ramus

самата идея че четенето минава през клишета - вече говори за клиширан четящ. Разбираемо е, че това е лесния начин. Освен това кореспондира съответствено на заявената в случая лична теза. Която просто говори за 'къде й е бил ъкълът, като го е избирала'... И щом е без ъкъл, значи тя си е виновна че я бият. Разбира се - това въобще не е клише, нали Това е задълбочена позиция, изпълнена с проницателност и лично критично вникване относно житейските пътища на човешките същества.

Ако това е "питането" аз лично виждам че вие го ползвате само като реторичен похват - защото след въпросителния знак, вие си отговаряте и коментирате сам. При такъв,,, "въпрос" какво очаквате точно за "отговор"... ? С някаква форма на обобщение, с предварителните условности - някой да ви каже "защо някоя си го била избрала, като някакъв си бил просто рогат добитък... ". Това не може да е въпрос, защото се задава някакъв условен типизиран модел - как се очаква да се отговори смислено. Отгоре на всичко - думичката ИЗБОР е девалвирала и толкова условна, че самата тя е многозначна . КОЙ ИЗБИРА, кое избира, с какво, чрез кое и какво - избира. САМКАТА ИЗБИРА самец, водена от инстинктивни програми... Това не е рационален избор. Нито смислен... И как го е избрала - като му е "пуснала ли". И той е клъвнал... А той - избирал ли я е? и как точно, с пениса си ли... или с това че е надушил че е 'силния' и може да си е и съдия, полицай, прокурор и робовладелец... Когато са налице несъзнавани импулси никой не може да нарече това "избор". После - се представя като такъв, щото няма как да се обоснове - че двамата са се "избрали" и са принудени да живеят всеки в проекцията на другия... Та те са "отчуждени" предварително - каква близост се очаква, какво доверие, какви сериозни отношения да са налице при първосигнални участващи в тях.

как да се състои, като е налице сериозна разлика в нивото на разбиране, на личностна зрялост, мироглед... . Как да е налице дискусия когато насреща не са осъзнати хора, а говорители на възпитани консервативни репликации на поведение и станало за тях основа на идентичността им, мярка за мирогледа им... Как да има обмен, как да е налице интелигентността като радионална основа и инструмент, като основата е другаде и на друго място? Затова по-горе написах че има проблеми и разлики в нивата на които се поставя въпроса и се интерпретира той - в зависимост от принадлежността на четящите.

Дора, ето затова говоря и това е жив представител на народния битовизъм. Все едно че е 'глас народен'... като по учебник. Той имал права, имало и сделка - заради задълженията. Бракът - като сделка за взаимно чесане на сърбежи по взаимна договорка. Ми на ква се прай неква си и кво се надува - главата, болежки, уморена - та за една дупка става въпрос, кво толкова... В другата тема - за конвенцията - също имаше едно такова волеизявление... Тия думи поне са откровени, поне са честни и директни - това са в чистия им вид. Щото и други пишещи тук са с такава "закваска", ама се крият с доста интелигентни маски, иначе. В този смисъл - в общо по темата - исках да изведа как вътрешните негласни несъзнателни договорки влизат в пряк дисонанс със закона. И една такава сделка, ако се изиграе и от съответната жена - всъщност всичко си влиза в някаква негласна договорена норма... и идеята за "НАСИЛИЕ" се измества по условие сред тия отношения. Просто една подгрупа културно се оправдава с това че е без всякаква нужда и обосновка за зрели отношения между личности, несновани на взаимни "въжета" и нещо като взаимни подпирания на сакати души... В този смисъл - законът се спазва - просто който не изпълнява сделката - ще има насилие, ще има коригиращи действия... кво се надува или прави на велик... или ще шава някъде извън договореното...

исках да кажа, не че има писмен договор, нито че е търговска сделка, а че в доста случаи такъв тип насилие се прикрива като такова, защото жертвата на акта не го счита като насилие. А не че жертвата е съгласна да я бият или тормозят. Насилието е доста условна граница, която законът няма как да формулира еднозначно. При доста деца дори в игрите им помежду си са налични елементи на насилие едни спрямо други. Във възпитанието, именно въпроса с "моркова и тоягата", второто е онова, което е основано на 'страхът'. Има и нещо друго - законът повелява насилствени мерки - всяка намеса на полицията при въдворяването на ред - също е вид насилие, колкото и да се взимат мерки да не се преминават... 'границите'... Вкарването на насилника в затвора - е насилствен акт спрямо него. всяка ограничителна мярка - е за същия вид насилие. Всяко наказание - е вид насилие. Ако е по законовите договорености - не е насилие. ако е извън тях - е насилие. Освен това, за насилие се приема не само физически такъв акт, а и психичния тормоз. В този смисъл доста хора вършат всичко това като навичност, като автоматизъм, в състояние на афект. При доста първосигнални хора отношенията им по принцип се регулират именно от по-крайни форми на сигнали... Това е въпрос не само на култура а и на микро или макросреда и възпитанието от нея. В този аспект половата принадлежност едва ли е особено значима като фактор - просто това е израз на усет за границите в отношенията. Всичко това, разбира се е елементарно и е известно на всички. С него не искам да се правя на оригинален, а само да напомня, че правото... и живота... са две различни положения и условностите които налага правото върху живота, е само с цел колективните отношения да бъдат организирани и регулирани в някакво предели и посоки, спрямо някакъв приет модел. Не пиша всичко това да си играя на контратези, а само да напомням че всички типове регулации "отвън" са валидни и успешни само при определени условия. едно от тия условия е резонанса в разбирането и доброволното им приемане. Когато голямата колективна сделка задава условия на взаимна договорка, които не са адекватни на нужните за дадена подгрупа - членовете в нея си формират 'затворена' среда. Такава среда може и да е самото семейство...

Ехо, сириус, вземи се в ръце бе човек. Виж в коя тема пишем и че тя няма нищо общо с никакви конвенции. Вие, дето "гледате от космоса" може би ви трябват очила... ") За конвенциите вече се изписа достатъчно и честно казано не ме интересуват. Като все пак - се оказва че твърде малко хора разбират като я четат. А още по-малко хора се оказа че наистина са я прочели внимателно, в оригиналните езици на които е съставена.

Но пребиването на жена си, стига да е в затворена среда и да е договорено за двете страни, законът ще остане някъде много далеч от всичко това. Както се и случва. От друга страна - законите не са всичко в живота на човека, Дора. Законите са само правила. Те не кореспондират еднозначно с неговото несъзнавано, нито с неговия рациум. Кучето скача според пръчката, но всеки човек не е точно "куче", нито законът е просто 'пръчка'. Принципните въпроси са чудесни и са ясни, но принципа вече е малко далеч от реалния живот. Правните принципи като регулатори малко са девалвирали, защото не успяват да догонят съвременните изменения в условията - на личността, на нейната реалност и битие, социалните процеси изпреварват измененията в правото. Социалните консенсуси за дадени закони, и наказанията за престъпването - също имат проблеми, за които всички виждаме. И твърде често, дори именно по отношение на жените и насилието над тях, законите и механизмите са недостатъчни. Вие дори по-нагоре в тази... или май беше другата подобна тема, вече описахте примери за това... Законите не могат да направят с човешката личност изменение, дори и под страх... както и статистиката е само инструмент, при това абстрактен. Той не е валиден за човешка психична единица. А мен лично примерно ме интересува именно този аспект - "единичния", индивидуалния и отношението на индивид спрямо множество, в което индивидуалните принципи и процеси са в съвсем друго ниво и нямат особено значение... Естествено че това са си мои проблеми и не е нужно да занимавам някого други го. Но човека за мен е по-важен от множеството. А множеството е организирано на точно обратния принцип. И закона следва същия принцип - множеството е по-важно и индивидуалните проблеми или защита... е напълно възможно да се изгубят някъде сред сложните правни постановки и механизми... както и става в живота. Дора, вие работите в тази сфера и според мен имате леко пристрастие към тази специфика и няма как отношението ви да е само съвпадение. Между другото според мен имате и пристрастие към насилието спрямо жените. За вас това е някак по-лична тема, която ви засяга и по-лично, не само като защита и протест спрямо половите правни неравенства и възникващата от тях несправедливост. Вие отворихте тази тема и някак самоотвержено и доста мотивирано сте сама на абразурата в нея. Това не е важно, но е детайл в този разговор и за мен е важно като допускане как мислите, защо го мислите така и какъв човек сте. Винаги за мен е важен човека, събеседника, а не думите му. Думите му ми служат за мост към него самият... Мисля си: Законът не може да замести липсващо осъзнаване, липсващи психични основи, липсваща морална, етична или емоционална среда за израстване и формиране... Законът няма как да е още много друго, което за човека е изключително определящо. Да, законът не се занимава с частни случаи и отделни личности, нито е патерица за дефицити, стига те да не вредят на останалите според приетите правила за поведение. Но... докато е налице ниска или липсваща степен на съзнателност, законът ще се занимава с инстинктивизмите на самеца и самката, при положение че те се водят от нерационални импулси, идващи от несъзнаваното им... И секса и отношенията между такива субекти - ще е неуправляем и различни импулси и уклони в поведението ще им дърпат конците. И остава единственото първосигнално средство - страхът. Но престъпниците не се страхуват от закона и правото. В много случаи вече те са намерили достатъчно начини и средства за избягване на закона... Например - какво се прави от закона, при положение че човешкия субект няма респект от закона... или е преодолял страха си от същия. В този случай - имаме куче, но няма пръчка - за кучето. И няма как то да се опитоми принудително... както и става в живота, особено при демократичните и правови норми за защита до доказване на вина. Правната система сте я описали чудесно на принципи, но в нея има проблеми и примерът за тях са рецидивите на престъпно поведение сред едни и същи хора... както и доста многото примери в които законите не помагат - дори и принципно да са създадени - някъде по сложните вериги на прилагането им - възникват проблеми... Законът е валиден само сред определен леър на човешкото битие. Съществуват форми на социални взаимоотношения, които са отвъд границите на прилагането на закони. Отношения - със свои 'закони' и правила. Например - в т.н. ДАРК-НЕТ правилата за регулации и норми не са валидни. В престъпния свят или в други форми на отношения, законът не е приложим. Това е въпроса - ЗАКОНЪТ не може да е сред цялата човешка вселена, от човешки съдби и битиета. Като все пак - добре че го има дори и там, където той вече е... Всичко това са само размисли... нито са истини, нито са мои убеждения - просто мисли по дадени теми...

Тук аз виждам проблем. Например - безраборния секс е социален проблем. В топлите държави със стабилни климатични условия и топъл климат, при наличие на изобилие от храна и ресурси и достатъчна сигурност за отглеждане на поколение... Сексуалните действия по принцип дори при маймуните не са израз само на инстинктивните програми за размножаване, а са и най-малкото социален регулатор. Един 'социален език и инструмент" за социална заявка, за регулация и израз на отношенията между членовете на групата... Той е еволюционно "случване" и е част от видовата оцеляваща стратегия, но човешкият социум би се разрушил като колективен договор и е съставен това не се допуска. Прилагани са всички мерки за ограничения и забрани, на всички нива... В този смисъл - в изведеното от вас в цитираното изречение - не се осъвместяват " с въвежданията". Или с други думи - няма как да се допусне - всичко , което е "(от)долу" да стане " и (на)горе"...

ок. Нормотворчеството - пак два начина, пак дуален модел... Като принципи - ок. НО... този казус не се решава от горните нормотворчески принципа. Проблемите по "мнозинството" продължават да са проблемни спрямо "единицата". Двата типа основни несъответствени уклона - социалните инстинкти - да служат като уеднаквяване и уподобяване и по този начин към колективен резонанс. И нуждата от индивидуална изява - като самоатоятелно същество, с уникални характеристики и дадености. Тия два основни уклона са в непрекъсната борба вътре във всеки човешки субект. Горното "нормотворчество" отново не решава този казус. В този смисъл, за момента в тия горни изкази отново аз не намирам изход от проблема - защото предположително: - дори в изведените позовавания които цитирате отново са относно условното обобщение МЪЖЕ и ЖЕНИ ... и насилието. не се взима предвид отделния случай, с отделната конкретика и характеристики, особености, условия... А "мъже" и "жени" - както вече изразих - вече е остарял начин за обобщение, поради неадекватност. - увеличаването на възможността за агресия и свободата да я изразяват съществата с 'женски' полови белези, насилието ще се промени като статистика, но като цяло съотношението ще се запази, защото в неговата основа е насилието по принцип - без значение дали ще се изрази от "мъже" или от "жени" и спрямо кои... Субектите които го проявяват ще им спадне деференциацията по полов признак - само това... Бихте ли ме поправили, ако виждате нещата по друг начин?

А за "жената" - като типажа от същото определение на обобщение - намирането и търсенето на мъж и задоволяването на инстинктивните програми на самката, мъжете са само средство за задоволяване на потребности. И за жените, и за мъжете е така... и няма полова разлика в програмите за търсене и стремеж за задоволяване на потребности, освен в начините за постигане и конфликта им със зададените социални и културни ограничения за това. Но последното ти изречение, вече включва думичката ЧОВЕК - няма как това да е 'жена-мъж' на ниво 'самец-самка'. Говорите за различно ниво на проявление, идващо от различни нива на възприятие и отражение, осмисляне и осъзнатост... освен това - в споменатите изречения дето цетирах - също е налице несъответствие - от една страна се говори за условни обобщения 'мъже и жени'... никъде не се споменава вече съвсем различното ЧОВЕК... Освен това - половата определеност, чрез първични и вторични полови белези, вече не е единствената форма на определение на социалните роли и поведение, това се изразява в думите ти, в абзаца: разбира се, че ще се държат по-агресивно - пасивната им роля като културна зададеност, се променя, защото падат различни фактори от преградите. Ролята им да бъдат по модела на послушание, подчинение, на пасивност в игрите на привличане и ухажване, в търсене на подходящ портньор - е само в досегашната "норма". Но НОРМАТА не може да служи за "намордник" на личностните характеристики и дадености. Това е вредно за личностите, без оглед на пола. Да - за някои, които тази "норма" е част от тяхната собствена идентичност и скелет на опорните им положения за живота и битието - ще е 'подскок за защитаване на досегашното' - както и се случва навсякъде... От друга страна - авторът на изречението от последния цитат също си кара инерциално да обобщава - защото верния израз е следния: "...НЯКОИ момичета и жени, се държат по-агресивно околкото НЯКОИ момчета и мъже" Агресията не е характерна само на мъжкия пол, тя е сред цялото животинско царство и е част от основните защитни кодове за оцеляване. В общ смисъл падат някои основни моделни ограничения в поведението за да се решат вътрешните конфликти заради разделяне между лични възможности и особености в чисто психичен план, с очакванията да се проявявава личността спрямо очакването на програмирания общ социален модел. така пасивни хора, без оглед на пола си, ще излъчват свободно своята пасивност. А агресивните - пак без оглед на пола, ще проявяват своят темперамент, без да се налага да го крият и подтискат заради социалните ролеви очаквания. Обратното на това - води до подтискане и психични обремености и няма как културно да продължава да се толерира. освен това - когато то не носи вече нужните ползи, се обезсмисля като част от задължителната социална сделка. Особено в държави в които социалните отношения и динамика са в по-напреднала възможност и готовност за изменения - се наблюдават опити за промяна на ролевото статукво. Или казано с други думички - вече обобщението МЪЖЕ и ЖЕНИ ще е твърде неадекватно за да изразява предишната проста типизация и общи характеристики.

а как стават "културните промени"? Интересно ми е как си представяш промените в културата и създаваните от нея стереорипни модели. Механизми, въздействия, фактори... Социалната матрица е най-инертната система за изменения, защото тя е "общо поведение" с всички признаци на "живо същество". А в което и да е живо същество, инстинктивно е записано в кодовете му за защита - да се съпротивлява на измененията. В някакъв смисъл това е част от опитите му за "запазване" на "стазис-а"... В архетипната памет на вида, това е с ранг на поведенческа стратегия и тя е от висшите мотивни приоритети. Все пак е ясно че осъзнато рационално поведение не е възможно в рамките на цяла група. Дори и от двама члена, колективната динамика се определя все още на първо място от инстинти и архетипи - които са в зоната на несъзнаваното. Тия кодове са записани когато рациум не е съществувал. А все още рациумът е твърде "млад", за да има шанс да се намеси в дълбоките несъзнавани "води"... и да промени тъй дълго наслояваните и бетонирани за въздействие, несъзнателни "леъри"... С тия думички исках да кажа, че рационално и осъзнато поведение е възможно за твърде малко хора от общото мнозинство. А междуличностни отношения от "висок порядък" и организация, са възможни единствено и само на основата на рациум, високо ниво на осъзнаване и психична зрялост на всичко това да се осъвмести и да се "възпита" инстинктивното заварено... Разбира се - и други фактори участват в "условията"... но мисля че става ясно за собственото ми разбиране по отношение на това колко е трудно да се постигне динамиката и организацията на сложните осъзнати отношения от висок порядък - главно защото те са осъществими в рамките на висока самостоятелност и независимост на всяко участващо звено в тях. А условието за 'зависимост и (об)вързаности' в тия отношения е несъвместимо с нивото им. В този смисъл - с други думи - няма как да са реални и възможни отношения между високоорганизирани индивидуални хора, ако те самите не са такива... Въпрос на съответствие... Има и друг проблем - в независимостта. тя е чудесен момент за вдъхновение и възниква още в детството като блян, като мечта за постигане. Но за нея е нужно да се "порасне". Твърде много хора играят на независими, точно като тийнейджъри, а всъщност вътре в себе си те са още пряко емоционално и социално зависими. Говоря - като неизраснати психични потребности... В този смисъл - опитите са за инжектиране на идеи в несъзнавания архетипен видов океан, но те имат базови разлики с основните инерции на принципите в него. НО - което е по-важното - обрича твърде много хора (в конкретиката на темата, условно "ЖЕНИ" ) някак си принудително да се държат като "самостоятелни"... а те самите не са узрели за такова поведение. Това не е роля - да имаш правата на самостоятелен и високо организиран осъзнат индивид, а ти самия да не си такъв. Правата и свободите понякога са огромна тежест, която е с деструктивни психични последици - защото предложената обществена и културна роля на зрял, самостоятелен и осъзнат индивид, не кореспондира с качествата и нивото на зрялост на самия социален субект.... В тази връзка - като пример искам да посоча - вижте обобщителната картина на хората които влизат по тази тема като контратези и техните изменчиви основания. В общ смисъл въвеждането на изменения, те контрират със заучената и повторителна идея за 'както е било засега - така ни е добре', щото ни устройва'. Природата, оцеляването, ползите... ще изведат всички възможности които им хрумнат, с цел да отнемат рационалната нишка представена във вашите виждания. И все пак - тази "нишка" е основание на друг типаж хора, с други виждания и изисквания към битието, живота. И съотвастщи на тях друг тип отношение към другите хора и битието, по принцип. От друга страна - вашите виждания също имат противоречивост в себе си... И тя отново се поражда от несъответвие между......... и ...... които са израз на същото несъответствие, в рамките на една личност... Не са много начините "несъвместимости' да се осъвместяват...и това започва първо отвътре сред всяко човешко същество - в територията, където по принцип се пораждат конфликтите... ================ Описваните горни случаи на "мъжкоженски отношения" тип флирт и игрите на привличане НЕ СА израз на високоорганизирани и осъзнати човешки същества, а на компенсационни поведения заради дефицити - на внимание, одобрение, на търсене, на предлагане... Дори и да е налице "умисъл" той прикрива обикновени щения в поведението на ниво "самец - самка". Това са естествени поведенчески прояви... но те няма как да пореспондират със субекти в по-високо ниво на психична зрялост и осъзнаване...

В една от темите колегата СКАНЕР ми спомена за заглавието ЖЪЛТАТА СТРЕЛА - от Виктор Пелевин. С това изказвам благодарност на СКАНЕР за препоръката, защото четивото силно ме впечатли. Препоръчах я и на други хора и те също са впечатлени. Оказа се че и другите произведения на Пелевин също са много интересни. Стила му ми допада, а тематиката, усета и отношението към света ми резонират ... Очевидно - не само на мен. За който има интерес - ето самата повест: http://litclub.bg/archiv/broi37/jstrela.htm А за който има интерес и към литературна критика, ето и такъв кратък опит, спрямо цялото творчество на Пелевин... Според мен написаното само по себе си също е много интересно и ми отвори нов вариант на поглед към тази тематика, включително и като изказ и понятийност. https://liternet.bg/publish/ipopov/pelevin.htm

Логическое мышление возможно без языка Николай Кудрявцев Команда исследователей из Испании, Венгрии и Польши с помощью исследования когнитивных способностей младенцев выяснили, что язык может и не быть обязательным условием для логического мышления. Описание своего исследования, а также то, как их открытия могут быть использованы для лучшего понимания процесса мышления, ученые изложили в статье, опубликованной в журнале Science. Долгие годы ученые-когнитивисты полагали, что язык абсолютно необходим для мышления. Например, чтобы вычленить смысл из увиденного, человек должен буквально проговорить его в своем разуме. Но это может быть и не так, показывает новое исследование. Ученые собрали две группы добровольцев: одна состояла из младенцев 12 месяцев от роду, а другая — из младенцев 19 месяцев от роду. Каждый ребенок смотрел видеоролики, некоторые из которых имели логический смысл, а другие — нет. Ученые фиксировали реакции участников. В роликах были анимированные персонажи — изначально два, динозавр и цветок. Затем персонажей скрывал экран, а потом большая чашка подхватывала одного из героев. Потом экран падал, показывая второго. Иногда это был ожидаемый второй персонаж, но иногда нет — например, там могла копия героя в чашке или вообще кто-то другой. Чтобы понять, пытаются ли младенцы увидеть какой-то смысле в сцене перед ними, ученые наблюдали за их глазами: дети, которые были удивлены и сбиты с толку картинкой, обычно смотрели на экран дольше. Исследователи выяснили, что младенцы действительно смотрели гораздо дольше на второго персонажа, когда там оказывался кто-то другой, а не тот, кого они ожидали. По мнению ученых, это доказательство логического мышления. Вдобавок, замечают они, этот эксперимент не только доказывает, что логическое мышление может существовать без языка, но подобной процедурой можно потенциально выявлять когнитивные нарушения у детей в раннем возрасте. ======= https://www.popmech.ru/science/news-414892-yazyk-dlya-myshleniya-ne-nuzhen/ https://medicalxpress.com/news/2018-03-infants-language-ability.html Тук има хора които това би им се сторило любопитно (предположение). Бих помолил за коментар, статията на руски е твърде бедна откъм подробности, а езиковите ми умения в английския са недостатъчни за да вникна по-задълбочено в оригиналната статия. Изразеното в статията е малко необичайно предвид че НЕ кореспондира с наложения до момента модел за когнитивното развитие и представата за мисленето. При мен основните средства с които комуникирам в своето психично пространство не са езикови. Езиковите ми са като... "друг леър" през който трябва да мина по отношение на комуникацията и съм се научил да го правя. Разбира се това е само в скоби, но именно оттам ми идва интереса към публикацията в чисто личен план.

Знаеш ли колко много дефицити и инвалидности си ми диагностицирала през годините? Безчетни са. Ти самата дори едва ли си спомняш, макар че всичко е записано. Вече го пренесе в този форум. Някои ги повтаряш, други - сега пред друга публика - гледаш да ги нагласиш, вече значително "по-професионално". Имаше какви ли не изцепки, въпроса е - че всичко това е в пълна девалвация и именно затова е компрометирано. От толкова много "творчество" в тази посока, вече дори не му обръщам внимание, дори в него да има и адекватни следи. Иначе си чудесна жена, добра, знаеща, можеща... всичко е чудесно. Но... едни призраци бродят сред вселената... И ти затвориха очите да забележиш колко много от това, което приписа на рамус, го направи лично ти спрямо същия. И не само спрямо него. Именно това, което иначе е сглобено да е във ролята на причини и причинители - доста хитро го скриваш от себе си, как моделът по който го описваш, всъщност е твоят собствен модел, когато се налага да го прикриеш като "защита". Естествено че за теб това въобще не е така - ти си права, ти си виждаща, на теб ти е ясно, действията са ти правилните, изборите - също. така се поддържа нужната лична версия на АЗ... именно в контекста на подходящите образи на другите. Стига да стане нужда - веднага се рисуват подходящите краски и форми - на другия. Пък това е образът ти за него. Иначе си много съчувствена, но... само докато не се включи "защитното".,. В него вече нито си има други "завеси" и именно тогава подбраните други и друго - стават фикса на негативните проекции. Това си е маниер и си е стандартна защитна реакция. Същата я играеше Аби, сега го прави и Инсайтинг. Една и съща толкова обикновена и типологична схема. Просто реакцията на (на)ранения е да хапе. За него обаче, се изживява че 'другия хапе него', той само му отвръща. Това е неговото спасение и той е развил цялата система от задължителни маниерни и схематични, противодействия. Той не носи отговорност - той само реагира. Фокусът е винаги в 'причинителя на импулса' - той е виновен, той е проблема, той е във фиксацията - онова, което е нужно, за да се разтовари "реагиращата страна". Страшно сте корави, момичета и момчета, но само на думи. Всъщност няколко сте изключително раними и уязвими. Именно те са първите които реагират, когато огледално се отрази тази "заявка" за която иначе претендират. А ако трябва да я продължат, защото тя е тяхна естественост - и те пропадат. Щото заявката и играта на корав... е едно, а това да си такъв отвътре... вече е друга работа. Проблемът е когато през думите силно се изявяват претенции, декларации, заради сугестивната цел и нуждата от заявка... Ранените хора, носят огромна болка в себе си и те са изключително уязвими заради това. Ранения човек това му става най-важното нещо в живота - той с мъка е направил нужните усилия да избяга от дупките и дъната си. И носи силния страх на представата за обратното пропадане там. Ранени хора има всякакви - защото хората са всякакви. Но ранените винаги издават своя прилика - те имат изключително прозрачна граница в себе си. Много често развиват интелекта си - като компенсация на онова, другото, дето отвътре "тегне". Моделът на компенсиране и лимити, често ги довежда именно и до "психологията", където виждат нужните за тях описания, проекции, обяснения - вече подплътени "научно" и служещи за подходяща платформа като котва... Ранените хора никога не могат да са "индивидуални - като себе си'. Уязвимостта ги прави зависими от страхуването и нуждата непрекъснато да му се противостои. Това отнема енергия, отнема потенциал, но от друга страна - алтернативата е "призракът на бездънието на дупката"... Проблемът с индивидуализма е за тях двоен и е основан на два несъответствени импулса - единия - да съм себе си. Аз съм такава или онакава, аз съм... това или онова. Но от друга страна - много ми е важно същото да се получи като потвърждение и от хората около мен. много искам да съм независима, но вътрешните ми потребности зоват към нужда от другите... Особено от ония, които смята за важни. Аз съм, аз съм... обаче друго си е да водя такава или онакава комуникация. Да приемам една или друга роля, да има около кое да кръжа, да имам нужните котви, когато морето отвътре стане прекалено бурно. Аз съм - хем силна, хем и слаба, когато е нужно да се социалничи... Иначе съм много силна, аз мога, само да поискам, мога да съм всичко. само да пожелая... и... Има толкова хора в беда и също в болка. Чудесно е, защото в социалната игра винаги са нужни две роли - именно "Помагащия" е много важната... И социално нужната. Важно е е да са налице нужните котви - за целта се усвояват задължителните заучени мантри. Учат се от терапевти, от книги, от хилядите вдъхновителни или други източници, които са именно заради същия таргет. Ранените хора... имат характерен лимит. Винаги го имат - докато са ранени. Границите се определят от страховете и силата на техните отпечатъци. Тази сила не им дава мира през целия им живот. Намират начин да намерят противодействия, къде повече, къде по-малко, но именно това ги бележи - нужните непрекъснати противостояния спрямо онова от което винаги ще бягат и винаги ще им остане в душата. И нуждата да има подходящ обект в който при нужда да се изведат навън и да се проектират в него. Разбира се - идва и другата част - "и какво като съм ранена, какво като нося печата на това в душата си". Нищо, всъщност. Съвсем нищо. Всъщност сте чудесни - всеки един, всяка една. Работата е там... че има и разлики. И че света е и по-голям от тоя - на ранените птици. И че такъв свят не е вашия свят. Има и свят в който раните НЕ са най-важното нещо. Ирониите и ритуалното защитно хапане не променят това, че има поле в живота, сред което има друг тип хора. Иначе сте добри, разбиращи, знаещи... но в това има лимит. Това е вашият лимит. Нито е присъда нито е драма, просто едно напомняне, защото подобията и резонансите създават една илюзия че" света е само едно място, на подобни хора, че всичко в него в обяснено, ясно, точно и може да се знае...". Без да искате вие сте научили думички и изрази на хора... които не са от света на ранените птици. Приказвате ги, вярвате ги, представяте си ги... но когато ви направят форма на огледалност и ви попитат - откъде са тия 'думички', защо са, откъде произхождат, знаете ли какво означават... и каква им е ролята, функцията... и към кой свят принадлежат... А тия неща не се учат в учебници и не се четат в интернет, книжки или клипчета. Не че всъщност вас толкова ви интересува, а просто ви дразни. И при подходящи условия е нужно да се формира образа на 'дразнител'. Нямам никакъв проблем да бъда такъв образ Пък и това си има своята познавателна страна. По този именно начин се разкривате значително повече - защото защитните стратегии са автоматични... Те са резултати от несъзнавани движения и в тях... нещата не са като в "цветните балони от писани думички и подредени образи и клишета". Когато се излезе от зоните на прочетеното и заученото, от предварително подготвеното, и се влезе в нова и непозната територия - именно тогава твърде много неща стават ясни, защото подтисканите иначе в предварителната подредба, импулси се отприщват когато тя отпадне. Именно с това ме привлече заглавието на тази тема и създадох някои условия разни хора да потънат в негативизмите си. Нямам никакъв проблем с това, че личните си негативизми и защити, се фиксират в нужния образ на дразнителя. Уменията да се намира подходящия негативен образ, на дразнителя, на врага... е че се отваря възможност да се покаже подтисната "сянка" на Раздразнения. Именно в средата на защита от дразнителя, се появява възможността да се открие "забраненото лице'. Именно оттам идва разтоварващия ефект и заради това е и нуждата от цялата игра. Всъщност принципа и механизма са прости... както са всички автоматизми...

говорите си малко... така, на инерция. Книжните знания са чудесно нещо, но имат способността да създават книжна версия на битието. Отгоре на всичко - социалната роля на психологическите знания, е главно по линия на девиациите, подрастващите... уврежданията и начините за корекции... На места по планетата са налични принципи и прилагането им в битиета, доста излизащи от тази социална детерминация, с която се работи в общата психосоциална картина на западния свят. И все пак, да кажа - хората са различни. Джек Лондон описва в своя книга именно оставането в изолация и начините за компенсация на депривацията. Той описва дори етапни положения, доста характерни за принципните положения и прийомите с които се налага да се справят в будистките и други духовни практики, при които оставането сам и работата по себе си, е вече във подготвен предварително психичен етап за това... И по затворите - доста хора минават през посочената версия на изолация, че има и доста по-ХАРД версии... Разбира се - че някои не издържат. някои не издържат дори и на стандартния затворнически режим и преживяват сума кризи... Някои от кризите - не ги преживяват... няма етап, който да се прескача... и да не носи проблеми и да няма 'цена'. Обикновено границите и спирачките срещи непрескачане на етапи, е вътрешни механизми. но при напор на външни обстоятелства се получава срив - липса на подготовка, ниво, недостатъчна стабилизация и погрешна работа. А принудителния начин - е именно заради това форма на 'наказание'... Общите принципи са чудесно нещо, позволяват обобщения, опростяват и така подават възможност за яснота. Странно е, защото на други места по интернет, по други форуми някои от тук пишещите са писали други тези - точно против обобщителните заключения и събираемостта на всичко под общи признаци, етикети... Това явно не пречи всичко да се ползва, според нуждите и щенията, ползите и уклоните... Вероятно така се задава пример за истинската жена, достоен човек, икона за психична норма и мерна единица за зрялост, мъдрост и психична компетентност по подаване на психични диагнози. Още по съжденията за самотата и самодостатъчността - ще ги познаете "компетентните". Интересно ми е - как въобще се дават капацитетни мнения за положения в битието, които точно мнителния никога не е докосвал, а само има отношение по казуса. И съжденията всъщност са израз на личното отношение и идващото от него нагласени фантазни съчинения - на съждителя... маскирани като извеждане, логика, мисли... някакви си. но пък от друга страна - всеки си имал мнение... Може би - всеки да си го има. Но какво от това - и задник има всеки, също и две очи, ръце... Има значение не от какво тръгваш, а какво си свършил, какво се променя, какво се развива, разширява, каква свобода носи и дали последната не е само имитация и компенсация на други граници... Има значение какво си изминал и преминал, какво си надживял. От кое не си заспивал и как си го преодолял (и дали)?

офтопик: От друга страна - малко народен хумор - за добро настроение:

офтопик - малко смях никога не е излишен:

колкото културно, толкова са и модифицирани инстинктивизми... макар че... трудно е да се каже. От друга страна си прав - за културното налагане. Нещо повече - културното наслагване е с много по-голяма роля, отколкото се предполата - поне според някои изследвания. Друг е въпроса че в тая публикация са предложени твърде тенденциозно - но извода е интересен. Не и за хора, които имат проблеми с културните наслагвания и нямат възможността да си позволят свободно да погледнат на казуса. https://www.vesti.bg/lyubopitno/sveji/ucheni-heteroseksualni-hora-ne-syshtestvuvat-6080290

дааааа! Ето това е СЪЗНАНИЕ - така си личи - с тия думички. Точно по темата, даже и философски. Съзнанието - като резултат-търсене - отговора от две думички, в цвят, да се четат внимателно, задълбочено... Изключителен смисъл и ниво, усет и вникване, толкова мъдри думи, такъв синтез... евала! Респект и поклон на такава компетентност и ниво на осмисляне.

според кого... и защо е нужно да се пише това е множествено число, като това е несъответствено. Или ще са твоите очи, или ще са груповите очи... Ролята ти на обществен защитник ти играе номерата да се цаниш за групов говорител и да се вживяваш в това. А зад целия маскарад си самата ти, защо ти е нужно да се криеш зад тия представления, след като не можеш да застанеш и да кажеш нещо в първо лице единствено число... директно на Румен, пряко. Не ти се струва достатъчно значимо ли... Без скритости - публично и открито, без тайни и защити... Ти си индивид, нали си осъзнато човешко същество, което... имало избори, можело да е 'всичко'... Ама не може. Не става, освен на игра, на приказки, да се инициира изживяваща илюзия. Осъзнатото човешко същество проявява поведение като на такова. Не на приказки, а на дела. Значимост - като на човешки индивид, а не на говорител в група. Отгоре на всичкото - групата не е издала сигналите за търсене на свой лидер, но пък - театър е, в сценариите всичко може да се издокара, нали е "наужким".

рамус не е психолог, а е практик. Вече е написано на други места и съм декларирал еднозначно. Не обича никакъв тон, освен музикалния. Не ги и "издава", освен музикални. Тоновете по форумите си ги създават четящите и после ги проектират в думички на рамус, някой си. А позицията на Родителя... му я натрапват театрално само децата, които нямат какво друго да привидят. Щото в детския им свят всичко е още на деца и родители... И защото АКО пораснат РОДИТЕЛ няма как да има - нито роля, нито функции. Няма и защо да го има. Ролята на родителите и децата е взаимнообоснована. Ако няма деца, отпада и "родителя". И остава "възрастния" - третото - отвъд двете взаимни други обусловености. Възрастния няма своя дуална обусловеност - той е състояние на вече пораснало дете, отпаднало нуждата му от "родител". Това става въпрос и за отвътре, в психичния му свят. И за отвън - защото вътрешното решава и неговия начин на живот и социални отношения... Отгоре на всичко - го казва точно "РОДИТЕЛЯ", поел ролята на защитник и на благия родител, който той самия никога не е имал. Каква е нужната друга роля - на врага и "лошия родител", дето само назидава, дето раздава емоционалните шамари, дето си е просто родителя-гадняр - не ти ли се струва нещо познато - като за сред твоя личен живот... Дали няма аналогия. Защо въобще учите толкова много психология и дори работите като такива, толкова четете и запомняте - а като стане въпрос за вас самите... и дотам... Много висок процент от "психолозите" и терапевтите са именно типичните 'ранени птици', които компенсират невъзможността си да асимилират травмите и раните си, като се посветят на спасителната идея - да го направят за някой друг. Как да го направят, като те самите никога не са го направили... Как да израснеш вътрешно сред такъв... терапевт? Как да израсне дете сред такъв.... родител? Света не е САМО място на което вечните деца да превръщат в своя територия за израстване. Нито това е вселената, нито тя се върти около тях, а те да са в центъра й. За какво въобще се говори за 'гордости' и егоизъм, като ПСИХИЧНИТЕ ДЕЦА превръщат всичко в живота си в терен на който да проведат опитите си да пораснат, и съпротивите на същото от тяхна страна. Превръщат всичко и всички - за същата цел. Всичко - от думи, до мерки и нрави, до всички други... Ако може целият свят да се завърти около драмата, която отгоре на всичко твърде много избират житейските си драми и съдби само за оправдание и намиране за обяснение ЗАЩО НЕЩО НЕ СА НАПРАВИЛИ, ЗАЩО НЕ СА ПОРАСНАЛИ - трябва да има причина, да има основания, да има подходящо обяснение... Всички и всеки е "причината' - майката такава, бащата - един къв си, дядото, бабата, смърти, болести... Не че такива неща няма и че не са фактори - но в края на краищата това е проверката на ЖИВОТА и не е за оправдание на несвършеното и неизраснатото... Ако може и рамус - и той да се привиди. И това че въпросния е толкова нахален че да не взима предвид личните им трагедии и драми, личните психични и емоционални нужди и пробойни - значи рамус... е "какъв ли не", с какви ли не епитети, като че рамус е длъжен да угоди на някого, да го милва, да го поощрява... Отгоре на всичкото - "отровния" рамус, се радва на всеобща "отрова", вероятно от добри, благи и мъдри личности, преливащи от алтруизъм... Та вие никога не сте обичали - как се очаква, някой да 'ви научи ли'... или винаги проблемите и причините за всичко " са някъде там". Но пък с претенциите че трябва да бъдете "обичани"... Та как, по какво ще го "познаете", като няма начин? Остават само проекциите и само игрите и сънуването им. Вие, "децата", очаквате от целия свят да ви бъде нещо като изгубената утроба, да се намерят сред него липсващите бащи или майки, или поне ония нужни образи, които да заиграят липсващите емоционални роли... Разигравате хора, събития, дела, факти. Разигравате всичко до което се докосвате - защото "отвътре, онова" няма мир... и дори и така пак няма, но бушува и "иска своето". Не от рамус или филанкишиев, го искайте "своето". То е във вас и никой не е длъжен... а така смята само детето пред родителя си. После така израства и на свой ред и то става същия "... родител" на децата си... И вечно така си остават - вечни родители, на вечни деца. Отгоре на всичко ПОЗНАНИЕТО за вас нищо не означава. Нямате каквото и да е уважение към нищичко отвъд личния дефицит. В тоя форум нито рамус, нито карес, нито филанкишиев имат значение. Историк или Александров никой не занимават със себе си, нищо не натрапват, нищо не агресират по какъвто и да било начин. Ето това е човекът, който има идея и отговорност, има своя лична или социална мисия и тя го изпълва. Ама същите имали мнения - имат, но за разлика от толкова други никове, няма да ги забележите в традиционните и ритуални надпирания, доказвания и взаимни заигравки... Няма да ги забележите да иронизират, да редят емотикони, да натрапват затвърждават и повтарят до втръсване едно и също... защото имали потребност от утвърждения на поизбледнели лични убеждения... Не се забелязва АЛЕКСАНДРОВ като си води темата, да напише какво му е, че имал такива или такива проблеми, че някой му бил длъжен или крайно нужен, че трябвало същия да направи или да каже нещо по задължително неговия подходящ начин. Ако не става, тоя "някой" веднага да става един или друг и да се описва по какъвто и да е начин... Форума има своя цел, заложена от неговия съставител и основател - ти си се подписала под това. Защо всеки му е нужно да се съобразява с едно или друго настроение, с лично състояние, с това че някой си натрупал през деня сума от негативизми и "нерви"... И всичко се преобръща в лично отношение, без оглед дали, кое как... Точно ти - дето твърдиш че си нещо като роден талант по отношение на емпатията, нямаш никаква идея да "усетиш" нищо отвъд собственото си ниво. И дори нямаш грам допускане че може и да имаш таланта... но отвътре резултата ти се криви, щото преминава през "ония криви призми" с които си израснала... Твърде много хора тук прехвърлят житейските си съществувания насред форума. Това може да се направи навсякъде другаде, по всички други начини. Защо обаче форумът е нещо като ваша домашна територия? като че сте на безкрайна маса в бар или кръчма. Като че сте някъде пред огледалото на вечните си лични театри. Това не е социална клюкарница, нито кабинет на терапевт, нито място за вицове или партийно събрание сред идеологически съратници, за да са сред всяка тема. Това са нещата през моя поглед. Засегнати винаги е имало, има ги и винаги ще ги има. Засягането или емоционалните реакции са лична работа - за зоните на личната територия и лаборатория за отработване. Не обсебвайте всяко място - виртуално или не - с изискванията и личните си реакции и отношения. Никой не е длъжен, нито го интересува кое за кого било "отровно". Нито "еликсира на живота му". Тема след тема се намират в резониране няколко човека, който с груповата си динамика решават че рамус е такъв или онакъв... И тази тема - по същия начин, както вече много други... Темата не е за рамус, нито е за карес. Как въобще се пускат материали от популярната преса, при положение че пускащия ги дори не е способен да схване смисъла на текста, който пуска. И дори не го интересува нищо, освен да си напише личните си схващания и да покаже че в неговите очи това бил смисъла на текста. Как - като той самия е физик, а говори за физиологията и мозъка сякаш е надничал там и е видял с очите си кое в коя гънка било запомнено. Защо въобще се стига некомпетентен човек да обяснява и разяснява казус по тема и научни аспекти, за които той дори основни положения няма. И дори да ги няма - толкова ли е трудно да пусне текста, да намери подходящ човек - да му разясни, да му обясни какво е написано... Неееее - това са хора дето всичко знаят, щото... имат "ТЕОРИЯ". И няма как - тя задължително трябва "всичко да обясни". Това е човек, който досега във форума не съм прочел да е задал въпрос за самообразоване - не, той има всички обяснения. Категорични и окончателни обяснения... които обясняват "всичкото". Една форма на лична религия и написана "библия" в същата...

Ти въобще прочете ли думичките, когато се регистрира в тоя форум. Или просто ти е нужно социалничене и сродни души? Намери ли си подходящ субект за 'защитник'... Чудесна роля, между другото, придава някои много нужни изживявания на 'защитника'... Дали някой ще изпитва болка не е отговорността на истина, някаква. Много хора живеят в болка цял живот и си измислят свой си свят в който болката да е по-малко или да получат дозата си на илюзорно щастие или спокойствие. Не е сериозно да се повдига въпроса дали на "хората им било приятно" и дали "изпитвали дисонанси". Нито това е работа на рамус, нито е моя отговорност. Това е ЛИЧЕН ВЪПРОС, както е и личен въпрос ограмотяването, за да се стигне до това, да се пише сериозно. Не е работа на рамус да пише с цел "някой си да му било приятно". Това не е детска градина, нито е социално заведение за травмирани. И не е справедливо непрекъснато да се изнася напред именно дефицита на някого, с цел той да се фиксира в неговата компенсация. В ред теми и раздели, лично реагиращите пишат чудесни неща - смислени, адекватни, сериозни... Особено когато са компетентни, могат да изпишат и най-ценното - собствения си опит и особено практическия синтез в него. Това да се говорят общи приказки и да се играе на лична емоционална реактивност и да се постави на първо място - не е за сериозни хора. Не е виновен светът че някой е преживял нещо и че неговата лична отговорност винаги е включвала той да се възстанови и "стане, след като е паднал". Да - такива тежки рани остават за цял живот, но живота на всички не е възможно да се върти около това. за никого друг сред вселената личната им психична драма няма значение и дори същата не съществува - тя е плод само на техните собствени отражения. Ето това също е отговорност - защото драмата започва в самия човек и в самия човек е ключа за решаването й. Не е идеята целия свят да се превръща във място, където да се отиграват фиксациите. Просто някои хора толкова сте въвлечени в сънуването си, че за вас цялата вселена сякаш съществува с тази цел и задължително трябва да се върти около същото.

МИ не - не можеш да си всякакъв, не можеш да си всичко. Няма как. Съвсем просто е - няма как. Няма и защо... Чудесни са тия клишета дето се рециклират заради вдъхновителния им уклон, като нова патетична форма на митове и религия. Вероятно за депресирани или психичнотравмирани - е нужно. Но не и във форум за наука. Съвсем ясно е изписано в думите на всеки, кой какво носи в душата си. Не съм сляп и го виждам чудесно - и в Дора, и в Инсайтинг, Аби, Инкоректус, Роман, Фружин, Душко... и в маса други пишещи, включително и при теб, когато преди години видях написаното ти на другото място. Ако се толерира едно празно изхвърляне, като се забелязват неадекватности, се създава възможност една вътрешна илюзорност да се затвърждава. Тя не води до никакви ползи - още повече в по--широк и дългосрочен план. Затова съм избрал "твърда" линия на поведение и "допир" (просто избор, в тон с някои мои собствени особености, а не че това е 'правилния избор'. Просто не мога да лицемеря, дори и това да е лъжа в името на красотата щастието или доброто... на някого ). В социален и инстинктивен смисъл това са взаимодействия. И именно - в инстинктивен план, чрез социалните инстинкти, едно човешко същество се влияе от средата около него.... Поради някои съображения и предприета линия на терапии, е предпочетени похват и прийоми - да се заменят едни лични вътрешни фикции и илюзии, с други такива, но с друг знак, с "другия полюс". Да се заменя единия клин, с друг такъв. Една народна религия и митологии, с други такива... Това се прави както в личен план, така и в общосоциален - по отношение на масовите митологии, религии и идеологии. За целостта на дървото няма никакво значение дали клина е позитивен или негативен, винаги (поне) един КЛИН ОСТАВА и РАЗДЕЛЯ ЦЕЛОСТТА! Няма как да се очаква форумът да се превърне в терапевтични кабинети, нищо че толкова хора си го ползват за клюкарница и народен моабет. Все пак някои хора, които сме се записали тук, сме прочели форумното антре, от неговия основател и администратор. В този смисъл всички при регистрацията си, сме се съгласили... какво се вижда, обаче - дори някои от администраторите на сайта с лекота обръщат участието си в народен моабет, дребни заяждания и типичните народни надприказвания, налагане или надпиране. И с участието си на такова ниво толерират същото ниво и в други пишещи... А то това ниво е масовото. Няма как с такава нагласа да се изгради остров на научно познание, при положение че това не интересува масата от участващи, с няколко изключения, като Александров, Историк и самия Администратор ... Участието им е "тихо", конструктивно, всеки е поел инициатива в нещо... и я поддържа, със сериозността на онова, което е самия той. Форумът е с идея да се предаде на младите четящи, парченца от научно познание. Затова има теми и раздели - който в каквото се усеща силен, усеща подготвен... с нещо да допринесе. Разбира се че няма човек, който да е компетентен във всички аспекти на познанието. затова всеки сериозно да предложи своя принос... Народните схващания и злободневни "движения", може да се прочетат навсякъде другаде. Личните дразги и първосигнални реактивности и динамика - също. Но систематизирани парченца от познание - не са много местата на които това е факт, нищо че претенциите и декларациите - са навсякъде. Като основното в това е именно ОТГОВОРНОСТТА НА ПИШЕЩИТЕ...

няма нищо по-лесно човек да "се отрича от егоизма си". Толкова хора имитират такова 'отричане'. Но по същество - отричането е чисто егоистичен процес, признак на незрялост, на дуални основи. Отрицанието е част от първосигналните механизми за защита и в него няма никакъв разум. Глупостите за ползването на думичката АЗ, са популярни в народните мъдрости и някой е с идеята че в тях се крият някакви вселенски принципи... А най-голямата глупост от всички е - отрицанието на смисъла на думичката АЗ... като някой се опита да се "отрече от нея". Този текст всеки го чете с идеята за идентичност , в която основното конструктивно ядро е именно понятието АЗ. Нито щеше да е налице писане, четене, нито интернет, нито каквото и да било. по същия начин е и "да се отречеш от света"... - от кой точно свят, защо е нужно да се отрече някой - от света? Отричането е първосигнална форма на реакция, определена от символна вътрешна среда на отражение, основана на дуалност. Опита да се бяга, избира, предпочита единия полюс, се аналогизира с 'отрицание' (на другия). Твърде много хора и в мисленето употребяват същия похват, а освен за елементарни основи, за първи стъпки, той не изразява никакво разбиране... В този смисъл горните думи завършват с изречението - ПРАКТИКУВАЙКИ ОТРИЧАНЕ... са напълно лишени от практическо основание и продължават еднопосочния нескопосан опит да се имитира някакво ниво на житейско разбиране, отвъд простонародните схващания... Как точно да се получи, като липсват елементарни основи и всичко изписано е обикновен объркан микс от прочетени дочути и съвсем необмислени хвърчащи книжни парчета от инфо... И най-вече - липсва формообртазуващата функция на опита и нуждата от систематичен и рационален подход в същия... Духовната митология е част от народната такава. Сред народа, по отношение на мъдростта и духовността си има цяла плеяда от митове, които се препредават по социалния стадартен "телефон". Работата не е в митологията или нивото на социума, а в това че който приема готовите митове, не разполага с практика и осмисляне, за да ги надскочи. И си остава с тях. А те... Изглежда че от "научен", темите във форума станаха израз на 'народо-популярна митология'... (тук-там с духовен привкус).

то това е израз на доктрината "ядрено възпиране" - чрез взаимен паритет. Битката на КИМ е да стигне до това... Други държави вече стигнаха. И да се има предвид - че отдавна светът не е двуполюсен - САЩ-РУСИЯ, а са налице и други държави в много сложен и динамичен политически възел. Възможния ядрен конфликт от съвременен тип, вече ще е глобален и би засегнал цялата планета. Никой не знае кои ракети накъде са насочени, нали? Политиката вече също е глобална игра... глобални са пътуванията, туризма, финансите, пазарите, производството и промишлеността... Глобализират се все повече структури, предприятия... и "държавите"...