makebulgar

Еми не очаквай отговори на всичките ти въпроси, особено ако са тъпи, ако са твои автоизмислици, които ми приписваш, ако не са по темата, и ако реша, че не са важни. Примерно това, че някога веднъж съм дал за пример маниоката като кореноплоден източник на нишесте използван в Африка, без да съм наясно с това, че идва от Южна Америка, не означва, че не знам, че картофа, царевицата, мандарината, прасковата и куп други растения не са от Африка и Европа. Ако някъде успееш да ме цитираш, че съм ги гворил такива неща за всякакви други плодове и зеленчуци можеш да ме цитираш тук да видя и да си спомня. Ако не откриеш, значи ме набеждаваш напълно неоснователно в незнание. Доколкото си спомням въпроса беше за маниоката, а останалите преекспонации и обвинения спрямо мен си бяха твои или на някой друг. Това, че маниоката е дошла от Южна Америка не означава, че в Африка няма кореноплодни, които са били използвани от прачовека. Има ги навсякъде по света, като дори аборигените в Австралия копаят корени и се изхранват с тях. Ще попитам някой африкански ботаник-археолог да ми каже точно какви кореноплодни са използвали в Африка първобитните, но ако искаш отговор ще го чакаш дълго. Ако не можеш да чакаш, можеш сам да си потърсиш в Гуглето с ключови думи "ancient rhizomes in the African savanna". Ще попаднеш на статията "Cooked Starchy Rhizomes in Africa 170 000 years ago". Чудно нали, в пещерите на хомо сапиенс има кореноплодни нишестени храни. Такива находки на кореноплодни по пещерите вероятно има много, но са малко известни. Сигурното е че хомо сапиенс предците ни са били адаптирани да ядат много нишестена храна, като освен от грудките са си я набавяли и от семената на тревите, които са в огромно изобилие из саваната. А за плодовете в саваната вече писах, тъй че смятам да не се повтарям. Нямали са мандарини, банани и канадски боровинки, но са имали изобилие от африкански плодове в саваната. Бобът пък не е ясно кой се страхува от него толкова, но реално не е чак толкова отровен и няма да умреш ако изядеш чиния суров накиснат боб. Ще ти се разстрои стомаха и ще се чувстваш няколко часа зле, но няма да мреш. При това само някои видове боб са с повече токсин. Накисването и особено ако се остави да покълне решава проблема. Проблем нямаш и да ядеш суров картоф, стига да си го обелиш добре и да не е бил позеленял заради излагане на слънце. Ял съм и няма нищо страшно, а вкусът му е все едно ядеш ряпа или не-сладка ябълка. В картофа основното е вода и след това нишесте, тъй че с нищо не е толкова опасен, а соланина се появява заради слънцето.

Твърдите, че са били всеядни, защото сте изостанали в науката или черпите данни само от Уикипедия и сродните изостанали с 10-20 години назад енциклопедии, в които под термина всеядни се разбира - консумация на всичко възможно, като изключим къмъни, желязо, нефт и олово. Еми тези представи за всеядността са изостанали. Първобитните се окзва според новите проучвания, че не са разчитали на месото в такава степен в каквато се приема. Дори и известните вече кръвожадни хищници - неандерталците, вече ги установиха, че са били по-тревопасни и са яли овесена каша и ечемик, наред с плодовете... Същото е било и с хомо сапиенс сапиенс - нагъвали са яко нишестена храна и плодове, които са развили мозъците им, а месото е било понякога екзистенциално, но не винаги нужно допълнение. Тоест всеяден не означава, че всяка храна е подходяща за него и системите на тялото му, а просто означава, че може да яде и месо при нужда. Това месо ще му даде енергия и сила, за да оплоди някоя самка и да му се народи челяд, но ще го убие рано чрез инфаркт, инсулт или надебеляване. Всъщност примитивния човек не е успявал да умре от инфаркт и инсулт просто защото не е успявал да оцелее толкова много. Плюскащите постояннно мамутско месо са надебелявали и са ставали кекави, като съответно са били избивани от конкурентните по-млади първобитни или от хищниците.

Значи според теб Университета на Южна Калифорния е някакъв непознат университет в Заир или Микронезия, а Валтер Лонго е някакъв тъпак, чиито научни проучвания слагаме в кавички, защото така ни харесва, и тъй като е псевдоучен всеки който го цитира е тъпак псевдоучен от типа на автохтонците?! Еми как да отговаряш на въпросите на такива като теб? Това твойто не са статистики, а са черешки които поддържат заблудата. Като подбереш три баби столетници и четирима антични старци, които са доживели старост въпреки, че пиели и яли шоколад, няма как да счупиш всички останали научни и медицински проучвания, които говорят за това, че и алкохола и захарта и мазните меса са вредни и водят до основните болести от които се умира. Ето ти я заблудата, която използваш - Чери-пикинг "Чери-пикинг (на английски: cherry picking), потискане на доказателства или заблуда при непълни доказателства е вид логическа грешка, актът на посочване на отделни случаи или данни, които изглежда потвърждават определена теза, като същевременно се игнорира значителна част от свързаните и подобни случаи или данни, които могат да противоречат на тази теза. Чери-пикингът може да бъде извършен умишлено или неумишлено. Терминът се основава на възприетия процес на бране на плодове, като например череши. От берача се очаква да избира само най-зрелите и здрави плодове. Така наблюдател, който вижда само избраните плодове, може погрешно да заключи, че повечето или дори всички плодове на дървото са в също толкова добро състояние. Това също може да създаде погрешна представа за качеството на плодовете (тъй като това е само извадка, която не е представителна). Понятие, което понякога се бърка с брането на череши, е идеята да се събират само лесните за бране плодове, като се пренебрегват други плодове, които са по-високо на дървото и следователно са по-трудни за получаване. Чери-пикингът има отрицателен оттенък, тъй като при тази практика се пренебрегват, пропускат или директно се потискат доказателства, които биха могли да доведат до пълна картина."

Проблемът е че човек обикновено под разнообразна храна разбира всичко, което може да се яде, включително всичко в магазина излязло от фабриките за храна. Специалистите диетолози от университетите и институтите по хранене за добро здраве и дълъг живот препоръчват разнообразна растителна храна с минимално количество животински продукти при това трябва да са риба или разни морски дарове, а не пържоли, луканки, сланина и кюфтаци на скара. Разбира се това е препоръка за градския човек, който се е изолирал от природата и който слънце вижда веднъж годишно, а почва не е докосвал с години. Хората, които са всеки ден навън на слънце и които работят в праха на градината или на нивата могат да минат с още по малко животинска храна. Двата хранителни режима, които в момента се препоръчват от диетолозите от университетите на САЩ, за населението по света, което вече е основно градско, са средиземноморската диета и диетата за дълголетие. Средиземноморската диета е флекстарианска - основно вегетарянска с рядко включване на месо. Диетата за дълголетие е вегетарянска или по-скоро пескетаранска с включване освен на растителна храна, но и на риба. Останалите начини на хранене с "разнообразна" храна не са невъзможни, но са по-лоши, и в крайна сметка водят до инфаркти, инсулти, диабет, рак, запек и други тежки заболявания. Който не приема тези неща значи е тотално изостанал от науката в сферата на храненето и медицината.

Принципно отклонението на въпроса за вкуса на месото към вкуса на "треволяка" е логическа заблуда. Отговори, защо ни се налага да слагаме подправки (растения!) и сол на сушеното месо?! Иначе тиквите, картофите и треволяка, включително житото, които да ядем, наред с плодовете и ядките, ако ги сдъвчеш ще са ти вкусни, и ще те заредят с вода и витамини. Нишестето от "треволяка" ти става вкусно още в устата, тъй като имаме амилаза в слюнката, която започва да го разгражда до глюкоза още в устата.

Е айде сега природата искала нещо си. Доколкото знам природата иска за едни животни в природата едно и живеят 2 години, а пък за другите иска друго и живеят 200 години. Причините за продължителността на живота явно са други, а не са желанието на богинята-майка Природа. Не е ясно кой установи, че за хората природата искала на 40 години да умираме от инфаркт, диабет, атеросклероза и рак?! Може би някои от хранителната индустрия, който иска да ни пробута сандвич с луканка, хамбургер, фафла или кола!? Безсмъртни медузи - живот теоритично безкраен. Черен корал - живот 4000 години. Гренландска акула - живот до 500 години. Игуана Туатара - живот 300 години. Гренландски кит - живот 200 години. Галапагоска гигантска костенурка - живот 150 години.

Това е вярно само при съвременния начин на живот със съвременната западна диета, или пък за първобитния човек, който е живял навън на стихиите. При здравословен живот, без алкохол, със спокойствие и добра храна, без човек да се затормозява с мазнини и без да е дебел, повечето от болестите просто няма да го сполетят на 40, 50 или 60 годишна възраст, ще е с бистър ум и ще е по-добър в много неща дори от младите дебелаци, които ядат постоянно сланина и месо и пият по 3 бири на ден.

Никой не говори, за раждане на ново поколение на 80 или 90 години. Удължаването на живота чрез по-добра храна и начин на живот увеличава периода в който настъпва менопаузата, която зависи от хормоните. Хормоните зависят от здравето на тялото. А нивата на мазнини в кръвта всъщност са много важни за генетичното здраве. Установено е, че възпалението, до което водят излишните мазнини пряко влияе на мутациите, и много от вариантите рак, които сполетяват човек всъщност са следствие от затлъстването. Особено рак на гърдата, панкряса, черния дроб, бъбреците..

Луканката ти е вкусна и си привикнал към нея, заради солта и подправките в нея. Самото сухо месо е вкусно не повече от гьон. Останалите ти небивалици няма смисъл да ги коментирам. Все едно не съм във форум за наука, а съм на кръчмарска раздумка.

Е как дълголетието ще е антиприродно, при положение, че колкото по-дълго живееш и колкото по-дълго си здрав, толкова по-голямо поколение ще създадеш. От еволюционна гледна точка е полезно. Преди жените са раждали на 20-30 години, а сега раждат и на 40-50.

Много просто и манипулативно изказване основано на логическата заблуда, че диетолозите не можело да са учени, и че няма учени занимаващи се с храненето.

На въпросното бебе са му липсвали минерали - желязо и калций. Родителите му явно или са го хранили по-бедно от нужното, или просто са пример за градски хора, които въобще не излизат на слънце. Реално ако се яде достатъчно растителна храна с достатъчно ядки в нея подобни недоимъци на желязо и калций не би следвало да се получават, ако човек е активен и постоянно слънцето го пече. Това се отнася и за кърмещата майка. Недоимъците и лошото усвояване на минералите от този тип се получават не толкова заради това, че не се приема достатъчно богата храна, а защото хората имат недоимък на хормонът "витамин D", който се синтезира от кожата при излагане на слънчевите ултравиолетови-Б лъчи. Витамин D можем да си го добавим и от животинската храна, но най-лесно е ако излизаме на слънце. Когато нивата на някои от производните му са ниски в кръвната плазма минералите не се усвояват добре в червата. Друг витамин от който се получава недоимък е B12, като той се синтезира от бактерии в почвата, и преди време хората са се снабдявали с него както всички растителноядни - приемайки храната си от природата без да я мият с прахоляка и бактериите върху нея. Днес като мием всичко нямаме и тия бактерии с витамина. Кравите имат тия бактерии в стомаха си и нямат недоимък от витамина. Така е и с всички останали растителноядни животни, които не страдат от недоимък на B12. Бактериите в червата ни са доста важни, и е установено, че микробиома при хората ядящи основно растения е съвсем различен от този на хората постоянно ядящи месо.

Въпросният текст, който съм дал е превод от статията посочена с линк най-отдолу. И съм го превел чрез Гугъл, но явно Гугъл подобно на аторът на темата тук грешно превежда herbivore като "тревопасни", а не като "растителноядни" и трябваше да коригирам превода. Авторът на темата явно е несериозен и просто е превеждал с Гугъл или пък е чел разни преведени статии чрез Гугъл. Никаква наука. Проблемът тук е, че се опитвам да ви насоча, към онова, което учените са измерили, изчислили и доказали, а вие си баете старите баячки за месото и всеядството. В статията се дава мнението на Американската диетична асоциация, а по-горе дадох и едно име - Валтер Лонго, и разработката му - Хранителен режим (Диета) за дълголетие, но никой не започна да го коментира и обсъжда, а започна да се изсипва традиционната мантра, как прачовека бил всеяден. Насочвам ви към тези статии, диети и мнения не просто защото искам да споря, а защото чрез тях представям научната гледна точка по въпроса за това коя храна е най-добра за здравето, дълголетието и силата на човека. Това не са някакви препоръки от гуру-диетолози, пишман-вегано-вегетарянци, и гладуващи дами, а са резултати от научни проучвания, статии, докторати, клинични изследвания направени през последните години и препоръчвани от специалистите по въпроса и от американските здравни институти. Разработената "диета за дълголетие" от проф. Валтер Лонго и съавторът на някои от публикациите му проф. Розалин Андерсън [Nutrition, longevity and disease: from molecular mechanisms to interventions, Cell (2022). DOI: 10.1016/j.cell.2022.04.002] е направена, чрез анализ на всякакви видове диети с гладуване, на проучвания на храненето, болестите и дълголетието при лабораторни животни и хора. Валтер Лонго е италиано-американски биоентеролог и клетъчен биолог, известен с изследванията си върху ролята на гените при глад и хранителния отговор върху стареенето и болестите. Директор е на Института по дълголетие на Университета на Южна Калифорния. Разработената от него диета спада към диетите имитиращи гладуване, които се приемат за периодичен пост, като през 2018 г. публикува "Диета за дълголетие" (The Longevity Diet). Розалин Андерсън е професор в Училището по медицина и обществено здраве на Университета на Уисконсин и изучава стареенето и ограничаването на калориите при приматите. Като насочвам към тези разработки, проучвания и автори, не казвам, че те са най-добрите и най-точните, и че авторите им са най-големите авторитети по темата, а просто насочвам към някакви научни разработки, които изглеждат нови и авангардни, подкрепят някои стари теории и развиват науката. Който иска може да чете и да се учи и обсъжда. Според тях най-добрата храна е разнообразната растителна храна с добавяне от време на време на риба и с редовно гладуване. Ето една графика от проучванията им:

Въпреки че някои историци и антрополози казват, че човекът е исторически всеяден, нашето анатомично оборудване зъби, челюсти и храносмилателна система благоприятства безплътната диета. Американската диетична асоциация отбелязва, че "по-голямата част от човечеството през по-голямата част от човешката история е живяло на вегетарианска или почти вегетарианска диета". И голяма част от света все още живее по този начин. Дори в повечето индустриализирани страни любовната афера с месото е на по-малко от сто години. Тя започна с хладилната кола и консуматорското общество на ХХ век. Но дори и през двадесети век, тялото на човека не се е приспособило към яденето на месо. Известният шведски учен Карл фон Лине заявява: "Структурата на човека, външна и вътрешна, в сравнение с тази на другите животни, показва, че плодовете и сочните зеленчуци представляват неговата естествена храна." Сравнение между месоядни, растителноядни и хора Когато погледнете сравнението между растителноядните и хората, ние откриваме прилики много по-тесни с растителноядните, отколкото месоядните животни. Хората очевидно не са устроени да смилат и поглъщат месо. Месоядни: имат нокти; Растителноядни: без нокти; Хора: без нокти. Месоядни: нямат пори на кожата и се потят през езика; Растителноядни: изпотяват се през порите на кожата; Хората: изпотяват се през порите на кожата. Месоядни: имат остри предни зъби за разкъсване, без плоски кътни зъби за смилане; Растителноядни: без остри предни зъби, но плоски задни кътници за смилане; Хора: без остри предни зъби, но плоски задни кътници за смилане. Месоядни: имат чревен тракт, който е само 3 пъти дължината на тялото им, така че бързо разлагащото се месо може да премине бързо; Растителноядни: имат чревен тракт 10-12 пъти дължината на тялото си; Хора: имат чревен тракт 10-12 пъти дължината на тялото си. Месоядни: имат силна солна киселина в стомаха, за да смилат месото Растителноядни: имат стомашна киселина, която е 20 пъти по-слаба от тази на месоядните; Хора: имат стомашна киселина, която е 20 пъти по-слаба от тази на месоядните. Месоядни: слюнчените жлези в устата не са необходими за предварително смилане на зърна и плодове; Растителноядни: добре развити слюнчени жлези, които са необходими за предварително смилане на зърна и плодове; Хора: добре развити слюнчени жлези, които са необходими за предварително храносмилане, зърна и плодове. Месоядни: имат кисела слюнка без ензим амилаза за предварително смилане на зърна; Растителноядни: имат алкална слюнка с амилаза за предварително смилане на зърна; Хора: имат алкална слюнка с амилаза за предварително смилане на зърна. Въз основа на диаграма на А. Д. Андрюс, Fit Food for Men, (Чикаго: Американско общество по хигиена, 1970) Ясно е, че ако хората трябваше да ядат месо, нямаше да имаме толкова много важни поглъщащи / храносмилателни прилики с животните, които са растителноядни. Защо хората ядат месо? Много хора ме питат: "Ако не трябваше да ядем месо, защо ядем?". Това е така, защото сме се приспособили да ядем месо. Също така, ADA (Американската диетична асоциация) ни казва, че "по-голямата част от човечеството през по-голямата част от човешката история е живяло на вегетарианска или лакто-ово вегетарианска диета". Популярно твърдение, което месоядците казват, е: "В дивата природа животните убиват други животни за храна. Това е природата." Първо, ние не сме в дивата природа. Второ, лесно можем да живеем, без да ядем месо и да убиваме, да не говорим, че бихме били по-здрави. И накрая, както вече показах, не ни беше писано да ядем месо. Месото и морските дарове се разлагат в рамките на 4 часа след консумация и остатъците се придържат към стените на стомаха и червата за 3-4 дни или повече, отколкото ако човек е запек. Освен това, реакцията на слюнката при хората е по-алкална, докато в случай на месоядни или грабливи животни, тя е ясно кисела. Алкалната слюнка не действа правилно върху месото. Последната точка, която бих искал да направя за това как ние като хора не сме били предназначени да ядем месо, е тази. Всички всеядни и месоядни животни ядат месото си сурово. Когато лъвът убие тревопасно животно за храна, той се разкъсва право в областта на стомаха, за да изяде органите, които са пълни с кръв (хранителни вещества). Докато яде стомаха, черния дроб, червата и т.н., лъвът обикаля кръвта в процеса на ядене на плътта на мъртвите животни. Дори мечките, които са всеядни, ядат сурова сьомга. Яденето на сурово или кърваво месо обаче ни отвращава като хора. Затова трябва да го сготвим и подправяме, за да буферираме вкуса на плътта. Ако елен бъде изгорен при горски пожар, месоядното животно НЯМА да изяде плътта му. Дори цирковите лъвове трябва да се хранят със сурово месо, за да не умрат от глад. Ако хората наистина трябваше да ядат месо, тогава щяхме да ядем цялото си месо сурово и кърваво. Мисълта да ядеш такова месо кара стомаха на човек да се обръща. Това е моята гледна точка за това как ние като хора сме обусловени да вярваме, че животинската плът е добра за нас и че сме предназначени да я консумираме за оцеляване и здравни цели. Ако сме истински месоядни или всеядни, готвенето на месото ни и подправянето му със сол, кетчуп или сос табаско би се прикрило и ние като хора бихме отказали да ядем месото си в тази форма. Humans: Are We Carnivores or Vegetarians by Nature? (ocoy.org)

Е тия ралботи аз никога не съм ги твърдял. Тука други са експертите, които доказваха, как в Африка нямало нито един зеленчук и плод по времето на първобитните.

Гледай сега, кзвам вероятно са в това състояние, тъй като хората стават болни понякога и заради някакви генетични дефекти или пък заради някакви химикали от околната среда, но в повечето случай са станали болни и лениви заради това че ядат много. Казвам, че обикноввено стават супер дебели след това, тъй като такива са статистиките и населението затлъстява здраво с годините, и умира рано основно от сърдечно-съдови заболявания. Статистики са това. Използвам думата дебел в случая без никаква цел някой да обиждам, да унижавам или пък имам някакви комплекси или пък съм бил някакъв дебелак. Просто това е думата, която се използва в българския език от край време. Има слаби, много слаби, дебели и много дебели, а някои са супер дебели с тегло над 200 кила. Ако някой се обижда от тези думи това си е негов проблем, както е негов проблем и това, че е надебелял. Тези думи са основни в разговорния български език по отношение на физическото състояние на хората. Всички останали думи и термини или са някакви нови думи-чуждици, или са някакви медицински термини, които хората не винаги разбират. Ако дебелите хора не искат останалите хора да им викат, че са дебели или трябва да отслабнат, или трябва да не се движат сред хората. Хората, които не са дебели имат право да гледат движещите се около тях и да определят какви са. Новите течения да се определя като нормално това да си дебел са напълно грешни. Това да си дебел според медицината не е нормално, а е анормално болестно състояние. Всички онези дебели модели, които днес ги снимат по плакати и ги разхождт по подиумите след известно време ще почнат да страдат жестоко от дебелината си, която ще доведе до диабет, инфаркт или инсулт. Ако някои знае някоя друга дума, която не е толкова обидна за дебелите може да я сподели. Ако използваме медицинския термин "затлъстял" вероятно също някои може да се обиди, щото да ти кажат, че си тлъст също звучи обидно. Еми нали насочих към Диетата за дълголетие на Валтер Лонго. Тя е диета, която препоръчва всекидневен 12 часов пост, и няколко пъти в годината седмица пост имитращ гладуване. Въпросният учен, който води цял институт по дълголетието е направил всички проучвания, изследвания, статистики и е извел този режим на хранене, като най-удачния за постигане на дълголетие. Който не го спазва умира по-рано, като колкото повече от вредните храни добавя и колкото повече време прекарва без да ограничава яденето си с пост, толкова по-малко живее. На съвременен научен език постенето с нарича периодично гладуване. Според християнските препоръки трябва да се пости близо 190 дни в годината.

Очаквам, че като някой спори по някоя тема, поне малко ще мисли с главата си и няма са смята, че срещу него има само лукови глави. Може и да не си учен, но явно не знаеш дори и Гугъла как да използваш, разбира се, ако не постваш някакви нелепи неща като горните снимки на скалистите чукари от Гугъл, просто заради спорта, така че да дадеш някакъв отговор и да обориш противника. Глупаво е ако е второто. Иначе ако не знаеш как да го ползваш Гугъла може и да се научиш. Примерно като говорим за плодородието на саваната в Гугъл пишеш "fruits in the savanna" и ти излизат куп снимки на плодове, които няма как да са обрани по въпросните скалисти чукари от снимките, които си дал. Диетата на прачовека е съдържала достатъчно нишесте, тъй че ензимите за разграждането на нишесте да еволюират толкова много до днешно време. А това как, защо, колко и каква енергия може да се извлече от едно зърно, и дали са разчитали само на семената са второстепенни въпроси, които не са толкова важни. Фактите са, че са събирали семена и плодове в саваната и са живеели основно чрез тях. И това са предците на съвременните хора, които са останали основно плодоядни, а не са някакви изключително тревоядни видове като Австралопитек робустос, които са се специализирали в ядене само на треви. А това, че хората могат да преработват месо, не е някаква еволюционна адаптация на хомо сапиенс. Нищо подобно. Просто всички животни могат да разграждат както растителна така и местна храна, а разделението на месоядни, растителноядни и всеядни е изкуствено и сме го направили ние. Растителноядните просто са се адаптирали към ядене на растения, а месоядните са се адаптирали към ядене основно на месо. И едните и другите могат да ядат другата храна, но със съответните неудобства - на месоядните растенията не са им вкусни и не могат да ги оползотворяват напълно, а растителноядните не им е вкусна мършата и не могат да я смилат и използват напълно. Ако дадеш месо и сланина на прах в смеските на кравата вероятно ще я излъжеш ги изяде без да усети, а след това те ще се разградят и усвоят в стомаха й, но холестерола, който ще получи кравата при подобна храна след време ще я убие с инфаркт и затлъстяване. Човека си е останал основно плодояден и ядкояден, но се е адаптирал и към ядене на термично преработени семена и месо. Използвал е суровото месо като храна, но не е еволюирал към това суровото месо да му е вкусно и да се справя с патогените в него. И не месото е развило мозъка му, а глюкозата от нишестените храни и плодовете.

Страшен учен си щом търсенията и аргументите са ти основани на първите изображения от Гугъл. Умопомрачително просто. По-добре задълбай в науката чрез Уикипедия, там има повече информация. Явно Гуглето не прави разлика между африканска савана и скалисти полу-пустинни чукари от някъде другаде по света. Иначе за плодните дървета в африканската савана по-назад в темата или в другите теми бях дал различните видове дървета даващи плодове. Май бяха някакви огромни смокинови дървета, някакви дървета с ябълкоподобни плодове, някакви боабаби и други подобни, които дават хиляди тонове плодове. За първобитния чиляк преди земеделското изсичане на горите, който е наброявал някакви нищожни стотици хиляди човека тия дървета са били предостатъчни да осигурят постоянно храна. Ама плодовете явно не са му трябвали чак толкова много, тъй като хомо сапиенс сапиенс според мутациите на ензимите и според бактериите по зъбите си е наблягал здраво на семената от тревите, тоест на нишесте. А в саваните поне трева има бол, тъй че нещата са ясни.

Всъщност се установи, че сухата савана е пълна с плодни дървета, които дават тонове плод. А за по-мократа савана да не говорим. И при това говорим за саваната преди стотици хиляди години, когато хората са били не милиарди, а само няколко десетки или стотици хиляди.

По-скоро никой нищо не знае, като най-вече не знае какво се дефинира под термина "прекаляване". Ако смяташ, че прекаляване означава да изядш 5 кг храна за деня, сигурно ще си прав, но прекалване е и това да ядеш всеки ден по 200 г. кюфтета и пържоли, защото някой някъде бил казал, че ти трябват много белтъчини. Прекаляване е и това да ядеш по 10-15 грама сол на ден, без нито веднъж да си посягал към солницата, само заради солта вложена в храната от производителите. Прекаляване е и това, че пиеш по бира на ден. Всички тези прекалявания може да ги игнорираш или просто да не си запознат с тях, и да си мислиш че са нормални... защото така са те научили родителите, приятелите, телевизора или производителите на храна. Прачовека не е прекалявал, а основно е гладувал, което го е правело опортюнист, особено с разрастване на популацията и придвижването на север.

Хронично болните и тези без тонус, вероятно са в това състояние защото не се хранят правилно и са дебели. От останалите, ако не спазват пости и не се ограничават, обикновено свършват като супер дебели и умират от инфаркт или инсулт. Религиите ги цитирам относно постите по простата причина, че изводите до които са стигнали през столетията и хилядолетията относно храненето са достатъчно показателни. Могат да се ползват като някакъв статистически анализ за времената преди науката да се развие. Иначе съвременната наука ги е изследвала нещата с храненето и е достигнала до изводите, които почти съвпадат с предписанията за постите. Не напразно дадох насока към Диетата или по-скоро Режима на хранене за дълголетие създаден от Валтер Лонго. Човека води научен институт занимаващ се с дълголетието, там се правят всякакви наблюдения върху дълголетници, статистики, проучвания, изследвания върху хора, маймуни и мишки и т.н. И в резултат режима, който предлага, на база всичко това е Вегетарянска диета с добавяне към нея на риба отвреме на време, с периодично гладуване всеки ден по 12 часа, и периодично гладуване или имитация на гладуване по 5-6 дни през няколко месеца. Този режим на хранене ще ти даде най-дълъг живот. Иначе ще отпаднеш рано. Това е положението на науката към момента, базирана на биохимични, антропологични, генетични, медицински и всякакви други изследвания, дори и на изследвания на хомосапиенс и неатдерталците от преди хилядолетия. А това кой какво имал около себе си и с какво можел да се храни не е от значение. Който не може да си осигури храната на прачовека, която му е осигурявала дълъг живот, а се храни със сланина, кюфтета, мазни буламачи и по 5 кг сол на година, умира рано. И тук не трбва пак да се говори, че видиш ли съвременния човек бил живял по-дълго, а прачовека само 30-40 години, тъй че значи прачовека се е хранил нездравословно само със сланина и месо. Ако съвременния човек го върнем в праисторията да живее паралелно със прачовеците без съвременната медицина, но хранейки се със съвременните боклуци включително всякакво преработено и яко печено и пържено месо, то бихме видяли доста по-къс живот от този на първобитните.

И евреите и арабите вероятно взимат тази традиция от Древен Египет, където свинарите са били най-долната измет, забранено им е било влизането в храмовете, забранено е било да се женят за тях, и който пиел мляко от прасета се раболявал от проказа. Ядяли свинско само ритуално веднъж годишно в чест на Слънцето покрай зимното слънцестоене.

Ако беше нормално за човека да яде месо, сланина, сирене, кюфтаци и кебапи нямаше да се налага 4 пъти в годината да прави по 40 дневен пост, че да се пречиства. Ако не направи въпросния пост умира от надебеляване. При поста са забранени няколко конкретни неща - месо, мазно, сирене, яйца... все тъпкано с холестерол. Ако бяхте устроени да ядете холестерол в такива количества, които идват с храната от животни, нямаше да получавате заболявания от излишния холестерол. Една от последните авангардни диети за дълголетие създадена от проф. Валтер Лонго, която се базира на проучване върху диетите на народите от "сините зони" с най-много дълголетници и на други проучвания върху дълголетието, е нискобелтъчна диета на растителна база, почти напълно изключваща месото, с исключние на рибата. Лонго е директор на Института по дълголетие на Университета на Южна Калифорния. Диетата е разработена и с помощта на проф. Розалин Андерсън от Университета в Уисконсин, която изучава стареенето и ограничаването на калориите при приматите.

Ами преди 90 000 години съвсем не са ранни човеци, а са си доста късни. Ранните, които са запалили огъня са били преди 800 000 години, и преди това още милион години ако са ядяли месо са го ядяли сурово. Прблема със суровото месо е, че човека не му понася ако е загнило и с бактерии, а това при истинските месоядни не е проблем. Иначе за неандерталците не е чак толкова важно, че са яли раци, миди, костенурки и охлви, а важното откритие при тях е, че са наблягали здраво на нишестената храна. Или поне това показват зъбите им.

Понякога при земетресенията някои сгради падат, а други не. Причината може да не е в начина на строителство, а да е в честотата и амплитудата на земетръсните вълни.