makebulgar

и да не забравяме старобългарското шатьръ.

Гръцките заемки със сигурност са много повече от тюркските. А иранските думи са съставна част от лексикона на славянските езици и е погрешно да се наричат заемки. Наистина има и някои заемки от персийски език, но те не представляват цялото количество ирански (индо-ирано-славянски) думи в старобългарския. Ще е интересно да видим въпросните десетина думи от познатият ти Перкунасе ирански пласт в старобългарския. Можем да помогнем и да обогатим познанията ти относно този пласт. Темата Ирано-славика и Славо-ираника http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=12978 ще е коректна единствено ако не се търсят ирански заемки в славянските езици, а ще е коректна ако паралелите се приемат за изначално общи на база общ произход.

Точно в изолирането и в изолаторския метод е проблема. Не може да изолираш тава което ти изнася и да го определяш автоматично като прабългарско. По тоя метод много лесно от старобългарския ще изолираме чуждите гръцки думи и ще направим прабългарски-гръцки който е говорен от прабългарите бидейки гръцко племе. А защо не македонско или тракийско.

Равене, искаш ли да ти изброя 300 ирански думи в старобългарския? Ама няма смисъл да започвам, ако ще се измъквате с това че били славянски или индоевропейски.

Атила, хубаво е че си обърнал внимание на старото ми творчество, но нали знаеш, всичко тече и се променя. От тогава много вода е изтекла и много нови неща съм открил и прочел, тъй че не приемай всичко като постоянна и задължителна позиция.

Перкунасе, с това изречение да не би да се опитваш да манипулираш спора и дискусията? Никои не твърди че тюркските заемки в старобългарския са ирански заемки. Тия думи които си имат паралели в тюркските езици е ясно че са тюркски заемки. Въпросът беше че в тюркските езици няма такова чудо като българското дохторъ "възглавница". Поне според страницата за "прабългарския"-тюркски от уикипедия. Ако някой успее да даде произхода на думата от тюркски, монголски, манджурски или китайски, няма проблем, ще я пишем заемка от тия езици.

Не е точно така. И сред иранските народи от степите има значителни езикови разлики, и съответно тези които са били дълго под персийско влияние говорят по-различно от онези които са си живели из степите, а онези които са били далеч на изток са говорели различно от скитите от Европа. Сред осетинците вероятно има по-стабилно тохарско влияние. И именно заради това българите и аланите са били различни, въпреки че са били съюзници и са оставили близка арх. култура. Тоест имало е племена с по-архаичен древно индо-ирански скито-сарматски език, който днес наричаме "славянски", но е имало и други иранци из степите със по-изразено тохарско и персийско влияние. След 7 век българи и алани тръгват по различни географски пътища.

Значи Атила, отхвърляш правото на скитите, сарматите и други индо-ирански племена да имат наследници в днешно време? Както и приемаш че те са асимилирани от някакви племена славянски (за които никой не е чувал преди това), а не приемаш че те може просто да са наречени през 10 или 16 век с обобщаващото езиково наименование "славяни"?

При това няма никакви доказателства и за това, че думата Дванъ е прабългарска. Тя е календарен термин, и много вероятно е заета от българите подобно на календарните термини Януари, Февруари, Декември. (в които днес не виждаме богове и числа, а просто имена на месеци.) Доказателство че българите са ги разбирали думите просто като календарни термини, е фактът че ги използват и след годината 865, след която се приема че българите са били тотално славянозирани.

Равене, разбирасе че метода на П.Добрев е перфектен и е доста по добър от метода на предпоставките - прабългарите били тюрки, следователно да търсим само през тюркските езици, следователно почитали Тангра. )) Относно ДВАНЪ от Именника или нищо не си чел или се правиш на ударен. И П.Добрев и М.Москов са категорични че няма никакво ДванШ, а имаме Дванъ Шехтемъ. Тоест имаме едно Ъ което стои в края на ДванЪ. Относно турската дума дъван"заек", която не е успял да открие нито един от учените занимаващи се с Именника до момента, ще трябва да ни насочиш към речника в който си я намерил!!! Или такъв не съществува, и приказваш празни приказки просто за да останеш в спора? Чакаме да видим речника. Обичайно турската и тюркските думи за заека от край време са ТАВШАН!

Да, точно там е въпросът че освен от тюркски можем да изведем думата "кап" и през чувашки, и през финландски, дегестански, ирландски, френски, маджарски, монголски, китайски и японски. Избора е неограничен. На мен ми е интересна и думата дохторь "възглавница" от старобългарския, която в уикипедия е определена като част от тюрко-прабългарския език, но за сравнение са дадени няколко тюркски думи които нямат звуково нищо общо с тая дума!!!

Вероятността да е заемка в старобългарския е еднакво голяма като вероятността да не е заемка. Просто доколкото нямама доказателства кой е корена на думата, не можем да кажем нищо на 100%.

За съжаление на тюрколозите прабългарския-тюркски език е една химера. Или по скоро теза, измислица, спекулация. Въпрос на време е да отпадне от класификацията на тюркските езици. Той е екстракт от старобългарския език и военната, календарна и друга терминология от ПБЦ. Със същия успех, и дори с по-голям успех от старобългарския и от надписите на камък и от останалите сведения можем да извлечем прабългарски-гръцки. Дайте да направим есктракт от съвременния български на база думите Януари, Декември, Генерал, Калашник, Майор, Ефрейтор, Църква, Олтар, Президент, Премиер, Парламент, че да определим в крайна сметка какъв е бил прабългарския език.

Монументалните ни храмове не са ли от времената след Муртаг? Каква им е връзката с по-ранните българи? Храма от Хумар май и той е късен.

Езическите ни храмове/капища/требища визирам. Въпросът ти маготине предполага, че смяташ, че българите са имали няколко вида храмове. Има ли доказателства за това?

И какво се е случвало в езическите ни храмове? Няма ли пак да навлезем в областта на хипотезите и спекулациите ако се опитаме да отговорим на тоя въпрос? Ако са имали "образи" тоест идоли в тея храмове, логично е българите да ги нарекат кумирища, а не с неясното "капища". Имали тюрки или други алтайци наричащи храмовете си с думи носещи значението на "образище"?

Разбира се това са хипотези. Може да идва и от Копой, Копая, Капа, Купа...

Какви са етимологиите на "балван, огледало, ножница, ремък, образ..."? Балван е дума в персийски и санскрит доколкото си спомням. Капищата пък дали трябва да ги търсим в Кап или в едни свещенници от Индия наричани Капищала!? И ако религиозната терминология се предава по религиозна линия защо да я приемаме за доказателство за това какъв е бил езика на прабългарите? Все едно днес по думи като църква, олтар, храм, поп, клисар, да определяме какъв е езика на българите.

Скитската връзка е интересна, но не трябва да забравяме че и траките са почитали коня. Появата на оброчните плочки с хероса трябва да се свърже по скоро със завладяването на Балканите от ромеите. Ромеите има традицията да си правят разни плочки и надписи. Ако традицията беше скитска или сарматска подобни плочки с конници щяха да се откриват масово в степите, но това не е така. Това обаче не значи, че скитите и сарматите не са почитали коня. Просто са го почитали по друг начин. Има ли разлика между "конен бог" и "конник-бог"? Ако Аспандиат е просто обожествяван кон, то той се различава от конника-херой.

Равене, ти се чудиш и питаш какво е станало с българските войни и велможи и къде са погребани, но не искаш да излезеш от шаблоните. Това, че някой си учен казва че трупоизгарянията са славянски, трупополаганията със северна ориентация са български, а тия с коне са тюркутски, са си научни спекулации (хипотези, предположения) на база други мнения и желание за научно становище. Тези мнения са принципно ограничени от консервативността на учения археолог, за който съществуват обреди само ако за тях има археологически следи. Напрактика обаче ако пофантазираме можем да видим при българите и погребални обичаи с трупоизгаряне при които няма гробове, а прахта се разпръсква, или пък трупоизгаряния в лодки по реките. Ромейските некрополи са показателни за разнообразието на погребалните обичаи, което разнообразие се обуславя основно от икономически и религиозни причини, и по-малко от етнически традиции.

В зоната на първоначалното разселване на българите също така е най-голямата концентрация на оброчни плочки с тракийския херой-конник. В същата област е и Дионисополис, тоест тук има определен култ, който на други места из Балканите е бил по слаб.

Не е много ясно, че не са преси за вино. Не говорим за култ към Дионис при българите, както и не омаловажаваме какво представлява Плиска. Въпросът беше друг. И траките и по-късно Крум са обичали виното. Та въпросът е как са го произвеждали, каква им е била технологията и инструментариума!? Дали са го изстисквали в кошове и по някакви примитивни методи или са ползвали преси подобни на ромейските, преси които виждаме дори нарисувани на древногръцки вази и кани!? Най логично е тези основи за преси за вино да са били ползвани от траки, ромеи, гърци, и после да са наследени и усвоени от българите, както са наследени и усвоени много крепости, строителни практики, писането на гръцки и други неща.

Пресите са не винаги индорс. А пък българските капища имат само формална прилика с шарапташите. Във вътрешният канал-правоъгълник на шарапташите стои дървената решетка на пресата, а по външния канал изтича сока. Не пренебрегвайте името Шарап-Таш от османски "Камък за Вино"! Това, че имаме шарапташи на високи места не е проблем. Първо гроздето не е никакъв проблем да се качи с каруците до манастира и до избата където се е правело виното. Това е обичайна практика в европейските доминикански и бенедиктински манастири, които са на високи скали. Второ, освен да се пресира грозде в планината може да се прави и вино от къпини, малини, ябълки и други подобни. Най-важното е да се зададат правилните въпроси, а един от тях е: Как са си правили виното местните почитатели на Дионис? Какви уреди са ползвали? Чел съм му книжката. Добре се е насочил в някой отношения, но разбира се че не е прав за всичко и най-вече за шарапташите.

Маготине, не трябва да му се плашим много и трябва да ги ринем глупостите дето са ги писали в миналото. Шарапташите като олтари, наред с Тангра като български бог, тюркския език като език на прабългарите, номадството като култура на прабългарите, и ред други теории развивани в миналото трябва да отидат в коша, доколкото научно е доказано, че са нищожни.

Най-вероятно защото при българите е имало многобожие и всеки с приетата от него религия е бил погребван различно. Гробовете на канасубигитата и великите боили пък ще се появят някой ден най неочаквано. Ще се смени руслото на някоя река и ще изскочат отдолу. Шарапташите са основи за преси за грозде и други плодове. На персийски Шарап "вино", Таш "камък". Ето една римска преса за вино: