ramus

Доколкото аз самия съм осведомен, избора на задвижване се определя от целите и поведението на ракетата. Ако става въпрос за над 3 и нагоре "маха", се използва въплъщението на идеята за правопоточен реактивен двигател. При него проблемът е че за да се задейства според принципа си, е нужна предварително ракетата или самолета, да се докара до висока скорост, и среда от въздух. Така че това не може да се ползва за балистични и космически ракети. Съществуват прототипи на самолети с това, а се твърди че вече е реализирано при военните и има достатъно данни по въпроса. Още повече че се опитва тази технология да се докара и и до цивилно приложение, чрез високоскоростни пътнически самолети за полети на междуконтинентални разстояния. Доколкото съм прочел - ползват се двата типа реактивни двигатели - стандартния (да се докара до нужната скорост) и след това се превключва в правопоточен "режим" за допълнително ускоряване. Подхвърля се в пресата информация за фантастични скорости... от рода на над 9 маха ( че и по-високи)... Има огромни технически проблеми, свързани с такива скорости... Още повече ако на борда се возят хора... За високи скорости са и вече споменатите реактивни двигатели, в които не въздуха се изхвърля навън, а от ракетен космически тип - с химично изгаряне на компоненти, които ракетата си ги носи в себе си. Тяхна разновидност са ядрените двигатели... като последните съществуват като идея още от преди над 50 години... Но проблемите са сложни. Ядреното делене се използва за генериране на топлинна енергия - дали впоследствие тя ще се ползва за изгаряне на въздушна среда (чрез турбини) или ще изгаря гориво ( за космически пътувания) вече е въпрос на избор спрямо условия и особености на средата и целите на полета.

Видях по телевизията как един уважаващ себе си мармот, който винаги е нужно да се намира около шоколад. Самата дума "мармот" произхожда от "мара" (се) мота",-което заедно означава "объркана жена". Но смисъла е - че въпросната е объркана, но само докато около нея го няма шоколада. Щом го дават по телевизята няма начин да не е вярно.

Поразително е в поста преди тоя, няма нито едно изречение, което да съдържа вярно извеждане. Нито едно изречение!!! Както и вътре в изреченията... Няма твърдение, което да е издържано и всичко е написано отново чрез волни интерпретационни стъкмистики на недочетена и само запомнена рабъркана каша , да не говорим за каквото и да е разбиране. А някои изречения направо са с ролята на виц... като това: Тотална щета! Написано е по подобие на третокласник, който говори за любов, атомна физика, банково дело и семиотика Имаше такива смешни предавания навремето - с деца. Има и няколко смешни клипчета оттогава, във В-бокса на които се смях до сълзи - като например "като порасна ще стана дилър - щото тати е такъв"... За какво е този напън да се пише всичко това, при положение че то няма никаква връзка с Пишещите го. Ми да направим тема за устройството и компютърните системи на Б-21 и в нея да пишат "психолозите" и философите на форума... Няма лошо - циркът и без това върви, една или друга сценка повече или по-малко в него - е без всякакво значение за представлението...

така остава. Това остава - да се чудиш, фантазно да си играеш - да изреждаш кое, според коя книга и автор, кои състояния имало... Ако не ги прочетеш - все едно че не са същесъвували. И дори и да ги прочетеш - те за теб са само книжни фантазни и концептуални образи в които си намираш да ги изживяваш че са нещо си. Като заместител на онова - другото нещо, дето и да го заместваш ще продължава да липсва. И така е щото търсиш инстинктивно бързия начин, съвсем по детски, съвсем първично и по инерция. А бързия начин дава краткосрочен блясък и илюзия за резултат някакъв. Йога не е написана за философи и размислители, а е описание на практически път. Будизмът не е написан за празнословци и концептуалисти, а е съставен като насоки за практика. Така става, когато библиотекари си говорят за америка, без никога в живота си да са пътували. За водата - без никога в живота си да са виждали и докосвали вода... Ама са с идеята че "знаят всичко" - и за Америка, и за Водата... Ей така се живее в измисления живот сред книжни образи. И същото за толкова човешки мравки - се нарича "живот". На татенцето можеш да обясниш меко и театрално, че Медитацията и Кундалини не започва, нито Буда я е открил. Че Гаутама е третото превъплъщение на БУДА и преди Гаутама е имало двама други - през период от приблизително 2500 години. Още преди първия... БУДА е съществувало познанието във вид не на знание - а на практика за осъществяване. И това че от ГАУТАМА е постигнал "БУДА" е въпрос на практическа отдадена работа, а не на празни книжовни размишления зад монитори и на академични скамейки. Практическа работа, - изпълнена с лишения, проблеми за решаване, неуспехи, пропадане, интуитивни или творчески похвати, огромни и сложни капани по пътя на всичко това... РАМУС не вярва и не се занимава с просветлението. Нито с будистки концептуални четива. Рамус не се занимава и с ОШО - майната му на ОШО. Майната му и на БУДА, на Йога и на Будизма. Майната му и на рамус. Майната им на книжните знания, на традициите, на библиотекарите и нуждата от вяра и убеждения, идеологически, и каквито и да са други патерици - за един или друг. Нищо от всичко това не е важно за рамус и не определя живота му, нито има идоли, вяра или убеждения... Бардо не ме интересува. Дали има или няма БАРДО, дали и според кого било написано, дали някой си го съчинил - ми е все едно и ми е напълно без значение - всички ние ще го преминем сами... Всички ще го проверим... като му дойде момента. Спокойно, никой няма да го пропусне... Нито ме интересува кой какво си мислил, за какво се чудил, кое го вълнувало, като че това е филм на който основния му замисъл е някой да се развълнувал, да му било интересно... Това празно социалничене издава липсата му в социалния реал и опита да се заместят личностни дефицити с тия виртуални напъни. Но и да не е така - не ме интересува и е без всякакво значение. ============= Та - темата е СЪЗНАНИЕТО, като резултат от интеграционни (комплексни и синергетични) процеси. Стига брътвежи и фантазии - поне едно нещо сериозно няма ли някой да "роди"... Не че нещо... но досега това е "мисия невъзможна"... Поне на празно философстване се наупражнявахте. Нещо повече?... Някой? Автора на темата нещо се позагуби в лайковете. Той - ако не е "теорията" друго не му е възможно да спомене и да изведе - всичко почва и свършва в нея. Пък и... така си е - нали е "теория на всичкото". Ама за мозъка кухите теории от теоретични физици - не стават. Нищо че това, дето "правят с физиката' е плод на същите техни мозъци. Ама нямат представа как, кое, какво - освен стъкмистики. Ама били прочели книжки, едни, други. Четат и цитират статии - ама не ги разбират, щото това не е физика. Друг е въпроса доколко и физиката я разбират... но това не е в моята компетенция, а и не ме интересува особено.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Медитация Та - за тия дето много са чели, ама недочели. И за протокола - думичката медитация е с гръцки произход. На изток такава думичка нямат. А ДХЯНА е само приблизително, като аналогия, щото в западната култура въобще няма аналогия на онова, което на изток е "практика от над 5000 години "(цитат). На запад нямат много думички, които на изток ги имат защото имат практически опит. Като няма опит, няма и аналогия в смислите, няма как да се изразят с думички. Медитацията нито е размисляне, нито е философстване. Една успешна практика може да мине и без тия. Налице са имена на изключителни практици, които са без образование, дори които не са се научили да четат и пишат. Но то това не става за дъвкане на празни дъвки и театри от празнодумни сценарии В горния текст, дори в уики на български език, става въпрос за описание на практика по управление на състоянията на съзнание. Не на думи, не на прочити и позовавания. В същите текстове няма да се срещне нищо за думичката 'философия' (която също е с гръцки произход) - която на изток въобще не съществува точен еквивалент. А думичката ПАНДИТ също е с приблизително значение УЧЕН, защото ПАНДИТ на изток... не е просто учен, нито е философ. Такива празнодумци и идейни размислители просто никой не ги бръсне за каквото и да е, щото раждат единствено и само идейни балони, а авторите им са лишени от каквато и да е форма на холизъм - главите им един живот, а социалния и личния - съвсем друг живот... И въпросната КАРЕС не е като да не е чела и да няма идея за какво става въпрос. Въпреки че както вече става ясно - цялата работа е просто да се позовава и чете, но няма как да се разбира. Затова слуховата памет е нещо чудесно, но не дава нищо относно "разбирането" - нито в музиката, нито в живота. Разбирането не става с таланти - за него е нужно да се работи цял живот. Именно това е тази тема - защото разбирането е израз на комплексните процеси, и е производно на РАЗВИТО ОСЪЗНАВАНЕ... Така се нарича и темата - основната думичка в нея е ИНТЕГРАЦИЯ и "резултатите от това"... А разбирането... - вече не е за умници и умнички по форуми с празнодумци и празно(без)мислени. Празни, защото никой не носи каквато и да е отговорност за думичките и от тия думички съвсем нищо не зависи... Нищо, и Никой - обикновени детски игри - минаващи и заминаващи заради нуждата на децата от игри пред огледалото един спрямо друг. Не се захващайте с теми, в които нямате дори основни положения в разбирането, защото нямате каквато и да е практика. Празните балони от съчинения и натъкмистики са само за клоуни на манежи, а не за сериозните аспекти на битието. И академичните лекцийки, курсове, книжки - стават за разтягане само по теми и форуми и дуене кой колко е прочел, запомнил и комбинирал - стига някой да се впечатлява от тия банални спектакли. Не е като да не се видя КАРЕС какво й беше участието в темата БУДИЗЪМ в другия форум - много думи, много позовавания, но без всякакво разбиране. И няма как да го има то, при положение че то е продукт на практически занимания - многогодишни, последователни, търпеливи... И дори и така, с тия "условия" не е задължително да се "появи"... Щото и други неща са 'нужни' - отвътре... Всеки един от нас ще се изправи пред смъртта си - това е най-сигурното явление пред всеки от нас, и е неизбежно още от както се е родил. Никой не знае кога ще го споходи, а всеки се мъчи да бяга от това. Навсякъде е пълно с хора... които само имитират живеене. Същите не са в състояние да си отговорят на няколко съвсем прости въпроса относно това, което са, относно което живеят... Съвсем простички въпроси пред които ще се изправят задължително точно в момента на умирането си. И това се отнася до всички - без изключение. Твърде много хора живеят сякаш във вечността, само и само да избягат от това че неминуемо ще ги настигне смъртта. А тънкия и сложен момент е - именно в миговете на умирането. Именно в тия мигове - празните приказки и житейски фантазийки и сънища... се пропукват. И въпроса е - КОЙ ОСТАВА, като те изчезнат? Щото заедно с тях... си отива и сънуващия ги. Дерзайте си по игричките и дребните заяждания, правенето на кефчета и моабет за разтуха. И тонове учебници и книги, не правят някой РАЗБИРАЩ. Това е казус, по който само разбиращите имат какво да изразят. защото за разбирането могат да говорят адекватно само РАЗБИРАЩИТЕ (го) - принцип на съответствието. Неразбиращите словоблудстват и празнодумстват репликациите си. Ако не прочетат нещо, ако някой не го е написал, обяснил, интерпретирал, все едно че не съществува за тях - нямат дори елементарни умения за лично независимо извеждане, осмисляне... Дори идеята за това им е абсурдна. Това могат, така го и правят. Толкова им е възможно, и дотам.

Политиката сега - определя интерпретацията на което и да е 'минало'. Политиката сега - определя и пропагандата и нагласянето - кое да е от "тия, дето си изброил". Много са ти точни анализите и обобщенията за тънката подмяна на "националния празник". По принцип в цялата "българска идентичност" и "българска идеология' е изключително фино втъкана руската идеология... Това е тежко наследство, което макар и бавно, е на път да се промени. И все повече ще се случва, с курса към Европейската идеология и ценности, който е днешната стратегическа посока на съвременната държавна политика на България. Съвсем неслучайно 'опорните точки' на руската идеология, са и скелета на руската идентичност. И в тия опорни точки, принципа - "европейските ценности са антируски". Именно тия основни процеси по разделянето с историческите наследени инерции, е израза на това, което се случва включително и в темата тук, а и по целия форум едни и същи политически наддумки, чрез говорители и изразители на идеологични сугестии.

мъка, мъкааааа... За ПОЗНАНИЕТО няма нищо по-тъжно от нахакания невежа, прогандиращ единствено и само нежество. Най-тъжното явление в академичното образование е изпълнените с книжно знание глави, които си остават празни за всичко останало. И не е проблема в образованието, нито в книжовността или знанието - проблема винаги е в празния човек, жадуващ за "пълен" живот. А няма как... няма... мишън импасибъл. ========== Съзнанието е проява/резултат на комплексна функционалност, възникваща от съвсем ново ниво в организация и взаимодействие между мозъчните центрове и дялове, но с ръководно управление от съвсем нов порядък и качество. Тук четящите дори не са в състояние да възприемат идеята за комплексност - паралелност, едновременност, и възникващата от това синергетична динамика... Още от зората на изследванията на мозъка най-голям проблем е именно комплексната работа на мозъчните мрежи от където идва и непреодолимата сложност за изследване. Горния текст е на светлинни години назад и е просто изблик на някого, намерил нещо в интернет на което той самия да си докаже и презатвърди личните си нужди. Отгоре на всичко - неспособен дори да схване какво е написано, без никаква връзка с неговия собствен прочит, изразен през неговия коментар. Не сте в състояние дори да прочетете основния материал в антрето на темата. Няма как невежи хора да коментират смислено нещо, което е далеч отвъд техните възможности да го осмислят. И вместо да попитат, да зададат въпроси, да разширят полето си на разбиране (поне да опитат) те вещо раздават мнения и коментари, настоявания, обяснения... които няма какви други да са - а производни на невежи. Библиотекарят чел за водата и плуването, ама в книжките за водата и плуването... И е с идеята че понеже е наизустил чуждите думички и идеи, и се изживява че са и негова житейска опитност, той знае за водата и плуването... Докато не попадне в нея... Хора, които дори нямат никаква идея за съдържанието на думичката МЕДИТАЦИЯ от нейния извор, се надпират над глупавите си представи за същото, с баналната и типична нахаканост на всеки невежа, търсещ изживяването на образа си за велик. Единствения начин един малък човек да се изживява на голям, е като имитира големия... По същия инстинктивен начин всеки тийнейджър имитира "възрастен" дори се вживява в образа и по същия начин си присвоява изживяването чрез отражение. А е наивна игра. Как да обясниш на тийнейджъра че да си възрастен не означава онова, което е нуждата в тийнерджърските очи. И че с имитация не се придобива нищо от житейския опит на "възрастния". Думичката МЕДИТАЦИЯ е ярък пример за отвлечеността на книжките социални представи, защото нейния пълнеж всъщност представлява описание на ЛИЧЕН ПРАКТИЧЕСКИ ОПИТ. Свеждането на пълнежа на тая думичка като "размислително упражнение сред някаква форма на съсредоточеност" е най-наивната представа, създадена именно от книжовници, за книжовни потребители. И дъвкана, защото е изключително удобна и подходяща именно за нивото на тяхната посредственост... Източната философия е родена от практическите занимания. В будизма и индуизма, даоизма, когато са били налице апологетите на онова, което сега се нарича "философия", всички те са били експерти в практическата медитация. Това означава ПАНДИТ - не учен, не философ - а синтезиращ практика и познание и личен опит. Думичката "ФИЛОСОФИЯ" няма никаква връзка с ИЗТОКА. Там думичките и понятията за сериозни постижения през опитност, са съвсем други. Затова думите им хилядолетия, та досега, са следи на практици. И са за практикуващи, а не за невежи празнодумци. Говорили са думи, не защото са ги чели, а са имали личен практически опит при това - много напред по пътя в тази практика. А смешния западен книжен съвременен "философ" просто си чете и си ползва нещо, за което няма дори елементарна представа, удобно поглъщащ написани думички и понеже не разбира нищо от същността - сърба готовите шаблонни обяснения за това кое и какво било... нещо си. Готови описания - на описатели... Ей така - един безопасен книжен живот - "библиотекарски", или зад мониторите като виртуални прозорци към виртуалното знание. И накрая - мъката от това че невежия пак си остава невеж. Знанието е само основа. Само нужната основа, една помощ по пътя на личната практика. И не е проблема в знанието, а в празните хора, за които то остава безопасния и лесен начин да се изживеят на пълни - като запомнят какво са изразили и написали "ПЪЛНИТЕ". Защо да се мъчи един "библиотекар" и книжовник - важното е че чете и запомня. Ония, дето опознават чрез себе си, живота и опита си - те да си драпат там. А той има своите книги... и така се живее в свят от книги и лични реплики от написани знания. А знанията са отразен опит, човешки опит. На хора пробващи, падащи и ставащи, търсещи, осмислящи, пробиващи и проправящи път... А книжовника си чака наготово тяхната есенция - един книжовен репликант, живеещ и сънуващ реплики и самия той - реплика, защото идентичността му е основана на репликите на които е конструирана. Това не е присъда. Твърде много хора живеят с книжно знание, от страх, а и от незрелост да са практици - да откриват, да мокрят и потъват, да се давят и да изплуват. Защото да си евристик и практик - е въпрос и на много кураж. И на много още други неща - твърде далечни и непостижими за малките хора. Това е реалност, може би твърде неудобна за множеството, защото именно то напира с всички сили да счупи личните си окови. А няма как. А толкова силно копнее и се бори...

Те това е и поредното изтрещяване. Книжните философи и те научиха за 'медитация', някаква си... Мъкаааа! Толкова си можете, и това е причината да скъсам всички комуникативни мостове. Еднотипни стимули и напълно еднакви реакции ... просто си направих лека поредна проба - като актуализация... В заради същото - едно комуникационно "сбогом" - от мен! Живота е твърде кратък, за да ме занимава някой с личните си фиксации. Просто за твърде много хора форумът има терапевтична цел. Жалко че същия въпрос няма нищо общо с игрите на интелигентност, която тук играят намерилите си подходящ пристан "нуждаещи се".

демонстрацията е точно на аперцепция. Тя НЕ е отношение, но формиращото се задължително и естествено ОТНОШЕНИЕ влияе на хода и резултатите от перцепцията. Това определя мотива, "прочита" и подбора на изредените думички, по-горе. Има значителна разлика в пълнежа на понятието между философското му значение, което е въведено 18 век, и психологическото му значение. Съществена разлика. Вие си обръщате стандартна статия за неврофизиология и психология, в общи приказки, които отгоре на всичко и фолософия не са. По същата аналогия, може да се сложи същата статия и в разделите "политика, история, география, космология..." И после като се натворят подобни... "думички" и се настоява някой да се занимавал с тях. Защо някой трябва да се занимава с думите на някого, който не може да носи отговорността да е сериозен, да е погледнал и осмислил нещо задълбочено, и едва тогава да опита да го изпише. И е крайно време да се разбере, че думите на някого са негово производно. Както и делата му. Зад всички думи стои един и същ техен автор. Той през цялото време именно това изписва - СЕБЕ СИ... Всички само това правим - пишем себе си, дори и когато силно се стараем да се дистанцираме с всякакви средства. Дори когато се повтарят чужди думи, копирани и заимствани готови шаблони на мислене и интерпретации - това пак показва нивата и особеностите на "тоя, дето се пише с думичките". Зад всяка дума стои ОНЗИ, за когото думичките (и делата) са неговия израз и проявление... и именно същите - думи и дела - формират неговия отпечатък сред вселената. А опита да се "хващат думите, без автора им" е именно опита да се избяга от отговорността... В медицината - по кръвната (или други) проба се прави оценка за състоянието на организма, а никой не се занимава със самата кръв, сама по себе си. Думичките - са точно "психичната проба" на всеки, който си служи с тях. На някого много се иска да пише само думички... но освен празни думички, тук, отляво е налице и обозначението на техния автор. Няма значение че е аватар или тук били в сила анонимности. Каквато и да е анонимност няма как да прескочи естеството на думичките като производно на тоя, дето ги изрича. Анонимността в случая се простира само до социални мерки за идентификация, но няма как да се заобиколят психичните такива. ======= има цяла плеяда от пишещи, за които писането сред форума не е отговорност, а е форма на разтуха и търсене на лични утвърждения и изяви. Разбира се, че от въпросните няма как да се очаква проявата на уважение. Да не говорим за заявка за някаква форма на сериозност и зрелост. Именно от тия ... "пишещи", обаче - се формира и общият образ на форума, известен с претенцията си "да е форума на учените". Ето това е проблема - точно учените ги няма сред форума, твърде е малко участието на компетентни лица по различните аспекти и посоки на научното знание. И като е налице "познавателен вакуум", и той веднага бива запълнен от проявите на некомпетентните. Последните са вездесъщи навсякъде, по всички възможни форми за социална изява. Интересно - "защо ли е така"...

първо - да кажа, че продължавате да пишете някакви "отговори" на рамус, и не пропускате да се слагате след повечето негови коментари, при положение че ясно написах че НЕ се занимавам с вашите думи, мисли или излияния, както и с вашият ник. Форумът все пак ми показва че някой си инкоректус е написал поредния си коментар под рамусовия, при положение че последния въобще не се занимава с въпросния инкоректус, поради когнитивно несходство от което инкоректус лесно изтрещява... Може би търсите нужните лайкове и групови или лични ползи, някакви - безразлично ми е. пък и е налице някаква форма на "ментален мазохизъм"... което между другото също е симптоматика. Онова, което липсва със сигурност - е израз на поне средна интелигентност - чрез която поне да се усети някой че има проблем... Второ - Не сте променили с нищо глупостите които пишете упорито и вероятно пак ще излезете с оправданието, че "се забавлявате". Некомпетентността отдавна е тъжна само за компентентните. За невежия дори и не разбира че клоунадата е главната му роля. Горното цитирано изречение е един пореден пример за "тотална щета"... Първо че вие лайквате нещо, което дори нямате идея какво е написано, нито го разбирате. Вече форумът е пълен с примерите ви на това, че нямате дори елементарни умения да осмисляте... Просто сте потребител на заучености и комбинациите с тях, и това за вас е напълно достатъчно. Друг е въпрос че и самия му автор, който лайквате, не си го разбира и като дойде 'пристъпа' и се излива поредния "изблик" без оглед, без осмисляне, разхвърляно, с логически "празноти" и подскоци... и в невъзможност да се понятийна смислова нишка в писмено слово... Но пък важна е "Теорията". И... лайкващите я, които са с претенции че "разбират"... Както вече написах - "тотална щета", окончателна! Трудно е понякога дори да се опише какви глупости се пишат - точно съответствени на хора, които си нямат никаква идея за обратна връзка, самоактуализация, които се изживяват на онова, от което просто си имат нужда... От друга страна - учебникарското зубрене и наизустяване на готовите интерпретационни шаблони нямат нищо общо с Живота. Всеки зубрач и цитатник, напира за ореола на "разбиращ", ама няма как. Никакъв шанс. Но пък - упоритите повторения, наслагвания и опити, си продължават на пълен ход. Това е въпроса - за компентентността на коментарите. Всеки невежа е с идеята че разбирал нещо си, по всякакви фантазирани от него въпроси... Къде си наглася или измисля... важното е неговото отвътре да си върви. Никаква отговорност, никаква сериозност или задълбоченост, няма и как да ги има, при положение че невежата "имал мнение" - и това е единственото важно за него.

за мен - не е важно. Колкото до "комунизма" и "хората през него" - и двете са преходни - минават и си заминават...

Няколко пишещи сред форума имат проблем с изразяването в писмено слово и препинателните знаци. Може да се предположи че това е симптоматика, още повече че следите на същото се появяват периодично при едни и същи пишещи - но не това е важното в случая. Колега Малоум, кога за последно прочетохте какво точно сте написали - бавно и дума по дума? В този смисъл, как мислите - в кой център се формира боравенето със слово и на "колко дамги" се разгражда същото? И ако това има отговор - къде е проблема - в това, че вашият мозък "не може да си намери нужните символи, за да доизкусури представите ви с допълване" ли? За съдържанието: Това е то - типичен физик... с инженерно мислене за "първия запис", "в гънките на кората"... Откога кортекса и гънките му станаха местата за паметови записи? После - "мозъкът си намира символите, доизкусурява представа с допълване...". Тва мозъка е голяма работа, ей - дроби, после събира... Запечатва, после чете... накрая формира... Добре че му е кората... и гънките, и излиза че когато ги е нямало - е нямало памет. А какво е един мозък без памет. Интересно - ганглийните неврни възли, изграещи ролята на "мозък" на толкова много нисши организми - те как "запомнят"? А финала - с цялостния образ се употребявал в мисленето... и съпраааааайс - това било "отношение" (!!!) Но не спира дотук изненадата - ОТНОШЕНИЕТО - именно това било съзнанието (!!!), а не било отражение. ------------ Не е лошо да се забележат толерансите в когнитивната крива, а някои хора толкова ясно си ги изписват сами... Обаче липсата на умения за самонаблюдение и осъзнаване на собствените действия, мисли, реч... издават достатъчно за това, което се случва "отвътре". А най-веселото е, че точно в словото по-горе се спряга "съзнание"... и че то било "отношение, а не отражение (на нещо реалиститично) Какво лошо има някой преди всичко да се осведоми, да се информира, поне да изгради някаква основа база - понятийна, пълнежна... Така - като кръпка и патерица едновременно, на "Теорията" - дето иначе "обяснявала достатъчно", но на кого - на човека, който иска да си обясни. Горното са точно плодовете на същата "треска" - да се обясни, но като се нагоди към други обяснения, за съвсем други положения на битието. НО... претенцията е за обяснение на вселената и всичкото... Че какво е една физическа теория на всичкото, без "мозъкът"...

толкова, колкото манталитета на някои съфорумници..... с тия общи фалшиви приказки - нищо не се променя. А и въпроса е... че със сегашното положение се запазва едно хилядолетно статукво. В цялата работа е обикновената сметка и полза. Това е - всичко друго е имитация на интелигентност и разтягане на локуми. А най-лицемерното е пожеланието за "празник" някакъв си... Не че домашното насилие се определя единствено и само от насилието на мъж над жена си, а и над децата в него... Разбира се налице са всякакви варианти за насилие един над друг, насилието е трудно дори за формулиране еднозначно, защото производните му са много.

чудесно би било, ако все пак коментарите са от пишещи, които имат по-висока компетентност от заявената в писанията им. Странно е защо е толкова силния напън да се пише по въпроси, по които компетентността е никаква или илюзорна. Този "феномен" си има и условно означение и е изследван твърде отдавна. Това не пречи на неговите изявители неуморно да се трудят над "заучените си тезиси". Бих запитал автора на темата не е ли сбъркал раздела в който я пуска? Сигурен ли е, че темата касае "философски аспекти на битието"... след като текста на цитираната статия касае психични и неврофизиологични явления и процеси. академичната и суха учебникарска философия и виртуален концептуализъм, са нещо чудесно, но няма как всеки библиотекар да е лекар или художник...

...както и да се внасят произволно, спрямо лични предпочитания и когнитивни инерции. Освен това - в темата е налице всичко друго, но не "научна дискусия". форумът е просто територия. Пишещите в него я запълват и задават съдържанието й. Няма кой сред пишещите да преглътне изгубването на анонимността си, да не говорим че инстинктивно "обиждането", което вече беше споменато, както и емоционалната уязвимост са по принцип основни пречки по пътя към каквото и да било "разкриване" (изповеди). От друга страна - налице е пълна невъзможност за разкриване на повечето хора - не само в темата. Това е запечатано в тях като вътрешна забрана. А тия, дето са го усвоили вече, също вече имат своя игра - разкриват се също на "слоеве" - както сменят лицата и маските си спрямо една или друга публика. Така те "разкриват" винаги "само контролирани фрагменти"... и така се имитира "разкриване". Разкриването преди всичко започва като процес в самия човек. Пречките по това са изключително дълбоко, но от друга страна именно извървения път към преодоляването им, бележи условно зрелостта и цялостта на психичния субект. Най-важното в разкриването е непрекъснатото противостоене на "стопери", които са дълбоко в несъзнаваното сред всеки от нас... Зад цялата работа стои простичкия и обикновен човешки страх. И НЕ форума е причина за него, нито дали е "подходящ"...

има жени и мъже, които употребяват думичките за които става въпрос по-горе, в разговор, с коренно различни конотации от "обидата" или агресията. Не е въпроса до самата думичка, а до платформата сред която тази думичка има социалното си значение на 'обидна'... или като израз на едно или друго афективни или защитни импулси. по въпроса за 'обиждането'... това е вече доста широка тема, защото включва емоционалната култура интелигентност и зрялост на човешки субект. Не съм съгласен и че лицемерието при "обиждането" е задължително и единствено като обяснение. Става въпрос за "чувствителност" към собствени неизраснати емоционални следи и според мен е странно да се абсолютизира толкова категорично до всеки и всички... най-малкото защото например при мен в същия този описван аспект, нещата са вече напълно променени. Но пак - става въпрос за една ирационална територия за всеки човек, изградена сред възрасти и психични особености, далеч преди да се е образувала дори възможност за рационалност, осмисляне, критичност, управление... И да - именно, тя се инициира най-често именно с емоционалния аспект на всеки от нас. А отработването на това... е въпрос на култура и възпитание само до степен да се подтиска и овладеят крайните реактивни импулси. Но това не е по същество, не е отработване в "сърцевината и ядрото" на процесите... С тоя готов социален механизъм се засилва подтискането отвътре, засилва се психичното "разделение". Прави се за целите на регулацията и реда на груповия живот, но то става за сметка на вътрешното разцепление на всеки социален член, по линията на неговата социална сделка. Неслучайно толкова много хора "стискат" до известна степен и над определена граница на търпимост "избухват" и социално-формираните бариери се прекършват... По същия начин - твърде много хора, когато са в защитена среда (например от "свои хора", отделени от "очите на другите") те си отварят душата и... се разкриват онези аспекти, които именно създават вътрешното разцепление, а са недопустими за показ в социален "официален план". Хиляди години това се натрупва и създава огромно вътрешно напрежение. И че изводите и предположенията на бащите на психотерапията не са нищо ново в човешката история на познанието - че вътрешното разцепление и социален натиск в поведение, насока, битие, начини, ред - създават редица сериозни психични проблеми за множество човешки същества. Но търпят - заради натиск, заради сугестията на... социалната сделка и нейната инерция....

Мисля си за упоритостта на социалновтълпените модели на поведение, на оценка, на мярка и норма... Колко силно са втъкнати, колко мощно са насадени. Колко е невидимо тяхното действие, заради основополагащата им роля докато социалната група формира идентичността на новите си членове. Мисля си също - че вулгарността не се измерва задължително с изрази като употребата на народните "кур или путка", а е въпроса на отношението на изразите с тях. Имам позната и досега, която при толкова простата употреба на втората дума в кавичките ми предишното изречение... и сякаш й се стиска гърлото и вътрешните й забрани са като бетонни прегради. И не е до думата - просто всички синоними на тази дума за нея са проблем, защото несъзнателно се свързват със същия образ на женски външни полови органи.... Моето поколение... и преди него, имат затвърдени морални устои и стабилно поставени забрани относно някои аспекти на човешкото физиологично битие. А всъщност онова, дето се крие зад завесата, касае всеки човек, през целия му живот. Свободното боравене с "мръсни думи" вкарва много хора в заблуда че вършат нещо "забранено" и дори е част от "бунта на тийнейджъра" и криенето от родителите и създаването на "тайна територия", встрани от тях... Но работата не е в думите, работата е, че в социалния модел твърде отдавна е "покрил" зад завеса някои сметнати за "мръсни", нужди и поведение, като същевременно същите са задължително съпътстващи човешкото ежедневие, и всеки човек - без никакво изключение. Така излиза че задъжителна и естествена част от човешкото ежедневие се оказва с етикети и нарицателни за "недопустимост" и стават "скрити"... По същия начин стои не само въпроса с народните думички за полови органи или коитус. А също и за другите физиологични нужди - като дефекация или ориниране. А какво да се добави и за негласно смятаната "мръсна менструация", която жените усърдно им се налага да крият през целия им живот на репродуктивна зрялост... Всичко това е един "социален слой" от възпитанието, който прониква сякаш "на тъмно"... който всички деца се научават да крият, защото са с етикети на "неприлично, мръсно, вулгарно, просташко"... Смешното настава след това - при доктора... или особено - при гинеколога. Познавам жени, които имат огромен проблем да отидат на масажи, защото ще се съблекат и ще ги пипа "друг човек" по голите им тела... Мисля си също така, че не е проблема в използването на думите, а на отношението с което се изричат. С това дали "забраненото", с което да се направи впечатление. Дали е демонстрацията "че си много отворен", или че си забелязал смущението на околните с употребата на някои думички... Всичко това е само малка част от мотивите за 'употреба' на думички, които официално са сложени под "социална забрана", и инерцията от това е хилядолетна и се умножава по автоматизмите на социалната репликация... На всичко това обаче слага край именно днешното и следващите поколения. Всъщност все по-широката употреба на тия думички в "показното социално пространство" е за младите един от начините за бунт и "различаване" от "тия преди тях". Както и начин да се отделят, да се дефинират по нов начин, характерен за тяхното усещане за "реалност". Разбира се, че става и комично - от превзетостта, от прекаляването... Това е сериозна тема... и както и спрямо доста други социални казуси, в това липсва дори идеята за 'наука'. По тия въпроси са в сила един други основни положения, твърде първични, твърде автоматични и инстинктивни.... Тия положения са израз на един социален вътрешен пласт, твърде недокосван сред всеки от нас и пазен доста усърдно и ревностно за разглеждане, вникване, осмисляне и разбиране... Именно - защото повечето от етикетите на записите в него са на "забранено", опасно, мръсно, неудобно. Същия пласт е и територия в която се складират и други "скрити" и неудобни за официалното лице - социално или лично... Въобще формирането на такъв образ (вкл. и идентичност) е една доста заплетена и сложна тема... частен пример за изразеното по-горе е именно виртуалното социално общуване и осигурената от него анонимност. Удобния начин да се скрие, което в реалния "жив" социален живот, се прави с известни заучени и приети за норма усилия, сред виртуала са си "по дифоулт" и именно някои части от вътрешните забрани, се пропукват. ... Та - както вече казах - темата е огромна. И касае всяко човешко същество. Отгоре на всичко - съвсем ясни са малкото изследвания на тия явления, при които изводът е прост - създават вътрешно напрежение, заради необходимостта от вътрешно психично "разделение" - между явното и скритото... И нуждата от пораждането и съществуването на явлението ЛЪЖА - във всички аспекти на битието, при всяко човешко същество.

Във връзка с горните... разкрития! на конспирации, имам две вметки: 1. Аз също смятам да внеса личния си принос, като израз на своя граждански и социален дълг. Така ще ви разкрия най-голяма конспирация - точно в науката. Особено е валидна тя в хода на разкритията на колегата относно някои социални посоки на манипулации, с джендърен привкус и звучене. Много моля да се обърне внимание на следното - има проблем и е заложена 'бомба' във фундаментални научни положения - а именно: Основните посоки на научното знание - са наречени с думи в женски род. Колеги, обърнете внимание - билогия, физика, медицина, философия, психология... а във философията - основни понятия на човешкото размислително и абстрактно битие, са заложени в същата "женска същност" - вселена, безкрайност, вечност... Според мен, и моята скромна информация, това застрашава основни човешки права, израз е на сексизъм и лъха на "черна и злобна преднамереност"... Венсеремос! === 2. задавам въпрос към автора на темата, с молба и разяснение на смисъла на нейното заглавие: ПСИХОЛОГИЯТА - имала нужда... Не е ясно - каква е точно нуждата (голяма ли е, малка ли е) ? Само една нужда ли е, или са "много"... нужди? Как се очаква че друга дума (в женски род) ще задоволи "нуждите" на първата... Нещо джендърско виждам тук и заради това отправям своят апел Разкрийте ги колега, да направим всичко възможно да ги "задоволим" (ако трябва - с "мъжествени" средства и инструменти )! ======== И понеже некъв си тиквеник рамус, е с претенциите за "синтезатор" - му се пада да направи синтезна връзка между двете си вметки: Всъщност - "психология" (като дума в женски род) може да има безкрайни вариации от ... "нужди" (и големи и малки) ! Но мисля че една основна дума, в мъжки род, ще намери начин да задоволи "ВСИЧКИТЕ й НУЖДИ" (колкото и невероятно да звучи ) . Това основно понятие с думичка в мъжки род - е ЖИВОТ! А'м Ин ( в превод от английски - "вътре съм", със смисъл на "участвам", но и заедно с други... смисли, пак става многозначително )

Дааа - скромна е. Но това е поправимо, направи заявка до "кораба баща" с настояване за "повече информация" за "силите на злото" и от "няколко основни вида" да станат ясни много повече... Ето че и конспирацията за "психологията" вече е разкрита - колко ли още скрити лъжи и заблуди ще се разкрият... Нека им - гадове... В очакване съм на светлите сили от философията да разкрият всички тъмни страни на подмолната конспирация срещу доброто. Кво се стискат тия от 'кораба', ми не ти изяснят "всичките подробности" - да разкажеш на бедните земни подлъгани души, кви ги вършат зад гърба им... Би трябвало да е налице 'свобода на словото' и "свобода на достъп до информацията" - нали СТЕ от "силите на доброто"... Така, че само бъди инат и дай всичко от себе си - за добрата кауза... Ти можеш! На теб се уповават излъганите да ги просветиш. На теб разчитат и добрите сили, от 'кораба баща' - да изпълниш дълга си. ==== п.с. Винаги съм подозирал някои корифейни имена - сред "психолозите и психоаналитиците"... Специално - към Фройд и Юнг - направо лъхат на лъжи и заблуди... Сега вече ми стават ясни... гадовееееее

по принцип в горните думи на колегата Малоум са налични доста несъответствия. Това е едното от тях. Но на фона на горното - спрямо твърдението във второто изречение мога да изкажа контратеза: Човек да "признае че голяма част от нещата са точно в главата му" - именно това бележи и съпътства осъзнаването.

През моите очи това дори не е феномен, а обикновено психично явление, израз на психични процеси... и на ограничения. Философията предполага именно формиране на 'мироглед'. Но не и на разбиране на този мироглед. В този смисъл - не е "философията" векторът на явлението, а самия човек и начина по който той формира "вътрешната си картина на реалността". Едни ползват 'философия", други ползват други опорни стълбове за същото - мироглед. Религията също подава мироглед, с готовите си схеми по които да се възприеме и обясни света субекта и битието - неговото и социалното... Работата е там, че формирането на мироглед... е ... как да кажа - малко е нагласен и манипулируем процес. Работата е там, че в образованието, заради някои особености и цели, се преподава и изучава не суров информационен материал, а се преподават готови форми на неговите интерпретации. Но така се задава предварителен модел, основан на интерпретиране, а не на информацията. А другият проблем е - че като се заучи, за твърде много хора това остава като "основен скелет" и чрез него намират нужната си опора около което да изградят... "мирогледа си". Но мирогледа може да е всякакъв, защото чрез репликиране на готови схеми на интерпретиране, се формира и колективно договаря. Третата особеност, възниква от предишните две, в добавка с психична особеност - нуждата да се разглежда всяка информация, през призмата на вече формираното. Дали влиза или не влиза - инстинктивно и несъзнателно се наглася да е сходна на вече образувания модел, защото основния скелет с опорни точки е влезнал като опорен и със "етикет на абсолютен и краен". Неготово непрекъснато потвърждаване е несъзнателна нужда за опрелите се в него субекти, изграждащи по този начин своята психична конструкция на отношение към света. Не е тайна за никого че философията има огромен брой течения и разклонения. Вече са така и всички аспекти на науката. Но философията има специфично значение за всеки субект - защото тя задава и формира "мислене" - именно чрез "мироглед". Мироглед - чудесно, но ако той е краен, зададен с идеята да се "затвори", идва от необходимостта и ползата на самия субект. В психично отношение, това изразява една линия на "затвореност", предварително вече формирана и формулирана среда от системни зададености, но... взета наготово. Целия процес по нейното създаване и функционалност са предварително определени... Но всичко се мени. Това е проблемът с "твърдо зададеното". Дори неусетно се случва "мирогледа" от условен и имащ относително значение, да се превърне в опорен стълб за формиране на идентичност. И така хората с по-висока невъзприемчивост към изменения, се 'бетонират' и започва да се вижда тенденцията за все по-голямо опиране на 'вече създаденото', спрямо изменения и информация невлизаща в предварително изработената система. В хода на времето, всичко това се засилва, и така заедно с него се засилва и тенденцията за "асимилация" - на всяка несходяща информация и данни, спрямо вече структурирано ядро, сред отражателния свят на субекта. И се получава една нарастваща битка за защита, чрез съпротива. Колкото по-ново и с повече изменения - толкова е повече нежелателно и се увеличава. Умението да се поддържа "отвореност" в "мирогледа" е усещане за неговата естествена незавършеност. Хора, които имат проблем с вътрешната си неустойчивост непрекъснато имат уклон към "затваряне" - защото така те компенсират дефицита й. Точно тук е въпроса за всеки психичен субект и нещото, наречено НАУКА. Характерната структура на НАУКАТА - да е наслагващо се социално познание, върху валидирани вече основни "отправни точки" и именно това силно привлича субектите с консервативен уклон в себе си. В чисто психично отношение науката подава описания, но в психичното те са нужните за него "обяснения", чрез които се понижава задължителната и естествена тревожност и страхов "фон". Има и корелация - колкото повече се променя средата, толкова повече става необходимостта от "устои" и тяхното непрекъснато "валидиране", чрез доказване, утвърждаване... Има моменти на надграждане над "твърд скелет", но те също са преходни. Има моменти в които именно "скелета от отправни точки" е нужно да се изменя, за да бъде достатъчно адекватен на новопостъпващата информация. Именно това е проблема - несъзнателното съпротивление да се 'внасят изменения на основните опорни положения', защото тяхното значение е не само когнитивно, а и защото те се използват от несъзнавани механизми и процеси, чрез които се поддържа сложния вътрешно-психичен баланс. (който аз наричам "психостаза").

метафорите вероятно са нещо интересно, но в случая вие грешите, воден от лични пристрастия и в необходимостта да затвърдите онова, което имате вече предварително. Вие нямате дори основи в психологията, освен учебникарски, а вече пишете за "психологията" като неин говорител, познавач... Което е некоретно, вие привиждате зад думичката "психология" обобщения, което са неадекватни. И поставяте същата посока в познанието в някакви си ваши интерпретации и гледни точки... И си ги редите точно за да ви подходят към предварително установените ви постановки. Странно е, че после наричате тия ваши представности "психологията е млада ... ревниво подхожда, отделяне от родители, търси изява ... и смятала че е основата на света. Щото пък "философията" ... - най-основната... та родител на всички... науки. При положение че самата философия другите науки не я приемат за такава , по критериите си за "научност"... Има цяла плеяда от книжни философи тук сред форума - цитиране, позовавания, един авторитет, друг такъв, готови научени схеми и заучени връзки между заучени готови интерпретации... Отгоре на всичко бъркат всякакви въпроси с книжните си форми на заученост, като че света започва и свършва около академичните философски аули... Всъщност - ПСИХОЛОГИЯ не е нищо конкретно. Това е сбор от подходи, системи и концепции, интерпретации и хипотези относно психичния свят на човека. Разбира се че имат противоречия една на друга. Няма наука, в която да не е налично подобно нещо - пример "теоретичната физика"... Това не пречи по никакъв начин на "научността", но пречи на заучаващите ги... щото им внася смут, те искат подредба, яснота, категорични заявки и постановки... Е, в психологията, както и теоретичната квантова физика, нещата не са - нито определени, нито категорични. Отгоре на всичко - в психичните дисциплини на познанието не може да се ползва математика. Чудесни са иначе общите съждения и начините да се търси чрез тях утвърдителност... Но нейното търсене всъщност затваря въпросите и казусите... Колкото повече ясно иска да му е някой, толкова повече му е нужна категоричност и... отговори, подходящи за неговите лични търсения и потребности. Това точно е психологически казус, и касае РАЗДЪЖДАВАЩИЯ, а не философията, психологията, социологията или физиката... Просто някой си съждава за нещо си --- негово. Но в хода на същото той ползва думички, вместо в личен план, вместо в лично местоимение, той непрекъснато ги обобщава зад общите думички и понятия. А става въпрос за неговата собствена интерпретация и боравене със същото. И нещо друго - "силна или слаба" философия, психология... са някак несериозни обобщения. Наука - също не е нещо конкретно а е само условен сбор от рационални подходи и отношение към света и самия човек и битието му. Проблемите на философията... или психологията не са - нито на философията, нито на психологията, а на тия, които се занимават с тях. Психологията - това са хората които се занимават с нея и нишките на адекватност и познавателност, експерименталност и изводност, концептуалност и проникновеност... ХОРАТА - те стоят зад всяка наука. Науката "не е това, което смята един или друг" за нея...

може би... но той не е "тази картинка", а е някъде в значително 'по-широката'. Между другото - неговата усмивка и роля, също не е "върха" и края на ситуативния анализ - който обаче винаги е израз на нивото на самия анализатор и синтезатор, докъдето той самия му е възможно да си го позволи. ---------------- Искам обаче, чрез горните примери, да обърна внимание на един важен аспект, в явлението МАНИПУЛАЦИЯ: Заради неговата тоталност навсякъде сред социалните отношения, на всички равнища и мащаби, преднамерено се извеждат неговите "добри" и "лоши" страни. Обикновено за манипулацията сред народа се говори като за негативно явление и удобно се пропуска, че всъщност всеки един е манипулатор и манипулиран едновременно, чрез кръстосаните си връзки и отражения едни на други, по време на социалното битие. Същото по принцип е възможно, защото модела му се задава и в самото психично лично пространство. Именно там, е и личната отговорност - за играта и ролите в нея. Много е удобно, когато под предлога да се говори за негативния аспект на манипулацията, се прикрива личното участие в нея. Разбира се, това е и въпрос от ниво на самоосъзнаване и психична зрялост, но при всички положения именно при Осъзнаващия всичко това - чак тогава той става отговорен - и за играта си спрямо другите, и за същата игра, вътре в себе си. Докато не е налична осъзнатост няма как да се събере в синтез цялата картина на явлението и нейното масово разпространение и именно манипулативния подход е да се представя като 'черна и бяла', в зависимост от конюктурата, нуждата и ползата...

през моите очи не е само "вина" - дългът. той е част от задължителната социална сделка, в която се дефинират 'правата и задълженията'... - като ще ползваш, си има "цена"... Но от друга страна - забавно е да разгледам простите детайли от втората снимка, иницииращи въздействието по няколко линии на възприятие и отражение: - думичката РОДИНА има специфично значение, и то се индоктринира идеологически. - същата думичка е внимателно съчетана с другата, също от женски род - МАЙКА - властното излъчване на образа на 'майката', се задава от решителният непоколебим израз на лицето , жеста с лявата ръка и излизането на предния план на протегнатата листовка, с подходящото "заглавие" - цвета на дрехата, който е внимателно избран. - и щиковете на заден план... и целия общ план - от всички детайли, към общата картина. Доста директен подход, но той е внимателно подбран, според условията и особеностите на таргета, според историческия и социалния му контекст.