makebulgar

Перкунасе, а какво правим с останалите 50% които не са чувашки или тюркски? При това и тия 3 от 6 са пресилени. Пряко попадение можем да кажем че са единствено Алт и Веч, но и те са спорни доколкото може да са заемки при алтайците. Заемка вероятно при тях е Бир, Пер "ПЪРви", щото е с преки паралели в славянски, индоирански и латински.

И аз мога да говоря четри езика - български, македонски, сръбски и руски. Значи ли това, че тия езици не са в една езикова група!? Така Мавър може да ги е говорел сКлавския и българския, но те съответно са били в една езикова група. С обща основна лексика, но с различни военни, календарни, и други термини.

А доказателствата за тюркски етно-културен компонент какви са? 15 думи, няколко календарни термина, няколко военни термина и няколко титли. Все неща които могат да се заемат. Такива неща - календарни термини, титли, военни термини и много повече от 15 думи заемаме от гръцкия език след покръстването. Това прави ли от българите гърци?

Ще е интересно някой да направи списък с имена на хора които могат да минат за тюркски или алтайски от ПБЦ и от хуни и авари.

Никой не отрича наличието на една две тюркски титли при българите, все пак са били в отношение и с авари и с тюркути. Но си имат и десетки свои титли които ги няма при тюркути, тюрки, огузи, монголи и други. Ако за сарматите не знаем нито една писмено засвидетелствана титла, значи ли това че те са нямали титли? Скитите имали ли са титли? Или са били необразовани аспержи и войските са си ги командвали не с титли, а само с вида на амулетите и коланите на аристокрацията и военните?

Мисля, че е полезно да се разгледа и теорията за славянския произход на българите представена от Сергей Лесной в различни статии събрани в сборника "Историята в неизвратен вид" - http://lib100.com/book/other/history_perverted_form/_%CB%E5%F1%ED%EE%E9%20%D1.%DF.,%20%C8%F1%F2%EE%F0%E8%FF%20%E2%20%ED%E5%E8%E7%E2%F0%E0%F9%E5%ED%ED%EE%EC%20%E2%E8%E4%E5.pdf Напрактика хипотезата е подобна на разработките на Ганчо Ценов, но Лесной не набляга толкова на името на траките, а на славяноезичието. Основната линия на теорията е, че българите са били славяноезични, но не са били наследници на племената наричани в изворите склави или венеди, а са едно от многото племена говорещи на славянски език в Източна Европа. Лесной критикува много от становищата на Прицак, Златарски и Рънсиман относно езикът, календара и произхода на българите. Теорията разглежда ранните споменавания на българите в Европа през 4-6в., като на база това се отхвърля постановката на официално приетата във България версия за това, че тюркоезичната орда на Аспарух през 679 година на Долния Дунав е срещнала непознати и чужди на тях народи и племена. Лесной отбелязва липсата на стабилен алтайски пласт в старобългарския език, който би трябвало да се очаква ако хипотезата за тюркоезичието на царстващите в България прабългари беше вярна. Относно Именника извежда логичното заключение, че неславянските календарни термини с голяма вероятност може да са заети подобно на заетите от ромейския календар термини Януари, Февруари, Март... Лесной сам признава, че не може да се справи с проблема кога, къде и от кой народ е зает календара, но смята това за маловажно, тъй като календара не е определящ за езика или произхода.(това становище подкрепя и Р.Рашев) Напрактика по този начин Лесной определя българите като славяноезични племена които са носили името българи още от 4 век или и от по-рано, като именно те налагат името си върху други по-малки племена и народи които се присъединяват към тях. Според лесной много от имената на българите като Гостун, Безмер, Дуло, Вокил, Телец, Севар... са със славянски произход, като е съгласен с това, че Именника вероятно от самото начало през 7 век е бил записан на старобългарски/български/славянски, тъй като в текста му се срещат звукове като Ш и В, които отсъстват от гръцкия език. Проблема на теорията е че не се разглеждат много от сведенията за българите в Кавказ, като това е ограничение наложено или на база представите, че славяноезични народи не може да има на изток от Дон, на база становището че на изток към Волга или Кавказ българите се преселват от Дунав. Не се обръща и достатъчно внимание на археологията, като единствено се отбелязва, че трупоизгарянията от биритуалните некрополи вероятно са български. Не се отчитат и иранските елементи наследени от скити и сармати при българите, разбира се при условие че имаме основание да ги отделим от славянското.

На лудите номерата си стоят в лудниците, а Панос е учен, университетски деятел, а творбата му я е редактирал Флорин Курта.

Ние си пишем и спорим тук, но извън България никой не се и замисля, а си перат старите парцали. В тая книга Byzantium and Bulgaria, 775-831 http://cristianizacioneslavos.files.wordpress.com/2012/06/panos_sophoulis-byzantium_and_bulgaria_775-831.pdf издадена през 2012г. от слависта Панос Софулис от атинския университет, си ги има старите неща за това как прабългарите били тюрки, владетелите им бил Кханове, държавата им била Ханство, богът бил Тангра, били номади, в България били открити надписи на тюркски език, руните на българите били като орхонтските и т.н.!!! Основни източници на Панос относно езикът на прабъларите е Прицак, относно надписите - Бешевлиев, относно археологията - Рашев. Напрактика Панос се придържа към това как българските учени основно преди 1989 са заформили представата за прабългарите, но от тогава са направени доста нови открития и тълкувания! Дано има някой професионален историк да му направи една научна критика на Панос относно представата за прабългарите.

Абаев мисля също открива скитската дума Гаст или Гост значеща същото като славянската дума или еднаква с иранското Дост "приятел". Така че може и от там да идвт имената Гостун, Гостас и Гостомисл.

Петре, дай да видим тангузо-манджурския корен на името Гостун. И след това ще потърсим някакъв корен в латинския, египетския, или някой друг език по избор. Що пък само в тоя тонгузо-манджурски да ровим? Защо корена на името да не е славянското Гост, персийската титла Кост, или латинскато Кост "ребро"?

Перкунасе, кажи нещо по същество, а не коментирай подробностите в мнението ми. Щото идеята е, че имена подобни или еднакви на българските съществуват. Щом съществуват тези имена, от научна (а не от нАучна), гледна точка трябва да разгледаме първо имената просто като имена, които могат да бъдат давани и приемани по различни линии, без да търсим смисъла и етимологиите им. Вече като следващ етап на проучването може да направим и едно проучване на произхода на тези имена, но то трябва да е вторично. Щото нали цитирахме по-горе че имената да заемани активно в миналото, както и днес. Като казах, че е без значение произхода на корена на имената Гостас и Гостун, исках да наблегна на това, че имената са преди всичко имена, като не исках да разводнявам с етимологическите варианти. Един от тези варианти (според един български автор-лингвист), свързва името с една персийска титла или нещо подобно звучаща като Кост.

Тоест проучването е ограничено принципно в рамката на теорията за прабългарите, която пък е ограничена единствено в рамките на далечна Азия с последваща миграция на запад и последователно иранизиране и славянизиране. Това е силно ограничен метод. Ако титлата не е документирана при българите в ранните периоди на държавата, защо да не допуснем че може да е заета по-късно, и съответно защо да не потърсим и в западните езици?

Петре, точно това имах в предвид, че когато силно си убеден в правотата си, трябва да спреш, да се огледаш, да проучиш още някои други варианти, да ги отхвърлиш ако трябва, и вероятно пак да се върнеш към по-логичните. В твоите варианти виждаме само тюрско-алтайски и ирански варианти. Само това ли са езиците в Евразия?

Римлянино, надявам се да не го направиш това с бана. "Геният е талант да се създава нещо, за което няма определени правила.", тъй че предполагам ми е позволено от научна гледна точка, от време на време да излизам от релсите, и от традиционните виждания. Това разбира се не е паранаука, а просто отклонение от правилата, и поглед отстрани. Защото ако човек е убеден на 100% в това че хипотезата му е вярна (примерно че Чигот е мечоносец или брадвоносец), може да пропусне други варианти, които да го доведат до истината.

чигать - "бросать, кидать", череповецк. (Герасим., ЖСт., 1893, вып. 3, 387). чик - "цель", попасть в чик "попасть в точку", мезенск., пинежск. (Подв.). Связано с чи́кать чигот - "высокопоставленный сановник", только др.-русск. чиготъ σπαθάριος (азбуковн.), сербск.-цслав. чиготъ – то же. Согласно Соболевскому (РФВ 74, 368), иноязычное. Едва ли связано с чеш. číhati "подстерегать, караулить", т. е. "ловец", вопреки Брюкнеру (KZ 48, 198). чкать - чкнуть "толкать, ударить, кольнуть, глотнуть, быстро бежать", олонецк. (Кулик.1). Связано чередованием гласных с чи́кать "ударять" (см.); Тоест Чиготът може да е бил някакъв удряч или хвърляч в цел. ))

Еми примерно на нашето Гостун отговаря името Гостас от надписите от Северното Черноморие. Корена на името явно е Гост, без значение какво значи. Окончанието -ун пък не трябва непременно да ни праща в далечна Азия сред алтайци и ираноезични, щото и при гръците окончанието е доста популярно, като примерно при ПосейдОН, ХармОН, ЛикОН, МетрОН, АгамемнОН...

Напротив, Рашев оборва това, че прабългарския е бил тюркски език. Просто и ясно казва, че титлите, календарните термини и няколко инвентарни термина, не могат да служат за възстановяване на някакъв говорим прабългарски език. Така от езиковия материал за прабългарския език по старите методи остават като доказателство единствено имената и старобългарския език. Предполагам, Бешевлиев е бил добър лингвист, но ми е интересно какви са аргументите му относно "алтайската граматика" на българските надписи на гръцки!? Днес, при положение че на балканите съществува Балканска езикаво група със определени граматични прилики, значи ли това че всички в тая група говорят на един и същ "балкански" език? Възможно ли е видяната от Бешевлиев алтайска граматика да е била използвана и от не алтайскоезични народи?

Освен Бешевлиев имената са изследвали и други учени. Примерно Ст.Чурешки, който намира преки паралели на имената от Именника (другите, а не само Аспарух) с имена от същите ония камъни от Боспорските градове. Ирник, Органа, Дуло, Гостун, и други, в съответни архаични варианти ги има сред боспорските имена. --- Равене, въпреки че излизаш от темата, отговори на предизвикателството да ни покажеш "доказаните прабългарски думи" и да ни покажеш доказателствата за тях! Ако оборя доказателствата, ще го приемеш ли? Рашев ги оборва тия доказателства!

Равене, към трите известни хунски думи които се извеждат през така наречените славянски езици, трябва да добавиш и сведението за това че хуните не са били различни на вид антропологично от гърците. Нали Приск разказва за един грък в двора на Атила дето го объркал за хун, щото носил хунски дрехи. Хуните не са били славяни/склави, но трябва да се обсъди варианта дали не са били славяноезични, което не е едно и също. Относно имената Йорданес пише че "племената взимат за своя употреба повече имена - така римляните взимат от македоните, гърците от римляните, сарматите от германските, готите - най-вече от тези на хуните". Тоест имената са били обменяни активно. Така речника на Абаев, който е изграден изключително върху имена, с голяма вероятност не показва същността на езиците на скитите. Защото явно сред елита на северното Черноморие са били популярни освен имената на скитите, но и още повече имената на тракийските и понтийски династии, които управляват Боспорското царство. Ако приемем, че по метода на Абаев от имената от каменните надписи от Боспорското царство можем да изведем скитския език като типичен ирански език, то не трябва да нарушаваме тоя метод и съответно трябва от прабългарските имена от Именника да изведем прабългарския език като същински ирански език (виж отново "Ирански елементи. ... " на Бешевлиев). Защо си губим времето с разни хуни, тюрки, чуваши, сюннунци и проч, при положение, че ползвайки метода на Абаев прабългарите можем директно да ги изведем като чисти ираноезични племена!? Метода на Абаев не е коректен, и не доказва какъв е бил езика на скитите и сарматите.

Това са новозаветни исторически мнения. Старите хронисти не говорят за никакви чехи, поляци или татари. Те говорят за склави и венети и анти че били нещо еднакво, но не казват дали освен тия три племена е имало и други говорещи на езици близки до склавски, венедски и антски. Приск мисля много ясно дава хунските думи и те не са тонгузо-манджурски, сюннунски или чувашки.

тоест от сувар е станало чуваш, но от сазан е станало шаран. Р ли става на З/Ш или З става на Р?

защо пък чувашите да са сувари?

Равене, докажи какъв е бил езикът на скитите и сарматите, и няма да се чудим много кой какъв е бил и на какъв език е говорел. За съжаление учените до сега не са успели да докажат много по въпроса. Ползват няколко имена от Северното Черноморие и няколко други податки и това е всичко. Не е достатъчно за определяне на това какви са били езиците им. Проблемът в това, че не виждаш логика в това някакви конници от изток да са глаголили слова подобни на днешните които използваме и подобни на старобългарските, не е проблем на логиката, а мисля е проблем на твоето мислене и предрасъдъците с които си се натоварил четейки много книги. Като прочетеш 100 пъти това че хората са написали че в степите може да има само тюрки, иранци и угри, и можеш да го приемеш това за вярно. Като прочетеш 100 пъти, че славяните били произлезли само от някаква археологическа култура някъде при Беларус, може и да го приемеш това за истина, и така за теб други славяноезични не може да има, елепа и степняци от степите яздещи на коне. И като прочетеш 100 пъти, че славяните били нискокултурни горски земеделци, може и да го повярваш, но напрактика сведенията на хронистите не са за всички говореши с думи като АЗ, ДОМА, ЖЕНА, АД, БАГА, БИВА, ВИР, ЧЕТРИ..., а са конкретно за племето склави (слави). И не говорим за това, че онези през 680 година са говорели на старобългарски/църковнославянски, защото старобългарският е по-ранен "славянски" допълнен със чисто църковни термини, преводни думи от гръцки, а също и гръцки думи и еврейски думи.

Защо пък славяните от текста да са славяноговорящите?

Как най-точно ще предадем на новобългарски този текст: " Словеньску же языку, якоже ркохом, живущю на Дунаи, придоша от скуфъ, рекше от козаръ, рекомии болгаре, и сѣдоша по Дунаеви, насѣлницѣ словеномъ бѣша. ..." ?