, вкл. рицари, сержанти и пехотинци (като прим. половината от този брой са били венецианците). Има и нещо друго. Определени отряди са били разбити, императорът е пленен, но останалата част е напълно боеспособна. Когато оцелелите се прибират в стана с българите по петите им, Жофруа дьо Вилардуен построява останалата в стана войска в боен ред пред стана. При което българите отстъпват. Явно Калоян добре е разбирал, че вече тук, на равно поле, няма особени шансове... Което си проличава след 3 год. когато император Анри с 200 рицари размазва елитните части на армията на Борил (отново имащи значително числено превъзходство) - ама вече в открита полева битка.

Което не променя нещата, че съотношението на силите вероятно е било поне 1:5, а може би и доста повече...

Ами на други европейски езици. Требе да питам господина Лекова за кои точно текстове става дума, ама сигурно още не е станАл, а ако е станАл сигур е отишол да учи младежта да маа с тояги и джелеза.

Ами... тя е била бита във Флорида в продължение на 7 години (Втората семинолска война)...

Да спомена само, че на български има преведени египетски текстове, които не са превеждани до сега на други съвременни езици.

Всъщност защо мислите, че българите (полиетнично обединение, вероятно с разлики в езика, културата и религията) са имали единен антропологически тип, респ. външност?!...

Ами първо не трябва ли да вярваш в бога?

Има нЕколко човека.

Това доколкото си спомням е ПРИКАЗКА, написана от Х. К. Андерсен... И заглавието е "Новите дрехи на царя".

От онзи ден и определен брой руски танкове (а вероятно и други военни части, все някога ще разберем) са се "пообъркали" и водят бойни действия на украинска територия. Русия вече се намесва открито. Трябва нова студена война, очевидно е. И ще клекнат...

Аха, но руските агенти, дори да са му лични приятели, са получавали куршум...

В нашата история има един чудесен пример какво трябва да е отношението и действията спрямо руските агенти и привържениците на Русия. Стефан Стамболов.

Ха-ха-ха! Яки са!

Да чуем и Раковски http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=286%3A2011-04-19-15-10-49&catid=29%3A2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

Една интересна статия на Олег Панфилов http://ru.krymr.com/content/article/25463498.html За който не знае руски http://meto76.blog.bg/politika/2014/08/19/oleg-panfilov-agresivnoto-nevejestvo-ubiva.1290551

Абе всичко е като онази история, която преди 30 год. (ок. 1986-87 г.) разказаха в "Огонек". Отишла една рускиня в магазин в ГДР (още преди обединението) и като видяла, че има няколко вида салам и разни други колбаси жената получила нервен срив и... припаднала. "Но мы же победили", само успяла да каже. Не разбрала наташката, че напомпаната пропаганда с победите не пълни магазините и не може да компенсира мизерния живот. Коментарът на руския журналист в списанието беше, че добре, че не е било във ФРГ, че тогава щеше направо да умре, като види техните магазини... Така че не им остава на руснаците друго, освен да си помпат самочувствието с пропагандни тези. А и салама не е станал повече, освен в големите градове. Иначе в провинцията живота на хората е по-зле даже от времето на СССР. Спомняте ли си онзи стар виц от соца за емблемите на различните държави? Руската е амурче - голи, но въоръжени... Покрай украинските събития се изпокарах с повечето си руски приятели, с някои от които поддържаме връзки то 20-30 год. Не очаквах, че уж интелигентни и образовани хора могат да бъдат с толкова промити мозъци и да мислят толкова примитивно. Убедих се, че руснаците са си увредена нация...

Нещо не си наясно с историята. И двата примера се отнасят до победа на една ШИРОКА КОАЛИЦИЯ, в която участва и Русия слещу ЕДНА западна държава. Впрочем ако бяха останали през ВСВ сами една срещу друга Германия и Русия какво ли щеше да стане?... Кой може да каже?... В другите случаи, когато Русия се изправя срещу обединения Запад май-май винаги яко й сритват задника. Кримската война, Студената война... Иначе кои са по-прости... В същност американците и руснаците удивително много си приличат. По простотия (хич не са "по-сложни" руснаците, същите промити мозъци са), по примитивизъм на личността, но имат една фундаментална разлика. А именно, общество, в което човешката личност не значи нищо (като руското), не може да се развива и рано или късно се скапва. Което наблюдаваме в Русия. Както каза един руснак в един форм - я се разходето по руските магизани и да видим колко неща произведени в Русия ще намерите. И калко от изискващите по-голяма технолигичност неща са руски. Там вече е 0%.

Религията е сложно нещо и както всичко на този свят и тя се развива. Още повече, че науката успешно се справя с доста неща, но има области, в които упорито не се справя.

Всеки който поне малко има поглед върху световната история знае какво става при конфликт на едно развито общество и на едно неразвито (или слаборазвито). Фактите какви са? Русия има икономика на развиваща се страна - износ на суровини и почти пълна технологична зависимост от чужбина. По-времето на СССР изоставането беше с ок. 10 год. Сега колко ли е?... Русия е в голяма степен зависима и от внос на хранителни стоки. СССР винаги е имал продоволствени проблеми, дори през добрите си години. Сега селското стопанство е много по-зле. Естествено, че науката в такива условия се развива трудно,, а и вече няма някои съществуващи в СССР механизми за задържане на учените - вече по-лесно могат да си хванат шапката, което и по-кадърните правят. Така че какво има да се умува - нещата са ясни. разгледайте историята - колкото пъти Русия се е репчела на Запада винаги са се получавали кофти моменти.

Не знам на вас, ама за мен нещата в тази тема започват да ми отиват на някаква шизофрения...