makebulgar

Резките смени са най-вече по религиозни причини. Шаран-Сазана е паметника доказващ всичко.

Ето един "монголоид", който някои хора смятат българин или аварин Проблемът с тая картинка е че въпросният "монгол" е обилно брадясал и с мустак, а монголските му очи не се различават от очите на човека не-монгол, който държи за главата. Просто конника е нарисуван анфас, а другия е в профил.

Или пък се превръщат в това което след "хуните" се нарича славяни и българи.

Еми не представлява ли търсенето на изначална етимология на имената точно това търсене на теле под вола? Доколкото в боспорските имена има Дулес (тоест Дул или Дуле), защо трябва да търсим етимологии и произход на името? Името съществува, следователно може да бъде използвано, без носителите му задължително да са сармати, иранци, кавказци и т.н. Прекаленото задълбаване в етимологиите до дъното и корена на думите е безсмислено. Рода Дуло не е бил нещо по-специално и велико от останалите български родове, а това че Ирник и Авитохол са били от Дуло може да е плод на легенди или на желанието на съставителя на Именника.

Какви са имената на сарматските вождове служещи на империята?

Маготине, нали не мислиш че пространствено-времевия континиум е довел или сътворил независимо тези имена и при ромеите и по-късно и при хуни и българи? Защо да търсим някакви невъзможни етимологии за имена като Атила, Дуло и Сабин през тюркски и всякакви други езици, при положение, че имената съществуват в римската империя и периферията й? Особено името Дуло, което го има на боспорските камъни и по "ромейска" керамика около Мадара. "...всеки знае и забелязва, че племената взимат за употреба повече имена - така римляните взаимстват от имената на македонците, гърците от римляните, сарматите от германските, готите - най-вече от тези на хуните".

Интересното е че въпросният ромеин с прякора Асина (магарето) е бил консул с ромеина Гай Дуилио. Тоест хунобългарските имена Асен-Дуло-Атила-Руга ги откриваме в Рим - Асина-Дуилио-Атилиус-Руга. И до тях можем да добавим Севар-Сабин и ромейските Север-Сабини.

Еми не съм запознат много добре с тюркските имена, но се надявам те да не са чак толкова архаични и да приличат на индианските - Седящият бик, Гръмотевичния облак, Дългата ръка, Пиещият вода..

Равене, Войников е стриктен и се придържа стриктно към наличието на масивен алтайско-тюркски компонент при българите, като определя трупоизгарянията от биритуалните ни некрополи като доказателство за наличието на алтайци сред българите. Тъй че принципно сте на едно мнение. Друг е въпроса че грешите. Кои са по-точно тюркските имена които знаем че са български от ПБЦ? В Именника разбрахме че няма тюркски имена. Омуртаг разбрахме че е Муртаг и че няма нищо общо (до доказване на противното) с тюркските планини наречени даг .

Еми казваш че всякакви щуротии за тохари и кушани нямат общо с темата за древните българи, но напрактика тохарите са част от придвижването на индоевропейците от Азия към Европа. Войников сега мисля че прави речник на тохарски и разни други думи намиращи се в българския. А пък и осетинците дигори някои хора ги свързват със тохарите. Самоназванието на юеджите нали звучало като Аси или нещо подобно близко до името на Осетите. Оправданието с индоевропейското езиково семейство не отхвърля исторически доказаното придвижване на индоевропейци от Азия към Европа. Как можем да определим примерно думата Аз от славяните ли е останала, или е донесена от ония дето са живели до авестийците в Азия, или пък е тракийската дума Ас?

Значи Перкунасе отричаш придвижването на "ираноезични" народи от ЦА към Европа?! И като говорим и за езиците, изключваш ли това че много старобългарски думи може да произлизат от авестийски думи с които си съвпадат?

Имената на хуните и българите са доста интересни. Имената от Именника се откриват в сарматските и скитски имена от Боспорското царство. При Курт може да се направи паралел с хуна Грод, с ромеина Гордий и с фригийския цар Гордиус. Атила го свързваме с името на ромейския род Атилиус и с името на пергамския цар Атал. Чичото на Атила носи името Руга/Ругила/Руа, и то може да се свърже с римското име на рода Руга.

Точно думата гурд "герой" визирах, която смислово е свързана с нашето горд.

Нищо чудно. Нали и името Атила произлиза от името на римския род Атилиус.

Курт едва ли има нещо общо с вълци някакви. Ако има то името ще е някакво алтайско изключение сред масива от ирански имена. Но едва ли има връзка с тюркското курт"вълк". По скоро е свързано с името на един хунски владетел Грод, което пък може да е свързано с персийската дума Горд, която значи нещо много близко до нашата дума Горд. Откривателя на Именника бързо е направил паралел между Курт и Кубрат, тъй като един от гръцките записи и произношения на името Кубрат е Кouratos. Б/В преминава в У както е случая с Вокил - Укил.

Това не е ли по-скоро склад за амфори. Кой си държи виното обърнато надолу с тапата че да изтече.

Българите, хърватите, сърбите, които имат стройни теории за сарматския си произход от степите. А доказателство е старобългарския език, който няма как да е усвоен от българите през 9 век с приемането на християнството, както твърди старата теория.

Разбирасе че не са измислица, но според мен не трябва да се приравнява племенното наименование склави/склаби/склавиной/славини със езиковата група която днес наричаме "славянска". Просто е много вероятно славяноезични да са били много други племена носещи много други имена, и различаващи се битово доста от наложената представа за славяните като белодреши руси земеделци произлизащи от една археологична култура някъде в Беларус. Трябва сериозно да се разгледа хипотезата за съществуването на прото-славяноезични конници в степите.

Да, това е Единственото сведение в света относно това че през онзи период езикът на българите е бил различен от езика на славяни, но въпросът е дали авторът на сведението е приемал езика на славяните като език обобщаващ езикова група? Или просто е различавал двата езика както днес различаваме сръбския от българския и българския от чешкия.

Ето в такива изказвания се вижда къде е болестта на науката по отношение на старите българи. Когато се почне да се казва че това е славянско а другото не е, без да има никакви доказателства за езиците които са говорели хората оставили съответните археологически следи, се излиза от истинската наука. Когато в едно изречение свързано с археология по старата традиция споменем праблгари и славяни автоматично вкарваме системни грешки доколкото автоматично се подразбира че славяните са тия които са говорели на славянски езици, а прабългарите са нещо друго като език! Това не е научно. Науката трябва да забрани използването на наименованието славяни относно племена които хрониките наричат склави, склабиной и други подобни, за да не се прави грешката да се обвързват племенните имена с езиците. Тази грешка води до теоритичната нужда някои племена да бъдат славянизирани в някой период от историята за да се обясни славянския им език в по късно време. Напрактика обаче те може да не са били славянизирани, а просто да са си били славяноезични без никога никъде хрониките да са ги наричали склави, словени или славяни.

Разбира се че не всички мюсолмани са турци. Ние това го знаем много добре доколкото имаме помаци. Ама това турците не ги интересува и си развиват тяхната балканска политика на база мюсолмани=турци. При това не всички тюркоезични са турци, но и това често не го разбират гагаузите, татарите, казахите и други.

Еми на гагаузите обичаите са християнски. Нали са християни. Народните им носии са били като българските, а танците им също. Ако може някои модератор на форума да го преведе това на български.

И от кога е най-ранното споменаване на гагаузите (не на узите)? От преди да усвоят християнството и българските народни обичаи или от след това!?

Без преки доказателства няма как да признаем и припознаем нищо. Така и тоя суфикс -ар, по косвени доказателства (монетите и китайските тълкувания ако ги приемем за доказателства, то те са косвени) не можем да го обявим за тюркски, а доколкото прабългарския език не е доказано че е частност на тюркските езици, то не можем по такава тюркска линия да го пишем суфикса прабългарски. Някъде пишеше, че истинските тюрки, монголите и китайците не можели да изговарят звука Р. От речника на старобългарския език.

Равене, сега таман чета и Ц.Степанов "История срещу Псевдонаука" и той твърди същото, че средновековните държави били съставени от много етноси които си говорели на своите езици. Проблемът е, че за българите думата език е значела освен "език", също така и "народ"! Тоест българите и другите през средновековието са слагали ясна граница между свои и чужди. И по тая причина в градовете ни се оформят гръцки, френски, арменски и други квартали. Наистина в СВБ може да е имало всякакви етноси но те са били асимилирани от българите и езика им. Същото се случва и в ПБЦ. Дори днес в София има доста чернокожи от Африка, но българина възприема много по-лесно онези които говорят български, сравнено с онези с които не се разбира. Равене, а относно титлите отново забравяш или игнорираш Третия и най-логичен вариант - българите си имат много свои титли, а от тюркския хаганат заемат (или просто споделят с него) само 2-3 титли.