ramus

аз не смятам това за еднозначна проява на съзнание. Отговора на този въпрос, може да се даде и от машина. Той е лесно дефинируем от гледна точка на алгоритъм, защото сравняването на два количествени критерия е съвсем проста работа за всяко изчислително устройство. Друг е въпроса че ако не е налице критерия за сравнение на "числото на зададени дефинирани слънчеви цикли" в което даден обект има следи че е функционирал, биха се ползвали съвсем обиколни начини за извеждане, съпоставки и сравнения. Но... и това е вече възможно за ИИ. Имаме тема с коментари по отношение на Гьоделовите теореми и отраженията им върху ИИ. След като се внасят елементите "МАШИНИ", като част от аргументите за критерийност за СЪЗНАНИЕ, то, поне според мен, е нужно поне базови знания за тях и за поне основните проблеми за ИИ. До голяма степен този дял от изчислителната техника възниква като направление именно като опити за разширяване на разбирането за процесите в мозъка и начина по който човешките същества отразяваме живота, света... и "себе си".

за да се "съждава" върху собствени съждения, преди това е нужно да се "доловят". . Ако не - не се съждава над собствени съждения, а върху ... нещо друго. Възйможността за долавяне и възприемане на "вътрешните" психични явления не идва априори, нито е "вградена". Тя става възможна след редица натрупвания и ниво на самоорганизация - и като хардуер, и като "софтуер" и всичко това да се разгърне до степен на функционалност. Друг е въпроса доколко въобще, и кое точно - се приема за критерии за "съждения". И защо е толкова общо и повърхностно - просто съждение, както е и "мислене"... Мисля си - е производно изразяване на толкова много и различни процеси... и крайни резултати..., които обаче се обобщават с една думичка. Саморефлексията не е само крайния си резултат, тя включва множество елементи, взаимодействия. Всичко това е проявление от повишаването на нивото на само-организираност. Именно това тук никой не споменава - нивото на организираност в живата система е естествено да се повишава, като пътищата за това са различни, а те задават цели посоки в еволюцията. Нивото на физиологичните процеси е ограничено по степен на изменения, от природните и физическите закони. Но степента на организация на невронния хардуер се променя само заради възможността да се образуват "връзки" и чрез тях се дават съвсем различни възможности на.... "софтуера". Не е само това - повишаването на нивото на самоорганизация резултира и в друго - това е отпадането на множеството зададени и придобити "задръжни" процеси и изменението им в схемата на "поддържането на психостазата". защото в нея, регулаторните механизми се управляват от специфична базова "схема", която се приема за опорна и се поддържа динамично. Изменението на тази схема, в посока на отпадането на задръжните процеси, дава възможност подтиснати и прекъснати сигнали да получат достъп и да повишат функционирането си, за сметка на други процеси, които до :този момент' са били приоритетни и от това е зависило 'общия резултат' - поведение, баланс на системата, компенсационни процеси... Отпадането на страховите абсолютни приоритети подава възможност да се прекратят техните задръжни функции да подтискат и изключват останалите вериги - като особено важни са тия на висшата когниция. Това е много сложен баланс, който през целия живот на човека има огромна роля за крайното поведение, вкл. и за саморефлексията, която ако не се получат достатъчни наслагвания и ниво на организираност (кръстосани връзки между широк набор от дялове и системи, както и достатъчното им време те да се усложнят), да реализират нови и нови връзки, с други системи и още повече да се насищат и "сгъстяват" вече създадените...

И понеже се сетих че в темата са налице доста "класически философи", а в темата намесих математика Гьодел и някои казуси, които не са философски, свеждам обща информация за Гьодел, като основа и за проблема СЪЗНАНИЕ, по начина по който аз го възприемам, размислял и разглеждал. Заключителната част от инфото: Философска интерпретация Теоремата на Гьодел (в двете ѝ форми) налага силни ограничения върху формалните математически теории и върху методите на научно изследване изобщо. Прието е научното изследване да се разглежда като комбинация от експериментални методи и теоретични конструкции, като последните използват за основа математически теории. След като формалните математически теории са съществено семантично непълни (такъв е смисълът на първата теорема) и тяхната непротиворечивост е недоказуема (по втората теорема), възниква изкушението да се обсъждат алтернативни пътища. Не е наличен друг инструмент за теоретични заключения. Формалните теории са единственият приемлив от гледна точка на представата ни за научен метод инструмент за логично извеждане на следствия от начални предпоставки. По-разумно е да се примирим с факта, че обитаваме реалност, в която действат закони, които ни ограничават както по отношение на физическите закони (примерно невъзможността физически обект да се движим по-бързо от светлината), така и по отношение на методите ни за натрупване на знания. ============ В този смисъл - всеки опит за еднозначно и затворено разглеждане на който и да е казус, явление, процеси - е обречен на погрешност, защото винаги ще е напълен. В този смисъл колегата Малоум продължава да слага всички явления в неговата "теория" и да ги обяснява чрез нея. А това е обречено и е валидно не само за него, а е фундаментален проблем, чието частично решение е заобикаляне и компромиси. Ограниченията винаги ще са налице и формите на НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ ще са естеството на човешкото познание, в цялост. От друга страна - срещу това се изправят потребностите на масата хора, които им е нужно да вярват в прости постановки, в тяхната постноянност, твърдост, сякаш 'вечна валидност" и правилност. това опростява битието им и сваля нивото на стресовия фон, подава възможност за по спокойна с предсказуемостта си, екзистенция . Но хората на ПОЗНАНИЕТо е нужно да се справят със същността на самия проблем като направят опит да го исмислят и приемат. Последните два абсаца на цитирания текст, съдържат опит за компромис и условно приемане на нещо си. Вместо това единственото смислено решение е - сред всяка обяснителна система да се внесе нейното естествено ограничение тя да не е възможна да е крайна и окончателно определима. В този смисъл - внасянето на относителността и условностите, контекстуалните зависимости и интерпретируемост, възможности и вероятности - са единствения смислен начин да се заобиколи ограничението за определимост и така за адекватноосмисляне на който и да е КАЗУС, проблем, процеси, явления, като по този начин подаде възможност за максимална степен на валидация и приложимост. Ето това е нещо, което сякаш е отнето от няколко човека, пишещи сред форума, което в началото недоумявах. Академик Величко Братанов, с който общувах ддоста години непрекъснато споменаваше при срещите ни в пловдивския клуб "Мисъл" за този фуднаментален проблем и именно от тия клубни срещи виждах колко това е проблем за останалите негови членове и се налагаше непрекъснато да се припомня и обяснява защо това е от огромно значение. Аз изведох това за себе си и намерих начин да го прилагам в отношението към живота, в поведението, в осмислянето чак до обикновените житейски наблюдения и действия. Открих начини да го прилагам в обясненията си, постъпките си... като го доведох до една по-широка цялостност спрямо мен си. Нарекох този си подход РЕЛАТИВЕН Разбира се, че сред всеки човек е налична съпротива срещу това... ограничение. Защото наличието на условности силно усложнява която и да е система от обяснения и нейната възможност да се ползва наготово, да се репликира социално и да върши работа да обяснява по елементарен начин живота, битието, да задава значения, значимост, цели, и по този начин да осмисля битиетата на приелите ги наготово... Много облекчително е крайното и категорично определяне. А и моделът на социалните порядки и отношения, зададени от закони, ако въобще е тях се намесят условности и относителности, интерпретационни зависимости... би донесло социален хаос, на това равнище на "съзнание", на което е общата човешка маса.

Добре. След като имаш идея "кое би било интересно и важно за другите", би трябвало да спреш със спама в темата и не непрекъснато да споменаваш за рамус, някой си, в думичките си. Щото темата касае размисли за 'съзнанието' и някои хора тук се опитваме да го правим, без оглед на твоите оценки за същото. "Светлите умове" не се наричат така, едни на други, нито сами себе си. А това че безпомощността на едни, ги тласка само и единствено към търсене на готови думички, от "светли авторитети" не касае с нищо последните, а тия, дето ги ползват. Така че ти предлагам да се овладееш и да спреш с тия престрелки на парче. ----------------------- Моделите на едни или други... "умове" в опита си да обхванат казуса СЪЗНАНИЕ е стар колкото света. От зората на следите на човешкото мислене е налице опит да се дефинира. Това, разбира се няма да се изчерпи с тема, като тази. Но начина по който всеки гледа към битието, определя и неговото отношение спрямо същото. В този смисъл - в темата няма как и не е възможно да се 'даде отговор', защото това не е въпрос на "знаЕне", нито на цитиране и позоваване, нито на неизвестно инфо. Няма научен дял, който да е дал изчерпателен отговор за СЪЗНАНИЕ. Опитите да се прави количествено събиране, от многото фрагментни разглеждания - е без всякаква адекватност и вече е опитван многократно, като най-близък за тия, дето синтеза им е проблем. От друга страна - синтезното обобщение на понятието, от гледна точка на всички налични "обяснения" също е проблемен, защото колкото и да са те, проблема с фрагментността продължава да е налице. Има и друг проблем - вече съвсем принципен: СЪЗНАНИЕТО е извора от който, примерно се поражда "ФИЗИКАТА'... (като формален пример). Дали физиката - като производно на СЪЗНАНИЕ, е в състояние да направи поглед към онова, от което тя се поражда... Дали МИСЛИТЕЛЯТ е в състояние да разгледа МИСЛИТЕ СИ, чрез МИСЛЕНЕ? Дали което и да е производно е в състояние да се "обърне" в посоката на "корена си" и да си обясни "производителя" си... Става въпрос за 'различни нива в системите, дори за различни системи и йерархии от тях". Искам да изразя че - няма как от рамките на една система и нейните ограничения, да се разгледа адекватно нещо, което е "по-широко" от нейните параметри. Според мен, правя предположение, че именно заради това са и единствено фрагментни опитите за разглеждане на понятието СЪЗНАНИЕ. Казано с други думи - Гьодел е извел чрез уравнения проблемите за които говоря тук и защо е невъзможно да се дефинира СЪЗНАНИЕ (както и ВРЕМЕ). И преди Гьодел да направи извеждането, проблемите са същите и според тях хората които търсят еднозначни обяснения за който и да е АБСТРАКТЕН казус, са обречени да са без адекватна възможност да го направят. Гьодел задава теоретичната постановка за нуждата от боравенето с "неопределеност", с условности и относителности - като единствения подход чрез който е възможно да се заобиколи задължителната и естествената НЕВЪЗМОЖНОСТ ЗА КРАЙНА ОПРЕДЕЛЕНОСТ. Всеки опит да се постват готови съждения не променя тяхната стойност да са само фрагментни описания. Това че са с различна степен на фрагментация не ги прави едни от други по-значими или маловажни. Но и не приближава с нищо до търсената дефиниция за СЪЗНАНИЕ.

Това за мен е най-главното - съзнанието търси що е Съзнание. Без съзнание няма как да възникне подобен въпрос, няма да е налице тази посока на търсене, чрез абстрактни средства... и т.н. Въпросът за ЩО Е СЪЗНАНИЕ, включва в себе си широк набор от съдържание заради значенията на понятието. Важно е също - че въпросът при всички случаи има фрагментни отговори, контекстуално зависими, както и от конкретните научни дисциплини които боравят с понятието. Казусите с понятия с висок коефициент на абстрактност, нямат и не могат да имат ясни и еднозначни дефиниции. не е възможно да се дефинира еднозначно явление, резултирано от много широки синтезни процеси и всеки фрагментарен опит ще включва само различните аспекти на казуса, сред различните му конкретики на разглеждания. Не само СЪЗНАНИЕ е в това положение - например друго такова понятие, е ВРЕМЕ. Да се надяваме че изпростяването и изтерясването в темата вече премина пика си и е време да се прибере в нормалните смислени параметри - поне този, който може да си го позволи. От друга страна - някои хора просто не могат да живеят без да цитират, в опит да заместят факта, че не са в състояние да кажат нищо тяхно смислено по темата.

Истерията, като всяка истерия - до оглупяване и изпростяване. Нищо де - образа на професионалиста вече е поразмазан, в очакване съм на най-грозната за мен част - тоталното падение и крайните фази на разпада. Все пак е въпрос и на личен избор, а аз не се интересувам от заплахи, още повече - в истерични и афектови кризи. Делюзиите, халюцинациите и фантазиите от цитираното изречение, са впрегнати в защитаването на разклатения психобаланс. Когнитивното пропадане, характерно за всеки дисбаланс е налице и в пълен блясък. Банално, банално, до втръсване, но точният момент е чудесен за постъпков анализ, още повече че е по писмено слово, което оставя следи, а не се губи във времето. Просто някои хора не си знаят границата, но.... ще мине. Има си и лекарства, ако стане прекалено и всъщност няма никакъв психичен риск - просто е като "разреждане". Истеричния е изцяло потопен в афекта и стремежа си да угаси вътрешния конфликт. Възможно е да се стигне до емоционално нараняване, но истеричния никога не си дава сметка за това. За него са незабележими и когнитивните стеснения, като при силен афект, дори е налице нещо като когнитивна "имплозия" - защитата реагира със прибиране във все по-тесни граници, като ги събира ретроградно до точка на някаква форма на "баланс"... Разбираш ли принципа - емоционалната "екслозия" веднага взима приоритет - така е програмирано да се случва. И афекта е избухване на емоции, усещания и чувства, реакциите са защитни, но при тях се получава "претоварване". Именно от него, за да се съхрани психостазата, започват да се изключват дяловете които "харчат" най-много енергия и остават само програмираните като 'дежурни', като оцеляващи - наследство от атавизми. Цяло изкуство е при афект да се съхранят когнитивните способности и процеси, особено на тия от "високо ниво". Изключително редки хора са тия, при които това е възможно без специално обучение... От друга страна - за да се тушират последствията от "изместването" и пропадането се повлияват паметовите записи като впоследствие се премахват дисониращите и се нагласят останалите до консонантна картина... Има си цял мощен защитен механизъм, при това при нея това е вече сработвано, макар че раните са тежки и са останали при нея още от детството... Може да е всичко, може би е добър човек, но лъжите и манипулациите не говорят за пасивна форма на траматични компенсации. Тук е налице и нещо друго, което "излиза именно при афекти". Всъщност тя си го знае и това не е за първи път в живота й, така че спокойно - урагана ще премине. Но пък - ще остави типичните следи от деструкцията и пропадането на маските - ако не се овладее навреме. Защото ако се премине критичната точка - всъщност именно контролните осъзнати механизми се изключват по време на "имплозията" и... вече няма кое да поеме ролята на "стопер". с любопитството на изследовател и наблюдател ще очаквам развитието на случая, макар че сценариите са прости и ясни и... твърде повторителни и банални. Може би изглежда като "шоу" отстрани, но иначе е болезнено и е просто тъжна гледка, поне за мен. От друга страна - ако всяка истерия можеше да воюва, сигурно планини щеше да мести... но може би - на други места из вселената... (дето се водят дела по параграфи...) .

няма основания да се твърди и обратното. като "не знаем", това не означава че някой ще си избере произволното за според него си - да му приляга "на облаците". И да фабулира фантазно. ========= Глупостите, които изписа са твърде слаб опит за провокация. Аз имам запис на няколкото срещи в скайпа помежду ни - искаш ли да ги ползвам за материал - да видим чий "глас трепери". Записах го със специална програма за звукозапис - за анализ на твоя глас, на самите разговори и особености, на времето ти за реакция, ниво на интерпретация... Понеже това вече не е интересно, но ако се налага ще го изровя от "старите ленти"... Всяко изречение е вече не толкова добра манипулация и умело оформена лъжа. И упоритостта да си го връщаш с тая идиотщина дето си изписала те слага някъде дълбоко в падението. И нещо важно - сигурна ли си че като си почнала да разкриваш завесите на другия форум с тази нагласена помия, няма да спреш относно своето си участие там. Че има цял списък с бети и омега мъжкари, дето си оставила наранени там... И с твърде повторителен сценарий, с който ми излезе като обяснение... И кореспонденции, дето много държиш да не се показват. Всичко е налице, всичко е написано, копирал съм в екранни снимки всичко, което е нужно - защото си знаех че не е изключено да ми потрябват - при разкриването "какво става отвътре и колко е различно истинското лице". Няма интригант и манипулатор, който го носи в душата си и да не се стигне да го прояви. То си му е като втора природа (може би "първа") и няма на света толкова твърда маска, която да го скрие завинаги. Тенденцията е чудесна, започват да се показват зъбките и умелото прикритие зад "професионалната кожа" почва да се пропуква. Много предвидимо реагираш - всъщност като програма. Това е и единственото от което всеки интригант се страхува - изваждането на показ на всичко - каквото си е. Защото той разчита винаги на фрагментните тайни и смята че анонимността в интернет е чудесна завеса за умелата смяна на игрите и ролите и неговата манипулативна роля в тях.

докато е възможно да се печелят много пари и известност, ще има и... "статии и открития в науката", според които бог определя телата ни... То е въпрос на манталитет и не случайно купчината от тия автори се пръкват преди всичко в САЩ. Иначе твърде много хора ще се откажат от научната идеология, а битката беше да стане масова и народна. Проблемът е че цената на научната идеология, вече става твърде висока. Твърде много усилия, време и пари - за подходящо сериозно образование... Докато Евангелските истини - са си "втъкани" направо в детската идентичност... и културната - защото на много места по света, църквата, библията и образите на бог все още продължават да оказват масово културно влияние... И да формират социалната и лична идентичност. Търсенето на популярност е чудесна почва за социален маркетинг. Да спомена, че в АМЕРИКА, а и не само там, не само сред поп-духовните среди, става въпрос за "много пари"... Бизнеса с обучения, семинари, сертификати... продължава да разцъфтява и да е силно актуален. Има си нещо като 'лицензи' - на някой който се смята за "осноположник', се дават парични такси - за да се вкара името, да се добие правото да се "разпространява" по мрежи и организирани структури... Просто евангелските постановки и схеми са си функционални и работещи, само се ползват за различни цели. Личната харизма не винаги съпровожда поредния "откривател" на бог. И на любовта... дори и "медения месец" е с възхвали и напътствия. зачетох малко от текста по "руския линк", не че е толкова нужно - извадка от книгата я има и в българския линк. Трудно ми е да си представя как подобни глупости въобще могат да се приемат като теми за коментари. Къде останаха форумните критици на "псевдонауката", какво стана с рационалните мислещи? Рационалния подход към познанието няма никаква връзка с бог. Не му е нужно - нито да има връзка, нито да го допуска. От тия имат нужда субекти с определени нагласи и консервативни предубеждения. Хора - които винаги търсят обясненията за света, сред 'вчерашното', а не сред "днес". А автора задължително е широко засмян. Това е типичен маниер - сред религиозните автори и авторитетите - идоли на социума. Това е и похват - вижте снимки от реклами или плакати на религиозни сайтове. Широко усмихнатите и смеещи се лица са просто прийом - за пред таргета... Интересно ми е че ДОРА все още мълчи. Според тезата й - щом се ползва думичката НЕВРОН, то това задължително е да е основано на НЕВРОНАУКАТА. Добре че не ми поиска лиценз, но гледам че и "новата биология" и тя ползва същата думичка. И тя има линкове, и тя се позовава, и тя цитира "откриватели" и експериментатори. Какво стана с "липсата на личния момент", след като всеки, който си говори с думичката "неврон" може да си има всякакви схеми на обяснения, може и да интерпретира според нуждите си... само и само да докара каквото му потребно. Едни - като хардуер - но "софтуера" да липсва. Други - като биологична клетка, която обаче "бог й диктува и управлява как да работи, как да функционира... И всичко това като гледам модела - няма никакъв проблем да се обяви за 'наука'. Но не само - да го направи подходящо за "позовавания" и цитиране - всеки, който, каквото му е нужно да си подбира каквото му трябва.

банално. Така се съставя образа за себе си - като професионалист - с банални положения. Това правят на всички популярни сайтове, всеки един 'психоаналитик' повтарят едни други баналните истини за пред публиката. От друга страна - а дали горните положения от цитата стигнаха до авторката им... щото малко... Поразиграй още публиката - спокоен тон, благи думи, банални и повторителни тези, изразени с прости изречения - да вденат, да върви играта. Истерията я няма - всичко е ок, дишаме... истински професионалист Може ли да опишеш рамус по няколко други начини... или да обогатиш вече представените. На няколко човека от публиката много ще им хареса и ще получат възможността да си обогатят дежурните повторителни рецитации. Сега им е паднало, таман вълната е приповдигната и е налице леко оживление. Все още никъде не се четат твоите собствени диагнози - те са наистина от професионалисти и практици... В замяна на това - щедро раздаваш форумни стъкмистики - така не се носи отговорност, няма значение какво се пише - важното е театъра да върви. Но нищо - то си е "човещинка" - точно в описанието на цитираните банални думички... Чудесен линк, байдъуей. Сега - и допълнен с "цялата книга на руски". Изключителна книга - изключителен автор - "нова биология" - нека се просветят форумните схоластични философи и невроучени... Те още дори не са отворили линка - философи мъдрят казуси от когнитивна психология... И всеки има мнение. Ако може - и музика и едно "ганкино"... за наздраве. Не че е сериозен някой, но от играта на сериозност, както и безбройните имитации и лъжи често ми опротивява... Очаквам и да ми го обясниш, за пореден път с благи думи - от твоите... С поредните възхвали на "чувсвтвата и емоциите' и на тия дървеняци и нещастници, дето ги отричат, дето са още в черната дупка на невежеството... Не че ме интересуват, но ти не спираш. И не е заради рамус... не е. Има си сърбежи, дето много сърбят и си искат чесането - съвсем лични сърбежи, байдъуей. ------------------ В хода на всичко това - си чакам поничките - шуменски, с много пудра захар. Половината с шоколадов топинг, другата половина - с ягодово-малинов сироп. Ако ви се свиди за айряна, приемам и ("гушанска", задължително) боза, естествена, със захар, без консерванти - съвсем както беше преди мнооооого години наливната боза по сладкарниците... Айде - малко по-щедро, стига с това стискане... Не съм ли заслужил - поне понички. Така или иначе - поредното освидетелстване вече изгря и чакам да дойдат от психиатрията, щото при толкова сериозни професионалисти е срамота да не откликнат. Така че - поничките може да са ми "последно желание". смилете се над бедната невежа душа, толкова изстрадала, неука, толкова заслепена и заблудена, толкова невротизирана и нещастна...

Очаквах някакви реакции, но за да опримеря фалша и глупостите, мизансцена и театъра, ето че поне отворих линка... да видя 'подходящата книга' от личната ми просветителка и върховна блага душа, носителя на абсолютна и безпогрешна емпатия (според нея самата), професионалистката и "тая дето се предложи форумно че съсипала с форумната си критика, някакъв надут глупак - рамус... И... отваряйки линка - какво да видя - изненадааааа. Поредицата популярна психология, с надутите си заглавия и задължително "авторитетни" автори, които се обърнали и отвърнали от рационализма, с идеята че всъщност ДНК било управлявано "отвън" и особено от убежденията ни. Разбира се, че всичко това било "научно доказано", да не се пропуска, че "новата наука" вече е сближена с бог - защото въпросния автор стигнал до научното си прозрение, че ... някъде зад всички убеждения, дето управляват и дирижират ДНК, тялото, физиологията - е извора на "бог". Именития и световен авторитет... завършил кариерата си на учен като изследовател на "мускулните клетки"... И - как да не блеснеш с идеята да направиш малко пари, известност, да станеш световно величие... и да не пропусна идеологията на... "новата биология"... С любовта се коват убеждения, а убежденията направо ще променят ДНК-то и ще изцелят всяка болест, всяко нещастие... Брус Харолд Липтън (роден през 1944 г.) е американски биолог на развитието(!!!), известен най-вече с популяризирането на идеята, че гените и ДНК могат да бъдат манипулирани от убежденията на хората. Той е автор на най-продаваната книга "Биологията на убежденията" и е бивш изследовател в Медицинското училище на Станфордския университет. През 1966 г. Липтън получава бакалавърска степен по биологията от университета в Лонг Айлънд и докторска по биология на развитието от университета на Вирджиния през 1971 г. От 1973 до 1982 г. преподава анатомия в университета в Уисконсин. Липтън казва, че някъде през 80-те години на миналия век е изоставил целия си атеизъм и е повярвал, че начинът, по който клетките функционират, демонстрира съществуването на Бог. От 1987 до 1992 г. Липтън е участвал в научни изследвания в Пенсилвания и Медицински център на Станфордския университет. От 1993 г. Липтън преподава в различни университети на различни длъжности. Неговите публикации се състоят предимно от изследвания върху развитието на мускулните клетки. Липтън се появява като гост на различни радиопредавания, интервюиран е и за документалния филм Kymatica (2009г.), обсъждайки понятията любов и страх в отношенията им с телата ни. Той получава награда "като признание за неговата пионерска работа в областта на Новата биология". Липтън е световноизвестен авторитет, занимаващ се с връзката между науката и душата, водеща фигура в областта на Новата биология. (!!!) ========== Да спомена че друго заглавие на същия автор е "Магията на медения месец"... и с това горе-долу се съставя нужния профил. Ето и анонса на самата книга - раздута и напарфюмирана от маркетолозите на издателството и добре издаваща позиционирането на таргета й: БИОЛОГИЯ НА УБЕЖДЕНИЯТА е революционен труд в областта на Новата биология. Авторът, докторът на биологическите науки Брус Х. Липтън, е учен-изследовател, преподавал в различни медицински учебни заведения. Неговите експерименти, а и тези на други негови колеги, водещи фигури в тази област, изследват в детайли механизмите, посредством които клетките получават и обработват информация. Изводите от тези изследвания радикално променят разбиранията ни за живота. Те показват, че ДНК не контролира биологичните процеси в тялото ни - напротив, тя се управлява от сигнали извън клетката, включително и от енергийните послания, произтичащи от положителните или отрицателните ни мисли. Този изключително обнадеждаващ синтез на най-новите и задълбочени изследвания в областите на клетъчната биология и на квантовата физика се смята за огромен научен пробив, който показва, че можем да променим телата си, като насочваме мислите си в правилната посока. --- НАУКАТА ЗА ТОВА КАК МИСЛИТЕ УПРАВЛЯВАТ ЖИВОТА НИ Тази книга завинаги ще промени начина, по който гледате на собствените си мисли. Нови разтърсващи научни открития за биохимичните ефекти на мозъчните функции ни показват, че всички клетки в тялото ни се влияят от мислите ни. Липтън обяснява подробно молекулярните пътища, по които се случва това. Използвайки разбираем език, илюстрации, хумор и примери от ежедневието ни, той демонстрира как новата наука епигенетика променя изцяло възгледите ни за връзката между съзнанието и материята, и разкрива огромното влияние, което тя оказва върху личния ни живот и цялостното ни съществуване като вид. Разгледай PDF за книгата Брус Липтън =================================== честно казано - и аз се посмях - по примера от снимката на въпросния... "автор". Дора, какво стана с невронауката - или тя умело замълча. Господина дали е "невроучен"? Той дали е чел линковете които вие поднесохте на аудиторията и ако да - защо той има една форма на интерпретация, а вие имате друга. Може би и двамата интерпретатори твърдят че... "няма нищо лично" и Невронауката е върха на обективността. Но учените са хора и няма как да са обективни... Вие - също. Понеже въпросната колежка КАРЕС се слави като професионалистка, като изключително компетентна и съсипвачка на надути глупаци, дето са самозванци - смее ли някой да види - кое е пробутаното книжле? Нали толкова 'хора' пускали линкове белким рамус се просвети и престане да жужи и дразни благоприличието на научните библейски последователи. Ето така - рамус отваря линковете и се смее - на глупостите, на лицемерието и на големия професионализъм. И карес има над какво да се смее - над наивността на театралната публика и на елементарния начин по който с лекота я подвежда, в устрема си да постигне своето си... А театъра мина пред... нужните други "професионалисти" в невронауките, именно защото умело съвпадна с нагласите и личните защитни битки на останалите 'подгласници'... което е и целта и средството във всяка манипулационна игра, защото личната позиция не е достатъчна и издиша отвсякъде - нужна е групова подкрепа. Средствата и прийомите в манипулацията - са сравнително прости - подбират се нужните пишещи, като предварително се запознава с техните особености. После - идеята е да им се харесаш, да им допаднеш - с общи положения, с умело слово (за което съм я признал) - да се получат нужните одобрения и се кове "подкрепата". И после идва очакването на сгодния момент... Интересни са оправданията и обясненията - как рамус заблуждавал и неговата манипулация била в дълбочината... и ролята на "съсипващата критика". Откога критиката стана съсипваща - аз самият мога да отговоря - за хората които критиката ги съсипва, които таят изключителна емоционална уязвимост и това е "отворена но скрита рана". От друга старана - рамус е открит, предлага разкриване и отпадане на анонимността, защото за него такава няма, няма и игра, няма и театър. А "тайните" лица стоят някъде в анонимното зад завесата. И оттам се дърпат конците. Иначе е чудесна играта, качествата като за нея... Всичко това е основано на спасителната игра от личния ад. А иначе - рамус беше набеден в една повторителна рецитация - някъде сред брадатите гурувци... А пък гледам 'препоръчаното книжле' - ДНК-то се дирижирало от бог. Във форума на Калдата има един форумен образ, който чудесно ще му подхожда - именно това книжле. Въпросната авторка на мнения има сценарийната си маска, според която тя е посланичка на... гласа на своето ДНК, което я свързва със вселената. Тя също е изключително манипулативна и когато си почива от ролята си на месия, е най-обикновена самка, сваляща форумните самци, с умели съблазнителни игри. Но това е за друга тема, макар че форумните примери на шизофренни състояния съвсем не са редки явления и като типичен опасен глупак и аз да кажа, че си имаме и в този форум няколко на брой "такива участници". Жалко че "невронауката' не се занимава с тия, но пък същите са се научили именно от безкрайната научна литература как да се маскират като 'професионалистки'. А има и още... подробности, които ще спестя... Но не съм изненадан от наивността и повърхността на реагиращите, а отгоре на всичко - с претенции за сериозност и задълбоченост.

Не ме интересуваш с нищо, не те чета. Само виждам че отново се изсипваш напразно след думите ми, за пореден път. Някакъв бял шум, както винаги.

Кое е това съчувствие, което се "полага"? А защо да не се полагат и понички, кекс, бира или тиква на фурна. Защо не и скара, личен автомобил, пържени картофи, салати и мезета, или пък - апартамент под наем. Може и лаптоп... Нещо друго - полага ли се? Как не видях тоя раздел сред форумните правила - досега да съм се облажил с подходящо лицемерно поведение. Тия емоционални изтерясвания са безпомощност и нахалството е, че обяснението "липсата на аргументи" продължава да е идея фикс, точно папагалски. Освен модератори защо да не повикаме и съда в страсбург, вселенската патриаршия или научна комисия по въпросите на мозъка. Последната бая ще се озори да смели последните изхвърляния на Ка, в темата, ако въобще някой ги погледне. Тия изфантазирания и изхвърляния са като за женски пазар, а не за тази тема. Пет пари не давам дали някой "знаел" повече от рамус и на кого ги пробутва КАРЕС тия измишльотини. Винаги някой, някъде "знае" повече от друг, спрямо нещо си. И... какво от това? Безогледието и невротичните тикове в темите нямат нищо общо с което и да е "знаЕне". Това ли е най-голямото фукане и целта на демонстрациите - да се покаже кой колко знаел, като че става въпро за състезание... Ако битката се водила с идеята да се покажело на рамус че някой знаел повече от него - воала. Мен, лично, това не ме интересува с нищо, защото знаЕнето няма общо с разбирането. Поклон, писмена декларация на признание, заря или овации от стадиона - кое точно липсва и се търси - да го нагласим някак си в театъра и за да спрат когнитивните истерии и гърч. А разбирането - не става с демонстрации на научена информация или стъкмистики, а се изисква потенциал от лични качества са осмисляне и синтез. Ето това липсва и каквото и да се демонстрира няма как да се компенсира дефицитът на разбиране и дори прости начални положения в синтеза. За РАЗБИРАНЕТо е нужен СУБЕКТ, то е негово производно, негов израз и неговия начин на отражение и ситуиране ... и битие. А сред цитиращите такива не се забелязват. Бледите сенки на цитатниците с нищо не показват наличие на лично виждане, широта във възприятието, "възрастови етапни отработвания"... Не - сякаш никога не са живели, защото те са само следи в нечии теории, хипотези и в машината за академични репликации. И в крайна сметка това че са усвоили и репликирали нещо си, е края на вселената само заради личната полза от спасението и раните... За някой това било академична аула, а те са на ректорското място в нея. За други - партийно събрание и те, разбира се, са лекторите в него, дори "председателите". За трети - кръчмарския моабет е върха на форумната писалня. Всеки чеше нещо си, и най-много да се докара до групови взаимни почесвания. Да, според рамус - това е "маймунска работа". Всеки папагал може да научи да повтаря нещо си. Папагали с по-голяма памет, могат само да възпроизвеждат по-голямо количество информация, но не и качествено да я обработят и осмислят, вникнат и проявят през битието си. Тук, в темата дори и никой да не е задал, или изискал - няколко човека настояват че общуването е налично само и единствено на базата на позовавания и цитиране. Ако се излезне отвъд тях - настава катастрофа и се почват криволиченията. А цитирането е най-безопасно, най-гарантиращо ниско ниво на тревожност от възможната му условност, относителност, вариации на интерпретиране. Затова е толкова удобно с него да се крият толкова хора - замества им липсите и им дава лесната свобода за нагласации. Защото нямат дори основи за СИНТЕЗ и анализ, ако не са прочели, ако не са запомнили - не сякаш не съществува. Но пък - мненията били важни. Е - браво! БРАВО! Поклон - ======= п.с. очаквам поничките - може и с боза или айрян (не толкова гъст, и от невкиснато кисело мляко, с не по-малко от 4.5% масленост - задължително БИО) . Но да не ставам нахален Съчувствието не ме интересува с нищо - нито е вкусно, нито питателно - би трябвало отдавна да е израстната острата необходимост от него... но това е като "би трябвало - ама надали"...

ОФ=топик =============== Обръщам се към всички колеги. Вече стана ясно и в предишни публикации че са налице известни лични отношения, в предварителен и извън форумен контекст. Това подава непрекъснато възможността неусетно да се преминава от познавателност в темите и мненията, към лични схватки и търсене на лични "отговори" и компенсационни битки, наддумване, наиграване и някаква съревнователност. изглежда че не се чете внимателно и това подава възможност един умел манипулатор да завърта темата в посоката, която на него му е изгодно и му е нужна, за да се доближи до потребностите си в чисто личен план. В това той умело използва особеностите на пишещите, чрез техните мнения, динамиката на отношенията им, за да се използват за съвсем частни и лични потребности - главно от емоционален характер. Това подменя темата и насоката в нея. А и подвежда участниците, защото в хода на манипулациите участва и усета за позициите на всеки пишещ и начина им да се завъртят в посоката на манипулатора. Така се получава една групова динамика, която обаче не е спонтанна, а е направлявана от определен субект. Всъщност участието в това е напълно доброволно и всеки си решава сам. Но са чудесни примери за много психологични процеси и явления, повечето от които, обаче, излизат далеч отвъд конкретиката на темата. Разбира се че никоя тема не следва тясно своята конкретика и по всички теми се пишат всякакви мнения, сменят се посоките на мненията към съвсем странични положения. Акцента на този форум е все пак да е налице някакво общуване, и то с популярен резонанс, за да участват и привлича по-голям брой "читатели". ====край на офтопика=== (продължение): Аз имам своето решение. Всеки го прави спрямо себе си. Рамус е чудесна мишена за групова динамика, защото през неговия форумен образ лесно се образуват конвенции на основата на лични реакции и защити. Целта на участието ми е съпроводена и от провокации, с които да разкривам много повече от това, което се пише, защото за мен хората са автори на всичко, а не всичкото да произвежда "хора". В този смисъл един субект дава множество призводни, но това има схема, има основи, има принципи... Аз изучавам тия принципи с чисто практически цели, защото всеки един пишещ е онова, което не съм, което никога няма да бъда и ми дава една възможност за ракурс, който не бих съставил никога. Твърде много от същината, която е сериозната част от личностите и битието им, е умело прикрита... поради причини които не са тема на тия думи. Изглежда че твърде много чувствителни хора претендират да са стабилни и неуязвими, но когато се провери с прости средства декларираното се оказва че в повечето случаи то няма съответствие. И в опита си да "закрият" следите от уязвимостта си, се прехвърлят реакциите към дразнителя - по един напълно естествен начин, казан простичко "човещинки". Има хора и хора. Няма двама еднакви човека, има сходства, но те са с интерпретируем характер. Има и уеднаквяващи процеси - които до голяма степен са нужни за социализацията и социалното битие. Твърде е несериозно колко много заявки вече са налице за обобщения от рода "ние, хората". "Ние, хората"... - за толкова много от тях, най-важното е да са като всички други, съставящи своя личен образ, като сходен образ за "всички хора". Но има хора, които сходствата са с толкова тежестт и значение, колкото и са и различията. Понякога - различията стават дори приоритетни - в разглеждането и ситуирането. Личната тежест и непоносимост, с лекота се изнасят "сред всички хора", защото вече навсякъде се пише за "проектирането" - ползите, процесите и значенията им. Това е лична психична реакция и тя е с първосигнален защитен характер и произход. Но е твърде важно на много хора да я покрият с готови отработени още от детството им, начини за прикриването им чрез интелигентни маски, обяснения, описания и дори ментални конструкции. По този начин първосигналността остава стабилна в готовност за повторения,но се наблюдава подмяна на повърхността. Подмяната става чрез умела имитация - кое е рационално, кое е смислено. такива схеми за имитация се подават също наготово защото в днешно време е модерно да си "мислещ" и "логичен". А твърде много от вътрешния психичен живот и поведение, нямат никаква връзка - нито с логиката, нито с рациума и мисленето. И е налице дисонанс и конфликт. Те се решават чрез имитацията и конвенцията от тях, защото за повечето... "хора" това има значение и го усещат че е "в тяхна полза". А когато се касае за 'полза'... тогава историята достатъчно добре обобщава какво се избира - истината, или ползата от лъжата. Вчера случайно ми попадна фрагмент от филм, в него силно впечатление ми направиха следните сентенциални думи (перифразирам): "Истините и лъжите са навсякъде и в изобилие. Може би причината за това е НЕДОСТИГЪТ на "разбирането" и лесната замяна с имитацията му

оо - и модераторите ли да включиш в играта си? Виж, просто е продължение на "това": Всъщност да, разбира се. Всички и всичко е нужно да се включат. Нали "глупакът" е опасен... За теб всичко това придобива стойността на война. Пък и - може би заради това Дора написа че... съм поел "разгром", някакъв си. Неизбежно е, когато личния момент се задълбочи, той да отива в личната територия. А в нея - имат значение обективните положения и "история", защото всичко има значение и всичко е свързано - напук на "теорията на хаоса отвътре" която спретна по-горе.

Учебник по манипулации ли пишеш, тук да се упражниш, Ел.? като можеш, като си толкова професионална - да разкрием лицата си зад маските - аз съм Румен, байдуей. Да продължаваме ли в тази посока? Какво ще кажеш за едно разкриване отвъд анонимността, щото с виртуала си се научила да мимикрираш чудесно в зависимост от контекста и четящите... А си с доста опит в това - през целия си живот си го нагласяла и си ползвала тънкия си усет в него. Причините - ще ги разкажеш ли - ей така, да се образува една по-цялостна картина, защото доста хора тук по един типичен начин ги завъртя и ги подвеждаш заради личната си игра. Няма как да прикриеш с тия тиради проблемите и личното си отношение, свързано с тях. Написала си в думите си типичната умела комбинация от внушения, съчетани с конвенционални положения, с които сугестията и манипулацията са направо като "удома си". Но анализът и понятийния пълнеж издават проблеми и смислови несъответствия, които ти пропускаш, защото нямаш идея за тях. Например: Понятийно ГЛУПАК и УМНИК са с условно значение, но ти умело ги завъртя , и ги запълни със своята и нужна версия на пълнеж... между другото - твърде ненаучно. Както и за тезите си по-горе. За теб е важно значението и целта и съумяваш винаги да "вкараш в спиралата си" и резонансните наоколо. Ти знаеш как, но въвличаш хора, които си нямат идея за 'предварителния контекст' и ги ползваш в чисто личен план, както и да придобиеш усещане за подкрепа и "заедно" да компенсираш с изживяване онова,. което по друг начин няма как да стане. Високомерния, чудесно постулира че 'друг е високомерния'. Нищо че в тема се ползва парадиране с линкове, цитати и знаене... А, между другото - ВИСОКО-МЕРЕН има съвсем тривиално значение - от гледна точка на езиковото му значение. Кой мери, според кое се мери - "високо"... това, разбира се не те занимава. Друга е целта и ти си впрегната да я гониш с всички сили. Проблемът е че лъсват пропуски и опита да се прикрие личния момент се компрометира непрекъснато. Да беше спряла със спама, поне в тази тема, но не смееш. Поредните вятърни вълни са сега във възход и все някъде е нужно да ги уталожиш. Дерзай!

Нищо от това не е вярно, а е само ваше становище. За което ще напиша някои вметки по-долу. Не съм длъжен да се вмествам в идеите ви за правилност и добро, нито за порядки и "внимания какви ги твърди". Не ме интересува далиу някой, можел знаел и по отношения на разгромяванията... :) - на това най-много се засмях. Изглежда писането сред форуми за някои хора е въпрос на битки и войни, само защото те смятат че няма нищо по-естествено личната им защита да е вездесъща. А тя се основава на множество слаби места, които с лекота мога да пробия. И го правя. Тия пробиви не са ми самоцел, нито ми е потребно завоюване. Имам си съвсем други мотиви, а по реакциите - се гледа кой, с кое и какво го играе на 'победител и разгромен'... ================ И такааааа: цялата предишна тирада е насочена целево в "тази посока". Като тия думи от цитата, всъщност са основа за следващото: Дора, вие обърнахте ли внимание на болднатото... в комбинация с останалото. Тази произволна доста свободна форма на обобщение, се представя че имала изискване за по-дълбоко вникване. Това ли е "дълбокото вникване", с претенцията и защитата на "професионалиста"? Та това няма нищо общо с психотерапията. В тия изречения умело са прикрити като пълнеж съвсем произволни тълкувания, като обаче - целта е да се стигне умело до следното: ключовия момент е "За това - НИЕ ХОРАТА, не сме... " Всичко това е тирада която води към нужната посока - а тя е - аз съм пластична, променлива и непредсказуема и "всички хора сме така", понеже... хаосът. и бла-бла. "Аз се движа от подличности, дори и неконтролираната ми смяна на настроения, рефлектираща в кризи, пропадания и изплувания - НО>>> всички хора сме така и МИ е важно че това има дълбоко и вникващо обяснение от което на мен ми става по-спокойно. И всичко това - на фона на края на коментара - вече спрямо рамус - да се стигне до момента на съпоставката между личното, скрито зад социална и психологична концепция, и "брътвежите на рамус", които формално се противопоставят на "величавите мисли и извеждания"... Разбира се - съвсем професионално, но защо тия професионалисти в темата си нямат дори понятие от анализ на слово, а веднага си нагласят нужното спрямо тях си. Това не пречи непрекъснато да се пее припева за 'вникване и задълбоченост, осмисляне'... Цялата тирада е изключително манипулативна. В нея умело основни положения се попълват с нагласени конструкции и с лични внушения. Колежката е изключително умела с думите и словото, тя има и чудесна памет, има и много курсове и тренинги и доста качества. Тя е оцелявала и изплувала с тях, десетилетия. Освен това е изключително интуитивна. Нито думичка няма да се спомене за 'това, което й липсва' както и относно собствени й дефицити. Не само тя - всеки пост тук изобилства от подчертаване на личните качества сред собствената когнитивна и емоционална зона на комнфорт. Изглежда, обаче че в това "нямало нищо лично"... Ето за това лицемерие пише рамус - непрекъснатият умело прикрит (или не толкова ) двоен стандарт. Едно показно лице, но зад него скрито друго. .. А думите - се гледат само като "повърхността", а сред всички коментари са всъщност ВСИЧКИ ЛИЦА, на всяка маска. А най -веселото е чрез всичко - се оказва че сред "професионалистите" личните моменти отсъствали. Те могат и задължително са - обективни и безпристрастни. Не знам как е възможно това сериозно да се постулира от хора със заявки и претенции за професионализъм...

Дора, защо да продължаваме с този спам. Доста преди тия думи ви попитах - прочетохте ли какво точно визирам с думите си. После пак го написах - остана "звук сред космоса"... Както вече посочих - вие избирателно четете дори и КАРЕС. Както и всичко друго. Дали четете по същия начин и научните публикации? това си е ваша работа, но в случая няма как да се поддържа диалогичност.

тази игра - на :опровержения, вече съм я играл до втръсване. Няма никакъв проблем някой да си пише, а друг да се налага да го опровергава. И така - до безкрай. по-горе вече си губих времето да опровергавам едно или друго - и какво от това, да не би някой да го прочете... Няма и защо - показва се кое е по-важно за пишещите. Вие наистина ли не прочетохте заключителната част на думите й? Или се спряхте само на позоваванията и цитатите. Щото мненията й са така конструирани, което също е част от когнитивния й профил... Няма как да приема някой за професионалист в нещо си, само защото той можел да пуска цитати. По-скоро именно това ясно посочва НЕПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ. Защото намесата на практика няма как да се събира само и единствено в цитирания и позовавания. Практиката означава да се върви практически път и в него, особено за посочената "професия" се налагат твърде много творчески похвати, доста отвъд които и да са 'цитирания". В същата професия, знаенето е само за платформа, за ориентация, за база. После вече... За мен значимото е разбирането, а не цикленето на едно и също, само защото някой бил научил нещо си и сметнал че това е края на вселената. "краставицата" на Кришан е скеч не толкова за хората които не знаят нещо - защото да не знаеш не е проблем и ако го осъзнаваш доколко, кое, какво - ще намериш начин да го научиш, особено ако е налице подходящ мотив. Повторителността е когнитивна защита и израз на естествената съпротива отвъд комфортната когнитивна зона. Някои хора излизат по-лесно. Други - направо са вкопчени и окопани максимално. И се възбуждат невротични реакции ако бъдат компрометирани границите сред които те са ситуирани идентично.

Дора, а вие схванахте ли кое и какво точно визирам, за да напиша думите си? Защо е нужно да се интересувам кой в какво е обучаван и кой какво работи? Още по-малко - няма как да се разбере от всичко това 'каква е практиката' на колежката, но и каквато и да е - няма връзка с темата. Очевидно е, че всеки си гледа личната си когнитивна комфортна зона... Въпроса е - какво има отвъд нея. Щото тя... зоната, затова е комфортна - защото в нея е безопасно и предлага сигурност и простота. Освен това - провокациите ми са изключително елементарни дори като принцип - създавам когнитивни претоварвания именно чрез поле отвъд комфортните зони. Начина по който се реагира на претоварването - подава нужната храна за анализ. А натрупването от анализи, чрез многобройни кръстосани съпоставки, , дават основата на условни обобщения и на когнитивните профили.

за пореден път пишеш коментари по тема, която не разбираш... И понеже не разбираш упорито си теглиш към това, което си с идеята че го "знаеш". Нищичко не разбираш, Мо. Единственото с което разполагаш го ползваш за укритие и неумението да излезнеш от него е толкова очевидно и говори за когнитивна безпомощност за вникване и разбиране. Поне да беше погледнала какво и какъв е "супермен", какво изразява, кое символизира... Тия повърхностни подскоци са си просто израз на безсилие за нещо повече, защо въобще се мъчиш толкова да намираш аналогии, които си чувала само от дъщеря си, вероятно. И олекваш като летателен балон. До гуша ми дойде да ме съветват, напътстват и да ми дават ъкъли хора, които нито четат, нито разбират прочетеното. Но много държат да си кажат мнението... щото... те са с изключителната лична аура на познаващи, мъдри, можещи, правещи, само защото са знаещи. И в личния им театър има много нужда от ролята на съветниците, на вкарващите в правилния път, щото те са нагазили толкова дълбоко в него... Но само пред огледалото... Съвсем просто е - ДАНИНГ и КРЮГЪР просто извеждат и формулират нещо съвсем просто и обикновено. Преди да го изведат - то си е съществувало, защото тия като него съпътстват битието на груповия човек... Неумението да си дадеш сметка за онова, което не разбираш - заслепен от личния си цветен образ, просто заслепява анализа на реалната обективна ситуация между това - кое ми е ясно, кое разбирам, кое е отвъд тия и докъде ми е границата... Не - има нуждата от лични рецитации и просто се търси мястото. Начина и ролите са си едни и същи, опитите за 'доказване' чрез позовавания се ползва за маскиране на съвсем чисто личния момент... на личната игра. Особено пред "виртуална публика" - опс - "читателите"... И да - "ние хората сме така устроени", се допълни с "човещинка, кво да прайш". И повторение на поредните внушения какъв е рамус, как глупостите дето ги пише са безсмислени, неверни, невъзможни, само за да се постави на фона на това задължително вярната лична теза. Опс - не е лична, нито е личностно зависима, защото "личности няма" - тук се пишат само чисти и метафизични мъдрости. Почти ченълинг... Дааа - човещинки!...

:) разбира се... как ще има. Личностите въобще... - има невронаука, линкове, цитати... и мнения. (извинете ме, това е ирония - да го напиша ясно, че играта с интерпретациите вече стига до неподозирани висоти). Информатиката... дааа. Важното е че специалистите в клоновете на науките - ги няма всеки да си кажел неговото. Жалко. ! Докато ги няма специалистите, ще четем в темата безкрайни линкове и позовавания. И... разбира се - за да няма никакви лични мнения или пристрастия - в никакъв случай, важното е да сме коректни лоялни към пуб... опс, грешка - към "читателите"... Те, горките, ако не сме загрижени за техните объркани души, ако не се правят нужните реверанси, как въобще ще прогледнат в океана на "науката", ако не им подадем нужните линкове, да заместим гугъл... И зад всичкото това - няма въобще нищо ЛИЧНО :) Пиша го и си признавам че се смея... но това е форумния реал... Гледам че "татенцето" за пореден път и той дава мнения, пояснения (за публиката, разбира се, при него също въобще отсътства "личността", той е пример за обективност, мъдрост и възвишеност). И той имал мисия, и той да ми посочи правилния път, грешките... да се поуча, науча, да видя истинското знание... Ми то аслъ че не съм сполучил на "правилните учители", в комбинация с личен мързел и с тва двойкаджийство... си останах простичък невеж среднист и пълня форума само с глупости... :) А и тук се играят виртуални игри с "читателите на форума"... :) Във ВИТИЗ изучават предмета "игра с публиката" - сериозна работа. В комбинация с талант, някои актьори стават експертни практици в това. Жалко че няма да надникнат сред форума тук - за да погледнат заигравките ... "с публиката", които тук се наричат "читатели"... Какви постижения само... колко енергия... Тук просто се изливат океани от алтруисти - загрижени съпричастни, благородни... И мъдри и знаещи.

Айде стига с това лицемерие, щото дисонира с другите образи, по разните места. Никой от пишещите не се интересува от автора на темата... и никой не го чете. Разбира се - никой не е и длъжен. От друга страна - именно така става за когнитивна боксова круша на която всеки гледа да си нагоди, групово или лично да си нагласи и поддържа личните си версии на библия и религия. Като го играеш на толкова загрижена поне да беше спряла да оспамваш "собствената ми тема". Така и не се научих да се примиря с лицемерието, ей... Може би щото героят на антисъпричастник, социопат и патологичните ми комплекси и нарцисизъм още не ми е узрял и оформен докрай. А и ти е твърде подходящ за дежурните повторителни "припеви". Не ви ли омръзна това, Дора? Наистина ли "няма как"... щото от тия затретвания малко става смешно. Как мислите - инат, упоритост или заради убеждения? А може би - от всичко по малко... От друга страна - подхожда чудесно на ролята ви. Мозъка занимава всеки един тук. Поради много проста причина Невронауката ... какво е точно. Тя има глас, яде, пие или ходи на театър, по нужда, спи и "говори с приятели"? Тя има нужда от водители, наставници, говорители и защитници ли? Този театър е доста сходен с форумите на религиозните последователи - те имат цитати по всички въпроси и непрекъснато се позовават на тях. Обаче е малко компрометиращо, когато се подбират позовавания с определена лична цел. А с последното си "извинение" дори малко преигравате, щото всяка прекаленост малко проваля автентизма на личния сценарий - имам предвид почти "майчинската" загриженост, която в случая е напълно неуместна и твърде пресилена. А гугъл-бот-стването - за него вече писах, нищо че не четете. Вие каквото ви е интересно си го четете и репликирате достатъчно интензивно и упорито.

"Единните поведения" зависят от интерпретирането. Защо пропуснахте вашата отговорност при интерпретацията, а уловихте лесната инстинктивна вълна на "в рамус е причината"? Чудесно се навързаха и "лайкващите" и забавляващите се, дори и коментари. Изключително весело е когато се коментира нещо, което дори не се чете, а му се намират кусури, даже и мнения има по него... Фрагментарния накъсан прочит поражда и фрагментарни изводи, отгоре на всичкото - съвсем повърхностни и прибързани. както вече споменах - нито един от реагиращите и коментаторите няма и елементарна представа от информатика, а коментират мозъка - един - с невронаука, а други - с философия, трети пък - с "Теорията" (си). Всеки си тегли кошницата към онова, което вече си е направил, онова, което вече си е нагласил... А толкова силно се отпечатват пристрастията на всеки един - вкл. и статията за 'дивите хора'... Човещинка, съвсем типично.

Има нещо, което в никои думи не виждам да се извежда и никой не го взима предвид: Нивото на организираност от материята на мозъка, спира да има определящо значение и е само платформа на която започва организация от информационно ниво. Тук не виждам хора, които да разбират от информатика, да не говорим пък тя да се вземе предвид от хората, завършили развитието си с класическа философия... Все едно музиката да стигне до класицизма и там да се обяви за абсолютен връх и... край. Най-голяма възможност за изменчивост се определя от СОФТУЕРА в мозъка. Синапси и неврони - това е само платформата. Информационната работа се осъществява от информационна структура и система. Колкото е повече единна системата - толкова по-единно е поведението, възприятието, интерпретирането и отражението. Системата е КОМПЛЕКСНА - всяко условно звено, или "леър" е обвързано с всички останали, още повече че цялата система е динамична и изменчива. Всъщност цялата физиология в човека - има същите основни качества. Материя (тяло) и софтуер - са неразривно свързани в обща комплексна система. В хода на тия съждения може да се допусне че - НИВОТО НА ОРГАНИЗАЦИЯ на сработването в нея, е пряко свързано с нивото на енергията, както и величината на ентропията. Към общата система ЧОВЕК, се допълва и системата ВСЕЛЕНА. Ето това е пълнотата на комплексната система. като съждително - тя остава отворена за условни допълнения... Която и да е материална структура е трудно податлива на такива изменения, както това може да се осъществи с реорганизация на "връзки" между невроните, както или броя или схемата им на проводник на сигналите, като в мозъка системата от тия е сложно паралелна. С тоя термин обозначавам паралелност - не на базата на разлагане на един последователен сигнал на "части" и предаването му през няколко пътища всяка част едновременно. Имам предвид че на всички нива е паралелността, във всякакъв смисъл - това е невъзможно дори за осмисляне и анализ в сегашния етап в представата на мозъка. Аха - това не го била "казала невронауката"... Не ме интересува дали някой, кога, защо и дали го бил казал - ето ги думите. Ако някой не може да ги смели - просто материята за която става въпрос му идва вповече. За това думите ми не са причината, но търсенето на причината в тях, или автора им - е нужния начин за отхвърляне на тежестта от личната отговорност и личното значение на всеки субект спрямо онова, което той самия отразява. Тезата че НИВОТО НА ОРГАНИЗАЦИЯ определя "нивото на сложност" на което и да е живо същество - не е дори оригинална. Нещо повече - тя е банална и твърде очевидна. Съвсем импровизиран пример: Цялата материя се състои от едни и същи "строителни материали". Онова, което определя разликата в материята и веществата - това е организацията на тия "строителни материали". Организацията, довежда до разлики в подреждането, взаимодействията, определя динамиката, задава качествата. Всяка различна организация, в достатъчно стабилен вид, довежда до промени в качествата на веществата и елементите. Качествен скок в проявлението, поведението и динамиката на материята е именно в т.н " живи структури". Носителите на ЖИВОТ, дори и най-елементарните, са далеч по-организирани и по-сложни системи, от най-тежките и сложни "неживи" елементи в природата... А най-големият парадокс е - че една жива система придобива възможност за повишаване на нивото на своята организираност. Висша степен в това е появата на мозък с такава сложност за многообразие от Софтуерни връзки, че тяхната комплексна сложност да доведе до целенасочено поведение на повишаване на самоорганизацията му. Единствено живите същества със сложна нервна система, колкото повече усложнена е тя, толкова повече е възможността да се усложнява и с това повдига нивото на организираност в съществото. Еволюционната посока на това е довеждането на един вид, до доминация на планетата, само заради възможността той да надскочи критична граница в нивата на организация. Ето още един аспект, от друга гледна точка и переспектива: В чисто еволюционна посока, обобщавам че един от избраните пътища за видово оцеляване е усложняване на информационната обработка. Получава се едно разделяне на еволюционните клонове - единия тип - повтаря и само нагажда предварителна форма и организация на живот - например МРАВКИТЕ... или влечугите, насокомите. Всички те са оцелявали милиони годиник, много повече отколкото е ХОМО. НО... налице е и друг път - този при който при нарастване на сложността на неврната система, се появява нужда от неин единен център, през който по-лесно и ергономично да се превключват различните центрове на системите за регулация и поддържане на хомеостазата при всяко същество. В нарастването на оргганизацията на този "център" все повече организационни структури започват да се управляват от него. Нарастването на сложността довежда до все повече структури - за памет, примерно. А оперирането на памет и изчислителен ресурс, довежда до нова "врътка" от спиралата на усложняването. От еволюционна гледна точка това са два "отделни", различни пътя. единия подава видово оцеляване с адаптация - физиологично, и поведенчески. Но с приоритет на формата - визирам отново МРАВКИТЕ... Понеже това е ограничено от различни физически принципи спрямо материята - степента на изменчивост в нея е твърде бавна спрямо възможността за възникване на бързи промени в средата и така отрязва възможността за оцеляване на вида. Втория път за оцеляване - е на основата на усложняване на нервните и сигнални регулационни системи в човека. Платформата (тялото) остава с изменения в твърде бавно темпо (спрямо един човешки живот), но се появява възможност - чрез повишаване на нивото на информационната обработка, да се задават изменения в поведението, в много по=широки граници, отколкото е в същество с опростени нервни процеси. Възможността на същество със сложна неврна система и сложен мозък, да отразява реала около себе си, дава качествено нови възможности да се ситуира сред този реал и да избира оцеляващи стратегии и поведения, далеч отвъд възможностите на природата да ги задава предварително и така - твърде ограничено. ...