ramus

Мдааа - кой всъщност е нещастника - е доста трудно да се каже, особено като се гледа как "невролог-професионалист" избухва твърде неовладяно и истерично, като хлапак. За пореден път, с глупостите, изригванията, кривите интерпретации... Вероятно характерови дефицити и професионални изкривявания. Но по-лекичко, така... Дишайте, овладейте тръпката... вдишване издишване... Вие сте пич, велик професионалист, вие разбирате от всичко, вие сте щастливец... толкова, ама толкова, щастлив (комплексар)... На фона на мъката и това че плача неутешимо в трагедията и немотията, заливащи тая тема... - вие сте истински щастлив символ на... мда - точно това Или накратко - майната ти! Мисля си че е достатъчно ясно - поне за мен...

Дървен или не... но философ, в сравнение с псевдоакадемични папагали и нуждаещи се от клоака, когато се стигне до това да се налага да извеждат... Още плача - за горките жени, дето ги бият щото поколенията се идентифицирали по полов признак и той става и поведенчески... в изключителната "интерпретативност" на версиите ви. Каква мъка, каква трагедия...! И каква ирония... В този смисъл можете да се гордеете = матрицата при вас няма как да сработи. Нещо като - вие сте извънматрична - и по сценарийно творчество, и по "интерпретативност".

Еврика! Сега разбрах и защо определени теми здраво и систематично се оспамват. А то било от немотия, причинена от "чипирането" и програмирането. Така става и ясно защо непрекъснато има и недоволни - едни от хуленето на философията, други - просто от немотията, щото е толкова инстинктивно поведението "на недоволен", в социума такова поведение играе чудесна регулаторна функция и много хора чудесно го ползват за нуждите и щенията си. Тя цялата работа и с идентичността, е в проблемите по идентифицирането (на процесите)... А тия проблеми - идват заради чипирането и програмирането. Колко още глупости ще се изпишат, като че това е ФЪН тема за да се превръща в нужник...

Плаках... горчиво, на "... тия интерпретации"... Сега прогледнах, провидях... Аллелуйа! О, Кант, о Юнг - колко мъка имало сред вселената! Тва е проблема на идентификацията на процесите (на живота) - че лъсва пълната драма на бит-ието!!! Явно и други "плачат", щото мъката е безкрайна... има и превод - от украински... https://www.vbox7.com/play:eec4488795 сега прозрях защо главната лирическа героиня плаче в кухнята заедно с малката си дъщеря и каква точно е житейската им трагедия - просто ги биели всички - и татковците и съпрузите и батковците - всички наред. То тва живот ли е... и плачат си. И аз плача... Мъка!

неизбежно е. Понятието по/СЛЕДВАМ е с етимология "вървя по следи". Следваме при всички положения... самото "следване" се е превърнало в мяра, мярка, норма и правило. Ако не го правиш - си луд, невеж или глупак... щото със следването всичко било лесно, просто и всичко вече го имало - вкл и "отговорите" на всички въпроси. Достатъчно е просто да се прочетат "правилните автори" и те са дали всички отговори, щото са си задавали всички възможни "твои" въпроси. Странно - но самата идея за "ТВОЙ ВЪПРОС" става несъществена и незначителна, след като всеки друг може да си е задавал "твоите въпроси" и дори да даде "твоите отговори"... Идея, твърде близка до "колективно съществуване". Но съществува ли момент в който да спрем да следваме следите? И какво точно "съществуване" би се получило при това? А тия - дето вървят и остават 'следите'? А тия - дето подбират "по чии и кои следи" да вървят... и определят по кои и чии следи да вървят "другите"? какви са критериите за "правилните следи" , които е "добре" да ги следваш? е точно управляващата роля на "софтуера" в главите ни и фактическото непознаване на начина по който той се поражда, функционира и ни определя. Следването - е също част от подпрограмите на софтуера. В днешно време в ИИ най-интересната идея е способността на софтуерното явление да поражда (създава) на свой ред софтуер. Но още по-интересното е - да се появи възможност то самото да се препрограмира - чрез софтуера, който става способно да поражда да го насочи към самото себе си. В кой точно момент сред това би се появило ИС (Изкуствено самоСъзнание, чрез насочена интелигентна способност за самоизменение ). От друга страна - съзнанието е комплексно явление и то няма как да е "изкуствено", защото няма никакво значение дали е "човешко". Друг е въпроса, че при всичко това се налага да се предефинира понятието ЖИВОТ.

клипчето е отпреди 2 години. Не е споменато в него че заводът се строи в обща компания с японците от ПАНАСОНИК. Визираният завод, в сегашен момент, е вече готов и се подготвят и са започнати още 4 други завода. Един от тях е във споменатия Китай. Но в същата държава строят и още няколко други корпорации, вкл и местни автогиганти. Подобни заводи се планират и в Европа, дори и в Австралия. Новата посока в автомобилостроенето е вече не само посока, а се разгръща с тенденция да измести ДВГ.

моля за малко "прекъсване" от 'двойкаджия' в темата, като мен. Въпроса ми, може би е малко наивен, но ще рискувам: След като "частицата преди измерването няма определено състояние - как се разбира че "няма определено състояние", след като това е информация за нея? След това - по "спиралата" от същото: Приемаме че :частицата няма определено състояние" - тогава как и според какво се ОПРЕДЕЛЯ че "вече има определено състояние" - нали по измерването? Обаче няма как да се "измери" кога, как и дали "частицата НЯМА ОПРЕДЕЛЕНО СЪСТОЯНИЕ"... Дали това е само допускане и математическо моделиране? А тогава - защо се предпоставя като "известна величина", че нещо е "неизвестно"? Ако нещо е "неизвестно" то това е "известно за него" и става смислов ноусенс - така става и сред цялото извеждане (поне в моите очи). А това е само в общ смисъл, докато в конкретния - значи частица която преди измерването НЯМА ОПРЕДЕЛЕНО СЪСТОЯНИЕ - е вече информация за частицата - че няма определено състояние, не е ли състояние само по себе си. В конкретиката - как се получава така, че се предпоставя следното: СПИНА се определя чак след като частицата се измери, дотогава той е в неопределено състояние. Ок, - какво е неопределеното състояние - това че не го измерва уред ли? Съществува ли индиректно измерване, чрез което да не се повлияе на състоянието на частицата? Или теоретично това се приема за аксиома в цялата Квантова физика? И така - уредът измерва една частица... Обаче има проблем в тая аксиома: До момента докато уреда не е измерил частицата, тя е неопределена. Обаче всеки уред регистрира частица чрез взаимодействието й с нещо или други частици. как тогава взаимодействат въобще - след като те са неопределени. И още - дали ще ги измерим или няма - те нали все пак взаимодействат... или не го правят... Обаче как взаимодействие е налице, след като те са НОПРЕДЕЛЕНИ? Нали те се измерват чак след като взаимодействат. А взаимодействат ли - те са се "самоопределили" вече? Има ли друг начин на преминаването на частицата от неопределено състояние, в определено - освен измерването и ОПРЕДЕЛЕНИЕТО от наблюдател (измерител)? И какво се случва във следващия времеви миг - след ИЗМЕРВАНЕТО НА ЧАСТИЦАТА? Тя отново ли се връща в неопределено състояние, кога точно става това, как се превръща докато сменя "състоянията си"...? ??? ============= Така, аз схванах лесно нишката в извеждането на СКАНЕР..., като в моите очи логиката му е безупречна и съвсем резонна и адекватна в разглежданията. ( Не зная защо, но именно неговите думи за мен сякаш са точно онова, което винаги ми е било нужно за да схващам тази толкова любопитна за мен материя . "Нищо лично" - спрямо думите на останалите) . Обаче горния казус за мен продължава да не го виждам сред думите които се пишат. Затова и задавам въпросите си. Благодаря предварително за евентуалния офтопик.

колега, моля ви, пълните темата със спам и той ви е станал нещо като 'норма' в тази тема. Може би е възможно Мъск да е пратеник на извънземните фашисти и акумулаторите всъщност да са маскирана технология на руските тайни служби. Русофилията, на която вие сте трибуна, се компрометира силно с подобни постове. Ако сте истински "боец на информационния фронт" (както толкова старателен и упорит да изглеждате), то от време на време сериозно "изпускате фронта" и вражеската пропаганда има шанс да завземе форума с пълна сила. Дали не сте 'двоен агент'... щом подкопавате така "своите"?

сложно нещо е политиката... сложното идва от многото интереси които се наслагват едни в други и се преплитат, конфликтират, решават се. Специално Близкият изток - е най-сложния геополитически пъзел. като чета как някои хора тук се правят че го разбират... сигурно са големи геополитици...

аз на снимките виждам зелените знамена - именно зелено-бяло-черно, с три звезди... Демек точно символите на 'свободната сирийска армия", показана под снимките.

няма такова нещо. Щом нещо е написано, е извървян път, направени са усилия, невронни връзки, създавали са се думи, понятия, нещо е мислено, нещо е извеждано... Няма значение дали нещо ще се публикува тук, или някъде другаде, или въобще няма да излезе. Никога едно време не е изгубено - за самия индивид. Има неща, които смисъла им отпада поради условности и контекст, състояние на съзнание и осъзнаване. Но никога не се знае дали нещо е "изгубено"... Времето не може да се губи, може да се "губи" само субекта.

колега ВТОРИ, вие упорито не си взимате бележка когато ви обясняват правилната философия. Не се мъчете и не хулете свещеностите. Вие грешите и се инатите, като не искате да признаете грешките си. Тук има обективно жури и хабилитирани лица, внимавайте че ще ви пишат двойка и няма да минете изпита. И как смеете въобще да не искате да се научите, като ви се показва правилното знание и правилните отговори, които отдавна вече са открити, а вие просто нехаете... Но и по-лошо - злословите по свещеностите и иконите, като ги отричате в личното си битие. Лошо за вас. Много лошо... Сред комисията "млади" няма. А и философията е консервативна дисциплина. заради това консерваторите намират чудесен пристан и своя територия. Те и с наука или без нея - са си консерватори. Вече ви го казаха по няколко пъти - грешен ви е пътя. Вашият път - е грешен за комисията тук, и ви написаха негативните рецензии, с което става ясно че нямате шанс. Никакъв! Обаче - защо не продължите както досега? Това с нищо не пречи на каквото и което и да е "научно". Но пречило на възгледите и убежденията на "научните". Е, ще опитате ли да го преживеете?

същия виц, но версия 2: "Пенсиониран професор се разхожда и вижда младежи да играят на "крави и бикове" като се забавляват с идеята че числата за откриване да не са само 4, а 6, или направо 12. Професорът се спира до тях с думите - "вижте деца, не го правите правилно, да ви покажа кое е идеално и кое е реално, щото философията тия неща ги е измислила много преди вас. А това място, на която играете, е за жадни за знания студенти по философия, от "клуба по философия", които идват точно тук, за да научат правилната философия."

както вече няколко пъти зачетвъртих - упоритостта на повторенията най-после доведе до прозорливо откритие... И... вероятно то изглежда толкова абсурдно - за неговия "архимед"... Интересно - за първи път научавам че тук било "клуб за философия". Странното е, че раздела има друго мото, а не че е запазена територия за философските академични факултети. Отгоре на всичкото - темата не е ли достатъчно добре зададена и развита от автора си, за да решава непрекъснато някой - че същия автор имал остра нужда от ограмотяване и посочване на правилната философия/ Интересно е също и друго - че "читателите на клуба" се оказват жадни за знания, които няколкото "знаещи" тук, имат за мисия да ги ограмотят, да им посочат правилния път, правилната интерпретация, да ги научат на правилната философия... Знаете ли колко е просто и колко добре прозира нуждата на няколко човека да се върнат сред академичния си живот, да си припомнят младите години, да си присвоят нужната роля на будители, на преподаватели... Тия "води от девет кладенци" са някак си... толкова нужно скалъпени, толкова натъкмени... че са направо нелепи. Но има дисонанс - нуждаещите се от "ролята на помагачи, будители, учители" просто им е нужен подходящ сценарий в който много е важна ролята на обобщен образ за публика заради мизансцена им. Такава реална версия на обективна действителност - няма как да съществува. В самия сценарий са заложени несъвместимости, в допълнение с невъзможности да бъде така в реалния свят. Сценария съдържа още и други нелепости - че някой си щял да бъде изгонен, и койх щял да раздава "науката". А същия, заедно с други - няколко пъти вече обещаващо "заплашваха" че "бяха дотук с участието си" в тази тема... Но не - те не искали да отварят теми, те не искали да съставят казуси - те имали за задача и мисия само да напъстват, да посочват, да "коригират", да показват правилната философия, да пишат за автори и книги, да разясняват кой каква версия, теория и мнение бил фен и какво било важното и ценното - всичко с главни букви - като Светата Истина... А някакви си незнаещи нахалници и ароганти, се опитват да дращят и дразнят маските на добрите Знаещи. Пълнят ми се очите от сълзи на манифестацията на техния алтруизъм и демонстрацията на академична жертвоготовност... И хем им показват правилното знание, хем им говорят истината, хем им посочват грешките... а те - нехаят! Невежество и неблагодарност цари по тази тема... Ужасен хаос и безредие се очертава... Лошо... много лошо...

и... феникса изгря Разбира се - заслуги... Чудесно е да нямам 'повече заслуги" и е цяло щастие е човек да няма от 'скромната порцийка внимание', като "горната'... Алелуйааа. Внимание, или не - безсилието че не сте в състояние да извеждате и съждавате ще продължи... и сред вечността. Няма как. Не е арогантно, просто са факти. Аз, лично, нищо не печеля от това, нито губя... и ми е все едно, защото с нищо не ми пречи докато Играчите минават и заминават с игрите си.

Чудесен пример за явлението "ирония", в първия си вид (от условно, общо 4 - според личната ми схема), байдъуей. Безсилието ражда горните примери... "иронията" в тях е само най-малкото, но безсилието е и преди... и след него. Отгоре на всичкото - личните ви думи (които въобще не бяха ваши по авторство), колежке, по отношение на иронията, бяха точно в тази посока, точно в това проявление - от което идва и ролята им на "чудесен пример". Глупостите в това изхвърляне са си точно по схемата и са в стила на 'форумното другарче по инфантилност', като дори и в това пак е налице имитация и подражание. Но в тоя опит се стига доста над иронията, с идеята просто "да се кълве" - инфантилно, първосигнално, с доста жалка имитация на интелигентност. Непрекъснато се срещат хора които толкова настойчиво натрапват на всички личните си дефицити, с идеята че те и без тях са си щастливи, доволни, силни, честни и самостоятелни, доказани, професионалисти... и добри. Мноооого добри, докато не стане момент да им падне "златната боя". И да се скъсате да ръсите тия простотии, и да пропаднете дори в марианската падина - няма как да станете повече повече от това, което сте, колежке. Просто - няма как. Има начини, но сте в най-грешния, само защото е инстинктивен. Това виси още от началните ви години и не можете да го израснете защото "основното идентично ядро" още си "живее там" - самообреченост, която поражда безсилието. А отгоре на всичко - пропада и мита за "коравия и зрял професионалист" - щото изцепките ви пропадат в твърде... 'непрофесионални'. Жалко за маските... моите съболезнования за поредното им "умиране" в очакване на "ново възкресение" - все едно че нищо не е станало... Пък и - си е така, за пореден път.

Не е никаква драма, когато някой не може нещо. Драмата идва, когато е налице разминаването между това че той иска да може, иска да е онова, което не е. Иска му се да е нещо, което не е и никога няма да бъде. Дори и това не е голямата драма. Тя идва когато играеш в играта си на тази, която не си, но в личния си филм съществуваш именно така. Така, че когато някъде съществуват хора, които са това, което са - не са причина че ти не си като тях, и никога няма да бъдеш, пк много искаш. Има сериозни проблеми в идентификацията, която личната приказка крепи само чрез компенсации да лееш отрови тук или там, където преди това си ляла благости. После - друго, после - пак друго... И така - сякаш сред вечността. "Нищетата отвътре" е черна дупка и когато някой е стигнал в критичната точка до нея - тя го завлича с "гравитацията си", е после е ред на голямата и вечна истерия в пропадането... Интересно е колко много хора са в истерията, а сънуват и убеждават себе си и околните че са във вечно щастие, и многото знаене е само част от играта на кукли.

Критиката не се прави с цитати и копиране. За критината са нужни съждения на които ти не си способна. Поетиката не са съждения, както и да имаш дар-слово - също. Един прост пример: В игра на белот, даден субект може да изведе сам правилата, при положение че са му напълно непознати. Извежда ги на фона на наблюдения и система от съпоставки. А друг - може да играе белот само когато е прочел вече изведените правила. И в двата случая после някой играе по правилата - разликата, обаче е съществена. Този, който сам извежда правилата, може да го направи сред всичко и всякакви игри, сред всякакъв контекст. А този, който не може да извежда - му е нужно непрекъснато някой да му каже, някъде да прочете - трябва му наготово. ето това е разликата. И когато пишеш сред форум, а нищо не разбираш от това, което критикуваш, ако си тая за която се представяш поемеш отговорността, която избягваш с все сили. Да я поемеш - означава просто да си признаеш че никога не си била способна да изведеш... Каквото и да е. Това е, просто е. Докато, обаче не си тая, за която се представяш, а си онова малко и наранено дете, което цял живот се мъчи да избяга от спомените си. Което обаче е проблем - никога няма да избягаш - дори ще ти обясня защо, също е просто. Ти се съпротивляваш несъзнателно и съзнателно да скъсаш връзката с миналото си и да го израснеш - защото именно в това минали ти намираш едно универсално средство за оправдание и обяснение за нищетата и празнотата която чувстваш сега. Ако го няма това обяснение и оправдание... просто няма да го понесеш. Не можеш - затова е целия този сложен цирк, с преплетените игри по форуми, връзки с мъже, спасявания, после - отмъщения... Иначе го играеш на пълна, щастлива, доволна... но само на парадното лице. само фон на играта е и забежките по психоаналитични и психологични теории, лекции, курсове... Вечния комплекс, мотивиращ почти всички "психолози" - е личните рани и драмата от тях. Това е и най-големия проблем на психологията - не "логията", а психоса на тия, дето им служи за личните щения, под предлога че "помагат на хората".

чудесни обобщения, чудесно дар-слово, но непълни. Иронията не е освобождаваща функция, а защитна, част от защитните механизми. Освен това има няколко типа такива реакции и различаването им зависи от контекста, самата проява, комбинациите с другите условия и защити, както и дали се решава когнитивен, характеров, личностен или емоционален дисонанс, дали се разпознава от субекта като контекстуален, доколко потъва в защитата. Самата реакция, при детайлен анализ, също достатъчно добре подава информация за Реагиращия (както е и в случая). Видимите графични белези дори и в картинката на емотикона - като неговия подбор, място на вмъкване контекст... - също допълват общата схема... Допълнително - решенията на когнитивния дисонанс, примерно, често са чрез емоционални реакции. Или в общо - различните дразнители, в дадени моменти, кореспондират с различни по ниво и дълбочина защитни сработвания, в различни психични полета... И това - в рамките на един и същ субект. Така, че иронията... е преди всичко защитно явление, но само когато е сработила защитата и се допълва от други характерни елементи. и обобщаването й по-горе има и някаква роля, но е само на фрагментарна и твърде непълна. В горния случай на проява на ирония е съвсем очевидно - и какъв е случаят, и що е контекста. Отгоре на всичко е чудесно изписано от авторката си. не, не мутира в никакви форми. Променят се само обектите за вярване, защото ползите на вярването в който и да е обект или система от обекти, постепенно се размива. Това особено се проявява именно в етапи на забързани промени в контекста и начина на живот. Религиозното отношение, определя вярването - като тип отношение спрямо света. За кого религиозните форми ... са 'познатите', според кое и какво... Да не сваляме нивото на разглеждане до масовката и "бг-мама"... Чудесно се виждат проявите на религиозно отношение и сред "учените"... Щото може и да си гениален биолог, физик или кардиолог. Но като излезеш от полето на тия ( и на гениалността си) и отново си сред човешката си програма, реализирана на дълбоко ниво, зададена и формираща се още след раждането от социални, инстинктивни, културални и... всякакви други влияния...

Има прост пример за поведение, когато някой не разбира нещо - обявява неразбраното за неразбираемо, за едно, или друго, обявява по този начин дефицита си при прочит. В неразбирането и непознаването няма никаква драма. Аз самия не разбирам от доста от разделите на форума и инфото, което се спряга в тях. Но защо е толкова важно за някои хора да делегират и афишират неразбирането си, задължително под форма на "не е в мен проблема, а в написаното"... Иронията е чудесна защитна реакция и част от механизмите за туширане на дисонанси. Тук в случая, дисонансите дори не са когнитивни, а съвсем личностни и характерови. Трудността да се поема лична отговорност, може би надхвърля възможностите на доста хора.

За мен, през моят опит и поглед - не идеите са проблемът. Обединяващите се - са основния фактор. Идеите - могат да са всякакви. Но потребността от приемане, усещането за полза - водят до приемане. за да е налице приемане - то някой е нужно да създаде система от идеи - описания, обяснения. В зависимост от нивото на потребителите на всичко това - се определя и създаденото. Крайната цел - е ползата. Няма как да съществуват ИДЕИ, които участват в идентификацията, дори изиграват основната роля в нея - и да няма налице разединение. Едни се обединяват, но тия, дето не приемат конкретиката на идеята, или системата от тях - вече няма как да са налице в "обединението". И още нещо - обединяванията около идея, идеи - какво спомагат, кое решават...? Сходството довежда до "единомислие" или най-малкото - до "подобно мислене, възприятие и отражение". Общите идеи задължително постепенно изместват индивидуалния аспект, който поне в началните си етапни появявания, не е съвместим със социалните процеси на "сходствата", толкова нужни на огромна маса хора. Завареното положение от което всеки идва е формирана идентификация на базата на идеологични елементи. За да е налице общуване, което да е обединително по характера и насоката си - е нужно участниците в това да са надмогнали идентифициращия си определящ фактор... А това никак не е лесна работа, особено за хора които отвътре са в различен тип дисонансни кризи (конфликти). защитните импулси са далеч под повърхността - как ще се надмогнат... За да се "НАДМОГНЕ" идентифициращия фактор, като определящ за личността, е нужно да се извърви път към осмислянето, подлагането на критичен анализ и преоценките на завареното положение с идента. Докато разума и рационалния принцип не навлезнат в тази "зона на здрача" няма как да е налице определящо и управляващо начало, от което да се извършват процесите по изменение, преосмисляне, наново конструиране на идента, вече съвсем осъзнато и колкото може тази самоактуализация да проникне възможно по-дълбоко и да достигне дори и базисните нагласи, аксиоми и структурите от тях... Няма как да се реализира по друг начин реконструкция във вътрешното поле, при наличие на непрекъсната вътрешна съпротива от заварените несъзнателно изградени положения. Идента се "пази" от защитните психични системи, и логическият въпрос от старо време е бил именно - как въобще би било възможно да се реализира вътрешна самопромяна - нов себе си, но от фона на "кой себе си"... В последователна двумерна схема - е логически абсурд... Всичко това само изглежда логически или смислово несъстоятелно - решенията на тия казуси са отдавна зададени, технологията на психичната реконструкция е отдавна изведена - и принципно, и системно, и практическите етапи... и ползите от тях. И... цената

за топлите води - вече писах на други места. Стига с тоя спам какъв съм аз, какво правя, с какво се кича. Няма как немощтта да се покрие с клипчета, и клишета, колежке. Щото тук се разисква, а не е литературна тема. Не ме интересува с нищо дали някой някъде е изминал път водещ до сходни нужди и открития. А вие за същото - ползвате готовите резултати от това. Аз, лично виждам някои разлики - за вас те нямат значение. Но вие никога няма да откриете каквото и да било, което за вас, самата, изглежда също няма никакво значение. Аз само ще ви ги загатна - разликите. Зад извеждането на понятието си, аз имам път, той идва и преминава през него и отива нататък... А за вас това е просто гугъл-търсене. Няма как да разберете, заради това опитвате ироничните си игри. Не ми пречи с нищо, но това е тема в която някои хора опитват да съждават, а не да търсят в гугъл, да гледат клипчета, да посочват произведения, цитати и велики имена... и да заместват липсата на личен път, с поетични и литературни похвати. изглежда още не сте научили разликата между съждение и мнение. Аз правя такава, вие не можете и за вас те до голяма степен са синоними. това е даденост и вие няма как да я промените. затова кълвете си, вероятно и това помага при безсилието.

Това е точно. И логично... - "всичко тече и всичко се изменя" не е точно по отношение на психичното отражение - сред което са и процесите по идента чрез формиране и създаване на ядрото на психичния свят - образът "АЗ". ЦЕНТРАЛНИЯ ОБРАЗ непрекъснато е разкъсван от две основни тенденции - да бъде изменян, за да се адаптира на промените. И другия - да се задържи статичен, защото това е лесния начин в началните структурообразуващи етапи в психичните процеси. И в двата случая е нужна енергия. И то - непрекъснато. В психичния свят, е много характерен типичен за живота процес по "балансиране" между две основни тенденции. В биологията и физиологията - динамичното поддържане на равновесие, чрез взаимнорегулиране на противоположностите в процесите, се нарича ХОМЕОСТАЗА. същото е налице и сред психичния свят - по аналогия аз го нарекох ПСИХОСТАЗА... Енергия е нужна непрекъснато. Но в психичното е много по-сложно и интересно, защото става изключително важно КОЙ е УПРАВЛЯВАЩИЯ ЦЕНТЪР. В ХОМЕОСТАЗАТА това е ясно и еднозначно природно зададено. Но в психичния свят - същото вече е доста изменчиво и структурно са налице "ТРИ ОСНОВНИ УПРАВЛЯВАЩИ ЗВЕНА, задаващи три различни нива на ПСИХОСТАЗА. изменяйки "балансиращата точка" чрез смяна на приоритетите за баланса... Не е нужно да се разпростирам, просто вмъквам само фрагменти, които предположително биха били любопитни и по казуса на самата тема.

Горното през моите очи изглежда така: Не е толкова важен броя - в случая, на мюсюлманите. Статистиката по брой - не определя еднозначно и единствено че ще са "господарите на цивилизацията"... Исляма, точно в тия социални времена, е в криза на вярата си. Той е чудесно пригоден и функционален за характерна (племенна) типология социални договори и отношения, условия и култура, като за Африка. Но не е само в това въпроса, а че се появяват мюсюлмани, с доста големи разлики в схващанията как и кое са корените и ядрото на исляма, вътре в самия ислям. Доста ислямистки всъщност вече живеят в западни условия, и то поколения наред. Някои от тях имат културни и адаптационни проблеми и се стига до радикализация. Но голяма част от другите дълго пребиваващи на запад - се адаптират и съответно - адаптират религията и схващанията си, за сред западния начин на живот. Битката за различните деноминации и течения вътре в самия ислям - също е огромен проблем за религията им. В голяма степен вътрешните жертви дадени между шиити и сунити, вероятно не е по-малък с тия от "външни врагове"... Всичко това се забеляза и именно с ИДИЛ - доста мюсюлмани отказаха "радикалния ислям превърнат в държава". А други - го прегърнаха, като спасение от хаоса и неопределеността. Ислямът кореспондира чудесно с най-бедното население на планетата, с трудния начин на живот, нищетата... В сред ислямът никъде не се срещат проблеми от рода - оня е богат има 20 жени, а ние що сме бедни - да му вземем богатството, щото е несправедливо и той ни използва за да му е кеф, а ние сме нещастни, щото той е причината... Въобще - в идеологично отношение ислямът е много плодоносен относно психичните ползи за определени социални групи, като им придава значение, смисъл, стойности, посока - на битието им. И най-важното - подрежда социалния им живот - структуроопределящото значение на идеологиите, по принцип. Да спомена и важна характерна особеност: Християнството не е основа за създаване на държавност и не задава и регулира пряко социалните отношения. В този смисъл Ислям и Юдаизъм са далеч по-мащабни и в тях се съдържат формули за задаване и регулация на всички аспекти на социалното битие. И ако Юдаизмът е от повече затворен тип, то Ислям си остава единствената масова религиозна идеология сред канона на която се задават ясни и точни правила на ЕЖЕДНЕВИЕТО и оттам идва неговата популярност именно сред народите в хаос и беднота, сред войни и кланета - каквото е на много места из АФРИКА, примерно... И най-бедните хора имат потребност от задаване на структура в битието си, от идея че като правят това и това, така и така, ще получат наградата на бог, ще са богоугодни, да им покаже кое и какво е добро и правилно, ще им зададе посоките и ползите, ще усетят нужната си порция от успокояване и намаляване на високия фон на страх... Въобще - много са нещата.

поетичността не подсилва, нито задълбочава смисловото значение, в случая. "Стабилно его", дето "решава", "изоставя", пък и "има представа за фиксирана идентичност"... "Парадоксален АЗ", "център на съзнанието"... Всичко това има сериозна нужда от формиране на смислови значения. Иначе е чудесно да се пишат красиви фрази...