ramus

ПРОФЕСИОНАЛИСТИТЕ психиатри физиолози - за СЪЗНАНИЕТО откъс от това: "...Очевидна е връзката на комата с разстройството на будността на мозъка и яснотата на съзнанието, което задължително ни заставя да търсим дефиниция на съзнанието. Навлизаме в една най-трудна и най-спорна област на познанието, за която философията и психологията и до днес водят най-остра полемика. И до ден днешен дефиницията на СЪЗНАНИЕ си остава все още актуален и неясен въпрос. Думата “съзнание” се появява в английския език през XVII век. Тя произлиза от латинския език и означава “познание на нещата заедно”. Рене Декарт свърза съзнанието с изречението, “Мисля, следователно съществувам”. Когато мисленето е насочено навън, се нарича съзнание, а когато е насочено навътре към човека, е самосъзнание. В нашите и някои други учебници по психиатрия съзнанието се определя като сбор от функция на мозъка, процеси и явления на психичната дейност: усещане, възприятия, представи, мислене, емоции, воля и други. Някои автори определят психичната дейност като висша нервна дейност, което е неадекватно. В интернет по въпроса за съзнанието доц. д-р Л. Гурова представя обстойно обсъждания на понятието съзнание, но не достига до определена дефиниция. Същото се отнася и за д-р Д. Вацов, както и за проф. Б. Богданов от Нов български университет. Авторите не дават определение на съзнанието, освен че то е субективно и обективно. От векове се счита, че съзнанието и мозъчната дейност са тясно свързани. Същевременно независимо от тясната връзка между съзнанието и физиологичната мозъчна дейност точната природа на съзнанието все още не е открита. Нашата дефиниция за съзнанието гласи: съзнанието (при естествени условия, нормални сетива, буден мозък, речева система и функционираща памет) е волево, насочено внимание, текуща речева връзка, поток от вярно знание, обективна истина за предметната и социалната действителност с цел осъзнато, рационално поведение, общуване и лично преживяване на човешкия индивид. Съзнанието прави човека човешко същество и го отличава от животните, макар че и те имат животинско съзнание. Особено важна е паметовата функция за съзнанието. Някои автори вместо за загуба на съзнание говорят за безпаметно състояние. Съзнанието на човека не е дадено за украшение. Съзнанието е за съзнателно, отговорно мислене, реч, осъзнаване на обективната истина за естествената действителност, за общуване и адекватно, съзнателно поведение на човешкия индивид, подчинено на принципа на причинно-следствената естествена действителност. Съзнанието е поток с различна посока, при което то се променя всеки момент под въздействие на различни фармакологични и нефармакологични причини: глад, недохранване, студ, горещини, хипервентилация, сензорна изолация, алиенация, самота, преживяване на силни емоции, според фазите на заспиване и събуждане, преумора, продължителна будност, хипноза, медитация, автогенен тренинг, амфетамин, кокаин, хашиш, транквилизатори, алкохол, опиати, халюцигенни вещества, черепно-мозъчни и психични травми и пр..."

Хората в кома мислят и чувстват 05.02.2010, 13:24 (обновена 05.02.2010, 19:05) Цветните петна в мозъка, отговарящи на "да" (червено) и "не" (синьо) в мозъка на здрав човек (горе) и на човек във кома (долу) -------------- В прав текст Крис Фрит, Юнивърсити Колидж, Лондон "Трудно е да си представиш по-лошо изживяване от това да имаш функциониращ мозък, затворен в тяло, над което нямаш абсолютно никакъв контрол". ------------------- Уикипедия - Кома В медицината кома (от гръцки: koma - дълбок сън) е особено състояние на безсъзнание. Коматозният пациент не може да бъде събуден и обикновено не реагира на болка или светлина, също така няма сънни цикли и не може да извършва действия по собствена воля. Комата може да настъпи в резултат по ред причини, включително интоксикация, метаболични абнормалности, заболявания на централната нервна система, остри неврологични травми като инсулт и хипоксия. ------------- (В НЯКОИ СЛУЧАИ - бел на рамус) - хората в кома чувстват, мислят и дори са в състояние да общуват, разкриха нови клинични опити във Великобритания и Белгия. В опитите са участвали 23 пациенти, намиращи се във вегетативно състояние, изпаднали в продължителна кома след различни тежки инциденти. При четирима от тях (17%) са констатирани безспорни признаци на съзнание. С помощта на мисълта си тези болни са били в състояние да отговарят на въпроси по същия начин, както биха го сторили с очи, говор и жестове, ако бяха здрави. Лекарите правили изследване с ядрено-магнитен резонанс на мозъка на пациентите в т.нар. будна кома, докато им задавали въпроси. След това направили същото с 23-ма здрави доброволци, като им задали същите въпроси. В изследването участвал и журналист от Би Би Си, който разказва: “Казах на лекарите името на майка ми. После те назоваха две имена, едното от които на мама. Когато го чуя, трябва да си представя, че двамата играем тенис. Когато чуя името на другата жена, си представям просто, че се движа някъде”, раказва Фъргъс Уолш. Скенерът показал, че той веднага разпознава името на майка си чрез реакцията на мозъка. Същият резултат дали при същия въпрос и четирима пациенти във вегетативна кома. Изследването дава надежди, че лекарите ще могат да комуникират с хората в кома и да ги питат например изпитват ли болка или даже да установят емоционалното им състояние. Експериментът напомня за случая с белгиеца Ром Юбен, който след 23 години кома се събуди преди 2 месеца. Лекуващият го екип установил, че мозъкът му отговаря с “да” и “не” на различни въпроси, поради което го признал за жив. Пациентът вече е в състояние да движи единия си пръст - и сега с помощта на специален компютър ще пише книга за невероятната си история. Резултатите от изследването ще са силен аргумент в борбата за и против евтаназията, доколкото доказват, че хората в будна кома са реално живи и поради това не би трябвало да бъдат обект на евтаназия.

nauka.offnews.bg Човешкото съзнание може да е резултат от хаоса в мозъка Въпросът дали човешкото съзнание е субективно или обективно е до голяма степен философски. Но границата между съзнание и изпадане в безсъзнание е малко по-лесно да се измери. В ново проучване за това как упойките влияят на мозъка, учените предполагат, че нашето усещане за реалност е продукт на един деликатен баланс на свързаност между невроните - ако тя е твърде много или твърде малко - съзнанието ни се изплъзва. Предишни изследвания са показали, че във формирането на съзнанието важна роля играе мозъчната кора, която ни позволява едновременно да получаваме и преработваме сигнали от множество сетивни органи. Например, когато видим пред себе си кръгъл оранжев предмет, почувстваме с пръстите си структурата на кората и подушим мириса на портокал, мозъкът ни обединява тези данни, възстановява информацията за наблюдавани по-рано плодове и стига до заключението, че пред нас имаме портокал, разказва Science magazine. "Новият смисъл се създава за сметка на взаимодействието между нещата - обяснява Енцо Талядзцучи (Enzo Tagliazucchi) от Института за Медицинска психология в Кил, Германия - "Съзнанието придава смисъл на рисунките на фотоните, попадащи върху ретината, което ни отличава от обикновения цифров фотоапарат. Ако загубим съзнание, мозъкът все още може да получава данните, но не може да ги сглоби реалност от картината". За да открият следи от съзнание в мозъка, Талядзцучи и екипът му поканили дванадесет доброволци, които се съгласили да се потопят в сън под влиянието на медикамент пропофол, използван по време на операции. Учените смятат, че това вещество напълно лишава способността на мозъка да обработва сигналите, например, идващи от рецепторите за болка. Участниците били в състояние на обща анестезия, намирайки се в ядрено-магнитен томограф, така че учените можели да наблюдават промяната на притока на кръв към мозъка по време на будно състояние, заспиване, загуба на съзнание и пробуждане. Както се съобщава в статия, публикувана в изданието Royal Society Interface, учените са открили, че при нормално състояние мозъкът генерира истинско цунами от активност, естеството на което се променя непрекъснато. ЯМР регистрира множество активации на невронните мрежи, които се пресичат една с друга на различни места. След приложението на пропофол, количеството на тези връзки бързо намалява, а характерът на нервната дейност се стабилизира. Изглежда, че всички сигнали, които по-рано са пътували в различни посоки, започват да избират един и същи път отново и отново. Резултатите показват, че в мозъка съществува оптимално ниво на свързаност между невроните, при което се създават максимален брой възможни пътища. Ако всеки неврон може да се приеме като възел в мрежата, съзнанието може да представлява максимално точното опознаване на мрежата. Авторът смята, че съзнанието възниква от хаотичната работа на невронните мрежи, а настъпващата под упойка стабилност прави мозъка много еднороден и той престава да разграничава един сигнал от друг. "Това може да се сравни с шофирането в голям град" - обяснява Талядзцучи - "Ако всеки ден пътувате по един и същи маршрут от точка А до точка Б, вие не може да се запознаете с пътната мрежа, но ако внимателно проучите всички възможни посоки, може да получите подробна карта и можете да изберете оптималния маршрут в критична ситуация". Най-оптимизираните мрежи не са тези с възможно най-голям брой връзки. Ако всеки неврон в мозъка директно се свързва към всеки друг неврон, мозъкът ще стане твърде хомогенен и даден сигнал ще стане неразличим от всеки друг, обяснява Талядзцучи. "Или всички ще подават сигнали, или всички ще стоят в покой". Напротив, съзнанието може да се появи при внимателен баланс, който кара мозъка да "проучи" максимален брой уникални пътища за генериране на смисъл, отбелязва изследователят. Учените наричат този момент на баланс "критична точка". Учените се надяват, че по-нататъшните изследвания ще помогнат да се намери тази критична точка, която внася хаос в работата на невронните мрежи и връща човек в съзнание. Това в крайна сметка ще помогне на пациентите в кома, заставяйки мозъците им да напуснат "стабилното" състояние и да започнат да търсят "обходни маршрути". ============ Според мен са налични някои неточности, може би сред превода, които довеждат до смислови грешки... но няма да коментирам - всеки си има своята си интерпретативна свобода.

Дълбоко в мозъка е открит превключвател за включване и изключване на съзнанието В един момент сте в съзнание, а в следващия не сте. За първи път изследователи успяват да „изключат“ съзнанието чрез електрическо стимулиране на единична зона от мозъка. Учените повече от век проучват индивидуалните региони на мозъка, изследвайки тяхната функция чрез електрошок, който временно ги изключва. Въпреки това, те никога не са могли да изключат съзнанието – досега. Въпреки че е тествано само на един човек, откритието подсказва, че една единична зона – клауструмът – е може би съществена за комбинирането на коренно различни мозъчни дейности в безпроблемен пакет от мисли, усещания и емоции (Етимология: Името „клауструм“ (claustrum) идва от латинския език и означава „бариера, преграда“ или „ограда“. Подобната дума „claudere“ означава „да затворя“.). Това ни води една стъпка по-близо до отговора на проблем, който е обърквал учените и философите в продължение на хилядолетия – а именно – как възниква нашето съзнание. Има много теории, но повечето се съгласяват за това, че съзнанието трябва да включва интеграцията на дейността от няколко мозъчни мрежи, която ни позволява да възприемаме нашата околна среда като едно единично обединяващо преживяване, вместо като изолирани сензорни възприятия. Един защитник на тази идея бил Франсис Крик, невроучен-пионер, който по-рано през кариерата си идентифицирал, заедно с Джеймс Уотсън, структурата на ДНК. Само дни преди да почине през юли 2004 г., Крик работил по студия, която изказвала предположението, че нашето съзнание има нужда от нещо подобно на диригент на оркестър, който да свързва едновременно всичките ни различни външни и вътрешни възприятия. Заедно с колегата си Кристоф Кох от Института за мозъчна наука „Ален“ в Сиатъл, той направил предположението, че този „диригент“ имал нужда от това бързо да интегрира информация през отделни региони на мозъка и едновременно да свързва информация, която постъпва по различно време. Например информация за мириса и цвета на роза, нейното наименование и памет за нейното обществено значение, може да бъде свързана с едно съзнателно преживяване, като например това да са ти връчили роза за свети валентин. Двойката предположила, че клауструмът – тънък листоподобен пласт от неврони, който стои скрит дълбоко в долната част на централния мозък – е перфектно пригоден за тази работа. Сега изглежда като че ли Крик и Кох са попаднали на нещо. В изследване, публикувано от д-р Мохамад Кубеиси и неговите колеги от университета „Джордж Вашингтон“ във Вашингтон, окръг Колумбия, описват как те са успели да изключат и включат съзнанието на жена чрез електрическо стимулиране на нейния клауструм. Жената има епилепсия, затова екипът използвал електроди, сложени дълбоко в мозъка, за да запишат сигнали от различни региони на мозъка, за да разберат откъде се пораждат нейните припадъци. Един електрод бил поставен до клауструма – зона, която дотогава никога не е била стимулирана. Когато екипът ударил зоната с високочестотни електрически импулси, жената изгубила съзнание. Тя спряла да чете и се взирала безизразно в пространството. Не отговаряла на звукови или визуални команди и дишането ѝ се забавило. Веднага щом стимулацията спряла, тя веднага възвърнала съзнание без памет за събитието. Същото нещо се случило всеки път щом зоната била стимулирана през двата дни на експериментите. За да потвърдят, че те въздействат на съзнанието на жената вместо на нейната способност да говори или да се движи, преди да започне стимулацията екипът помолил жената да повтори думата „къща“ или да щракне с пръсти. Ако стимулацията разстройвала регион от мозъка, отговорен за движението или езиковите умения, тя би трябвало да спре да се движи или да говори почти веднага. Вместо това, тя постепенно говорила все по-тихо или се движила все по-малко, докато не се отнесла в безсъзнание. Тъй като нямало знак за епилептична мозъчна дейност по време на или след стимулацията, екипът е сигурен, че това не било страничен ефект от припадък. Кубеиси мисли, че резултатите наистина подсказват, че клауструмът играе жизненоважна роля в това да включва съзнателното преживяване. „Бих го оприличил на кола“, казва той. „Една кола на пътя има много части, които съдействат за нейното движение – газта, скоростната кутия, двигателят; но има само едно място, където завърташ ключа и всичко се включва и работи заедно. Така че въпреки че съзнанието е сложен процес, създаден чрез много структури и мрежи – ние може би сме намерили ключа.“ Буден, но в безсъзнание Контраинтуитивно, екипът на Кубеиси намерил, че загубата на съзнание на жената е свързано с увеличена синхрония от електрическа дейност – т.е. мозъчни вълни – във фронталните и париетални региони на мозъка, които участват в (създаването на) съзнанието. Въпреки че се смята, че различни зони от мозъка синхронизират дейност, за да свързват заедно различните аспекти на едно преживяване, прекалено много синхронизация изглежда, че е лошо нещо. Мозъкът не може да различи един аспект от друг, спирайки възникването на свързано преживяване. Тъй като подобни мозъчни вълни се случват по време на епилептичен припадък, екипът на Кубеиси сега планира да проучи дали нискочестотна стимулация на клауструма може, чрез шоково раздрусване, да ги върне към нормалното. „Дори може би си заслужава да се пробва с хора в минимално състояние на съзнанието“, казва той. „Може би бихме могли да пробваме да стимулираме този регион в опит да ги изкараме от това състояние.“ Анил Сет, който изучава съзнанието в Съсексския университет във Великобритания, предупреждава, че трябва да бъдем предпазливи, когато тълкуваме поведение само от един случай от практиката. На жената ѝ липсвала част от нейния хипокампус, който бил премахнат, за да се лекува нейната епилепсия, затова тя не представлява „нормален“ мозък, казва той. Въпреки това, той посочва, че интересното нещо на това изследване, е, че човекът все още бил буден. „Обикновено когато разглеждаме съзнателните състояния, ние разглеждаме будното състояние срещу съня или комата срещу вегетативното състояние, или безчувственото състояние.“ Повечето от тези състояния включват промени в будното състояние, както и на съзнанието, но не и този път, казва Сет. „Тъй че, въпреки че това е само едно изследване от практиката, то е потенциално много информативно относно какво се случва, когато селективно модулираш само съзнанието.“ „Франсис би бил щастлив до немай-къде“, казва Кох, на който жената на Крик казва, че на смъртния си одър Крик халюцинирал тема с Кох относно клауструма и неговата връзка със съзнанието. „В края на краищата, ако знаем как се създава съзнанието и кои части на мозъка са замесени, тогава ние можем да разберем кой го притежава и кой не“, казва Кох. „Дали го имат роботите? Ами ембрионите? Ами котките, кучетата или червеите? Това проучване е невероятно заинтригуващо, но то е една тухла в една голяма постройка на съзнанието, която се опитваме да построим.“ Източник: newscientist Превод: sixenius ==================================

Ще пусна няколко общи статии, съотносими към понятието СЪЗНАНИЕ, по пример който правят и някои други пишещи, в други раздели. Прицелил съм обща насоченост, защото повечето от пишещите сред форума тук нямат специализирана подготовка (както и самия автор на темата). За хората които търсят оригинални линкове - налични са, аз не се справям толкова добре с чуждите езици за да съм на ниво за адекватен прочит на научна сериозна литература. Смятам че и други колеги биха дали пуснали подобни текстове и за всеки любознателен би било от полза... ==================================== Съзнание | Физиология Съзнанието представлява състояние на мозъка, което се характеризира с правилна ориентация на индивида за време, място, както и за самия себе си. Човек в ясно съзнание знае какви са неговите усещания, мисли и действия, каква е собствената му връзка с околната среда. Съзнанието е необходимо за осъществяване на всички висши функции на нервната система. Основната му функция е да осигури най-добър текущ анализ на информацията от околната среда и миналия опит, както и да я направи достъпна за частите на мозъка, които вземат решение, планират и извършват волевите движения. Най-висшето ниво на съзнанието е самосъзнанието. То включва възможността на човек да разбира собствените си мисли, да прави самооценка, да разбира различието си от останалата част от обществото... Съзнанието е необходимо за сложната обработка на сетивната информация, която води до възникване на усещания, възприятия и възможност за разпознаване на обектите (включително и хора) в околната среда. За съзнателното възприемане на сетивната информация е необходимо: вниманието да бъде концентрирано и фокусирано върху информацията; текущата сетивна информация да се задържи в оперативната памет и да се свърже с миналия опит, съхранен в дълготрайната памет; сетивната информация да бъде свързана с контекста, времето и мястото; да се извърши оценка на значението на сетивната информация. Всичко това означава, че съзнателното възприемане на сетивната информация изисква активиране на сложна мрежа от мозъчни структури, които са свързани не само с непосредствената обработка на сетивната информация, но и с вниманието, паметта и емоциите. Ако не се активира цялата мрежа, информацията остава неосъзната. Съзнанието е необходимо и за регулация на волевите движения. Волевите движения се характеризират с целенасоченост, сложност, точност и пластичност. Знае се обаче, че много от волевите движения при многократното им повтаряне започват да се извършват автоматично, без участие на съзнанието. Това е една от важните прояви на обучението и представлява компонент на имплицитната памет. Такива автоматични движения са ритмичните движения в ежедневната дейност (ходене, дъвкане), движенията при редица спортове (бягане, плуване, каране на ски) и свиренето на музикални инструменти. Те се включват и прекратяват съзнателно, докато самото им извършване, което е поредица от стереотипни, повтарящи се движения, протича напълно автоматично. Съзнанието е невъзможно без поддържане на състояние на бодрост, за което основна роля имат дифузните модулаторни системи на ствола и неспецифичните ядра на таламуса. Те осигуряват такова ниво на възбудимост на коровите неврони, позволяващо им да взаимодействат помежду си и с другите мозъчни области по бърз и пластичен начин, което е необходимо условие за съзнателните функции. Все още не са известни неврофизиологичните основи на съзнанието. Има данни, че по време на редица съзнателни процеси като внимание, разпознаване, оперативна памет, се наблюдава синхронизирана (кохерентна) високочестотна (30-40 Hz) електрична активност в кората, записана на електроенцефалография. Синхронизацията може да се дължи на връзки в самата кора или на връзки между таламуса и кората. Установено е, че при много съзнателни дейности има синхронизация на високочестотна активност в специфични и неспецифични таламокортикални нервни мрежи. Предполага се, че съдържанието на съзнанието се определя от синхронизираната високочестотна активност в специфичните таламокортикани мрежи, докато синхронизираната активност в неспецифичните таламокортикални мрежи вероятно е необходима за временно свързване на всички неврони, обработващи информация за обекта на внимание, в едно функционално цяло. Приема се, че съществуват три нива на съзнание: ясно съзнание; намалено (нарушено съзнание); безсъзнание. Нарушеното съзнание има няколко степени, които се различават по вида и силата на стимулацията, необходими за поддържане на бодрото състояние, по възможността да се следват команди и да се извършват смислени движения. Най-добрият метод за оценка на нивото на съзнанието е скалата на Глазгоу. Пълна загуба на съзнанието има при синкоп, кома и дълбока обща анестезия. Синкопът е кратък период на загуба на съзнание, който се дължи на неакдекватно мозъчно кръвоснабдяване. Това състояние отзвучава след възстановяване на кръвообращението. Комата е продължителна загуба на съзнание, при която никаква стимулация не може да предизвика бодрост. Общата анестезия е контролиран период на загуба на съзнание, който възниква под действието на анестетика и отзвучава при преустановяване на въвеждането му. Всички форми на безсъзнание се характеризират с широко разпространена, бавновълнова синхронизирана активност в електроенцефалограмата и с намалена метаболитна активност на кората. =========== Мисля си че никому не е излишна поне обща синтезирана информация по някои аспекти на живота и човека. Особено за хора, които не са специализирали медицина или физиология, а все пак понятието СЪЗНАНИЕ, дори и във физиологичен аспект да е, все пак е нещо което резултира ... дори в писането по форуми. Допълнителни мотивацията ми да пусна това е, че доста се разискват множествените аспекти на понятието СЪЗНАНИЕ...

Е, да. Съгласен съм с това. Но понеже е въпрос към мен (поне по форма) - ще кажа че при мен нещата са по-различни - и като мотивация, като цели, значение... От друга страна, обаче "и на мен не ми се получава" - по-често отколкото ми се иска да е. Обаче рядко - понякога намирам неща, заради които си струва - и то написани от хора, именно по форуми. Е... - понякога... Редки зърна, сред многото информационна плява. От друга страна - аз се отнасям сериозно към писането - по принцип. Без значение къде, сред кое и какво. Все пак това е част от "даденото" ми време, наречено от мен "Живот". А към същия, аз имам сериозно отношение. Както вече стана въпрос в други раздели - съм нещо като "ненормалник" през погледа на мнозинството. Но това пък ми дава възможността да не се съобразявам с много от несъзнаваните и съзнателните форми на конвенции и рамки сред форума (и не само)...

доста животни са също социални, Дора. Исках да кажа с думите които вие цитирате - че бързата оценка "няма нищо правилно в думите ви' беше някак прибързана. Може би - именно от породилото се раздразнение, заради нещо си от по-горе споменаното "хората сме така устроени". Разбира се аз се тествах - като реакция, направих широк набор от допускания, дори в посоката на крайност - че съм в абсолютна самозаблуда... дори и повече от това. Разбира се, че се възползвах за да направя бързи преразглеждания, а и някои аспекти от думите ви бяха за мен доста полезни. В много от забележките си по-горе, вие описахте интересна информация. А и самото условие на комуникацията - през моите очи - е с тестово значение... Както вече споменах в други свои думи - високата точка от която мога да се оттласна и да направя отскок, ми дава възможността да скоча по-високо от "стената до която съм опрял..." Думите ви за мен са такава 'висока точка" и... вече ви благодарих за тях.

Тезата ви е разбираема за мен. От друга страна: Според мен - нищо от това не е нужно да се "прави". И с лекота, ако е налице осъзнаване - всичко това не е едно "неизменно цяло" а е въпрос на управление и подбор на внимание, концентрация, фокус... Аз, например, нямам такъв "ефект". Или и когато и да се появил е твърде слаб, за да бъде важен за мисловната работа. Дори вече не ми се налага да разходвам "усилия" за да го отделям и държа настрана от "замислянето"... Аз съм се учил на това и сегашното положение при мен може би е резултат от тия занимания. Дали ефектът... би бил "раздразнение" - не е еднозначно. За някой друг - може да е 'друг ефект". Може и въобще да няма такъв. Или и да има - да няма значение... Естествено е, че е налице разминаване в комуникационните сигнали. За мен, например, това е най-естествено нещо на света. Но точно за мен е странно защо това задължително и някак си да се счита за "норма" - е то да поражда "раздразнение". Нима е толкова трудно появяващите се емоционални реакции и импулси да бъдат овладяни и приоритетът да се задържи в когнитивното поле, като се постанови комуникацията единствено там. Или пък - да се управлява и насочва осъзнато както нивото на самата комуникация, така и да се развият умения за ориентация в "различна комуникационна среда". думите ми дотук се съотнасят и до този цитат - Дали думите на другия се вписват в това, което вече ни е известно... Това не е единствения подход. Налице са и други подходи, но се изисква да не се осланят на 'така, както сме устроени'. Възможни са и изменения дотолкова, че 'така, както сме устроени' да не бъде нито толкова важно, нито определящо. Защото, най-малкото - "така, както сме устроени", не е достатъчно за да намираме функционални решения на сложни конфликти и противоречния. Нещо повече - чрез схемата "правим нещо, защото така сме устроени" всъщност голяма част от конфликтите и противоречията се задълбочават, вместо да се решават...

така, само задавам въпрос: по коя точно написана дума заключихте, че визирам единствено изразяването на усещанията само чрез език и символи? Има ли други форми на изразяване (на усещанията) - освен езика и символите? А възможно ли е друг прочит на моите думи?... Предполагам че не съм добър в изразяването, не пиша подходящите думи, не влагам правилните "научни' термини... Приемам това. Приемам и дори че нищо не знам че не съм компетентен... от нечия гледна точка, дори и това да е на "научната психология"... Но в "дефинициите" на аспектите за критично мислене по-горе - се касаеше че е важно "внимателно вникване в позицията на другия..." По всички останали точки и примери - имам и други доводи, но това означава да се въвлечем в една безкрайна плетеница от "вие пишете"... "това означава"... еди кое си и то не е вярно... И ще бъдете напълно коректна да го напишете, както сте коректна и за момента със забележките... Но винаги ли разликите идват от "написаното" или е възможно да е налице разминаване чрез "прочита"... Има и някои сериозни разминавания - например: Моля да простите невежеството ми ако смятам че това е подвеждащо твърдение. Вероятно се самозаблуждавам че: Второсигналите реакции не изискват замисляне. Докато се сети някой "да си каже че това е комар', той вече се е плеснал. Но той ще се плесне и без да си "казва" каквото и да е, както и въобще да няма връзка с "комара", нито с думичката, символа... Слюнката на кучето на Павлов не се отделя защото се изисква кучето да 'мисли' - това е първия ми импровизирам пример за "наличие на реакции, без никаква нужда от когнитивни процеси от висш тип, каквото е за мен проявата на СЪЗНАНИЕ-то. Реакция към ухапването от комар може да е налице и при шимпанзе, без да е нужно каквото и да е 'замисляне', нито да е налице думичка, символ или реч - за "комар". Както и кучето в двора, реагира на комарите, но не може да ги "пляска", а го прави по друг начин. И се пляска организирайки моторика и координация - и всичко това става без участието на "съзнание". Сомнабулизма - е пример за сложна моторика и координация, но не е ясно точно доколко това е "осъзнато' и дали въобще е такова. Налице са сложни координационни движения дори в насекомите, но това означава ли че те са възможни само чрез "съзнание" и "замисляне" или пък "висша когниция" ? Налице е сложна координация и синхрон на рефлексия на огромен брой рецепторни сигнали - от целия диапазон, имащ отношение към ХОМЕОСТАЗАТА. Нищо от това няма никаква нужда от "замисляне", нито реч, нито осъзнаване. Не смятам че е и вярно твърдението че на операционната маса или в кома - понеже няма реакции с лекота се заключава че няма и перцепция и това означавало че перцепцията е налична само и единствено когато човек е в "съзнание"... От друга страна - думичката съзнание - това означава ли че когато КОН е в "съзнание", той "мисли", докато разгонва мухите и другите пълчища насокоми от кожата, очите и носа си. Като между другото животното прави това изпълнявайки сложни координационни движения. В същото време - и съвсем други движения, израз на много други сигнали, обработка и процеси... Да - когато животното е в наркоза - то не извършва движенията. Но пък - например диша. Или най-малкото - поддържа някаква форма на хомеостаза - според наркозата, дозата и още хиляди условности... Но от всичко това искам да опримеря, че са налице сложни обработки на сигнали и рефлексиите спрямо тях, без да е налично каквото и да е по отношение на "замислянето" и осъзнаването им. И примерите от коментарите по-горе за "автоматизмите и стоножката' бяха точно в тази посока. По отношение и на думичките - ние имаме различни пълнежи и това е видно съвсем ясно от забележките ви. От друга страна - вашата оценка е на базата на бързо решение - кое е правилното, без оглед на нужда от пояснение или изясняване на пълнежите на понятията според контекста. Разбира се че това е далеч по-сложно, изисква време и специфични усилия и опит... Не претендирам - не е и задължение на никого. Но са налице разминавания и неизбежно след това идва "няма нищо вярно в написаното"... Някак си - сякаш оценката "няма нищо вярно в написаното" е била по-важна и приоритетна, пред това да се вниква в съдържанието. Пак повтарям че това не осъжда нищо от вашите думи, нито ги омаловажава или иронизира... Колкото до "изборите" които един научен психолог... или професионалист, биха били направили - това не е моя работа и дори да бих имал възможност да се намесвам в изборите на някой друг, не бих го направил. Странно ми е свеждането на изборите до условните описани ДВА... Както се вижда - много хорат четат, но малцина реагират. Наличен е и модел в реакциите - налице са аналогии, сходства, както и разлики, разбира се. Ако написаното от рамус беше опит той да публикува в научна платформа по психология - вече е друг въпрос, защото той е длъжен по "договор" да приеме определени понятия и пълнежите им, да приеме схемите на интерпретация на живота и света... за да публикува нещо, което да си заслужава другите да прочетат... (и да им е възможно да го смелят). Но тук... такава висока летва и улавяне за всяка дума... Да речем - ок, но доколко сред всичко това е интерпретируемия момент - всъщност това е само мой си въпрос. Вие вашето го написахте, за което благодаря - за времето и труда... И отношението...

А не допускате ли че 'за размисъл' на някого, могат да послужат и "вашите размисли". Това би станало само ако стигнат до него. че по принцип - хората които размишляват им е най-ценно размишлението в друг. Дори и най-малкото - че е въпрос на съответствие... Какво му е на 'интернет-форума' (за да се случи в него) - както всеки друг медиатор, форумът е само средство за обмен. Кое точно компрометира възможната сериозност на интернет-форума?

Ето това е израз на практичност, така, както са за мен нещата. Всичко, което ме интересува е - осигуряване на ефективни решения на проблемите, които стоят пред мен. Но... едно решение за проблем, през моите очи, не е решение за друг - през неговите. В този смисъл - социалното значение на РЕШАВАНЕТО НА СЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ, е относително и зависимо от множество условия и променливи и няма еднакъв резултат.

така, молбата ми е да напишете "кое е вярното". Обяснете в подборности, или без тях, без да е толкова важно да сте сигурна дали ще взема или няма да взема обясненията ви. Ще ви бъда благодарен ако напишете избраното от вас, във формата, която вие предпочитате, по начина който вие решавате. Аз ще се погрижа за да стигне до мен ... Разбира се - че са налични някои бележки спрямо онова, което написахте, особено в частта за позоваването на образа "как някой идва да чете наука и написаното от рамус го подвежда"... Това е малко несериозно, но въобще не е важно в случая и го подминавам като такова. Правя аналогия - че и други форумни колеги доста често използват същия довод, но само когато е нужно да се подпрат на групови критерии, за да подплътят своето си виждане по даден казус. Пример за това е друг раздел, в който форумен колега, с ранг на модератор, се опитваше да прокара своя лична теза по отношение на "еволюция", като отново чудесно я е прикрил като "научна", като крайна, категорична и окончателно "доказана", само защото е така за него... И всяка друга позиция е невярна, ненаучна и израз на невежество... Според вас - хора, които се интересуват от "наука" и според вас идват тук да четат, какво точно прочитат - като се вземат предвид широкия набор от теми, посоки и раздели в познанието... Изказвания, които и да са неверни... дори дълбоко неверни - противоречат ли на "научността"? Или критерия полезност е винаги в посока на позоваване и информиране... Но днешните хора отдавна имат възможности за всякакво информиране - проблемите не са в информацията, а в това че имат проблеми с интерпретирането й. Информацията, която всеки един поставя като своя опора, всъщност всеки друг може да я намери по същия начин като Позоваващия. както интересите на първия са го докарали до съответния линк - така и всеки друг, със своите интереси и все по-малко умения и време за търсене - ще му подадат същия материал. Или други материали... По една единствена тема, казус или понятие - вече са налице огромни бази данни от информация за същото... Дали изреждането им е "полезно" за някого... аз лично се съмнявам, но не ангажирам никого със съмненията си... извинете ме, но останалите ... "правила" - как да е, защото се движат "някъде по ръба"... но това последното - е просто несъответствено, и става ясно точно във финала си... Извинете ме за 'ненаучността' и невежеството ми, но в моите очи е подвеждащо да се търсят целите на 'мисленето' като инструмент за "убеждение в правотата". И в останалите... "точки" е налице твърде встрани от "мисленето", пълнеж. В горните опити за дефиниция, се смесват дефиниции и смисли от други понятия и мешавицата вместо да изчисти понятието и задълбочи значението му, прави точно обратното... Прави впечатление и нещо друго - има ли въобще човек, сред пишещите тук, който да е достатъчно компетентен и разбиращ материята за която тук става въпрос и да предложи той самия дефиниция и очертаване на полето на понятието КРИТИЧНО МИСЛЕНЕ? Той самия, да предложи и опише поле, без да се налага непрекъснато да се заимстват готовите форми на същото. Няма ли сред четящите тук ЖИВ човек, който да улови във жива и практическа връзка онова, което е научил за да е достатъчно той самия да го осмисли и на свой ред да го "продължи", през квинтесенцията на своя си живот, поглед и... синтез? Това непрекъснато цитиране и позоваване - без дори някой да опита сам... САМ да предложи нещо от същото... Ако не е ясно - да подам пример, от самия форум, разделите за физика. Тук, преди няколко месеца, пишеше колега, който имаше възможността и способността да представи всеки от общите въпроси от физиката да ги изрази чрез различни средства, да комбинира изкази, да подрежда или филтрира само до нужното... Няма да казвам кой е той, и съжалявам че вече не го виждам да участва... Когато му налагаше да прави това, нито веднъж не се подпря на позоваване. Имаше достатъчно широка информационна подложка, собствено ниво на разбиране и ниво на общ синтез, и това му даваше възможност да оперира свободно в изразяването, понятийността и пълнежите. Нищо че се касаеше главно за ФИЗИКАта, но беше чудесен пример че това е възможно и че за мен това е израз на сериозност и задълбоченост. А по тия - аз наричам РАЗБИРАЩИте хора. И тук сега - на първо място, и с най-висш приоритет най-важното е някой да се позове, вместо да го напише - ако е налична компетентност, опит и практика в това - нека го изложи...

имах предвид, че усещанията са налице и са част от "автоматизмите" при възприятие и отражение. Не е нужно никакво замисляне, те се пораждат оставят следи (или не), и си отиват. Усещания има всеки и че изразяването им не изисква никакво "замисляне" - това си е природно наследство и резултати от работата на "цели невронни дялове", които са програмирани да работят без никаква нужда от рацио или съзнание. Усещанията се изразяват "навън" с поведение, реч... или/и преминават само като вътрешни психични движения, влияещи на други процеси в несъзнаваното на всеки от нас. Не е нужна никаква мисъл в това, не е нужно мислене. Мисленето идва значително по-късно. Понякога стига до това да се мисли по усещанията. Понякога такова мислене предлага стимули за нови усещания, но възприятие и усещане, и мисленето - са две качествено различни проявления, на различни по структури и организация невронни дялове и мрежи . По отношение и на събирателното понятие МИСЛЕНЕ са налични твърде много значения и пълнежи, контекстуално зависими. Чудно ми е само че професионалист употребява спрямо "мислене" значения, които са по-скоро народни и популярни, вместо сериозни. Но то сериозното е за това - когато на когото му скимва, според настроение или полза - да се жонглира между популярно и сериозно... Неизбежно когато човек се занимава със самоанализ и самонаблюдение и ползва всичко това за да повишава нивото на общата самоорганизираност и така синтез, едно от първите събития, които улавя миноторинга е именно усещания, емоции и чувства. Първоначално са просто общи движения, постепенно се задълбочава кое какво е, защо е, как е. Улавят се взаимовръзки, улавят се схеми на движението. После се стига до 'произхода' и механизми на пораждането им. После - малки експерименти и проби по вмешателства - както в пораждането, така и в протичането... Това са нещо като "стъпки на начинаещия". Изразяването на усещанията може да става по всякакви начини на реагиране или рефлексия в поведение, други усещания или чувства, емоции - всички те са един сложен конгломерат и до голяма степен сложността в него се появява именно от наслагването и смесването на паметови отпечатъци със сигналите от възприятието и усещането. В изразяването на чувствата - е и същото чрез слово. Има толкова много хора, които се научават да изразяват с думи "вътрешните си движения". Дори в това не е нужно "замисляне". Разбира се - когато обаче се появи замислянето - ако то става все по-организирано, вместо автоматично или спонтанно - също се стига до подредено и управляемо изразяване и структурираността се проявява и в изразяването дори и на усещанията... Но и "замислянията" са твърде плъзгава територия за еднозначни описания... И както се разбра дори така се и наричат потоците от хаотични вътрешни мисло-усещания, които текат и най-често се улавят като "вътрешна реч", която аз бих нарекъл по-скоро "вътрешно бърборене" или "вътрешен шум". Защото това също се движи от автоматизми и за него не са нужни никакви замисляния. Замислянето е акт на овладяване на което и да е "движение" - от произволно, спонтанно и автоматично, до подредено, до степен на насоченост, контрол... до умело управление... Именно заради същото за МИСЛЕНЕ се приема акт на подреденост и контролирано движение на символните отражения. Но КОНТРОЛА сам по себе си не означава на всяка цена да се приеме за ОСЪЗНАТа РАЦИОНАЛНОСТ. Заради това непрекъснато употребявам понятието УПРАВЛЕНИЕ, защото израз на контрол може да са и напълно дисфункционални отклонения, предизвикани от вкопчване, нужда от задържане, от ... съвсем нерационални компенсаторни импулси и уклони. Според мен е много важно да се схване, че замислянето като възможност и проява са налице чак след като са налице "други етапни наслагвания". Именно заради това - замислянето е акт на специфични невронни структури, които са израз на нарастването и организираността на предишните. Израз на нарастване на организираността и намаляване "хаотичното" в тях в "заварените движения и процеси". В някакъв смисъл, смислово - МИСЛЕНЕТО е резултат от намаляването на "информационната ентропия". И непрекъснатият заложен уклон към повишаване на организираността. В мрежите това се изразява в по-малко задръжни процеси, подреждане и съединяване по схеми и начини за комбиниране на сигналите от дяловете, вместо непрекъснато да са налице стопери и задръствания, зацикляне или загуби (всички в "информационен" смисъл).

по примера за МАРКС и "комунизма"... - може би. Това е идеен синтез - сбор на идеи пораждащи синтез - също от идеали. В този смисъл - да, схванах го. За мен синтез, с това, което ми се налага да ползвам е друг тип налични данни, които се разлагат чрез аналитични техники, и после се събират в мащаби за синтез. Вече споменах че мен ме интересува посоката на самоорганизация на личното отражателно поле и психичните му производни и съпътстващи (или пък - определящи). Психичните средства налагат вникване в психичните механизми, процеси и явления. Но за разлика от Маркс, синтезът при мен се подлага на практическа проверка не в социален мащаб, а във вътрешно психичен план, чрез тестове чрез самото взаимодействие със средата и останалите в социото. И тази бърза обратна връзка подава сериозна възможност за корекции... Колкото до закачката с МАРКС - груповите идеали са просто общи проекции. Едно от тях е "равноправното общество". Проблемът с идеалите е, че са неарелизуеми практически в пълнота. Особено това важи в обществен и социален смисъл - като проекции за "справедливо социално битие", произхождащо от от съответствени на него обществени и социални отношения... Но нищо от това не е в кръга на моите практически занимания.

малко съм изненадан - можеш ли да изведеш как идеалът е израз на синтез. Какво синтезира точно? (възможно ми е да съм пропуснал нещо очевидно... - заради това питам)

Според мен: цялата работа е не "обективното". Анализът и синтезът са само аспекти от работата и организацията на ОТРАЖАТЕЛНИЯ СВЯТ сред субекта. Идеята за обективност е само това - ИДЕАЛ. Отражението винаги гони идеала, но винаги е различно от него. Именно - заради разминаването между обективна реалност и субективното й отражение - са и менталните прийоми по приближаването на съответствието между отражението и онова, което то отразява. Това, разбира се е само общо и твърде повърхностно принципно описание. Проблемите са на всеки аспект... Средствата за решаването или заобикалянето им са много сложни - някъде те се решават чрез групови правила - както е в науката. Другаде ... по други начини. Ключовия аспект (за мен) е как същия комплексен казус е възможен да се реши вътре в психичното поле на субекта, чрез специализирана и систематизирана работа по повишаване структурността и самоорганизацията на отражението; чрез внасяне на осъзнаването и разума - като средства за повишаване на организацията на отражението, чрез преподреждане и критичен мониторинг и анализ на неговото протичане... Но още докато пиша това мога да изредя значителен брой проблеми и противоречия в чисто практически смисъл, които се е налагало ( и се налага) да се справям или заобикалям, или пък да минимализирам ефектите от естественото "изкривяване"...

Описваш положения в които ти си аутсайдер. Теоретизираш и се възнасяш, общоприказваш или от менюто на възвишеността. Няма мост... няма и как да има. Това е точно един от аспектите в които ти нямаш нищо постигнато за да теоретизираш освен общи приказки. Така, че на твое място просто бих спрял, защото се вижда нивото. В други области и житейски аспекти, вероятно си много напред или нагоре, но в това... не си. Показваш го и го разказваш със всяко написано. Безсмислено е дори да опитваш - вече си опитвала няколко години и е безпредметно и без всякакъв резултат. Не си в състояние да прекараш мост, не си в състояние и да го създаваш или поддържаш. Просто това е обикновен и простичък реализъм. Парадокса е че непрекъснато и винаги друг е виновен и той е причината ти. Иначе ти си чудесна, независима, свободна - пичка отсякъде. Когато човек е със слепи очи, той възприема спрямо какво е 'виждащ'. Но някъде там, има "виждащи" с други очи, живеещи според виждането и сетивността си, като непрекъснато живеят като надмогват дори и тия ограничителни иначе за "автоматичните" граници. Не се мъчи да сънуваш че летиш. Проваляш се и се обричаш на буксуване. И като че на инат се опитваш да дърпаш и друг да буксува заедно с теб - като непрекъснато пишеш едно и също... и реагираш по един и същи начин... това не е детска игра и вече твърдиш че си си намерила с кого да буксуваш в твоите си води. Не разбирам как е възможно да не усещаш че това не е твоето амплоа и чудесно вече си си избрала социалната ниша в която ти си полезна, необходима, значима, важна - според другите... учи или повтаряй каквото ти е угодно, но нямаш ниво за онова, което се разисква в последните две страници. Няколко други са по-успешни в това, най-малкото че усещат с лекота когато "не е тяхното" и стигат ясно и съзнателно до точката в която си позволяват. Но ти - не можеш да се примириш - като че е някаква битка. Може би за теб е такава, но няма как да ме въвлечеш в нея. Твоя си работа, но си е и моя работа. Но най-вече - както завърши коментара преди твоя - НЕ ВОДИ ДО НИЩО... СЪВСЕМ НИЩО! Воюваш със сенките си, не с някой си ненормалник, или какъвто и да било - по твоите безкрайни упражнения за диагнози. Включително - ако въобще и това го считаш за емоционално изригване - значи силно е проблемна сигурността ти че си "безпогрешен емпат"... Други неща в главата ти "говорят" и в тях няма нищо емпатично...

да, вече разбрах това. Не е трудно да се схване житейския ви мироглед и не твърдя че той е с някакъкв етикет, нито го неглижирам или обезценявам. Просто използвах чудесните ви думи за един условен 'контрапункт"... и без да съм БАХ (шегувам се, но и не само ). Това е прийом в изразяването - Чрез синтез, без да е нужно отрицание, се задава възможност за подход към надскачане, като се подбира за 'опора' вече достатъчно "висока повърхност" - и на която се реализира 'отскока'. Вие имате чудесен мек подход към битието си. Запазили сте и много позитивно отношение, както и много други... качества. За което ви благодаря! защото сама ми предоставихте всичко това, в темата. И от което се възползвах - чрез прийома си... както е видно противопоставянето не е задължително и понякога аз го играя само и само да създам условие за надскачане. Но това е подход само към много малко хора. За другите - не е възможен какъвто и да е подход... за "надскачане"... Това просто твърде встрани от техният живот и отражението им. Така че за тях въобще нямат смисъл никои от казусите сред теми, които пък мен ме интересуват. Така че - свят широк, хора-шарени... което прави Животът чудесен, пъстър и многопластов...

- написала стоножката докато е спряла пред огледалото от образи на себеподобни. Очилата на 'многото автоматични крака' пречат на някого, но пък му помагат да живее. ууупс... греда! Но спокойно де - те автоматизмите напират и никой не е виновен, освен тях. От друга страна - "великите и хитри стоножки" затова са в множествено число - да гепят разните там ненормалници, дето се мислят за по-велики... Не крия че ми е забавно и че тече известна поредна доза от стоножно гърчене, което е нужно да се отприщи отново по посока на някакъв смотан дразнител... дето е по вече хилядите описания и диагнози, само защото не е възможно поредния да го преглъща. И като не се преглъща - се плюе и повръща. Нищо - свикнал съм и ми е без всякакво значение. И че е и забавно и вече отдавна няма никакъв смисъл от замисляне - просто стоножни автоматизми. И дори елементарни провокации създават стимула за реагирането... и гърча. От друга страна - това са чудесни примери за самата тема и казусите в нея.

Та аз го правя непрекъснато, сред всичките си думи. Всеки мой коментар, дори в тази тема. Прочита на всичко това вече е друга работа и всеки си привижда своите си - отрицания или съгласявания, резонанси или дисонанси... Но всеки текст в белите полета с ник 'рамус" същия описва СЕБЕ СИ. същия описва че живота (му) е отражение на това, което е. Което също е израз на СИНТЕЗ. Същия описва че ВСИЧКО Е СВЪРЗАНО и че автоматичното не свързва, а за да се съпричасти (нова дума ) на свързването - е нужно да се породи същото преди всичко ОТВЪТРЕ. И че ако няма вътрешно свързване, няма и как да има битие на "свързващ". Същия описва че живота, вселената и човекът сред тях така или иначе са свързани и взаимно преплетени до степен да са едно и също нещо, но проявено чрез различни аспекти. И че това няма значение дали се отразява от стоножка или от ненормален замислител - и в двата условни случая, всичко е свързано - ето това също е СИНТЕЗ (без да е налична дефиниция - тя се оставя на Четящия) Но има значение която същата "ВРЪЗКА" се реализира и чрез самият субект. Защото той съдържа - и вселената и живота в себе си. защото те го отразяват и той ги отразява като са форма на взаимни огледала... Няма никакъв смисъл да напиша какво е СИНТЕЗА за мен и че това се отнася и до анализа - двете са едно общо цяло, и са като "Вдишването и Издишването"... И все пак - с тия думички написах за синтеза - като го формулирах с различни изразни средства - като за "размислители"... Това не е знание, не е да се чете и после повтаря. Един "замислител" би усетил "докосването" на горните думи - и без да са налице други мостове... А когато мостове няма - няма никакви начини да се прокарват...

всеки ненормален замислител, започва от "стоножката" в себе си. Това не е "интересна комбинация" - за замислителите, а е израз на самият живот. Това е много важна особеност - и именно чрез нея става ясна идеята защо аз не отричам по никакъв начин натрупването и даденостите на автоматизмите. Всички носим 'стоножката' в себе си - и ненормалните замислители и автоматичните стоножки. Има значение само накъде поемаме, стига да сме в състояние и зрялост да си го позволим. за някой - да останат и реализират стоножката в себе си - е крайната заветна цел. Цел е - да опишат света на стоножките, да го валидират като краен, абсолютен и върха на значимостта. И това е именно заради 'стоножката' в себе си... Никоя стоножка не се занимава със замисляне, защото това само по себе си не й е съответствено. Замислящия се - винаги идва от "стоножката" и я съдържа в себе си. Просто я надгражда, но по време на това самата стоножка се променя и се нагажда към една нова роля - да играе една важна част, един важен аспект, сред други такива аспекти - подобни по значение на нея. Никой замислител НЕ ОТРИЧА СТОНОЖКИТЕ и е безсмислено да стоножките да търсят повод за прочит на същото. Има етапи и на отричане, но това са преходни моменти и те се 'преболедуват'. Никой сериозен осъзнат "замислител' не се занимава да отрича, защото основното с което живее е СИНТЕЗА. В синтеза самото понятие "отрицавам" е несъответствено и напълно несъвместимо. Съвсем друго е обаче "прочита" на стоножката - за които отрицаването или съгласяването е израз на много важни за тях неща (напълно автоматични, байдъуей)... За стоножките както се вижда от по-горе - дори "замислянето' също било автоматично и мярка за това било 'дало можело да се спре'... Но осъзнато замисляне и автоматично течащ поток, дето е твърде далеч от мисленето - са различни неща. И да - потокът може да се спре и задължително се достига да се реализира и това. Но същото никога не може да се случи автоматично. Получава се спонтанно, при някои съчетания на обстоятелства самите автоматизми се взаимоизключват. Но дори и така - за стоножката винаги приорет на житието и битието си остава автоматичното и отразяване през емоционални и изживяващи потоци. За нея това е мерило че живее, че екзистенцира. И това - в повечето случаи - й е достатъчно и тя диша, пие и се храни с него.

Стоножката просто описва себе си, чрез ОДА за света на стоножките... Дори не разбираш какво четеш, а си караш автоматично по "прочита си"... Когато живота е като стоножка, тя няма как да напише за свят извън нея си. И в това няма нищо осъдително, нито негативно - просто е въпрос на съответствие. статията и темата касаят нещо просто - колко важно и нужно на всеки човек да утвърди и презатвърди онова, с което и сред което живее, в сравнение с изменението му. Написах и че това касае и пишещите в темата. Това са примерите и сами се предлагат... в опита си да валидират колко е правилно, истинно, велико - онова, сред което те живеят...

Може би... това е зона в която нямам никакви претенции че "знам"... То самата дума "творчество" се употребява различно - и сред "света на автоматичните хора" (стоножките... ), и сред света на "ненормалните замислители". Както и между другото - и за всичко останало нямам никакви претенции че знам - каквото и да е. За мен това не е особено важно - знам ли нещо, или не го знам. казал ли го е някой, или не го е казал. Било ли написано, или от кого...

Според вас колко знания ви трябват за да останете насаме осъзнато със собственото ви дишане? Хранене... не да "знаете" кое е полезно, а само да останете насаме и осъзнато с нещо - без да го променяте, нагласяте... ? Не са нужни цял живот четене на книги в мислите и опитите на други хора, а собствената територия, на комбинацията от тялото и "мислите' да остане автоматична територия. Зная много добре с кое не можете да се съгласите, но то въобще не е толкова важно - съгласието. Ние двамата просто описваме два аспекта на битието. И това битие - като отражение на два типа "живеещи го". Съвсем условни примери, с които исках да изразя че са налице "други сфери" от битието, за които не се пише, нито се чете. за които преди всичко е нужно осъзнато и ментално отношение, дори и към собствените си емоционални изживяващи или други отражения. Това поставя Битийния на съвсем друга основа, задава му други параметри, други отговорности, други значения. Това задава и други значения и на всичко друго в това битие. В никоя книга, нито учебник няма да прочетете за това. Защото социалната матрица предпоставя да е актуалното по зададеното от нея. От хората които я изграждат, за същите хора. За активното отношение към живота не са от решаващо значение ЗНАНИЯТА на другите. Те имат значение по принцип, подават възможност да се покачи нивото на КПД, от тях могат да се изведат именно и личните решения на казуси. Не изпадайте в крайности с тази теза - че отричам знанието, че го неглижирам, че за мен то няма стойност... Такова нещо няма в думите ми, а се поражда заради "прочита". Уж твърдите че имате разбиране за това, което говоря, но отново се пишат думички, които са в други посоки... И не че разбирането е толкова важно - това е една територия на която просто обменяме информация за това "КОИ СМЕ НИЕ". За вашият живот няма никакво значение с кое някой си "ненормалник" е съгласен или не... както и какво за него имало значение.

все пак - усещанията не са еквивалентни на замислянията. Всеки може да опише усещания, защото те самите също са част от автоматизмите от които той е изграден. Малцина са тия, които дръзват да пишат за замислянията си. Защото ЗАМИСЛЯНЕТО не е автоматизъм и най-често е в противоречие на автоматичното отношение към света. ЗАМИСЛЯНЕТо е предпоставка за креативно отношение на субект към битието си - защото когато се напусне удобната утроба на автоматизмите, се излага на изразяване друг човешки аспект - НЕ-АВТОМАТИЧНИЯ. Да пишеш и изразяваш усещания - е едно. Но да пишеш за креацията на ЗАМИСЛЯНЕТО - е съвсем друго. Замислянето е акт на лична намеса на субекта спрямо битието си - вече като активен и отговорен негов ТВОРЕЦ. Като все пак - ЖИВОТЪТ продължава да е огледало на ЖИВЕЕЩИЯ го - и като автоматичен, и като осъзната креация. От гледна точка на раждането и живеенето, смъртта и умирането - няма никаква разлика кой какъв е. Това не е въпрос някой да се издокара - или той носи в себе си потенциала да е осъзнат спрямо битието си и по този начин да поеме активната отговорност за него - или просто си е автоматично-живеещ и отразяващ. не казвам че едното е с нещо повече от другото - само изразявам че е налице съществена разлика и битийността на "двата условни примера" се различава значително. За единия от тях - разликата е ясна и очевидна. За другия ( в примера) е неизвестна, защото автоматизмите му нашепват че "всички и всичко са автоматични" (като него)...