ramus

Прави впечатление че първата думичка е в първо лице единствено число. По някакъв начин, някой решава че рамус и сириус имат сходства в заявката и тезите си. Всъщност сходството, доколкото е моята интерпретация е само в отношението и позицията на същите спрямо влиянието на конвенционалните правила и степента им на определяне спрямо личното поле. Второто изречение изразява твърдение, но на базата на какво основание се прави обобщението? Третото изречение, вече започва с 'първо лице "множествено число", като продължава внушението на частна форма на интерпретация и простирането й до "други" - кои точно други, доколко и в каква степен - не става ясно. Оценката "УПРЕЦИ" е тенденциозна и неоснователна. Това очевидно не е и важно на авторката на тия думи - тя просто се предлага на говорител на незнайно кои "ние", при положение че в никои думи не става ясно "КОЙ ТОЧНО СЕ ВИЗИРА" и привиждането се основава само на принадлежност спрямо изразеното и разпознатото като 'свое'. А последните две изречения, вече от втория абзац - дали нещо е време или не е - може би е въпрос, който зависи и от друг. А съжденията и начина на интерпретация и възникващо от това отношение - си е работа на авторката на думите. Обобщено - като въпрос - това ли е примерът за дискусионност - та вие просто чудесно прикривате личното си отношение, като формирате ясна принадлежност към определена групова форма на конвенс. И чрез това се идентифицирате. Дори когато се разпознавате през сходствата на думи, тези и отношение - не разбирате че го правите и че това влияе и дори определя преценките и интерпретацията ви. В такъв случай - защо е нужно някой да го вземе насериозно и да формира "отговор"? Аз не бих - тенденциозността е различима и без всякакъв анализ.

А длъжна ли е всяка теза да е УБЕДИТЕЛНА? За кого? А дали след като е залята от цитати, една теза е УБЕДИТЕЛНА - защото няма как да е. А дали повторението на тезата я прави "повече" убедителна? И така - УБЕДИТЕЛНА - кого да убеди - изказващия ли, или на слушателите? Защо е толкова важно при комуникация УБЕДИТЕЛНОСТТА да е най-важното изискване, да е ядрото и целта му? Изпълването с цитати, линкове и позовавания как въобще е възможно да ме убеди с нещо? И въобще - що е то УБЕЖДЕНИЯ?... Откъдето и да се погледне в основата на всичко изречено от няколко човека стои издигането в култ на колективното съглашение и конвенция - по смисъла на думи, по значението им, по целите с които да се употребят, по целите и смисъла на битието, на възгледи, на отношение, на посоки и ситуиране. И че НАУКАТА била една генерална и крайна КОНВЕНЦИЯ. Което не е вярно и въпросните "няколко човека" обръщат всичко в тази посока, защото това е ТЯХНО УБЕЖДЕНИЕ. Но не е мое и няма как да ме задължат да стане. НЕ Е ВЯРНО че науката е една генерална и крайна КОНВЕНЦИЯ. Но и да е - ако правилата на това място определяха форумът да е такова "МЯСТО" нямаше въобще да пиша в него. Нито щеше да ме интересува. Има аспекти и практики, при които се търси КОНВЕНЦИОНАЛНОТО, но то е именно заради това да се заобиколи непрекъснатия натиск и налягане на личното и субективно пристрастие. Въобще не ме интересува че за някой тия думи нямало позоваване, нямало "автор" или достатъчен "авторитет". И имам отговорността да ги изпиша без да ме интересува въобще дали някой си ги бил изрекъл, дали вече бил стигнал до тях, дали били "приети" от всички и се били съгласили с тях. Не ме интересува и дали някой си като ги прочел щели да го дразнят, щял да си спами след всеки мой коментар и че "нямало да му е конфортно и приятно " непрекъснато да имало нещо написано, което му създавало дисонанс. В битието на всеки човешки субект е естествено неговото участие в колективна конвенция по много от аспектите на същото това битие. Защото до голяма степен личното битие се определя от колективното такова. НО това не може да се сложи като генерално и задължително изискване. И не се слага като края и началото на живота. И никой не може да ме задължи едностранно да го направя. Прави впечатление че същите няколко човека, обаче имат и двоен стандарт - веднага се използва позоваването за ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА КОНВЕНЦИЯ само когато същото е възможно да се използва за генерален критерий за оценките им и за да докажат правилността на убежденията си. Защото груповите убеждения преминават в лични и това е една чудесна стратегия при която вече постановените лични убеждения винаги биха били валидни, и с това - правилни. Няма как да ме задължите да използвам конвенцията "при всички положения". Никой не го прави живота си и е налице значима част от битието на всеки човек, при което се "излиза" от периметъра на която и да е КОлективна конвенция. Няма как да ползвам конвенцията непрекъснато, защото са налице аспекти от битието ми, които ги няма сред никои конвенции. Например: Написах в други теми - как направих от собствения си автомобил място за нощувка при пътуване - има два варианта - да търся конвенцията "как се прави автомобил, какви критерии има, с кое трябва да се съобразя. какви рецепти вече са зададени...". Обаче това е само вариант, а не абсолютно изискване. Аз реализирах друг вариант - изведох си всичко сам - критерии, цели, нужди, възможности, решения. Съобразих го с всички условия и начини... докато накрая го реализирам чрез верификации на проби-грешки. Сред всичко това не ми е трябвало нищо от чуждия опит на някого си, нито мнението му. Заради това мога да изпиша и пътя до него, да направя анализ на направеното и на измисленото, да положа внимателни стъпки към няколко такива възможни подхода от личната ми житейска практика и да опитам да изведа принципни обобщения, които да използвам вече и за други мои практически реализации. И според кое се налага в това да ме накара някой да приема че конвенцията е началото и края на света? И че понеже е налице реализирана практика, тя не била убедителна за някого, защото не била подкрепена от позовавания и заимстване на вече приети "авторитети" ? Това е смешно и наивно и издигането в култ на конвенционалното и че това е крайна и абсолютна гаранция за неговата валидност - е също наивно и смешно. Правилата се въвеждат според някаква конкретика и тяхната цел е регулацията, а не да са начало и края на живота и Живеещия. Да, в колективния живот се налагат и са целесъобразни, но не и като абсолютни. Разбираемо е, че много хора се осланят само и единствено на колективния договор, но това е техен житейски избор. До степента и до изборът на правила, които се налага да спазвам - го правя. например - справка правилата на форума. Обаче - както всяко "правило' те също са интерпретируеми. Имало за някого едни крайни правила и според тях живота, думите, мислите, писането, речта, действията - ако не били според точно определен конвенс - не били правилни, не били убедителни. Ами - чудесно. Но това не са мои правила и не са и правилата на форума, според които съм се подписал че се съгласявам да ги спазвам. Ама иначе нямало да бъдело убедително - но мен не ме интересува дали е убедително за някого. И за същия рамус няма никакво значение дали било убедително или не било. Между другото - и за рамус не е нужно да е убедително, защото това не ми е важно. Дори това, което наричам "мои мисли" се менят във времето, едно отпада, друго се извежда . И критерия "убедителност" дори спрямо самия мен, въобще не е адекватен и не ме интересува. Дали някой си имал претенции или "не било правилно' онова, дето съм го направил, защото... - ми добре, но не ме интересува. То вече е направено и пътя е изминат, заключенията са извадени и валидирани в достатъчна степен, че да са условно опорни за друга практика и тя да се увеличава и по този начин да извежда все по-широки и повече аспекти от битието ми. Ама не можело да се пишат лични мисли - е, аз пък ги пиша. Ама не били лични - е, за мен те са лични и не настоявам и задължавам какви били за интерпретаторите им. Ама не било възможно да имам лични мисли - не ме интересува какво някой смята за моите мисли, след като те ми вършат работа и са верифицируеми практически. Ама и някой друг вече ги бил "измислил" - не е важно за мен, защото не съм ползвал неговото "измислено". Ама не съм се позовавал и не цитирам откъде съм ги заел - не пиша, защото няма такива - нито съм ги търсил, нито са ми трябвали. Когато се наложи - правя го. Когато е нужно да натрупвам, да взимам предвид, да търся решение - ползвам и чужда практика, извеждания, но приоритетното винаги остава да съм го опитал първо самостоятелно...

така, само да отбележа, че форумът не е академична аула. И в него не се пишат, нито публикуват научни трудове, каквато е насочеността на цитираното по линка. "...Но за да напишем качествен научен проект или труд са необходими още две предпоставки: да умеем да четем като учени, да умеем грамотно да оценяваме трудовете на предшествениците и на колегите си и да владеем това, което в наукознанието се нарича „технология на научното изследване”. Интелектуалната ефективност на научната общност е гарантирана само в условия на общонаучна (научнометодична) образованост и взаимен контрол на базата на уеднаквени критерии за научност. ..." ---------------------- Да отбележа също и че... Дора, вие не сте отбелязала цитирането на текста в кавички. По този начин вие не попадате в зоната нито на перифразирането, нито на цитирането. - според правилата по текста от същия линк, в края му. -------------------------- Да отбележа също и че - правилата на форума никъде не задължават участието сред форума да е единствено и само на база правилата за писане на научни трудове и научни изследвания, за да се позовавате единствено и само на това. Това има сила и стойност за ВАС, но това не го прави задължително за всеки друг. И наистина няма смисъл непрекъснато да се повтаря. Повторенията на един и същи рефрен не го правят нито по-смислен, нито по-истинен, нито сами по себе си го валидират като единствен избор и критерий. Въвеждането на неадекватни правила, насред зона, в която вече са дефинирани други правила, не е коректна практика, а непрекъснатото изискване от един пишещ, спрямо всички други - не задава адекватността на същия пишещ спрямо правилата които определят периметъра на допустимости в неговото участие. Замерянето и препълването на всяко написано с линкове и цитати, както и преразказването им, само и само да се ползват за подкрепа на собствена теза, убеждение или мнение - няма как да е "научен принцип". Целта на научните принципи не е да прикриват личните пристрастия, а по-скоро точно обратното - да спомагат за излизане от натиска на пристрастието. Не е проблем на науката че толкова много хора чудесно са се научили да мимикрират личните си виждания насред научните социално-договорени полета и така умело да се прикриват в тях като си гарантират "научна неприкосновеност" и генерална валидация. И стават просто рупори и репликатори. Има нужда и от това, но ако САМО ТОВА беше науката, то никога не би било възможно да се реализират открития. Защото никое откритие в съществената си част, не е обосновано от писанията на някой друг. Ако бяха - нямаше да е откритие, нали? Това са си мои мисли по повторението на казуса отново, в поредната тема. Мои мисли - напълно ненаучни, защото ги изказвам без да се позовавам на който и което да било.

Странно - структурния анализ на "двете съседни писания" - на рамус и сириус - за мен извежда съвсем друг резултат. Разликите са толкова много. А сходствата въобще не са според "структурния анализ"... Може би са в друга посока. В тази връзка - тук няколко човека, когато развяват заедно "мъжките" си комплекси по няколко теми, означава ли че е "щото са се взели" :) В тази връзка - за непознаващия - когато се възприема нещо различно като сигнали според предходното, се улавя според сходни признаци, "на първо четене' инстинктивно се схващат като "еднакви". За пример - който не е виждал чернокожи - когато ги види накуп всички му изглеждат еднакви. Така е с всякакви предмети, които са в "група" - сходното е винаги на първо място и определя 'бързото заключение" и реакцията от него. Това е според някои особености на възприятието и на наследени програми за бързо сработване. Външните признаци винаги са първи във възприятието и реакцията - контурите, осветлението, движението. Това в джунглата е спасявало животи. Вероятно - който живее там, без цивилизация - също. както и при военни действия, опасности откъм средата... като оцеляваща стратегия. между другото - на базата на същото е разработена и системата за "невидимост" - цял дял от военните умения в древността, добили популярност в днешно време от литературата и филмите за Нинджи. Същото обаче отива и в "мисленето' - защото Моделът и програмата за обработка, се проектират и сред ОТРАЖАТЕЛНАТА реалност. А това е вече проблем... Защото се стига до такива "изводи' като горния... А той... как да кажа - вероятно е по-скоро "шега" не че не срещам "бързите" сработвания на всяка крачка и толкова много хора това ги определя. за тия атавизми Дора написа чудесно обобщение - "ние, хората така сме устроени"... Вероятно - които израснат това - вече "не са хора", като "ония хора"...

ОФТОПИК+++++++ Винаги съм смятал че умението да се научиш да съждаваш, започва първо с примери за такова съждаване и сложни натрупвания от бази информация, интерпретацията и валидацията й. Ученето винаги е важно, защото това е неизбежен етап и предпоставя натрупване на валидирана информация, начините й за интерпретация и подава важни основни и средни положения, свързани с житейската социална роля на всеки от нас. Така или иначе общото образование поставя основи, които да бъдат надграждани. Поставя и началото на умения - за лично виждане и неговото постепенно оформяне. Като ученик винаги са будили у мен преподавателите които бяха в състояние да подават материала по специфичен начин, различен от учебника. Тогава си представях че "всички възрастни" са така и на мен ми предстои да се подготвя да съм като тях. Не си давах сметка и нямаше как да зная, че такива хора и сред 'възрастните' са изключително рядко. В музикалното у-ще имах само 2ма преподаватели, които имаха куража и потенциала да могат да изразят личните си виждания и да се разпрострат далеч извън готовия материал. С единия от тях имах възможност да бъда с това "богатство" повече време. Станах свидетел на някои негови открития и на много размишления... Това бяха най-увлекателните ми ученически мигове, които никога няма да забравя. много години след това вече още по-достойно оцених онова, което имах щастието да "докосна" чрез себе си... Въобще - през живота си имах уникалната възможност да бъда до няколко такива човека и това предположително изигра важната роля за това, което съм сега. Въпреки това - продължава да ме води известна инерция, според която в първия момент имам очакването всеки да има личен път, да има лично изградено и внимателно обмислено мнение, всеки да представи и да изрази своята уникалност. Това света ми показа че е далеч от реалността и неговата неадеквкатност се доказва непрекъснато в цялото ми социално общуване на всички мащаби и разновидности. Не обвинявам никого, за нищо. Но винаги съм се възхищавал на хората имащо способността и потенциала си да изразят ЛИЧНОТО си мислене. Навремето правих предположение че "широката основа на първоначални данни" е онова, и което задължително продължава в лично мислене. Но не е така - още преди години имах възможността да съм в кръг от много широко образовани хора, от различни социални професии. Последните от тях си бяха обособили нещо като "кръг" (клуб) имаха си име и си бяха направили организация, чрез сбирките си веднъж месечно. Бях поканен от един клубен член, след като споделил пред останалите. Както и да е, но мисълта ми беше, че от ранни години имах възможност да съм сред високообразовани хора, без това да е по линия на семействоо или рода ми, защото те бяха обикновени селски хора, отрудени бачкатори и по стечение на обстоятелствата и някои особености на собствената ми съдба и начало на живота ми, даваха всичко от себе си за да бъда нещо различно от тях. До степен на пълно отдаване. Това ми беше първия пример за отдаване и посвещаване, в моят живот. Хората от този клуб.. бяха с най-различни професии, всички хабилитирани лица в своите професии - лекари, доцент и дори академик - Величко Братанов. Това е човекът който разполагаше с огромната благодарна за мен възможност да разказва увлекателно за физиката. Имаше много широко виждане, четеше непрекъснато новите открития и ги разглеждаше критично. Той също имаше своя "хипотеза" - по подобие на форумния тук член МАЛОУМ - и си я разработваше повече от 30 години.. Но имаше уникалната способност да изразява свързаности, аналогии, връзки с други науки и познавателни територии. Много се интересуваше от източна философия, йога и въобще - източния начин на отношение към света, като правеше опити да ги синтезира и рационализира. Самият той имаше написана монография от личните му експерименти с "махало" - беше си съставил таблици, правеше статистики, изследваше връзки и правеше предположения - като съвсем странично занимание, нещо като "хоби"... Физиката по принцип е консерватиена наука, но когато човек отвътре си е широк, той си остава винаги 'по-широк' от каквото и да учи. Най-благодарната почва за провокацията за едно широко виждане, е когато се докоснеш до човек, който вече е носител на същото. Не защото ще се научиш от него. И не защото ще го повтаряш или копираш. Личното мислене не е възможно да се копира, защото след копирането то вече не е лично мислене. Личното мислене субектът запазва възможността си да прави връзки извън онова, което вече му е подадено, което е усвоил. Запазва критичното си отношение към тия "връзки", но канализира възможността си да ги прави. И колкото повече - толкова повече. А това е само най-малкото. Горните думи - на Сириус, отключиха всички тия мои размисли. Разбира се, че не беше задължително да ги изпиша тук. Но от друга страна - не са в разрез с правилата... край на ОФТОПИКА=============

това няма решение - безсмислието е на Интерпретиращия. Просто е - не е способен да вниква в нищо друго, освен заучените си постулати. Отгоре на всичко - е с претенциите че е разбиращ, което е иронията... И не ме интересуват безкрайните повторения на развалената плоча... Вече на "говорители" на готова музика не обръщам внимание - под път и над път.. и на път - едно и също... Нещо като "чалгата" - накрая ми се превръща в празен шум, минал и заминал...

точно това е въпросът - иронизирате едно обикновено невежество. Иронизирате всъщност самият себе си, защото не сте способен да схванете нищо зад очилата на това, което вече сте приели. От друга страна - повторете го още няколко пъти - може пък да се задържи като "истина" и да прилича на "вярно". Обречен сте - заради това са безкрайните повторения, на които просто сложих "стена". И да се упражнявате, и да повтаряте няма как да избегнете участта и ролята си на обикновен репликатор и "плеър" на приготвена вече музика и речитативи - вие сте в състояние само да ги възпроизвеждате. Това се среща под път и над път. И авторитарността или пропагандата не променят с нищо сивотата и плоскостта му.

Ааа, по цитата виждам отново едни и същи познати сценарии, натрапливо повтаряни и с усещането че така се затвърджават... Натрапливостите най-лесно се забелязват по повторенията пред огледалото. Огледалото - че се ползват за позоваване думи на някого, който е обявил предварително че комуникация не е възможна и я прекъсна. Но не - упоритото повтаряне на личните житейски сценарии спрямо някакви думи, с ясната предпоставка че това е монолог... Един безкраен монолог пред огледалото. И удобен, всъщност - така в монологът отсъства "репликата" на другия. "Психологическата школа, дето бил привърженик"... хаха... Според нея било еди как си - разбира се, колко удобно, до ролята на говорител на 'психологически или философски школи'... И защитник - когато нуждата повелява... От друга страна - винаги е безопасно, защото е гарантирана груповата валидация и се повишава усещането за сигурност... Докато не се стигне да се напусне - удобството на утробата и на патеричките... И после - мъка и драма дебнат отвсякъде. както е и написано... Всъщност целта на писането при определени пишещи, е да използват "научността" за да затвърдят собствените си избрани позиции и отношение спрямо живота. Потребители и рупори на науката - е едно. Но Учени, субектите-творци и генератори на науката - вече е съвсем друго. Всеки задълбочен прагматичен и психоанализ на форумната комуникация, по принцип и по същество - би довел до сходни изводи за принципите на обмен, състоянията и свойствата на отражателния свят на всеки субект, явяващ се участник в нея. Философските глупости за 'аза и обектността' вече съм ги коментирал - без всякакъв смисъл. не че и някой ги чете, но пък натрапливо ги коментира и преповтаря, вероятно с усещането че с повторенията ще станат по-смислени и по-основателни. А няма как. но пък е пример за книжовен ум. Тва си знае, тва е научил, на това се основава. И остават повторенията и утвържденията с наученото от радиоточката. Така представената в антрето на темата дефиниция на солипсизъм, като явление, е обикновен наивинитет, преднамерено представен като крайност и така доведен до абсурд. Именно - в тази си форма да служи като нарицателно за девиации и патология. Този, който го е извеждал или е бил крайно некомпетентен, или просто си е изчоплял наслоенията от гънките си, или просто е бил достатъчно хитър за да създаде един уродлив абсурд, който е напълно невъзможен сам по себе си и съществува само като построение... От друга страна - чудесно се компилира до абсурд, после се репликира абсурда, с идеята да успокои "тия, дето не са така..." Въвеждането на ОТРАЖАТЕЛНАТА РЕАЛНОСТ, слага "ТРЕТИ ЕЛЕМЕНТ" в системата ОБЕКТ-СУБЕКТ. Способността на всеки субект да борави с обективната действителност, е само през своята си отразена виртуална версия за нея. Анализът на процеса по възприятие, интерпретация и отражение, въвежда съвсем нов подход спрямо концепцията на взаимодействието между субектът и средата му при нарастване на ролята на психичните процеси до съвсем друг тип взаимодействие. В този смисъл СУБЕКТът не е своето отражение и въобще не са еквивалентни субектът и отражението му, а са в сложна взаимовръзка и динамика. От това следва че и самата идея за АЗ се променя и тя се настанява в ОТРАЖАТЕЛНАТА РЕАЛНОСТ на субекта - вече като комплексен сбор от построения и наслагвания в рамките на социализацията и психичното съзряване. ОТРАЖАТЕЛНАТА МУ РЕАЛНОСТ се намества между СУБЕКТЪТ като психологически образ за себе си (АЗ) и ОБЕКТИВНАТА физическа среда около него... В този смисъл - дуалната концепция за субект-обект, е твърде постна и "плоска и не отговаря на практическия опит. Като за "умопостроение" за дуални отразители - става, по съответствие - тяхно построение, според техните си особености. както беше написал колегата СКАНЕР (жалко че вече 3 месеца не го виждам сред форума) - умението да се разбира написан текст, се учи още в училище. Всъщност - умението да се РАЗБИРА (вкл. и по написан текст) само се започва в училище, но се учи цял живот. Не и за хората които са свикнали да си повтарят и си карат на "автопилот'...

нали се чете че персоналозирането спрямо моята личност, го прави друг, а не ти. Във форума ме заливат периодични вълни на алтруизъм и истинско съпричастие и благост. няма по-благи и добронамерени хора от тия, дето 'са загрижени' за мен... Просълзявам се от умиление, но верен на солипсисткия си инат, ще бъда твърд докрай - като комунист на разпит. Но знаеш ли кое е най-парадоксалното и смешното едновременно:Точно комуникацията сред форума, и ситуацията сред участниците сред тази специфична форма на обмен - е съвсем пряк пример за следното: Всъщност "личността на рамус" е напълно виртуален събирателен образ, конструиран в главата на всеки от комуникиращите. И не само спрямо рамус - а всеки спрямо всеки. Именно сред форума е най-точния пример за това че всеки образ, за каквото и да е - се конструира в отражателния свят на ОТражателя и само и единствено спрямо същото, комуникиращия осъществява контакт. Точно сред форума е най-чистия пример - как отражателните светове са решаващите в който и да е социален обмен. А в това не е налице никакъв обективен елемент. И не че е това е някакъв кой знае какъв проблем - а проблем за самата комуникация е, че субектите в нея не си дават сметка че в нея освен физическия канал, не е наличен никакъв друг обективен елемент, извън особеностите на самия отражателен свят и безкрайните особености в него. Тук, сред форума всяко съглашателство или обратното на него - всъщност се разиграват сред напълно виртуален театър, но не заради виртуалността на интернет средата, а точно заради виртуалността на ОТРАЖАТЕЛНИЯ СВЯТ сред всеки човешки субект. Невъзможността да се разграничат - реала от виртуала (на отражението) е един от най-значимите проблеми в комуникацията и общуването. Колкото до линка - попитах - какво като някой го е написал, какво като е институция, както като това е източник и на какво точно е източник, и какво като го публикува институцията? И какво като е цитирано тук? Кое от тия всички прави написаното да се приеме за "ЕТАЛОН" за нещо си, за да е достатъчно сериозно да се позове някой на него и то да е сериозно? За мен е напълно ясно че за всеки зададен въпрос е нужно непрекъснато да си отговарям сам или всеки говорител периодично да ми отговаря от трибуната на избраната от него идеологична утроба, която той чудесно използва като щит около "себе си". Пиша "себе си" в кавички, предполагайки че се сещаш защо?

Според други - земята е плоска. Според трети - бог е направил вселената... В българското УИКИ или други български публикации пише за солипсизма съвсем друго (далеч по-сериозно, между другото). И? - какво от това... Сега какво - да се превърне в състезание за линкове и копи-пейст ли?... Ако рамус е солипсист (несъзнат разбира се, защото по този начин "осъзнатите" се самопоставят като неговите "диагностици") то тогава същия не би бил пример на множество от други диагнози, които доста често се сипят от един или друг пишещ. Според други "диагностици" рамус е и фашист и болен от множество други версии на психични отклонения. Както се каза в един анекдот - що първо не се разберете, пък после групово и повече координирано да се докладва на съответните здравни или други служби - за тоя... не знам си какъв... Разбира се, това са пълни глупости, но не ми е работа да влизам в обяснителни режими още повече когато доста хора имат потребност да намерят подходяща защитна обяснителна платформа на личните си недомислици, импулси и уклони. Така, че - нека рамус да е солипсист, или... какъвто си посочва всеки, който от това има поредната си остра нужда. Рамус вече е доказал че носи на всякакви форми на диагнози. Но поставянето им, от хора които нямат дори елементарна компетенция да го извършват, не решава с нищо конфликтите и недомислиците им в извън-личен план. Самата идея за обяснение на рамус - че въпросния му е нужно да 'отрицава нещо си', а същия непрекъснато повтаря че не му е потребно отрицаване и че това няма нищо общо с онова, което изразява, и което е - прави посоката на диагнозите в съвсем друг вектор. Разбира се, че за хората сраснали се със социални лозунги и основни фундаменти, всичко, което не е в съзвучие със същото, е задължително израз на отрицанието им. Дуалния инстинктивизъм го обуслява - враг или приятел, отрицател или съгласител, с нас, или против нас , истина или лъжа... Вероятно за много хора това да има значение, но за мен - не. Представяте ли си - отрицавам хората, защото нещо си имало значение за тях... ма как може да не интересува, това е ужасно и има нужда от 'посочване' и осъждане Въх и как може да не се засрамя и не се извиня публично за деянията си и да понеса социалната си отговорност пред социалните съдии ---------------------- И така - четем нещо си... Пуска се поредния цитат от нещо. Сега какво?... това доказателство ли е - в каква посока, кое "доказва" точно, след като дори в превода си се ползва следното: Всеки един абзац от горните има съществени проблеми в твърдителната си част, постановките които ползва, контекста им, насоките, които задава... Обаче - какво от това, нали е написано от някой си, дори и да изразява групови виждания спрямо нещо си. И защо въпросния е нужно да носи отговорност и да се налага да обяснява каквото и да е - защо мислил, защо го написал, как го е съставил и въз основа на кое. Има линк, дори може да е налично и име на автор - но какво от това... Кое прави написаното 'доказателство', кое го прави валидна истина, кое го прави ПОЗНАНИЕ? Всеки в днешно време може да напише каквото и да е - нужно е само да има нюх и усет за да го напише така, че да намери нужното в социалните потребности и нагласи, за да се породят 'съгласители'... Това е и технологията за механиката и значението на явлението ФАЛШИВА НОВИНА. Отгоре на всичкото - в написаното много ясно се забелязват условностите - ' може да се свърже', има връзка, но въобще не се конкретизира, защото веднага ще попадне под критичния анализ и ще се компрометират тия доста произволни аналогии и взаимовръзки от толккова много и различни човешки производни. И така - от нечие написано се изместват темите към "общуване с призраци" - демек - говорете си с нечие написано, аз само го пускам тук, а пък вие се занимавайте да си го тълкувате или интерпретирате и да му търсите кусури или съглашения... Щом някой го е написал, значи някой смята че е правилно. Значи че ако повече го прочетат - ако съвпада с вижданията им - и те ще го приемат за :правилно'. Ето ви линк, ето ви превод - вие си го четете, вие се оправяйте - аз само го пускам. Сега в интернет може да се намери всякакво написано - кое придава на същото "доказателствена стойност", за да е подбрано за "позоваване" и да се използва като "тежест"? Написаното няма нищо общо с никаква научност, никаква познавателна стойност. Ако цитиралия го претендира за такава, то може ли тогава същия да застане зад написаното като лична отговорност и да го обясни в детайли и подробности, да го изведе като периметър, ядро и контексти... Аз ще задавам въпроси, а той да извежда отговорите последователно и точно? Иначе - просто... едно безлично написано, нещо си. Но пък - в полза на едни или други схващания и убеждения, достъпно, удобно или в подходящата посока за да се ползва за "обяснение" на дисонанси... както се и ползва в примера си след това - от всеки, който го намира за "подходящо".

Вероятно, но какво общо има снимката на жена, (която въобще няма как да е 'девойка'), сред холивудските звезди и модели на заден фон. Жената е в тази поза и облекло, защото светските събития и срещи от този тип са по свой начин място за реклама и от тях до голяма степен зависят ролите, поръчките, ангажиментите и хонорарите им. Да спомена и че въпросната е БЕЛА ХАДИД. Със сигурност сред тия хора на снимката няма нещо от т.н. от някого "висше общество" - това са хора като всички, заети с бизнес и до голяма степен ангажирали живота си в него. Хора с проблеми, хора с успехи или неуспехи, провали или възходи. Общуването сред тия хора е както е същото при всички останали. Продължавам да не разбирам въобще уклоните на няколко човека да си търсят непрекъснато територия да представят версиите за света и живота. Нищо потресаващо няма, че 'дори и във висшето общество', сексуалния тормоз е нещо обикновено. Той е нещо съвсем обикновено в живота по принцип и това е един от казусите по целия свят, по всички времена, култури и географии (досега). Просто приемането кое точно е 'сексуален тормоз' е с някои условия и твърде голяма част от нещо, което се обявява за 'тормоз' в други времена, контексти и културни условности, въобще не се е считало за такова. Но явлението съпътства цялата човешка история и жалко че вие може би бихте бил потресен от "сексуалния тормоз" в политическите елити, дори и сред "комунистическите' такива. Разбира се - за тях никога не би се дало гласност, за да се обсъждат. От друга страна, дори сред форума са налични и "защитници на мъжкото достойнство и водеща роля в размножаването и налагането на ред и дисциплина. Като дори се и писа че (перифразирам) - ролята на жената в семейната сделка, е да предлага сексуално разтоварване на своя съпруг според неговата потребност от такава... Такива писания са нещо естествено, защото по принцип сред типичното народното семейство това се нарича с "брачни задължения"... Темата е ОБЩУВАНЕ, сред раздел ПСИХОЛОГИЯ (и логика) и започва с някои въпросителни изречения, от нейния автор. Какво общо имат тук 'протестите', победителите, някакви си "висши елити"? Къде сред темата някой е въвел "възмущенията от "елитите"" и дори и "гласуването" за същите? ...

Колега, вие объркахте темата. Това е за новата "чат-тема", вероятно. Или за някаква проруска тема, с уклон към 'западането на света, заради загниващите капиталисти'... Или пък тема със заглавие "Разпада на цивилизацията и спасителния остров на Русия, в него"... Дори и за която и да е тема, горното има проблем - 4 изречения, без изписана връзка помежду им - всяко си е 'за него си'. И нито едно не е свързано с картинката над него. В случая - и 5-те елемента нямат връзка с темата. Нещо не сте пили кафето ли сутринта... или тежка нощ?...

Значи - общуването опира до йерархия, според критерий за 'съгласяване с колкото може повече хора'... И това е "общуване", така ли? И Съгласителите - са "победители" ??? Манипулацията и техните за 'съгласяване' и убеждаване, се извършват на основата на принципите на общуването, но те самите не са общуване, нито обхващат периметъра на общуването. Те са просто частни случаи на негови прояви, а не че проявите са ОБЩУВАНЕТО... Та вие дори сте написали в края на думите си доста съобразително "вариации на общуването", а не че посочената вариация е ОБЩУВАНЕ. А що се отнася до 'свалките в парка' - по тях може да вземат отношение всякакви "науки" - философия, психология, лингвистика, когнитивната наука, в лицето на практическата й част 'ПИК-ЪП" ... Това че взимат отношение - прави ли свалката в парка - философски казус, психология или лингвистиката, като всеки може да си ги разглежда според неговия си аспект, спрямо негови си критерии и контексти... А иначе - за участниците в "свалката" всичко това да няма никакво значение, защото те самите може и дори да не подозират че тече 'свалка' и че една или друга наука нарича така, онова, което някъде сред някакъв форум, се наричало ОБЩУВАНЕ и дори се въвеждат и 'победители' и победени. В тази връзка може ли да попитам, вас ДОРИС - според вашето виждане за "йерархията в ОБЩУВАНЕТО, според критерия СЪГЛАСЯВАНЕ", участниците в "свалката в парка" - кой точно е Победения и кой точно е Победителя?

Какви ги пишете, колеги? Интересно ми е да се обясни как е възможно "практикуване на солипсизъм"... дори и като "начин на комуникация"... или пък като какъвто и да е 'друг начин". Та солипсизъм е просто определен набор от предпоставки с които се оформя определено хипотетично приципно отношение на субекта спрямо битието и себе си. Сам по себе си този възглед, така, както е зададен в статията на антрето, е смешен и твърде наивен. Изключително е забавно да се чете как "философската любов" към размишленията е толкова далеч от практическия опит и взаимодействия, но пък в нея се 'размишлява' нещо си - като упражнение спрямо едно или друго. Разбира се че в чисто практически вариант е възможен само като упражнение, като умотворителна вариация, годна за допускане и експерименти с резултатите от тия допускания, а не че това е израз на наблюдение от практически опит. Обаче - ако това се приеме че е така - то тогава как е възможно "солипсизма да се практикува"... Още повече - като "начин на комуникация". Та веднага след това - "би могло да доведе до тежки психично отклонения"... да не говорим за 'социопатията', която сама по себе си не е никакво 'тежко психично отклонение'... Така весело се навързват и дори и в "продължението" - познато било явлението - може ли да ме "запознаете" с "познатите ви резултати" от "практикуването на солипсизма"?

Дорис, вероятно анекдотите са нещо чудесно. Обаче не разбрах нещо, което попитах - каква е връзката на мигрантите с темата ОБЩУВАНЕ? както се вижда - рамус може и да обръща всичко в психология, макар че това е повърхностно - защото рамус нито е психолог, нито е имал претенцията да е. Но от друга страна - раздела е ПСИХОЛОГИЯ, а много дърпа няколко човека просто да си чешат езиците за въпроси, които те самите въобще не са компетентни и се обменят нелепости. Понеже тематиката за имигрантите е извън каквито и да е учебници и науки, се вихрят бурите на народопсихологията. за пример е горния ред, в който върха на пирамида в Общуване"!!! е сбъркана с друга пирамида, сред която посочени хора били 'победители'. И сега - би ли обяснила как така 'победителите' са на върха на пирамидата в... "човешкото общуване". Как така същите хора "държат в ръцете си силата" - в някаква пирамида в която те са "победители"... но в общуването. Как в общуването някой е победител, според кое и какво, как и кого побеждава - става въпрос за ОБЩУВАНЕ, в раздел ПСИХОЛОГИЯ? ------------------- ОБЩуване - обмяна на информация на принципа на кодиране и декодиране на тази информация и движението й по каналите на "вход и изход" в рамките на всяко човешко същество. Но и социум - на принципа на "ОБЩото" в тия сигнали, реализиращи адекватен обмен, в който общото е със значението на взаимнодоговорен протокол за кодиране и декодиране на данните... "Теренът" на който вървят сигналите е физическата среда, сетивата на субектите и понякога информационни медиатори, които често играят ролята на "среда за сигнали", но самите те генерират и отразяват такива сигнали. Ролята на последните - медиатори и "медии" - се оказва изключително важна, заради някои психични особености на субектите, между които "медиите' играят роля на "посредник". Това става до степен че всеки вече очаква именно "медията" да го информира по неговия достъпен начин, по това, което на него му е потребно... И вместо помежду си да е приоритетното общуване, вече всички общуват с медии и медиатори на информацията. А това подава възможност медиаторите да се ползват за контрол и насочване на информацията. Така манипулацията се прехвърля към "информиращите се" от тия медии. Ето моментно-импровизирана, условна дефиниция на ОБЩУВАНЕ от един форумен "ненормалник" и любител на "краставици"... И така - някой ще предложи ли версия на дефиниция и схема на обяснения на понятието ОБЩУВАНЕ, спрямо зададен точен контекст и условия? И после - кое прави "въпроса за мигрантите" и произволни отражения по него, да се сложи в такава дефиниция?

Някой знае ли какво общо имат горните постове, с раздела и темата в него? Дори и модератори на форума се включват редовно и систематично в спам по всякакви теми, особено когато ги удари "мъжкия" хормон, или пък - на отиващата си мъжественост по възрастовите кризи... Къде остана антрето на темата, подадена от ИСТОРИК - всъщност за никого няма значение... Периодичните фонтани от поредните мъжествени изблици и хомофобия наистина че имат някаква индиректна връзка с раздел "психология" - главно като симптоматика. Вероятно - и с 'логика'... Всяка залязваща система от митове се осланя на ползвателите си, за които същата се е превърнала в житейска концепция и идентификация. Това обаче по никакъв начин не пречи на 'залеза', а само се чете драмата на вкопчените. От друга страна форума става доста подобен на ФБ и форумите на дир.бг и бгмама. Изглежда че няма как - който си го носи в душата как да се стиска да не го показва, като напира отвътре. Един друг модератор, в друга тема написа със зелени букви вдъхновителни и идеализирани думички (цитата не е от думи на рамус) Какво прави еволюционната теория по-важна или значима от темата "ОБЩУВАНЕ"? И труда на колегата ИСТОРИК - достоен за тази подигравка, която настана накрая, а модератори на форума са дейни участници в нея. Интересно къде остана поне елементарното уважение - вероятно за да покажем на "незапознатите, десетки хиляди хора, идващи да четат" форумни примери за... един друг типично човешки аспект - народно-масов в проявата си...

реакцията е предсказуема и точно това не исках да се получава. Дора, може ли вече да преминем по-нататък от "този казус"?

Това е тенденциозно и най-малкото некоректно. Такова нещо не е изписано сред никои мои думи. Което означава че тенденциозното и преднамерено отношение към думите ми продължава с пълна сила и това не се променя вече три коментара подред. както и по другите теми, спрямо написаното от рамус. И няма как да се очаква това да се промени, защото авторката заявява своето вече формирано отношение и за нея това се оказва най-важното. ============= Не е възможно да водя адекватна комуникация с хора които не четат. И очакват да четат само това, което им е нужно, както те си го разбират, каквото на тях им трябва. Отговорите ми бяха повече от достатъчни. Не съм задължен да се вмествам с нуждата на всеки от "неговата подходяща форма, или смисъл, думички..." Не че не опитвам да го правя, НО НЕ СЪМ ЗАДЪЛЖЕН да го правя на всяка цена. Както и когато някой задава въпроси към рамус не е длъжен да се съобразява с това дали рамус иска или не иска, или очаква... И рамус му се налага по различни начини да си тълкува, да гледа контекст, да извежда - кой какъв въпрос, какво е имал предвид... Написано е - чете, който може. Който не иска, или чел друго, или пък не му харесвало... си е негова работа и не е в зоната на проблемите в което и да е "написано'. И особено - когато е налице липса на компетентност по дадени въпроси, е въпрос на лична интелигентност някой да си каже - "това не го разбирам и не е моя работа". И ако все пак му е интересно с нещо си - би опитал от "първи стъпки"...

да уточня нещо важно - пиша че не съм съгласен, а не че твърде че съм прав и че така, както аз го виждам - е правилноТО и друго няма. Дали съм съгласен или не съм, с каквото и да било, не променя с нищо "който, което и каквото и да е". Но за мен е несъответствен прочита от темата в която са налични "мозъчни" отговори на зададени въпроси, при пацианти в кома. И после - да се интерпретират че човек може да си генерира вътрешните стимули и сам. Но в статията се описва "диалог" - задават се въпроси и са налице "отговори" - на пациенти кома. Да - само на 17 процента от тях, но това не го прави да не е факт. Щом е налице - стимул-реакция, значи че сигналите от стимула достигат до мозъчните зони и от тях се реализира "отговор". Това че изразяването им не е възможно чрез тяло, гласни връзки, мимики или жестове - не променя че е наличен КОГНИТИВЕН ОТГОВОР. И не рефлексен или вегетативен отговор, а КОГНИТИВЕН отговор. Мисля също че се бъркат състоянията на БУДНОСТ и СЪЗНАТЕЛНОСТ, но това пак пиша - е само през моят поглед без каквато и да е претенция за друго. Да, има различен тип коматозни състояния и се различават по своята "степен на заспалост" (съвсем общо), и именно заради това в някои от тях остават налични и някои "канали за връзка с реалността извън пациента". Което прави нещата още по-зле за него - защото при кома, всъщност пациента става "полубуден" затворник в собственото си тяло. Особено в горните състояния - нито буден, нито напълно и крайно "заспал"... Става като онова, което се описва като "призрак" - уж съществуваш, но нямаш връзка, нямаш контакт, нямаш как да го осъществиш... Дали сънуват - няма как да се разбере, макар че понякога имало и такива неврологични следи в ЕЕГ и скенерите... Считам че има проблем всичко това да се интерпретира че "в кома не можело да е налице усещане"... Но е налице, защото ако не беше, нямаше да стигат входните сигнали до когнитивните звена, за да се реализира "отговор". Доколко този отговор е адекватен, доколко е осъзнат... това не е цел на разглеждането и конкретиката в случая. Това че нямало сигналите за болка - те могат да се прекратят и в будно състояние. И се остава в съзнание, дори и да режат крак - не се усеща болка. Има психични средства, има фармакологични такива - за достигане на пълно изключване на болковите сигнали. Разбира се в наркоза са налични управляемо контрол на степента на "изключване" и на зоните на изключване. В някои наркози целта е да се намали до максимум сърдечна дейност и кръвно налягане - при сърдечни и операции на вътрешни органи - защото кървенето става огромен проблем в самите интервенции. При други операции - други са целите на наркозата... При някои не е нужна пълна наркоза, а само "местни упойки". Много наркози се комбинират и с т.н. "релаксанти" - които блокират сигналите към мускулните звена - частично или пълно...Разбира се че за целта - ако прицеленото състояние е дълбоко, то дишането и сърдечната работа (които са мускулни) се поддържат отвън с апарати. Понякога само релаксант и блокатори на болка... И това също е сложно и е област на цяла сериозна и отговорна научна поддисциплина в медицината. Просто не искам да вкарвам в темата дебати по това, кой как вижда, кое вижда, защо го вижда. Дали има или няма... и кое било вярно... Не считам себе си за корифей, нито авторитет по темата. Излагам факти и съжденията си - правя ясни сигнали че "така е както го виждам". Но те може и да не са правилни - именно това и изразявам, но се оказва че релативизма ми бил твърде произволен и краен, а научните факти били строги и категорично доказани. Може би - не споря, нито имам претенции как са "научните факти", както доколко са факти и доколко са "научни". Не виждам досега някъде в науката да са налице крайни и завършени НАУЧНИ ФАКТИ, които да са началото и края на която и да е наука. И припомня, че ФАКТ и ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА (му) са в сложна и неделима взаимовръзка. Но друг - вижда друго, а той е по-компетентен от мен именно по въпросите на "науката" и това, дето е прието в нея да са "ФАКТИ". Темата я прицелих за да е възможно всеки сам да опита да интерпретира през прочита си без влиянието на гледни форумни точки. Търсенето отново на задължителен конвенс в интерпретирането на текстовете - за мен не е нито полезно, нито сериозно... Но това е само "за мен" - всеки друг си има неговите си неща.

няма нужда от никакви "извинения". Ти си коректна спрямо себе си и това е важното в случая. Пишеш и отразяваш, но не моите думи, каквито са, а това, което прочиташ от тях. В това няма нищо некоректно, а си е точно 'защото така сме устроени'. Не те обвинявам за това, нито го смятам за негативно, грешно или ... каквото и да е. Това са реалности и аз само обръщам внимание на тях, а не ги осъждам. Реакциите идват от това, че се пораждат дисонанси, защото усещането е че "това е написано". И последно - за "извинението" - корена му идва от "ВИНА" - такава не може да има, най-малкото в случая, защото от моя страна няма обВИНение, за да се реагира като "виновност" и после - "изВИНение". Не обВИНявам никого, за нищо. Това няма нищо общо с мен и отношението ми към живота и хората. От друга страна - някак си сякаш "напук", с нещо като "на инат" сякаш си се вкопчила за това "замисляне" и дори в последните си думи - понеже нямало думичката 'замисляне' как така съм успявал "без него" - е вече съвсем друга крайност и отново личния прочит и интерпретация са пречката. Написал съм абзац, с който изразявам етапности в посоката на активно осъзнато отношение и практика към повишаване на самоорганизацията в даден субект. Не виждам нищо некоректно в описанието му. Прочетох го няколко пъти и е съвсем честен и коректно написан, така, както е през моите очи. Мога да го поясня, но ти го подлагаш на нужда от 'доказване'. Отгоре на всичко, в това е налична форма и на лично отношение, като че ли писанията е нужно непрекъснато да уреждат междуличностни отношения някакви. Да решават личностно дисонансите на някого и реакциите му към привидения дразнител. Дора е напълно коректна, че "така сме устроени", но това е описание на заварено положение. И с горните си думи аз описвам как от "завареното положение" може да се достигне то да отпадне и да няма значение как е "било". Че е налице път към отработване, че е налице нещо като "технология", в нея е налице етапност... Прост пример че при рамус нещата вече не са така, както "е бил устроен" е поведението ми сред всички теми. Ако на всеки негативизъм който избликваше от прочитите на няколко колеги - би трябвало да хапя и да кълва, да обиждам и ранявам безразборно, да се качвам по метли и да фуча... защото би трябвало да съм дълбоко наранен. А не съм. Тук толкова хора се упражниха на всякаква атака - и на групова, и на лична, през когнитивни или друго-сигнални форми. Не съм сляп и чудесно улавям сигналите, дори и през форум да са. Не пиша никъде в мое написано, че "моите подходи" са универсални и че: - всички хора задължително трябва да го направят, и ако не го направят са глупави, мързеливи или невежи. - нито пиша че аз съм гениален откривател и вселенски мислител... Такива неща не са написани, а усещането в някои четящи идва от собствения им прочит. А той е резултат от някои особености в психичните им защитни процеси и опита на поддържане на ПСИХОСТАЗА, в това число и в когнитивната им сфера. Но докато се поддържа такава форма на вътрешен баланс, завареното положение в него играе основната роля. И тогава идва в сила обобщението "защото ние, хората, така сме устроени". Имаше виц в тази посока - за скорпиона и богомолката - когато било нужно да направят нещо заедно, за да се спасят, било нужно взаимно договаряне че скорпиона няма да убива. Те се спасили, но веднага след това скорпиона я отровил с жилото си с "обяснителните думи - "такава ми е природата"... Всичко това е ясно и е елементарно. Но в природата на всеки е да може да постигне нещо отвъд нейните "записи". В природата на мозъка е да постигне нова форма на самоорганизация и по този начин да направи качествен скок в информационната си обработваща работа и оттам - отражение. И самият субект се превръща в изразител и проявител на тази "трансформация". Разбира се че всеки има начин да се самообясни и свали отговорността си като заяви - "така сме устроени", такива са "ни" импулсите, емоциите, чувствата или реакциите, ни движат, така както сме ги заварили, както сме ги приели и... просто това си е началото и края на вселената... От друга страна - за така поставените описания на "границите' за хората сред тях всичко това е реалност и е напълно коректно. И не съм толкова сляп, нито тъп че да оспорвам как са нещата в завареното положение на природата, при положение че аз самият оттам съм тръгнал и също го нося в себе си, както е при всички други, дето "са така устроени". Нямам никакви обвинения, нито са ми нужни. Пиша че по пътя към промяна и трансформация на всичко заварено, се решават много от типичните конфликтности, характерни за етапа и отношението "така сме устроени". От друга страна, обаче, се появяват други "проблеми" и конфликти за решаване. Но пък - се отработва активното и осъзнато отношение към тях, заедно с опита и рутината и повишаващите се умения да се различават вътрешните процеси, да се изяснява вътрешната психична картина - НА КОЯТО ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС се явява ИЗВОРА НА БИТИЕТО МУ... Става въпрос за активно и осъзнато управляемо отношение на самия субект, към субектното си отражение спрямо битието. На два пъти , в другата тема (за съзнанието) пуснах каквото намерих, защото се породи достатъчен мотив да проверя как са нещата отвъд личната ми концептуална работна схема. Защото в очите на няколко човека се оказа че тя била напълно погрешна. и понеже това не е изключено, когато се работи в посоката на личното поле, се наложи да видя как са нещата отвъд мненията на един или на друг, както и отвъд личното виждане или пречупване. Открих и някои свои грешки, но повечето от основните положения се оказаха адекватни. Не искам да кажа с това че 'другите грешат' , а аз съм прав. Никой не е грешен, нито че "не е прав". Вече това го обясних в стъпителните си думи в този ми пост. и накрая един цитат: Не само "когато мисленето е насочено навътре' - а когато целия когнитивен капацитет е насочен с приоритет "навътре" - е самосъзнание. Когато същия капацитет се насочи "навътре" това рефлектира в обратна връзка към самото самосъзнание... Така се затваря в циклична взаимна рефлексия и резултата от нея в принципен смисъл реализира непрекъснато повишаване на самоорганизацията на цялото психично поле и се задействат и се предлага посока на повишаване на интеграционната осъзната работа по същото... Цитата не е с думи на рамус. Цитата е от специалист и професионалист в психиатрията и клиничната психология, с клинична работа и хабилитации. Нито ми е познат, нито съм ми перефразирал написаното. Нямаше нужда да чета каквото и да било, за да изведа сам голяма част от нещата с които работя. Винаги предпочитам да изведа първо сам. И само когато са внимателно изведени и осмислени, или липсват данни, за да не правя произволни или предположителни запълвания, да намеря в социалното поле вече проверени такива данни или информация. Именно така - достигнах по собственото си извеждане за СИНТЕЗНИЯ ПРОИЗХОД НА СЪЗНАНИЕТО. Че то се явява комплексен резултат от комплексни невронни процеси. Че се явява израз на СИНЕРГИЯ в работата по обработката на информация, че е израз на качествен скок в отражението и поставя субекта на пътя на възможност за повишаване на нивото на тази появила се самоорганизираност. И че това е отговорност, която субекта поема към себе си, защото природата каквото е могла е направила. После - вече се поема щафетата от самия субект. ЗАЩОТО ТОВА природата го е направила ДА Е ВЪЗМОЖНО, но само дотам - й е възможно. Ето защо, когато нещо ми е нужно, когато съм пред стена, когато има проблем решението му за рамус, е в границите на неговата собствена психична зона и той е единствения който може да я реши, да намери изход... В това аз съм длъжен да намеря изход, да намеря решение, да намеря съответствие и да продължа напред, без оглед на цената. Това за рамус е неговата вътрешна зона и неговата отговорност да продължи да я подрежда и повишава нивото й на комплексна синергетична работа. Нямам претенции към никой друг, освен себе си. И описвам как са нещата за мен самия. И да искам няма как да пиша за онова, което не съм, всичко написано е това, което съм, сред което живея и всичко написано отразява кой съм аз.

благодаря! Иронията е както винаги на първи план. А иначе - сигурна ли си че прочете внимателно онова, дето си го цитирала? Щото между него, и после след "и какво?" - има съществени разлики. Само болднатите буквички ли си подбра, пък другото - някъде в плявата. А първото изречение, началото - там някъде няма ли други думички? В целия пасаж от мои думи в цитираното, всъщност никъде няма думичката ЗАМИСЛЯНЕ. А в твоя коментар тя е болдната и е фокусирано върху нея ... и целия смисъл на написаното от мен изчезва и се подменя с нещо си, само защото така ти си избрала така да "прочетеш". Но пък - нали "така сме устроени"... :) Не че нещо - просто е пример как се коментира нещо, без въобще да се чете... какво остава - да е "внимателно'. Ама те хората не им било работа да четат на рамус глупостите. Ами защо тогава въобще коментират? С какви претенции са че четат въобще и в такъв случай - НА КАКВО ТОЧНО РЕАГИРАТ, след като дори не четат самите думи, а си карат по някакъв си прочит, който си конструират те. Но да - "явно така сме устроени" че... Понеже "така сме устроени" защо да се знае нещо за някакъв си цип - много важно. Имало проблеми, имало неточности, цялата статия имала слабости и се правило с нея нещо си... Статията е виновна, авторите й - са виновни, редакторите или преводачите - може пък те... И защо, по ангелите, някой му трябва да се занимава с някакъв си цип, след като той си знае, той чете, той мисли, той съждава... Даже се предложиха и точки за 'критично мислене" кое и какво било... И пак - написани наготово, пак да се цитират и позоват - иронията че точно това е спрямо критичното мислене, дето последното е то да се прочете и научи "какво било, как се прави, кое как се наричало". За какво са разни "походки", тичане, дишане, велосипеди - ми да, пълни глупости. Както и темата - пълни глупости... Както рамус - един маймунски крал, пък уж бил мислещ - баси смешника тоя надут пуяк.

разбира се - много от обратните връзки ги долавям, но ги игнорирам да са стимули за реакция или посока на съжденията ми. Голяма част от тия 'обратни връзки' вече са станали схема и само се повтарят. По този начин вече не са извор на познание и самоотпадат като значими в тази посока... Повторяемостта на сигналите от тия връзки подава възможност за лесно изучаване и опознаване - именно защото са схематични и са от автоматичните извори на реагирането и интерпретирането. Изключително малко са "разликите" в това... и именно такива "блесват" като искри в тъмното.

Не съм съгласен с описанието и примерите и интерпретацията им, но това не е от особено значение - най-малкото за темата. Вече дебатирахме по тия, позициите са ясни и няма да станат по-ясни ако се повтарят - (поне според мен).

ами - не само правя разлика, но и работя с различаването им. Разбира се, че амалгамата от тия явления и процеси - е много сложна и преплетена. По никакъв начин тя не се разрешава само с "намиране къде да се прочетат" кое какво било и как да се различавали - евентуално всеки може да пробва. Милиони хора могат да четат и да знаят, щото са запомнили, но нямат идея въобще как и кое е същото при тях самите - какво ли да се говори за мониторинг в реално време... Това е въпрос на култура и самоуважение (поне за мен) - да се познаваш достатъчно, за да можеш поне тия свои няколко основни аспекта да различиш, да ги опознаеш... Работата с тия, е една първите стъпки на начинаещия... На практика няма с какво друго да се "започне" - с тия, и със страховете - това е завареното положение... А това имах и предвид - че вместо някой да се емне и да се включи в опознаването на собствения си психичен живот (от който гореспоменатите са заварено най-значимите управители и мотиватори...) чака и търси да прочете някой дето вече да го е написал. ... Някой да ги е написал - какво означават, кои са, как да се различат... Чудно ми е въобще - как са живели хората когато е нямало 'откъде да прочетат'? И предположително - точно тогава са 'писали'... От друга страна - и като се "прочетат" - какво. И в темите уж се 'четем' - и какво излиза от "четенето" - се вижда по резултатите... От друга страна - си е до човека. Пък и се повтарям вече, макар че така или иначе никой не чете внимателно... И сто пъти да напиша едно и също и пак - все едно че не съществува, като разбира се - че никой не е длъжен на никого, за нищо. От друга страна - разбира се че коментарите и реакциите и бързите заключения - са най-важни... Както се посочи вече в други думи, от Дора - заради това че 'ние, хората сме така устроени'... А е нищо и никаква статия - тая от антрето на темата, макар че вече пишещите са забравили за какво точно е темата.

ИНТЕГРАЦИОННА ТЕОРИЯ за СЪЗНАНИЕТО (малко от философските аспекти) от българското научно поле.