ramus

Логическое мышление возможно без языка Николай Кудрявцев Команда исследователей из Испании, Венгрии и Польши с помощью исследования когнитивных способностей младенцев выяснили, что язык может и не быть обязательным условием для логического мышления. Описание своего исследования, а также то, как их открытия могут быть использованы для лучшего понимания процесса мышления, ученые изложили в статье, опубликованной в журнале Science. Долгие годы ученые-когнитивисты полагали, что язык абсолютно необходим для мышления. Например, чтобы вычленить смысл из увиденного, человек должен буквально проговорить его в своем разуме. Но это может быть и не так, показывает новое исследование. Ученые собрали две группы добровольцев: одна состояла из младенцев 12 месяцев от роду, а другая — из младенцев 19 месяцев от роду. Каждый ребенок смотрел видеоролики, некоторые из которых имели логический смысл, а другие — нет. Ученые фиксировали реакции участников. В роликах были анимированные персонажи — изначально два, динозавр и цветок. Затем персонажей скрывал экран, а потом большая чашка подхватывала одного из героев. Потом экран падал, показывая второго. Иногда это был ожидаемый второй персонаж, но иногда нет — например, там могла копия героя в чашке или вообще кто-то другой. Чтобы понять, пытаются ли младенцы увидеть какой-то смысле в сцене перед ними, ученые наблюдали за их глазами: дети, которые были удивлены и сбиты с толку картинкой, обычно смотрели на экран дольше. Исследователи выяснили, что младенцы действительно смотрели гораздо дольше на второго персонажа, когда там оказывался кто-то другой, а не тот, кого они ожидали. По мнению ученых, это доказательство логического мышления. Вдобавок, замечают они, этот эксперимент не только доказывает, что логическое мышление может существовать без языка, но подобной процедурой можно потенциально выявлять когнитивные нарушения у детей в раннем возрасте. ======= https://www.popmech.ru/science/news-414892-yazyk-dlya-myshleniya-ne-nuzhen/ https://medicalxpress.com/news/2018-03-infants-language-ability.html Тук има хора които това би им се сторило любопитно (предположение). Бих помолил за коментар, статията на руски е твърде бедна откъм подробности, а езиковите ми умения в английския са недостатъчни за да вникна по-задълбочено в оригиналната статия. Изразеното в статията е малко необичайно предвид че НЕ кореспондира с наложения до момента модел за когнитивното развитие и представата за мисленето. При мен основните средства с които комуникирам в своето психично пространство не са езикови. Езиковите ми са като... "друг леър" през който трябва да мина по отношение на комуникацията и съм се научил да го правя. Разбира се това е само в скоби, но именно оттам ми идва интереса към публикацията в чисто личен план.

Знаеш ли колко много дефицити и инвалидности си ми диагностицирала през годините? Безчетни са. Ти самата дори едва ли си спомняш, макар че всичко е записано. Вече го пренесе в този форум. Някои ги повтаряш, други - сега пред друга публика - гледаш да ги нагласиш, вече значително "по-професионално". Имаше какви ли не изцепки, въпроса е - че всичко това е в пълна девалвация и именно затова е компрометирано. От толкова много "творчество" в тази посока, вече дори не му обръщам внимание, дори в него да има и адекватни следи. Иначе си чудесна жена, добра, знаеща, можеща... всичко е чудесно. Но... едни призраци бродят сред вселената... И ти затвориха очите да забележиш колко много от това, което приписа на рамус, го направи лично ти спрямо същия. И не само спрямо него. Именно това, което иначе е сглобено да е във ролята на причини и причинители - доста хитро го скриваш от себе си, как моделът по който го описваш, всъщност е твоят собствен модел, когато се налага да го прикриеш като "защита". Естествено че за теб това въобще не е така - ти си права, ти си виждаща, на теб ти е ясно, действията са ти правилните, изборите - също. така се поддържа нужната лична версия на АЗ... именно в контекста на подходящите образи на другите. Стига да стане нужда - веднага се рисуват подходящите краски и форми - на другия. Пък това е образът ти за него. Иначе си много съчувствена, но... само докато не се включи "защитното".,. В него вече нито си има други "завеси" и именно тогава подбраните други и друго - стават фикса на негативните проекции. Това си е маниер и си е стандартна защитна реакция. Същата я играеше Аби, сега го прави и Инсайтинг. Една и съща толкова обикновена и типологична схема. Просто реакцията на (на)ранения е да хапе. За него обаче, се изживява че 'другия хапе него', той само му отвръща. Това е неговото спасение и той е развил цялата система от задължителни маниерни и схематични, противодействия. Той не носи отговорност - той само реагира. Фокусът е винаги в 'причинителя на импулса' - той е виновен, той е проблема, той е във фиксацията - онова, което е нужно, за да се разтовари "реагиращата страна". Страшно сте корави, момичета и момчета, но само на думи. Всъщност няколко сте изключително раними и уязвими. Именно те са първите които реагират, когато огледално се отрази тази "заявка" за която иначе претендират. А ако трябва да я продължат, защото тя е тяхна естественост - и те пропадат. Щото заявката и играта на корав... е едно, а това да си такъв отвътре... вече е друга работа. Проблемът е когато през думите силно се изявяват претенции, декларации, заради сугестивната цел и нуждата от заявка... Ранените хора, носят огромна болка в себе си и те са изключително уязвими заради това. Ранения човек това му става най-важното нещо в живота - той с мъка е направил нужните усилия да избяга от дупките и дъната си. И носи силния страх на представата за обратното пропадане там. Ранени хора има всякакви - защото хората са всякакви. Но ранените винаги издават своя прилика - те имат изключително прозрачна граница в себе си. Много често развиват интелекта си - като компенсация на онова, другото, дето отвътре "тегне". Моделът на компенсиране и лимити, често ги довежда именно и до "психологията", където виждат нужните за тях описания, проекции, обяснения - вече подплътени "научно" и служещи за подходяща платформа като котва... Ранените хора никога не могат да са "индивидуални - като себе си'. Уязвимостта ги прави зависими от страхуването и нуждата непрекъснато да му се противостои. Това отнема енергия, отнема потенциал, но от друга страна - алтернативата е "призракът на бездънието на дупката"... Проблемът с индивидуализма е за тях двоен и е основан на два несъответствени импулса - единия - да съм себе си. Аз съм такава или онакава, аз съм... това или онова. Но от друга страна - много ми е важно същото да се получи като потвърждение и от хората около мен. много искам да съм независима, но вътрешните ми потребности зоват към нужда от другите... Особено от ония, които смята за важни. Аз съм, аз съм... обаче друго си е да водя такава или онакава комуникация. Да приемам една или друга роля, да има около кое да кръжа, да имам нужните котви, когато морето отвътре стане прекалено бурно. Аз съм - хем силна, хем и слаба, когато е нужно да се социалничи... Иначе съм много силна, аз мога, само да поискам, мога да съм всичко. само да пожелая... и... Има толкова хора в беда и също в болка. Чудесно е, защото в социалната игра винаги са нужни две роли - именно "Помагащия" е много важната... И социално нужната. Важно е е да са налице нужните котви - за целта се усвояват задължителните заучени мантри. Учат се от терапевти, от книги, от хилядите вдъхновителни или други източници, които са именно заради същия таргет. Ранените хора... имат характерен лимит. Винаги го имат - докато са ранени. Границите се определят от страховете и силата на техните отпечатъци. Тази сила не им дава мира през целия им живот. Намират начин да намерят противодействия, къде повече, къде по-малко, но именно това ги бележи - нужните непрекъснати противостояния спрямо онова от което винаги ще бягат и винаги ще им остане в душата. И нуждата да има подходящ обект в който при нужда да се изведат навън и да се проектират в него. Разбира се - идва и другата част - "и какво като съм ранена, какво като нося печата на това в душата си". Нищо, всъщност. Съвсем нищо. Всъщност сте чудесни - всеки един, всяка една. Работата е там... че има и разлики. И че света е и по-голям от тоя - на ранените птици. И че такъв свят не е вашия свят. Има и свят в който раните НЕ са най-важното нещо. Ирониите и ритуалното защитно хапане не променят това, че има поле в живота, сред което има друг тип хора. Иначе сте добри, разбиращи, знаещи... но в това има лимит. Това е вашият лимит. Нито е присъда нито е драма, просто едно напомняне, защото подобията и резонансите създават една илюзия че" света е само едно място, на подобни хора, че всичко в него в обяснено, ясно, точно и може да се знае...". Без да искате вие сте научили думички и изрази на хора... които не са от света на ранените птици. Приказвате ги, вярвате ги, представяте си ги... но когато ви направят форма на огледалност и ви попитат - откъде са тия 'думички', защо са, откъде произхождат, знаете ли какво означават... и каква им е ролята, функцията... и към кой свят принадлежат... А тия неща не се учат в учебници и не се четат в интернет, книжки или клипчета. Не че всъщност вас толкова ви интересува, а просто ви дразни. И при подходящи условия е нужно да се формира образа на 'дразнител'. Нямам никакъв проблем да бъда такъв образ Пък и това си има своята познавателна страна. По този именно начин се разкривате значително повече - защото защитните стратегии са автоматични... Те са резултати от несъзнавани движения и в тях... нещата не са като в "цветните балони от писани думички и подредени образи и клишета". Когато се излезе от зоните на прочетеното и заученото, от предварително подготвеното, и се влезе в нова и непозната територия - именно тогава твърде много неща стават ясни, защото подтисканите иначе в предварителната подредба, импулси се отприщват когато тя отпадне. Именно с това ме привлече заглавието на тази тема и създадох някои условия разни хора да потънат в негативизмите си. Нямам никакъв проблем с това, че личните си негативизми и защити, се фиксират в нужния образ на дразнителя. Уменията да се намира подходящия негативен образ, на дразнителя, на врага... е че се отваря възможност да се покаже подтисната "сянка" на Раздразнения. Именно в средата на защита от дразнителя, се появява възможността да се открие "забраненото лице'. Именно оттам идва разтоварващия ефект и заради това е и нуждата от цялата игра. Всъщност принципа и механизма са прости... както са всички автоматизми...

говорите си малко... така, на инерция. Книжните знания са чудесно нещо, но имат способността да създават книжна версия на битието. Отгоре на всичко - социалната роля на психологическите знания, е главно по линия на девиациите, подрастващите... уврежданията и начините за корекции... На места по планетата са налични принципи и прилагането им в битиета, доста излизащи от тази социална детерминация, с която се работи в общата психосоциална картина на западния свят. И все пак, да кажа - хората са различни. Джек Лондон описва в своя книга именно оставането в изолация и начините за компенсация на депривацията. Той описва дори етапни положения, доста характерни за принципните положения и прийомите с които се налага да се справят в будистките и други духовни практики, при които оставането сам и работата по себе си, е вече във подготвен предварително психичен етап за това... И по затворите - доста хора минават през посочената версия на изолация, че има и доста по-ХАРД версии... Разбира се - че някои не издържат. някои не издържат дори и на стандартния затворнически режим и преживяват сума кризи... Някои от кризите - не ги преживяват... няма етап, който да се прескача... и да не носи проблеми и да няма 'цена'. Обикновено границите и спирачките срещи непрескачане на етапи, е вътрешни механизми. но при напор на външни обстоятелства се получава срив - липса на подготовка, ниво, недостатъчна стабилизация и погрешна работа. А принудителния начин - е именно заради това форма на 'наказание'... Общите принципи са чудесно нещо, позволяват обобщения, опростяват и така подават възможност за яснота. Странно е, защото на други места по интернет, по други форуми някои от тук пишещите са писали други тези - точно против обобщителните заключения и събираемостта на всичко под общи признаци, етикети... Това явно не пречи всичко да се ползва, според нуждите и щенията, ползите и уклоните... Вероятно така се задава пример за истинската жена, достоен човек, икона за психична норма и мерна единица за зрялост, мъдрост и психична компетентност по подаване на психични диагнози. Още по съжденията за самотата и самодостатъчността - ще ги познаете "компетентните". Интересно ми е - как въобще се дават капацитетни мнения за положения в битието, които точно мнителния никога не е докосвал, а само има отношение по казуса. И съжденията всъщност са израз на личното отношение и идващото от него нагласени фантазни съчинения - на съждителя... маскирани като извеждане, логика, мисли... някакви си. но пък от друга страна - всеки си имал мнение... Може би - всеки да си го има. Но какво от това - и задник има всеки, също и две очи, ръце... Има значение не от какво тръгваш, а какво си свършил, какво се променя, какво се развива, разширява, каква свобода носи и дали последната не е само имитация и компенсация на други граници... Има значение какво си изминал и преминал, какво си надживял. От кое не си заспивал и как си го преодолял (и дали)?

офтопик: От друга страна - малко народен хумор - за добро настроение:

офтопик - малко смях никога не е излишен:

колкото културно, толкова са и модифицирани инстинктивизми... макар че... трудно е да се каже. От друга страна си прав - за културното налагане. Нещо повече - културното наслагване е с много по-голяма роля, отколкото се предполата - поне според някои изследвания. Друг е въпроса че в тая публикация са предложени твърде тенденциозно - но извода е интересен. Не и за хора, които имат проблеми с културните наслагвания и нямат възможността да си позволят свободно да погледнат на казуса. https://www.vesti.bg/lyubopitno/sveji/ucheni-heteroseksualni-hora-ne-syshtestvuvat-6080290

дааааа! Ето това е СЪЗНАНИЕ - така си личи - с тия думички. Точно по темата, даже и философски. Съзнанието - като резултат-търсене - отговора от две думички, в цвят, да се четат внимателно, задълбочено... Изключителен смисъл и ниво, усет и вникване, толкова мъдри думи, такъв синтез... евала! Респект и поклон на такава компетентност и ниво на осмисляне.

според кого... и защо е нужно да се пише това е множествено число, като това е несъответствено. Или ще са твоите очи, или ще са груповите очи... Ролята ти на обществен защитник ти играе номерата да се цаниш за групов говорител и да се вживяваш в това. А зад целия маскарад си самата ти, защо ти е нужно да се криеш зад тия представления, след като не можеш да застанеш и да кажеш нещо в първо лице единствено число... директно на Румен, пряко. Не ти се струва достатъчно значимо ли... Без скритости - публично и открито, без тайни и защити... Ти си индивид, нали си осъзнато човешко същество, което... имало избори, можело да е 'всичко'... Ама не може. Не става, освен на игра, на приказки, да се инициира изживяваща илюзия. Осъзнатото човешко същество проявява поведение като на такова. Не на приказки, а на дела. Значимост - като на човешки индивид, а не на говорител в група. Отгоре на всичкото - групата не е издала сигналите за търсене на свой лидер, но пък - театър е, в сценариите всичко може да се издокара, нали е "наужким".

рамус не е психолог, а е практик. Вече е написано на други места и съм декларирал еднозначно. Не обича никакъв тон, освен музикалния. Не ги и "издава", освен музикални. Тоновете по форумите си ги създават четящите и после ги проектират в думички на рамус, някой си. А позицията на Родителя... му я натрапват театрално само децата, които нямат какво друго да привидят. Щото в детския им свят всичко е още на деца и родители... И защото АКО пораснат РОДИТЕЛ няма как да има - нито роля, нито функции. Няма и защо да го има. Ролята на родителите и децата е взаимнообоснована. Ако няма деца, отпада и "родителя". И остава "възрастния" - третото - отвъд двете взаимни други обусловености. Възрастния няма своя дуална обусловеност - той е състояние на вече пораснало дете, отпаднало нуждата му от "родител". Това става въпрос и за отвътре, в психичния му свят. И за отвън - защото вътрешното решава и неговия начин на живот и социални отношения... Отгоре на всичко - го казва точно "РОДИТЕЛЯ", поел ролята на защитник и на благия родител, който той самия никога не е имал. Каква е нужната друга роля - на врага и "лошия родител", дето само назидава, дето раздава емоционалните шамари, дето си е просто родителя-гадняр - не ти ли се струва нещо познато - като за сред твоя личен живот... Дали няма аналогия. Защо въобще учите толкова много психология и дори работите като такива, толкова четете и запомняте - а като стане въпрос за вас самите... и дотам... Много висок процент от "психолозите" и терапевтите са именно типичните 'ранени птици', които компенсират невъзможността си да асимилират травмите и раните си, като се посветят на спасителната идея - да го направят за някой друг. Как да го направят, като те самите никога не са го направили... Как да израснеш вътрешно сред такъв... терапевт? Как да израсне дете сред такъв.... родител? Света не е САМО място на което вечните деца да превръщат в своя територия за израстване. Нито това е вселената, нито тя се върти около тях, а те да са в центъра й. За какво въобще се говори за 'гордости' и егоизъм, като ПСИХИЧНИТЕ ДЕЦА превръщат всичко в живота си в терен на който да проведат опитите си да пораснат, и съпротивите на същото от тяхна страна. Превръщат всичко и всички - за същата цел. Всичко - от думи, до мерки и нрави, до всички други... Ако може целият свят да се завърти около драмата, която отгоре на всичко твърде много избират житейските си драми и съдби само за оправдание и намиране за обяснение ЗАЩО НЕЩО НЕ СА НАПРАВИЛИ, ЗАЩО НЕ СА ПОРАСНАЛИ - трябва да има причина, да има основания, да има подходящо обяснение... Всички и всеки е "причината' - майката такава, бащата - един къв си, дядото, бабата, смърти, болести... Не че такива неща няма и че не са фактори - но в края на краищата това е проверката на ЖИВОТА и не е за оправдание на несвършеното и неизраснатото... Ако може и рамус - и той да се привиди. И това че въпросния е толкова нахален че да не взима предвид личните им трагедии и драми, личните психични и емоционални нужди и пробойни - значи рамус... е "какъв ли не", с какви ли не епитети, като че рамус е длъжен да угоди на някого, да го милва, да го поощрява... Отгоре на всичкото - "отровния" рамус, се радва на всеобща "отрова", вероятно от добри, благи и мъдри личности, преливащи от алтруизъм... Та вие никога не сте обичали - как се очаква, някой да 'ви научи ли'... или винаги проблемите и причините за всичко " са някъде там". Но пък с претенциите че трябва да бъдете "обичани"... Та как, по какво ще го "познаете", като няма начин? Остават само проекциите и само игрите и сънуването им. Вие, "децата", очаквате от целия свят да ви бъде нещо като изгубената утроба, да се намерят сред него липсващите бащи или майки, или поне ония нужни образи, които да заиграят липсващите емоционални роли... Разигравате хора, събития, дела, факти. Разигравате всичко до което се докосвате - защото "отвътре, онова" няма мир... и дори и така пак няма, но бушува и "иска своето". Не от рамус или филанкишиев, го искайте "своето". То е във вас и никой не е длъжен... а така смята само детето пред родителя си. После така израства и на свой ред и то става същия "... родител" на децата си... И вечно така си остават - вечни родители, на вечни деца. Отгоре на всичко ПОЗНАНИЕТО за вас нищо не означава. Нямате каквото и да е уважение към нищичко отвъд личния дефицит. В тоя форум нито рамус, нито карес, нито филанкишиев имат значение. Историк или Александров никой не занимават със себе си, нищо не натрапват, нищо не агресират по какъвто и да било начин. Ето това е човекът, който има идея и отговорност, има своя лична или социална мисия и тя го изпълва. Ама същите имали мнения - имат, но за разлика от толкова други никове, няма да ги забележите в традиционните и ритуални надпирания, доказвания и взаимни заигравки... Няма да ги забележите да иронизират, да редят емотикони, да натрапват затвърждават и повтарят до втръсване едно и също... защото имали потребност от утвърждения на поизбледнели лични убеждения... Не се забелязва АЛЕКСАНДРОВ като си води темата, да напише какво му е, че имал такива или такива проблеми, че някой му бил длъжен или крайно нужен, че трябвало същия да направи или да каже нещо по задължително неговия подходящ начин. Ако не става, тоя "някой" веднага да става един или друг и да се описва по какъвто и да е начин... Форума има своя цел, заложена от неговия съставител и основател - ти си се подписала под това. Защо всеки му е нужно да се съобразява с едно или друго настроение, с лично състояние, с това че някой си натрупал през деня сума от негативизми и "нерви"... И всичко се преобръща в лично отношение, без оглед дали, кое как... Точно ти - дето твърдиш че си нещо като роден талант по отношение на емпатията, нямаш никаква идея да "усетиш" нищо отвъд собственото си ниво. И дори нямаш грам допускане че може и да имаш таланта... но отвътре резултата ти се криви, щото преминава през "ония криви призми" с които си израснала... Твърде много хора тук прехвърлят житейските си съществувания насред форума. Това може да се направи навсякъде другаде, по всички други начини. Защо обаче форумът е нещо като ваша домашна територия? като че сте на безкрайна маса в бар или кръчма. Като че сте някъде пред огледалото на вечните си лични театри. Това не е социална клюкарница, нито кабинет на терапевт, нито място за вицове или партийно събрание сред идеологически съратници, за да са сред всяка тема. Това са нещата през моя поглед. Засегнати винаги е имало, има ги и винаги ще ги има. Засягането или емоционалните реакции са лична работа - за зоните на личната територия и лаборатория за отработване. Не обсебвайте всяко място - виртуално или не - с изискванията и личните си реакции и отношения. Никой не е длъжен, нито го интересува кое за кого било "отровно". Нито "еликсира на живота му". Тема след тема се намират в резониране няколко човека, който с груповата си динамика решават че рамус е такъв или онакъв... И тази тема - по същия начин, както вече много други... Темата не е за рамус, нито е за карес. Как въобще се пускат материали от популярната преса, при положение че пускащия ги дори не е способен да схване смисъла на текста, който пуска. И дори не го интересува нищо, освен да си напише личните си схващания и да покаже че в неговите очи това бил смисъла на текста. Как - като той самия е физик, а говори за физиологията и мозъка сякаш е надничал там и е видял с очите си кое в коя гънка било запомнено. Защо въобще се стига некомпетентен човек да обяснява и разяснява казус по тема и научни аспекти, за които той дори основни положения няма. И дори да ги няма - толкова ли е трудно да пусне текста, да намери подходящ човек - да му разясни, да му обясни какво е написано... Неееее - това са хора дето всичко знаят, щото... имат "ТЕОРИЯ". И няма как - тя задължително трябва "всичко да обясни". Това е човек, който досега във форума не съм прочел да е задал въпрос за самообразоване - не, той има всички обяснения. Категорични и окончателни обяснения... които обясняват "всичкото". Една форма на лична религия и написана "библия" в същата...

Ти въобще прочете ли думичките, когато се регистрира в тоя форум. Или просто ти е нужно социалничене и сродни души? Намери ли си подходящ субект за 'защитник'... Чудесна роля, между другото, придава някои много нужни изживявания на 'защитника'... Дали някой ще изпитва болка не е отговорността на истина, някаква. Много хора живеят в болка цял живот и си измислят свой си свят в който болката да е по-малко или да получат дозата си на илюзорно щастие или спокойствие. Не е сериозно да се повдига въпроса дали на "хората им било приятно" и дали "изпитвали дисонанси". Нито това е работа на рамус, нито е моя отговорност. Това е ЛИЧЕН ВЪПРОС, както е и личен въпрос ограмотяването, за да се стигне до това, да се пише сериозно. Не е работа на рамус да пише с цел "някой си да му било приятно". Това не е детска градина, нито е социално заведение за травмирани. И не е справедливо непрекъснато да се изнася напред именно дефицита на някого, с цел той да се фиксира в неговата компенсация. В ред теми и раздели, лично реагиращите пишат чудесни неща - смислени, адекватни, сериозни... Особено когато са компетентни, могат да изпишат и най-ценното - собствения си опит и особено практическия синтез в него. Това да се говорят общи приказки и да се играе на лична емоционална реактивност и да се постави на първо място - не е за сериозни хора. Не е виновен светът че някой е преживял нещо и че неговата лична отговорност винаги е включвала той да се възстанови и "стане, след като е паднал". Да - такива тежки рани остават за цял живот, но живота на всички не е възможно да се върти около това. за никого друг сред вселената личната им психична драма няма значение и дори същата не съществува - тя е плод само на техните собствени отражения. Ето това също е отговорност - защото драмата започва в самия човек и в самия човек е ключа за решаването й. Не е идеята целия свят да се превръща във място, където да се отиграват фиксациите. Просто някои хора толкова сте въвлечени в сънуването си, че за вас цялата вселена сякаш съществува с тази цел и задължително трябва да се върти около същото.

МИ не - не можеш да си всякакъв, не можеш да си всичко. Няма как. Съвсем просто е - няма как. Няма и защо... Чудесни са тия клишета дето се рециклират заради вдъхновителния им уклон, като нова патетична форма на митове и религия. Вероятно за депресирани или психичнотравмирани - е нужно. Но не и във форум за наука. Съвсем ясно е изписано в думите на всеки, кой какво носи в душата си. Не съм сляп и го виждам чудесно - и в Дора, и в Инсайтинг, Аби, Инкоректус, Роман, Фружин, Душко... и в маса други пишещи, включително и при теб, когато преди години видях написаното ти на другото място. Ако се толерира едно празно изхвърляне, като се забелязват неадекватности, се създава възможност една вътрешна илюзорност да се затвърждава. Тя не води до никакви ползи - още повече в по--широк и дългосрочен план. Затова съм избрал "твърда" линия на поведение и "допир" (просто избор, в тон с някои мои собствени особености, а не че това е 'правилния избор'. Просто не мога да лицемеря, дори и това да е лъжа в името на красотата щастието или доброто... на някого ). В социален и инстинктивен смисъл това са взаимодействия. И именно - в инстинктивен план, чрез социалните инстинкти, едно човешко същество се влияе от средата около него.... Поради някои съображения и предприета линия на терапии, е предпочетени похват и прийоми - да се заменят едни лични вътрешни фикции и илюзии, с други такива, но с друг знак, с "другия полюс". Да се заменя единия клин, с друг такъв. Една народна религия и митологии, с други такива... Това се прави както в личен план, така и в общосоциален - по отношение на масовите митологии, религии и идеологии. За целостта на дървото няма никакво значение дали клина е позитивен или негативен, винаги (поне) един КЛИН ОСТАВА и РАЗДЕЛЯ ЦЕЛОСТТА! Няма как да се очаква форумът да се превърне в терапевтични кабинети, нищо че толкова хора си го ползват за клюкарница и народен моабет. Все пак някои хора, които сме се записали тук, сме прочели форумното антре, от неговия основател и администратор. В този смисъл всички при регистрацията си, сме се съгласили... какво се вижда, обаче - дори някои от администраторите на сайта с лекота обръщат участието си в народен моабет, дребни заяждания и типичните народни надприказвания, налагане или надпиране. И с участието си на такова ниво толерират същото ниво и в други пишещи... А то това ниво е масовото. Няма как с такава нагласа да се изгради остров на научно познание, при положение че това не интересува масата от участващи, с няколко изключения, като Александров, Историк и самия Администратор ... Участието им е "тихо", конструктивно, всеки е поел инициатива в нещо... и я поддържа, със сериозността на онова, което е самия той. Форумът е с идея да се предаде на младите четящи, парченца от научно познание. Затова има теми и раздели - който в каквото се усеща силен, усеща подготвен... с нещо да допринесе. Разбира се че няма човек, който да е компетентен във всички аспекти на познанието. затова всеки сериозно да предложи своя принос... Народните схващания и злободневни "движения", може да се прочетат навсякъде другаде. Личните дразги и първосигнални реактивности и динамика - също. Но систематизирани парченца от познание - не са много местата на които това е факт, нищо че претенциите и декларациите - са навсякъде. Като основното в това е именно ОТГОВОРНОСТТА НА ПИШЕЩИТЕ...

няма нищо по-лесно човек да "се отрича от егоизма си". Толкова хора имитират такова 'отричане'. Но по същество - отричането е чисто егоистичен процес, признак на незрялост, на дуални основи. Отрицанието е част от първосигналните механизми за защита и в него няма никакъв разум. Глупостите за ползването на думичката АЗ, са популярни в народните мъдрости и някой е с идеята че в тях се крият някакви вселенски принципи... А най-голямата глупост от всички е - отрицанието на смисъла на думичката АЗ... като някой се опита да се "отрече от нея". Този текст всеки го чете с идеята за идентичност , в която основното конструктивно ядро е именно понятието АЗ. Нито щеше да е налице писане, четене, нито интернет, нито каквото и да било. по същия начин е и "да се отречеш от света"... - от кой точно свят, защо е нужно да се отрече някой - от света? Отричането е първосигнална форма на реакция, определена от символна вътрешна среда на отражение, основана на дуалност. Опита да се бяга, избира, предпочита единия полюс, се аналогизира с 'отрицание' (на другия). Твърде много хора и в мисленето употребяват същия похват, а освен за елементарни основи, за първи стъпки, той не изразява никакво разбиране... В този смисъл горните думи завършват с изречението - ПРАКТИКУВАЙКИ ОТРИЧАНЕ... са напълно лишени от практическо основание и продължават еднопосочния нескопосан опит да се имитира някакво ниво на житейско разбиране, отвъд простонародните схващания... Как точно да се получи, като липсват елементарни основи и всичко изписано е обикновен объркан микс от прочетени дочути и съвсем необмислени хвърчащи книжни парчета от инфо... И най-вече - липсва формообртазуващата функция на опита и нуждата от систематичен и рационален подход в същия... Духовната митология е част от народната такава. Сред народа, по отношение на мъдростта и духовността си има цяла плеяда от митове, които се препредават по социалния стадартен "телефон". Работата не е в митологията или нивото на социума, а в това че който приема готовите митове, не разполага с практика и осмисляне, за да ги надскочи. И си остава с тях. А те... Изглежда че от "научен", темите във форума станаха израз на 'народо-популярна митология'... (тук-там с духовен привкус).

то това е израз на доктрината "ядрено възпиране" - чрез взаимен паритет. Битката на КИМ е да стигне до това... Други държави вече стигнаха. И да се има предвид - че отдавна светът не е двуполюсен - САЩ-РУСИЯ, а са налице и други държави в много сложен и динамичен политически възел. Възможния ядрен конфликт от съвременен тип, вече ще е глобален и би засегнал цялата планета. Никой не знае кои ракети накъде са насочени, нали? Политиката вече също е глобална игра... глобални са пътуванията, туризма, финансите, пазарите, производството и промишлеността... Глобализират се все повече структури, предприятия... и "държавите"...

Доколкото аз самия съм осведомен, избора на задвижване се определя от целите и поведението на ракетата. Ако става въпрос за над 3 и нагоре "маха", се използва въплъщението на идеята за правопоточен реактивен двигател. При него проблемът е че за да се задейства според принципа си, е нужна предварително ракетата или самолета, да се докара до висока скорост, и среда от въздух. Така че това не може да се ползва за балистични и космически ракети. Съществуват прототипи на самолети с това, а се твърди че вече е реализирано при военните и има достатъно данни по въпроса. Още повече че се опитва тази технология да се докара и и до цивилно приложение, чрез високоскоростни пътнически самолети за полети на междуконтинентални разстояния. Доколкото съм прочел - ползват се двата типа реактивни двигатели - стандартния (да се докара до нужната скорост) и след това се превключва в правопоточен "режим" за допълнително ускоряване. Подхвърля се в пресата информация за фантастични скорости... от рода на над 9 маха ( че и по-високи)... Има огромни технически проблеми, свързани с такива скорости... Още повече ако на борда се возят хора... За високи скорости са и вече споменатите реактивни двигатели, в които не въздуха се изхвърля навън, а от ракетен космически тип - с химично изгаряне на компоненти, които ракетата си ги носи в себе си. Тяхна разновидност са ядрените двигатели... като последните съществуват като идея още от преди над 50 години... Но проблемите са сложни. Ядреното делене се използва за генериране на топлинна енергия - дали впоследствие тя ще се ползва за изгаряне на въздушна среда (чрез турбини) или ще изгаря гориво ( за космически пътувания) вече е въпрос на избор спрямо условия и особености на средата и целите на полета.

Видях по телевизията как един уважаващ себе си мармот, който винаги е нужно да се намира около шоколад. Самата дума "мармот" произхожда от "мара" (се) мота",-което заедно означава "объркана жена". Но смисъла е - че въпросната е объркана, но само докато около нея го няма шоколада. Щом го дават по телевизята няма начин да не е вярно.

Поразително е в поста преди тоя, няма нито едно изречение, което да съдържа вярно извеждане. Нито едно изречение!!! Както и вътре в изреченията... Няма твърдение, което да е издържано и всичко е написано отново чрез волни интерпретационни стъкмистики на недочетена и само запомнена рабъркана каша , да не говорим за каквото и да е разбиране. А някои изречения направо са с ролята на виц... като това: Тотална щета! Написано е по подобие на третокласник, който говори за любов, атомна физика, банково дело и семиотика Имаше такива смешни предавания навремето - с деца. Има и няколко смешни клипчета оттогава, във В-бокса на които се смях до сълзи - като например "като порасна ще стана дилър - щото тати е такъв"... За какво е този напън да се пише всичко това, при положение че то няма никаква връзка с Пишещите го. Ми да направим тема за устройството и компютърните системи на Б-21 и в нея да пишат "психолозите" и философите на форума... Няма лошо - циркът и без това върви, една или друга сценка повече или по-малко в него - е без всякакво значение за представлението...

така остава. Това остава - да се чудиш, фантазно да си играеш - да изреждаш кое, според коя книга и автор, кои състояния имало... Ако не ги прочетеш - все едно че не са същесъвували. И дори и да ги прочетеш - те за теб са само книжни фантазни и концептуални образи в които си намираш да ги изживяваш че са нещо си. Като заместител на онова - другото нещо, дето и да го заместваш ще продължава да липсва. И така е щото търсиш инстинктивно бързия начин, съвсем по детски, съвсем първично и по инерция. А бързия начин дава краткосрочен блясък и илюзия за резултат някакъв. Йога не е написана за философи и размислители, а е описание на практически път. Будизмът не е написан за празнословци и концептуалисти, а е съставен като насоки за практика. Така става, когато библиотекари си говорят за америка, без никога в живота си да са пътували. За водата - без никога в живота си да са виждали и докосвали вода... Ама са с идеята че "знаят всичко" - и за Америка, и за Водата... Ей така се живее в измисления живот сред книжни образи. И същото за толкова човешки мравки - се нарича "живот". На татенцето можеш да обясниш меко и театрално, че Медитацията и Кундалини не започва, нито Буда я е открил. Че Гаутама е третото превъплъщение на БУДА и преди Гаутама е имало двама други - през период от приблизително 2500 години. Още преди първия... БУДА е съществувало познанието във вид не на знание - а на практика за осъществяване. И това че от ГАУТАМА е постигнал "БУДА" е въпрос на практическа отдадена работа, а не на празни книжовни размишления зад монитори и на академични скамейки. Практическа работа, - изпълнена с лишения, проблеми за решаване, неуспехи, пропадане, интуитивни или творчески похвати, огромни и сложни капани по пътя на всичко това... РАМУС не вярва и не се занимава с просветлението. Нито с будистки концептуални четива. Рамус не се занимава и с ОШО - майната му на ОШО. Майната му и на БУДА, на Йога и на Будизма. Майната му и на рамус. Майната им на книжните знания, на традициите, на библиотекарите и нуждата от вяра и убеждения, идеологически, и каквито и да са други патерици - за един или друг. Нищо от всичко това не е важно за рамус и не определя живота му, нито има идоли, вяра или убеждения... Бардо не ме интересува. Дали има или няма БАРДО, дали и според кого било написано, дали някой си го съчинил - ми е все едно и ми е напълно без значение - всички ние ще го преминем сами... Всички ще го проверим... като му дойде момента. Спокойно, никой няма да го пропусне... Нито ме интересува кой какво си мислил, за какво се чудил, кое го вълнувало, като че това е филм на който основния му замисъл е някой да се развълнувал, да му било интересно... Това празно социалничене издава липсата му в социалния реал и опита да се заместят личностни дефицити с тия виртуални напъни. Но и да не е така - не ме интересува и е без всякакво значение. ============= Та - темата е СЪЗНАНИЕТО, като резултат от интеграционни (комплексни и синергетични) процеси. Стига брътвежи и фантазии - поне едно нещо сериозно няма ли някой да "роди"... Не че нещо... но досега това е "мисия невъзможна"... Поне на празно философстване се наупражнявахте. Нещо повече?... Някой? Автора на темата нещо се позагуби в лайковете. Той - ако не е "теорията" друго не му е възможно да спомене и да изведе - всичко почва и свършва в нея. Пък и... така си е - нали е "теория на всичкото". Ама за мозъка кухите теории от теоретични физици - не стават. Нищо че това, дето "правят с физиката' е плод на същите техни мозъци. Ама нямат представа как, кое, какво - освен стъкмистики. Ама били прочели книжки, едни, други. Четат и цитират статии - ама не ги разбират, щото това не е физика. Друг е въпроса доколко и физиката я разбират... но това не е в моята компетенция, а и не ме интересува особено.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Медитация Та - за тия дето много са чели, ама недочели. И за протокола - думичката медитация е с гръцки произход. На изток такава думичка нямат. А ДХЯНА е само приблизително, като аналогия, щото в западната култура въобще няма аналогия на онова, което на изток е "практика от над 5000 години "(цитат). На запад нямат много думички, които на изток ги имат защото имат практически опит. Като няма опит, няма и аналогия в смислите, няма как да се изразят с думички. Медитацията нито е размисляне, нито е философстване. Една успешна практика може да мине и без тия. Налице са имена на изключителни практици, които са без образование, дори които не са се научили да четат и пишат. Но то това не става за дъвкане на празни дъвки и театри от празнодумни сценарии В горния текст, дори в уики на български език, става въпрос за описание на практика по управление на състоянията на съзнание. Не на думи, не на прочити и позовавания. В същите текстове няма да се срещне нищо за думичката 'философия' (която също е с гръцки произход) - която на изток въобще не съществува точен еквивалент. А думичката ПАНДИТ също е с приблизително значение УЧЕН, защото ПАНДИТ на изток... не е просто учен, нито е философ. Такива празнодумци и идейни размислители просто никой не ги бръсне за каквото и да е, щото раждат единствено и само идейни балони, а авторите им са лишени от каквато и да е форма на холизъм - главите им един живот, а социалния и личния - съвсем друг живот... И въпросната КАРЕС не е като да не е чела и да няма идея за какво става въпрос. Въпреки че както вече става ясно - цялата работа е просто да се позовава и чете, но няма как да се разбира. Затова слуховата памет е нещо чудесно, но не дава нищо относно "разбирането" - нито в музиката, нито в живота. Разбирането не става с таланти - за него е нужно да се работи цял живот. Именно това е тази тема - защото разбирането е израз на комплексните процеси, и е производно на РАЗВИТО ОСЪЗНАВАНЕ... Така се нарича и темата - основната думичка в нея е ИНТЕГРАЦИЯ и "резултатите от това"... А разбирането... - вече не е за умници и умнички по форуми с празнодумци и празно(без)мислени. Празни, защото никой не носи каквато и да е отговорност за думичките и от тия думички съвсем нищо не зависи... Нищо, и Никой - обикновени детски игри - минаващи и заминаващи заради нуждата на децата от игри пред огледалото един спрямо друг. Не се захващайте с теми, в които нямате дори основни положения в разбирането, защото нямате каквато и да е практика. Празните балони от съчинения и натъкмистики са само за клоуни на манежи, а не за сериозните аспекти на битието. И академичните лекцийки, курсове, книжки - стават за разтягане само по теми и форуми и дуене кой колко е прочел, запомнил и комбинирал - стига някой да се впечатлява от тия банални спектакли. Не е като да не се видя КАРЕС какво й беше участието в темата БУДИЗЪМ в другия форум - много думи, много позовавания, но без всякакво разбиране. И няма как да го има то, при положение че то е продукт на практически занимания - многогодишни, последователни, търпеливи... И дори и така, с тия "условия" не е задължително да се "появи"... Щото и други неща са 'нужни' - отвътре... Всеки един от нас ще се изправи пред смъртта си - това е най-сигурното явление пред всеки от нас, и е неизбежно още от както се е родил. Никой не знае кога ще го споходи, а всеки се мъчи да бяга от това. Навсякъде е пълно с хора... които само имитират живеене. Същите не са в състояние да си отговорят на няколко съвсем прости въпроса относно това, което са, относно което живеят... Съвсем простички въпроси пред които ще се изправят задължително точно в момента на умирането си. И това се отнася до всички - без изключение. Твърде много хора живеят сякаш във вечността, само и само да избягат от това че неминуемо ще ги настигне смъртта. А тънкия и сложен момент е - именно в миговете на умирането. Именно в тия мигове - празните приказки и житейски фантазийки и сънища... се пропукват. И въпроса е - КОЙ ОСТАВА, като те изчезнат? Щото заедно с тях... си отива и сънуващия ги. Дерзайте си по игричките и дребните заяждания, правенето на кефчета и моабет за разтуха. И тонове учебници и книги, не правят някой РАЗБИРАЩ. Това е казус, по който само разбиращите имат какво да изразят. защото за разбирането могат да говорят адекватно само РАЗБИРАЩИТЕ (го) - принцип на съответствието. Неразбиращите словоблудстват и празнодумстват репликациите си. Ако не прочетат нещо, ако някой не го е написал, обяснил, интерпретирал, все едно че не съществува за тях - нямат дори елементарни умения за лично независимо извеждане, осмисляне... Дори идеята за това им е абсурдна. Това могат, така го и правят. Толкова им е възможно, и дотам.

Политиката сега - определя интерпретацията на което и да е 'минало'. Политиката сега - определя и пропагандата и нагласянето - кое да е от "тия, дето си изброил". Много са ти точни анализите и обобщенията за тънката подмяна на "националния празник". По принцип в цялата "българска идентичност" и "българска идеология' е изключително фино втъкана руската идеология... Това е тежко наследство, което макар и бавно, е на път да се промени. И все повече ще се случва, с курса към Европейската идеология и ценности, който е днешната стратегическа посока на съвременната държавна политика на България. Съвсем неслучайно 'опорните точки' на руската идеология, са и скелета на руската идентичност. И в тия опорни точки, принципа - "европейските ценности са антируски". Именно тия основни процеси по разделянето с историческите наследени инерции, е израза на това, което се случва включително и в темата тук, а и по целия форум едни и същи политически наддумки, чрез говорители и изразители на идеологични сугестии.

мъка, мъкааааа... За ПОЗНАНИЕТО няма нищо по-тъжно от нахакания невежа, прогандиращ единствено и само нежество. Най-тъжното явление в академичното образование е изпълнените с книжно знание глави, които си остават празни за всичко останало. И не е проблема в образованието, нито в книжовността или знанието - проблема винаги е в празния човек, жадуващ за "пълен" живот. А няма как... няма... мишън импасибъл. ========== Съзнанието е проява/резултат на комплексна функционалност, възникваща от съвсем ново ниво в организация и взаимодействие между мозъчните центрове и дялове, но с ръководно управление от съвсем нов порядък и качество. Тук четящите дори не са в състояние да възприемат идеята за комплексност - паралелност, едновременност, и възникващата от това синергетична динамика... Още от зората на изследванията на мозъка най-голям проблем е именно комплексната работа на мозъчните мрежи от където идва и непреодолимата сложност за изследване. Горния текст е на светлинни години назад и е просто изблик на някого, намерил нещо в интернет на което той самия да си докаже и презатвърди личните си нужди. Отгоре на всичко - неспособен дори да схване какво е написано, без никаква връзка с неговия собствен прочит, изразен през неговия коментар. Не сте в състояние дори да прочетете основния материал в антрето на темата. Няма как невежи хора да коментират смислено нещо, което е далеч отвъд техните възможности да го осмислят. И вместо да попитат, да зададат въпроси, да разширят полето си на разбиране (поне да опитат) те вещо раздават мнения и коментари, настоявания, обяснения... които няма какви други да са - а производни на невежи. Библиотекарят чел за водата и плуването, ама в книжките за водата и плуването... И е с идеята че понеже е наизустил чуждите думички и идеи, и се изживява че са и негова житейска опитност, той знае за водата и плуването... Докато не попадне в нея... Хора, които дори нямат никаква идея за съдържанието на думичката МЕДИТАЦИЯ от нейния извор, се надпират над глупавите си представи за същото, с баналната и типична нахаканост на всеки невежа, търсещ изживяването на образа си за велик. Единствения начин един малък човек да се изживява на голям, е като имитира големия... По същия инстинктивен начин всеки тийнейджър имитира "възрастен" дори се вживява в образа и по същия начин си присвоява изживяването чрез отражение. А е наивна игра. Как да обясниш на тийнейджъра че да си възрастен не означава онова, което е нуждата в тийнерджърските очи. И че с имитация не се придобива нищо от житейския опит на "възрастния". Думичката МЕДИТАЦИЯ е ярък пример за отвлечеността на книжките социални представи, защото нейния пълнеж всъщност представлява описание на ЛИЧЕН ПРАКТИЧЕСКИ ОПИТ. Свеждането на пълнежа на тая думичка като "размислително упражнение сред някаква форма на съсредоточеност" е най-наивната представа, създадена именно от книжовници, за книжовни потребители. И дъвкана, защото е изключително удобна и подходяща именно за нивото на тяхната посредственост... Източната философия е родена от практическите занимания. В будизма и индуизма, даоизма, когато са били налице апологетите на онова, което сега се нарича "философия", всички те са били експерти в практическата медитация. Това означава ПАНДИТ - не учен, не философ - а синтезиращ практика и познание и личен опит. Думичката "ФИЛОСОФИЯ" няма никаква връзка с ИЗТОКА. Там думичките и понятията за сериозни постижения през опитност, са съвсем други. Затова думите им хилядолетия, та досега, са следи на практици. И са за практикуващи, а не за невежи празнодумци. Говорили са думи, не защото са ги чели, а са имали личен практически опит при това - много напред по пътя в тази практика. А смешния западен книжен съвременен "философ" просто си чете и си ползва нещо, за което няма дори елементарна представа, удобно поглъщащ написани думички и понеже не разбира нищо от същността - сърба готовите шаблонни обяснения за това кое и какво било... нещо си. Готови описания - на описатели... Ей така - един безопасен книжен живот - "библиотекарски", или зад мониторите като виртуални прозорци към виртуалното знание. И накрая - мъката от това че невежия пак си остава невеж. Знанието е само основа. Само нужната основа, една помощ по пътя на личната практика. И не е проблема в знанието, а в празните хора, за които то остава безопасния и лесен начин да се изживеят на пълни - като запомнят какво са изразили и написали "ПЪЛНИТЕ". Защо да се мъчи един "библиотекар" и книжовник - важното е че чете и запомня. Ония, дето опознават чрез себе си, живота и опита си - те да си драпат там. А той има своите книги... и така се живее в свят от книги и лични реплики от написани знания. А знанията са отразен опит, човешки опит. На хора пробващи, падащи и ставащи, търсещи, осмислящи, пробиващи и проправящи път... А книжовника си чака наготово тяхната есенция - един книжовен репликант, живеещ и сънуващ реплики и самия той - реплика, защото идентичността му е основана на репликите на които е конструирана. Това не е присъда. Твърде много хора живеят с книжно знание, от страх, а и от незрелост да са практици - да откриват, да мокрят и потъват, да се давят и да изплуват. Защото да си евристик и практик - е въпрос и на много кураж. И на много още други неща - твърде далечни и непостижими за малките хора. Това е реалност, може би твърде неудобна за множеството, защото именно то напира с всички сили да счупи личните си окови. А няма как. А толкова силно копнее и се бори...

Те това е и поредното изтрещяване. Книжните философи и те научиха за 'медитация', някаква си... Мъкаааа! Толкова си можете, и това е причината да скъсам всички комуникативни мостове. Еднотипни стимули и напълно еднакви реакции ... просто си направих лека поредна проба - като актуализация... В заради същото - едно комуникационно "сбогом" - от мен! Живота е твърде кратък, за да ме занимава някой с личните си фиксации. Просто за твърде много хора форумът има терапевтична цел. Жалко че същия въпрос няма нищо общо с игрите на интелигентност, която тук играят намерилите си подходящ пристан "нуждаещи се".

демонстрацията е точно на аперцепция. Тя НЕ е отношение, но формиращото се задължително и естествено ОТНОШЕНИЕ влияе на хода и резултатите от перцепцията. Това определя мотива, "прочита" и подбора на изредените думички, по-горе. Има значителна разлика в пълнежа на понятието между философското му значение, което е въведено 18 век, и психологическото му значение. Съществена разлика. Вие си обръщате стандартна статия за неврофизиология и психология, в общи приказки, които отгоре на всичко и фолософия не са. По същата аналогия, може да се сложи същата статия и в разделите "политика, история, география, космология..." И после като се натворят подобни... "думички" и се настоява някой да се занимавал с тях. Защо някой трябва да се занимава с думите на някого, който не може да носи отговорността да е сериозен, да е погледнал и осмислил нещо задълбочено, и едва тогава да опита да го изпише. И е крайно време да се разбере, че думите на някого са негово производно. Както и делата му. Зад всички думи стои един и същ техен автор. Той през цялото време именно това изписва - СЕБЕ СИ... Всички само това правим - пишем себе си, дори и когато силно се стараем да се дистанцираме с всякакви средства. Дори когато се повтарят чужди думи, копирани и заимствани готови шаблони на мислене и интерпретации - това пак показва нивата и особеностите на "тоя, дето се пише с думичките". Зад всяка дума стои ОНЗИ, за когото думичките (и делата) са неговия израз и проявление... и именно същите - думи и дела - формират неговия отпечатък сред вселената. А опита да се "хващат думите, без автора им" е именно опита да се избяга от отговорността... В медицината - по кръвната (или други) проба се прави оценка за състоянието на организма, а никой не се занимава със самата кръв, сама по себе си. Думичките - са точно "психичната проба" на всеки, който си служи с тях. На някого много се иска да пише само думички... но освен празни думички, тук, отляво е налице и обозначението на техния автор. Няма значение че е аватар или тук били в сила анонимности. Каквато и да е анонимност няма как да прескочи естеството на думичките като производно на тоя, дето ги изрича. Анонимността в случая се простира само до социални мерки за идентификация, но няма как да се заобиколят психичните такива. ======= има цяла плеяда от пишещи, за които писането сред форума не е отговорност, а е форма на разтуха и търсене на лични утвърждения и изяви. Разбира се, че от въпросните няма как да се очаква проявата на уважение. Да не говорим за заявка за някаква форма на сериозност и зрелост. Именно от тия ... "пишещи", обаче - се формира и общият образ на форума, известен с претенцията си "да е форума на учените". Ето това е проблема - точно учените ги няма сред форума, твърде е малко участието на компетентни лица по различните аспекти и посоки на научното знание. И като е налице "познавателен вакуум", и той веднага бива запълнен от проявите на некомпетентните. Последните са вездесъщи навсякъде, по всички възможни форми за социална изява. Интересно - "защо ли е така"...

първо - да кажа, че продължавате да пишете някакви "отговори" на рамус, и не пропускате да се слагате след повечето негови коментари, при положение че ясно написах че НЕ се занимавам с вашите думи, мисли или излияния, както и с вашият ник. Форумът все пак ми показва че някой си инкоректус е написал поредния си коментар под рамусовия, при положение че последния въобще не се занимава с въпросния инкоректус, поради когнитивно несходство от което инкоректус лесно изтрещява... Може би търсите нужните лайкове и групови или лични ползи, някакви - безразлично ми е. пък и е налице някаква форма на "ментален мазохизъм"... което между другото също е симптоматика. Онова, което липсва със сигурност - е израз на поне средна интелигентност - чрез която поне да се усети някой че има проблем... Второ - Не сте променили с нищо глупостите които пишете упорито и вероятно пак ще излезете с оправданието, че "се забавлявате". Некомпетентността отдавна е тъжна само за компентентните. За невежия дори и не разбира че клоунадата е главната му роля. Горното цитирано изречение е един пореден пример за "тотална щета"... Първо че вие лайквате нещо, което дори нямате идея какво е написано, нито го разбирате. Вече форумът е пълен с примерите ви на това, че нямате дори елементарни умения да осмисляте... Просто сте потребител на заучености и комбинациите с тях, и това за вас е напълно достатъчно. Друг е въпрос че и самия му автор, който лайквате, не си го разбира и като дойде 'пристъпа' и се излива поредния "изблик" без оглед, без осмисляне, разхвърляно, с логически "празноти" и подскоци... и в невъзможност да се понятийна смислова нишка в писмено слово... Но пък важна е "Теорията". И... лайкващите я, които са с претенции че "разбират"... Както вече написах - "тотална щета", окончателна! Трудно е понякога дори да се опише какви глупости се пишат - точно съответствени на хора, които си нямат никаква идея за обратна връзка, самоактуализация, които се изживяват на онова, от което просто си имат нужда... От друга страна - учебникарското зубрене и наизустяване на готовите интерпретационни шаблони нямат нищо общо с Живота. Всеки зубрач и цитатник, напира за ореола на "разбиращ", ама няма как. Никакъв шанс. Но пък - упоритите повторения, наслагвания и опити, си продължават на пълен ход. Това е въпроса - за компентентността на коментарите. Всеки невежа е с идеята че разбирал нещо си, по всякакви фантазирани от него въпроси... Къде си наглася или измисля... важното е неговото отвътре да си върви. Никаква отговорност, никаква сериозност или задълбоченост, няма и как да ги има, при положение че невежата "имал мнение" - и това е единственото важно за него.

за мен - не е важно. Колкото до "комунизма" и "хората през него" - и двете са преходни - минават и си заминават...