dora

Идентичността е конструкт, който има много параметри. Нас двамата, да речем, ни обединяват много повече неща, отколкото ви хрумват на пръв поглед. Зависи какво общество искаме. Искаме ли общество, в което за човешката съпричастност има място? Примерно способността да се трогнеш от нещастието на другия и да му помогнеш? Способността да се отнасяш човешки с някого, дори когато не го харесваш особено? Тогава най-важният параметър на идентичността е хуманитарният, принадлежността към човешкия род. Искаме ли общество, в което различните групи се мразят една друга? Тогава издигаме в култ параметри на идентичността, които ги противопоставят. Всеки принцип, който не създава антагонизъм, а предполага някаква универсалност, върши добра работа. Държавата като обединител е един такъв параметър - защото тогава лоялността на всички е към държавата, в която живеят, чувството им на граждани на тази държава, потребността им да се държат по начин, който позволява държавата да фунционира добре и желание да участват в изграждането на по-добри, по-прозрачни държавни институции, желанието им да спазват закона. Местоживеенето също - създава грижа на добър стопанин към града, съпричастност към хората, които живеят там. Гражданството, ерго, е един добър заместител на нацонализма. Усещате ли обаче активния елемент? Не просто съм еди какво си, а ПРАВЯ нещо вследствие на това, че съм еди какво си. Агентството, както го написах. Ние нямаме функционално чувство за общност (обществото ни е атомизирано) и затова се чудим с какво да си го набавим, НО така, че то да не ни задължава с нищо. Да липсва каквото и да било агентство, активна роля. Майчиният език не вменява задължения, нали? Значи е ОК. Всичко, което вменява задължения (като гражданството, да речем) - не е ОК. Да де, но така не може. Не може хем да се опитваме да не се задължаваме с нищо към никого, хем да битуваме като общност. Пасивното вкопаване в миналото, само и само да не участваме в днешния ден, няма да доведе до нищо.

Защо трябва да я заменя с идеология?

С политическо лидерство, което не е популистко.

По желание го вземаме, защото ние предпочитаме да се взираме в миналото, вместо в настоящето. Ние предпочитаме тази или онази версия. Агентството ми се губи на мен във всичко това, представата, че сме някакви пасивни жертви на обстоятелствата и че нещата се случват без нас. Не, национализмът се случва с нашето съучастничество. Както всяка друга идеология. Човек сам избира да се поддава ли на внушения или да даде една крачка назад и да помисли още веднъж.

Национализмът е идеология, която се внушава на хората. Нито е изконна, нито е подразбираща се, нито е полезна, след като си е изпълнила предназначението - да доведе до създаване и вътрешно легитимиране на нова държава. НОВА държава. Млада, хей сега създадена. У македонците той е оправдан - по нея причина. У нас е тотално безсмислен. Всяко (политическо) средство, когато не се използва по предназначение - или се използва много сред срока си на годност - става токсично. В момента от българска страна наблюдаваме точно това. Представете си го като което и да било лекраство. Ако го взимате, за да решите проблема, за който то се предписва, лекарството ви помага. Когато започнете да го взимате за проблеми, с които лекарството няма нищо общо, то ви уврежда. Уврежда ви също, когато продължите да го вземате твърде дълго - когато първопричината отдавна е изчезнала или много след крайния му срок. Нашият национализъм е имал смисъл при създаването на национална държава - и тогава е довел до впечатляващ културен подем. Днес ролята му е точно никаква, освен в създаването на антагонизъм, в степен на тежка токсичност. Трови ни външната политика, трови ни вътрешната политика, подменя рационалния и полезен за обществото дневен ред - оправянето на тежките проблеми в съвремието - с въжделения по отдавна отминалото, като напълно нарочно измества търсенето на национално самочувствие в някакви идеологизирани версии за миналото, вместо в реалностите на днешния ден. Освен тотално излишен антагонизъм създава и идеалните предпоставки за политическо и гражданско бездействие, безпомощност, песимизъм, апатия, катастрофизъм, иррационални страхове - ако единственото ценно е в миналото, то какъв смисъл е изобщо нещо да се прави днес? И това е добре за обществото? Не е ли тази тотална апатия двигателят зад провала на всички институции? И това е хубаво? Само че вместо да се опита да помисли какво би подобрило състоянието му, какво би накарало децата му да престанат да напускат държавата, 80% от българското население счита, че това кой какво бил смятал в Македония му е пръв приоритет. Щото какво се е случило преди сто, двеста, петстотин години му е по-важно от това, което се случва днес? Така излиза. Помпането на националистични настроения е това, което създава напрежението. Не средство за решаването му.

Въпросът е защо хипотези за произхода на българите изобщо могат да стоят пред взаимоотношенията на две държави в 21 век. Иррационално е. Вижте какво казва Деян Кюранов тук за "чугуните": https://www.mediapool.bg/zashto-za-balgarina-e-estestveno-da-e-natsionalist-po-makedonskata-tema-news332165.html Аз съм на същото мнение - създаваме си и задълбочаваме до безкрай изкуствени, несвързани с действителността днес проблеми, като непродуктувно обричаме два народа да живеят във взаимен антагонизъм, без за това да има каквито и да било рационални основания.

Не само той счита така. Ако са преселници от Добърско.

Две интересни публикации, едната относно обсесията по Македония в сравнение с беломорска Тракия: https://voinaimir.info/2022/02/thrace-macedon/?fbclid=IwAR3E39vxMiX6cj956x_-jfCoVCHUva2YS01dC6Ole6fJnw7rBK9W8ppg5rk Втората, относно македонския език, от американски славист. Някъде май се споменаваше, но ето му студията от 1975: http://home.uchicago.edu/~vfriedm/Articles/003Friedman75.pdf Ако се съди по създаването на книжовна норма, основана на вернакуларна литература, за предшественик на македонския език може да се счита и Хаджи Йоаким Кършовски, зависи кой как тълкува появата на неговите разкази за страшния съд, вижте страница 5 и 6 oт pdf файла.

Някъде по-горе се твърдеше, че в България реч на омразата към Македония няма.

Това изобщо не е аргумент. Никоя европейска държава не се позовава във външата си политика в 21 век на неща от средновековието. Границите в цяла Европа са се променяли с времето. От това не следва нищо. Да не говорим, че това изглежда абсурдно, вижте е формулирано недоумението като въпрос към Петков във Hardtalk oнзи ден: There's another issue when it comes to your country's reputation in Brussels, and this is the issue of Macedonia, North Macedonia, and the stands you as country have taken, blocking all accession talks that North Macedonia believed it had been promised by the EU, but which Bulgaria now says cannot go ahead, based, it seems, on a claim that Macedonia is in fact really Bulgarian, and that the Macedonian laguage for example has no legitimacy because it is really Bulgarian, and you and you want all of that written, for a start, it seems, into the Macedonian constitution. What is going on here? (20 минута). Считат ни за луди. Дори ако погледнете македонския въпрос в контекста на цялото интервю, всички въпроси водят към едно: България е непоследователна и не може да й се има доверие. Непоследователна е по отношение на НАТО, непоследователна е дори в това, че премиерът казва едно, а президентът -друго. Непоследователна е към Македония, репутацията й е лоша. Нещо невярно в което? Но не го чуваме.

Не, но това е защото това не се толерира: https://www.government.nl/topics/discrimination/prohibition-of-discrimination В България обаче се толерира, защото държавата не го е инкриминирала. България не го инкриминира, но настоява Македония да го направи? Как изглежда това отстрани? Ние член ли сме на ЕС? Преди да гледаме в македонското канче, да си оправим нашите свинщинки. Крадецът вика "дръжте крадеца" - това няма как да се схване насериозно, особено от тези, които от години ни призовават да си оправим проблемите с правата на малцинствата. Държава, която не се държи като член на ЕС, блокира започване на преговори с друга държава за това, че не се държи като член на ЕС (?!). Ей така изглежда това отвън. Държава, която е изграждала нацията си в 19 век, се опитва да натрапи представи от 19 век (етнонационализъм) на държава, която я изгражда в края на 20ти и иска да си направи граждански тип нация. Държава, която допуска политическия й дискурс в продължение на десет години да се ръководи от щенията на крайни националисти държи сметка на друга държава, където важни решения биват блокирани от крайни националисти. Държава, която не си е лустрирала службите, се сърди на държава, която не си е лустрирала службите. И това няма как да се вземе насериозно. При това положение трябва да сме много умни, за да измислим каквито и да било валидни аргументи. Президентът донякъде го направи, но не мисля, че няма да ни се налага да правим значителни компромиси. Не защото македонците са правите, а защото у нас твърде много неща катастрофално куцат. Продължаваме да сме изгубени в превода, както и по отношение на ЕС, така и по отношение на Македония. Но не сме готови нищо да коригираме.

Aз лично не разбирам изобщо защо една държава трябва да е пробългарска, настроенията на населението й трябва да са пробългарски, националната й история трябва да е написана според това, което е изгодно на България, за да може да бъде член на ЕС. Вижте тази публикация: https://www.nytimes.com/1995/02/08/world/for-dutch-it-s-ok-to-despise-germans.html Това пречи ли на Германия да е най-големият търговски партньор на Нидерландия? Не. (https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_the_largest_trading_partners_of_the_Netherlands) Пречи ли и на двете държави да са в ЕС? Не. Германия възпрепятствала ли е изобщо някога Нидерландия във външната й политика, защото нидерландски граждани смятат, че германците са дебели и не ги харесват особено? Това пречи ли на туризма? Не. По време на празници и ваканции от двете страни на границата е пълно с туристи от двете държави. В нидерландските училища се изучава немски (барабар с английски и френски); всеки, който е бил в гимназия, говори приличен немски. Езиците са от германската група, като цяло хората се разбират що-годе както ние горе-долу се разбираме със сърбите. Холандци живеят в Германия, германци живеят в Нидерландия (As of 2017, around 164,000 people with a Dutch migration background resided in Germany.[9] Around 77,000 Germans resided in the Netherlands.) И двете държави определят взаимоотношенията си като отлични. Отношението на този или онзи гражданин към този или онзи е без значение в правова държава и доколкото и двете държави се ръководят от ратифицираните конвенции за малцинствата - и не се извършват престъпления, мотивирани от омраза, речта на омразата е инкриминирана, не се тиражира през медиите, не се толерира в интернет. Какво ни касае нас, че македонската национална приказка не била пробългарска? Какво я интересува която и да било държава дали друга държава си пише историята не според националния си интерес, а според това, което е изгодно на съседите? Какво ни касае нас, че този или онзи бил написал нещо във фейсбук? Или че имало вандали? И при нас има вандали, и във всяка друга държава също има вандали. Само че вандализирането на това или онова не става първа новина, за да настройва хората едни срещу други. Някой махнал флагове и това веднага става проблем от международно значение. Ултрачувствителност на тема. Инкриминирали ли сме в България речта на омразата*? Не. Отворете която и да било новинарска страница, която дори мимоходом споменава нещо, което дразни националистически настроените хора в България и ще видите какво е реч на омразата. Забранена ли е? Не. Държавата пренебрегва ли речта на омразата? Определено. Държавата дори пренебрегва престъпленията, породени от омраза, защото такъв състав не съществува в Наказателния кодекс**. Най-обикновено момче може да бъде убито, защото приличало на гей, и от това не следва нищо - законът не го счита за престъпление, породено от омраза, а на хулигански подбуди. Деца могат да бъдат бити в центъра на София, защото слушали грешната музика. Какво прави държавата? Точно нищо. Разбирам да бяхме някакъв пример за подражание, държава с висок морален интегритет и уважение на малцинствата... Затова и сме неразбираеми. --- *";https://ec.europa.eu/migrant-integration/library-document/public-attitudes-hate-speech-bulgaria-2018_en https://www.coe.int/en/web/commissioner/-/bulgaria-should-counter-harmful-narratives-endangering-human-rights-and-step-up-efforts-to-fight-hate-speech-and-domestic-violence **"In this regard, EU legal rules are clearer: Article 4 of the EU framework decision 2008/913/JHA on combating certain forms and expressions of racism and xenophobia obliges Member States to ensure that racist and xenophobic motivation is considered an aggravating circumstance, or that such motivation is taken into consideration by the judiciary when imposing penalties." (Източник: https://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2020/655135/IPOL_STU(2020)655135_EN.pdf) У нас това не се прави.

Хахаха, а бежанци от София ше приемате ли? :))

Формално да, но е трудно да не бъдат схващани за такава. Липсата на лустрация направи от целия български наратив след 1989 история на престъпното лицемерие. Много дълго ще берем плодовете на това, а те придобиват все по-причудливи форми и извират отвсякъде.

Проблемът е в това, че българската държава се държи враждебно към населението си. Ако не тенденциозно, то с отсъствието си. Не говори с тези хора, но им извива ръцете, което няма как да не бъде възприето като репресия. Да обясняваш на някого, че ще му вземеш пенсията. Преди години гледах някакво предаване (което сега не мога да открия, за съжаление) за турцизирането на българските мюсюлмани в последните тридесет години, не под давление на Турция, а поради това, че българската държава отдавна не изпълнява никакви функции в малките населени места. Бедност, липса на медицинска грижа, държавата просто отсъства. Питаха някакъв човек, дори си спомям: "Говорите ли турски"? Той каза не, но въпреки това се самоопределя като турчин... защо изключваме възможността и това да е фактор за тези хора. Ако има "турска" партия, няма защо да няма македонска. Това пак е непоследователност на българската държава. Дъним се. По всички линии се дъним, а не правим нищо по въпроса.

Никак не е задължително да са лумпени, вижте един разговор тук, има интересни и по същество валидни аргументи. Говори се и за доста голяма членска маса: https://www.bghelsinki.org/bg/publication/izmislen-li-e-sport-za-makedoncite-u-nas Оттам: "Ако партията ОМО “Илинден - Пирин” беше регистрирана, тогава Михаил Иванов щеше да види колко много са македонците. Сега за по-малко от два месеца ние събрахме 40 хиляди членове. Партията бе регистрирана, но и отнеха регистрацията и почнаха съдебни дела. При последната акция на полицията и прокуратурата започнаха да привикват нашите хора поотделно в полицията и да искат от тях да подписват декларации, че се отказват от самоопределението си на македонци, внушавайки им, че ако не се откажат, ще ги изхвърлят от работа, а на пенсионерите ще им отнемат пенсията." Ние (другарят Димитров) забъркахме тази каша.

Вижте това, взето от публикацията в Дойче Веле по-горе: "Любопитното е, че първата негативна реакция срещу безцеремонната намеса идва от посланика на Кралство Югославия в Москва Станое Симич. Дипломатът е смаян от натрапването на идеята за македонска нация. Пред заместник-комисаря по външните работи Александър Корнейчук, Симич заявява, че самостоятелен македонски народ не съществува, а хората, които населяват Вардарска Македония, са основно българи и сърби. Според представителя на югославския крал, претенцията, че македонците били „особен народ“, е известна на Белград като българска теза." Македония да признае, че България се е отказала от македонския народ още през 1944, твърдейки, че той е "особен"? За източна Европа е от пагубно значение, че съветските архиви не са отворени (и югославските не са). Историята около края на втората световна война и цялата студена война ерго се пише или по отворените британски, германски и американски архиви, или по косвени източници, без достъп до документите, налични в Русия и Сърбия. Защо не ги отварят, те си знаят.

Ето я колосалната грешка. Тези хора са се идентифицирали като македонци не защото "македонец" значи нещо друго, а заради терора, на който са подложени от Димитров (под натиска на коминтерна) за създаване на отделна Македонска държава. И това започва още през 1944. Кога българската държава ще признае какво стори на хората в Македония, за да се спрат подобни спекулации? "Македонец" значело друго - тинтири-минтири. Значи тероризиран човек, принуден да се пише такъв. Ето: https://www.dw.com/bg/една-от-най-срамните-страници-в-българската-история/a-39101888

Давам ви едно рамо: https://bntnews.bg/news/liderite-na-albaniya-sarbiya-i-r-severna-makedoniya-se-dogovoriha-za-satrudnichestvo-1179501news.html Вижте датата, 21 декември. Малко след като когато Радев и Заев не се разбраха в Брюксел. По-ясен знак от това - къде ти.

Oх, като е само начален и безсрочен, защо се позоваваме на неспазването му?! Например: https://nova.bg/news/view/2022/01/10/352699/радев-4-години-след-подписването-на-договора-рс-македония-не-направи-необходимото/ Ми аз така написах нещо, ама нямах нищо конкретно предвид... Лявата ръка не знае какво прави по-лявата е положението.

Ами те я обосновават, на основата на модернизационната и/или еволюционната теория за национализма, на на примордиалистите. И не са неправи, защото процесът по изграждане на суверенна държава при тях е в края на 20 век, тоест няма как да не е съвместим с доминантната парадигма/ научният консенсус по него време. Да си градяха държавата в 19 век, щяха да си я строят на основата на примордиалистите. Понеже обаче ги притискаме с нашата примордиалистка парадигма, те се някак започнаха да се състезават с нас примордиалистки, с нашите камъни по нашата глава, което обаче изглежда абсурдно, защото не могат току-така едновременно да съчетават и едната, и другата парадигма. Напъните да се присади примордиализъм към модернизационната/еволюционна стратегия, между другото започнаха, по спомени, някъде около 2014. Сметнете по време как това се отнася към злополучния договор, който ги накарахме да подпишат. За мен каузалността е пределно ясна.

Не ме учудва, не може да не можем по-добре, трябва да можем по-добре. Защо да не можем по-добре?

Не си задавате въпроса защо, а отговор написах. Ако в концепцията изобщо на създаването на македонско самосъзнание по подразбиране стои дебългаризацията (и това не е от сега, в една от статиите, които пуснах, става дума за политиката на гърция за дебългаризиране на македония) и това е продължавало цяло столетие, няма как на твърде ентусиазирата българска политика в подкрепа на Македония да не се гледа с известно подозрение. Какво правихме ние? Вместо да намаляваме, подсилвахме това подозрение. Ако това визирате под нереципрочност на жестовете, представете си някого, с когото не искате много-много да имате нещо общо, защото усещате, че е мотивиран от някакви щения към вас, непрекъснато да ви кани на гости, да ви дава подаръци, да ви обяснява колко е добронамерен и как много иска да ви помогне. Too invasive. Грешка номер едно - неразчитане на знаците за препоръчителна дистанция. Когато ударихме на камък, вместо правилно да разчитаме жестовете, го ударихме на сръдня. Да, тиха сръдня, защото междуврменно прекратихме всякакви опити за развиване на взимоотношенията. Взаимоотношения, прочие, означава не това как ги разбираме ние, а как ги разбират двете страни. Грешка номер две - passive aggressive. Като видяхме, че сръднята не работи, минахме в офанзива - тия какво ни мълчат на нас, я да ги натиснем малко. Извиване на ръце, натрапване на договорености, натрапване на някаква тотално измислена от нас комисия. После безкрайни обвинения как те. Все те виновните. Последвани от активиране на шкембе-воеводите, които наложиха не просто стил "слон в стъкларски магазин", а нещо, което не може да се дефинира по никакъв начин, освен открита агресия. Какво следва? Ами катастрофа. Катастрофа, която сега някак си трябва да поправя президентът Радев, като се обяснява като ученик на чуждите посланици. Той обаче все пак формулира нещо умно, от правна гледна точка, и браво за което, интелигентен ход, с оглед на ситуацията, в която е въвлечен. С което да не изглежаме като някакви попаднали кой знае откъде в международната система диваци, които не разбират, че това как някой си пише историята, няма никаква международноправна сила. И кой ни вкара в този сценарий, освен ние самите? Знам, че формулираното е опростенческо, обаче като пиша с терминология (пустия nation-building), сякаш никой не ме разбира. Защо всичко това? От липса на управленски капацитет. Постоянна и професионална външна политика не може да се води, когато няма никаква приемственост между правителствата, когато важни за държавата институции са превзети от бившите служби, а техните интереси са непрозрачни, и когато избирателят се доверява на всеки следващ популист, който му покаже морковче, та ако може все по-некадърни хора да трябва да се занимават с все по-сложни задачи, дипломацията, прочее, от които, е едно от най-сложните. За което, разбира се, ни е виновен някой друг. Македонците, ЕС, американците, марсианците... Защо се паля? Защото ако никога не осъзнаем ей тва по-горе, никога няма да го поправим.

Toва е малко конят зад каруцата. Версия за древната македонска история има лансирана още по комунистическо време, сега просто беше извадена от джоба, поизтупана от прах и лансирана отново. Въпросът е в интереса. Защо ако преди 1989 Македония реално беше затворена страница за българите (при признаването й за независима държава също беше затворена страница) в последните десетина години взехме да вадим скелети от гардеробите и да си припомняме, че сме искали нещо си, което никога формално не сме искали? Напротив, сами поддържахме линията на македонизация? Ей ся ни хрумна тази идея? Нищо не се служва във вакуум. Вижте пак статията, която пуснах. Македония е държава с тежък проблем с националната сигурност. И отвън, и отвътре. Всякакви опити за консолидиране на държавността (разумни или не, рационални или не) не могат да се разглеждат извън тази ситуация. Това, което наблюдавам, е типичната фундаментална атрибутивна грешка*. Не отчитаме, че поведението на когото и да било се диктува частично от обстоятелствата, в които е поставен. И отказваме да признаем, че ние сме част от тези обстоятелства. Че ние - не някой друг - сговнява външните обстоятелства около съществуването на македонската държава и те - политическият им елит, а и обществото им - реагира на това с втвърдяване. С какво да реагира? https://en.wikipedia.org/wiki/Fundamental_attribution_error

Няма защо да се срамувате, въпросът е че е невъзможно. Не отсега е невъзможно, не можем да преобърнем стогодишни процеси. Кога ще престанем? Помислете как бихте реагирал на своеобразен "възродителен процес", при условие, че вече сте се определили - не отсега, в последните три-четири поколения се сте определили като някакъв, друг да се опитва да ви конвертира в нещо, което отдавна не сте, не желаете да бъдете, не желаете дори да ви занимават с нещо, което не ви е на дневен ред изобщо. Не знам дали си спомняте раздразнението, което предизвикваха през 1990те пълчищата от американски пастори, дошли да ни конвертират в техния тип протестантство. И то с най-добри чувства. Защо е толкова трудно да си представим, че ние правим същото? -- *Надявам се никой да не се засяга от "възродителен процес" по-горе, използван е метафорично.