dora

Aми виждате ли, частично затова спорят с вас. Защото не използвате форума по предназначението му - използвате го като място, на което да пропагандирате възгледите си. Личен блог би бил по-добър формат за това. А иначе тук всеки е добре дошъл, ако се води от дискусионния, а не поучаващия другите принцип. Тук всеки пише с идеята, че може - и понякога трябва - да бъде здравословно опроверган. Ако изхождате от това, че зад вас стои универсалната истина, то няма смисъл да ви пишат. За ужасните репресии над духовенството по време на комунизма съм съгласна, но причината за това не бе атеизмът, а използването на комунистическата идеология като основание за унищожаване на всеки, който би могъл да окаже някаква идейна съпротива, ерго да пречи на налагането на тоталитарна държава. Унищожени по същия начин бяха и други прослойки, бидейки атеисти.

Теологията не е само езиков анализ, но да, за последното изречение имаме пълно съгласие

Ами пак не е така. Прочетете някой от трактатите.

Aми не е вярно. Както средновековната музика се подчинява на строги правила, така и средновековната (философска) мисъл се подчинява на строги правила, няма произволни неща. Пак, това, че обектът на изследване, е нематериален, не означава, че методът на изследване не се подчинява на правила и методологии. Eто едно такова правило: https://en.wikipedia.org/wiki/Formal_and_material_principles_of_theology Прочетете примерно Сума Теологика на Тома Аквински, никакви волни импровизации не може да има в един трактат. И никаква есеистика. Има си канон за писане на подобни неща Toчно както съвременната наука има точна методология, така и средновековната теология има (даже в по-голяма степен, защото днес никой учен няма да го изгорят на клада, защото нещо се е объркал в логиката си, просто следащите изследователи ще го опровергаят). Принципите не са много по-ралични - оформяне на хипотеза, потвърждаване или отричане на хипотеза, посредством логически инструменти. И понякога - точно заради високото ниво на сложност/абстрактност, с оглед на изследвания обект - супер интересни за четене. Аквински затова е Доктор на църквата, не просто свещеник или есеист.

Прави, изучава се още, развива се. Не е въпрос какъв е изследваният обект, въпросът е по какъв метод се изследва той. В науката принципът е същият. Eто пример за курс по теология днес: https://visioncolleges.edu.au/product/contemporary-theology/

OК, приемам възражението, в този контекст. За другото, теологията е в някакъв смисъл родителка на философията. Философията пък - на науките.

Tя си е наука, иначе нямаше да е раздел тук Но е разбираемо, че не много хора се интересуват от теология (обществата ни са по-скоро атеистични). Вкл. сред вярващите, апропо. Това са различни нужди - да вярваш е едно, да знаеш какво стои зад вярата изобщо - друго. За вярващия не е нужно да е теолог. Но за теолога не е достатъчно (или дори задължително) да е вярващ. Има брилянтни образци на средновековната теология, които си заслужават да бъдат прочетени като бисери на средновековната мисъл, както и да ги погледне човек. Ако му се занимава да разбере света на тези хора тогава. Има и страхотно интересни като подход ранни течения, напр. апофатичното богословие - (направо постмодерно в някакъв смисъл): определянето на Бог чрез това, което той не е. Това не е само в християнството.

Не е забранен, има си няколко науки, свързани и с религията, и със самата Библия/теология/богословие: сравнително религиознание, история на религиите, патрология, християнска философия, апологетика, псалтика, химнология, омилетика, агиология, невмология, екзегетика. Това, че обектът на изследване, не е материален, не означава, че в човешката интелектуална история не са развити множество инструменти за изучаването му, прилагащи, като цяло, същите методи, основани на логиката, каквито се срещат и при философията, и в науката. Факултетите по теология/религиознание не подготвят само свещеници, подготвят и учени. Философията разглежда немалко от теолозите като част от собствената си историческа мисъл, сред тях има хора, близки до гениалността.

И да се постави много сериозно въпросът за модерацията в социалните мрежи, където критични гласове се заглушават с това, че биват докладвани от фабрики с тролове и постоянно блокирани, докато други потребители безпроблемно лансират тезите на Руската пропаганда. Голяма част от хората отдавна не се ориентират за света от казионните медии. Има две изследвания за руската пропаганда на проф. Вацов. И двете са изключително ценни. Тук има своеобразно резюме:

точно така.

Става. С игнор.

Какво да кажа, ами хайде. С малки стъпки, като например да не се поддаваме на желанието да се обиждаме едни други. Да си направим едно островче с добри обноски. После още едно островче - и така, докато се види, че доброто може и от само себе си.

Имах предвид потребността на хората - съвсем естествената потребност - да изпитват емпатия, да помагат. Дори точно с това - с дарения, с непосредствена доброволческа помощ, с това, че толкова сме петимни за добро, че войната у едни отключи най-лошото, а у други - способността им да последват сърцето си, правейки безвъзмездно добро другиму. Трябва да я запазим тази енергия, да й повярваме, да си повярваме дори едни на други, че сме добри хора. Иначе ще се разпаднем като общество, а то това се търси.

Хора, недейте така (пиша формално до вас, nik1, но реално до всички). Трябва да можем да си говорим, просто трябва. Ние сме един народ, а в последните поне 10 години сме подложени на целенасочени хибридни усилия да загубим каквото и да било чувство за общност, да бъдем деморализирани, да се чувстваме сами и изоставени и от обществото си, и от държавата си, и едни от други. Да считаме и света около себе си, и политическото устройство, и дори останалите хора, за антагонистични нам. За да може от някъде да дойде спасителят на бял кон, напр. Путин (който ще ни отърве от лошия запад, ще ни накара да излезем от НАТО), (или който и да било радикален мислител с връзка с организираната престъпност - както става това с радикализирането на младежите в Западна Европа) и да ни открадне за себе си - борбата за ума и сърцето. Че той вече ни е откраднал, така като гледам. Губим съпротивителните си сили като общество така. Затова моля, нека си говорим. Ей на, вижда се, че у хората има добро, много добро. Което сред толкова лошотия, толкова безнадежност вече е дотолкова нетърпеливо да излезе на бял свят, че просто се моли да му се даде шанс да се реализира (хлапето Сашко, доброволците, които помагат на бежанците). Нека го пазим това добро, а? Знам, че не е лесно, но е възможно - и затова пиша точно до вас, nik1. Гледам от доста врме как тук по темите от нищо се размятат обидни реплики едни към други и ми става мъчно за нас си защо си правим това едни на други.

Да де, но Русия не ни е майка. Майка - ако използваме подобна метафора, ни е България. Дори и да и намираме кусури понякога, друга майка нямаме.

Това "благосклонно" по принцип ли е, или касае конкретно Русия? Ако е по принцип - ок, ако касае Русия - това на основата на каква обективна, научна методология е установено? Защо питам, защото е ясно, че в момента в България тече своеобразен сблъсък на лични наративи. В което не би имало нещо лошо, ако (благодарение и на социалните медии) той не се превръщаше в допълнителен радикализиращ, рушащ и крехкото чувство за принадлежност към някаква общност, фактор. Затова и на мен в размяна на лични наративи не ми се участва - опасявам се и че вашият и моят са напълно различни, и това е въпрос на лична и семейна история, нещо, което наследяваме като исторически опит. Моите роднини, моето семейство, е било част от онзи интелектуален елит преди втората световна война, който - без да е имал никаква връзка с политическата класа, е бил избиван, преследван, малтретиран, затварян, шантажиран, най-общо казано тормозен след окупацията на Съветската армия и така дори до средата на осемдесетте, с отмъстителност за неясно какво, тоест с непрекъснат с десетилетия терор за налагане на правилната политическа линия, та чак до децата и внуците. Тоест при все симпатиите ми към руската култура и многото ми приятели руснаци, не бих могла да питая каквито и да било симпатии към СССР или руската държава, защото я считам за унищожител на България. Но ако излезем от този наратив и се върнем на това, което би могло да бъде обективно доказано относно "благосклонността", една приятелка преди време го систематизира, ще си позволя да го използвам донякъде, без да я цитирам, за да не я въвличам: - Предателството на Русия с отзоваването на руските офицери от българската войска след Съединението; - Детронирането на княз Батенберг от офицери русофили, опитите на Русия чрез русофилската опозиция да намери повод за окупация на България; - “Политиката на Русия е Македония да не стане никога българска” (думи на руския посланик в Цариград Зиновиев), натиска на Зиновиев българските владици в Македония да бъдат сменени със сръбски. - Отрицателното отношение на Русия към Илинденско-Преображенското въстание. - Бомбардировката на Варна от руски кораби на14 октомври 1915. - Участието на 47-и самостоятелен корпус срещу българските войски, освобождаващи Добруджа през 1916. - Участието на руски войски на Южния фронт в Македония през 1916. С тяхна помощ сърбите превземат Битоля. - Бомбардировката на Балчик от руски кораби на 13 декември 1916; - Участието на руски, сръбски, френски и италиански войски в битката при завоя на Черна на 9 май 1917. - Септемврийският метеж от септември 1923, организиран по нареждане на Русия. - Атентатът в катедралата “Св. Неделя” по нареждане на Москва. - Идеята за “македонска” и “добруджанска” нация, прокарвана през 30-те години чрез българските комунисти. - Обявяването от СССР на война на България на 5 септември 1944 - Избиването на 30 000 души от националния политически, икономически и духовен елит в първите два месеца - Принуждаването на македонските българи да се пишат македонци. - Депортацията в Югославия на бежанците от Гръцка Македония. - Сърбоманска пропаганда в Пиринска македония, готвенето на бъдеща федерация заедно с Югославия под давление на Москва. - Принуждаването на България да забрави за гръцкия геноцид в Беломорска Македония и Западна тракия. - Насилствената колективизация и т.н. Тук някъде бе пуснат и филмът "Второто освобождение". Късата историческа памет е най-големият проблем на България, защото никъде в гореизброеното няма и знак за "благосклонност", напротив. През целия 20 век Русия е най-голямата опасност за националата сигурност на България. Днес продължава да е, оттам и иррационалността на вярванията в противното.

Само ако има вероятност да си преодолееш confirmation bias-a, който те кара да пренебрегваш всяка информация, която противоречи на разбиранията ти, докато все по-дълбоко се вкопаваш в тази, която ги легитимира, а ако такава няма, си я самофабрикуваш.

Иррационално е, така е. Човекът обаче не е rational actor, или само частично е.

Няколко неспоменати съображения: - Руският език се разбира от повечето българи, за разлика от езика на която и да било от западноевропейските държави (или велики сили), чийто език следва да се изучава. Това като цяло означава, че и преди, и за немалко хора сега, е много по-лесно да четат руски, отколкото френски или немски източници. Езикът, доколкото е заложена способност и инструмент на потребността ни от общуване, играе немалка роля за усещане за близост - по-близък се чувстваш с този, когото разбираш. Въпросът защо българите не усещат подобна близост с другите славянски народи - защото те нямат същото геополитическо значение за България и нуждата от омилостивяване на по-силния посредством претендирано културно сходство я няма. Залитането към Русия на днес има по-скоро общо с това, с желанието за "силна ръка", която да "накаже" лошия запад заради дискомфорта - културен, икономически, персонален - който създава поради самото си съществуване на тези, които не се справиха добре с прехода и които не се разпознават в европейската култура.

@новорегистриран3, @skorpion1980, нека ви помоля - не се подхлъзвайте по една или друга изпусната леко непремерена реплика, в момента двамата, допълвайки се, създавате много интересна за четене тема.

Въпрос на изграждане на навици е. Аз примерно съм плътно за да бъде затворен центърът за автомобили, и хората да си планират времето според това условие. Това казвам като софиянец, който, докато живееше в България, работеше в центъра на София. В центъра не използвах градски транспорт изобщо (като се включи чакането му и скоростта, особено на трамваите, за човек с бърза походка почти няма смисъл). За автомобил да не говорим. Висенето в задръстване в центъра никога не ми е било опция. Когато се прибирам сега, правя същото - вървя пеша. Дори метрото не ползвам в центъра, защото най-често се налага първо да довървя до него, а после да го изчакам - за което време +/- 10-15 минути, мога да стигна навсякъде.

И с лошите навици на населението. Центърът на София спокойно се обхожда и пеша, освен ако човек не е твърде възрастен.

Има общо три хипотези- автоимунна, хормонална и абстинентна, лекар трябва да провери какво се случва при вас конкретно. Проблемът с редките заболявания е, че понеже не се срещат често, няма достатъчно голям брой пациенти, върху които да се провери на какво се дължат, както и достатъчно лекари, запознати с тях. Опитайте се да разпитате за лекар, който има опит с POIS, попитайте личния си лекар, може да му покажете ето това: https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S221444201930453X

Интервю с полския посланик, казва какво правят те: https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/poslanikat-na-polsha-pred-btv-reshenieto-za-iztrebiteli-za-ukrajna-trjabva-da-e-na-nato.html

Държавите, според мен, ще го усетят различно, според това доколко са зависими от руски горива. Днес научих по радиото, че примерно едва 15% от горивата в Нидерландия идват от Русия. Очакват да могат да се откачат от тях напълно в рамките на няколко години. Вече се обсъжда как да го направят по-бързо, напр. с това офисните сгради да не се отопляват нощем и през уикендите, или в домакинствата поддържаната температура да се свали с няколко градуса ("ще облечем по някой пуловер"). Бизнесът ще го усети с това, че ще трябва спешно да си намира други пазари. Но не е толкова страшно, като цяло - България, да речем, се наводни с ябълки от Нидерландия, когато въведе санкции покрай свалянето на MH17.