makebulgar

Проблема с теорията за снежната топка е, че няма как да разпознаеш какво има в центъра й, ако нямаш някакви писмени данни за началото на търкалянето. Само по 10-15 думи от езика на топката, по няколко титли и календар, не можеш да съдиш за ядрото. Може да са просто част от някой от слоевете.

Изводът е, че вече като ходите в планината не е много пожелателно да вдишвате дълбоко от здрвословния въздух... той вече не е много здравословен дори и в планината. Чудно е дали няма да е по-добре да се излиза в планината с маска като онези срещу ковида... И със сигурност избягвайте да пиете вода от бистрите студени ручейчета и потоци в планината, тъй като вече е установено, че са замърсени, дори над тях да е само планината. Ако пък е толкова наложително да пиете по-добре филтрирайте водата.

Японски учени откриха, че микропластмасата присъства в облаците Японски учени са открили между 6,7 и 13,9 парчета микропластмаса във всеки тестван литър облачна вода. Изследователи в Япония потвърдиха, че микропластмасите присъстват в облаците, където вероятно влияят на климата по начини, които все още не са напълно разбрани. В проучване, публикувано в списанието Environmental Chemistry Letters, Японски учени изкачиха планината Фуджи и планината Ояма, за да съберат вода от мъглите, които обвиват върховете, след което приложиха усъвършенствани техники за изобразяване на пробите, за да определят техните физични и химични свойства. Екипът идентифицира девет различни вида полимери и един вид каучук във въздушните микропластмаси, които варират по размер от 7,1 до 94,6 микрометра. Всеки литър (0,26 галона) тествана облачна вода съдържа между 6,7 и 13,9 парчета пластмаса. "Ако въпросът за "замърсяването с пластмаса на въздуха" не бъде разгледан проактивно, изменението на климата и екологичните рискове могат да станат реалност, причинявайки необратими и сериозни екологични щети в бъдеще", предупреди водещият автор на изследването Хироши Окочи от университета Васеда в изявление в сряда. Когато микропластмасите достигнат горната атмосфера и са изложени на ултравиолетова радиация от слънчевата светлина, те се разграждат, допринасяйки за парниковите газове, каза Окочи. Микропластмасите – които се определят като пластмасови частици под 5 милиметра, които идват от промишлени отпадъчни води, текстил, синтетични автомобилни гуми, продукти за лична хигиена и други източници – вече са открити в рибата, пипер арктически морски лед и в снеговете на Пиренеите между Франция и Испания. Механизмите на транспортирането им до толкова различни места обаче остават неясни, като изследванията на пренасяния по въздуха микропластичен транспорт по-специално са ограничени. "Доколкото ни е известно, това е първият доклад за микропластмасите във въздуха в облачна вода", пишат авторите в своята статия. Университетът Васеда заяви в изявление в сряда, че изследванията показват, че "микропластмасите се поглъщат или вдишват както от хора, така и от животни и са открити в множество органи като бял дроб, сърце, кръв, плацента и фекалии". "Десет милиона тона от тези пластмасови парченца се озовават в океана, освобождават се с океанския спрей и намират пътя си в атмосферата. Това означава, че микропластмасите може да са се превърнали в съществен компонент на облаците, замърсявайки почти всичко, което ядем и пием, чрез "пластмасови валежи", заяви университетът при обявяването на новите открития от изследването. Появяващите се доказателства свързват микропластиката с редица ефекти върху здравето на сърцето и белите дробове, както и раковите заболявания, в допълнение към широко разпространената вреда за околната среда. https://www.aljazeera.com/news/2023/9/28/japanese-scientists-find-microplastics-are-present-in-clouds

Съгласните сме ги нарекли съгласни защото са с-Ъ-гласни, тоест всяка съгласна я изговаряме накрая с гласната "ъ" - мъ, въ, гъ, дъ, жъ, зъ, къ, лъ, нъ, тъ, хъ, цъ, чъ... В старобългарския и в останалите ранносредновековни славянски езици дали са били изговаряни по този начин съгласните?

Цитирам ти уикипедия: "Когато не е под ударение обаче, звукът ъ се редуцира до ɐ (ка̀мък [ˈkamɐk]). В такива случаи, звукът на буквата „ъ“ е практически неразличим от звука на неударената гласна „а“ [1], което понякога създава трудности при писане." "Ненапрегнато-отворената средна гласна е вид гласен звук, използван в някои говорими езици. В Международната фонетична азбука той се отбелязва със символа ɐ.[1] Много близък е до българския звук, обозначаван с „а“ или „ъ“, в неударена позиция." Та въпросът е къде е било ударението в кънесубиги по времето на Муртаг и къде е било ударението в къняз по времето на Борис? И ако ъ-то в кънесубиги не е ударено как би го записал елинофонът, ако го е чувал като ненапрегнато-отворена средна гласна?

Гръцкото "ου" се превежда като "у".

Как един койне елинофон или един ранносредновековен славяноезичен би записал "кънез у богу" чрез гръцката койне азбука?

Ако приемем, че канасубиги е "кънез от бога" то имаме "славянски" думи по надписите.

Е разбира се, че не си открил топлата вода. Открил си някакви отпадни води, които преди 20 години разни псевдо-историци раздухваха и проучваха. Тия статии са от преди 10-20 години и ги пишеха в сп. Авитохол, като там се търсеше най-великата и древна световна прабългарска цивилизция от шумер до китай, като разбира и създателите на китай и създателите на шумер бяха българи. Авторите на статиите бяха всякакви, като сред тях има и доценти и професори, но обикновено не историци. Автора на въпросната статия е професор, но в института по физика и химия. Има много физици сред тия автори, няма да ги изброяваме... Голяма част наред с шумерските небивалици прегръщаха и тракийските. Затова явно днес около гурото спароток има поне двама физици автохтонци.

Надписите едва ли ще се разчетат с лидар, а и много време е минало от откриването на конника и много киселинни дъждове са извалели от тогава. Не е същият като преди 150 години.

Ellis Minns e от годините на Ценов.

Между хуните и монголите имаме и тюрки, авари, хазари...

Думата за "бог" при българите по-вероятно е да е била сарматската "бага" и или да речем скитската "бог", а името на бога много вероятно е било Сурва или Саурва/Зурван.

Това хубаво, ама защо избра асирийските речници, а не занзибарски, египетски, китайски, японски, филипински или келтски. Има някаква причина. Да не си сириец? Или арабин? То няма лошо, ама все пак темата е за ранносредновековните българи наричани прабългари. Къде е ранното средновековие на Аспарух, къде е Асирия 1500 години по-рано. Това, че Именника е вмъкнат сред разни библейски месопотамски списъци с царе не прави Именника някакво тяхно продължение, и не прави българите вавилонци. Иначе ще трябва да търсим клинописни плочки в Дръстър и зикурати в Русе.

Ти обясни от какъв зор се занимаваш и ни занимаваш с асирийски речници, а не примерно с занзибарски или с нубийски речници. Може би на празанзибарски и пранубийски няма клинописни книги и съответно не са чак толкова интересни, като зона на търсене на произхода на прабългарите. В съвременния занзибарски език можеш да откриеш много сходни на българските и прабългарските думи и титли, така че защо да не търсим и там?! А може и в японски да потърсим... и там има сходни думи.

Ненаучните методи със сигурност няма да дадат резултати, и са загуба на време. Единствено могат да ти дадат психологическо спокойствие, че вършиш нещо, а не стоиш.

Нали знаеш, че има една поговорка: "Не е важна целта, а пътят". Тоест може накрая да стигнеш до под кривата асирийска круша, но пък ще си си изминал пътя и ще си натрупал опит. По-интелигентен избор е да не се занимаваш с глупости и пътя ти да не минава от където ти хрумне, а да почетеш малко и да използавш малко научен метод, малко историческа наука, малко истинска научна лингвистика и т.н.

Ще изстрелват от там, от където няма регулации. Примерно тук можем да направим един космодрум и да поканим Мъск.

Един ден ще се събудиш разочарован разбирайки колко време си затрил в безсмислено ровене по асирийски и шумерски речници, и в безсмислено писане на небивалици. Петър Добрев вече го е правил това упражнение със завоя на прабългарите през Шумер, ама нещо не успя да я развие напълно теорията. И той намираше разни шумерски животни в календара. Дефакто животинския календар наистина произлиза по някакъв начин от Шумер, но единствено предаден през елинския ζῳδιακὸς κύκλος.

Има такъв език, не залагай, че няма - ще загубиш. Езика наистина е с доста фонетично променен, като при това и термините от Именника са претърпели известни допълнителни промени през вековете, през които са съществували при алтайските си преносители и после при българите. Но и там има проблеми за решаване. Примерно там няма алем, и можем да допуснем, че е добавка от друг език, примерно от скитското арима "едно"...

Принципно въобще не ме интересува с д- ли е било първо или с и-. Произхода и еволюцията на термините дилом, тох, етх и шегор са несъществен проблем. Единствено могат да насочат към народа, който е пренесъл календара. Ако трябва да дадем вероятностна оценка на възможностите чии са термините то бих дал 55% на аварите, 35% на гоктюрките, 5% на друго някакво алтайско племе примерно сюнну и 5% да речем на хазарите. Другите термини са по важни и показват тези тюрки от къде са взели календара. На индоевропейските термини разбира се, че ще се прави анализ, но ще е по-скоро сравнителен, тъй като приликите са достатъчно големи, че да не е нужен задълбочен фонетичен анализ. Тоест, алтайските етимологии няма смисъл да се борят и да доказваме чрез техен лингвистичен анализ, че са грешни, тъй като ще се види, че по начало са грешни.

Ето една книга по въпроса. https://www.academia.edu/41857817/Рунические_письменности_евразийских_степей Използваната там руническа писменост не е като тази при нас, и не е ясно как тя доказва, че надписите са написани на тюркски.

Вероятно тези алтайски думи са дошли в аварския период. А дали чувашите са били част от аварите или част от хаганата им не е ясно, но се предполага.

Какво трябва да мисля по-точно? Алтайски заемки виждам. Ако се направи един по-задълбочен анализ на алтайските заемки в старобългарския език се вижда, че са преобладаващо неща, които могат да се купят на пазара или от керваните - възглавница, верига, пръстен, губер, ковчег, тояга, сулица, кърчаг, косер, пахар, тыкръ, талига, колчан, шар (боя)... или са животни и части от животни, които пак на пазара се търгуват - шаран, шиле, корем, бъбрек... Останалите са или военни и дипломатически титли и звания - самънчий, пешаног, тълмач, чигот, оглу... или са някакви военни и географски термини, или болести, споделяни при битки - чука, урва, шавар, белег, коварен, порой, шуга... Тоест, все думи от контактни зони, от съвместни войни, от подчинение.

Да де, само че из нета се среща следното твърдение: Горния цитат е от Рашев мисля. А иначе ето какво пише Чобанов в книгата: „Каменните касети, използвани за кремации в двуобредните некрополи на Долен Дунав, са много сходни с използваните в Централен Кавкaз oт аланите за трупополагане и в района на peкa Кубан oт прабългарите за трупоизгаряне; Те не се срещат в степната зона. Техен близък аналог, вероятно маркиращ и възможни ранни контакти между различни общности и последващо разпространение на този тип ритуал от централната зона на прабългарския етногенез в Северозападeн Кавказ и Таманcкия полуостров в пocoкa зaпaд, са кремации с кaceти oт Крим. Те се асоциират oт A. Айбабин с германски племена и Черняховската култура, но са много подобни на кaceтитe oт нeкpoпoлите в района на Северозaпадeн Кавказ. Там този често срещан тип погребален ритуал e съчетан с редица изявени „кавказки“ особености, кaтo освен каменните кaceти, са налице двуобредност на същото население (Борисово), гробове, ориентирани на север, северозапад и запад, керамика от „aлaнcки тип“, оскъден гробен инвентар с единични елементи от кoнcкa амуниция, „xepaлдичеcки тoки" и фибули. Тoвa пoказва, че е възможна и сармато-аланска интерпретация на кремациите с кaceти от Крим, асоциирани с мултиетническaтa Черняховcкa кyaтypa. Другата, дaжe пo-пpaвдoпoдобна версия за появата у прабългарите на кремации в кaceти въобще на кремационен oбред, е свързана с интензивни кoнтaкти с местните племена в Кавкaз - зикxи, апсили, абасги и дp. Апcилите например традициoнно пpaктикyвaт кремационен обpед и пpoдължaвaт дa гo прaвят пpeз Cpeднoвeкoвиeтo. Особено пepспективна е теорията, че абасгите са източник на пpaктикaтa кремационни погребения от пepиoдa I - Xlll в. в Кубано-Черноморcкия регион. В чисто степната зона обаче кремации c кaceти, кaктo беше споменато, понастоящем не са известни, известни, кoeто също насочва към аргумента, че е налице конкрeтно опознаваемо кaвкaзкo огнище на прабългарския етногенез, кoeтo cъдъpжa peдицa особености, кoитo не се проявяват в степната зона, pecп. не биха могли да бъдат привнесени от последните вълни сармати.“