Black Wolf

Цялата работа с иранската теория е изцяло патриотарско-политическа. Да не би случайно да излезем роднина на турците, че мани, мани, какво ще правим тогава...

Само ще вметна, че немалка част от това, което сега го имаме за "тракийско наследство" всъщност е келтско...

Сушенето и опушването са методи от много отдавна. При някои видове сушене месото се съхранява с години.

Абе тъй като и аз не съм безпристрастен (убеден антихристиянин съм, за който не знае), имам по-различна гледна точка.

С конете ще се оправим, там няма проблем, ама къде ще намериш прим. волове? Дори за една кола. Не съм виждал от детските ми години. Ветеринар за поход от няколко дни?!?... Чакайте бе хора, по-спокойно. Виж за средствата е основния въпрос - подобно нещо ще е бая скъпо удоволствие. И кой е казал, че трябва прясно месо? Трябва да се види какви са походните храни, да си призная не съм търсил специално. Но щом монголите (разполагащи с много добитък) преди поход са организирали масови ловове за диви животни и са консервирали месото, значи не са ядели предимно прясно месо. Същото е правено в някои руски княжества и Литва преди големи походи.

Християнството е просто демо-версия на юдеизма. Разпространена с точно определена цел.

То това е ясно, няма какво да се обсъжда - общо взето е тръгнал бос през лука. Това са го правили някои хора тук в някаква форма, но да не влизам в подробности. Ако се провери това наистина, и то от по-голяма група... в съседното село вече ще чака жандармерията.

E, златото ли е върха на сладоледа?!... Има такива неща от камък (в Европа, Азия и Америка), които с никаква съвременна технология не могат да се изработят. Виж, това е вече цивилизация. Дори най-добрите съвремeнни knappers (а има страхотни майстори!) в някои случаи не могат да постигнат такава изработка.

Като експеримент е според мен некоректно. Селският живот е живот в общност, а при тази ситуация нещата доста се променят. Когато си сам самото разпределение на работа, физически усилия, почивка и пр. е съвсем различно. Работата се разпределя между членовете на семейството (примерно в конкретния случай прането и кърпенето), има си занаятчии, които се специализират в дадени дейности, макар че по-голяма част от производството е домашно. Тъй като отдавна се интересувам от оцеляване, бушкрафт, т.нар. "примитивни умения" и пр., бих казъл, че този експеримент е по-скоро по-близък до бушкрафта, отколкото до "живата история", експерименталната археология и пр. Между другото, такива неща се правят в други страни от много време - достатъчно е да се разгледа форума на Палеопланет или някой от сайтовете за primitive skills. Всъщност селският живот в някои части на България допреди 120 год. е бил подобен. Дядо ми напр. до десетата си година е живял в землянка (уземница), на няколко метра от добитъка, с животинска ципа на прозореца и пр. Бих предложил на Frujin Assen да пусне темата в бушкрафт форума - там със сигурност ще има доста конкретни обсъждания, тъй като някои хора там се занимават с изработка на неща по стари технологии и се пробвали примитивните умения.

Ами Глишев, ти всъщност си обобщил въпроса. Това е. Другото е изключително успешен еврейски PR.

Смешният термин "протоцивилизация" звучи добре във вестникарските статии, но всъщност нищо не означава. Варненската култура си е най-обикновена неолитна култура. Идването на траките естествено е свързано с общия въпрос за миграциите на индоевропейците, които постепенно се смесват със завареното балканско население.

Изпревари ме, щях да пиша нещо подобно. Твърде е вероятно нещата да са били такива. Във всеки случай запазените в други части на света подобни игри са имали сакрален смисъл, та дори и уей-ци (го), при което една партия може да има смисъла на религиозен акт.

То май има и сайтове за онлайн игра на хнефатафл. Поне преди време съм попадал на такива.

Това обяснява всичко. Но кои са тези любители, които са по-добри от професионалистите? Любопитно ми е.

Всъщност г-н Табов по какво е професор?

Това с Ценов е очевидно характерна черта на т. нар. фолк-историци. Те използват титулатурата си в някаква област на науката, за да пробутват фентъзитата си в областта на историята. И хората си казват "Абе този е професор или доктор и пр., значи учен човек", като малцина се замислят, че всяка област на науката е твърде специфично нещо. Титлата създава авторитет. Очевидно нещата започват много преди Фоменко. В случая с Ценов любопитното е, че той е доктор по история, а не по математика или ветеринарна медицина, както в други случаи на фолк-историци.

Работата е там, че Калоян не е могъл да унищожи напълно латинските войски при Одрин, въпреки огромното си числено превъзходство. Не и без цената на загуби от рода на пировите...

Битката при Одрин е много интересен феномен в нашата история и национална митология. Там е работата, че Латинскат империя разполага с много малко други сили и военния и ресурс е крайно ограничен. И въпреко това тя се справ, благодарение, на един наистина забележителен владетел - имп. Анри, братът на Бодуен. Кръстоносците претърпяват тежки загуби, но дали битката е спечелена от българите? Аз лично смятам, че резултата е доста спорен. Калоян разбива част от доведените от Бодуен хора. Една част успяват да се измъкнат от обкръжението и достигат лагера. Жофруа дьо Вилардуен и Манасие дьо Лил организират останалите в лагера хора и ги построяват в боен ред пред лагера. При което победоносните войски на Калоян така и не се решават да ги нападнат открито. Защо - може да се види от случилото се две години по-късно, когато вече в полево сражение лице в лице кръстоносците (при това българите отново имат огромно числено превъзходство) размазват най-елитните български части... Уви. Според мен тези ок. 200 рицари и вероятно 500-600 сержанти, които българите обкръжават и унищожават, са стрували на Калоян немалка част от голямата му армия. И затова той си прави добре сметката, че срещу подготвени за битка противници няма особени шансове... Все пак битката поставя Латинската империя в тежко положение, тъй като я лишава от горе-долу половината рицарски кантингент. Но военния и политически талант на Анри му позволява да закрепи положението, да се справи с враговете си и да получи в леглото си дъщерята на Калоян...

Според мен коренът на злото е в това, че Г. Ценов някак си е прелъгал немците да го направят дофтур - аз лично недоумявам как е станало... И от там се почва - ама той доктор по история от незнам си къде, той се бори с Мутафчиев за катедрата в София и пр. и пр., т.е. създава му се някакъв, макар и фалшив, научен авторитет.

Абе хора... не ви ли омръзна да се занимавате с тоя Ганчо?!?

Абе откъде тези сметки, като палеолитните останки от Хомо сапиенс със следи от оръжие са ок. 30 (тридесет) броя?!?... Иначе статистиката за Средновековието откъде я вадят ми е много интересно... И какво пресмятат. Ами то прим. само за един турнир, на едно място (провеждан на 1 или 2 години), има по 70-80 убити за столетие, а за осакатени да не говорим. Имаше една стряскаща статистика - в някои години само на един турнир има по 7-8 убити... Е, в други години прим. няма смъртен случай. И това само на едни от десетките турнири, които се провеждат из цяла Европа. Но това какъв признак за насилие е?... това са нещастни случаи. Я да сметнем в наши дни загиващите по пътищата и да ги причислим към насилието (защо не?) какво ли картинка ще покаже това?...

Хора, има точни данни върху колко от човешките останки от палеолита (говорим за Хомо сапиенс) има следи от оръжие - както достатъчно категорично определени, така и предположителни такива. Има ги в таблици - с датировка, местонахождение, зона на поразяване и пр. Разбира се не се знае нищо за обстоятелствата на поразяване - може само да се гадае. Не са кой знае колко много.

Което също е абсолютно конюктурно положение.

Първо не знам дали някой въобще е избил неандерталците. Това за начало. От всички всевъзможни теории за изчезването им нито една не ми се струва убедителна, и може би е по малко от всичко, казано по въпроса. Така или иначе никога няма да узнаем истината защо са изчезнали. Форумът е "Наука", но ми се струва, че да очакваме науката да даде отговор на всички въпроси е наивно. Мисля, че единствения начин да се доближим до това какви са били войните през праисторическите времена и как са се разрешавали конфликтите е да видим етнографските паралели. Разбира се обществата, които сме заварили на подобен стадий не са баш това, което са били хората преди 30 хил. г. (вероятно, но може пък и да са това? кой може да каже със сигурност?), но при всички случаи има корелация. Примитивните общества са измислили перфектни начини за избягване на конфликтите, просто като чета съм се чудил и маял защо "цивилизованите" общества толкова са оглупели. Въобще не се разрешават с тоягата по главата. Дори знаменитите битки при яномамо (сигурно сте гледали?) дето се налагат с едни тояги по главите са всъщност ритуализирани състезания, макар и малко кървави. Ама в това им е очарованието на примитивните култури, там всичко е истинско, няма неща на ужким, няма заместители и цигари без никотин... Та конфликтите се решават по разнообразни начини, но в повечето случаи така, че и двете страни да са доволни. Животът ги е научил, че ако не е така, нещата могат да тлеят с години и да имат неблагоприятни последици за цялата група. С друга група вече е по-различно. Някой спомена индианците. Дори през 19 в., дори когато вече използват масово огнестрелно оръжие, пак битки с много жертви се случват през 10-15 год. и имат катастрофални последици за цялото племе. Става въпрос битка, в която са убити 20-30 души. Войни, в които има над 100 убити вече водят до разместване на племенните територии. Някой каза Литъл Бигхорн - това е съвсем друга бира. И пак от индианските скаути на |Къстър жертвите се минимални. Арикара (42 души) имат трима убити. От 6-мата кроу всички оцеляват, дори благодарение на тях части от батальона на Рено се спасяват. Но това е вече съвсем друго общество, със подчертано военни традиции, със съответна настройка на мъжете, не бива да се правят паралели с ловците събирачи, макар че това са ловци-събирачи, ако търсим буквата на определението.

"Мъртви птици" за съжаление го няма онлайн. Но е много интересен, два пъти съм го гледал и го препоръчвам на интересуващите се от темата. Все пак да не забравяме, че даните не са ловци-събирачи, а "граданари", доста по-многобройни общности от по няколко хиляди души и на бойното поле излизат по 100-150 души от всяка страна, дори и повече в някои случаи. И пак понякога (далеч не във всяка битка) има по някой убит и няколко души ранени... Що се отнася до шимпанзетата, колко умират от болести, хищници? Чел съм доста за тях впрочем, вкл. за "войните" им. КАКТО КАЗАХ, ОБЩИТЕ СТАТИСТИКИ И РАЗНИ ПРОЦЕНТИ СА В ПОВЕЧЕТО СЛУЧАИ АЛА-БАЛА СПЕКУЛАЦИИ НА УЧЕНИ, КОИТО СЕ НАПЪВАТ ДА ДОКАЖАТ ТЕЗАТА СИ. АЗ ГЛЕДАМ - КОНКРЕТЕН НАРОД, КОНКРЕТНА БИТКА. КОЛКО УБИТИ, КОЛКО РАНЕНИ, КОЛКО БИТКИ Е ИМАЛО ПРЕЗ КОНКРЕТНАТА ГОДИНА. И ЦИФРИТЕ СТАВАТ ДОСТА ПО-РАЗЛИЧНИ. Обобщавам тезата си - въоръжени сблъсъци в обществата на ловци-събирачи може да има доста, но "ефективността" им не е висока. Тук не засягам въпроса, че тези битки често имат демонстрационен, ритуален характер и при тях е важното да се покажат определени неща, а не толкова да се убият врагове. Своеобразни турнири. Единствено при извънредни обстоятелства, когато настъпват някакви драстични промени в средата, криза в ресурсите, агресията е насочена към изтребление на цялата съперническа група, там вече е брутално. Но това се случва веднъж на няколко поколения вероятно.