ramus

само ти говориш това - главно защото това е удобен контекст за тезата ти. А е напълно безсмислен и неадекватен. Още разликата от ФАКТ и ИНТЕРПРЕТАЦИЯ не си осмислил внимателно и караш с инерцията на нужното и потребното... И то ти е "гайдин лайт"-а. Освен всичко друго, се намериха и аргументи доста отвъд твоите виждания, в рамките на същото поле - но цък пък - те ще ми кажат кое какво е, след като "аз знам".... На теб ти остава само да повтаряш неща, които си нагласил. Чудно ми е защо интелигентен човек, продължава един маскарад, който евентуално може да върви пред него си, или пред себеподобни. Но отвъд такъв контекст - как да остане играта. Разбира се, че за мен въпроса кой си ти... е незначителен - никога няма да разбера това и не е дори сериозно да го задавам. Това не е философски казус, нито научен - това е битиен и психичен въпрос, по който всеки сериозен и задълбочен човек рано или късно задълбава, като захвърля "надуваемите пояси" и пробва сам да плува... и след това - да "гмурка" към дълбокото... "Чистата научност" на споменатото е само маска и е по детски смешно да настояваш колко си обективен и колко на теб не ти пука от тезата, щото всичко било само научно. Не само че не четеш, аргументите на останалите, за теб са компрометирани, играеш една типично религиозна игра - "знам какво ще ми кажат, щото аз тва вече съм го отигравал, приказвал и повтарял на много други театри, сред други зрители и представления. "Тия, дето не мислят като мен са просто "месари", те са така... или иначе, те вече имат етикети... Всичко е чудесно, но теб те нема в цялата схема. Няма те по нито едно от съществените положения - по детски остояване и едно обикновено инатене и най-вече - четеше останалите само до едно време... После спря и си остана зациклил на "твоето си" оставайки само на голи повторения. Рамус не се занимава с философия, и не "припомня" на някого философски аспекти на битието или общуването. Става въпрос за съвсем човешки психични особености сред които ти плуваш но го играеш на сухоземен... И тази игра я играеш по принцип относно тезите, които за теб имат специална лична стойност. Сред всичко това само те използвам като един чудесен контрастен пример, защото така се получи спрямо контекста на темата и динамиката в нея. Няма никакъв личен момент, както и че такъв въобще не ми е нужен. Към самата тема аз имам чисто практически интерес, а не теоретичен или идеологичен. За мен всичко това са детинщини и смятам че когато им е било времето са ми били интересни или привлекателни. Именно поради интереса и практическата ми насоченост, направих серия от дългогодишни експерименти с приемането си на храна (и лишаването от нея... ) . Така че... сухите теоретици и идеолози си играйте вашите си игри, но мен това не ме интересува с нищо... За себе си открих и направих нужното. Много добре разбирам че множеството хора им е нужна идеология - за да живеят, да ги мотивира, да ги ситуира, да изглеждат живи, въпреки че тази патерица ги прави да "прежѝвят", а не да "живеят". Но това е друг въпрос... (който също няма никакво философско естество, а чисто практическо... естествено - за мен ).

Всички са ми свикнали вече на ОФ-топиците и това е един от тях: НО... колеги, персоналните обръщения нямат никакъв смисъл. Въпросният колега има вече изградено свое житейско верую. Колко по-ясно да го изпише? Веселата част е, че според него, всичко това е на базата на "аргументи", без дори да си дава сметка, че "аргументите идват впоследствие". Но... това не се отнася само до него, а че в случая се стигна до пример за твърде сериозни и определящи всеки един от нас, неща. Искам чрез този случай само да обърна внимание, че сега на "останалите" всичко изглежда съвсем ясно, включително и пристрастието на "защитника на тезата си". Но сред същите "останали", тази тема показва, че те също са повлияни от пристрастие, само че основано на "други положения" (най-често обратните, от които именно възниква и противопоставянето)... Това са случаите, които са пример за начина по който всички ние се улавяме за онова, което ни е сходно към несъзнателно-оформените си базови нагласи и които след това цял живот надграждаме. Както и всичко това е пример за силата на несъзнателните ни процеси... при които цялата "сила" идва от "невидимостта им". Все пак - тази тема е само обикновен пример за нещо станало норма сред целият социум. Иначе сега се улавяте за "аргументи" и на полето на аргументацията, чрез интелигентни и логични конструкции, основани на знания и информация, интерпретирана по определен начин. Но... в неговата конструкция също са налице системи от "аргументи". За него, те са логични, издържани и напълно очевидни спрямо адекватност. Подсъзнателно - се създава удобна позиция, сходна на базови нагласи и така да се припокриват. само и само да не се получава дисонанс... И... всъщност целия форум и темите в него, особено в някои раздели, показват ясно че явлението пристрастие има сериозен и дълбок корен и ядро - някъде в несъзнаваните територии на всеки от нас. Има си теми, по които залитането също е толкова очевидно... но не и за залитналите. Използвам примера тук, за да обърна внимание, че въпросите за пристрастието определят невидимо цялостната вътрешна психична конструкция на всеки човешки субект. И че тънкия момент е - че именно заради несъзнателни механизми, личната му позиция, поведение, нагласа - изглеждат напълно наред и вкопчването в "аргументи" е само част от играта, която се води отвътре. На същия субект обаче - всичко му изглежда напълно нормално, свързано и... ясно. Следващия път, когато се почне отново поредния рунд - примерно на русофили или русофоби, или пък българофили и врагове... всеки удобно прикрит в "своите съградени къщички от "аргументи" и всеки от вас започва същата игра... и по същия начин при него ставащото фактически... е "невидимо". Иначе тук са налице хора с огромен потенциал, отделили време, енергия и ресурси за да се натоварят информационно, да събират и комбинират запомненото, да усвояват готовите форми на неговите интерпретации и именно интерпретирането да наричат "факти"... да прилагат всичко това в някакви посоки, да съграждат или изследват... Разбира се че всичко това носи на всеки субект именно нужната му яснота, нужната му идея че той разбира, че му е ясно, че вниква... и така се намалява фона на тревожност отвътре. Свиква се да се ползват готовите патерици и начини за намаляване на вътрешния естествен страхов фон. Всеки миг... сложни системи отвътре в нас се грижат и работят за да се 'докара до съзнаваното' само онова, което да е сходно на вече формираното и само да го надгражда. Допълнително в това, понеже то е неотменна част в психичното лично поле, взаимодейства през колективните динамики, като им служи и като регулатор, като база, и на него се формират общи "резонанси". Ако не са налице "подобни" по сходства на нагласи и обяснения за света и "живота", то те се формират като такива, чрез възпитаването и ученето, както и чрез инстинктите на подражанието и имитацията. Свиква се през целия живот, че голяма част от възприетото като правилно и вярно - се променя. Докато се интерпретира като безопасно, когато не е толкова надълбоко - награденото има възможности за промяна и е "допустим компромис". Но ... колкото по-дълбоко се получават тласъци към изменение... толкова повече се тресе цялата психична къщичка, на която всеки се опира, чрез образа и приказката си за "АЗ". Ако са "прекалено дълбоко" - настъпва "трус" с проблемни последици. Нарича се "КРИЗА", изживява се негативно отвътре като веднага неговата спираща страховия фон, функция, отпада и се засилва отново натиска на страхуването. В повечето хора това става отново несъзнателно, включително и кризите. В съзнанието остават чак късните форми на преживявания, на представи... чак ехото от случващото се дълбоко навътре... Никой не смее да говори за това - дори и в случай че има идея, че понякога му се случва да вникне, дори да го заподозре че нещо става, как става, защо става... Като цяло само един член тук е разкрил за някои негови проблеми и кризисни положения. Съвсем ясно е, че образът, който всеки има нужда да представи пред света и оттам - света да го отрази към него самия - е на силен, на умен, на мислещ, на контролиран... ако не абсолютно, то поне "достатъчно". Всеки миг... когато нещо в опорната конструкция и нужда от представяне се пропуква, настъпват моменти на стартиране на защитни сработвания в поширок или по-тесен план... или пък повече или по-малко отработен. Така се поддържа формата на някакъв баланс... който в психичното поле, аз нарекох "психостаза". Въпроса е, че всичко това... всичко това - има отношение към "продукта и резултата" от когницията при всеки от нас. И че всичко в нещото, наречено колективно "МИСЛЕНЕ" всъщност е платно на което базовите рисунки и контури, дори "координатна система" идват от "друг на него свят". И че... демонстрацията на ментален и мисловен потенциал е чудесна, но ЗА МЕН... само за мен - основната сила и според мен - предназначение, е да сработи спрямо нейната собствена система от заварени опори - да ги разкрие, да ги извади на "светло", за да могат адекватно и премерно да се ревизират... Да се обърне към тях и внимателно, систематично и управляемо ... да ги актуализира, преосмисли, пренареди... Разбира се - това е само според мен и аз също допускам че съм "пристр'астен" към този въпрос, тъй като направих избор и решение, че това ще е посока на която ще отдам времето и онова, с което разполагам докато съм жив... Именно и заради това отбелязвам - че всичко това е само "СПОРЕД МЕН" и че то няма как да има обективна стойност или съдържание(както и социална значимост). Както и че - на мен не са ми нужни тия.

Веганите не се хранят с полуфабрикати. Има разлика между Вегетарианци и Вегани. Веганите най-често суровоядстват пловоде, зеленчуци и ядки, зърнени и бобови, семена и т.н.. И не виждам как да е вярно твърдението ви за "резултатът" - доста хора карат по този начин дори десетилетия, занимават се със спорт. Дори са налице атлети и "шампиони"... (справка - последния български алпинист, покорил вече доста осемхилядници и стремящ се към 10-те най-високи на планетата). Разбира се - не се отчитат голям обем от променливи... както и че на не всеки индивид, метаболизма му позволява да компенсира дефицитите като изменя коомпенсаторно вътрешните си механизми. Особено е решаваща ролята на психичния фактор... и на който физиолозите редовно се "блъскат" в неговата стена от възможности да влияе. Гладуването също поставя някои форми на 'въпросителни' и като човек, който си направи серия от експерименти в тази посока, мога да кажа че за мен и някои избрани от мен титолувани авторитети по хранене и спорт, бяха налице твърде много неясноти откъм рационални обяснения какво точно се случва сред всеки гладуващ, как се изменят механизмите му за адаптация, в колко широки граници - говоря за дългите периоди на лишаване от храна. А в комбинация с лишаване и от вода става още по-интересно... критиката към една крайност, най-често се заменя с другата. Разделянето на дуални "двойки" е най-честото явление и темите дори и в този форум, си носят този типично човешки отпечатък.

Е... не винаги се стига... пък и зависи от "събеседника". Това дори не е казус. Защитника вече си е направил цялата схема предварително. той е вплел в нея свой личен момент. Именно личния момент е задължително част от неговият образ на идентичност. Заради това елементите на идентичността, при много деца следват твърди връзки, които някъде в първосигналното и несъзнаваното, се асоциират със самия субект. И се защитават чрез програмите за оцеляване. Всичко това е елементарно... Обаче куриоза сред всичко това е, че за самия субект нищо от това не му изглежда проблем, не му е възможно да различи че му е важно и защо. Освен това повторенията на защитаването, особено в дисонансна на убеждението, среда създават "тренинг" в затвърждаването. В общо - големият проблем на убеждението е, че създава когнитивен фрейм, сред който субекта не различава че той е пристрастен и му изглежда че всичко е ок. Всички несъответствия и противоречия, той се подготвя предварително да ги отработва или асимилира когнитивно, отново чрез подреждане на подбрани фрагменти откъдето е възможно да се докопат. Тук, както и навсякъде именно заради това множество хора дори си правят нещо като лични подборки от цитати, "аргументи", цели системи от подобни. Именно - заради нуждата от това, критичността към тях е силно занижена, дори липсваща. Налице са и някои прости форми на зависимости между променливите - в казуса. Например - колкото е по-неустойчив вътрешно и емоционално субекта, толкова по-голяма нужда има той от твърди основни положения, на които той да компенсира неустойчивостта си. Загубата на устойчивост, дори и разклащането на основите, се изживяват като "изгубване", като фундаментите са с толкова важна стойност, че колкото по-надолу се "разклащат", колкото са "по-основни", толкова повече всичко надграждано над тях, се пропуква... И се изживява драматично и е налице страдание. При всичко това се задействат мощни защитни механизми на всички нива на когницията, та до нивата на несъзнателния свят. Социалния инстинкт също се намесва в тази иначе доста "лична психична картина". Защото търсенето на подходяща среда за личното убеждение и формирани несъзнателни нагласи, опира да се избягва дисонирането и това довежда до нуждата от "себеподобни". В този смисъл интернет е изключително подходяща среда, защото всеки може да намери сходни по своята си убеденост. Това е израз на инстинкт - когато субекта общува с тях, той е в по-ниско ниво на стрес и тревожност. И се усеща 'по-добре" заради успокояването, което това носи. Обратно - при дисонансна среда, на него му изглежда че "всички са против него", опитват се да го унижат, говорят му небивалици и глупости, опитват се да го объркат... Нека се има предвид, че твърде много хилядолетия човешката популация се е водила от инстинктивните си механизми и целия социум, през всички култури, през всички истории и географи по глобуса, са основани на същото. Рациума, от друга страна, като нарастващ фактор в когнитивния психичен аспект, е твърде млад, за да е налице като сериозен фактор. Твърде много хора нямат адекватна самооценка, както и оценка за околните, защото и двата варианта за възможността за такава, инстинктивно се тушират... И така - основното предизвикателство пред всеки рационален индивид... е именно да се откопчи от невидимите несъзнателни и атавистични въжета, които дърпат неговата заварена платформа. На много хора им се струва че те нямат никакъв проблем, че те са логични и рационални, че мислят или анализират - но тънките моменти на ограниченията се пазят строго да са невидими. На това се учат всички деца, по простата причина че рациото и неговата организационна и трансформираща способност идва в твърде късен за личностните процеси, момент. Вече формираната идентичност, много фино "внимава" да не допуска пресичането на специална "линия" разделяща вече формираното и нагласеното ... с възможността им за изменение от рациума... Така, че - единствения компромис, който се играе 'отвътре' е сложната еквилибристика с която са заети огромните и сложни механизми на несъзнателния ни свят... в сляпата си програма "да защитава"... И се получава нещо като "автоимунни проблеми" - кое е свое, кое е адекватно, кое е заварено и наследено, кое е възпитано и програмирано... и кое срещу кое да се защитава... Всичко това са решими казуси... просто... се иска вникване в проблематиката и отработване на многобройните принципни варианти за решения.

профил и психоанализ - са две много различни понятия. Ти в тая зона на познанието не си силен, така, че е безпредметно въобще да дискутираме. А защо ти си мислиш че си толкова дълбок "айсберг"? и че показваш само "онова, което виждам". Ти смяташ че виждам онова, което "ми показаш", което обаче може и да не е точно така и да не разбираш какво точно, как и чрез кое - се самоописваш. Освен това - си зает с обяснението си на всичко друго... но собствената си роля в това - е напълно невидима за теб. Мислиш си че всичко ти е само аргументи, но потъваш сред всеки твой коментар с изречения като тия: Условията на средата не са изменили почти нищо от човешката физиология през няколкото хиляди години от както сме се отделили от маймуните, тъй че не можем да говорим за това че сме по-различни от плодоядните маймуни. Малка промяна в ръста, малкото изменение в походката и опадането на козината съвсем не е съществена разлика. И всичко продължава за да си останеш на "НАСТОЯВАНЕТО" на една статична и съвсем плоска теза, на която си се вкопчил, само заради нейния магнетизъм към твой личен момент. Всичко това не е никаква теза, нито написаното са ти "аргументи" - упоритото настояване и свиването на когнитивната ти рамка, до невъзможност да възприемаш, четеш и осмисляш... е само заради нещо толкова просто и очевидно - нарича се пристрастие, поради влиянието на (пред)УБЕЖДЕНИЯ. Ще си останеш да си повтаряш мантрата за плодоносната храносмилателна система, която между другото не е твое мнение, а само си негов рупор... Лесно е да се извадят чрез гугъл същите и да се забележи репликациите. Всяко смислено писание, дори в натирената и народна уикипедия, изразява изменчивостите и пластичността, които формират високата еволюционна адаптивност на всички типове примати и измененията им спрямо условията на средата им. При човека, тази среда е вече целият глобал, дори няма нищо общо с каквото и да е негово първоначално местообитание и условия за живот... а ти - си написал по-горе пълна глупост, която обаче ти е ужасно нужна за да си държиш на своето като инато дете. И вече трети пореден коментар, в ината и опита да се защитиш, пишеш направо безумия, твърде нехарактерни за образа на интелигентен и безпристрастен, който се опитваш да поддържаш. Написах ти нещо съвсем просто - упоритостта да се поддържа едно предварително съставено мнение, е само защото на основата на него е поставено нещо съвсем лично, вече в самия субект. Именно това е извора на явлението ПРИСТРАСТИЕ - личния момент, се измества в несъзнаваното на субекта, остава на светлото само "мнението" и опита същото да се представи като логично, аргументирано и да му се придаде значимост. В този смисъл не си никакъв айсберг, приятелю... нямаш си на идея колко е прозрачен и опростен профила - защото неговите основни механизми са сред израстването на всяко дете... с определени особености и характеристики. Използването на думичката "извратено", издава нещо много важно и много тънко - една среда на възпитание, основана на твърдости и канони... И всичките ти убеждения имат същия смисъл за теб - твърди опорни положения... които да се защитават сякаш си комунист сред фашистки разпит.

Ти, човеко, доколко можеш да потъваш още... и още? Четеш ли въобще какво пишеш? Вкусът е само общо наименование. Рецепторите на езика и устата, са за точно определени дразнители, на които те реагират - има уики и справки по въпроса. Рецепторите са само рецептори. Пластичността на висшата нервна система ти я сравняваш с вълка и тия плоски животински аналогии. Но дори и при тях, чрез "павловски техники" сума ти домашни животни се пристрастяват към съвсем непривична за тях храна. Кучето ми се беше пристрастило към краставици и се побъркваше само като ги подуши. Беше кокершпаниол... В природата може и никога да не докосне краставица. Но това само по себе си нищо не означава. Мозъкът е пластична система, достъпна за изменчивост - колкото по-сложен мозък, толкова по-достъпен за изменчивост - въпрос на еволюционна стратегия за адаптация към изменящи се условия на средата. Сто пъти да пиша че при човека, това е заложила природата - ти си караш твоята песен и повтаряш ли повтаряш едно и също... Изключително са ти елементарни отговорите на толкова много възражения, които ти отправиха, но упоритостта с която нагласяш еднотипно и предварително подготвено собствения си шаблон, издава ... ясно е кое. На теб - не ти е ясно, но пък никъде не е казано че е задължително, въпреки че го и написах... пък и не само аз. само дето "очилата пречат", пък ти нагласяш че "очилата са при другите"... само и само да не са при теб... Не само че не четеш какво пишат другите, но и сам не виждаш какви ги раждаш, само и само да си докараш приличното към убеждението си. Ти добре си се научил да се криеш зад "какво са пристрастени другите", но дали виждаш самия ти към какво си пристрастен? Всъщност - как да го видиш ?... И с патриотизма си така...просто психичната ти типология е такава, пък в твоите очи всичко било до "логика и аргументи" които сочат 'истината' - но чия истина... Но пък играта на отстояване на убеждение... ти е толкова близка, толкова свойствена. Не е лесен живота, тийн периода е оставил рани и кървящи следи... и си чака да го израснеш... Както се вижда - няма шанс да "дочака". Играта на "всички са заблудени, пък аз виждам и знам истината" не я ли забелязваш? Наистина ли?.... На други места имаш добри попадения, защо точно в това тук започна да пропадаш и когнитивната ти рамка се стесни толкова силно?

Стига с тоя сексизъм, колежке!!! Не споменавате въобще за "бащата" кое му е - след като "майката била "чакането"" Въобще прави впечатление че дори в народния говор ролята на бащинството дори в псувните никъде не се споменава и това води до нерегламентирана несправедливост и загуба на баланс. Би било причина някои хора според вторични и първични полови белези, да се почувстват низвергнати. А в това няма демократичност...

А ти - по какво съдиш "как го усещат хищниците", за да съпоставиш че "при хората не е така"? Въобще - рецепторите подават само сигнали - или са налице - или не. Дали отключват едни или други реакции или програми за поведение = това е съвсем друг въпрос. По-горе спомена че човека нямал рецептори за сурово месо. Вече изменяш твърденията си под въздействието на едни или други мнения... Няма специални рецептори за "сурово месо", нито за печено. Вкусовите и обонятелни рецептори - е ясно кои са. Нямаш нито едно смислено доказателство за сериозно твърдение от рода "хищниците не го усещат както човека". А за най-изявен е рецептора за сладко и ни доставя удоволствие да ядем сладки неща - тук вече се компрометира окончателно и стана напълно несериозно. По този начин всичките ти усилия по стъкмистика и говорителство на "аргументи" спират да имат всякакво значение, като най-несериозния от тях е призива "прочетете малко повече" или "всичко го пишете, щото сте зависими от месото...".

Мисля си че е крайно време нашенските патриоти и националисти да се разделят на "северни (дунавски)" и на "тракийски (южно от Стара планина)... какъв е проблема - народна тракийска република. Не е проблем че не е създадена още идеологическата рамка, която да обособи достатъчно патриотични идентичности - за няколко десетки години ще е готова и ще е действаща - само да го реши някой и да го задейства по подходящите вече отработени методи (като "македонските", примерно ). Пък и - защо ще ги хрантутим - северняците - баси наглеците... да си обособим тракийски език, да си припомним тракийската култура и велика цивилизация... как никой още не го е раздухал заради свои цели, се чудя. Дори в рамките на евентуална Южна република ", в едно евентуално фантастично бъдеще" ще се намерят и бедни региони... от които "богатите" невежи, ще му хрумне на някого че иска да е "независим"... и що точно да хрантути бедния. Съвсем импровизирано - защо пък да няма независимост родопския регион. Странджанския - също, защо да не си е независим. Аналогично - защо една квартал или махала да не се отцепи от Пловдив, примерно - борци все ще се намерят. Съвсем спокойно жк ЛЮЛИН може да се отцепи от София - пък и от "България", примерно... Положението с каталуния има подобия сред всяка държава - едни региони са с повече богатства, дадености... от други. В дадени моменти - някакъв 'лидер' решава че "е времето да влезе в историята"... Или историята го насира (както показаха събитията с Лейди Мей) или ще стане велико името му... Ама много велико - най-великото... Не мога все още да разбера лудостта на детските националистически периоди защо са толкова важни за някои хора... И защо това не се изживя, щото отдавна му мина давността и адекватността. Обаче сред днешния глобален реал е невъзможна каквато и да е независимост - никой не е независим... И колкото повече се глобализира социалния живот, толкова по-малко е възможно някой да го играе "независим". Разбира се, че е толкова просто - да произвеждаш, да ражда земята- добре, но ще са нужни пазари - именно от "бедните". В рамките на една държава - точно този пазар е "вътрешния". Идеята на обединенията е именно търговската - в главната си цел е да се създават все по-големи пазари и движения на стоки, хора и услуги... като "вътрешни". Няма и не е налице възможност която и да е ДЪРЖАВА да съществува напълно и откъснато САМА по себе си. Преходите между държавите са проблем, не точно политическите граници, а че същите стават и търговски. Колкото повече търговията и финансовите движения стават глобални, толкова повече става невъзможно който и да е "национално, политически или социално - независим". Разбира се, че сред всичко това някои са по-силни и опитват да контролират според интересите си останалите процеси, но това също е част от играта, защото именно "големите" са нужния двигател по окрупняването и постепенното отмиване на търговските ограничения и граници. Днешно време движението на хора и стоки не е като в старите империи - центростремително. А толкова много народ продължава да си кара със старите представи, нагласи... и битки за "независимост"... Още повече са неадекватни и местните "борци" за същото и тази детска фаза на революционизъм, която поради исторически наслагвания, се спряга заедно с русофилските инерции. Пък в самата "Русия" проблемът с 'революционерите' хич не е вътрешно актуален - демек за тях идеологията на революционизЪма я предлагат само и единствено за 'другите'. От друга страна - същото важи и за другите империални атавизми - едни са окрупнени, но за целите да са по-добре е нужно да се 'делят' другите, за да се лишават от стабилност за сметка на окрупнения и окрупняващия. разбира се, че от друга страна - окрупняването си има и проблеми и пречки. Има си и тенденциите 'против'... Днешното образуване на европейски съюз, го показва ясно. От друга страна - това е и най-голямото предизвикателство и никой разумен субект, няма как да си е правил илюзии, че толкова много нации, с толкова много събрани исторически проблеми и дразги, до историческа омраза и съперничество, ще си позволят да си "партнират" в името на едно друго бъдеще. ... Такъв тип "бъдеще" не е вече империя от стария тип, колеги, колкото и да ви напират разни исторически атавизми и инерции. От друга страна - твърде много хора остават да си сънуват според миналото си. Пък сегашното и днешното... само по себе си е "революция" спрямо "отминалото". В този смисъл - формите на "революции и борби за независимости" са вече назадничави и са от друг исторически контекст, сравнено с този, който е в днешното време. Новите форми на революции, сега... са обединяването и окрупняването - на територии, на хора,на стоки, на търговия и услуги... Познайте в днешно време България, с кой е "окрупнена", след като дори със Сърбия, след като са налице толкова много общи народни и културни положения, именно политическите ни разделят, дори до войни и от тях генериране на взаимна омраза. Допълнително тя се подклажда чудесно от една империя, спрягана като "освободителка и спасителка" за българския исторически обработен матрял. Същата империя, се спряга и сред сърбите като 'спасителка"... Пък и пак тя създаде и "македонската нация" - пак за частните си цели, но като спасителка - на интересите си да се делят другите, а не самата империя.. Други империи правят същото - за своите си цели... В политиката е налице вечния стремеж към лицемерие - ние да сме си обединени и окрупнени, ама другите да ги "разделяме", а най-добре това се върши 'отвътре' - чрез стремежите към отделяне и мита за независимостите... След като същата политика на дробене, доведе и Румъния, с която имаме исторически толкова много общо - също да е сякаш "друга вселена" ... Турция... или Гърция - с кои точно да се окрупним, в тия неспирни битки за "независимост". И от кое, кои и какво точно - сме "независими"

Вероятно е интересно ако повтаряш като мантра. Но и повторенията няма как да създадат разсъдителност. Човек натрупва информация непрекъснато. Отгоре на всичко - информацията, ако е адекватна на реалността, се променя непрекъснато. Самата идея че като си направиш изградиш мнение за нещо си, после почваш да го защитаваш, е вече статика. В горния цитат от твои думи са събрани повторения на вече изложените ти тези. Ти извеждаш обобщенията си от съпоставка със себе си и себеподобните на теб. Аналогиите - също, разглеждането - на същото ниво. Всичко това го издава повторението и настояването за ФАКТИ - повторени три пъти в три поредни изречения. И да ги повториш и повече пъти, в още изречения, не го прави смислено. Ти излагаш не факти, а интерпретации. Мисля си че би трябвало осмислянето да се занимае с разликите между понятията и значенията им. Разбира се - това е само според мен и важи за самия мен, защото - пак за мен - е въпрос на лична отговорност и самоуважение. Разбира се, че изводите ти са тясно преплетени с теб самия. И твоята гледна точка е зависима от условията и начините за отражение и твоите психични особености. Това е при всеки човек и е съвсем адекватно, докато не се отработи и насити и трансформира в следващ етап... А ти - продължаваш сякаш да се поставяш в ролята на страничен наблюдател, след като е съвсем очевиден уклона ти към точно определена гледна точка и пристрастието ти към точно определена версия. Ако само ядат един и същи плод - ще имат проблеми. Точно както и - ако се хранят само с едно и също месо. Разбира се че има значение и как живеят и колко разнообразна храна поемат и начините й за усвояване, начина на живот, меболитни особености и още много други "променливи". Но не - избираш една версия, окастряш я от "излишното" и ... става "истината' - щото изчистена вече става притегателно ясна, логична. моите родители ме "научиха" че без месо не може да се сяда на маса. Аз имах съмнения, пробвах различни варианти и когато се отделих от тях, направих експерименти - и без месо - 8 години. И гладуването (което за същите мои родители, беше един от най-големите им призраци...) най-дългия ми срок като опит - 14 дни пълен глад, само с вода. Експериментирах и със спиране на всякакви хлебни изделия, което за възпитанието ми беше "пълен абсурд" - 3 години... Опитах много неща и като видях плюсовете и минусите през моята гледна точка, от переспективата на опита, взех за себе си решението, чрез внимателни съпоставки. И най-вече - без тежнението на навици, пристрастия от възпитание и ограничението на "привичното", представено като "единствено възможното" или "правилното"... Също така "физиологията на човека" не е на плодоядно животно, а че същата физиология разполага с възможности за адаптация спрямо средата. За тибетците зеленчуците били противопоказни и носили болести, особено краставиците (справка - "тибетска медицина" ). НЕ - все едно че минава и заминава - ти си имаш верую, "ама не - не зависило дали ядеш или не ядеш месо - ти самия"... Може и да зависи... може и да не - но имаш тежнение към един от многото варианти... Никой не твърди че е правилно да се яде "САМО МЕСО" и че понеже яденето на месо било навично, дори ритуално, сред толкова много хора... Било е - защото на село, за да се оцелее зимата е главно чрез месото и месните продукти - като храна, освен брашното, за да се правят хлебни храни. Никой не е имал възможност в условия на оскъдица, да мисли кое е "полезно" от коя храна се тровил и дали и как да се отказва от едно или друго... Разбира се, че към месото се появява и зависимост. Но тя се проявява и към други храни - включително и към растителните фабрикати - шоколад, кафе, захар, дори черен или зелен чай. Завими са също и веганите, защото е крайност. Просто тия хора никога не са били гладни или живели в мизерия и оскъдица за храна... От друга страна - нуждата да намерят основно разрешение в някакъв аспект на битието, като 'причина' за несгоди ... а и страхове. Нали знаеш че в съвременната психиатрия е налице и диагноза "за здравословните маниаци"... А и в съвремието се появяват проблеми от пресищане от едно и също хранене, защото чрез такова, количеството не може да замести качеството на храната и нейното разнообразие. Все пак поемането на основните нужди от храна и съдържание, е ясно - като цяло. Дали ще дойде по растителен път... или от месен такъв - има начини и за едното и за другото. Но не - за теб единия е "правилния" - ето това те издава... Толкова е лесно да го обобщя това - лакмуса му е защитаването и създаването на фрейм, който да е точно определен, в сравнение с толкова други възможности. Но ти не ги разглеждаш като вероятни, дори не пишеш за това. За теб - ти вече си разбрал "истината'', другите се заблуждават, или са пристрастни, или са зависими и отричат нещо, което на теб ти изглежда очевидно и дори го представяш като 'факт'. Дори не забелязваш че си подбрал една от многото възможни версии, а си взел решението че тя е правилната. Това е очевидно, но въпроса е - защо точно това да е "правилната"? От друга страна - останалите възможности вече се предложиха, но ти - не, ти си твърд, ти си убеден, но на самия теб изписваш че ти изглежда че си безпристрастен че ти е ясно, че всичко ти е изяснено и демонстрацията на сигурност е белега... Сега сети ли се че ти самия опитваш "защитаването" от психологическите начини за отражение, които ти сам представяш... И аналогиите с парчетата, които опитваш в началото на последните ти думи, са само оправдания и опит за обяснения като за пред себе си. Не е нищо проблемно, когато човек си е конструирал теза, чрез която да се представи пред света и да си я отстоява. Въпроса е, че това е свойствено и характерно за определен етап от психичното развитие при всеки човек. И че този етап всъщност е една преходност. И че пиша вече няколко пъти за преходността и изменчивостта. Обаче - ти го играеш на 'въпреки' и на "стабиляга" Дали ти изглежда смислено... или пък "рационално" - дори с подмяната на заместването на интерпретацията, като я наречеш "факт"... Дори и като я повториш упорито няколко пъти ...

аз съм обикновен прост човек. Но вероятно простотията непрекъснато ме подсеща че преди да задавам въпроси и предложения ("да се замисли човек ") се запитвам дали аз самият съм помислил... И ако решавам "че ми е ясно", щото го издокарвам на обяснения и "отговори", вероятно пак същата "простотия" ме кара отново да се усъмня и да размисля повторно и задълбочено. Щото в представената ти обща картина са налични само общи положения, но те са натъкмени да свършат работа да са в полза на предварително избраната позиция - вече като убеждение. И така - всеядни протопримати... с остри нокти... Обаче как да се качат и да скачат от клон на клон - с острите нокти. Как да ловят там, като им трябва захват, а с остри нокти, с откатен пръст (палеца) няма как да се получи. Дали не са се спасили на свой ред горе сред клоните на дърветата от хищниците по-високо в йерархията на екосистемата. някои са останали там и са се адаптирали към онова, което дърветата предлагат за храна. Други - тръгват на пътешествия из степите... а там - нещата не са като на дърветата - нужни са два крака, изправено тяло. Трудно е така да ловиш животни както го правят същинските хищници. И въпреки всичко - очите са предноразположени - осигуряват триизмерен образ, за разлика от тревопасните, на които очите са странично разположени с цел да поемат широко поле на зрително възприятие. Предното разположение на очите предлага възможност за "стерео". Всички хищници са така. Но от друга страна - сред дърветата това се оказва чудесна възможност, защото прехвърлянето на клон на клон, особено в скорост, няма как да се случи, освен да е налице подходяща конструкция за захват с ръце, подпомагани от опашка и крака. И очите - които осигуряват стереообраз - с дълбочина, за да е възможно да се прецизира захвата в скок и голяма скорост... И още много друго - като примерно че при ХОМО убиването на зебра например, не е било цел като примат. От друга страна - са убивали и далеч по-големи животни - вече на групи, с копия, капани... Ареалите условията и адаптацията към тях определя и физиологичните изменения и мутации... И поведение... до появата на психичното и нарастването на неговата роля... Еволюцията, за която настояваш да "помисли човек", никога не е стояла на едно място. За разлика от твоят поетичен рефрен, еволюцията "нищо не решава". Нито - "измисля". Условията и кодираните възможности за адаптация - изиграват ролята за оцеляването. В хода на изменящите се условия на средата - вида се изменя ... или умира. Просто е. Вида се изменя, обаче ти настояваш че "природата била решила", а пропускаш че всеки процес, за да се ситуира има нужда от допълнението "в кой момент"... Какво ли още ще изкараш от предварително приготвения чувал с "аргументи"... Отгоре на всичко - имаш предварително заложена линия на 'отговори', която следваш и това те прави доста предвидим. Въобще - подбора ти на "доказателства и аргументи" следва обикновения идеологичен ход, който е вече написан и изговорен на всякакви места, по всякакви начини. Всеки се стреми да изиграе на обективизиране собствените си пристрастия и модерните заигравки са и в полето на логиката аргументите чрез подреждане и подбора им. За да се случи - се пропускат други - несходни или несъответствени на предварителната нагласа, положения... Ти удобно си замълча и за вметката ми че играеш същата игра - както и с "национализма", който ти наричаш "патриотизъм"... А и в някакъв смисъл си си прав - от твоята переспектива, убежденията те затварят и те оставят с отражението че "всичко ти е ясно" и че "схемата е затворена" и изводите й - твърде еднозначни. Не е въпроса дали имаш и какви са ти убежденията, а че психичната ти типология е предразположена към статични опорни точки, в които борбата е да ги обективизираш. И много ти е важно след това да ги "защитаваш"... В тези изводи няма нищо лично, нито са с негативна конотация. Сигурен съм че няма да ти допаднат, защото основите на които си постановен е много важно да са твърди и ти си положил и ще полагаш големи усилия и потенциал, за да ги задържиш както са ти необходими... В нито един момент - в писането ти не се промъкна нито грам усъмняване... Точно обратното - задържането на увереност и сигурност в онова, което си решил че я крепи - остава приоритет.

ти си продължаваш с играта на доказване Не че нещо, ти я обичаш тази игра. Веселото е, че с лекота си я прекарваш огледално през всички други пишещи, само през себе си - не. По същия начин им изглежда и на тия - от "плоската земя", или всеки религиозен последовател. Имат си обяснение и предварително изработена концепция. И остава само защитаването. Ти самия го правиш това и на няколко други теми - със специално значение спрямо твоите убеждения и житейско верую. Да ти кажа ли в кои теми ти си толкова напорист - не е трудно да се забележи - още от аватара и ника ти... и до патриотизма, леко подменил стандартното "родолюбие". За сравнение да ти кажа, че навсякъде по социалното пространство, надговорването с вярващи в едно или друго - си върви, както и в тази тема. И номера - вие сте вярващите, щото сте зависими... пък аз ви казвам кое е истината, щото я знам... Връзката между зависимите и пристрастеността, с това, което тук се пише... ти го пренасяш в мен. И това е чудесен трик. Но ще ти кажа, че 8 години бях вегетарианец. И до днес месото не ме интересува особено и когато имам избор го прескачам без никакъв проблем. Така, че си направих експериментите със себе си и удобството ти да ме привидиш като любител на мръвки и пържоли... е само оправдателен, колкото да си нагласиш образите си кой какъв е, как е и защо пише онова, което изразява. Пет пари не давам дали ще ям месо или друга храна. Независимо от това - глупостите за пържолите и дългосрочните планове - те издават в какво вярваш и колко ти е важно да си докажеш че е правилно. А това - дали лекарите какво били показали и хитрия ти номер - да го свържеш с "цигарите и пушенето им" - е най-обикновен манипулативен трик. Вероятно ти вървят номерата... но ти дори нямаш идея да ги мениш според "публиката", за да "хващат дикиш"

ти, колега, продължаваш упорито да си поддържаш веруюто си . Ти я обичаш тази игра, пък и не си сам в нея. Животните които ядат само месо си имат и зъби, с които да го правят по-лесно. А човека има и кътници за растителна храна, има и резци и кучешки зъби - за да разкъсва месото. Така, че да е налице универсалност, с възможност за нагаждане в широк план. Ако попиташ какво учат дентолозите, там ще разбереш че те разглеждат еволюционните изменения действащи и видими сега, главно и основно по зъбите. Те ще ти кажат че броя на зъбите дори в рамките на един човешки живот, в световен план се променя и тенденцията е да намаляват като бройка и да се променят като вид - дори в рамките на няколко поколения. Кучешките зъби отпадат все повече, както и кътниците... Така например - заради условията на живот, твърде далеч от природата, различните човешки популации са чудесен терен за съпоставки изследвания. Заради това човешката популация е по цялата планета още далеч преди техническата революция - защото е гъвкава и позволява доста бърза адаптация към условията на средата. Най-голям дан в това има именно храносмилателната система. След нея е - адаптацията към температурните отклонения, но в този план нещото, наречено "облекло" вече допълва природно-заложените механизми... Има хора по планетата адаптирали се към различни видове храна. Ако променят условията и средата - се адаптират към друга. Именно това обясних в предишния си коментар - възможността за бърза адаптация към широк набор от възможности за усвояване на храна. В този смисъл нуждата да се борави с ръцете, възможността за термична обработка... предположително са свалили от дървесния начин на живот нашите прадеди... както и възможността да усвояват територии без дървета... Най-широката форма на всеядство сред животните, за мен е едно животно, което отглеждаме и похапваме месото му... Неговите зъби и храносмилателна система са доста близо до човешките. А и не само те... за разлика от човека, прасето разполага с възможност дори да усвоява мърша - разлагащо се месо, както и ферментирала друга органика. Това, за човека е твърде проблемно, като в някои случаи дори е отровно... Въпреки това - опита показва че и това е възможно за адаптация, ако условията го налагат... (в някакви рамки, разбира се) Относно днешните условия за живот и съответното хранене - са изписани и изведени огромен брой публикации. Увеличението на човешката популация си носи и своите проблеми - вече и глобални. Но... и решения. Относно животинската храна... или растителната такава - си има аргументи от всякакво естество. Но най-важното е - винаги за човека МЯРКАТА е била проблема, а не вида на храната. Природата е направила достатъчно. Но не е предвидила че е възможно да се получи "прекаленост в достъпността на храната". Вече не толкова физиологичните основания са определящи - напред по важност излизат психичните аспекти на храненето... И ето тук е моя вариант на слабото място на днешния човек - през моите очи. А и се отнася не само до храненето... а и до начина на живот, в най-широк план...

така ли... Странно нещо е това 'природата'... Поне като нужния аргумент за толкова много обяснители. Разбира се, че човекът е развил храносмилателна система от възможно повече типове храна за усвояване. Това се нарича с обобщението "всеядност" - и растителна и месна храна - всичко, което е възможно да става за усвояване. Това е еволюционна стратегия и се състои във възможността за адаптиране на същото към изменчиви и различни условия на средата. Ето това вече е "природата". И кучета и котки, коне или магарета, особено свинята. Съществуват маймуни които изяждат други дори от своето стадо и не е никакъв проблем за маймуната да усвоява животинска храна. Обратното - е сложно. За растителна храна - особено тревен тип, са нужни специфични изменения в метаболизма, които бяха споменати. Но и не е само ензимите. ... месната храна предлага повече калоричност и съдържателност на единица обем и тегло. Естествено че си има особености, но те не са толкова заради самото усвояване, а от съвсем човешки психичен характер, също подвластен още на обърканата "природа" в него... Проблемите на храненето в съвременността не идват от вида на храната, а от нейното качество и нужната потребност от консервиране, поради пътуването на храната на големи разстояния... и още много друго. глупостите за веганите и плодовояденето, както и за месото - са Тук споренето се превръща в ритуално хапане и отработване на ухапаните, след като всеки е и ухапан и хапе на свой ред. Така, че е вид надприказване. Игрите на "аргументи" извън наученото в учебниците... си е волни стъкмистики, до цели творчески похвати по подбор и събиране на парчета от информации и данни, така, че да подхождат на нужните платформи от убеждения. И това също е "природата". Но природата не й стига да участва в образуването на нещо, наречено РАЗУМ. Там тя е вече безсилна, особено за неговото развитие... и разчита да предаде щафетата на личната отговорност на достатъчно зрелите и те самите да се превърнат в поле за отработване... Както се вижда това не е лесна работа и продължава да се случва твърде рядко... твърде. По-скоро продължава да е "изключение, към правилото..."

Дава се - демокрацията го определя. Проблемът не е кой стои зад трибуната, а че повечето "популисти" нагласят онова, което представят, за да е удобно на публиката си. Това че научното поле, се превръща в територия за идеологическа работа, улеснява значително "поредния популярен "историк" ". На него не му се налага да полага усилия за безпристрастност и в посока на обективните обстоятелства и проблеми. Така основният вектор се сменя от НАУЧНИЯ ПОДХОД - към популярния такъв. От друга страна - човека няма нищо общо с понятието ИСТОРИК - за него историята е низ от наредени и подредени според потребности положения - за да изглеждат по един или друг начин, за целите на вярата и пързалките й. И в това е проблема - същностните хора на науката ИСТОРИЯ не смогват да се доберат до ТРИБУНИ... защото трибуните са за говорене пред аудитория. А адекватните с нагласа за наука се занимават с нея. Докато съвсем друга "публика" е налице при волните стъкмистики на нещото,наречено от автора си "българска история". Цялата работа, както и при всяка религия, е за доказване на личното верую, с идеята то да се утвърди и потвърди че нагласената лична приказка, е истина, когато и други "заживеят като я ползват за потребностите си". Изборът не е лесен - да си способен да загърбиш личните си щения и нужди, в името на закономерности, принципи, фундаменти - дори и да са ти неудобни, дори и да са нелицеприятни. Още повече - че територия на същите "борби" - между личните интереси и потребности, възпитание, внушения, убеждения, вярвания... и нещо отвъд тия - е и самият форум и доста от темите в него. В този смисъл - това е една типично човешка борба и личен избор в нея има само един вариант - осъзнатият. Защото много хора се наричат 'учени'... но твърде малко от тях са способни да са такива в същността на своето "отвътре".

относно темата - естествено че материалът е популярен и популярно поднесен. Сега - 2 особености: Идеята за компютърни изчисления се основават на математика и логика, електроника... Ние, хората измисляне изчисленията. Откога се смята за сериозно че и вселената можело да е плод на изчисления - така както ние сме ги създали, както ги караме да вършат работа... според собствените ни особености. Идеята за изчисленията и "компютъра" е начин по който ние хората да се опитаме да симулираме реалността около нас, като имитираме начина по който си представяме че работи собствения ни мозък - линейно-последователно. Идеята горе - за аналогията и взаимозависимостите - са пълна ала-бала по простата причина че са възможни теоретично и други форми на запомнящи устройства, както и на паралелни изчисления не само на "двоичен вид", или пък - чрез двоична логика. Пример за това са "квантовите" изчисления, които се основават на 'КУ-бит", което е "трети вариант - към досегашните дуални 0 и 1. В този смисъл - изследователите за които по-горе става дума, продължават да взимат предвид класическия ТЮРИНГ, а от друга страна - съотнесен към квантовия свят. Има и нещо важно - изчисленията не са единствената основа на компютрите и чиповете. За да се реализира изчислителна система е важно как е устроен другия важен елемент - ПАМЕТТА. Така е и в мозъка. Доста е спорен въпроса зали мозъкът запомня така, както ние реализираме запомнящите си устройства, защото ПАМЕТ е общо понятие за два основни процеса - записване и четене - на данни... Идеята за последователност в двете... е ограничена значително, тъй, като има предел. Идеята за паралелност и едновременност - е идея и посока - отворена към "безкрайността" и... лимита вече е на "някъде в необозримостта". По същия начин е налице лимит, в лицето на превключващия блок, - двигателят на изчислението, като той пряко зависи от скоростта и начина за четене от паметта и записване обратно в нея. Отделно са многото типове памет, работещи на различни принципи и основани на различни особености... На равнището на което сме стигнали в досегашния момент по отношение на изчислителните устройства, са налице някои типично наши човешки ограничения, а не толкова на физическите - става въпрос за "принципни положения" ... С непрекъснатото завишаване на изискванията и отваряне на нови и нови посоки за симулации и имитации на реалност, чрез изчислителни системи, вкл. и имитация на интелект, ще се появяват и нови хоризонти за заобикаляне на лимитите, не само по досегашните пътища... а и на нови принципи или пък още неоткрити "закони". Няма как - в сила ще навлязат комплексните изчислителни системи, основани на комплексни (едновременни, паралелни) логически принципи - и оттам - на начина по който това да се реализира и технически. Засега, в този момент - в самия човек не е особено ясно как е възможно да реализира комплексност - в начина си на възприятие и отражение... и на обработка. Но са налице данни че мозъкът не обработва "линейно", а твърде аналогично на "нелокално" и оттам - паралелност, основана на нелокалност... Думите и идеите ми по-горе са само импровизация, а не "виждане в бъдещето". Нито са с претенции за научна издържаност. Твърде много условности са налице в горните думички - от статията.

Може би изглежда незначително, но ако е налице внимателен прочит и адекватен анализ на написаното - би се забелязало нещо особено в края на текста - понятието ВИПАСАНА. Едва ли са налице няколко човека от пишещите, които да имат не само идея от уики и от читанки, какво се има предвид в това понятие. Да не говорим че каквото и да се "знае", чете или пише, то е напълно лишено от адекватност, при положение че не е налице неговият практически аспект. Именно той е основният. ВИПАСАНА не е философско понятие, нито е математическо или физическо. както и не е налице никаква физическа основа за 'смяната на състоянията на съзнание'... Както и в самият текст е констатирано - хората материалисти, претендиращи че "знаят" но не могат да изменят състоянията на съзнание, нито ги разбират, нито ги познават, нито въобще имат отношение към този казус. ИИ е само имитация на ИНТЕЛЕКТа, така, както го разбираме хората. Но РАЗУМ или СЪЗНАНИЕ - няма шанс за имитация, по простата причина че "ние, хората" в цялост, не познаваме нищо от същността на тия явления и процеси. -------------------- В най-общ смисъл, и условно, са налице ДВА подхода при "докосване" до нова информация: - ПЪРВИЯТ е масовият подход - според него всяка нова информация се "асимилира" в личното, вече формирано поле от представни обяснителни схеми. Нагаждането по време на асимилацията, е вид подреждане според личния вече създаден модел, за да се нагласи и да му "подхожда" (консонира). Това е вид "ПАСИВЕН ПОДХОД" - в него субектът играе реактивна роля, и нагажда към "себе си". Този подход също има и "фиксираща роля" - защото неговият първоначален модел, се 'самосъхранява' и непрекъснато е с тенденция да се запази, какъвто и да е. Особено, несъзнателно, в неговите основи се крие достатъчно отработено и нагласено "ядро" което е основното. А ако се проследи "ядрото" - то води към базовите несъзнателни нагласи, които често се наричат "пред-убеждения". В общ смисъл - АСИМИЛАЦИОННИЯТ ПОДХОД - се основава на инстинктивни, вече заложени съхраняващи модели и те са в основата на неговата динамика и особености. - ВТОРИЯТ подход - е по-особен. В него е налице предварително възпитаната нагласа - че се касае за нещо "непознато", излизащо отвъд личния периметър от зададености. В този смисъл е и самият подход - внимателно се разглежда "новата информация", докато чрез нея вътрешното, вече формирано поле, се разшири " с нещо ново" и особено... Това, не създава проблем, дори и да се разбърка вече създадената лично-колективна система от опорни точки... защото всяко разбъркване за някои е криза, за други - възможност за преосмисляне, преразглеждане, вникване в "празните полета", разглеждане на дисонансите - но не като дисонанси... а като важни елементи сочещи "слабостите" и недостатъците на собствените ни "наследства"... Ако е налице някакъв адекватен прочит на горните думички, се подразбира, че вторият подход изисква адаптивност и психична динамичност. Изисква пластичност и възможности за изменчивост в психичен план. Именно и заради това този подход е твърде рядко ползван - изискват се предварителни дадености, внимание, дисциплина, познание, опит, практика... Които - колкото се натрупват, толкова повече разширяват похватите, за ползване. ВТОРИЯТ ПОДХОД, условно е АКТИВЕН ПОДХОД - той изисква субекта да ИЗПОЛЗВА някаква нова информация като 'външна точка' която да разшири неговите възможности за рефлексия и по този начин - психичен хоризонт. Заради това този подход е РАЦИОНАЛЕН - в него, чрез подреждане и управление, самият му принцип е динамичен и отворен за разширение. Един от най-важните елементи във ВТОРИЯТ ПОДХОД - е че най=голям принос за развитието и разширението имат именно "НЕСЪВМЕСТИТЕЛНИТЕ" елементи и по това се разпознава нещо като "ново". Заради това приоритетно активния принцип в такъв субект, се насочва именно към възможността да се открият ДИСОНИРАЩИ ЕЛЕМЕНТИ, спрямо собствените, изградени вече когнитивни модели и схеми. По този начин всяко несходство, се превръща в "двигател" за разширяването. Вместо негативно отношение и защитаване, чрез отхвърляне, неглижиране, отричане... точно обратното - рационално се извежда че именно несходствата имат свойството да разбъркват вече създаденото и да позволяват неговото пренареждане и така - разширяване... Докато ПЪРВИЯТ ПОДХОД, основната му цел е да съхрани, вече създаденото, като субекта се инициира и така идентифицира с модела си за обяснения и представа за света и себе си, като търси непрекъснато неговото запазване, както си е. Като особено важно за съхраняване се смята едно важно ядро, което е с най=висок приоритет за съхранение - именно в него е реализирано несъзнателната идентификация. Когато е налице дисонанс (несъвместителство с опорния модел) спрямо надграждането - не е особено сложно и то има възможности за изменение и някакви отклонения... Но ядрото - в никакъв случай - там се 'брани' като "себе си". защото в някакъв смисъл - те са слети като 'едно и също'. =============== Двата подхода всъщност са само условни - за целите на изказа и принципно извеждане. Това не пречи да послужи като идея за 'различаване' кой как процедира спрямо... "новото"... Хората подсъзнателно и инстинктивно се страхуват от "новото". В несъзнателния им фон, новите неща внасят смут, разбъркване и това поражда пак там усещане за страхуване и нараства страховият несъзнателен фон. На фона на това цялата когниция се "стеснява". Това се случва изключиттелно дълбоко и неговото достъпване не е плод на учене, четене или интелект, както и на умения за възпроизвеждане. === В статията има и проблемни моменти, но те са плод на трактовката на автора, спрямо цялата негова конструкция. Гледната точка е интересна, но аналогиите не винаги водят към "верни" посоки. Твърде малко са подробностите и основните положения, като тук статията има популярен характер и с нея се извеждат изводите и обобщенията - плод на синтез... А това е вече "късната фаза".

това е лека закачка към "градината на рамус"... Шегувам се, но чета темата с удоволствие и интерес, породени от смислеността в написаното сред повечето от дискутиращите я. Имам и някои вметки по някои от написаните положения, но те нямат особено значение, съотнесени към тематиката. Ще ползвам това вмъкване да вметна към АТОМ и тезата му че религиозните християнски ритуали са основата (това беше няколко страници преди) и са само надградени в последващата национална ( или пък комунистическо-социалистическа) идеология и митология. Всъщност ритуалите (като проява , същност и роля), са налични още далеч преди християнството - още в етапите на племенните групирания. Те са още от тотемизма и шаманизма и са сред колективното несъзнавано още от еволюцията от ХОМО към сапиенс. Това, че същото е валидно и до днес и съвременните общностни и социални процеси на всички нива, дава показателност че е още твърде рано да се говори за "сапиенс" в "осредненото общо кратно" на човечеството... Разбира се, че по принцип всяка надграждаща идеология и задължителни митологични символики в нея, ползва тия от "предишната", като ги маскира като "свои". Просто се следва "най-малкото съпротивление", само и само да се съхрани основния и базов механизъм на колективната съобщност... Именно същото е направило и самото християнство... Както и "тия" - 'преди него', така и "след него"

Даже не само от контекст - направо му се прикача смисъл от интерпретацията и прочита. После се изкарва че "това е написано" и оня е - понеже го е "написал". Личния принос в цялата работа се прескача напълно... все едно е отсъстващ. Пък и защо да се взима сериозно ако може и да внесе смут Колеги - та някои още не правите разлика между прочит и текст. Подобно на "чета и си обяснявам какво чета" - е аналогично на "гледам и виждам". За толкова много хора гледам и виждам са синоними и са едно и също. А по-горе някои се опитваха да ми пробутват идеята че съм бил написал че срама и вината били синонимни на страха. Даже и цитати - дори настояване.... мдааа - там е въпроса - гледаме ли се... или вече се "видяхме" Щото някои го играят на "виждане" още преди да са "погледнали" Не крия че ми е забавно на моменти, макар и твърде редки. Но опита някой да е категоричен и нуждата да го заяви и да го отстоява и всеки опит за разклащане на основите и се реагира като "на нож"... Като че "за живот и на кръв" става въпрос. То и в някакъв смисъл си е "така". Пък и е написано. А игрите на аргументи и "доказателства' са само декорите - зад тях и пред тях се развиват съвсем други събития, които твърде удобно всеки се прави че не забелязва... Точно "театър на сенките" - японския театър "НО" декорите се движат от специални хора облечени изцяло в черно, при умело подбран черен фон и специално осветление, движения и поведение - за да НЕ се забелязват, докато местят декорите на сцената... Ползват се специално изведени от наблюдение и практика основни положения, систематизирани в правила, изразени в трактата "СВЕТЛИНАТА И СЯНКАТА". Ползвайки същото познание, с много практика и опит, от нинджи, до шпиони, крадци, фокусници... се научават да се "скриват" от "виждането" на другите, дори и да "гледат" в тях... Какво оставало до "прочита" след като всичко това се режисира от психични процеси, за които толкова хора са напълно "слепи", а те са с идеята че "такова нещо просто нема"... щото "не го виждат" - дори и да го "гледат". Още повече че още не могат да направят "разликата"... И всичко - защото такова нещо не се учи в училище, не се чете по учебници и социално признати професии и образования... не се говори по социалните клюкарници, не става за идеологично мерене и криене сред удобни конструкции... От всичко това е най=весело когато се кудкудяка с фразата - ти едно или друго "прочете ли" - тоя или оня - прочетохте ли ги. Като че ли - и да се прочете та какво... като че не се вижда - уж думички, уж буквички - ама след прочита излизат разни "вариации" и фантазиите на всеки влизат в дейно участие в запълването... И... все едно че "такова нещо немааа", щот "ние четем"... Ми работата не е в "четенето" а е в резултата от интерпретирането ( "прочита" )... Там е ключът, и умението да се различава е само някъде в най-най-началото. Какъв смисъл има да се говори за "нататък" след като самото "начало" тъне някъде в "зоната на здрача"...

Ей така се доказва - "почти съм сигурен"... ама "ПОЧТИ"... нито е ДА, нито е безспорно... нито е "липса на НЕ" Не, не зная етимологията на английската дума. Думата не ме интересува, а явлението което тя се стреми да изрази. Дали ще го разпознаеш или не, има ли го или го няма... не е въпрос само да дуалности. Нито само на различителство, ако не си се занимавал внимателно със психичните (си) явления. И методиките на теста са все в този разговор - дуалните положения не са нищо обективно - те са начина по който човека най-лесно се ситуира, според това как е програмиран в първосигналните си дялове и съответствените на тях програми в несъзнателните си психични полета. Релативизма в мисленето надхвърля дуалните или-или. Дори логиката основана на дуалност е точно "плоския й вид, нещо като "начален етап", подобен на събирането и изваждането в математиката. Няма такава "ТЕЗА",, която да се докаже по безспорен начин. Обикновено се формира точно определен условен фрейм, който се "отграничава" с някаква идея за опростяване и използване в конкретика... Въобще явлението БЕЗСПОРНОСТ е за плоския свят, на плоските хора реагиращи, мислещи и отразяващи дуалност, само защото така са устроени. В този смисъл - да докажеш НЕ, при липсата на ДА... е по-скоро ученически похват, но не и за сериозни хора, претендиращи за умения за размисли. И да - разбира се че "разсъждавам" - от една страна. От друга - основите на това са поставени на практическа основа и са изведени и приложими на всяка стъпка в мое лице. За всеки друг приложимостта е липсваща и се хваща само интерпретацията на "разсъдителност"... Обективността не ме интересува според социалните критерии - ако при мен нещо работи, то работи. Ако не работи при друг - това не изключва неговата практичност. Комплексните системи се проникват и осмислят с комплексен подход. разни "НЕ-та и ДА-та" и безспорности отпадат като неадекватни и твърде ограничени. Тия дуализми ще отпаднат и дори в изчислителната техника, като вече изживели времето си и изчерпали тавана си в качествено отношение. Въпроса е - кога основаните на дуалност субекти биха осмислили ограниченията си... но това наистина е въпрос от лична отговорност и ниво на отражение. И е съвсем адекватно някой да се съмнявал в моите разсъждения. На сто места съм написал че е несъответствено разсъжденията да се "доказват" особено когато се основават на релативни принципи и динамика. Особено когато написаното не претендира за философия или социална идеология, нито социално учение и да приканва за убеждаване, следване, и репликация... И моето участие тук не е да съгласявам или да убеждавам някого. Който търси точно това сред което и да е написано още не е израснал някои свои психични етапи.

Днес почнах деня си със смях, но няма сравнение със смеха след като прочетох това. Мъка-мъкаааааа - женския свян... и непорочност. пренос на срам - демек "ЧИСТ СРАМ" . От бисер, към бисер Толкова наивинитет - сега почвам да разбирам хората от плоската земя. Оказва се че съвсем скоро ще се появи нова форма на идеология и система от народни митове - "плоска психология". Виждам че са налице първите "митологеми", пък и в подходящия им автор... Може да се каже смело че в случая е налице липса на срам, поради невежество . От друга страна невежия най-малко е способен да го допусне спрямо себе си.

В това е проблема - когато човек "не се замисля" както земята напълно естествено е да му изглежда плоска. И кой да го обори - всичко МУ показва че е "плоска" - особено в равнините на УНГАРИЯ, примерно (или на Холандия) - от хоризонт, до хоризонт... Плоска та дрънка. Очи гледат и както виждат - тва е. Ония от темата за "плоската земя" - всеки един от тях пита - как цяла планета се въртяла, с толкова висока скорост в периферията, пък никой на земята, на същата тая периферия, не усещал скоростта... " Това им е достатъчно - защо да се замислят - достатъчно било че е съвсем сигурно че 'никой не усеща скоростта" - 100%, значи няма такава, значи не се върти... и значи - плоска е, оградена от ограда и купол... Отгоре на всичкото - не е проблема в липсата на информация относно възможностите и условностите, опитите и аналогиите - но се игнорират удобно в полза на 'така ми се струва - значи е така. Така е и за "ВИНАТА" и срама. Няма как да се 'докаже" и някой да е 100 процента "сигурен" след като не се е замислял за алтернативите, възможностите, вероятностите, вариантите. А колега, знаете ли произхода на "чувството за вина"? Това е сложна енигма - както и произхода за СРАМА - кога се появява, как протича, кой е спусъка, кога един стимул става спусък - за виновност или срамуване. Освен това - Виновността не е задължително да е 'чувство'... Допълнително "Изразяването на чувството" - е сложна работа... Обаче е нужно "замисляне"... а и не само. А проблемът е че НИКЪДЕ НЯМА НАПИСАНО, за да се прочете как е по принцип... за да се учи и възпроизвежда каквото е написано. А още по-големият проблем е - че НИКЪДЕ НЯМА КАК ДА Е НАПИСАНО онова, което е вътре във вас, мен, него, нея... Няма как - за да се разбере е нужно да се изследва... И вече - не е достатъчно само 'замисляне". Самото понятие ЧУВСТВО има доста неясен статут - сред народа е едно, сред науката - друго. Пък думичката - е една, както и за много други думички - вкл. и за ГЕРОИТЕ и ГЕРОИЗМА.. Хора, които четат за да учат, запомнят и после да възпроизвеждат запомненото най-много до комбиниране - стигат донякъде. А тия - които имат способността да се замислят - не само над наученото... вече е "друга бира"... Поне така аз мисля - пък и да съм от "марс". И най-важното - може да е условен, но е сравнително показателен критерий - когато някой пише положения взети наготово, прочетени запомнени и само да ги възпроизвежда според един или друг контекст (отново заучен, по модел и схема). Но когато някой се е замислял - той може да напише нещо от плодовете на своето замисляне. И да - не е трудно да му се противостои - щото замислянето не изглежда да е толкова "сигурно" както "виждането и гледането"... дори и когато не се различават тия двете.

Мисля си, че от време на време, порцийките здрав разум, не са излишни. Обикновен простичък, "ЗДРАВ РАЗСЪДЪК" без участието и фасадата на толкова много натрупаност... Колеги - НЕ МОЖЕ ДА Е НАЛИЦЕ СРАМ, ако не е НАЛИЦЕ ВИНА. Вие да не сте падали от АНДРОМЕДА - да не би на пишещите тук да е напълно непознато относно тия две явления, след като те са налице при всички... ВСИЧКИ!!! СРАМ и ВИНА са психични явления, които заедно със съвестта са психични социални регулатори. Те се задействат в самия индивид и го подтикват от неговото "отвътре". В този смисъл - това са регулатори, които ползват заложеното в самия колективен субект и след неговото проявление, вече се ползват за регулация на социалния живот. Няма смисъл да се занимавам с ХОФСТЕД, колкото и да е илюстриран, при положение че той си подбира "критерии". И в подобни "общества" се засяга приоритета на винага ... или на срама. Просто приоритет, а не че ВИНАТА не е налице в общества, които се "основавали на срама". Колеги - всяка концепция се систематизира по условни критерии, а не по обективни. Подреждането и структурирането не е обективно отражение, а е само начина по който работи интелекта и ума. И за да се предаде нещо с техните средства, определен изследовател избира критерийност според която той да конструира и предложи своят начин на разглеждане. И същото после като се заучи... и се възприема вместо условно, с разбиране, просто като даденост и крайна истина с обективен произход... За явления като срам, вина, съвест... да се цитират научни публикации за мен е леко странно и доста наивно. Все едно че за собствения ви живот и толкова простичките положения в него, да се налага да прочитате градската библиотека и в книгите да стане ясно кое какво е... Та това се съотнася до всеки един - ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС Няма как да е налице СРАМУВАНЕ, без да е допълнено със ВИНОВНОСТ. Как някой да го гони "съвест" ако същата не се допълва от виновност или от срамуване (не става въпрос за 'разликите', нюансите, личното преживяване на тия, след като дори за един и същ субект, в различни мигове от времето те са с различно проявление и интензитет) ... В динамиката на битийността, тия са преплетени както в личен, така и в групов план... Толкова е просто като извеждане... и толкова очевидно...Тясното преплитане може да обърква неподготвения субект как да ги различи, но то за това се изисква поне доза идея какво означава самонаблюдение... не са ми нужни доказателства относно тезата дали е налице "слънце" и не ми е ужасно нужно ХОФСТЕД да ми го напише как било според него. Дали дишам, дали мисля, дали слушам или виждам - защо за толкова много хора тия ако не им ги каже или покаже някой, ако не им ги обясни през една или друга призма - все едно че за тях това не би съществувало. Пък самите те се основават на същото... и е неразделна част от тяхната/нашата собствена тъкан. И още - нарицателното обобщено понятие - ЕМОЦИОНАЛНА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ - не се отнася само и единствено до това да се сещаме и прилагаме етикети кога, в кой момент кое чувство и емоция изпитваме, макар че толкова много хора дори това им е проблем. А че това е само "началото" - после за някои други хора, които имат пълнеж, се отива към продължаването на ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА, не само до "емоционалната й страна". Ако един човек може да си даде сметка кога се срамува и кога изпитва вина - то за интелекта идват продължението на въпроси от типа ЗАЩО ГИ ЧУВСТВАМ, кога ги чувствам, кога се пораждат, както означава ЧУВСТВАМ за самия мен, какво се случва докато ЧУВСТВАМ... А твърде много хора сякаш са слепи за всичко това в себе си и чакат... да им бъде написано и обяснение в книжки, или да им бъде казано от учители или дори "родители'. Но как да стане при положение че и "учителите", и "родителите" са с дефицити в същата посока и самите те имат проблем и най-много да стигат до 'различаването'... ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА за толкова много хора се заключава в това да наизустят големи количества данни и информация и готовите им форми на интерпретиране... и после самите те да се научат да я репродуцират. Но това е само "подложка"... надграждането кой да го направи, като то се изисква вече като отношение и усилие от самия субект... А иначе игрите на колежката КАРЕС вече са изиграни филми... "Слепи очи" (психична скотома) няма как да прочетат каквото и да било. Просто за интелигентните хора света става по-голям, когато е налице умение да се различи ГЛЕДАНЕ от ВИЖДАНЕ... Може пък това да е твърде висока летва, защото както се вижда по темите, хората с пристрастие към коментираното, нямат дори идея колко много когнитивно им влияе тяхното собствено отношение спрямо коментираното... И че за тях "скотомата' е в пълна сила, а пък са с идеята че 'виждат' същото, в "другите"...

"колегата Рамус, разполага с достатъчно широк набор от "обяснителен и понятиен материал", достатъчно дълго разработван, за да не се налага да "обяснявам всичко със страха". Предлагам да не прехвърляме едни и същи взаимни казуси от други форуми и теми, тук. Няма смисъл, ако на едно място не са вникнати да се опитва същото на друго виртуално място. Не мястото определя разликите и границите.... Освен това направих достатъчно категоричен опит, да не закачам повече "границите на приемливост", които бяха заявени еднозначно и съвсем директно. Така, че да не занимаваме отново поредната аудитория със всичко това., още повече че позициите са отново същите, границите, "аргументите" и отстояването им - също, което си е съвсем в реда на нещата. И не аз съм този, който по принцип му е проблем и не моите граници на приемливост или търпимост, са достигнати от който и да е... Разбира се, това е само предложение и не ангажира никой, с нищо. Но принципно, когато нещо започва да се повтаря, значи са изчерпани всички останали възможности... или въобще не са съществували... Аз просто виждам в повторенията един достатъчно изразен сигнал за доста неща. И се стремя да не повтарям...

За какво ми е "личното" - какво да го правя, защо да ми е толкова важно и защо да е единствената възможност тази посока на интерпретацията ти... Да, ти си го цитирал, но в цитата си извел мое изречение с доста точен изказ - поне в случая. Къде съм споменавал в този изказ, смислово, че СРАМА и ВИНАТА са синоними на СТРАХЪТ? СИНОНИМИ!!! - Отвори нова тема, макар че вече за страхуването срама и страха, както и за съвестта, вече съм писал, при това доста. да, в този форум. Вярно е, че търсенето е затруднено, защото аз не се вписвам точно в конкретиката на която и да е тема - просто ме интересуват други посоки и въпроси, на които обикновено темите са само частни случаи и конкретики. Та, другия вариант е - през профила ми да видиш всички мои публикации, както и да пуснеш търсачката за СРАМ, СРАМУВАНЕ, ВИНА ВИНОВНОСТ, СТРАХ, СТРАХУВАНЕ - тук вече въпроса е до търсачката на самия форум. Ако не стане или ти става проблем изказа или че не разбираш написаното - отвори нова тема в раздел... който решиш, макар че "психология" ми се струва адекватен избор, и напиши въпросите си там - колкото можеш по-коректно и точно, защото това би ме водило в отговорите... Ако наистина ти е в интерес и ти е важно няма проблем да опитам да отговора на въпросите ти... Ако наистина ти е важно, особено в личен план, тогава предложението ми е "на живо", защото ще трябва повечко обширност и динамичност, за да го предложа спрямо твоите особености и ниво. Но най-вече - не става с "доказателства" - извеждам опит, формална гледна точка, макар и адаптирана, но готови отговори, готови рецепти, нито готови обяснения - не предлагам... Личния принос на всеки спрямо себе си и света си - за мен си остава най-важната свобода, според която личният път е единственото което се върви от самия субект. В този смисъл - активно лично отношение в максимална когнитивна кондиция и фокус, е необходимо за да се обмени максимално и адекватно съдържание... Имам опит да инициирам и асистирам в това и не е толкова проблем, колкото изглежда на думички.