makebulgar

Всъщност въпросът се разглежда твърде елементарно с поставяне на всякакви процеси под общия знаменател "цикличност". Разликата между различните цикли е толкова голяма, и нуждите за отчитането им са толкова различни, че общ знаменател трудно може да се постави. Все едно да сложиш под общ знаменател слънцето, черните дупки, тенис топките и сачмите за пушка под един знаменател "сфера" без да отчиташ спецификите им. Тоест от гледна точка на философията може да има дискусия дали е важно началото, но от гледна точка на науката началото е важно само когато учения има нужда от него.

Еми не е нищо. В случая се показва нагледно как някои хорас чисто любителски методи се опитват да тълкуват в полза на идеологиите си разни неща без да разбират от хронология, изкуство и други подобни.

Съществува доказателство за славяноезичието на прабългарите и то е археологическо. Археологията (а също така и имената на рода Дуло!) показват сарматски произход, а това озвачава индоевропейци с някакъв вид скитка лексика, която през 7 век може да се дефинира и като славянска, доколкото е съдържала думи като Аз, Къде, Мога, Жена, Дом, Държа, Дар, .... (все стари ирански думи)! Не всичко са си разбирали сарматите и горските хора от беларуските и полските гори, но след час-два разговори са можели да намерят обща приказка базирана на основите на езиците си.

Данните не са много коректни, и отрзяват не всички цитирани учени и публикации, а цитираните в някои престижни списания и издания. Тоест има много цитирани автори и публикации, които не са отбелязани.

Пламен Цветков може да ходи да се гръмне. Тюркско-алтайската хипотеза не е доказана.

Никакви сили не намаляват теглото на бразилския орех. Но има сили на триене между повърхността на ореха и повърхността на по-ситните ядки, които удържат теглото на ореха. Ако ореха е идеално гладък и е направен от злато или олово, ще потъне и ще се озове на дъното.

Какъвто въпроса, такъв и отговора.

Информацията там всъщност е твърде много, и въпросите които разглеждат са твърде много, тъй че "интересно ми е мнението и какво мислите" са твърде общи и неясни въпроси. Все едно да попиташ какво е космоса и какво ви е мнениено за него. Хиляди отговори има и хиляди гледни точки.

Тези въпроси всъщност не озадачават чак толкова много физиците, и затова и никой не се занимава с тях по-сериозно. Като при това някои от тях са си много добре обяснени, и се използват в приложната техника. Примерно въпроса с бразилския орех си има много добро обяснение, като освен това, че по-малките ядки изпадат надолу в междините между по-големите, също така теглото (не гравитацията) на по-големите не е чак толкова по-голямо от теглото на малките. Ако в купа с ядки се поствят тежки гладки оловни топчета с размерите на бразилския орех вероятно след няколко раздрусвания оловото ще е на дъното въпреки размера си. От друга страна ако в купата с оловните топчета и ядките се сипе и много фин пясък вероятно топчетата ще паднат до нивото на пясъка, тъй като стотиците хиляди песъчинки ще контактуват на по-голяма площ от повърхността на топчетата, и това няма да позволи потъването на последните. Тоест няма нищо необяснимо, и всичко е въпрос на тегло, плътност, тип на повърхността, и тип на съставните елементи насипани в купата.

Еми унгарския език е доста смесен и показва различните етнически елементи включили се в етногенеза на унгарците. В сърцето на унгарския език има много угрофински думи, но има и много славянски и над 300 тюркски. Процентно отношение сигурно някой е правил, но подобна задача е трудна.

Категоризира се като "иранска" тъй като лексиката за която говорим е налична в иранските езици. Слагаме я в кавички тъй като същевременно е част и от славянската лексика. И не е нужно тя да е внасяна във всички славянски езици от едно иранско племе, а е възможно да е налична в славянските езици изначално от самото им възникване. Прабългарите вероятно подобно на склавите са носили тази лексика.

В старобългарския език има доста сериозен "ирански" пласт, който е общ и за иранските и за славянските езици, тъй че "иранския" степен елемент в българската етногенеза не трябва толкова лесно да се изключва с вкарването му в тюркската лексика. Проблема е че днес се расъждава доста консервативно по отношение на езиците и лингвистите слагат ясни граници между иранските и славянски езици. Това ясно разграничаване обаче не може да се прилага за V или VII век когато българите и склавите влизат в хрониките или още повече за 1 век когато сармати и скити живеят в земите на българи и склави.

Дориян Александров първо е бил хунолог, а после става траколог. Явно като любител последователно е пристрастен към силните на деня хипотези, или към тези които най-силно подклаждат и поддържат национализма му.

Това не е много вярно. И там ситуацията си е подобна на тук. И всъщност те нямат чак толкова антични паметници, тъй че им е по-лесно да се грижат за тях.

Еми не са чак толкова стари тези книги, и съответно хората са изказали мненията и хипотезите си, както следва в науката. Темите обаче са доста специфични и ако не познаваш всички извори и археологията, ще е трудно да ги обсъждаш. Темата за македонския период на Тракия е интересна обаче, доколкото в този период са били изградени най-известните трйкийски гробници и сгради, а това е неудобно за автохтонците които величаят траките и според които от Тракия тръгнало всичко по света в това число и архитектурата.

Темите за тракийското царство и за македонците и Лизимах са доста сложни за редовия любител, а професионалистите вече са ги развили тези теми и са разгледали източниците. За справка трябва да се отворят книгите на Д.Попов, П.Делев, А.Фол.

Еми забавно, хумор, и т.н., но какво тогава прави темата в раздела Космически науки?! За такива глупости трябва да се създаде рездел Хумор и сатира. То наистина сигурно има хора дето са виждали извънземни или си мислят че са виждали, и една анкета по въпроса ще даде някакви идеи за размисъл, но когато прочетеш въпрос като 17-ти въпрос, и си задаваш въпороса анкетата за луди ли е, или съставителя й не е наред.

Има ли някой представа от къде идва името на града Туида и каква може да е етимологията му, като то може и да не е оригинално и може да е било първоначално Соида или Цоида!?

Половината от въпросите не са за научен форум, а за паранормален, и в следствие на отговора им анкетираните могат да бъдат определени като луди или не-луди. Пълна загуба на време е тази анкета.

Проблема не е във новия филм, а е в това, че вече сме гледали 7 (+1) серии от сагата. Никога няма новите серии да имат ефекта като на Епизод IV, тъй като едно е да гледаш нещо за първи път и да се запознаваш с новите герои, и съвсем друго е да гледаш девета серия от поредица. И в този вид филми няма какво да търсим велики сюжети и нещо съществено, тъй като те не са направени да получават оценки, а са направени за забавление и за активиране на въображението. Дефакто и Епизод IV няма кой знае какъв сюжет и някаква същественост, като при това голяма част от сюжета е копие от друг по-стар филм, и на много места историята е претупана. Въпреки това филма си е велик.

Нарича се спектрометър за светлина. Ето един - http://bioevibul.com/1939-led-spektrometar-mk350s, но струва 3800 eвро.

НАСА му е ударила рамо защото е изпратил ракета в космоса, защото не се е отказал при първите провали, и защото са имали нужда някой да им праща ресурсите към МКС.

Паган и Гостун мисля, че ги имаше като имена от епиграфските паметници на боспорското царство и сарматите. Тъй че римския произход на името е съмнителен и за него няма никакви други податки. Етимологическите еквилибристики които често се извършват за да се докаже че едно име е от даден език, бил той ромейския или тюркския, обикновенно са безсмислена загуба на време, тъй като името може да идва от съвсем различен източник, а не от предполагаемите езици. При Сабин случая е такъв, че имаме широко популярно римско име, на което не ни е нужно да търсим етимологии разни. То просто си съществува в империята от доста отдавна. Има предостатъчно аргументи за това, че Сабин е бил ромеин.

Разбира се, че тук спекулирам (предполагам), но това са предположения основани на някакви доводи. Името Паган може и да има римска етимология, но може и да няма. Сабин от друга страна си е римско име (https://bg.wikipedia.org/wiki/Сабин) и доколкото в езическия период римските имена при българите не са били традиция, то можем да приемем че Сабин е бил ромеин, още повече че е водил про-римска политика и е избягал не при хазарите, а в Константинопол. Сродяването чрез владетелските дъщери и синове е обичайна политика при междудържавните отношения по онова време, тъй че е логично да предполагаме, че и дъщерята на Кормисош се е омъжила за ромеин със знатен произход. Петър е име от християнския период, тъй че не може да става дума за сравнение. За закона за престолонаследието не се опирам на преки сведения, а на косвени. Тоест тълкувание на събитията описани в Именника и в гръцките хроники.

Еми ако Именника имаше един автор примерно живял по времето на Умор, той щеше да пресмята всичко точно, тоест щеше в целия Именника да видим структурата на 60-годишния календар. Но както се вижда първата част е точна, а втората е объркана. При това имаме и рубрика в която се казва, че Аспарух е минал Дунава и писателя на рубриката уточнава че става на въпрос за неговото време, тоест писателя е от времето на Аспарух. Можем да предполагаме, че писателя е живял едновременно и при Аспарух и Умор, но е малко вероятно. Паган вероятно е бил болярин, който е водил преговори с ромеите. Историята при българите е такава, че по онова време ако владетеля е бил жив, без значение къде е, той е оставал законния владетел. Вариантите в законите на българите явно не са били много. Първият вариант на развитие е бил болярите да убият некадърния или слаб владетел който губи битки и вреди на държавата. Така се случва често при българите. Втория вариант е слабия владетел да абдикира като назначи нов по-добър, като това вероятно е било свързано със определен държавен ритуал. Ако този нов владетел не е бил качествен болярите са се връщали към първия вариант от закона и убийството му. Третия вариант е бил владетеля да избяга от страх породен от въпросния държавен ритуал на който болярите вероятно са имали практиката да убиват владетеля и новопредложения от него нов владетел ако не им хареса. Вероятно втория и/или третия вариант са представлявали онова "сиреч вихтун" от Именника, като предложения владетел е можело да бъде наследник на стария владетел или да бъде от друг род, с което се е променяла династията. Тоест явно законите на българите по онова време са били силнни и строги, и владетелите са знаели какво ще се случи, като въпреки че са били строги са били и донякъде либерални в това кой може да се възкачи на трона. Власта е можела да премине в ръцете на брат, син, зет (зата на персийски означава "син"), племеник. Тоест Сабин бяга при ромеите, но остава начело на държавата. Болярите няколко пъти ходят при ромеите и искат той да се върне и да назначи свой заместник както е по закона. Той първоначално отказва, но накрая назначава Умор. Умор е убит тъй като болярите не са искали Сабин или негово протеже за владетел. Явно народа им е давал право да сменят владетеля само ако го убият по реда на закона.