ramus

Една от манипулациите на колегата Инкоректус е умението му да подменя с лекота темите и насоките в тях, по начина по който на него му е удобно. Той е свикнал да ги определя и да задава посоките - въпрос на маниери и характер, навици и многократни повторения. И разбира се - и на сериозен опит в това... Написах точно определени въпроси към вас, Дора, постановени от ваши думи. Не ме интересува нищо от колегата Инкоректус и игрите му - просто не са ми интересни с нищо и съм реализирал отказ от комуникация с него. Като цяло имате основание на написаното в горното, като с леко недоумение отбелязвам че очевидно изглеждам доста наивен и неосведомен... Основанията обаче са повърхностни и те не са достатъчни за да навлязат някъде по-нататък от общи приказки и формално общуване. Мен тия не ме интересуват особено и ги намирам като загуба на време и ресурси. Темата не е в раздел философия. Не ме интересуват позоваванията и няма смисъл от тази непрекъсната игра да бъда поучаван и замерян с писания от авторитети в едно или друго направление. Темата съдържа податки към казуси, които излизат далеч отвъд обхвата на четене на литература - като опита с "ЦИПА". Вече написах достатъчно в тази посока - но все едно че минава и заминава. След като моите думи не биват прочетени... по някакви си причини, то защо е този непрекъснат напор към предлагане на прочит на други думи...

Ще си позволя няколко вметки по това: 1. Бихте ли предположили версията че - не е склонност да търсим смисъл, а да търсим връзки... (смисълът - идва доста... "след връзките", като може въобще да не се стигне до него). Точно взаимосвързаност като по този начин покриваме незнанието си за нещо. Незнанието е основание за тревожност и безпокойство и спасението от него е уклон в намирането на "прилика" с нещо друго, което вече е валидирано като "познато". По принцип раз-познава-нето е основано на сложен когнитивен механизъм - анализ на "петната на Роршах" и асоциациите по тях - е изписана много литература... Както и са израз на съвсем познати и достъпни на всички ни наблюдения. 2. Именно във връзка с точка 1 е и "продължението" - когато го няма се опитваме да го "запълним" с нещо, което го имаме предварително, като го нагласяме към "непознатото" и така го правим да изглежда 'познато'... Но тук възниква и другия парадокс - ако условно приемем че е налице "затворена когнитивна система" по какво субектът му е възможно да различи - кое по принцип го "има" и кое той самият го "допълва" и после скрива от себе си за активната си роля, и приема "запълненото" като обективно съществуващо? Съвсем съм сериозен, но се питам доколко успях да изразя с горните думички казуса - в елементи и цялост... Между другото - ако предложите механизъм по който може да се разпознае еднозначно и алгоритмично как и кога субектът запълва незнанието със собствени конструкции, базирани на аналогии с предишни модели и схеми, основани на припознаване чрез сходства (но при това с лекота се пренебрегват несходствата) - предположително бихте получили Нобел (образно казано)... ======= И се сетих ( чрез серия от аналогии) за виц в този контекст... " В кабинета си терапевт подава на пациент картоните с петната от "тест на Роршах". - Погледнете това тук - на какво ви прилича? - Мъж и жена правят секс. Терапевтът подава следващият картон - А това тук? - На лесбийки, които правят секс. - А това тук? - подава следващата терапевтът. - Това е групов секс. - Вие сте със сериозни проблеми - заключава терапевтът. - Всъщност не - според мен вие имате проблем, защото няма да ви питам как сте се сдобили с тия порноснимки и защо ми ги показвате... =========

Предлагаш някаква геометрична интерпретация на КОАН... И въз основа на интерпретацията правиш генерални обобщения за механизма и принципите на творческия процес и чак - за изкуството...?! Можеш ли да обясниш - откъде ТИ (именно ти самият) заключи, че 'пляскането с една ръка' - означава едната ръка да се движи към другата, която била в неподвижност? Къде в основния текст от коана се задават подобни условия?

аха... . И само 'лингвистичната експертиза" ли се занимава с критичното мислене? Ако ще дискутирате нещо, е безсмислено да си пробвате реторичните и логически трикове. - като гледам сред форума са само експерти и се сипят само експертни мнения и оценки - вкл. и най-експертното и лингвистичното - за "петльовия гребен" . - разполагам със свободата да подлагам за разглеждане каквото си избера, включително и "петльовите гребени"... Както и - онова, което "не мога да избера", разполагането, подлагането и разглеждането...

Само за протокола и яснота на условната ми позиция в дискусията - НЕ твърдя че "мисленето" и резултатите от него идват наготово от вселената, че са дар-божи и само като го "огрее" някой си и... еврикааааа! Много моля безсмислено е да ми се впряга някаква крайна позиция, да се засилва тя до безсмислие и абсурд и после това да се ползва като доказателство за дуалната на нея позиция. Поне за мен това все пак е дискусия, а не битка, нито надговорване или надпиране. И така - мисля си (без оглед на дяловете на лингвистиката или Витгенщайн...) : Разбираемо е защо непрекъснато все някой почва или непрекъснато му се иска да се опира във философията, да се позовава, да нарицава как, защо всичко започва от общото, всичко е вече измислено, всичко е вече направено. Че знание има за всяко нещо, то е известно и изведено... и само да се прочете... и воала! Такава позиция има своите основания... но тя не подава цялата картина за "МИСЛЕНЕТО". ОГромното знание натрупано по отношение на мисленето не подава повече или по-малко значение за това КОЙ КАК и ЗАЩО МИСЛИ... и особено - на резултата и плодовете от същото. Репликацията на вече научено знание - това "мислене ли е"? Както и за абстракта СЪЗНАНИЕ - понятието МИСЛЕНЕ Е комплексно съставно. Дали Никола Тесла примерно е чел какво е написал Витгенщайн и как лингвистите имали цял дял, за да може той самия да се поучи как и по какво можело да се (из)мисли. Мисленето не е само учене. не казвам че НЕ Е УЧЕНЕ, а че не е само учене и четене за мисленето. За да се прочете вече наготово нещо - някой някога му се е наложило да го "състави", проучи, Какво като "имало течение във философията", дял от лингвистиката... за нещо си? Какво като някой си бил писал и какво е логически възможното? Това се пише на база на статистически данни. Откъде се взимат те - за да се натрупа основата им се гледат повторяеми явления. И се гледа общата маса хора, защото при тях е налице достатъчна повторяемост. Но същите хора не са извор на ИНАКОМИСЛИЕ. Да се научи или изведат размишления за ИНАКОМИСЛИЕТО, няма връзка с проявата на самото явление. Налице са още от малки хора с особено качества, това е ясно на всички. Хора, при които "мисленето" не се влияе от това дали Витгенщайн е написал нещо си дало можело и как ставало. И - като го е написал Витгенщайн и... след това всички са вече независимо и критично мислещи, щото имало технология и методика и вече всички знаят как да го направят. Дори тук, във форума нали се вижда академизма и сериозната начетеност при някои пишещи, не означава еднозначно че същите им е възможно да мислят критично. Разбира се - налице е и разлика в самото понятие "критично мислене" и аз в предишните си думи засягам какво имам предвид, макар че... може би не съм толкова добър с думите за да го изразя академично. От друга страна - не съм и длъжен непрекъснато да се натъпквам в академичните изисквания, правила и норми в изказа си. За да е налице сериозен резултат от КРИТИЧЕН АНАЛИЗ е нужно важно условие - субектът да заобиколи уклона си към пристрастие, а това е изключително сериозно явление... както се вижда сред темите на форума - това е "мисия невъзможна" и уклоните към пристрастие направо "дебнат отвсякъде". И наличието на написаното от Витгенщайн... не им влияе с нищо. Също така - не при всички деца мисленето се развива единствено и само на основата на ЕЗИКА и словото. Не при всички деца се преминава през етапите от непосредствено към абстрактно... И понятието "КОМПЛЕКСНО мислене" не се използва никъде - нито при Витгенщайн, нито при лингвистичните теории на мисленето... Това означава ли... че понеже не е написано, такова не съществува. И още нещо - това, че го има написано, означава че "НЯКОЙ ВЕЧЕ ГО Е ИЗВЕЛ". И не защото е кудкудякал дружно в курника, а именно защото - не е. Защото как да се създаде, изведе нещо , ако не е налице нужния за същото субект. Различно-мислието може да е плод само на различен субект, различен - спрямо уклона към "общомислието". Размишлението е комплексен резултат от голям брой особености и фактори (голям, защото досега никой не ги е изброил всички). Размишлението не е нищо приятно... и няма връзка в приятното. Ако един субект не се приучи да мисли и да е развил умения за сложни съпоставки, при наличие на емоционални "вълни", то това не е мислене. Размишлението не е "награда" и да е налично само когато е възможно "приятност". Всеки може да си размишлява за нещо си... Но е въпрос на много друго нещо - за резултата от тия "размишления". по принцип - самата думичка мислене означава за много хора различен пълнеж. Някои наричат мислене непрекъснатото бърборене " в главата си". Други - потокът от асоциативни отпечатъци сред който плуват вътрешно. Трети - възпроизвеждането или обработването на вече запомнени данни, според готови схеми за интерпретирането им... Но дали само това е мисленето? Да си запомнил какво е написано по отношение на мисленето, означава ли че ти самия си МИСЛЕЩ и че МИСЛИШ? Дали има едно обективно и крайно значение и пълнеж на самото понятие МИСЛЕНЕ, МИСЪЛ... Ей такива неща си мисля... И в тях - не е нужно непрекъснато да се държа за перилата и патериците на написаното от някого. Защото виждам - че тия, дето са прочели за Витгенщайн и знаят за дяловете на лингвистиката - те самите не са "повече мислещи", а само "повече знаещи". И съм забелязал една корелация - когато даден субект няма изявени мисловни способности, той компенсира това с МНОГОЗНАЕНЕ. И в разговори и контакти - той през цялото време предлага главно онова, което е научил и което ЗНАЕ, вместо личното си независимо мислене и... - плодовете от него.

Вие, колежке просто не знаете какво сте написали. За пример да ви обърна внимание - второто ви изречение твърди нещо за "НОРМАЛНИТЕ ХОРА". А в третото правите доста необмислено извеждане в смисъл - ако беше способен на "някакво критично мислене"... Всъщност събирате в обща идея две напълно несъвместими състояния на човешката личност, което показва че си нямате въобще задълбочено разбиране за тях. Не че сте длъжна или че е някакъв проблем за вас... (по-скоро точно обратното...) Така вие показвате че нямате дори идея колко е дълбок казуса с НОРМА-ЛНОСТТа и РАЗЛИЧНОСТТА, защото същинския инакомислещ е способен да направи достатъчно прецизен критичен анализ на нещо... защото той самия излиза от общия колективен фрейм и има способността да го погледне "без да е в него"... Когато идеите ви са от колективни заемки сама се обричате на невъзможност или на ненужност да ги осмисляте. Това е един от проблемите на готовите заемки, по принцип. Защото образованието е призвано не само да се подава натрупата и систематизирана информация. За да съкращава и улеснява в образованието се подават и готовите форми на интерпретации. А в добавка с изискването всеки да ги е "погълнал" и запаметил (най-често дословно) - това довежда до формиране на колективно-клиширано мислене и отражение. И елемента на "различност" е сведен до минимум. Неразбирането си за колективното и индивидуалното - вие сте го изписали само в 2 съседни изречения Така, че рамус НЕ Е НОРМА-лен, но дали е способен на "критично мислене" - излиза че отново етикета на същото идва от мярата на колективното му разбиране...

Напълно е естествен уклона да академизирате т.н. "критично мислене". Различно от бунтатстване, критикарстване или просто демонстрация на инакомислие. Различно е от "критичен анализ" и в основата си това не се поддава на УЧЕНЕ - в смисъл да се постанови у всеки. Хората с евристично и независимо формиране на мисленето са изключително редки. Това не са хора на едино-ученето, нито на едниноповторението. Не твърдя че не е нужно общо информационно натрупване, но тия хора имат специфичен начин по който общото "минава през тях". Да си критично мислещ не е просто да се научиш да правиш критика. Преди всичко това е израз на "особено мислещи хора с изявени дадености и талант в образуване на самостоятелно развиване на мисленето и отражението. Те са такива и още от особеностите във възприятието си. Те са такива "по хардуера и фърмуера си"... Това не може просто да се научи. Ако можеше всеки щеше да е инакомислещ. А всъщност оригиналното независимо и самостоятелно мислене е едно от най-редките ментални феномени. Особено - за да достигне това нужната зрялост и ниво на самоорганизация в индивидуума на такива. Самата идея за учене и изпитване е на различно ниво и само в специализирани и елитни учебни заведения служат за тестинг и подбор на редките и толкова ценни субекти с "различномислие" и тепърва това да се "опитоми" да се култивира и едновременно с това да се катализира неговата "различност". Това прави тия редки хора изключително ценни и те са двигателите на прогреса по принцип - не само в науката. Продължавате по типичния си социален колективен начин да мислите за науката като за нещо отделно от хората. Посочвам за пример дори горното изречение - всяка формулирана теза... не е въпрос на тезата, а на формулиращия я. Колкото и да се избягва субективизма, заради непрекъснатия уклон към пристрастие и самозаблуда (и колективна заблуда) така именно субективните особено качества на някои редки индивиди могат да доведат до пробиви в теории, експерименти, концепции... и те са основния извор на откритията... Не е само науката инкубатор на редките такива хора. Не винаги същите стават учени, защото научното обучение в общия случай е прекалено групово и уеднаквяващо за такива лица. Тяхната природа по принцип е асоциална - в сравнение с общата колективност на груповите личности и типичното за същото взаимна репликация, имитации и подражания... Няма как колективно мислещия да е инакомислещ и това да е едновременно, в един и същ момент. Това не е копче, дето просто се превключва да е така или инак. Това са сериозни въпроси а е типично за академичните хора просто да ги типизирате за да има какво да се пише и да прилича на "мнение нечие". Става въпрос за ХОРА и за производни на тях дейности. А не за дейности и житейски насоки, на които производните им са някакви си маси от хора. Последният казус - е разбираемо за кого е така... Но не е само той. Нито е само едното, нито е само другото. Такива редки хора не са подвластни на задължителния идеологичен "шел" или "скин", чрез който те да гледат на света, за да си го обяснят и изконструират... Който се предлага на всякакво ниво, по всякакъв начин, само защото това е лесния начин за конструкция на реалност и така - на битие. Съвсем ясен е лакмуса за влиянието и ролята на такъв "шел" и "когнитивен фрейм" - достатъчно е да се забележи изписаният непрекъснат уклон към пропаганда и идейно-повторителница и заемки... Поне така е през "моите очи".

лично аз не виждам никакъв проблем с това. Нито ми е нужно за целта "петльов гребен" (В тази връзка, от чисто любопитство се заех и го направих. Излезе твърде подробно, но предпочитам в импровизираните си постъпкови обяснения да извеждам подробности дори и те да са очевидни и ненужни смислово. Опита ми е показал че ако за мен са ненужни и елементарно-очевидни, за други се оказват дори непосилни дори за да направят "връзка"...) Става въпрос за нещо което всеки ползва в ежедневието си, с чисто практическа цел, без дори да се замисля. Именно това е целта на избора им - като обект около който да се завъртят посоките, теста и формалните въпроси - обект, който всички ползват ежедневно... но нямат идея за него - нямат идея как да го сведат до свързани и систематизирани описания. Опита за самооценка също е чудесен похват - в случая - каква оценка бихте дали на собствената си възможност да опишете... ххх Не виждам връзката му с "брейн геймс" и "нарисуването на колело" - това са съвсем различни положения от "обяснете как работи ципът", дайте оценка на възможността си да го опишете... и т.н. За общите критични бележки към самата статия и автора - съм напълно съгласен. Според мен, обаче това не компрометира сериозността на самите казуси, които са ядрото на самата тема. Разбира се че се подхвърлят твърде повърхностно и дори несвързано общи информации и се губи свързаността в замисъла между абзаците... В същата посока е и нескопосания опит да се ползва ПОПЪР към всичко това. Но способността да се извежда информация от някаква обща купчина от плява, е ментално умение и опитност - деконструкция и реконструкция... Разбира се - нужно е и компетенция относно тематиката и нивото й. Нужни са също и развити качества от умения за управление на вниманието и концентрацията, личен интерес към тематиката... И разни други неща, които обаче в случая са без значение... Все пак раздела е "психология". Възможно е да надценявам четящите и/или себе си, както и условните очаквания. Но това са си мои лични въпроси и са казуси от собствената ми отговорност и няма проблем да се справя с тях, както и да занимавам останалите със същото.

виж раздела. А колкото до дълбочината - съвсем съответна на опитите за коментари. И някак смешни са претенциите за дълбочина на нещо, при положение че точно коментиращите го нито ги интересува нито я имат (дълбочината). И... остават само голи претенции и опити за безкрайни оценки на нещо прочетено... Оценки на лични прочити, а не на написано. И в същия "личен прочит" не е дори възможна критична оценка спрямо личното пречупване... Искам да напомня, че точно ти критикуваше отношението на рамус да се задълбочават казусите и темите, с идеята че на "никой не му се занимавало с разни сложнотии..." и "хората нямали непрекъснато възможността и нагласата да се замислят сериозно..." (цитирам по смисъл). Вероятно защото моабета е нужно да върви и всички да са щастливи, доволни и позитивни. Във връзка с темата - статията касае изследване именно в същата посока - че личните оценки са главно и по линията на личното отношение, основано на емоционални реакции. И майната му на Попър - за друго става въпрос... - личното критично виждане се прикрива и доминира не от рационални и внимателни съпоставки, а от оценки и мнение, основани на емоционални нагласи и пораждащото се от тях лично отношение спрямо прочетеното... Това е само един от аспектите, които се цитират в изводите на двамата изследователи, на основата на статистически данни. И ако някой претендира за 'дълбочина' - нека започне от това Съвсем ясно е защо е подбран преднамерено всекидневната вещ, наречена ЦИП, а за нея няма написано в никой учебник и няма как да се прочете и да се заеме наготово. Липсват заучени и заети думички дори за основни елементи в постъпковото обяснение. Няма дори патеричките на УИКИ... Нужно е да се изведат и лично-формулират, и с това се изнася въпроса за 'разбирането'. И... воалааа - дефицит. Хич не е трудно като принцип и аз сред темите го пробвам непрекъснато без изменение в резултатите. Обаче на толкова много "учени" хора това никак не им допада щото им образува дисонанси с "тезисите и пропагандата на "научната идеология"" и идеята колко много разбират света, живота щото са чели и запомнили много учебна структурирана информация, имат дипломи, сертификати и титли, взети чрез изпити... Именно това е проблемът и в статията и резултатите от същото са навсякъде, включително и чудесните примери сред темите на този форум.

Вие толкова сте се захласнали че нямате идея в кой раздел пишете. Като говорите за нарцистични разстройства само да ви дам примерите: Това са типични поредици от самовлюбен захласнат нарцис с идеята колко е велик говорител от партийно събрание. И който се изживява на защитник на знанието, науката, паметта... На съдия, автократ за да пише кое какво било, как трябвало да бъде, кое какво означавало, кой какви задължения и права имал... Сбъркали сте "огледалото" и шарада става твърде явен. вие не сте никакъв опонент, защото вие не сте в състояние да водите дискусия с мен. Горезаявеното е с тон и изразен уклон, който няма нищо общо с каквато и да е дискусионност. Това, което реализирате тук е сбърканата ви представа за думичката, като дори е лицемерие, защото под предлог и мимикрия че ставало въпрос за дискусия, си поднасяте личните си директорски и менторски схващания , от "на баба ми времето" и които не интересуват никого извън кръчмарския моабет. Нямате нито компетенция, нито познанията, нито разбирането за темата по която се предлага. По този начин коментарите ви не ме интересуват и дискусия няма. Продължавате да ползвате думите ми навсякъде из форума в стремежа си да изхождате и повръщате онова, което не можете да асимилирате и в опит да си прокарвате личните си консерви като прясна и питателна и пълноценна храна. Пък тя ви е само лично-ценна. Отгоре на всичко - ви предизвиква "разстройство", но продължавате да си я тикате като важна и нужна някому. Това че всеки може да пише нещо си, щото това било негово 'мнение' ... а без каквато и да е компетенция, само защото си той имал нещо си предвид и пред огледалото си играел важната роля на "всичколог, с философски очила от рогова стара рамка и пожълтели от времето "стъкла"". Вижте колко други хора прочетоха, а някой си изригнал щото... нещо си, той имал мнение. И бакалина и краварката имат мнения, но дали темата има нещо общо с мнението и отношението на всеки по нещо си... Понеже имате ясно изразено отношение към теориите на някой си ПОПЪР да ви обърна внимание че в горния текст някой се е упражнил само с него, като опит за авторово въведение и малко нескопосан опит за ананалогия в статията. Но в нея акцентът е за съвсем друго позоваване, на материали от други изследователи, друго изследване - които именно се предлагта да се дискутира и се подават като обща популярна информация. Прочита ви е стигнал само до споменаването на някой си Попър и следва обикновена и простовата реактивност, съшита някак си със заучени, маниерни и клиширани словосъчетания. И реагираното е извело наяве един доста личен продукт, нямащ никакво отношение към дискутиране. Отгоре на всичко - Нарцистичния крещи и сочи подбрания според него образ с повторението на рефрена "ето го нарциса"... И сам излагате на показ дефицита си на каквото и да било отношение към психонауките, които обаче сте с претенцията че сте "разбирач". Жалка картина и предложих ясно да я спрете тая клоунада с клозетен привкус и мирис, но водите на нарцистичните мании са ви погълнали и ... удавили отдавна.

Г-не, Никой, никъде няма да спре да се пишат подобни глупости като тия - поради един обикновен и стандартен плурализъм. Понякога обаче, като чета нещо усещането ми е, че сякаш съм се докоснал до повръщано или изходено от някого. Единствената полезност на това е за да се ползват за допълване към симптоматиката и повишаване точността на диагноза. И то - от точните специалисти, с точно определена цел... При всички останали случаи, подобни "излияния" са "остатъчна маса", плод на проблеми с асимилацията и усвояването й. И с определено подчертана неприятна миризма... Почти няма тема в която да не се упражните словесно да повръщате или дефекирате след думите ми, като го прикривате с идеята колко сте забавен. Палячовщината и надутия претенциозен тон на съдия, директор и автократ едновременно вероятно ви изглеждат забавни. А те са само жалки... Дори си нямате на идея колко, но няма и как да имате. няма как... При друг случай бих казал, че е тъжно когато е налице толкова значим дефицит и винаги е малко смешно, когато сакат човек се прави на палячо, защото не му е възможно да участва в неща, за които той самия не му е отредено от природата... ОТ природата!!! Просто - съдба. Идеята да я понесете с достойнство ви е напълно чужда, но това е част от симптоматиката на "заболяването"... и на компенсациите си.

webcafe.bg Теорията на ципа, или защо светът отказва да мисли критично "Незнанието ни е отрезвяващо и безкрайно", казва философърт Карл Попър. "С всяка стъпка напред и с всеки проблем, който решим, не просто откриваме нови и нерешени проблеми, но откриваме, че там, където сме вярвали, че стъпваме на твърд и сигурен терен, всичко всъщност е неясно и в състояние на постоянна промяна". Ако светът е пълен с предизвикателства и хора с неограничено незнание, не е изненадващо, че за Попър "няма крайни източници на познанието". Можем само да се надяваме, че ще откриваме и елиминираме грешките, като си позволяваме критика на теориите на другите, както и другите ще имат право да критикуват собствените ни теории. Попър пише тези редове много преди епохата на социалните мрежи и съвременната атака срещу критичното мислене в университетите. Днес всеки, който би искал да елиминира критиките срещу собствените си възгледи, споделя безкрайни мнения, базирани единствено на чувства - но не и на познания. Това торпилира дебата по най-важните проблеми на нашето време. Попър щеше да бъде ужасен, ако можеше да види какво се случва. В книгата си "Илюзията за знанието" когнитивните изследователи Стивън Сломан и Филип Фернбах правят няколко теста, които експериментират върху "миража за разбирането". Изводите им потвърждават мащабната пропаст между собственото усещане за информираност на една личност и реалния обхват на знанията й. Участниците в един от експериментите трябва да попълнят въпросник, който започва със следното питане: "По скалата от 1 до 7 - колко добре бихте описали разбирането си за принципа на работа на ципа?". Следват уточняващи въпроси като "Как работи ципът?" и "Опишете възможно най-подробно всички стъпки, които са ангажирани при закопчаването на един цип". Разривът между оценката от първия въпрос и реалните познания, нужни за обяснението на останалите въпроси, е впечатляващ. Оказва се, че в опита си да обяснят един елементарен механизъм, хората просто не знаят какво да кажат. Какво остава, когато са засегнати проблеми от националната икономика, данъчната политика, здравеопазването или конфликтни теми на науката като климатичните промени? Изследователите прилагат същата процедура върху участниците в теста, като ги молят да оценят от 1 до 7 разбирането им по въпроса за плоския данък. Следват въпроси, които ги приканват да изброят ефектите, до които може да доведе данъчната система с пропорционално облагане. Отново следва сблъсък с реалността, когато хората са изправени пред ситуация да обяснят онова, което вярват, че знаят. В няколко изследвания, при които участниците са помолени да разсъждават по даден проблем, а не да го обяснят, резултатите се оказват по-различни. Сломан и Фернбах пишат: "Обикновено когато хората размишляват за собствената си позиция по даден въпрос, те се замислят ЗАЩО вярват в дадени убеждение и след това генерират аргументи в подкрепа на съответната позиция. Не се ангажират в причинно-следствено обяснение". Красотата на търсенето на причини и следствия е в това, че този процес вади обясняващия извън собствената му система на убеждения. Колкото и да е странно - все по-малко световни университети обучават студентите си в изкуството на критичното мислене чрез причинно-следствени обяснения. В анализ на "Уол стрийт джърнъл" за някои от най-престижните водещи университети в САЩ се казва, че "резултатите от тестовете показват, че средният завършващ студент показва малко или никакво подобрение в критичното си мислене в края на 4-годишния си период на обучение". "В повече от половината висши училища най-малко 1/3 от студентите в горните курсове се оказват неспособни да формулират свързан аргумент, да оценят качеството на доказателствата в даден документ или да разтълкуват данни от таблица", се посочва още в анализа. Причината за този феномен, според икономиста Бари Браунстийн, се крие в това, че съвременните университети приоритизират мненията, базиращи се на емоции, над всичко останало. Много бързо се отдалечаваме от идеята на Попър за "отвореното общество" към общество, в което гражданите отказват да приемат причинните обяснения и последиците от политическите действия, защото те не им харесват, коментира той. Обществото, в което грешките се преодоляват чрез обсъждане на различни гледни точки и експертни мнения, се трансформира в общество, в което "прогресът не е свързан с разбирането на другите, а с разрушаването на структурите, които другите защитават". Това е светогледът на конфликтния теоретик, за когото "повечето обществени проблеми не са предизвикани от грешки или сложност на материята, а от злоба и потисничество", коментира Брукс. "Според тази гледна точка, могъщото малцинство потиска всички останали. Решението за справяне с несигурността и страданията изглежда просто и ясно: Да победим могъщите. Страстта е по-важна от разума, защото потистнатите маси трябва да се мобилизират и да атакуват барикадите", описва той ситуацията. Вярващите в този светоглед смятат, че дебатът е контрапродуктивен, защото разсейва страстта и всява объркване. Конфликтните идеи не целят да информират, те целят да предоставят защита срещу "потисничеството". Колкото по-разпространена е тази философия, толкова повече се увеличава поляризацията и раздробяването. Идеите, с които човек не е съгласен, не трябва да се опровергаят с логични аргументи. Те трябва да се смачкат - защото онези, които ги проповядват, са мотивирани от зли намерения. Ефектът от тази ценностна система се наблюдава в комбинирането на т.нар. "синдром на снежинките" сред младото поколение с ирационалното поведение на линчуващата тълпа. Вероятно не сте чували за покойната писателка Одри Лорд, но тя е известна като икона на поколението "чувствата са по-важни от разума". Като борец срещу каноните на западната цивилизация, тя пише: "Инструментите на господаря никога няма да разглобят господарската къща". Тя смята, че "истинското познание и устойчивото действие произлизат от емоциите ни", а "усещането за собствената правота е първата и най-ярка пътеводна светлина към всяко разбиране". Ако смятате, че тази антирационална реторика е по-скоро маргинално явление, не бъдете толкова сигурни. В Университета в Пенсилвания наскоро студенти от Департамента по английска литература свалиха портрет на Шекспир и го замениха с разпечатана снимка на Лорд. Вместо да дава глас на потиснатите, тя дава глас на онези, които смятат, че чувствата и учението са взаимозаменяеми понятия. В изследването си Сломан и Фернбах пишат: "Не можете да оценявате последиците от една политика само според това какво чувствате по темата. Да накараме хората да мислят отвъд собствения си интерес и личния си опит може да се окаже необходимата стъпка за ограничаване на безразсъдството и поляризацията". Все пак колко дълго би оцеляла свободата в общество, чиито граждани отказват да признаят каквото и да било отвъд собствените си емоции? =================== смисъла на четивото е да провокира замисляне... (евентуално). Казусите, които статията засяга не се разпростират единствено и само сред младото поколение, а същите са характерни и за дискутиращите и пишещите този сайт. Примерите са навсякъде, като са особено подчертани в тематики, които са извън заучения тясно специализиран начин на виждане спрямо определена научна дисциплина и касае общия житейски мироглед, позиции, предубеждения и отношение на пишещия, като човешка личност. А липсата на лично критично отношение към собствените позиции, техните корени, възникване, значения, влияние на социални фактори и вмешателства, избори с критерии от типа "бързо, лесно и удобно...", всичко това издава влиянието и значението на ирационалността, дори и там, където се говори и декларира точно обратното.

дали и доколко е добър - нямам отношение. Но е само формален, и насочващ, като въпрос, защото в моят анализ изборът е АКТ и значи че е действие. Има и разлика - между философските понятия и класически тези по отношение на 'свободната воля' примерно. и същите в психологията. В последната такова понятие като 'свободна воля' просто не е налице и е несъстоятелно, ако става въпрос за съвременното задълбочено разглеждане на психичните явления и процеси - в частност и цялост (анализ и синтез)... Има и друг проблем - когато се разглеждат книжно дадени казуси те изглеждат и се съставят според наличното 'по книга'. Но не е точно така, когато става въпрос за приложния и практическия аспект. Или когато се измени мащаба на синтез ( с други науки или области на познанието). С това искам да кажа че книжното знание е добре като за основа, но не е достатъчно. ------------- Офтопик----- тук са налице форумни критици, според които рамус ненавиждал книжното знание и не го бил считал за авторитетно, значимо и нужно... Проблема не е в книгата или записа, а в това че твърде много хора живеят само с написаното и по него същите строят своята си версия на реалност. Проблема на книжното знание и неговото запомняне е, че неусетно то започва да формира представен и ментален мироглед при ползването му като обяснениеи описание на реалността. А ОПИСАНИЕТО неусетно за(из)мества ОПИСАНОТО (реалността)... Това е психичен феномен и сработва задължително и естествено. Начинът да се заобикаля е съзнателно да се 'държи на фокус' като внимателно и задълбочено се изучи механизмът по който се случва и формира... Чак тогава се намират нужните прийоми и техники... В този смисъл, ако продължа в тази посока - това да се прочете нещо, да се запомни и после да се репликира като правилно, е чудесно, но това не го прави адекватно и вярно при сложните комплексни взаимодействие между човека като вътрешна вселена... и средата сред която той се самосъхранява и се реализира. Разбираемо е, че готовия вид на написаното и готовата форма на интерпретацията му е лесния и естествен вариант при съставяне на "карта на вселената човека и живота"... За някои това става достатъчно. Внушават си че разбират, защото имат обяснение и то имало и потвърдждения, следователно "доказателства". Това е самоподвеждане както в личен, така и в групов план. Именно по начина по който всеки мислещ индивид "ще продължи критично над прочетеното" - е онова, което го прави "МИСЛЕЩ". Докато толкова много хора взимат прочетеното, в допълнение с канала на социалното потвърждение и социални сигнали, го поставят като крайно и абсолютно. Докато именно това е началото на механизма при който системата от авторитетни обяснения и описания, започва да измества онова, което тя описва. С други думи - това е принципния механизъм на явлението "КОНСТРУИРАНЕ НА РЕАЛНОСТ" (лично-групово) Дали тия изводи са от нещо прочетено... кой може да каже. Не и аз - но мога да кажа как съм стигнал до тях. Мога да погледна на изминатото като път. На който съм и в този момент... И по този път има и прочетено знание... но има и моята осъзната роля в него - и като потвърждение и като надхвърляне (преднамерено не пиша "отрицание" ). ------край на офтопика

Изборът действие ли е? Ако е действие - за всяко действие - вътрешно или проявено като външно - стои мотив/мотиви. Така че - ИЗБОРЪТ ДЕЙСТВИЕ ли е? Или е породен от ДЕЙСТВИЯ... Задълбоченият анализ на понятието ИЗБОР, над онова, което то обобщава, подава не толкова категорични изводи, колкото са горните. Просто не исках да влизам по този въпрос в тази тема. За да е налице движение в системата е налице механизъм от който то зависи. Взаимодействието между аспектите на средата и елементите на условната система, която се самосъхранява и самозапазва своето енергетично състояние - пораждат реакцията и движението. Това е непрекъснато и е всеки миг - заради изменчивостта на средата и опита на самосъхраняващата се система да запази своя СТАЗИС в енергетично отношение. От гледна точка на физиката битката е между естествената ЕНТРОПИЯ и опита да се запази енергетичното състояние на дадена взаимоддействащата си система от условни елементи. При достатъчно натрупване този импулс към съхранение стига до етапа "САМООРГАНИЗАЦИЯ". Това е етапа на всеки "жив организъм" и това се счита за един от критериите за неговото разпознаване като "ЖИВ". ---------------- От друга страна - комплексното разглеждане и поглед над казуса на темата веднага променя нейното предварително задаване. Например - всеки стимул, поражда реакция, но самата реакция е стимул за друга реакция. Самата реакция вкарва Реагиращия в обстановка на изменение на което той самия отново е нужно да реагира - отвътре или отвън... Така двете понятия - СТИМУЛ и РЕАКЦИЯ стават относителни и контекстуално и условно зависими. В същия смисъл идва и "идеята за ИЗБОРА" и т.н. "свободна воля"... Свързани са тия неща, просто не исках да навлизам в "други води" извън конкретиката на самата тема.

колкото до "реагирането" Всяка система, при достатъчно ниво на енергия и взаимодействие между своите условни елементи, преминава в режим на самосъхранение. Поддържането на СТАЗА - е именно това. За да се задържи системата е нужно тя непрекъснато да 'реагира' на заобикалящото я, за да се съхрани. Сложните организми развиват и сложен начин за саморегулация, което е израз на "принципа за съответствие". Част от тази регулация е поддържането на готовност за реакция. Реагирането е винаги в някакъв диапазон. От него се определя условно степента на адаптивност за същата система, в опита й да задържи стабилността си - дали организъм, или примерно "слънцето" - налице е импулс към самосъхранение. Това има израз и в законите на физиката. И се засяга в дисциплината "СИСТЕМОЛОГИЯ" (доколкото аз самия съм стигнал до нея и доколкото съм я разгледал) Живите организми се адаптират сред по-големи изменения в условията около тях. Така те стават по-способни да отговорят на непрекъснатата изменчивост на физическата среда в някакъв условен мащаб в нея. Ако се дефинира РЕ-Акция, то за нея е нужно да е налице "стимул". В системата ЧОВЕК, при достатъчно нарастване и натрупване на информация и начините й за интерпретация и обработка, се появяват и все повече възможност за 'стимули' - съответно и реакции. Някои стимули се създават направо отвътре в психичната област. Не е задължително реакцията от тях да протече отново вътре. В този смисъл задавам и условно обяснение на споменатото по-горе - че човекът можел и да избира поведение, без то да е обусловено (реактивно). Но дали се разбира докрай дали стимулът не се създава отвътре. И ако не се "отбележи той", излиза че е налице "действие" без стимул - следователно - избор, творчески акт... и се постулира абстракцията 'свобода' и "свободност" Много е сложен казуса с т.н. ИЗБОР... но това не е за тази тема, макар че раздела е "философия"...

Имам уточняващи въпроси: според коя "теория" - теоретично? Какво е "съзнание" и как може то да е "100 процента"? Според какво и спрямо кое, ще се сравнява и съпоставя? Как нирвана или пък "ИИ" - станаха утопии и легенди ( и двете) ----- Имам и условна оценка: Описанието на 'нирвана' е погрешно и е като от уики и писано от/за лаици, а не същностно, в дълбочина. Просто обяснение за нещо си - което за лаиците нито има особено значение, нито смисъл, защото няма никаква връзка с живота им... Не повече от обикновено значение за да се изпълни нуждата да се съждава някак си по същото. Някак си... Достатъчно ли е това за да има някой "мнение"? И ако да - наистина ли това мнение би било с "тежест", дали е сериозно, дали е задълбочено? ------- Това са размисли - опитвам се да изясня какво чета и кой го пише. А не е заяждане, нито забележки към някого.

Трола ( в единствено число) е виновен за всичко. И "всички". Това е лесната причина и е лесен консенсус. Поне на "Сърдитите"...

извинявай, не знаех че сме на представление и че е налице публика. И че е "важна". Влезе сам в защитна позиция, изразяваш съвсем открито дразнене, а по-горе написа че "съм, се бил хванал на номер някакъв си". Това на което ти реагираш дори не е номер от моя страна. Не съмм ннаписал нищо лично, нито преминавам лични граници... Сам предложи за "шоуто", после се оказва че било номер... Нито съм нарушил правилата, нито уважителния тон, нито личното пространство на някого. Личното виждане на някого пак ще си остане негово... Доста детински е модела на дразнене, който преминава вече в схема - при всеки случай, при който се представи различно отражение на думите на някого... и веднага да се влиза в сърдита защитна реакция и всеки по своя си начин я изиграва. Все пак това е също част от комуникацията... но не спомага за нея. Всъщност - не спомага за каквото и да е. И все пак всеки е свободен да си я изрази. Е, ок.

Не, аз с ограничения не се занимавам и думите ми нямаха това предвид. Няма да преча повече - на "философстването". Друг е въпроса доколко всичко от горното е "философия" по принцип, но това също не е моя работа и нека всеки сам да си го решава.

такааа - за професии и за "достатъчно" се говори... И работещи хора, които "работели с "автори"", които се наричали автори, а били графомани. Полекичка се започна поредното "издразване" и втвърдяване на защитните реплики... като че ли става въпрос за "война" или надпиране... Нямам претенции по нищо. Нито искам да уверя или убеждавам някого, нито за мен самия става въпрос... Бях любопитен какви хора говорят за изкуство и прочетох от техните думи какви са... ОК. Така да е. Вие сте професионалистите, вие знаете, който каквото му е достатъчно. --------- Това за "творец бил само един... и той не бил човек"... е меко казано несериозно. ------------- Някой си се опитваше да говори за ИЗКУСТВО, а не кой с какво му била свързана професията. Разговор, за изкуство, който се води от хора които 'работят" с изкуство, но самите те не са ТВОРЦИ!!!... няма как да бъде друго яче. Нещо подобно е да си работник в Лувъра, примерно. Да се занимаваш да носиш картини, да ги пазиш, или изучаваш, оценяваш... дори и да ги копираш... да живееш си сред тях... да обясняваш на други хора какво означават и какво си научил по една или друга картина, любопитни подробности от живота на художника, статистика на живота, особености на боята или на дървото на рамката... Но обречен никога да не ги докоснеш с душата си... ------ Всъщност вие само споменавате думичката ИЗКУСТВО, но само като философстване по него. Само като лични впечатления, личен опит с автори и техни произведения... Лични съждения по едно или друго, по един или друг автор, но... всъщност ТВОРЕЦ няма. Съвсем ясно е че го няма... Твореца говори за творчеството по различен начин... защото той говори от душата, за душата си... --------- Английския език също няма и разлика между любов и обич, в руския също, а в българския има две думички. Има и други примери... Въобще - като се отнася до това всеки да се самодокаже и да звучи логично и убедително, се вижда че с лекота го може, че се е научил... че си е намерил начините. И както се писа вече - "това било достатъчно"... Е, добре. Така да е. нямам претенции кое как е, защото това е в отражателния свят на самия човек... това е "неговото АЗ', неговите светлини и сенки. ---------- тънкия миг, в който се изправяш пред една картина и ти се подкосяват краката и екплодираш отвътре... или просто се "преобръщаш"... . Уникалния момент в който слушаш един шедьовър и дори не можеш да си дадеш сметка че слушаш... а си колкото цялата вселена", когато по гърба ти вървят тръпки и понякога просто ти идва само да плачеш... ето това е бледи микроскопични фрагменти - когато става въпрос за ИСТИНСКО ИЗКУСТВО и за хора с ДУШИ... Това е МОСТА, изтъкан от мистерия, в който нито ИИ, нито алгоритми, нито потребители имат шанса да са активните или пасивните участници... И да - тук няма как някой да говори за това, пък и никой не го интересува. Не и че е задължително. Все пак живота няма как да бъде само с дълбочина, или с някакви си възвишености и същия е пълен и с профанизъм, докато хора с дефицити се самонаричат и претендират да са 'автори', на какво ли не. Авторите и на чалга песните, чалга писанията - и те са "автори". За популярност - те са същинските владетели на "попули-то" и именно за същите всичко в тоя живот е вид на "повтаряне и заимстване"... защото точно такова е за тях.

Но това не е "мислене", дори и машинно. Може би нямате основи в цифровите технологии, макар че в текста на статията много ясно е описана принципната система на работа, в случая, която да изведе резултат... При това се касае за "експерименти"... В случая става въпрос за сметки - кое изображение да се пропусне, кое не... Генерират се изображения, с елементи взети наготово от примерно хиляди творби, анализ на цветовете и контурите, осветлението... В това няма никакво "разбиране". Това не произхожда от "душата", няма никакъв неин израз, защото тя в случая напълно отсъства... Това няма нищо общо с "творбата, като израз на ТВОРЕЦ". Няма нищо общо с възникването на тази творба с начина по който човешки субект отразява света, действителността, живота... няма никаква връзка с интуиция, еврика, усет, чувствителност, разтеж и развитие... Виждате ли - когато пропускате въпроса за ТВОРЕЦА, а се съотнася казуса само до "резултата" (картината) всъщност се изпуска същината на ИЗКУСТВОТО... Там е въпроса - темата нямала претенцията да изчерпва въпроса за ТВОРЕЦА, ОК. Но няма как да се разглежда ИЗКУСТВОТО без субекта, който го създава. И остава гледната точка на "потребителя", както е и автора на темата... Потребителя... който просто "вижда" цветни петна по някакво платно... И се чуди как да си ги обясни, как да ги възприеме... Но както и творецът оставя душата си в създаването на творбата - така душа е нужна и на 'докосващият я' тази творба. При липса на същото - и в двете страни - остават подобия, реплики, имитации... И бездушие! Това може ИИ, това прави, няма алгоритми създадени за да формират "душа". Няма алгоритми за да изградят 'индивидуалност', защото достигането до нея е комплексен синтезен процес... Въпроса е - това ли може "потребителят" ... защото точно това прави ( и в темата). --------- Съвсем ясно долявям сигналите - че ставам досаден, защото се опитвам да покажа че всяка тема има своята дълбочина - там някъде, в основите си. Въпроса е - до какво ниво е готов да се спусне всеки, който отваря... тема. Защото от дълбочината на разглежданията, се разбира дълбочината на Разглеждащия. Това съответствие не съм го измислил аз, нито е мое откритие. Но то се съотнася до всеки човек, без никакво изключение... Никакво. Както вече се загатна от Карес на друго място - никой не е задължен нито е длъжен на рамус за да се натоварва с излишни размислителства и дълбочини и че на хората това им е досадно... Защото просто искат да си поговорят, да се разтоварят, да е леко и приятно общуването... Ами... ок. Да живее свободата. Но това не отменя въпроса за горното съответствие и то стои при всички положения.

По-горе посочих накратко - че тук се пишат философски размишления за "творците" и за изкуството. Попитах - има ли сред вас "ТВОРЕЦ". Написал ли е нещо - КАТО ТВОРЕЦ. създал ли е нещо, извървял ли е пътя... Минавал ли е през капаните на "повторителството... намерил ли е своя отпечатък и "собствената си индивидуалност', но някъде по-далеч от груповото й отражение... Четох темата дотук и си задавах въпроси, които тук никой друг писмено не остави следа че си ги е задавал... Питах се - защо? Защо в темата се намират приказки за говорене, но да стигнат само и единствено до стандартни размислителни упражнения, без всякакво значение... Защото не идват от "ядрото", не идват от онези, за които всъщност се отнасят. Подобни теми много приличат на групово бърборене за водата и плуването, но от хора които никога няма да припарят до самата "вода". Какво ли пък - да се потопят, да изживеят досега, усещането... страха от това че "няма дъно"... докато се научат да 'плуват' - да преодолеят преди всичко инстинктивния си страх... Разбира се - това е напълно безсмислена практическа юргия, която с лекота може да се замести от простото и лесно упражнение в "фантазно стъкмизиране", с елементи на "размислителство", имитация на логика и задължителния елемент на груповото съглашателство... Какво ли биха казали за "водата' тия, дето са минали вече през целия процес на досега, потапянето, на прекия контакт с породените проблеми... (които са размислителите, дори няма да съществуват...) Какво ли биха казали за преодолелите вътрешните си граници - по отношение на преодоляното практически. А и - да го кажат, напишат - дали това би имало за някого значение, ако самият той не се прежали и премине през "преодоляването" на практическия досег, на практическото потапяне... А - за същото, но от тия, за които тия граници са само размислителни въжделения и стъкмизирани фантазии "какво би било оттатък"... Така, че... чудесни са бъбренията, но ми е странно - че умотворенията са по-важни за толкова много хора, от самите практически приложения. Мненията им за едно или друго - са по-важни от "едното, или другото" в пряк досег със "МНИТЕЛЯТ".

разбира се, това въобще не е вярно. Не се заяждам, нито буквализирам - сега ще обясня. Тоест - то е вярно, но ... "само частично". Фрагментарното изявление винаги носи някаква форма на фрагментарно обобщение. Но то е производно на обобщителя си. То го отразява. Няма никакво значение че е налице съглашателство в група по "единосъгласие". Имам предвид че горните думи са ехо от един човешки лъер. И те го отразяват чудесно. Става въпрос за човешкия леър на груповото живеене, при което всеки член се формира от, заради и само от... груповия живот. Той взима идеята за себе си единствено и само от груповото знание, бит, житие - той черпи всичко това през целия си живот и това е единствената му битийна храна, чрез която той изживява битието си. В този битиен леър горните думи са съвсем адекватни и те го отразяват чудесно. За хората които живеят, формирани по този начин горните думи са нещо като житейска сентенция. Но това не е единствения начин, не е единствения "леър". Съществуват редки човешки субекти, с различен тип формиране, дадености и мислене. Те, разбира се започват живота си също като всички останали... но при тях е налице "изместване". Налице е - защото в тях е наличен специфичен потенциал, различна вътрешна (психична) организация, и още много други особености, които нямат връзка с тази тема и четящи... Но това са хора при които се развиват вътрешни качества да "отразяват света различно от груповоживеещите". Тия хора не са "групови" и е малко неадекватно за тях да се говори в "множествено число". Те имат някои общи характеристики, но в тях най-важното и особеното е, че развиват специфична форма на 'уникалност', наречена общо "индивидуалност". Индивидуалният аспект е във всеки човек. Но той е "спящ", за него е нужно специфично "узряване", за да му се даде шанс да се разгърне. Особено - ако се разгърне до степен да доминира над заварения и социален "леър". Тия хора минават за "странни" - сред "груповите хора". Минават за 'особени', защото те ги усещат "различни". И те са си - различни. Едни от примерите за "различни" са именно творците в изкуството. Новаторите, откривателите... Тия, които създават заради "качествени скокове" в своят психичен свят. Това са хората които реализират пробив в "затворените системи", които се формират от груповото взаимно отражателство. При което се реализира форма на безкрайни повторения - заради "затворения начин на взаимно отражение". Така, че горното е израз на груповите хора, валидно е напълно за техния групов мироглед. Валидно е, защото груповото е една обща баница, обща софра, в която всеки се формира на базата на ползване на общото... Една безкрайно социално взаимно "копиране", формиращо често дори "култура". Културата е израз на "мнозинството", но всъщност основните движещи фигури в нея, е именно на "особените единици"... Защото мнозинството му е възможно само да повтаря и това довежда до зацикляне. Системата на "общите хора" има своите силни страни... Но тя има и своите слабости. Една от тях е именно - че довежда до "затгворена цикличност". Именно в това тя "отглежда" "особените хора" - още повече когато те допринасят за тяхното благоденствие, или допринасят до някаква форма на изход от затвореността и цикличността, които времето просто "изтощава". Както и да е - въпросите са сложни и съвсем не са философски. Нито научни. Те са житейски и са по силите на хората обърнати с лице към битието си. А не живеещи единствено и само с насъбраното и запомненото от... други хора, дето вече са го написали... изговорили... измислили. Това психично и ментално клониране за твърде много хора по планетата... е единствената форма, която им е позната. Защото те тепърва се формират и техният вътрешен индивидуален аспект все още е в "тиха форма"... За същите - леките изблици и разлики в отражението - е достатъчно за да се изживеят като "обособени в "АЗ". Примерът беше написан сред този форум - един ник, на друго място, сред друга тема, спомена за себе си, че... той дори нямал местоимение за "АЗ" и в думите му всичко беше или безлично или в множествено число... Това е само израз и на толкова много други хора... които не са в състояние да опишат ясно и точно "себе си", без да ползват някаква форма на групово заимстване. Същите такива хора... дори и да е налице творчески потенциал - задължително е те да го огледат през групата. Да получат признание, одобрение. Да е съобразено някак си в груповата полза, потребности... Освен това - Групата, на свой ред също извежда това като "идеал, за подражание", за да е възможно груповото репликиране и засилване на ролевото въздействие - като награда за тия, дето имат възможността да го реализират... По този начин групата до голяма степен формира нещо като поведение на "живо същество", в което отделната личност е единствено с ролята да е "клетка" от него. И само дотолкова. И за "клетката' - това е напълно достатъчно... Както вече посочих в предишните си думи - налице са условно "две вселени". Но едната, груповата, е с идеята че "тя е единствената". Груповите взаимни отражения създават илюзия за отразените - че това е цялата вселена. Всъщност - за тях, това е важно и е част от самата илюзия. Нищо че когато се стигне до "зацикляне" именно ония, Странните, им е отредено да създадат "пробив" и да се оформи поредното зацикляне в нова територия. Докато и тя се изчерпи, дойде криза... и поредния не бива използван отново за груповото ново зацикляне... И така...

който беше: и рекламата и триковете - все са шоу-елемент. В тази връзка продължава и следното: което съвсем не е вярно - пожелаваме и което можем, и което не, и което НЕ трябва, или което няма как да постигнем... ЖЕЛАЕНЕТО и МОЖЕНЕТО, и Постигането - са съвсем различни едно от друго положения и човешките същества си ги караме според щенията, импулсите, потребностите или дефицитите. Но шоуелементите продължават с това - което много ми допадна и ме разсмя от сърце: Класика, просто!

нарисувай картина, напиши произведение от музика, изтанцувай душата си... измини пътят до това... Премини през препятствията, паданията, търсенето на мотива за преодоляването на всички проглеми... Ето това е смисълът - на твореца. Евентуално и предположително - "поразсъждаването" би имало други измерения и... "резултати". Но не е смисъл на Интерпретаторите и Потребителите на едно или друго. За тях създаденото от някого има значение за стимулация, или за поредното тяхно огледало - лично или групово. Обикновено, условно - сериозните, изтънчените творци "не са групови потребители"... За да изрази своята индивидуалност, субектът творец първо я има, и я е развил. Това автоматично го отдалечава от "вселената на груповия потребител"... и се създава разликата между "двете вселени"... В някакъв смисъл всеки творец носи в себе си и "другата вселена"... и самият той е акта на опит за 'връзката между двете' - в самия него. Но това е пак в зоната на здрача и никой друг отражател няма свойството да 'погледне' в личната територия на "автора"... И остават само мисли, версии, допускания, отражения, но не и акта на творчеството - дълбочината, силата и размаха на онова... което условно наричаме с ненаучната думичка "душа"...