ramus

Окситоцинът е и продукт при сексуален оргазъм. Та в горното става въпрос за "маймуни"... Но при маймуните няма оръжия, макар че чести е налице жестокост. Отгоре на всичко човекът се е научил да ползва оръжия и жестокости които са недостижими за което и да е друго живо същество на Земята.От друга страна - ми за целите на сближаването да опитаме повсеместни войни. Така ще реализираме нужното на толкова много хора "сближаване" чрез окситоцин... Въобще абсурдите са толкова, че се усмихвам докъде може да се стигне, само и само да се защитава определена базова позиция, която отгоре на всичкото дори не е лична, а е социално копирана. Вижте, аргументи които да са в полза на едно или друго твърдение могат да бъдат намерени навсякъде. И ако някой някъде го е написал, защото е произвел нужните някому изводи, не го прави "широк извод", а само парциален, само фрагментен. Всеки фрагментен извод мога да е всякакъв, защото зависи от условията, задачите и периметъра на условия от които се взимат предвид. При друг набор от същите - извода би бил не точно същия... Оправданието непрекъснато с "природата" и кой кога отива на "бунището на историята" са обикновени клишета и въобще не са сериозни като аргументи. Отново се стига до повторения и утвърждения на предварително нагласени постулатни конструкции, за да се поддържа усещането че основите са стабилни... Чиста психика, колеги - това са внушените психични опори, толкова нужни именно в миговете когато е стигне до заплаха от изгубването им. И веднага първото което се явява в недостиг... е точно интелекта. Мисля, че тук съм чел толкова сериозни хора - защо е нужно да се търси оправдание в "природата"? Какво стана с интелекта, който тук в средите на интелектуалците, играе ролята на оправдание и обяснение когато е нужен. А когато не става - айде пак до "природата и инстинктите". --------------------- Да кажа за - инстинктите: Няма живо същество на планетата, което да не оцелява според инстинкти. Това не е попречило въобще на бунището на историята да отидат огромно количество животински видове. Което значи, че при определени условия и темпове на изменчивост на средата, ИНСТИНКТИТЕ не са достатъчни за оцеляване. Позоваването на "силата и сигурността на инстинктите", отгоре на всичко, свежда ползващия този аргумент, до "инстинктивен:, следователно - той не може да е МИСЛЕЩ. МИСЛЕНЕТО не е инстинкт. Интелекта не се основава на инстинкти. Нещо повече - проблемът на мозъка е несъгласуваност между "нови" и "стари" дялове и огромните вътрешни конфликти настъпващи при работата им. Но в еволюционно отношение ИНТЕЛЕКТА не е оправдан. Разхищението на всякакъв тип енергия, който именно интелекта най-много употребява, е необосновано и неслучайно при всеки стресор едно от първите команди в кодовете за реакция, е именно - да се изключат дяловете за висши ментални функции. Вижда се същото дори и в темата, а и навсякъде другаде в човешкия контекст. Допълнително към това - съобразителност и мислене могат да спасят човешки живот, дори много животи. А инстинктите да не могат да се справят със същото. Нещо повече - по време на екстремни и силно стресови събития, системата от инстинкти се изключва при много хора. Състоянието се нарича "ступор", друго подобно на него е - "паника". Това отключва напълно неадекватно поведение и вътрешното отразително звено при човека спира да бъде адекватно на реала, сред който той уж трябва да оцелее. Мога да изброявам още доста примери как ИНСТИНКТИВНОТО е твърде ограничено... в широки и изменчиви условия на средата. В чисто еволюционно отношение СИСТЕМАТА ОТ ИНСТИНКТИ при човека е изчерпала своята роля и природата й е направила нещо като "надграждане". Въпроса е - че същата природа не е възможно да направи "повече" , тя само задава, предпоставя, образува възможност за развитие... Другото - вече остава за "носителя"... Системата от ИНСТИНКТИ е за просто устроени нервни системи. Това е единствения начин простотата и бедността на обратните връзки да реализира някаква степен на заложена и програмирана защита. Но такъв тип "неврален отговор" е твърде ограничен. И твърде нестабилен, когато невралните механизми се усложняват и надграждат. Писах на други места - заложените инстинктивни програми в човека, вече са отдавна насложени една върху друга. Кое се приема за инстинкт - това че е нужно "сладко" защото природата е постановила, че чрез него идва бърза енергия. Или това че при някои животни... ( а и при някои хора) няма инстинкт да се "спре" приема на сладко и се стига до физиологична деструкция, дори смърт. Пример са многото породи кучета, котки... Много хора се убиват цял живот заради това че стават зависими... А зависимостите са израз на ИНСТИНКТИВНИ ПРОГРАМИ, но които носят неадекватност, при зададени погрешни условия при които се стартират и проявяват. Това са примери за деструктивни и изменени "насложени инстинктивни" програми, които по този начин въобще не водят към оцеляване, дори напротив. Задавам прост пример - за погрешен инстинкт: В автомобил, случва се екстремна стресова ситуация, на косъм е избегнато тежко произшествие с предположителен фатален край за участниците. Взимаме в примера единия водач. Инстинктът повелява при силен стрес, да се отключи адреналин, който влят бързо в кръвта задейства сложна каскада от екстремни изменения в метаболизма. Целта - според инстинкта - е да се инжектира бързо количество енергия за да е възможно да се "употреби" за оцеляване, според други програми... Така както е било преди стотици хилядолетия сред условията на дърветата и пещерите. Но ето - че условията на самия водач - не е нужно да "бяга" нито да се спасява, нито да прави каквото и да било. В мозъка и цялото тяло препуска адреналин, който ... в най-общ смисъл отключва и изменя маса процеси в организма и самия мозък... А за тях всъщност няма никакво оползотворяване. Вместо всичко да протича както е програмирано от природата, всъщност се превръща в самотравяне, защото в метаболизма, ако не се употреби влятата енергия, тя прави нещо като "обратен удар" - на психика, в тялото... Това са опростени условни аналогии и примери, при който ИНСТИНКТИТЕ всъщност сработват, но не в полза на този в които се проявяват. Това ги прави неадекватни, нещо повече - дори вредни. А всъщност сработването на инстинкта не може да се контролира. Не може да се подбира кой би бил полезен за дадена ситуация, кой не би бил. ------- И накрая на тия думи - колеги, когато се стигне до гранични положения в обяснителната система на всеки човек, се оказва че иначе "еволюиралия" ХОМО, с идеята и претенцията за САПИЕНС, всъщност щом е потребно с лекота е готов да се "качи отново на дърветата" само и само да запази в себе си едно ядро от заложени социални "статуква"... А да допълня, че дори в това, отново се следват защитни импулси от неадекватни програми. Но най-важно - НИКЪДЕ СРЕД ТОВА ГО НЯМА РАЗУМА и задавам на четящите дотук въпроса - КАКВО ТОГАВА Е САПИЕНСА?... -------- Малко ми е странно че се налага да го пиша в стил, като на деца, но от друга страна някои четящи непрекъснато пишат пространни "доказателства" че изказът и изказаното в постовете на рамус, не били като за "народа". От друга страна - не си спомням да съм задължен да угодя на всякакви претенции, от хора без нужните адаптивни умения, ако не в друго - поне в когнитивна посока. Но ето - пробата... и предварително е ясно какво ще покаже тя... И че същите "четящи" ще си намерят други претенции... защото мрънкането и недоволстването само избират обект през който да се проявят. Но всъщност, извора на това недоволство е в самия субект.

чувство? Но чувството възниква от формирано вече отношение. А то... И не е "желание" да се опази... а е импулс - от маймунката в нас. От природните програми за защитаване. От това че се асоциира защитата като "живота" И като няма защита, е заплашен самия живот (живеещия го). Колкото до "национализмът" - той е просто обикновена и типична идеология. Политически може да се ползва всяка такава, но това не ги прави политически идеологиите. Те са просто човешкото проявление на някои детски неща в самия човек, наследство и проявление на "детската ни вселена"... Виж - дори самата написана от теб дума "татко-вина". Комбинирането на основните финдаментални образи като опори - става още в най-ранната детска възраст. Свързването в едно на "дом" с родители и защита... породената от това "обич", е възпитана - в основата й е възможност за усещане за закрила, защита... за неуязвимост. Това са положения които са твърде далеч от рациото, защото на ниво на тази възраст самото рацио въобще не съществува... И все пак - тия положения ги има сред всеки от нас. Защото всички сме били деца и идваме от "живота" ни на "деца". Носим в същата тази детска територия всичко, което сме попили и никога не го осъзнаваме. В допълнение и на това - че не се допуска да се осъзнава... защото в голяма част от "детския" етап са налични паметови порции с "драматични" или дори страдащи съдържания. Голяма част от цялата амалгама е хаотична, неструктурирана... И някак си се изтиква зад зоната на осъзнаването - за да си остана каквато си е била. При много хора конфликтите са напомпани с много сложен комплект от ситуации изживяания, наранености, психотравми. В този вътрешен хаос, в детските години е нямало как дори да се долови всичко това - само му се реагира, само те тласка към едно или друго... Няма как да се замислиш, няма как да преоцениш, да преокачествиш... Най-голямата част от социума се гради от детските ни неизживени положения, импулси и несъзнателни мотиви. Защото най-голямата част от "тъмната зона" при всеки човек, е именно тази. Точно това е и въпроса за тази тема - защото комплексът за малоценност се постановява точно в детските години, чрез поредица огромни по широта комплексни "причини". Сложността в случая не е дори до самите обективни обстоятелства, а вече се касае до конкретния начин на отразяването им от вътрешната вселена на всеки един ... "отразител". Няма човек който да отразява средата по един и същи начин. Това е базово положения, макар че не е аксиома, а си има своите причинности. Обаче заради социалния начин на живот, се налага да се приравни и уеднакви възприятието и отражението. да се дефинират по сходен начин, да се обяснят по сходен начин, да се предложат наготово - е най-естествения момент... Като продължение на същата естественост - е да се възприеме наготово, защото е вложено от природата - сред всяко дете. И това е част от неговите адаптационни механизми и социални инстинкти. За толкова много хора, "детския им живот" е сякаш някъде в друга планета. Сякаш е в друга вселена... Интелектуалния потенциал идва на "светлото" и за него се предлага вече "светла вселена". Предлага се интелектуално обяснение - на живота, света, човека, хората, отношенията, взаимодействията - въобще - колкотоможе повече. И това остава в "светлото". Вътрешни психични механизми се грижат новия "светъл свят" да остане без дисонансите на "отминалото", без хаоса, без бъркотията, импулсивността, силните изживявания... И всичко това за целите да се решат тия дисонанси, се прикрива все по-добре. Това са твърде общи положения, всъщност механизмите са много-много по-сложни. Аз давам само условни обобщения и опростени описания. Не е трудно всеки човек да опита да се вникне... Но вътрешни защитни бариери служат за 'разделяне' защото "детския несъзнателен вече свят" до голяма степен е необясним, нерационален, несистематизиран и от гледна точка на "интелекта в светлата осъзната страна" влиза в противовес. В светлата страна интелекта изгражда чрез подредба, натрупване, той подава яснота, подава на вътрешното несъзнателно "дете" един подреден и структуриран свят, от който се добива усещане за спокойствие. Ето това привлича ввътрешното "дете" и то заиграва с тази си интелектуална маска на "възрастен". Сложните и объркани казуси - с доверието, с отварянето към другия, с обичането, с хилядите нюанси на изживявяниа и страхове - вече са покрити и професионалната реализация предлага възможност - че все едно че ги няма... И все пак - живота не е само интелект. Хвърчат импулси, реагира се на едно или друго, от "тъмното" прехвръкват разни смущаващи положения. Намират се начини и те да се тушират като дисониращи, в границите на възможностите и особеностите на всеки един. Детското остава да се прояви в отношения, особено - интимности. Модела "дете-родител" се прехвърля навсякъде по взаимоотношенията, като се вплита и в "мъж-жена" (в общ смисъл, а не точно според първични или вторични полови белези). ПОявяват се влечения, привличания и отхвърляния... типичните дуални първични процеси, чрез които първичните дялове са организирани и работата им се основава на тях... Вижда се как всичко това се проявява именно когато територията на интелекта се окаже тясна и си личи колко е ограничена, когато става въпрос за "УСТОИ"... Именно в тема, в която се поднесе възможност за ДИСОНАНС, колко е характерно за пишещите как постепенно се излезе от академизма и заученото и се стигна съвсем естествено до... повторенията на заучените сугестирани внушения от... опорните точки на всеки човек. Искам да обърна внимание, че ако се надмогнат личните реакции от един или друг вид - написаното предлага една витрина - на личните опорни точки на всеки пишещ. Един реагира бурно, друг - не толкова. При трети - просто няма драматизъм, но заучените внушени положения от "основата" определят всъщност най-силно всеки от нас. Те са записани когато във вътрешния план съвсем по механизмите на природата - директно. Интелекта е млад, той е късен, но когато стане въпрос интелекта да стигне до граничния си фронт, излизат на преден план именно скритите до този момент "детски" нерационални светове. А при много хора това са сякаш "призраци". А това говори че в записите на детските им светове са записани "призрачни образи", че има плашещи ги сенки, спомени и рани...

понеже някои хора много държат на "цитати", а някой си рамус няма ореола на "доказан и признат авторитет" ще сложа и аз нещо - да съм в крак с "модата" и приетите удобни "правила". Но няма да напиша кой е автора на следното. Сигурен съм че има хора, които ще го разпознаят. Идеята ми е - че има думи, които силата им не е ореола на автора им. Има думи, които "тежат", защото идват от живота, защото идват от отношението на автора към неговия собствен живот. Сериозно, задълбочено и осъзнато отношение. Мисли и следи на ЧОВЕК, който минава през влиянието и зависимостите на идеологиите. На човек, който е някъде по вечния път към себе си. Имената, ценза, признанията и популярността нямат никакво значение в това - просто е пример как човека се оглежда през живота си... чрез мислите и мисленето си, чрез честността и така се кове "сила".... "...Който отива към себе си, рискува да се конфронтира със себе си. Тази конфронтация е първия тест за смелост по пътя към себе си, тест , способен да изплаши повечето хора, защото срещата със себе си е едно от най-неприятните неща… Но ако човек има смелостта да свали маската си, която прикрива Персоната му и да види собствената си Сянка, както и да понесе това познание за себе си, тогава част от проблема е вече решен. Тогава той е приел личното несъзнавано и може да се опитва да го опознае все по-дълбоко. Смисълът за човека е да се научи да се познава, за да знае кой е..."

толкова ясно си личи пристрастието и принадлежността на всеки пишещ към идеологията, която му е "присърце"... Това последното - все едно че лозунги се четат - толкова пропагандата е впита навътре, че дори се забелязват устоите на убежденията - точно както са сугестирани и само се репликират... Както си личи типичния уклон на "воина" с ясните му позиции към "войната", защитата на дома, воюванията, пазенето, законите и устояването... - като символ на окончателните решения на всички проблеми, на мира, на спокойствието... Малко нещо - като "мъжки работи"... Все за сигурност става въпрос - като решение за "несигурността", на явните признаци на заплахи, на рушене ( на установения ред)... И какво - да направим както е било, както е проверено от времето, както "мъжкото" повелява... Само да кажа, че явни или скрити паранои, са в основата на всяко защитаване и привиждане за опасности, войни, бедствия, нашествия, агресии и спасенията от тях чрез... Това че е групово явление не го прави различно от... параноята. Дори точно обратното - страховете и привиждането на опасности навсякъде е обикновен човешки феномен и си има куп изследвания по въпроса. Но както и в една друга тема се оказа - "фактите нямат значение" когато са неудобни спрямо някаква версия на приета идеология и я дисонират. Без значение че дори само обсъждането на възможност, гледна точка... вече е достатъчно за да отприщи предварително приготвени за целта "рецепти", нагласени и реконструирани понятия, имитация на логика... И всичко това само и само да послужи в миговете когато е "светнала лампата на заплахата"... А дали има заплаха... всъщност дори въпрос не е възможен - толкова "фактите да нямат значение". И ако е за "народа" и масата - както и да е. Но когато интелектуални хора са толкова силни в едни теми, толкова апломб... а толкова силно пропадат когато стане въпрос за "основите". Иначе е чудесно когато интелекта "не закача" фундамента, да не се допуска до възможни преразглеждания, преосмисляне... да не се намесва някъде в дълбокото... Та... разни мисли на някакъв си там - не знам като какъв вече не беше споменат и наречен, някой си рамус... А е толкова прозрачно - точно когато става въпрос за "основите" лъсват образите които всеки е нагласил за себе си и разликите с онова, което "воюва", в което се превръща всеки "защитник"... А онова, което е - някъде зад играта "кой искам да съм, кой вярвам че съм" и обозначаващ се чрез словесната формула "АЗ съм това, в което вярвам, смятам, мисля, представям си и ще го защитавам с цената на борбата. Аз съм това, в което вярват ония хора, които съм си нагласил да ги припознавам като "свои"... Ето това "лице" започва да пише, да се проявява... защото някъде там, то е всъщност основното. Основното дето стои в сянката. И какво - продължава ли да се смята че си правя експерименти - просто поставям на светло неща от "народа" които никой не смее да извади. А царят всъщност е гол - съвсем гол. Един обикновен гол и уплашен човек пред огледалото, разиграващ царската си пиеса. И играе като на "война", като за последно, защото ако спре призраците някъде в пиесата му го гонят, че ще го боли, защото ще го наранят и всеки гледа да ги държи скрити надълбоко. А и заради същото дори в група от сакати, за целите на потребностите си, при липса на съпоставка, ако са в съглашение, те ще се оглеждат взаимно като "нормални". Отгоре на всичко - именно за "другите", различните, са налице етикети - но според кое - пак според съглашението и договорката. А групи много - всяка гледа да си присвои гледната точка че е "истинската", правилната, вярната, че приетото е истината И не че не са ясни, не че са чак толкова навътре - не, напротив. Но понеже от това възникват конфликтности между импулсите за защити е негласна договорката да се неглижира и дистанцира. И остават да си "говорят" по безопасния начин само онова, от "маската на всеки един", което е на дистанция от "огъня"... И дори и така - пак си тлее и тук там лумва... Но да мине и замине. До следващото... Мисля си още... че нещо като една обикновена и човешка честност... поне към себе си, може и да е болезнена и заради това е само за куражлии и силни хора. Но от друга страна е единствения шанс за едно обикновено човешко саморазкритие. Науката може би да е нещо велико, но ми се струва че е най-малкото нечестно да се крие всеки зад нея, само и само да му е удобно, като се усеща защитен в шелтера ѝ. Но когато стане въпрос за "скритото" и вече науката, фактите, логиката, другата гледна точка - да нямат значение. И се вижда какво "остава"... Е, дори и да се пуснат поредните порции иронии, оценки, прилагателни от всякакъв род, това не променя с нищо мислите ми. Защото сред някои "зададени теми" се показват лицата които иначе са надлежно прикрити, зад интелектуални, логични... и може би "научни" образи. На едното може да се каже евала - а на другото...?

ами... "необходим" е дума, с различно значение от "полезно" и "вредно". Освен това - подозирам че прехвръкването на искри между някои участници няма нищо общо с дискусията, особено по "темата на заглавието". А си е част от ритуални игри на "интелектуален вариант на кълване и мерене". Разбирам също че са налице и предварителни вече наслагвания между противници и защитници на тезата за патриотизма, защото темата с лекота се докара именно дотам. За мен изразяването на която и да е идеология не буди нищо - нито съжаление, нито възхищение или каквото и да е друго. Това е явление и то масово. Пристрастията - също. За времената на война - да, очевидно е необходимост. Но войната може и да е агресивна или защитна. Във всички случаи пропагандата я обрисува като защитна, защото това е "струната" на която най-много и лесно се "свири" за да произведе защитно поведение, макар и да е агресия. Колкото по-масово, става "по-заразно". Във форума никъде не намерих тема за пропагандата, връзката с идеологиите... Може би такава евентуална тема не би била полезна за никого...

Наречи ме всякак, за мен е без значение, но съм чел думите ти на други теми, особено в темите за история... според които през моя поглед си със сериозна ерудиция, обмислени и широки аргументи, на базата на много обработена информация. А изведнъж - задаването на въпрос - дали нещо си не било "вредно"... или обратното - полезно...!!! Та полезното или вредното... как въобще могат да са сериозни мерила за дебат, след като те са най-относителните и условни нарицателни и като такива са най-зависими от контекста си. И всичко това - само заради обикновено пристрастие, и е пример как дисонансите изиграват често "задръжна" роля в мозъка и при същата първото което пропада са точно когнитивните висши функции. И точно които ако го няма дисонанса, са в пълно присъствие и работят. И дори да греша - какво от това, задавам си въпрос, мисля по него - грешката може да е навсякъде и е неизбежна.

типична идедологична черта е формирането на "чернобяло" мислене, като следствие от съответствено възприятие и отражение. Разбира се, може и да греша, но защо на толкова много места по форума едни и същи хора са толкова навътре в нещата, толкова задълбочени и начетени, мислещи... а когато се опре до първични положения се стига до... обикновен дуално-изключващ изказ... който да ме извините, но го смятам за малко "детски"? През моите очи виждам известен контраст... на нещо като "когнитивна амплитуда като в синусоида - горен фронт... и долен такъв...

може и да е цитат и да го писал някой обикновен пристрАстен. Но всъщност това изречение задава насока "отново да е виновен някой, а не аз да съм си виновен". Елита, какъвто и да е, няма как да е :виновен". но пък за нужните от ВИНОВНИ е много важно да намерят подходящ образ за обрисуване. И после да се стига до съглашения. Между другото - Върбанов - с тия цитати, някой въобще не е бил наясно и е толкова заслепен идеологически, че в описанието си е направил антипропаганда. Жалко е, че се допускат такива писания в територията на УИКИПЕДИЯ. ОТ друга страна - идеологическото разделяне е напълно в духа на Патриотизма. И самото заклеймяване е достатъчен белег за пристрастие със знак -.

колкото вярващите в подпиращата ги идеология, толкова и "разновидности" има тя. УВАЖЕНИЕ на/към... каквото и да е, е израз на определен тип зряло отношение, на осъзнат индивид. Когато то е от такъв вид, не означава обекта на уважение да се сложи в рамка, и да произвежда пристрАстия. Осъзнатите и сериозни хора нямат залитане по отношение на едно, за сметка на друго, само защото те са се припознали по "едно-то". Но това не е нещо, което въобще би достигнало до Пристрастния. И накрая - твърде малко "пристрАстни" си дават сметка за пристрАстието си, защото за да е възможно е нужно да е налице вътрешно допускане относно същото... А и е намесено твърде голяма зона на несъзнавани, и с това - невидими", процеси. Матричната сугестия по отношение на "семейството, дома, децата, родината...", също и другите "базови ценности" са толкова надълбоко вкоренени, че стоят на територия при която въобще не е влизал никога разум и никога не би бил допуснат там. По тия въпроси , още в зародиша на психотерапията, заедно с Фройд и въпросния АДЛЕР, е писал техния общ съидейник - ЮНГ - също още преди 100 години... А същите положения, далеч по-задълбочени, систематизирани и детайлизирани се срещат в писмените следи от далечния изток, още далеч преди новата ера. Въпроса е, че за целите на груповия живот, значима част от познанието влиза в дисонанс, със задължителното идеологизиране на човешкото ежедневие и съществуване, без значение от конкретики, типове или форми. Ето защо точно тази значима част се прикрива за социума, и остава за ползване и навлизане за тия, които имат способността да надрастнат идеологичния елемент и да поемат бремето и отговорността като "ИНДИВИДИ". Да си индивид, не означава че си отрекъл социалния аспект в себе си, а само че си го надраснал и минал отвъд неговото естествено ограничение. В края на краищата всеки ИНДИВИД, преди да е дорасъл и развил до такъв, "идва" от социалното си "начало".

Дали е така, и коя и каква "наука" го е доказала, дали, кое и как се интерпретира с въпросните "доказателства"... са други въпроси и не ги засягам в думите си тук. Аз само излагам гледна точка, според която човешкото същество носи в себе си и социален и индивидуален аспект. И в дадени преходни моменти в преминаването от единия към другия, те влизат в конфликт. Този конфликт се пронизва чак до несъзнателното при всеки човек и факта че още преди 100 години АДЛЕР го е извел, макар първоначално и твърде ограничено говори сам по себе си. Освен това резултатите и съпътстващите психични проявления от този конфликт се изписват навсякъде по този или другите форуми и са неотлъчни сред всякакъв тип общуване... И това не е никакво абсолютизиране. Между другото - колкото малкото коте е зависимо от майката си в първите физиологични етапи след раждането си, толкова аналогична е зависимостта от "родителя" при човека. В тои смисъл аргумента "инстинкт при котката" въобще не се държи и не е състоятелен. Говоря за етапност - и че фазата СОЦИАЛНОСТ е точно това - етап, преходна форма. Написал съм вече достатъчно относно условната ми концепция как, кога, кое, защо идва, как преминава, защо са взаимно обвързани двата аспекта... И защо спира израстването - от социален към индивидуален аспект...

виж, разбираем е импулса ти да смяташ автор на някакви дисонансни думи за проблем. Но не съм аз причината за интерпретацията на прочетеното през призмата на предварително формираното вече отношение. Никъде не съм написал за 'захвърляне на миналото' - дори точно обратното... Както и никъде не съм абсолютизирал - пак е точно обратното. Дори болднах твърдението си по-горе - Човекът НЕ е само социално същество. Ако бях абсолютизирал, трябваше да е - ЧОВЕКЪТ Е ИНДИВИДУАЛНО СЪЩЕСТВО. В тази връзка - изявлението ЧОВЕКЪТ Е СОЦИАЛНО СЪЩЕСТВО, което ти написа - носи абсолютизъм и съвсем не идва от рамус... Аз съм човек, който се занимава със синтез и е смешно и наивно да си играя на отрицания и отричания. А живота ме научи, че най-непрактичното е да се отричат съществуващи явления, само и само да си угодя на нуждата от удобство чрез консониране. А "абсолютизирането" се появява само при прочит на точно определен тип "четящ" и давам прост и очевиден пример как е налице филтър вътре в него само и само да угоди на импулса си да запази конструкцията и идеологията която си е избрал да го идентифицира. Според мен може да се води и друга форма на общуване, а не тази - на умерено (или недотам) заяждане или конфронтация. Като отгоре на всичко това - се пледира и разпознава именно рамус, като "конфронтиращ" само и само да се поддържа "огъня на защитаването". Разбира се - това е само спорен мен. С някои хора изглежда се получава обмен, без защитни реакции, водещи до противопоставяне и битки.

ако това е въпрос, а не като реторичен похват за утвърждаване на лично мнение, то ще отговоря така - ЧОВЕКЪТ не е само социално същество. Между другото - много от висшите животни също НЕ СА САМО СОЦИАЛНИ СЪЩЕСТВА. Налице е и поведение извън социалните групи от същите. Предлагам лесен пример - от живота на всеки. Домашната котка - тя обособява и проявява социално поведение при съотетствени на това условия. При липса на такива - тя проявява поведение на "единица". И дори въобще не й е необходим социалния елемент, като го избягва всячески. ( разбира се - до разгонване и импулса към чифтосване... ) Издигането в култ на социалния аспект при човека, е важен елемент от човешката народопсихология и е израз на пропагандата (рекламата) която е приета за "удобна платформа". В тази връзка ще допълня, че точно в човешките същества е вложен непроявен никъде другаде в природата ИНДИВИДУАЛЕН потенциал. Като точно в тема с такова заглавие, в израз на уважение към АДЛЕР ще кажа, че същия човешки ИНДИВИДУАЛЕН АСПЕКТ е бил винаги в притискан именно от социалните инстинкти и това че те идват първи, че идват биологично, физиологично и психично предпоставени. И идеята на израстването в психичен план е - именно - да са два "поредни етапа"...

Важи - религиите са първите масови идеологии. ФАНАТИЗЪМ е само част от придружаващите явления на взаимодействието между личността, която си е "купила" идеология (но си няма и идея за "цената" ) и ролята на идеологията да предложи платформа за идентификация. Ок, ето опит на същото с други думи - личност, в която е налице засилено усещане за неустойчивост, за несъзнателно страхуване и несигурност, се "вкопчва" в припозната или "възпитана" идеология. Когато е налице каквато и да е 'заплаха' по идеологичен признак, вкопчването веднага предлага усещане че самата личност е заплашена. И тя реагира защитно, сякаш не се отнася до идеология, а до нея самата. На тази база са и всички 'защитни реакции; дори и на пишещите сред форума.

разбира се, но същото важи за всяка друга идеология. И също е в сила правилото за "щом има търсене, ще е налице предлагане". Всъщност Маркс е заимствал нещо съвсем просто и естествено, валидно далеч отвъд "икономиката" и старо колкото е света. В този смисъл - "пазара" на идеологии и на готови обяснителни системи на света, живота и човека... е стар, колкото е наличната потребност на "стока" като тази. Да не говорим, че от хиляди години колективния живот се основава на набор от такива прости положения... заради несъзнателни компенсаторни механизми за справяне със страха, с идеята за оцеляване, спасение... Дори не е парадокс факта, че за да "се поддържа огъня" чисто пропаганден и манипулативвен ход е непрекъснатото "поддържане" на усещането за опасности и заплахи. По този начин се самоподдържа "пазара", чрез непрекъснатото пораждане на "търсене" и вследствие - се предлага "спасение" чрез идеологиите. Има и още една интересна аналогия - в пазара на стоки, голямо значение има рекламата. Аналогично - в пазара на идеологиите, същото голямо значение е за пропагандата. РЕКЛАМА и ПРОПАГАНДА са две проявления на едно и също явление. Ако го нямаше страхуването и несъзнаваното, нищо от сегашния статус на всички нива на човешкия мравуняк, не би имал тия проявления. В това е въпроса за 'маймунското' ни наследство. И никак не влиза в картината за "САПИЕНС"...

в темата за "конспирациите" се засегнах това явление и неговите психични корени. Всъщност - нуждата да се намерят "виновни" като причини за "проблемите" за да се изведат "навън" от личността. Назоваването им е въпрос на конкретика, но като израз на социалните инстинкти се търсят "съгласия" и на тяхна основа образуване на "съглашения" и формиране на "групи" от тях. Патриотщината е явление, което се поражда от същия корен, но проявлението преминава през усещането за "първична принадлежност" - по териториален и национален признак. По този начин толкова хора се идентифицират с територията която населяват, живеят... А други проявления на инстинкти, раждат идеята за защитаването на 'дома' - както че "причините за несгодите" са външни врагове (които искат да ни вземат територията - (да ни отнемат дома), които влизат в дома ни, а не го пазят, не го крепят и само го разрушават и са заплаха... Резонирането на тази "вълна" е масово, заради първичността й и огромната роля и значение на несъзнаваното. Всичко това е насочено за сваляне на естественото фоново ниво на страхуване. В този смисъл в най-голямата част от явните или скритите мотиви на всеки човек са залегнали защитни мехамизми...

Самото понятие "комплекс за малоценност" може да се разгледа навсякъде по нета. Въпросът е, че в неговата интерпретация се наслагват доста "народни" схващания и това е заради популяризирането му като готова конструкция за обяснения на поведения, мотиви и насоки сред хората. В този смисъл - масовата популярна интерпретация на КОМПЛЕКСА ЗА МАЛОЦЕННОСТ е твърде схоластична, в сравнение с оригинала си. Въведен е за първи път от АДЛЕР и дори послужил за ядро на неговата психотеория, наречена "индивидуална" а, всъщност с личностна насоченост. Все пак, това са "първите лястовички" в небосклона на въвеждането на психопознанията сред парадигмата на науката. А и АДЛЕР за първи път предлага в теорията си нещо твърде различно като идея - той вижда голяма част от вътрешните психични проблеми, като израз на взаимодействието между вродените вътрешни импулси и динамиката им, със социалните догми, правила и норми. Или най-общо казано - конфликт - личност-социум (съвсем общо)... В психологическите среди, обаче, вече не се ползва термина заради това, че неговото значение и периметър на обобщение са отдавна надградени, развити и не предлага вече онази обяснителност и яснота, които са били нужни преди цял век. Разбира се, влиянието на понятието има огромна инерция и е послужило за основа на твърде много последователи. А и е залегнало в обучението и програмите на академичните заведения, а вместо като история на психотерапията, се учи направо като "модел" за обозначение и разбиране.

НЕ, рамус въобще не иска да му се реагира. Това проваля и компрометира каквото и да е общуване, какъвто и да е обмен. И го лишава от сериозност и задълбоченост. А това - по-горе, на ИСТОРИК - въобще нито е реакция, нито е "отговор", а е изразяване на интелигентен човек, по даден казус и най-важното - балансирано и без никакви емоции, нито пристрастия. Заради такива коментари влезнах да пиша в този форум. Има и на други от този тип. И между другото - в тема, която никой не достига до реакции и прехвърчания на емоционални искри, е доста "приятно" в когнитивен план и е налице всичко нужно на човек да осмисля и съобразява. Реагиращите с лекота приравняват рамус на надут пуяк, който въобще не се интересува от мненията им... да си говори, да не се съобразява... ако може и да се линчува, да му се хвърлят камъни... , щото е... не знам си какъв... Има ли още от това, дето го сипваш вече толкова постове, честно казано - как ти се занимава не знам. Прави ли ти живота лесен, приятен... лек...? Ако го прави - давай, Още има да се лее явно. Не знам вече какъв не бях и какво ли не се оказа причина за "недоволството"...

Ок, продължава самоизписването. Всеки един - за каквото му се улови окото сред някакви думички. извинявай, това не е въпрос. това също И това също. Нима толкова е важно да се дразните бе хора... . Колкото повече някой е раздразнен, толкова повече пропада когнитивното ниво. Това е базов процес и принцип - амигдалата и базалните ядра, при дразнене разполагат с програма според която се интерпретира че са налице заплахи. И се почва защитаването - оттам тръгват защитните реакции. Кой с какво се усеща заплашен - си личи по коментирането на онова, с което влиза в дисонанс. Всеки си го пише сам - по коментарите. Едно и също написано - един коментира по един начин, друг по друг - та това е най-естественото нещо. Груповото припознаване веднага поражда консолидиращ сигнал, който играе ролята на ядро, около което се образуват сходства по реагирането. Ето ви пример и за това, точно тук - вече трима. Та то е толкова просто - вижте в един импровизиран пример - по-горе поста на ИСТОРИК -> логичен, подреден, систематизиран. И - в сравнение с тия избликвания над мен. Едва ли никой да не долавя разликата - поне общо, след като тя е очевидна. Емоционалното на доста хора им се качва в главите именно при реакциите, защото аналогията на инстинктивните физиологични "отговори" са точно емоциите, но вече в дяловете на друго ниво на отражение. Има и първични емоции, има вторично съставни. Има такива, които се имитират и заучават със социалните взаимодействия, има вродени... И така. Има ли още недоволни, да се излее всичко насъбрано и да се успокоят страстите? Щото там където има страсти, липсва едно друго нещо... И колкото повече страсти - толкова повече липсва ... По самата тема - да кажа, че всичко, което написах накрая, дори не е "алтернативно", а си е ккласическа (народо)психология, дори на ниво учебник в средно училище.

полезен - за кого?... Аз с примери и модели за подражания не се занимавам. Съвсем друга ми е насочеността и мотивацията. Не, хората не са едни и същи. Реагират сходно, а не еднакво. Коментирах точно определени реакции, на точно определени стимули. В темите се вижда ясно кой как реагира - сходните типове хора с определени нагласи, реагираха защитно по сходен начин. Но прекалено сходен начин - той се възпитава в социума, защото по принцип уеднаквяването се реализира през опитомяването на различното, докато се прибере до установените социални рамки. Реакцията на дразнител, може и да е естествено процес, но реакциите показват нивото на вътрешното отражение и отработване. Различните хора реагират различно на един и същ дразнител. Дори един и същ човек, в различните моменти на състоянията си отвътре, реагира различно на един и същ дразнител. Понеже физиологията е едно, а психичното е друго, тук ролята на дразнителя играят прости стимули, които наричам общо провокации. Използвам провокации само когато един и същ човек не мога да разчета адекватно какви сигнали са сложени в написаното. Но защитните реакции като твоята, например, въобще не е нужно да ги провокирам - самото мое написано служи за стимул. Как ти се струва - ти на кои дразнители реагираш, защото нали виждаш че при доста други хора въобще не се образува каквато и да е реакция. И да е - тя е обработена, после се обмисля, а не се стреля импулсивно и наслуки по "дразнителя", ако може да се неглижира и да спре да "дразни" със бръмченето си. Няма въобще да коментирам изразеното - за "наслаждаване" на реакциите на... "опонентите" , нито на подобни интерпретации като "обвинения". Не съм прокурор нито съдия, нито ме интересуват някакви битки с някого. Ако можеш огледай се през собственото си написано, ако не - реди ги тия колкото и каквито ги поискаш. Ако можеш - бъди полезен на себе си. Защитаването и реакциите с него, са атавизъм. Те са инстинктивни, не ги избираш, дори не се отчитат. Но говорят за вътрешния свят и нивото на отработването на по-висшите дялове, върху първичните зони. Това мен ме интересува - вътрешната картина на даден автор - по неговите собствени думи. И не е чак толкова трудно - някои хора това го правят интуитивно, аз го правя в допълнение с аналитични способи и прийоми. Много по-късно се оказа че дори не съм оригинален и са разработени в няколко дисциплини доста по-голям набор от тия, които сам изведох - анализ по написано или речево слово. Става въпрос че - резултатите от анализа подават само статистически значими изводи. Те не са толкова точни, нито имат значението да са такива. Но аз и не търся кой знае каква точност, нито събирам досиета като за разузнавателни агенции - мен ме интересуват общи положения, общи насоки, връзки между нагласи и реакции, възприемчивост, стабилност, нива на фонов страх... и още много друго... Това не са експерименти... Ползвам написаното, което всеки сам избира да пише. В много редки случаи ползвам провокация. В много случаи нямам никаква представа предварително на кое как, кой ще реагира. Но написаното носи всичко за автора. Някои неща не ги разбирам, други са вече отдавна изследвани, схематични... Има и експерименти - те са с мен. Защото гледам моите собствени реакции в написаното, гледам отраженията, съпоставям, анализирам и синтезирам, извеждам набори с информационна стойност и такива, дето са просто мнения. Мненията на някого говорят също доста за самия него. Говорят за устоите, за убежденията, вярванията... те са впити дълбоко и в начина на отношение на личността към света и себе си, към другите, към случващото се с него и около него... Но мненията на който и да е най-често нямат информационна стойност. Най-много мнения клонят към общите социални парадимални положения. Ето това, например съставя матрицата - защото отношението на личност към социалния договор към който образува принадлежност и идентичност, го характеризира с тенденция към уеднаквяване към другите "подобни", които по сходство и близости се "вибрират" сходно. Сходствата по принцип имат и затваряща тенденция - в смисъл - колкото по-сходно, чрез вътрешна нагласа към същото - все по-сходно. колкото повече - толкова повече.

Ако трябва аз лично да изразя становище по казуса с темата - то не виждам защо заглавието й да не предполага да се обсъждат в нея всякакви аспекти по същото. В доста други теми се налага да се обсъждат казуси които не са по темите. Тук самото заглавие, и раздел, предполагат известна свобода от ограниченията на научния канон. В този смисъл защо да е нужно темата да се заключи, след като заглавието й не ограничава единствено в конкретиката - да е мисията на Аби да изобличи рамус в лъжи и заблуди. Все пак в самата тема се засегнаха и други казуси, други въпроси, от други пишещи...

о, сега се оказа че си с нещо като "мисия" - да спасиш "другите" от недобросъветсните и заблудените опити на разни пръкнали се "автори"... и то на "психологични теории"... А аналогията ти точно с "позитивното мислене"... Знаеш ли - ти в стремежа си да се закрепиш, просто пропадаш. Няма нужда да показваш колко ниско може да се стигне - ако не за друго - поне заради себе си. Но пък - си е твоя работа...

ОК, ще го прочета. Но бих допълнил думите ти със следното: ПАРАДИГМАТА е колективен договор. На мен не ми е нужно да я "отмествам" защото тя за мен има относителна стойност. Индивидуалната ми идентичност, предлага известно предимство в случая - да съм в състояние да не ползвам колективната парадигма за границата на вселената си. За да спомогна за адекватна интерпретация на тия думи - НЕ ОТРИЧАМ - колективната парадигма. Непрактично е да се ОТРИЧА съществуващо явление, след като то върши работа на най-голямата група от човешките същества. Без ПАРАДИГМАТА и договорките от всякакъв вид не би имало въобще колективно битие, не ми имало възможност за уеднаквяване, синхронизиране... дори отношения. Но аз самия, в своя вътрешен свят, вече не живея според границите на тази парадигма. В този смисъл - не ми е нужно да я "ОТМЕСТВАМ" и да се боря за това. Аз вече съм я "отместил" вътре в себе си. Имаше етап, в който я заместих с друга схема. После с друга... Сега съм в етап, в който да откажа "последната" като не я замествам с нищо... Правя експерименти в напълно нова посока, в напълно неизследвана и непозната територия (непозната - не само относно мен). Отгоре на всичкото - носеща значителни рискове, но само за мен... Дори нямам способността да изложа граничните постановки, които за мен точно в този етап са ми актуални, с какви проблеми се срещам, как търся решенията им... Ето и още размисли и фрагменти в тази посока, възползвам се от ситуацията: Парадигмата не е само една. КОЛЕКТИВНАТА ДОГОВОРКА е в много положения, в множество аспекти на социалния живот. Едни приемат едни парадигми, други - други. Налични са ЙЕРАРХИИ в парадигмите - някои касаят живота в най-общо цяло. Други - в ограничени аспекти. Това дава на социума известни качества на "пластичност". Парадигмите задължително се създават и поддържат с елементи на идеология и нужната за целта Пропаганда. Голяма част от "съгласилите се" с дадена парадигма не познават в дълбочина нейните основни положения, нейния смисъл, нейното значение. Защото за тях ПАРАДИГМАТА е само начин да направи живота им по-лесен, по-опростен, подреден и така да подаде нужното ситуиране. Един, или малцина създават ПАРАДИГМИТЕ, а мнозинството - само ползва. Само ползва - без да се замисля твърде по тях. Не им е и нужно да се замислят, защото за тях е по-важно да ползват, да им върши работа и това, че се предлага наготово. Важи в общ смисъл и относно онова, което се нарича "наука". ПАРАДИГМАТА е колективно явление, но механизма на парадигмата предполага дадена социална личност да приеме парадигмата за рамка на поведение, мислене, усещане, отражение, възприятие, отношения с другите личности... Въпроса е, че до голяма степен парадигмата задава рамка. А фактора, че парадигмите започват да се приемат още от първата година на раждането, прави така, че същите се постановяват сред всяко човешко същество, но чрез сугестивни процеси в които се прескача Обмислянето, анализа, оценката... Приемането се осъществява през възпитанието, ученето, обучението, усвояването, имитацията и подражанието - но това е в доста ранна възраст и в нея новия групов член няма възможност да направи рационален и мотивирано осъзнат "избор". .......

не съм прав - не само в случая. Не ми е идеята да съм прав(илен). Не ме интересува дали съм прав, дали говоря право, дали е вярно, дали има съгласие по говореното. Съгласията за мен не ми вършат никаква работа и не са ми нито цел, нито нужда. Не казвам всичко това като форма на "не ми пука за вас, не ме интересувате", а защото в своята работа, в своя вътрешен свят нищо от това, което изреждам няма същностно значение. Колкото до "успеха" - това е условност. Както и победата. Както и играта. Това, че някой продължава да разглежда постановката тук като игра - е само вариант. Това, че друг я вижда като думите, на рамус, на аби или на който и да е друг - по някакъв си начин, е ИНТЕПРЕТАЦИЯТА НА ЧЕТЯЩИЯ по същите тия думи. Има колективно договорени интерпретации, които вършат работа на колективно приелите да живеят с тия интерпретации. Те правят живота им по-прост, по-поносим, повече и по-лесно подреден. Колкото до "ИГРАТА" - да, така е - сложих в думите си че целите на играта са ПОБЕДА. Така е - не е само победата. Има много видове игри. Историк изрази съвсем точно много основни положения. И дори в тази игра, която АБИ си направи като постановка, направих ходове към съвсем друга игра. Зададох въпроси, предложих варианти - НЕ, играещата въобще не ги отрази - все едно че не съществуват. Устрема да се повтаря чрез извличане на изречения, вкарване на внушения и мнения вътре в утвърждения и комбинирането на смисли само и само да водят към предварително създадената постановка и само за да я затвърди - е малко как да кажа - леко ми е маниакално. Маниакален е по-точно насочеността и устрема, директността и праволинейността. Заложих толкова много други теми и вариации, предложих ВАРИАНТИ на представени дуални схеми от най-простия вид - ИЛИ/ИЛИ - едното било МИСЛЕНЕ, ако не е по двата варианта - е измисляне. Ако не е по зададеното - предварително се начертава кое какво е и така се задава граница в която трябва да се намести другия играч. И подавам сигнали че няма как да се побера там и че самите интерпретационни ограничения са проблема и водещата се по тях... Но не - глуха и сляпа за каквото и да е друго, освен за онова, което е начертано предварително. Отгоре на всичко - аргументиращата част на АБИ е посредствена, за да я направи да й е полезна, тя е твърде обща, неприцизирана. Отгоре на всичкото - не е нейна, а ползва лична версия на колективна договорка по всеки казус. Не се ползва внимателен и задълбочен анализ, не се взима предвид неизбежните условности и относителности. Не се вниква въобще в позицията която й е нужна да критикува. В този смисъл критиката в нейната посновка става по-важна от критикуваното, защото изразява основната цел на КРИТИКУВАЩАТА. Прибързаните "погледнах, зачетох, запознах се"... ама с кое точно... Това няма как да е ШАХ, поне за мен. Дори извън аналогията - това не е начина да научиш нещо, а отделно твърдиш че всичко било за да се 'запознаеш'. С какво да се запознаеш, след като предварително го компрометираш, след това само се клишира, за да се докара до нужното във вече създадената схема. И само е нужно да се ползва като антитеза за личното утвърждение на това, което вече е... "избрано" и постановено. И не е като да е чак толкова несъзнателно, просто се пораждат дисонанси през думите на някого и той трябва да се компрометира за да се лишат думите на същия от тежест някаква, само и само смисъла им също да се компрометира и да спре дисонирането. Колеги - не преча на никого да води битките си. Щом му трябват, щом са му нужни - ок. Няма и как да преча. Няма и как да участвам в същите битки, защото за да го направя, трябва да ги привидя като свои , за да се "включа адекватно в танца". Колкото до живото общуване - не съм казвал никъде че е нужно да "размазвам някого". Не водя войни, нито битки. Не ми е нужно някой да се размаже само и само да покажа колко съм велик, умен, знаещ, можещ... Само казах че живия обмен създава предпоставки за бърз обмен и това пести време. Предложението ми не е да водя война на познато поле и така да предпоставя победа. Какво да я правя тая победа, като не ми е нужна. Не ми носи нищо от тия неща които смятам за важни. Вижда се колко пъти думите ми се свеждаха от интерпретаторите до "удоволствието" удовлетворенията, харесванията... Участието ми тук... или въобще живота ми - не се основава на нищо от тия положения. Това че е трудно за смилане не го прави неверно, неточно или лъжа...

Съгласен съм с всичко. Чудесно уточнение, въпроса е, че този играч води партия за победа. Той води битка. А аз няма как да седна на тази "дъска". Нали е ясно че дъските са само контекст - едно "виртуално място" на което двамата играчи изразяват проекциите за себе си, през играта... И все пак - аналогията с шах, предполага ИГРА... а в играта основната цел е - победата. Тук единия играе за победа. Цялата дъска, фигурите... е предпоставил за да победи. Той води с "белите фигури" и е избрал посока на "борене"... А мен НЕ ме интересува тази посока. Вече по-горе написах похватите - тук това, през моя поглед не е партия шах. Това е начин на някого, да ползва ходовете на друг за да обяснява на някои си "ВАС", че същия си присвоява с лекотата на "водач" да говори от името на някаква "група", и "води" някаква лекция" сякаш е пред аудитория... Пригласят му веднага няколко човека и сякаш всичко се върти около това. Не ме интересува груповата динамика по резонанси и припознаване, групиране... Това са елементарни положения и са съвсем естествени, но не се върти нищо от думите и това, което пиша, около тях. Освен това - внушението на единия играч е, че това на другия "не са ходове в тази партия", че това не са фигури с които лекторът играе, че е нужно рамус да играе по друг начин, защото шаха вече е измислен, той е вече жалониран, дефиниран и полетата са само ЧЕРНОБЕЛИ. Живота за някои е игра и играта е достатъчна "дъска" за да го изрази. За мен играта е само част от живота. Как да го побера сред фигурите. В този смисъл - не мога да го побера и през думите и всички виждат добре, че са налице значителни проблеми в изказа, които улавям след прочита на собствените си думи. Кривата на точноста в изказа ми е с доста отклонения... и тя отразява моментното ми състояние да ползвам изказните средства на "другите". За мен, отвътре, тия думи въобще не са такива и се налага да трансформирам - смисли, значения, да ги превръщам в "изказ" на друг "език". Не се справям добре в доста моменти, но не съм и на изпит, нито да е и толкова важно че много хора не били доволни. За същите и да пиша по техния език, ще са недоволни от друго, а и нямам нищо общо с "нуждите им". Има много хора, които живеят с идеята да се ползва всичко наготово. С идеята че просто е нужно да ходят насам натам - и да си взимат за себе си онова, което привиждат да им е полезно... Не е въпроса какво прави АБИ - това са си нейни положения, мотивация, ценности. Но разполагам с достатъчно аналитични способи за да прочета какви усилия се полагат за да се криви - дори който и абзац да се вземе, е чудесна проекция на вътрешната й динамика. Вече на други места написах прости примери за анализ на СЛОВОТО - точно от нея. Жената държи на своите си неща и в тази игра се нуждае да ме ползва за целите си. Тя не се интересува кое какво е - демонстрираното любопитство всъщност е само на повърхността, като основното е да се наглася личния консониран вече свят, защото в нейната версия - също е на "границата" и дисонансите си се опитва да решава като жонглира с "двете страни". ОТ една страна - "науката и наученото за науката", защото АБИ не е УЧЕН, а е учила науката. Но от друга - в нейния религиозен аспект има налични импулси, които избликват през някои... "вярвания" - че мисълта можела да "променя", че религията е полезна... и още, които тук-там само се загатват, но не смее да ги изложи пространно... по обясними причини. Някъде сред всичко това тя направи опит за личен контакт с мен, с идеята да види дали не съм близък по резонанс, дали няма нещо, което да може да ползва, дори като "подкрепа". В първите си прочити на думичките на рамус, тя привидя нещо от своята си вътрешна "борба" да осъвмести религиозните импулси и науч(е)ните си положения от образователния си канон (най-вероятно - и професионален). И първите й думички в личните съобщения бяха суперлативи за рамус - написани са и могат да се прочетат. Но издадох сигнали, които вместо да потвърдят привидяното "сходство", засилих "различието", защото то е факт и долових ясно накъде са нуждите. Някъде сред това е налице и друга мотивация, защото писаните думички на рамус, се превърнаха в удобен начин да направи "преноса си" като се стигне постепенно до тази... "игра" тук, която, "ИСТОРИК", не виждам въобще като ШАХ. Ти самия не би играл такава партия, поне според мен. Това, което се предлага тук, е само играта на АБИ и говори за мотиви, необходимости... и още доста други положения и аспекти от нейното вътрешно пространство. Мен ме няма сред всичко това, то е направено за нейната вътрешна употреба. Начина през който АБИ се опита да намери думички, да заблуждава и разиграва значения, смисли. Само и само да се докара до нужното за нея. В този смисъл - в тази тема Аби и рамус не играем една и съща игра. Тази тема тук, не е партията шах за рамус и разполагането на фигурите не започва от "началото" на играта, а са предварително наредени да обезпечат единия играч. В този смисъл - ход в тази "партия шах", няма да направя - нека се счита че съм "загубил" с черните фигури още на първите ходове, съвсем аматьорски и лаишки. Поздравявам Победителката - тук е мястото за ръкопляскания и реплики от рода "БРАВО".

Така - ето само някои прости примери - напосоки, защото всяко изречение всъщност постулира интерпретация на четящия, а не думи на пишещия. И така: няма такова нещо - не съм писал никъде че "залагам на излизане от границите. Но пък съм написал за 'границите' отвътре, не само в предстаите, а и принципите - и на представите, и на границите. ! - не смятам така и никъде не е написано подобно нещо. А това е обикновена залъгалка, изписана с опит за изкусност по отношение на манипулативни изводи, представени че са :на рамус', но лекторски - като пред аудитория, в множествено число - в този смисъл е схемата "рамус - срещу "нас" - правилните, дето предлагат алтернативи, а някакъв си, който само се прави че е различен, играе го на такъв, но всъщност се бори за неговото си като отвхвърля - и доказаното от науката,другите гледни точки... Последния пример, е съвсем по учебник като от НЛП - принципът всъщност е съвсем елементарен - държи се зад думите основни опорни положения, за които самите думи са само параван. През цялото време в краищата на изреченията или чрез вмъкнати изречения се повтаря основното внушение и мнение на автора, спрямо автора на избраните думи. Останалото е направено да предложи параван и контекст сред който основното внушение да придобие значимост и постепенно да се внушава и в четящите. Всички елементи са подредени за тази цел... Предложих да се изведе по собствен начин - казуса за това ЩО Е КОМПЛЕКСНО МИСЛЕНЕ, защото как е възможно да се подходи критично по даден казус, а той да не е ясен на критикара. Вместо това - се преследва всеки ред, всяко написано, нищи се, раздува се или се неглижира, деформира ... само и само да се нагласи към нужното, за нуждата на Нуждаещия се. Съвсем е ясно че собствено разбиране на КОМПЛЕКСНО МИСЛЕНЕ е напълно невъзможен за АБИ, и това, че е пускала в гугъл и резултата - е много ясно, защо й е нужно. Просто се търси материал - и се засипва с изкривяване. После - иди и доказвай че "нямаш сестра". Е - нямам. нека се съчинява... ==== няма смисъл да продължавам. Това не е дебат. Това дори не е дискусия - това е борба за единия от "участниците". някъде пред него са вятърните мелници - няма проблем, нека воюва, дори и ако е нужно да е колективен поход от борещи се за своето. Едва ли само аз виждам тенденциозността. Едва ли само аз забелязвам - нима не се видяха останалите включвания, опити за същото... а има и "допълнение" - и то беше на личните съобщения. Не ме интересува да доказвам дали нещо е правилно, колко пъти да го напиша. Пиша опита си - не ме интересува кой, дали, как и какво вижда през него. И как ме привижда през неговите си очи. Защо някои хора го прочетоха и... дори да не го разбраха, го приеха да е така. А други - просто не могат да се примирят и те се изписаха сами. Поднасянето на тенденциозност и отношение чрез имитации на интелигентни и логични конструкции, се подражава интуитивно още преди пубертета от днешните деца, особено по-интелигентните. И всичко това е - за преследване на лични, собствени цели, нужди, потребности, важности, ценности... А то няма нищо общо с интелекта и логиката - те са само за контекст, подложка... за да мине през филтъра на интелигентния "другото"... ИСТОРИК - разликата между форумното и живото общуване е качествена. Не държа на нищо - само предложих, защото се играе игра. Форумът го предполага, защото е силно отложен във времето. Играта може да се обмисля, да се наглася, да се изработва по нейния сценарий. На живо бързия обмен позволява само на много опитни хора да правят същото, а случая не е такъв. А и на живо са налице много повече и много по-широк канал на невербалните сигнали, които издават играещия. Готов съм да снимаме на видео това и после да очертая динамиката, да поясня сигналите, мотивите. Просто на живо има начини да се прекъсне играта, а извън нея - играещия пропада веднага. А защо във форума - тук се играе значително по-добре, по-безопасно, повече защитено... Но на живо голяма част от тия "укрепления" не могат да се приложат. Няма да играя в театъра на един форумен образ по неговия филмов сценарий. Няма как да се случи и така има начини, но съм минал вече някои години в които всичко това ми беше предизвикателство и дори не ми създава някаква... тръпка, примерно. Оставям каквото реша, правя каквото смятам за оправдано. Това беше от мен по този казус. Няма правило на форума, според което е нужно да откликвам на всеки който го сърби отвътре, за да ме ползва за чесане. И не само мен - опитите на някой да се чеше чрез написано от други - не е само до мен. Не е нужно дори сериозни пси-познания, за да се изведе откъде е сърбежа, нуждата от чесане защо е точно такава... Влезнах, направих каквото реших че ми е важно - това е. тия криви огледала - на всяко изречение собствен прочит и после това да е нужно да ме захвърля да го обяснявам... Това са глупости. За мен - е прахосано време - нито нещо ще се промени, нито би ми донесло на мен нещо, за да оставя сили, време и потенциал, които ще ги насоча за нещо, което аз смятам за полезно.