ramus

Чудесно е че се изходихте и вие с мнение.Понеже сте с претенции че сте чели нещо в темата да повторя - пет пари не давам дали някой си "щял да ме направи за посмешище" . Другарските съдилища за мен останаха в един друг свят на който, изглежда няколко човека тук държат да покажат че си живуркат в него доживот. Да ви кажа и, че тази словесна фраза - "за посмешището" - стана твърде банална с повторенията си, които Повторителите поне да бяха ползвали синоними. Изглежда че дори и така им е лесно да се повтарят взаимно като папагали. Понеже сте с претенции че 'вие сте запознат" и сте много светнат да видим вашите собствени думи: Значи - темата някоя си, била "СЪЗНАНИЕ от гледна точка на неврологичен аспект" каква връзка има с тази тема - изглежда за вас това не е от значение. От друга стана, сам се заровихте в "неврология" и... Психиатрия (изненада). Психологията я забравихте. Когнитивната наука - също, но пък - вие сте запознат и светнат и много държите да си го покажете. Е - сега олекна ли ви, като се облекчихте - поне би трябвало? Пък сте и поредния актьор с роля на говорител на "наука", някоя си, и според нея - поредния който е светнат " как било". И като е така представете научно следното: В коя наука точно ги има тия четири изредени нарицателни, в кавичките, от цитата? Да посочите и вие тази "граница" и толкова добре уточнените 'критерии' за диференциране - между четирите? Не за друго - поне и аз, невежия и неукия, да се посмея. С глупости някой решава да направи забележка на друг, който според първия пишел глупости и бил един или друг... Но в това не сте оригинален - вече се изпражниха и други преди вас - вече става схема, става модел... Странно защо когато задам прости въпроси, с насока към прости отговори и някой се запъне и се почнат повторенията.. или поредния с изтрещяване. Не че това ми е особено важно, а само от любопитство. ------------------ Така - написах прости и ясни въпроси на точно определен човек, във връзка с негови собствени думи. Бих искал да изясня доколко и дали адекватно интерпретирам, защото точно казуса по който питам мен ме интересува живо. Някой друг ще се изхожда ли облекчително с идеята да го лайкват или ще остави думата на тоя, на който е зададен въпроса? Без всякакъв смисъл са тия забележки кое, кога и защо трябва да ме интересува, дали и доколко съм компетентен. Доколко, кое и от каква гледна точка е видно - за мен е видно едно, за друг - друго. Ако ме интересуваше невронауката щях да се интересувам относно нея. Ако психиатрията, или неврологията - също. Каквото ме интересува - си следвам линията и то достатъчно добре и полезно за моите лични цели. Опитите тук някои да си припомнят преподавателските си позабравени маниери - не ме интересуват с нищо, щото това си е тяхна игра. Последното което бих зачел сериозно е опита на някой Изтрещяващ да ми слага етикети и нарицателни... и назидателни. След като някой се надува че бил чел "науки" да се беше опитал да овладее собствените си афективни кризи. Защото по каскадата - те са производни на емоционални претоварвания, които рефлектират в когнитивни такива. И се стига до изхождането на глупости с емоционални облекчителни цели. Та - като някой е толкова светнат защо не беше опитал да овладее поне афективните си импулси... Щото същото би трябвало да се овладява и усвоява още от детска възраст. И май - на същата се остава, в емоционално отношение, после за цял живот. Бих казал всичко това и само с две простички думички - по "пловдивски"....

Демек излиза че "преченето" между теб и другите - е граница и еднозначен критерий, адекватно ли интерпретирам спрямо автора на думите? На първия въпрос - ЗА КОГО е "по-добре"? Спрямо кое, какво и кого - "добре"?

според кого - е по-добре? А дали има ясна граница - да се различат?

от философска гледна точка може да е и метафоричен. Но още в средното образование се учи че психичния свят се основава на идеално отражение на реалността, а не е реалността. Твърде много хора са пропуснали тия часове в училище, вероятно. Всеки в себе си разполага единствено и само с рефлексията си на реалността, която е "идеална". Но не е идеална рефлексия, защото в нея се внасят елементи от особеностите на "отразителя". Понякога тия елементи са повече - понякога по-малко, но това е твърде условно. Инстинктивното използване на отражателната реалност, съставяна в психичното поле, се усеща в Съставящия я като еквалентна на физическата реалност. Това довежда до някои ползи по отношение на оцеляването, примерно. Но когато нарасне ролята на абстрактизирането, ако не се вземе предвид задължителното разминаване между отражателната и обективната версии на реалността. И така - отражение - не е метафора. И е метафора - според зависи-то на ползващия. Ретината не различава - така е. И невроните - също не различават. Това е неуловимото - на информационната обработка и на понятието ИНФОРМАЦИЯ. За същата цел отворих друга тема - поне когато се философства чрез употреба на термини като "машини", "ИИ", Хардуер - все пак да са налице поне основни положения какво са машините, какво е интелектът и хардуерът. И че хардуера е напълно безсмислена купчина части, ако липсва софтуер. Хилядолетия хора размишляват... просто си размишляват. Не е изключено и мравките да размишляват, но дали стигат някъде повече от мравешкия си свят. А дали не е така и с човешкия - кой да каже. В мисленето антропоцентричното влияние е огромен проблем и той за момента е нерешим като казус. Защото колкото и да се величае въображението, в него са налични известни ограничения... В мисленето като цяло - също. Никои проблеми не са крайни и абсолютни ако се взимат под внимание и се опознават и вникват ограниченията, защото по този начин се създават условия да се заобикалят те и... да се върви към "други ограничения"... А това е безкрай...

това е доста спорен извод... При машините, например, всички "информационни процеси" са и материално обезпечени - те се регистрират на материални носители, зависят от енергия и изчислителни системи на съвсем материална основа... Пак се стига до това "що е информация"... И... ? какво като не било разработено сред философията? Това въобще не пречи други области да го разработват. А онова, което се цитира по-горе касае ОТРАЖЕНИЕТО с което се характеризира всяка психична система, с който борави всеки човек и някои негови основни свойства и особености. Доколко това отражение е ИДЕАЛНО - може би - въпрос на интерпретация и отправна координатна система. Би трябвало да не е - ако се вземе предвид възгледите на "невронауката" - според която цялата работа е в невроните, синапсите... А веселия парадокс е... че цялата философия всъщност е идеална. От друга страна - що е това "разум"... дето се ползвал за приземяване от идеалното в материалните взаимодействия - е доста сложен и условен казус. Също няма дефиниция. И пак - разум - по която и да е дефиниция, също е сред идеалния свят. Как тогава той се ползва за 'материализация' на идеалното...

fresh-science.com Удивителната връзка между невронните мрежи и природата на Вселената Автор: Свежа Наука През последните няколко години машинното обучение преобрази света на изкуствения интелект. Една по една, способности, които доскоро приемахме за уникално човешки качества, вече започнаха да стават достъпни за все повече машини. Един такъв пресен пример е демонстрацията на Google Duplex. При специализирани задачи, дълбоките невронни мрежи вече надминават човешките способности, като при разпознаване на лица и обекти, и дори диагностициране на заболявания като рака. Изкуственият интелект вече усвои интуитивната игра Go и победи най-добрите играчи, което постави крайъгълния камък в историята и развитието на изкуствения интелект. Но съществува проблем. Учени и инженери не разполагат с математическо обяснение, защо подредените в слоеве невронни мрежи са толкова ефективни при подобни предизвикателства. Математици и физици са объркани. Въпреки огромния успех на дълбоките невронни мрежи, никой не е напълно сигурен как те постигат невероятните резултати. Но днес, благодарение на работата на Хенри Лин от Харвардския университет и Макс Тегмарк от МИТ, това е на път да се промени. Според тях, причината поради която математиците са толкова притеснени, е, че отговорът зависи от природата на самата вселената. С други думи, същината на отговора се крие във физиката на самата материя, а не в математиката. Как дълбоките невронните мрежи стигат до решение? Нека да се опитаме да разрешим проблема, като използваме пример за класифициране на черно-бяло изображение, за да определим дали показва котка или куче. Едно такова изображение се състои от милион пиксела, които могат да варират в 256 различни стойности на сивото. Така че, в тези условия, на теория може да съществуват 2 561 000 000 възможни изображения, и за всяко едно е необходимо да се изчисли дали показва котка или куче. Това е абсурдно много работа, и все пак невронните мрежи, само с хиляди или милион входни изображения, успяват да направят тази класификация с лекота, без да изчисляват всички вероятности. На езика на математиката, невронните мрежи работят чрез осредняване на сложните математически функции с по-простите такива. Когато става дума за класифициране на изображения на котки и кучета, невронната мрежа трябва да изпълни функция, която приема като вход милион пиксела в сивата скала и извежда вероятностно разпределение на това, което могат да изобразяват. Звучи сложно и в действителност е сложно, защото под капака се крие (и се случва) много повече от архитектурата, която пресъздава процеса. Проблемът е, че масивът на (входните) математически функции е по-голям от броя на потенциалните невронни възли, които могат да ги осреднят. И все пак дълбоките невронни мрежи по някакъв начин получават правилния отговор. Сякаш се възползват от някакъв основен принцип, който неволно извиква асоциации с начина по който работят и квантовите изчисления и дори холографията – свойства от нисък порядък, които представляват фундаментални и универсални характеристики на материята, или поне на начина, по който я възприемаме. Винаги когато пишем за квантови компютри и невронни мрежи, обичаме да намекваме за изчислителната мощност на самата материя. Но ето, че сега Лин и Тегмарк ни дадоха едно правдоподобно обяснение за това защо това е така. Според тях, отговорът се крие в това, че вселената се управлява от малко подмножество от всички възможни закономерности. С други думи, когато законите на физиката се описват математически, те могат да бъдат описани от функции, които имат малък набор от забележително прости свойства. Така дълбоките невронни мрежи не трябва да осредняват всяка възможна математическа зависимост, а само малка част от тях. За да поставим това в перспектива, помислете за реда на полиномна функция, която представлява размерът на нейния най-висок експонент. Така че квадратно уравнение като y = x2 ще има ред 2, а уравнението y = x24 – ред 24 и т.н. Очевидно е, че броят на реда е безкраен, но въпреки това в законите на физиката имаме само малко подмножество от експоненциални зависимости. „Поради причини, които все още не са напълно разбрани, нашата вселена може да бъде правилно описана от полином с нисък ред“, обясняват Лин и Тегмарк. Обикновено полиномите, които описват законите на физиката, имат ред, вариращи от 2 до 4. Законите на физиката имат и други важни качества. Например, когато става въпрос за ротация и движение, те обикновено са симетрични. Завъртете котка или куче на 360 градуса, ще изглеждат същите; преместете го на 10 метра или на 100 метра, или на километър, ще изглежда същото. Това опростява задачата за осредняване в процеса на разпознаване на котка или куче. Храна за мозъка! Срежете холографската плака на две части и ще имате две еднакви изображения с по-малка разделителна способност – цялостта и смисълът на изображението не са изгубени. Интересно е дали интерференцията като свойство на материята също може да има участие в дистрибуцията на информацията в невронните мрежи; дали паралелизмът в невронните мрежи не създава условия за интрерференчно извеждане на решение, подобно на квантовите изчисления? И при двете архитектури с повтаряне на итерациите нараства прецизността. Тези свойства означават, че невронните мрежи не трябва да осредняват безкрайните математически функции, а само малка част от най-простите. Вселената притежава и едно друго интересно свойство, от което невронните мрежи се възползват. Това е йерархията на структурата на материята – фракталността. „Елементарните частици образуват атоми, които на свой ред образуват молекули, клетки, организми, планети, слънчеви системи, галактики и т.н.“, обясняват Лин и Тегмарк. Сложните структури често се формират чрез поредица от по-прости стъпки и правила. Ето защо структурата на невронните мрежи също е от значение: слоевете в тези мрежи могат да осредняват всяка следваща причинно-следствена стъпка. Лин и Тегмарк дават за пример реликтовото излъчване, ехото от Големия взрив, което отеква във Вселената. През годините различни космически апарати правят изображения на излъчването с все по-висока резолюция. И, разбира се, физиците са озадачени защо тези карти показват точно това изображение. Учените посочват, че каквато и да е причината, това несъмнено е резултат от причинна йерархия. „Набор от параметри определя спектъра на колебанията в нашата Вселена, което на свой ред определя модела на космическото микровълново фоново лъчение, достигащо до нас от нашата ранна вселена.“ Всеки от тези причинно-следствени слоеве съдържа прогресивно повече данни. Има само една шепа космологични параметри, но картите и шумът, са съставени от милиарди стойности. Целта на физиката е да анализира ясните числа по начин, който разкрива по-неясните. И когато явленията се подчиняват на тази йерархична структура, невронните мрежи правят процеса на анализирането им значително по-лесен. „Ние показахме, че успехът на дълбокото и ефективно обучение зависи не само от математиката, но и от физиката, която благоприятства определени класове от изключително прости разпределения на вероятностите, които дълбокото обучение (изкуствени и естествени невронни мрежи) е уникално приспособено да моделира,“ заключават Лин и Тегмарк. Този свеж доклад представлява някои интересни и важни заключения, със значителни последствия за изкуствения интелект и науката като цяло. Не е безизвестно, че изкуствените невронни мрежи са взаимствани от биологичните. Така че идеите на Лин и Тегмарк не само обясняват защо машините за дълбоко обучение работят толкова добре, но и обясняват защо човешкият мозък е така добър в откриването на смисъл във Вселената. А и сега, когато най-накрая започваме да разбираме как дълбоките невронни мрежи работят, математиците ще могат да започнат да изследват задълбочено ключовите им свойства, които им позволяват да се представят толкова добре. Дълбокото обучение направи огромни крачки през последните години, а със задълбоченото им разбиране, скоростта на напредъка ще се ускори.

Няколко грамотни основни думи, базови принципни и понятийни положения, касаещи в първата си част съществени аспекти на понятието ИНФОРМАЦИЯ и значението му за човешкото битие, на всички равнища и мащаби: http://techs-mobile.blogspot.com/2010/07/blog-post_31.html Ще я пусна съдържанието тук, по мои съображения. ==================== Информация и информатика Информацията в материалния свят Информацията е понятие, с което си служим постоянно в ежедневието. Различните науки го изпълват с различен смисъл, определяйки го в различен контекст. Ето защо еднозначно определение за информацията не съществува. На латински, от където произхожда термина, "информация" означава сведение, разяснение. Сигнали и данни При взаимодействието на физическите тела в материалния свят те си обменят енергия, пораждаща сигнали. Като следствие на последните в телата настъпват определени изменения, които могат да се наблюдават, измерват или фиксират по различен начин. При това възникват и се регистрират нови сигнали, т.е. формират се данни. Следователно, данните са зарегистрирани сигнали. Данни и методи Данните носят в себе си информация за събитията, произтичащи в материалния свят, доколкото те регистрират сигнали, възникващи в резултат на тези събития. В същото време данните не са тъждествени на информацията. За възникването на информация е необходим метод, който да преобразува данните в понятия. Понятие за информация Различните научни области дават различни определения на информацията: съвкупност от данни, които повишават равнището на знания за обективната реалност; съвкупност от данни, които могат да бъдат усвоени и преобразувани в знания. Информацията от гледна точка на информатиката не може да се определя чрез понятието знание, защото тя подлежи на автоматизирана обработка от машини, който са напълно безразлични към нейния смисъл и прагматична стойност. Машините могат да обработват включително и лъжлива информация. Ето защо авторът я определя като "продукт на взаимодействието на данните с адекватните им методи". Информацията се появява само когато е налице взаимодействие на данните с адекватните методи за тяхната обработка. Т.е. информация съществува само в контекста на информационния процес /обработването и придаването на смисъл на данните/. В останалото време тя съществува във вид на данни. Едни и същи данни могат да донесат различна информация на различните потребители в зависимост от методите на обработка, които те използват. Данните са обективни, доколкото те отразяват движението и взаимодействието в материалния свят, а информацията е субективна, доколкото метода за трансформация на данните принадлежи на определен субект. Т.е. информацията възниква при взаимодействието между обективните данни и субективните методи. Свойства на информацията На свойствата на информацията влияят както свойствата на данните, така и свойствата на методите, взаимодействащи с данните в хода на информационния процес. От този дуализъм произтичат и нейните свойства: обективност и субективност на информацията – обективността на информацията е относителна доколкото методите за нейното получаване са субективни. За по-обективна се смята онази информация, при която методите внасят по-малко субективен елемент. Напр. отразяването на природата от фотоснимка и рисунка. В хода на информационния процес степента на обективност на информацията винаги се понижава; пълнота на информацията – Пълнотата на информацията характеризира нейното качество и определя дали данните са достатъчно, за да се вземе решение или за създаването на нови данни на основата на съществуващите. Колкото по-пълни са данните, толкова по-широк е диапазона на методите, които могат да бъдат използвани за тяхната обработка, за да се намали процента на грешка в информационния процес; достоверност на информацията – данните възникват в момента на регистриране на сигналите, но не всички сигнали са "полезни". Винаги има данни, които не са съществени за отразяваното явление, които създават т.нар. "информационен шум". Колкото полезните сигнали са регистрирани по-ясно, толкова по-достоверна е информацията. При увеличаване на шума, достоверността на информацията се понижава. В такъв случай за извличане/предаване на тази информация са необходими данни или по-прецизни методи; адекватност на информацията – това е степента на съответствие на реалното обективно състояние на нещата. Неадекватната информация може да възникне при обработване на непълни и недостоверни данни. В същото време и пълни данни могат да са основа за получаване на неадекватна информация когато се интерпретират с неподходящи методи; достъпност на информацията – измерва възможността за получаване на една информация. На степента на достъпност на информацията влияе и достъпността на данните, и достъпността на методите за тяхното обработване. Отсъствието на адекватни методи за обработка на данните води до получаването на недостоверна, неволна и неадекватна информация; актуалност на информацията – степента на съответствие на информацията на текущия момент. Нерядко с актуалността е свързана търговската стойност на информацията. Доколкото информационните процеси се разгръщат във времето, то достоверна и адекватна информацията могат да доведат до вземането на неправилно решение, ако тя не е вече актуална. Данни Носители на данни Данните са за регистрирани сигнали. Физическите методи за регистриране на данните могат да са най-различни – механическо преместване, водещи до изменения във формата и качеството, на електрическите, магнетични, оптически, химически характеристики и пр. на обектите. В съответствие с методите за регистриране, данните могат да се съхраняват и пренасят на различни носители. Един такъв носител е хартията, където данните се регистрират чрез изменение на оптическите характеристики на нейната повърхност. Изменение на оптическите свойства стават и при запис с лазерен лъч на пластмасови носители с отражаващо покритие – компакт дискове (CD – ROM). В качеството на носители, използващи изменение на магнитните свойства, могат да служат магнитни ленти и дискове. Регистриране на данните чрез изменение на химическия състав на повърхността на веществата се използват във фотографията. На биохимично равнище става съхраняването на данни в живата природа. Информацията винаги е тясно свързана със свойствата на носителите на данни. Всеки носител се характеризира с параметри като: разрешаваща способност /количеството данни записани на носителя в характерна за него измервателна единица/ и динамически диапазон /амплитудата между максималния и минималния регистриран сигнал/. От тези свойства на носителя не рядко зависят такива свойства на информацията като пълнота, достъпност и достоверност. /напр. сравнение между книга и компакт диск, слайд и хартиена презентация/. Операции с данни В хода на информационния процес данните се преобразуват от един вид в друг с помощта на методи. Обработката на данните включва множество различни операции: събиране на данни - натрупване на данни с цел осигуряване на достатъчна пълнота за вземането на решение; формализиране на данните – привеждане на данните, постъпващи от различни източници в еднаква форма, за да станат съпоставими да се повиши тяхното ниво на достъпност; филтриране на данните – отстраняване на информационния шум за повишаване на достоверността и адекватността на информацията; сортиране на данните – подреждане на данните по определен признак за удобство при използването им и повишаване на достъпността на информацията; архивиране на данните – организиране на съхраняването на данните в удобна и леко достъпна форма; защита на данните – комплекс от мерки, насочен към предотвратяване на загубата на данни, за възпроизвеждане и модификация на данните; пренос на данни – приемането и предаването на данни между отдалечени участници в информационния процес. При това в информатиката е прието източника на данни да се нарича сървър, а потребителя – клиент; преобразуване на данните – превод на данни от една форма в друга или от една структура в друга. Преобразуването на данните често е свързано с промяна и на носителя /напр. от книга върху електронен носител/. Необходимост от многократно преобразуване на данните възниква при тяхното транспортиране /напр. от компютър по телефон до компютър с използване на модем/. Кодиране на данните За автоматизирана работа с данни, отнасящи се към различен вид, е много важно да се унифицира формата за тяхното представяне, т.е. да се кодират, което означава изразяване на данни от един тип в данни от друг тип. Естествените човешки езици не са нищо друго освен системи за кодиране на понятия и изразяване на мисълта чрез реч. Системата за графично кодиране на езика напр. е азбуката. Такива система за кодиране използват различните науки. Напр. математическите цифри и формули, телеграфната азбука, морската азбука, Брайловата система и др. В изчислителната техника се използва двоична система на кодиранe, при която данните са представени като последователност от два знака – 0 и 1. Те се наричат двоични числа /на англ. binary digit/ откъдето идва и мерната единица – bit. С един bit могат да бъдат изразени две числа – 0 и 1- да или не, черно или бяло, има или няма и пр. Ако количеството на битовете стане две, те могат да изразят четири понятия, представени по следния начин: 00, 01, 10, 11. Следователно с увеличаване на количеството битове в двоичната система се удвоява количеството значения, които могат да бъдат изразени чрез тях. Аналогова и цифрова информация От гледна точка на информатиката има два вида информация – аналогова и цифрова. Основната разлика е в това, че аналоговата е непрекъсната, а цифровата е прекъсната /още дискретна/. Човек възприема чрез сетивата си непрекъсната информация – светлина, звук, топлина, цвят. Когато я записва, той използва различни знаци – букви, цифри, ноти. По този начин той превръща аналоговата информация в дискретна. Всяка аналогова информация може да се представи чрез дискретна и този процес се нарича дискретизация. Грешката, получена при такова представяне, се нарича грешка от дискретизация. Колкото е по-малка стъпката на дискретизация, толкова приближението до първообраза е по-голямо. Точността се увеличава за сметка на много голям брой стойности. Такова преобразуване на аналогова информация в цифрова се нарича аналогово-цифрово преобразуване. Това се прави и при създаването на филм напр., където непрекъснатите движения се снимат на отделни кадри с голяма честота. Съвременната кинотехника прави 24 кадъра в секунда, които при възпроизвеждане се възприемат като непрекъснат образ. Единици за измерване на данни Съществуват много различни системи за измерване на данни. В информатиката за измерване на данните се използва факта, че различните видове данни имат универсално двоично представяне. Най-малката единица за измерване е байта. Доколкото с един байт се кодира един символ текстова информация, то за текстовите документи размерът им съответства на лексическия обем в символи. Единица за съхранение на данните При съхраняване на данните се решават два основни проблема: как да се съхранят те в най-компактен вид и как да се осигури лесен и бърз достъп до тях. За да се осигури достъпа е необходимо данните да са съхранени в някакъв порядък /структура/, при което се образува т.нар. "паразитно натоварване" във вид на адресни данни. Без тях обаче е невъзможен достъпът до данните. Доколкото тези данни също трябва да се съхраняват /а те са много малки/ използването на байтове е неудобно. Затова се използва друга единица – файл. Файлът е последователност от произволно количество байтове, притежаващи уникално собствено име. Обикновено в даден файл се съхраняват данни от един и същи тип. В този случай типът на данните определя типа на файла. Файлът няма ограничен размер. Той може да има 0 байта размер, както и всяко друго число размер.Особено значение има името на файла. То носи в себе си адресните данни, без които той не може да стане информация, доколкото не съдържа в себе си метод за достъп.Името освен това носи и информация за типа на данните във файла. За автоматичната обработка на данните това е много важно, доколкото по името на файла машината може автоматично да определи адекватен метод за извличане на информация от него. Информация и данни Данните са суровия материал на информацията. Те са организирани символи /числа, букви, картини/, които са представителни за определени събития. Те не съдържат смисъл само по себе си. Смисъла предполага разбиране, което от своя страна предполага когнитивна активност от някакъв вид. Веднъж, приложен към данните, смисълът, разбирането и оценяването ги превръщат в информация. Шенон и Уивър /1949/ - определят информацията като "намаляване на несигурността", данни, които увеличават зоната на разбирането и водят съзнанието към ново знание за света. Следователно, ние не сме информирани, когато ни се казва нещо, което вече знаем. Ние сме информирани, когато данните – обект на комуникацията увеличават и обновяват нашето възприемащо съзнание. Когато се информираме нашето съзнание и живот, в определен смисъл, се променя. Debons (1988) – knowledge spectrum Този континуум започва с възникването на събитие, което се състои в промяна на състоянието на света. Събитието е възприето от нашите сетива използвайки определени символи – обикновено безсмислени представи изискващи правила и формулировки, които да им придадат смисъл и значение. Веднъж след като представителите на символите са организирани при използването на правилата и формулировките се произвеждат данни. До този момент съзнанието не е ангажирано. Уловените чрез сетивата данни активират съзнанието. Ако данните намаляват несигурността, информацията е резултат от опита. Съзнанието се променя физически в буквалния смисъл на думата с нарастването на знанията. Както показват наблюденията на Oliver Wendell Holmes "Съзнанието, изправено пред нова идея, никога не се връща обратно към предишните си измерения". Информацията се прибавя към съхраняваните от паметта знания, когато интелекта включва разбирането за осъществяването на връзки вътре в нея, давайки възможност на съзнанието да използва знанията си, за да я анализира и да я подреди в определени, вече известни на него схеми". Решаването на проблеми не може да се осъществи в среда на вакуум – то възниква от знанията, базирани на едно информирано съзнание. Последния етап на този спектър е мъдростта, която създава система от ценности, за обвърже преценките, произтичащи от съхранените знания и акумулирани от опита. Трансфера от данни до информация е уникален за всеки индивид. Трансфер е ключова дума, когато говорим за трансформацията на данни в информация. Информатика Предмет и задачи на информатиката Информатиката е техническа наука, систематизираща способите за създаване, съхраняване, възпроизвеждане, обработване и предаване на данни със средствата на изчислителната техника, а също и принципите на функциониране на тези средства и методите на тяхното управление. От това определение е очевидно, че информатиката е много близко до технологията затова често я наричат информационна технология. Предмет на информатиката съставляват следните понятия: машините, осигуряващи изчислителната техника; програмното осигуряване на изчислителната техника; средствата за взаимодействие между машините и програмите; средствата за взаимодействие между човека и машините, както и програмите. Както се вижда тук особено място се отделя на взаимодействието Това взаимодействие се определя с понятието интерфейс. Методите и средствата на взаимодействие на човека с машините и програмите се нарича потребителски интерфейс. В същото време съществуват машинен интерфейс, програмен интерфейс и машинно-програмен интерфейс. Информатиката е практическа наука. Нейните постижения се прилагат в практиката за повишаване на нейната ефективност. Информатиката е наука за информацията, независимо от конкретното й съдържание, която систематизира и развива методите и средствата, свързани с основните информационни дейности и тяхната автоматизация". Тя отговаря на въпросите: Как да събираме и съхраняваме информацията? Как да обработваме информацията? Как да използваме комуникационната и изчислителна техника? Как да управляваме основните информационни процеси? Източници на информатиката Думата информатика идва от френския дума Informatique, образувана от обединяването на термините Information /информация/ и Automatique /автоматика/, което я предопределя като наука за автоматизираната обработка на информацията. В наши дни в повечето страни на Западна Европа и САЩ вместо нея се използва друг термин – компютърни науки. В качеството на източници на информатиката се посочват обикновено две науки – документалистика и кибернетика. Първата се занимава с изучаването на рационални методи и средства за повишаване на ефективността на обработката на документи. В основата на кибернетиката са залегнали трудовете по математическа логика на американския математик Норберт Винер, публикувани през 1948 г. /кибернетика от гръцката дума kiberneticos – изкуството да се управлява/. Предметът на кибернетиката се свежда до принципите за построяване и функциониране на системите за автоматично управление, а задачите:- методи за моделиране на процесите за вземане на решения с помощта на технически средства;- връзката психологията на човека и математическата логика;- връзката между информационните процеси на отделния индивид и информационните процеси в обществото;- разработката на принципите и методите на изкуствения интелект. На практика кибернетиката се опира на постиженията на информатиката /програмите и изчислителните машини/, а информатиката заимства от кибернетиката математическата и логическата база за развитието на тези средства.

Статиите и материалите в тази тема, ги пускам след като се зачетох в списанието "светът за ФИЗИКАТА" и последния му брой. В една от неговите публикации, озаглавена "Нова генерация компютърни мрежи" , авторката Пламена Колева прави уводните си думи относно понятието "ИНФОРМАЦИЯ" с твърде елементарен поглед над проблема. Съвсем ясно става че проблема с широтата на понятието ИНФОРМАЦИЯ е огромна и не е това центъра на статията. Но поне можеше да го загатне, за да бъде коректно и честно. Поне през моя поглед - на невеж и необразован среднист Все пак това е статия, която излиза в интернет пространството като част от списание за ФИЗИКАТА. И с нейните ключови думи ("информация", като индекс" , тя би била намерена и после някой ще се позове на нея - както често се случва сред всички форми на писмена комуникация... В мотивацията ми също участва опитите в друга тема да се подходи към друго понятие - от същия абстрактен ранк, както е "ИНФОРМАЦИЯ" - това е "СЪЗНАНИЕ". Още повече че двете понятия са "висши понятийни абстракции" и те някъде имат своята "връзка помежду си"... В същата тема, там, бяха и настойчивите опити няколко човека да изразят че няма никакви проблеми което и да е било понятие да се "обясни" - достатъчно е само да му се избере гледна точка, като призма и да се нагласят обясненията му спрямо една или друга обяснителна система. По този начин - вместо обясненото понятие да е някъде в "края" на извежданията, те го предпоставят с набор от специфични фрагментни условни описания, за да служи само по себе си като фрагмент в системата на друга обяснителна и описателна концепция. Това, обаче не решава по никой начин проблема за висшата абстрактност на няколко понятия и грешките да се описват като еквивалентни на техните производни. Сред мотивацията ми е и извода че форумът е изпълнен главно с философски последователи от всякакъв тип, и в претенциите им колко велики мислители изповядват не са стигнали до развитието им, а са останали дотам, докъдето им е достатъчно да си го ползват за лични цели. И в размишленията и естествените уклони на убежденията им - липсват съ6ществени фрагменти от нови постижения, ставащи все по-значими и имащи пряка роля в което и да е разглеждане - особено на понятия като СЪЗНАНИЕ и ИНФОРМАЦИЯ. Визирам като пример ИНФОРМАТИКАТА - защото тя е сложно съставно на симулация на начина по който човека си представя че възприема реалността, сред която избира да се ситуира, да изследва, да прониква... Именно ИНФОРМАТИКАТА предлага нов тип понятийна и обяснителна переспектива на горните две понятия - СЪЗНАНИЕ и ИНФОРМАЦИЯ. А участниците с философски класически уклон, сред форума, вместо да се ограмотят, си карат на инерциите с претенцията кое е истина, по кой проблем някой вече бил написал и било изяснено... Като един полуграмотен и невеж, заблуден и некомпетентен участник - според академичните корифеи на форума - имах наглостта да изведа някои абстрактни изводни положения, резултат от синтезните ми опити, свързани с чисто лична практическа насоченост. Това не ми пречи да ги изнеса и сред някои теми, според някои счетени за мен подходящи контексти. И без да се интересувам от етикетите на един или друг четящ. Разбира се - груповите и лични стъкмистики по едно или друго - са си работа на нуждаещите се от това. Но смятам че някои положения от света на познанието не се основават само и единствено на науката - като идеология, нагласена да бъде използвана за чисто личните човешки потребности по екзистенцията. Защото вече като идеология - се подменя целия принцип на рационалния поглед на който и да е човешки субект, спрямо битието му. А нещото, наречено "наука", сред социалното популярно пространство се превзема главно от нейните идеолози и последователи. Същите народните идеолози на "религията наука" са в някакви претенции че именно те са говорителите и изразителите на "истината за света и живота". А по същото - сравнително лесно може да се ползва за критерий за диференциране между ПОЗНАНИЕТО "НАУКА" и Научните идеолози и последователи - по настояването за "крайна истина"... И така - статиите не са строго научни, те са от популярното виртуално пространство - някои са по-сериозни и задълбочени, други - не толкова. Но всеки материал е някакъв фрагмент от безкрайния океан на проблемите, свързани с опознаването на света през груповата и лична призма на човешките същества. Ще ги пускам периодично, което не пречи ако някой достигне до подобна статия, касаеща ИНФОРМАЦИЯта и нейните безкрайни аспекти, производни и приложения.

Трика на "резултата" е в някои когнитивни особености при възприемането и интерпретирането. Това е част от когнитивните грешки, които довеждат до заблуда. Сходствата винаги са предпочитани пред различията. При интерпретация, касаеща "неизвестно" мозъкът комбинира всичко възможно от "познатото". Сходствата са предпочитани и са с приоритет. Сходствата, аналогиите по общи признаци - веднага по тях се създават първичната картина. И да не е от реални сходства, се докарват такива - защото при интерпретирането веднага се предпочитат типове с общи елементи - по каквито и да са признаци - но да ги има. Винаги се усеща вътрешно облекчение, когато се намери "решение"... И се засилва вътрешното напрежение, когато се извеждат несходства, парадокси, "изключения"... В себе си винаги е налице "предпочитание" и нещо в нас ни "води" да го изберем и после на него да образуваме "котва", когато тя отсъства. Няма как да си "близо до истината", нито да си "повече или по-малко". Определение и еднозначна дефиниция на СЪЗНАНИЕ, е невъзможна. Фрагментарни дефиниции, по отношение на това или онова, според едни или други условия - има непрекъснато. Но няма как да се синтезират в едно общо цяло. И да се - то не се поддава на дефиниции... СЪЗНАНИЕ - онова, чрез което, и заради което, се създават дефинициите, няма как да се самодефинира (самоизведе, чрез самоописание). НЯМА КАК да се самообхване, самоопише чрез собствените си производни. Не е възможно това да стане в крайна и окончателна степен.... Това е обикновен и естествен казус. Това че Гьодел го е извел математически и логически - е че само му е придал "форма". Само чрез "точка/точки" извън описанието на система", може да се обхване "системата" в цялост. И пак - е въпрос на незавършеност (непълнота). В този смисъл ВИНАГИ която и да е система, е незавършена и именно така тя остава "отворена" за взаимодействия. Така тя остава като част от най-голямата възможна за допускане система - ВСЕЛЕНАТА и никога не се самозатваря сама по себе си. Това е свързано и с енергията в системата, и ентропията... =================== От друга страна - ограничен от нуждата си към определеност, възприемащ субект, го кара непрекъснато несъзнателно да "затваря" отражателната му картина на действителността. В него - същата има рамки - от възможности. И за природата и програмите с които се раждаме в "този свят" е невъзможно да поддържат и задържат неопределеност, защото психични особености повишават вътрешния тревожен фон и онова, което той предизвиква, наречено общо (ди)СТРЕС. В случая - не е важно какви са те... Именно това кара който и да е субект, да има потребност (да му олеква и да го стреми) да създава непрекъснати фрагментарни описания, които да му изглеждат "затворени", и така - ясни, свързани. И с това да му подават намаляване на тревожността му. Праговете на тази тревожност са изключително фини и само добре обучени в управлението на нагласи, управление на внимание и концентрация, поддържане на високи нива на висша когнитивна работа, хора могат да ги доловят. С други думи казано - НЕОПРЕДЕЛЕНОСТТА задейства защитни механизми в отражението, според които субекта непрекъснато стреми обратното - да я определи. Колкото повече - толкова по-спокоен се усеща, защото определянето му подава усещане за предсказуемост, контрол... Прави го да му е възможно да се проектира в нещо, което той нарича "бъдеще". Демек - че ще е ЖИВ и че може да се чувства ДОБРЕ. В този смисъл - принципно - КРАЙНИ и ЗАТВОРЕНИ ДЕФИНИЦИИ, на каквото и да е - са напълно невъзможни. Не са и логични, или пък - практични. Фрагментарни дефиниции - са нещо естествено - когато се работи със задължителни и естествени неопределености. В рационалното познание се използва именно този принцип и той е достатъчно функционален и проверен. ========= Извел съм това и просто направих някои експерименти - в смисъл че съм извървял целия път и така и никъде не намерих решението. Сведох някои от казусите сред вас - четящите, в опит да видя дали не е сред ограничението на собствената ми гледна точка. Вие дори нямате опит в това и всеки за себе си си е направил "затворена къщичка" сред която да оперира и да получи порцията си сигурност. Всеки път, когато направя пореден опит да покажа че "личната къщичка" е с пукнатини, че има пробойни... се реагира защитно и се прави опит да се "затворят". А няма как - ПРИНЦИПНО не е възможно. Но на всеки скрит сред ;"къщичката" му е нужно... Налице са винаги слаби места и пукнатини в личната обяснителна картина на всеки, и че той непрекъснато прави "запълвания" и така гради защита около себе си, заради нуждата да се повиши усещането си за сигурност. Дори и личната картина да е подпряна с позоваване и подпиране на максимален конвенс, дори и чрез най-най-най-приетите за авторитети, което също е един от начините за справяне с проблема. А проблема е - че неопределеността винаги намалява усещането за сигурност. Не е толкова трудно да се схване. Не че е и задължително, нито е важно, или че е заради това че искам да убедя някой си, и то в противовес с неговите собствени уклони и защитни импулси. Не искам нищо от никого - всичко си е само и единствено за мен и онова, на което съм се посветил.

никъде не съм твърдял обратното. Но емоциите също са подвласни на невронните процеси, което означава че все пак те са неотменно тяхно производно. Между другото - смята се че "емоционалния леър" от системи - лимбичната система, амигдала... и др., възникват от надстройката на обонятелния - от старите дялове. В надстройването висшите когнитивни функции са значително по-късни от добре оформена система от емоционални дялове. Последните са изключително добре развити и именно чрез тях е възможно да се породят по-сложни техни производни - това са чувствата и... изживяванията. Да - "ИЗЖИВЯВАНИЯТА" не са основно понятие от психологията. Те са една по-комплексна форма основана на състояние, в което се преживяват сложно-съставни комплекси от емоционално обрагрени отпечатъци. Или нещо твърде подобно на сънуването на "богат, и наситен сън'. Способността на изживяването да "поглъща субекта" е основната им особеност. Години посветих на опознаването на това явление. А откъм изследванията - се оказва че по време на такова "сънуване" дяловете отговорни за идеомоторните и емоционалните функции, работят по схема, припокриваща се със същата в будно състояние. Това е феномен - възможността да се подмени цялата отражателна реалност и субекта да потъне в "имитацията", е изключително явление, според мен. Не съм само аз, който смята това за изключително и че това поражда доста сложни въпроси относно това - как човека конструира реалността (си). Как може да направи разлика - между подменената негова конструкция на реалността и взаимодействието си с реалната обективна среда около него. Как въобще да се усети че е налице подмяна, след като и в двете са налице всички форми на емоционално изживяване. Как се осъществява "подмяната"? В кой момент? Какви са механизмите и динамиката, и... от кое в мозъка зависи... и дали само от "мозъка" зависи... Но най-вече - до каква степен може да се използват висшите когнитивни дялове и процесите им - за решаване на този казус. Вече по-горе посочих линк - за осъзнатото сънуване, който открих в същия ден, тогава. Имах период в който експериментирах с "осъзнаване на сънищата" и имах съществени резултати. Но открих също че е налице "подмяна" и по време на т.н. "будност" и това е още по-голямо предизвикателство. Твърде неуловимо и деликатно, твърде невидимо - мозъка "превключва" от елементи на реално взаимодействие със физическия контекст, с елементи от подменена вътрешно конструирана реалност. При това по доста сложен начин - твърде многопластово се "разделят" някои слоеве. Например - по време на шофиране веднъж се улових че съм се "отнесъл" по асоциативна верига от спомени. През това време съм изминал с автомобила доста разстояние, при това в сложна обстановка, избор на път... Нямам спомен за това, но съвсем ясно си спомнях за веригата от изживявания, в които съм се потопил...

А служителите на касите - всички ли са били мъже? Дори и една жена да е имало ( а то това е масова практика), ще опише лицето на "голата"... Но пък - може би служителките са се шокирали от автомата... Шегувам се, разбира се! Имахме и тема за "вниманието" по принцип... Схемата на повторителността и ролите в комуникацията - пак беше същата... Както е и сред всяка тема. Това няма край - в общ смисъл е налице сравнително прост модел, повторяем до пълна скука с шаблонността си. Но прави впечатление че за всеки участник в същия този "модел' има ясно внушение че всичко е проява на интелект, на много знаене, на знания, на конвенционални истини, на огромна дълбочина. А се търси в темите територия за леенето на натрупаното в личната библия. Търсенето на конвенси си е същото и се изредиха точно определени хора за да настояват защо, са важни, защо са нужни, защо били "правилното" и че не можело без тях. Вярата, че всичко е определимо и вече определено и изяснено - си натиска за 'своето'. Аз, например нямам никакъв проблем с липсата на конвенс - по каквото и да е. Гледам че и Вие нямате. Но няколко други човека дишат и живеят с това и затова те го търсят толкова настойчиво...

във вашата система от обяснения: Има ли разлика между емоция и чувство? Според вас - какво е ' изживяване'? Ако е налично разбиране и разбор на тия - според вас - те сали са несъзнавани или са осъзнати? Защото техния поток си върви - осъзнати или не. Но не са процеси които си "вървят на рефлекторно ниво и не изискват намеса на съзнанието". Т.е. - те си вървят, но до момента на осъзнаването им се предлага възможност да бъдат възприети, после осмислени, опознати и да се вкара активно отношение - дори и като намеса. Грешките в темата са поради съществени разлики в периметъра от обобщения на думичката и специфичния подбор на нейните аспекти. За един - това е ниво на физиологична самоорганизация на неврни клетки и породеното на това ниво процеси и явления. За други - специфична работа на мозъка идваща от ново ниво на организация на невронни пътища и дялове. Ако това ниво пряко взаимодейства и дори доминира от висшите когнитивни процеси, в общ смисъл аз го наричам РАЦИОНАЛНО СЪЗНАНИЕ и към него вече вървят понятия като О-съзнаване, САмо-осъзнаване - във вече РАЦИОНАЛЕН план... Това се превръща във възможен път към методично и систематично повишаване на самоорганизацията на системата Възприятие - Интерпретация - Отражение, чрез постепенно формиране на нов топ невронни връзки и мрежи и повишаването на значението им за формирането на поведение на съответния субект. Всичко това подава възможност да се промени изцяло и качествено ситуирането на субекта спрямо пространство и време, да се формира нов тип "образ за себе си" (Аз). СЪЗНАНИЕ - в този смисъл, сред такъв контекст, е специфичен начин на нов тип отражение, в комбинация с нов тип възприемане - чрез система от кодиране на действителността чрез абстракции и боравенето с тях. Донякъде в началните натрупвания такъв тип отражение се усвоява чрез подражание, учене... Докато натрупването резултира в пораждане на достатъчно ниво на самоорганизация и се достигне до възможност за такава самостоятелна работа, в самия субект... ===== обикновено едно от първите събития в саморефлексията и О-съзнаването, е достигането за възприемане на заварените вътрешни движения и потоци, които се наричат общо ЕМОЦИИ и Чувства... И чрез систематизация и осмисляне на възприетото се достигне до възможност за изменение на тия потоци, съвсем практически, чрез серия от типа 'опит-грешка/успех". Защото потока на емоциите си върви - с, или без, намеса. Но активната и осъзната намеса - веднага променя заварената картина на "потоците". Именно това е и първия тест - за наличие на адекватно ниво на саморефлексия и лакмус за нейното "качество". Имитацията на такова ниво е научаването на готови описания за ЕМОЦИИТЕ. Готови рецепти и схеми, готови интерпретативни обяснения от тях... Но това не рефлектира в опознаването им, защото не идва от вътрешната саморефлексия, а е призвано да е само с ролята на катализатор и основа. А когато не се получи - се остава само и единствено с... имитацията и заученото. И се тръгва по два различни пътя - качествено различни, но боравещи с едни и същи думички... И настават комуникационните бъркотии

Зададох прост въпрос, на който повторително и упорито се обяснява че неговия отговор бил единственото възможно решение... А пък то не е. Консенсус по дадена тема не е единствения вариант за нея. Той е работен вариант, в смисъл на приети граници на допускания, които да бъдат приети условно. Как биха дебатирали условни трима представители на различните аспекти на познанието, или пък в различни научни дисциплини. Налице са няколко прости условни сценария: 1 - тримата са схоластични представители на собствените си дисциплини и насоки, в които те работят. При това положение всеки първо ще изиска от другите те да приемат неговите опорни точки. А в такъв сценарий, това няма да е възможно... И - нищо като резултат. 2 - трима представители на същите дисциплини в познанието, които обаче имат способността да не са зависими само и единствено от периметъра в който те оперират. По този начин временно за целите на дебата, организирано и систематизирано биха приели набор от условни отправни точки, с които да осмислят съдържанието и целите на обмена 3 - трима представители на същите дисциплини, но от идеалния вариант - с допълване на лични качества на синтез, излизащ далеч отвъд границите на частния периметър на една единствено научно направление... В нито едини от сценариите, крайния резултат не е зависим от... нещо, дето те наричат "наука". А ще зависи от качествата на самите дебатиращи. Ако са схоластици - ще има елементарни и ограничени спорове и надговорвания, ще има опити за убеждаване всеки над другите, с идеята че неговото е единственото правилно. Това ще са хора за които личната им потребност от идеята за ИСТИНА е била водеща и няма значение дали ще са учени или пастори - те се позиционират сред нея вкопчено и твърдо. За същите винаги ще е изключително важно че онова, с което се занимават трябва да им подава възможност да се усещат сигурни. За тях не може да има скрити положения, значими неизвестни, условности, и да е налице относително значение в изводите и заключенията. За същите всичко вече е открито, изяснено... Това е проблемът със всяко нещо, а не само до "наука" - ролята на личните фактори, качества, отработености и осмисленост, определят всеки резултат, всеки "смисъл". И всяко общуване. Това става вече модел - темите спират да имат значението на обмен на различни гледни точки, а някои упорито настояват темите и разделите да следват академичните им представи за обучение, образование. Като всяка тема, всъщност следва схемата на един университет... Предмети, аули, лектори... и ректори...

Различите дискурси по отношение на едно и също понятие идват от различните страни от които то се изследва и опознава. Тук бяха споменати и други Системи от средства и насоки за изследване, а не само и единствено невронауката. Бяха оспорени изнесените изводни положения по линкове и тяхната интерпретация, но не от гледна точка на самата система НЕВРОНАУКА, а от други такива системи, със системни опити за изследване на понятието и включването му в собствените системи от обяснения, експерименти и данни. Проблема тук е личното привиждане че определена система от знания и изследвания е повече вярна от друга и именно тя трябва да се вземе предвид. И в само в нейните рамки да се оперира. Стигна се до изискването - ако се говори въобще за понятието СЪЗНАНИЕ - да се задължава само и единствено в невронауката, защото... само така имало значение, само така имало смисъл, само това е правилното и вярното. Можело и се допускало, но... били налице специални условия... :) ( за борба и противопоставяне от типа - може да има само едно обяснение, което да е вярно. Всяко друго - ще се наложи да се 'пребори' с аргументи , за да оспори титлата на "царя" на престола на истината ) . И в рамките на невронауката въпроса за СЪЗНАНИЕТО се оказа НЕеднозначен. Но не - важното е, че в темата се включиха преднамерени линкове, отразяващи че в дадени експерименти, в дадени фрагменти от изследвания - се приемало че съзнанието е... това и това. И според това приемане могат да се направят вече насочени фрагментарни изводи. Именно такива изводи се представиха като Координатна система на невронауката и те бяха асоциирани като еквивалентни, с нея. В темата представени и обобщителни данни, според които по въпроса за СЪЗНАНИЕТО няма единна дефиниция, ако не са частните случаи на формирано условно поле, което оперативно да се нарича така, от гледна точка на едни или други ползи и успехи в изследванията. не само че няма такава дефиниция, а и няма консенсусни определения за периметъра на обобщения предвид че казуса е изключително сложен. Защото все пак - се водят изследвания, а в тях все пак е нужно експерименталния и познавателния материал да се свеждат и интерпретират спрямо работни хипотези, с ясното осъзнаване че те не са СЪЗНАНИЕ... Вече в друга тема се поде съвсем друга дискусия спроред която по същия начин се предложи точно определена гледна точка, като тя се огради отново с подбрани цитати, и с тях изразеният възглед се бетонира. Разбира се - че той не бил просто "възглед" а отразявал обективната действителност и бил с ролята на неоспорима истина. Всеки, който имал друго становище, се оказва че първо било нужно да се "пребори" - със същата системна мисъл, дори и със същата методология - за да валидирал той на свой ред ... "истината". Отново се оказа че... всички други съждения се оказаха неверни, като отново се настояваше че само и единствено невронауката трябва да стане модел и еталон. И пак цитати, и пак позоваване, само и само да се затвърди вече изведеното. И повторения... и повторения. Оказа се, че... всичко, освен подбора на цитиране, и основаните на това твърдения, било " безсмислено" (дори не се казва че няма смисъл за точно определен субект, а направо в цялост, като висша обективност) . Защото не водило до нищо и всичко останало било плод на ... настроения, шарлатанство, невежество и незнаЕне. Всичко това - е защото се смята че единствено и само някой има идея какво означава една или друга думичка. И той настоява за значението й пред всяко друго значение, аспект, проявление... на същата думичка. За него - всичко било ясно, науката го била изяснила, проблеми няма и животът е прекрасен... Ами... добре. :)

На Земята нямаше ли открити паднали метеорити с установен произход от Марс? Струва ми се че бях чел някъде затова, но може и да греша?

нужния консенсус в рамките на определена научна дисциплина е доброволен условен акт. А не задължение. То е условие което просто спомага, което има смисъл според определена цел и задачи. Не виждам защо някой е нужно да се 'бори" с някакъв консенсус. Пък и да се борил с "непротиворечиви доказателства". Ако се налага - според някои, това означава че той е издигнат до ниво на ДОГМА и канон. По същия начин - референтните точки са само условни граници, които да служат само като "маяци", а не да са бетонирани крепостни стени. И те не са такива. Просто разбирането на тия, дето имат нужда от стени - за тях е така. Когато говоря че твърде много хора имат към науката точно религиозно отношение - се скача на контра, щото противоречи на основните принципи че науката се основава на рационален подход. А когато е нужно същото да се приложи и в дебати и общуване, веднага си изниква същностното отношение на дебатиращия, което си носи всички белези на религиозно следване. Дали някой има догматично или канонично отношение към нещо, което следва - това си е негова работа. Но най-си личи това именно по изискването всеки друг да е така. Ако не е - в другия е проблема, той е в грешка, той е неадекватен, не разбира, не схваща, не знае и е пълна безсмислица да не приемат всички останали едни и същи предпоставки, обяснения. Дори тия, които пишат научните сериозни изследвания - за тях това не е така, но тия - които ги употребяват за да ги ползват за котви, ситуиране и следване - за тях се приема всичко като канон и догми... Вероятно рамус е един прост среднист, достатъчно необразован че да не разбира нищо от наука. Но като гледам тия, дето декларират колко са "учени" и как и какво настояват, кое и как приемат, какво е отношението им - си давам сметка за някои прости житейски положения...

а както вече се посочи с пример - и в биологията. Пък и големият авторитет в "новата биология" направо се усреми към "бог" . "По-нов" от този уклон - просто не се сещам как би било. И - разбира се - но защо пък да не помечтаем и за такъв вариант, след като "нямало как да бъде отречен" и имало само 'доказателства' за правилността му... На въпроса за напористото търсене на консенсуси от няколкото пишещи - разбира се, нито дума. Обясненията отидоха в посоки на значението на консенсусите и конвенциите. Пък всяка конвенция се основава на набор от условия като формално-създадени граници за иначе многото варианти на интерпретации и гледни точки...

Пак е налице изхождане. и то дабъл. За пореден път, и да не го чета е едно и също - повторителното ползване на избор на няколко думички от рамус, за да се нагласят на личната удобна версия... И пак... и пак. И пак, в поредния вътрешен напън - подбор на подходящи думички, за да е налице отново личната песен, с дежурните припеви. Не стига че тия думички не са с негов адресат - но той неистово се стреми да се сложи сред говоренето... Дори и глупости да е, но да върви театъра При ясните и еднозначни заявки за прекратяване на комуникация, едно и също натрапване. И като не върви - още повече... и още повече. Дори и не само като лични мнения, а през цялото време опити за някакъв измислен виртуален "разговор" при ясна заявка че не го желая. Какъв тогава е "разговора" - ами.., пред огледалото. Ама той бил "класик"... Доколкото си спомням класиците поне навремето се славиха с принципност, възпитание и честност. Аман от възрастни субекти, които от нямане на работа и празнотата на безсънните нощи, се чудят къде да си намират подходящо чесало за сърбежи и опити за припомняне на "младите години". Всеки форум има задължително някакъв поне един подобен образ, и поведението, маниерите и целите им са толкова сходни, в избора си на образ-непослушник и стартирането на пиесата - възпитанието на невежия, незнаещия, немислещия, неможещия. Маниакално и до втръсване. Профилът обединява с лекота упоритите им непрекъснати повторения, внушения че те имат опит, че знаят правилното, повторителността на позоваванията - ама от тяхното време, общите приказки, и склонността им да съветват, да посочват, да напомнят, да са с някакви регулиращи и контролни функции... Но най-вече - на будители, на обяснители, на пояснители... Цялата работа е просто да е приятно, да се кърши време, да се получи нужната лична дозичка. Разбира се че личността определя написаното. В тия безкрайни спирали от мнения и опити за говорения, всяко странично участие е все едно "черна дупка". Нито има налице диалогичност, нито вникване, няма и четене - важното е само и единствено да се нагласи нужното и да се изиграе... Неспособността да се чете в детайли, после в обхваща смисъла в цялост, се скършва в подбиране на каквото и да е словосъчетание, извън контекста на изведеното... Понеже същото е направило впечатление в повърхностния прочит. Цитира се отделено като "мнението на другия" и всичко само и само да се намери мегдана да се изписват личните убеждения на фона на нужния и важниа за тях контраст. Просто е - и го прекъснах... но не - въпросния имал мнение и имал право на него. А и настоявал кое какво е, той определя какво било правилното, след като липсват дори елементарни умения за вникване и разбиране... Честно казано ми втръсна от натрапването, с гарнитурите от повторителни претенции, безкрайните натяквания на прилагателни и етикети... И... в очакване отново и отново на поредния... 'отговор", на театрални реторични въпроси, помпозни, напудрени и натруфени обяснения, на приканвания, предложения, съвети и претенции... И пак... и пак... и пак...

Попитах нещо принципно, нещо просто, и направих опит да го напиша с малко думи - защо сред пишещите тук е непрекъснат порива към консенсуси? А не каква ролята на консенсуса по принцип, и в науката. Писането на лични мнения и виждания тук няма как да претендира нито за изчерпателност, нито за "проверки на обосновани истини", дори и да се позовава непрекъснато който и да е пишещ, винаги му се налага да интерпретира - винаги, и това е чудесно. Но се забелязват значими разлики между позоваването и интерпретацията му от Позоваващите се. Най-ми е чудно това непрекъснато деклариране за стремеж за неналичие на каквато и да е роля на субективност, след като тя е налице, очевидна е и е през цялото време. И още нещо - като че ли в опита за търсене на съглашения на всяка цена, няколко човека им се отваря възможността да са като на партийно народно събрание, с личната си роля на главни говорители в него. А "форумното татенце", и без да го чета или виждам какво е написано, съм сигурен че отново са пълни глупости. Но той просто си търси начина да се изживява на защитник на някаква измислена от него кауза, сред някакъв сценарий, в който той да се усети на важен и значим. Което е чудесно но това не пречи говоренето му да са пълни глупости с които въобще не се занимавам. Който иска да се усеща и изживява с нещо важно за него - воала, да живее свободата. Въпроса е, че когато това стане остра вътрешна необходимост на някои пишещи, с лекота и удоволствие ползват някакъв си рамус, за да нагласят театъра си. Вероятно това е нужно и носи нещо на играещите го, но говоренето едновремено за "консенсуси" с тия пристъпи да се контрира и контрастира... някак си опират повече до маниакалност - с повторенията, с еднаквите си еднообразни фантазни стъкмистики. Нелепостта, силно контрастира с декларациите за сериозност, обаче чрез показност, помпозност и общопринципно говорене, с което да са сигурни че пишат "правилното", а те са негови изразители. Чудесно е, но се получава отново стандартната двойна игра и естествена вътрешна противоречивост - от една страна защитните на Консенсуса го търсели щото... бил важен, значим, нужен... ОК. но от друга страна - някак си те определят на кое да се основе консенсуса, но добре и умело прикрити зад груповия конвенс за същото. А в допълнение - всъщност същите защитници имат лични разминавания по всякакви положения от личната си религия на всеки от тях. но пък - да изиграем че в някаква тясна конкретика, в рамките на общите положения или на някакъв компромисен вариант - е налично съгласие и имитацията на резонансно говорене. В този смисъл - какви "консенсуси" тогава се имат предвид, след като това е само игра и формализъм, на такива. След като се налагат компромиси, само защото се следва някакъв общ театър сред който на всяка цена да се прикрие ролята на субективното, а същото цъфти и вързва и е в апогея си. Вероятно звучи ужасно това да се декларират ясно изразени субективни мнения. А звучи весело, когато тях ги има, но се маскират като... който каквото си е измислил за маски, прикритие и мимикрия.

Аз, лично, не виждам защо непрекъснато е нужно да се търси консенсус. Какво точно се решава, кое точно, за какво точно и каква е целта на едно говорене, за да се търси непрекъснато консенсус? Всеки написа онова, което е през личната му призма - какво ако няма консенсус или не доведе до такъв или пък кой точно проблем решава търсенето на консенсус? Това търсене на взаимно съгласяване е непрекъснато, на всякакво ниво. През цялото време се преследва групов съгласуващ момент - едни - с лайкове или с "реагиране", други - със съгласявания и консенсуси... Така или иначе никое говорене тук не променя нищо - нито за Пишещия, нито за Четящите (го)

А други смятат че е въпрос на интерпретация - дали е осъзнато състояние или е несъзнателно. например това е само фрагмент от друга гледна точка. Аз имам известен опит и експерименти в тия посоки, защото по принцип сънищата са ми множо живи, наситени и сънувам много. Кое точно е "несъзнателното състояние"... е твърде според въпрос...

Ами... не е и така. Дора, разбира се, че е удобно да се загради периметър от смисли, понятия и дефиниции на значенията им и да се оперира единствено и само в него. За професията на монтьора може би това да е достатъчно и да си върши работата. От друга страна - само ако работи на конвейр и е нещо като чирак. или пък си има "тясна специалност" само да сменя накладки, масло и филтри.. . Ако се налага и да прави "диагноза" на проблемите на един автомобил, който става все повече сложен и проблемите му - все по-комбинирани, вече ще се налага да има по-широк периметър, а не само на механичните части и начините им за сглобяване и разглобяване. Това го видях и по "личния си автомонтьор", който все повече му се налага да работи с компютър, да чете и гледа клипчета и упътвания, данни, цени, видове и разновидности... Предполагам защо не ви харесва че периметърът на темата се разширявал, а не си остане само и единствено в зоната на "невронауката"... Дори и настойчиво настоявахте за това, но няма как да се загради еднолично , и да остане адекватно, едно от най-широките по съдържание понятия, обобщаващо толкова широк кръг от явления и процеси, като СЪЗНАНИЕ.

по-добре е да се четем, не че е задължително. Мен не ме интересува този "въпрос" и за мен той не е важен с нищо. Развивай тезите си но не виждам защо трябва да ме ползваш за целите си. Питаш нещо - отговорих. ама - не можело, не трябвало, можело и било друго - това си е твоя работа, а не моя. Темата касае съзнанието и съждения относно него. Нито етика, нито психотерапия, нито че те били важни, за някой си. Това са си негови въпроси. Нито са мои, нито са според темата.

това е погрешно твърдение. Машината винаги е програмирана, но не може да лъже. Това да е програмирана да следва алгоритъм, който да описва съотношението между две количествени величини - не е никакъв признак за съзнание, защото и калкулатор го прави. При логически операции от по-висок порядък е нужен предварителен набор от различни по сложност и организация предикати. (както е при човека) И според тях - процесорът следва отново алгоритъм и може да направи сравнението дори и при база от по-сложни предварителни съпоставки и сравнения. Именно натрупването на сложния набор от предварителни предикати - проблема за ИИ и това в момента се решава с т.н. Дълбоко Обучение. (ДО). В този смисъл се следва представата за начина по който човека натрупва базата си предварителни данни, в доста сложна структура и това важи за цял живот. Това са само микрофрагменти в тази сложна материя. И в нея аз не съм на експертно ниво, само поставям проблемите и някои от особеностите на основите й. Да допълня, че ДО е реализация на идеята че поради невъзможност да се дефинира реалността изцяло и на всички нива, се предпоставя това да направи ИИ. Просто алгоритмично се задава той самия да може да постави основи и да надгражда сложността на натрупаните бази данни. В някакъв смисъл - се програмира възможността ИИ да се програмира сам като сам усложнава степента на алгоритмите си. По този начин се задава повишаване на самоорганизацията във виртуална среда, чрез натрупване и наслагване. Пак обръщам внимание - ХАРДУЕРА остава един и същ, но СОФТУЕРА поема функцията да се самоорганизира, като в него е зададено да има възможност да се самоусложнява и да натрупва системи и структури от данни на които да се основават нови натрупвания и усложнения. А това компютрите могат да правят с изключителна бързина, недостижима за човека. Като дори не е достигнат какъвто и да е предел в скоростта - нещо повече - откриват се нови и нови хоризонти за нейното повишаване, както и други начини за повече резултати... Не само аз правя извода че в някои отношения, избраната посока на самоорганизиращ се и самоусложняващ се софтуер, е пример за много от пътищата при които същото е "историята" на интелекта в самия човек. Друг е въпроса за сложните казуси - за лъженето, за чувстването и емоциите, за грешките... Може би някои от тия няма как да бъдат решени и ще се наложат други пътуща, похвати, прийоми, стратегии... Дали има или няма съзнание, кое и какво е то - е отворен въпрос. Само да напомня, че вече ИИ побеждава човешките шампиони в шахмата или в играта "ГО". Това не е резултат от някакъв виртуален нов субект... а е плод на работата и осмислянето на казуса от създаделите и експериментаторите които ползват ИИ, за да изведат пътищата по които човека е достигнал до своята интелигентност. Но дали интелигентния е съзнателен. И ако ШАХМАТА се смяташе за върховен пример за игрите на интелигентните хора, то победителят ИИ в тях - прави ли го "интелигентен", или пък - "съзнателен"... Но за НЕВРОНАУКА, някаква си, имало значение че невроните, синапсите и всички елементи от структурата на мозъка, вече били факт - и значи че вече има съзнание, и то - имало и експериментални данни. Но какво е съзнание - тя самата дефинира според самата себе си. Нямало нужда от степен, от развитие - това са частни въпроси и само конкретики... Няма значение че никое дете няма как да представи на света решенията на все още нерешените математически проблеми, или да подходи към ЖИВОТА СИ холистично. Няма как да разбира от финансови операции и борси, нито да има идея за сложните проблеми пред "живота на марс" или по другите планети... но то имало рефлексии, които ако се интерпретират еди-как си, значи били вече проява на съзнание. Може би и "новата биология" на вече споменатия "световно известен автор и авторитет" на "новото знание" - та и той има идея и доказателства за "клетката" и връзката й с бог. И той претендира за 'съзнание' и че съзнание имало дори и на квантово ниво... (каквото и да означава това).

На мен - не ми е. Не ме интересуват конкретни казуси от психотерапията, както и терапиите по принцип, въпросите за гладните негърчета в Африка, броя на макаците или статистиката на убийствата сред жителите в щата Уисконсин. Също така трудно бих се подложил на терапия от човек, който сам се нуждае от такава. Това е все едно да ме съветва и напътства да правя диета човек, който самия той се остро се нуждае от същото. Ама бил полезен на други като него... ок - нека е полезен, това са си казуси от неговия живот, избори, намерения и цели. Ама клетките имали съзнание, имало и бог и той бил универсално съзнание и - защо пък това да не е вярно. Защо да не е вярно и че Дядо Коледа мина през комина и остави подаръци... Отгоре на всичко - има ги подаръците, и това защо пък да не е доказателство. защо да не е вярно че христос е жив и се преражда непрекъснато в зададен предварително по календар ден. И че милиони хора отговарят хипнотично като овце на фразата 'христос воскресе'... И си честитят помежду си ... ама това им предоставяло възможност да се почувсват... някак си. Ама живота би бил по-добър, ама това било полезно, нужно... Защо да е невярна която и да с скроена фантазия, само и само защото тя можела и да е полезна за някои и да им донесе повече ползи, да донесе и съвсем между временно пари и слава на "създателя й" който с тънък усет за ползите, решава забогатяването за себе си, като "спасение" на нуждаещите се човешки същества... Всичко това не ме интересува с нищо. Съвсем нищо. направил съм други избори, в други посоки. няма как да се занимавам със спасението човек, който сам е пожелал да пътува по течението на реката и дори с всички сили ме уверява че това е правилното, че аз греша, че губя, че съм... такъв и такъв... И всичко защото той има нужда да ътвърди сигурността си в избора си. А избор няма... - просто... по течението, по инерциите от природата. В това няма избори, няма и защо да има.