ramus

ОФ=топик =============== Обръщам се към всички колеги. Вече стана ясно и в предишни публикации че са налице известни лични отношения, в предварителен и извън форумен контекст. Това подава непрекъснато възможността неусетно да се преминава от познавателност в темите и мненията, към лични схватки и търсене на лични "отговори" и компенсационни битки, наддумване, наиграване и някаква съревнователност. изглежда че не се чете внимателно и това подава възможност един умел манипулатор да завърта темата в посоката, която на него му е изгодно и му е нужна, за да се доближи до потребностите си в чисто личен план. В това той умело използва особеностите на пишещите, чрез техните мнения, динамиката на отношенията им, за да се използват за съвсем частни и лични потребности - главно от емоционален характер. Това подменя темата и насоката в нея. А и подвежда участниците, защото в хода на манипулациите участва и усета за позициите на всеки пишещ и начина им да се завъртят в посоката на манипулатора. Така се получава една групова динамика, която обаче не е спонтанна, а е направлявана от определен субект. Всъщност участието в това е напълно доброволно и всеки си решава сам. Но са чудесни примери за много психологични процеси и явления, повечето от които, обаче, излизат далеч отвъд конкретиката на темата. Разбира се че никоя тема не следва тясно своята конкретика и по всички теми се пишат всякакви мнения, сменят се посоките на мненията към съвсем странични положения. Акцента на този форум е все пак да е налице някакво общуване, и то с популярен резонанс, за да участват и привлича по-голям брой "читатели". ====край на офтопика=== (продължение): Аз имам своето решение. Всеки го прави спрямо себе си. Рамус е чудесна мишена за групова динамика, защото през неговия форумен образ лесно се образуват конвенции на основата на лични реакции и защити. Целта на участието ми е съпроводена и от провокации, с които да разкривам много повече от това, което се пише, защото за мен хората са автори на всичко, а не всичкото да произвежда "хора". В този смисъл един субект дава множество призводни, но това има схема, има основи, има принципи... Аз изучавам тия принципи с чисто практически цели, защото всеки един пишещ е онова, което не съм, което никога няма да бъда и ми дава една възможност за ракурс, който не бих съставил никога. Твърде много от същината, която е сериозната част от личностите и битието им, е умело прикрита... поради причини които не са тема на тия думи. Изглежда че твърде много чувствителни хора претендират да са стабилни и неуязвими, но когато се провери с прости средства декларираното се оказва че в повечето случаи то няма съответствие. И в опита си да "закрият" следите от уязвимостта си, се прехвърлят реакциите към дразнителя - по един напълно естествен начин, казан простичко "човещинки". Има хора и хора. Няма двама еднакви човека, има сходства, но те са с интерпретируем характер. Има и уеднаквяващи процеси - които до голяма степен са нужни за социализацията и социалното битие. Твърде е несериозно колко много заявки вече са налице за обобщения от рода "ние, хората". "Ние, хората"... - за толкова много от тях, най-важното е да са като всички други, съставящи своя личен образ, като сходен образ за "всички хора". Но има хора, които сходствата са с толкова тежестт и значение, колкото и са и различията. Понякога - различията стават дори приоритетни - в разглеждането и ситуирането. Личната тежест и непоносимост, с лекота се изнасят "сред всички хора", защото вече навсякъде се пише за "проектирането" - ползите, процесите и значенията им. Това е лична психична реакция и тя е с първосигнален защитен характер и произход. Но е твърде важно на много хора да я покрият с готови отработени още от детството им, начини за прикриването им чрез интелигентни маски, обяснения, описания и дори ментални конструкции. По този начин първосигналността остава стабилна в готовност за повторения,но се наблюдава подмяна на повърхността. Подмяната става чрез умела имитация - кое е рационално, кое е смислено. такива схеми за имитация се подават също наготово защото в днешно време е модерно да си "мислещ" и "логичен". А твърде много от вътрешния психичен живот и поведение, нямат никаква връзка - нито с логиката, нито с рациума и мисленето. И е налице дисонанс и конфликт. Те се решават чрез имитацията и конвенцията от тях, защото за повечето... "хора" това има значение и го усещат че е "в тяхна полза". А когато се касае за 'полза'... тогава историята достатъчно добре обобщава какво се избира - истината, или ползата от лъжата. Вчера случайно ми попадна фрагмент от филм, в него силно впечатление ми направиха следните сентенциални думи (перифразирам): "Истините и лъжите са навсякъде и в изобилие. Може би причината за това е НЕДОСТИГЪТ на "разбирането" и лесната замяна с имитацията му

оо - и модераторите ли да включиш в играта си? Виж, просто е продължение на "това": Всъщност да, разбира се. Всички и всичко е нужно да се включат. Нали "глупакът" е опасен... За теб всичко това придобива стойността на война. Пък и - може би заради това Дора написа че... съм поел "разгром", някакъв си. Неизбежно е, когато личния момент се задълбочи, той да отива в личната територия. А в нея - имат значение обективните положения и "история", защото всичко има значение и всичко е свързано - напук на "теорията на хаоса отвътре" която спретна по-горе.

Учебник по манипулации ли пишеш, тук да се упражниш, Ел.? като можеш, като си толкова професионална - да разкрием лицата си зад маските - аз съм Румен, байдуей. Да продължаваме ли в тази посока? Какво ще кажеш за едно разкриване отвъд анонимността, щото с виртуала си се научила да мимикрираш чудесно в зависимост от контекста и четящите... А си с доста опит в това - през целия си живот си го нагласяла и си ползвала тънкия си усет в него. Причините - ще ги разкажеш ли - ей така, да се образува една по-цялостна картина, защото доста хора тук по един типичен начин ги завъртя и ги подвеждаш заради личната си игра. Няма как да прикриеш с тия тиради проблемите и личното си отношение, свързано с тях. Написала си в думите си типичната умела комбинация от внушения, съчетани с конвенционални положения, с които сугестията и манипулацията са направо като "удома си". Но анализът и понятийния пълнеж издават проблеми и смислови несъответствия, които ти пропускаш, защото нямаш идея за тях. Например: Понятийно ГЛУПАК и УМНИК са с условно значение, но ти умело ги завъртя , и ги запълни със своята и нужна версия на пълнеж... между другото - твърде ненаучно. Както и за тезите си по-горе. За теб е важно значението и целта и съумяваш винаги да "вкараш в спиралата си" и резонансните наоколо. Ти знаеш как, но въвличаш хора, които си нямат идея за 'предварителния контекст' и ги ползваш в чисто личен план, както и да придобиеш усещане за подкрепа и "заедно" да компенсираш с изживяване онова,. което по друг начин няма как да стане. Високомерния, чудесно постулира че 'друг е високомерния'. Нищо че в тема се ползва парадиране с линкове, цитати и знаене... А, между другото - ВИСОКО-МЕРЕН има съвсем тривиално значение - от гледна точка на езиковото му значение. Кой мери, според кое се мери - "високо"... това, разбира се не те занимава. Друга е целта и ти си впрегната да я гониш с всички сили. Проблемът е че лъсват пропуски и опита да се прикрие личния момент се компрометира непрекъснато. Да беше спряла със спама, поне в тази тема, но не смееш. Поредните вятърни вълни са сега във възход и все някъде е нужно да ги уталожиш. Дерзай!

Нищо от това не е вярно, а е само ваше становище. За което ще напиша някои вметки по-долу. Не съм длъжен да се вмествам в идеите ви за правилност и добро, нито за порядки и "внимания какви ги твърди". Не ме интересува далиу някой, можел знаел и по отношения на разгромяванията... :) - на това най-много се засмях. Изглежда писането сред форуми за някои хора е въпрос на битки и войни, само защото те смятат че няма нищо по-естествено личната им защита да е вездесъща. А тя се основава на множество слаби места, които с лекота мога да пробия. И го правя. Тия пробиви не са ми самоцел, нито ми е потребно завоюване. Имам си съвсем други мотиви, а по реакциите - се гледа кой, с кое и какво го играе на 'победител и разгромен'... ================ И такааааа: цялата предишна тирада е насочена целево в "тази посока". Като тия думи от цитата, всъщност са основа за следващото: Дора, вие обърнахте ли внимание на болднатото... в комбинация с останалото. Тази произволна доста свободна форма на обобщение, се представя че имала изискване за по-дълбоко вникване. Това ли е "дълбокото вникване", с претенцията и защитата на "професионалиста"? Та това няма нищо общо с психотерапията. В тия изречения умело са прикрити като пълнеж съвсем произволни тълкувания, като обаче - целта е да се стигне умело до следното: ключовия момент е "За това - НИЕ ХОРАТА, не сме... " Всичко това е тирада която води към нужната посока - а тя е - аз съм пластична, променлива и непредсказуема и "всички хора сме така", понеже... хаосът. и бла-бла. "Аз се движа от подличности, дори и неконтролираната ми смяна на настроения, рефлектираща в кризи, пропадания и изплувания - НО>>> всички хора сме така и МИ е важно че това има дълбоко и вникващо обяснение от което на мен ми става по-спокойно. И всичко това - на фона на края на коментара - вече спрямо рамус - да се стигне до момента на съпоставката между личното, скрито зад социална и психологична концепция, и "брътвежите на рамус", които формално се противопоставят на "величавите мисли и извеждания"... Разбира се - съвсем професионално, но защо тия професионалисти в темата си нямат дори понятие от анализ на слово, а веднага си нагласят нужното спрямо тях си. Това не пречи непрекъснато да се пее припева за 'вникване и задълбоченост, осмисляне'... Цялата тирада е изключително манипулативна. В нея умело основни положения се попълват с нагласени конструкции и с лични внушения. Колежката е изключително умела с думите и словото, тя има и чудесна памет, има и много курсове и тренинги и доста качества. Тя е оцелявала и изплувала с тях, десетилетия. Освен това е изключително интуитивна. Нито думичка няма да се спомене за 'това, което й липсва' както и относно собствени й дефицити. Не само тя - всеки пост тук изобилства от подчертаване на личните качества сред собствената когнитивна и емоционална зона на комнфорт. Изглежда, обаче че в това "нямало нищо лично"... Ето за това лицемерие пише рамус - непрекъснатият умело прикрит (или не толкова ) двоен стандарт. Едно показно лице, но зад него скрито друго. .. А думите - се гледат само като "повърхността", а сред всички коментари са всъщност ВСИЧКИ ЛИЦА, на всяка маска. А най -веселото е чрез всичко - се оказва че сред "професионалистите" личните моменти отсъствали. Те могат и задължително са - обективни и безпристрастни. Не знам как е възможно това сериозно да се постулира от хора със заявки и претенции за професионализъм...

Дора, защо да продължаваме с този спам. Доста преди тия думи ви попитах - прочетохте ли какво точно визирам с думите си. После пак го написах - остана "звук сред космоса"... Както вече посочих - вие избирателно четете дори и КАРЕС. Както и всичко друго. Дали четете по същия начин и научните публикации? това си е ваша работа, но в случая няма как да се поддържа диалогичност.

тази игра - на :опровержения, вече съм я играл до втръсване. Няма никакъв проблем някой да си пише, а друг да се налага да го опровергава. И така - до безкрай. по-горе вече си губих времето да опровергавам едно или друго - и какво от това, да не би някой да го прочете... Няма и защо - показва се кое е по-важно за пишещите. Вие наистина ли не прочетохте заключителната част на думите й? Или се спряхте само на позоваванията и цитатите. Щото мненията й са така конструирани, което също е част от когнитивния й профил... Няма как да приема някой за професионалист в нещо си, само защото той можел да пуска цитати. По-скоро именно това ясно посочва НЕПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ. Защото намесата на практика няма как да се събира само и единствено в цитирания и позовавания. Практиката означава да се върви практически път и в него, особено за посочената "професия" се налагат твърде много творчески похвати, доста отвъд които и да са 'цитирания". В същата професия, знаенето е само за платформа, за ориентация, за база. После вече... За мен значимото е разбирането, а не цикленето на едно и също, само защото някой бил научил нещо си и сметнал че това е края на вселената. "краставицата" на Кришан е скеч не толкова за хората които не знаят нещо - защото да не знаеш не е проблем и ако го осъзнаваш доколко, кое, какво - ще намериш начин да го научиш, особено ако е налице подходящ мотив. Повторителността е когнитивна защита и израз на естествената съпротива отвъд комфортната когнитивна зона. Някои хора излизат по-лесно. Други - направо са вкопчени и окопани максимално. И се възбуждат невротични реакции ако бъдат компрометирани границите сред които те са ситуирани идентично.

Дора, а вие схванахте ли кое и какво точно визирам, за да напиша думите си? Защо е нужно да се интересувам кой в какво е обучаван и кой какво работи? Още по-малко - няма как да се разбере от всичко това 'каква е практиката' на колежката, но и каквато и да е - няма връзка с темата. Очевидно е, че всеки си гледа личната си когнитивна комфортна зона... Въпроса е - какво има отвъд нея. Щото тя... зоната, затова е комфортна - защото в нея е безопасно и предлага сигурност и простота. Освен това - провокациите ми са изключително елементарни дори като принцип - създавам когнитивни претоварвания именно чрез поле отвъд комфортните зони. Начина по който се реагира на претоварването - подава нужната храна за анализ. А натрупването от анализи, чрез многобройни кръстосани съпоставки, , дават основата на условни обобщения и на когнитивните профили.

за пореден път пишеш коментари по тема, която не разбираш... И понеже не разбираш упорито си теглиш към това, което си с идеята че го "знаеш". Нищичко не разбираш, Мо. Единственото с което разполагаш го ползваш за укритие и неумението да излезнеш от него е толкова очевидно и говори за когнитивна безпомощност за вникване и разбиране. Поне да беше погледнала какво и какъв е "супермен", какво изразява, кое символизира... Тия повърхностни подскоци са си просто израз на безсилие за нещо повече, защо въобще се мъчиш толкова да намираш аналогии, които си чувала само от дъщеря си, вероятно. И олекваш като летателен балон. До гуша ми дойде да ме съветват, напътстват и да ми дават ъкъли хора, които нито четат, нито разбират прочетеното. Но много държат да си кажат мнението... щото... те са с изключителната лична аура на познаващи, мъдри, можещи, правещи, само защото са знаещи. И в личния им театър има много нужда от ролята на съветниците, на вкарващите в правилния път, щото те са нагазили толкова дълбоко в него... Но само пред огледалото... Съвсем просто е - ДАНИНГ и КРЮГЪР просто извеждат и формулират нещо съвсем просто и обикновено. Преди да го изведат - то си е съществувало, защото тия като него съпътстват битието на груповия човек... Неумението да си дадеш сметка за онова, което не разбираш - заслепен от личния си цветен образ, просто заслепява анализа на реалната обективна ситуация между това - кое ми е ясно, кое разбирам, кое е отвъд тия и докъде ми е границата... Не - има нуждата от лични рецитации и просто се търси мястото. Начина и ролите са си едни и същи, опитите за 'доказване' чрез позовавания се ползва за маскиране на съвсем чисто личния момент... на личната игра. Особено пред "виртуална публика" - опс - "читателите"... И да - "ние хората сме така устроени", се допълни с "човещинка, кво да прайш". И повторение на поредните внушения какъв е рамус, как глупостите дето ги пише са безсмислени, неверни, невъзможни, само за да се постави на фона на това задължително вярната лична теза. Опс - не е лична, нито е личностно зависима, защото "личности няма" - тук се пишат само чисти и метафизични мъдрости. Почти ченълинг... Дааа - човещинки!...

:) разбира се... как ще има. Личностите въобще... - има невронаука, линкове, цитати... и мнения. (извинете ме, това е ирония - да го напиша ясно, че играта с интерпретациите вече стига до неподозирани висоти). Информатиката... дааа. Важното е че специалистите в клоновете на науките - ги няма всеки да си кажел неговото. Жалко. ! Докато ги няма специалистите, ще четем в темата безкрайни линкове и позовавания. И... разбира се - за да няма никакви лични мнения или пристрастия - в никакъв случай, важното е да сме коректни лоялни към пуб... опс, грешка - към "читателите"... Те, горките, ако не сме загрижени за техните объркани души, ако не се правят нужните реверанси, как въобще ще прогледнат в океана на "науката", ако не им подадем нужните линкове, да заместим гугъл... И зад всичкото това - няма въобще нищо ЛИЧНО :) Пиша го и си признавам че се смея... но това е форумния реал... Гледам че "татенцето" за пореден път и той дава мнения, пояснения (за публиката, разбира се, при него също въобще отсътства "личността", той е пример за обективност, мъдрост и възвишеност). И той имал мисия, и той да ми посочи правилния път, грешките... да се поуча, науча, да видя истинското знание... Ми то аслъ че не съм сполучил на "правилните учители", в комбинация с личен мързел и с тва двойкаджийство... си останах простичък невеж среднист и пълня форума само с глупости... :) А и тук се играят виртуални игри с "читателите на форума"... :) Във ВИТИЗ изучават предмета "игра с публиката" - сериозна работа. В комбинация с талант, някои актьори стават експертни практици в това. Жалко че няма да надникнат сред форума тук - за да погледнат заигравките ... "с публиката", които тук се наричат "читатели"... Какви постижения само... колко енергия... Тук просто се изливат океани от алтруисти - загрижени съпричастни, благородни... И мъдри и знаещи.

Айде стига с това лицемерие, щото дисонира с другите образи, по разните места. Никой от пишещите не се интересува от автора на темата... и никой не го чете. Разбира се - никой не е и длъжен. От друга страна - именно така става за когнитивна боксова круша на която всеки гледа да си нагоди, групово или лично да си нагласи и поддържа личните си версии на библия и религия. Като го играеш на толкова загрижена поне да беше спряла да оспамваш "собствената ми тема". Така и не се научих да се примиря с лицемерието, ей... Може би щото героят на антисъпричастник, социопат и патологичните ми комплекси и нарцисизъм още не ми е узрял и оформен докрай. А и ти е твърде подходящ за дежурните повторителни "припеви". Не ви ли омръзна това, Дора? Наистина ли "няма как"... щото от тия затретвания малко става смешно. Как мислите - инат, упоритост или заради убеждения? А може би - от всичко по малко... От друга страна - подхожда чудесно на ролята ви. Мозъка занимава всеки един тук. Поради много проста причина Невронауката ... какво е точно. Тя има глас, яде, пие или ходи на театър, по нужда, спи и "говори с приятели"? Тя има нужда от водители, наставници, говорители и защитници ли? Този театър е доста сходен с форумите на религиозните последователи - те имат цитати по всички въпроси и непрекъснато се позовават на тях. Обаче е малко компрометиращо, когато се подбират позовавания с определена лична цел. А с последното си "извинение" дори малко преигравате, щото всяка прекаленост малко проваля автентизма на личния сценарий - имам предвид почти "майчинската" загриженост, която в случая е напълно неуместна и твърде пресилена. А гугъл-бот-стването - за него вече писах, нищо че не четете. Вие каквото ви е интересно си го четете и репликирате достатъчно интензивно и упорито.

"Единните поведения" зависят от интерпретирането. Защо пропуснахте вашата отговорност при интерпретацията, а уловихте лесната инстинктивна вълна на "в рамус е причината"? Чудесно се навързаха и "лайкващите" и забавляващите се, дори и коментари. Изключително весело е когато се коментира нещо, което дори не се чете, а му се намират кусури, даже и мнения има по него... Фрагментарния накъсан прочит поражда и фрагментарни изводи, отгоре на всичкото - съвсем повърхностни и прибързани. както вече споменах - нито един от реагиращите и коментаторите няма и елементарна представа от информатика, а коментират мозъка - един - с невронаука, а други - с философия, трети пък - с "Теорията" (си). Всеки си тегли кошницата към онова, което вече си е направил, онова, което вече си е нагласил... А толкова силно се отпечатват пристрастията на всеки един - вкл. и статията за 'дивите хора'... Човещинка, съвсем типично.

Има нещо, което в никои думи не виждам да се извежда и никой не го взима предвид: Нивото на организираност от материята на мозъка, спира да има определящо значение и е само платформа на която започва организация от информационно ниво. Тук не виждам хора, които да разбират от информатика, да не говорим пък тя да се вземе предвид от хората, завършили развитието си с класическа философия... Все едно музиката да стигне до класицизма и там да се обяви за абсолютен връх и... край. Най-голяма възможност за изменчивост се определя от СОФТУЕРА в мозъка. Синапси и неврони - това е само платформата. Информационната работа се осъществява от информационна структура и система. Колкото е повече единна системата - толкова по-единно е поведението, възприятието, интерпретирането и отражението. Системата е КОМПЛЕКСНА - всяко условно звено, или "леър" е обвързано с всички останали, още повече че цялата система е динамична и изменчива. Всъщност цялата физиология в човека - има същите основни качества. Материя (тяло) и софтуер - са неразривно свързани в обща комплексна система. В хода на тия съждения може да се допусне че - НИВОТО НА ОРГАНИЗАЦИЯ на сработването в нея, е пряко свързано с нивото на енергията, както и величината на ентропията. Към общата система ЧОВЕК, се допълва и системата ВСЕЛЕНА. Ето това е пълнотата на комплексната система. като съждително - тя остава отворена за условни допълнения... Която и да е материална структура е трудно податлива на такива изменения, както това може да се осъществи с реорганизация на "връзки" между невроните, както или броя или схемата им на проводник на сигналите, като в мозъка системата от тия е сложно паралелна. С тоя термин обозначавам паралелност - не на базата на разлагане на един последователен сигнал на "части" и предаването му през няколко пътища всяка част едновременно. Имам предвид че на всички нива е паралелността, във всякакъв смисъл - това е невъзможно дори за осмисляне и анализ в сегашния етап в представата на мозъка. Аха - това не го била "казала невронауката"... Не ме интересува дали някой, кога, защо и дали го бил казал - ето ги думите. Ако някой не може да ги смели - просто материята за която става въпрос му идва вповече. За това думите ми не са причината, но търсенето на причината в тях, или автора им - е нужния начин за отхвърляне на тежестта от личната отговорност и личното значение на всеки субект спрямо онова, което той самия отразява. Тезата че НИВОТО НА ОРГАНИЗАЦИЯ определя "нивото на сложност" на което и да е живо същество - не е дори оригинална. Нещо повече - тя е банална и твърде очевидна. Съвсем импровизиран пример: Цялата материя се състои от едни и същи "строителни материали". Онова, което определя разликата в материята и веществата - това е организацията на тия "строителни материали". Организацията, довежда до разлики в подреждането, взаимодействията, определя динамиката, задава качествата. Всяка различна организация, в достатъчно стабилен вид, довежда до промени в качествата на веществата и елементите. Качествен скок в проявлението, поведението и динамиката на материята е именно в т.н " живи структури". Носителите на ЖИВОТ, дори и най-елементарните, са далеч по-организирани и по-сложни системи, от най-тежките и сложни "неживи" елементи в природата... А най-големият парадокс е - че една жива система придобива възможност за повишаване на нивото на своята организираност. Висша степен в това е появата на мозък с такава сложност за многообразие от Софтуерни връзки, че тяхната комплексна сложност да доведе до целенасочено поведение на повишаване на самоорганизацията му. Единствено живите същества със сложна нервна система, колкото повече усложнена е тя, толкова повече е възможността да се усложнява и с това повдига нивото на организираност в съществото. Еволюционната посока на това е довеждането на един вид, до доминация на планетата, само заради възможността той да надскочи критична граница в нивата на организация. Ето още един аспект, от друга гледна точка и переспектива: В чисто еволюционна посока, обобщавам че един от избраните пътища за видово оцеляване е усложняване на информационната обработка. Получава се едно разделяне на еволюционните клонове - единия тип - повтаря и само нагажда предварителна форма и организация на живот - например МРАВКИТЕ... или влечугите, насокомите. Всички те са оцелявали милиони годиник, много повече отколкото е ХОМО. НО... налице е и друг път - този при който при нарастване на сложността на неврната система, се появява нужда от неин единен център, през който по-лесно и ергономично да се превключват различните центрове на системите за регулация и поддържане на хомеостазата при всяко същество. В нарастването на оргганизацията на този "център" все повече организационни структури започват да се управляват от него. Нарастването на сложността довежда до все повече структури - за памет, примерно. А оперирането на памет и изчислителен ресурс, довежда до нова "врътка" от спиралата на усложняването. От еволюционна гледна точка това са два "отделни", различни пътя. единия подава видово оцеляване с адаптация - физиологично, и поведенчески. Но с приоритет на формата - визирам отново МРАВКИТЕ... Понеже това е ограничено от различни физически принципи спрямо материята - степента на изменчивост в нея е твърде бавна спрямо възможността за възникване на бързи промени в средата и така отрязва възможността за оцеляване на вида. Втория път за оцеляване - е на основата на усложняване на нервните и сигнални регулационни системи в човека. Платформата (тялото) остава с изменения в твърде бавно темпо (спрямо един човешки живот), но се появява възможност - чрез повишаване на нивото на информационната обработка, да се задават изменения в поведението, в много по=широки граници, отколкото е в същество с опростени нервни процеси. Възможността на същество със сложна неврна система и сложен мозък, да отразява реала около себе си, дава качествено нови възможности да се ситуира сред този реал и да избира оцеляващи стратегии и поведения, далеч отвъд възможностите на природата да ги задава предварително и така - твърде ограничено. ...

имам масив от възражения... Така влизаме малко в един водовъртеж, но изглежда че се цели именно това. ------------------ Понятието НЕВРОН е просто понятие. Няма как да ме поставяте в условието - щом ползвам някаква думичка и ... задължително ми е да я ползвам сред нещо, само защото вие смятате така. Понятието се ползва от нуждаещите се от него научни дисциплини а не само НЕВРОНАУКА. Това не е никакъв принципен въпрос - като въпроса за принципността вие настоявате че бил обективен само защото за вас такова е разбирането ви по него... Смятате че вие тук развивате някаква обучителна дейност, но това е само и единствено ваше собствено виждане. Отгоре на всичко - според мен, вие заблуждавате читателя, като ползвате научни позовавания, сякаш става въпрос за нещо обективно, особено с категоричността на изводите и обобщенията си. А става въпрос просто за вашето становище, облечено от подбрани линкове с инфо. Но имате пропуски - човек все пак няма как да разбира от "всичко", а когато става въпрос за синтез, широтата на вземаните предвид периметри на познанието - има определящо значение за "нивото" на синтеза (респ - на резултатите от него). Така - ето ви пример: Вие знаете за хардуера, но не разбирате от софтуер и неговото значение. За бебето хардуера може би вече да е налице (но само като предпоставка, макар че това е изключително спорна теза) - въпроса е че в наталния етап липсва сериозен и сложен Софтуер. А не е въпрос само да "го има" или "няма". Вие съвсем подминавате качеството и количеството като обобщено от "има-нема". Има хардуер - за вас означава - че този хардуер е "вече готов" и функционален, но само защото се наблюдавали някакви признаци. Обаче този "хардуер" се променя непрекъснато - още от наталния период - и след раждането цял живот. Защо не посочите - етапите в развитието на мозъка, а за вас "това че имало признаци, означава, че "значи има съзнание", щото има хардуер... От тия "етапи" се вижда че всички дялове в мозъка се развиват, структуират, възникват връзки... и числото на невроните се увеличава рязко след раждането. До раждането е налице едно специфично ограничение - това определя дори цял дял от физиологията и еволюцията в ХОМО - това е че при раждането главата ( и размера на мозъка) е нужно да е до точно определен размер. Значимото израстване и развитие на мозъка започва именно след раждането, когато вече това "ограничение" отпада. А за вас - това е само "подробност" - вече имало съзнание... щото имало признаци. Какви признаци - ами според предварително дефинирани презумпции - що било съзнанието. И като се предпоставят подходящи презумпции - може да се нагласи и извода : БЕБЕТАТА ИМАТ СЪЗНАНИЕ!!! дори още във вътреутробния си етап имало "признаци"... -------- Самият хардуер - е само базата - приоритетната роля, в резултатите, се основава на... СОФТУЕРА. Софтуера мога да е с бъгове, с проблеми - в мозъкът работи "софтуер" който се саморегулира и той се формира през целия живот на човека. Пластичността, за която се споменава не е само въпрос на ХАРДУЕР - тя идва от това че при липса на достатъчно неврони (малформации) софтуера се прегрупира и формира вериги чрез които създава промени в софтуерната организация. Налице са сложни изисквания за приоритети, изменчивост... Това все още се предполага и в ИТ тепърва се замисля самонаписващ се и самоподдържащ се софтуер, който да има способността да е адаптивен - както към хардуер, така и спрямо условията и задачите сред които той "функционира". Дали предполагате откъде произхожда "тази идея" В този смисъл - нарастването на броя на невроните - има огромно значение - точно както и броя на транзисторите в процесора имат значение за неговите крайни резултати. Но и не само - това че процесора има транзистори и че те са различни по брой - не означава нищо за крайния резултат, има значение - начина им на свързване, огромен брой фактори и начини в организацията и принципа на свързване между различните "информационни дялове" в обща система. В процесора се наричат "тип архитектура", като са налични множество различни принципни типологии, както и изпълнения на всеки тип архитектура - вариациите са толкова много че в общ смисъл, условно могат да се приемат като 'безкрайни', като всяка има своите особености и предопределя дори и вида и организацията на софтуера който ще работи на нея. Софтуера - също е твърде общо понятие - защото, както и хардуера се разделя на "слоеве" - по важност, структура, значение и роля в общото. Например в софтуера са налични първичен - най-базов слой. В ИТ - се нарича БИОС ( фирмуър) . После идват "надстройките", във вид на "всеки слой се основава на предишния, като го надгражда и разширява" ползвайки все по-широко възможностите на хардуера. На един и същ хардуер - могат да се стартират и функционират много и различни софтуерни системи. Или с други думи - подходящо съставен, обмислен и подходящо заложен софтуер, е в състояние да подаде резултати и на сравнително проблемен или "слаб" хардуер. ЕТО ТОВА е ключов момент... СОФТУЕРА е най-податлива на изменение, структура. Тя само частично е зависима от "материалния си носител". Комбинацията на работата на вид и организация на софтуера, на съответвен на него хардуер - тип, вид, архитектура , се основават и крайните резултати. А те - също имат "слоеве" - според онова от което 'произхождат' и за задачите които те са призвани да определят. Именно това е "резултат от огромен брой особености, количествени и качествени фактори" - именно на това се явява резултат сборното явление СЪЗНАНИЕ. И то - при определени натрупвания. Сложните когнитивни действия са невъзможни без да се състои това "натрупване". И не е въпроса че 'бебетата' не можели да си покажат че мислят абстрактно... а че те просто не го могат. Въх - как можах да го кажа, след като НЕВРОНАУКАТА не го била казала... Ужасна работа, осигурих си място в ада за през вечността... Всъщост антрето на тази тема съдържа именно материал, който извежда предположението за СИНТЕЗния характер на явлението СЪЗНАНИЕ. Ама НЕВРОНАУКАТА не казвала за СИНЕРГЕТИКАТА... Тя и за други работи "не казва", но защо трябва да потъвам в фрагментната кутийка на нещо си, само защото някой имал друго виждане... --------------- Това са прости начални положения от изчислителната техника и компютрите. А те - се основават на начина по който ние, хората, си представяме че "работи" мозъкът. А същият - непрекъснато показва че твърде много от проявеното не се побира в обясненията ни. Пренебрегвайки съществени явления и аспекти, като важна част от обяснителните системи, вие ДОРА, заблуждавате себе си... но с претенцията че вашето знание е обективно, защото се основавало на НЕВРОНАУКАта, вие заблуждавате и читателите. Не го правите нарочно, вие вярвате и сте убедена в тезите и произхода им, но това всъщност още повече засилва заблудата, защото вие засилвате канала по който излъчвате авторитетност с настоятелността си. Отгоре на всичко това - умело заблудихте аудиторията какво е СЪЗНАНИЕ. Понеже това се приемало от "невронауката" вие умело прикривате личните си виждания и интерпретации, зад научни временни постановки... Защо - защото никъде не изяснявате в кой момент вие внасяте личната си интерпретация и лично становище, с идеята че те липсват, а само в думите на другите има субективизъм и безотговорност. Всяка наука си има свой тип обобщение относно 'съзнанието'. Вие подбрахте онова, което "четете" и което ви импонира и сте компетентна по инфото му и го поставихте като абсолютно, дори с изискването - всеки който говори за съзнание, било нужно да ползва единствено и само невронаука. Дори с претенцията че това било 'принципен въпрос'. А ги представяте като крайни и убедителни заключения, касаещи по принцип цялото познание... Никъде не вкарвате условности в изводите си - направо категоризирате и извеждате, а това са основите на фрагментарни когнитивни грешки в същите тия "изводи". Тезите ви са крайни, защото съдържат крайни заключения, без да са налице такива основания. Такива основания са ваши интерпретации, но за вас - няма такова нещо. Всъщност - вие поемате една фантастична напълно самоволна отговорност към някой си "виртуален образ на читател' с презумпцията че същия е една объркана личност, дошла тук за спасение и ролята на няколко човека тук да приемат "мисията" да ги успокои, да ги "сложи" в правилните релси... и така да ги направи щастливи и доволни. Като че тия ЧИТАТЕЛИ са дошли тук да се запознават и да учат това, което им се представя сред форума. Но целта на форума не е това и сред него НЯМА ТАКИВА ЧИТАТЕЛИ. Особено в областта на психологията - какъвто е дяла тук.

Значи - Прочетохте ги, така ли? Такааа - да видим сега как стоят нещата с "прочита" - който, между другото, също се определя от невроните и... невронауката А невроните от какво се определят... Или невронауката определя невроните, и всеки който говори за неврони може, нужно е и може да изхожда единствено и само пред НЕВРОНАУКАТА. Дали няма друга причина за тия ваши... "мисли" ? (които между другото нямате никакъв шанс да покажете че е възможно апаратура да ги запише, - точно както ги написахте, което е и именно значението на собствените ми думи). И така - конкретна МИСЪЛ - посочените от вас примерни линкове, опита ви за обобщение и "вкратце" никъде не включват конкретно описан експеримент, при който апаратура да запише еднозначно и КОНКРЕТНИТЕ "мисли" на конкретен субект. Например вашите мисли - изписани чрез писмено слово. Обаче - всъщност вашите мисли - как се появяват точно - защото преди да ги напишете те .... те се конструират според схема. Конкретната мисъл - се появява по много начини, тя не се определя само от "неврони", или дори - от връзки между тях. Още повече че при определени обстоятелства връзките могат да се променят, но резултата от това "в мисленето" не е право пропорционален, нито пряко и еднозначно зависим от същото. А твърдите ли че мисли с висок коефициент на абстрактност, могат да бъдат "записани" и... после възпроизведени... ( как точно !!! ) - защото това е критерия за 'обективност', за който говоря в съжденията си по-горе. Значи думите ми (вкратце) съдържат идеята ми че дадена конкретна мисъл ( примерно - Мисля, следователно съществувам) няма как да се запише от каквато и да е апаратура. Особено при абстракното мислене, няма и никога не би имало възможност апаратура да запише дадено конкретно съждение, или низове от такива... Примерите и линковете ви всъщност насочват към невронаучните експерименти в посока на създаване на интерфейс - компютри-неврони. Но нито темата, нито думите ми се занимават със същото. Да темата е СЪЗНАНИЕ, но една публикация, колкото и да ви се струва "чудесна" или "велика" няма как да събере огромния експериментален и теоретичен научен материал, за да обезпечи вие да го ползвате едва ли не за "опорен еднозначен обяснителен модел". ----------------- Колкото до "невронауката" и задължителното позоваване - разполагам с възможност да имам свободата да се позова на което и каквото и да е. Както - и да не го правя въобще. И нямам никакви ограничения, като ролята на такива, в случая играят единствено правилата на форума. никъде сред тия правила, не прочетох следното: Извинете ме, но представата ви за някакви правила, които някой е нужно да спазва, за да се побира в идеите ви за коректност, правилност и научност - не са задължителни априори, дори и за този форум. Както струва ми се всички виждат, това е форум, с претенции за научност. Но в него отсъстват научни трудове, публикации... Такива са налице само при позоваване. Вие самата не сте публикували тук никакъв научен труд, както и който и да било друг участник. Ако греша - поправете ме, но форумът в който пишем тук, не е научен симпозиум или други консервативно научни общения. Ако това беше така - в него нямаше да попаднат над 90% от коментарите... (и пишещите). Не е нужно да се повтаряме помежду си непрекъснато че са налице значителни различия между двама ни, по отношение на принципните положения и мотивацията и целите да пише тук всеки от един от нас, но за мен тия разлики са напълно естествени. Струва ми се че поне вие не е нужно да изпадате в положението на колегата "инкоректус", който просто си има философско-житейска, идеологична рецитация и само чака сгодния случай да си я изкаже, без оглед на теми, раздели, думи, съждения, съдържание, насоки... Рамус му любим избраник за целта, защото чрез контраста и отрицанието на рамусовите тези, намира чудесен трамплин за поредните си напъни към самоутвърждения, поизтощени от времената и възрастта...

Дора, вие прочетохте ли думите ми точно? На мен НЕ ми се струва странно, че дори ги цитирате, а всъщност прочита ви следва вашата когнитивна призма... Същата определя и низа от линкове и заливането с информация...

Продължавате с упорството си да пишете след мен, при положение че толкова пъти подред ви написах че контакт с вас е невъзможен и го прекратявам. Вие имате някакви претенции, на които нямате и грам покритие, но не пропускате да се възползвате да ги демонстрирате след постовете ми. Изглежда че като ме цитирате вие имате нужда от монолог пред огледалото, на базата на мои думи ( а и не само на мои - това си ви е маниер и стил, ехо от отдавна отминалите времена на същото в реала, и изглежда страшно ви липсва - за да ви докара до това когнитивно положение) . Прикритието че това ви било майтап и забавление... е най-наивното оправдание и ви поставя в твърде детска и незряла позиция, силно контрастираща с претенциите и надувките от думите ви. Редете си монолога с глупостите, които дори не сте в състояние да забележите. Тия монолози пред някакъв конструиран виртуал са чудесен пример доколко може да се изгуби човек насред построенията си и само сред тях да му минават претенциите, чрез които има нужда да се изживява. Същото можете да го опитате и пред курник с кокошки или пред крави в кравеферма - дори не е изключено да изглежда че ви кимат, че ви слушат... Заради това, поведението ви генерира празен когнитивен фонов шум, на който автора много му се иска да е нещо смислено, да говори от името на човечеството, да е поел мисията на месия, на един воин и будител... с поредния пример за лудостите на "Изгубения пред огледалото, сред сънищата си" : Никога не съм очаквал че сред форум със заявка за интелигентни хора това в болд може да бъде написано... И то от човек с толкова декларации и претенции... Именно това може да направи тия думи единствено смешни. А автора им, падението и излагацията му - не са моя работа. Нито е нечия друга работа, че въпросния автор се напъва да пише по въпроси, които не разбира нищичко, но... как той - светилото и защитника на познанието, може да не долавя въобще за какво се говори, какво се има предвид... Как той въобще да допусне доколко му е невежеството, за да изпише тия чудесни "синдромни примери " - точно в тема като настоящата. Каквото си направиш сам, никой не е в състояние да ти го направи...

мислите няма как да са обективни. например - няма как да се регистрира с уред каквато и да е конкретна мисъл. Мислите не са обективни - нито относително, нито условно... Те са израз на отражателната способност, при достатъчни физиологични и информационни наслагвания... Това е насока с широтата на безкраен океан... Това е тема в антрето на която става въпрос че "съзнание" е синтезно явление, което се проявява при достатъчно натрупване и съединяване между множество дялови връзки и специфично комбиниране на цели информационни системи. Т.е. - СЪЗНАНИЕ е израз на комплексни синтезни невронни процеси, отвъд сложна система от предварителни наслагвания и развитие сред всеки от "фрагментите"... Към това има отношение и явлението СИНЕРГЕТИКА... но това са вече казуси, излизащи отвъд тематиката тук. не се захващам... а съм навлезнал в нея отдавна... и тия ми думи са част от вече изминатото, а не просто теоретични философско-психологични локумни мляскания... Може би отстрани впечатлява... но се оказа че най-голямата магия е потапянето сред този безбрежен океан от непознатото... И то в първо лице, единствено число - без помощни средства, патерици (които в "началото" толкова ми се щеше да се намираха...), без ясна посока, ориентири... Всички опити за предварителни представни форми, обяснения, концепции, заемки... се провалиха и това се оказа съответствено, защото именно заради това се нарича "НЕПОЗНАТО"... Въобще подобни моменти в избора на посоки, се оказаха че се наричат "пред скок в заешката дупка". Знаете ли защо точно това е избрано за символ на състоянието на потапяне и пътешествие през неизвестното?

Да видим - сигурен ли сте че сте готов да прочетете следващото, защото то не е част от учебния академичен материал - нито философски, нито психологичен, нито логико-математически, нито физически... ------------------------ Релативността може да е всичко - за всекиго. Това е също е част от нейните принципни проявления... За мен РЕЛАТИВНОСТ в мисленето, възприятието и отражението е набор от ментални умения чрез които се подхожда към обясненията на света, живота и човека. Тия умения се основават на принципното положение че всичко в мисленето е относително и съществува само съотнесено спрямо друго. В този смисъл - боравенето с относителност, условности, възможности, вероятности... става в основата на менталния процес. В този смисъл - основният фокус и акцент, или пък задължителен елемент наравно със самите извеждания, основания в конструкцията на която и да е система от построения и обяснения на живота и света, се поставят на "условията" на които се базират изводите и заключенията и движенията и зависимостите от условности и породената от това относителност, периметъра от условия и контексти - обособяващи валидността на построенията... и т.н. Възможностите за релации са "вътре" сред самото мислене, възприятие и отражение. И уменията опират до контрол на вниманието при боравене с тях, както и боравене с високо ниво на абстрактност - както понятийна, така и приложни умения, развивани чрез взаимодействие на субекта с контекста около него, във всякакъв смисъл, вид и форми . Като всички тия изредени - не са света, а са само начина по който ние, хората сме способни да го възприемем и отразим и по този начин да конструираме на свой ред "виртуална обяснителна подредена среда, наричана от нас - РЕАЛНОСТ, която създаваме с цел да придобием усещането за ситуиране и контрол, спрямо време и пространство и това да донесе нужното сваляне на страховия и стресов праг, да застане в основата на стимули и мотиви за поведение, представи, да зададе "форма" на нужди, потребности и желания и по този начин да предпостави и канализира смисъла - на битието, за 'Битийния'. Умението да се различава ВЪТРЕШНАТА конструирана реалност, от реалността отвъд отразеното - е все по-сложен казус и все по-сложна задача, при положение че отразените вторично конструирани типове "виртуални" реалности стават все по-богати, все повече наситени с нужните стимули и същите на свой ред довеждат до избора на "конструираната вторична реалност' да играе ролята на "основната" за човешките същества... На фона на всичко това - за мен РЕЛАТИВНОСТТА става основа на онзи тип "мислене", основано на възприятие, интерпретация и отражение, наричано от мен - КОМПЛЕКСНО. Основните особености на КОМПЛЕКСНОТО МИСЛЕНЕ е надграждането на завареното линейно-последователния нишков принцип, а извеждането на множествености от обратни връзки, резултиращи при синтез до отпадане на нуждата от линейно-последователния принцип - както темпорално, така и като конструкции... С това самоотпада и нуждата от абсолютизация - като изява на "еднозначието". Релативността е основно и задължително качество на комплексното мислене. Като пример за всичко изброено - в комплексните концепции на един условно формулиран въпрос, са възможни безкраен брой "верни отговори", като всеки един от тях съдържа в себе си една от безкрайните фрагментарни нишки от възможни разглеждания. По същия начин е и - на безкрайно много въпроси, е адекватен един единствен "ОТГОВОР", изведен чрез най-високото ниво на синтез от тях... За да се достигне до такова ниво на абстрактност, съответствено на комплексно мислене са нужни умения за анализ, но с насока за синтез. Нужни са дадености и качества, но и практика и умения в развитието им до функционални възможности и инструменти. Едно от най-важните особености в такъв тип "мислене" е изключително основното значение и отговорност на самия "МИСЛИТЕЛ", защото неизменно той самия достига до "нива" в които стават ясни връзките и значението на субекта и субективното, в конструирането на картината на "реалността", дори и този неин аспект, който самия субект нарича "ОБЕКТИВЕН" и с претенцията че същата е "обективна реалност"... В този смисъл - неизбежно се достига до изискването за синтез между субекта и значението му той да определя границите и условията за дефинициите, етикетите, конструкциите от обяснения и описания за живота, реалността и... себе си, сред всички тия. В КОМПЛЕКСНОТО МИСЛЕНЕ неизбежно се достига до водещото значение на самия субект сред него и това постава субективната отговорност на съвсем различно ниво, в сравнение с... масовия колективен вариант. Именно и заради това - комплексното мислене е свойствено и съответствено на субекти, които достигат до синтез между "идеята за себе си, ролята за конструирането, ситуирането, възникващата от това нова форма на отговорност, нужда от овладяване, контрол и управление на собствените психични качества, процеси, явления, тяхната динамика, значение за... и т.н. В същата схема участват неизменно и "самоСЪЗНАНИЕТО"... и "самоПОЗНАНИЕТО", защото ролята и значението на САМО-ПОЗНАВАЩИЯ (се) стават основни. В този смисъл - "ПОЗНАЙ СЕБЕ СИ" е ключова фраза, която съдържа символно значение от толкова много различни нива в абстрактното отражение и представности, колкото са и нивата на "отразителите" му. Именно заради това ключови фрази и символи носят значението за дешифриране спрямо нивото в овладените възможности за управление на възприятието и отражението. И същите "фрази' се използват за 'разпознаване' на нивото на "интерпретатора им" по възможността да ги интерпретира и да си ги обясни. В това няма "колективно значение", а само индивидуално достигнато лично синтезно ниво...

може би не се изразих достатъчно прецизно, а и по принцип нямам уменията за такава висока летва... Нов опит - става въпрос за казуса през моите очи не е само логически, дори не е въобще такъв. Не е и философски. Релативността, която съм се научил да ползвам внимателно не е самоцел или за да се правя на интересен, а с нея непрекъснато се държа "отворен" към задължителната условност и относителност на всяко извеждане. Защото твърде лесно тия се прескачат и спрат ли да се вземат предвид се стига до абсолютизиране. Разбираемо е когато това е търсена цел, защото абсолютизацията и затвърждаването имат своята психична роля за "Затвърждаващия", идваща от неговите потребности. Именно заради това е налице и естествения уклон към категоричност, свойствен на толкова много хора. От една страна - абсолютизацията опростява размишленията и това подава възможност на Търсещия обяснения да получи усещането, че му е ясен светът, явленията, процесите. Чрез "неподвижни" ментални конструкции и концепции е най-лесно за ориентация на множество хора и това е в основата на задължителните социални конвенции и парадигми. От друга страна - внасянето на релативност в размишленията ги усложнява изключително много. Твърде много хора не са в състояние да се справят с такава форма на концептуални ментални отражения, защото това ги обърква. Готовия вид в който най-често концепциите се възприемат (чрез социалните канали от всяка личност) се поемат именно като "канонични" и е силен уклонът да се възприемат като константи. На фона на всичко това в познанието единствената възможност да се противостои на тази психична естественост към "застопоряване" и константност е поддържането на "отвореност" за изменения и това да е принципно залегнало още във фундаментите му. Дори и така, се забелязва ясно колко е силна съпротивата от "изменения" на фона на приемането на "константност"... Все пак това е раздел ПСИХОЛОГИЯ и написаното в тия ми думи е обобщение на много дълбоки психични корени и от това произхождат съществени последствия във всички посоки на "Битийния". Пишещите във форума и темите не са изключения... вкл. и Пишещия точно тия думи. ====== И... а със същата теза съм съгласен и ако текущата форма на обосновки се възприема като диспут, то такъв за мен няма. Разбира се - "мозъчната дейност"... е сложно съставно. Сириус опита по-горе да изкаже мнение на базата на твърдение че и 'без мозък' били налице онова, което се приема за резултат от "мозъчна дейност"... Съмнявам се че му е възможно да представи примери - за липса или мозъчно изключване, а с видими белези на "мозъчна дейност", но за мен съмнението е психичен и познавателен похват, а не извор на мнителност. Дали Сириус ще подаде или не, примери - е друг въпрос, но са налице твърде много парадокси - спрямо сегашното разбиране на "мозъчната дейност", въпреки че се смята че тя е "добре изучена". Материалистичния и физиологичния подход в изучаването на мозъка има своите основания и експериментални "доказателства". Но в материалния модел са налице и парадокси. Все пак - един компютър е не само материална и физична система и неговата работа е и в зоната на информатиката. Човешкият мозък е най-сложната материална субстанция и нейните функции са информационно-обработващи. Това, че на едно място са събрани всички "центрове" дава възможността да се образуват напълно нови връзки между тях, нещо незаложено от никоя "природна генетична програма". Информационните структури надскачат своята материална предварителна зададеност. Все още не са изяснени дори паметовите механизми, предвид сложната им проява. Какво остава за още по-комплексните процеси - като мисленето... и... понятието "СЪЗНАНИЕ"... Именно тук на помощ идват условните предварителни конвенции чрез фрагментиране - задава се условно граница - това ще се нарича така, ще се приеме че се "мери" по еди-кой си начин (скалата на Глазгоу, примерно)... Но това са опити за ползване на видимото, сред необятите на непознатото... Именно - това имах предвид - че обикновеното говорене е чудесно нещо. Упражненията в мисловна дейност вероятно носят известни ползи на "размислителя". Но когато се налага да се носи сериозна отговорност и от дадено размишление да се "вкара" в лабораторията на експериментите и реалностите... тогава "любовта към размишления" би се променила към нещо съвсем друго... Поне за мен - се променя. Колкото и да е условно - според същия "мен" - всичко опира до субекта... а не до "обективното".

Налице е известен парадокс и несъответствие - когато се разглежда "безсъзнанието" - се прави от гледна точка на 'съзнание'... (както е всяко ментално разглеждане, чрез абстрактни виртуални манипулации). Същото е и за "съзнанието" - безсъзнателни същества няма как да разглеждат нито "съзнание", нито "безсъзнание"... От друга страна - цитираното "твърдение" не може да е факт, а е предположение. Обаче - в изречението се предпоставя като безспорен факт - т.е. никъде не се въвежда условност или относителност, а направо "се внася" като постулат... В мисленето и анализа, умението да се различава ФАКТ, от Предположение и/или Интерпретация, е сериозна висока летва за достигане и изисква ментални качества и значителен опит. Но именно това е вектор към повишаване на адекватността на битието на МИСЛЕЩИЯ, чрез резултатите от "мисленето".

Защо да е "история" - има и в "сегашно време" и си продължава. Да, има изменения, но те измененията са ехо от големите социални промени... Партията също се изменя съобразно промените, като в това "историята" е просто история. Идеологията е велика социална сила и много мощен инструмент за социално водене, задаване и реализиране на цели, посоки, отношения, ред... Дали ще е комунизъм или друг вид - за мен, лично, е без разлика. Колкото до "виновните" - виновни винаги ще има. И в чисто личен план, търсенето на "виновен", на причината, на врага - донася усещане за намаляване на стрес и тревожност. Така, че "виновни" винаги ще се намерят. Виновните и причините, особено за негативни резултати, се търсят винаги "извън Търсещия". Въобще - инстинктивизмите си играят ръководната си роля... Разбира се - напълно "невидимо". Та - както е в личния план - в груповия е съвсем аналогично...

Променливите напъни към ироничност - са точно защитна реакция. Съвсем психична, байдъуей. Същата реакция я имаш още от изворните времена и това не се е променило с нищо. Много добре разбирам дисонанса от думите ми, върху заварените убеждения и възпитание за "продължението на бабите и дядовците". Не е идеята да създавам дисонанси - хем го написах, но това е въпроса - "прочита"... В думите си не се занимавам с това как е при всеки друг човек, нито че те са израз на единствената вселенска истина и който не я споделя е глупак, невежа и първобитник. Думите ми изразяват моето лично отработено отношение. И аз като всеки друг съм минал през "стъргата" на възпитанието ученето и сугестирането с готовите "рекламни" слогани от видовете и типовете социални предложени идеолотии. Въпроса не е през какво се минава, а "да се премине"... "...А ти не написа...", "... не спомена..." - да много неща не написах. Словото с кратки думи съдържа есенция. Комуникационния принцип в случая - е пренос само на есенциални сигнали и те не са двустранно-протоколни. Това е повишено абстрактно ниво и преноса става все по-малък, защото се разчита на... създадения багаж в "двете страни". Както са и тия думи - който има багаж, "стигат" до него. Който няма - търси да запълни същия през думите, а те думите в случая липсват и целта им не е да запълват "липси". А сега ще се съгласиш ли да оставим темата на ЗАГЛАВИЕТО й, вместо да я изместваме в напълно излишни посоки и частни случаи?

чудесни са лозунгите и сугестираните къси послания, служещи за опорни точки в лично-груповата религия на някого/някои. Но са без всякакъв рационален смисъл, извън идеологичната рамка. Какво имам предвид? : 1 - контрол - що е то "контрол", особено в контекста на горния плакатен текст? Контрол е преди всичко защитна психична реакция и производни от нея поведения и стратегии, призвани да намалят усещането за тревожност от неизвестното и непределеността. Дори да се погледне самото цитирано изречение, споменаването на думата КОНТРОЛира е четири пъти. Няма да се спирам на това че определени послания се 'попиват' от определена таргет-група, според нейните основни характерни особености и потребности... И според всичко това е сравнително лесно статистически да се изведат същите в обобщен психопрофил, колкото и условен да е той. 2 - СЕГАШНО, МИНАЛО и БЪДЕЩЕ - са нефункционални понятия. Те са неизменна част от нуждата от ситуиране според нещо, наричано "ВРЕМЕ". Тия три понятия са привнесени, но са без реално обективно покритие и зависят единствено и само от контекстуалност и отправни условности. От друга страна - съм готов да поема отговорност за условното си твърдение, според което авторът на горната шаблонна репликация на готов слоган, няма как да са му известни техниките за прагматичен анализ на слово (писано или речево)... Иначе никога не би написал въпросното изречение. Друг е въпроса че същото изречение изразява убежденията на потребителите и нуждаещите се от внушението в посланието. Други - които не това им е нужно - си имат други... готови фрази, запечатани от същите психични механизми... Фразите са различни, с различни внушения, но ролите им да са убеждения, психичните механизми на предлагане и възприемане по 'съответствие' - са сходни, до еднакви. Със всички тия думи искам да кажа че когато не си мислил по определени въпроси, "празното" се запълва с готови нагласени стъкмистики, които се предлагат в хода на социалния пазар за тях. Проблемът - като на всеки пазар е - че сякаш търсенето заслепява Търсещия за неизбежната 'цена', която трябва да "плати". Но това са други казуси от житейско естество, така, че ще спра за да не измествам темата. А темата - най-силно личат именно идеологическите пристрастия и именно те са в основата на невъзможността да се генерира ясно и обективно становище, защото идеологическата рамка е ограничаващ когнитивен фактор. Заради нея Нуждаещия се е винаги е принуден от веригите на невидими сили в своето отразено психично поле.

просто е - ЖИВОТА го прави, този, който живее. А не този, който живее според вече умрелия. Ако живеещия живее според вече "умрелия" - то това е едно безкрайно зациклено погребение и живот сред мъртъвци, които изкуствено и фантазно оживяваш лично или колективно. Това най-личи именно по "националните празници" свързани с "честването на битки, герои...". Толкова нелепости се изписват и изговарят. Нация, която живее чрез миналото си, е вече "на гробището". Човек, който е изградил идентичността си според гробището - той вече е "жив мъртвец"... За мен - такъв човек вече не е 'жив' - в оня смисъл, който аз имам предвид под ЖИВ и ЖИВОТ... Живия живот предопределя непрекъснато изменение - котвите и зациклянето нямат никакъв шанс в това. Живия живот - е битието на ЖИВИЯ Живеещ. Този, дето има предвид какво става, вече достатъчно откопчен от призмата на "вече станалото" и вярата че именно станалото е великото, смисленото, важното, героичното... Това са пиедесталите на отминалото и те са един безкраен гробищен парк, нещо като музея... Живота се променя непрекъснато. Вчера не е днес, и с достатъчни наблюдения става ясно да се изведе, че утре няма как да е като "днес". Но за толкова много хора всички тия 'са слети" в едно и дори се изгубва възможността за различаване и диференциация. За толкова хора "сегашно и минало" се сливат. А бленуват за "някакво си бъдеще" изградено от проекции, представи за награди или наказания - като все пак дори и бъдещето се проектира пак чрез "миналото". За "СЕГА"-то - без коментар... Тук колко хора имат куража да говорят за "ЖИВОТА" без призмата на МИНАЛОТО. И не е въпроса че миналото и сегашното са взаимно свързани, а че се вярва че тая свързаност е достатъчна на някого да "ЖИВЕЕ" в сегашно време, а той живее сред гробището на миналото... Колко хора тук имат куража и отговорността да говорят за ЖИВОТА, защото те го живеят? А вместо това пишат или настояват в какво вярват, какво са прочели, какво са запомнили, кое смятат за важно. Ще изразят убежденията си и ще го затвърдят с взаимни ритуални конфликти - ако са налице взаимни дисонанси... Дори не са в състояние да дадат честно и задълбочено обяснение ЗАЩО ТОЧНО ТОВА ПРАВЯТ - просто го правят "щото така"... И с нагласянато на някаква стъкмистика или повтарянето на готова такава - остават с усещането че "имат обяснение"... Има и още една проста причина, всеки да предпочете повтарянето на вече направеното и измисленото, вместо сам да направи и измисли... Познай коя е тя...?

Не можа. Не си единствен, но поне си откровен и открит. Но наистина ли си мислиш че това може да (ти) се обясни и... готово - разбрал си го. Всъщност е без всякакво значение по нещо, как, какво и защо го смятам, как го наричам. Както и да е - това са моите начини да се ситуирам сред реала и виртуала (си). Да се самоопределя, не абсолютно, а относително в непрекъсната променлива среда... Толкова хора говорят за неща, дето само са ги чели, а пък нямат нищо общо с "живота" (им)... ЖИВОТА е невъзможен без "Живеещ". А СВЕТА е онова, което е във отразения виртуал на Живеещия. И сега - какво като го "обясних"... Пак остава същото и не че в теб е проблема, а че няма как да се прескочи движението и натрупването... И нито СВЕТА, нито ЖИВОТА са нещо отвъд начина да се отразим през понятията... ---------- Колкото до "дядовците и бабите" - всеки живее във времето си - ако въобще "живее". Иначе "живее" сред гробището, някъде си, защото "живее някъде в някакво "минало"", изградено от лични или колективни отпечатъци. Изгубени хора, или страхуващи се от изгубване, непрекъснато търсят в какво да се вкопчат, за да намерят котви за самоопределяне и идентификация. Най-лесния начин, инстинктивно определен, е именно чрез "изминалото и неговите отпечатъци". В това е въпроса - че те са просто "гробище"... Никога не съм разбирал докрай защо толкова хора напират да живеят сред гробищата и духовете. Но не това е най-парадоксалното, а е това, че смятат че "да продължиш"... и нещо, наречено от тях "завети", традиции, ритуали... са единственото и най-правилно нещо. Че да повториш каквото са правили родителите ти - е свято, правилно, истинно... само защото е било "котва" от етапите на детството... И така - етап на 'детство' се предава от личност на личност, от поколение на поколение ... и сякаш става безкраен и не се израства никога... Имало е времена през които всичко това е било нужно и потребно - и в личен и колективен план. Но не и във времена на бурни изменения и промени - при тях най-гъвкавия и приспособимия към измененията и промените - той е "наследника"... Да оцеляваш - е било битка и борба... "на живот и смърт''. Но това е само до 'ХОМО', а не сапиенс. САПИЕНСА е вече етап при който ХОМО вече отстъпва като важност, определяне, форма и съдържание... САПИЕНС определя друг подход, отвъд дуален, с уклон към синтез. Сапиенса - вече е с рацио и съзнание и те определят, а не наследеното от клоните или пещерите, страхуването или емоцията... Именно - наследеното САМООТПАДА, ако наистина се случва промяна - това е принципно положение... Няма вечни неща, освен промените... Точно ти знаеш достатъчно че това, дето го пиша не е идеология. Не е теория или философия. Не съм проповедник, нито месия, нито говорител или повторител на "готови колективни истини". Думите ми са само и единствено начина по който в този момент отразявам сегашното (си)... Има го изминатото, но е без да ми е котва за вкопчване. Не е въпроса кое какво и как наричам и какво имам предвид - аз изразявам просто "кой съм аз". Или резонираш по съответствие, или не. Първото е "статистическа невероятност"...