ramus

Това няма нищо общо с "рационалната личност". Изобщо някак е странно че въведох две условно различни категории за целта на изказа и описанието на проблемите които засягам. От същото - самата идея за РАЦИОНАЛНА личност, само сред фрейма на социалното битие и социалното й значение... е някак си орязано от същността си. Защото колективното битие не е единствената форма на "задаващо мироглед". Само да напомня, че РАЦИОНАЛНАТА комуникация не се основава на УБЕЖДАВАНЕ на "ДРУГИЯ УЧАСТНИК". Никоя дискусия или дебат, не се занимават "с убеждаване". Изведените "две условия" за "рационална комуникация" ясно показват нивото на представа относно същото. Също така - МНЕНИЕ, УБЕЖДЕНИЕ... са явления на типично ВЯРВАЩА личност и те са израз на ИРАЦИОНАЛНОТО ЯДРО и НАГЛАСИ в нея. =============== Друга особеност: Ползването на множествено число в изказа, допълнено с безлична форма на изказ, говорят някои неща от гледна точка на анализа. Ще спомена само най-общите особености - например в "множественото" число в изказа говорят за няколко неща: 1, че в света на академичната общност, това се смята за норма и се заучава до навичност. После от същите навици се репликира на свой ред.... - същото е и с безличната форма на изказ... (смята се, говори се...) - напълно "изчезва" субекта който го прави, с идеята че се внушава несъзнателно аргумента на "това е положението при нас - многото". То е и написано съвсем ясно във второто изречение от цитата над тия думички - според него СВЕТЪТ Е онова, което ОБЩОПРИЕМА, самоопределяща се като, ГОЛЯМА ГРУПА ХОРА. Целия изказ на горните два коментара са като "утвърждаване" на верността на постулатите на общата договорка. Ето това е точно проява на ВЯРВАНЕТО. Когато пиша че "ВЯРВАЩАТА ЛИЧНОСТ" се основава на "приемането" на готови форми на описания, модели, схеми, символи - по-горе АБИ написа, че "същото важи и за "РАЦИОНАЛНАТА ЛИЧНОСТ". Но това не е вярно, освен за груповия конвенс и хората за които "това е света". РАЦИОНАЛНОТО ЯДРО в човешкия субект е двигател на "съмнението". При достатъчно ниво на самосъзнателност идва и естествения процес по критично преразглеждане и преосмисляне на приетия конвенс, при положение че той така или иначе идва още от най-ранна възраст и е нещо като "задължително изходно положение". ================ Аз съм индивидуалист. АЗ... подчертавам първото лице единствено число. Сред реториката между АБИ и РАМУС стои обикновен и съвсем ясен казус - това е качествената разлика между СОЦИАЛНАТА ЛИЧНОСТ и ИНДИВИДУАЛНАТА ТАКАВА. Като повтарям отново - че това е само условна разлика и е израз на две тенденции вътре сред ВСЕКИ ЧОВЕК. Също да кажа, че СОЦИАЛНАТА ЛИЧНОСТ носи в себе си подчертана социална зависимост, заради факта, че цялата си структура е налице, благодение на полученото от групите сред които тя се формира. В този смисъл, всяка социална личност, се основава на ирационално ядро в себе си и процесите на ВЯРАТА са й принадлежни. Няма значение дали и с какво се занимава, дори и да е "научен работник' и канона за рациото да е приет и да се изпълнява. Репликацията на КАНОНА, неговото утвърждаване, особено чрез подпирането на предварително изведени аргументи в самия канон само по себе си е принадлежно на ХОРАТА на обусловеното, на вече колективно валидираното "вчера", или пък и :днес; но да е с "достатъчно много от другите", за да се ползва отново и отново удобството на конвенса. Искам също да кажа, че постулатът - винаги най-важното е големите групи хора и всичко, което е важно за тях е най-важно за "принадлежните й личности", не е единствено възможния, нито абсолютен и краен. Има и други възможности, има и други гледни точки... Изглежда че щом голяма група хора чрез конвенцията между членовете си приема кое е МИСЛЕНЕ, ЛОГИКА, ИСТИНА, ПРАВИЛНОСТ, РАЦИОНАЛНОСТ... значи това е важното за личностите в нея и същото определя несъзнателно техния битиен ФРЕЙМ - нещо като психичната аналогия на "хоризонта на събитията". Но пак повтарям - това не е единствено възможното. От друга страна - тук е проблем в казусите, защото когато се приеме че "хоризонта на събитията" не е краен, че той е само нужна приета граница... а отвъд него е налице нещо друго... това несъзнателно поражда смут и той подпалва защитаването чрез непрекъснати повторения по утвърждаването на груповия конвенс. Думичката АЗ, АБИ не е написала никъде сред своето написано - или е МНОЖЕСТВЕНО ЧИСЛО, поставяйки се сред важната обща конвенция (НИЕ). Формата на безлично написано - също е в тази посока. Ето един рационален извод - прост и логичен. Дали е израз на "пристрастие" на РАМУС, заради негово лично отношение към АБИ, това е вече въпрос, който ще се реши през 'прочита' на всеки един. Мога лесно да изпиша "нагласите на основния битиен профил". Разбира се те са само най-общи и са израз само на тенденции, като всяко статистическо обобщение. Но в случая - точно статистическите обобщения, са доста съответствени за групово-формираните личности, защото колективните процеси, сред които реализират битието си, съдържат задължителна уеднаквяваща тенденция. Тя е видна дори сред целия контекст на написаното - като форма на "защита" и постулирането на конвенционалните положения валидни за групата и приети от личностите в нея. От същата гледна точка всички твърдения по-горе стават консонансни - както идеята за "вменяване на конфликт"... на което честно казано се усмихнах. Всъщност конфликта е налице и написаното съвсем съответствено описва начина по който сред вътрешните процеси на един субект, се решава на несъзнателно ниво. Нека кажа, че НЕСЪЗНАТЕЛНО означава нещо просто - то е невидимо докато не се съчетаят нужните и необходими условия за да се "разкрие". Пак повтарям че "ЗАЩИТАВАНЕТО" на която и да е "ТЕЗА" винаги посочва ЗАЩИТНИКА като "вярващ". АРГУМЕНТИТЕ, към този случай, нямат никакво значение, нито стойност. Може би изглежда наивно - какъв рациум може да е налице, след като аргументите нямали значение. Но всъщност всяка религиозна личност, се подпира също чрез аргументи. Това не е било никога нужно за ОСЪЗНАТИЯ ВЯРВАЩ СУБЕКТ. Той живее сред осъзнато приетото като житейски и когнитивен фрейм и няма никаква потребност да се занимава с "доказване" и аргументи. Но това е крайно рядко като проявление сред РЕЛИГИОЗНИТЕ ЛИЧНОСТИ. А когато религиозната личност, получи нужния си групов багаж и дефинира се по него и започва да го претворява на свой ред чрез репликация. Пак напомням, че това е напълно несъзнателно. Несъзнателно е не по-малко от невъзможността на няколко човека сред темата, които ясно се заявяват като 'конспиратори'. Същите нямат никаква възможност да забележат пристрастието си - за тях изглежда съвсем естествено, логично, ясно и "истина". За тях това е напълно достатъчно и не е възможно въобще да се "обясни" какво им се случва "зад завесата на видимото", от кои процеси и каква механика действа, докато се стигне до нуждата от това, което утвърждават. Същите КОНСПИРАТОРИ нямат никакъв проблем и са готови да си отстояват мирогледа чрез... АРГУМЕНТИ, "факти", съждения интерпретации... От тяхна гледна точка е напълно достатъчно и "стабилно закрепено". Обаче... когато се постави възможността същото да е налице при множеството от хора, сред които в груповия си конвенс е заложено че те са рационални, логици, математици, че те са труженици на "науката"... и някак си това че носят в себе си религиозно несъзнателно ядро, влиза в дисонанс с предварителното описание и "изискване". И за тях такава теза е неприемлива и един от възможните варианти за консонирането е "че се вменяват" (неуспешно, разбира се ) някакви си "кофликти", а тях всъщност ги няма и всичко е чудесно напаснато. Ще дам за пример че колегата Б.КИРОВ написа почти същото за себе си, с почти същите думи - аз не усещам никакви конфликти - напротив, аз съм си аз... ====================== Написаното от рамус не е идеята да зададе за някого вътрешен конфликт и да внушава каквото и да е. Целта на РАМУС, някой си, въобще не е да убеждава някого в тезите си, в разрез с колективните тенденции сред виртуала и извън него. Не ме интересуват никакви убеждавания, не това е смисълът да се пишат всички тия думички. Ако някой намери сили в себе си да се позамисли - добре. Ако за други същото ги припалва към защитаване или само по себе си е недопустимо - пак добре. Нищо от това не е важно за рамус. Личните реакции са само в личното поле на всеки субект. И това, че някой е индивидуалист, си личи по това, че той е поел отговорност за ЛИЧНОТО СИ ПОЛЕ - изцяло и докрай, без никакво изключение, без възможност за оправдания...

например за мен, през моя поглед, горните извеждания са нерационални. Но нерационални, не означава религиозни. Както и Нерелигиозното не означава непременно рационално или не. Колкото до начина ми на прочит на тия думи, ще напиша следните вметки: СВЕТЪТ (Животът) - не може да бъда никакъв. Да е "някакъв" се получава само през призмата на ЖИВЕЕЩИЯ. Това че последния идва на света с наложени очила към света, живота, заради настойчивата нужда от "себе си" не е по никакъв начин "заради СВЕТА". Всъщност това е рефлекторен кръг - несъзнателно вътрешно психичния конфликт решава дисонанса, чрез изместването на "противоречието" чрез припознаване на "дисониращия дразнител" в зоната, която се нарича "ОТВЪН". Същото е сред тия цитирани думи - всъщност въобще не се касае за 'унисон' - става въпрос за непрекъсната работа на несъзнателната система за инстинктивно решение на конфликти (дисонанси). Битката за тия "решения" е цял живот. Много хора не се справят с нея и при тях настъпват проявени форми на невротизми или психотизми, като следствие на вътрешните конфликти. За себе си това беше един от първите ми много сериозни опити за навлизане в собствения ми вътрешен свят и всички тия думи, не са излезли като под перото на г-н Фром. В скоби казано, съжденията на последния са интересни, но са само за начинаещи. Отгоре на всичко са написани до голяма степен за широка публика и популизма в тях на места направо "крещи" =========== В същността на РАЦИОНАЛНОТО и РЕЛИГИОЗНОТО е наличен КОНФЛИКТ - говоря за техните фундаментални основни положения. РЕЛИГИОЗНОТО се основава на "приетости" и залага на готови положения. ПРоявлението в човека са понятията и ползването им в речта - УБЕЖДЕНИЕ, УБЕДЕН, ВЯРВАМ че..., ПРИЕМАМ, съгласен съм, аз също мисля така... Ключови думи като тия, са налице и сред цитати от гениите в научната мисъл, като някъде, за целта на подобно извеждане на друг форум, бях събрал редица цитати от големите идолни имена сред научната общност. С това не искам да омаловажавам постиженията им, а само да кажа, че една част от тях се "отцепва" и се устремява към ментални висоти, но друга част от тях, остава да балансира горното като въобще не се развива и остава на нивото от което е "зачената" сред социалната несъзнателна среда. Именно това искам да отбележа, че е обратното на явлението ХОЛИЗЪМ при човека - неговите всички аспекти е нужно да се развиват взаимно преплетени и взаимнообусловени към едно общо цяло. Цяло, което "очаква" да се "намери" в цялостност, а не като избухване на някое от "частите си". Последното всъщност довежда до по-голямо "разцепване" в психичния свят... но това е вече за други теми. ВЯРВАНЕТО като процес, е тясно свързан със СОЦИАЛНИЯ ИНСТИНКТ. Това е на ниво ХОМО, в човешкото същество. В природата това е една от формите на оцеляващите стратегии. Най-голямата част от хората всичко, на което се основават сред идентичността им, е дошло наготово от социалната среда сред която те попиват, имитират и подражават. Развитата разновидност на тия, вече на интелектиално ниво, се нарича "УЧЕНЕ" и "ВЪЗПИТАНИЕ". Разбирам чудесно че всички вярващи хора с години наред са възпитавали себе си в защитаване на РЕЛИГИОЗНОТО в себе си, чрез свързването му с вроденото ИРАЦИОНАЛНО. Като защитаването е задължителна и съвсем естествена част от решаването на ДИСОНАНСИТЕ (конфликтите). Цялата работа е, че по този начин една от несъзнателните програми води към "два живота", чрез две лица. НЯКАК СИ - за да угоди на информационната и логична "мода", религиозното в човека се прикрива чудесно, ползвайки интелигентния потенциал на самия субект. По този начин още от съвсем ранна възраст, всеки може да забележи най-малко по децата си, че те много добре се научават да "обяснят" своите напълно религиозни избори и импулси, като ги покриват с "логични описания". Последните като модел те изваждат чрез имитация на това, което достига до тях. По този начин още в ранна възраст, част от "гасенето" на житейския стрес, се осъществява чрез имитация на интелект, логика... И това идва от медии, възпитание, среда... Много приличат на "разумни доводи". също както и много от пишещите в много теми, правят същото... разбира се на съвсем друга висота, която е шлайфана с години настойчив труд в тази посока. Всичко това е напълно несъзнателно. Друг пример е изписан в самата тема - тези тема. Може да се намерят примери за същото сред всички религиозни форуми и сбирки, без значение дали са виртуални или не. Съвсем разбираемо е, че точно определени хора няма как (да си позволят) да смелят всичко това. Защото то веднага ги вкарва в мелачката на дисонансите. Между другото - съвсем сентенцирано - налице е основен проблем - дисонанс сред всяко човешко същество. Съвсем фундаментален: ЖИВОТА (екзистенцията) - е от една страна. Но същия задължително се "придружава" от СТРАХА, която самата проява на екзистенция поражда. Тия двете са в съществен конфликт и той се проявява в тяхното общо кратно... и техния общ елемент, от който и двете са породени - това е ЖИВЕЕЩИЯ. Религиозния аспект в човека, се основава на ирационалния, и двете водят началото си от инстинкти и атавизми, заложени на ниво ХОМО сред всеки човешки субект. Разбираемо е, че за мнозина тия съждения пораждат тревожност на несъзнателно ниво. И още преди да е породена реакция, тя вече е 'запалена' на ниво несъзнавано. После заиграват играта според която на всяка цена трябва да се "реши" новопородения дисонанс. Дали чрез дразнителя рамус, чрез компрометиране на изводи или интерпретации... все трябва да се намери нещо. А то ще се намери, щом на тях им трябва. Нищо от тия думи не е осъждане, нито всичко това може да е версия на присъда. Това са естествености и единствения им проблем, е че влизат в рязко противоречие с приетото свое лице, което изпълнява ролята да е тяхното АЗ. А за същото това "лице" те няма как да не са РАЦИОНАЛНИ ЛИЧНОСТИ.

божествата в будизма са към неговия религиозен аспект. Но предвид целия общ план на концепцията, те не са точно "божества" от типа на египетските или древногръцките. Както и въпроса за "БОГ" има обща концептуална рамка, която постулира как се разпределят "световете и съществата в тях". За едни от тях, според тази, човешка версия на света, там може да се нарече "АДОВИ". В други светове, спрямо същата отправна точка - божествени. Но позоваването и ползването на уикипедия или както е положена тема за будизма сред форума - от руските будолози, е неадекватна картина за будизма. Будологията постулира за будизма като социално значима религия, включваща част от учения за света, вселената и човека. Но будизма е преди всичко практика, теоретичната част в него е за нуждаещи се от това потребители, но същината му е практическите стъпки към своята вселена, чрез процес, наречен "медитация". Медитация е думичка, в която е важно какво точно будистите влагат в нея - поне в този вариант на конкретика. Именно това е уникалното в културата на изтока - няма други места по планетата, при което направо в културата на човешката популация да е залегнала идеята за "различните хора и различния им начин на живот" и това да идва естествено без да е нужна социална съпротива. Навсякъде по другия глобал са налице инстинтивизми от рода - мир не е възможен ако не е налице единоверство, в рамките на предварително обособена описателна обяснителна система, постулираща безапелационно кое как трябва да е, кой как трябва да живее... Въпреки това, историята е показала че дори това не е вариант, който да доведе до "мир". Войната е израз на вътрешно личностни явления, от психичен характер и е залегнала сред всеки човек. През социума тя просто се проявява и мащабира до социално явление. ================= Колкото до КОНСПИРАЦИИТЕ, ето някои мои изводи: 1. На нивото на което е осредненото отражение на днешното човечество, въпросите за неговото управление са от първостепенна важност. Следователно управление се налага дори заради оцеляването. Парадирането за 'някаква форма на свобода на народа' е обикновена идеологична фикция и тя не се опира дори на прости наблюдателни положения. Огромните маси от "проблемни и объркани хора" предпоставят сериозни проблеми в тяхното налагащо се глобално съжителство. Всеки опит който и да е народ, нация или култура да отстояват някаква форма на отделеност, самостоятелност и независимост, само и само да застопорят естествениуте процеси по "отваряне към другите", е обречена и ограничена във времето. Това е и напълно погрешна от гледна точка на переспективата, стратегия. 2. За целите на управлението, задължителна негова компонента е да са налице "тайни". Управлението на хора е много ... сложен процес. В управлението на хората не е възможна толкова търсената "прозрачност", защото на определено ниво се оперира с информация и данни, които не е целесъобразно да се свеждат до масовото ниво на управляваните. От това следва, че след като се налага да се оперира в сложна информационна среда, е нужно да се взимат множество решения, свързани с последствия, които не биха били одобрени от управляваните. 3. За да се реализира управленска адекватна визия е нужен специфичен мироглед - обобщаващ. В него се залага на приоритети. Например - когато отговаряш за голяма група хора, групата е по-важна от единицата. Голяма част от "революционерските и бунтарски изблици" се коренят в неумението да се разглежда човечеството в широк мащаб, и влиянието на тесния мироглед, с който всяка социална личност разполага. Тясно-личния план на отражение, контрастира силно с нуждата от :общ план" и е налице несъответствие. Оттам са и генералните разминавания изразяващи се от неодобрение, до откровено оплюване и отрицание. Освен това - народния инстинкт за преодоляване на ежедневния стрес, предпоставя да се намират "виновни". Това е лесния начин за ситуиране и по този начин сваляне нивото на стреса. 4. Същината на една конспирация е, ако тя всъщност никога и при никакви обстоятелства не се разкрие сред управляваните. Това, което се спряга като 'конспиративно' всъщност няма как да е тайна след като е излязло сред информационния реал, при общ достъп до него. Общите положения, предполагат взаимен резонанс в много посоки. такъв сред човечеството не е налице - лесно е да се опримери като се забележат ясно дори сред конспираторите различните форми на нетърпимост между различните му фракции. Да не говорим за между останалите социални "среди". Така, че - прагматичния въпрос е - каква да е алтернативата, която се предлага на поемането на отговорности за големи групи хора и дали всеки един от бунтарите би имал потенциала, подготовката и нужните качества да поеме отговорност за управлението на ВСИЧКИ ХОРА, за цялата планета, особено в дългосрочен план. Там е работата, че знания за УПРАВЛЕНИЕТО НА ХОРА, по принцип са най-голямата конспирация. Едновременно с това - от най-малка популярност, защото би изнесло на преден план, че да си бунтар е лесния вариант, в сравнение с "другия".

Всичко може да изглежда всякак на всеки. Кое какво и къде е "вярното"... това няма как аз да кажа. Но да се спекулира със "смелостта" е малко иронично, предвид дискусията която се проведе на личните съобщения и признанията за "целта на участието" сред форума. Все пак сериозните неща са територия за сериозните хора, дори и ако Зигмунд предположително беше извел откритията си пред некомпетентни относно същото хора, едва ли би се стигнало до това да се шуми по името и наследството му. Да не говорим за "нужното време", в което точно определени "знания" се явяват нещо като "спасителни" за нуждите на множеството... Докато в случая аналогията със самопознанието е напълно неудачна, защото познанията които то генерира не е възможно да са социално значими. Като повтарям - дори са социално вредни и за стандартната социална личност това би донесло повече проблеми, неудобства, излизане от толкова мъчно удържан вътрешен комфорт..., нарушаването на крехкия баланс между изтиканите или изтласкани елементи на конфликтност, за да напише някой за себе си ' аз съм си аз, и съм си с усещането за неделимост, нямам проблеми, не се страхувам..." И още толкова много други елементи, които в тази тема, дори не съм разкривал... А се оказаха като за безкраен океан, голяма част от който е скрит за очите на социалната договорка... и то заради страха... Темата за СТРАХ и СТРАХУВАНЕ е по-голямата тема от "ВЯРА и ВЯРВАНЕ", по този начин последното й се пада нещо като "подмножество". Има и други "подмножества", примерно - ЗАВИСИМОСТ, СВОБОДА, ЖЕЛАНИЯ - всички те са подмножество и вариации от най-голямата тема - за СТРАХа и СТРАХУВАНЕТО, като основния базов психичен процес, с най-голямо влияние и определяне на останалите, включително и когницията... Всички тия са неразделна част от всяко човешко същество и всеки психичен свят. Въпреки това не виждам нито един пишещ тук, с достатъчна компетентност по тях, при положение че все пак това виртуално място би трябвало теоретично да е място за хора на познанието. Най-малкото да имат отношение към него... дори нещо като "усет". А предвид отражението на въпросите на вярването, на рефлексиите... може би само защото никое от тия го няма написано в готов смлян вид в учебник а всяко от тях е тема, по която всеки човек би трябвало да развие самостоятелно. Самостоятелно - с, чрез и през живота си. И това да е смисъла на това да "е жив". Може би, нали... А може би не. Това всеки решава за себе си...

За практиките има други теми и раздели. А и не става по форуми и с любопитство. За практиките се искат практици и само за тях би имало значение. Това, което твърди че прави рамус, някой си, не е социално значимо и от гледна точка на социалните личности и взаимните им договори, е направо вредно и е безсмислено да се извежда в практическата му част. Самата думичка дори понятийно - ИНДИВИД(уум), с конотация към нещо свързано и неделимо, самостоятелно и независимо, като смисълът е това да е "посока", вектор за процесите. Синтезът на вътрешните аспекти води към оцялостяване и качествено изменение в психичните процеси и техните проявления. А без практическа част е напълно безпредметно и неадекватно теоретични или други аспекти, при положение че те са само придатък и помощно средство към практическите действия. Така или иначе трябва да се разбере че индивидуалната вътрешна работа не е социално приложима. Не може да се учи, не може да се повтаря, следва, не може да се моделира, като причината за това е нейната уникалност, произхождайки от уникалността на самия субект. Уникален е и самия процес - авторефлексията която се инициира и задълбочава при тия процеси, довежда до самопромяна на самия субект въз основа на неговите уникални характеристики дадености, възможности, условия, среда и начина му да ползва всичко това и осъзнато да прекрати някои прагове, някъде отвъд природните си наследства. Пиша неща, които просто слагам на масата - ползвам написаното от останалите пишещи, аз оставям това, с което разполагам. Взимам нещо - давам нещо. Това ми се струва коректно и честно... Всичко е сложено на масата, няма претенции кой какво "харесва", допада или иска, какво желае или копнее. Това имам, това оставям. Аз си взимам без да имам претенции кое какво е - сам избирам кое, какво как и доколко. Не виждам никакъв проблем всеки друг да направи същото, без да са нужни претенции, прилагателни или етикети, с които да обозначи своето отношение към "оставеното на масата". Един бил недоволен от формата на написаното, друг - било претрупано, трети - виждал едно или друго, подканя ме за трето, и ми повтаря че "не чета" другите, описва ме според неговите си критерии и вътрешни опорни точки, защото това му е възможно, а и с без друга алтернатива. Четвърти - не му се връзвало, изглеждало по един или друг начин. Добре - така да е. Това е положението, трудно ли е да се приеме такова, каквото е, за да е толкова важно непрекъснато да е нужно да се моделира за да пасне някому. Поне за мен даденостите са това, което е налично и нямам претенциите нито мераците да го променям, за да ми хареса, допадне или съумея да си го наглася, или защото ми изглежда написано с български букви, а съдържанието е все едно е на "смесица от суахили и коптски". НО това е за мен, гледам че голям свят, хора всякакви и затова е шарено и многоцветно. Хайде да не го посивяваме, дори в по-малко от 50-те нюанса на сивото, като това е само предложение без никаква ангажираност за каквото, и който, и да е. Да живее свободата ... поне за тоя, дето може да си я позволи. ============ Темата е за конспирациите или защо хората вярват... или каквото всеки си вижда през заглавието. Написано е достатъчно относно рамус някой си. Както и че същия е написал достатъчно по неговата интерпретация на темата, даже - от камбанарията на мнозина - прекалено. Влизам в този обяснителен режим само от уважение, заради моето разбиране за коректност и значимостта на всеки един пишещ за мен -------. Та - конспирации или вярата в тях...

По-горе написах, че делението на рационална и религиозна личност, е чисто условно, защото то е само за целта на изказа на идеята. Никой не е само религиозен или само рационален. Всеки човек в себе си съдържа тия два аспекта - религиозния и рационалния. Религиозния идва първи, той е част от социалните инстинкти. Той е основан на несъзнаваното и нуждата от ситуиране още в ранна възраст, заедно с възпитанието. Подава се формирана вече социално работеща "религиозна версия". Тя е кратка, съдържа опорни житейски моменти от битието, в зададен вид, обрисуван чрез образи близки до несъзнаваното и чрез груповите архетипи. Приема се от всеки нов социален член, той се възползва от подаденото, като го смила до своя лична версия и се дефинира според него. Рационалния аспект в човека идва впоследствие - след достатъчното развитие на дяловете на мозъка отговарящи за по-висшите функции. Появата на рационалния аспект е значително повече индивидуална и зависи от множество условия и дадености в самия индивид. Допълнителна особеност е, че все пак рационалния аспект в човека идва в по-късен етап и това предпоставя че той идва на "запълнено вече място". И тепърва му е нужно да "отвоюва територия". Ето това открих чрез самоаналитични и практически техники и експерименти. Изрязано е само до основни, условни и положения, по конкретната тематика. Относно това дали съм религиозен или рационален - не е ли ясно, щом го откривам в себе си значи нося и двата аспекта - както е всеки човек. Дълбоко в себе си се развиват едни процеси, наяве се развиват други. Ето това поражда голямата трудност в самонаблюдението. Когато двата аспекта влезнат в противоречия, настъпва вътрешен дисонанс, когато той се задълбочи, настава нещо като "разцепване". В зависимост от конкретиката и огромен набор от условия, среда, житейска линия и отразените събития през нея, се решава този дисонанс. Алгоритъма за решения на вътрешни конфликти е сравнително елементарен - какъвто е възможно в природата да го програмира - или се реализира отпадане на една от двете възможности и така конфликта изчезва. Или се "разделя" битието на "две лица" ( или пък две роли ) и всяко едно заживява като в свой собствен живот. Появата на рациото в човека по принцип носи огромен потенциал да решава вътрешни конфликтни положения. Но не и когато то самото е част от конфликт. Още повече, че по-голямата част от тия "борби" се развиват далеч от съзнанието, в зоната на неговото невидимо. Това също е част от механизма на изтласкване, като лакмуса също е изключително опростен - има "болка" - значи има проблем. Ако спре "болката" - значи проблем няма. Голямата част от хората са движени и определени от тия атавистични импулси. В това няма нищо рационално, то е инстинктивно, то се води от записани множество защитни програми, които обаче често се включват и активират доста разбъркано и в много случаи дори пораждат конфликт едни на други. Всичко това за рациото изглежда сякаш е някаква друга вселена. А всъщност тя е част от ВСЕКИ от нас - без никакви изключения. В криза на идентичността, когато опорните моменти на рациото изгубят възможност за контрол, описание, когато изживяванията избухнат и страха скове вътрешното пространство и настъпи задължителния колапс в него, изтиканите атавизми взимат ръководната роля. Програмата изключва първо рационалните дялове - и то с приоритет. Според природата, когато е направена тая програма, рациото е било само дребен ненужен елемент, неразвит и само "хабящ ресурси". Нуждата да се държи на всичко рационално често довежда до прикриване на атавистичното вътре във всеки човек. Рациото, чрез своята структурност и подреденост, предлага усещане за контрол - и от него - повече сигурност. В този смисъл много рационални хора при налични вътрешни конфликти в емоционалната си сфера, от изживяващата си част, от конфликти в отношенията с подобните сред социалното си битие... бягат в рациото чисто инстинктивно. =========== Горното относно будизма, беше само пример. Не твърдя, че цялото знание на вселената е заключено в главата на човека. Нямам такава теза, тя е плод на интерпретацията на прочитащия. Исках да кажа че някъде сред вселената има налични канали на информация и не всичко се основава на научно познание, за да я генерира. че вселената е запечатала по някакъв начин, генериране и на други форми на информация за мирозданието, вселената, Живота и връзката на човека с всички тях. Посочих и конкретен пример относно това, който срещнах в чист вид - това е описанието на смъртта и умирането при всеки човек, с изключителна детайлност и описание на процеси, признаци, видими или не толкова, динамиката им, взаимовръзката... Всичко това е налично без технически патерици. И то налично отпреди хиляди години. В будизма, сред клона ВАДЖРАЯНА, са налични значителен брой мистерии от фактологичен и наблюдателен характер. Много хора опитват да ги изучават през призмата на днешното социално рацио-познание. Макар че всичко това не касае по никакъв начин практикуващите хора, все пак ДалайЛАМА участва в няколко научни програми, като праща за договорени изследвания много от най-добрите си практици в медитацията. Материали по това има достатъчно, и много от тях доста сериозни. Не твърдя нищо повече - само че вселената е по-голяма от това, което се описва в който и да е модел или концепция. Никъде няма проблем в това - научната парадигма не постулира "колко е голяма вселената и какво включва тя". В нея се залага на динамичност и взаимосвързаност между възможното за човека и неговото практическо значение за същия тоя човек. Заради тази отвореност на модела, той има възможност да се развива. Но и самата възможност да е "отворен" означава и че изследователите непрекъснато допускат че "има нещо повече"... Това го отделя от религиозния модел, който залага на зададени опорни крайности с абсолютен характер и прави модела затворен. От друга страна - точно от такъв модел има нужда религиозния аспект в човека. ======== Много е трудно да се разказва за вътрешни светове. Изглежда на повечето от вас семантично претрупано. Аби дори написа че било "засипване" и човека спира да интерпретира - от пресищане. Възможно е, виждам че и такава е обратната връзка спрямо написаното. За мен не е така. За мен всичко това е стандартна дефинирана територия, опозната през годините и езика с който я описвам се наложи да го изменя. Напълно съм съгласен за "понятията" и това, че езика може да е всякакъв. Но когато с него се описва територия, процеси и взаимодействия, които не са направени за "този език и тия понятия", се налагат някои изменения. Аз ги направих за да ползвам езиковите описания и структурирам откритото. Понякога езика не е достатъчен, ползвам и други подходи... При взаимодействието си между написаното от рамус и прочита от всеки друг, напълно отговорно заявявам че проблема е в рамус. Правя каквото мога, както ми е във възможностите в дадения момент. Виждам ясно и признавам че прекалих с обема и терминологията, още повече че в социално-дефинирани термини и понятия, аз влагам изменено спрямо общоприетото значение и пълнеж в съдържанието. Естествено е това да усложнява в значителна степен интерпретирането при прочит и разбирам чудесно недоволството и проблемите които това създава на четящите. Не е нужно някой да одобрява написаното и проблемите които то поражда при прочита си. Всеки решава това според своя си капацитет и състояние. В края на краищата света, нито темата, нито форума започва и свършва с някой си рамус и раздутите му семантични цунамита. Надявам се засегнатите и реагиращите да ме извинят за неудобствата.

Такива неща никъде не съм писал, не ги изразявам и не ги твърдя. За мен положения като тия не отразяват комплексността с която отразявам преминатото през пътя ми. Картината сред вътрешното пространство е сложна и многомерна. Написаното от мен са само бегли и накъсани фрагменти като някои от тях касаят въпроса за ВЯРАТА и ВЯРВАНЕТО като психични явления, тяхното значение, смисъл появяване, съществуване и динамика. Не съм компетентен по въпроса за "ВОЙНА и МИР" направил съм два опита да я прочета през годините, не се получиха. При това положение е невъзможно да коментирам, но и от това, което съм прочел, както и от краткото извеждане тук, нищо от това няма аналогия с изразеното от мен, освен по общите думички - война и мир. Имаме значителни разлики в пълнежа на понятията - не казвам че някоя версия на пълнеж е истина, а другата заблуда. Просто са налице разлики. Ние сме различни хора, и разликата е най-естественото нещо на света. Обмена помежду ни (като пример) може да е полезен, може и да не е - това е в прерогатива на всеки един от нас и е пряко подчинен на психичните ни светове и процесите в тях. Тия думи не означават че правя отказ от контакт, а само че посоката на някаква тема, касаеща литературно произведение, при това роман, за мен е малко странен контекст за онова, което изразявам. Но нищо не пречи ако писаното в темата резонира на нещо от това, с което се занимавам да го изразя. ============ За мен темата е ЗАЩО ХОРАТА ИМ Е ПОТРЕБНО ДА ВЯРВАТ. И освен това пиша и че голяма част от пишещите в темата, настояват че са рационални личности. Но някъде в себе си, те прикриват в личното си пространство положения, които са поставени чисто религиозно. Атеизма не изключва религиозния тип личност, а само въвежда разделителна линия между вярващи и невярващи по отношение на БОГ. В самата тема има достатъчно примери на някои от пишещите, че дори и при ясни постановки относно механизмите на психичните им процеси, основните им битийни нагласи, от които зависи и се определят религиозната им база, стоят и е налице защитата им. Това е едно от най-простите показатели за явлението - защитаването. Дали ще се вярва в "чорапеното чудовище" или "дядо коледа", плоската земя, бог или НЛО, е без значение, защото това са само обекти през които се проявява нуждата и потребността на човешките същества в този им етап на съществуване. Темата за вярата и вярването за мен е интересна и на нея съм отдал голяма част от живота си. Но не заради самата тема, а защото това е много задълбочена част от психичния свят на всеки човек и за мен, като изследовател на същото. Повечето хора не им се задълбава в онова, което те внимателно отбягват. А и форумните комуникации като тази, не предполага да се реализират разкривания, защото личните пространства внимателно се крият и се държи много внимателно всички обмени и информации в тях, да са отдалечени от личното. Това е формална сделка между всички участници. Така, че в която и тема да напиша за тия неща, винаги "няма да е по темата" и ще са налице "защитни реакции", включително и с групов резонанс. Моят ... да го наречем извод или обобщение по всякакви въпроси, задължително рефлектира и е дълбоко свързан с това, което съм аз. Всяко мое отражение, е моето изразяване кой съм. По всеки въпрос, за да имам мнение, то първо се вниква в самия мен - кога, защо, как. В този смисъл първо съм открил в себе си кое, как и защо вярвам. С това се занимавам - всичко тръгва първо от мен. Не пиша за себе си, защото много настоявам всеки четящ да се занимава с автора в постовете на "рамус". Просто онова, което същия пише, е в тясна връзка с него самия. За мен аз съм автора на живота си, на мислите си, на делата и думите си, на грешките или успехите си. Всяко изразяване носи "кой съм аз". Заради това преплитане, написаното по която и да е тема, е рефлексия на същите тия думи към самия им автор. За мен това е като универсален принцип без да са налице изключения в него. За повечето други хора - това не е така. Не настоявам да съм прав, това са нещата касаещи мен, и са въпроси от вътрешно естество. Пиша в теми или мнения, за неща, които съм достигнал или имат някакви пресечни точки с това с което се занимавам. При все че същото прави и всеки друг в областта която му е интересна или той самия се счита за "разбиращ" в нея.

ОФ топик - предложение Ако е налице някой, от който зависи и се усеща отговорен, да сигнализира на авторите на списанието БГ НАУКА, последния брой - от август. Материалът за "социален инжЕнеринг", има проблем в заглавието си - допусната е груба правописна грешка. Авторът е Цветелина Николова. Добре че в публикацията не видях същата грешка, но така, сред големите букви на самото заглавие, си е гаф. Това не само авторката не го е отбелязала, а предположително е минало през други хора за редакции, монтаж.... http://nauka.bg/2016/91/Socialno-inzenerstvo.pdf Край на ОФ-топика

И така... и обратното. От една страна - обяснителната система сваля същата тази тревожност, защото "подрежда схемата на явленията от живота и спомага да се ситуиира и дефинира нуждаещата се от това личност". От друга страна - самите елементи на обяснителните схеми включват в себе си аспекти, които да поддържат тази тревожност. Това най-лесно го има в религиозното - задаването обясненията на живота и човека задължително включва изпълнението на определени "правила", които са условията че "няма да стане по-зле". В конспиративното това са непрекъснатите позиви към "зломишленици", в универсалната роля на "врагове", дори цели организации от "лоши хора". Непрекъснатото постулиране на "страшни оръжия и технологии, открития и възможности за нанясане на вреди или манипулации" поддържа пък нужния фон който влиза в естествена връзка със същото у всяка личност. В същата посока са теориите за "златния милиард", за всякаквите типове отвличане от извънземни и страшните дори ужасяващи процедури, които извършват с бедните нещастници... Заради това всяка обяснителна и описателна система или концепция, има в себе си нужното - хем да има обяснения, но и в тях да се поддържа "тревожността". В Християнството, в Юдеизма и Исляма, както и останалите форми на масови религии, точно по този начин се постановяват правилата на живота - като се поставят границите. И това - че нарушаването им довежда до наказания. Че висшето благо стават каноните на самата концепция, която от своя страна чудесно кореспондира с нуждата от същото от самите последователи, защото тя им дава основните описания, тя дори обяснява нуждите им, тя описва проблемите и потребностите им, тя показва и "условията" чрез които могат да се избегнат нещастията и ако не се спазват - с наказанията за дръзналите да ги нарушават... Няма религия, няма и вяра, която да не съдържа в себе си СТРАХА и СТРАХУВАНЕТО се ползва като основен инструмент за определяне на "РЕД". Това е най-лесния начин, той е и най-близо до инстинкта. Почти не се среща родител, който да не включва във възпитанието на децата си същото. Правилата, които трябва да се спазват, поощрението - ако се спазват, формата на наказание от "другите" в групата - ако не. Или пък внушението че нарушаването би носило заплаха, дори смърт и правилата и условията им са единственото сигурно за оцеляване, проверено чрез "другите"... Колко много хора имат внушени толкова силно в себе си "правилата" - за добро, за етичност, за морал, за правилност. От тях - "доброто", "добрите", добротата, добродетелността... застават веднага на пиедестал, на висшия идеал... На свой ред внушеното подтиква самата личност и тя самата става рупор на същото , предава се на "другите", на поколението... И така груповата форма на съществуване реализира "инстинкта си за оцеляване' преминаващ и ползващ същото през всяка личност в нея. Сугестията се загнездва някъде дълбоко в самата личност - че това е "единствения шанс", единствения начин, единствената възможност. Но всичко това има много важна "цена" и тя се "заплаща" от всяка личност. В групата, груповия живот става приоритет пред "личния живот". Индивидуалното, по естествен и инстинктивен начин, се подтиска чрез СТРАХУВАНЕТО и усещането за оцеляване и за сякаш предначертания "избор" който "инстинкта" ще реши от самосебе си... Много са аспектите и това е твърде далеч от каквато и да е изчерпателност. С него само маркирам начина по който ги възприемам и отразявам.

А кои сте точно - ВИЕ, за кои става въпрос? Защо "ВИ" е да си показвате героите и да си ги "мерите" кой е "по-героичен"?

Изпитват го, нямат избор. Но средствата за решаването му са много различни и със значителни вариации, като според мен това се определя от самия личностен тип и неговите особености. В подсъзнателен план дисонансите се решават от сравнително прости програмирани алгоритми за решение. Единия от алгоритмите е "приоритета" - кое е по-важно, кое е по-нужно, от кое ще има повече полза или "резултат". Други алгоритми се занимават с подходящия начин за "скриване" на изтикания или неподходящия "вариант", който участва в дисонанса - в това са налице значително повече разновидности, но те така или иначе са варианти на защитните механизми - от пасивни до активни. Пасивните са различните типове неглижирания, ирония, фрагментиране и избор на "част" от неподходящите варианти, неговото "компрометиране" през каквато и форма на интерпретация или смисъл, за да се "отхвърли"... или промяна в паметовите записи, стигащи до "заличаване" или подправяне. А АКТИВНИТЕ ВАРИАНТИ включват директно противопоставяне - споровете са си точния пример. И именно сред всички народни (масови) места за комуникация се вижда навсякъде. Това е твърде опростено, картината е комплексна, защото включва много "нишки" които текат едновременно, взаимодействат си една на друга... Но за целите на самата конкретика, опитвам да я "събера" до горното. Да, така е - на тия разновидности влияе комбинацията от особености и потребности на личностите които са привлечени. Освен това идеологиите имат "наслагвания". Например фен на ЦСКА (или на ЛЕВСКИ, съвсем произволно) няма проблем да е привърженик поне на две идеологии - едната е патриотичната линия, другата е "клубната идентификация". Допълнително към двете обаче е тежненията на личното възпитание, на личностните характеристики... Възрастта и етапите на израстването - например - ако не са адекватно преминати фазите на "бунт" в тийнерджърските години. Или пък направо бунта не е просто възрастов етап, а компенсационно поведение спрямо емоционално или функционално НЕадекватно родителско присъствие или натиск... И всичко това - във въпросната личност, е длъжно да се "подреди някак си". Разбира се че почти на всяко ниво е налице дисониращи помежду си елементи. И всяка личност ги решава по своите си начини - главно чрез заложените си механизми. Когнитивните дисонанси са "най-накрая" на каскадата от процеси, като според мен е важно да се отбележи - те са контрастни само за личностите с повече интелигентен потенциал. Решава сравнително лесно - чрез логически или други способи, подбор на "подходящи определящи консонирането, елементи", подбор на аксиомите, или игра с интерпретацията им... Като напомням че първите опити за "наместване" на притовиречивости, са базови положения и тръгват с ограниченията на възпитанието - и те са ИСКАМ, но не трябва. Или ИСКАМ - НО НЕ МОГА... МОГА, но не трябва, МОГА, но не искам. Трябва, а не искам, Трябва, а не мога... И всичко това - смесено с другата форма на база - ПРИЯТНО МИ Е, искам да ми е приятно, нужно ми е да ми е приятно и спокойно, оформящи се още на тия ранни етапи до насложените след това "добро" ( от добре ми е) и ЗЛО - (базиращо се на ЗЛЕ ми е - неприятно, гадно, нетърпимо... ). Това са базови дисонанси, чиито "решения" са основоположни за цялата структура на личността. Защото ако при някои от тях не се намери "адекватно решение" се пораждат "огнища за напрежение, породени от вътрешните конфликти". С това исках да свържа частния случай на процеса на КОГНИТИВНИТЕ ДИСОНАНСИ, до много по общия и широк план на вътрешните КОНФЛИКТИ - по припцип. И фундаменталното значение на последните за цялата структура на психичния свят на всяка личност, през цялото време на нейното функциониране, без никакво изключение.

ВЯРА и ДОВЕРИЕ граматически имат общ корен. Включително са свързани и по смисъл. Доверието се основава на отношение на вярване. Според мен този аспект - за доверието и вярата - е по-скоро последствен, т.е. той възниква от самия анализ, а не че е по същество. Самата идея на конспиративното е твърде широка. И многообразна. Всеки от последователите си има "свой клон" към който привлечен, до който решава въпроса за "резонанса", за достатъчно припознаване и рефлексия. Факта, че дори в рамките на своята версия или между различните версии, имали несъответствия... въобще не притеснява заклетия последовател, защото неговата способност към критично осмисляне, се притъпява и това е естествен ход именно от системата за трансформация на дисонансите в консонанси. В християнството, например, са налични на много места сериозни противоречия от всякакво естество. Намирането на готови подходящи "обяснения" и приемането им решава въпроса за дисонансите. Все пак има различни типове дисонанси, на различни нива - когнитивните са само по отношение на когницията. Но са налице и емоционални дисонанси, например. Които също напират за решение към консониране. Налице са също и инстинктивни дисонанси - когато два инстинктивни порива, подават противоречиви един спрямо друг импулс. Има РЕАКТИВНИ дисонанси - когато защитните механизми сработват през различни зони и се подават сигнали с различен характер, често противоречиви един а друг, или направо нямащи нищо общо със "защитаването". Един от тия е СТУПОРА, или също ПАНИКАТА - която от реакция на обикновена защита, призвана да "защити" може да доведе именно до смърт. И е парадоксално, но защитните механизми при толкова хора, първо изключват когнитивните дялове, за да не им пречат и да не изразходват ресурс, както и заради "скоростта". Но всъщност при различни условия на средата, именно лишаването от съобразителност, може да доведе точно до смъртен изход. Ето това е парадокс - когато защитните механизми се объркват доколкова, че сработват произволно без връзка с конкретната обстановка на обективния реал. И уж са предназначени да "опазят", а всъщност комбинации от тях довеждат именно до това, от което те са призвани да предпазят.

Да, може би. И други фактори да имат значение. МОЖЕ да е едно или друго, но сборното явление е "пристан" в някоя система от готови обяснения и описания. Да - има групово повлияни, наложени... но за мен - всичко е отново до психични особености. Защото ако не е в "съзвучие" с вътрешните особености, не може да се приеме надълбоко и да се "слее е идентичността". Налице е важен нюанс - религиозния човек, проявява религиозността си чрез някаква система, но неговите нагласи, някъде в най-базовите му елементи, не се повлияват от "изменението, чрез една система, в друга". Може да сменя лицата, образите обясненията, символите... но някъде много навътре, "най-отдолу" винаги се пази фундамента да не се променя. С други думи - . Схемата е значително по-сложна и многопластова - има повече или по-малко базови има и нещо като "варианти за награждане". Още повече че установяването на най-базовите нагласи, се полагат още някъде около 3-тата година след раждането (най-общо и условно, само насочващо) И в този текст от цитата - НЯМА ИЗБОР на религия - факторите, всъщност действат без никаква възможност субекта да "избира". Разбира се, ако това за него има значение се задейства "последствено" разиграване на "избор", с идеята да се "покрие" с интелигентни, логични или псевдоаргументи, "защо това е правилния избор". В когнитивната психология има налице множество от много интересни експерименти относно това. Един от изводите от тях е, че е налице специална избирателност на паметовите записи, според които впоследствие се наглася картината, която подава "ЯСЕН СПОМЕН" че е налице избор, че е налице рационално разглеждане на аргументите преди избирането. В себе си няколко пъти вече съм откривал същото и е доста объркващо, защото всеки човек е свикнал да приема паметовите си записи априори и въобще да не ги подлага на съмнение доколко са адекватни като "запис" на случило се събития или процеси. Но от експериментите ми със себе си, както и с толкова много други, от други лица, става ясно, че паметовите записи е възможно да се манипулират, видоизменят, дори напълно да се заместят чрез "създадени" комбинации от запомнени образи и усещания. А това е факт, с много сложни и дори значими последствия - например дори ползването на "човешки свидетелски показания" в съда, е прието че те носят най-силните аргументи за това дали престъпник е виновен или не. Дали деянието е едно или друго... Дали присъдата ще е една или друга... В личен план вече - въобще да не го споменаваме, доколко, как и до каква степен може да се повлияе несъзнателно и невидимо на собствените паметови записи. При положение колко много всеки човек постановява на тях, нещото, което нарича "СВОЙ ОПИТ". Всичко това са само малък фрагмент от много сложната изменчива картина на психичните процеси и това, колко много те не се познават. Да не говорим - за управление. Може ли повече обяснение по това - каква, коя е разликата и дали е по същество? Има разлика - означава ли също че "единия вариант" е "по-правилен" от другия?

Е, заради страведливостта и баланса - да споменем все пак и нещо за "по ангелите". А иначе, профила се пише сам. Всичко си пише сам и толкова показателно и точно. Като за учебник е, и точно според темата. ВИждат се системите от предубеждения, които са бетонирани и постановени като крайни. Всичко останало се наглася да е по тях и винаги, ама винаги - накрая "извода" да завършва при тях утвърдително. ПРавят се всякакви възможни форми на нагаждане и подбор от наблюдения, интерпретации, фрагменти от всякакви обяснителни системи или житейски явления - всичко се подрежда по начин по който накрая да УТВЪРДИ предварителното вече постановено УБЕЖДЕНИЕ. Което непрекъснато е целта. Сигурността, която е нужно да се излъчва от словото на такъв субект, е толкова характерна - в изказа непрекъснато се ползват реторични елементи от рода - въпросително изречение, само за да се постанови "отговора" веднага след него. (В горния пример - "има ли заговор?" - ИМА! ) Въпросителната форма е само заради "отговора", който е предизвестен. По този начин, както ясно се забелязва от примера, цялата обяснителна схема е подчинена на предварителния вече зададен фрейм, който ту е отговор, то е извод, то е опорен момент, но отново се връща на него.... (или на приета система от същите). Ако се привлече вниманието на самия субект, към тия... "особености", той веднага става по-неспокоен. Веднага се появяват първите белези на защита на тия негови опорни точки. И същото се забелязва като особеност и при други пишещи навсякъде. И не само във виртуалните комуникации. И... това вече се води че е :"личен избор", че вече е в "личната територия". Стиска се, огражда се, защитава се - именно като лично. Защото е налице усещането ,че колкото по-навътре в това се навлиза, толкова нараства уязвимостта от "разклащането на устоите". А все пак - тази конструкция служи за опора на цялата личност. Налице са много иначе "интелигентни хора". Но никога собствения интелект не се допуска в "личната зона" и тя се държи на дистанция, дори "невидима за субекта". При положение че няма никакъв теоретичен ограничаващ момент и личния интелект и рацио с лекота могат да навлезнат в личната територия, очертана от пред-убедителни опорни системи. ПО този начин - да е налице възможност за преразглеждане, за преосмисляне, за актуализация спрямо непрекъснатата изменчивост на условията, средата, получената информация. Вместо това, едно и също ядро се държи в зоната на подсъзнателното, защото всяка негова промяна или изменение, се разглежда напълно ирационално като "опасност". И й се реагира точно като на такава - също напълно първосигнално.

Има елементи на социалните митологии ( и идеологии ), които са създадени за "лесно ползване", за "лесни обяснения"... Едно от тях е именно думичката "ЕГО". Съвсем подобна на "бог", по отношение на цели и функции... и значение. Една от настоящите версии социални митологии е именно и самата "ТЕОРИЯ на КОНСПИРАЦИЯ". Основната идея е стара, колкото света. Цялата система от нагласени чрез внимателен подбор положения е израз на нуждите на ПОТРЕБителите и ПОТРЕБността от такива. Социалните явления са сложна територия и на нея няма как да се погледне линейно - с въпроса защо, как, по кой начин - да се дадат ясни и еднозначни отговори. В този случай - ТК за различните нива на потребители, има различни функции. Използва се както за пропаганда на други идеологии, за елементи от политическа игра, прикритие за съвсем естествена нужда от покриване и тайна на властови и управленчески процеси... които работят при задължителното условие да са скрити от управляваните... И т.н. - играта е сложна и многопластова. Колкото до това - защо само някои хора вярват? - защото хората съдържат различни пълнежи и нюанси от психични особености. Защо едни вярват в Исус, А други не. А пък трети - вярват в Аллах или Адонай. Четвърти вярват в ЦСКА, пети - във "ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ" и "ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРИ"... и т.н. И да не се забравя, че на същия принцип, множество хора вярват и в НАУКАТА - по същия начин по който и за всичко останало. ПОЗНАНИЕТО е сложна територия и са малко хората с потенциал да вникват, да разбират, да се ориентират в огромните потоци информация. Заради това природата е подала и "лесен вариант", на основата на "системата за непосредствено реагиране" при което се прави "байпас" на дългия начин, свързан с повече мислене, повече съждения, повече памет, повече време... А нуждите си "висят", амигдалата подава сигнала си в очакване на "успокоението си". И... то се "подава"... Според мен, за разбирането на тази материя не е нужна само информация, защото тя е "на парче". От парчетата е нужно внимателно да се подходи към синтезирането на общата картина. Социалните версии, подадени от НИК1, от моя гледна точка, подават твърде фрагментиран поглед. , от явления с твърде ограничен периметър. Някак си... описанието касаеше главно САЩ, а явлението ТК (Теория на Конспирацията) е разпространено навсякъде по планетата. Налице е глобална организация, има си идолни имена, които задават насоките, подават нужните модели за обяснения и отговори, спрямо "разкрити информации и тайни"... В БЪЛГАРИЯ също не изоставаме от "модата", поредния микс на Стамен Стаменов, точно вчера в публикация касаеше че били намерили цитирам "следи от присъствието на хората-гиганти в Родопите". Като методът на изследване бил "енергийно измерване"... Хвърлял съм поглед във форуми за КОНСПИРАЦИИТЕ, като например "Х-нет". Налице са доста хора, които са с идеята че са 'рационално-мислещи". Но вътрешните убеждения и редицата психични особености, определят твърде скрита и сложна механика, която на практика е невидима... И остават накрая само "проявленията Й". А те са само най-малката част от "айсберга".

1, Но не може да ни освободи... Няма кой да ни освободи от страха. Няма и защо - страха не пречи, важна е дозата. Ако не е страха не е било възможно да оцелеем досега. Проблема е, когато страхуването става толкова приоритетно че се променят "за дълго" цялата система за възприятие. Намирането на "нужния контрол" - чрез програмирани средства за свалянето на фона, върши работа, но само донякъде. Като не се разбира, когато не се вниква не е възможно и да се стигне да се управлява съзнателно. За да се случи това би било нужно може би изработването на вътрешен психичен механизъм. 2, Как ще направи животът... "някакъв" - нима животът е "грозен"? За да става "по-красив". Самата думичка ЖИВОТЪТ ( в конотацията му за обобщение на човешкото битие) е огледалото на Живеещия. Какъвто е живеещия, такъв изглежда собствения му "живот". От същото - ЖИВОТА е проявлението на ЖИВЕЕЩИЯ - такъв, какъвто е той самия. Но не събитията от житейския път, които са комбинации от дадености и случки, а начина по който се отразяват и преживяват и взаимно наслагват, от самия субект. От това се формира неговата сборна картина на ЖИВОТА (му). А боговете и демоните - наистина ли ЖИВОТА би бил по-красив без "боговете и демоните"? Ако нямаше нужда от тях, ние, хората нямаше въобще да ги създадем. А после - да ги постановим като "извънчовешки", обективни и съществуващи... Според мен ние, хората даваме формален обективен "живот" на онова, което не сме способни да преживеем от себе си. Заради онова, което е било нужно да "отстраним", да заровим, да го няма... Това е цената да сме дотук в човешкото ни колективно битие. 3. От кого - ни е даден. За да има ДАВАНЕ, значи е налице някакъв "външен на хората" фактор - и от него да дойде "даването". 4. И двете понятия - несъвършенство и съвършенство са си чисто човешки. Според мен, с тях ние обобщаваме по краткия начин онова, което не разбираме, а се случва в нас самите. И двете понятия съдържат в себе си чисто човешката представа за отношението на човека спрямо Вселената. И двете са призвани да постановят къде е "мястото" на човека, да му зададат "посока и карта за пътуване", за смисъл, за цели... Служат на самия човек да си обясни някои свои "необяснимости". Тия две постановки се ползват от почти всички идеологии. А възможно ли е да напишеш за теб специално - кое, какво и откъде е смисълът на двете понятия и какво имаш предвид, когато ги ползваш - СЪВЪРШЕНСТВО и НЕСЪВЪРШЕНСТВО? Както и "дуална двойка" ли са за теб - съдържанието и нивото на обобщение са зависими едно спрямо друго - в "двойката"?

Е, вече има един. А "нормалното общуване"... Ок. Да, в известен смисъл си прав. Може би не само "в известен". Толкова мога, толкова правя. Който иска друго - не мога. Но е странно да се настоява, след като дори не се чете, или - така, с прескачане, по първите думички на абзаците. И с оправданието че "е неразбираемо, засукано". Такова да е. Нямам претенции, старая се колкото мога.

А може би - точно защото ти се е "случвало и на мен"... Това не е ли възможен капан за "асимилация" - припознаване чрез аналогизиране с "личен опит"? И после - развиване на цяла форма въз основа на "погрешно предположение". Дали няма друга форма на "интерпретиране" на изваденото в цитата? Това е наистина въпрос, а не реторично упражнение. Нямам никакъв проблем всеки да си развива теорията за виждането на рамус. И да - написаното от рамус, веднага се насочва "към самия рамус", което е естествено и самия рамус го представя като такова и се възползва от него непрекъснато. Обаче когато думите на някого отидат в личното му поле... и веднага се почват защитите. От друга страна - всеки къта личното си пространство заради обикновен страх - защото го прави уязвим. Много по-уязвим от това да решава дистанцирани научни въпроси, да размишлява далеч от себе си, според едни или други "правила". Форумите предлагат анонимност на социалното лице на всеки. А това пък дава възможност за извеждане на неговите значително по-вътрешни "случвания". Които пък - от своя страна, са подтиснати при личния живот в личното парченце заделено и предпоставено от социалната среда. Така, че участието сред форуми за мнозина е като "отдушник"... много аналогично с примера за "лулата за Айнщайн". ================ колкото до вметката за ПУШЕНЕТО - за мен е странен е начина да се говори чрез цитиране. Чрез думи на някого, иформация нечия, за някой, да се представи като мнение на ползващия я. Като че той самия се проявява нещо като "НЯМ", като инвалид и са му нужни патерици. За Айнщайн може и лулата да е избора му да сваля нивото на стрес, защото сериозното мислене с висок порядък на абстрактност, няма как да се "позволи" ако амигдалата "свети непрекъснато в червено". А когато това е налично - се изключват или силно притискат зоните с "висши" ментални функции. А и те не са решението - въпроса е - всички зони да получат равноправен статус и да се получи адекватно преминаваме на информация през тях. Не виждам защо непрекъснато се дават примери за АЙНЩАЙН - и то не в творческото му поприще, а в някаква форма на "философия" - АИНЩАЙН - за живота. Това не е като да се рееш на мисловните опити - ами ако съм възседнал ракета, която се движи със скоростта на светлината, дали ако тя излъчва лъч светлина. Дали тя ще се движи с "двойна светлинна" скорост, наслагвайки се двете скорости... Не виждам защо е нужно да се постулира с постулатите на други хора. Може би за някого той е някаква форма на идол, на модел за подражание, за идеал който да се сложи на пиедестал. Жалко ако е така, защото въпросния идол е имал твърде дезорганизиран личен живот и вероятно "размислите му за живота" никак не са включвали самия него и познанията му за хората, сред света на които той е бил като "чужд". Чичо АЛБЕРТ е всичко друго но не и ХОЛИСТ, самия той е имал отклонения още от детството, предположенията са всякакви - от форма на аутизъм, до възрастови кризи... В примера за лулата - наричат се компулсивни действия. Освен че никотинът има действие върху мозъка, което определя и търсения ефект, допълнителния момент е "пушенето като процес". В средите на психиатрията това са КОМПУЛСИИ - действия с които се намалява породено напрежение, с което се сваля нивото на стреса. Пиенето на кафе или на чай - също има този ефект - самата консумация не е целта, а се ползват и самите действия, допълнителните усещания - миризмата на кафето примерно за много хора, които познавам е значително по-магнитно от самото кафе и вкуса му. ДРУГИ - вкуса на кафето. Трети - еднаквото време и ритуалността на цялото действие в точно определен час на денонощието. Примера за това, че "АЙНЩАЙН паднал от кораба, но не изпуснал лулата си", е съвсем точен признак за не просто привързаност, а за зависимост. Зависимия човек може и да е гениален. Това означава че разполага с дадености много повече в някакво направление. И съдба, подходяща същите да се развият. Но това не прави човека "ЦЯЛОСТЕН", даже напротив. Психичните девиации и разстройства може и да не пречат на един гений да развие практически талантите си. Но това невинаги е така. В социума по принцип се предлага възможност всеки да излезе на социалното поле, като развие дистанция от скритите си проблеми. Ако съумява, няма проблем да изпълнява социалните си дейности, да расте в социалната йерархия, да заживее своя "отделен свят" чрез лицето на личността си. Но отвътре - това въобще не е толкова просто. Личността преминава през сложни периметии, за да държи дистанцията си от несъзнателните или подсъзнателните проблеми. Отгоре на всичко е налице и тенденция - колкото повече се държат на дистанция, толкова по-настойчиви стават, защото отвътре се получава форма на "разцепване". Понякога се налага да се "живеят два живота". Или едновременно, или последователно... И т.н. Признак за вътрешни проблеми и дефицити е явлението ЗАВИСИМОСТ. Прекаляването с цигари и пушенето им е толкова разпространен вариант и всеки пушач може да разкаже за него. Същото е със всички останали "компулсии" вградени сред социума. Едни приети на едни места, сред едни култури - други - на други места. Историята на ХОМО навсякъде по света е придружена от употребата на психични стимулатори, както и образуването на зависимост към тях. За зависимостта - това вече е сложно явление и с многобройни, почти безкрайни проявления. ЗАВИСИМОСТ е основното - обекта на зависимоста няма значение. За сериозно мислене, при овладян вътрешен свят, при балансирани процеси, при наличие на ниво на зрялост, практика, управляемост - няма никаква нужда от "странични патерици" с които толкова хора са свикнали и сраснати. Когато се налага да мисля сериозно и задълбочено - спират всякакви признаци на "нужди" - глад, жажда... ========================= Нищо от горното не е поучения или порицания. Това и така са нещата при мен, това не са оценки или присъди за тия дето пушат или ползват "услугите" на многото разпространени и достъпни мозъчни химии... много моля не привиждайте всеки своите си проекции, накрая рефлектиращи пак към рамус, с вечния устрем "винаги другия, винаги те, винаги там... само да не съм аз, да не е при мен". Не ми пречи всеки да се проектира или защитава, но веднага реакциите избиват към рамус, защото той се явява нещо като разпознат дразнител. Това сваля опита да дискусия някъде сред напълно незначителни за мен въпроси, които според мен всеки сериозен човек би трябвало да е израснал и отработил с "възрастта". Но пак - само според мен!

Мисля, че да - трудното е именно ИНТЕРПРЕТИРАНЕТО, а не самото прочитане. Евентуално след някои форми на интерпретация, следва "РАЗБИРАНЕ", за някои те са синоними, но... това не е от значение. Искам да кажа с горното, че след като след прочита тече индивидуален личен акт, каквото е интерпретирането, защо се очаква точно АЗ да го направя лесен, прост, достъпен - според някакви условия. Нима това не е работа на всеки човек - според дадености, мотивация, потенциал - да направи всеки за себе си процеса по интерпретирането, според собствените си особености, настроение или интерес. Защо след като това е личен акт за всеки човек, се предлага вече няколко пъти АЗ ДА СВЪРША РАБОТАТА НА ДРУГИЯ, като направя така, че "да му е лесно"? Освен това - има и още нещо - много просто. Не зная какво "биха разбрали всички". Кои са всички... Не мога да пиша "за всички". Може би във форумите на ДИР.бг или абв.бг. Не бих писал нищо от това тук, на тия "народни места"... А и защото "НЕ МОГА" ! Просто "НЕ МОГА" - да предположим че е въпрос на възможности. Не мога да направя нещо повече отколкото ми е възможно, нали. Според мен - никой не може. На мен дори не ми е и цел. Не искам да обидя никого, просто не ми е цел, а и не мога. Както се вижда не съм особено добре със словото. Погледа ми през всичко мое написано ми предлага не особено позитивен извод - пълно е с всякакъв тип грешки, пропуски. Има на някои места несъответствия в зависимост от интерпретационното ниво, несвързаности... Имам и аз проблеми като всички други. А може би - и повече от "другите" .

В тази връзка, следното: 1, нямам нужда от щадене на личното ми пространство. Не ме интересува особено, посветих му години на опознаване и за мен вече няма особен интерес в него. Можеш да говориш за личното, което виждаш напълно свободно, за мен това е просто несъществено. Освен личното (социално-обособено) лице, всеки има нещо в себе си, което наричам сборно ЧОВЕК. Нещо като онзи аспект от зоната на вътрешния свят, която е била, която е - някъде зад личното. На която "личното присадено" е заело част от нея и тя е за личното нещо като КОНТЕКСТ, среда от която то е "отцепило за да се появи и затвърди и ползва като образа за "аз". Не знам как да го кажа по друг начин. 2. Уважението на личностите е винаги спрямо техните територии. Това се предлага по дифоулт в социума, защото в него всичко и всички държат главно на личното. Освен това - уважението сред личностите е главно по критерий - територия и ненамеса. И има основание - защото то е обратното на масовата битка за територии и налагане, дори до насилие... Нямам и микродетайли, които не мога да напиша за себе си - без значение кое как ще ме представи пред останалите. Нямам въобще отношение към начина на "ползване", към отношението на другите към него. Нямам тайни за личното пред себе си и не държа личното си поле "затворено" за никого. Държа го само на дистанция, защото както се оказва - социалните хора това приемат за мяра и норма. И държат с все сила да го отстояват. Това си е тяхна работа и си имат правото и нуждата от него. Опита обаче показа, че прекаленото разкриване и отваряне на границите за 'свободно минаване' засилва подозренията в манипулации, в някаква игра или други от личностните критерии за интерпретации. Ако досега твоя направен разбор не е взел предвид особеностите, които предлагам за себе си и това не отива някъде отвъд личното... то значи на разбора ти му липсват важни детайли. От друга страна - ако твоята личност прави разбора, интерпретационната му част се определя само и единствено "спрямо нея". Твоята личност я интересува моята личност - което си е въпрос на съответствие. За да забележиш нещо друго, трябва да го насочиш и реализираш с "твоето нещо друго". Успях ли да го докарам в думи, или не стана?

Толкова ли е трудно да се чете - извадих за КОЕ ИЗРЕЧЕНИЕ СТАВА ВЪПРОС - за предложението за самоанализа. Защо се взе друго изречение, прикачи му подходящата според себе си интерпретация (която между другото няма нищо общо с моята) - накрая само и само да се докара че съм "чудо голямо". И двамата знаем че нито съм "чудо", нито "голямо". Нито се захващам с буквалистика само и само да се докарам за някъв си. За въпросния "разбор" си има технология, има техники, които се опират на принципни положения. Семиотиката е наука в която най-близо са залегналите принципи които ползвам. Не съм СЕМИОТИК, просто след като се научих да ги ползвам и с годините практика, разбрах че това били "принципни положения за "анализ" на слово. Дори не знаех че са залегнали в наука някаква си. Изведох ги сам, от годините писане и ползване на писането първо за самоанализ и... разни други. Та това, което предлагам на КИРОВ дори не е сложната част - има нещо като "слоеве" - разглежда се изказната част - тази която самия автор е сложил акцента и е тезата според него. После се разглежда "невидимата" - другия канал. После двете се събират за да се съберат всички щтрихи към едно цяло. На всички места се появяват условности, решения на съвместимости. Резултатите не са точни, а са условни. Не дават "етикети", нито лепят присъди. Това е само помощен и допълнителен момент към комуникацията, когато касае други хора, но когато касае мен самия, се отнасям към това много сериозно, но едва ли именно моето отношение към собственото слово, би било някакъв фактор за който и да е друг и не смятам че преча на свободата на някого си. Ако е иначе - нека се каже. може би заради това не ходя по кръчми и не поемам концентриран алкохол. Замаяните (от алкохола или напушените с тютюн, прекаляване с кафе или сладко) хора не могат да говорят сериозно. Самата идея на Кръчмата е разтоварваща, и не предполага въобще сериозно отношение. Повечето хора смятат сериозните дейности като "натоварващи", а в кръчма... Така, че аз лично - въобще не си го представям - за кръчмата. Допълнително - не мога да понасям пияни хора. А комуникативно - за мен те отиват някъде в друга вселена и аз нямам никакво отношение към нея, нито се получава контакт, нито е възможен. Дори между тях си опиянените хора не контактуват всъщност и сигналите помежду им са толкова отнесени и дистанцирани, че само имитират някакъв обмен. А и нещо друго - това означава ли, че форума тук, както и темата са с идеята да са "нещо като кръчмарски моабет"?

Ок, виж сам, не е нужно "да ти я правя дисекцията" - не е ли важно все пак човек да може да прави разбор поне на това, което оставя като следи. Нали това е най-важното огледало... Ти си написал сам - просто това е обобщаващото изречение и в него контраста улеснява разбора. Какво значение има ли ме или ме няма, Ти си - написаното е твоето огледало. Нима в момента горните думи не идват от някаква форма на друго огледало, което си приел да е "водещия образ"? И да е нагласен да няма дисонанси? Нима през написаното от мен, не е възможно да ми се направи дисекция? Това е неизбежно. Но толкова други хора забравят да го правят чрез себе си и на себе си. Кажи - според теб, всеки текст не носи ли своя автор - не е ли щтрих към неговия портрет? Не идва ли от неговото "вътре"? Да - излиза през едни думи, за да се скрие неугодното. Но няма как да се скрие - смисловата част излиза като "видна" и търсена. Обаче както и при невербалния канал, в писаното слово има и съпътстващ канап, който носи информация за ПИШЕЩИЯ. Съвсем като при невербалния - при писането втория канал не се забелязва ако не е налично познание, умения, практика...

Може ли анализ на това изречение. Понятиен и смислов - ако го направиш, поне според мен, не е възможно да не забележиш значителните несъответствия в него. Оттам през липсващите звена на извеждането, ще си проличи как "вече направения извод" е водещ пред обяснението му за него. В този смисъл - нагласянето на аргументи, постановки и описания - само заради крайната цел - вече предварително стоящия извод. Не е и "извод", а е проявлението на ПРЕД-УБЕЖДЕНИЕ или най-малкото част от задължителната пред-убедителна схема, стояща в основата на всяко отношение на "вярване". Не е проблема че такава схема я има - тя е налична при всяко човешко същество и е неизменна част от него и битието му. ДОри самата думичка "проблем" е само за целта на изказа тук, а не е по същество - защото "проблем" няма. Но въпроса е - че точно СУБЕКТИ, които постулират относно ОБЕКТИВНАТА РЕАЛНОСТ, когато собствената им СУБЕКТИВНА е в пълна мъгла.

И двете - за животното е просто силна физическа болка. За един човек - само болка, За друг - и без камък и ритане - ще е налице страдание (което е психичния аналог на "болка" ). За трети - и двете... Колкото до ФАУСТ - не е първия който пише за "сделката" и произведението всъщност е алегория за вътрешния свят на всеки човек и някои художествени аспекти на онова, което се случва "отвътре". Тази СДЕЛКА всъщност прави всеки човек, в себе си. И въобще не е с "дявола"... Всеки човек има в себе си положения, които му се налага да "изтиква" от съзнанието и проявлението си. Някои са заради социализацията и "матрицата чрез "другите"". Появяват се неугодни за "сделката положения". Етикета ДОБЪР постановява сред колективното кое е "позволено", стремено, следвано, кое се задава като вектор за движение. Всичко, което не влиза в критериите... става нежелано и трябва да се "забрани". Това е проста схема. Както сред идеологиите се появява сборния образ на колективно договорените проекции - бог, така е нужно веднага да се зададе и неговия дуално-обратен образ. Въпрос на конкретика е кой е и какъв е, кое е името, историята - сред конкретната приказка. В този смисъл - думичката ИНДИВИД, всъщност произхожда от смисъла на "НЕДЕЛИМОСТ", с конотация самостоятелност, сам на себе си. Всички хора имаме в себе си индивидуален и колективен аспект. Въпроса е, че за да се реализира колективния, става за "сметка на индивидуалния". Не би имало въобще колективен живот, ако границата на индивидуалното се постанови да е "по-широка" и свободна. Опита това сега да се реализира в социалните житейски парадигми - се вижда че индивидуалното е толкова първично, толкова примитивно... и след като социалното вече е "заело" позициите на водещо и приоритетно, подтиснатите елементи на индивидуалния аспект силно разстройват наличната вече колективна схема, основана на ... всичко, което е подбрано да я определи. И това всичко - е догорени взаимни конвенции... Иначе въобще не би имало никакви значения. Това е една алегория на двете човешки същности - социалната и индивидуалната. Приказките че СОЦИАЛНИЯ ЖИВОТ винаги се застрашава силно от появата на индивидуалния аспект, е стара колкото самия човешки свят. В същата приказка винаги "социалното" пледира че "СВЕТА"(му) ще се разруши и че рушителя е във формата на агресор, умело "прикрит", идващ от "сенките". В някакъв смисъл това е така... така, е защото ИНДИВИДУАЛНИЯ АСПЕКТ НА ЧОВЕКА от зората на човечеството е бил подтиснат и прикрит в зоната на несъзнаваното, му се отнема възможността за развитие. За усложняване, за разширение. - за "израстване" и култивиране. Индивидуалния аспект на всеки човек носи чрез самия субект, огромен потенциал, който стои заключен. При различни личности, този потенциал не може да се "удържи" достатъчно далеч от битието им и от време на време възникват... флуктуации които изхвърлят "парчета" от прикритото към зоната на социума. Преминават през ситата и филтрите на "разрешеното" и приемливото, угодното за вече направената сделка и реализираното от нея битие... И който докъдето успее да осъвмести... При неуспелите възникват девиации, рефлектиращи в безкрайни и сложно-състявни вариации. Самата идея за ПСИХИЧЕН СИНТЕЗ представлява в същността си такава насока и практика, която да събере и осъвмести наследеното "разделение" отвътре. Това не може да се реализира чрез никакви външни фактори. Това е само "вътрешен въпрос, процес и практика". КАТО АСПЕКТ НА СИНТЕЗА, промяната която се прави отвътре, би следвало да рефлектира и сред самото битие на същия този ИНДИВИД. Няма как да се получи - през деня съм си личност, а вечерта ще си надяна маската на индивида и ще си карам индивидуално. Или пък - Живея като социална личност - пък иначе много настоявам че съм ИНДИВИД... Това е масово разпространена заблуда, един от триковете за "компромис" чрез илюзия, дори лъжа на самия себе си... Но след като се реализира групово, взаимните рефлексии от членовете в социума са много силно и мощно средство за заблуда, още повече че е достатъчно колективното да определи кое е "истина" и приетото става мярка за "кое е лъжа". И т.н. - това е огромна тема и е тема за вътрешния свят на всеки човек... Без изключение... без никакво изключение.