ramus

Това че нещо е "всеобщо" не го прави "разумно", при положение че "колкото повече е общо, толкова повече е лишено от разум". Това е дълга тема и това че "има теория на правото", съвсем не означава че тя е рационална... и дори "разумна". Точно пък - "правото"... кое му е толкова 'право' на "правото"? Нека напомня, че "разумност" не е еквивалент на "рациум". И въобще - когато някой започне с думички от рода "всеобщо прието е..."... Ами добре - нека да е, но мен никой не ме е питал, когато е "приемано". Отгоре на всичко - предложението винаги е налице, но няма как да го приема. И не участвам в "сговора". Няма смисъл от илюзии че "общото било разумното... защото няма как да не е така". В един раздел на този форум, има тема - за общите видове заблуди и когнитивни грешки - и в личен и колективен план. Само да напомня, че в три изречения, си ползвал три от тях - ще оставя да си ги видиш, колко са очевидни, а и написани като "по учебник". Но не е в това въпроса - а че нуждата от затвърждаване на убеждение няма нищо общо с разума... Нито с рациума. И все пак, винаги - ползата е приоритета по отношение на каквото и да е "всеобщо приемане". Конвенциите никога не им е приоритета да са "разумни", а само да са от полза за тия в "договорката". Това е основния магнит - за тия, "дето си стискат ръцете". Ползата сама по себе си - не е проблем и тя инстинктивно определя да е "магнит". Същината на проблемите, свързани с конвенциите, са компромисите - докато се договарят. Колкото е прицелено за 'широк таргета' толкова компромисите са повече и по-нашироко. Отгоре на всичко - щом е за "ползата" може да ти се повлияе - твоя полза, чужда полза. А и не само - налице са и убеждение - кое е от полза (полезно) - за теб... за други. А ползата може да е - непосредствена, конкретна... а може и да е предварително внимателно проектирана - но пак в полза, поне като идея, с нужните обещания, дори условия. Но да е полза... Винаги полза. Всяка реклама, всяка пропаганда се основават на ползата (награда), еротиката (секса) и страха (сигурността) - трите бази на всяка колективна и лична сугестия. Между другото - всяка религия също се основава на тия трите. Дори и "научната" религия... Напълно подобно е на всичко колективно в живота - ползата винаги е приоритет - за всички отношения, процеси, взаимодействия, на всички нива, без никакво изключение. И това води "общото"... Иначе никога не би имало "общо"... Може би за някого това е "разум"... "Може би, ама надали!" (по текст от песен)

Мдаааа. Явно душевното равновесие не се изкарва само от лунната светлина и за първи път чета че за неговото балансиране - са нужни "аргументи". Ще чакаме някой да се смили да направи широко и пространно обяснение, но лееекичко подозирам че май "въпросите" са по-интересни и ще възникнат с нова сила... И нови теми. А също така ми е странното - защо църквите да са длъжни всичко в тях да е по реда и рационалните аргументи на който както решава че са "правилни"? Защо по принцип законите да са длъжни да следват аргументи на рационалност, след като те нямат тази цел, нито тази функция и задачи... И дали следва на всички индивидуално вътрешно възникнали казуси, пръкващи се от "нарушаването на душевните равновесия" да се простират като отделни теми сред форум, като дори невротично да се кове отново и отново строгите въпросителни изречения ... насочени към никого... или най-малкото - въобще не към подходящите за целта. Като по този начин става ясно че... отговори въобще не са нужни, защото рационалния подход е съвсем прост и ясен - когато се появяват нужните въпроси, се отправят към тия, които се предполага да подадат отговор... и да се реши въпроса с "душевните равновесия" на питащия.

тя и самата тема е... какво да се прочете? Който каквото го сърби и дали с дясната ръка или лявата да се почеше и... колкото да има да се харчи време за приказки. Дали да направим и тема за "защо вятърът духа от там, откъдето не трябва - някой може ли да ми отговори". Или друго - " защо пилето цвъкна точно на мен - та това не отговаря на теорията на вероятностите? " . Като гледам форума си мисля - че сякаш е нужно да се поддържа задължително някакъв интерес, а някак си - не става. И се ползват толкова несъществени положения - нещо като "нужда от теми за приказки - каквито и да са, само да има някой да се закачи". А те темите... се изчерпват не за друго - заради интереса на пишещите в тях. Разбира се това също е офтопик. Но пък - има и вечни теми - като русофилията или русофобията, като антипод на еврофилията или комунофобията. Или политиката... или футбола... Все теми, които по принцип никога не се изчерпват на пишещи и доказващи се на прави, знаещи, помнещи... нищо че така или иначе все едно и също се пише.

А ти - не си ли срещал... Между другото - всеки патриот може да се нарече А-теист. Но поради патриотични причини са водени всички войни, особено в по-ново време. То всъщност - времето определя мотивите за войните - каквото става, каквото върви, каквото подхожда - за подходящата мотивация. Политиката е само машата на вярата. Дори вярата в парите идва от алчността - като базисно проявление и едновременно импулс на страха в човека. За войни се употребява всичко - и алчността, и страха, и вярата и политиката, и патриотизма... Само да вършат работа. Религиозните войни... са просто войни - толкова, колкото и патриотичните... и всички други. Хитлер дали е вярвал в нещо... и дали вярата му е била в основата на завоевателните му войни. Това са сложни наслагвания, които анализи в дълбочина не са по силите на много хора. А и... когато нещо е "минало"... остава само да се спекулира "кое какво е могло да бъде". Но никога - "как е".

А-теист, не е еквивалент на "не-верник". Най-голям враг на свят, изграден хилядолетия от вярването... е неверника. Разбира се - последователите на световните религии, наричат "друговерец" всеки, дето не вярва в техния конкретен канон, който пък определя лицето, описанието, имената и делата на "основния бог". "Друговерец", е някой който по естествен начин разбират, усещат и не е толкова "страшен". Но виж - НЕВЕРНИКА - това е проявата на сатана, шейтан или зло... Всъщност нещата са сложни - в дълбочината... И прости - в човешките си проявления. От друга страна - твърде много хора "вярват" че са "неверници"... което си е абсурд. А-теиста не е неверник. По дефиниция и смисъл - просто не вярва в бог, но това не означава че не вярва в други варианти на описания, обяснения, концепции... и не вярва - по принцип. Да вярваш - това е обобщение на специфично отношение към света и себе си. Но да твърдиш че "НЕ ВЯРВАШ" по принцип - това е твърде висока летва и огромната маса хора просто не се замислят какво означава това в своята тоталност... Рациума в човека, води към неверие в тотален смисъл... но за да се твърди че даден субект е рационален в тоталност... е смешно да се постулира. Разбира се - ако въобще схваща смисъла на тия думички.

Има всякакви... но няма разлика - с про-което и да е... с Анти-което и да е. И в двата случая е налице пристрастие, дори и "пробългарски или антибългарски" да е. Проблемът е нуждата на всеки човек от "отношение към нещо". В несъзнателен смисъл това заляга в устоите на неговата идентичност. ЧОвек на познанието става такъв, който успее да надрасне инстинктивния си импулс за дуално отношение... Докато съумее да надрасне въобще "отношението"... защото то поражда пристрастието. Не е проблема в самото пристрастие, но при много хора, по време на екзистенциални, ментални или емоционални кризи ( всички психични кризи, от какъвто и да е характер, са всъщност появата на конфликти в базовите елементи на идентичността) защитните им механизми, се вкопчват именно в "отношенията" като по този начин ролята им за субекта силно нараства и той започва да се разпознава идентично по тях. Социалните рефлекси, определящи социалните взаимодействия и взаимни рефлексии, са допълнителен фактор... образуването на идентичност по принадлежност и по този начин - група, е наследство от първосигнални инстинкти. Няма никакъв разум или съзнание в това - съзнанието идва после, в заварено положение и се налага да му създаде интелектуална, логическа и обяснителна опаковка... защото ако я няма се проявява дисонанс... ПРИСТРАСТИЕТО е проява на фрагментарност. Фрагментарността поражда усещане за липса на цялост. Недостатъчно осъзнати субекти имат потребност от фрагмент и невъзможност за вътрешен синтез. Фрагментарността поражда същото и сред възприятието и отражението. За целите на което дори в интерпретационната матрица се появява "подбор" - на това, което е в дисонанс с вече зададеното и постановеното... Онова, което дисонира, много се внимава да се отхвърли, дискредитира или обезсмисли... Ако не става - се игнорира. Това е основния проблем на ПРИСТРАСТИЕТО и ПРИСТРАСТНИЯ. Пристрастен субект, подбира за себе си нужния информационен багаж, за да съответства на предварителните му нагласи, които няма как да са осъзнати и рационални... В този смисъл - ПРИСТРАСТИЕТО е признак и проява на религиозния аспект на всяка личност. Съвсем прост пример - пристрастията започват още в най-ранно детство. Абе... сложно е за вникване и няма как да изпиша комплексните механизми, колкото и да бих искал...

Айде без полицейски или старшински наставления, моля... Писах по въпроса за т.н. "проблем". Казуса е изключително прост, а възниква като такъв само защото не се разбира и познава природата, значението и произхода на емоциите и другите житейски явления. Причината е, че се гледат през гледната точка на самия човек. Всяко съждение изхождащо от постулиране на човешки ограничения след това ги пренася през своите надграждания. Пак заради същото е и проблемите на ИИ - защото самата идея за ИИ съдържа чисто човешкия начин на възприятие и отражение. Това, че ИИ може да се самообучава, имитира доколкото е възможно начина по който самия човек решава как и по какъв начин се обучава. И се симулира през алгоритми и изчислителни системи. Няма нищо сред ИИ, което да е интелект, освен представата на самия човек за същото. Човека се опитва да се огледа през творенията си, като симулира едно или друго свое отражение на света, в опит да разбере динамиката и значението... и доколко това би решило проблемите му. Наивно е дори да се постулира за емоции в ИИ, ако не бъдат също докарани като симулация. Емоциите са наследство от природата и в човека те имат стойност на еволюционен механизъм. Значението им за битието човешко е защото те са наследство и всеки човек се "оплита" от тях още от преди раждането си. И няма как да мине без тях, те се вплитат в самата му представя за живота и него самия... и това е самата естественост. И написах толкова ясно че казусът не е защото съществува, а защото тук се измисля такъв. Защото възниква заради ограниченията на самите "общуващи" по него. Значението на емоциите в човешкия свят непрекъснато се помпи заради ограниченията и значението на емоциите като контролен и социално-регулиращ механизъм, изпълващ в огромна степен колективните взаимодействия на всички нива. Разбира се че едно "емоционално същество" има ограничението да си представи битие без емоция. И заради това то раздува интелектуално значението и смисъла на емоциите... като дори не може да ги изведе, осмисли и синтезира в по-широка картина някъде отвъд самото ограничение... Това са психични бариери и се формират в психичния свят. При положение че никой от "дискутиращите" няма сериозни познания в психичното... няма как да се очаква да "разбират" ... и играят на измислянето на КАЗУСИ - чрез симулация. Точно както човешките същества правят с ИИ - пак заради ограниченията си... -------------------- Дали нещата които пиша са "мои си неща"... е точно толкова колкото всеки тук си пише "своите си неща", включително автора на темата я е отворил именно заради "своите си неща"... Така, че наставленията "кое къде се пише"... са за...

аз съм практичен човек. Спекулациите в този диспут не ме занимават и се опират на проекции и в двете страни... И съответните на участниците пристрастия и ограничения. И... темата си е просто тема по която си пиша мои си неща и не съм задължен да се пързалям по "същественото" за който и да е, нали?

задоволителни... за кого? По принцип - когато за някого "обясненията са задоволителни", това значи че за същия ролята на обясненията е да го задоволяват... Логично. И не е съвсем шега, имам предвид че задавам евентуална посока за осмисляне... Умелото жонглиране между 'теологични', будистки, хиндуистски... и други "цитирания" и позовавания... вероятно това им е целта - да задоволят потребности. Какви са те - се вижда от нивото и посоката на "обясненията", те пък задават посоката на задоволяването, а то - самата потребност. А по потребността - се извежда НУЖДАЕЩИЯ се и неговите основни вътрешни характеристики... защото всички тия са във взаимовръзка и съответствени помежду си. Да напомня че споменаването и аналогизирането на въпроси около съзнанието и неговите особености, спрямо въпроса за имитацията на интелект от машина... е като да се имитират емоции от машина. При всички положения е имитация. И то - на ниво и широта на каквото самите програмисти задават. А последните - извеждат спрямо това, което им е известно и най-важното - на което е възможно да се създадат дигитални алгоритми. Също така - да напомня че най-лесно е да се създадат алгоритми за е-реакциите. Емоционалните "движения" отвътре, са тясно обвързани с точно определени "отвън" и така са имитирани още преди десетилетия - от аниматорите на филми, примерно. Защото дори и Том и Джери, или пък Ну, Погоди, са основани на чудесно систематизирани и изведени положения на които точно да реагира "зрителя". От друга страна - РАЗУМ... е понятие, което не е еквивалент на интелект - нито висш, нито нисш. И най-вече - от едно ниво на разбиране на живота и света, вече е несъответствено цитирането и позоваването, даването на примери и разговори за "чесане на едни или други ментални и емоциионални сърбежи", Типичен пример за същото е позоваванията на теории и описания за "нирвана"... а е наивно и неточно, защото е несъответствено да се говорят неща, които не са просто да си ги говориш, четеш и после - повтаряш когато ти е нужно да (се) затвърдиш нужното свое си... Нека не навлизаме в дебрите на източните науки за съзнанието... защото дори те да са писани,. още никой тук сред този форум не е потъвал в дебрите на АБИ-Д(х)арма. И текстове като тия става съвсем ясно защо е наивно да се заучават, цитират или ползват за философски или други надговорвания... Просто когато става въпрос за ПОЗНАНИЕ от такива мащаби на дълбочина и широта, в посока към самоизучаване и познаване - е нужен опит... ОПИТ в това! Хора с опит в това - са го писали, хора опит ще го "разчетат" адекватно... и не като "учат" думички или слова. ОПит не може да се компенсира с учене и репликации. Именно това е и основната ми нишка в смисъла дори на тази тема - за ИИ. Защото - Изкуствен - означава че е създаден чрез имитация до нивото на познатото за самия "създател". Това, което правят суперкомпютрите - е само имитация. Изглежда само интелект, заради вкарването на обратни връзки и пробата на алгоритми за същото, изведени от когницията в самия човек и в добавка с огромни изчислителни ресурси в скорост и обем на данни за обработка.. Но... особено пък разум - няма как. Разума не може да се имитира. Самата идея за имитация... вече е лишена от разум.

И в допълнение - да посоча нещо, което ми се струва за важно (естествено - за мен ) . Наличен е друг критерий за "съзнателност"... И въобще самото понятие "съзнание" е точно както е и БОГ - всеки си го пълни с онова, което му е възможно и налично... Но при пълненето (на смисъла) не е възможно да се прецени "чашата" празна ли е, пълна ли е - винаги се приема по дифоулт че "е това"... Та - става въпрос за съвсем друг критерий за "съзнателност" - от "променянето на средата". Всъщност е точно обратното - промяната на средата за който и да е вид е част от неговата оцеляваща стратегия и е с напълно несъзнателен и инстинктивен произход. Същината на явлението СЪЗНАНИЕ е до дорасне до възможността да се изменя самия носител - а не да следва несъзнателните си програми за промяна на средата за да оцелее. нали се разбира - ВИД - СРЕДА - докато едното не му е възможно да се самоизменя, то средата е нужно да се наглася ... Най-естествения и несъзнателен стремеж във всеки ХОМО е именно продиктувана от импулса за изменяне на средата около него... за да я направи консонансна на "себе си". Извинете ме ако наранявам нечии "чувства", но присвояването на качества и дадености на ИИ е точно спрямо опитващия да си представи само и единствено представимото (за него самия или колективно допустимото)...

олицетворение на разума - според кого? Направо се посмях на това - нищо лично към Аби, но това изречение ... Получава се съвсем естествено ограничение... което не е ограничение, вътре сред ограничението. В конкретиката - въпроса за ЕМОЦИИТЕ... Емоционални същества имат ограничение по отношение на факта, че въобще е възможно форма на битие, различна от тяхната базова. Принудени са да постулират че емоциите са много важни, много стойностни, много значими... и определящи за всичко... защото за тях е така. Всеки друг вариант би бил абсурден... защото за тях е абсурден и се постановява като невъзможен... А най-веселото е именно с най-универсалната човешка колективна проекция, наречена БОГ, в която се проектират идеалите човешки... и с лекота може да се забележат и ограниченията... Колкото относно самите емоции - мисля че упражняващите се в писане тук не са задълбочили самия въпрос - ЩО Е ЕМОЦИЯ (както и ЩО Е РАЗУМ) , защото за сериозно осмисляне популярните четива и готовата от тях "храна" е неадекватна към същината на явлението и процесите. По същия начин - и представността за "липса на емоции" издава безпомощността на опитващия се да надскочи ограничението си, чрез задаване на другата крайност - има-няма - или-или. Точно като с БОГ - представата за другите крайности, като абсолютности (всесилен, всевиждащ, всеконтролиращ, всеуправляващ, всеможещ... ) са една идеализация породена от опит за надскачане на собствените ограничения... Да напомня - самия термин ИИ и всичко обвързано с него - е проявление на начина по който самия човек си представя и обяснява мозъка си, устройството си, начина по който е стигнал в обяснението си за взамовръзката между него и света... В състояние ли е някой въобще да долови че обясненията колкото и да са внимателни, детайлизирани или широки...не са ОБЯСНЕНОТО. Света не е обясненията ни за него. А спрямо ИИ - човека просто играе своята игра на собствени отражения сред вселената.

Съжаклявам се за грешното място и раздел. Видях го чак след като го пуснах. Моля за преместване в подходящото място, както и да се изтрият тия думи.

10 научни термина, които използваме погрешно --------------------------------------------------------------- Много понятия са напуснали света на науката и са вече част от нашето ежедневие и език. И за съжаление, те почти винаги се използват неправилно. Група учени разказват кои научни термини са най-често неразбрани. Главният редактор на io9.com Аналий Невит ни представя 10 от тях. 1 Доказателство Физикът Шон Керъл: Бих казал, че "доказателство" е най-неразбраното понятие във цялата наука. То има ясно определение (логическа демонстрация на това, че някои изводи следват от определени предпоставки), което противоречи на смисъла, който се влага в обикновен разговор, където е по-близо до простото "свидетелство в полза на нещо". Налице е несъответствие между това какво говорят учените и това, което хората чуват, защото учените обикновено имат предвид по-строгото определение. А по това определение, науката никога нищо не доказва! Така че, когато ни питат "Какво е вашето доказателство, че сме еволюирали от други видове?" или "Може ли наистина да се докаже, че изменението на климата е причинено от човешката дейност?" ние предпочитаме тактично да замълчим вместо да отговорим "Разбира се, че можем". Фактът, че науката никога не доказва нищо, а само създава повече и по-надеждни и изчерпателни теории за света, които постоянно ще се обновяват и подобряват, е една от основните причини за успеха на науката. 2 Теория Астрофизикът Дейв Голдбърг: Когато хората извън научната общност (а също и идеологически ангажираните хора) чуят думата "теория" , те я интерпретират като "идея" или "предположение". Но ние, учените, знаем по-добре. Научните теории са цели системи от проверяеми идеи, които са потенциално опровергаеми или на ниво теория или експериментално. Най-добрите теории (в които аз включвам специалната теория на относителността, квантовата механика и еволюцията) са устояли на сто или повече години на изпитания или от хора, които искат да докажат, че са по-умни от Айнщайн или от хора, които не обичат метафизични предизвикателства към собствения си мироглед. И накрая, теориите са пластични, но не безкрайно. Теориите може да се окажат непълни или неверни в някои специфични подробности без цялата постройка да бъде съборена. Теорията на еволюцията, например се е променяла много през годините, но не толкова, че днес главната й идея да не може да се разпознае. Проблемът с фразата "това е просто теория" е в това, че в нея се съдържа предположението, като че ли научната теория е нещо незначително, но тя не е такава. 3 Квантова неопределеност Голдбърг добавя, че има още едно понятие, което се тълкува погрешно дори по-често от "теория". Това става, когато някои използват понятия от физиката за нюейдж или за мистични цели: Това понятие от квантовата механика се експлоатира от определена порода спиритисти и фенове на "самопознанието", като олицетворение на мерзостта е [филмът] "Какво си мислим че знаем?" ("What the Bleep Do We Know?"). Всеизвестно е, че в същността на квантовата механика е измерването. Наблюдателят, измерващ координатите, импулса или енергията, предизвиква "колапс на вълновата функция" с недетерминиран (неопреден) резултат. (Всъщност, аз направих една от първите ми вестникарски колони на тема "Колко умни трябва да сте, за да колапсирате вълнова функция?"). Но това, че Вселената не е детерминирана не означава, че вие лично сте този, който може да я контролира. Не може да не отбележим (и честно казано, с тревога) колко плътно определени кръгове свързват квантовата неопределеност с идеята за душата или с хора, които могат да контролират Вселената или някакъв друг вид псевдонаука. В крайна сметка, ние се състоим от квантови частици (протони, неутрони, електрони) и сме част от квантовата вселена. Това е готино, разбира се, но само в смисъл, че цялата физиката е готина." 4 "Вроден" и "придобит" Еволюционният биолог Марлен Жук: Първият въпрос, който често ми се задава е дали едно поведение е "генетично" или не, което е недоразумение, защото всички черти, през цялото време са в резултат и от приноса на гените, и от информация от околната среда. Само една разлика между чертите, а не самата характеристика, може да бъде генетична или придобита. Например ако имаме еднояйчни близнаци, които се отглеждат в различни среди и те правят нещо по-различно (като това да говорят на различни езици),тогава тази разлика е придобита. Да се научим да говорим на френски или италиaнски не става от само себе си, защото очевидно човек трябва да има определена генетичена наследственост, за да може да говорят въобще. 5 "Натурално" Синтетичният биолог Тери Джонсън: "Естествено" е дума, която най-често се използва, за да се направи разграничение между явления, които са свързани с човешката дейност и такива, които не са. Това обаче предполага, че хората са по някакъв начин отделно от природата и всичко направено от тях е "неестествено", сравнено с това създадено от бобрите и пчелите например. Когато се говори за храна, "естествено" е още по-трудно за обясняване понятие. Има различни понятия в различните страни. От Администрацията по храни и лекарства в САЩ, например, са се отказали от опитите да дадат ясно определение за "натурална храна" (най-вече в полза на органичната такава, друг термин с мъгляво значение). В Канада, например, може да продавате жито като "естествен продукт", ако в него няма добавени или премахнати редица неща. В същото време обаче, житото е продукт, който не би съществувал без човешка намеса и е резултат от хилядолетия на подбор от страна на хората. 6 "Ген" Джонсън изразява дори по-голямо безпокойство, за това как се използва термина "ген". Два дни е отнело на 25-тима изследователи да стигнат до заключението, че генът е малка, дискретна частица от ДНК-то, която можем да посочим и да кажем " това прави нещо или регулира създаването на нещо". Обикновено терминът "ген" се използва погрешно, ако е последван от "за", от което възникват два проблема. Например всички хора имат "ген" за хемоглобин, но не всички имаме за "сърповидно-клетъчна анемия". Различните хора имат различни гени за хемоглобин, наречени "алели". Има хемоглобинови алели, които се свързват със сърповидно-клетъчни заболявания, а други не. Така един ген се отнася до семейство на алели, но само няколко членове на това семейство, ако изобщо има, са свързани със заболявания. Генът сам по себе си не е лош- повярвайте, няма да живеем дълго без хемоглобин - проблемът може да е конкретната му версия. 7 "Статистическа значимост" Математикът Джордан Еленбърг: "Значимост" подсказва важност. Тестът за "статистическа значимост" обаче, разработен от британския статистик сър Роналд Айлмер Фишър, не измерва значимостта или размера на влияние, а само дали човек е в състояние да ги разграничи, като използва най-точните си статистически инструменти, започващи от нула. "Статистически значим" или "статистически видим" ще е много по-точно. 8 "Естествен подбор" или "Оцеляване на най-годният" Палеонтологът Жаклин Джил: Първо, това не са точните думи на Дарвин и второ - има недоразумение за това какво значи "най-годен". Това не означава "най-силния" или "най-умния". Просто означава организъм, който най-добре се е пригодил към заобикалящата го среда. Това може да е "най-малкият" или "най-податливият" до "най-отровният" или " най-подходящо екипираният да живее без вода седмици наред". Освен това създанията не винаги еволюират по начин, който може да се определи като адаптиране. Техният еволюционен път може да минава през случайни мутации или черти, които другите членове на този вид намират привлекателни. 9 "Геоложки епохи" Гил, чиято работа е съсредоточена върху Плейстоцен, който е бил преди повече от 15 000 години е потресена от пълното неразбиране на хората за геоложките епохи на Земята. Всичко свързано с праисторическата епоха сякаш се смесва в съзнанието на хората и те си мислят, че преди 20 000 години са съществували коренно различни видове (Не!) или дори динозаври (Не!Не!Не!). Не помага и факта, че често играчките за деца, които са за тази епоха освен динозаври включват и мамути, и праисторически хора. 10 "Органично" Ентомологът Гуен Пиърсън: По думите й има съзвездие от термини, които "се движат заедно" с думата "органично", като например "без химикали", "без консерванти" или "натурално". Всяка храна е "органична" или "натурална", защото съдържа въглерод и т.н. По-големият проблем е как тези термини се използват, за да се минимизират или пропуснат съществени разлики в производството на храни и продукти. Някои неща могат да са и "органични", и "натурални" и въпреки това да са доста опасни за хората. А могат да са "синтетични" и "изкуствени" и да са безопасни. И понякога са по-добрият избор. Например, ако приемате инсулин има големи шансове той да е от ГМО бактерия и реално да спасява човешки животи. http://nauka.offnews.bg/news/Skeptik_3/10-nauchni-termina-koito-izpolzvame-pogreshno_445.html --------------------------

... Като хванат една линийка и си карат по нея. А няма да споменавам колко "тълпа" се рои около въпросния, може би точно заради проверените от времето баналности... Не може да се хване на малкия пръст на Ваклуш Толев, ама последния вече не е сред живите.И точно както и след Дънов, последователите му се скъсват да се състезават кой колко по-добре е разбрал учителя и кой да го 'продължи'... Между другото - на това народно явление, му сложих името "духовна чалга". Години ми трябваха за да загрея кое и какво сред народа, означавало 'духовност'... Просто думи нямам - относно невежеството, за което нито има граници, нито история, нито раса, народ или нация... И между другото имам простичък, но съвсем битиен въпрос: КЪде, според четящите тук, е границата между глупостта и невежеството?

"Когато говорим за имена на велики учени, се сещаме за Исак Нютон, Галилео Галилей или пък Николай Коперник. Интересен е фактът обаче, че думата „учен“ започва да се използва доста след смъртта им– едва през 1834 г., а вдъхновението за създаването на думата, неочаквано за времето и епохата, е жена – Мери Самървил. Мери Феърфакс Самървил е шотландска писателка и енциклопедистка По това време участието на жени в науката не е било насърчавано, но въпреки това тя е всестранно развита личност, която се учи сама в сфери като математика, астрономия и геология. Мери има широк спектър от интереси, брилянтен ум и две Х хромозоми - фактори, които алармират за нуждата от наименование за хора като нея. През 1834 г. енциклопедистът Уилям Ууел прочита впечатляващата дисертация на Мери “Connexion of the Physical Sciences”, превърнала се в една от най-продаваните енциклопедии на XIX в. Той е изумен от труда на 53-годишната дама и иска да напише блестяща критика върху него, но се сблъсква с един основен проблем – учените по това време са главно мъже и думата за тях е „мъж на науката“, словосъчетание, което не пасва на Самървил. Така умелият в словото Ууел измисля думата „учен“ за Самървил. Той не създава просто една дума, различна от „мъж на науката“, която да може да се използва и за жени. Прокарва наименование, съдържащо в себе си цялата всестранно развита природа на Самървил – тя е била не само математик, астроном, физик и т.н., а един интелектуално надарен човек, притежаващ съобразителността и умението да използва всичките си познания целенасочено и успешно. Точно това според Ууел е значението на думата „учен“. Още като дете Мери показва своята любов към науката, въпреки че както повечето жени по това време, е нямала същата въможност за образование като мъжете. Родена в Шотландия през 1782 г., тя прекарва ранните си години в разходки край морето и женски занимания, докато братята й ходели на училище. За нейно щастие е дъщеря на вицеадмирал Сър Уилям Джордж Феърфакс, който не може да си позволи дъщеря му да остане съвсем неука, и след като осъзнава, че тя не може да чете нищо друго, освен няколко абзаца от Библията, я изпраща за кратко в пансион. Мери Самървил Източник: Getty Images Там тя се научава да чете, пише и да смята. Скоро се връща у дома, защото е придобила знанията „достатъчни за една жена“, но това не я спира да учи тайно нощем вкъщи и да слуша уроците на братята си без да я видят. След като изхабява почти всички свещи в дома, майка й разбира какво прави дъщеря й и как се занимава с неща, които не са за жени, и заповядва нощно време всички източници на светлина да бъдат скривани. Дори без светлина Мери продължава да учи, като вече интересите й са преминали и към астрономия и други науки. Родителите й я женят през 1804 г. за неин далечен братовчед – Самюел Грейг, за да й попречат да стане „книжен плъх“ и да посрами семейството. Младоженците се местят да живеят в Лондон. Съпругът на Мери също й забранява да учи, подкрепяйки всеобщото мнение, че на жените не им се отдава науката. Принудителният брак е неприятен, но за сметка на това доста кратък, защото Самюел умира след три години. Самървил остава вдовица с две деца, но най-после получава спокойствието да се отдаде на истинската си любов – науката. Тя се завръща в Шотландия, където научен ръководител й става д-р Джон Плейфеър професор по математика в Университета в Единбург. Той й възлага да се запознае с труда за небесна механика на френския математик Пиер-Симон Лаплас – нещо, което напълно променя живота й. През 1827 г. Самървил превежда „Небесна механика“ на английски по молба на млад юрист на име Хенри Броугхам. Мери не само превежда научния труд, ами и обяснява всички уравнения в него. На този етап тя отново живее в Лондон, където научните среди са впечатлени от уменията й. Много от английските математици по това време не разбирали всички уравнения и това спечелва на Самървил уважение и признание сред тях. Вървейки по пътя на самоусъвършенстването и с цел да използва наученото, вече 50-годишната „дама на науката“ започва да пише своя научен шедьовър „Connexion of the Physical Sciences“. След като публикува книгата за пръв път, тя я преиздава още девет пъти до края на живота си, обновявайки и оптимизирайки нейното съдържание. Нейните писания не са просто теории, те допринасят за истински открития в бъдещето. Например в третото издание обяснява, че може би трудностите при изчисляването на положението на Уран могат да бъдат индикатор за наличието на друга планета – това води до откриването на Нептун. Признанието за приноса й към науката не закъснява. Тя получава почетни членства в елитни и уважавани научни дружества, като Научното общество на физиката и естествената история в Женева, Кралското общество по астрономия, Американското философско общество, Американското географско и статистическо общество и Италианското географско общество. Тя умира на 91-годишна възраст през 1872 г. в Неапол, Италия. Мери Самървил е една изключителна историческа личност, която оборва стереотипите, че „на жените не им се отдава науката“ и дава огромен принос в различни сфери. Освен всичко това обаче, тя е и вдъхновението за една дума, без която днес би ни било трудно да пишем за великите умове в научните среди, а именно „учен“... " ------------- https://vesti.bg/lyubopitno/lyubopitno/zhenata-zaradi-koiato-e-syzdadena-dumata-uchen-6064677

кондиция??? с ракии... Човек, с ракията... или с алкохола кондицията пада. Ама много пада - нещо като при мечо пух - колкото повече, толкова повече... Между другото ми даваш известен бонус в интерпретациите на много от писанията във форума. А имаше тук един пишещ, който твърдеше че "изпил еди колко си, а не му действало" - пък в написаните си коментари в същия момент, на друго място толкова да си личеше влиянието на "изпитото", сякаш от екрана се излъчваше характерната миризма на алкохол ( от която честно казано ми се гади - нищо лично, просто факт). И за да завърша по този "казус" - не съм въздържател от принципност. Не ме интересува алкохола, като не ме привлича, не се налага да се "въздържам". За мен това са патерици за хора които нямат друга възможност... или пък предпочитат винаги "лесното"... Управлявам главата си без да се налага ползването на "патерички" за каквото и да е в нея. И да - разбира се че експериментално съм изпробвал онова, което му казват "напиване" - два опита. Първия не сполучи - ужасна гадост беше. Но втория стана спонтанно и разбрах че е подходящия момент... Оттогава се чудя как е възможно тази гадост да привлича толкова много хора да го повтарят и да пропадат толкова ниско... Пак казвам - нищо лично към никого. Просто има неща с които се разминахме в тоя ми живот - твърдия алкохол е едно от тях. Има и няколко други... от масовите, дето им казват "пороци", като пушенето на цигари, примерно.... кафето и т.н. Не се е налагало в тия въобще да се въздържам - просто никога не ме привлякоха с каквото и да е. И... откровено казано - не ви разбирам - тия дето сте привлечени от алкохола... дето свиквате с него... Не резонирам на нищо от това... ама съвсем нищичко. И то не от каквито и да са принципности или идеологично натягане, като примерно "здравословен живот" - просто това го нямам в себе си... И никога не съм го имал - нито съм "го почвал", за да се налага да го 'спирам'...

близостта на интерпретациите и хрумванията за решения на парадокси и несъответствия... довеждат до сходства и в самите предложения за обяснения на света. Все пак, който и да е учен, тръгва от вече създадената описателна концептуална картина на света и каквото и да прави, след като я залага в основата на представите и мисленето си, след като ползва системността й, си позволява само да я надгражда и допълва. В този смисъл близостта на решенията на множеството естествени проблеми, парадокси или несъответствия, е естествен. Самия факт, че толкова много открития са правени "паралелно" от двама различни откриватели, на различни места по света, поставя "авторството" на много от същите под въпрос. Има индикации за всички 'големи открития', дори и за тия, които се смятат за "революционни", че също възникват с наслагване и е трудно да се даде еднозначно "титлата и пиедестала" на едно или друго "име". Пиша всичко това заради колегата "малоум"... че все пак титлите и авторитетите с 'академични' представки пред фамилиите си имат значение и по-голяма тежест от постулирането на хипотезата му в един или друг форум... да не стане така, че някой да обере нужните лаври на "откривателя", особено ако това е важно за самия него... А и не е като да не се е случвало... и да не се случва... и да няма да се случва и занапред...

но докато "харесването" има значение и нуждата от него задава несъзнателна посока, която повлиява на "интерпретациите". А дори самото понятие ФАКТ е зависимо от интерпретацията му. Това че са налице колективно-договорени, условни съгласия за интерпретации не решава проблема с "фактите". И нуждата да се интерпретират, подбират, подреждат за целите да са приемливи на една или друга 'обща гледна точка', отново определяща се от переспектива на групова или лична приемливост и компромис, защото тази нужда е стаена дълбоко сред човека - чак в неговото несъзнавано... Всичко това най-много се отразява на нещото, наречено "история"...

В общи линии: тук има някои хора, които сякаш са в кръчмата на типичния български политикански моабет. Политиканстването в български вариант не се различава много от това на "бай Ганьо". Но не е сериозно. не е сериозно по много проста причина, и тя е съвсем сериозна и основателна - Глобалната политика е най-сложната игра играна някога. а националните политики са задължително нейни подмножества. смешно и наивно е дори да се допуска, че някой тук е наясно с огромната глобална игра, наречена ГЛОБАЛНА политика. И всички приказки издават обикновена и напълно човешка ограниченост. Не че политиците от големия ранк са нещо като :"гении", но има една съществена разлика - тя е огромните системи за информация, с която са обезпечени, за да се взимат глобални решения, на базата на глобална информация. Само да напомня, че всъщност всички разузнавания по света, по същество са организации по събиране и обработване на информация. Информация - която никой тук никога няма да "докосне". Информация - не каква да е - а оперативна и актуализираща се всеки миг, в глобален мащаб. Нищо от това не е по силите на никой сам човек. Анализа и обработката на такава информация е гигантска задача и процес. Впрегнати са огромни по мащаби потенциали... всичко на което са способни най-мислещите умове на която и да е нация и държава. Така, че... за да могат да си позволят такъв мащаб, е възможно само за съответни по мащаб и ресурс държави. Кое ми се струва странно - това че претендиращи и деклариращи сериозни хора си говорят сякаш са " прогледнали" в секретните дялове на голямата политика. И сякаш на тях им е ясно, само защото им е интересно да четат и да играят игрите на "знам кво става и знам кво правят, знам кво могат, знам кво трябва да направи тоя или оня, знам как се решават конфликти, проблеми, въпроси... от всякакъв характер". А това не само че е наивно - най-малкото е наивно и несериозно, но и върви към самозаблудни форми на някакъв театър. Всичко това не е характерно за сериозни хора, деклариращи че 'мислят'. това, разбира се е само мое мнение. също мое мнение е, че - учения човек може и да е информиран, но е много важно да си дава сметка докъде се простира информацията му и докъде нейния валидиращ периметър на адекватност. Прехвърлянето на тия граници, вече не е рационален модел, поведение и ситуираност и отива вече в съвсем други... явления от психотичен характер... Не мога да се начудя на хора, които говорят за политика с такъв апломб, с толкова изнесено напред самочувствие, увереност и дори показност на "зная всички отговори, процеси, явления и са ми ясни"... Колеги - странно е, че в собствения си вътрешен двор не сме наясно въобще какво се случва и непрекъснато се неглижира същото съзнателно или не. Не е по-различно и в "широкия план"....

айде пак - тази остра нужда от "начало" и породеното от нея нужда от "измислянето на обект на който да се приложат "нужните" за мислителя опорни точки". И се ражда "стъкмистиката" - понеже някаква концептуална част има нужда от "подложка", тя се натъкмява - и контекста и основните постулати... И всичко само и само да изглежда обяснението приемливо на "съответния си отражател". Интересно е също пропускането, че... щом нещо се приеме за 'начало' ще е нужно да се приеме и "край". Освен това понеже "края" се проектира някъде сред висшите абстрактни допускания и представи, той не е толкова интересен... и важен и е лесно да се остави "неопределен". Обаче не така стои въпроса с "началото", защото и концептуално и логически... той играе ролята на 'основен фундамент'. И държи цялата "конструкция".

Това е проблема, колега. Ще напиша и нещо друго. Всъщност във вашето мнение има един много характерен елемент - това нужната ви убеденост, че "фактор, който е вън от човека" е виновен. Пишете "сигурно е", но всъщност дефинитивно означава "сигурен съм". И имате нуждата да сте сигурен, при положение че мога лесно да докажа че грешите. Но няма да го направя, защото за вас всичко това има важно значение и го показвате с поведението си да защитавате дори толкова прозрачна и елементарна теза - като тази. на други места имате чудесни включвания, но именно теми, които са свързани с нещо ваше, нещо специално и лично, ви мотивират да реагирате и поддържате всичко това и ви свалят нивото на когницията съвсем ясно, почти контрастно. Променя ви се изказа, думите и мислите и насоките им стават съвсем различни... Тъй като словото е писмено и следите от него остават може лесно да се сравни с ваши коментари в които имате съвсем различен "стил", компетентност, и повече "широта". Това е част от аналитичната работа с писмено слово и точно сред форумите е чудесна територия за неговото изследване. Тук има само няколко човека, които задържат когнитивната си линия с малки отклонения. При повечето други - тя е с доста широки граници, А при някои - направо контрастни и доста широка амплитуда. Няма начин - това всеки си го пише сам, засичането му е само въпрос на познания и опит... и разни други условия... Вие сте пример за много характерна социална нагласа - тя е, че "винаги всяка причина, е някъде вън от човека". че винаги някой е докарал положението той да има "проблем". Това между другото предположително е ваше верую и по принцип то върши чудесна работа за хора които имат проблеми да чувстват вина. Освен това вече ви провокирах за да споделите личното си отношение към "индивидуализма" - вие написахте че за вас "множественото е естественост'. Разбира се, понеже досега съм работил самоаналитично, съм още по тази "инерция' . С право недоволствате от това, че рамус "обсъжда" авторите вместо тезите. И латинското име на това, е само въпрос на време за да го използвате като обяснение за "личните намерения на рамус" и разните сценарии на злепоставяне, интереси или лични отношения... които са си матрични защитни реакции. Мен не ме интересува въобще вашето злепоставяне, нито да разбивам тезите ви. Отгоре на всичкото - тук всеки автор се инициализира с тезата си. Според правилата на форума би трябвало тезите и аргументите да имат значение, но какво да правят правилата на форума, когато тезите са "слети" с техните автори. И от личните им територии, се водят типичните "лични битки" само дето "оръжията" са нещо като интелектуални шпаги, мечове... А на някои направо им се иска да са "пистолети"... Всъщност зад всяка теза стоят особеностите и потребностите на самия й автор. Всъщност тезите които всеки тук изразява и след това 'защитава' са показателни за това кой какъв е и... Кой - кой е. Не за това кой е като личност и име по лична карта или социален статус, а кой е като ЧОВЕК. мен човека ме интересува. Интересува ме какво става в човешкото "отвътре" и е неизбежен анализа на това, което влиза в интереса ми. И нищо че всъщност че интереса ми въобще не е на лично ниво, за вас това ще е единствения вариант за лесна интерпретация... а и заучена, отработена. И... погрешна. Излагам положението през моите очи, с идеята да се представя кой съм аз. Излагам напълно откровено и без игра, и съвсем открито... Не че има значение... освен за мен...

Не само че зная отговора на въпроса, а и вече съм го написал и извел - точно в тази тема. Не че е важно че не ме четете, а че след това постулирате с претенции че сте чели. Сред всяка аптека са налични никотинови лепенки. Можете да направите справка за цените им и да сравните с "цигарите". Можете да направите справка за продажбите на лепенките - да сравните спрямо процентите пушачи. Така, че версията за "съботажи и конспирации' отлита някъде сред безбрежията на нищото... където всъщност й е мястото. Горните стъкмистики - "може да е, може би е..." е 9 кладенеца вода и опити за стъкмистики, между другото - доста произволни и твърде опростени - особено в частта за 'конспирациите'. Не случайно има толкова популярно народно значение "конспиративното", защото е чудесна дъвка за "лесни отговори". И допълнително този направен от вас опит показва, че ако не са клипчета и готовите отговори от света на наученото, то вие сам представяте твърде малко опит в самостоятелното мислене. Разбирам че лесното винаги е за предпочитане, а и е напълно естествено, и човешко. Но има моменти при които за някои хора това не е достатъчно и твърде повърхностно. ако не ги разбирате - тия хора, защо това да е техен проблем?

да спрем с тия глупости и лични реакции. Не ме интересува какво бихте ми цитирали ако не е възможно да се мисли. зададох съвсем прост казус - щом никотина е "причинителя" на зависимостта на пушачите към цигари, защо след като са налични легални, съвсем чисти, енергоефективни и много по-ефтини други начини за прием на никотин, това не работи. Трети път го пиша.!!! изглежда в клипчетата не е казан отговора и това създава дисонанс... Така, че няма смисъл да ми цитирате каквото и да било, защото каквото и да направите това няма нищо общо с вашия принос по същото. Щом това да се позовавате за вас е достатъчно и щом нещо някой го е измислил, вече е решил всички отговори... така, че - ето един, който очаква да отговорите, а не да търсите справки, позовавания или цитати. Разтягането на локуми между другото е майсторлък и е част от създаването на този турски сладкиш. Естествено, ако намерите клипче по въпроса и го изгледате, е все едно, защото едва ли някога ще "разтягате локум". Но пък ще сте с претенция и ясна увереност че "ще знаете".

Има друг начин, Дорис. Това, което предлагате е най-малкото непрактично. Християните в масата си вярват без въобще да се занимават философската част, или дори с теологичната. Хората вярват заради обикновена и проста сметка. И си вярват без значение дали ще е в Исус, чорапеното чудовище, дадо Коледа или Аллах. Именно заради това - за да опозная ЧОВЕКА, навлезнах в дебрите отвъд идеологията - в самия изживяващ, създаващ, много зад и отвъд приказката. След като вярата и вярването е психичен феномен, най-есртественото е да се търсят механизмите и принципите в психичните територии и процеси... а не в това дали някой бил троица, дали ангелите имали нимби, или три лица, дали бил божий син или подобните на тях. И като се замисля, че заради подобни... елементаризми се е ляло кръв и масови насилия... Но когато се живее чрез, и във , приказка, приказката и образите в нея стават най-важното. И се забравя че без сънуващия, никоя и никаква приказка няма никакво значение. Мен точно сънуващия ме интересува, а не сънищата му, макар че имат връзка и често тя също се използва. Цялата работа с вярването е в една проста сметка, без всъщност това да е най-важното. За мен е наличен съвсем друг подход, в който разбира се е несериозно въобще да пробутвате тезата че "проповядвам атеизъм'. Не ми е нужно да проповядвам - няма на кого, няма и защо. И изразеното от мен няма нищо общо с атеизма, а с неверието въобще. Защото атеистите са скрити зад други обекти за вярване, а не самия "бог'. бог не им трябва, но той е заместен с други обекти и системи, включително и "тия - от науката". например се вижда колко много хора тук постулират с "науката, или учените, казват"... Точно както и "в светото писание е написано...". Навремето имаше един форум за индология и философия - направих си експеримент с директно сверяване - когнитивния и прагматичния анализ в случая дори не беше нужен - налице бяха точни съвпадения относно въпросния форум и аналогичните като него религиозни... За живота ми няма никакво значение дали, кой, как и защо вярвал. Мен ме интересуваше корена на вярването, а не обектите на вярване с безкрайните им вариации, приказки и форми. Корена на вярването - по принцип. както и корена на Страхуването и страха - по принцип. Дори не самия страх - а онова, което го поражда, откъдето тръгва... Преди над 2 десетилетия си зададох въпроса - щом всичко изучавано съдържа вяра в себе си, възможно ли е въобще това да се заобиколи и да се решат сложните задачи и процеси в когнитивния свят, като се елиминира въпроса с вярването по принцип... Задълбах във вярата и психичните й корени, както и в страха, зависимостите, ограниченията, защитите... Едва ли всичко това би ви интересувало - и съвсем естествено че "не". И не само вас - всички човешки субекти, които са се постановили на вяра в себе си, без значение как го проявяват и през кои обекти на вярване. Рациото в човека е осъдено да е "чужденец" в един напълно нерационален свят, изграден, използван, матричен и твърде статичен и слят с несъзнателно-сънуващите го. Но... това е завареното положение. Надявам се защитавайки се, все пак да остава наличен процент здрав разум, който да забележи, че в думите ми няма нищо лично към вас или който и да е друг вярващ, в каквото и да е. Но само да кажа, че мен ме интересува ЧОВЕШКОТО в човека. Не в кое вярва, не мненията, страховете му, усещанията или чувствата. Всичко това вече е минал етап - интересно ми е какво има отвъд тях, отвъд личността и персоната... Отвъд несъзнателното и съзнанието, отвъд идентификацията и идентичността... Нищо от това не е възможно да се "проповядва" и мисля че сте достатъчно интелигентна за да разбирате защо.

добре е че сега "американците" се цитират. После - "науката доказа"... бе тая "Наука", как й е фамилията... Да я поздравим, - кви важни работи е "казала", ще да е много умна, как ли се облича, дали ходи до тоалетната, кога яде, спи... тя има ли нервна система и трансмитери, неврони или крака и ръце. (щях да питам и други работи... но няма как да се слага "червена точка" на постовете ) От друга страна - добре че все пак "науката го е казала", защото има и форуми сред които други хора започват с слогана "в библията е казано...", или пък "по радиото казаха", "по телевизията дадоха...". А в един друг доста познат форум имаше тема за "плоската земя" и там също защитниците на "плоската истина" показваха клипчета с анимации, обяснения и линкове... Изглежда всичко може да се "докаже" вече с клипчета. между другото много подрастващи вече не им се налага да учат каквото и да е - само клипчета гледат и... са вече академици и над всякакво образование, дипломи, матури ... Смях се до сълзи на "булшита" и то написано от човек, който напълни форума на други места за да пледира "за българските думи...". Все пак е весело...