ramus

Да речем - че да. За останалото... има твърде много и съществени разлики. И останалите думи към мен, означават че вместо да е "разбрано това, дето е ясно" е нагодено към вече съществуващата схема по която се възприема, интерпретира и отразява. Това, разбира се естествено, но е по-добре да се отбелязва, отколкото да се неглижира. Трудното е да се излезе от собствената схема, винаги да е налична нагласата, че тя освен ситуиращо значение, предлага и ограниченията на "различното" от приетата система за обяснения. Последната върши работа за подобни, за съгласили се на същите опорни точки. Но е най-показателно кой как се оправя с "неивестните територии" сред които не е възможно да се ползва вече "готовото и работещото". Това е специфичен тест за пластичност и както вече казах по-горе - е и елемент от някои тестове при опита за условното отчитане на наличие на интелигентност в даден субект. Това, че сме различни, за мен е най-естественото нещо на света. За мен различието е по-важно от еднаквостта, защото именно то е определящо, особено в случая. Това, разбира се конфликтира с начина на интерптерация на текстовете ми, при които тенденцията за приближаване и припознаване на наличното вече при всеки, е съвсем очевидна и съвсем прозаична. Още повече - че е навична - вие помежду си така сте свикнали - да се опирате на задължителни резонанси по много линии. Това тече на всички равнища на социо-личностната, съставно-договорена реалност. И с изложенията си на положения, които не влизат в нея, на много от вас създавам известни... проблеми с вече улегналото, вече нагласеното, вече изясненото. Всички те подават една платформа, която е работеща, валидирана и с това носеща сигурност за ползването и... А изведнъж някой си се появява и ... жужи не в хора. Даже не и като някои вече известни подгрупи... ами бръмчи по друг начин. Четете го, нагласяте го, ама той продължава с дразнещото - не е това, не е така, има друго, има още, и много друго... Това подкопава така нужните за всеки от вас вече изградени структури на своята психична база. Там, в зоната на неговото несъзнателно, малцина от вас някога ще надникват. И с право - там ги очакват твърде сериозни изненади с това, че е един скрит свят, който хич... хич няма как да го вкарат във вече изградения си договорен реал. И всичко това някъде "отзад" в човека стои и бди да не се срути вече направената обща колиба на изграденото... Ето това в общи линии е една обща картина на това което се случва и дразненето които няколко колеги поне си позволяват да изразят повече ярко. Има други, които само четат, предпочитат пасивния вариант, и само в редки и кратки думи загатват че хем е интересно, но и хем е някак... предпочитат по-прикрито от бялото поле на форума да изиграват защитните си игри... Разбира се всичко това е само картината през някой си рамус. Нито е истина, нито стойността и значението й да са истина. Не е и работата да се приемат за такава, нито да се интерпретират в такава посока. Това не са убежденията на рамус, нито той ще настоява че са верни, понеже няма как да не са верни. Или пък няма как да не са правилни, щото били обективни. За света на индивидуума, обективното няма особеното приоритетно значение, каквото хората от социума му придавате. Дори с лекота мога да докажа аналитично, че самата идея за ОБЕКТИВНАТА РЕАЛНОСТ - е точно това, само идея съставно нарицателно на някои явления и е само заради обяснението за тях - за удобство. Както са и времето и пространството, дори и за света на социалните хора. Просто парадигмата е тази, за момента. Има и други парадигми - за други хора. Имало и предишни парадигми, които спрямо тази са били твърде различни и с това - непримирими. Инерцията на божествената парадигма е твърде близка до някои аспекти на личността, още преди да се изяви рациума в нея... И докато тази "близост" е налице, религиозните идеологии също ще имат огромното си значение за целия социум...

това е лесен въпрос... но отговора...??? На първата част от въпроса - за моето разбиране и допирните точки с две от най-дъбоките познати концепции за взаимодействието между Човека и Вселената - НЕ МОГА ДА ДАМ ОТГОВОР. И да има... и да няма - това е през моя поглед... Има и нещо друго в тази връзка - субект, като ЛАО ДЗЪ, се "подписва" за цялото си битие, извървян път, смисъл, труд, постоянство, системност последователност, много, много кураж... търпение... с един сбит текст, в който той излага екстракта на познанието през себе си, на ниво на което достъпват изключително редки единици, през цялата история на човечеството. Това е ниво на възприятие и отражение, за което е трудно да се говори каквото и да било, защото се ползват изразни средства и понятийни инструменти от реал и субекти сред него, които са с качествено различно ниво на същото. Налице е несъответствие по ниво. Човек като въпросния ДЗЪ достига до ниво на синтез, което включва и аспекта в себе си съответствен на множеството и това, което познаваме. Той го има в себе си, но вече чрез самопознание, вътрешна работа и практика е открил и други свои аспекти, стабилизирал ги е и ги е развил. За него онова, което ние тук говорим вече има други стойности и значение. Но исках да кажа, че той би разбирал чудесно всяка дреболия, която тук говорим, защото това е неговото "минало", това е точка от вече иминат път. Докато за нас - той е някаква предположителна виртуална точка в пътя на всеки от нас, но някъде напред, някъде сред безбрежието на вечността, някъде по пътя на всеки човек... защото всичко това за което говоря не е ГРУПОВ ПЪТ. В тази посока няма "ГРУПИ", няма колектив. няма социуми. С тия неща няма начин в тази посока на развитие - по нея се върви само сам, защото вътрешните процеси се разглеждат отвътре и това е етап, който е след социалния такъв, във всеки човек. Това е свят на ИНДИВИДУУМА, а не на социо-личността. И след цялата тази подложка -... моето разбиране за ДАО е едно... ДАО - на ЛАО ДЗЪ е неговото (разбиране за) ДАО. Но това не е философия, не са думи, не е бля-бля и не става въпрос за моабет в кръчма или надговорване по форуми или други социални раздумки. Това е екстракта на едно човешко битие, до нива на което той не просто го пише, а го живее. БИТИЕТО СЕ СЛИВА СЪС САМИЯ СУБЕКТ, не толкова като ЕДНО, а това че синхрона в рефлексията между двете става до безкрайна и мигновена взаимна обратна връзка. В този смисъл аз сега само пиша "че са две" и ги наричам с две думички... но те всъщност са два аспекта на едно общо явление = СУБЕКТ и проявлението му - наречено БИТИЕ , в максимално единство, до цялост. То е процес, и въпреки всичко... времето е само подмножество, защото е само донякъде. Проявлението може да му е нужно - пространство, но това не е всичко, то е само аспект и за СУБЕКТА, като същност, нито времето нито пространството са определящи. Само за блед опит за сравнение - колко са качествени разликите - всичко това не е цел, не може да се прицели, нито да се желае, не е възможно да е иска или стреми. Това не е знаене, нито е чувстване. Това не е филм или драмите, не е чесането на разни сърбежи. Нещата са на качествено различни нива - като сравнение помежду си. И за едното от тия нива, второто е съставна негова "частица". Докато за другото ниво - първото е само представен неизвестен "проблясък", толкова неуловим и виртуален... че е почти еднакво на "несъществуващо"... Това е безкраен океан в който съм се потопил и ако ме провокираш така с такива въпроси... мога въобще да не спирам... Защото всичко това са думи, които излизат от вече проникнати въпроси между мен и битието ми. Това е вече осмисляно. Докато го излагам тук-там се появяват и някои странични аспекти, някои хрумки които съм пропускал, но това са конкретики и странични детайли. Това е като упражнение и по принцип писането ми тук е част от собствената ми практика - особено на такива текстове. Това, което описвам е света сред който живея. Един може да го нарече "налуден", друг - свят, трети - както си ще. И всеки ще е прав за него си... Защото всяко наричане от когото и да било - е просто неговия собствен начин да защити позицията чрез която се ситуира сред един колкото личен, толкова и групов реал. .. ======= За втория въпрос - да, докоснах се до ДАОските практики за първи път, когато бях студент в София - в консерваторията. Това ми беше последното разочарование от социалното образование, сред което така и не намерих място. Заедно с нелегалното ми ходене за първи път на лекциите по психология в СУ, ... съдбата ме доведе и до ДАО. Дотогава имах само опит в БИ, но твърде общ и... малко аматьорски. Така, че ... след вече 30 години, ТАЙ-ДЗИ, Ба-Гуа... продължават да са част от практиката ми върху себе си. Надявам се че няма да пиша какво означават всички тия звукови съчетания от Китайски... Но въпросните... всъщност се оказаха врата към света на "особените и редки хора". Защото даоските монаси... са толкова монаси, колкото магарето е космонавт. И дао... се превежда като ПЪТ само за аматьори или жени домакини, за които въобще няма да има значение каквото и да било относно същото. Идея си няма колегата "мейкбулгар", колко добре разбирам позицията му, но той моята никога няма да схване. А и не правя опити, дори точно обратното. Това не е обида, нито дистанция, с която ми е нужно да му се покажа колко "съм над него". Нито е от гордост или мерене. Просто използвам въпросния колега през думите му, и себе си и моите думи, за да задам един контраст. Чрез разликите в контраста се надявам да се поясни че някъде освен в света на науката и човешкия социум, има друг свят. И съвсем условна посока какво означава това, да се докосне дори и негативно да е... Но да се има предвид че битието има и други аспекти, и други страни. Те не са в учебниците, не са в посока на образованията. Не са в посока на многото знаене или учене. Не са философски, психологични, не са теоретични или физични... За тия неща не се говори сред социума. Дори онова, което се дъвче като "духовност", най-общо, е само дъвка. Защото за социалните хора, самата идея за духовност (като път на ДУХ-а) й прилагат отново своето си социално значение и смисли. И се подменя самата стойност, самата същност. Разбира се всичко това е естествено. И опита ми за задача която опитвам да реша, сред форума тук, може да е съвсем скучна, спорна, негативна или безинтересна за мнозина. Може би... а може би не. ==============

Хм... малко съм изненадан че това е непознато за вас - съдейки по въпросите. Ок - ако е заради интерес ето малко повече: Да започна с това че "няма лутане", нито "лутането" било по-важно от целта... Лутане е нарицателно и се свързва с "изгубване". А това, за което говоря е твърде далеч от тази аналогия. Разбира се - съществуват и такива моменти, но в ранните етапи. Както и съществува изгубване за хората които тръгват с ясни цели, но по пътя към тях, се получават изменения в самия пътуващ. Това го променя и налага по време на самото пътуване да се изменят и самите цели. С тях - и пътуването. Това е и същината - по време на преследването на цели от висок абстрактен порядък, в началото на целеполагането, се планира и се проектира и посоката, начините - според личния багаж на всеки пътник. Той решава че там, където е, не е достатъчно и ще има, получи или създаде повече - ако измени състоянието си. Приема се несъзнателно че това е процес и е линейно последователен - във времето, както и пространството - точка А, път към цел - т. Б. Много хора задаат "твърдост в схемата за преследване към целта. И по време на пътуването към нея, не задават изменения. Но всъщност, при задаване на абстрактни цели, когато се внимава в самото "вървене", няма как да не се получат сигнали че пътуващия се изменя със всяка стъпка. При наличие на висока степен на самонаблюдателност, концентрация и адекватност е (все пасивни елементи) самото пътуване рефлектира върху пътуващия. Сентенциално е : ПЪТЯ (пътуването) се отразява чрез непрекъсната обратна връзка върху ПЪТУВАЩИЯ. Той задава и определя проекциите за цел, посока, средства и възможности... но самия той се изменя и следването на предишно зададени елементи в тази схема, ги прави неадекватни спрямо самия ПЪТНИК след като той се изменя непрекъснато. За да се получи съоветствие - е нужно нещо просто - НЕПРЕКЪСНАТА САМОАКТУАЛИЗАЦИЯ... Колкото повече е отделена във времето една крайна цел, колкото тя е по-абстрактна, ако е налично внимание и систематичност в изследването на промените, ще се забележи от всеки, че всяка стъпка изменя самия Пътуващ. И всъщност схемата която си е направил в предишните свои състояния - на схемата цел, средства и постигане, мотив и ценности - са зададени и свързани с точката на Пътника в която са били създадени. Но пътника непрекъснато се променя - той натрупва, елементи със всяка крачка. Всъщност няма никаква мистерия в "ПътУВАНЕТО без цел". Разбира се, че това нито е оригинално, нито е чак толкова парадоксално. Проблема е заучената схема, според която... целта е най-важното, защото... като проекция тя задава посока, вектор за пътуване. По принцип в мозъка неизвестното се оприличава като опасно. Ако не е известно накъде е посоката, повечето хора не биха "тръгнали" или при избор, биха предпочели ясната цел. Съвсем очевидно е защо и всеки може да сам да го изведе по себе си и многобройните примери сред които е самия той, всеки миг - от кратки и елементарни "цели", до такива с по-разтегнати връзки във времето. Някои стигат дотам, че направо следват готова цялостна описателна схема и на нея полагат наготово битийните си проекции. Всъщност това е механизма на "следването" в общ описателен план. при него се задава почти никакво или минимално значение на непрекъснатото трупане и изменение по време на всеки миг битие. А се предначертава предварително и само се следва предварително зададеното. Има хора които съм срещал толкова далеч потопени в готовата си приказка на живота, съградена по този начин, че са се побрали напълно в нея заедно с всички явления и процеси от случването си сред света и околните... Наградата е задължителен елемент от целта. В нея са сложно преплетени очакването за нещо по-добро, за резултат, според който биха се променили важни елементи, обещание за "добро", приятно, полезно - въобще задължително е нужно да се преплете със ЦЕННОСТИ и тук е въпроса за ЦЕННОСТНАТА СИСТЕМА НА ВСЕКИ ЧОВЕК, като отново груповите ценности се вменяват още в ранно детство и това е един от механизмите за уеднаквяване на базовите платформи в социалните личности. Само като допълнение ще спомена, че именно тук е ролята на идеологиите - като социални готови схеми и системи от описания, на които най-важния и привлекателен елемент са системите от ценности които задават и веднага към тях - целите които групово поставят. Сред всички тия готови описани и предиктирани елементи, всяка личност е нужно да се привиди и оприличи според нейните си особености и по този начин - се реализира "сливането" между личност и идеологично описание, от което личността взима наготово няколко основни опорни елементи - основи за съществуването, основи за оцеляването, основи за базови описания на основните елементи в битието, основи според които същата личност й се задава "значение" чрез задаване на "сродни на нея цели" в които тя не е сама. Но и едновременно с това - в група на нея и се представя възможност да се съизмерва и съпоставя непрекъснато сред такива като нея. По този начин взаимно се саморегулират чрез взаимни резонанси и индукции... Синтезирано - няма никакъв проблем в ПЪТУВАНЕТО БЕЗ ЦЕЛ. Защото анализа показва, че всяка крачка променя пътуващия, а заедно с него по естествен начин се променят и целите му. На определено ниво на развитие и взаимна рефлексия, при достатъчно натрупване и осмисляне. Предварителните цели постепенно намаляват своето значение да определят посока, да са основен двигател на пътуващия, да задават наградите и да се ползват за стимули и генерират мотиви на очакване на наградата ( резултата)... Постепенно се изменят приоритетите и основните звена на взаимно пораждане в схемата - пътуващ, цели, път, заради безкрайните и непрекъснати обратни връзки и това че все повече от тях се улавят от вниманието, наблюдението и осмислянето. Колкото повече от това се натрупва всичко това рефлектира непрекъснато към самата структура на ПЪТУВАЩИЯ. Изменчивостта на системата от елементи от които той е изграден, го изменя непрекъснато и той се "оглежда", саморефлектира сред тия изменения, като те се "връщат" при него като непрекъснато нарастване на подреждането и резонирането... Ето това аз нарекох ЕКСТРАКТиране, защото процесите са бавни и е много прилично на "дестилиране" - капка по капка се "изчиства" от многобройни примеси вътрешните елементи на психичното и се формират резонанси между тях... САМОАКТУАЛИЗАЦИЯТА е изключителен феномен и е един от белезите когато субект започва да се самоопознава. От първо самото регистриране на собствената изменчивост, по принцип рефлектира обратно върху самата нея. Измененията се "затварят" към самата личност и се образува нещо като "затваряща се система" от взаимно рефлектиращи елементи. Не зная как по друг начин да го изразя... При самоактуализацията по време на Пътуването, ПЪТНИКА се изменя. Първоначалните цели, толкова им се налага да се променят, че накрая почват да изгубват приоритетното си значение да са основни елементи. Колкото повече се изменят, толкова повече с изменя и самия ПЪТНИК. На определено формално ниво, при сравнение на системата ЛИЧНОСТ - ЦЕЛИ, в т.А, и същото - някъде в процеса на взаимни изменения, в т.Б, разликите стават толкова значителни, че цялата схема сменя приоритетите и подреждането си. Целите и целеполагането постепенно спират да имат основно значение. После това продължава, докато значението им постепенно самоотпада. Самото изменение по време на пътуването, става обаче неизменния елемент. И той придобива все по-голямо значение, на фона на това, че всички останали явления се изменят и колкото повече се засича, се улавя и регистрира все повече от същото... Историк - в импровизираните си думи дотук, зададох нещо като "отговори" и на трите ти въпроса. И така - има ли въобще някой, който всичко написано нещо да му "говори"... или е пълна мъгла? Не е нужно да е всяко нещо - задавам широк периметър - един ще се отрази по едно, друг - по друго... Няма как да се предаде толкова широк спектър от толкова встрани от социалните положения. Няма учебници, няма литература. Няма как да се опра на предварителна платформа от конвенси в понятия, връзки, схеми и готови концепции... Това не е философия, не е дори психология, нито което и да е в тесните психоспециалности, като дори и в тях тук сред форума няма такива "специалисти". Отделно от това не съм идеален в изказа - правя каквото мога, както го мога. Това го съставям направо тук, в сегашния момент на пускане. Не е нито изчерпателно нито изрядно, нито последователно колкото бих искал... ======= П.С. Сега като го прочетох се оказа с доста грешки и недовършени изречения и смисли. Обаждаха ми се много пъти по телефон, нямам време да редактирам, а утре вече няма да мога защото настройките на форума са ограничаващи по време на пускане на публикацията. Каквото е - това е, трябва да ставам и нямам повече време за редакции и промени. Който каквото хване.

подал си си лесното обяснение. По пързалката. Може да е заради ракията, умората, нощта... може и да е заради друго. Не претендирам, нито отричам - това е твоя начин за ситуиране. Но съм забелязал че с най-голяма лекота се раздават диагнози именно от хора, за които същите са от значение само за да си обяснят по лесния начин нещо си. Това за целта не е вярно (спрямо един контекст), и е вярно ( за друг контекст). Всичко зависи от ПЪТУВАЩИЯ и нивото му на осъзнаване, защото това е определящото звено за контекстите. Смяната на състоянието на съзнание променя цялата схема, защото това е нейното ядро, нейния пораждащ двигател. Целта определя пътя само за начинаещия или за страхуващия се пътник. Зависи от пътя, но най-много зависи от самия ПЪТНИК - най-малкото защото ПЪТ без ПЪТНИК, не е възможно да съществува. Аби, преди месеци ми го писа като въпрос - кои били целите ми... Разбирам ви добре, защото това е начина ви при самите вас. Но при мен е различно... вече. С проектирането на цел, е най-лесния начин за добиване на мотивация. Целта се приема като заместване на "награда", на изместено във времето получаване на нещо, което се счита за важно - затова го наричам "проекция". Нужно е защото по пътя към "наградата" е нужно да се изтърпят известни неразположения, затруднения, лишения, излизане от безопасното, разход на енергия, време... Всичко това се прескача с отложената награда. Понеже мотивационната система е подсистема на "ценностната", то за проекцията задължително е нужно лишенията и несгодите към "целта" да предложат НАГРАДА... Но това се променя при други "контексти" и субекти... Така, че... може да е налице Път, без вече да е нужна "награда"-проекция, наречена "цел". Механиката и отношенията между елементите в схемата се променят - до качествено... НАГРАДНИЯ комплекс е естественото продължение на инстинкти и рефлекси, чрез които първични зони и програми, мозъка управлява поведението... Аналогично същото се ползва при опитомяването на диви животни - с подаването на "храна", която играе ролята на "наградата" и образуването на "павловски" второсигнален кръг... Има още много по това, но едва ли тук някой би се заинтересувал за вертикален разрез (анализ) на "пътя, целта и Пътуващия". За мен ситуативния анализ е нещо изключително важно, и го правя почти непрекъснато. Нужно е защото всичко това е живота ми. Всичко това са изборите ми и е нужно през цялото време да се поддържа високо ниво на адекватност към конкретното и общото... Но това вече не засяга никого от тук-пишещите. Не е чак толкова сложна механиката - поне за основното. И според мен всеки средно интелигентен субект му е възможно да си направи опростен разбор, дори да трябват натрупващи се наблюдения. Още повече че е налице както в самия него, така и сред другите, по всички групи и може да се наблюдава и изведе лесно, ако в самия субект са налице проблеми със авторефлексията. ( от която е само аспект "самонаблюдението" )

Добре, да, така е, съгласен съм, истина е, браво... ---- Най-лесно е да си безотговорен, когато от думите ти, мненията ти, нагласеното и стъкмистиките нищо не зависи. Нищо не зависи за живота ВИ... Просто думи се леят, клавиши чаткат, театрото върви. Важното е да се преутвърди сценария, пиесата... дето се нарича "живот". Да било едно или друго - всъщност за никога не е важно и е чудесно, защото невежия с лекота може да си позволи да си пише каквото потребностите му задават. Да се убие малко време, да се поначеше някаква версия на интелектуален сърбеж - безопасно, обикновено - по народному. Така или иначе следва народната - я ракия, я раздумка, я моабет, я една или друга приказка, тук там - прехвърчане ритуално на "мъжки" или "женски" искри - къде с директно мерене, къде до битки за многознаене и колекции с аргументи за нужните тези... Но за някакъв си рамус, всичко написано е неговия живот. И думите имат значение, не защото и дали ще са на български, не дали един или друг ще имал мнение по тях. Не дали за някого му изглеждали по един или друг начин. Всичко това за живота на рамус, няма никакво значение, защото основната индивидуална отговорност на рамус - е да е единствен, който е отговорен за собственото си битие. Както вече казах - вижда се на оставените различни положения, на кое резонирате и точно него коментирате. Оставих го за тест, като лакмус. Не го правя за първи път - просто това е прийом при анализ на слово. Пишещия сам се позиционира - спрямо онова, което подбира да коментира, спрямо изказа, насоката и стремежа си да докаже. Спрямо нуждата си да преповтори и така презатвърди основните си положения на които основава идентификацията си... и т.н.

Нарочно е - не се напрягай въобще и не си губи времето. Има други - по-кратки... додето ракията се изстудява наново в тази мразовита вечер. В тази връзка това с ракията никога не съм го разбирал... но така или иначе вече съм под линча А за "вратите" - не се тропа. Не може да е тропа защото няма кой друг да отвори Ключа е винаги в самия човек. Тропа оня, дето още не се е усетил да го търси при себе си. А и това е своеобразен "тест" за готовността за преминаване някъде отвъд... Не е възможно да се сбърка "врата" освен насън. Това също е част от теста. Заради това дори редките хора често се губим, докато "се намерим". Блажените са тия, дето още са пред огледалото и играят на театрото на знаещи, можещи, силни, герои, царе, дракони... За другото - театрото вече не става...

ПРЕЪР - значило "богомолец"... Ех тоя "глас на народа". Според народа може и това да "значи" Ама не и за хора които разбират на някъде по-натам... А за китайските йероглифи - нямате си идея колко сте прав, само че наобратно - точно заради сложността си, този тип на символизиране никога не би бил подходящ за "средиземноморския "народ. Просто няма как, няма и защо. Те и в онова, което сега се нарича КИТАЙ, и досега имат проблеми с това "писмо". Защото те не са букви. Словото е интонационно и се "пеят" сричките му. За хора които нямат достатъчно добър "слух" е опростения китайски. При него се следва опростен вариант, за лесно и ежедневно ползване. На такова ниво - около 1500-2000 знаци и комбинации е народното ниво по целия свят. по-начетените хора, с повече въображение мислене и нужда от изразяването им - идва вече около 5-8000 "единици". Само за сравнение ще посоча, че в двора на Императора в ТИБЕТ, някои от апологетите превеждали будистките текстове от пали и санскрит, на будистки, са владеели над 50000 подобни "абстрактни единици" и статистически безкрайни варианти за абстрактен изказ. Понякога в един единствен символ, наречен само най-общо "йероглиф" истинския познавач и човек на познанието и науките можел да вплете екстракта на вникването си в света, човека, вселената и битието. Заради това големите китайски мислители залагат на такава писмена платформа. И заради това тя е невъзможно да се преведе на който и да е друг "език". И вече по-горе посочих - не е въпрос на ЕЗИКА. Защото от едно ниво нататък, езиковите форми на конкретното и непосредствено мислене, спират да имат същото значение, при нарастване на нивото на абстрактност. Но тя първо се променя в самия индивид, в самия субект - отвътре. И изразяването му се променят заедно с него, защото следват да проявят това, което е отвътре. Това никога няма да стане достояние до народа... Няма как, няма и защо. Ниво, като горното което описвам е на единици. Това е битие, което никога не ще разберете - вие и "народа". И не зависи нито от език, нито от слово, нито от четене или превеждане... Просто няма как да се преодолее качествена разлика между "етажите" които определя "нивото на осъзнаване". Нито четенето, нито запомнянето, нито ученето или обученията, нито титли, или академизъм... Нищо от познатия социум няма аналог за другите етажи. И заради това е безпредметно дори да се напрягате. Дори - и да четете, винаги ще е налице това недоволство, което толкова ви дразни и на което се опитвате да го прекарате през някакъв си форумен ник - рамус. ПО-горе вече предложих - просто спрете да четете. Никой досега не е преодолял разликите в качеството между нивата на съзнание. Много са опитвали. Много продължават да опитват. Няма нито едно... НИТО ЕДИН УСПЕХ - както да се реши, или дори да се заобиколи тази непреодолимост. И да ви кажа - от това само "народа " печели. Ако наистина толкова хора "прогледнеха" за същината на това, заради което живеят, за което сънуват, копнеят, желаят, драматизират... Ако дори за миг спрат... не биха преживели ШОКА - най-вече вътрешния... Така, че вселената е заложила граници които неготовите да не могат да пресекат. Радвайте се на това и не искайте някой друг да направи нещо, което самия вие не можете да си позволите - просто не е негова работа. А - за линчуването - вие може и да се шегувате, може и да не. Но самата форма на публично наказание, от рода на линча ( и на още като него ) тръгва от народния начин на отражение, народния порив за ред, за страха от анархията и объркването ако не е по тяхното. Линча е направен за тълпата... Но... да живее невежеството... Да припомня, че "невежество" не е синоним на незнаене. Всъщност НЕВЕЖ е субект, който не просто НЕ ЗНАЕ, а е с делюзията че знае, разбира, мисли, може... Такъв субект е в плен на една изкуствена картина на света, сред който той никога не е сам и резонират по "народному". Но най-важното е, че - невежия никога не може да допусне че "не знае", не разбира... той просто не може да си го позволи. Той е просто обикновен, незначителен и изплашен човек-дете, което пред огледалото си се оглежда като цар, можещ, знаещ, силен, значим... И това е задължително и групова междуличностна делюзия. Именно това я прави толкова мощна - защото приспива социалния инстинкт - да се огледаш през "различноотразяващите", а търсиш само "народоподобните" на самия себе си. А това за толкова много хора е единствената възможност поне на моменти да "пресекат" невежеството сред което сънуват себе си, другите и живота си.

не е никаква псевдоелитарност, а въпрос на удобство. Вие имате адаптационен синдром, и проявлението му е, че сте твърде неизменчив. Лично аз нямам никакви скрупули, нито задръжки относно езика. Нямам никакви сантименти към народност, нация, родина, род, фамилия, семейство. В този смисъл не съм българин, нито европеец, не съм бял или от някой отбор, не съм Пловдивчанин... не съм такъв или онакъв. От всичко това следва че нямам никакви ограничения да ползвам каквито искам езикови средства. Още повече че дори и не прочетохте, че КОГНИТИВНОСТ не е точно "български аналог". Но дори и да е, отново няма как да го разберете, щом сте вън от тематиката и разбирането за психичното. Както и ДЖОгинг - не е точно "бягане". Екшън - не е точно "действие"... Общата тенденция в езика и словото е съвсем проста. Ако е налице съкратен начин за изказ на информация, това компресира времето за изразяване. Ако трябва да се предаде съкратено каквото и да е съдържание, едва ли някой ще се мъчи да обясни на българския аналог, примерно тоокова кратката думичка на английски ПРЕЙЪР. Преведено на български същото би се иразило като "човек, който се моли на бог" - има разлика. От друга страна - за задачите на детайла и вникването давам и пример за обратното - в българския език са налични ДВЕ ПОНЯТИЯ - ЛЮБОВ и ОБИЧ, макар че глаголните им съответсветствия са ЛЮБЯ и ОБИЧАМ а и двете са със значителна разлика дори между тях. Но нито на руски, нито на английски са налични аналози на тия две думи а преводачите които пренасят смислите от единия език на другия, им се налага доста произволно да смесват. Още повече стават сложни разликите между смислите на различните езици, когато нивото на абстрактност нараства... и колкото повече, толкова се стига до невъзможности за аналогии между езиковите средства и изкази. В тази връзка си припомних една любопитна история, която ми разказаха - става въпрос за време когато Китай прави първите си опити за контакт с анличаните през английските колонии в южна азия. Та тогава императора изпратил своите най-начетени от императорския елит. Задачата била да се направи опит китайските върхови постижения на калиграфията, поезията и изкуството да се поднесат като пример за нивото на китайската култура. Когато се върнали императорът ги привикал и думите на единия от тях, преразказано по смисъл от мен, били следните: Няма никакъв начин, нашите културни постижения да се предадат на техния език. Нашите езици са напълно различни по строеж и начин на изказ. Техния начин е близък до народния китайски. Няма начин да се предадат тънките значения на китайските писмени знаци. Техния се основава на опростени символи подредени предварително и само се заучават кое какво значи. При нас това е качествено различно и може да се направи паралел само на нивото на народното творчество и култура. Както се знае - англичаните колониалисти и военни не са блестели с изключителна интелигентност, нито високо ниво на културно равнище. Но и досега, колкото и да се направи усилие, колкото и редакции да са направени, произведение като ДАО ДЪ ДЗИН не е възможно да се преведе в тънкия си смисъл и значение, на който и да било западен език, дори и на азиатски езици. Проблема с тибетския - относно будистки текстове - е същия и се получават резултати със значителни разлики. Като пример ще кажа, че както и ДАО-ДЪ ДЗИН, ДИАМАНТЕНАТА СУТРА е текст, който няма никакъв шанс да се преведе смислено на който и да било западен език... Може би - друг език въобще. И не заради езика... Известно е, че в тия случаи преводачите им се налага почти да "напишат" произведението, което превеждат. Заради това изискването за огромна компетентност и то и в двете култури, между които се прави превода, да е на най-високо ниво. Това е огромен проблем. И е точно - касаещ само най-високите изисквания за финост, изтънченост, усещане интуиция и... най-вече ПОЗНАНИЕ... Има един термин който измислих сам - ПОЗНАНИЕТО ЗА ЧОВЕКА, аз събрах в думичката ЧОВЕКОЗНАНИЕ. както аналогично - ЧОВЕКОЛОГИЯ... НО под "ЧОВЕК" - в синтетичен план, като приоритета е на КОГНИТИВНИЯ АСПЕКТ... или най-високото ниво на възприятие и отражение. Или с други думи - с едно понятие, имам предвид - най-високото ниво на вникване на отношенията между ЧОВЕК и ВСЕЛЕНА и начините за взаимодействие и взаимно отражение сред всяко от тях, на себе си и на другото.

Не виждам да е интересно за никого - мисля че хората по-горе си написаха. Още повече че когнитивен, в чисто синтетично преводно значение, е по-скоро О-познавателен. Но дори и с българска дума процеса на ОПОЗНАВАНЕТО на света от всеки субект, има изключително сложно, широко и твърде неопределено значение за някакви конкретни дефиниции. Тия, които се цитират от УИКИ са твърде повърхностни и по принцип са предназначени за лаици. Особено когато се касае за психология. И нещо друго - колега "мейкбулгар" нека не събирам на едно място текстовете ви касаещи фикцията ви в идеята "рамус да говори на народен език че да го разбираме". Това все пак са писмени следи и стоят и могат да се зачитат. Не е като речта - минала и заминала някъде си... Така, че е излишно да постулирате за "комплекси" защото е малко лаишко, колкото и аз самия да не съм психолог... Получават се малко наивни положения, за които някаква форма на ваша упоритост упорито ви тласка към зацикляне. Например - спирате да четете някой си рамус, и всички проблеми изчезват за "народа" и множественото число... към което тук толкова хора са "пристрастЕни". Доста хора, за да компенсират неразбирането си, опитват да четат и да възпроизвеждат след това общи информационни "смляни" за популиса, положения. За мен това не върши работа. А и обикновеното възпроизвеждане на запомнени вече данни, върви само оценки на изпити в учебните заведения. За друго - не става и има само евентуално помощна задача. Преобразуването на информацията в знание, е едно. Но следващата стъпка - от знанието към познание, вече е съвсем друга задача и сложност защото за нея вече е налично изискването за подходящ субект, през когото да се реализира това преобразуване. ПОЗНАНИЕТО е екстракта на знанието през прилагането му в реалния живот. Информацията претърпява целия цикъл - от кодирането й през интерпретациите й, през програмите за адекватност спрямо средата... Въобще - от абстрактното към конкретното, обратно към абстрактното... И така. Когнитивен е просто понятие. Когато не е навлезнато в материята за която то е съответствено е безсмислено да се нагажда, за да бъдело "разбираемо" за някого. Думата на български не ме интересува особено - не ми е нужна, но доколкото все пак аз самия имам някакво отношение към българския език, няма адекватен пълноценен превод. Замества се с ПОЗНАВАТЕЛЕН, но това е твърде общо и за мен е несъответствено. Когато се чете текст, в който е налична информация, която е непозната, е адекватно да се подходи към нея като към "непозната територия". В този смисъл - се търсят схеми (матрици) с които се започва план за начална и базова съпоставка. Нещо подобно е теста на Рейвън, ползван на много места като част от тестовете за интелигентност. Нужна е пластичност и гъвкавост, докато се правят първите стъпки, а и някои други качества. Ако те липсват - и да се говори като на деца, няма как да има друг резултат, освен на същото ниво. Каквото е нивото на възприятие и отражение, то това за психичния свят е нещо като ХОМЕОСТАЗА и той го поддържа да е в някакви задължителни рамки. Най-лесния начин да излезете от този казус, който вместо да го разрешавам по искания от вас начин, го заплитам все повече, е просто да прескачате всяко написано от рамус. Така ще се тушира образът, който се припознава като дразнител. Няма иначе как да решите дисонансите си спрямо всичко това. В смисъл - най-добре е, когато дисонансите направо липсват. Така - няма дразнител, няма проблем, всичко е ок, мир, спокойствие и щастлив живот. П.С. Името ми по лична карта е РУМЕН. Живея в Пловдив. Няма нужда от обръщението "господ-ин". Не че ако някой много държи на обноски, маниери или възпитание би ги прескочил. Но за мен тия неща нямат стойност, нито значение.

Дали ще е една думичка или друга, преди всичко в КОГНИТИВЕН (!!!) план, нивото на абстрактно мислене вече не борави точно с "думи" - отвътре. Това е чудесно опримерено с думите на "лапландеца". Механизма е по-сложен, но неговите думи подават проявлението. Аз също боравя със схеми и символи, защото отвътре в мен цялата постановка е в други... да ги наречем "символи" и се налага да ги преобразувам в думи, за да пиша или говоря. Преди много години, още в училищна възраст срещнах човек, който впоследствие изигра много важна роля в целия ми живот. Това е и досега. Та той е единствения човек с когото мога да обменя информация в "естествен за мен вид" - максимално близо до моето "отвътре". Но пък в редките мигове, когато го реализираме, си има цяла... "технология" и подготовка, докато се стигне до устойчив и адекватен канал за двупосочен обмен. Независимо от една или друга дума, обаче, е нужно все пак известни КОГНИТИВНИ (!!!) наслагвания, за да се долови от автора на темата, че думите на рамус не са насочени към "българския народ" и това е преднамерено и до голяма степен е и цел. По този начин залагам нещо като летва. четящ, който така или иначе не я "прескача" няма нужда въобще да чете, защото написаното ще влиза в пряк дисонанс и ще е налице напълно излишна защита или борене. Това е вече сценарий, който ми е дотегнал от повторения повече от 16-17 години. Както се вижда и тук- това не е възможно въобще да се прескочи. Но поне се намалява значително. От друга пък страна - в много "неразбрали" се поражда един друг комплекс - че е писано нещо, дето те не го разбират, а за други - не е така. Налице са белези за тема, която някак изглежда обсесивна за същия колега и продължава да пълни форума в различни теми с фикцията си как някой си рамус правил всичко "не както трябва" - а как трябва - да "стигнело до народа". Ако това е вид народно говорителство всеки да си играе в цирка чрез ролите спрямо които се е припознал. Не ме интересуват нито фикциите нито ролите на който и да било и не ми е работа да се вписвам в театъра и сценариите на един или друг. Съвсем адекватен е извода - НЕ се интересувам от сборни образи на колективни обобщения. В този смисъл - нещо си, наречено НАРОД. Не ме интересува нищо "народно", нито идеите на някого за "народни думи, идеи, правилности или изисквания". "Народни" форуми има на други места в които никога не бих нито прочел, нито писал. Популяризатор дори на собствените си идеи и концепция, не само не съм, но и правя преднамерено така, че да не се получи. Изводите и концепцията ми нямат народен, нито популярен характер и въобще не се интересувам да "стига до всички". Не ме интересуват никакви колективни процеси - нито внимание, нито съгласие, нито ритуалните за груповите динамики - препирни, борби или налагане или ролеви игри. В написаното от мен - за който му е възможно - той се саморазпознава или изрезонира на едно или друго сам. За другите - не е за тях и толкова. Колега "мейкбулгар" - кое точно не ви стана ясно от казаното? Или всичко това е просто заради друг сърбеж? Ако е нужен социален език, за да се опише в общ план, то рамус прилича на онова, което се нарича "елитарист", а спрямо "народа" същия е близо до думичката "асоциален индивид". Колкото и да се труди колегата, лично аз не разбирам идеите-фикс на някои хора, но това все пак си е тяхна лична работа. В този смисъл - щом е толкова важно за него този акт на устойчиви повторения, за тях е нужен мотив и очевидно че е налице. Но все пак - когато човек прави нещо по един и същи начин, защо след като става ясно че не дава резултат, то да се продължават повторенията дали е израз само на упоритост?

да, не е. И все пак будизма непрекъснато изниква като тема, съпоставки или особености... защото засега на планетата няма нищо което да е аналогично - като дълбочина, сложност... значение. Имах огромния шанс да се запозная през нета с човек, който ми послужи за врата към този "океан", който ми подаде нишките за осмисляне, който беше достатъчно разумен и рационален, да ми ги поднесе подредено, систематизирано, да отговаря задълбочено на въпросите ми. Човек, който е в Индия в будистки институт. Защото това не е религиозна институция, нито е храм - точно институт е и онова, което изучават не са канони, а аналогично на научната парадигма, но далеч надхвърлящо я. Имам досега до всичко това през въпросния човек и в редките моменти в които ми подава информация отвъд собствената си заетост в тази посока, отговаря на провокациите ми и излага систематично основни положения, аргументи, исторически факти и процеси.... Това, което минава в популиса до тия ширини и нагласи, относно будизма... е напълно изменено и е лишено точно от дълбоката си нишка. Много съм благодарен на съдбата че в точния момент ми поднесе точния човек, през който да докосна това огромно и дълбоко поле на живота, на битието. Защото през него видях други хора, много подобни по задачи, обхват, насоки и цели - като мен. Подобни... не еднакви, защото и разликите са значителни. Въпросния и досега се удивлява как въобще съм се намерил да подавам знания опит и практика, която при тях се смята за напреднали етапи, която се подавала само в живо предаване на знания... Как съм се добрал до съответните изводи и положения, предупреждава ме колко е опасно да нямам опитен водач, че навлизам в територии които са пълни с вътрешни капани и възможността да се изпързалям сам в тях са над 80%, дори и повече, вероятни... И така - живота е път... и аз съм просто пътник през него... но пътник, който е поразен от там, през където минава... и е крайно любопитен кое как, какво и... защо. Отгоре на всичко - това се оказва и самия двигател - по пътя... някъде, условно "напред". Самия аз спрях да проектирам къде ще ме изведе всичко това...

хм, тази конкретика е нова за мен. Хрумват ми известни паралели и с други доктрини, просъществували сред различни по история и география, групи. И играещи ролята да предложат идентификация чрез система от отричащи описания към формата на реалност и дори заместващи я. Системата Доктрина, превърната в реалност е много интересна от психична гледна точка и няма аналог никъде другаде в природата. В различни исторически моменти дадена група, пред лицето на сложни кризи и дори заплаха за заличаване на популацията, излъчват остра нужда за "спасяващ сигнал" и някой от групата откликва на него и подава нужната. Някой, който е пред лицето на отговорност за същата група, някой който конструира нова или съставя от заварени елементи доктринална постановка която да послужи за "спасение". Искам да напомня, че това е сценарий, който е много познат. Познайте коя религиозна много известна исторически група, се е оформила с цел оцеляване. Която и до ден днешен поддържа своя форма на РЕАЛ, съвсем религиозно. Група, която наистина в зародиша си, сред историческите условия и процеси е създала своя версия на реал - чрез своята единна форма на божество и съответствен към него контекст. Отгоре на всичко, в исторически план, сред огромни трудности и проблеми, това е спомогнало да се сплотят и да оцелеят като група, да се оформят като народ при положение че в родов и генетичен план са били изключително сборна група. Но доктрината, която е съставена за целта, дотолкова е вложено в нея основната цел да предложи платформа за съществуване, като заложи широк план за идентификация, много умно съставена реалност, много рационално подпомагана във времето и съответно хора за непрекъснато адаптиране към изменчивите условия... Комбинацията изиграва ролята си и до ден днешен, най-големите религии на планетата ни носят корените си от тази основна. И инерцията продължава да носи огромния кораб от исторически наслагвания и процеси... И продължава да играе роля в сегашните човешки процеси, дори в глобален план. Самия феномен - на подмяна на реалността с доктринални описания, е психичен. Основан е на комбинация от психични особености и процеси. Положих много труд през годините за да вникна в него, защото се сблъсках лично с него и собсвения ми житейски път премина за малко през феномена ВЯРА, РЕЛИГИЯ КАНОН... Видях лично как е "отвътре" в такава група, изпързалях се по инерцията да се опитам да приема "спасението"... Но това и подаде невероятен шанс - защото когато сам видях как е отвътре... после когато "напуснах" тази съставена конвенционална реалност имах възможност за съпоставка. Остана ми само сериозен и задълбочен самоанализ, който беше неизбежен и това бяха първите ми стъпки в тази посока. Нямат този шанс огромна маса хора, които социалните им инстинкти ги въвличат неусетно сред описание на света, подадено по инстинктивната социална нишка направо в религиозния им личностен аспект. И с това се полагат оснновите на целия им живот... и които те са обречени само да надграждат и никога да не ги пипат - тия основи. Защото записите на "основите" са направени със защита от Страх, самите описания залагат "основите" да са непоклатими, да са недосегаеми чрез описания какво ще се случи ако ги докоснеш, смениш... Точно това експериментирах - какво ще стане ако "докосна основите"... ако дори ги заменя... А ако направо ги премахна.......... Толкова години минаха от тогава, това ме постави на собствен път в определена посока, някаква си. Много години посветих на изследванията ми да вникна във вселената отвътре, наречена общо ПСИХИКА. И досега продължавам да се удивлявам на безкрайната й изменчивост, на огромната сложност и многомерност. Феномена ВЯРА е с огромно значение за света. Продължава да играе тази огромна роля. Всички човешки днешни процеси са повлияни от него - без никакво изключение. Всички тук сме повлияни от него - без изключение. Направих известна поредица от систематизирани експерименти - най-вече със себе си и открих някои интересни особености на които се крепи и се основава сборния феномен ВЯРА и проявлението му - ВЯРВАНЕ. Правя го в себе си, през себе си, чрез себе си. Съпоставям как е при другите и продължавам със себе си, изводи, експерименти...През годините се натрупаха толкова обемни и сложни изводни положения, че се наложи да ги систематизирам, подредя, така се получи условната концепция, която често представям в написаните си думи тук. Досега не съм срещал нейна аналогия никъде написана, сред никого. Тук-там са налични фрагменти на едно или друго. Но толкова синтетична обща картина на всички нива на проявление, все още не е стигнала до мен (не казвам че никой не е написал или изследвал, а само че не съм срещал досега такава).

от онова, което схванах от текста, става въпрос за идеологична доктрина, целта на която е стандартна - да предложи разрешение на потребност от решение на дисонанс, на криза на идентичността, постановена на принадлежност. Системата от обяснения е нагодена спрямо конкретиката на определен исторически фактологичен контекст - в случая да предложи "спасение" чрез обяснението "защо ни поробиха"... след като ал-лах не може да го позволи (най-общо). Подобни примери са налични навсякъде и в други идеологии, направени или наследени от други социални групи, които да се идентифицират по тях. Старата повеля на "племенните групи" - за разпознаване, спрямо "свой" и "враг"... продължава да сработва непрекъснато, защото ирационалното в човека е преобладаващо и от него се определя общия облик на колективния свят.

ами опитай поне веднъж без множественото число и подражателството и заимстването на "готовото". Кажи ти самата какво си разбрала относно "интелект"... Спекулация може да се нарече и внушението на липсата на варианти... А точно понятието ИНТЕЛЕКТ... е с толкова значения, колкото са и нуждаещите се от него насоки на живота. Според теб - ИНТЕЛИГЕНТЕН ли е субект, който е с услужлива памет и е любопитен, разполага с възможност за обща обработка на запомненото и силно склонен дори и когато интерпретира, да е по готов модел, също консенсусен? Ще напиша нещо, което няма да го прочетеш в УИКИ педия - интерпретацията е обработка на информацията. По същество тя е сравнителен процес, след декодирането на информацията в работен вид. При всички животни е наличен същия принцип. Разликите са само в "качеството" на обработка и количеството на възприета и запомнена информация, но това е въпрос на особеностите и капацитета на мозъка, които са без аналогия сред останалите животински видове. Но и при самите хора разликата в качеството на интерпретацията и количеството на запомнена информация, услужливост на припомнянето и възможността за работа с абстракции, е със значителни разлики. Дори има значителна разлика и в рамките на един и същ човек, в зависимост от неговите вътрешни... флуктуации в психичните процеси. Тук сред форума са налични вече доста примери за същото. Има и още нещо - в психичния свят на човека интелигентността е само едно от качествата му. Но това не определя нищо само по себе си. Преди да се породи интелекта, всеки човек преминава през други ... "пред-интелектуални" етапи. В зависимост от това дали, как и по кой начин ги преминава, какво остава "непреминато" се стига до интелигентността и мястото й в мотивационната и ценностната системи. И действията. Отгоре на всичко - когато бъркотията на психичното е в някои разновидности, то много често интелекта е само компенсация на много сериозни други дефицити. Излишно е да внушаваш колко си наясно с "отговорите" и колко готовите отговори са "достатъчни" за тия, дето са си ги намерили. Не ме интересува въпроса чия теория давала отговори и кой бил доволен от нея и ако имало друга, то щяла да бъде приета, за да се защитава на свой ред като "окончателна" или вярна, защото "давала всички отговори". Не съм потребител на теории, само защото те "предлагали отговори". Други хора - намират начини да зададат въпроси, отвъд зоната на тия, дето са с идеята 'че са намерили всички отговори". Точно тия "други хора" разширяват зоната на една теория, а не тия, които просто я ползват за личните си потребности от... "отговори". Преди всичко идеята на човек с развит интелект, е доколко последния е обърнат към собственото вътрешно пространство. Това е т.н. "вътрешен интелект". Докато според същото условно разделение, стандартната проява на интелекта е "външна". Субект, който проявява ментални качества в посока на собственото си вътрешно пространство, се нарича самопознаващ индивид. Самата идея че собствените процеси и вътрешни явления в един субект стават интересни и привличат посоката на целия "интелект" е много рядко явление сред ХОМО. Обратното - външното - проявление на интелекта, е масовото. "Вътрешния инителект" поставя началото на вътрешния психичен синтез, което пък рефлектира върху самия индивид, защото по време на синтеза се променят всички "елементи" които се "синтезират". А приобщаването им в резонансни процеси постепенно засилени, довежда до синергетични психични явления, които също рефлектират изменения във възприятията и отражението на такъв субект и изменят състоянието на съзнание и осъзнаване, към Само-съзнание и Само-осъзнаване. И синтеза никога не спира и продължава към..... И все пак - склонността към вътрешен синтез е възможно само при хора със силно развит интелект. Това в някои "не-социални теории" се нарича МЕНТАЛНОСТ или проявление на "МЕНТАЛНАТА СФЕРА" на битието. Интелекта не е разум, но за разума е нужен и интелект. За да се премине към сферите на битие отвъд менталната, е нужно първо да се премине през нея... Само да вметна, че за това няма да прочетеш никъде сред никоя "-педия", публикация или научен труд. И именно заради това няма как да "намериш отговорите" И не ме интересува въобще въпроса дали и кое била "конвенцията" на хората дето търсили отговори, защото аз не съм от тях. Ти предлагаш отговорите, които си намерила като ровиш по вече направения от други хора "договорен реал" - като предполагаш че всички им трябват готовите отговори, които за теб са толкова важни. Цялата работа е, че можеш да си позволиш да си безотговорна към познанието. Можеш да пишеш, да си играеш, да се разтоварваш или забавляваш... Защото каквото и да се пише, чете, където и да е.. няма връзка с битието ти. Няма връзка пряко със самия ти живот. Съвсем различно става когато при някой друг, всичко написано е неговия живот и въпросите са свързани пряко и непосредствено с Живеещия... ========= В написаното си, ползвам цитати от АБИ, само като форма на конкретика и е когнитивен прийом - за останалите които четат. Въобще не говоря на самата АБИ, защото вече стана ясно че е безпредметно. Но мога да се възползвам от написаното от АБИ за целите на това, което ми е нужно на мен. Така, че - личния прочит на тия думи е безпредметен и неадекватен, както и пораждането на каквото и да е лично отношение към някой си рамус. Само прилича на "разговор", главно защото реален диалог се оказа че е невъзможен - налични са твърде много "разлики" и те за единия от нас двамата, остават непреодолими главно заради лични особености. Така, че... продалжа'аме напред - по думите на виден български духовен идол

няма начин. Ако трябва да обобщя, то процесите в будизма са вече в залеза си. Това е и основната причина да опитат да забавят това, чрез изнасянето му по целия свят. Отгоре на всичко, в някои текстове се говори за т.н. "ери" - калпи. Според тия текстове, за които се твърди че са от Гаутама-БУДА, сегашната калпа е към своя край ( тя продължава приблизително около 2500 години) и ще настъпят... хаотични времена. Докато дойде следващия... БУДА. И все пак темата тук не е за будизма, а за нещо съвсем друго. Освен това будизмът е - религия, философия, наука, практика... той е огледало на тоя, който търси нещо в него. Разработен е за всеки основен тип човек. Но самовзривяването е явление, при което е нужна идеологична доктрина. Нужни са хора с маниакални наклонности и психоособености. Да - при днешния научен и практически напредък, е вече въпрос на "избор на цел". Но не всеки човек би се поддал на подобна обработка - технологията включва подбор на "подходящите"... Всъщност кризата в исляма е основния проблем и милионите хора за които това е бил основния стожер за идентификация, се усещат... изгубени. Страха поражда фанатизма. А фанатизма е само проявление на маниакалните обсесии. Дали ще са религиозни или например - от ревност - обсесиите не зависят от обектите си, като мотивация. Разбира се опита за 'портретиране и анализ" на обобщения образ на камикадзе от съвременен тип, е твърде сложна задача. А обобщителността налага условности и дефиниции от статистически характер, а не конкретики. Образа горе е само условен. И все пак - това е за раздел психология, макар да не разбирам точно защо в този форум, психология се слага заедно с логика, след като са толкова различни области на познанието и нямат почти никакви допирни точки.

Според кого? Слово... е един от начините за предаване и приемане на низове символна информация. Първо - се създава в самия човек, според заложени и възприети модели, обучение, усвояване и подражание. След това - се изразява, в обмен, чрез говор или писане. Словото НЕ е мисъл. Мисълта може да се кодира чрез слово. Друг е въпроса кое точно е "мисъл", но със сигурност МИСЪЛТА може и да НЕ се прояви чрез слово, а чрез други форми на изразяване. Също така - самия живот и живеещия го предполагат също да е израз на МИСЛИТЕ в "живеещия" и битието му, дори "живеещия" да е ням или неграмотен. Словото - НЕ е и енергия. Енергията може да се прояви чрез слово, може и чрез други форми. Но за словото е нужна енергия, а не му е еквивалентна. НаМИСЪЛТА също й е нужна енергия. ====== Сега - по съвсем друг начин биха изглеждали когнитивно и прагматично горните положения, ако се добавят някои... пояснения. Например: СЛОВОТО, при неговото отражение в човека, се превръща в енергия в интерпретатора му, която може да го задвижи, или последния да го излъчи на свой ред. Но информацията си е просто ... информация. Нито е мисъл, нито е енергия, нито е слово. Но всички тия са във връзка с нея. ========== Всички тия думи - са слова, Вложена е енергия, при определени дадености и обстоятелства - за да е налице кодирана по няколко начина, във вид, според който да се "декодира" - също по много начини. Всички тия думи са и "мисловен отпечатък". Но не са еквивалентни на МИСЪЛТА - само нейни проявления...

"Homo Explosivus" Защо се самовзривяват хора с ислямска идентичност, но не и хора изповядващи християнството, будизма или юдаизма? Кое прави животът им на тази земя дотолкова безмислен и обезценен, че противно на всички човешки инстинкти, на основополагащата ценност на живота като нещо, което трябва да се защитава на всяка цена и което, дори в животинският свят, е защитавано с отчаяни сили от всички живи същества, които не познават страшната взривна сила на амонита или динамита? Немислимо е някое животно да би направило това, което днес извършва мислещият човек, считащ себе си за правоверен и религиозен. Как след тези ужасни деяния човек да продължи да бъде считан за разумен и религиозен, за върховното творение създадено от Господ и надарено с разум даже в някакъв общ, нерелигиозен смисъл? Как днес да проумеем страшната дилема пред която сме изправени, противопоставяща християнската цивилизация с нейните достижения и начин на живот на онова което представлява в най-отблъсващата си и доктринерска форма Световният Политически Ислям? Ако приемем, че навлизаме в стадий на цивилизационно противопоставяне в планетарен мащаб, където маските са свалени и е вече ясно, че става дума за смъртна схватка кой ще надделее и кой ще остане да живее в крайна сметка върху тази земя, е много важно да се разбере психологията, менталните механизми и енергията, които движат масовият религиозен убиец тръгнал да избие не само друговерците, но да стане убиец на самия себе си, а нерядко и на хора от неговото собствено вероизповедание. Това е загадка, която не е по силите нито на обикновената линеарна логика на Просвещението, на Декарт, Спиноза, нито на древните мислители от антична Гърция, когато са полагали основите на формалната логика и на античната философия. Налага се, при опита да се проумее религиозният фанатик-самоубиец, да се излезе извън петолинието на формалния анализ и да се проникне отвъд – там, където цивилизованото по европейско-християнски модел мислене и общество е напълно неподготвено да търси отговорите или, ако бъдат намерени, да ги асимилира и приеме. Основната пречка за проумяването и причина за този „когнитивен дисонанс“ е успешно вбитото в масовото съзнание вярване, че нещата трябва да изглеждат „политически коректни“ даже и ако това е за сметка на истината по въпроса. Това означава, че ние сме по условие задължени да приемем, фанатизираният джихадистки самоубиец „за един от нас“, понеже „всички сме хора“. Когато „коректността“ се е разраснала до такава степен, че истината е станала ирелевантна, бъдещето на едно общество е под смъртна заплаха и единственото което му остава е да очаква своя екзекутор. След неуспеха на тоталитарните социалистически експерименти, изцяло основаващи се на насилието и лъжата, днес тази опасност идва от тоталитарния войнствен Ислям. Между тези опити в миналото и сегашната заплаха надвиснала над цивилизования свят има голяма прилика в много отношения, като безразборното насилие над личността, произвола, управлението на страха като средство за контрол, взимането на заложници, използването на кордони от пленени, беззащитни маси между себе си и противника, криене в убежища и бункери. Но има и една новост, една важна отлика: фанатичният самоубиец е готов да отнесе в смъртта и себе си, заедно със своите врагове, вярвайки, че чрез самия акт на самовзривяването си той излита и се възнася в обещаният мохамедански Рай. Там, както му е обещано от Корана, той или даже тя, ще бъдат окончателно овъзмездени с нескончаеми сладострастни и гастрономични награди от предимно телесен характер и завинаги ще бъдат освободени от тегобите на този свят населен с толкова неверници. Всъщност, в реалността на гравитацията и физическите закони, той с неговите телесни парчета, кости и гениталии ще се разлети из пространството и ще се превърне в множество проектили, убивайки невинни хора, които нямат нищо общо с него и нищо против него лично. Този на пръв поглед парадоксален и противоестествен начин да убиваш хора, най-често дори не твои истински военни врагове, а просто минувачи, деца, обикновен народ, даже от собственото ти вероизповедание, е нов вид воюване базирано на една нововъзникнала умствена и социална патология, неразривно свързана с квазирелигиозен и тоталитарен начин на мислене. По мое мнение, феноменът може да бъде разбран, ако се направи опит да се проумеят вътрешните механизми на индивидуалният джихадистки атентатор самоубиец, които активират неговата мотивационна reward system до такава степен, че тя преодолява дори най-силния инстинкт в природата – инстинктът за самосъхранение. Преди това е уместно да се разграничат няколко разновидности на решилите да опашат около телата си шахидския пояс с експлозиви. Това са най-често млади мъже от близкоизточен, главно арабски произход, но също и от афганистански, пакистански, кавказки, възможно ирански, кюрдски или северноафрикански произход. Съществува и отделна група – жени атентатори-самоубийци, които са движени от сходна на мъжете, но по-тясно отмъстителна и лична мотивация, като загуба на съпруг или роднина в джихада срещу враговете на Исляма. Съществува и една особено зловеща група от деца, които също се самовзривяват, но това би следвало да бъде обект на различен прочит, защото се предполага, че малолетните не влизат в категорията на вменяемост както възрастните и че тяхната лична преценка не е достатъчно зряла и независима, за да бъде схващана като истински избор. Което, разбира се, прави много трудна реакцията и противопоставянето срещу тези малолетни самоубийци по законов път, както и въздействието върху тях с цел превенция. Това се илюстрира в близкото минало с извършените абсолютно ужасяващи убийства от въоръжени с автомати деца-войници в Африка, подстрекавани от враждуващи помежду си племенни или политически групировки. У нас, значително по-малко смъртоносни, разбира се, са примерите с ромска престъпност, извършвана от деца, ръководени от съответните тартори, които извършват кражби, обири и други подобни с презумпцията, че ще избегнат съдебна и всъщност каквато и да е отговорност, поради възрастовата си „невменяемост“. Ето защо, ще се опитам да разгледам по-подробно единствено „типичният“ джихадист, който избира да се самовзриви на площада, на летището, на пазара, пред обществена сграда с много хора, да отвлече самолет и да го забие в небостъргач с хиляди работещи там и неподозиращи, че са негова цел, а също и въоръженият до зъби джихадист, който разстрелва десетки забавляващи се в нощен клуб, с ясното съзнание, че ще отнесе в смъртта максимален брой хора, желателно и полицаи, преди да бъде убит от тях. Тук може да се направи известно изключение за онези взривяващи самоделна бомба в краката на масов маратон по улиците на града или врязващи се с камион в празнуващото множество, защото желанието им не е точно героична смърт с религиозно-саможертвен елемент, а по-скоро бърз ефект на масово убийство и терор, съчетан с опит за бягство от местопрестъплението и евентуално оцеляване, ако е възможно. Възможните обяснителни механизми са следните: Самовзривяващият се човек, Homo Explosivus, е движен от афект на необикновена ярост, на гняв и омраза към набелязания противник, който надхвърля даже инстинкта за самосъхранение, подобно на онази ярост, даже бяс, който обхваща войника в разгара на отчаяна битка по време на война. Тогава настъпва афективно стесняване на съзнанието, понякога наричано амок, което превъзмогва обикновеното човешко чувство на страх и се тълкува като храброст или безумие, в зависимост от гледната точка на тълкуващия. Допуска се, че индивидите, които са обхванати от афект с такава сила, са движени от много мощен мотивационен идеал, обикновено защитата на общото, рода, ротата, града, Родината или някаква идеална цел трансцендираща индивидуалното съществуване. Тоест, аз като отделна личност, се жертвам, за да да пребъде моят род и подобните на мен, „своите“. В чисто еволюционен и хладно генетичен аспект, такова поведение придобива смисъл, само ако с индивидуалната смърт на един член от тази малка или по-голяма общност, се осигурява и увеличава вероятността за успешното продължаване на живота на останалите, носещи подобни или много близки гени и характеристики. Това включва и културните особености, обичаи и начин на живот, които не носят чисто биологичен смисъл, но са част от така наречените „меми“ – цивилизационната памет, обичаи и начин на живот, за разлика от чисто генетичните. За да бъде успешна една такава саможертва, доколкото „успешна“ в случая е самоубиец, подходящото понятие Homo Explosivus, обхванат от такъв екстремен афект, трябва все пак да е стъпил не само върху яростта си, но и върху солидната основа на някакво родово, племенно и етническо наследство, което да осигурява смисъл на неговия акт на самоунищожение. Ако той или тя, с акта на самовзривяване, прекъсват всякакви генетически връзки подир себе си, това по-скоро би било демотивиращо. Но ако, освен тебе, в твоя род има още 7 братя и 4 сестри, тогава личната ти генетическа загуба става по-малко противоестествена, защото след теб земята все пак ще бъде населена от многобройно поколение, които са твои достатъчно близки родственици, така че дори да нямаш собствени деца, поне ще имаш достатъчно на брой племенници, носещи твоите генетични признаци. Особеното в случая е, че твоята смърт има потенциала да те изведе от множеството просто загрижени да се възпроизвеждат твои съплеменници в ранга на герой, като компенсира загубата на твоя живот с ореола и славата на духовната жертва, на защитник за Правата Вяра, на мъченик. Към това се добавя обаче в доста случаи, както съобщават осведомени, и някаква материална компенсация за семействата на атентаторите, осигурена от джихадистката организация или от Ислямска Държава. Това обаче заземява до известна степен този акт и го доближава до работата на миньора, изкарващ прехраната на семейството си в мина, където избухва газ гризу, а семейството му получава компенсация и застраховка живот. Яростта и даже генетичните равносметки на Homo Explosivus обаче, не биха били достатъчни за обяснение, ако приемем, че той воюва единствено поради омраза срещу врага по родово-етнически причини. Или само защото възприема другородците като противник в цивилизационната война на живот и смърт. В разгара на една реална битка, когато две армии се сражават, войникът е изправен пред дилемата да убие противника или да бъде убит. В действията на самоубиеца този елемент липсва. Той не е изправен срещу въоръжен и видим, ясно обозначен враг, от другата страна на окопите. Напротив, срещу него са изправени невъоръжени цивилни и те даже не са изправени срещу него, а просто си живеят своя ежедневен живот, без да подозират, че са му врагове и че се намират в състояние на необявена война с него. В афекта на самоубиеца, освен Омразата и Яростта на воюващият ислямист, освен Родовото и Племенно основание се вплита и компонентата на уязвената Гордост и Ресантиман. Нищо не би могло да тлее така болезнено и дълготрайно, така предизвикващо желание за мъст, както всекидневното усещане, че ти, като личност и вие като общност, етнос или религия, сте второ качество, че сте по-низши и по-неуспешни като хора, по-надолу в йерархията на модерното общество, по-необразовани и неспособни за напредък и сносен живот. Това е видимо в затрупаните ви с боклуци гета, в жилищата и кварталите, които обитавате из градовете на Европа, типично пълни с дребна престъпност, дрога, хлебарки и зловоние, но също и в онези региони на света от които ти и твоите сънародници произлизате. Безредието, беззаконието, липсата на хигиена, отсъствието на умения и знания, неуредеността и грозотата на ежедневния бит, цялостната изостаналост на населението, мизерността и бедността на съществуването на голяма част от тези общества е толкова характерна, че контрастът с чистотата и просперитетът на западните страни с християнско вероизповедание е болезнено очевиден. Как е възможно това да е станало, ако Аллах е толкова велик? Как е допуснал това? Това трябва да има някакво обяснение! Дори свръхбогатите петролни държави, с техните баснословни кули и златни клозетни чинии, внасят от западната цивилизация абсолютно всичко: от архитектите, работниците и обслужващия персонал, до най-скъпите коли и самолети. Те самите са неспособни да произведат дори най-простите предмети. И обяснението идва лесно, защото в човешката природа е заложено да търсиш вината винаги у другия, а не у себе си. Търсенето на обяснение неизбежно отключва скритият параноиден процес заклеймяващ лошия Запад; от Александър Македонски и Римската Империя, през Кръстоносните походи, та чак до колониализма. Обяснението е просто: ние през цялата ни история, след Великото ни минало като цивилизация, сме жертви на умишлено унижение, завладяване и ограбване от нашите западни, европейски и християнски врагове. Заради тях сега ние живеем зле, а сме станали толкова недоразвити и изостанали, защото те винаги нарочно са ни завладявали, подтискали, пречели и продължават да правят така, че ние да сме винаги отдолу. Това положение е нетърпимо и ние ще им обявим война, тотална война срещу тяхното общество, което ни е поставило в тази непоносима и унизителна ситуация. Теологичната интерпретация. Гореизброените механизми, колкото и да са мощни сами по себе си, не биха били толкова летални, ако не бяха обединени под зеленото знаме на салафизма, под знака на екстремното тълкуване на Корана като политическа доктрина за завладяването на света по религиозна неизбежност. Прогласява се: Аллах е велик, и ние сме велики с него! С негова помощ ще победим неверниците и ще си възвърнем гордостта и законното си място като техни повелители! Техният западен морал е покварен, ние сме прави, ние ще наложим нашата истина със сила и с демографска експанзия и ще придобием отново величието, което ни се полага, защото е завещано от Пророка! Тук се налага да се отличават разновидностите на ислямското вероизповедание едно от друго. Това е задължително, ако искаме да избегнем напълно съвместими със съвременната цивилизация верски общности, каквато е например тази, която преобладава исторически всред турското население на Балканите и в Турция, както и изключително толерантния клон на суфизма, да се слагат под общ знаменател с войнстващият политически Ислям. Ако приемем, че огромното мнозинство от умерени мохамедани по света са хора, които никога не биха опасли около тялото си шахидския пояс, за да се самовзривят пред Кьолнската катедрала, онези които биха го направили, се свеждат в крайна сметка до една неголяма фанатична селекция от джихадисти, които получават напътствия и инспирация или от екстремистки проповедници в джамии и религиозни училища, или се радикализират самостоятелно през улеснените глобални комуникационни средства за общуване. Религиозното индоктриниране служи като последния завършващ щрих на картината в главата на бъдещия джихадист самоубиец. Тълкуването на Корана в неговия екстремен антихристиянски вариант е фитилът, който възпламенява бомбата и който яростно насочва камиона в тълпата и самолета към Световния Търговски Център. В разбирането, че има Свят на мира, който е идеализираният начин на живот на ислямските общности и Свят на Войната, обитаван от неверници и от хора, които отказват да приемат безпрекословно истината на правоверните и на Пророка, се изкристализира вътрешната увереност, че победата е възможна по пътя на Джихад, на Свещената Война за правото дело. Нещо повече – това е единствения път! Тук, в тази опростена версия на това как трябва да бъде устроен света съгласно религиозната доктрина на религиозния фанатик, се съзира и изумителното сходство между неговите възгледи и възгледите на тоталитарния комунист. Войнстващият Политически Ислям и Глобалният Комунистически Интернационализъм са две явления, които споделят почти всичките си постулати и претенции за това как хората трябва да живеят и в какво да вярват. Един правоверен сталинист има абсолютно същото презрение към човешкия живот и правото на индивидуален избор, каквото демонстрира и джихадиста Джон. Масовият убиец чекист Блохин, разстрелвал в главата саморъчно по двеста души дневно в Катинската гора, не се различава по нищо от маскирания главорез варабската пустиня. Погубването на невинни хора в условията на масов терор е обща практика и за двата режима. Това е основен метод за внушаване на страх и последващо подчинение. Фантазията и на двете идеологии е за световно господство, за хегемония, но не само над телата, а и над душата на отделния човек. Това не бива да очудва никого, защото комунизмът е всъщност една извратена модерна форма на религия, където Бог е прогонен с щикове от сърцето на човека и Църквата е разрушена, докато в джихадистката версия на Исляма правоверието сгазва с камион празнуващо множество християни на църковния площад или заколва стареца свещеник в олтара по време на богослужение. Ако обобщим, движещите механизми на атентатора са поне три вида: -лично психологически, -общностно-родови и -религиозно-идеологически. Всички те го водят към едно – геноцидна градско-улична война срещу западния човек и атака срещу неговия начин на живот. Организиран в халифат, в бойна група или индивидуално, радикализираният ислямист е готов да умре за да отмъсти, да накаже и в крайна сметка подчини на престъпната си версия за Истината онези, които той е решил, че са неговите врагове. В тази битка, където той е влязъл с ясното разбиране, че може да загуби живота си, присъства неизбежно и един анализ на цената и ползите от тази саможертва. Този анализ се състои от два компонента. - Единият е преценката за собственият му живот като живот лишен от успехи, постижения, красота и смислена реализация. В общия случай, един мизерен, безмислен живот, без перспектива, в общество, където шансовете му да се интегрира са нищожни, първо, защото той няма никакво чувство за принадлежност към ценностите и начина на живот на заобикалящата го по-голяма общност и второ, защото той едновременно ненавижда и завижда на нейната култура. Тоест, загубата на живота си, той не преживява като особена лична загуба, защото го възприема като безцелен и вече обезценен по условие. - Другият аспект на неговия анализ за цената на собствената му смърт е - колко смърт той самият може да причини, самоубивайки се. Ако неговата перспектива като жив е да влачи един посредствен и мизерен живот, то убивайки максимален брой приети за врагове неверници, все едно дали войници или мирни жители, цената на неговия живот се изкачва на съвсем друго ниво и се добира до смисъл, който дотогава му е бил отказван по време на неговото безрадостно съществувание. Той не само унищожава завършени, образовани, успели и щастливи хора, които винаги страстно е ненавиждал, не само че разбива завинаги семействата им, но той същевременно постига няколко цели или „ползи“: Родово-етническа цел, защото неговите живи роднини винаги ще бъдат по-многобройни от тези на убитите и в обозримото демографско бъдеще винаги ще ги изпреварват като брой. Лично-психологическа, защото придобива значимост, която никога не би притежавал приживе: а) защото получава реванш за обидата „причинена“ от неверниците, той и близките му да живеят всред мизерия и б) защото е постигнал желаната цел да предизвика “справедлив“ страх и терор у тези, които винаги са го превъзхождали, отмъщавайки си за своята лична незначителност. Трансцеденталната цел. Доколкото чрез този акт той става мъченик на вярата, така както е обещано в Корана, на него ще му се даде нов живот в Рая, с всичките онези вечни радости и наслади, които са му убегнали тук на земята и които му се полагат безусловно след тази саможертва. Губят единствено „неверниците“. А в това време огромното пасивно мнозинство от вярващи мюсюлмани за съжаление оглушително мълчи, наблюдавайки как светът се движи към фатален челен сблъсък между Християнството и Исляма, по пътя трасиран от експлодиращите атентатори самоубийци, Пътят, от който няма връщане. ======================================== http://bulgariaanalytica.org/2017/01/06/homo-explosivus/ автор - д-р Любомир Канов. http://bulgariaanalytica.org/author/avtorkanov/

някак си.. това филм ли е - че съм на ръба на сериозни когнитивни или екзистенциални проблеми... и ти като грижовна и съчувствена майка ме съветваш и насочваш за да ги решавам, подаваш ми начина, оказваш ми съдействие... Вече втори път ми пишеш какво , как, кое - да прочете... Кое и как трябва да "направи" - някой си рамус. Това е интересен избор за позиция в... твоят филм за "диалог". Чуден образ си ми съставила в сценария ти. По дупето няма ли да ме нашляпаш, ако не влизам в правия път или не слушкам... Щото гледам че върви и "мъмрене" тук-там... Цирк отсякъде. "Тънката линия"... не е чак нито толкова фина, нито толкова тънка. А на друго място го изигра като "опит за диалог"... Май е маниерно това, то си е характер, то си е отвътре... съдейки от това, че и други хора сред форума вече са го "сърбали". извинявай, може ли още по-простичко? И в другата тема тезата е една и съща... посоката на изложение - също. Информацията - добре че в книгите е написано ясно и точно как "сме се оформили като вид". Според кого - ами - според книгите. Според кого - авторите им. Не си спомням досега да съм общувал с "книги", а и дори ако ти самата си го направила както съветваш с такава лекота и с тази фалшива загриженост, виждам че при теб - и да си си 'говорила, прочела, запознала и изучила" пак се налага да си говориш с някого друг, а не със самите книги. И че същите "книги" не са ти дали твърде много отговори, а пък съветваш други да намерят нещо в тях, което ти самата не си. Никой не стигна дотам че да те "насочи и посъветва" да прочетеш повече за "потопите" и "животните" и за още сума други неща, които не разбираш. Основанията ти твои ли са или умело ще прескачаш между "мнението и фантазиите си" и "това, дето са го изучили, открили и изложили другите"? В "сериозните книги за еволюцията" не е ли написано за връзката между животинските видове и ХОМО? И че са налични твърде много общи положения. Същите могат да се видят и във форума. Например - отношенията, изразяването им, интерпретацията им, действието и поддържането им - нямат никаква връзка с интелекта независимо колко умело ще се маскират, какъвто е случаят. А нали е отново "информация" и обработката им, според която ХОМО е стигнал до "ново ниво" в съществуването си? Предложението ти - "да прочета теб" като пример за авторецензия и автокритика спрямо залитането към "интелигентния дизайн" е само част от критичния анализ, който е нужен на всеки човек, спрямо самия себе си. И не за идеологията която му служи да се оглежда... и дори парченца от различни идеологии и "конвенси" които само да се нагаждат и преподреждат до "нуждите" на Ползващата ги. Всъщност такъв "критичен обстоен и безпристрастен самоанализ не е по силите на мнозинството от хората, нищо че са написали книги че са "САПИЕНСИ".

не е бил толкова световен. Освен че и по този въпрос се спекулира и са налични толкова много хипотези, като засега най-вероятната е насоката към пробива на БОСФОРА и потопа в черно море... Много са версиите и все пак - много хора имат потребност да докажат че "приетото за предварително правилно" като "свещено писание" съдържа и верни данни... защото няма как да не ги съдържа. Нуждата да ги направят верни... защото в тях се поражда дисонанс между основата и основното... и придобитото, особено в днешни времена на информационна претрупаност.

още в началото на изложението има логичен проблем - от този цитат. И животните наблюдават. При човека въпроса е в ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА на това, което наблюдава. Обикновеното наблюдаване не носи нищо, освен непосредствена визуална информация. И само за вметка - за мен има разлика между гледам, виждам, изглежда ми... и наблюдавам. Кажи при теб как са тия, защото от това би ми се изяснило как са основни елементи в твоята когнитивна схема.

може би са нужни още аргументи. Защото само с декларативно изявление... Кое точно е "очевидно", защо да е очевидно, след като: проблема с това че е трудно и неясно кое и какво точно е "интелект", създава проблеми да се каже при това положение "че очевидно е еволюционна форма на материята". Защото няма как да се разбере. Сегашната условна обобщена картина през очите на рамус, е следната При доста животински видове е налично поведение, което проявено от самия хомо-сапиенс, го нарича "интелект", най-малкото - с белези. И ако все пак висшите бозайници, като делфините, все пак имат език и комуникация, изразяват "чувства", намират начин да работят в екип и да общуват с "друг вид"... Обаче съвсем "гол" откъм обяснение остава поведението на октоподи, които продължават да удивляват изследователите с уменията са се справят с лабиринти. За ХОМО, същото го съотнася до "интелигентност". Навремето един от основните аргументи за "белези за интелект еволюционно" се смяташе ползването на инструменти - предмети, или събрани или направени от самия него. Обаче през годините това се оказа балон - откри се че много маймуни доста сръчно боравят с предмети, също ги ползват за едно или друго. Да не говорим че се намериха доста визуални кадри как същото правят доста птици и хищници... Езиковите умения, езика, словото... Ученето и усвояването - все се смятаха като стожери за "интелигентното начало". Обаче и това се оказа че ХОМО не е оригинален с него... Има разлика между ИНТЕЛЕКТ, и ИНТЕЛИГЕНТНОСТ... а РАЗУМ е съвсем далеч от тия. И все пак - човекът сам си ги постановява и по този начин... някак "логически" му се струва че той е "единствения носител" Колкото до "еволюцията и интелекта". По-горе посочих някои съображения по този въпрос, като условната ми теза е в посока, че са налице проблеми ИНТЕЛЕКТЪТ да се нарече "продукт на еволюцията". Може би по-близо е - че е следствие на игра със случайните мутации, но и това има доста проблемни моменти.

мда, твърдо звучи... Обаче пак е с "условия". Например: КОЕ точно е отправната точка за решението кое е интелект - на "носителя" му. И изглежда че само според "носителя", провъзгласил се за единствен "носител", му е убедено ясно че е "единствен носител". С други думи - може и да е "ясно'' на някого, обаче дори и да се постанови като изводност, са му нужни доста предварителни предпоставки. Ако се постанови като постулат, аксиомно, то тогава няма как да е "съвсем ясно", защото това е само условно "начало на логическа конструкция". Но дори и така - аксиомата в логическата верига е "условно консенсусно начало". Друг консенсус може да внесе друго "начало" и да предпостави логическа верига в съвсем друга посока.

имам въпроси и някои... съображения : 1. "предците ни" с каква точно наблюдателност са "разполагали" и на какво се е основавала тя? 2. Да "гледаш небето и земята" е толкова общ "съвет" че може да се изтълкува всякак и не виждам въобще каква му е връзката с темата. При толкова общо значение си е обикновено оприличаване в търсене на каквито и да са съответствия в "свещените текстове". При такова изискване, ще се намерят вероятно огромен брой... Обаче оприличаването и аналогизирането си остават в интерпретатора и неговата потребност, възможности и осъзнаване, колкото и същия да опитва да ги извади от отражателното си поле, някъде сред неговата версия на "представен външен реал". 3. Дори и да се допусне положението че "ставало въпрос главно за "слънчевата система" те дали са разбирали чия система е, от какво е съставена, как работи. 4. Освен това - както и да се допусне, в общ план "свещените писания" се основават на БОГ... думите на бог. Без наличието на БОГ в тях цялата барака остава без материал, защото той е самата нейна тъкан. 5. Интересно ми е също, каква е общата платформа на която се основа т.н. КРЕАЦИОНИЗЪМ, защото изглежда че интерпретациите и версиите по него... са колкото и защитниците му... 6. Ако не беше "научното познание", дори и да е в днешната си социална парадигма, то въобще за какво тълкувание на "свещените текстове" би ставало въпрос. Визирам непрекъснатото позициониране на интерпретациите винаги в сравнение и ползване на научната етапна консенсусна картина на мирозданието... Когато последната не е съществувала, с какво въобще са оприличавани "свещените текстове" като не е имало с какво да се сравни. Просто се е приемало и толкова. При такова ниво на абстракция, при наличните исторически информации за интелигентността, начетеността и знаенето през... примерно 11 век...(най,най-общо). Дали някой въобще би си дал труда да съпоставя ... като не е имало с какво, не е имало и "багаж", както и въобще развити възможности в средностастическия социум.

То ако се подходи иносказателно и според КАБАЛА прочита е според компетентност, знания, познания и ниво на възприятие. В такъв смисъл, не само написаното слово попадат в тия "еквилибристики", а и всяка друга информация. Но в такъв случай - сътворението е изцяло символни кодирани послания и по този начин прочита на колегата НЕМО, е ... неадеватен спрямо ония, дето са го заложили в текстовете. Още повече че едва ли е надниквал в "оригинала", на оригиналния език и изказ (само предположение). Иначе... аналогии между едно или друго може да са всякакви. И да "изглеждат"... че има паралели...

за човешки същества се нарича "МОТИВ". ПОДБУДА е архаичност, само сред "старите книжки" го има. Повод - може ли пояснение - ПОВОД при хората става "стимул", за да предизвика реакция. А твоята интерпретация на пълнежа на думичката каква е, относно този контекст?