makebulgar

В друго проучване също описват това, че рискът от смърт от сърдечно-съдови заболявания и рак при консумиращите червено месо е значително по-голям от този при неконсумиращите - Red Meat Consumption and Mortality (Results From 2 Prospective Cohort Studies) https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3712342/ Всяка порция червено месо през деня при постоянно ядящите месо увеличавала рискът от ССЗ или рак с 12%, а ако порцията е преработено месо (салами, шунки) рискът нараствал с 20% на порция.

Използването на инуитите и масаите, в сравнителен план с обикновенното население на САЩ или Европа, е доста сгрешен подход за аргументация за влиянието на месото. Трябва инуитите и масаите да се сравняват с вегетарянците и веганите. При едно изследване на адвентистите от Лома Линда е установено, че при тези, които ядат по 4 пъти седмично телешко месо рискът от смърт се увеличава с 8% спрямо онези, които се придържат към вегетарянска диета.

Това не е вярно. Цялата тази работа с тия северни индианци е една тотална логическа заблуда, в която са вплетени няколко по-малки заблуди. Особено когато даваш някакви преводи на текст, без да уточняваш произхода на изследванията. Първо, онези ранните проучвания на двамата датчани, които започват мита за ескимосите не са преки или медицински наблюдения и изследвания, а са данни от лечебница, които не отговарят на реалните причини за смърта на индианците. Просто никой там не се е занимавал да им прави аутопсия по онова време. Умирали са и са ги закопавали. Така пишат хората. През 1970-те години не са им правили аутопсии по малките села и колиби в Гренландия. Второ, процентът от 3,5% от всички смъртни случаи сред ескимосите в Гренландия от сърдечни заболявания, е нисък, но проблемът на индианците е съдов - задръстване на артериите по цялото тяло, а не само в сърцето. Разликата е в това, че при физически активни хора, чието сърце е добре тренирано атеросклерозата и високото кръвно ще поразят първо мозъка, където съдовете не са толкова добре тренирани и няма мускулатура, която да ги поддържа. Като умират от инсулт индианците няма как да умрат от инфаркт. Какъв е процентът на смъртни случаи от инсулт? Трето, триглицеридите са само един от маркерите при липидния профил. Има още общ холестерол, HDL-холестерол, LDL-холестерол. Какви ли са данните за тези три други маркера при ескимосите? Защо ли толкова елегантно са ги пропуснали при въпросните анализи? Реално може дори общия ти холестерол да е нисък, но ако лошия холестерол ти е по-висок, а добрия ти е нисък пак ще имаш проблеми. Повишен LDL-холестерол е сериозно основание за появата на исхемична болест. Триглицеридите доколкото знам се покачват бързо когато ядеш въглехидрати и по-конкретно захари. А те явно не са в диетата на ескимосите, тъй че е логично триглицеридите им да са ниски. Според проучването [Cardiovascular Disease Prevalence and its Relation to Risk Factors in Alaska Eskimos] сърдечно-съдовите заболявания при ескимосите не са по-ниски от тези на останалите американци в Аляска, като високото кръвно, което се наблюдава при тях и високите нива на LDL-холестерол са свързани и водят до сърдечно-съдови заболявания при тях. Четвърто, и при ескимосите и при масаите е важна възрастовата пирамида на населението. Когато старците са ти малко и основното население е на 35 години, е логично, че смъртността сред населението от атеросклероза и сърдечно-съдови заболявания ще е ниска, тъй като просто хората умират млади и доста нисък процент доживяват до средна възраст, когато вече са се натрупали достатъчно години, за да се появят заболяванията. Като хората умират на средна възраст от бели мечки, счупване на крака и ръце, студ и друг екшън, е логично умрелите от сърдечно-съдови заболявания да са малко. Пето, при изследването на мумии на ескимоси от преди 2500 години при 60% (3 от 5) от тях се установява наличие на атеросклероза. Процентът е доста по-голям от мумиите в Египет, Перу или САЩ. Тоест логическите заблуди използвани при тази история с ескимосите са очевадни. Подбират се липидни маркери, които не са отговорните за заболяванията, а отговорните се пропускат, проучванията се правят върху непреки данни, анализът не се прави с оглед на фактори като възрастовата пирамида, не се отчитат или се игнорират всички научни проучвания, особено тези на мумиите от античността, и т.н. и т.н. Реално не съм аз този, който твърди, че ескимосите умират от сърдечно-съдови заболявания заради месото, а месоядците използват въпросният мит за ексимосите за да доказват, че сърдечно-съдовите заболявания при ядящите месо са по-малко сравнено с останалите, което не е вярно. Ескимосите, а и масаите биха умирали основно от сърдечно-съдови заболявания заради месото, ако доживяваха възрастта на която се умира от тях. При сравнително млади популации с възрастова пирамида с малко възрастни сърдечно-съдовите заболявания винаги са нисък процент.

Искаш да кажеш, че умерената консумация на месо при масаите, предпазва от сърдечно съдови заболявания. Най сетне, браво ! Поздравявам те за тази промяна на мнението ти за употребата на месо ! "Масайски начин на хранене И накрая, диетата на масаите се състои от сурово месо, сурово мляко и сурова кръв от говеда. В резултат на това повечето масаи имат опасно ниска продължителност на живота. Очевидно това ги кара да бъдат хората с най-ниска продължителност на живота в целия свят. Средният мъж живее до 42-годишна възраст, докато жените живеят едва до 44-годишна възраст." "Maasai Diet Finally, the Maasai people’s diet consists of raw meat, raw milk and raw blood from cattle. As a result, most of the Maasai people have a dangerously low life expectancy. Evidently, this causes them to be the People with the lowest life expectancy in the whole world. The average male lives to the age of 42, whilst the women live until the age of just 44." Еми аз не го правя заключението, а са го направили учените по света, които са развенчали така наречения "Ескимоски Мит". Ако имаш желание можеш да си потърсиш в гугъл научните статии свързани с “The Eskimo Myth” - https://nutritionfacts.org/2018/07/12/the-eskimo-myth/. Двамата, които създават мита, че ескимосите нямали сърдечни заболявания, отишли в едно гренландско село и си извадили заключенията за народа от околността по данните от книгите в лечебницата. Но ескимосите на лечебница почти не ходили, а умрелите никой не им правил аутопсия и анализ на причините за смъртта. И после започнала продажбата на рибено масло като цяр против сърдечни заболявания. Мит също развенчан в днешно време. Рибеното масло и разните омега3 и омега6 мазнини не спасявали от холестерола и сърдечните заболявания. Развенчан е и мита за масаите, които явно е установено, че живеят доста малко, сравнено с заобикалящите ги африкански народи. При тях смъртността на децата вероятно е малко по-голяма от тази при заобикалящите ги народи, тъй като са номади, но това не е ключовия фактор. Вероятно при масаите както и при инуитите и ескимосите просто няма лекари, които да им направят аутопсия когато умрат, че да видят дали артериите им са задръстени и да ги вкарат в статистикате. Който има акъл ще си направи изводите. Медицинските проучвания и науката не грешат за месото и сланината. Пристрастените към месото обаче търсят всячески начин да се самоубедят в това, че обектът на пристрастието им не им вреди.

Значи трябва да се коригирам леко, тъй като явно причините за съвременното дълголетие на японците са други, а не 1200-годишният период на вегетарянство. Чак след 1960 г. японците задминават Европа по дълголетие и живеят вече над 70 години, явно заради подобряването на здравеопазването и законите против надебеляването. 100 години по-рано през 1865 г. продължителността на живота им е както тази в Европа около 37 години. Не е ясно какво е било положението по-рано когато са били в сила законите забраняващи яденето на месо.

А ето и данните за атеросклерозата при алеутите от по-горния линк към статията за мумиите: "Вероятна или сигурна атеросклероза е отбелязана при 47 (34%) от 137 мумии и във всичките четири географски популации: 29 (38%) от 76 древни египтяни, 13 (25%) от 51 древни перуанци, двама (40%) от петима прародители индианци от племето Пуебло и трима (60%) от петима ловци на Унанган (алеути)." Тоест от всякакви древни мумии най-висок процент атеросклероза - 60%, е открит при ескимосите алеути ядящи основно мас и месо. Извадката разбира се е доста малка, само 5 мумии, но пък е показателна.

Ето какво пишат хората за ескимосите: Атеросклероза, остеопороза и т.н. само заради консумация основно на животински продукти.

Сега очаквам да споменеш и Хитлер, че е бил вегетарянец, и да ме обвиниш, че съм нацист. Въпросното твое словоизлияние представлява логическа заблуда, която се нарича "плюене в кладенеца" и е ад хоминем. Ето какво пишат за нея: "Терминът „плюене в кладенеца“ също се отнася за форма на ad hominem заблуда. Това е опит да се дискредитира аргумента на опонента като се предположи, че последния притежава отвратителна черта, или че се числи към вярванията на хора които са погрешни или непопулярни. Често срещана форма на това дори си има собствено име: reductio ad Hitlerum. Това е плюене в кладенеца като се прокарва аналогия между позицията на другия човек и тази на Хитлер или нацистите."

Въпросът е, че дори и при положение, че от 1-2 милиона години хомо сапиенс наред с цялата нишестена храна, наред с плодовете и зеленчуците, е започнал да яде месо, реално не е еволюирал чак толкова, че да е станал устойчив на вредите, които му носи яденето на месо.

Ескимосите и другите северняци съвсем не ме интересуват. Вие тука ги изтъквате като някакво супер доказателство, за това колко полезно било месото. Аз се опирам на другите научни изследвания направени върху хора и животни в медицинските институти, болниците, университетите и от хранителните режими на стотици други племена по света. Всички те показват, че месото има вредно въздействие върху човека и сурово и печено. Просто като ядеш месо се задръства кръвоносната ти система с холестерол. Имаше даже един експеримент, в който показаха как веднага след като ядеш месо при това крехко пилешко месо, плазмата на кръвта става мътна от капчиците мазнини, които се образуват. Месото, тоест клетъчните стени на клетките в него, са изградени от холестерол. Но холестерола е само единият от проблемите. Другият са голямото количество белтъчини, от които нямаме толкова голяма нужда. А след това идва и печенето и пърженето, при които се създават отровни и канцерогенни вещества. И тия неща са установени и проучени доста добре, и затова и въпросния Валтер Лонго е направил диета за дълголетие без месо. Не е просто негова веганска или вегетарянска прищявка, а е резултат от научни изследвания.

Пингвините ги пуснах специално за учителите тук да ми пишат двойка, ама не се усетиха.

Масаите не ядат толкова месо, а гледат кравите за мляко. При инуитите не е ясно точно как се води статистиката при тях, но явно наблюденията от преди 150 години не са били строго научни. Днес в северните села, често няма никакви лекари и не ходят на прегледи и да се лекуват, като така не влизат в статистиките. С тяхната диета са умирали доста по-рано от останалите и преди, а и сега е същата ситуация. През 1946 година инуитите са живеели средно до 35 години, докато по същото време в България продължителността на живота е 55 години. В днешно време продължителността на живота на инуитите в Канада е по-малка от тази на останалите канадци, като това се наблюдава и в отдалечените инуитски села и в Отава. Тоест инуитите са доста по-зле от самите канадци, при положение, че канадците ядат лошата западна диета, а инуитите наблягат на тяхната диета плюс добавка от западната.

Еми не е само едно племето. Наред с чокто, както споменава авторката растителноядни са били и ацтеките, маите, сапотеките са други племена. Ако са преминали през Аляска се предполага, че там са се изхранвали само с мамути, бели мечки, пингвини, моржове, зайци, катерици, гъски и елени. И по някакъв начин после наследниците им стават почти пълни вегетарянци с редки случаи на месо на трапзата.

Първоначалния преходе период е логичен, тъй кто винаги има преходни периоди при въвеждането на закони. При това законът върви паралелно с въвежданет на будизма в Япония, а то не е еднодневен процес, а е дългогодишен. Някои хора са ядяли месо, но повечето не ядяли, тъй като религията им го е забранявала. Ако се случило да ядат трябвало после 100 дни да са на строг пост. Въпросът е, че дълголетието на японците днес има първопричина, и тя е, че и през тези 1200 години и днес не ядат много месо, а разчитат на нишестени храни, плодове, зеленчуци и морска храна.

Интересна е ситуацията в Япония. През 675 г. с укрепването на будизма при император Тенму е приет закон, според който яденето на месо е забранено, като така карат в Япония през следващите 1200 години! Чак през 19 век с отварянето на Япония към външния свят яденето на месо отново е разрешено. 1200 години без месо с изграждане на стабилни традиции в тази насока, които превръщат японците в една от най-слабите и най-дълголетната нация в днешно време.

Масаите са основно лакто-вегетарянци и от време на време само ядат месо. Основно пият млякото на добитъка. Затова и са слаби. Ескимосите/инуитите пък когато не са умирали от инфаркт в миналото, вероятно са яли месото сурово или варено. Не са умирали просто защото винаги им е било оскъдно яденето и реално са били на периодично гладуване почти постоянно. При това храната им често е основно риба, а не червеното месо. Днес 30% са с наднормено тегло, а 26% са затлъстели, или общо 56% са дебелите, като най-разпространеното им заболяване е високото кръвно.

Интересното е, че въпросните индианци в Америка, които са били почти напълно вегетарянци, са наследници на хора, които са преминали по време на ледниковите периоди от Чукотка към Аляска. Тоест или са пренсли традициите си да търсят и ядат растителна храна, или хората са природно кодирани да се връщат към основно растителна храна, дори когато дълго време са разчитали за оцеляването си на месо в далечния север.

Вредните ефекти от месото се появяват и без прекаляване. Ако спазваш традиционните начини на хранене и в България и на много други места по света, и ако се носиш по течението на вкуса си, просто ще станеш част от статистиката за сърдечно-съдовите заболявания, затлъстяването, диабета, и другите метаболитни заболявания. Това сега може и да не го разбираш, но като поодъртееш ще го разбереш. Който е умен ще гледа статистиките и препоръките на лекарите, ще си вади заключенията още на млади години и ще взема мерки. А който не е умен ще жули бира с кюфтаци и пържоли, и после ще се чуди от де му е дошло.

Е нали са били събирачи първобитните, тоест събирали са плодове, сушили са ги, и са се хранили с тях докато узреят новите. А между другото първобитните хомосапиенси са наблягали много на нишестените кореноплодни и семена, а те не са чак толкова сезонни и са можели да си ги намерят по всяко време. Семена тревите в саваната имат постоянно, щото тревата там е доста, а също така и грудки са можели да копаят винаги. И са го правили.

Еми не огъвам на никъде. Просто вие искате еднофакторен прост отговор на въпрос, който може да се разгледа чрез многофакторен анализ. За вас е достатъчно това че първобитните са яли месо, за да сте научно оправдани да плюскате пържоли, кебапчета, кюфтета и луканки. При това дори проучванията за витамин B12 и витамин D, които се изтъкват, се използват просто за потвърждение на това оправдание. Аз от друга страна правя многофакторен анализ и разглеждам и медицинската страна на въпросът, доколкото е свързан с консумацията на различни храни, и доколкото е доказано, че храните оказват влияние на здравето. Изключването от анализа на всички останали проучвания различни от тези за витамин B12 и витамин D, които показват вреди от яденето на месо, е недостатък и е псевдонаучно. При вас положението е като с плоската земя. Щом хоризонта е равен и щом не падаме, значи земята е плоска. Няма нужда от други доказателства, проучвания и други гледни точки. Това е еднофакторен анализ. Първичен поглед на нещата.

Всъщност жената в статията пише не за някакви прости племена само с колиби, а пише че освен чокто, почти 100% от диетата и на ацтеките, маите и сапотеките е била растителна. Това са все народи строящи големи градове с пирамиди. И чокто имат някакъв вид пирамиди или по-скоро могили, около които изграждали градовете си. Чокто е едно от "петте цивилизовани племена" с които американците контактуват и които най-бързо възприемат европейската цивилизация. Ловът при тях е допълнение, а цивилизацията си изграждат заради земеделието и растителната храна.

Народът Чокто – (главно) вегетарианско племе По Рита Лоус, Ph.D. Колко добре познаваме стереотипа за суровия индианец от равнините: убиец на бизони, облечен в украсена с пера кожа, сложна шапка от пера, и кожени мокасини, живеещ в типи от животинска кожа, собственик на куче и кон, и непознат със зеленчуците. Но този начин на живот, веднъж ограничен почти изключително до апачите, процъфтява не повече от няколкостотин години. Той не е представителен за повечето коренни американци. И днес и преди. Всъщност феноменът "бизон като начин на живот" е пряк резултат от европейското влияние, както ще видим. Сред собствения ми народ, индианците чокто от Мисисипи и Оклахома, зеленчуците са традиционната основна диета. Френски ръкопис на осемнадесети век описва вегетарианските наклонности на чокто по отношение на подслона и храната. Къщите са построени не от кожи, а от дърво, кал, кора и тръстика. Основната храна, консумирана ежедневно от глинени съдове, беше вегетарианска яхния, съдържаща царевица, тиква и боб. Хлябът беше направен от царевица и жълъди. Други често срещани любими храни бяха печената царевица и царевичната каша. (Месото под формата на дребен дивеч е рядкост на трапезата.) Древните чокто са били преди всичко земеделци. Даже облеклото беше на растителна основа, художествено бродирани рокли за жени и памучни бричове за мъжете. Чокто никога не са украсявали своите коси с пера. Богатите земи на чокто в днешна Мисисипи са били толкова силно желани от американците през деветнадесети век, че по-голямата част от племето чокто беше насилствено преместено в това, което сега се нарича Оклахома. Оклахома е избрана както защото е била до голяма степен необитаема, така и защото няколко проучванията на територията са счели земята за безплодна и безполезна за всякаква цел. Истината обаче беше, че Оклахома беше толкова плодородна земя, че това е индианската житница. Това означава, че е била използвана от индианците от всички страни като земеделски ресурс. Въпреки че много чокто пострадаха и умряха по време на отстраняването на индианците по скандалната "Пътека на сълзите", тези които оцеляха, се устроиха наново и успешно в Оклахома, и техния земеделският гений също оцеля. Джордж Катлин, известният индиански историк от деветнадесети век, описва земите на чокто в южната част на Оклахома през 1840-те години по този начин: "... земята беше почти изцяло покрита с лозя, произвеждайки най-големото изобилие от вкусно грозде,... и висящи в такива безкрайни чепки... Нашият напредък често беше напълно възпиран от стотици декари малки сливови дървета... Всеки храст, който се виждаше, беше толкова натоварен с теглото на своите... плодове, че те са бяха често буквално без листа по клоните си, и доста наведени към земята... и легла от див касис, цариградско грозде и (годна за консумация) бодлива круша." (Много от "дивите" храни, които англоезичните изследователи срещнаха по време на пътуванията си, бяха всъщност внимателно култивирани от индианците.) Много от храните на чокто, приготвени на тържества дори и днес, са вегетариански. Царевицата е толкова важна за нас, че се счита за божествена. Нашата легенда за царевицата разказва, че е дар от Хащали, Великия Дух. Царевица беше дадена в знак на благодарност, защото чокто са нахранили дъщерята на Великия дух, когато беше гладна. (Хащали е буквално "Слънце по пладне". Чокто вярват, че Великият Дух обитава в слънцето, защото той е слънце, което позволява на царевицата да расте!) Друга история за чокто описва задгробния живот като гигантска детска площадка където са допуснати всички, освен убийците. Какво ядат чокто в "рая"? Най-сладкото им лакомство, разбира се: пъпеши, в безкраен запас. Много племена имат легенди за сътворението, които описват хората като вегетарианци, живеещи в нещо като райска градина. Легенда на чероките описва хората, растенията и животните живещи в началото в "равенство и взаимопомощ". Нуждите на всички бяха задоволени без да се убиват един друг. Когато човекът станал агресивен и изял някои от животните, животните са измислили болести, за да ограничат човешката популация. Растенията обаче останаха приятелски настроени и предложиха себе си не само като храна за човека, но и като лекарство, за борба с новите болести. Повечето племена бяха като чокто, а не по различни. Ацтеките, маите и сапотеките в стари времена са яли 100% вегетарианска храна поне до възраст от десет години. Основната храна е зърнената култура, особено различните сортове царевица. Смята се, че такава диета прави децата силни и устойчиви на болести. (Испанците бяха изумени да открият, че индианците са имали два пъти по-голяма продължителност на живота, сравнено с тях.) Напълно вегетарианска диета също така гарантира, че децата ще запазят любовта си към зърнените храни през целия си живот, и по този начин ще живеят по-здравословен живот. Дори и днес индианските лечители на тези племена вероятно ще посъветват болните да се "върнат в ръцете на Майка Царевица", за да се оправят. Такова завръщане може да включва ядене на много атол. (Най-лесният начин да се направи атол е да къкри закупено от пазара царевично брашно Маса Харина с вода. След това го овкусете с шоколад или канела, и подсладете на вкус.) Атолът се счита за свещена храна. Иронично е, че индианците са силно свързвани с лова и риболова, докато всъщност "почти половината от всички растителни храни, отглеждани днес по света за първи път са култивирани от американските индианци и са били непознати другаде до откриването на Америките." Можете ли да си представите италианска храна без доматено пюре, Ирландия без бели картофи, или Унгарски гулаш без червен пипер? Всички тези храни имат индиански произход. Непълен списък на други индиански храни, дадени на света, включва чушки, червени чушки, фъстъци, кашу, сладки картофи, авокадо, маракуя, тиквички, зелен фасул, боб, кленов сироп, лима боб, боровинки, пекани, бамя, шоколад, ванилия, слънчогледови семки, тиква, маниока, орехи, четиридесет и седем сорта плодове, ананас, и, разбира се, царевица и пуканки. Много учебници по история разказват историята на Скуанто, индианец от племето патуксент, който живял в началото на 1600-те години. Скуанто е известен с това, че е спасил пилигримите от глад. Той им показал как да събират храни от дивата природа, и как да засадят царевица. Оттогава има хиляди Скуанто, въпреки че имената им не са толкова добре познати. В действителност съвременното земеделие дължи сърцето и душа си на индианските методи за развитие на семена, хибридизация, засаждане, отглеждане, напояване, съхранение, използване и готвене. И духът на Скуанто оцелява и до днес. Пример за това е Перуанската правителствена изследователска станция, закътана в отдалечено индианско село в Амазонка, наречено Хенаро Ерера. Университетски обучени ботаници, агрономи и лесовъдите работят там, научно изучавайки всички начини, по които местните индианци отглеждат и приготвят храна. Те също така се учат как да използват горите, без да ги унищожават, и как да се борим с вредителите без химикали. Тенденцията, която отдалечи някои северноамерикански индиански племена от растителните хранителни диети могат да бъдат проследени до Коронадо, испанският изследовател от шестнадесети век. Преди неговото време ловът е бил хоби сред повечето индианци, а не призвание. Апачите били едно от малкото племена, които разчитали много за убиване на животни за оцеляване. Но всичко това се променило, когато Коронадо и армията му прекосили запада и средния запад на Мексико. Някои от конете му се измъкнали и бързо се умножили на тревистите равнини. Индианците отново опитомяват този нов обитател и епохата на бизона започнала. Конете замениха кучетата като товарни животни и предложиха отличен транспорт. Това беше също толкова важно нововъведение за равнините и индианците, каквото ще е автомобилът за англоговорящите по-късно. Животът в равнините много бързо стана много по-лесен. От изток дойде и друго мощно влияние: оръжията. Първите американските заселници донесли със себе си огнестрелните си оръжия. Поради индианската "заплаха", те скоро се заеха с разработването на оръжия и успяха да направят по-точни и мощни оръжия. Но те също доставяли оръжия на индианците, които се съюзявали с колониални каузи. Тъй като било много по-лесно да се убиват животните с пушка, отколкото с лък и стрели, пушките се разпространяват бързо сред индианците. Чрез коня и пушката, убиването на бизони станало много по-просто. Към апачите се присъединили и други племена, като сиуксите, шайените, арапахите, команчите и киова. Тези племена "загубиха царевицата", отказаха се от земеделието, и започнаха да живеят номадско съществуване за първи път. Не след дълго храната, облеклото и подслонът им бяха изцяло зависими от едно животно, бизонът. Джордж Катлин се оплаква от този факт още през 1830 година. Той предсказа изчезването на бизона (което почти се случи) и опасността от това да не разполагаш с друга алтернатива. Катлин посочи, че ако само индианците от равнините убиват бизони за собствена употреба, ситуацията може да не е толкова лоша. Но понеже големите зверове биваха избивани за печалба, те бяха предопределени да бъдат заличени. Белият човек беше този, който се възползва. Имаше един ненаситен пазар на изток за бизонски език и бизонски дрехи. През 1832 г. Катлин описва клане на бизони на едро, извършено от шестстотин сиукси на коне. Тези мъже убиха хиляда и четиристотин животни, а след това взеха само езиците им. Те бяха изтъргувани с белите за няколко галона уиски. Уискито, без съмнение, помогна да се притъпи индианския талант да се използва максимално животното. Сред племената, които не търгуваха с белите, всяко животно беше напълно използвано, надолу до копитата. Няма част която да се изхвърля на боклука. И бизоните не бяха убивани през зимата, защото индианците са живели на есенно сушено месо през това време. Но сега бизоните бяха убивани най-вече през зимата. Беше студено време, и великолепните им палта станаха дълги и пищни. Катлин изчисли, че 200 000 бизона са били убивани всяка година, за да се направят палта за хората на изток. Средната кожа носеше на индианския ловец една халба уиски. Ако индианците бяха разбрали концепцията за изчезване на животните, те биха могли да спрат клането. Но за индианците бизонът бил подарък от Великия Дух, дар, който винаги ще продължи да идва. Десетилетия след изчезването на огромните стада, индианците от равнините все още вярвали, че завръщането им предстояло. Те танцуваха Призрачния танц, създаден да върне бизона и се молиха за това чудо чак до 1890 година. Въпреки лекотата и финансовите стимули за убиване на бизони, там имаше и племена, които не изоставиха старите начини на живот в равнините. Освен земеделските племена от Югоизтока, различни племена в Средния Запад, Югозапада и Северозападът също се придържа към земеделието. Например, осаге, пауни, арикара, мандан, уичитас и кадоан остават в постоянни земеделски селища. Дори заобиколени от бизоните, те строят домовете си от дървен материал и пръст. И сред някои от индианците на югозапад, памукът, кошнците и керамиката са предпочитани пред предмети с животински произход като кожените торби. Катлин беше зловещо точен, когато предсказа тежките последици за зависимите от бизоните племена. И до ден днешен именно тези индианци страдат най-лошото от асимилация с другите раси. Сиуксите в Южна Дакота, от една страна, имат най-лошата бедност и едно от най-високите нива на алкохолизъм в страната. И обратно, племената, които зависеха малко или изобщо от експлоатацията на животни за тяхното оцеляване, като чероки, чокто, криик и чикасо процъфтяват и растат, асимилирани, но без да се отказват от културата си. В миналото, с изключение само на няколко племена, яденето на месо е било рядкост, и със сигурност не е било ежедневно събитие. От въвеждането на европейските месоядни обичаи, въвеждането на коня и пушката, и разпространението на алкохолните напитки и бели търговци, много се е променило. Сравнително малко индианци могат да твърдят, че са вегетарианци днес. Но не винаги е било така. За повечето индианци от миналото месото не само не е било предпочитана храна, но и консумацията му не е била на почит (както в модерните времена, когато американците ядат пуйка на Деня на благодарността, сякаш е религиозно задължение). Нямаше никакви тържества свързани с месото. Растението, тютюн, е било използвано най-широко по време на церемонии и обреди, при това само умерено. Големи празненства като есените фестивали, са съсредоточени около реколтата, особено събирането на царевицата. Чокто не са единствените, които продължават да танцуват Танцът на царевицата. Каква би била страната днес, ако древните начини на живот се съблюдават? Мисля, че е справедливо да се каже, че индианското уважение към останалите форми на живот биха имали по-голямо въздействие върху американското общество. Царевицата, а не пуешкото месо, можеше да бъде празничното ястие за Деня на благодарността. Малко видовете щяха да изчезнат, околната среда щеше да е по-здравословна, както индианските, така и неиндианските американци биха живели по-дълъг и по-здравословен живот. Може би ще има и по-малко сексизъм и расизъм, като мнозина хората вярват, че както се отнасяте към животните (най-беззащитните), така ще се отнасяте и към децата си, към жените си и към малцинствата си. Без да го осъзнават, индианските воини и ловци от минали епохи попаднаха право в ръцете на белите мъже, които пожелаха земите им и техният бизон. Когато земите бяха отнети от тях, и стадата бизони бяха унищожени, нямаше на какво да се опрат. Индианците, които избраха мирния път и разчитаха на разнообразието и изобилието на растенията за тяхното оцеляване са успели да съхранят начина си на живот. Дори и след като са преселени в нови земи, те са могли да устоят, да засеят отново и да продължат напред. Сега ние, техните потомци, трябва да си възвърнем духа на древните традиции в полза на всички хора. Трябва да се отдалечим от европейските влияния, които премахват по-здравословния начин на живот. Трябва отново да прегърнете нашите братя и сестри, животните и "да се върнем към царевицата" веднъж завинаги. (Рита Лоус е чокто и чероки. Живее и пише в Оклахома. Нейното чокто име, Хина Ханта, означава Светъл път на мира, което тя смята, че е вегетарианството. Тя е вегетарианка повече от 14 години.) https://www.thelotuspost.com/choctaw-nation-a-mainly-vegetarian-tribe/

Индусите, будистите и джайнистите отдавна насърчават растителните диети по етични причини. Един ранен джайн, наречен Парсва 877-777 г. пр.н.е., учи последователите на Ахимса, едно от основните вярвания, означаващи ненасилие към живите форми. Други забележителни вегански лидери са египетският фараон Ехнатон, който забранил жертвоприношението на животни, защото смятал, че е греховно да се отнеме всеки даден живот от бога Атон. Даоизмът и китайският будизъм в края на 4 век постановяват, че техните монаси и монахини трябва да ядат вегетарианска диета без яйца, а японският император Тенму забранява използването на всякакъв добитък. В древна Гърция ранното веганство се е наричало "въздържание от същества с душа". През 500 г. пр.н.е. гръцкият математик Питагор застъпва идеята, че всички животни имат безсмъртни души, които ще се преродят след смъртта. Той избягвал да вреди на животните и заедно с митичния поет Орфей също се въздържал от яйца. Аполоний от Тяна споделя тези силни възгледи за правата на животните, а гръцкият философ Плотин дори избягва лекарствата, направени от животни.

Между другото относно витамин В12, най-лесния начин да си го набавяте редовно е просто да сте в прахта на полето, в парка, в градината, да спортувате някъде на прашно. Като ви покрие прахта от земята, ако има в нея кобалт, бактериите Propionibacterium freudenreichii, които покриват повечето от кожата ви ще почнат да произвеждат витамина и ако чак толкова не се къпете следващите дни със сапун, така че да почнете малко и да понамирисвате, витамина ще ви навлезе през кожата и ще ви захрани. Нещо подобно става и в дивата природа, където животните постоянно са в прахта и не се къпят много често.

А плодове в африканската савана дори и днес има предостатъчно, за да изхранят 100 000 хомосапиенси преди 2 милиона години.