ramus

много по-сложно е. И не само това се случва в мозъка. Едно от най-любопитните моменти е наблюдението чрез новите техники на сканиране на мозъка в реално време. Та това, което имам предвид е нещо много интересно (поне за мен). Става въпрос, че по време на медитация, дялове от средния и преден кортекс, се "оцветяват" по начин, който е труден за интерпретация. Освен в комбинация със изменянето на мозъчната химия, става въпрос че амигдалата и лимбичните зони намаляват силно активността си, като едновременно с това се включват въпросните от кортекса. Възможната интерпретация е, че когато страховите зони започнат да не са приоритетни, се отключват процеси които резултират в субекта като усещане за сливане, за изгубване за "отделност". Независимо че всичко това е твърде относително налични са възможни връзки на основата на които може да се предположат причините за многобройните усещания за "сливане" с вселената, с хората, за изгубване на личната привързаност към "отделността" заради която по принцип съществуват защитните механизми. А и е съвсем логично и естествено - за да е налична защита и защитаване, задължително е нужна "дефинирана и определена граница", която да се защитава... Ролята на тази граница в различните етапи и възрасти на зрялост в психичния свят изиграват различни лични и програмирани отражения. С други думи - непрекъснато е несъзнателното "робство" на системите за защита, които най-видимия им ефект, са страховите изживявания. Понеже те са програмирани да са с абсолютен приоритет, особено засилено при женските индивиди, въпросните звена подтискат всички останали дялове на мозъка. И колкото повече са активирани те, толкова повече всички останали се "дезактивират". За да работят защитните механизми, е нужно да се състави и опише обект, който да бъде защитаван и "пазен", чрез границата АЗ - СВЕТА (не-аз). Всяко действие или вмешателство (отвън или отвътре) което изменя състоянието на съзнание, се намесва сред тази несъзнателна инстинтивна програмирана схема. И в зависимост дали, доколко и как се намалява "натиска" на защитата, се дава възможност на всички останали дялове да "излезнат от хватката" и да заработят създавайки помежду си нови връзки... На практика субективните усещания никога не са били критерий, ако се ползва статистика за обработката им. Твърде много са отклоненията. От друга страна до голяма степен същите субективни усещания са единствената възможност за предаване на информация "отвътре". Това е един от многото ограничения относно изследванията на вътрешния свят в колективен план.

Това не пречи на автора на темата да поясни повече от изнесеното. Все пак е различна гледна точка, ако се премахне излъчването на пристрастие и предварително вече мнение. Например последната от трите му критични вметки, за мен е любопитен - относно "движещите се системи" една спрямо друга... и невзимането предвид посоченото... Разбира се не съм дипомиран физик и нямам задълбочени разбирания за ОТО, както и че математиката в случая не е като да е с квадратни уравнения Предположително - може би, както е и за всичко останало, някъде да има "движение Анти-ОТО" и дори "анти-Айнщайн", пак основано на изтърканите конспиративни "истини"... ?

Ник, всичко това е съвсем аддекватно като обобщение. И все пак - ние хората сме сложни същества. Може да се налагат обобщения спрямо едно "общество" или друго такова. но отделната човешка личност е също фактор, като всъщност - в "обществото" в цялост се проявяват осреднените характеристики на сбора на всички негови членове. Ще ползвам изложението ти и края му - религиите и религиозността ще се изместят в дълъг период от време. И не точно от "науката", а именно от нарастването на значението на РАЦИУМА сред хората. В колкото повече хора той започва да подава водещо начало, толкова повече рациума ще измества религиозността - говоря за самия човек, но всъщност това е и общосоциална тенденция. Обаче тази тенденция ще среща сериозен "отпор". Вижда се огромната инерция в наследеното - като всички човешки социални конфликти на всички нива, са защото се пораждат от различен адаптивен потенциал при различните култури. И в днешния етап, тия различия да се предприеме път към глобално осъвместяване, наречено "глобализъм". Рвърде малко се вижда за психичните и вътрешните аспекти на това "осъвместяване" сред всеки човек. А се вижда за колко много хора това им изглежда като "смърт" , защото се инициират чрез всичко досегашно... И всяка промяна, всяко изменение се бори, сякаш с него идва края на света... Да - научното познание заради това ще измести религиозния мироглед и психичните му особености - защото науката е сравнително млада проявителка на РАЦИУМА в човешкия вътрешен свят. Двата аспекта - религиозния и рационалния (съвсем условно) са сред всяко човешко същество. Сред битието на всеки те биват проявени или не, но в чисто йерархична или времева линия, рациума може да се прояви едва след известни натрупвания и дадености. Докато религиозния аспект е вроден, той е наследство, основава се на несъзнателното и на инстинкти... Винаги - рациума, сред всеки човек, идва "след" религиозното в него. Всеки това може да го проследи у себе си, чрез наблюдения и прости обобщения... Проявяваме го всички, в етапите на своите възрасти. Разбира се - само принципно, защото всяка човешка вселена отвътре проявява сборния си резултат от неизброими променливи и особености, които резултират в различия.

След като се "работи с тия техники" и е по преценка и са спрямо съответствия - значи че работата с тях - е рационална. Не се заяждам, само допълвам. В чисто принципно отношение - РАЦИУМА няма никакъв проблем да използва и управлява Не-рационалното в човека. Обратното, обаче... е невъзможно. А и нещо друго - не е точно така описанието на "психотерапията", но това няма значение, след като това е погледнатото през твоя поглед. Основния принцип на психотерапията е наследство от Фройд и кръга около и след него. До ден днешен много е изменено и променено, както и много други "кръгове" около подобни имена, са се появили и всеки оставил своя опит, възгледи... Но така или иначе - проблемите в несъзнателното поле, пораждат конфлитности в същото. Невъзможността да се решат с програмираните несъзнателни и адаптивни инстинкти са основния двигател, пораждащ по-голямата част от психичните проблемни проявления. И според същия възглед - единствения начин, още от фройд, е да се намеси рационалното от съзнателното поле, в несъзнатите области и чрез своята естествена подреденост, структурираност (свойствена за рациума въобще) да внесе преподреждане и осъвместяване. Всъщност общия принцип е съвсем ясен и логичен. Друг е въпроса, както ти вече посочи, че прилагането му носи известни ограничения - както и сред самия "лечител", така и в "пациента". Но и които отново са решими сред рационалната територия, ако се поставят честно, открито и задълбочено в нея.

Нищо... Съвсем нищо. Мотивите и описанието им в думите ти са си съвсем естествени и за теб са си аргументи и обяснения едновременно. И това е напълно естествено и така се реализира "съответствие". Чудесно е, че поне си изяснила някои казуси относно твоят начин на възприятие и отражение спрямо битието. Това че ги допълваш с "доказателства" е само заради нуждата от такива. Разбира се, че "аргументите" са си в твоя личен свят и план и те там са "си на мястото", като съдържат и проявяват сборни положения от ценности и особености от твоето минало и настояще, проекции за бъдеще, за света, смисъла, стойностите на всяко нещо... Както вече написах - не смятам нищо от това нито за неправилно, нито грешно. То си отговаря на личните ти особености и ги отразява. Но е съвсем друг въпроса когато същите "аргументи" излезнат от твоя свят, където им е тяхното естествено поле и подаднат сред аналитични и други подобни инструменти. Сред други гледни точки, или системи от възгледи или лични потребности. И не е нужно да се реагира защитно когато това се случи. Може би твърде много хора разчитат на задължителното сред социума резониране и взаимно отразяване, през съгласяване, одобрение, съпричастност. Както и търсенето на "обективност" на иначе чисто лични и вътрешни явления и процеси. Но някъде, дълбоко в себе си, сред многобройните си проявления, всеки човек носи ехото на своето детство и заедно с него - следите на неизминатото, на неотработеното, на раните в емоционален или чувствен план, типични за този психичен етап.

темата е само озаглавена и тя е относно точна конкретика, имаща се в предвид на автора й. Но въпроса за БОГа и човека е само ЧОВЕШКИ КАЗУС. И не касае само Йешуа някой си. Касае много други преди него... и след него, защото за нуждите на човешкото битие е изведена консенсусно най-общата човешка идеална проекция, наречена БОГ. Единствено образа на БУДА не е обявяван за "крайния и абсолютен бог", но е без значение, защото върши същата работа за религиозните последователи на същото. От условна гледна точка на РАЦИУМА - всъщност човека е създаделя на Бог и чрез описанието и вярването "как Бог създава самия него и познатия му свят" решава опростено голяма част от вътрешните си нужди и потребности - в най-голямата си степен несъзнателни. И че това е нужно на всеки човек през етапите му на израстване... Но в същия смисъл - самите социални фигури на водачи и "учители" се издигат и превръщат от самия "народ", защото в дадени моменти възниква необходимост от това - понякога остра и крайно нужна. Доста точно това се отнася и до въпросния Дънов. Няма да извеждам въобще колко много мистерии е обкичен и описван същия... но от кого - от нуждаещите се от това... Не е толкова до самите "учители" дали мирови, дали народни, дали национални, или други... Въпроса е до нуждаещите се и до сигнала и резонанса от него, който става "народен" и масов... И се появява някой да откликне на същото. Социума в общност, има елементи на поведение, като на "живо същество". Нещо като "видов общочовешки организъм". В неговата памет остава само онова, което е значимо, нужно, важно или потребно на същия. ЦЕННОстите и историята... се определят само от колективните значими събития. Личностите идват и си отиват. Но е важно да се предпостави че "имена" на отделни от тях, ще останат ако допринесат за "колективния организъм" който предлага на "малките си клетки" да живеят, но и да допринесат задължително за същия...

никак не е странно - за Познаващите. Нито ще е нужно да го аргументираш. Крайния ефект - "блаженство" и поддържане на емоционален и когнитивен баланс чрез вече конструираното. Както и - че с това било чудесно да се "живее"... - е съвсем показателен и сред твоето описание. И не е нужно въобще да го играеш на контра, защото аз съм последния човек, който има проблем с вярващите в каквото и да е. Критичния ми анализ нито е личен, нито атакуващ, нито са ми нужни едното или другото. Няма нищо мистериозно нито във вярата, нито в невярването. Разбира се несъзнателно всеки човек от детството си приема множество различни положения, по линията на вродености, дадености и инстинктивизми. В този смисъл почти всички - сред пишещите тук, сред форума, сред виртуала на интернет, а и отвъд него - са "вярващи". Несъзнателността определя същите хора да смятат че понеже не вярват в бог сред една или друга идеологическа доктрина, или пък по друг въведен назначен от тях критерий, значи че "не вярват". Вярването е характеристика и обобщение, и то е етап в психичната вселена. Основава се на основни, базови и инстинктивни процеси и взаимодействия, в най-голямата си степен несъзнателни. Всичко това е напълно естествено и съвсем човешко. И не виждам защо хората толкова силно "скачат" когато тия обикновености се извеждат, само защото влизат в противоречие с техните собствени идентификационни образи и обяснения за света. РАЦИУМА не е за всеки, много хора го постигат частично в себе си, като отделят интелекта "като в свой свят" и го правят подчинен на други несъзнателни механизми... От друга страна са налице хиляди начини това да се провери - ако наистина някой е поел курс към "откъсване" от повярваното и преосмислянето му. Но възникващите при процеса на "откъсване от вяра по принцип" подава пренареждане, преначертаване на огромна част от вътрешните психични механизми на идентификация и идентичност. И ... се отварят твърде много вътрешни... "празнини" които неподготвения психично човек, усеща като проблем. Ето това е съвсем условно и опростено защитните механизми, които пазят несъзнателно невидимата психична конструкция на всеки човек. От всичко това искам да кажа, че положенията за вяра и невяра са сложни, а не схематични, макар принципите да са ясни. И последното което искам да кажа - че е напълно възможно и също да е естествено, преобръщането от вяра, през откъсване от приетото неосмислено през ранните години и поемане на курс към НЕВЯРВАНЕ, в тотален смисъл. Това не се прави чрез ползване на инстинктивното и несъзнателното в човека. Както и мотиви като "искам да усещам блаженство, да ми е спокойно, да ми е добре, да ми е приятно или да го искам или желая..." са от света на "вярваното" и не стават за ползване... Животът сред "НЕВЯРА в тотален смисъл" е основна характеристика на чистия РАЦИУМ. Това е качествено различно отношение на субекта към себе си и света. Същото пренарежда отвътре цялата вселена на психичното и дори не си заслужава да се описва или говори за това. Много добре разбирам мотивите на хората които дори смятат че са невярващи, когато дори бледите и частични опити ги довеждат до проблеми с които не могат да се справят. И се разделят вътрешно - на "интелектуален свят" и на "несъзнателен емоционален дял". Като последния се крие от защитните психични механизми, защото носи основите на идентичността по простата причина че тя е формирана още в дълбоко несъзнателните етапи на растежа. Не критикувам това, нито го осъждам, не го смятам нито за грешно или неправилно, или каквото и да е отношение, най-малкото негативно.

за мен изразеното е интерпретация, а не факт. Нека не се спекулира за понятието ФАКТ. Ако нещо зависи от условието на интерпретирането му, значи не е факт. В това не виждам проблем, при наличието на самоописание на Аби - като "принципно вярваща личност". Но и не виждам проблем да се уточни различието, защото това не е просто "нюанс". Разликите в предпоставките пораждат значителни разлики и в надграждането... От друга страна, има налице в друг форум, аналог на Ребека, с чудесно отношение и отвореност за всякакви гледни точки, включително и религиозни. Както се вижда въпроса за толерантността е напълно постижим. И не е въпроса коя към коя религия - а си е въпрос до "човека"... както за всичко останало.

а, това вече е друго - като има линк и се проследят дори основни положения за "авторите" на сайта, стават ясни доста неща. Боза, ама дори и бозата може да е класна и от първокачествени съставки... а то това - конфекция от най-ниско качество - да е евтино и да е за "народа"...

хм, малко съм изненадан от развоя на темата. Нали раздела е ИСТОРИЯ НА РЕЛИГИИТЕ? !!! Какво значение има "ума" на християнина у дали ще се бил смутил, ако се изваждат други гледни точки за повярваното от него и чисто историческия аспект на социални териториални и психични процеси. Разбира се че вярващия християнин си има основни постановки които приема за фундамент. Също така - Ребека също има своите чисто религиозни постаменти и те са началото и края на нейния свят. Но не виждам това защо да означава че изнесеното от нея като историческа различна гледна точка, трябва да се възприеме за "истина", както е за самата нея. Искам да обърна внимание, че никой юдеин по принцип не се занимава с пропаганда на вярата си. Нещо повече - всъщност "харесалите" вярата биват разубеждавани по всякакви начини. това има своите корени и съм сигурен че Ребека би го написала. Принадлежността на вярващия в АДОНАЙ не става с приемане и думи - нужно е да се спазват многобройни ритуални и знакови символи, обичаи, защото за разлика от християнството, при юдаизма и исляма е налично спойката между вярата и предписанията в реалния живот. Вярата е обърната към самия реален живот. Тия положения са силно абстрактизирани в християнството и между другото това е била важна особеност, за да може то да се прехвърли по огромен брой народи и култури, като дори се смеси с приелите канона на вярата. Разбира се - абстрактното е нужно да се "тълкува" за целите на огромните различия в реалното ежедневие. Ненаписаното като догма спрямо житейското ежедневие се допълва от "вещи лица" които да го тълкуват спрямо едни или други условия и начин на живот... Това дава основание и за нужда от "църква"... и т.н. казвам всичко това само в най-общ смисъл, защото то е твърде опростено, за целите на изказа на самата идея. Мисля че твърде прибързано и повърхностно е да се привижда РЕБЕКА като антипропагандистка на християнството. И всичко това само защото опорните възгледи и убеждения на някого, били под заплаха. Нали форума е за учени хора. Учените хора би трябвало да са рационалисти. В основата на ПОЗНАНИЕТО по принцип стои РАЦИУМА. А според същото това означава достатъчна степен на интелигентност и зрялост, за да са реализирали в себе си практически да овладяват пристрастията си и да не потъват в тях, когато се касае за рационален анализ, информация или интерпретации. За рационалната личност, всичко е относително и условно и не е нужно да се подкрепя с "абсолютна и крайна основна постановка", на която да сложи етикета "истина". Нима е толкова трудно това?

но описаното е инцидент. Затова е и такава думата - това са наслагвания на множество фактори и процеси, които в даден миг резултират фатално или деструктивно за някого. Тия неща не могат да се предвидят и никой закон няма как да го реши. Никъде не е решено, няма и как. Вече станалото няма как да се предотврати, нито да "се върне назад". Да се търси 'вина' при инцидент, е... как да кажа, малко наивно, но аз съм индивидуалист и като такъв се смятам за отговорен за всичко в живота си. Отговорен - да. Но не и виновен. Всеки миг аз самия мога да стана инструмент в "съдбата" на друго човешко същество... или каквото и да е друго същество. Както и всяко друго "нещо" може да е "инструмент" в собствената ми съдба. Няма човек, който да може да предотврати инцидент. Не могат да се предвиждат, нито прогнозират. Общите статистики тук не вършат работа, защото инцидентите са по-скоро проява на "изключения". Да - възможно е повече или по-малка вероятност за всяко нещо. И все пак - нагледал съм се на случаи... които са уникални по съчетание на условия, процеси и дадености, толкова различни по характер... които да доведат до някакъв моментен резултат, повече или по-малко нежелателен, дори фатален. Колкото същото - на пътя. Щом си роден и си жив, можеш да умреш във всеки момент. Щом си на пътя - няма как да се застраховаш от смърт. Щом си сред условия, всяко от които може да доведе до фаталност, какво да кажем за невъзможността да се предвидят "струпването" на същите тия в даден миг. Няма човек, който да не е блъскан или да не е блъскал - на пътя. Който смята че това не се отнася до него... има време - ще го преживее. Наивно е да се смята че на пътя всичко е под контрол. И че ако си внимателен, бдителен, изпълнителен на правилата и законите - това гарантира дълбока старост или невъзможност да станеш неволен изпълнител на нечие нещастие и дори смърт. Който иска да няма риск за каквото и да е - би трябвало въобще да не се ражда. Освен това - като индивидуалист, ми е напълно чуждо непрекъснатото жалване на масата народ в манията "да се намери виновника". И обсесията по "търсенето му", за да бъде "наказан". Имаше толкова показателен случай, преди време, с много близки и познати на мен хора. Става въпрос за инцидент с летален изход за пътник, пътуващ на дясната предна седалка. Но казусът се оказа изключително сложен - двама приятели от деца, с близки семейства. Единия шофира, другия е пил. Но става инцидент. Родителите на мъртвото момче развиха мания за наказание на "виновника". А и бяха достатъчно богати хора. стигна се до това, че се стигна чак до международния съд... Особено майката развива психоза чрез обсесия към "виновния"... и това са чисто психични компенсации на образувалата се голяма "душевна празнина". Отгоре на всичкото - единствено дете. Защо описвам това - в някакъв смисъл, цялото общество се държи психотично, когато медиите раздухат случай на инцидент. Веднага най-важното е да се намери "виновния". Ако няма такъв - да се търси, дори и да се нагласи да го има. защото намирането на виновен, довежда до спадане на социалното напрежение. Социален акт като този, е израз на същото в средностатистическа личност - вътре в нея. А всичко е до прости и елементарни рационални положения. И според тях КОНТРОЛ над всичко, в името на "доброто" за един, или някого, е невъзможен в абсолютен план. Твърде много условия и процеси, явления и дадености, са извън контрола на човешките същества. И заедно - и поединично. Но страхът и инстинктите са както колективни прояви, така и при всяка отделна личност и те диктуват положения, доста далеч дори и от стандартния рациум.

предлагам да опитаме по-сериозно, да не си губим излишно времето с празни приказки като например - кое, в кой учебник е писано. И е крайно време да се схване нещо толкова просто - не е въпроса кое, какво и къде е написано, а кой, в какво състояние ще го "чете" (интерпретира). Щото доста хора умеят да заизустяват и после да възпроизвеждат. Обаче... това го "умее" и гугъл, примерно. Зададох прост и ясен въпрос - както е и ясно към кого.

това е проблем. И не е проблем. Имам предвид следното: Всъщност опита показва съвсем очевидно че увеличаващ се брой хора започват да не обръщат внимание на света около себе си. Особено изгубени сред виртуала на интернет през телефон, таблет, с надути с музика слушалки. Такива са не само пешеходците, а и мотористи и велосипедисти... Ако на пешеходеца се отмени цялата отговорност за проблем, това означава че ще нарасне тенденцията по пешеходната пътека примерно да пресичат майки с деца и колички ДОРИ БЕЗ ДА ПОГЛЕДНАТ ЗА АВТОМОБИЛИ. Не всички пешеходни пътеки са регулирани и направени за широка видимост. Вечер, например има места, при които облечени с "модерно" черно (главно заради визуалния ефект, че ги правил слаби), на слабо осветени места, или по време на дъжд се получава ефекта "нинджа" - визуално са като "невидими". ПОвече от 13 години се налага да шофирам по улиците на Пловдив и са налице покъртителни примери за човешко слабоумие, на които станах свидетел. Но да се даде отговорността само на водачите на МПС, само защото се решавал по този начин правен казус... е слабоумие на същото ниво. Аз съм и пешеходец и водач. Всеки водач е така. Поемането на отговорност на пешеходеца, ще направи така, че да накара индиректно последния да му се упражнява натиск да е нащрек, да гледа, да съобразява. И да - дори и от страх. Страха и страхуването са социални регулатори в личен и в групов план. Къде да е толкова проблема... Не е вярно и твърдението че не всеки бил длъжен и във възможност да пресмята движения, скорости. Никой не прави това в математически и научен смисъл. Идеята е - че и малки деца, свикват да правят изводни положения и без математика - нещо като "интуитивно" - чрез житейски наблюдения и опит. Човека свиква с движението още от дете. Свиква и да съобразява скорости и движение, и да прави прости предвиждания. На всеки му се налага - и на колоездача, и на каруцаря, на шофьорите. А също - и на пешеходците. Това е въпроса - не е толкова трудно в мига когато стъпваш на платното( или още преди него ) на зебра или без, да се огледаш, да забележиш движещите се обекти и да направиш прости заключения. Дори несъзнателно се прави, но с предварително обучение и достатъчен опит. Децата които още не са се научили - ги задължават да са с придружител. И всеки родител е длъжен да показва и обучава, както се прави и в училище... И същото - сред житейския опит на всеки човек, защото така или иначе платната се пресичат навсякъде, а не само по ПП и не е задължително, нито е възможно да се регулира всичко и всеки... Движението, знаците, пътя, скоростите - това е вече отдавна неизменна част от житейския ни реал. Лишававането от отговорност, е крайно популистка мярка и тя е опит да се тушира същата такава, при която напълно неподготвено показаха на пешеходеца че имал "абсолютно предимство" при зебра. И се почна лавината от случаи на прегазени. Нито шофьорите, нито пешеходците бяха подготвени за това.... Сегашното положение следва лавината от недомислия и опити за "решения на парче" само и само да е краткосрочно популярно и да имитира социално управление.

дори само това да се вземе - не вибрацията е "енергия", а енергията задвижва трептенето. В смисъл - трептенията са израз и проявление на "енергията", а не самите те да са "енергия". Едва ли е толкова незабележима разликата...

Не видях кой е източника и автора на това... защото има твърде много проблеми и несъответствия. А и неточности.

Много си точна в думите си в тази тема. Но по това изречение: Огромен брой хора имат проблеми от адаптивен характер. Високите нива на стрес, при дезадаптация, стартираните несъзнателни страхови програми... искат своето. Социалното "лекарство" за справяне със всичко това са социално-приемливите масови "наркотици". Няма място на планетата, в което да не са открити приеми на такива вещества, изменящи усещането и/или отражението (накратко - "съзнанието" ). Въпроса е, че в много от тях, приема е "забранен" заради нуждата от ограничение на масовостта и проблемите в социален аспект. Обикновено по-елементарните "отвътре" хора (съвсем, съвсем условно) търсят лесния начин да компенсират вътрешния си хаос и обърканост и породения от това страхов фон, чрез лесна "външна" възможност да го свалят. Идва и нуждата от награда, доставянето на удоволствие... до някакви собствени версии на "баланс" в психичната хомеостаза. Високата степен на несъзнателност е в основата на всичко това. От същото е нуждата да се гледа в краткосрочен и дори моментен план относно ползите, те толкова показателно да са някъде в посока на "чувстването" и изживяването. И за същия този условен тип "личност" е напълно достатъчно "нещо да му харесва". И дори не е аргумент, а се превръща във водеща опорна точка в системата от мотивации и оттам - в поведението.

въобще - автора на темата чете ли какво е написал сам. Ако чете - може ли да обясни подробно и аналитично - смисъла на цитираното. Започва с ЖИВОТА - що е то, как и според кое да се разбира ... после - СЪТВОРЯВАНЕ - що е то, откъде идва, как става.. и накрая - РАЗУМЕН ИНТЕЛЕКТ - като това би ми било най-любопитно Не могат ли да се напрегнат достатъчно някои хора, поне да опитат малко по-сериозно?

внимателно прочетох това няколко пъти - и заедно с другото направих известни изводи. Например - че понятието ОСЪЗНАВАНЕ има различен пълнеж за двама ни. Може ли да попитам за твоето. (ако позволиш второто лице единствено число). Има и различен пълнеж и самото понятие КОГНИЦИЯ. Всъщност заради стегнатото и подредено изложение веднага стават ясни линиите на съдържание между понятията чрез логическите връзки и изведени отношения в елементите на подадената схема. По този начин - да, разбрах за екстраполативната грешка и има основание... ==== свирих на пиано около 20 години. И сега свиря, но в момента така се получава че повече наблягам на пеенето. Аз, всъщност, с пеене съм започнал от твърде рано, още от 4-тата си година вече съм бил на сцени пред публика. Всъщност се завърнах към музиката и пеенето вече съвсем "обновен" за напълно нов поглед към нея. И само за протокола - точно преди месец в Пловдив пях отново на сцена. Имаше подобни концерти в София и Бургас... Не парадирам с това, няма и смисъл. Не е нещо, което да е особено значимо. Поне за мен. Но е нещо, което ме разкрива повече - включително и пред мен самия. Пеенето е нещо крайно особено и аз си имам към него нещо "специално"... Само го установих... и като че ли - винаги си е било "там, отвътре".

Дора, бих искал мнението ти и за следното, което никъде не съм срещал написано, а би ми било полезно да прочета за твоето мнение относно следните мои бележки - дали си срещала някъде тия неща, дали имат смисъл през твоите очи, дали си срещала публикации или изследвания на други автори - особено в сферите на когнитивната наука. Разбира се - най-полезно и ценно за мен би било ако ти самата имаш свой собствен поглед, практика и посока в горното, а не само информация... И така: Както вече съм писал, не съм дипломиран в никое висше образование, включително и невро или психонаучни области на науката. Това не означава че съм напълно невеж. Както и че работата ми в специфичната насока с която се занимавам включвам и информация от изследвания, изводи или концепции от много и различни научни дисциплини. КОГНИТИВНАТА НАУКА е млада хибридна дисциплина и събира под една "шапка" експериментални и концептуални данни от много други :отделни научни области. ТА...за целите на изследванията ми въведох обозначения не само в когницията. Лесно ми беше да вникна понятието ДИСОНАНС, заради това че то идва от "музикалната теория" и по-точно в музикалните дисциплини "ХАРМОНИЯ" и "ПОЛИФОНИЯ". Там въпросното понятие има свой дуален двойник - КОНСОНАНС. В най-общ смисъл, опростено, в музиката когато е налице съзвучие от едновременни тонове (акорд), което дразни или звучи сякаш неправилно - се позиционира акорда като "ДИСОНИРАЩ". Разбира се това е относително, защото е зависимо от модела с който се сравнява... В най-общ смисъл "дисонанс" в психонауките конотира по смисъл към КОНФЛИКТ. Както и много по-широкото ползвано от мен понятие - НЕСЪОТВЕТСТВИЕ. Ползвайки общия замисъл на понятието, в целия психичен свят всички процеси помежду си са с непрекъсната динамика и влизат в, или излизат от, конфликти при взаимодействията си едно на друго. Изключително сложния микс от процеси и явления, които ми се наложи да изследвам е огромен океан и често за мен това си е "вселена"... И понеже - в най-най-общ смисъл съм разделил психичния свят на три условни "вертикални" слоя - КОГНИТИВЕН ( обединени висши психични функци), Емоционален, но в най-широк смисъл. и "първосигнален" слой - от най-старите дялове, които поддържат и регулират физиологичната хомеостаза, отговарят за сетивните сигнали и обработката им, възприятието... Взаимодействията помежду им са от изключително сложно естество, изменчиви всеки миг и непрекъснатите флуктуации резултират в поведенчески, реактивни или физиологични проявления. Та от своя страна, изведох дисонанси и сред други "ЛЕЪРИ" на психичното. Например - въведох понятието дисонанс и сред процесите в Е-нивото - или "емоционално-чувствения леър". В него процесите които са ми известни също конфликтират или се разрешават и напълно естествено изведох понятийното "ЕМОЦИОНАЛЕН ДИСОНАНС". Между другото това също е с доста широк периметър на валидност и с това подава възможности за подходящо интерпретиране на много явления и процеси в Е-света. В този смисъл - във всеки "слой" съвсем адекватно приляга понятието ДИСОНАНС, като с него се обозначават процеси които конфликтират и не са съответствени помежду си.

все повече започва да прилича на водевилен сценарий. Значи ти "нямаш личност" И идентичност нямаш. Ти даже нямаш и убеждения, нямаш обяснения - само да набереш информация и... спокойно можеш да откраднеш нечия... друга личност. Отгоре на всичко - си оракул... Да не би вечерната ракия да е влязла в ролята вече?

човек... където и да си прочел всички тия филми... за компютри, оракули е навинитет. АЗ, за който компютрите и обслужването им е социална професия и играе малкото ми социални функции, да ти кажа че е пълна безсмислица. Ти дори не си помислил критично че изнесената схема е лишена от основание. Напълно лишена. Чудя се как въобще я прие - толкова ли ти е удобна за да си обясниш... или просто ти хареса приказката?

След като досега след толкова думи, ти не ги забеляза, е малко весело как очакваш аз да го направя... някак си с фокуси... като изкарам заек от шапката. Ти не разбираш кое ти е ограничението. Самия ти се опитваш да го надскочиш. Хем ти го показвам в коя посока е, дори ти подавам начините, принципа... Но не - отново "очаквам от теб". Ами - добре . Ти залагаш предварително една игра, в която да ме вкараш във вариант - ето ти моята летва, моята мерилка, - ела сега и ми покажи как можеш да я надскочиш, след като аз вече съм го премислил и съм сигурен че не може. Вместо да търсиш ограниченията в самия себе си, ти ги проектираш някъде сред обясненията си на вселената, информацията, количествата качествата... Но това са твоите начини да се изплъзнеш от породените отвътре дисонанси. Ограниченията са само в твоята база. Докато не се намесиш там, да я разкриеш, да я преоткриеш цялата, нишка по нишка... А ти си с идеята че го правиш, обаче се въртиш отново в кръга на затварянето пак заради едни и същи постулати.

не го намалявам обема. Просто в информацията на който и да е обем, достатъчността в на всяко ниво. Информацията е на холографски принцип. Не е въпрос до обем, а ... нещо като "качествената обработка, подава резултати спрямо качеството". Количествената не решава нищо. Няма намаляване или увеличаване на обемите. Един и същ обем информация, един мозък основан на друг тип схеми, я обработва по други механизми, чрез други алгоритми... Същата информация, но обработващото звено има друга организация и съответно - резултатите рефлектират в същото. Не е проблема в информацията, а в обработващия я. От абстрактното - към конкретното - НЕ Е ПРОБЛЕМА тук в текстовете, които пишем - проблема е в неговата интерпретация - оттам идват разликите и после всеки си ги отразява в неговото написано.

Колко да са ограничени тия "функции", след като ти си задаваш въпроси за тази "ограниченост". Има и друг проблем. Ти смяташ че качеството на обработка на информацията предполага задължително да се основава на "обеми" информация. Това не е съвсем така. Качеството не се извежда от количеството. Самата ти представа за "качествено различно" излиза че е просто израз на нещо, което просто може да обработи огромен обем информация. Не е така. Не е това. Ако трябва да ползвам насочваща аналогия - според теб понятието БЕЗКРАЙНОСТ, включва просто безкрайно голямо, бройно... Но не е това смисълът. Ограничението е израз на ограничение, заложено в теб самия, но не в мозъка. Това идва от самата "БАЗА". Съзнанието ти допуска тя само да бъде надграждана. Но не и да се променя. Тя е твоето ограничение и от нея идват несъответствията.

разбрах че чакаш. Но не разбираш че чакаш нещо свое си. Залагаш в очакването си своята представна схема на света (ти). И очакваш да мина оттам, за да ти е по-лесно за сравнение. Но това е невъзможно. Логичните ти извеждания имат разлики още в постулатите - относно мен.