ramus

хубаво е безопасно е - да се говори в неопределеност, защитеност зад принципни положения. Да напомня, че трудно е да се гледа собствените пристрастия и залитания... както и когнитивни заблуди и грешки. Личната борба с дисонанса никога не се определя като такава от "бореца"... С риск да спечеля поредната антипатия, ще напомня също и твоя личен пример за пристрастия в две основни скорошни теми - как мислиш, ти самия в тях беше ли достатъчно "безпристрастен"? Дали "вярата" ти се покриваше достатъчно близо с "фактите" и до кои от тях бяха от "точните науки"?... Животът не се събира само и единствено в "точните науки". А и в тях доста от приетото за Аксиоми също е условно, така - относително. Аксиомите се приемат за такива договорено, за целите на едно или друго. Науката - ЩО Е ТО - нещо дето яде и пие ли е... или е съборно договорено положение от правила, норми и принципи, в посока на решаване на някакви социални договорени задачи... ИЛИ пък е друго?... В този смисъл НАУКАТА дали е ФАКТ - за да се ползва тя за еднозначни позовавания, доказателства, подпиране на мнения или лични пристрастия... както и удобен параван

Само аз ли виждам несъответствие в този цитат. Освен това - КРЪГ на ФАКТИТЕ, всъщност най-често е "кръг на интерпретациите", които по подходящ начин се приемат за "ФАКТИ" с цел да се заложат като основни положения с аксиомна роля и значимост, функция и механика. Именно - ролята на АКСИОМАТА е да е фундамент, който да не се преразглежда, а само надгражда - е и начина по който в несъзнаваното се образува и задава механизма на пристрастието. Онова, което се нарича сборно "КОГНИТИВЕН ДИСОНАНС" е само последственост на същото. Също така - някой да е намерил материали, които да разглеждат дълбочината на механиката и динамиката на образуване на УБЕЖДЕНИЯТА и оттях, в отношенията и взаимодействията им с дисонанси на тях. Като също е важно да се напомни... че ДИСОНАНСИ не възникват само в когнитивната сфера, а сред всички останали процеси и явления в психичното.

...."Никога не се сблъсквам с информация която да противоречи на моите политически позиции. Проста причина е, че това което Върбанов нарича "информация" е в 99% пропаганда и тролене (и от двете страни), поради което просто не чета това което противоречи на вижданията ми. Времето ми е твърде малко и твърде скъпо за да го губя в опити да отсея 1% жито от русофобската пропаганда" ============= Точно тук е тема, която разглежда психични положения, твърде характерни за всички ни. ВСИЧКИ НИ - писането на един текст, позоваването на готови материали, задава ли насока към "неутралност" и израстване на явлението ПРИСТРАСТИЕ. На фона на същото, горния цитат е толкова точен... толкова характерен защото описва чудесно личната позиция на идеологизирания. Горния цитат са думи на модератор на този форум!!! Бих задал някои въпроси към тия думи, но те са силни и значими главно със своята откровеност. Ако беше налице нагласа към лична критичност, към осмисляне - може би би било уместно да се анализират, но такава няма и не може да има, както и е ясно защо. Също така е интересно да се изведе категоричността, толкова важен характерен белег за ролята на "убежденията". Както и въпроса за 'произхода им', или пък - за това че не се наричат от субекта си с думичката "убеждения", а "позиции"... Друг съвсем характерен елемент на идеологическата посявка, е генерализираното заключение - че всичко несходящо на "позицията" е "99 пропаганда и тролене". Обаче самата "лична позиция" - не може да е такава и тя е "истина", основава се на аргументи чрез които да се подпре нуждата че "тя не може да не е вярна". За мен е най-малкото странно, твърдението на модератор във форума, че темата за РЕСАНТИМЕНТА "нямала връзка с науката"... и понеже била политиканстване, се заключи от друг модератор, с идеята да спре типичните препирни между "два лагера", в лицето на двама идеологично непримирими пишещи. Обаче темата беше чудесна, явлението РЕСЕНТИМЕНТ, беше представено и антрирано прилично... Статията по линка на руски, на която се основава идеята за темата, е чудесна и доста смислено четиво. Разбираемо е, че теми в раздел психология, не се радват на много популярност, след като твърде малко от пишещите тук имат познания в тази насока на познанието. Но дори когато се напишат сносни неща, се позагубват в типичните препирни и типично идеологични несходимости. =============== Искам да обърна внимание, че няколко теми в раздел "ПСИХОЛОГИЯ" имат обща основа. И тя се подновява пак... и пак, чрез поредните опити да се обърне внимание на толкова масовото явление, характерно и за пишещите сред този форум (както и навсякъде другаде). Също така - не е нужно непрекъснато ВЪРБАНОВ да е дежурния "виновен русофоб", след като е съвсем очевиден силния уклон на няколко човека да са подвластни на руската идеологична обработка. Предпологително е, че няма как само аз да забелязвам това, при положение че доста други пишещи обръщат внимание на тази очевидност... Не са виновни и самите обработени и повлияни - но въпроса е, че претенцията и настояването на ФОРУМА е за наука. В този смисъл - ДОКОЛКО може да НЕ е компрометиран даден субект, след като механизма на убежденията му повлияни от дадена идеология, могат въобще да реализират БЕЗПРИСТРАСТНОСТ - дори и да е в тема, която да е далеч от възникващите задължителни "дисонанси"?

Между другото, в контекста на темата, аз имам конкретен въпрос, към конкретния неин автор: Вие, колега МАЛОУМ, имате ли СЪЗНАНИЕ? Ама... СЪЗНАНИЕ, преди вашата схема на описание и обяснение на света. Него имало ли го е преди "схемата ви"? То ли я създало и как тогава "схемата ви ГО обясни" - в смисъл "съзнанието ви е създало "отражение" на "себе си" в концепцията ви, а не е ОТНОШЕНИЕ към нея... ИЛИ? -------- Имам и друг конкретен и лично насочен към вас въпрос: Ако приемем че отговорите положително на въпроса ИМАТЕ ЛИ СЪЗНАНИЕ, то тогава идва моят следващ въпрос: ВИЕ - с какво разбирате, усещате, решавате че "го имате СЪЗНАНИЕТО"... По какъв начин го извеждате, как и през какво се преминава, като се има предвид, че предпожително СЪЗНАНИЕТО ВИ го е "имало" още преди концепцията ви на света, която демонстрирате последователно и систематично на сайта тук. В този смисъл - кое кое поражда - съзнанието ли концепцията, или обратното, и как точно са ОТНОШЕНИЯТА на тия два елемента в линейно-последователна динамика? ============ Имам и друг въпрос - вече за разглеждане: Силната нужда да реализирате чрез теорията си 'обяснение на всичко' подвежда да съставите обяснения, а не да ги изведете. В смисъл - вече е налице предварителна готова схема която има за задача 'да обясни всичко'. Презумпцията е "НЯМА КАК ДА НЕ Е ВЯРНА", защото за мен тя е вярна. Намирам че тя не противоречи на нито един експеримент, намирам че липсващия етер решава всички неизвестни, дори обяснява много повече и "известното" вече... И по един естествен начин - "обяснението на всичкото" става с обратен знак - няма как да не е вярно, защото запазвам критериите за "вярност" по всякакви начини. И - ако е вярно, значи е вярно и не е възможно да е "невярно". Не може да не е 'вярно' и за "съзнанието". Подбирате материали, само според възможността ви да ги обясните и да влезнат в основната схема... защото тя е "основна схема" не може да НЕ е вярна, след като е 'вярна' за всичко останало и го "обяснява" Най-основния ви пропуск по отношение на казуса СЪЗНАНИЕ е в неговото непознаване. За вас то има обикновената стойност да е фрагмент от схемата ви на обяснение на света... Това е ок, но психичния океан е огромен. Щипвате от него само 'пръските' които да ви свършат работа... но например никъде не говорите нищо за "НЕСЪЗНАВАНОТО"... Нищо не говорите и за ОСЪЗНАВАНЕ - съзнание за субекта и носителя си... А за САМООСЪЗНАВАНЕ - осъзнаване за ОСЪЗНАВАЩИЯ. Рефлексията за вас е "ОТНОШЕНИЕ", а не отражение... и тук са налице множество проблеми, които дори не ги "докосвате" главно защото... вече е наредено по "основната схема" и тя "не може да не е вярна" щом като с нея се обяснява "всичко"то...

В ролята на шега, бих отбелязал, че версия на "теста на Тюринг" може да се реализира от всеки, само да отвори ФЕЙСБУК. Силно подозирам че твърде много от "т.н. човешки същества" са доста по-ниско интелектуално ниво от създадените комуникационни ботове от множество от големите компании. С това искам да кажа, че дори и така е твърде трудно да се разпознае "кой е човека, кое е машината' при положение че всичко е твърде условно и относително... Като все пак - понякога имитацията е по-добра от "оригинала", въпреки че е направена само да я подражава. В този смисъл е изключително трудно да се разпознае...като за целта се изисква сложна предварителна подготовка и... доста "личен багаж от тренирани гънки". Или с други думи: Средностатистически човек предположително би се объркал в заключението си, ако е свидетел на комуникация между академичен бот, в събеседване с блондинка... Просто сред хората са налице доста значителни групи при които нивото на икю-то им варира от 0 до "минус безкрайност". За всеобща изненада, обаче, тия, същите хора също се наричат "сапиенси"...

а наричах този синдром - "македонски"... А иначе - симптом за групова криза на идентичност. Между другото - личната (личностната) такава криза, е със същите или подобни симптоми.

колеги. малко здрав разум... поне на моменти, никога не е излишен. Разбира се - според мен. В случая - обикновен ситуативен анализ - онова, което се вижда на видеоклипа, е просто кукла, направена да имитира човешко поведение. Проблемите възникват защото мозъците на гледащите се объркват между моделите си кое "прилича" кое не ... и съответните реакции, възникващи от това "объркване". Това, което се вижда е все повече успешни опити за ИМИТАЦИЯ на човешко поведение. Само имитацията... всичко останало са човешките реакции и интерпретации, паранои или представности спрямо възприетото... Само една вметка - споменаването че човешките емоции били сложни за имитиране - това въобще не е така. Емоциите са най-схематичния и повторяем "отговор" човешките същества и като цяло - висши бозайници. Схематичността е изведена отдавна и за пример само ще посоча толкова успешното моделиране на емоции сред анимационните филми още от зората на създаването им. Разбира се - тук в случая е проблем именно хардуера, защото едно е рисуването, дори вече и със софтуер за автоматични наслагвания на мимики и жестове, но при реализма, който тук е нужен, е изключително сложна система от механизми, отговарящи за "движението" и оформящи общата част от лицево-мимичната обща картина, както и допълнителните леки движения с глава.... Като в допълнение ще кажа, че добрите режисьори, сценаристи, дори които и са са хора на изкуството, ползват общата база от емоционални реакции, показващи се през жестове и мимики и на базата на които се основават огромна част от комуникацията и транзакциите сред животинското царство и на което човеците сме развили още повече в хода на еволюцията и разширяването на комуникативните умения. За пример мога да кажа че в Холивуд е наличен огромен потенциал в реализирането на "кукли" и механични герои, които умело да имитират изразяването на емоции и чувства... АНАЛИЗЪТ на емоционална комуникация се основава на възприятие и отражение - в случая с "куклата" мозъкът на всеки от нас възприема и основава интерпретирането си на вече формирани модели в несъзнателното си поле. Така е и с куклите на ДЖИМ ХЕНСЪН, примерно, Не толкова че куклите изразяват емоции, а че ИМИТИРАТ движения, които зрителят възприема като ЕМОЦИОНАЛНИ СИГНАЛИ и оттам се задействат неговите форми на "вживяване"... Куклата ИМИТИРА движения, които са направени за да може да бъде интерпретирана максимално близо до "човек", но това е манипулация, на основата на механизмите на които мозъкът на всеки реципиент определя несъзнателно своето "разпознаване" и ситуиране. Тия особености в интерпретацията определят начина по който човешкия субект определя поведението и реакциите си.

за него (баща ти) как да е. А ти - специално - виждаш ли какво се случва с "хората". Кои точно "хора". Какво значи да 'виждаш' какво се случва, като това всъщност е изключително деликатен въпрос - кой "гледа" и кое и какво "вижда"... тази тема има за задача нагледно да представи "как се реагира при когнитивни дисонанси". Както и че "влиянието на човешкия несъзнателен фактор'' не прощава дори и на тия, дето си надписват с личните етикети "учени". Нагледността не е само в темата, а в общ план се вижда ясно влиянието на личните тежнения, защото в определени теми, един и същи пишещ е под влияние на когнитивно или реактивно поведение и съвсем ясно си го изписва. По този начин чудесно се съставят "психични карти" от многобройните психични "автографи" на които всеки пишещ сам е автор. И така всеки сам описва "къде му е най-слаба черупката под която се е свил да се пази"... още от дете.

Може би е така... но на кого е толкова необходимо да се повтори... нещо си? Мига е дошъл и си е заминал и няма никакъв шанс да се повтори... и не е нужно. Защо тогава въобще е нужно да се опитва? Който настоява за "срещата" да е отишъл сам и да чуе и види, да вземе участие... това е силата и смисъла на "ЖИВОТО" общуване... Който е бил, взел е обменил е, направил е за себе си, каквото му е възможно, докъдето са му силите, потенциала, интереса или ползата... Това е - минало и заминало. Реални са само нещата в сегашния миг - не предишния, който е отпечатък. Не и бъдещия, който е само проекция и блян. Ставащото в дадения сегашен момент, ако е под напора и маската на отпечатъци (минало) или блянове (бъдеще), то и него го няма. И не е работата във "времето", а в изгубения сред призраците в психичния си свят, субект.

може би. От друга страна се замислих в този контекст - кое точно... и кога - то е "недостатък"? Но това е друга тема...

всичко това е чудесно, но има проблем с несъответствието: Да си Строител на СЪВРЕМЕННА България, не означава да си говорител на някакви си представни форми на "деди, според които същия е техен изразител и защитник..." евентуално 'да не се обърнат в гроба" че са забравени, отритнати или предадени от "своите". Самата идея за подобна нагласа не изразява каквато и да е историчност, нито научност - тя е постановена в психичния свят от възпитание и сугестирани нагласи, най-често в семейно препредаване, особено патерналистични семейства основани на "военен стил на живот" - заради професия, заради възпитание, дори - привидяно "призвание"... Така, че - СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ се разглежда в съвременни условия на СЕГАШНИЯ социален глобален реал - сложен сбор от условия, дадености, динамика... културни, географски, климатични, търговско-финансови, военни, политически... и всякакви други изменения, които определят СЕГАШНИЯ ОБЛИК на онова, което се обобщава като "БЪЛГАРИЯ". Вероятно са чудесни сантиментите и "любовта по миналото", но заигравката с "научността' и непрекъснатото повторение на този "припев" е точно противоречието, което "боде"...

Ами... ок - но да се направи Анализ на събитията, които са се случили, с някаква форма на добавена оценка или условно лично мнение, е едно. Но да се прави анализ, на "неслучили се събития", с идеята "какво би било ако..." в моите очи е проблемна... И това - как да е, но вече когато именно на основание на второто, да се направи критика по отношение на "липса на научност" с патриотични аргументи... ми се струва твърде тенденциозна. И още нещо - в чисто рационален смисъл - авторът няма как да разглежда варианти, които НЕ СА СЕ СЛУЧИЛИ. И аз да съм автор на тема, и аз няма да го направя, защото през моите очи, това е несериозно и е посока на личните фантазии и територии за фриволни и пристрастни нагласяния. Това за мен е автогол и научно харакири за един уважаващ себе си "историк", особено пред жива аудитория. Ако сте вие самият лектор и вие сам засегнете по вашия си начин и с това настояване въпросната посока,ще спрат да слушат, защото във волните допускания "какво БИ се случило ако", няма никаква историчност, няма фактология, няма и анализа... Каква "ИСТОРИЯ" да е това също така - за самата критика, за която вече се повтаря амснайсти път - точно критиката и избора й на посока, за мен не е научна, а пристрастна. В допълнение на тази ми условна оценка е и коментара по-горе: Вие няма как да изведете аналитично нито един смислен довод и аргумент за тия ви твърдения. Сигурно сега се обръщан в гробовете, фатално за стотици хиляди българи... избити от... тия, ония. Щото българите никой не са избивали и те са хрисими, мили и доборосъседни, само и единствено в ролята на овчици на заколение. А присвояването на мисия, от която да се явите говорител и защитник на някои си, които се обръщали в гробовете и псували днешни тези... е вече прекалено ... Дори и някой да има мнение, ми се струва странно да се явява защитник на нечия кауза, като си присвоява правото да е говорител, без да е делегиран за такъв. едва ли от отвъдното е наличен подходящия контакт, на който вие да се подпрете и възоснова на неговата информация, да поемете груповата защита пред разни "днешни тези и лектори"... Именно в последното - претенцията за научност, вие сам не съумявате да я представите, а точно с нея, критикувате нечий труд. Дори и така - някой си е дал труда да направи, организира и представи нещо си. Налични са време, усилия, мотив за всичко това... Странно е как с такава повторяемост се критикува с един и същ рефрен, повтаряйки едни и същи "аргументи", които аз намирам за несъстоятелни и пиша защо, как и според кое... И че виждам сред всичко това огледален манипулативен подход - критика откъм основание за "ненаучност", чрез аргументи и предлагане на личен вариант, който е лишен доста повече от "научна" база и смисленост. Прави впечатлениетук, както и в темата за "плодоядната храносмилателна с-ма на човека", силния порив към настойчиви и упорити повторения на подбрана лична версия на теза и отношение към всяка такава. Погледнах и други писания по други теми - модела се запазва и очертава твърде характерно. И по един и същи начин непрекъснатото твърдение на всички останали за "ненаучност" в техните аргументи и подходи... а сред вашата ви изглежда че всичко е ок. И пак... и пак... и пак...

колеги (по форум), може ли един въпрос? Аз съм обикновен прост форумник, но не ми е ясно нещо, пък то започна да се повтаря все по-често в края на темата (досега) и затова питам въз основа на болднатото в цитата. Та самия въпрос - от кога научност и наука, се дефинират според 'представата на някого, "какво щяло да стане, ако..." Възможно ли е въобще това да е тема на "научна среща" - какво можело да стане, ако... ??? Разбира се нямам никакво отношение - нито по историята, нито особено по темата 'какво можело да стане, ако бяхМЕ запазили...територии някакви си" . Отгоре на всичкото... и "учен" не се наричам. Може би именно заради това задавам въпроса си - как става така, че някой да се занимава "научно" с въпроси и интереси от рода "да си представим какво би се случило ако бяхме запазили земите си... от "не знам кога си"... Освен че ми се струва несериозно, рационално погледнато е крайно непрактично и отвлечено да се занимава някой с "какво би станало, ако...". Това - като упражнение в час по история, като похват насочен като проверка на нивото на учениците в усвояването на исторически материал,,, но "претенции за научна среща" на основата на "да си представим какво би станало, ако..." ми се струват далеч от смислеността. Може би в патриотични клубове и патриотарски срещи, с умиление и фантастични носталгии по "изгубеното велико минало и колко щяхме да сме велики сега, ако не беше само в миналото... което ние сега само си представяме, въз основа на една или друга интерпретация на прочетеното, и колко е велико и колко било важно и ако беше... Не мога да усетя силната нужда на толкова хора към фантазиите им за някакво "минало". Не виждат ли толкова в сегашното, та се налага проблемите да ги проектират и фиксират в някакво "минало"... Пък то... "миналото" е минало и отминало - толкова ли е трудно да се гледа сегашното, без това вкопчване в "предишното"?

всичко това отдавна е в миналото. Толкова отдавна, че ми е чудно как въобще толкова много поколения да не съумяват да го изживеят. Въобще - миналото не интересува никой сериозен рационален човек. Друг е въпроса когато той не е такъв. Разбира се въпроса с "влиянието на миналото" е най-вече в територията на психичното и заради това е излишно да бъде обсъждан. От друга страна - влиянието на несъзнателния аспект в колективна и лична форма проличава най-ясно именно през лакмуса, наречен общо "влиянието на миналото" върху "субекта/ите в сегашното"...

Мисля си че играта е преди всичко политическа. Дори общия анализ, предлага несъотвествия. Две партии доминират каталунския политически "живот". Едната е определено със 'социалистически уклон', традиционно от нея излизат и най-шумните, организираните и активни "републиканци". По-горе някой пусна аналогия с клипче от други "обявявания на републики"... За мен битката е политическа, като "независимостта" е само лост, двигател и прикритие за нея. Никой нямаше да чуе кой е Пучдемон и разни други... имена ако не бяха събитията. Най-голямото несъответствие се крие в резултата от "народния вот" - малко над 43 процента гласували... Нямам идея според чии закони това се приема за "ясно доказателство за волята на народа"... И дори така - да се вземе като "гласът на народа" и веднага да се ползва за подпиране и оправдаване на тази социална лудост... Както и че доказаните с времето трикове за управление на обществено мнение и тълпи, са си в пълен ход и продължават да сработват и вършат работа на ползващите ги. Нямам нито един ситуативен анализ, който да моделира някакви реалистични прогнозни версии за положителен изход за КАТАЛУНИЯ. При всички положения са губещи, при положение че е налице толкова голяма форма на заварена автономност, висок социален статус, зрели обществени отношения, ред и висок материален статут... Няма нито един сериозен и реалистичен мотив за тази "народна лудост", освен ако не е бавно и систематично инспирирана, организирана... и подготвена. Допълнително към това е "непрекъснатото бързане", което за мен си е припряност - на фона на всички събития... Твърде много се бърза... а цената, реализма, здравият разум... отиват на дъното. За повечето от вас, тук, цялата работа е в 'борбата за независимост' - от какво и кое - да си богат и да станеш още по-богат ли? Няма държава в която да не е налице богати райони и по-бедни такива. В ядрото на сушата на Испания има провинции които са върху пустинен пейзаж и това е очевидно за всеки, който е пътувал сред тия места. И че пътищата в Испания са едни от най-добрите и поддържаните в Европа. Това е положението и е далеч по-социално решението да е налице възможност данъците от по-богатите провинции да отиват за поддържане на по-бедните региони, като дори това е въпрос на симбиоза, тъй като КАТАЛУНИЯ не произвежда достатъчно земеделска продукция дори за собственото си население... А без пазари - именно за нуждаещи се от стоките които да произвеждаш... Въобще - това са елементаризми и лично на мен ми е странно случващото се. но поне си го признавам - не ми е ясно. Докато тук има пишещи за които всичко е ясно - мотивите, проблемите, събитията... всичко им е ясно, но главно докато са пред мониторите и от мнението им нищо не зависи... съвсем нищо - то и заради това е толкова свободно - защото нищо не зависи и не се носи отговорност за взети решения, водещи до сериозни последствия... Както и всичко това е пореден пример как малцинството, ако е достатъчно нахъсано, организирано, шумно, активно и демонстративно - доминира с лекота пасивното мнозинство и си взима нещата в свои ръце, като определя цялостната линия на поведение. Дори си приписва и "в чие име го прави"... И всичко това минава за "демокрация" - управление на мнозинството (народа) Като и същото - сме го "виждали" и сред народното българско ежедневие... Също така, според мен тук някои пишещи сред форума просто още си живеят с народните си вярвания. За същите хора политиката е сякаш версия на семейни или ученически отношения и упражнения и всеки политик е като "съседа под нас", Гошо, Иванка, Драганка и "гадния училищен директор". И с такъв размах си дискутират личните си разбирания за най-сложната игра, наречена ГЕОПОЛИТИКА... За същите хора е и въпроса за "намеса" на ЕС - ако е налице - ще има отпор "защо се меси в лични дела". От друга - ако го няма "защо не вземе отношение"... Ама толкова да личат пристрастията и как толкова много всички сте си свикнали ... и си ги приемате по дифоулт Най-веселата част е как се нагаждат всякакви построения да приличат на логически, смислени, свързани... а някъде "зад тях" долита ехото от твърде "лични звуци". Навремето дори наричах това "лицемерие", защото е игра на два плана - едното прикрито зад друго, играещо ролята на "парадно, видимо, показно"... От известно време го виждам просто като естествен начин за битие на огромен брой хора...

"материали" могат да се намерят навсякъде, за всяка теза. Това не прави "материалите" доказателства, нито аргументи. Мисля че тук има достатъчно грамотни хора които вече са преминали през информационната мелница на интернет - има всичко, за всеки... Кой как ще го ползва - оставят на ползвателя. Големият проблем с информацията е, че тя толкова нарасна, че инерцията "да се ползват публикации на някой си, отнякъде си" за аргумент и доказателства, е несъстоятелно. Напомням че информацията е подвластна на интерпретацията си. В повечето случаи за "факти" се взимат именно точно определени форми на интерпретации на една информация, като се пренебрегват останалите варианти на същото, само и само за да се избегне проблемните условности и относителности... Защо са 'проблемни' - защото хората най-лесно боравят с "дадености" - колкото са повече "дадени" и приети (интерпретирани) като такива - толкова е по-лесно защото това опростява всеки казус. Разбира се, че с опростяването на казуса той се орязва и от "многомерен" се "смачква до "точка" ". От друга страна - хората ги интересува да ползват - а това вече определя достатъчния капацитет на "ползвателя", неговите потребности, възможности, дадености... Всяка теза отдавна вече "има аргументи". Повечето от тях се съставят да приличат на "научни" да имат логика, да имат свързаност, да са близо до възприятието... Това важи особено за идеологичната обработка, защото улеснява и опростява трите процеса - предлагане, усвояване и ползване... ( и репликация на свой ред...). В психичното израстване и етапност, децата се учат да нагласят и представят личните си щения, импулси, нужди - да изглеждат като логични, смислени, рационални. Те го учат чрез заимстване, имитация и подражание, първоначално на игра. Още повече - че им се налага да го усвоят, щом това е в някакъв смисъл "езика на възрастните". Децата са изключителни имитатори, защото това е заложено по инстинкт. Рационалността предполага личният интерес да е възможно да се преодолее и неговата сила да измества мисленето... да намелее, докато се успее с да се асимилира нейното влияние. Като чета който и да е форум, като слушам масовата народна комуникация - става ясно че сред народа това е някаква форма на "непосилна задача", която вместо да се постави ясно, и ребром - се замита и тушира, все едно че не съществува. Пък боде очите... от друга страна - личните очи се нагласят да играят "да не виждат"... като цяло, в общ смисъл - това е изключително сложен казус и е залегнал навсякъде сред човешките същества, сред целият социум, на всички нива и процеси. Огромна част от човешките проблеми - особено в общуването и съвместното съществуване, се определят от несъзнателните нагласи и тяхното влияние. Но най-вече - в липсата на стабилен, систематичен и рационален подход към казуса и неговото огромно влияние... И най-вече... казусът е решим преди всичко... и най-вече в рамките първо на самия индивид... Преди всичко... и най-вече. Групово не е възможно да се разчита, защото груповите процеси са твърде далеч от рационалните влияния и тежнения. Дори и за тях - рационалност в група се осъществява само и единствено от рационални индивиди... А - както се оказва, те са изключително рядко срещащи се. В областта на рационалния подход се виждат главно фрагментарни форми на приучване към определена сфера от битието. Но точно ЛИЧНОТО ПОЛЕ, точно в заварените области на несъзнателното - тук е "пълна суша"...

НЕ САМОТО МЕСО - а обработеното червено месо, защото за да стане с червен цвят и да му се смени трупния сив цвят, се използват химични добавки... които при определени обстоятелства, при големи количества... "статистически е вероятно да доведат до карцерогенни изменения"... Важи същото и за колбасите - пак заради консервантите и евтините оцветители и пълнежа... Плодовете дето се берат зелени и пътуват хиляди километри също не са точно "ония плодове", дето маймуните консумират да не говорим за отглеждането, пръскането, торенето... и съхраняването или транспорта... Всичко това няма никакво отношение към самата тема тук, сред контекста на изписаното и пристрастията дето се леят... И всички надлежно прикрити зад "наука"...

Виж, спри да прекаляваш с ракиите и вината... че плодоядните маймуни навремето не са можели да я произвеждат - особено с "бидони". Пък и... не зная защо толкова много вегани се самонаричат... и все напират че знаят кое е здравословно, пък толкова от тях познавам които и си пият концентрати и пушат. Изглежда че идеологията се простира само до "правилното хранене"... Ти опѝта "диалог", но не ти се получава. В темата са написани няколко опита на други пишещи - нямаш никакъв шанс за диалог, при положение че нито четеш, нито разбираш, нито вникваш. Просто си имаш рецитация, която не става за диалог, а точно - за монолог, след като повторенията ти станаха многократни без оглед кой какво и защо ги поставя под съмнение. Обаче - как въобще толкова хора дръзнаха да са толкова глупави и да ти апострофират на гениалните ти съждения, житейски и практически опит и научно издържани описания и обяснения... Но така си е - или са невежи и само се дърпат на очевидното, или са пристрастени към месото и зависимостта им създава дразнене... Няма да се плашиш - с ракия и вино всичко е ок. Даже не ти трябва да знаеш как се получава ферментацията... Особено при правилни и чести "дози"... Аз бях дотук. Като стане въпрос за алкохол и ми спада... (мотивацията, разбира се )... Оправяй се и ферментирай на воля. Нужно е да 'отлежиш' достатъчно, но все още "е младо виното"... В края на моето участие с писането си в темата, бих опитал и доза оптимизъм... обаче лицемерието не ми се отдава - може би е зодиакално, може и да не... не че е важно.

И с религията за патриотизма си си на същото ниво. Когато човек борави с аргументи, не е идеята 'да се приемат от другата страна", а да провокират размисли и двете страни. При теб това е изключено и всеки твой коментар го подчертава и бетонира. Всъщност психичната ти типология е точно такава... има си термини, но нито това е темата, нито ти си човека за подобни посоки на познанието. Всеки който е правил вино или ракия - но ти не си от тях. Освен това - и да си, нямаш никаква идея защо, как и кое точно ферментира... още повече че дори и това е цяла наука... А аналогията на същото със ставащото в стомаха, направо мирише на блатото на невежеството. Описанието на картината с "пластовете храна" и невъзможността да се окислявала от стомашната киселина... - са твърде несериозни и дори наивни. Те са направени за лесно психично поглъщане, и за съответно ползване, но нямат нищо общо със сериозни неща. Пет пари не давам какво смяташ, в какво вярваш, и в какво си убеден. Глупостите които си си натъкмил нямат никакъв шанс в среда на компетентни хора. Народните сговори и взаимни ръкостискания никога не са били "наука". не че ще разбереш, не и че има значение. Да спрем радиостанцията вече, с една и същата песен. Всички разбрахме гледната ти точка и нещото, наречено от теб "аргументи". Вече те попитах - защо ТИ е толкова важно да повтаряш непрекъснато основния си мотив... пак... и пак. Не че не знам отговора, не и че не се вижда защо се хабиш. Хайде - няма ли биохимици сред форума да обяснят основите на ферментацията на захари - в каква среда, сред какви условия е възможна. Да изведат на колегата поне основни положения, че той е твърде далеч от тях. Дали "тия дето са правили вино и ракия" са пробвали да пуснат дори малко киселина в "джибрите" - да видят какво би се получило... Аеробна или анаеробна е средата за ферментация, кое точно, как протича.... Кои микроорганизми участват, как и с какво... Дали същите "живеят в самите плодове"... Още повече - плод... е твърде общо наименование, защото то дори не означава точно "тия дето са за храна". Зеленчуците - те ферментират ли, те от коя храна са - растителната или плодната. А ядките - те с каква храносмилателна система се усвояват - тая на трепопасните или на плодоядните... или пък - на "хищници"... Като нито едно от тях не е "отговорът" - затова човекът нито е хищник, нито е тревопасно и тия глупости - на кои приличала неговата храносмилателна система е само за невежи и наивници, дето да им трябват подобни стъкмистики за да ги дъвчат като ментална дъвка. Колкото до директен дебат - само ще се усмихна. Вече съм минал възрастите на предизвикателствата и доказването... И че е съвсем без полза загубата на време. И най-вече - пораствай си сам, а не да ти създават 'ферментация'... че тая рядка супичка, дето си я нагълтал, издава недоимък и липса на зрялост. А претенцията за наличие на тия - съвсем.

В киселинна среда - как въобще се инициира "ферментация на основата на захари"...??? Защо хората дето са химици във форума, да не се опитат да изведат - как въобще в затворена киселинна среда, биха протекли ферментационни процеси на основата на захари. Отгоре на всичко - ферментацията е невъзможна без специалния за нея микроорганичен материал (какъвто в стомаха липсва)... Това, че плодовете ферментират извън човека, при подходящи условия, защо не си се запитал - дали същата среда е и "в стомаха"? Нали твърдиш че си чел достатъчно "научна литература" - я ми изясни подробно процесите по усвояването на храната, след като те са комплексни, зависят от огромен брой фактори и променливи. Освен това процесите на смилането и усвояването на храната... си останал на популярната литература, която се ползва за обикновена идеология. Мога да ти демонстрирам как нямам никакви проблеми с плодовете след ядене, само ще се храня с определена храна, с определено количество, по определен начин... Самия ти възглед е толкова "дебелашки" обоснован - моят приятел, храната, твърденията прочетени и уж експериментирани... Човек, ти просто си си останал на тия народни сговорни положения, които ги четох още преди над 20 години и самия аз ги бях приел за правилни. Отгоре на всичко - самия ти, според отговора си, твърдиш че "не се храниш само с плодове". А трябва - защото изконното положение което твърдиш че било правилно и истинно - за преди някакви си "6 милиона години" - значи да се завърнеш на плодовете... още повече че самия ти написа за сегашните условия - според които нямаш проблем да си набавяш каквито си искаш плодове... Дали плодовете се усвояват от "хранителни системи на тревопасни" и са най-доброто за тях? Бързата усвояемост на плодовете, не прави ли безсмислено дължината на червата и сложната система на каскадни разграждания, огромната сложност на чернодробните химични трансформации, изменчивостта на химията пускана от жлъчката, сложната форма и стомашните процеси и безбройните обратни връзки чрез което всичко това се регулира спрямо приема на храната - още с помирисването й, вкусовите рецептори, отделянето на слюнката, през дъвкането и преглъщането.... Например усвояването на плодовете изключват нуждата от слюнка и процесите на усвояването още в устната кухина ... Амилаза и малтаза - дали имат въобще отношение към "плодовете"... и ако нямат - защо въобще се синтезират, след като човекът бил "плодоядна маймуна", дето само се е отклонила заради оцеляване... пък вече не било нужно да оцелява. пък това че била извървяла път - не, излиза че смисъла е да се завърнеш отново в 'предишните 6 млн години" и това е гаранцията че ще си здрав, щастлив и пълноценен... Доколко се препокрива "плодоядността" с усвояването на ядки, семена, корени... и въобще "твърда храна", дори и тя да е на растителна основа - още повече "гъби", примерно? И още толкова много други положения, които дори нямаш идея... а пък настояваш че "убежденията ти били на научна основа". Науката не й е ролята да подпира нечии убеждения. А същинския човек на познанието е този, който е опознал и вникнал, после се е научил и отработил да се справя с невидимите конци на убежденията, които го дърпат и манипулират цялата му психика - от възприятието, до отражението и мисленето... Нали се сещаш че в директен дебат ще ти задам толкова много въпроси, от които веднага ще се забележи че си невеж и неосведомен по същността на хранителните процеси и тяхната огромна сложност, щото това опира до сложни казуси на които сериозните хора са си позволили да нямат отговори и това ги потапя все по-дълбоко... По-горе ти пуснаха снимки и фактологични данни... които ти отново нарече "псевдонаучни"... Докара си някакви отговори, които са напълно неадекватни на дълбочината на изнесената информация, която си с идеята че 'оборваш'. останалото - го прескочи твърде удобно. Но ти вече си имаш убеждение, но според теб - нямаш - всичко било наука, експерименти и факти, които ти вече си открил... пък дори не си им откривателя... само си им рупора. Колкото да вършат работа... Въпрос на уважение е, че въобще пиша, не знам дали разбираш. С идеологични последователи е най-безмисленото общуване - те имат нещо на което много държат, на тях им изглежда единственото вярно и правилно, те го настояват... но за тях всичко им изглежда правилно и естествено... Като най-обикновена радиоточка си - мантруваш си канона, който е усвоен от съответната групова "библия" и за теб това е върха на екзистенцията. Ами - ок. Да си жив и здрав. Нямам никаква потребност в личен план да продължавам това - обръщам ти внимание (пък и не само аз) - ти го играеш на "ку-рав" и категоричен. Защо някой трябва да го интересуват личните ти избори и отношение към усвоена наготово координатна система, която се проявява чрез убежденията ти. ОК, но живота има и други страни - поне за някои хора, ако за теб вече всичко е в кутията от постановки, догми, издокарани като "аргументи" и наука. Там е работата, че ти си само ползвател на науката, само потребител заради нужди да подпираш твоите си патерички. Всичко това си е твоя работа, но наивността с която продължаваш този личен цирк, може да върви само пред твоето огледало. Пред групово огледало - особено от различно-отразяващи се - нямаш шанс да изиграеш театъра си. Напъните те издават, пък и в края на краищата никой сериозен човек няма да го интересуват твоите залитания към едно или друго - така или иначе те са част от израстването ти.

проблемът е в една обикновена проста лична митология. В нея - след като ти самия си направил нещо го генерализираш и решаваш че 'цялата работа е' че хората не знаят как да са щастливи, как да са здрави... и ти ще ги научиш... понеже " си много чел", много опит имаш, много мъдър си станал и нямаш проблеми да имаш решения на човешките нещастия, болести... "те били наясно със всичко, щото им се иска да се тъпчат с месо, да са дебели, да пият хапчета, да умират, да боледуват... щото са пристрастени и заблудени от хищните доктори и гадната система, дето гледа само печалбата за сметка на щастието на добрите хора. И решението е - тия, дето дръзват да се опълчат на гадната и зла система, те вече знаят, те виждат нейните зли корени и механика... и е нужно само да разкажат за опита си, да изиграят цирка на загрижеността и алтруизма, да са "НЕО" на скапаната зла "матрица" и да поведат народа по пътя на щастието, здравето и просперитета... Не знам дали се сещаш колко е търкана тази плоча от грамофоните на наивинитета на детските етапи в развитието. Вярно е, че който не е преминал през това, той не е бил "нормално дете". Но който не го е израснал - значи че още не е пораснал. Нямаше въобще да има проблем, в това да вярваш на цялото това театро. Нелепостта в него е - че настояваш че било "научно". Обаче - една такава... "народно-популярна наука", която се създава заради революционните пориви на непорасналите деца, в опита им да се компенсират от дефицитите на неизрасналите си "възрасти".

така... още има ли от идеологичната плънка, с която си се натоварил? Освен това сега основния мотив е друг - вече "разделянето" на храната било проблемът. Старите идеологични постановки - за вкисването на плодовете след хранене - вече са отдавна отживели и са внимателно и систематично оборени - но не като контрааргументи, нито като антиподи, а като невъзможност за еднозначност в твърдението. Отдавна вече дебатът е изместен, а ти още караш на "стари шлагери"... Ти наричаш тази народна популярна чалга "научна", нещо повече - наричаш контрааргументите й "псевдонаучни" и така се криеш зад същото - "крадеца крещи "дръжте крадеца" " Между другото - на свой ред си рупор на вече приготвен букет от всичко това. И най-важното от него е - че "научността" в него, е обикновена маска зад която да се прикриват обикновените параноици, с маниите си че като се хранят "здравословно" и ще са "здрави и истиннословни". Пък са си най-обикновени вярващи последователи и потребители на нужното за тях.

Ти въобще не четеш какви недомислици пишеш, бе човек. Вече кой коментар подред - повтаряш си мантрата и въртиш около нея да нагаждаш всичко, до което ти минават очите, докато си подбираш какво да възприемеш и прочетеш... и кое не. земята е плоска... и след като преди време се е наложило да се приеме че е кръгла, щото е бйло важно да се играе на развитие.., вече е време да се завърнем отново на плоската земя, защото това е изконното положение, пасва идеално на възприятието, а тия дето вярват в кълбото, само се мъчат и заблуждават. С този недоимък компрометираш дори и малкото смислени аргументи, които си с идеята че защитаваш. Задавам въпрос - ти ядеш ли САМО ПЛОДОВЕ? Ако да, и всичко ти е ок - защо е нужно следното: 1 - да вярваш че е правилно, след като самото възвръщане "към изначалната природа" би трябвало да ти е напълно достатъчно? 2 - защо са ти нужни аргументи, с които да доказваш на другите че правиш правилното, смисленото, рационалното, полезното ...? 3 - защо ти е нужно да си го обясниуш чрез логика, при положение че "връщането към стария изконен начин на хранене" не е имал нужда от обяснение, нито да е правилен, нито да е верния - просто го правиш за себе си... и всичко е ок? Обаче - нещо не става. А играта с "научността" е най-веселата част, докато въртиш повторението на един и същ мотив, в търсене на утвърждение "че няма как да не е правилния, и да не е истината".

Това не са "причини", причините са - как се стига до хиперурикемия. За това споменавам че казуса е сложен, а неговото идеологично ползване е манипулативно. Въобще стандартния идеологичен похват - за опростяване, докато се нагласи до "каквото е нужно, за ползване"... Дори и така, ок, но да се пледира за 'научност'... е вече ирония. Отгоре на всичко - според мен това е обикновена липса на самоуважение... И уважение към сериозните неща, които като че ли съществуват да ги ползва за оправдание един или друг. Просто много хора живеят с идеята че ПОЛЗАТА определя битието (им).

Двете твърдения са свързани, като и двете не са верни. Как и според кое "някой направи обосновано обобщение че "хората се разболявали ако ядяли месо"? Това е смешно и наивно твърдение, което пробутваш непрекъснато чрез повторенията си. Отгоре на всичко, манипулативно го представяш и като "ФАКТ" и нямаш никаква идея да разграничиш факт от интерпретацията му според едно или друго тежнение, уклон или лично отношение. Твърдението за "ПОДАГРАТА" - е лишено от медицинска научна обосновка, защото няма ясно становище за причините за подаграта. В това число само да кажа, че известен писател, мой приятел от детинство, след 12 години вегетариански режим, при това стриктен, разнообразен. В допълнение към това - сериозни физически регулярни натоварвания и тренировки... и преди година - подагра. Покрай това сериозно се задълба в казусите й, и след като обиколи и самия той е в среда на доста лекарски светила, му казаха ясно че... причините са неясни, и вероятно в широк диапазон от възникнали проблеми и комплексни наслагвания от изменения... В този смисъл ти упорито продължаваш да си нагласяш манипулативно като "ясни причини" редица положения, които в науката нямат ясна обосновка и се основават на системи от предположения, защото са с комплексен характер. В науката така са много от положенията за вселената, света, човека, живота... А за теб - ти вече си имаш "опростена истина". Колкото повече си повтаряш мантрата си, толкова по летяща и безплътна става тя за всеки друг, освен за теб и себеподобните по вярвания.