ramus

но описаното е инцидент. Затова е и такава думата - това са наслагвания на множество фактори и процеси, които в даден миг резултират фатално или деструктивно за някого. Тия неща не могат да се предвидят и никой закон няма как да го реши. Никъде не е решено, няма и как. Вече станалото няма как да се предотврати, нито да "се върне назад". Да се търси 'вина' при инцидент, е... как да кажа, малко наивно, но аз съм индивидуалист и като такъв се смятам за отговорен за всичко в живота си. Отговорен - да. Но не и виновен. Всеки миг аз самия мога да стана инструмент в "съдбата" на друго човешко същество... или каквото и да е друго същество. Както и всяко друго "нещо" може да е "инструмент" в собствената ми съдба. Няма човек, който да може да предотврати инцидент. Не могат да се предвиждат, нито прогнозират. Общите статистики тук не вършат работа, защото инцидентите са по-скоро проява на "изключения". Да - възможно е повече или по-малка вероятност за всяко нещо. И все пак - нагледал съм се на случаи... които са уникални по съчетание на условия, процеси и дадености, толкова различни по характер... които да доведат до някакъв моментен резултат, повече или по-малко нежелателен, дори фатален. Колкото същото - на пътя. Щом си роден и си жив, можеш да умреш във всеки момент. Щом си на пътя - няма как да се застраховаш от смърт. Щом си сред условия, всяко от които може да доведе до фаталност, какво да кажем за невъзможността да се предвидят "струпването" на същите тия в даден миг. Няма човек, който да не е блъскан или да не е блъскал - на пътя. Който смята че това не се отнася до него... има време - ще го преживее. Наивно е да се смята че на пътя всичко е под контрол. И че ако си внимателен, бдителен, изпълнителен на правилата и законите - това гарантира дълбока старост или невъзможност да станеш неволен изпълнител на нечие нещастие и дори смърт. Който иска да няма риск за каквото и да е - би трябвало въобще да не се ражда. Освен това - като индивидуалист, ми е напълно чуждо непрекъснатото жалване на масата народ в манията "да се намери виновника". И обсесията по "търсенето му", за да бъде "наказан". Имаше толкова показателен случай, преди време, с много близки и познати на мен хора. Става въпрос за инцидент с летален изход за пътник, пътуващ на дясната предна седалка. Но казусът се оказа изключително сложен - двама приятели от деца, с близки семейства. Единия шофира, другия е пил. Но става инцидент. Родителите на мъртвото момче развиха мания за наказание на "виновника". А и бяха достатъчно богати хора. стигна се до това, че се стигна чак до международния съд... Особено майката развива психоза чрез обсесия към "виновния"... и това са чисто психични компенсации на образувалата се голяма "душевна празнина". Отгоре на всичкото - единствено дете. Защо описвам това - в някакъв смисъл, цялото общество се държи психотично, когато медиите раздухат случай на инцидент. Веднага най-важното е да се намери "виновния". Ако няма такъв - да се търси, дори и да се нагласи да го има. защото намирането на виновен, довежда до спадане на социалното напрежение. Социален акт като този, е израз на същото в средностатистическа личност - вътре в нея. А всичко е до прости и елементарни рационални положения. И според тях КОНТРОЛ над всичко, в името на "доброто" за един, или някого, е невъзможен в абсолютен план. Твърде много условия и процеси, явления и дадености, са извън контрола на човешките същества. И заедно - и поединично. Но страхът и инстинктите са както колективни прояви, така и при всяка отделна личност и те диктуват положения, доста далеч дори и от стандартния рациум.

предлагам да опитаме по-сериозно, да не си губим излишно времето с празни приказки като например - кое, в кой учебник е писано. И е крайно време да се схване нещо толкова просто - не е въпроса кое, какво и къде е написано, а кой, в какво състояние ще го "чете" (интерпретира). Щото доста хора умеят да заизустяват и после да възпроизвеждат. Обаче... това го "умее" и гугъл, примерно. Зададох прост и ясен въпрос - както е и ясно към кого.

това е проблем. И не е проблем. Имам предвид следното: Всъщност опита показва съвсем очевидно че увеличаващ се брой хора започват да не обръщат внимание на света около себе си. Особено изгубени сред виртуала на интернет през телефон, таблет, с надути с музика слушалки. Такива са не само пешеходците, а и мотористи и велосипедисти... Ако на пешеходеца се отмени цялата отговорност за проблем, това означава че ще нарасне тенденцията по пешеходната пътека примерно да пресичат майки с деца и колички ДОРИ БЕЗ ДА ПОГЛЕДНАТ ЗА АВТОМОБИЛИ. Не всички пешеходни пътеки са регулирани и направени за широка видимост. Вечер, например има места, при които облечени с "модерно" черно (главно заради визуалния ефект, че ги правил слаби), на слабо осветени места, или по време на дъжд се получава ефекта "нинджа" - визуално са като "невидими". ПОвече от 13 години се налага да шофирам по улиците на Пловдив и са налице покъртителни примери за човешко слабоумие, на които станах свидетел. Но да се даде отговорността само на водачите на МПС, само защото се решавал по този начин правен казус... е слабоумие на същото ниво. Аз съм и пешеходец и водач. Всеки водач е така. Поемането на отговорност на пешеходеца, ще направи така, че да накара индиректно последния да му се упражнява натиск да е нащрек, да гледа, да съобразява. И да - дори и от страх. Страха и страхуването са социални регулатори в личен и в групов план. Къде да е толкова проблема... Не е вярно и твърдението че не всеки бил длъжен и във възможност да пресмята движения, скорости. Никой не прави това в математически и научен смисъл. Идеята е - че и малки деца, свикват да правят изводни положения и без математика - нещо като "интуитивно" - чрез житейски наблюдения и опит. Човека свиква с движението още от дете. Свиква и да съобразява скорости и движение, и да прави прости предвиждания. На всеки му се налага - и на колоездача, и на каруцаря, на шофьорите. А също - и на пешеходците. Това е въпроса - не е толкова трудно в мига когато стъпваш на платното( или още преди него ) на зебра или без, да се огледаш, да забележиш движещите се обекти и да направиш прости заключения. Дори несъзнателно се прави, но с предварително обучение и достатъчен опит. Децата които още не са се научили - ги задължават да са с придружител. И всеки родител е длъжен да показва и обучава, както се прави и в училище... И същото - сред житейския опит на всеки човек, защото така или иначе платната се пресичат навсякъде, а не само по ПП и не е задължително, нито е възможно да се регулира всичко и всеки... Движението, знаците, пътя, скоростите - това е вече отдавна неизменна част от житейския ни реал. Лишававането от отговорност, е крайно популистка мярка и тя е опит да се тушира същата такава, при която напълно неподготвено показаха на пешеходеца че имал "абсолютно предимство" при зебра. И се почна лавината от случаи на прегазени. Нито шофьорите, нито пешеходците бяха подготвени за това.... Сегашното положение следва лавината от недомислия и опити за "решения на парче" само и само да е краткосрочно популярно и да имитира социално управление.

дори само това да се вземе - не вибрацията е "енергия", а енергията задвижва трептенето. В смисъл - трептенията са израз и проявление на "енергията", а не самите те да са "енергия". Едва ли е толкова незабележима разликата...

Не видях кой е източника и автора на това... защото има твърде много проблеми и несъответствия. А и неточности.

Много си точна в думите си в тази тема. Но по това изречение: Огромен брой хора имат проблеми от адаптивен характер. Високите нива на стрес, при дезадаптация, стартираните несъзнателни страхови програми... искат своето. Социалното "лекарство" за справяне със всичко това са социално-приемливите масови "наркотици". Няма място на планетата, в което да не са открити приеми на такива вещества, изменящи усещането и/или отражението (накратко - "съзнанието" ). Въпроса е, че в много от тях, приема е "забранен" заради нуждата от ограничение на масовостта и проблемите в социален аспект. Обикновено по-елементарните "отвътре" хора (съвсем, съвсем условно) търсят лесния начин да компенсират вътрешния си хаос и обърканост и породения от това страхов фон, чрез лесна "външна" възможност да го свалят. Идва и нуждата от награда, доставянето на удоволствие... до някакви собствени версии на "баланс" в психичната хомеостаза. Високата степен на несъзнателност е в основата на всичко това. От същото е нуждата да се гледа в краткосрочен и дори моментен план относно ползите, те толкова показателно да са някъде в посока на "чувстването" и изживяването. И за същия този условен тип "личност" е напълно достатъчно "нещо да му харесва". И дори не е аргумент, а се превръща във водеща опорна точка в системата от мотивации и оттам - в поведението.

въобще - автора на темата чете ли какво е написал сам. Ако чете - може ли да обясни подробно и аналитично - смисъла на цитираното. Започва с ЖИВОТА - що е то, как и според кое да се разбира ... после - СЪТВОРЯВАНЕ - що е то, откъде идва, как става.. и накрая - РАЗУМЕН ИНТЕЛЕКТ - като това би ми било най-любопитно Не могат ли да се напрегнат достатъчно някои хора, поне да опитат малко по-сериозно?

внимателно прочетох това няколко пъти - и заедно с другото направих известни изводи. Например - че понятието ОСЪЗНАВАНЕ има различен пълнеж за двама ни. Може ли да попитам за твоето. (ако позволиш второто лице единствено число). Има и различен пълнеж и самото понятие КОГНИЦИЯ. Всъщност заради стегнатото и подредено изложение веднага стават ясни линиите на съдържание между понятията чрез логическите връзки и изведени отношения в елементите на подадената схема. По този начин - да, разбрах за екстраполативната грешка и има основание... ==== свирих на пиано около 20 години. И сега свиря, но в момента така се получава че повече наблягам на пеенето. Аз, всъщност, с пеене съм започнал от твърде рано, още от 4-тата си година вече съм бил на сцени пред публика. Всъщност се завърнах към музиката и пеенето вече съвсем "обновен" за напълно нов поглед към нея. И само за протокола - точно преди месец в Пловдив пях отново на сцена. Имаше подобни концерти в София и Бургас... Не парадирам с това, няма и смисъл. Не е нещо, което да е особено значимо. Поне за мен. Но е нещо, което ме разкрива повече - включително и пред мен самия. Пеенето е нещо крайно особено и аз си имам към него нещо "специално"... Само го установих... и като че ли - винаги си е било "там, отвътре".

Дора, бих искал мнението ти и за следното, което никъде не съм срещал написано, а би ми било полезно да прочета за твоето мнение относно следните мои бележки - дали си срещала някъде тия неща, дали имат смисъл през твоите очи, дали си срещала публикации или изследвания на други автори - особено в сферите на когнитивната наука. Разбира се - най-полезно и ценно за мен би било ако ти самата имаш свой собствен поглед, практика и посока в горното, а не само информация... И така: Както вече съм писал, не съм дипломиран в никое висше образование, включително и невро или психонаучни области на науката. Това не означава че съм напълно невеж. Както и че работата ми в специфичната насока с която се занимавам включвам и информация от изследвания, изводи или концепции от много и различни научни дисциплини. КОГНИТИВНАТА НАУКА е млада хибридна дисциплина и събира под една "шапка" експериментални и концептуални данни от много други :отделни научни области. ТА...за целите на изследванията ми въведох обозначения не само в когницията. Лесно ми беше да вникна понятието ДИСОНАНС, заради това че то идва от "музикалната теория" и по-точно в музикалните дисциплини "ХАРМОНИЯ" и "ПОЛИФОНИЯ". Там въпросното понятие има свой дуален двойник - КОНСОНАНС. В най-общ смисъл, опростено, в музиката когато е налице съзвучие от едновременни тонове (акорд), което дразни или звучи сякаш неправилно - се позиционира акорда като "ДИСОНИРАЩ". Разбира се това е относително, защото е зависимо от модела с който се сравнява... В най-общ смисъл "дисонанс" в психонауките конотира по смисъл към КОНФЛИКТ. Както и много по-широкото ползвано от мен понятие - НЕСЪОТВЕТСТВИЕ. Ползвайки общия замисъл на понятието, в целия психичен свят всички процеси помежду си са с непрекъсната динамика и влизат в, или излизат от, конфликти при взаимодействията си едно на друго. Изключително сложния микс от процеси и явления, които ми се наложи да изследвам е огромен океан и често за мен това си е "вселена"... И понеже - в най-най-общ смисъл съм разделил психичния свят на три условни "вертикални" слоя - КОГНИТИВЕН ( обединени висши психични функци), Емоционален, но в най-широк смисъл. и "първосигнален" слой - от най-старите дялове, които поддържат и регулират физиологичната хомеостаза, отговарят за сетивните сигнали и обработката им, възприятието... Взаимодействията помежду им са от изключително сложно естество, изменчиви всеки миг и непрекъснатите флуктуации резултират в поведенчески, реактивни или физиологични проявления. Та от своя страна, изведох дисонанси и сред други "ЛЕЪРИ" на психичното. Например - въведох понятието дисонанс и сред процесите в Е-нивото - или "емоционално-чувствения леър". В него процесите които са ми известни също конфликтират или се разрешават и напълно естествено изведох понятийното "ЕМОЦИОНАЛЕН ДИСОНАНС". Между другото това също е с доста широк периметър на валидност и с това подава възможности за подходящо интерпретиране на много явления и процеси в Е-света. В този смисъл - във всеки "слой" съвсем адекватно приляга понятието ДИСОНАНС, като с него се обозначават процеси които конфликтират и не са съответствени помежду си.

все повече започва да прилича на водевилен сценарий. Значи ти "нямаш личност" И идентичност нямаш. Ти даже нямаш и убеждения, нямаш обяснения - само да набереш информация и... спокойно можеш да откраднеш нечия... друга личност. Отгоре на всичко - си оракул... Да не би вечерната ракия да е влязла в ролята вече?

човек... където и да си прочел всички тия филми... за компютри, оракули е навинитет. АЗ, за който компютрите и обслужването им е социална професия и играе малкото ми социални функции, да ти кажа че е пълна безсмислица. Ти дори не си помислил критично че изнесената схема е лишена от основание. Напълно лишена. Чудя се как въобще я прие - толкова ли ти е удобна за да си обясниш... или просто ти хареса приказката?

След като досега след толкова думи, ти не ги забеляза, е малко весело как очакваш аз да го направя... някак си с фокуси... като изкарам заек от шапката. Ти не разбираш кое ти е ограничението. Самия ти се опитваш да го надскочиш. Хем ти го показвам в коя посока е, дори ти подавам начините, принципа... Но не - отново "очаквам от теб". Ами - добре . Ти залагаш предварително една игра, в която да ме вкараш във вариант - ето ти моята летва, моята мерилка, - ела сега и ми покажи как можеш да я надскочиш, след като аз вече съм го премислил и съм сигурен че не може. Вместо да търсиш ограниченията в самия себе си, ти ги проектираш някъде сред обясненията си на вселената, информацията, количествата качествата... Но това са твоите начини да се изплъзнеш от породените отвътре дисонанси. Ограниченията са само в твоята база. Докато не се намесиш там, да я разкриеш, да я преоткриеш цялата, нишка по нишка... А ти си с идеята че го правиш, обаче се въртиш отново в кръга на затварянето пак заради едни и същи постулати.

не го намалявам обема. Просто в информацията на който и да е обем, достатъчността в на всяко ниво. Информацията е на холографски принцип. Не е въпрос до обем, а ... нещо като "качествената обработка, подава резултати спрямо качеството". Количествената не решава нищо. Няма намаляване или увеличаване на обемите. Един и същ обем информация, един мозък основан на друг тип схеми, я обработва по други механизми, чрез други алгоритми... Същата информация, но обработващото звено има друга организация и съответно - резултатите рефлектират в същото. Не е проблема в информацията, а в обработващия я. От абстрактното - към конкретното - НЕ Е ПРОБЛЕМА тук в текстовете, които пишем - проблема е в неговата интерпретация - оттам идват разликите и после всеки си ги отразява в неговото написано.

Колко да са ограничени тия "функции", след като ти си задаваш въпроси за тази "ограниченост". Има и друг проблем. Ти смяташ че качеството на обработка на информацията предполага задължително да се основава на "обеми" информация. Това не е съвсем така. Качеството не се извежда от количеството. Самата ти представа за "качествено различно" излиза че е просто израз на нещо, което просто може да обработи огромен обем информация. Не е така. Не е това. Ако трябва да ползвам насочваща аналогия - според теб понятието БЕЗКРАЙНОСТ, включва просто безкрайно голямо, бройно... Но не е това смисълът. Ограничението е израз на ограничение, заложено в теб самия, но не в мозъка. Това идва от самата "БАЗА". Съзнанието ти допуска тя само да бъде надграждана. Но не и да се променя. Тя е твоето ограничение и от нея идват несъответствията.

разбрах че чакаш. Но не разбираш че чакаш нещо свое си. Залагаш в очакването си своята представна схема на света (ти). И очакваш да мина оттам, за да ти е по-лесно за сравнение. Но това е невъзможно. Логичните ти извеждания имат разлики още в постулатите - относно мен.

ами... добре. По твое мнение е написано как е. Моето ... да го наречем "мнение", вече е изписано и повечето от отговорите на въпроси от този тип са вече предложени. Ще изпаднем в писане помежду си на ниво - как мислиш точно, опиши конкретно, защото аз мисля че... пък според мен ти... и т.н. Чудесно е, имаш мнение, написано е.... ОК! Но... извини ме, тази предложена йерархия на ценностите, не е валидна за мен... вече. В резултат - нито една от точките в схемата ти няма съответствие при мен. Нито една!!! нито в поредност, нито в съдържанието на която и да е. Ако искаш да ме опознаеш - аз съм единствения човек сред този форум, от това, което аз съм прочел, който пише директно за себе си и живота си. Няма игри, няма филми - това е, всичко е на показ и няма други лица или роли. Изнесъл съм себе си през многото написано и с него не си правя образ от типа "това е което искам да съм". Животът и думите ми следват синтез помежду си. С това искам да кажа, че... всичко нужно за тия отговори - вече написано. Проблема е не че не го виждаш, а че смяташ че системата през която ти отразяваш битието си, е крайна, окончателна, с абсолютни опорни точки, във вид на идеали, цели... задачи... И отново предлагаш да ми я изложиш и да я сравниш директно отново с нещо, което аз бих написал. За мен самите основи в базиса вече не са така. И е налице проблем - ако ме разглеждаш през призмата на това, с което живееш ти самия, винаги ще е наличен конфликт. Това не носи адекватност - опитай все едно че срещаш напълно нова неразчетена азбука, изразяваща нещо като "извънземен живот". Много добре разбирам, че в очите на много хора аз съм някакво отклонение, което... е най-лесно да се окачестви като "вън от нормата". Остава - или клиничен случай, или огромна заблуда и нещо като фанатик. Колективните ценности са толкова дълбоко вкоренени, че дори не е възможно да се подложат на критичен анализ и преосмисляне. Съзнанието ти не те допуска въобще до същинските корени на основите ти. Така трябва да бъде, докато цялата система не се измени с системна и осъзната практика. При нейната липса, всичко остава обикновен идеен и представен план. В него няма как да се преодолеят разликите.

ммм- незнам даже за какво говориш... . Ти имаш нагласа към тия неща, заради това си позволих малко повече да открехна. Имаш интерес и за разлика от първия досег, и първите реакции преди време съумя да си намериш интересното за себе си, без да се влияеш толкова от дисонансите си.

не го оправдавай, с нищо. Просто не го чети. Така или иначе - празна работа е, само думи, глупости... Тегли им една и ги зарежи. Красотата на Материята... не е на материята. Красотата не е материя, а е само форма на възприятие и специфично отражение. Може да е на материята, може да е при взаимодействие между Материята или Отражателя й. Но МАТЕРИЯТА не е красивата... красотата идва с възприятието, при определена нагласа и начин на отражение. Едни и същи неща - за едни за красиви, за други не. Друг е въпроса, че красотата може да е договорена, според социални критерии. Има го и това, но са изменчиви, както всичко друго. Както е и самата МАТЕРИЯ... Както са и ОТРАЖАТЕЛИТЕ Й. И накрая самия ти въпрос - ИМАШ ЛИ ИДЕЯ, ДУХ... да е една материална закачка, задявка... Но са пак идеи. Идеята и за материята - е точно това - само идея. В МИСЛЕНЕТО и ОТРАЖАТЕЛНИЯ ЛЕЪР всички имаме само кодирани и обработени сигнали, с които боравим и се ситуираме въз основа на тях. Те всички са най-общо - идеи. Имам много идеи, включително и идеи за самите идеи, Идеи, за тоя, дето му трябват, за тоя, дето са му нужни, за да се отразява през тях... На мен примерно ми е хрумвала кощунствената идея - какво е някъде оттатък идеите. Какво всъщност са идеите, откъде идват, как се появяват, защо... но най-важното - както има ОТВЪД ТЯХ... къде е ограничението им, къде са невидимите територии на "безидейното битие"... И все пак - всичко това са само идеи. Може всичките ми думи тук да са написани от напълно глупав, налуден, делюзен, широфреничен или наранен човек. Може да са пропаднали или откачени, може... да са гениални или добри... или пък направо - зли и демонични... Всичко е възможно - както и всичките тия "изводи" - също са ИДЕИ.

Да речем - че да. За останалото... има твърде много и съществени разлики. И останалите думи към мен, означават че вместо да е "разбрано това, дето е ясно" е нагодено към вече съществуващата схема по която се възприема, интерпретира и отразява. Това, разбира се естествено, но е по-добре да се отбелязва, отколкото да се неглижира. Трудното е да се излезе от собствената схема, винаги да е налична нагласата, че тя освен ситуиращо значение, предлага и ограниченията на "различното" от приетата система за обяснения. Последната върши работа за подобни, за съгласили се на същите опорни точки. Но е най-показателно кой как се оправя с "неивестните територии" сред които не е възможно да се ползва вече "готовото и работещото". Това е специфичен тест за пластичност и както вече казах по-горе - е и елемент от някои тестове при опита за условното отчитане на наличие на интелигентност в даден субект. Това, че сме различни, за мен е най-естественото нещо на света. За мен различието е по-важно от еднаквостта, защото именно то е определящо, особено в случая. Това, разбира се конфликтира с начина на интерптерация на текстовете ми, при които тенденцията за приближаване и припознаване на наличното вече при всеки, е съвсем очевидна и съвсем прозаична. Още повече - че е навична - вие помежду си така сте свикнали - да се опирате на задължителни резонанси по много линии. Това тече на всички равнища на социо-личностната, съставно-договорена реалност. И с изложенията си на положения, които не влизат в нея, на много от вас създавам известни... проблеми с вече улегналото, вече нагласеното, вече изясненото. Всички те подават една платформа, която е работеща, валидирана и с това носеща сигурност за ползването и... А изведнъж някой си се появява и ... жужи не в хора. Даже не и като някои вече известни подгрупи... ами бръмчи по друг начин. Четете го, нагласяте го, ама той продължава с дразнещото - не е това, не е така, има друго, има още, и много друго... Това подкопава така нужните за всеки от вас вече изградени структури на своята психична база. Там, в зоната на неговото несъзнателно, малцина от вас някога ще надникват. И с право - там ги очакват твърде сериозни изненади с това, че е един скрит свят, който хич... хич няма как да го вкарат във вече изградения си договорен реал. И всичко това някъде "отзад" в човека стои и бди да не се срути вече направената обща колиба на изграденото... Ето това в общи линии е една обща картина на това което се случва и дразненето които няколко колеги поне си позволяват да изразят повече ярко. Има други, които само четат, предпочитат пасивния вариант, и само в редки и кратки думи загатват че хем е интересно, но и хем е някак... предпочитат по-прикрито от бялото поле на форума да изиграват защитните си игри... Разбира се всичко това е само картината през някой си рамус. Нито е истина, нито стойността и значението й да са истина. Не е и работата да се приемат за такава, нито да се интерпретират в такава посока. Това не са убежденията на рамус, нито той ще настоява че са верни, понеже няма как да не са верни. Или пък няма как да не са правилни, щото били обективни. За света на индивидуума, обективното няма особеното приоритетно значение, каквото хората от социума му придавате. Дори с лекота мога да докажа аналитично, че самата идея за ОБЕКТИВНАТА РЕАЛНОСТ - е точно това, само идея съставно нарицателно на някои явления и е само заради обяснението за тях - за удобство. Както са и времето и пространството, дори и за света на социалните хора. Просто парадигмата е тази, за момента. Има и други парадигми - за други хора. Имало и предишни парадигми, които спрямо тази са били твърде различни и с това - непримирими. Инерцията на божествената парадигма е твърде близка до някои аспекти на личността, още преди да се изяви рациума в нея... И докато тази "близост" е налице, религиозните идеологии също ще имат огромното си значение за целия социум...

това е лесен въпрос... но отговора...??? На първата част от въпроса - за моето разбиране и допирните точки с две от най-дъбоките познати концепции за взаимодействието между Човека и Вселената - НЕ МОГА ДА ДАМ ОТГОВОР. И да има... и да няма - това е през моя поглед... Има и нещо друго в тази връзка - субект, като ЛАО ДЗЪ, се "подписва" за цялото си битие, извървян път, смисъл, труд, постоянство, системност последователност, много, много кураж... търпение... с един сбит текст, в който той излага екстракта на познанието през себе си, на ниво на което достъпват изключително редки единици, през цялата история на човечеството. Това е ниво на възприятие и отражение, за което е трудно да се говори каквото и да било, защото се ползват изразни средства и понятийни инструменти от реал и субекти сред него, които са с качествено различно ниво на същото. Налице е несъответствие по ниво. Човек като въпросния ДЗЪ достига до ниво на синтез, което включва и аспекта в себе си съответствен на множеството и това, което познаваме. Той го има в себе си, но вече чрез самопознание, вътрешна работа и практика е открил и други свои аспекти, стабилизирал ги е и ги е развил. За него онова, което ние тук говорим вече има други стойности и значение. Но исках да кажа, че той би разбирал чудесно всяка дреболия, която тук говорим, защото това е неговото "минало", това е точка от вече иминат път. Докато за нас - той е някаква предположителна виртуална точка в пътя на всеки от нас, но някъде напред, някъде сред безбрежието на вечността, някъде по пътя на всеки човек... защото всичко това за което говоря не е ГРУПОВ ПЪТ. В тази посока няма "ГРУПИ", няма колектив. няма социуми. С тия неща няма начин в тази посока на развитие - по нея се върви само сам, защото вътрешните процеси се разглеждат отвътре и това е етап, който е след социалния такъв, във всеки човек. Това е свят на ИНДИВИДУУМА, а не на социо-личността. И след цялата тази подложка -... моето разбиране за ДАО е едно... ДАО - на ЛАО ДЗЪ е неговото (разбиране за) ДАО. Но това не е философия, не са думи, не е бля-бля и не става въпрос за моабет в кръчма или надговорване по форуми или други социални раздумки. Това е екстракта на едно човешко битие, до нива на което той не просто го пише, а го живее. БИТИЕТО СЕ СЛИВА СЪС САМИЯ СУБЕКТ, не толкова като ЕДНО, а това че синхрона в рефлексията между двете става до безкрайна и мигновена взаимна обратна връзка. В този смисъл аз сега само пиша "че са две" и ги наричам с две думички... но те всъщност са два аспекта на едно общо явление = СУБЕКТ и проявлението му - наречено БИТИЕ , в максимално единство, до цялост. То е процес, и въпреки всичко... времето е само подмножество, защото е само донякъде. Проявлението може да му е нужно - пространство, но това не е всичко, то е само аспект и за СУБЕКТА, като същност, нито времето нито пространството са определящи. Само за блед опит за сравнение - колко са качествени разликите - всичко това не е цел, не може да се прицели, нито да се желае, не е възможно да е иска или стреми. Това не е знаене, нито е чувстване. Това не е филм или драмите, не е чесането на разни сърбежи. Нещата са на качествено различни нива - като сравнение помежду си. И за едното от тия нива, второто е съставна негова "частица". Докато за другото ниво - първото е само представен неизвестен "проблясък", толкова неуловим и виртуален... че е почти еднакво на "несъществуващо"... Това е безкраен океан в който съм се потопил и ако ме провокираш така с такива въпроси... мога въобще да не спирам... Защото всичко това са думи, които излизат от вече проникнати въпроси между мен и битието ми. Това е вече осмисляно. Докато го излагам тук-там се появяват и някои странични аспекти, някои хрумки които съм пропускал, но това са конкретики и странични детайли. Това е като упражнение и по принцип писането ми тук е част от собствената ми практика - особено на такива текстове. Това, което описвам е света сред който живея. Един може да го нарече "налуден", друг - свят, трети - както си ще. И всеки ще е прав за него си... Защото всяко наричане от когото и да било - е просто неговия собствен начин да защити позицията чрез която се ситуира сред един колкото личен, толкова и групов реал. .. ======= За втория въпрос - да, докоснах се до ДАОските практики за първи път, когато бях студент в София - в консерваторията. Това ми беше последното разочарование от социалното образование, сред което така и не намерих място. Заедно с нелегалното ми ходене за първи път на лекциите по психология в СУ, ... съдбата ме доведе и до ДАО. Дотогава имах само опит в БИ, но твърде общ и... малко аматьорски. Така, че ... след вече 30 години, ТАЙ-ДЗИ, Ба-Гуа... продължават да са част от практиката ми върху себе си. Надявам се че няма да пиша какво означават всички тия звукови съчетания от Китайски... Но въпросните... всъщност се оказаха врата към света на "особените и редки хора". Защото даоските монаси... са толкова монаси, колкото магарето е космонавт. И дао... се превежда като ПЪТ само за аматьори или жени домакини, за които въобще няма да има значение каквото и да било относно същото. Идея си няма колегата "мейкбулгар", колко добре разбирам позицията му, но той моята никога няма да схване. А и не правя опити, дори точно обратното. Това не е обида, нито дистанция, с която ми е нужно да му се покажа колко "съм над него". Нито е от гордост или мерене. Просто използвам въпросния колега през думите му, и себе си и моите думи, за да задам един контраст. Чрез разликите в контраста се надявам да се поясни че някъде освен в света на науката и човешкия социум, има друг свят. И съвсем условна посока какво означава това, да се докосне дори и негативно да е... Но да се има предвид че битието има и други аспекти, и други страни. Те не са в учебниците, не са в посока на образованията. Не са в посока на многото знаене или учене. Не са философски, психологични, не са теоретични или физични... За тия неща не се говори сред социума. Дори онова, което се дъвче като "духовност", най-общо, е само дъвка. Защото за социалните хора, самата идея за духовност (като път на ДУХ-а) й прилагат отново своето си социално значение и смисли. И се подменя самата стойност, самата същност. Разбира се всичко това е естествено. И опита ми за задача която опитвам да реша, сред форума тук, може да е съвсем скучна, спорна, негативна или безинтересна за мнозина. Може би... а може би не. ==============

Хм... малко съм изненадан че това е непознато за вас - съдейки по въпросите. Ок - ако е заради интерес ето малко повече: Да започна с това че "няма лутане", нито "лутането" било по-важно от целта... Лутане е нарицателно и се свързва с "изгубване". А това, за което говоря е твърде далеч от тази аналогия. Разбира се - съществуват и такива моменти, но в ранните етапи. Както и съществува изгубване за хората които тръгват с ясни цели, но по пътя към тях, се получават изменения в самия пътуващ. Това го променя и налага по време на самото пътуване да се изменят и самите цели. С тях - и пътуването. Това е и същината - по време на преследването на цели от висок абстрактен порядък, в началото на целеполагането, се планира и се проектира и посоката, начините - според личния багаж на всеки пътник. Той решава че там, където е, не е достатъчно и ще има, получи или създаде повече - ако измени състоянието си. Приема се несъзнателно че това е процес и е линейно последователен - във времето, както и пространството - точка А, път към цел - т. Б. Много хора задаат "твърдост в схемата за преследване към целта. И по време на пътуването към нея, не задават изменения. Но всъщност, при задаване на абстрактни цели, когато се внимава в самото "вървене", няма как да не се получат сигнали че пътуващия се изменя със всяка стъпка. При наличие на висока степен на самонаблюдателност, концентрация и адекватност е (все пасивни елементи) самото пътуване рефлектира върху пътуващия. Сентенциално е : ПЪТЯ (пътуването) се отразява чрез непрекъсната обратна връзка върху ПЪТУВАЩИЯ. Той задава и определя проекциите за цел, посока, средства и възможности... но самия той се изменя и следването на предишно зададени елементи в тази схема, ги прави неадекватни спрямо самия ПЪТНИК след като той се изменя непрекъснато. За да се получи съоветствие - е нужно нещо просто - НЕПРЕКЪСНАТА САМОАКТУАЛИЗАЦИЯ... Колкото повече е отделена във времето една крайна цел, колкото тя е по-абстрактна, ако е налично внимание и систематичност в изследването на промените, ще се забележи от всеки, че всяка стъпка изменя самия Пътуващ. И всъщност схемата която си е направил в предишните свои състояния - на схемата цел, средства и постигане, мотив и ценности - са зададени и свързани с точката на Пътника в която са били създадени. Но пътника непрекъснато се променя - той натрупва, елементи със всяка крачка. Всъщност няма никаква мистерия в "ПътУВАНЕТО без цел". Разбира се, че това нито е оригинално, нито е чак толкова парадоксално. Проблема е заучената схема, според която... целта е най-важното, защото... като проекция тя задава посока, вектор за пътуване. По принцип в мозъка неизвестното се оприличава като опасно. Ако не е известно накъде е посоката, повечето хора не биха "тръгнали" или при избор, биха предпочели ясната цел. Съвсем очевидно е защо и всеки може да сам да го изведе по себе си и многобройните примери сред които е самия той, всеки миг - от кратки и елементарни "цели", до такива с по-разтегнати връзки във времето. Някои стигат дотам, че направо следват готова цялостна описателна схема и на нея полагат наготово битийните си проекции. Всъщност това е механизма на "следването" в общ описателен план. при него се задава почти никакво или минимално значение на непрекъснатото трупане и изменение по време на всеки миг битие. А се предначертава предварително и само се следва предварително зададеното. Има хора които съм срещал толкова далеч потопени в готовата си приказка на живота, съградена по този начин, че са се побрали напълно в нея заедно с всички явления и процеси от случването си сред света и околните... Наградата е задължителен елемент от целта. В нея са сложно преплетени очакването за нещо по-добро, за резултат, според който биха се променили важни елементи, обещание за "добро", приятно, полезно - въобще задължително е нужно да се преплете със ЦЕННОСТИ и тук е въпроса за ЦЕННОСТНАТА СИСТЕМА НА ВСЕКИ ЧОВЕК, като отново груповите ценности се вменяват още в ранно детство и това е един от механизмите за уеднаквяване на базовите платформи в социалните личности. Само като допълнение ще спомена, че именно тук е ролята на идеологиите - като социални готови схеми и системи от описания, на които най-важния и привлекателен елемент са системите от ценности които задават и веднага към тях - целите които групово поставят. Сред всички тия готови описани и предиктирани елементи, всяка личност е нужно да се привиди и оприличи според нейните си особености и по този начин - се реализира "сливането" между личност и идеологично описание, от което личността взима наготово няколко основни опорни елементи - основи за съществуването, основи за оцеляването, основи за базови описания на основните елементи в битието, основи според които същата личност й се задава "значение" чрез задаване на "сродни на нея цели" в които тя не е сама. Но и едновременно с това - в група на нея и се представя възможност да се съизмерва и съпоставя непрекъснато сред такива като нея. По този начин взаимно се саморегулират чрез взаимни резонанси и индукции... Синтезирано - няма никакъв проблем в ПЪТУВАНЕТО БЕЗ ЦЕЛ. Защото анализа показва, че всяка крачка променя пътуващия, а заедно с него по естествен начин се променят и целите му. На определено ниво на развитие и взаимна рефлексия, при достатъчно натрупване и осмисляне. Предварителните цели постепенно намаляват своето значение да определят посока, да са основен двигател на пътуващия, да задават наградите и да се ползват за стимули и генерират мотиви на очакване на наградата ( резултата)... Постепенно се изменят приоритетите и основните звена на взаимно пораждане в схемата - пътуващ, цели, път, заради безкрайните и непрекъснати обратни връзки и това че все повече от тях се улавят от вниманието, наблюдението и осмислянето. Колкото повече от това се натрупва всичко това рефлектира непрекъснато към самата структура на ПЪТУВАЩИЯ. Изменчивостта на системата от елементи от които той е изграден, го изменя непрекъснато и той се "оглежда", саморефлектира сред тия изменения, като те се "връщат" при него като непрекъснато нарастване на подреждането и резонирането... Ето това аз нарекох ЕКСТРАКТиране, защото процесите са бавни и е много прилично на "дестилиране" - капка по капка се "изчиства" от многобройни примеси вътрешните елементи на психичното и се формират резонанси между тях... САМОАКТУАЛИЗАЦИЯТА е изключителен феномен и е един от белезите когато субект започва да се самоопознава. От първо самото регистриране на собствената изменчивост, по принцип рефлектира обратно върху самата нея. Измененията се "затварят" към самата личност и се образува нещо като "затваряща се система" от взаимно рефлектиращи елементи. Не зная как по друг начин да го изразя... При самоактуализацията по време на Пътуването, ПЪТНИКА се изменя. Първоначалните цели, толкова им се налага да се променят, че накрая почват да изгубват приоритетното си значение да са основни елементи. Колкото повече се изменят, толкова повече с изменя и самия ПЪТНИК. На определено формално ниво, при сравнение на системата ЛИЧНОСТ - ЦЕЛИ, в т.А, и същото - някъде в процеса на взаимни изменения, в т.Б, разликите стават толкова значителни, че цялата схема сменя приоритетите и подреждането си. Целите и целеполагането постепенно спират да имат основно значение. После това продължава, докато значението им постепенно самоотпада. Самото изменение по време на пътуването, става обаче неизменния елемент. И той придобива все по-голямо значение, на фона на това, че всички останали явления се изменят и колкото повече се засича, се улавя и регистрира все повече от същото... Историк - в импровизираните си думи дотук, зададох нещо като "отговори" и на трите ти въпроса. И така - има ли въобще някой, който всичко написано нещо да му "говори"... или е пълна мъгла? Не е нужно да е всяко нещо - задавам широк периметър - един ще се отрази по едно, друг - по друго... Няма как да се предаде толкова широк спектър от толкова встрани от социалните положения. Няма учебници, няма литература. Няма как да се опра на предварителна платформа от конвенси в понятия, връзки, схеми и готови концепции... Това не е философия, не е дори психология, нито което и да е в тесните психоспециалности, като дори и в тях тук сред форума няма такива "специалисти". Отделно от това не съм идеален в изказа - правя каквото мога, както го мога. Това го съставям направо тук, в сегашния момент на пускане. Не е нито изчерпателно нито изрядно, нито последователно колкото бих искал... ======= П.С. Сега като го прочетох се оказа с доста грешки и недовършени изречения и смисли. Обаждаха ми се много пъти по телефон, нямам време да редактирам, а утре вече няма да мога защото настройките на форума са ограничаващи по време на пускане на публикацията. Каквото е - това е, трябва да ставам и нямам повече време за редакции и промени. Който каквото хване.

подал си си лесното обяснение. По пързалката. Може да е заради ракията, умората, нощта... може и да е заради друго. Не претендирам, нито отричам - това е твоя начин за ситуиране. Но съм забелязал че с най-голяма лекота се раздават диагнози именно от хора, за които същите са от значение само за да си обяснят по лесния начин нещо си. Това за целта не е вярно (спрямо един контекст), и е вярно ( за друг контекст). Всичко зависи от ПЪТУВАЩИЯ и нивото му на осъзнаване, защото това е определящото звено за контекстите. Смяната на състоянието на съзнание променя цялата схема, защото това е нейното ядро, нейния пораждащ двигател. Целта определя пътя само за начинаещия или за страхуващия се пътник. Зависи от пътя, но най-много зависи от самия ПЪТНИК - най-малкото защото ПЪТ без ПЪТНИК, не е възможно да съществува. Аби, преди месеци ми го писа като въпрос - кои били целите ми... Разбирам ви добре, защото това е начина ви при самите вас. Но при мен е различно... вече. С проектирането на цел, е най-лесния начин за добиване на мотивация. Целта се приема като заместване на "награда", на изместено във времето получаване на нещо, което се счита за важно - затова го наричам "проекция". Нужно е защото по пътя към "наградата" е нужно да се изтърпят известни неразположения, затруднения, лишения, излизане от безопасното, разход на енергия, време... Всичко това се прескача с отложената награда. Понеже мотивационната система е подсистема на "ценностната", то за проекцията задължително е нужно лишенията и несгодите към "целта" да предложат НАГРАДА... Но това се променя при други "контексти" и субекти... Така, че... може да е налице Път, без вече да е нужна "награда"-проекция, наречена "цел". Механиката и отношенията между елементите в схемата се променят - до качествено... НАГРАДНИЯ комплекс е естественото продължение на инстинкти и рефлекси, чрез които първични зони и програми, мозъка управлява поведението... Аналогично същото се ползва при опитомяването на диви животни - с подаването на "храна", която играе ролята на "наградата" и образуването на "павловски" второсигнален кръг... Има още много по това, но едва ли тук някой би се заинтересувал за вертикален разрез (анализ) на "пътя, целта и Пътуващия". За мен ситуативния анализ е нещо изключително важно, и го правя почти непрекъснато. Нужно е защото всичко това е живота ми. Всичко това са изборите ми и е нужно през цялото време да се поддържа високо ниво на адекватност към конкретното и общото... Но това вече не засяга никого от тук-пишещите. Не е чак толкова сложна механиката - поне за основното. И според мен всеки средно интелигентен субект му е възможно да си направи опростен разбор, дори да трябват натрупващи се наблюдения. Още повече че е налице както в самия него, така и сред другите, по всички групи и може да се наблюдава и изведе лесно, ако в самия субект са налице проблеми със авторефлексията. ( от която е само аспект "самонаблюдението" )

Добре, да, така е, съгласен съм, истина е, браво... ---- Най-лесно е да си безотговорен, когато от думите ти, мненията ти, нагласеното и стъкмистиките нищо не зависи. Нищо не зависи за живота ВИ... Просто думи се леят, клавиши чаткат, театрото върви. Важното е да се преутвърди сценария, пиесата... дето се нарича "живот". Да било едно или друго - всъщност за никога не е важно и е чудесно, защото невежия с лекота може да си позволи да си пише каквото потребностите му задават. Да се убие малко време, да се поначеше някаква версия на интелектуален сърбеж - безопасно, обикновено - по народному. Така или иначе следва народната - я ракия, я раздумка, я моабет, я една или друга приказка, тук там - прехвърчане ритуално на "мъжки" или "женски" искри - къде с директно мерене, къде до битки за многознаене и колекции с аргументи за нужните тези... Но за някакъв си рамус, всичко написано е неговия живот. И думите имат значение, не защото и дали ще са на български, не дали един или друг ще имал мнение по тях. Не дали за някого му изглеждали по един или друг начин. Всичко това за живота на рамус, няма никакво значение, защото основната индивидуална отговорност на рамус - е да е единствен, който е отговорен за собственото си битие. Както вече казах - вижда се на оставените различни положения, на кое резонирате и точно него коментирате. Оставих го за тест, като лакмус. Не го правя за първи път - просто това е прийом при анализ на слово. Пишещия сам се позиционира - спрямо онова, което подбира да коментира, спрямо изказа, насоката и стремежа си да докаже. Спрямо нуждата си да преповтори и така презатвърди основните си положения на които основава идентификацията си... и т.н.

Нарочно е - не се напрягай въобще и не си губи времето. Има други - по-кратки... додето ракията се изстудява наново в тази мразовита вечер. В тази връзка това с ракията никога не съм го разбирал... но така или иначе вече съм под линча А за "вратите" - не се тропа. Не може да е тропа защото няма кой друг да отвори Ключа е винаги в самия човек. Тропа оня, дето още не се е усетил да го търси при себе си. А и това е своеобразен "тест" за готовността за преминаване някъде отвъд... Не е възможно да се сбърка "врата" освен насън. Това също е част от теста. Заради това дори редките хора често се губим, докато "се намерим". Блажените са тия, дето още са пред огледалото и играят на театрото на знаещи, можещи, силни, герои, царе, дракони... За другото - театрото вече не става...

ПРЕЪР - значило "богомолец"... Ех тоя "глас на народа". Според народа може и това да "значи" Ама не и за хора които разбират на някъде по-натам... А за китайските йероглифи - нямате си идея колко сте прав, само че наобратно - точно заради сложността си, този тип на символизиране никога не би бил подходящ за "средиземноморския "народ. Просто няма как, няма и защо. Те и в онова, което сега се нарича КИТАЙ, и досега имат проблеми с това "писмо". Защото те не са букви. Словото е интонационно и се "пеят" сричките му. За хора които нямат достатъчно добър "слух" е опростения китайски. При него се следва опростен вариант, за лесно и ежедневно ползване. На такова ниво - около 1500-2000 знаци и комбинации е народното ниво по целия свят. по-начетените хора, с повече въображение мислене и нужда от изразяването им - идва вече около 5-8000 "единици". Само за сравнение ще посоча, че в двора на Императора в ТИБЕТ, някои от апологетите превеждали будистките текстове от пали и санскрит, на будистки, са владеели над 50000 подобни "абстрактни единици" и статистически безкрайни варианти за абстрактен изказ. Понякога в един единствен символ, наречен само най-общо "йероглиф" истинския познавач и човек на познанието и науките можел да вплете екстракта на вникването си в света, човека, вселената и битието. Заради това големите китайски мислители залагат на такава писмена платформа. И заради това тя е невъзможно да се преведе на който и да е друг "език". И вече по-горе посочих - не е въпрос на ЕЗИКА. Защото от едно ниво нататък, езиковите форми на конкретното и непосредствено мислене, спират да имат същото значение, при нарастване на нивото на абстрактност. Но тя първо се променя в самия индивид, в самия субект - отвътре. И изразяването му се променят заедно с него, защото следват да проявят това, което е отвътре. Това никога няма да стане достояние до народа... Няма как, няма и защо. Ниво, като горното което описвам е на единици. Това е битие, което никога не ще разберете - вие и "народа". И не зависи нито от език, нито от слово, нито от четене или превеждане... Просто няма как да се преодолее качествена разлика между "етажите" които определя "нивото на осъзнаване". Нито четенето, нито запомнянето, нито ученето или обученията, нито титли, или академизъм... Нищо от познатия социум няма аналог за другите етажи. И заради това е безпредметно дори да се напрягате. Дори - и да четете, винаги ще е налице това недоволство, което толкова ви дразни и на което се опитвате да го прекарате през някакъв си форумен ник - рамус. ПО-горе вече предложих - просто спрете да четете. Никой досега не е преодолял разликите в качеството между нивата на съзнание. Много са опитвали. Много продължават да опитват. Няма нито едно... НИТО ЕДИН УСПЕХ - както да се реши, или дори да се заобиколи тази непреодолимост. И да ви кажа - от това само "народа " печели. Ако наистина толкова хора "прогледнеха" за същината на това, заради което живеят, за което сънуват, копнеят, желаят, драматизират... Ако дори за миг спрат... не биха преживели ШОКА - най-вече вътрешния... Така, че вселената е заложила граници които неготовите да не могат да пресекат. Радвайте се на това и не искайте някой друг да направи нещо, което самия вие не можете да си позволите - просто не е негова работа. А - за линчуването - вие може и да се шегувате, може и да не. Но самата форма на публично наказание, от рода на линча ( и на още като него ) тръгва от народния начин на отражение, народния порив за ред, за страха от анархията и объркването ако не е по тяхното. Линча е направен за тълпата... Но... да живее невежеството... Да припомня, че "невежество" не е синоним на незнаене. Всъщност НЕВЕЖ е субект, който не просто НЕ ЗНАЕ, а е с делюзията че знае, разбира, мисли, може... Такъв субект е в плен на една изкуствена картина на света, сред който той никога не е сам и резонират по "народному". Но най-важното е, че - невежия никога не може да допусне че "не знае", не разбира... той просто не може да си го позволи. Той е просто обикновен, незначителен и изплашен човек-дете, което пред огледалото си се оглежда като цар, можещ, знаещ, силен, значим... И това е задължително и групова междуличностна делюзия. Именно това я прави толкова мощна - защото приспива социалния инстинкт - да се огледаш през "различноотразяващите", а търсиш само "народоподобните" на самия себе си. А това за толкова много хора е единствената възможност поне на моменти да "пресекат" невежеството сред което сънуват себе си, другите и живота си.