ramus

Дора, защо да продължаваме с този спам. Доста преди тия думи ви попитах - прочетохте ли какво точно визирам с думите си. После пак го написах - остана "звук сред космоса"... Както вече посочих - вие избирателно четете дори и КАРЕС. Както и всичко друго. Дали четете по същия начин и научните публикации? това си е ваша работа, но в случая няма как да се поддържа диалогичност.

тази игра - на :опровержения, вече съм я играл до втръсване. Няма никакъв проблем някой да си пише, а друг да се налага да го опровергава. И така - до безкрай. по-горе вече си губих времето да опровергавам едно или друго - и какво от това, да не би някой да го прочете... Няма и защо - показва се кое е по-важно за пишещите. Вие наистина ли не прочетохте заключителната част на думите й? Или се спряхте само на позоваванията и цитатите. Щото мненията й са така конструирани, което също е част от когнитивния й профил... Няма как да приема някой за професионалист в нещо си, само защото той можел да пуска цитати. По-скоро именно това ясно посочва НЕПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ. Защото намесата на практика няма как да се събира само и единствено в цитирания и позовавания. Практиката означава да се върви практически път и в него, особено за посочената "професия" се налагат твърде много творчески похвати, доста отвъд които и да са 'цитирания". В същата професия, знаенето е само за платформа, за ориентация, за база. После вече... За мен значимото е разбирането, а не цикленето на едно и също, само защото някой бил научил нещо си и сметнал че това е края на вселената. "краставицата" на Кришан е скеч не толкова за хората които не знаят нещо - защото да не знаеш не е проблем и ако го осъзнаваш доколко, кое, какво - ще намериш начин да го научиш, особено ако е налице подходящ мотив. Повторителността е когнитивна защита и израз на естествената съпротива отвъд комфортната когнитивна зона. Някои хора излизат по-лесно. Други - направо са вкопчени и окопани максимално. И се възбуждат невротични реакции ако бъдат компрометирани границите сред които те са ситуирани идентично.

Дора, а вие схванахте ли кое и какво точно визирам, за да напиша думите си? Защо е нужно да се интересувам кой в какво е обучаван и кой какво работи? Още по-малко - няма как да се разбере от всичко това 'каква е практиката' на колежката, но и каквато и да е - няма връзка с темата. Очевидно е, че всеки си гледа личната си когнитивна комфортна зона... Въпроса е - какво има отвъд нея. Щото тя... зоната, затова е комфортна - защото в нея е безопасно и предлага сигурност и простота. Освен това - провокациите ми са изключително елементарни дори като принцип - създавам когнитивни претоварвания именно чрез поле отвъд комфортните зони. Начина по който се реагира на претоварването - подава нужната храна за анализ. А натрупването от анализи, чрез многобройни кръстосани съпоставки, , дават основата на условни обобщения и на когнитивните профили.

за пореден път пишеш коментари по тема, която не разбираш... И понеже не разбираш упорито си теглиш към това, което си с идеята че го "знаеш". Нищичко не разбираш, Мо. Единственото с което разполагаш го ползваш за укритие и неумението да излезнеш от него е толкова очевидно и говори за когнитивна безпомощност за вникване и разбиране. Поне да беше погледнала какво и какъв е "супермен", какво изразява, кое символизира... Тия повърхностни подскоци са си просто израз на безсилие за нещо повече, защо въобще се мъчиш толкова да намираш аналогии, които си чувала само от дъщеря си, вероятно. И олекваш като летателен балон. До гуша ми дойде да ме съветват, напътстват и да ми дават ъкъли хора, които нито четат, нито разбират прочетеното. Но много държат да си кажат мнението... щото... те са с изключителната лична аура на познаващи, мъдри, можещи, правещи, само защото са знаещи. И в личния им театър има много нужда от ролята на съветниците, на вкарващите в правилния път, щото те са нагазили толкова дълбоко в него... Но само пред огледалото... Съвсем просто е - ДАНИНГ и КРЮГЪР просто извеждат и формулират нещо съвсем просто и обикновено. Преди да го изведат - то си е съществувало, защото тия като него съпътстват битието на груповия човек... Неумението да си дадеш сметка за онова, което не разбираш - заслепен от личния си цветен образ, просто заслепява анализа на реалната обективна ситуация между това - кое ми е ясно, кое разбирам, кое е отвъд тия и докъде ми е границата... Не - има нуждата от лични рецитации и просто се търси мястото. Начина и ролите са си едни и същи, опитите за 'доказване' чрез позовавания се ползва за маскиране на съвсем чисто личния момент... на личната игра. Особено пред "виртуална публика" - опс - "читателите"... И да - "ние хората сме така устроени", се допълни с "човещинка, кво да прайш". И повторение на поредните внушения какъв е рамус, как глупостите дето ги пише са безсмислени, неверни, невъзможни, само за да се постави на фона на това задължително вярната лична теза. Опс - не е лична, нито е личностно зависима, защото "личности няма" - тук се пишат само чисти и метафизични мъдрости. Почти ченълинг... Дааа - човещинки!...

:) разбира се... как ще има. Личностите въобще... - има невронаука, линкове, цитати... и мнения. (извинете ме, това е ирония - да го напиша ясно, че играта с интерпретациите вече стига до неподозирани висоти). Информатиката... дааа. Важното е че специалистите в клоновете на науките - ги няма всеки да си кажел неговото. Жалко. ! Докато ги няма специалистите, ще четем в темата безкрайни линкове и позовавания. И... разбира се - за да няма никакви лични мнения или пристрастия - в никакъв случай, важното е да сме коректни лоялни към пуб... опс, грешка - към "читателите"... Те, горките, ако не сме загрижени за техните объркани души, ако не се правят нужните реверанси, как въобще ще прогледнат в океана на "науката", ако не им подадем нужните линкове, да заместим гугъл... И зад всичкото това - няма въобще нищо ЛИЧНО :) Пиша го и си признавам че се смея... но това е форумния реал... Гледам че "татенцето" за пореден път и той дава мнения, пояснения (за публиката, разбира се, при него също въобще отсътства "личността", той е пример за обективност, мъдрост и възвишеност). И той имал мисия, и той да ми посочи правилния път, грешките... да се поуча, науча, да видя истинското знание... Ми то аслъ че не съм сполучил на "правилните учители", в комбинация с личен мързел и с тва двойкаджийство... си останах простичък невеж среднист и пълня форума само с глупости... :) А и тук се играят виртуални игри с "читателите на форума"... :) Във ВИТИЗ изучават предмета "игра с публиката" - сериозна работа. В комбинация с талант, някои актьори стават експертни практици в това. Жалко че няма да надникнат сред форума тук - за да погледнат заигравките ... "с публиката", които тук се наричат "читатели"... Какви постижения само... колко енергия... Тук просто се изливат океани от алтруисти - загрижени съпричастни, благородни... И мъдри и знаещи.

Айде стига с това лицемерие, щото дисонира с другите образи, по разните места. Никой от пишещите не се интересува от автора на темата... и никой не го чете. Разбира се - никой не е и длъжен. От друга страна - именно така става за когнитивна боксова круша на която всеки гледа да си нагоди, групово или лично да си нагласи и поддържа личните си версии на библия и религия. Като го играеш на толкова загрижена поне да беше спряла да оспамваш "собствената ми тема". Така и не се научих да се примиря с лицемерието, ей... Може би щото героят на антисъпричастник, социопат и патологичните ми комплекси и нарцисизъм още не ми е узрял и оформен докрай. А и ти е твърде подходящ за дежурните повторителни "припеви". Не ви ли омръзна това, Дора? Наистина ли "няма как"... щото от тия затретвания малко става смешно. Как мислите - инат, упоритост или заради убеждения? А може би - от всичко по малко... От друга страна - подхожда чудесно на ролята ви. Мозъка занимава всеки един тук. Поради много проста причина Невронауката ... какво е точно. Тя има глас, яде, пие или ходи на театър, по нужда, спи и "говори с приятели"? Тя има нужда от водители, наставници, говорители и защитници ли? Този театър е доста сходен с форумите на религиозните последователи - те имат цитати по всички въпроси и непрекъснато се позовават на тях. Обаче е малко компрометиращо, когато се подбират позовавания с определена лична цел. А с последното си "извинение" дори малко преигравате, щото всяка прекаленост малко проваля автентизма на личния сценарий - имам предвид почти "майчинската" загриженост, която в случая е напълно неуместна и твърде пресилена. А гугъл-бот-стването - за него вече писах, нищо че не четете. Вие каквото ви е интересно си го четете и репликирате достатъчно интензивно и упорито.

"Единните поведения" зависят от интерпретирането. Защо пропуснахте вашата отговорност при интерпретацията, а уловихте лесната инстинктивна вълна на "в рамус е причината"? Чудесно се навързаха и "лайкващите" и забавляващите се, дори и коментари. Изключително весело е когато се коментира нещо, което дори не се чете, а му се намират кусури, даже и мнения има по него... Фрагментарния накъсан прочит поражда и фрагментарни изводи, отгоре на всичкото - съвсем повърхностни и прибързани. както вече споменах - нито един от реагиращите и коментаторите няма и елементарна представа от информатика, а коментират мозъка - един - с невронаука, а други - с философия, трети пък - с "Теорията" (си). Всеки си тегли кошницата към онова, което вече си е направил, онова, което вече си е нагласил... А толкова силно се отпечатват пристрастията на всеки един - вкл. и статията за 'дивите хора'... Човещинка, съвсем типично.

Има нещо, което в никои думи не виждам да се извежда и никой не го взима предвид: Нивото на организираност от материята на мозъка, спира да има определящо значение и е само платформа на която започва организация от информационно ниво. Тук не виждам хора, които да разбират от информатика, да не говорим пък тя да се вземе предвид от хората, завършили развитието си с класическа философия... Все едно музиката да стигне до класицизма и там да се обяви за абсолютен връх и... край. Най-голяма възможност за изменчивост се определя от СОФТУЕРА в мозъка. Синапси и неврони - това е само платформата. Информационната работа се осъществява от информационна структура и система. Колкото е повече единна системата - толкова по-единно е поведението, възприятието, интерпретирането и отражението. Системата е КОМПЛЕКСНА - всяко условно звено, или "леър" е обвързано с всички останали, още повече че цялата система е динамична и изменчива. Всъщност цялата физиология в човека - има същите основни качества. Материя (тяло) и софтуер - са неразривно свързани в обща комплексна система. В хода на тия съждения може да се допусне че - НИВОТО НА ОРГАНИЗАЦИЯ на сработването в нея, е пряко свързано с нивото на енергията, както и величината на ентропията. Към общата система ЧОВЕК, се допълва и системата ВСЕЛЕНА. Ето това е пълнотата на комплексната система. като съждително - тя остава отворена за условни допълнения... Която и да е материална структура е трудно податлива на такива изменения, както това може да се осъществи с реорганизация на "връзки" между невроните, както или броя или схемата им на проводник на сигналите, като в мозъка системата от тия е сложно паралелна. С тоя термин обозначавам паралелност - не на базата на разлагане на един последователен сигнал на "части" и предаването му през няколко пътища всяка част едновременно. Имам предвид че на всички нива е паралелността, във всякакъв смисъл - това е невъзможно дори за осмисляне и анализ в сегашния етап в представата на мозъка. Аха - това не го била "казала невронауката"... Не ме интересува дали някой, кога, защо и дали го бил казал - ето ги думите. Ако някой не може да ги смели - просто материята за която става въпрос му идва вповече. За това думите ми не са причината, но търсенето на причината в тях, или автора им - е нужния начин за отхвърляне на тежестта от личната отговорност и личното значение на всеки субект спрямо онова, което той самия отразява. Тезата че НИВОТО НА ОРГАНИЗАЦИЯ определя "нивото на сложност" на което и да е живо същество - не е дори оригинална. Нещо повече - тя е банална и твърде очевидна. Съвсем импровизиран пример: Цялата материя се състои от едни и същи "строителни материали". Онова, което определя разликата в материята и веществата - това е организацията на тия "строителни материали". Организацията, довежда до разлики в подреждането, взаимодействията, определя динамиката, задава качествата. Всяка различна организация, в достатъчно стабилен вид, довежда до промени в качествата на веществата и елементите. Качествен скок в проявлението, поведението и динамиката на материята е именно в т.н " живи структури". Носителите на ЖИВОТ, дори и най-елементарните, са далеч по-организирани и по-сложни системи, от най-тежките и сложни "неживи" елементи в природата... А най-големият парадокс е - че една жива система придобива възможност за повишаване на нивото на своята организираност. Висша степен в това е появата на мозък с такава сложност за многообразие от Софтуерни връзки, че тяхната комплексна сложност да доведе до целенасочено поведение на повишаване на самоорганизацията му. Единствено живите същества със сложна нервна система, колкото повече усложнена е тя, толкова повече е възможността да се усложнява и с това повдига нивото на организираност в съществото. Еволюционната посока на това е довеждането на един вид, до доминация на планетата, само заради възможността той да надскочи критична граница в нивата на организация. Ето още един аспект, от друга гледна точка и переспектива: В чисто еволюционна посока, обобщавам че един от избраните пътища за видово оцеляване е усложняване на информационната обработка. Получава се едно разделяне на еволюционните клонове - единия тип - повтаря и само нагажда предварителна форма и организация на живот - например МРАВКИТЕ... или влечугите, насокомите. Всички те са оцелявали милиони годиник, много повече отколкото е ХОМО. НО... налице е и друг път - този при който при нарастване на сложността на неврната система, се появява нужда от неин единен център, през който по-лесно и ергономично да се превключват различните центрове на системите за регулация и поддържане на хомеостазата при всяко същество. В нарастването на оргганизацията на този "център" все повече организационни структури започват да се управляват от него. Нарастването на сложността довежда до все повече структури - за памет, примерно. А оперирането на памет и изчислителен ресурс, довежда до нова "врътка" от спиралата на усложняването. От еволюционна гледна точка това са два "отделни", различни пътя. единия подава видово оцеляване с адаптация - физиологично, и поведенчески. Но с приоритет на формата - визирам отново МРАВКИТЕ... Понеже това е ограничено от различни физически принципи спрямо материята - степента на изменчивост в нея е твърде бавна спрямо възможността за възникване на бързи промени в средата и така отрязва възможността за оцеляване на вида. Втория път за оцеляване - е на основата на усложняване на нервните и сигнални регулационни системи в човека. Платформата (тялото) остава с изменения в твърде бавно темпо (спрямо един човешки живот), но се появява възможност - чрез повишаване на нивото на информационната обработка, да се задават изменения в поведението, в много по=широки граници, отколкото е в същество с опростени нервни процеси. Възможността на същество със сложна неврна система и сложен мозък, да отразява реала около себе си, дава качествено нови възможности да се ситуира сред този реал и да избира оцеляващи стратегии и поведения, далеч отвъд възможностите на природата да ги задава предварително и така - твърде ограничено. ...

имам масив от възражения... Така влизаме малко в един водовъртеж, но изглежда че се цели именно това. ------------------ Понятието НЕВРОН е просто понятие. Няма как да ме поставяте в условието - щом ползвам някаква думичка и ... задължително ми е да я ползвам сред нещо, само защото вие смятате така. Понятието се ползва от нуждаещите се от него научни дисциплини а не само НЕВРОНАУКА. Това не е никакъв принципен въпрос - като въпроса за принципността вие настоявате че бил обективен само защото за вас такова е разбирането ви по него... Смятате че вие тук развивате някаква обучителна дейност, но това е само и единствено ваше собствено виждане. Отгоре на всичко - според мен, вие заблуждавате читателя, като ползвате научни позовавания, сякаш става въпрос за нещо обективно, особено с категоричността на изводите и обобщенията си. А става въпрос просто за вашето становище, облечено от подбрани линкове с инфо. Но имате пропуски - човек все пак няма как да разбира от "всичко", а когато става въпрос за синтез, широтата на вземаните предвид периметри на познанието - има определящо значение за "нивото" на синтеза (респ - на резултатите от него). Така - ето ви пример: Вие знаете за хардуера, но не разбирате от софтуер и неговото значение. За бебето хардуера може би вече да е налице (но само като предпоставка, макар че това е изключително спорна теза) - въпроса е че в наталния етап липсва сериозен и сложен Софтуер. А не е въпрос само да "го има" или "няма". Вие съвсем подминавате качеството и количеството като обобщено от "има-нема". Има хардуер - за вас означава - че този хардуер е "вече готов" и функционален, но само защото се наблюдавали някакви признаци. Обаче този "хардуер" се променя непрекъснато - още от наталния период - и след раждането цял живот. Защо не посочите - етапите в развитието на мозъка, а за вас "това че имало признаци, означава, че "значи има съзнание", щото има хардуер... От тия "етапи" се вижда че всички дялове в мозъка се развиват, структуират, възникват връзки... и числото на невроните се увеличава рязко след раждането. До раждането е налице едно специфично ограничение - това определя дори цял дял от физиологията и еволюцията в ХОМО - това е че при раждането главата ( и размера на мозъка) е нужно да е до точно определен размер. Значимото израстване и развитие на мозъка започва именно след раждането, когато вече това "ограничение" отпада. А за вас - това е само "подробност" - вече имало съзнание... щото имало признаци. Какви признаци - ами според предварително дефинирани презумпции - що било съзнанието. И като се предпоставят подходящи презумпции - може да се нагласи и извода : БЕБЕТАТА ИМАТ СЪЗНАНИЕ!!! дори още във вътреутробния си етап имало "признаци"... -------- Самият хардуер - е само базата - приоритетната роля, в резултатите, се основава на... СОФТУЕРА. Софтуера мога да е с бъгове, с проблеми - в мозъкът работи "софтуер" който се саморегулира и той се формира през целия живот на човека. Пластичността, за която се споменава не е само въпрос на ХАРДУЕР - тя идва от това че при липса на достатъчно неврони (малформации) софтуера се прегрупира и формира вериги чрез които създава промени в софтуерната организация. Налице са сложни изисквания за приоритети, изменчивост... Това все още се предполага и в ИТ тепърва се замисля самонаписващ се и самоподдържащ се софтуер, който да има способността да е адаптивен - както към хардуер, така и спрямо условията и задачите сред които той "функционира". Дали предполагате откъде произхожда "тази идея" В този смисъл - нарастването на броя на невроните - има огромно значение - точно както и броя на транзисторите в процесора имат значение за неговите крайни резултати. Но и не само - това че процесора има транзистори и че те са различни по брой - не означава нищо за крайния резултат, има значение - начина им на свързване, огромен брой фактори и начини в организацията и принципа на свързване между различните "информационни дялове" в обща система. В процесора се наричат "тип архитектура", като са налични множество различни принципни типологии, както и изпълнения на всеки тип архитектура - вариациите са толкова много че в общ смисъл, условно могат да се приемат като 'безкрайни', като всяка има своите особености и предопределя дори и вида и организацията на софтуера който ще работи на нея. Софтуера - също е твърде общо понятие - защото, както и хардуера се разделя на "слоеве" - по важност, структура, значение и роля в общото. Например в софтуера са налични първичен - най-базов слой. В ИТ - се нарича БИОС ( фирмуър) . После идват "надстройките", във вид на "всеки слой се основава на предишния, като го надгражда и разширява" ползвайки все по-широко възможностите на хардуера. На един и същ хардуер - могат да се стартират и функционират много и различни софтуерни системи. Или с други думи - подходящо съставен, обмислен и подходящо заложен софтуер, е в състояние да подаде резултати и на сравнително проблемен или "слаб" хардуер. ЕТО ТОВА е ключов момент... СОФТУЕРА е най-податлива на изменение, структура. Тя само частично е зависима от "материалния си носител". Комбинацията на работата на вид и организация на софтуера, на съответвен на него хардуер - тип, вид, архитектура , се основават и крайните резултати. А те - също имат "слоеве" - според онова от което 'произхождат' и за задачите които те са призвани да определят. Именно това е "резултат от огромен брой особености, количествени и качествени фактори" - именно на това се явява резултат сборното явление СЪЗНАНИЕ. И то - при определени натрупвания. Сложните когнитивни действия са невъзможни без да се състои това "натрупване". И не е въпроса че 'бебетата' не можели да си покажат че мислят абстрактно... а че те просто не го могат. Въх - как можах да го кажа, след като НЕВРОНАУКАТА не го била казала... Ужасна работа, осигурих си място в ада за през вечността... Всъщост антрето на тази тема съдържа именно материал, който извежда предположението за СИНТЕЗния характер на явлението СЪЗНАНИЕ. Ама НЕВРОНАУКАТА не казвала за СИНЕРГЕТИКАТА... Тя и за други работи "не казва", но защо трябва да потъвам в фрагментната кутийка на нещо си, само защото някой имал друго виждане... --------------- Това са прости начални положения от изчислителната техника и компютрите. А те - се основават на начина по който ние, хората, си представяме че "работи" мозъкът. А същият - непрекъснато показва че твърде много от проявеното не се побира в обясненията ни. Пренебрегвайки съществени явления и аспекти, като важна част от обяснителните системи, вие ДОРА, заблуждавате себе си... но с претенцията че вашето знание е обективно, защото се основавало на НЕВРОНАУКАта, вие заблуждавате и читателите. Не го правите нарочно, вие вярвате и сте убедена в тезите и произхода им, но това всъщност още повече засилва заблудата, защото вие засилвате канала по който излъчвате авторитетност с настоятелността си. Отгоре на всичко това - умело заблудихте аудиторията какво е СЪЗНАНИЕ. Понеже това се приемало от "невронауката" вие умело прикривате личните си виждания и интерпретации, зад научни временни постановки... Защо - защото никъде не изяснявате в кой момент вие внасяте личната си интерпретация и лично становище, с идеята че те липсват, а само в думите на другите има субективизъм и безотговорност. Всяка наука си има свой тип обобщение относно 'съзнанието'. Вие подбрахте онова, което "четете" и което ви импонира и сте компетентна по инфото му и го поставихте като абсолютно, дори с изискването - всеки който говори за съзнание, било нужно да ползва единствено и само невронаука. Дори с претенцията че това било 'принципен въпрос'. А ги представяте като крайни и убедителни заключения, касаещи по принцип цялото познание... Никъде не вкарвате условности в изводите си - направо категоризирате и извеждате, а това са основите на фрагментарни когнитивни грешки в същите тия "изводи". Тезите ви са крайни, защото съдържат крайни заключения, без да са налице такива основания. Такива основания са ваши интерпретации, но за вас - няма такова нещо. Всъщност - вие поемате една фантастична напълно самоволна отговорност към някой си "виртуален образ на читател' с презумпцията че същия е една объркана личност, дошла тук за спасение и ролята на няколко човека тук да приемат "мисията" да ги успокои, да ги "сложи" в правилните релси... и така да ги направи щастливи и доволни. Като че тия ЧИТАТЕЛИ са дошли тук да се запознават и да учат това, което им се представя сред форума. Но целта на форума не е това и сред него НЯМА ТАКИВА ЧИТАТЕЛИ. Особено в областта на психологията - какъвто е дяла тук.

Значи - Прочетохте ги, така ли? Такааа - да видим сега как стоят нещата с "прочита" - който, между другото, също се определя от невроните и... невронауката А невроните от какво се определят... Или невронауката определя невроните, и всеки който говори за неврони може, нужно е и може да изхожда единствено и само пред НЕВРОНАУКАТА. Дали няма друга причина за тия ваши... "мисли" ? (които между другото нямате никакъв шанс да покажете че е възможно апаратура да ги запише, - точно както ги написахте, което е и именно значението на собствените ми думи). И така - конкретна МИСЪЛ - посочените от вас примерни линкове, опита ви за обобщение и "вкратце" никъде не включват конкретно описан експеримент, при който апаратура да запише еднозначно и КОНКРЕТНИТЕ "мисли" на конкретен субект. Например вашите мисли - изписани чрез писмено слово. Обаче - всъщност вашите мисли - как се появяват точно - защото преди да ги напишете те .... те се конструират според схема. Конкретната мисъл - се появява по много начини, тя не се определя само от "неврони", или дори - от връзки между тях. Още повече че при определени обстоятелства връзките могат да се променят, но резултата от това "в мисленето" не е право пропорционален, нито пряко и еднозначно зависим от същото. А твърдите ли че мисли с висок коефициент на абстрактност, могат да бъдат "записани" и... после възпроизведени... ( как точно !!! ) - защото това е критерия за 'обективност', за който говоря в съжденията си по-горе. Значи думите ми (вкратце) съдържат идеята ми че дадена конкретна мисъл ( примерно - Мисля, следователно съществувам) няма как да се запише от каквато и да е апаратура. Особено при абстракното мислене, няма и никога не би имало възможност апаратура да запише дадено конкретно съждение, или низове от такива... Примерите и линковете ви всъщност насочват към невронаучните експерименти в посока на създаване на интерфейс - компютри-неврони. Но нито темата, нито думите ми се занимават със същото. Да темата е СЪЗНАНИЕ, но една публикация, колкото и да ви се струва "чудесна" или "велика" няма как да събере огромния експериментален и теоретичен научен материал, за да обезпечи вие да го ползвате едва ли не за "опорен еднозначен обяснителен модел". ----------------- Колкото до "невронауката" и задължителното позоваване - разполагам с възможност да имам свободата да се позова на което и каквото и да е. Както - и да не го правя въобще. И нямам никакви ограничения, като ролята на такива, в случая играят единствено правилата на форума. никъде сред тия правила, не прочетох следното: Извинете ме, но представата ви за някакви правила, които някой е нужно да спазва, за да се побира в идеите ви за коректност, правилност и научност - не са задължителни априори, дори и за този форум. Както струва ми се всички виждат, това е форум, с претенции за научност. Но в него отсъстват научни трудове, публикации... Такива са налице само при позоваване. Вие самата не сте публикували тук никакъв научен труд, както и който и да било друг участник. Ако греша - поправете ме, но форумът в който пишем тук, не е научен симпозиум или други консервативно научни общения. Ако това беше така - в него нямаше да попаднат над 90% от коментарите... (и пишещите). Не е нужно да се повтаряме помежду си непрекъснато че са налице значителни различия между двама ни, по отношение на принципните положения и мотивацията и целите да пише тук всеки от един от нас, но за мен тия разлики са напълно естествени. Струва ми се че поне вие не е нужно да изпадате в положението на колегата "инкоректус", който просто си има философско-житейска, идеологична рецитация и само чака сгодния случай да си я изкаже, без оглед на теми, раздели, думи, съждения, съдържание, насоки... Рамус му любим избраник за целта, защото чрез контраста и отрицанието на рамусовите тези, намира чудесен трамплин за поредните си напъни към самоутвърждения, поизтощени от времената и възрастта...

Дора, вие прочетохте ли думите ми точно? На мен НЕ ми се струва странно, че дори ги цитирате, а всъщност прочита ви следва вашата когнитивна призма... Същата определя и низа от линкове и заливането с информация...

Продължавате с упорството си да пишете след мен, при положение че толкова пъти подред ви написах че контакт с вас е невъзможен и го прекратявам. Вие имате някакви претенции, на които нямате и грам покритие, но не пропускате да се възползвате да ги демонстрирате след постовете ми. Изглежда че като ме цитирате вие имате нужда от монолог пред огледалото, на базата на мои думи ( а и не само на мои - това си ви е маниер и стил, ехо от отдавна отминалите времена на същото в реала, и изглежда страшно ви липсва - за да ви докара до това когнитивно положение) . Прикритието че това ви било майтап и забавление... е най-наивното оправдание и ви поставя в твърде детска и незряла позиция, силно контрастираща с претенциите и надувките от думите ви. Редете си монолога с глупостите, които дори не сте в състояние да забележите. Тия монолози пред някакъв конструиран виртуал са чудесен пример доколко може да се изгуби човек насред построенията си и само сред тях да му минават претенциите, чрез които има нужда да се изживява. Същото можете да го опитате и пред курник с кокошки или пред крави в кравеферма - дори не е изключено да изглежда че ви кимат, че ви слушат... Заради това, поведението ви генерира празен когнитивен фонов шум, на който автора много му се иска да е нещо смислено, да говори от името на човечеството, да е поел мисията на месия, на един воин и будител... с поредния пример за лудостите на "Изгубения пред огледалото, сред сънищата си" : Никога не съм очаквал че сред форум със заявка за интелигентни хора това в болд може да бъде написано... И то от човек с толкова декларации и претенции... Именно това може да направи тия думи единствено смешни. А автора им, падението и излагацията му - не са моя работа. Нито е нечия друга работа, че въпросния автор се напъва да пише по въпроси, които не разбира нищичко, но... как той - светилото и защитника на познанието, може да не долавя въобще за какво се говори, какво се има предвид... Как той въобще да допусне доколко му е невежеството, за да изпише тия чудесни "синдромни примери " - точно в тема като настоящата. Каквото си направиш сам, никой не е в състояние да ти го направи...

мислите няма как да са обективни. например - няма как да се регистрира с уред каквато и да е конкретна мисъл. Мислите не са обективни - нито относително, нито условно... Те са израз на отражателната способност, при достатъчни физиологични и информационни наслагвания... Това е насока с широтата на безкраен океан... Това е тема в антрето на която става въпрос че "съзнание" е синтезно явление, което се проявява при достатъчно натрупване и съединяване между множество дялови връзки и специфично комбиниране на цели информационни системи. Т.е. - СЪЗНАНИЕ е израз на комплексни синтезни невронни процеси, отвъд сложна система от предварителни наслагвания и развитие сред всеки от "фрагментите"... Към това има отношение и явлението СИНЕРГЕТИКА... но това са вече казуси, излизащи отвъд тематиката тук. не се захващам... а съм навлезнал в нея отдавна... и тия ми думи са част от вече изминатото, а не просто теоретични философско-психологични локумни мляскания... Може би отстрани впечатлява... но се оказа че най-голямата магия е потапянето сред този безбрежен океан от непознатото... И то в първо лице, единствено число - без помощни средства, патерици (които в "началото" толкова ми се щеше да се намираха...), без ясна посока, ориентири... Всички опити за предварителни представни форми, обяснения, концепции, заемки... се провалиха и това се оказа съответствено, защото именно заради това се нарича "НЕПОЗНАТО"... Въобще подобни моменти в избора на посоки, се оказаха че се наричат "пред скок в заешката дупка". Знаете ли защо точно това е избрано за символ на състоянието на потапяне и пътешествие през неизвестното?

Да видим - сигурен ли сте че сте готов да прочетете следващото, защото то не е част от учебния академичен материал - нито философски, нито психологичен, нито логико-математически, нито физически... ------------------------ Релативността може да е всичко - за всекиго. Това е също е част от нейните принципни проявления... За мен РЕЛАТИВНОСТ в мисленето, възприятието и отражението е набор от ментални умения чрез които се подхожда към обясненията на света, живота и човека. Тия умения се основават на принципното положение че всичко в мисленето е относително и съществува само съотнесено спрямо друго. В този смисъл - боравенето с относителност, условности, възможности, вероятности... става в основата на менталния процес. В този смисъл - основният фокус и акцент, или пък задължителен елемент наравно със самите извеждания, основания в конструкцията на която и да е система от построения и обяснения на живота и света, се поставят на "условията" на които се базират изводите и заключенията и движенията и зависимостите от условности и породената от това относителност, периметъра от условия и контексти - обособяващи валидността на построенията... и т.н. Възможностите за релации са "вътре" сред самото мислене, възприятие и отражение. И уменията опират до контрол на вниманието при боравене с тях, както и боравене с високо ниво на абстрактност - както понятийна, така и приложни умения, развивани чрез взаимодействие на субекта с контекста около него, във всякакъв смисъл, вид и форми . Като всички тия изредени - не са света, а са само начина по който ние, хората сме способни да го възприемем и отразим и по този начин да конструираме на свой ред "виртуална обяснителна подредена среда, наричана от нас - РЕАЛНОСТ, която създаваме с цел да придобием усещането за ситуиране и контрол, спрямо време и пространство и това да донесе нужното сваляне на страховия и стресов праг, да застане в основата на стимули и мотиви за поведение, представи, да зададе "форма" на нужди, потребности и желания и по този начин да предпостави и канализира смисъла - на битието, за 'Битийния'. Умението да се различава ВЪТРЕШНАТА конструирана реалност, от реалността отвъд отразеното - е все по-сложен казус и все по-сложна задача, при положение че отразените вторично конструирани типове "виртуални" реалности стават все по-богати, все повече наситени с нужните стимули и същите на свой ред довеждат до избора на "конструираната вторична реалност' да играе ролята на "основната" за човешките същества... На фона на всичко това - за мен РЕЛАТИВНОСТТА става основа на онзи тип "мислене", основано на възприятие, интерпретация и отражение, наричано от мен - КОМПЛЕКСНО. Основните особености на КОМПЛЕКСНОТО МИСЛЕНЕ е надграждането на завареното линейно-последователния нишков принцип, а извеждането на множествености от обратни връзки, резултиращи при синтез до отпадане на нуждата от линейно-последователния принцип - както темпорално, така и като конструкции... С това самоотпада и нуждата от абсолютизация - като изява на "еднозначието". Релативността е основно и задължително качество на комплексното мислене. Като пример за всичко изброено - в комплексните концепции на един условно формулиран въпрос, са възможни безкраен брой "верни отговори", като всеки един от тях съдържа в себе си една от безкрайните фрагментарни нишки от възможни разглеждания. По същия начин е и - на безкрайно много въпроси, е адекватен един единствен "ОТГОВОР", изведен чрез най-високото ниво на синтез от тях... За да се достигне до такова ниво на абстрактност, съответствено на комплексно мислене са нужни умения за анализ, но с насока за синтез. Нужни са дадености и качества, но и практика и умения в развитието им до функционални възможности и инструменти. Едно от най-важните особености в такъв тип "мислене" е изключително основното значение и отговорност на самия "МИСЛИТЕЛ", защото неизменно той самия достига до "нива" в които стават ясни връзките и значението на субекта и субективното, в конструирането на картината на "реалността", дори и този неин аспект, който самия субект нарича "ОБЕКТИВЕН" и с претенцията че същата е "обективна реалност"... В този смисъл - неизбежно се достига до изискването за синтез между субекта и значението му той да определя границите и условията за дефинициите, етикетите, конструкциите от обяснения и описания за живота, реалността и... себе си, сред всички тия. В КОМПЛЕКСНОТО МИСЛЕНЕ неизбежно се достига до водещото значение на самия субект сред него и това постава субективната отговорност на съвсем различно ниво, в сравнение с... масовия колективен вариант. Именно и заради това - комплексното мислене е свойствено и съответствено на субекти, които достигат до синтез между "идеята за себе си, ролята за конструирането, ситуирането, възникващата от това нова форма на отговорност, нужда от овладяване, контрол и управление на собствените психични качества, процеси, явления, тяхната динамика, значение за... и т.н. В същата схема участват неизменно и "самоСЪЗНАНИЕТО"... и "самоПОЗНАНИЕТО", защото ролята и значението на САМО-ПОЗНАВАЩИЯ (се) стават основни. В този смисъл - "ПОЗНАЙ СЕБЕ СИ" е ключова фраза, която съдържа символно значение от толкова много различни нива в абстрактното отражение и представности, колкото са и нивата на "отразителите" му. Именно заради това ключови фрази и символи носят значението за дешифриране спрямо нивото в овладените възможности за управление на възприятието и отражението. И същите "фрази' се използват за 'разпознаване' на нивото на "интерпретатора им" по възможността да ги интерпретира и да си ги обясни. В това няма "колективно значение", а само индивидуално достигнато лично синтезно ниво...

може би не се изразих достатъчно прецизно, а и по принцип нямам уменията за такава висока летва... Нов опит - става въпрос за казуса през моите очи не е само логически, дори не е въобще такъв. Не е и философски. Релативността, която съм се научил да ползвам внимателно не е самоцел или за да се правя на интересен, а с нея непрекъснато се държа "отворен" към задължителната условност и относителност на всяко извеждане. Защото твърде лесно тия се прескачат и спрат ли да се вземат предвид се стига до абсолютизиране. Разбираемо е когато това е търсена цел, защото абсолютизацията и затвърждаването имат своята психична роля за "Затвърждаващия", идваща от неговите потребности. Именно заради това е налице и естествения уклон към категоричност, свойствен на толкова много хора. От една страна - абсолютизацията опростява размишленията и това подава възможност на Търсещия обяснения да получи усещането, че му е ясен светът, явленията, процесите. Чрез "неподвижни" ментални конструкции и концепции е най-лесно за ориентация на множество хора и това е в основата на задължителните социални конвенции и парадигми. От друга страна - внасянето на релативност в размишленията ги усложнява изключително много. Твърде много хора не са в състояние да се справят с такава форма на концептуални ментални отражения, защото това ги обърква. Готовия вид в който най-често концепциите се възприемат (чрез социалните канали от всяка личност) се поемат именно като "канонични" и е силен уклонът да се възприемат като константи. На фона на всичко това в познанието единствената възможност да се противостои на тази психична естественост към "застопоряване" и константност е поддържането на "отвореност" за изменения и това да е принципно залегнало още във фундаментите му. Дори и така, се забелязва ясно колко е силна съпротивата от "изменения" на фона на приемането на "константност"... Все пак това е раздел ПСИХОЛОГИЯ и написаното в тия ми думи е обобщение на много дълбоки психични корени и от това произхождат съществени последствия във всички посоки на "Битийния". Пишещите във форума и темите не са изключения... вкл. и Пишещия точно тия думи. ====== И... а със същата теза съм съгласен и ако текущата форма на обосновки се възприема като диспут, то такъв за мен няма. Разбира се - "мозъчната дейност"... е сложно съставно. Сириус опита по-горе да изкаже мнение на базата на твърдение че и 'без мозък' били налице онова, което се приема за резултат от "мозъчна дейност"... Съмнявам се че му е възможно да представи примери - за липса или мозъчно изключване, а с видими белези на "мозъчна дейност", но за мен съмнението е психичен и познавателен похват, а не извор на мнителност. Дали Сириус ще подаде или не, примери - е друг въпрос, но са налице твърде много парадокси - спрямо сегашното разбиране на "мозъчната дейност", въпреки че се смята че тя е "добре изучена". Материалистичния и физиологичния подход в изучаването на мозъка има своите основания и експериментални "доказателства". Но в материалния модел са налице и парадокси. Все пак - един компютър е не само материална и физична система и неговата работа е и в зоната на информатиката. Човешкият мозък е най-сложната материална субстанция и нейните функции са информационно-обработващи. Това, че на едно място са събрани всички "центрове" дава възможността да се образуват напълно нови връзки между тях, нещо незаложено от никоя "природна генетична програма". Информационните структури надскачат своята материална предварителна зададеност. Все още не са изяснени дори паметовите механизми, предвид сложната им проява. Какво остава за още по-комплексните процеси - като мисленето... и... понятието "СЪЗНАНИЕ"... Именно тук на помощ идват условните предварителни конвенции чрез фрагментиране - задава се условно граница - това ще се нарича така, ще се приеме че се "мери" по еди-кой си начин (скалата на Глазгоу, примерно)... Но това са опити за ползване на видимото, сред необятите на непознатото... Именно - това имах предвид - че обикновеното говорене е чудесно нещо. Упражненията в мисловна дейност вероятно носят известни ползи на "размислителя". Но когато се налага да се носи сериозна отговорност и от дадено размишление да се "вкара" в лабораторията на експериментите и реалностите... тогава "любовта към размишления" би се променила към нещо съвсем друго... Поне за мен - се променя. Колкото и да е условно - според същия "мен" - всичко опира до субекта... а не до "обективното".

Налице е известен парадокс и несъответствие - когато се разглежда "безсъзнанието" - се прави от гледна точка на 'съзнание'... (както е всяко ментално разглеждане, чрез абстрактни виртуални манипулации). Същото е и за "съзнанието" - безсъзнателни същества няма как да разглеждат нито "съзнание", нито "безсъзнание"... От друга страна - цитираното "твърдение" не може да е факт, а е предположение. Обаче - в изречението се предпоставя като безспорен факт - т.е. никъде не се въвежда условност или относителност, а направо "се внася" като постулат... В мисленето и анализа, умението да се различава ФАКТ, от Предположение и/или Интерпретация, е сериозна висока летва за достигане и изисква ментални качества и значителен опит. Но именно това е вектор към повишаване на адекватността на битието на МИСЛЕЩИЯ, чрез резултатите от "мисленето".

Защо да е "история" - има и в "сегашно време" и си продължава. Да, има изменения, но те измененията са ехо от големите социални промени... Партията също се изменя съобразно промените, като в това "историята" е просто история. Идеологията е велика социална сила и много мощен инструмент за социално водене, задаване и реализиране на цели, посоки, отношения, ред... Дали ще е комунизъм или друг вид - за мен, лично, е без разлика. Колкото до "виновните" - виновни винаги ще има. И в чисто личен план, търсенето на "виновен", на причината, на врага - донася усещане за намаляване на стрес и тревожност. Така, че "виновни" винаги ще се намерят. Виновните и причините, особено за негативни резултати, се търсят винаги "извън Търсещия". Въобще - инстинктивизмите си играят ръководната си роля... Разбира се - напълно "невидимо". Та - както е в личния план - в груповия е съвсем аналогично...

Променливите напъни към ироничност - са точно защитна реакция. Съвсем психична, байдъуей. Същата реакция я имаш още от изворните времена и това не се е променило с нищо. Много добре разбирам дисонанса от думите ми, върху заварените убеждения и възпитание за "продължението на бабите и дядовците". Не е идеята да създавам дисонанси - хем го написах, но това е въпроса - "прочита"... В думите си не се занимавам с това как е при всеки друг човек, нито че те са израз на единствената вселенска истина и който не я споделя е глупак, невежа и първобитник. Думите ми изразяват моето лично отработено отношение. И аз като всеки друг съм минал през "стъргата" на възпитанието ученето и сугестирането с готовите "рекламни" слогани от видовете и типовете социални предложени идеолотии. Въпроса не е през какво се минава, а "да се премине"... "...А ти не написа...", "... не спомена..." - да много неща не написах. Словото с кратки думи съдържа есенция. Комуникационния принцип в случая - е пренос само на есенциални сигнали и те не са двустранно-протоколни. Това е повишено абстрактно ниво и преноса става все по-малък, защото се разчита на... създадения багаж в "двете страни". Както са и тия думи - който има багаж, "стигат" до него. Който няма - търси да запълни същия през думите, а те думите в случая липсват и целта им не е да запълват "липси". А сега ще се съгласиш ли да оставим темата на ЗАГЛАВИЕТО й, вместо да я изместваме в напълно излишни посоки и частни случаи?

чудесни са лозунгите и сугестираните къси послания, служещи за опорни точки в лично-груповата религия на някого/някои. Но са без всякакъв рационален смисъл, извън идеологичната рамка. Какво имам предвид? : 1 - контрол - що е то "контрол", особено в контекста на горния плакатен текст? Контрол е преди всичко защитна психична реакция и производни от нея поведения и стратегии, призвани да намалят усещането за тревожност от неизвестното и непределеността. Дори да се погледне самото цитирано изречение, споменаването на думата КОНТРОЛира е четири пъти. Няма да се спирам на това че определени послания се 'попиват' от определена таргет-група, според нейните основни характерни особености и потребности... И според всичко това е сравнително лесно статистически да се изведат същите в обобщен психопрофил, колкото и условен да е той. 2 - СЕГАШНО, МИНАЛО и БЪДЕЩЕ - са нефункционални понятия. Те са неизменна част от нуждата от ситуиране според нещо, наричано "ВРЕМЕ". Тия три понятия са привнесени, но са без реално обективно покритие и зависят единствено и само от контекстуалност и отправни условности. От друга страна - съм готов да поема отговорност за условното си твърдение, според което авторът на горната шаблонна репликация на готов слоган, няма как да са му известни техниките за прагматичен анализ на слово (писано или речево)... Иначе никога не би написал въпросното изречение. Друг е въпроса че същото изречение изразява убежденията на потребителите и нуждаещите се от внушението в посланието. Други - които не това им е нужно - си имат други... готови фрази, запечатани от същите психични механизми... Фразите са различни, с различни внушения, но ролите им да са убеждения, психичните механизми на предлагане и възприемане по 'съответствие' - са сходни, до еднакви. Със всички тия думи искам да кажа че когато не си мислил по определени въпроси, "празното" се запълва с готови нагласени стъкмистики, които се предлагат в хода на социалния пазар за тях. Проблемът - като на всеки пазар е - че сякаш търсенето заслепява Търсещия за неизбежната 'цена', която трябва да "плати". Но това са други казуси от житейско естество, така, че ще спра за да не измествам темата. А темата - най-силно личат именно идеологическите пристрастия и именно те са в основата на невъзможността да се генерира ясно и обективно становище, защото идеологическата рамка е ограничаващ когнитивен фактор. Заради нея Нуждаещия се е винаги е принуден от веригите на невидими сили в своето отразено психично поле.

просто е - ЖИВОТА го прави, този, който живее. А не този, който живее според вече умрелия. Ако живеещия живее според вече "умрелия" - то това е едно безкрайно зациклено погребение и живот сред мъртъвци, които изкуствено и фантазно оживяваш лично или колективно. Това най-личи именно по "националните празници" свързани с "честването на битки, герои...". Толкова нелепости се изписват и изговарят. Нация, която живее чрез миналото си, е вече "на гробището". Човек, който е изградил идентичността си според гробището - той вече е "жив мъртвец"... За мен - такъв човек вече не е 'жив' - в оня смисъл, който аз имам предвид под ЖИВ и ЖИВОТ... Живия живот предопределя непрекъснато изменение - котвите и зациклянето нямат никакъв шанс в това. Живия живот - е битието на ЖИВИЯ Живеещ. Този, дето има предвид какво става, вече достатъчно откопчен от призмата на "вече станалото" и вярата че именно станалото е великото, смисленото, важното, героичното... Това са пиедесталите на отминалото и те са един безкраен гробищен парк, нещо като музея... Живота се променя непрекъснато. Вчера не е днес, и с достатъчни наблюдения става ясно да се изведе, че утре няма как да е като "днес". Но за толкова много хора всички тия 'са слети" в едно и дори се изгубва възможността за различаване и диференциация. За толкова хора "сегашно и минало" се сливат. А бленуват за "някакво си бъдеще" изградено от проекции, представи за награди или наказания - като все пак дори и бъдещето се проектира пак чрез "миналото". За "СЕГА"-то - без коментар... Тук колко хора имат куража да говорят за "ЖИВОТА" без призмата на МИНАЛОТО. И не е въпроса че миналото и сегашното са взаимно свързани, а че се вярва че тая свързаност е достатъчна на някого да "ЖИВЕЕ" в сегашно време, а той живее сред гробището на миналото... Колко хора тук имат куража и отговорността да говорят за ЖИВОТА, защото те го живеят? А вместо това пишат или настояват в какво вярват, какво са прочели, какво са запомнили, кое смятат за важно. Ще изразят убежденията си и ще го затвърдят с взаимни ритуални конфликти - ако са налице взаимни дисонанси... Дори не са в състояние да дадат честно и задълбочено обяснение ЗАЩО ТОЧНО ТОВА ПРАВЯТ - просто го правят "щото така"... И с нагласянато на някаква стъкмистика или повтарянето на готова такава - остават с усещането че "имат обяснение"... Има и още една проста причина, всеки да предпочете повтарянето на вече направеното и измисленото, вместо сам да направи и измисли... Познай коя е тя...?

Не можа. Не си единствен, но поне си откровен и открит. Но наистина ли си мислиш че това може да (ти) се обясни и... готово - разбрал си го. Всъщност е без всякакво значение по нещо, как, какво и защо го смятам, как го наричам. Както и да е - това са моите начини да се ситуирам сред реала и виртуала (си). Да се самоопределя, не абсолютно, а относително в непрекъсната променлива среда... Толкова хора говорят за неща, дето само са ги чели, а пък нямат нищо общо с "живота" (им)... ЖИВОТА е невъзможен без "Живеещ". А СВЕТА е онова, което е във отразения виртуал на Живеещия. И сега - какво като го "обясних"... Пак остава същото и не че в теб е проблема, а че няма как да се прескочи движението и натрупването... И нито СВЕТА, нито ЖИВОТА са нещо отвъд начина да се отразим през понятията... ---------- Колкото до "дядовците и бабите" - всеки живее във времето си - ако въобще "живее". Иначе "живее" сред гробището, някъде си, защото "живее някъде в някакво "минало"", изградено от лични или колективни отпечатъци. Изгубени хора, или страхуващи се от изгубване, непрекъснато търсят в какво да се вкопчат, за да намерят котви за самоопределяне и идентификация. Най-лесния начин, инстинктивно определен, е именно чрез "изминалото и неговите отпечатъци". В това е въпроса - че те са просто "гробище"... Никога не съм разбирал докрай защо толкова хора напират да живеят сред гробищата и духовете. Но не това е най-парадоксалното, а е това, че смятат че "да продължиш"... и нещо, наречено от тях "завети", традиции, ритуали... са единственото и най-правилно нещо. Че да повториш каквото са правили родителите ти - е свято, правилно, истинно... само защото е било "котва" от етапите на детството... И така - етап на 'детство' се предава от личност на личност, от поколение на поколение ... и сякаш става безкраен и не се израства никога... Имало е времена през които всичко това е било нужно и потребно - и в личен и колективен план. Но не и във времена на бурни изменения и промени - при тях най-гъвкавия и приспособимия към измененията и промените - той е "наследника"... Да оцеляваш - е било битка и борба... "на живот и смърт''. Но това е само до 'ХОМО', а не сапиенс. САПИЕНСА е вече етап при който ХОМО вече отстъпва като важност, определяне, форма и съдържание... САПИЕНС определя друг подход, отвъд дуален, с уклон към синтез. Сапиенса - вече е с рацио и съзнание и те определят, а не наследеното от клоните или пещерите, страхуването или емоцията... Именно - наследеното САМООТПАДА, ако наистина се случва промяна - това е принципно положение... Няма вечни неща, освен промените... Точно ти знаеш достатъчно че това, дето го пиша не е идеология. Не е теория или философия. Не съм проповедник, нито месия, нито говорител или повторител на "готови колективни истини". Думите ми са само и единствено начина по който в този момент отразявам сегашното (си)... Има го изминатото, но е без да ми е котва за вкопчване. Не е въпроса кое какво и как наричам и какво имам предвид - аз изразявам просто "кой съм аз". Или резонираш по съответствие, или не. Първото е "статистическа невероятност"...

Отдавна вече е време да се остави паметта на 'дядовците' за да почиват в мир. Защото същите "дядовци" не биха живели и ден, в реалност като тая днес. Живота не се прави нито от дядовци, нито от баби. Радвам се, че нашите деца от днес нататък, както и техните деца, ще скъсат още повече нишката с "дядовците", която ще им е съвсем неизвестна, далечна и чужда. И това е чудесна възможност света да получи възможността за промяна в посока..., която да не е свързана с никои "деди", идеологии и стар ред, защото той е напълно неадекватен за времената и процесите, които предстоят. Разбира се - това никак не се харесва на твърде много хора, живеещи и възпитани в строгите традиции на повторенията и зациклянията във всякакъв план - от психични, през социални и исторически повторяеми. Имало е времена, в които това е било важно, било е нужно... сега вече тия времена са безвъзвратно отминали. Разбира се човешката инерция е може би най-мощната социална сила и фактор. Именно тя играе ролята на спирачка, но в случая историческата и психологическа колективна инерция играе ролята на регулатор, чрез който да не се случат прекалено бързи изменения, с които "новите типове хора" да не могат да се адаптират и "догонят"... Докато такава 'инерция' съществува и тя продължава да е важен фактор в социалния живот никога няма да се разберат обективните исторически процеси, предвид естествената склонност социума да се движи от идеологическите принципи и правила, характерни за всеки социален живот, общества и култури, вече повече от 3 хилядолетия... И естествената склонност всеки идеологичен пореден слой, да насажда своя версия на историческа обективна истина, предвид задачите му да възпитава и формира идентичности. Но формираните идентичности, от определена идеология, не позволяват широк обхват на познанието за даден човешки субект, по-широк от неговата предварителна идеологично зададена идентична рамка... Това е видно в целия форум, сред всички социални дебати и цялото социално битие, на всички равнища и мащаби. Разбира се, като човек, даващ си сметка за социалната динамика, в естествените граници, сред които съм способен да вникна, мъничко ми се ще всички тия процеси да са сякаш... "по-забързани"... Но темпото не се диктува от мнението или уклоните ми, а от обективни принципи и закономерности с изключителни мащаби и сложност, многомерност и многопластие. Пред тях, в "голямата картина" всичко което сега се дебатира и се смята като "проблеми" или конфликти, е дребна и съвсем незначителна преходност...

http://www.fakel.bg/index.php?t=6382 Антикомунист написа история на БКП 1919 - 1989 30.05.2018 | автор: Откъс от предговора към изданието Историкът проф. Никола Г. Алтънков предизвиква левите си колеги и университетски преподаватели "Проф. Никола Алтънков е роден през 1932 г. в София. Лежал е в затвора и в лагера за политически затворници в Белене. 3,5 г. е бил трудовак. През 1963 г. завършва английска филология в СУ "Св. Климен Охридски". През 1965 г. емигрира от България. Доктор по история от Калифорнийския университет в Санта Барбара и професор в същия, магистър на изкуствата от Института за чужди науки в Монтерей. Член на Академията за политически науки в Ню Йорк от 1984 г. и на почетното социологическо общество „Делта Тау Капа“ от 1975 г. Председател на Българския национален фронт в САЩ с почетен председател Иван Дочев. Автор на 6 книги в Америка, на трудове по история, политология, социология и икономика. През 1995 г. се връща окончателно в България. Други трудове от същия автор (частичен лист) : ДЕМОЦИДЪТ В ДЕМОГРАФИЯТА. В Демографската катастрофа. Монополи, корупция и регионализъм., Русе, 2014. ЕМИГРАНТИ, ИМИГРАНТИ И БЪДЕЩЕТО НА НАЦИЯТА. В Безпътица и конфликти. Русе, 2013. СВЕТЦИТЕ ГИ СЪДЯТ. София, 2010. КОЙ ПОБЕДИ? Националното правителство във Виена, септември 1944 – април 1945. София, 2009. АСИМЕТРИЧНИ МОДЕЛИ НА ДЪРЖАВНОСТТА. ВМРО И ИВАН МИХАЙЛОВ. В ВМРО и Иван Мипхайлов в защита на българщината. София, 2008. БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО ПРАВИТЕЛСТВО – ВИЕНА, 1944-1945 Г.: ОПИТ ЗА ТЪЛКОВАНИЕ. В Университетски четения и изследвания по българска история. София, 2008. НАРЕКОХА ГИ ФАШИСТИ. Легионери, Отецпаисиевци, Ратници, Бранници, Родозащитници, Кубратисти. София, 2004. BULGARIA. In: Nationalism: A Multidisciplinary Annotated Bibliography. Vol. 2, Academic International Press, New York, Toronto, 2004. ИКОНОМИКА НА БЛАГОДЕНСТВИЕТО. Съавт. с Величка Рангелова. София, 2002. БЪЛГАРИЯ МАЛЪК ТИГЪР. Стратегия ХХI век. София, 2000. БЪЛГАРСКАТА СТРАТЕГИЯ В НОВИЯ ВЕК. В Отбрана и въоръжени сили на Република България. София, 2000. THE BALKANS IN THE VII CENTURY: AN ETHNIC APPROACH. In: Scholar, Patriot, Mentor. Historical Essays in Honor of Dimitrije Djordjevic. Boulder, New York, 1992. BULGARIAN LABOR PRESS. In: The Immigrant Labor Press, 1840’s – 1970’s, vol. I and vol. II. New York, 1987. RELATIONS BETWEEN THE HOME CHURCH AND THE BULGARIAN CHURCHES IN NORTH AMERICA. In: Culture and History of the Bulgarian People Their Bulgarian and American Parallels. Published by Duquesne University, Pittsburgh, Pennsylvania, USA, 1982. THE FALL AND RISE OF BULGARIAN NATIONALISM. In: Canadian Review of Studies in Nationalism, University of Prince Edward Island, Charlottetown, P.E.I., Canada, 1982. MACEDONIAN NATIONALISM: A NOVEL APPROACH. In: Colloquia and Symposia on the Quest for Nationhood and the Submerged Nations, University of Wisconsin-Milwaukee, presented at the Colloquia and Symposia, San Antonio, Texas, USA, 1982. BULGARIANS. Included in Harvard Encyclopedia of American Ethnic Groups, 1980. Harvard University Press, Cambridge, Massachusetts and London, England, 1980. THE BULGARIAN-AMERICANS. Ragusan Press, Palo Alto, California, USA, 1979. A MEMBER OF THE POLITBURO – LENIN 1923. An M.A. Dissertation at the Monterey Institute of Foreign Study. Monterey, California, USA, 1970. Книгата "История на БКП /1919 - 1989/ излиза от печат в средата на юни, изд. Факел, стр. 880, твърда подвързия, цена 39 лв. ОЦЕНКА НА ИЗВОРИТЕ „Историята ще бъде добра към мен, защото аз възнамерявам да я напиша!“ Чърчил В Държавната агенция на архивите се намират безценни материали – на разположение на изследователите – които вече закъсняват с изваждането им на бял свят, както и с техния анализ и тълкуване. Става въпрос за Колекцията с протоколи на Политбюро и Централния комитет на БКП (сайт "Протоколи и решения на Политбюро на БКП (1944–1989)"), която е изключително важен източник за близката история на България. Там също се съхраняват полицейските архиви от 1923 до1944 г. По сведения на доцент д-р Мартин Иванов, председател на Държавна агенция „Архиви“ (март 2011 - август 2013 г.), дейността на Политбюро е отразена на 73 910 листа, а стенограмите от пленумите на ЦК на БКП обхващат други 84 803 страници. Общият архивен масив, публикуван през 2012 и през 2013 г. на сайта, достига почти 212 хиляди страници, включително новооткрити над 60 000 страници с протоколи. CAVEAT: при ползване на Протоколите на Политбюро особено внимание трябва да се обръща на описанието на архивната единица в Каталога, понеже то невинаги отразява дневния ред на заседанието или главната точка на решенията. Така под „поздравление до братска социалистическа партия в Латинска Америка или назначение на ръководител на едно от хилядите ТКЗС-та“ може да се крие действително важно решение, което не е споменато в описанието на архивната единица. Конспирация дори и когато си на власт? Крайно ценни са и съществуващите фондове в ДАА, посочени тук в Библиографията, както и тези в МВнР, МВР и БАН. Към мемоари, спомени и друга подобна литература остават в сила условностите, с които професионалният историк обикновено се съобразява: оставилият спомени много рядко само хроникира и отбелязва събития, без да ги оцвети със собствените си съждения по повдигнатите въпроси (което също е интересно, но по други причини). Ако е участник в събитията, които описва, мемоаристът по правило избягва цялата истина или поне я изкривява. Мемоарите на живи свидетели са по-малко меродавни, отколкото на починали лица. Данните за дейността на БРСДП (т.с.) от 1891 до 1919 г. се намират в повечето популярни издания, които се занимават с историята на БКП в нейния най-ранен период. По-малко познати са събитията около основаването на Коминтерна и работата на българските комунисти в него, особено в годините 1919-1936. Rothschild (1959) е особено ценен за този период, тъй като авторът е ползвал богатите архиви на Коминтерна и неговите издания, главно Инпрекор (Inprecorr на английски, Inprekorr на немски, 1921 - 1936?) – Списание за международни новини и теоретични изследвания – също публикуваните съобщения, брошури, протоколи от конгресите на Коминтерна и отделни трудове, издавани в Западна Европа през годините 1920–1935. Част от тези архиви са в Хага, Холандия, и в САЩ. Български и съветски издания (на руски език) за тези години са далеч по-малко меродавни. Те са съставяни от казионни чиновници под строгия надзор на българската и съветската комунистическа партия и се подчиняват на партийните изисквания за представянето на събитията, както и за споменаваните дейци в момента и по време на публикациите. Правилото при използване на подобни антологии е – колкото по-ранно е изданието, толкова е по-вярно фактологически. Едно и също събитие се представя по различен начин в по-късни издания, като лесно се заличават участници в събитията, които по време на публикациите не се ползват с доверието на Партията. Забележки от този характер важат за всички съчинения, занимаващи се с историята на БКП, публикувани по време на комунистическия режим. И не само тогава, и не само за партийни издания, но и за исторически изследвания от общ характер, учебници, енциклопедии, т.нар. многотомна „История на България“ и статиите, публикувани в исторически антологии, журнали, годишници и издания, предназначени не само за специалисти, но и за широката публика. Съществува обаче многобройна и качествена историческа литература по въпросите, свързани с историята на БКП, издавана в страни извън България – главно в САЩ и Великобритания. До 1989 г. тя не е била лесно достъпна, но дори през последните 28 години – период, през който формалната забрана на публикации, неодобрени от Партията, вече не е в сила – българските историци явно не са проявили особен интерес към ползването ѝ. Пропуск и голяма грешка. Проблемите за мълчанието, засягащо американските и английските изследвания по българските въпроси, са многобройни. Накъсо, те се състоят в трите „НЕ“-та: НЕзнание за съществуването им (България по времето на комунизма беше затворена отвътре и заключена отвън), НЕжелание да бъдат използвани (включително формални забрани относно достъп и ползване на извори и източници), НЕвежество (липса на езикова подготовка: не всички историци владеят чужди езици). За периода до ноември 1989 г. историографията традиционно се е създавала в държавната Академия на науките (БАН) и държавните университети. Но положението и в момента не е много обнадеждаващо. В съвременна България от 2018 г. статутът на голямото мнозинство (99%?) професионални историци е казионен: те са заплащани от държавата, за да преподават в училища и университети, както и да създават (квази?, псевдо?) исторически произведения. Преподавателите – учители, доценти и професори – и членовете на издържани от държавата академии и агенции са фактически административни чиновници и техните произведения, външно наподобяващи легитимна историческа продукция, са по горните причини със съмнителна стойност. Това особено личи и се налага при писането на учебници за средното образование. БАН е на държавна издръжка и е препълнена – особено в хуманитарните дисциплини – с кадри, останали отпреди Прехода. Един от академиците – сега получаващи заплати, изравнени с тези на депутатите – е член на БКП от 1958 г., от 1973 г. завежда отдел „Пропаганда и агитация“ при ЦК на БКП, секретар на ЦК от 1976 до 1988 г., инициатор на Насилието срещу турците и носител на орден „Георги Димитров“. Друг академик, който е бил заместник-председател на БАН (1996 – 2007) и заместник-директор на Института по история и на Единния център по история на БАН (1973–1978), професор по история в СУ, от 1972 г. е лейтенант и инспектор четвърта степен във Второ главно и в Шесто главно управление на Държавна сигурност. Трети академик, професор и доктор на историческите науки, директор на Института по история към БАН (1993–2013), е секретен сътрудник на Първо главно управление на Държавна сигурност, вербуван през 1981 г. Деканът на историческия факултет от 2007 до 2015 г. (заместник-декан от 2003 до 2007 г.) и професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски” от 1982 г., е бил щатен служител в Първо главно управление на Държавна сигурност от 1983 г., а от 1987 г. старши разузнавач в отдел 14 ПГУ ДС. Той се занимава главно с писане на учебници и учебни помагала. Изобилието на агенти и доносници на Държавна сигурност, както и на щатни чиновници в МВР или МО, сътрудници на ДС и РУМНО в хуманитарните дисциплини, особено в историческите науки, археологията, политологията и социологията, не проличава от вече разкритите имена от Комисията по досиетата, понеже тя разследва и разкрива имената само на тези, които са били на ръководни длъжности. Преподавател, учител, доцент или професор, който не е бил ректор или декан, както и научен сътрудник от БАН, който не е заемал ръководно място: директор или заместник-директор на институт и т.н., по съществуващия закон не подлежи на разследване и разкриване. Нито на починалите. Свързаните по един или по друг начин с ДС или РУМНО историци и други хуманитаристи по всяка вероятност са хиляди. Университетите са държавни или са субсидирани и разрешени от българската държава. Държавата съвсем не е анонимна, нито играе ролята на обществен арбитър, понеже тя се олицетворява от политическата партия, която властва в момента. С незначителни отклонения главните партии, които са се изредили в управлението на страната през последните 28 години след номиналното падане на комунизма, са все още свързани с комунистическото минало, ако не и негова функция. Комунизмът е жив и здрав, бодър, весел и щастлив, приемничката на БКП, сега наричаща се БСП, води летоброенето си от 1891 г. Наскоро тя бе събрана на своя 49-и конгрес и се опита да присвои Бузлуджа – лобното място на Стефан Караджа – за свои партийни цели като светинята на българския социализъм. БКП е управлявала България 45 години през миналия век и 13 години от изминалите 28 след ноември 1989 г. В проведените след 1989 г. избори 15 години тя е имала свой президент и е била първа или втора политическа сила с изключение на изборите през 2001 г., когато е била трета. Позициите ѝ във властта са разклатени, но все още мощни. Доминацията ѝ в стопанството и финансите е неоспорима, а в съдебната система и в областта на културата и образованието – почти непокътната. При това положение: „КОЙТО ВЛАДЕЕ МИНАЛОТО, ТОЙ ВЛАДЕЕ И БЪДЕЩЕТО. КОЙТО ВЛАДЕЕ НАСТОЯЩЕТО, ВЛАДЕЕ МИНАЛОТО!” Баналните съждения са банални, понеже в повечето случаи са верни. Голямото мнозинство от историците, политолозите, социолозите и повечето специалисти в хуманитарните дисциплини – които създават и оформят общественото мнение и които по право са или би трябвало да бъдат духовните водители на нацията – са подготвени, обучени и вървят по стъпките на професорите и учителите си, които са останки от болшевишкото минало на България. Те не са суверенни в мисленето и съжденията си, не са еманципирани и са корумпирани в морално, етично и професионално отношение. Не е за учудване, че немалка част от догмите, постулатите и фалшификациите в областта на историята, които бяха правилото до 1989 г., все още преобладават в мисленето и творчеството на съвременните историци. Някои от тях промениха възгледите и становищата си, като по този начин дадоха повторно доказателство за продължаваща корупция. Проблемите, разбира се, не се намират само в комунистическото минало, макар че до голяма степен неговите сенки витаят, а нерядко и доминират настоящето, което включва и историографията. Немалко от българските историци са честни и искрени комунисти с болшевишко мислене, подход и метод на писане на история. Пренебрегваме за момент случаите на съзнателно и преднамерено изопачаване на историческата истина, дори отричането на събития, факти, дати, личности и т.н., което е занимание на заинтересовани в прикриването на истината. Всичко това затруднява значително опитите за установяване на историческата истина, на голите факти и известните събития, както и обективното разглеждане на архивните документи, да не говорим за мъчнотиите, свързани с анализа и тълкуването им. Известни са няколко значителни труда по историята на БКП, публикувани в САЩ главно през миналия век. Професор Джоузъф Ротчайлд (Columbia University, New York) още през 1959 г. издаде монументалната „Българската комунистическа партия: произход и развитие 1883–1936 г.“ (The Communist Party of Bulgaria. Origins and Development 1883–1936). Нейните 354 страници съдържат фактологията на историческото развитие на БКП до 1936 г. Той продължи да пише върху Източна Европа – вж. в Библиографията. Професор Нисан Орен продължи хронологията до 1971 г. с двете чудесни книги „Българският комунизъм: Пътят към властта 1934–1944“ (Bulgarian Communism: The Road to Power 1934–1944), издадена през 1971 г., и „Наложена революция: земеделство и комунизъм в България“ (Revolution Administered: Agrarianism and Communism in Bulgaria), издадена две години по-късно. Професор Джон Бел (University of Maryland, USA) завърши изследването на историята на БКП до 1985 г. с книгата си „Българската комунистическа партия от Благоев до Живков“ (The Bulgarian Communuist party from Blagoev to Zhivkov), издадена през 1986 г. Той също написа и издаде през 1977 г. „Селяни на власт: Александър Стамболийски и Българският земеделски народен съюз“ (Peasants in Power. Alexander Stamboliski and the Bulgarian Agrarian National Union) и беше съставител на „България в преход: политика, стопанство, общество и култура след комунизма“ (Bulgaria in Transition: Politics, Economics, Society, and Culture after Communism), издадена в Колорадо, САЩ, през 1997 г., година преди кончината му. Бог да го прости! – и професор Ротчайлд. Тези превъзходни книги не са преведени на български и едва ли някога ще бъдат. Същото се отнася и до трудовете на редица други американски учени по въпросите на новата и съвременната българска история. Защо тия хора са неизвестни у нас, е може би предмет на отделно цялостно изследване. Европейските учени, в сравнение със САЩ, общо взето, демонстрират липса на интерес към България и БКП. Изключение прави Великобритания. БКП се споменава в редица други американски академични издания, които също са на много високо равнище. Книгата на професор Майкъл Бол – „Студената война на Балканите. Американската външна политика и възникването на комунистическа България 1943–1947“ е единствената преведена на български през 1999 г. Преди две години в София бе издаден (на английски) сборник от документи, отнасящи се до дискусиите между Съюзниците относно България във Втората световна война, под редакцията на Alfred M. Веck (Allied Deliberations on Bulgaria World War II). Трите книги на професор J. A. Broun разглеждат религиозния живот в България по времето на комунизма, докато професор J. F. Brown се спира на България под комунистическа власт. Книгата на Marshall Lee Miller „България през Втората световна война“ (Bulgaria During the Second World War), двете книги на Elizabeth Barker, трите истории на България от Richard Crampton и изследването му върху Александър Стамболийски, публикувано в 2009 г., книгата на Thomas Butler „България. Минало и настояще“ (Bulgaria. Past and Present), двете книги на L. A. D. Dellin (Любомир Делинешев, емигрант, бивш отецпаисиевец, професор в университета във Вермонт, САЩ), една от които е „История на БКП“, книгата на Robert Kaplan, тази на Frederick Chary за българските евреи, за които пише също Vicki Tamir, допълват списъка на американски автори със съществен принос към изследванията по българска нова история – и от полза за българските изследователи. Професор Frederick Chary също написа „История на България“ (The History of Bulgaria), публикувана през 2011 г. Oren (1973), Barker (1948) и Betts са отлични извори на информация, касаеща антикомунистическата опозиция, както и динамиката на политическото развитие. Главата за България в антологията на R. R. Betts e съставена от Phyllis Auty. Книгата на Oren (1973) дори е посветена на Гичев, Мушанов и Пастухов: Men of Politics and Courage. Дали трябва да се спомене и антологията, съставена от Robert Maxwell , за Тодор Живков, издадена в Лондон през 1982 г.? За управлението на Стамболийски е писано доста, но качеството на съответната историография не е особено високо. Венцехваленето му след преврата от 9 септември 1944 г. – ако не и на режима на БЗНС – преобладаваше в (псевдо) историческата литература в България и проникна и в чужбина (Джон Бел, Фредерик Чари). Необходим е нов прочит на историята на БЗНС и той вероятно ще се появи. Дотогава историците ще използват достъпните материали и точно това е вършено и в настоящия труд. Много повече е писано за септемврийските метежи от 1923 г. Аз съм използвал нови и алтернативни източници – спомените на Пане Бичев и изложението на протойерей Йордан Попов, както и други материали, посочени в бележките към втора глава и в Библиографията. Ценни са и спомените на Александър Цанков. За прегледа на жертвите до 9 септември 1944 г. е използван достоверният труд „Звезди във вековете“, за който се споменава на няколко места в изложението. Rothschild и Oren (1971) са особено ценни с богатата фактология, която е представена в трудовете им. Втората книга на Oren е по-скоро концептуална, но и заради нейния характер е от особена важност. Казионните истории на БКП – те са няколко в Библиографията – трябва да се разглеждат скептично – причините са изложени по-горе. За Испанската гражданска война и чистките в СССР съм издирил и материали, които не се схождат с ортодоксалното виждане по тези въпроси. Важна е брошурата, издадена през 1989 г. от Партията, за гибелта на емигрантите в СССР по време на чистките. Меродавна е и публикацията по същия проблем на Наско Петров. Интересното е, че броят на споменатите жертви се схожда почти напълно със заключенията на професор Орен, който пише по въпроса още през 1971 г. По въпросите, свързани със септемврийския бунт, събитията от 1925 г. и по-късно, много ценни са протоколите от партийни пленуми и съвещания, състояли се в Москва и другаде в чужбина. Те се намират в ДАА и са обстойно разглеждани в сайта „Сите българи заедно“ на Никола Григоров от незаменимия архивар-историк Цочо Билярски. Историческата наука е задължена на тези двама сторонници заради количеството и качеството на публикациите им не само в гореспоменатия сайт, но и във вече обширната библиотека (над 30 публикации) под същата рубрика. От 30-те години до преврата на 9 септември 1944 г. партийните публикации не са кой знае колко многобройни, тъй като по това време БКП е в нелегалност, но и изданията след септемврийския преврат, посветени на този период, са силно политически обагрени и неособено полезни. Гореспоменатите публикации на американски учени допълват щастливо картината и са необходими. Публикациите в Европа са малобройни и епизодични, а тези от СССР поддържат партийната линия и не са особено надеждни. Понякога дори дати и имена на участници изискват допълнително потвърждение. По въпросите, свързани с преврата от 1944 г., съществуват редица противоречия, защото проблемите от най-новата българска история се разглеждаха от изследователи, които са били задължени да следват партийната линия, която господстваше в историографията от 1944 до 1989 г., а и след това. В страните извън социалистическо-болшевишката общност подобни изследователи трудно биха били приети като легитимни историци по много причини, но както вече стана дума, главно поради моралната им, етична и професионална корумпираност. За актовете на отмъщение и саморазправа, за избитите през първите дни след 9 септември 1944 г. има малко официални данни и документи. Няма общоприета методика, която да позволи да се изчислят тези жертви. Но проблемът съвсем не е уникален за България, той съществува навсякъде, където комунисти идват на власт. Колко са убитите в Куба, в Китай, в Корея...? С уговорката, че точният брой на жертвите на комунистическите режими вероятно никога няма да бъде известен, историците все пак работят по въпроса и постигат задоволителни резултати, често и с помощта на интердисциплинарни методи и способи. Специално за България съществуват и проблеми от технически характер. Например само документите в архива на МВР за следствените и задържаните в затвори и трудови лагери след 1944 г. – фондовете 6, 12, 23 и 63 – съдържат документи с обем от над един милион страници. За преглеждането, уточняването и обработката на тези документи е необходимо време и подготвени специалисти, които да систематизират и въведат данните в научна употреба. От друга страна, в казионния Институт за исторически изследвания при БАН има достатъчно резерви за създаване на квалифициран екип от експерти, който да започне обработването на тези, както и на други данни от подобен характер, намиращи се в различни хранилища, така че става дума по-скоро за желание за работа, а не за липса на възможности. С уговорката, разбира се, че вероятно за подобни начинания все още се очаква и разрешение от висшестоящи. Правени са опити за откриване на жертвите според регистри на населението, статистики и други подобни официални сведения. Най-големите проблеми в това отношение се срещат в СССР и Китай – страните с най-голям брой жертви на комунизма. От общо 148 милиона жертви в целия свят на сметката на тези две страни са 135 милиона без първите жертви на Мао в началните години на похода към властта. Те са от порядъка на няколко милиона. Освен нерегистрираните китайски селяни, загинали в гражданската война, дълги години никой не е въвеждал в статистиките за Мао относителния им брой, докато за годините 1949–1987 сведенията са спорадични и неточни. Трябва да се отбележи, че що-годе точни и меродавни демографски статистики за Китай и Индия се появяват чак през 50-те години на миналия век. Аналог на липсващите регистри в Китай съществува и в СССР. Изчезналите безследно и нерегистрирани със смъртни актове руски граждани в първите две десетилетия след Октомврийската революция по времето на Ленин, Троцки, Дзержински и при Сталин (преди началото на Голямата чистка) възлизат на десетки милиони. Жертвите в Украйна, особено тези, дължащи се на голодомора, са друг голям проблем, който затруднява получаването на точни сведения. Жертвите в концентрационните и трудовите лагери в Китай и в Северна Корея от последните 25 години не влизат в статистиките. ЛАОГАЙ, китайският ГУЛаг, е все още почти неизвестен. Под лозунга „реформиране чрез труд” са убити десетки милиони. Десетки? А Холокост е „само“ шест милиона! Както ще стане ясно в изложението, което следва, броят на загиналите преди преврата от 9 септември 1944 г. е установен с точност до най-много няколкостотин души. Далеч по-трудно е да се преброят жертвите, дадени в периода след това – чак до ноември 1989 г. Но и това не е невъзможно. Веднага трябва да се отбележи, че въпреки акуратните сведения, представени от Музея на революционното движение в 1969 и 1972 г., все още в общественото пространство витаят надути цифри на жертвите, понесени от комунистите от 1923 до 1944 г., които граничат с научната фантастика, а нерядко я и прескачат. В края на 1944 г. писателят Орлин Василев започва да пише книгата „Въоръжената съпротива срещу фашизма в България 1923–1944 г. (Очерки и документи)”. Поръчката за нея идва от Политбюро на ЦК на БКП. Целта е книгата да послужи като официален държавен документ, който да бъде представян при нужда в страната и в чужбина. На писателя, който е уединен във вила в Боровец, се доставят архивни документи, показания, фотоси на убити партизани. Василев разговаря с почти всички участници в преврата, министри, регенти и лидерите на Партията. След уточнение на факти и цифри от архивите, както и основните послания, отделните глави се изпращат в Москва, където се проверяват, коригират и одобряват от Георги Димитров. Създаден е митът за загинали 9140 партизани и 20 070 ятаци от 1941 до 1944 г. Тези данни до наши дни се представят като достоверни, макар че в редица публикации, включително многотомната „История на България”, те са още по-надути. Първото издание на книгата се появява през 1946 г. и е представено на Парижката мирна конференция. Това е документ на времето си, понеже въпреки неверния брой на загиналите дава автентични сведения за участниците в управлението. Пренаписването и фалшификациите с историята са в следващите две издания, където се съкращават текстове, имена и снимки. Имената на Трайчо Костов, Антон Югов, Добри Терпешев отпадат и се появява Тодор Живков. За жертвите през периода 1923–1944 г. меродавен остава обемистият труд „Звезди във вековете“, който беше споменат по-горе. Трябва да се отбележи и книгата на Калонкин и Кабаджов „В името на живота“, издадена през 2003 г. За периода на комунизма – от 9 септември 1944 до ноември 1989 г. – се появи огромен обем литература след 1989 г., която е с неравно качество. Полезни бяха първите 8 години – до 1997-а, – когато се появиха редица мемоарни книги на участници в събитията, включително партийни дейци и потърпевши от режима. Особено интересни и ценни са четирите тома „Писахме да се знае“ под редакцията на покойния Васко Станилов, трите тома на Петко Огойски „Записки за българските страдания 1944–1989 г.“, книгите на Стефан Бочев за Белене, двете мемоарни книги на професор Александър Цанков, както и дневниците на политици и държавници от времето на Третото българско царство. Няколко сайта, появили се в интернет: „Декомунизация“ на Христо Христов и „Българският комунизъм, Библиография“, са от особен интерес. Сайтът на Здравко Цанков, в който се публикуваха редица оригинални сведения, не е поддържан след смъртта му. Особено място заемат трудове от рода на „Партизанският терор и вартоломеевите нощи в пазарджишкото краище“ от професор Тодор Балкански, както и книгите на д-р Николай Илиев. При изследвания на терен и използвайки подходяща методология, тези и други автори са успели да се сдобият с оригинални данни, въпреки че не са професионални историци. Балкански е лингвист, а Илиев – ветеринарен лекар. От интерес са и многобройните мемоарни книги, публикувани от участници в съпротивата преди преврата от 9 септември 1944 г. Изследователи на този период ще намерят достатъчно материали, които представят действията на партизани и участници в бойни групи по не съвсем романтично-приповдигнато-пропагандистки начин, по който са били вероятно замислени. Това се отнася не само до трудовете на Давид Овадия и Веселин Андреев. В първите четири глави от третата част на изложението бяха използвани главно американски източници, които се оказаха от особена важност, по-специално политологическите трудове на професор Рамел, които са от интерес за България. В „Черната книга на комунизма“, редактирана от Стефан Куртоа и негови сътрудници, главно във втория ѝ том, има сведения за България, но те са по-скоро епизодични, отколкото пълни и акуратни. Сведения съществуват и в съчиненията на професор Гунар Хайнзон. Разглеждани заедно с двете книги на Рамел и български публикации след 1990 г., те дават една сравнително пълноценна представа за броя на жертвите на комунистическия режим от съвременна гледна точка. Интересно е, че „Черната книга“ на Куртоа не споменава американските учени и специално Рамел, чиито сведения за жертвите на комунизма в света – част от изследванията му върху демоцида като съвременно явление – засега изглеждат най-вероятни и меродавни. Двете книги на професор Рамел са публикувани съответно в 1994 и 1997 г., а първото издание на книгата на Куртоа излиза през 1997 г." ===================================

Това, разбира се, са ваши вярвания, израз на идеята ви за някаква мисия, с ясния уклон че вие знаете "истината"... Не се занимавам със самата конкретика на темата, нито ме интересува историята по принцип, защото за мен в това няма нищо практично, освен "храна" за статистика и обобщения... От друга страна - престрелки като тази, са налице навсякъде по темите на форума, както и навсякъде по социалния виртуал или физически реал. Военно-психологическите доктрини и идеологи са нещо напълно естествено и практично. в тях са вложени сложни и насочени усилия, които не стават с ден два или година... Но населението няма как да се води, в сложната и променлива международна политическа ситуация, която е социалния реал, по принцип. В зависимост от доктрини и политически посоки, са и съответните идеологии за населението. В тях е въвлечена цялата мощ и механизми на възпитание и учене, защото за да повярва някой в една измислена картина от обяснения и описания на битието, е нужно внимателно и систематично да се обработва с "такава приготвена картина", докато всеки (или статистически значим брой хора) започнат да живеят според нея и според нея да се идентифицират като групи и личности. Тогава вече за същите нагласената конструкция от описяния и обяснения, вече е "тяхна истина". Това са психологически групови процеси и те са неизбежни за днешното състояние на психичен реал сред огромната маса от хора, които се наричат "човечество". Но вашия уклон към някакво отрицание, изразен в горните ви думи, са меко казано лаишки и някак наивни в идеализма си. Иначе са чудесни за привиждане на лична мисия, но всеки, който се е идентифицирал според някаква версия на групова религия, също по естествен начин смята че онова, с което той живее и което е приел да е 'живота' е "истина". Груповата конвенция по отношение на същото, не променя основните условни извеждания в тия ми думи. най-големи кризи в такива конвенции, настъпват когато се налагат "резки' промени и завои на национална политика... Именно тогава завареното до този момент започва по-рязко да контрастира с "нов тип посока" и в ход влизат отново мощните механизми на психологическата групова обработка. Отново се създава нужната предварителна идеологична конструкция и тя започва да се свежда към населението. заварените идентичности на вече формираното население, започват съпротива към измененията и те се изразяват в тотално отричане на "настъпващите реалности", чрез търсене и засилване на техните пасиви. И въз основа на такава съпротива изкристализират непрекъснатите напъни на "жалбите за младостта"... Всичко това са само малки фрагменти от сериозни социални процеси, съпътстващи СОЦИО-САПИЕНСА във всички времена, култури и епохи, сред целия географски глобус. Идеята е те внимателно и задълбочено да се изучат и да се вникнат, за да се получи едно общо разбиране. И евентуално всичко това да спомогне да се реализира едно откопчване от неизбежното лично пристрастие, идващо от психичните механизми по идентообразуването и широките последствия за това през битието на всеки един човешки субект.

няма и няма как да има. Така или иначе - въпроса не е точно "въпрос", а е само реторичен похват.