ramus

Дора, вече ги написах няколко пъти. нека само изясня нещо - вече изложих че са налице разминавания. Изложих защо, как стават, на какво са основани, според какви условия, критерии... механизми. Не е важно дали желая точно определен разговор... дори за мен - не е важно. Желанията ми в случая са най-незначителното - особено за мен самия. Но стойностни хора, имат стойност, когато я изложат. вие имате ли въобще свои виждания, плод на свои размишления? Защо за вас те са незначителни? Или смятате че са незначителни за всеки друг. кое е значителното да дадете линкове някой да чете нещо си. Тия линкове може всеки да ги открие и сам. Излиза че ролята на гугъл е най-значителната, защото предлага резултати от сканирането на ботовете си снабдени вече с ИИ. Но това е просто резултат от бездушна механика. В личните размишления е налице човешкия фактор. Налице е възможността за синтез през личното натрупване. Не са нужни условия, нужно е единствено да се сметне за значимо и да е налице достойнство. Възможност за излагане на съждения, които никой гугъл, нито информации по линкове няма да предложат. Възможност да се види резултат от естествени уникални процеси. Най-красивото и грандиозното се крие в личното съждение... Крие се вашият собствен екстракт. няма никакво значение каквато и да е публика. Личните съждения или ги има, или ги няма. Независимото и самостоятелно мислене е най-рядкото ментално явление. Негово проявление е именно когато то се изложи и изведе. При излагането и извеждането много неща допълнително се изясняват - на размишляващия... Никой от каквато и да е публика няма да схване това. Именно - защото е сред 'публиката'. А цялата работа въобще не е сцена, нито е представление - човека и размишленията му - това не е театър. Не е събрание, нито са речи за пред публика - това не са размишления. Не е единствената възможност човека да е непрекъснато сред социалните си зависимости и не е единственото те да му задават своя фрейм. Размишленията са най-личната страна на всяка ментална същност. Те са нейната есенция, нейният екстракт.... Ето това са моите виждания по този страничен за темата казус. не за първи път го пиша... И за кой ли път едва ли някой ще го прочете... После следват отново въпроси - и пак по същото. Един разговор... е общуване, когато е налице поне контакт. Повечето от коментиращите тук просто не четат. Имат проблеми с дисонансите, които им предизвиква текста. Аз засилвам допълнително тия дисонанси, за да активирам защитните механизми на отхвърляне. И така четящите се самоотсяват. Няма значение че може да и да не остане четящ. за мен - няма значение. За мен няма значение никаква публика - дори и когато съм на сцената пред микрофона и звучи музиката и тръгва песента, аз отново съм сам и не съм пред публика... Аз съм някъде сред себе си и ... душата ми излиза отвътре през музиката и гласът... нямам идея как публиката вижда това, но и не ме интересува - не го правя за нея... И тук - публиката не ме интересува. Не съм на събрание, нито тук е някакъв площад. Аз съм сам с думите си. Сам съм не само сред тях - просто същностните неща само за мен имат значение. И светът и животът са местата на които имам възможността да проявя онова, което съм. Докато съм жив. Няма как да имат значение нито Витгенщайн, нито филанкишиев, ако ще и да са гении. Живота ми е начинът да се открия и проявя. Нито ме интересува откъде идвам и какво да оставя след себе си, нито гените си, нито смисъла ми е в това - съвсем друго значение имам за всичко онова, което за другите е колективно определено и внушено. Е - кое точно не стана ясно и дали въобще някой го прочете - това дори не е толкова важно - защото думите ми вече са написани и онова, което минава през тях намери своя израз. И все пак - тия думи са към вас, Дора! Дали виждате в тях нещо стойностно или просто във вашите очи това е някакъв маскарад? нищо от думите ми не е по линкове или имената на класици или авторитети. не ме интересуват, нито имат основно значение за живота ми. Ползвам ги, но най-важното за мен е начина да разкрия кой съм аз. В този смисъл леките опити за колективни игри тук за мен са напълно незначителни и въобще не ме интересуват. И в реалния живот - извън виртуала аз пак съм така. Аз съм индивидуалист навсякъде и живота ми не е на парчета, и изграден от игрите на маските ми. Това съм аз. не беше идеята темата да се фокусира отново към рамус. Но някои хора просто непрекъснато ги спохожда реактивност. И само чакат удобния момент. не ме интересува кой колко знае, макар че това понякога има значение и е чудесно когато са налице субекти с много широк обхват на информационна обезпеченост. Но най-важното е - кой с колко индивидуален потенциал е развил и го е реализирал. Личното размишление е едно от производните на индивидуалния аспект на всеки човек. То не може да се прочете никъде - ако наистина е лично размишление... Така че вие така или иначе предлагате линкове навсякъде - ок, така смятате, това е важното за вас, това носи смисъла и значението за участието ви и вие така го виждате. А имате ли въобще ЛИЧНИ, НЕЗАВИСИМИ размишления и съждения?

това е израз само от световете на нестабилните и неустойчивите, и спасението чрез взаимни компенсации. Не го засегнах по-горе, защото за мен това са обикновени положения и вече отминали като актуалност и значение. Това е и разликата в понятийността, когато се ползват думички - свързаност, не е еквивалент на зависимост и нужда от нея, в името на опита за балансиране на вътрешна неустойчивост. Налице е просто поведение на компенсационна сделка и тя няма нищо общо с големите и красиви описания за "обичащите се хора". Няма как да се налага на някой който вече кара свободно колело, да му звучи актуално че винаги е важно някой да има да го подържа да не падне. И същия някой - да не може още да кара колелото. Тоя на колелото ще се движи винаги по-бързо, ще покрива повече разстояния, ще вижда по-далеч и ще оперира на по-голяма територия. Да, ще слиза от колелото, но когато веднъж си се научил е нестествено просто да слезеш и да продължиш както си бил преди да преодолееш... Така, че щом веднъж си подкарал колелото и си станал колоездач... си друг и нищо не е същото, защото ти самият не си същия... Не може вечно някой да е родител и дете едновременно... с претенция за възрастен. защото последния има особености, едната от които е 'самостоятелност', а детето и родителя - една безкрайна взаимоопределяемост и крепежност. няма как да се кара колело, от човек, който е дебалансиран и в непрекъснати вътрешни люшкания. Карането на колело е добра аналогия, защото в нея пазенето на равновесие е на базата на някои физични и психични явления и принципи. Пазенето на равновесие е динамичен компенсационен процес, защото в случая се пази балансирано неравновесие. Така, че това е немислимо ако самият колоездач е пулсиращ отвътре особено в силни амплитудни люшкания. Не казвам че това не се случва на всеки и че не е етап през който всички така или иначе преминаваме. Аз в този "разговор" се занимавах само с общи казуси и принципни положения. Все пак темата е РЕАГИРАЩИЯ ЧОВЕК. Няма как да се напише каквото и да е - и пряко или косвено да не е свързано с ЧОВЕКА и РЕАКЦИИТЕ МУ.

може би съм релативист... но ако го твърдя, значи не съм. Така, че само употребих думичката като нарицателно за нещо. нестабилност и стабилност , слабости и силности - употребих именно релативно. Това не пречи да е изразена аналогията при взаимодействието и че винаги отговорността се поема от "устойчивия" и поддържането и опитите за стабилизираност на Мостът винаги за 'негова сметка', защото в него единствено е възможността да го реализира и поддържа. И това е една естественост а не израз на несправедливост. При разликите в реалностите отразени през самите нас, ти дори говориш за 'житейски уроци'... дори и за 'мъдрост'. както вече казах - не че не опитах, но без активната осъзната воля и умения на едната страна, естественостите от несъвместимостта си свършват своята роля. така, че - каквото можах, направих. както и за думите тук. За теб е по-важно да се изразиш и да го утвърдиш, а не да се замислиш какво точно изразяваш и как това има връзка и е огледално на Изразителя. Не че това е "лошо", нито пък че е "слабост", просто е лакмус за етапност. Това е - разлики и прилики винаги има, но оттатък някои прагове е налице проблем за компенсациите им и компромисите, които неизбежно се налагат. Отвъд същите прагове са нужни умения за ... "разтягане" и достатъчно практика в това, защото в другата страна протичат непрекъснати "свивания"... Именно това е и връзката с "РЕАГИРАЩИЯТ ЧОВЕК", като тема в случая. В този смисъл "разговорът" не беше просто излагане на позиции (от едната страна), а един пример за влиянието и сложността на всичко, което касае думичката ЧОВЕК. И уклонът и магнита на автоматизмите и рефлексите е винаги притегателен, докато не е налице друго ядро, която да се уплътни и стабилизира толкова, че да е възможно да създаде по-голяма гравитация и на свой ред да повлияе на всичко наследено... Това касае всички аспекти на човешкото и ЧОВЕКА - включително и тия, дето се наричат "реагиращи".

не бъркай написаното от мен с твоя прочит. Патерици са идеалите и идеологиите, а не свързаността. Свързаност на всичко с всичко... е също сложен казус. Доколко, в каква степен, в кой момент, с какво значение - през моите очи на реалитивист, кратките форми на абсолютизации като утвърждения са също патерица. Не е задължително само аз да съм проблемът с това че ти не разбираш някои неща, които разбирам аз. Разликите във конструкциите на нашите две реалности е, е не просто че са различни и са наше отражение на завареното и генетично-видовото, социалното и житейското... А че е налице и изменения заради преодоляването на границите. Те стават с път, с усилие, с някои особености и качества - тия винаги ще са основание за разликите между мен и който и да е на "друго ниво на преодоляване". И че същите н еща от твоя гледна точка за неприемливи и за тази цел, за да се реши тази неприемливост ти просто отрицаваш и отхвърляш, като стремеж да поддържаш твоята версия на устойчивост на личната си реалност. . Приятелство е невъзможно при разлики в когнитивните нива, ако не е налице висока степен на осъзнаване, което именно да компенсира естественото автоматично отхвърляне поради несъвместимост и несходства. В края на краищата съвместимостта не е лесна работа и има нужда от създаване и поддържане на "мост", а не да се чака на заученото. Най-големия проблем на трайните и стабилни контакти е нестабилността дори само на едното ниво. И ако в това ниво не е налице поне уклон към повишаване на устойчивостта, налице е още по-голяма несъвместимост. Колкото е по-голяма, толкова по-сложно става нейното компенсиране - чрез създаването на мост и неговото поддържане... Как да направиш мост между два бряга, след като едниния от тях е в "земетресения" през цялото време и колкото са по-силни и мощни по-малка става нуждата и значението от какъвто и да е мост... а са нужни съвсем други... "котви" - именно автоматични и инстинктивни... В края на краищата аз просто се научих "да карам колело"... някои са по-напред от мен в това - карат вече не само колело, а и самолет, въртолет, дори совалка или космически кораби... (просто като условни аналогии за "нива", а не буквални). Но за всеки един от тия - дето се учим и преодоляваме, всяка форма на предишни помощни колела, виждаме ясно че е патерица. Ония, дето са по-напред от мен в преодоляването - те ми пишат за патериците на преминатите вече от тях нива и се научих ясно да ги съзирам, дори в момента... И за мен нямам проблем да ги виждам ясно като патерици и временни опорни точки, а не като началото и края на вселената ми. За тоя, дето без патерици не може - те дори заместват краката (и главата му). Така че не се улавяй за думичката "патерица" - тя е само условна и относителна и не я употребявам в негативен или личен смисъл.

Не е възможно да го разбереш - това е основата на неразбирателството помежду ни, което се основава на някои съвсем малки и фини детайли. Но те са от особено значение за теб и ти провокират неприемливост и дисонанси. Не е като да не направих толкова опити... на инстинктите не са нужни никакви идеали за да работят. И на озъзнаването също не е нужен идеал. Рационалността и разумът нямат никаква нужда от идеали и идеологии - пътят към постигането им - минава през отпадането на тия като помощни патерици. Това е много подобно на "карането на колело" - отпадат всички помощни влияния, когато умението нараства. С всяко преодоляване е налице изменение и възможност да отпадат стари патерици... които обаче за други - са като въздуха и водата им - като значение за битието им. Това е огромен и сложен проблем - когнитивните несъвместимости по ниво. Защото за всяко ниво са характерни точно определени "маркери", които за дадено ниво са крайна граница, а за другото ниво - просто преминато препятствие, което с етапите дори изчезва... Този сложен казус няма измислен начини досега да бъде преодоляван, защото дори за основите на такова заобикаляне на проблемите му - се изисква отново високо ниво на съзнание... А как да стане, когато същото е в "зачатъци" и твърде неустойчиво за да се появи възможност да повлиява на всичко заварено...

виж, нивото на такъв разговор тече някак си по казуси от типа - ДА или НЕ. Тия цитирани думи са твоята представа за "резулат" и постигането му. Тия неща не са фасулска работа за неумеещия ги. И когато са отработени стават 'фасулски'... Тоя, дето не може да кара колело, като гледа тия, дето карат си представя едно (спрямо карането на колело), а тия дето вече са се научили до степен на автоматизъм - е вече 'фасулското'. Но зад всяко постигане и резултат - се крие труд и усилия за преодоляване на граница. Граница, която се пази и определя най-често от инстинктитите и страхът. Проблемите са и още по-сложни - защото когато аналогично хората се групират по подобия - едни дето никога не са карали колело, а други - дето вече карат и са преодоляли... се поражда когнитивен проблем в комуникацията. Защото при всяко преодоляване възникват изменения в отражението - просто психичната система е комплексна и всяко изменение рефлектира на всичко друго... Това е сложен казус. и заради същия няма смисъл да се перефразира БУДА, защото това е субект, който предположително е преодолял граници, които са напълно несъизмерими и непредставими за всеки, който не ги е преодолявал... Не е толкова трудно да се тушират влиянията от това че е налице разлика в нивото на възприятие и отражение - между преодолялите и тия, дето не са. Но това няма как да стане от инстинкт, а само с внимание и осъзнаване. Въобще не се интересувам от "помагането" и обиждането и тригърите. За тия, дето не могат да карат колело, "колоездачите" могат да им се струват всякак, включително и нагли, нарциси, егоисти и "взряни в пъпа си".

както и за другата тема, автоматизъм е и да мислиш по този начин. Но същия начин се променя ако се появи замисляне. Твърдението че "всички водачи карат без да се замислят" не е вярно. В процеса на управление на МПС има автоматизми, изградени с повторения, има и следене на обстоятелства и условия, които са непрекъснато протичащи около самият водач и той е нужно да ги взима предвид. Разбира се, че повечето хора заучават шофирането до степен на автоматизъм. Но механизмите на автоматизмите и навиците са вродени именно за да се грижат за да са налични в моментите в които го няма "СЪЗНАНИЕТО". А липсата на осъзнаване... е масова и уморения и претоварен водач няма как да си я позволи - именно заради програмата за спестяване на ресурс. И все пак - това не е крайна граница, а е променимо. Също така - зависи и от нивото на съзнание, качествата и уменията на самия водач. Например - каскадите, различните трикове и прийоми на шофиране и повишаване нивото и бързината на реакциите по воденето и управлението на автомобила... Водач, който непрекъснато повишава уменията си и се упражнява става единствено чрез осъзнаване. Именно чрез него се получават натрупванията. Впоследствие някои от тях могат да се поемат и от автоматизмите, но винаги е налице управляващ сигнал, при който те излизат от зоната на автоматизма , в зоната на управляемата съзнателност. същото се повишава и при реакции към инвънредни или критични обстоятелства - всичко е въпрос на тренинг и мотивация (както и на възможности, дадености...) Да, несъзнателните механизми са бързи, но повърхностни. Съзнателните, за да се намесят сред формираните вече мозъчни връзки - се изисква усилие... и става бавно. Изисква се систематизъм, повторения... И се изменят. Съзнателните намеси не са задължително бавни. Но колкото стават по-бързи, толкова дълбочината и комплексността им се губят. Има начини и на това да се повлияе чрез тренинг... Да, процесите по изменението в невронните схеми се изменят бавно. Не можеш да се учиш да не влизаш в криза, по време на протичането на самата криза... и т.н. Нужно е след това или преди това... Ученик на изпит няма как да се подготви по време на самия изпит. Нужно е преди това... или за 'другия изпит'... Точно това е въпросът за "ТЕСТА С ЦИПА" - че с него се обръща внимание на нещо, на което автоматизмите до този момент са ти го спестявали, нищо че го употребяваш непрекъснато. И че в живота има и много други положения, които автоматично и несъзнателно се приемат за дадености, но които е възможно да се достъпят чрез осъзнаване и вникване. (за който има мотив и възможност да си го позволи).

Това е съвсем просто и мога с лекота да го реализирам и дори демонстрирам. Но не в него е въпроса, поне за мен. А в това че смесваш различните нива на реагирания. Това че в тялото могат и непрекъснато възникват реакции, свързани с физиологичната хомеостаза, не означава задължително че реакциите на ниво физическо проявяване, е нужно същите да са поставени както са написани според инстинктите. Това е вече друго ниво и в него няма никакъв проблем да се намесят и множество други импулси - някои възпиращи, други - катализиращи. способността съзнателно да се управляват и избират тия, довеждат до съзнателно управление първо на поведението, нищо че отвътре механизмите са задвижени за 'друг сценарий на физическа реакция'. Това дори не е особено постижение, защото дори при животните, определени инстинкти изменят своята роля и значение, съобразно с постъпването на нова информация за конкретната среда и условия. Джунгла вече няма отдавна и сред нея не дебнат хищници. Защо тогава... и според какви условия в мозъкът се стартира процес като точно за джунгла и хищници? Къде се скъсва връзката между обективна среда и субективния й отразител, които за инстинктивната програма са "неразривно свързани". Ако тази линия се задълбочи - на следене и наблюдение и се извеждат връзки между възприятието, обработката и последващото реагиране - то се стига до несложен механизъм за "вмешателство" в тази "система", защото тя се основава на точно определени взаимодействия и условия. Всъщност в самият мозък, несъзнателно, това се случва и инстинктите изменят и значението си и протичането си, под влиянието на факторите на средата. Но най-големият проблем си остава въпросът че при определени посоки на натрупвания, се реализират и вътрешно-конструирани сигнали, на които мозъкът реагира като на "външни" и това води до системни заблуди и неадекватност... Сред целият текст основанията ти са предпоставени само за сред определени условия. Но тия условия вече не са актуални в основните си значения. Дишането, пулсът и кръвното налягане могат да се изменят волево или чрез специфични способи, психични или не. Треперенето - по-горе за което споменаваш - също. същият механизъм и принципи е - в повлияването на възникването и движението на емоциите. Това дори не е нещо кой знае какво. Прави се и с обучение, прави се и със социални цели, за нуждите на различни аспекти на социалния живот. В крайна сметка всяко нещо има значение за определен етап в развитието. Всеки етап си има своите пикови акценти и особености. А етапите се сменят... както и всичко друго - животът, битието... и реакциите следват тия изменения - бавно, с инерция и "догонване"...

Да, ясно ми е какво имате предвид, но примерите са ви невярни. Гравитацията на меркурий влияе, както и трептенията с ниска амплитуда - просто влиянието не е досттатъчно значимо за да се превърне в стимул за реагиране. Подпрагови стойности на въздействието - прагови, според какво и кое? Например - налице са множество фактори, които са подпрагови за съзнанието и въобще не отиват в неговото поле. Но същите са задължителни за поддържането на ХОМЕОСТАЗА. по-горе Сириус беше споменал - става въпрос за РЕАГИРАЩИЯТ ЧОВЕК - кое точно е фокусът на това словосъчетание - на първата дума или на втората. Защото има значение и това веднага определя насоката...

налице е разминаване - в оценъчните системи и приоритетите, свързани с тях. Няма никаква необходимост да влизам в защитна и обяснителна позиция защо и как е построена моята оценъчна система и приоритетите в нея. Колкото до тях - те са сред написаното от мен. Не ме интересуват вижданията на един или друг за личните ми позиции, нито за оценъчни системи, нито за приоритетите в тях. Оценките на едно или друго са си проява на личното отношение на някого, формирано от неговите собствени оценъчни системи и приоритетите в тях. не е възможно по никакъв начин да повлияете на рамус и това вече е станало ясно на всички места по написаното от него. --------------- Персоналното поле в която се пише, за рамус не е никаква стойност да се пускат линкове и насоки към едно или друго. причините са условно най-малко две: Четенето на определена информация не определя нейното възприятие. Не определя нищо в нейното разбиране. Предлагането на линкове по същество не предлага най-важното за рамус . И няма как да се предложи същото с написано слово. Разбирането и вникването са част от синтезни когнитивни процеси и няма как същите да бъдат отразени в какъвто и да е текст. не е възможно да се копират, имитират или подражават. Не е възможно да се запомнят и репликират. Те са израз на лично свършена работа, и са изцяло в психичното поле. Те са проява на качествата на същото това поле... ЛИНКОВЕ може да си намери всеки по всякакви теми. Не споделям напъните за непрекъснато позоваване и спускане на линкове, а пълна липса на лични размишления. Всеки опит за провокация с последното - се сблъсква с почти груповите форми на реактивности и защитен негативизъм. Нито обученията, нито дипломите, нито титлите не помагат на някого да е цялостна личност. Превръщането на знаЕнето в култ, е главно защото размишленията са в дефицит. Тия, дето са си позволили размишления в личен план - дори не смеят да ги споделят тук. Тук всички групово споделят преклоненията пред авторитетните групово приети имена. За мен това не е така и е безсмислено на фона на опити за убеждаване на рамус, кое, как и колко било важно и нужно - всъщност рамус да се ползва за групово-личните потребности от непрекъснато доказване и затвърждаване на групово-личните убеждения. Не ме интересуват вярванията на един или друг, колеги. Това си е ваша работа и груповите уклони нямат никакво значение за мен. Реакциите ви към едно или друго - нямат никаква сериозна познавателна стойност, освен като елементарни податки и лакмуси за психичната динамика. Същото дори и за вас, реагиращите, също не носи нищо когнитивно. Но когнитивното не е единственото поле и някак се получава една фрагментарност, в опита си тук много пишещи да изложат на показ една заучена своя маска, като създадена версия на социално свое лице, със своите етикети, приучено поведение, чрез приучени думички. Но зад същата социалносъздадена маска, стои едно човешко лице, на което посочената маска е само за социалния му маскарад. за много хора именно тази маска ги заблуждава че "това, и тя, е и лицето им". Винаги има тема, в която няколко човека превръщат непрекъснато темата в персонални атаки към рамус и изместват който и да е казус. По никакъв начин това не пречи на рамус, но е налице едно лицемерие, което се проявява в несъвместимост в самите тези и мотивации в поведението - в написаното. В край на сметка за рамус това е без всякакво значение и вече е написано еднозначно и станало ясно от цялото участие на същия сред който и да е форум. Непрекъснатите утвърждения от време на време направо се превръщат в пропаганда и това показва че е налице идеологичност. И не науката има нужда от идеология - от идеологията имат нужда само хората, привлечени от колективно предложеният начин за обяснение на света. Но това обяснение се опира на рациум. Рациумът не се крепи на авторитети, колеги. Едно от проявленията на рациум - е съмнението. СЪМНЕНИЕТО ВЪВ ВСИЧКО, а не само на нужните и подбрани фрагменти, а други - да са като партийни тезиси с библейско значение... Това, което пиша тук няма стойност на истина, нито има нужда от съгласяване, споделяне, харесване или допадане. Тия неща за мен са без всякаква стойност и няма да срещнете рамус да "лайква' по какъвто и да било начин. Но вие имате нужда - и го правите. Ако нямаше нужда програмистите нямаше да го приложат към софтуера. Без всякакво значение е да превръщате всяка тема и думи на рамус в битка за утвърждения на убежденията и вярванията си. =============== за ЦИПЪТ Казусът от самата тема горе, е когато се прави тест, да не е налице никаква предварителна информация, а в теста да се отрази моментното състояние на когнитивните процеси. Един гледал предаване " с отборът на руснаците" имал си нещо предвид. Друг - прочел от патентния чертеж за същото... Трети - си го прекарва през личната си изработена система от обяснения, наречена от самия него "хипотезата"... Всеки преди всичко опитва да прекара незнанието си през вече готовите си заучени 'призми', защото в тях той намира сигурност. Как би се наел с нещо напълно непознато, чрез което той самия да се познае кой е, какъв е, докъде е. Смисълът на тестове като по-горните е в реално време да зададат въпроси и насоки, по които е невъзможно подопитното лице да се подготви. Това не е изпит, с въпросници и литература по която да се готвят изпитваните. Но за няколкото изписани примера - е точно така. Смисълът на "теста с цип", за рамус, е да направи проверка за неговите собствени възможности, в даден момент от провеждането му. Проблемът не е написаното от Витгенщайн и дали рамус ще го прочете. Проблемът отива много отвъд двамата, защото за множество хора целият им свят минава през написано и научено слово, до такава степен, че то остава единствения им прозорец към света вселената и живота. До такава степен, че с него те заместват всяка възможна форма на лично участие в битието си. До такава степен - че за тях повторението на приетото като правилно, е единствената гаранция за сигурността, която им е толкова нужна. До такава степен - че ако нещо не написано или споделено от някого, за да се ползва наготово - и все едно че не съществува. Това е като цял живот да се хранят всички на колективна кухня, и да свикнат с идеята за даденост и безалтернативност на вида и формата на храната... и същите да се окажат сами в джунгла, или на самотен остров... и се самообричат на смърт от глад. Дори го и написах, как става, защо става, от кое зависи - вие просто последващо го опримерявате. Нито рамус дава присъди, нито това би имало каквото и да е значение - но липсва именно личното ви лице, с личните ви размишления... лекичките 'открехвания' тук-там са толкова деликатни, а защитата към затвореността - толкова мощна. А на теми които се предлага излизане от заучената етикетирана маска, в общожитейския битиен коридор - вместо личности се сблъскват народните идеологии, на които форумните никове се явяват само говорители, пазители и пропагандатори. "Моят мозък няма големия размах на..." тоя или оня - пише Дора. Но с вашия мозък сте през цялото си битие. И мозъкът на Витгенщайн не е като вашия. Витгенщайн е направил с неговият мозък онова, което е сторил. А вие ... Неговото било е избрано да е пример - а с вашето, какво става с него. Изглежда че колективният избор е станал ваш личен избор. Защо - за удобство ли, от хипнозата ли ?... Все едно - това е вашият живот, вашите избори (или неизбори). Но изглежда че за вашият собствен живот нещо извън него да определя неговите най-важни особености и значения... А накрая всички умираме... Това са размисли - те не са разговори, нито персонални оценки, нито лични отношения - просто размисли на някакъв си незнайко, трол, злобар, нахалник, нарцисист ... и другото от поредните форумни групово-лични реакции към най-обикновен ник, като техния.

При "всякакви" условия и тяхното непрекъснато изменение - той реагира. Това е в основата на неготово битие. Това е основата на ЖИВОТА, и Живото - по принцип.

малко ми е странно, но от време на време поведението ти става някак детинско. Нищо лично, байдуей. Какво става с декларацията за дискусионност, която както се вижда стига до "мога, но не искам... точно на ТЕБ - да ти обяснявам". Тази чувствителна струна на темата за изкуството и творчеството и твоята роля и отношение спрямо тях - изглежда се оказва доста болезнена. И реагираш остро всеки момент, когато тя 'зазвъни'... Няма проблем - рамус е изключително подходящ за обект за негативни защитни реакции - нали виждаш че не си само ти... Нямам проблем с това - просто отбелязвам - НЯМАМ ПРОБЛЕМ С ТОВА. Въпросът е, че се получава дори когато нямам никаква активна роля в него, нямам и пасивна. Израз на натрупвания и после - на инерция. Все едно - както казах - само отбелязвам, но се и замислям над него... Твоя работа е какъв избор си способен да направиш... и какъв ще направиш ти самият. Както е и моя работа и отговорност - относно същите, спрямо мен си.

Една от манипулациите на колегата Инкоректус е умението му да подменя с лекота темите и насоките в тях, по начина по който на него му е удобно. Той е свикнал да ги определя и да задава посоките - въпрос на маниери и характер, навици и многократни повторения. И разбира се - и на сериозен опит в това... Написах точно определени въпроси към вас, Дора, постановени от ваши думи. Не ме интересува нищо от колегата Инкоректус и игрите му - просто не са ми интересни с нищо и съм реализирал отказ от комуникация с него. Като цяло имате основание на написаното в горното, като с леко недоумение отбелязвам че очевидно изглеждам доста наивен и неосведомен... Основанията обаче са повърхностни и те не са достатъчни за да навлязат някъде по-нататък от общи приказки и формално общуване. Мен тия не ме интересуват особено и ги намирам като загуба на време и ресурси. Темата не е в раздел философия. Не ме интересуват позоваванията и няма смисъл от тази непрекъсната игра да бъда поучаван и замерян с писания от авторитети в едно или друго направление. Темата съдържа податки към казуси, които излизат далеч отвъд обхвата на четене на литература - като опита с "ЦИПА". Вече написах достатъчно в тази посока - но все едно че минава и заминава. След като моите думи не биват прочетени... по някакви си причини, то защо е този непрекъснат напор към предлагане на прочит на други думи...

Ще си позволя няколко вметки по това: 1. Бихте ли предположили версията че - не е склонност да търсим смисъл, а да търсим връзки... (смисълът - идва доста... "след връзките", като може въобще да не се стигне до него). Точно взаимосвързаност като по този начин покриваме незнанието си за нещо. Незнанието е основание за тревожност и безпокойство и спасението от него е уклон в намирането на "прилика" с нещо друго, което вече е валидирано като "познато". По принцип раз-познава-нето е основано на сложен когнитивен механизъм - анализ на "петната на Роршах" и асоциациите по тях - е изписана много литература... Както и са израз на съвсем познати и достъпни на всички ни наблюдения. 2. Именно във връзка с точка 1 е и "продължението" - когато го няма се опитваме да го "запълним" с нещо, което го имаме предварително, като го нагласяме към "непознатото" и така го правим да изглежда 'познато'... Но тук възниква и другия парадокс - ако условно приемем че е налице "затворена когнитивна система" по какво субектът му е възможно да различи - кое по принцип го "има" и кое той самият го "допълва" и после скрива от себе си за активната си роля, и приема "запълненото" като обективно съществуващо? Съвсем съм сериозен, но се питам доколко успях да изразя с горните думички казуса - в елементи и цялост... Между другото - ако предложите механизъм по който може да се разпознае еднозначно и алгоритмично как и кога субектът запълва незнанието със собствени конструкции, базирани на аналогии с предишни модели и схеми, основани на припознаване чрез сходства (но при това с лекота се пренебрегват несходствата) - предположително бихте получили Нобел (образно казано)... ======= И се сетих ( чрез серия от аналогии) за виц в този контекст... " В кабинета си терапевт подава на пациент картоните с петната от "тест на Роршах". - Погледнете това тук - на какво ви прилича? - Мъж и жена правят секс. Терапевтът подава следващият картон - А това тук? - На лесбийки, които правят секс. - А това тук? - подава следващата терапевтът. - Това е групов секс. - Вие сте със сериозни проблеми - заключава терапевтът. - Всъщност не - според мен вие имате проблем, защото няма да ви питам как сте се сдобили с тия порноснимки и защо ми ги показвате... =========

Предлагаш някаква геометрична интерпретация на КОАН... И въз основа на интерпретацията правиш генерални обобщения за механизма и принципите на творческия процес и чак - за изкуството...?! Можеш ли да обясниш - откъде ТИ (именно ти самият) заключи, че 'пляскането с една ръка' - означава едната ръка да се движи към другата, която била в неподвижност? Къде в основния текст от коана се задават подобни условия?

аха... . И само 'лингвистичната експертиза" ли се занимава с критичното мислене? Ако ще дискутирате нещо, е безсмислено да си пробвате реторичните и логически трикове. - като гледам сред форума са само експерти и се сипят само експертни мнения и оценки - вкл. и най-експертното и лингвистичното - за "петльовия гребен" . - разполагам със свободата да подлагам за разглеждане каквото си избера, включително и "петльовите гребени"... Както и - онова, което "не мога да избера", разполагането, подлагането и разглеждането...

Само за протокола и яснота на условната ми позиция в дискусията - НЕ твърдя че "мисленето" и резултатите от него идват наготово от вселената, че са дар-божи и само като го "огрее" някой си и... еврикааааа! Много моля безсмислено е да ми се впряга някаква крайна позиция, да се засилва тя до безсмислие и абсурд и после това да се ползва като доказателство за дуалната на нея позиция. Поне за мен това все пак е дискусия, а не битка, нито надговорване или надпиране. И така - мисля си (без оглед на дяловете на лингвистиката или Витгенщайн...) : Разбираемо е защо непрекъснато все някой почва или непрекъснато му се иска да се опира във философията, да се позовава, да нарицава как, защо всичко започва от общото, всичко е вече измислено, всичко е вече направено. Че знание има за всяко нещо, то е известно и изведено... и само да се прочете... и воала! Такава позиция има своите основания... но тя не подава цялата картина за "МИСЛЕНЕТО". ОГромното знание натрупано по отношение на мисленето не подава повече или по-малко значение за това КОЙ КАК и ЗАЩО МИСЛИ... и особено - на резултата и плодовете от същото. Репликацията на вече научено знание - това "мислене ли е"? Както и за абстракта СЪЗНАНИЕ - понятието МИСЛЕНЕ Е комплексно съставно. Дали Никола Тесла примерно е чел какво е написал Витгенщайн и как лингвистите имали цял дял, за да може той самия да се поучи как и по какво можело да се (из)мисли. Мисленето не е само учене. не казвам че НЕ Е УЧЕНЕ, а че не е само учене и четене за мисленето. За да се прочете вече наготово нещо - някой някога му се е наложило да го "състави", проучи, Какво като "имало течение във философията", дял от лингвистиката... за нещо си? Какво като някой си бил писал и какво е логически възможното? Това се пише на база на статистически данни. Откъде се взимат те - за да се натрупа основата им се гледат повторяеми явления. И се гледа общата маса хора, защото при тях е налице достатъчна повторяемост. Но същите хора не са извор на ИНАКОМИСЛИЕ. Да се научи или изведат размишления за ИНАКОМИСЛИЕТО, няма връзка с проявата на самото явление. Налице са още от малки хора с особено качества, това е ясно на всички. Хора, при които "мисленето" не се влияе от това дали Витгенщайн е написал нещо си дало можело и как ставало. И - като го е написал Витгенщайн и... след това всички са вече независимо и критично мислещи, щото имало технология и методика и вече всички знаят как да го направят. Дори тук, във форума нали се вижда академизма и сериозната начетеност при някои пишещи, не означава еднозначно че същите им е възможно да мислят критично. Разбира се - налице е и разлика в самото понятие "критично мислене" и аз в предишните си думи засягам какво имам предвид, макар че... може би не съм толкова добър с думите за да го изразя академично. От друга страна - не съм и длъжен непрекъснато да се натъпквам в академичните изисквания, правила и норми в изказа си. За да е налице сериозен резултат от КРИТИЧЕН АНАЛИЗ е нужно важно условие - субектът да заобиколи уклона си към пристрастие, а това е изключително сериозно явление... както се вижда сред темите на форума - това е "мисия невъзможна" и уклоните към пристрастие направо "дебнат отвсякъде". И наличието на написаното от Витгенщайн... не им влияе с нищо. Също така - не при всички деца мисленето се развива единствено и само на основата на ЕЗИКА и словото. Не при всички деца се преминава през етапите от непосредствено към абстрактно... И понятието "КОМПЛЕКСНО мислене" не се използва никъде - нито при Витгенщайн, нито при лингвистичните теории на мисленето... Това означава ли... че понеже не е написано, такова не съществува. И още нещо - това, че го има написано, означава че "НЯКОЙ ВЕЧЕ ГО Е ИЗВЕЛ". И не защото е кудкудякал дружно в курника, а именно защото - не е. Защото как да се създаде, изведе нещо , ако не е налице нужния за същото субект. Различно-мислието може да е плод само на различен субект, различен - спрямо уклона към "общомислието". Размишлението е комплексен резултат от голям брой особености и фактори (голям, защото досега никой не ги е изброил всички). Размишлението не е нищо приятно... и няма връзка в приятното. Ако един субект не се приучи да мисли и да е развил умения за сложни съпоставки, при наличие на емоционални "вълни", то това не е мислене. Размишлението не е "награда" и да е налично само когато е възможно "приятност". Всеки може да си размишлява за нещо си... Но е въпрос на много друго нещо - за резултата от тия "размишления". по принцип - самата думичка мислене означава за много хора различен пълнеж. Някои наричат мислене непрекъснатото бърборене " в главата си". Други - потокът от асоциативни отпечатъци сред който плуват вътрешно. Трети - възпроизвеждането или обработването на вече запомнени данни, според готови схеми за интерпретирането им... Но дали само това е мисленето? Да си запомнил какво е написано по отношение на мисленето, означава ли че ти самия си МИСЛЕЩ и че МИСЛИШ? Дали има едно обективно и крайно значение и пълнеж на самото понятие МИСЛЕНЕ, МИСЪЛ... Ей такива неща си мисля... И в тях - не е нужно непрекъснато да се държа за перилата и патериците на написаното от някого. Защото виждам - че тия, дето са прочели за Витгенщайн и знаят за дяловете на лингвистиката - те самите не са "повече мислещи", а само "повече знаещи". И съм забелязал една корелация - когато даден субект няма изявени мисловни способности, той компенсира това с МНОГОЗНАЕНЕ. И в разговори и контакти - той през цялото време предлага главно онова, което е научил и което ЗНАЕ, вместо личното си независимо мислене и... - плодовете от него.

Вие, колежке просто не знаете какво сте написали. За пример да ви обърна внимание - второто ви изречение твърди нещо за "НОРМАЛНИТЕ ХОРА". А в третото правите доста необмислено извеждане в смисъл - ако беше способен на "някакво критично мислене"... Всъщност събирате в обща идея две напълно несъвместими състояния на човешката личност, което показва че си нямате въобще задълбочено разбиране за тях. Не че сте длъжна или че е някакъв проблем за вас... (по-скоро точно обратното...) Така вие показвате че нямате дори идея колко е дълбок казуса с НОРМА-ЛНОСТТа и РАЗЛИЧНОСТТА, защото същинския инакомислещ е способен да направи достатъчно прецизен критичен анализ на нещо... защото той самия излиза от общия колективен фрейм и има способността да го погледне "без да е в него"... Когато идеите ви са от колективни заемки сама се обричате на невъзможност или на ненужност да ги осмисляте. Това е един от проблемите на готовите заемки, по принцип. Защото образованието е призвано не само да се подава натрупата и систематизирана информация. За да съкращава и улеснява в образованието се подават и готовите форми на интерпретации. А в добавка с изискването всеки да ги е "погълнал" и запаметил (най-често дословно) - това довежда до формиране на колективно-клиширано мислене и отражение. И елемента на "различност" е сведен до минимум. Неразбирането си за колективното и индивидуалното - вие сте го изписали само в 2 съседни изречения Така, че рамус НЕ Е НОРМА-лен, но дали е способен на "критично мислене" - излиза че отново етикета на същото идва от мярата на колективното му разбиране...

Напълно е естествен уклона да академизирате т.н. "критично мислене". Различно от бунтатстване, критикарстване или просто демонстрация на инакомислие. Различно е от "критичен анализ" и в основата си това не се поддава на УЧЕНЕ - в смисъл да се постанови у всеки. Хората с евристично и независимо формиране на мисленето са изключително редки. Това не са хора на едино-ученето, нито на едниноповторението. Не твърдя че не е нужно общо информационно натрупване, но тия хора имат специфичен начин по който общото "минава през тях". Да си критично мислещ не е просто да се научиш да правиш критика. Преди всичко това е израз на "особено мислещи хора с изявени дадености и талант в образуване на самостоятелно развиване на мисленето и отражението. Те са такива и още от особеностите във възприятието си. Те са такива "по хардуера и фърмуера си"... Това не може просто да се научи. Ако можеше всеки щеше да е инакомислещ. А всъщност оригиналното независимо и самостоятелно мислене е едно от най-редките ментални феномени. Особено - за да достигне това нужната зрялост и ниво на самоорганизация в индивидуума на такива. Самата идея за учене и изпитване е на различно ниво и само в специализирани и елитни учебни заведения служат за тестинг и подбор на редките и толкова ценни субекти с "различномислие" и тепърва това да се "опитоми" да се култивира и едновременно с това да се катализира неговата "различност". Това прави тия редки хора изключително ценни и те са двигателите на прогреса по принцип - не само в науката. Продължавате по типичния си социален колективен начин да мислите за науката като за нещо отделно от хората. Посочвам за пример дори горното изречение - всяка формулирана теза... не е въпрос на тезата, а на формулиращия я. Колкото и да се избягва субективизма, заради непрекъснатия уклон към пристрастие и самозаблуда (и колективна заблуда) така именно субективните особено качества на някои редки индивиди могат да доведат до пробиви в теории, експерименти, концепции... и те са основния извор на откритията... Не е само науката инкубатор на редките такива хора. Не винаги същите стават учени, защото научното обучение в общия случай е прекалено групово и уеднаквяващо за такива лица. Тяхната природа по принцип е асоциална - в сравнение с общата колективност на груповите личности и типичното за същото взаимна репликация, имитации и подражания... Няма как колективно мислещия да е инакомислещ и това да е едновременно, в един и същ момент. Това не е копче, дето просто се превключва да е така или инак. Това са сериозни въпроси а е типично за академичните хора просто да ги типизирате за да има какво да се пише и да прилича на "мнение нечие". Става въпрос за ХОРА и за производни на тях дейности. А не за дейности и житейски насоки, на които производните им са някакви си маси от хора. Последният казус - е разбираемо за кого е така... Но не е само той. Нито е само едното, нито е само другото. Такива редки хора не са подвластни на задължителния идеологичен "шел" или "скин", чрез който те да гледат на света, за да си го обяснят и изконструират... Който се предлага на всякакво ниво, по всякакъв начин, само защото това е лесния начин за конструкция на реалност и така - на битие. Съвсем ясен е лакмуса за влиянието и ролята на такъв "шел" и "когнитивен фрейм" - достатъчно е да се забележи изписаният непрекъснат уклон към пропаганда и идейно-повторителница и заемки... Поне така е през "моите очи".

лично аз не виждам никакъв проблем с това. Нито ми е нужно за целта "петльов гребен" (В тази връзка, от чисто любопитство се заех и го направих. Излезе твърде подробно, но предпочитам в импровизираните си постъпкови обяснения да извеждам подробности дори и те да са очевидни и ненужни смислово. Опита ми е показал че ако за мен са ненужни и елементарно-очевидни, за други се оказват дори непосилни дори за да направят "връзка"...) Става въпрос за нещо което всеки ползва в ежедневието си, с чисто практическа цел, без дори да се замисля. Именно това е целта на избора им - като обект около който да се завъртят посоките, теста и формалните въпроси - обект, който всички ползват ежедневно... но нямат идея за него - нямат идея как да го сведат до свързани и систематизирани описания. Опита за самооценка също е чудесен похват - в случая - каква оценка бихте дали на собствената си възможност да опишете... ххх Не виждам връзката му с "брейн геймс" и "нарисуването на колело" - това са съвсем различни положения от "обяснете как работи ципът", дайте оценка на възможността си да го опишете... и т.н. За общите критични бележки към самата статия и автора - съм напълно съгласен. Според мен, обаче това не компрометира сериозността на самите казуси, които са ядрото на самата тема. Разбира се че се подхвърлят твърде повърхностно и дори несвързано общи информации и се губи свързаността в замисъла между абзаците... В същата посока е и нескопосания опит да се ползва ПОПЪР към всичко това. Но способността да се извежда информация от някаква обща купчина от плява, е ментално умение и опитност - деконструкция и реконструкция... Разбира се - нужно е и компетенция относно тематиката и нивото й. Нужни са също и развити качества от умения за управление на вниманието и концентрацията, личен интерес към тематиката... И разни други неща, които обаче в случая са без значение... Все пак раздела е "психология". Възможно е да надценявам четящите и/или себе си, както и условните очаквания. Но това са си мои лични въпроси и са казуси от собствената ми отговорност и няма проблем да се справя с тях, както и да занимавам останалите със същото.

виж раздела. А колкото до дълбочината - съвсем съответна на опитите за коментари. И някак смешни са претенциите за дълбочина на нещо, при положение че точно коментиращите го нито ги интересува нито я имат (дълбочината). И... остават само голи претенции и опити за безкрайни оценки на нещо прочетено... Оценки на лични прочити, а не на написано. И в същия "личен прочит" не е дори възможна критична оценка спрямо личното пречупване... Искам да напомня, че точно ти критикуваше отношението на рамус да се задълбочават казусите и темите, с идеята че на "никой не му се занимавало с разни сложнотии..." и "хората нямали непрекъснато възможността и нагласата да се замислят сериозно..." (цитирам по смисъл). Вероятно защото моабета е нужно да върви и всички да са щастливи, доволни и позитивни. Във връзка с темата - статията касае изследване именно в същата посока - че личните оценки са главно и по линията на личното отношение, основано на емоционални реакции. И майната му на Попър - за друго става въпрос... - личното критично виждане се прикрива и доминира не от рационални и внимателни съпоставки, а от оценки и мнение, основани на емоционални нагласи и пораждащото се от тях лично отношение спрямо прочетеното... Това е само един от аспектите, които се цитират в изводите на двамата изследователи, на основата на статистически данни. И ако някой претендира за 'дълбочина' - нека започне от това Съвсем ясно е защо е подбран преднамерено всекидневната вещ, наречена ЦИП, а за нея няма написано в никой учебник и няма как да се прочете и да се заеме наготово. Липсват заучени и заети думички дори за основни елементи в постъпковото обяснение. Няма дори патеричките на УИКИ... Нужно е да се изведат и лично-формулират, и с това се изнася въпроса за 'разбирането'. И... воалааа - дефицит. Хич не е трудно като принцип и аз сред темите го пробвам непрекъснато без изменение в резултатите. Обаче на толкова много "учени" хора това никак не им допада щото им образува дисонанси с "тезисите и пропагандата на "научната идеология"" и идеята колко много разбират света, живота щото са чели и запомнили много учебна структурирана информация, имат дипломи, сертификати и титли, взети чрез изпити... Именно това е проблемът и в статията и резултатите от същото са навсякъде, включително и чудесните примери сред темите на този форум.

Вие толкова сте се захласнали че нямате идея в кой раздел пишете. Като говорите за нарцистични разстройства само да ви дам примерите: Това са типични поредици от самовлюбен захласнат нарцис с идеята колко е велик говорител от партийно събрание. И който се изживява на защитник на знанието, науката, паметта... На съдия, автократ за да пише кое какво било, как трябвало да бъде, кое какво означавало, кой какви задължения и права имал... Сбъркали сте "огледалото" и шарада става твърде явен. вие не сте никакъв опонент, защото вие не сте в състояние да водите дискусия с мен. Горезаявеното е с тон и изразен уклон, който няма нищо общо с каквато и да е дискусионност. Това, което реализирате тук е сбърканата ви представа за думичката, като дори е лицемерие, защото под предлог и мимикрия че ставало въпрос за дискусия, си поднасяте личните си директорски и менторски схващания , от "на баба ми времето" и които не интересуват никого извън кръчмарския моабет. Нямате нито компетенция, нито познанията, нито разбирането за темата по която се предлага. По този начин коментарите ви не ме интересуват и дискусия няма. Продължавате да ползвате думите ми навсякъде из форума в стремежа си да изхождате и повръщате онова, което не можете да асимилирате и в опит да си прокарвате личните си консерви като прясна и питателна и пълноценна храна. Пък тя ви е само лично-ценна. Отгоре на всичко - ви предизвиква "разстройство", но продължавате да си я тикате като важна и нужна някому. Това че всеки може да пише нещо си, щото това било негово 'мнение' ... а без каквато и да е компетенция, само защото си той имал нещо си предвид и пред огледалото си играел важната роля на "всичколог, с философски очила от рогова стара рамка и пожълтели от времето "стъкла"". Вижте колко други хора прочетоха, а някой си изригнал щото... нещо си, той имал мнение. И бакалина и краварката имат мнения, но дали темата има нещо общо с мнението и отношението на всеки по нещо си... Понеже имате ясно изразено отношение към теориите на някой си ПОПЪР да ви обърна внимание че в горния текст някой се е упражнил само с него, като опит за авторово въведение и малко нескопосан опит за ананалогия в статията. Но в нея акцентът е за съвсем друго позоваване, на материали от други изследователи, друго изследване - които именно се предлагта да се дискутира и се подават като обща популярна информация. Прочита ви е стигнал само до споменаването на някой си Попър и следва обикновена и простовата реактивност, съшита някак си със заучени, маниерни и клиширани словосъчетания. И реагираното е извело наяве един доста личен продукт, нямащ никакво отношение към дискутиране. Отгоре на всичко - Нарцистичния крещи и сочи подбрания според него образ с повторението на рефрена "ето го нарциса"... И сам излагате на показ дефицита си на каквото и да било отношение към психонауките, които обаче сте с претенцията че сте "разбирач". Жалка картина и предложих ясно да я спрете тая клоунада с клозетен привкус и мирис, но водите на нарцистичните мании са ви погълнали и ... удавили отдавна.

Г-не, Никой, никъде няма да спре да се пишат подобни глупости като тия - поради един обикновен и стандартен плурализъм. Понякога обаче, като чета нещо усещането ми е, че сякаш съм се докоснал до повръщано или изходено от някого. Единствената полезност на това е за да се ползват за допълване към симптоматиката и повишаване точността на диагноза. И то - от точните специалисти, с точно определена цел... При всички останали случаи, подобни "излияния" са "остатъчна маса", плод на проблеми с асимилацията и усвояването й. И с определено подчертана неприятна миризма... Почти няма тема в която да не се упражните словесно да повръщате или дефекирате след думите ми, като го прикривате с идеята колко сте забавен. Палячовщината и надутия претенциозен тон на съдия, директор и автократ едновременно вероятно ви изглеждат забавни. А те са само жалки... Дори си нямате на идея колко, но няма и как да имате. няма как... При друг случай бих казал, че е тъжно когато е налице толкова значим дефицит и винаги е малко смешно, когато сакат човек се прави на палячо, защото не му е възможно да участва в неща, за които той самия не му е отредено от природата... ОТ природата!!! Просто - съдба. Идеята да я понесете с достойнство ви е напълно чужда, но това е част от симптоматиката на "заболяването"... и на компенсациите си.

webcafe.bg Теорията на ципа, или защо светът отказва да мисли критично "Незнанието ни е отрезвяващо и безкрайно", казва философърт Карл Попър. "С всяка стъпка напред и с всеки проблем, който решим, не просто откриваме нови и нерешени проблеми, но откриваме, че там, където сме вярвали, че стъпваме на твърд и сигурен терен, всичко всъщност е неясно и в състояние на постоянна промяна". Ако светът е пълен с предизвикателства и хора с неограничено незнание, не е изненадващо, че за Попър "няма крайни източници на познанието". Можем само да се надяваме, че ще откриваме и елиминираме грешките, като си позволяваме критика на теориите на другите, както и другите ще имат право да критикуват собствените ни теории. Попър пише тези редове много преди епохата на социалните мрежи и съвременната атака срещу критичното мислене в университетите. Днес всеки, който би искал да елиминира критиките срещу собствените си възгледи, споделя безкрайни мнения, базирани единствено на чувства - но не и на познания. Това торпилира дебата по най-важните проблеми на нашето време. Попър щеше да бъде ужасен, ако можеше да види какво се случва. В книгата си "Илюзията за знанието" когнитивните изследователи Стивън Сломан и Филип Фернбах правят няколко теста, които експериментират върху "миража за разбирането". Изводите им потвърждават мащабната пропаст между собственото усещане за информираност на една личност и реалния обхват на знанията й. Участниците в един от експериментите трябва да попълнят въпросник, който започва със следното питане: "По скалата от 1 до 7 - колко добре бихте описали разбирането си за принципа на работа на ципа?". Следват уточняващи въпроси като "Как работи ципът?" и "Опишете възможно най-подробно всички стъпки, които са ангажирани при закопчаването на един цип". Разривът между оценката от първия въпрос и реалните познания, нужни за обяснението на останалите въпроси, е впечатляващ. Оказва се, че в опита си да обяснят един елементарен механизъм, хората просто не знаят какво да кажат. Какво остава, когато са засегнати проблеми от националната икономика, данъчната политика, здравеопазването или конфликтни теми на науката като климатичните промени? Изследователите прилагат същата процедура върху участниците в теста, като ги молят да оценят от 1 до 7 разбирането им по въпроса за плоския данък. Следват въпроси, които ги приканват да изброят ефектите, до които може да доведе данъчната система с пропорционално облагане. Отново следва сблъсък с реалността, когато хората са изправени пред ситуация да обяснят онова, което вярват, че знаят. В няколко изследвания, при които участниците са помолени да разсъждават по даден проблем, а не да го обяснят, резултатите се оказват по-различни. Сломан и Фернбах пишат: "Обикновено когато хората размишляват за собствената си позиция по даден въпрос, те се замислят ЗАЩО вярват в дадени убеждение и след това генерират аргументи в подкрепа на съответната позиция. Не се ангажират в причинно-следствено обяснение". Красотата на търсенето на причини и следствия е в това, че този процес вади обясняващия извън собствената му система на убеждения. Колкото и да е странно - все по-малко световни университети обучават студентите си в изкуството на критичното мислене чрез причинно-следствени обяснения. В анализ на "Уол стрийт джърнъл" за някои от най-престижните водещи университети в САЩ се казва, че "резултатите от тестовете показват, че средният завършващ студент показва малко или никакво подобрение в критичното си мислене в края на 4-годишния си период на обучение". "В повече от половината висши училища най-малко 1/3 от студентите в горните курсове се оказват неспособни да формулират свързан аргумент, да оценят качеството на доказателствата в даден документ или да разтълкуват данни от таблица", се посочва още в анализа. Причината за този феномен, според икономиста Бари Браунстийн, се крие в това, че съвременните университети приоритизират мненията, базиращи се на емоции, над всичко останало. Много бързо се отдалечаваме от идеята на Попър за "отвореното общество" към общество, в което гражданите отказват да приемат причинните обяснения и последиците от политическите действия, защото те не им харесват, коментира той. Обществото, в което грешките се преодоляват чрез обсъждане на различни гледни точки и експертни мнения, се трансформира в общество, в което "прогресът не е свързан с разбирането на другите, а с разрушаването на структурите, които другите защитават". Това е светогледът на конфликтния теоретик, за когото "повечето обществени проблеми не са предизвикани от грешки или сложност на материята, а от злоба и потисничество", коментира Брукс. "Според тази гледна точка, могъщото малцинство потиска всички останали. Решението за справяне с несигурността и страданията изглежда просто и ясно: Да победим могъщите. Страстта е по-важна от разума, защото потистнатите маси трябва да се мобилизират и да атакуват барикадите", описва той ситуацията. Вярващите в този светоглед смятат, че дебатът е контрапродуктивен, защото разсейва страстта и всява объркване. Конфликтните идеи не целят да информират, те целят да предоставят защита срещу "потисничеството". Колкото по-разпространена е тази философия, толкова повече се увеличава поляризацията и раздробяването. Идеите, с които човек не е съгласен, не трябва да се опровергаят с логични аргументи. Те трябва да се смачкат - защото онези, които ги проповядват, са мотивирани от зли намерения. Ефектът от тази ценностна система се наблюдава в комбинирането на т.нар. "синдром на снежинките" сред младото поколение с ирационалното поведение на линчуващата тълпа. Вероятно не сте чували за покойната писателка Одри Лорд, но тя е известна като икона на поколението "чувствата са по-важни от разума". Като борец срещу каноните на западната цивилизация, тя пише: "Инструментите на господаря никога няма да разглобят господарската къща". Тя смята, че "истинското познание и устойчивото действие произлизат от емоциите ни", а "усещането за собствената правота е първата и най-ярка пътеводна светлина към всяко разбиране". Ако смятате, че тази антирационална реторика е по-скоро маргинално явление, не бъдете толкова сигурни. В Университета в Пенсилвания наскоро студенти от Департамента по английска литература свалиха портрет на Шекспир и го замениха с разпечатана снимка на Лорд. Вместо да дава глас на потиснатите, тя дава глас на онези, които смятат, че чувствата и учението са взаимозаменяеми понятия. В изследването си Сломан и Фернбах пишат: "Не можете да оценявате последиците от една политика само според това какво чувствате по темата. Да накараме хората да мислят отвъд собствения си интерес и личния си опит може да се окаже необходимата стъпка за ограничаване на безразсъдството и поляризацията". Все пак колко дълго би оцеляла свободата в общество, чиито граждани отказват да признаят каквото и да било отвъд собствените си емоции? =================== смисъла на четивото е да провокира замисляне... (евентуално). Казусите, които статията засяга не се разпростират единствено и само сред младото поколение, а същите са характерни и за дискутиращите и пишещите този сайт. Примерите са навсякъде, като са особено подчертани в тематики, които са извън заучения тясно специализиран начин на виждане спрямо определена научна дисциплина и касае общия житейски мироглед, позиции, предубеждения и отношение на пишещия, като човешка личност. А липсата на лично критично отношение към собствените позиции, техните корени, възникване, значения, влияние на социални фактори и вмешателства, избори с критерии от типа "бързо, лесно и удобно...", всичко това издава влиянието и значението на ирационалността, дори и там, където се говори и декларира точно обратното.

дали и доколко е добър - нямам отношение. Но е само формален, и насочващ, като въпрос, защото в моят анализ изборът е АКТ и значи че е действие. Има и разлика - между философските понятия и класически тези по отношение на 'свободната воля' примерно. и същите в психологията. В последната такова понятие като 'свободна воля' просто не е налице и е несъстоятелно, ако става въпрос за съвременното задълбочено разглеждане на психичните явления и процеси - в частност и цялост (анализ и синтез)... Има и друг проблем - когато се разглеждат книжно дадени казуси те изглеждат и се съставят според наличното 'по книга'. Но не е точно така, когато става въпрос за приложния и практическия аспект. Или когато се измени мащаба на синтез ( с други науки или области на познанието). С това искам да кажа че книжното знание е добре като за основа, но не е достатъчно. ------------- Офтопик----- тук са налице форумни критици, според които рамус ненавиждал книжното знание и не го бил считал за авторитетно, значимо и нужно... Проблема не е в книгата или записа, а в това че твърде много хора живеят само с написаното и по него същите строят своята си версия на реалност. Проблема на книжното знание и неговото запомняне е, че неусетно то започва да формира представен и ментален мироглед при ползването му като обяснениеи описание на реалността. А ОПИСАНИЕТО неусетно за(из)мества ОПИСАНОТО (реалността)... Това е психичен феномен и сработва задължително и естествено. Начинът да се заобикаля е съзнателно да се 'държи на фокус' като внимателно и задълбочено се изучи механизмът по който се случва и формира... Чак тогава се намират нужните прийоми и техники... В този смисъл, ако продължа в тази посока - това да се прочете нещо, да се запомни и после да се репликира като правилно, е чудесно, но това не го прави адекватно и вярно при сложните комплексни взаимодействие между човека като вътрешна вселена... и средата сред която той се самосъхранява и се реализира. Разбираемо е, че готовия вид на написаното и готовата форма на интерпретацията му е лесния и естествен вариант при съставяне на "карта на вселената човека и живота"... За някои това става достатъчно. Внушават си че разбират, защото имат обяснение и то имало и потвърдждения, следователно "доказателства". Това е самоподвеждане както в личен, така и в групов план. Именно по начина по който всеки мислещ индивид "ще продължи критично над прочетеното" - е онова, което го прави "МИСЛЕЩ". Докато толкова много хора взимат прочетеното, в допълнение с канала на социалното потвърждение и социални сигнали, го поставят като крайно и абсолютно. Докато именно това е началото на механизма при който системата от авторитетни обяснения и описания, започва да измества онова, което тя описва. С други думи - това е принципния механизъм на явлението "КОНСТРУИРАНЕ НА РЕАЛНОСТ" (лично-групово) Дали тия изводи са от нещо прочетено... кой може да каже. Не и аз - но мога да кажа как съм стигнал до тях. Мога да погледна на изминатото като път. На който съм и в този момент... И по този път има и прочетено знание... но има и моята осъзната роля в него - и като потвърждение и като надхвърляне (преднамерено не пиша "отрицание" ). ------край на офтопика