ramus

Изборът действие ли е? Ако е действие - за всяко действие - вътрешно или проявено като външно - стои мотив/мотиви. Така че - ИЗБОРЪТ ДЕЙСТВИЕ ли е? Или е породен от ДЕЙСТВИЯ... Задълбоченият анализ на понятието ИЗБОР, над онова, което то обобщава, подава не толкова категорични изводи, колкото са горните. Просто не исках да влизам по този въпрос в тази тема. За да е налице движение в системата е налице механизъм от който то зависи. Взаимодействието между аспектите на средата и елементите на условната система, която се самосъхранява и самозапазва своето енергетично състояние - пораждат реакцията и движението. Това е непрекъснато и е всеки миг - заради изменчивостта на средата и опита на самосъхраняващата се система да запази своя СТАЗИС в енергетично отношение. От гледна точка на физиката битката е между естествената ЕНТРОПИЯ и опита да се запази енергетичното състояние на дадена взаимоддействащата си система от условни елементи. При достатъчно натрупване този импулс към съхранение стига до етапа "САМООРГАНИЗАЦИЯ". Това е етапа на всеки "жив организъм" и това се счита за един от критериите за неговото разпознаване като "ЖИВ". ---------------- От друга страна - комплексното разглеждане и поглед над казуса на темата веднага променя нейното предварително задаване. Например - всеки стимул, поражда реакция, но самата реакция е стимул за друга реакция. Самата реакция вкарва Реагиращия в обстановка на изменение на което той самия отново е нужно да реагира - отвътре или отвън... Така двете понятия - СТИМУЛ и РЕАКЦИЯ стават относителни и контекстуално и условно зависими. В същия смисъл идва и "идеята за ИЗБОРА" и т.н. "свободна воля"... Свързани са тия неща, просто не исках да навлизам в "други води" извън конкретиката на самата тема.

колкото до "реагирането" Всяка система, при достатъчно ниво на енергия и взаимодействие между своите условни елементи, преминава в режим на самосъхранение. Поддържането на СТАЗА - е именно това. За да се задържи системата е нужно тя непрекъснато да 'реагира' на заобикалящото я, за да се съхрани. Сложните организми развиват и сложен начин за саморегулация, което е израз на "принципа за съответствие". Част от тази регулация е поддържането на готовност за реакция. Реагирането е винаги в някакъв диапазон. От него се определя условно степента на адаптивност за същата система, в опита й да задържи стабилността си - дали организъм, или примерно "слънцето" - налице е импулс към самосъхранение. Това има израз и в законите на физиката. И се засяга в дисциплината "СИСТЕМОЛОГИЯ" (доколкото аз самия съм стигнал до нея и доколкото съм я разгледал) Живите организми се адаптират сред по-големи изменения в условията около тях. Така те стават по-способни да отговорят на непрекъснатата изменчивост на физическата среда в някакъв условен мащаб в нея. Ако се дефинира РЕ-Акция, то за нея е нужно да е налице "стимул". В системата ЧОВЕК, при достатъчно нарастване и натрупване на информация и начините й за интерпретация и обработка, се появяват и все повече възможност за 'стимули' - съответно и реакции. Някои стимули се създават направо отвътре в психичната област. Не е задължително реакцията от тях да протече отново вътре. В този смисъл задавам и условно обяснение на споменатото по-горе - че човекът можел и да избира поведение, без то да е обусловено (реактивно). Но дали се разбира докрай дали стимулът не се създава отвътре. И ако не се "отбележи той", излиза че е налице "действие" без стимул - следователно - избор, творчески акт... и се постулира абстракцията 'свобода' и "свободност" Много е сложен казуса с т.н. ИЗБОР... но това не е за тази тема, макар че раздела е "философия"...

Имам уточняващи въпроси: според коя "теория" - теоретично? Какво е "съзнание" и как може то да е "100 процента"? Според какво и спрямо кое, ще се сравнява и съпоставя? Как нирвана или пък "ИИ" - станаха утопии и легенди ( и двете) ----- Имам и условна оценка: Описанието на 'нирвана' е погрешно и е като от уики и писано от/за лаици, а не същностно, в дълбочина. Просто обяснение за нещо си - което за лаиците нито има особено значение, нито смисъл, защото няма никаква връзка с живота им... Не повече от обикновено значение за да се изпълни нуждата да се съждава някак си по същото. Някак си... Достатъчно ли е това за да има някой "мнение"? И ако да - наистина ли това мнение би било с "тежест", дали е сериозно, дали е задълбочено? ------- Това са размисли - опитвам се да изясня какво чета и кой го пише. А не е заяждане, нито забележки към някого.

Трола ( в единствено число) е виновен за всичко. И "всички". Това е лесната причина и е лесен консенсус. Поне на "Сърдитите"...

извинявай, не знаех че сме на представление и че е налице публика. И че е "важна". Влезе сам в защитна позиция, изразяваш съвсем открито дразнене, а по-горе написа че "съм, се бил хванал на номер някакъв си". Това на което ти реагираш дори не е номер от моя страна. Не съмм ннаписал нищо лично, нито преминавам лични граници... Сам предложи за "шоуто", после се оказва че било номер... Нито съм нарушил правилата, нито уважителния тон, нито личното пространство на някого. Личното виждане на някого пак ще си остане негово... Доста детински е модела на дразнене, който преминава вече в схема - при всеки случай, при който се представи различно отражение на думите на някого... и веднага да се влиза в сърдита защитна реакция и всеки по своя си начин я изиграва. Все пак това е също част от комуникацията... но не спомага за нея. Всъщност - не спомага за каквото и да е. И все пак всеки е свободен да си я изрази. Е, ок.

Не, аз с ограничения не се занимавам и думите ми нямаха това предвид. Няма да преча повече - на "философстването". Друг е въпроса доколко всичко от горното е "философия" по принцип, но това също не е моя работа и нека всеки сам да си го решава.

такааа - за професии и за "достатъчно" се говори... И работещи хора, които "работели с "автори"", които се наричали автори, а били графомани. Полекичка се започна поредното "издразване" и втвърдяване на защитните реплики... като че ли става въпрос за "война" или надпиране... Нямам претенции по нищо. Нито искам да уверя или убеждавам някого, нито за мен самия става въпрос... Бях любопитен какви хора говорят за изкуство и прочетох от техните думи какви са... ОК. Така да е. Вие сте професионалистите, вие знаете, който каквото му е достатъчно. --------- Това за "творец бил само един... и той не бил човек"... е меко казано несериозно. ------------- Някой си се опитваше да говори за ИЗКУСТВО, а не кой с какво му била свързана професията. Разговор, за изкуство, който се води от хора които 'работят" с изкуство, но самите те не са ТВОРЦИ!!!... няма как да бъде друго яче. Нещо подобно е да си работник в Лувъра, примерно. Да се занимаваш да носиш картини, да ги пазиш, или изучаваш, оценяваш... дори и да ги копираш... да живееш си сред тях... да обясняваш на други хора какво означават и какво си научил по една или друга картина, любопитни подробности от живота на художника, статистика на живота, особености на боята или на дървото на рамката... Но обречен никога да не ги докоснеш с душата си... ------ Всъщност вие само споменавате думичката ИЗКУСТВО, но само като философстване по него. Само като лични впечатления, личен опит с автори и техни произведения... Лични съждения по едно или друго, по един или друг автор, но... всъщност ТВОРЕЦ няма. Съвсем ясно е че го няма... Твореца говори за творчеството по различен начин... защото той говори от душата, за душата си... --------- Английския език също няма и разлика между любов и обич, в руския също, а в българския има две думички. Има и други примери... Въобще - като се отнася до това всеки да се самодокаже и да звучи логично и убедително, се вижда че с лекота го може, че се е научил... че си е намерил начините. И както се писа вече - "това било достатъчно"... Е, добре. Така да е. нямам претенции кое как е, защото това е в отражателния свят на самия човек... това е "неговото АЗ', неговите светлини и сенки. ---------- тънкия миг, в който се изправяш пред една картина и ти се подкосяват краката и екплодираш отвътре... или просто се "преобръщаш"... . Уникалния момент в който слушаш един шедьовър и дори не можеш да си дадеш сметка че слушаш... а си колкото цялата вселена", когато по гърба ти вървят тръпки и понякога просто ти идва само да плачеш... ето това е бледи микроскопични фрагменти - когато става въпрос за ИСТИНСКО ИЗКУСТВО и за хора с ДУШИ... Това е МОСТА, изтъкан от мистерия, в който нито ИИ, нито алгоритми, нито потребители имат шанса да са активните или пасивните участници... И да - тук няма как някой да говори за това, пък и никой не го интересува. Не и че е задължително. Все пак живота няма как да бъде само с дълбочина, или с някакви си възвишености и същия е пълен и с профанизъм, докато хора с дефицити се самонаричат и претендират да са 'автори', на какво ли не. Авторите и на чалга песните, чалга писанията - и те са "автори". За популярност - те са същинските владетели на "попули-то" и именно за същите всичко в тоя живот е вид на "повтаряне и заимстване"... защото точно такова е за тях.

Но това не е "мислене", дори и машинно. Може би нямате основи в цифровите технологии, макар че в текста на статията много ясно е описана принципната система на работа, в случая, която да изведе резултат... При това се касае за "експерименти"... В случая става въпрос за сметки - кое изображение да се пропусне, кое не... Генерират се изображения, с елементи взети наготово от примерно хиляди творби, анализ на цветовете и контурите, осветлението... В това няма никакво "разбиране". Това не произхожда от "душата", няма никакъв неин израз, защото тя в случая напълно отсъства... Това няма нищо общо с "творбата, като израз на ТВОРЕЦ". Няма нищо общо с възникването на тази творба с начина по който човешки субект отразява света, действителността, живота... няма никаква връзка с интуиция, еврика, усет, чувствителност, разтеж и развитие... Виждате ли - когато пропускате въпроса за ТВОРЕЦА, а се съотнася казуса само до "резултата" (картината) всъщност се изпуска същината на ИЗКУСТВОТО... Там е въпроса - темата нямала претенцията да изчерпва въпроса за ТВОРЕЦА, ОК. Но няма как да се разглежда ИЗКУСТВОТО без субекта, който го създава. И остава гледната точка на "потребителя", както е и автора на темата... Потребителя... който просто "вижда" цветни петна по някакво платно... И се чуди как да си ги обясни, как да ги възприеме... Но както и творецът оставя душата си в създаването на творбата - така душа е нужна и на 'докосващият я' тази творба. При липса на същото - и в двете страни - остават подобия, реплики, имитации... И бездушие! Това може ИИ, това прави, няма алгоритми създадени за да формират "душа". Няма алгоритми за да изградят 'индивидуалност', защото достигането до нея е комплексен синтезен процес... Въпроса е - това ли може "потребителят" ... защото точно това прави ( и в темата). --------- Съвсем ясно долявям сигналите - че ставам досаден, защото се опитвам да покажа че всяка тема има своята дълбочина - там някъде, в основите си. Въпроса е - до какво ниво е готов да се спусне всеки, който отваря... тема. Защото от дълбочината на разглежданията, се разбира дълбочината на Разглеждащия. Това съответствие не съм го измислил аз, нито е мое откритие. Но то се съотнася до всеки човек, без никакво изключение... Никакво. Както вече се загатна от Карес на друго място - никой не е задължен нито е длъжен на рамус за да се натоварва с излишни размислителства и дълбочини и че на хората това им е досадно... Защото просто искат да си поговорят, да се разтоварят, да е леко и приятно общуването... Ами... ок. Да живее свободата. Но това не отменя въпроса за горното съответствие и то стои при всички положения.

По-горе посочих накратко - че тук се пишат философски размишления за "творците" и за изкуството. Попитах - има ли сред вас "ТВОРЕЦ". Написал ли е нещо - КАТО ТВОРЕЦ. създал ли е нещо, извървял ли е пътя... Минавал ли е през капаните на "повторителството... намерил ли е своя отпечатък и "собствената си индивидуалност', но някъде по-далеч от груповото й отражение... Четох темата дотук и си задавах въпроси, които тук никой друг писмено не остави следа че си ги е задавал... Питах се - защо? Защо в темата се намират приказки за говорене, но да стигнат само и единствено до стандартни размислителни упражнения, без всякакво значение... Защото не идват от "ядрото", не идват от онези, за които всъщност се отнасят. Подобни теми много приличат на групово бърборене за водата и плуването, но от хора които никога няма да припарят до самата "вода". Какво ли пък - да се потопят, да изживеят досега, усещането... страха от това че "няма дъно"... докато се научат да 'плуват' - да преодолеят преди всичко инстинктивния си страх... Разбира се - това е напълно безсмислена практическа юргия, която с лекота може да се замести от простото и лесно упражнение в "фантазно стъкмизиране", с елементи на "размислителство", имитация на логика и задължителния елемент на груповото съглашателство... Какво ли биха казали за "водата' тия, дето са минали вече през целия процес на досега, потапянето, на прекия контакт с породените проблеми... (които са размислителите, дори няма да съществуват...) Какво ли биха казали за преодолелите вътрешните си граници - по отношение на преодоляното практически. А и - да го кажат, напишат - дали това би имало за някого значение, ако самият той не се прежали и премине през "преодоляването" на практическия досег, на практическото потапяне... А - за същото, но от тия, за които тия граници са само размислителни въжделения и стъкмизирани фантазии "какво би било оттатък"... Така, че... чудесни са бъбренията, но ми е странно - че умотворенията са по-важни за толкова много хора, от самите практически приложения. Мненията им за едно или друго - са по-важни от "едното, или другото" в пряк досег със "МНИТЕЛЯТ".

разбира се, това въобще не е вярно. Не се заяждам, нито буквализирам - сега ще обясня. Тоест - то е вярно, но ... "само частично". Фрагментарното изявление винаги носи някаква форма на фрагментарно обобщение. Но то е производно на обобщителя си. То го отразява. Няма никакво значение че е налице съглашателство в група по "единосъгласие". Имам предвид че горните думи са ехо от един човешки лъер. И те го отразяват чудесно. Става въпрос за човешкия леър на груповото живеене, при което всеки член се формира от, заради и само от... груповия живот. Той взима идеята за себе си единствено и само от груповото знание, бит, житие - той черпи всичко това през целия си живот и това е единствената му битийна храна, чрез която той изживява битието си. В този битиен леър горните думи са съвсем адекватни и те го отразяват чудесно. За хората които живеят, формирани по този начин горните думи са нещо като житейска сентенция. Но това не е единствения начин, не е единствения "леър". Съществуват редки човешки субекти, с различен тип формиране, дадености и мислене. Те, разбира се започват живота си също като всички останали... но при тях е налице "изместване". Налице е - защото в тях е наличен специфичен потенциал, различна вътрешна (психична) организация, и още много други особености, които нямат връзка с тази тема и четящи... Но това са хора при които се развиват вътрешни качества да "отразяват света различно от груповоживеещите". Тия хора не са "групови" и е малко неадекватно за тях да се говори в "множествено число". Те имат някои общи характеристики, но в тях най-важното и особеното е, че развиват специфична форма на 'уникалност', наречена общо "индивидуалност". Индивидуалният аспект е във всеки човек. Но той е "спящ", за него е нужно специфично "узряване", за да му се даде шанс да се разгърне. Особено - ако се разгърне до степен да доминира над заварения и социален "леър". Тия хора минават за "странни" - сред "груповите хора". Минават за 'особени', защото те ги усещат "различни". И те са си - различни. Едни от примерите за "различни" са именно творците в изкуството. Новаторите, откривателите... Тия, които създават заради "качествени скокове" в своят психичен свят. Това са хората които реализират пробив в "затворените системи", които се формират от груповото взаимно отражателство. При което се реализира форма на безкрайни повторения - заради "затворения начин на взаимно отражение". Така, че горното е израз на груповите хора, валидно е напълно за техния групов мироглед. Валидно е, защото груповото е една обща баница, обща софра, в която всеки се формира на базата на ползване на общото... Една безкрайно социално взаимно "копиране", формиращо често дори "култура". Културата е израз на "мнозинството", но всъщност основните движещи фигури в нея, е именно на "особените единици"... Защото мнозинството му е възможно само да повтаря и това довежда до зацикляне. Системата на "общите хора" има своите силни страни... Но тя има и своите слабости. Една от тях е именно - че довежда до "затгворена цикличност". Именно в това тя "отглежда" "особените хора" - още повече когато те допринасят за тяхното благоденствие, или допринасят до някаква форма на изход от затвореността и цикличността, които времето просто "изтощава". Както и да е - въпросите са сложни и съвсем не са философски. Нито научни. Те са житейски и са по силите на хората обърнати с лице към битието си. А не живеещи единствено и само с насъбраното и запомненото от... други хора, дето вече са го написали... изговорили... измислили. Това психично и ментално клониране за твърде много хора по планетата... е единствената форма, която им е позната. Защото те тепърва се формират и техният вътрешен индивидуален аспект все още е в "тиха форма"... За същите - леките изблици и разлики в отражението - е достатъчно за да се изживеят като "обособени в "АЗ". Примерът беше написан сред този форум - един ник, на друго място, сред друга тема, спомена за себе си, че... той дори нямал местоимение за "АЗ" и в думите му всичко беше или безлично или в множествено число... Това е само израз и на толкова много други хора... които не са в състояние да опишат ясно и точно "себе си", без да ползват някаква форма на групово заимстване. Същите такива хора... дори и да е налице творчески потенциал - задължително е те да го огледат през групата. Да получат признание, одобрение. Да е съобразено някак си в груповата полза, потребности... Освен това - Групата, на свой ред също извежда това като "идеал, за подражание", за да е възможно груповото репликиране и засилване на ролевото въздействие - като награда за тия, дето имат възможността да го реализират... По този начин групата до голяма степен формира нещо като поведение на "живо същество", в което отделната личност е единствено с ролята да е "клетка" от него. И само дотолкова. И за "клетката' - това е напълно достатъчно... Както вече посочих в предишните си думи - налице са условно "две вселени". Но едната, груповата, е с идеята че "тя е единствената". Груповите взаимни отражения създават илюзия за отразените - че това е цялата вселена. Всъщност - за тях, това е важно и е част от самата илюзия. Нищо че когато се стигне до "зацикляне" именно ония, Странните, им е отредено да създадат "пробив" и да се оформи поредното зацикляне в нова територия. Докато и тя се изчерпи, дойде криза... и поредния не бива използван отново за груповото ново зацикляне... И така...

който беше: и рекламата и триковете - все са шоу-елемент. В тази връзка продължава и следното: което съвсем не е вярно - пожелаваме и което можем, и което не, и което НЕ трябва, или което няма как да постигнем... ЖЕЛАЕНЕТО и МОЖЕНЕТО, и Постигането - са съвсем различни едно от друго положения и човешките същества си ги караме според щенията, импулсите, потребностите или дефицитите. Но шоуелементите продължават с това - което много ми допадна и ме разсмя от сърце: Класика, просто!

нарисувай картина, напиши произведение от музика, изтанцувай душата си... измини пътят до това... Премини през препятствията, паданията, търсенето на мотива за преодоляването на всички проглеми... Ето това е смисълът - на твореца. Евентуално и предположително - "поразсъждаването" би имало други измерения и... "резултати". Но не е смисъл на Интерпретаторите и Потребителите на едно или друго. За тях създаденото от някого има значение за стимулация, или за поредното тяхно огледало - лично или групово. Обикновено, условно - сериозните, изтънчените творци "не са групови потребители"... За да изрази своята индивидуалност, субектът творец първо я има, и я е развил. Това автоматично го отдалечава от "вселената на груповия потребител"... и се създава разликата между "двете вселени"... В някакъв смисъл всеки творец носи в себе си и "другата вселена"... и самият той е акта на опит за 'връзката между двете' - в самия него. Но това е пак в зоната на здрача и никой друг отражател няма свойството да 'погледне' в личната територия на "автора"... И остават само мисли, версии, допускания, отражения, но не и акта на творчеството - дълбочината, силата и размаха на онова... което условно наричаме с ненаучната думичка "душа"...

Не "понякога"... а си е така по дефоулт... Исках също така да допълня - че не е проблем че тече "обмен" между две вселени... А че много често "едната вселена" решава инстинктивно че всичко е както е в нея самата, че е по нейно му, че само тя има значение и тя е "единствената"... В този смисъл - осъзнаването че в отраженията винаги е налице степен на пречупване, се замаскира от идеята че 'щом сме културно или групово обособени, чрез колективно договорени отражения, значи че всичко е 'от нашата вселена'... А в пречупването - "интерпретиращата вселена" никога не прави дори 'приближение' с "оригинала". Тя търси просто нейната полза - през призмата си, всъщност се пречупва самата тя, като получава възможности за "огледалности", на самата себе си и през общото си огледало се оглеждат нейните "обитатели", с идеята че "това съм АЗ"... И сега - като се говори за "изкуство" - дали тия дето говорят и пишат, самите те са творци? Дали самите те създават? Къде е разликата между "създаване" и "подражание"... как се смесват... Кое, какво и как се формира "нов поглед", ново израсно средство... Всичко това НЕ СА философски въпроси за тренировка на размислителство, защото те са част от живота... От моят живот! по нито един от предложените... "отговори". как го интерпретирам е без всякакво значение - за мен. Има значение че то е плод на творец и че той оставя "себе си" в него. За същия няма никакво значение как ще го нарека. А за мен има значение да си напомням непрекъснато - че става въпрос за "вселената на твореца", а не за моята - този дето си го отразява по неговия си начин... Може би е банално, но за мен изкуството е израз на човешки субект и то, както всичко човешко, има своето преди всичко психично измерение. За мен този аспект е най-важния, защото съм се посветил на практическото му изучаване - как се поражда, как се формира, от какво зависи, какви са механизмите и динамиката, закони (ако има)... Може би това е скучен мироглед... За мен - това е животът ми.

Въпрос на интерпретация. За някой - е декорация. Но за други - е част от символните образи, фрагмент от обща "картина", от ансамбъл с множество други елементи. Храм като посочения, всъщност е шедьовър смес между скулптура и архитектура, в който творецът е архитектът... За повече, точно за този храм, за стила, за символиката и идеите - други (другаде) ще разкажат повече... Просто изкуството е като всяка друга човешка дейност - има разлика между "създаването" и после неговата интерпретация... Понякога разликите са... като "между две вселени"...

Е, добре Твърде малко е като значение "желанието". Ето и пример - че само да "желаеш" въобще не е достатъчно

Аз чета... но през моите очи има несъответствия и се опитвам да ги изясня. Означава ли че планината (като масивен обект) притегля към себе си допълнително и всеки турист отиващ към върха е по-тежък? Създава отклонение и спрямо центъра на тежестта. Защото това притегляне би трябвало да е с толкова голямо влияние, за да притегли към себе си "огромната маса на водата" - та да се получи този "резултат" в нивото на океана, както е по схемата. Има и друг проблем - защо тогава планетата на всички снимки и видеоматериали, изглежда кълбо... Защо толкова се различават версиите на тази схема, картата на ГЕОИДА и всички видеоматериали и снимки на планетата...

нивото на водата е странното за мен - в схемата на картинката. Защо това е нивото на водата, вместо именно водата да следва нивото на зеления пунктир - елипсоида? И вертикалните линии обозначени "отвесни" те са гравитационните вектори, и те се събират "надолу, в гравитационния център". Но от линии 1,3, 5 излизат с отклон към релефа на сушата... Защо двата условни върха на сушата от картинката сякаш създават своя област на гравитация и сякаш те са причината за нивото на "океана" да е с този наклон?

благодаря за включването. ОК, сега имам нужда от разяснения и ще опитам отново с въпроси: Формата на математическия модел, направена по гравиметричните данни... ок. Но това тяло, което е на анимацията е твърде далеч от ... кълбото... или овала. Ясно става защо, но... Как това тяло се върти като то е доста, ама доста, неправилно. Как въобще тази форма влияе на скоростта на въртенето и къде се пада центъра на тежестта, който е и центъра на сферата. Отгоре на всичко - центробежната сила и гравитацията допълнително са в непрекъсната балансирана връзка - само едно от тях да излезе от този баланс и всичко ще се разлети... или смачка? Преместването на планетните континентални плочи би трябвало непрекъснато да влияе на формата. (Движението на магмата и динамиката под, и над нея - също). А формата - на въртенето на планетата... Въртенето - от своя страна, да влияе отново на формата, на нивото на водата... При това би трябвало да се премества и центъра на тежестта, някъде там - в ядрото на планетата, което отгоре на всичко, също било течно, но от друга страна то задава и определя въртенето, задава магнитното поле, създава гравитацията на планетата... Но и всички горни фактори рефлектират върху него. Непрекъснатото изменение на нивото на океана, като само в системата на водната обвивка на планетата има огромен брой фактори, които я изменят непрекъснато и също си влияят помежду си. Нивото на водата се променя - например при прилив, но на приливите не влияе само лунната гравитация. заради нея някъде се повдига нивото, но това се компенсира като "другаде' пада. И това е "денонощен" цикъл.... и нивото на водата при прилив и отлив е значително на някои места на планетата, на други - не толкова. Отделно подводните течения създават движение на водни маси и подводни налягания - те взаимодействат допълнително с приливните процеси от луната. Но не е и само това - климатичните фактори са също огромни по значимост сред цялата картина - особено защото силните ветрове на циклоните и ураганите също влияят на нивото на водата, задават посока на движението по повърхността й, а като компенсация - това движение също влияе - и на теченията и на приливните фактори... Въобще - една сложна амалгама от фактори непрекъснато в непрекъснато кръстосано взаимодействие с безкрайни обратни връзки. Всяко влияе на всяко друго в права и обратна посока, във всеки момент от времето. Това е вече описание на комплексна система, с комплексни взаимодействия... И при всичко това - как въобще се запазва общият баланс... ----------- Помолих по-горе за коментар и обяснение на графиката от картинката от първия линк - тя е от уики на бг. Графичната схема е някак странна и твърде далеч е идеалната сфера (която въобще излиза че не е сфера). А нивото на водата на тази картинка - е доста далеч и от овала и от сферата...

аха... Брей... Гръб голям, широк - камъни, хумор, иронии, гъдел и игрички... всичко носи... А сега нещо по темата имаш ли да напишеш, щото за "хумора"... не че нещо, но това не ти е силна страна.

на други места ти самия пишеш "без глупости в темата"... да цитирам ли, или няма нужда, щото всички им е ясно. Горните думи за хумор ли минават? Че вероятно не съм достатъчно интелигентен да го схвана. Друг е въпроса ако някъде в тях имаше и пояснение от рода "тук трябва да се засмеете - хахахаха"...

https://www.manager.bg/nauka-i-zdrave/supervulkant-yeloustoun-mozhe-da-izrigne-sled-10-g Въпросът е сложен - и двата споменати в темата вулкана са "СУПЕР ВУЛКАНИ", при всеки от които ефектите биха могли да са с глобален негативен характер. Това че пресата се възползва от възможността за поредна параноя, е ясно, предвид публикациите още от преди години, със заглавие "Йелоустоун, ще изригне до седмица", като същата е от 2015 г. А има подобни и от значително по-старо време...

Може ли някой компетентен, с дарба за обяснителност, да се прежали и да обясни малко повече относно формата на Земята и понятието ГЕОИД. Уики е твърде бедна откъм подробности, но ето тази снимка https://bg.wikipedia.org/wiki/Файл:Geoida.svg малко ме озадачи и за нея няма обяснителен текст. Под тази снимка има гравиметрична карта на Земята. Въпроса е - това е карта само на гравитационните аномалии, или е на повърхността на планетата? Каква е връзката между повърхността и микроаномалиите в гравитацията... и т.н. http://www.esa.int/Our_Activities/Observing_the_Earth/GOCE/Earth_s_gravity_revealed_in_unprecedented_detail https://www.dnes.bg/science/2011/04/04/pokazaha-nai-tochnata-matematicheska-forma-na-zemiata.115273 Така - математическото описание се различава от реалната форма на Земята. В такъв случай - коя е реалната форма на Земята (близо до елипсоид). Но каква е точно формата и има ли точна реална карта по елевацията? В тази връзка, излиза че дори са налични отклонения в измерванията на една и съща точка по отношешение на гравитацията - малки, но налични - поне интерпретирайки данните до които се домогвам... Излиза че формата е пряко зависима от скоростта на въртене и гравитацията и всяка точка е в някаква степен динамична спрямо гравитационния център на планетата. Всъщност на въртенето на планетата би трябвало да оказват влияния както морските течения, така и изригването на вулкани, особено най-големите и това през "живота на планетата' е с непрекъснато натрупване на огромно количество фактори, резултиращи както във времето, така и във всеки отделен момент. Което означава - че "реалната изображение на Земята" е изключително сложна задача - първо защото в него картографирането би трябвало да е отделно по твърдата материя, но в добавка на океаните, тяхното движение - повърхностните вече точки, рязко се усложняват за да бъдат представени точно... И... въртенето на Земята е с изменение, защото се изменят и параметрите на планетата - като плътност, динамика на течните маси - океани, магмата, и под нея... В допълнение с влиянието на гравитационното поле на Луната върху всичко това... А това означава ли че и формата на планетата е с изменение, защото е обвързана с динамиката на процесите които изброявам по-напред? Означава ли също - че нивото на водата в океаните е различно, както между основните океани, като осредненост, така и всеки океан има своята динамика в нивото на водата и то по множество от фактори (най-малкото от тях е приливите и отливите, които излиза че не са само и единствено резултат от лунната гравитация, но дори и да са - те допълнително ще повлияват на всичкия сложен набор от явления, за които се опитвам да представям). Въпроса за 'скачените' съдове между океаните, явно е немислим да се използва по училищен начин, предвид сложната динамика на водата и нивото й върху повърхността на планетата. =================== п.с. (само да добавя, че от всичко това най-малкото е следния извод - в дебата между защитниците на глобуса, и на плоската земя, първите защитават положения, които нямат никаква връзка с реалността, само на базата на училищни твърде повърхностни и принципизирани знания, без никакво добавяне на по-нататъшни усложения и обогатяване на първоначалния заучен модел)...

може и да не е нужно... Но всеки мъж, без значение дали е богат, или с власт, е също и човешко същество. И като такова, той има своите фантазии, своите импулси, своя сянка, свой вътрешен подтиснат свят, свои желания - явни или скрити. В него "живеят" едновременно няколко "пласта"... и всеки от тях сякаш има "свой живот"... Не е въпроса дали ще е с 'която и да е жена". Особено богатите мъже, потъват в представата че с пари всичко е позволено. И че всеки каприз... не е каприз, а е просто идея за задоволяване. Наличието на богатство създава определени проблеми в човека. Малцина от "богатите" са подготвени за тия проблеми. По принцип - природата е заложила дефицит за нещо, да създава импулси за вид стремеж, да е мотив за поведение. Когато се изчерпи въпроса за 'наградата', там на несъзнателно ниво, се разклаща цялата първична психична конструкция... Така че... може и да не е нужно (да насилват някоя си), но какво е точно 'нужното' не се определя от рациума им. Нито от просто това че са 'богати мъже'. В този смисъл горните цитирани думи... на богат мъж, са само опит за оправдание и обяснение, но не са от дисекцията на "богатия"... мъж. Разбира се - типологичността и обобщението (богат мъж) са твърде условни и общи, за да са смислени, но думите ми следват зададеното понятие от самите горни думи...

Да, може и да е сигнал за това. Може и да е сигнал за друго - например заучена и репликирана версия на игрови отношения, от семейството в което е израснала. Може въобще да не е сигнал за каквото и да е - вариантите са много.. От друга страна - ако е описаната неувереност - не е достатъчно 'само да поиска' - да и помогне. Нужно е първо жената да реши да я израсне - неувереността. Щото само компенсацията и мрънкането - само по себе си не са сигнал че е налице достатъчен мотив и действия за да се израсне "неувереността". Нещо повече - ако вземем предвид условно конкретния случай, чисто принципно и общо - самата идея че компенсацията на наувереността се търси в другия във връзката, означава че още не е налице дори нужната готовност да се отработи онова, което "НЕУВЕРЕНОСТ" му е само общата думичка. Все пак - дефицити от тия естества са отговорност на всеки човек, а не на играта "дете-родител" (която именно се играе от "неуверения", в търсене на нужната за него липсваща опорна и подкрепа, както и непрекъснатата потребност от - "квото ми липсва на мен, ми го дай ти". Това са връзки с компенсационни отношения и кръстосани проекции. Моделът на сценариите в ролевата игра е с непрекъсната изменчивост, но е някъде между "родител-дете", като се менят двете роли. Взаимната компенсация мени непрекъснато полюсите си, като единия излъчва недостатъчност и търси подкрепа в другия. Идва смяна, щото няма как единия само да показва недостатъчност (слабост) и да я търси като 'нужност' на другия. От друга страна - така на "подкрепящия" се полага усещането на значимост.... Само да кажа че типологично това е най-разпространения модел отношения. Като цяло тя се "попива" от предишното семейство или от близки резонантни социални такива отношения. Все пак е и инстинктивно предпоставена, защото емоционалните дефицити (единия от които е лакмус, с обобщената думичка "неувереност") са неотработени в хода на детството и тийн-възрастта. И се продължават (докато не се отработят - дори и да е цял живот). А какво да се прави ако и "мъжът", който уж би влезнал в ролята да 'помага', също има проблеми с неувереността...

Така-така - защо да не опитаме да приложим тезата на другия "дискусионер", а именно - приложена в описания случай би изглеждала така: Колега Йорданов - къде ви бяха "очите" като сте се ухажвали, за да не разберете че приятелката ви е много повече сексуално активна от вас, за да се стигне до онова, което описахте... Все пак нали сте в някаква сделка за да сте във "връзка"... не е ли ясно още от преди началото на връзката че има разминаване в сексуалните потребности между двама ви и че това ще породи проблем? Освен това - по време на "консумацията" на една сделка (връзка) участниците се променят и отношението им към един или друг елемент в тая сделка, се променя по съответствие. Но би трябвало, ако отношенията са на повече от нивото "самец-самка", да се въвеждат непрекъснато взаимно договорени корекции, подкрепени с "разбиране" уважение, доверие... или простичкото - "въпрос на осъзнаване и работа с динамика в приоритетите". Едва ли някой интелигентен човек не може да допуска, че всичко се изменя във времето - особено пък "ЧОВЕКА". И че в хода на измененията се променят и неговите отношения и ценности... А при "връзка" е нужно непрекъснато динамично напасване един спрямо друг към възникващите изменения и в двете страни. Накрая - ако тия изменения нахвърлят възможностите за компромиси и адаптация - сделката се отменя. От друга страна : "Тоя, дето приглася", не успя да схване къде сред описаното е някакъв казус и каква му е връзката с темата тук. Чудно ми е каква "техника за дискусия" се ползва в случая, защото няколко човека опитват чрез някакви условни, но представени като частни, случаи да се вписват в някакви обобщения. Като също и са с идеята, че въпросните частни случаи са нещо като доказателства, с които да подкрепят тезите си. Тя реториката и похватите са ясни, но продължаването им да се ползват издава че просто търсят своя версия на налагане и формата на свободна дискусия някак си девалвира в трикове кой как да доказва твърденията си, защото основната му база влиза в дисонанс с изразеното в темата. Или в която и да е друга тема... Всъщност... може би и това се нарича "дискусия".