ramus

Различите дискурси по отношение на едно и също понятие идват от различните страни от които то се изследва и опознава. Тук бяха споменати и други Системи от средства и насоки за изследване, а не само и единствено невронауката. Бяха оспорени изнесените изводни положения по линкове и тяхната интерпретация, но не от гледна точка на самата система НЕВРОНАУКА, а от други такива системи, със системни опити за изследване на понятието и включването му в собствените системи от обяснения, експерименти и данни. Проблема тук е личното привиждане че определена система от знания и изследвания е повече вярна от друга и именно тя трябва да се вземе предвид. И в само в нейните рамки да се оперира. Стигна се до изискването - ако се говори въобще за понятието СЪЗНАНИЕ - да се задължава само и единствено в невронауката, защото... само така имало значение, само така имало смисъл, само това е правилното и вярното. Можело и се допускало, но... били налице специални условия... :) ( за борба и противопоставяне от типа - може да има само едно обяснение, което да е вярно. Всяко друго - ще се наложи да се 'пребори' с аргументи , за да оспори титлата на "царя" на престола на истината ) . И в рамките на невронауката въпроса за СЪЗНАНИЕТО се оказа НЕеднозначен. Но не - важното е, че в темата се включиха преднамерени линкове, отразяващи че в дадени експерименти, в дадени фрагменти от изследвания - се приемало че съзнанието е... това и това. И според това приемане могат да се направят вече насочени фрагментарни изводи. Именно такива изводи се представиха като Координатна система на невронауката и те бяха асоциирани като еквивалентни, с нея. В темата представени и обобщителни данни, според които по въпроса за СЪЗНАНИЕТО няма единна дефиниция, ако не са частните случаи на формирано условно поле, което оперативно да се нарича така, от гледна точка на едни или други ползи и успехи в изследванията. не само че няма такава дефиниция, а и няма консенсусни определения за периметъра на обобщения предвид че казуса е изключително сложен. Защото все пак - се водят изследвания, а в тях все пак е нужно експерименталния и познавателния материал да се свеждат и интерпретират спрямо работни хипотези, с ясното осъзнаване че те не са СЪЗНАНИЕ... Вече в друга тема се поде съвсем друга дискусия спроред която по същия начин се предложи точно определена гледна точка, като тя се огради отново с подбрани цитати, и с тях изразеният възглед се бетонира. Разбира се - че той не бил просто "възглед" а отразявал обективната действителност и бил с ролята на неоспорима истина. Всеки, който имал друго становище, се оказва че първо било нужно да се "пребори" - със същата системна мисъл, дори и със същата методология - за да валидирал той на свой ред ... "истината". Отново се оказа че... всички други съждения се оказаха неверни, като отново се настояваше че само и единствено невронауката трябва да стане модел и еталон. И пак цитати, и пак позоваване, само и само да се затвърди вече изведеното. И повторения... и повторения. Оказа се, че... всичко, освен подбора на цитиране, и основаните на това твърдения, било " безсмислено" (дори не се казва че няма смисъл за точно определен субект, а направо в цялост, като висша обективност) . Защото не водило до нищо и всичко останало било плод на ... настроения, шарлатанство, невежество и незнаЕне. Всичко това - е защото се смята че единствено и само някой има идея какво означава една или друга думичка. И той настоява за значението й пред всяко друго значение, аспект, проявление... на същата думичка. За него - всичко било ясно, науката го била изяснила, проблеми няма и животът е прекрасен... Ами... добре. :)

На Земята нямаше ли открити паднали метеорити с установен произход от Марс? Струва ми се че бях чел някъде затова, но може и да греша?

нужния консенсус в рамките на определена научна дисциплина е доброволен условен акт. А не задължение. То е условие което просто спомага, което има смисъл според определена цел и задачи. Не виждам защо някой е нужно да се 'бори" с някакъв консенсус. Пък и да се борил с "непротиворечиви доказателства". Ако се налага - според някои, това означава че той е издигнат до ниво на ДОГМА и канон. По същия начин - референтните точки са само условни граници, които да служат само като "маяци", а не да са бетонирани крепостни стени. И те не са такива. Просто разбирането на тия, дето имат нужда от стени - за тях е така. Когато говоря че твърде много хора имат към науката точно религиозно отношение - се скача на контра, щото противоречи на основните принципи че науката се основава на рационален подход. А когато е нужно същото да се приложи и в дебати и общуване, веднага си изниква същностното отношение на дебатиращия, което си носи всички белези на религиозно следване. Дали някой има догматично или канонично отношение към нещо, което следва - това си е негова работа. Но най-си личи това именно по изискването всеки друг да е така. Ако не е - в другия е проблема, той е в грешка, той е неадекватен, не разбира, не схваща, не знае и е пълна безсмислица да не приемат всички останали едни и същи предпоставки, обяснения. Дори тия, които пишат научните сериозни изследвания - за тях това не е така, но тия - които ги употребяват за да ги ползват за котви, ситуиране и следване - за тях се приема всичко като канон и догми... Вероятно рамус е един прост среднист, достатъчно необразован че да не разбира нищо от наука. Но като гледам тия, дето декларират колко са "учени" и как и какво настояват, кое и как приемат, какво е отношението им - си давам сметка за някои прости житейски положения...

а както вече се посочи с пример - и в биологията. Пък и големият авторитет в "новата биология" направо се усреми към "бог" . "По-нов" от този уклон - просто не се сещам как би било. И - разбира се - но защо пък да не помечтаем и за такъв вариант, след като "нямало как да бъде отречен" и имало само 'доказателства' за правилността му... На въпроса за напористото търсене на консенсуси от няколкото пишещи - разбира се, нито дума. Обясненията отидоха в посоки на значението на консенсусите и конвенциите. Пък всяка конвенция се основава на набор от условия като формално-създадени граници за иначе многото варианти на интерпретации и гледни точки...

Пак е налице изхождане. и то дабъл. За пореден път, и да не го чета е едно и също - повторителното ползване на избор на няколко думички от рамус, за да се нагласят на личната удобна версия... И пак... и пак. И пак, в поредния вътрешен напън - подбор на подходящи думички, за да е налице отново личната песен, с дежурните припеви. Не стига че тия думички не са с негов адресат - но той неистово се стреми да се сложи сред говоренето... Дори и глупости да е, но да върви театъра При ясните и еднозначни заявки за прекратяване на комуникация, едно и също натрапване. И като не върви - още повече... и още повече. Дори и не само като лични мнения, а през цялото време опити за някакъв измислен виртуален "разговор" при ясна заявка че не го желая. Какъв тогава е "разговора" - ами.., пред огледалото. Ама той бил "класик"... Доколкото си спомням класиците поне навремето се славиха с принципност, възпитание и честност. Аман от възрастни субекти, които от нямане на работа и празнотата на безсънните нощи, се чудят къде да си намират подходящо чесало за сърбежи и опити за припомняне на "младите години". Всеки форум има задължително някакъв поне един подобен образ, и поведението, маниерите и целите им са толкова сходни, в избора си на образ-непослушник и стартирането на пиесата - възпитанието на невежия, незнаещия, немислещия, неможещия. Маниакално и до втръсване. Профилът обединява с лекота упоритите им непрекъснати повторения, внушения че те имат опит, че знаят правилното, повторителността на позоваванията - ама от тяхното време, общите приказки, и склонността им да съветват, да посочват, да напомнят, да са с някакви регулиращи и контролни функции... Но най-вече - на будители, на обяснители, на пояснители... Цялата работа е просто да е приятно, да се кърши време, да се получи нужната лична дозичка. Разбира се че личността определя написаното. В тия безкрайни спирали от мнения и опити за говорения, всяко странично участие е все едно "черна дупка". Нито има налице диалогичност, нито вникване, няма и четене - важното е само и единствено да се нагласи нужното и да се изиграе... Неспособността да се чете в детайли, после в обхваща смисъла в цялост, се скършва в подбиране на каквото и да е словосъчетание, извън контекста на изведеното... Понеже същото е направило впечатление в повърхностния прочит. Цитира се отделено като "мнението на другия" и всичко само и само да се намери мегдана да се изписват личните убеждения на фона на нужния и важниа за тях контраст. Просто е - и го прекъснах... но не - въпросния имал мнение и имал право на него. А и настоявал кое какво е, той определя какво било правилното, след като липсват дори елементарни умения за вникване и разбиране... Честно казано ми втръсна от натрапването, с гарнитурите от повторителни претенции, безкрайните натяквания на прилагателни и етикети... И... в очакване отново и отново на поредния... 'отговор", на театрални реторични въпроси, помпозни, напудрени и натруфени обяснения, на приканвания, предложения, съвети и претенции... И пак... и пак... и пак...

Попитах нещо принципно, нещо просто, и направих опит да го напиша с малко думи - защо сред пишещите тук е непрекъснат порива към консенсуси? А не каква ролята на консенсуса по принцип, и в науката. Писането на лични мнения и виждания тук няма как да претендира нито за изчерпателност, нито за "проверки на обосновани истини", дори и да се позовава непрекъснато който и да е пишещ, винаги му се налага да интерпретира - винаги, и това е чудесно. Но се забелязват значими разлики между позоваването и интерпретацията му от Позоваващите се. Най-ми е чудно това непрекъснато деклариране за стремеж за неналичие на каквато и да е роля на субективност, след като тя е налице, очевидна е и е през цялото време. И още нещо - като че ли в опита за търсене на съглашения на всяка цена, няколко човека им се отваря възможността да са като на партийно народно събрание, с личната си роля на главни говорители в него. А "форумното татенце", и без да го чета или виждам какво е написано, съм сигурен че отново са пълни глупости. Но той просто си търси начина да се изживява на защитник на някаква измислена от него кауза, сред някакъв сценарий, в който той да се усети на важен и значим. Което е чудесно но това не пречи говоренето му да са пълни глупости с които въобще не се занимавам. Който иска да се усеща и изживява с нещо важно за него - воала, да живее свободата. Въпроса е, че когато това стане остра вътрешна необходимост на някои пишещи, с лекота и удоволствие ползват някакъв си рамус, за да нагласят театъра си. Вероятно това е нужно и носи нещо на играещите го, но говоренето едновремено за "консенсуси" с тия пристъпи да се контрира и контрастира... някак си опират повече до маниакалност - с повторенията, с еднаквите си еднообразни фантазни стъкмистики. Нелепостта, силно контрастира с декларациите за сериозност, обаче чрез показност, помпозност и общопринципно говорене, с което да са сигурни че пишат "правилното", а те са негови изразители. Чудесно е, но се получава отново стандартната двойна игра и естествена вътрешна противоречивост - от една страна защитните на Консенсуса го търсели щото... бил важен, значим, нужен... ОК. но от друга страна - някак си те определят на кое да се основе консенсуса, но добре и умело прикрити зад груповия конвенс за същото. А в допълнение - всъщност същите защитници имат лични разминавания по всякакви положения от личната си религия на всеки от тях. но пък - да изиграем че в някаква тясна конкретика, в рамките на общите положения или на някакъв компромисен вариант - е налично съгласие и имитацията на резонансно говорене. В този смисъл - какви "консенсуси" тогава се имат предвид, след като това е само игра и формализъм, на такива. След като се налагат компромиси, само защото се следва някакъв общ театър сред който на всяка цена да се прикрие ролята на субективното, а същото цъфти и вързва и е в апогея си. Вероятно звучи ужасно това да се декларират ясно изразени субективни мнения. А звучи весело, когато тях ги има, но се маскират като... който каквото си е измислил за маски, прикритие и мимикрия.

Аз, лично, не виждам защо непрекъснато е нужно да се търси консенсус. Какво точно се решава, кое точно, за какво точно и каква е целта на едно говорене, за да се търси непрекъснато консенсус? Всеки написа онова, което е през личната му призма - какво ако няма консенсус или не доведе до такъв или пък кой точно проблем решава търсенето на консенсус? Това търсене на взаимно съгласяване е непрекъснато, на всякакво ниво. През цялото време се преследва групов съгласуващ момент - едни - с лайкове или с "реагиране", други - със съгласявания и консенсуси... Така или иначе никое говорене тук не променя нищо - нито за Пишещия, нито за Четящите (го)

А други смятат че е въпрос на интерпретация - дали е осъзнато състояние или е несъзнателно. например това е само фрагмент от друга гледна точка. Аз имам известен опит и експерименти в тия посоки, защото по принцип сънищата са ми множо живи, наситени и сънувам много. Кое точно е "несъзнателното състояние"... е твърде според въпрос...

Ами... не е и така. Дора, разбира се, че е удобно да се загради периметър от смисли, понятия и дефиниции на значенията им и да се оперира единствено и само в него. За професията на монтьора може би това да е достатъчно и да си върши работата. От друга страна - само ако работи на конвейр и е нещо като чирак. или пък си има "тясна специалност" само да сменя накладки, масло и филтри.. . Ако се налага и да прави "диагноза" на проблемите на един автомобил, който става все повече сложен и проблемите му - все по-комбинирани, вече ще се налага да има по-широк периметър, а не само на механичните части и начините им за сглобяване и разглобяване. Това го видях и по "личния си автомонтьор", който все повече му се налага да работи с компютър, да чете и гледа клипчета и упътвания, данни, цени, видове и разновидности... Предполагам защо не ви харесва че периметърът на темата се разширявал, а не си остане само и единствено в зоната на "невронауката"... Дори и настойчиво настоявахте за това, но няма как да се загради еднолично , и да остане адекватно, едно от най-широките по съдържание понятия, обобщаващо толкова широк кръг от явления и процеси, като СЪЗНАНИЕ.

по-добре е да се четем, не че е задължително. Мен не ме интересува този "въпрос" и за мен той не е важен с нищо. Развивай тезите си но не виждам защо трябва да ме ползваш за целите си. Питаш нещо - отговорих. ама - не можело, не трябвало, можело и било друго - това си е твоя работа, а не моя. Темата касае съзнанието и съждения относно него. Нито етика, нито психотерапия, нито че те били важни, за някой си. Това са си негови въпроси. Нито са мои, нито са според темата.

това е погрешно твърдение. Машината винаги е програмирана, но не може да лъже. Това да е програмирана да следва алгоритъм, който да описва съотношението между две количествени величини - не е никакъв признак за съзнание, защото и калкулатор го прави. При логически операции от по-висок порядък е нужен предварителен набор от различни по сложност и организация предикати. (както е при човека) И според тях - процесорът следва отново алгоритъм и може да направи сравнението дори и при база от по-сложни предварителни съпоставки и сравнения. Именно натрупването на сложния набор от предварителни предикати - проблема за ИИ и това в момента се решава с т.н. Дълбоко Обучение. (ДО). В този смисъл се следва представата за начина по който човека натрупва базата си предварителни данни, в доста сложна структура и това важи за цял живот. Това са само микрофрагменти в тази сложна материя. И в нея аз не съм на експертно ниво, само поставям проблемите и някои от особеностите на основите й. Да допълня, че ДО е реализация на идеята че поради невъзможност да се дефинира реалността изцяло и на всички нива, се предпоставя това да направи ИИ. Просто алгоритмично се задава той самия да може да постави основи и да надгражда сложността на натрупаните бази данни. В някакъв смисъл - се програмира възможността ИИ да се програмира сам като сам усложнава степента на алгоритмите си. По този начин се задава повишаване на самоорганизацията във виртуална среда, чрез натрупване и наслагване. Пак обръщам внимание - ХАРДУЕРА остава един и същ, но СОФТУЕРА поема функцията да се самоорганизира, като в него е зададено да има възможност да се самоусложнява и да натрупва системи и структури от данни на които да се основават нови натрупвания и усложнения. А това компютрите могат да правят с изключителна бързина, недостижима за човека. Като дори не е достигнат какъвто и да е предел в скоростта - нещо повече - откриват се нови и нови хоризонти за нейното повишаване, както и други начини за повече резултати... Не само аз правя извода че в някои отношения, избраната посока на самоорганизиращ се и самоусложняващ се софтуер, е пример за много от пътищата при които същото е "историята" на интелекта в самия човек. Друг е въпроса за сложните казуси - за лъженето, за чувстването и емоциите, за грешките... Може би някои от тия няма как да бъдат решени и ще се наложат други пътуща, похвати, прийоми, стратегии... Дали има или няма съзнание, кое и какво е то - е отворен въпрос. Само да напомня, че вече ИИ побеждава човешките шампиони в шахмата или в играта "ГО". Това не е резултат от някакъв виртуален нов субект... а е плод на работата и осмислянето на казуса от създаделите и експериментаторите които ползват ИИ, за да изведат пътищата по които човека е достигнал до своята интелигентност. Но дали интелигентния е съзнателен. И ако ШАХМАТА се смяташе за върховен пример за игрите на интелигентните хора, то победителят ИИ в тях - прави ли го "интелигентен", или пък - "съзнателен"... Но за НЕВРОНАУКА, някаква си, имало значение че невроните, синапсите и всички елементи от структурата на мозъка, вече били факт - и значи че вече има съзнание, и то - имало и експериментални данни. Но какво е съзнание - тя самата дефинира според самата себе си. Нямало нужда от степен, от развитие - това са частни въпроси и само конкретики... Няма значение че никое дете няма как да представи на света решенията на все още нерешените математически проблеми, или да подходи към ЖИВОТА СИ холистично. Няма как да разбира от финансови операции и борси, нито да има идея за сложните проблеми пред "живота на марс" или по другите планети... но то имало рефлексии, които ако се интерпретират еди-как си, значи били вече проява на съзнание. Може би и "новата биология" на вече споменатия "световно известен автор и авторитет" на "новото знание" - та и той има идея и доказателства за "клетката" и връзката й с бог. И той претендира за 'съзнание' и че съзнание имало дори и на квантово ниво... (каквото и да означава това).

На мен - не ми е. Не ме интересуват конкретни казуси от психотерапията, както и терапиите по принцип, въпросите за гладните негърчета в Африка, броя на макаците или статистиката на убийствата сред жителите в щата Уисконсин. Също така трудно бих се подложил на терапия от човек, който сам се нуждае от такава. Това е все едно да ме съветва и напътства да правя диета човек, който самия той се остро се нуждае от същото. Ама бил полезен на други като него... ок - нека е полезен, това са си казуси от неговия живот, избори, намерения и цели. Ама клетките имали съзнание, имало и бог и той бил универсално съзнание и - защо пък това да не е вярно. Защо да не е вярно и че Дядо Коледа мина през комина и остави подаръци... Отгоре на всичко - има ги подаръците, и това защо пък да не е доказателство. защо да не е вярно че христос е жив и се преражда непрекъснато в зададен предварително по календар ден. И че милиони хора отговарят хипнотично като овце на фразата 'христос воскресе'... И си честитят помежду си ... ама това им предоставяло възможност да се почувсват... някак си. Ама живота би бил по-добър, ама това било полезно, нужно... Защо да е невярна която и да с скроена фантазия, само и само защото тя можела и да е полезна за някои и да им донесе повече ползи, да донесе и съвсем между временно пари и слава на "създателя й" който с тънък усет за ползите, решава забогатяването за себе си, като "спасение" на нуждаещите се човешки същества... Всичко това не ме интересува с нищо. Съвсем нищо. направил съм други избори, в други посоки. няма как да се занимавам със спасението човек, който сам е пожелал да пътува по течението на реката и дори с всички сили ме уверява че това е правилното, че аз греша, че губя, че съм... такъв и такъв... И всичко защото той има нужда да ътвърди сигурността си в избора си. А избор няма... - просто... по течението, по инерциите от природата. В това няма избори, няма и защо да има.

аз не смятам това за еднозначна проява на съзнание. Отговора на този въпрос, може да се даде и от машина. Той е лесно дефинируем от гледна точка на алгоритъм, защото сравняването на два количествени критерия е съвсем проста работа за всяко изчислително устройство. Друг е въпроса че ако не е налице критерия за сравнение на "числото на зададени дефинирани слънчеви цикли" в което даден обект има следи че е функционирал, биха се ползвали съвсем обиколни начини за извеждане, съпоставки и сравнения. Но... и това е вече възможно за ИИ. Имаме тема с коментари по отношение на Гьоделовите теореми и отраженията им върху ИИ. След като се внасят елементите "МАШИНИ", като част от аргументите за критерийност за СЪЗНАНИЕ, то, поне според мен, е нужно поне базови знания за тях и за поне основните проблеми за ИИ. До голяма степен този дял от изчислителната техника възниква като направление именно като опити за разширяване на разбирането за процесите в мозъка и начина по който човешките същества отразяваме живота, света... и "себе си".

за да се "съждава" върху собствени съждения, преди това е нужно да се "доловят". . Ако не - не се съждава над собствени съждения, а върху ... нещо друго. Възйможността за долавяне и възприемане на "вътрешните" психични явления не идва априори, нито е "вградена". Тя става възможна след редица натрупвания и ниво на самоорганизация - и като хардуер, и като "софтуер" и всичко това да се разгърне до степен на функционалност. Друг е въпроса доколко въобще, и кое точно - се приема за критерии за "съждения". И защо е толкова общо и повърхностно - просто съждение, както е и "мислене"... Мисля си - е производно изразяване на толкова много и различни процеси... и крайни резултати..., които обаче се обобщават с една думичка. Саморефлексията не е само крайния си резултат, тя включва множество елементи, взаимодействия. Всичко това е проявление от повишаването на нивото на само-организираност. Именно това тук никой не споменава - нивото на организираност в живата система е естествено да се повишава, като пътищата за това са различни, а те задават цели посоки в еволюцията. Нивото на физиологичните процеси е ограничено по степен на изменения, от природните и физическите закони. Но степента на организация на невронния хардуер се променя само заради възможността да се образуват "връзки" и чрез тях се дават съвсем различни възможности на.... "софтуера". Не е само това - повишаването на нивото на самоорганизация резултира и в друго - това е отпадането на множеството зададени и придобити "задръжни" процеси и изменението им в схемата на "поддържането на психостазата". защото в нея, регулаторните механизми се управляват от специфична базова "схема", която се приема за опорна и се поддържа динамично. Изменението на тази схема, в посока на отпадането на задръжните процеси, дава възможност подтиснати и прекъснати сигнали да получат достъп и да повишат функционирането си, за сметка на други процеси, които до :този момент' са били приоритетни и от това е зависило 'общия резултат' - поведение, баланс на системата, компенсационни процеси... Отпадането на страховите абсолютни приоритети подава възможност да се прекратят техните задръжни функции да подтискат и изключват останалите вериги - като особено важни са тия на висшата когниция. Това е много сложен баланс, който през целия живот на човека има огромна роля за крайното поведение, вкл. и за саморефлексията, която ако не се получат достатъчни наслагвания и ниво на организираност (кръстосани връзки между широк набор от дялове и системи, както и достатъчното им време те да се усложнят), да реализират нови и нови връзки, с други системи и още повече да се насищат и "сгъстяват" вече създадените...

И понеже се сетих че в темата са налице доста "класически философи", а в темата намесих математика Гьодел и някои казуси, които не са философски, свеждам обща информация за Гьодел, като основа и за проблема СЪЗНАНИЕ, по начина по който аз го възприемам, размислял и разглеждал. Заключителната част от инфото: Философска интерпретация Теоремата на Гьодел (в двете ѝ форми) налага силни ограничения върху формалните математически теории и върху методите на научно изследване изобщо. Прието е научното изследване да се разглежда като комбинация от експериментални методи и теоретични конструкции, като последните използват за основа математически теории. След като формалните математически теории са съществено семантично непълни (такъв е смисълът на първата теорема) и тяхната непротиворечивост е недоказуема (по втората теорема), възниква изкушението да се обсъждат алтернативни пътища. Не е наличен друг инструмент за теоретични заключения. Формалните теории са единственият приемлив от гледна точка на представата ни за научен метод инструмент за логично извеждане на следствия от начални предпоставки. По-разумно е да се примирим с факта, че обитаваме реалност, в която действат закони, които ни ограничават както по отношение на физическите закони (примерно невъзможността физически обект да се движим по-бързо от светлината), така и по отношение на методите ни за натрупване на знания. ============ В този смисъл - всеки опит за еднозначно и затворено разглеждане на който и да е казус, явление, процеси - е обречен на погрешност, защото винаги ще е напълен. В този смисъл колегата Малоум продължава да слага всички явления в неговата "теория" и да ги обяснява чрез нея. А това е обречено и е валидно не само за него, а е фундаментален проблем, чието частично решение е заобикаляне и компромиси. Ограниченията винаги ще са налице и формите на НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ ще са естеството на човешкото познание, в цялост. От друга страна - срещу това се изправят потребностите на масата хора, които им е нужно да вярват в прости постановки, в тяхната постноянност, твърдост, сякаш 'вечна валидност" и правилност. това опростява битието им и сваля нивото на стресовия фон, подава възможност за по спокойна с предсказуемостта си, екзистенция . Но хората на ПОЗНАНИЕТо е нужно да се справят със същността на самия проблем като направят опит да го исмислят и приемат. Последните два абсаца на цитирания текст, съдържат опит за компромис и условно приемане на нещо си. Вместо това единственото смислено решение е - сред всяка обяснителна система да се внесе нейното естествено ограничение тя да не е възможна да е крайна и окончателно определима. В този смисъл - внасянето на относителността и условностите, контекстуалните зависимости и интерпретируемост, възможности и вероятности - са единствения смислен начин да се заобиколи ограничението за определимост и така за адекватноосмисляне на който и да е КАЗУС, проблем, процеси, явления, като по този начин подаде възможност за максимална степен на валидация и приложимост. Ето това е нещо, което сякаш е отнето от няколко човека, пишещи сред форума, което в началото недоумявах. Академик Величко Братанов, с който общувах ддоста години непрекъснато споменаваше при срещите ни в пловдивския клуб "Мисъл" за този фуднаментален проблем и именно от тия клубни срещи виждах колко това е проблем за останалите негови членове и се налагаше непрекъснато да се припомня и обяснява защо това е от огромно значение. Аз изведох това за себе си и намерих начин да го прилагам в отношението към живота, в поведението, в осмислянето чак до обикновените житейски наблюдения и действия. Открих начини да го прилагам в обясненията си, постъпките си... като го доведох до една по-широка цялостност спрямо мен си. Нарекох този си подход РЕЛАТИВЕН Разбира се, че сред всеки човек е налична съпротива срещу това... ограничение. Защото наличието на условности силно усложнява която и да е система от обяснения и нейната възможност да се ползва наготово, да се репликира социално и да върши работа да обяснява по елементарен начин живота, битието, да задава значения, значимост, цели, и по този начин да осмисля битиетата на приелите ги наготово... Много облекчително е крайното и категорично определяне. А и моделът на социалните порядки и отношения, зададени от закони, ако въобще е тях се намесят условности и относителности, интерпретационни зависимости... би донесло социален хаос, на това равнище на "съзнание", на което е общата човешка маса.

Добре. След като имаш идея "кое би било интересно и важно за другите", би трябвало да спреш със спама в темата и не непрекъснато да споменаваш за рамус, някой си, в думичките си. Щото темата касае размисли за 'съзнанието' и някои хора тук се опитваме да го правим, без оглед на твоите оценки за същото. "Светлите умове" не се наричат така, едни на други, нито сами себе си. А това че безпомощността на едни, ги тласка само и единствено към търсене на готови думички, от "светли авторитети" не касае с нищо последните, а тия, дето ги ползват. Така че ти предлагам да се овладееш и да спреш с тия престрелки на парче. ----------------------- Моделите на едни или други... "умове" в опита си да обхванат казуса СЪЗНАНИЕ е стар колкото света. От зората на следите на човешкото мислене е налице опит да се дефинира. Това, разбира се няма да се изчерпи с тема, като тази. Но начина по който всеки гледа към битието, определя и неговото отношение спрямо същото. В този смисъл - в темата няма как и не е възможно да се 'даде отговор', защото това не е въпрос на "знаЕне", нито на цитиране и позоваване, нито на неизвестно инфо. Няма научен дял, който да е дал изчерпателен отговор за СЪЗНАНИЕ. Опитите да се прави количествено събиране, от многото фрагментни разглеждания - е без всякаква адекватност и вече е опитван многократно, като най-близък за тия, дето синтеза им е проблем. От друга страна - синтезното обобщение на понятието, от гледна точка на всички налични "обяснения" също е проблемен, защото колкото и да са те, проблема с фрагментността продължава да е налице. Има и друг проблем - вече съвсем принципен: СЪЗНАНИЕТО е извора от който, примерно се поражда "ФИЗИКАТА'... (като формален пример). Дали физиката - като производно на СЪЗНАНИЕ, е в състояние да направи поглед към онова, от което тя се поражда... Дали МИСЛИТЕЛЯТ е в състояние да разгледа МИСЛИТЕ СИ, чрез МИСЛЕНЕ? Дали което и да е производно е в състояние да се "обърне" в посоката на "корена си" и да си обясни "производителя" си... Става въпрос за 'различни нива в системите, дори за различни системи и йерархии от тях". Искам да изразя че - няма как от рамките на една система и нейните ограничения, да се разгледа адекватно нещо, което е "по-широко" от нейните параметри. Според мен, правя предположение, че именно заради това са и единствено фрагментни опитите за разглеждане на понятието СЪЗНАНИЕ. Казано с други думи - Гьодел е извел чрез уравнения проблемите за които говоря тук и защо е невъзможно да се дефинира СЪЗНАНИЕ (както и ВРЕМЕ). И преди Гьодел да направи извеждането, проблемите са същите и според тях хората които търсят еднозначни обяснения за който и да е АБСТРАКТЕН казус, са обречени да са без адекватна възможност да го направят. Гьодел задава теоретичната постановка за нуждата от боравенето с "неопределеност", с условности и относителности - като единствения подход чрез който е възможно да се заобиколи задължителната и естествената НЕВЪЗМОЖНОСТ ЗА КРАЙНА ОПРЕДЕЛЕНОСТ. Всеки опит да се постват готови съждения не променя тяхната стойност да са само фрагментни описания. Това че са с различна степен на фрагментация не ги прави едни от други по-значими или маловажни. Но и не приближава с нищо до търсената дефиниция за СЪЗНАНИЕ.

Това за мен е най-главното - съзнанието търси що е Съзнание. Без съзнание няма как да възникне подобен въпрос, няма да е налице тази посока на търсене, чрез абстрактни средства... и т.н. Въпросът за ЩО Е СЪЗНАНИЕ, включва в себе си широк набор от съдържание заради значенията на понятието. Важно е също - че въпросът при всички случаи има фрагментни отговори, контекстуално зависими, както и от конкретните научни дисциплини които боравят с понятието. Казусите с понятия с висок коефициент на абстрактност, нямат и не могат да имат ясни и еднозначни дефиниции. не е възможно да се дефинира еднозначно явление, резултирано от много широки синтезни процеси и всеки фрагментарен опит ще включва само различните аспекти на казуса, сред различните му конкретики на разглеждания. Не само СЪЗНАНИЕ е в това положение - например друго такова понятие, е ВРЕМЕ. Да се надяваме че изпростяването и изтерясването в темата вече премина пика си и е време да се прибере в нормалните смислени параметри - поне този, който може да си го позволи. От друга страна - някои хора просто не могат да живеят без да цитират, в опит да заместят факта, че не са в състояние да кажат нищо тяхно смислено по темата.

Истерията, като всяка истерия - до оглупяване и изпростяване. Нищо де - образа на професионалиста вече е поразмазан, в очакване съм на най-грозната за мен част - тоталното падение и крайните фази на разпада. Все пак е въпрос и на личен избор, а аз не се интересувам от заплахи, още повече - в истерични и афектови кризи. Делюзиите, халюцинациите и фантазиите от цитираното изречение, са впрегнати в защитаването на разклатения психобаланс. Когнитивното пропадане, характерно за всеки дисбаланс е налице и в пълен блясък. Банално, банално, до втръсване, но точният момент е чудесен за постъпков анализ, още повече че е по писмено слово, което оставя следи, а не се губи във времето. Просто някои хора не си знаят границата, но.... ще мине. Има си и лекарства, ако стане прекалено и всъщност няма никакъв психичен риск - просто е като "разреждане". Истеричния е изцяло потопен в афекта и стремежа си да угаси вътрешния конфликт. Възможно е да се стигне до емоционално нараняване, но истеричния никога не си дава сметка за това. За него са незабележими и когнитивните стеснения, като при силен афект, дори е налице нещо като когнитивна "имплозия" - защитата реагира със прибиране във все по-тесни граници, като ги събира ретроградно до точка на някаква форма на "баланс"... Разбираш ли принципа - емоционалната "екслозия" веднага взима приоритет - така е програмирано да се случва. И афекта е избухване на емоции, усещания и чувства, реакциите са защитни, но при тях се получава "претоварване". Именно от него, за да се съхрани психостазата, започват да се изключват дяловете които "харчат" най-много енергия и остават само програмираните като 'дежурни', като оцеляващи - наследство от атавизми. Цяло изкуство е при афект да се съхранят когнитивните способности и процеси, особено на тия от "високо ниво". Изключително редки хора са тия, при които това е възможно без специално обучение... От друга страна - за да се тушират последствията от "изместването" и пропадането се повлияват паметовите записи като впоследствие се премахват дисониращите и се нагласят останалите до консонантна картина... Има си цял мощен защитен механизъм, при това при нея това е вече сработвано, макар че раните са тежки и са останали при нея още от детството... Може да е всичко, може би е добър човек, но лъжите и манипулациите не говорят за пасивна форма на траматични компенсации. Тук е налице и нещо друго, което "излиза именно при афекти". Всъщност тя си го знае и това не е за първи път в живота й, така че спокойно - урагана ще премине. Но пък - ще остави типичните следи от деструкцията и пропадането на маските - ако не се овладее навреме. Защото ако се премине критичната точка - всъщност именно контролните осъзнати механизми се изключват по време на "имплозията" и... вече няма кое да поеме ролята на "стопер". с любопитството на изследовател и наблюдател ще очаквам развитието на случая, макар че сценариите са прости и ясни и... твърде повторителни и банални. Може би изглежда като "шоу" отстрани, но иначе е болезнено и е просто тъжна гледка, поне за мен. От друга страна - ако всяка истерия можеше да воюва, сигурно планини щеше да мести... но може би - на други места из вселената... (дето се водят дела по параграфи...) .

няма основания да се твърди и обратното. като "не знаем", това не означава че някой ще си избере произволното за според него си - да му приляга "на облаците". И да фабулира фантазно. ========= Глупостите, които изписа са твърде слаб опит за провокация. Аз имам запис на няколкото срещи в скайпа помежду ни - искаш ли да ги ползвам за материал - да видим чий "глас трепери". Записах го със специална програма за звукозапис - за анализ на твоя глас, на самите разговори и особености, на времето ти за реакция, ниво на интерпретация... Понеже това вече не е интересно, но ако се налага ще го изровя от "старите ленти"... Всяко изречение е вече не толкова добра манипулация и умело оформена лъжа. И упоритостта да си го връщаш с тая идиотщина дето си изписала те слага някъде дълбоко в падението. И нещо важно - сигурна ли си че като си почнала да разкриваш завесите на другия форум с тази нагласена помия, няма да спреш относно своето си участие там. Че има цял списък с бети и омега мъжкари, дето си оставила наранени там... И с твърде повторителен сценарий, с който ми излезе като обяснение... И кореспонденции, дето много държиш да не се показват. Всичко е налице, всичко е написано, копирал съм в екранни снимки всичко, което е нужно - защото си знаех че не е изключено да ми потрябват - при разкриването "какво става отвътре и колко е различно истинското лице". Няма интригант и манипулатор, който го носи в душата си и да не се стигне да го прояви. То си му е като втора природа (може би "първа") и няма на света толкова твърда маска, която да го скрие завинаги. Тенденцията е чудесна, започват да се показват зъбките и умелото прикритие зад "професионалната кожа" почва да се пропуква. Много предвидимо реагираш - всъщност като програма. Това е и единственото от което всеки интригант се страхува - изваждането на показ на всичко - каквото си е. Защото той разчита винаги на фрагментните тайни и смята че анонимността в интернет е чудесна завеса за умелата смяна на игрите и ролите и неговата манипулативна роля в тях.

докато е възможно да се печелят много пари и известност, ще има и... "статии и открития в науката", според които бог определя телата ни... То е въпрос на манталитет и не случайно купчината от тия автори се пръкват преди всичко в САЩ. Иначе твърде много хора ще се откажат от научната идеология, а битката беше да стане масова и народна. Проблемът е че цената на научната идеология, вече става твърде висока. Твърде много усилия, време и пари - за подходящо сериозно образование... Докато Евангелските истини - са си "втъкани" направо в детската идентичност... и културната - защото на много места по света, църквата, библията и образите на бог все още продължават да оказват масово културно влияние... И да формират социалната и лична идентичност. Търсенето на популярност е чудесна почва за социален маркетинг. Да спомена, че в АМЕРИКА, а и не само там, не само сред поп-духовните среди, става въпрос за "много пари"... Бизнеса с обучения, семинари, сертификати... продължава да разцъфтява и да е силно актуален. Има си нещо като 'лицензи' - на някой който се смята за "осноположник', се дават парични такси - за да се вкара името, да се добие правото да се "разпространява" по мрежи и организирани структури... Просто евангелските постановки и схеми са си функционални и работещи, само се ползват за различни цели. Личната харизма не винаги съпровожда поредния "откривател" на бог. И на любовта... дори и "медения месец" е с възхвали и напътствия. зачетох малко от текста по "руския линк", не че е толкова нужно - извадка от книгата я има и в българския линк. Трудно ми е да си представя как подобни глупости въобще могат да се приемат като теми за коментари. Къде останаха форумните критици на "псевдонауката", какво стана с рационалните мислещи? Рационалния подход към познанието няма никаква връзка с бог. Не му е нужно - нито да има връзка, нито да го допуска. От тия имат нужда субекти с определени нагласи и консервативни предубеждения. Хора - които винаги търсят обясненията за света, сред 'вчерашното', а не сред "днес". А автора задължително е широко засмян. Това е типичен маниер - сред религиозните автори и авторитетите - идоли на социума. Това е и похват - вижте снимки от реклами или плакати на религиозни сайтове. Широко усмихнатите и смеещи се лица са просто прийом - за пред таргета... Интересно ми е че ДОРА все още мълчи. Според тезата й - щом се ползва думичката НЕВРОН, то това задължително е да е основано на НЕВРОНАУКАТА. Добре че не ми поиска лиценз, но гледам че и "новата биология" и тя ползва същата думичка. И тя има линкове, и тя се позовава, и тя цитира "откриватели" и експериментатори. Какво стана с "липсата на личния момент", след като всеки, който си говори с думичката "неврон" може да си има всякакви схеми на обяснения, може и да интерпретира според нуждите си... само и само да докара каквото му потребно. Едни - като хардуер - но "софтуера" да липсва. Други - като биологична клетка, която обаче "бог й диктува и управлява как да работи, как да функционира... И всичко това като гледам модела - няма никакъв проблем да се обяви за 'наука'. Но не само - да го направи подходящо за "позовавания" и цитиране - всеки, който, каквото му е нужно да си подбира каквото му трябва.

банално. Така се съставя образа за себе си - като професионалист - с банални положения. Това правят на всички популярни сайтове, всеки един 'психоаналитик' повтарят едни други баналните истини за пред публиката. От друга страна - а дали горните положения от цитата стигнаха до авторката им... щото малко... Поразиграй още публиката - спокоен тон, благи думи, банални и повторителни тези, изразени с прости изречения - да вденат, да върви играта. Истерията я няма - всичко е ок, дишаме... истински професионалист Може ли да опишеш рамус по няколко други начини... или да обогатиш вече представените. На няколко човека от публиката много ще им хареса и ще получат възможността да си обогатят дежурните повторителни рецитации. Сега им е паднало, таман вълната е приповдигната и е налице леко оживление. Все още никъде не се четат твоите собствени диагнози - те са наистина от професионалисти и практици... В замяна на това - щедро раздаваш форумни стъкмистики - така не се носи отговорност, няма значение какво се пише - важното е театъра да върви. Но нищо - то си е "човещинка" - точно в описанието на цитираните банални думички... Чудесен линк, байдъуей. Сега - и допълнен с "цялата книга на руски". Изключителна книга - изключителен автор - "нова биология" - нека се просветят форумните схоластични философи и невроучени... Те още дори не са отворили линка - философи мъдрят казуси от когнитивна психология... И всеки има мнение. Ако може - и музика и едно "ганкино"... за наздраве. Не че е сериозен някой, но от играта на сериозност, както и безбройните имитации и лъжи често ми опротивява... Очаквам и да ми го обясниш, за пореден път с благи думи - от твоите... С поредните възхвали на "чувсвтвата и емоциите' и на тия дървеняци и нещастници, дето ги отричат, дето са още в черната дупка на невежеството... Не че ме интересуват, но ти не спираш. И не е заради рамус... не е. Има си сърбежи, дето много сърбят и си искат чесането - съвсем лични сърбежи, байдъуей. ------------------ В хода на всичко това - си чакам поничките - шуменски, с много пудра захар. Половината с шоколадов топинг, другата половина - с ягодово-малинов сироп. Ако ви се свиди за айряна, приемам и ("гушанска", задължително) боза, естествена, със захар, без консерванти - съвсем както беше преди мнооооого години наливната боза по сладкарниците... Айде - малко по-щедро, стига с това стискане... Не съм ли заслужил - поне понички. Така или иначе - поредното освидетелстване вече изгря и чакам да дойдат от психиатрията, щото при толкова сериозни професионалисти е срамота да не откликнат. Така че - поничките може да са ми "последно желание". смилете се над бедната невежа душа, толкова изстрадала, неука, толкова заслепена и заблудена, толкова невротизирана и нещастна...

Очаквах някакви реакции, но за да опримеря фалша и глупостите, мизансцена и театъра, ето че поне отворих линка... да видя 'подходящата книга' от личната ми просветителка и върховна блага душа, носителя на абсолютна и безпогрешна емпатия (според нея самата), професионалистката и "тая дето се предложи форумно че съсипала с форумната си критика, някакъв надут глупак - рамус... И... отваряйки линка - какво да видя - изненадааааа. Поредицата популярна психология, с надутите си заглавия и задължително "авторитетни" автори, които се обърнали и отвърнали от рационализма, с идеята че всъщност ДНК било управлявано "отвън" и особено от убежденията ни. Разбира се, че всичко това било "научно доказано", да не се пропуска, че "новата наука" вече е сближена с бог - защото въпросния автор стигнал до научното си прозрение, че ... някъде зад всички убеждения, дето управляват и дирижират ДНК, тялото, физиологията - е извора на "бог". Именития и световен авторитет... завършил кариерата си на учен като изследовател на "мускулните клетки"... И - как да не блеснеш с идеята да направиш малко пари, известност, да станеш световно величие... и да не пропусна идеологията на... "новата биология"... С любовта се коват убеждения, а убежденията направо ще променят ДНК-то и ще изцелят всяка болест, всяко нещастие... Брус Харолд Липтън (роден през 1944 г.) е американски биолог на развитието(!!!), известен най-вече с популяризирането на идеята, че гените и ДНК могат да бъдат манипулирани от убежденията на хората. Той е автор на най-продаваната книга "Биологията на убежденията" и е бивш изследовател в Медицинското училище на Станфордския университет. През 1966 г. Липтън получава бакалавърска степен по биологията от университета в Лонг Айлънд и докторска по биология на развитието от университета на Вирджиния през 1971 г. От 1973 до 1982 г. преподава анатомия в университета в Уисконсин. Липтън казва, че някъде през 80-те години на миналия век е изоставил целия си атеизъм и е повярвал, че начинът, по който клетките функционират, демонстрира съществуването на Бог. От 1987 до 1992 г. Липтън е участвал в научни изследвания в Пенсилвания и Медицински център на Станфордския университет. От 1993 г. Липтън преподава в различни университети на различни длъжности. Неговите публикации се състоят предимно от изследвания върху развитието на мускулните клетки. Липтън се появява като гост на различни радиопредавания, интервюиран е и за документалния филм Kymatica (2009г.), обсъждайки понятията любов и страх в отношенията им с телата ни. Той получава награда "като признание за неговата пионерска работа в областта на Новата биология". Липтън е световноизвестен авторитет, занимаващ се с връзката между науката и душата, водеща фигура в областта на Новата биология. (!!!) ========== Да спомена че друго заглавие на същия автор е "Магията на медения месец"... и с това горе-долу се съставя нужния профил. Ето и анонса на самата книга - раздута и напарфюмирана от маркетолозите на издателството и добре издаваща позиционирането на таргета й: БИОЛОГИЯ НА УБЕЖДЕНИЯТА е революционен труд в областта на Новата биология. Авторът, докторът на биологическите науки Брус Х. Липтън, е учен-изследовател, преподавал в различни медицински учебни заведения. Неговите експерименти, а и тези на други негови колеги, водещи фигури в тази област, изследват в детайли механизмите, посредством които клетките получават и обработват информация. Изводите от тези изследвания радикално променят разбиранията ни за живота. Те показват, че ДНК не контролира биологичните процеси в тялото ни - напротив, тя се управлява от сигнали извън клетката, включително и от енергийните послания, произтичащи от положителните или отрицателните ни мисли. Този изключително обнадеждаващ синтез на най-новите и задълбочени изследвания в областите на клетъчната биология и на квантовата физика се смята за огромен научен пробив, който показва, че можем да променим телата си, като насочваме мислите си в правилната посока. --- НАУКАТА ЗА ТОВА КАК МИСЛИТЕ УПРАВЛЯВАТ ЖИВОТА НИ Тази книга завинаги ще промени начина, по който гледате на собствените си мисли. Нови разтърсващи научни открития за биохимичните ефекти на мозъчните функции ни показват, че всички клетки в тялото ни се влияят от мислите ни. Липтън обяснява подробно молекулярните пътища, по които се случва това. Използвайки разбираем език, илюстрации, хумор и примери от ежедневието ни, той демонстрира как новата наука епигенетика променя изцяло възгледите ни за връзката между съзнанието и материята, и разкрива огромното влияние, което тя оказва върху личния ни живот и цялостното ни съществуване като вид. Разгледай PDF за книгата Брус Липтън =================================== честно казано - и аз се посмях - по примера от снимката на въпросния... "автор". Дора, какво стана с невронауката - или тя умело замълча. Господина дали е "невроучен"? Той дали е чел линковете които вие поднесохте на аудиторията и ако да - защо той има една форма на интерпретация, а вие имате друга. Може би и двамата интерпретатори твърдят че... "няма нищо лично" и Невронауката е върха на обективността. Но учените са хора и няма как да са обективни... Вие - също. Понеже въпросната колежка КАРЕС се слави като професионалистка, като изключително компетентна и съсипвачка на надути глупаци, дето са самозванци - смее ли някой да види - кое е пробутаното книжле? Нали толкова 'хора' пускали линкове белким рамус се просвети и престане да жужи и дразни благоприличието на научните библейски последователи. Ето така - рамус отваря линковете и се смее - на глупостите, на лицемерието и на големия професионализъм. И карес има над какво да се смее - над наивността на театралната публика и на елементарния начин по който с лекота я подвежда, в устрема си да постигне своето си... А театъра мина пред... нужните други "професионалисти" в невронауките, именно защото умело съвпадна с нагласите и личните защитни битки на останалите 'подгласници'... което е и целта и средството във всяка манипулационна игра, защото личната позиция не е достатъчна и издиша отвсякъде - нужна е групова подкрепа. Средствата и прийомите в манипулацията - са сравнително прости - подбират се нужните пишещи, като предварително се запознава с техните особености. После - идеята е да им се харесаш, да им допаднеш - с общи положения, с умело слово (за което съм я признал) - да се получат нужните одобрения и се кове "подкрепата". И после идва очакването на сгодния момент... Интересни са оправданията и обясненията - как рамус заблуждавал и неговата манипулация била в дълбочината... и ролята на "съсипващата критика". Откога критиката стана съсипваща - аз самият мога да отговоря - за хората които критиката ги съсипва, които таят изключителна емоционална уязвимост и това е "отворена но скрита рана". От друга старана - рамус е открит, предлага разкриване и отпадане на анонимността, защото за него такава няма, няма и игра, няма и театър. А "тайните" лица стоят някъде в анонимното зад завесата. И оттам се дърпат конците. Иначе е чудесна играта, качествата като за нея... Всичко това е основано на спасителната игра от личния ад. А иначе - рамус беше набеден в една повторителна рецитация - някъде сред брадатите гурувци... А пък гледам 'препоръчаното книжле' - ДНК-то се дирижирало от бог. Във форума на Калдата има един форумен образ, който чудесно ще му подхожда - именно това книжле. Въпросната авторка на мнения има сценарийната си маска, според която тя е посланичка на... гласа на своето ДНК, което я свързва със вселената. Тя също е изключително манипулативна и когато си почива от ролята си на месия, е най-обикновена самка, сваляща форумните самци, с умели съблазнителни игри. Но това е за друга тема, макар че форумните примери на шизофренни състояния съвсем не са редки явления и като типичен опасен глупак и аз да кажа, че си имаме и в този форум няколко на брой "такива участници". Жалко че "невронауката' не се занимава с тия, но пък същите са се научили именно от безкрайната научна литература как да се маскират като 'професионалистки'. А има и още... подробности, които ще спестя... Но не съм изненадан от наивността и повърхността на реагиращите, а отгоре на всичко - с претенции за сериозност и задълбоченост.

Не ме интересуваш с нищо, не те чета. Само виждам че отново се изсипваш напразно след думите ми, за пореден път. Някакъв бял шум, както винаги.

Кое е това съчувствие, което се "полага"? А защо да не се полагат и понички, кекс, бира или тиква на фурна. Защо не и скара, личен автомобил, пържени картофи, салати и мезета, или пък - апартамент под наем. Може и лаптоп... Нещо друго - полага ли се? Как не видях тоя раздел сред форумните правила - досега да съм се облажил с подходящо лицемерно поведение. Тия емоционални изтерясвания са безпомощност и нахалството е, че обяснението "липсата на аргументи" продължава да е идея фикс, точно папагалски. Освен модератори защо да не повикаме и съда в страсбург, вселенската патриаршия или научна комисия по въпросите на мозъка. Последната бая ще се озори да смели последните изхвърляния на Ка, в темата, ако въобще някой ги погледне. Тия изфантазирания и изхвърляния са като за женски пазар, а не за тази тема. Пет пари не давам дали някой "знаел" повече от рамус и на кого ги пробутва КАРЕС тия измишльотини. Винаги някой, някъде "знае" повече от друг, спрямо нещо си. И... какво от това? Безогледието и невротичните тикове в темите нямат нищо общо с което и да е "знаЕне". Това ли е най-голямото фукане и целта на демонстрациите - да се покаже кой колко знаел, като че става въпро за състезание... Ако битката се водила с идеята да се покажело на рамус че някой знаел повече от него - воала. Мен, лично, това не ме интересува с нищо, защото знаЕнето няма общо с разбирането. Поклон, писмена декларация на признание, заря или овации от стадиона - кое точно липсва и се търси - да го нагласим някак си в театъра и за да спрат когнитивните истерии и гърч. А разбирането - не става с демонстрации на научена информация или стъкмистики, а се изисква потенциал от лични качества са осмисляне и синтез. Ето това липсва и каквото и да се демонстрира няма как да се компенсира дефицитът на разбиране и дори прости начални положения в синтеза. За РАЗБИРАНЕТо е нужен СУБЕКТ, то е негово производно, негов израз и неговия начин на отражение и ситуиране ... и битие. А сред цитиращите такива не се забелязват. Бледите сенки на цитатниците с нищо не показват наличие на лично виждане, широта във възприятието, "възрастови етапни отработвания"... Не - сякаш никога не са живели, защото те са само следи в нечии теории, хипотези и в машината за академични репликации. И в крайна сметка това че са усвоили и репликирали нещо си, е края на вселената само заради личната полза от спасението и раните... За някой това било академична аула, а те са на ректорското място в нея. За други - партийно събрание и те, разбира се, са лекторите в него, дори "председателите". За трети - кръчмарския моабет е върха на форумната писалня. Всеки чеше нещо си, и най-много да се докара до групови взаимни почесвания. Да, според рамус - това е "маймунска работа". Всеки папагал може да научи да повтаря нещо си. Папагали с по-голяма памет, могат само да възпроизвеждат по-голямо количество информация, но не и качествено да я обработят и осмислят, вникнат и проявят през битието си. Тук, в темата дори и никой да не е задал, или изискал - няколко човека настояват че общуването е налично само и единствено на базата на позовавания и цитиране. Ако се излезне отвъд тях - настава катастрофа и се почват криволиченията. А цитирането е най-безопасно, най-гарантиращо ниско ниво на тревожност от възможната му условност, относителност, вариации на интерпретиране. Затова е толкова удобно с него да се крият толкова хора - замества им липсите и им дава лесната свобода за нагласации. Защото нямат дори основи за СИНТЕЗ и анализ, ако не са прочели, ако не са запомнили - не сякаш не съществува. Но пък - мненията били важни. Е - браво! БРАВО! Поклон - ======= п.с. очаквам поничките - може и с боза или айрян (не толкова гъст, и от невкиснато кисело мляко, с не по-малко от 4.5% масленост - задължително БИО) . Но да не ставам нахален Съчувствието не ме интересува с нищо - нито е вкусно, нито питателно - би трябвало отдавна да е израстната острата необходимост от него... но това е като "би трябвало - ама надали"...