Monarh

Метеоритът от Sutter's Mill съдържал градивни елементи на живота на Земята. Статия на сп. ,,Шпигел" Вашингтон. Химическият анализ на метеорит в САЩ е показал сложни въглеродни съединения, които не са били откривани при никой друг метеорит досега. Т.н. Метеорит от Sutter's Mil, който през април 2012 г. падна над западната част на Щатите, при топлинна обработка освобождава сложни алкални молекули, които напомнят за ранните етапи на химията на живота. Това съобщават Сандра Пицарело и колегите й от Аризонския държавен университет в специализираното списание ,,Proceedings of the National Academy of Sciences". Проучването показва значително по-високо наличие на органичен, устойчив на въглерод материал от метеорити, отколкото се приемаше досега. Първоначално около 40 тона тежкият метеорит принадлежи към относително рядката група на въглеродните хондрити. Падането му, което можеше да се види на дневното небе под формата на огнено кълбо, е било наблюдавано от климатични радарни станции. Благодарение на записите само след 2 дни изследователите са успели да приберат многобройни отломъци от предмета. Общо те са намерили 943 грама в 77 отломъка. Своето име метеоритът получи от едно от главните места с находки в почвата на Сиера Невада. Екипът около Пицарело е преработвал дребно смлените отломъци в продължение на 6 дена в стерилна златна епруветка и при температура от 300 градуса по Целзий. Тази хидротермична обработка представлява реалистична имитация на условията, които са били налице на някога младата Земя, в близост на вулканичната активност или дори в кратерите на въздействие, пишат учените... Източник : http://www.spiegel.de/wissenschaft/weltall/meteorit-sutter-s-mill-lieferte-kohlenstoff-verbindungen-a-921410.html

Цитати от Ото фон Бисмарк ,,Железният канцлер" : „ Аз гледам на принципите само в смисъл полезни или вредни са за Прусия.” „ Грешката на германците винаги е била желанието да получат всичко или нищо и упорито да действат само с едни определени методи.” „... не с речи и височайши постановления се решават важните въпроси на съвремието... а с желязо и кръв!” „ Смъртта е сигурна за всички – рано или късно, но трябва да се умре достойно.”

Честит празник на всички бивши, настоящи и бъдещи ученици ! В крайна сметка ученическите години са едни от най-хубавите в живота на един човек.

Някой чел ли е един негов по-малко известен труд от ,,Записките", но не по-малко стойностен - ,,Превратът" ? Има го в slovo.bg. Доста интересен разказ за установяването на Режима на пълномощията.

Бунтовниците използвали химическо оръжие по погрешка : Източник : http://www.examiner.com/article/breaking-news-rebels-admit-gas-attack-result-of-mishandling-chemical-weapons

Както винаги интересът клати феса.

Чудесен филм за Лутер на ФРГ от 1983 г. : http://www.youtube.com/watch?v=m4YYXPN8lRc http://www.youtube.com/watch?v=5VBlK0qllq8

Тук публикувам откъс от чудесния труд на дипломата, журналист и публицист Симеон Радев ,,Това, което видях от Балканската война". Приятно четене !!! Трета глава ,,Сутринта тръгнахме за Хайребол [26]. Над тракийската поляна грееше весело слънце. Една късна есен разкриваше всичката си прелест. В Хайребол се намираше щабът на тъй наречения Хайреболски отряд, чийто началник беше полковник Петър Салабашев. В състава на отряда идваше да влезе и Първа бригада от Македоно-Одринското опълчение. В Хайребол получихме заповед да тръгнем за Малгара. По пътя един човек, който работеше в нивата си, като ни видя, приближи се към нас и гледайки ни, свали феса си и се прекръсти. Атанасов, родом от село Сухо [27], Солунско, знаеше гръцки. Той го попита: "Чия е тази нива?" – "На един турчин." - "Давам ти я." Гъркът се спусна да му целува ръка. Той искаше да събере праз и да ни го раздаде, но Атанасов му каза, че трябва да бързаме, и той ни изпрати с благословия. Ние бързахме наистина, такава бе заповедта. Като продължихме пътя си, посрещна ни поручик Кашев от Седми кавалерийски полк. Той ни каза, че пред Малгара се води бой и че турците обхождат левия ни фланг. Атанасов отговори: "Кажете, че пристигам и ще обходя техния десен фланг." Ние ускорихме още повече хода и подир малко чувахме вече стрелбата. Стигнахме до Каливя, гръцко село, разположено в подножието на една височина, над която се издига Малгара. Атанасов заповяда: "Развейте знамето и с песни!" Така влязохме, посрещнати от гърците с възторжени викове "Зйто!" (Да живеете!). Турците бяха на отсрещния на Малгара хълм и оттам обстрелваха селото. Атанасов разгърна дружината във верига и даде заповед за настъпление. В Каливя имаше манастир. Едно калугерче тръгна също с нас с кръст в ръка. Настъпвахме по хълма нагоре през едни лозя. Аз вървях с Атанасов. Бях увлечен дотолкова, че не усещах как наоколо падат куршуми. Когато залегнахме, Атанасов ме попита как се чувствувам като човек, който за пръв път влиза в бой. "Страх ли те е?" – "Не – отговорих аз, – не ме е страх, но чини ми се, като че ли земята се върти под мен." – "Нищо – каза Атанасов. – Като се вдигнем, земята няма вече да ти се върти." Така и стана. Тръбачът засвири. Вдигнахме се и действително, вървейки напред, всяко вълнение престана в мен. В щаба на дружината освен мен имаше и един млад човек, Димитър Иванов, току-що свършил право, син на дякон Иван от "Света Неделя". Ние бяхме за свръзка и Атанасов ни изпращаше при ротните командири със заповеди. Сам Атанасов отиваше при ротите, смесваше се с доброволците, взимаше пушката да стреля. После се връщаше назад, за да следи какво става по неговата линия на фронта. Атанасов беше амбициозен за себе си, амбициозен и за своята дружина. Когато се спирахме някъде по пътя за почивка, той й говореше. Казваше: "Не е достатъчно за мен да сте дисциплинирани. Искам всеки от вас да бъде герой." Мисълта, че някой може да се покаже малодушен, беше непоносима за него. Трябва сега да опиша една сцена, която никога няма да забравя. Атанасов имаше меко сърце, но буен темперамент и при възбуда можеше да стигне до свирепство. Вървейки напред, в разгара на боя, видяхме едно от момчетата, легнало с глава, забита в земята, под една лоза. Атанасов помисли, че е беглец и се е скрил тука. Той се спусна към него и му извика: "Ставай!" Момчето не мръдваше. Атанасов беше като луд от ярост. "Стани – извика той пак, – или аз сам ше те застрелям!" Момчето тогава си повдигна главата и промълви: "Ранет сум, господине." Яростта на Атанасов падна и той беше засрамен от себе си. Даде заповед раненият да се пренесе в Каливя и като продължихме напред, беше мълчалив. По-нататък пак срешнахме един легнал на земята доброволец. Доближихме се до него: младо момче, с руси коси, едва излезло от юношество. Наоколо му имаше кръв. Атанасов се опита да го повдигне. Момчето беше умряло. Той застана пред него като при молитва, наведе се и го погали по челото. После каза: "Хайде сега да вървим" - но в гласа му като че ли имаше сълзи. Боят се развиваше успешно за нас. Турците постепенно отстъпваха под нашия натиск и от страх да не бъдат обходени. Когато започна да мръква, стрелбата поутихна от двете страни и скоро съвсем спря. Атанасов ми каза: "Агите нощем не атакуват." След като той направи своите разпореждания на позицията, слезнахме в Каливя. Командирът на нестроевата рота Мингю Лазаров [28] от Разлог (по онова време Мехомия) беше взел мерки да се приготви храна и да се изпрати горе на ротите. Нощта прекарахме в манастира. Когато призори се събудихме, турците се бяха вече оттеглили. [29] Малгара [a] бе превзета най-напред от наши кавалерийски части. Гърците извършиха тогава безчинства над турското население и когато турците се върнаха и превзеха града, те изпаднаха в уплаха, че ще има страшно отмъщение. През целия ден на боя те били в трепет. Когато ние влязохме в града като освободители, на улиците пред нас излезе един народ, обхванат сякаш от луда екзалтация. Безчинствата обаче като че ли започваха отново. Едно турче от видно семейство биде убито от гърците. В боя при Малгара участвуваха кавалерийски и пехотни части под ръководството на командира на Седми конен полк, полковник Стефан Николов [30], мой добър приятел. Аз отидох да говоря с него по положението в града и за поведението, което трябва да държим спрямо турците. Казах му: "В Македония ние съставляваме мнозинството. Тук, в Тракия, сме малцинство. Нашата политика трябва да бъде да привлечем турците. Да им дадем да разберат още сега, че под нашата власт те ще бъдат покровителствувани." Той ми отговори: "Упълномощавам ви да вземете от мое име всички мерки, които намерите за необходими." През време на боя туркините се бяха събрали в джамията. Аз отидох да ги видя. Говорих им на турски. Казах им да не се боят. "Вашата чест е под защитата на българската войска." Разшаваха се. Светна им на лицата. Тук имах случай да забележа, че и при най-голяма тревога кокетството не напуска жената. Една млада, хубава кадъна се обади: "Бен стамболлу им" (Аз съм цариградчанка). Това се виждаше и по облеклото, по-елегантно, отколкото у другите туркини. Назначих една стара жена за началство и си излязох. Пред вратите на джамията бяха поставени от по-рано няколко войници, начело с един офицерски кандидат. Младият човек протестираше: "Когато моите другари се веселят, аз да стоя да пазя тук едни женоря." Обясних му, че офицерите са наследниците на едновремешните рицари и че най-благородното рицарско задължение беше да покровителствуват жената. Това обаче не го убеди. На другия ден трябваше да се образува градски съвет. Гърците разчитаха, че той ще се състои изключително от гърци. Това не беше неоснователно, тъй като те бяха наши съюзници. Но аз намирах, че трябва да има и двама от турците. Осведомих се кои са им първенците и посетих едного от тях в дома му. Намерих един стар човек, който ме посрещна с голямо достойнство. С първите си думи му обясних, че ние, макар да водим война с Турция, не гледаме на турския народ като на наш враг и че доказателство за това са нашите отлични отношения с турците в България. [31] Добавих, че е решено той и един друг турчин, посочен от него, да влязат в състава на градския съвет. Той видимо остана трогнат от това. Заведох го лично в общината. На тръгване поиска да си смени феса с един вид калпак. Аз му казах, че това не е никак нужно и че турците в България носят фесове. Това му направи още по-добро впечатление. Срещнах се и с един друг виден турчин, стар ходжа. На него говорих, че ние няма да допуснем никакво насилие над турците, но че той и другите турски първенци трябва да съветват своите единоверци да се държат покорно и да не дават никакъв повод за строгости. В думите си аз бях вложил несъзнателно особена енергия, подчертавайки я още повече с един вид заповеднически жест. Ходжата ме хвана тихо за ръката, без да каже нищо. Това бе за мен един урок по приличие, който запомних. В Малгара пристигна подполковник Стефан Николов, командир на Първа бригада от Македоно-Одринското опълчение, към която принадлежеше и нашата дружина. Слаб, с изпито лице и замислен поглед, той при първа среща правеше впечатление на болнав, но тези, които го познаваха отблизо, чувствуваха у него една твърда, ненакърнена от възрастта волева сила. Той се бе уволнил през 1901 г., за да влезе във Върховния македонски комитет, и бе оставил в армията едно почитано име. Офицер от втория випуск, той бе се отличил в Сръбско-българската война. В нейната история се казва, че на 7 ноември поручик Н., командуващ рота на дясното крило на Сливница, като забелязал в мъглата, че сърбите се раздвижват, и помислил, че те се готвят за нападение, открил огън. Така се почнало сражението, за което инициативата се приписва на Бендерев. Тоя поручик Н. бе Стефан Николов. Той никога не спомена за това. Самия факт аз научих от генерал Йордан Венедиков, член на Военно-историческата комисия. Още в първия ден подполковник Николов [32] се разпореди да се направят окопи край Малгара [33], по хълма, по който той мислеше, че ще дойде едно ново турско нападение. [34] Действително то почна на 11 ноември при разсъмване. Турците откриха огън с една батарея. Знайно е какво голямо впечатление прави артилерията даже на изпитани войници. И Атанасов се питаше дали тя няма да смути нашата дружина от неопитни млади хора. Вдясно от нас имаше две роти от Двадесет и осми полк, но турците напъваха главно срещу нашата дружина, знаейки вероятно, че ние сме слабата точка. Така и беше действително. В самото начало се случи едно нещастие с неблагоприятен морален ефект. Най-добрият от ротните командири беше командирът на Първа рота, запасният поручик Иван Досев, чиновник в пощата, който бе напуснал жена и деца, за да участвува във войната като доброволец. Той беше в напреднала възраст, посивял, но неуморим, вървеше пеш с ротата си, с разгърден шинел. Още когато почна боят, Атанасов ме прати да му кажа да не стърчи прав в окопа. Той ми отговори: "Русите не ни учеха да лягаме." Не дълго след това един шрапнел смъртно го рани. Изнесоха го. У ротата се яви колебание. Настана един критичен момент. Атанасов влезе в окопите и тръгна от взвод на взвод. Той взимаше от ръцете на някой доброволец пушка, определяше мерника, стреляше, пръскайки наоколо весели шеги, осмивайки противника. Бригадният командир намери, че е дошъл моментът да се намеси в боя със своята личност. Той се качи на малкото си конче и бавно-бавно мина зад окопите от единия край до другия. Тая спокойна разходка на стареца под огъня произведе силно въздействие върху дружината. Тя се задържа, но опасността продължаваше. Зад нас стоеше в резерва Девети конен полк, командир на който беше Михайлов, наречен Барона. Атанасов каза на подполковник Николов: "Трябва да се изпрати един ескадрон, който да обходи противника, да се спеши зад него и му открие огън." Подполковник Николов прати своя адютант при Михайлов с това предложение, но полученият отговор беше, че конете били уморени. Атанасов бушуваше от гняв. Той каза на бригадния командир: "Господин подполковник, дайте ми един ескадрон и ако не накарам турците да отстъпят и не взема батареята, откъснете ми ей тия на" – той бе хванал еполетите си и като че ли искаше да ги изтръгне. Подполковник Николов му отговори: "Вие знаете добре, че не аз командувам тук боя, а полковник Михайлов." Атанасов бе напуснал конницата, но сърцето му беше останало в нея. Той чувствуваше голяма болка, че в този момент тя не си изпълни дълга. Настъпи вечер и боят се прекрати. [35] Дружината трябваше да остане на позиция, защото се смяташе, че на другия ден турците пак ще нападнат, може би с подкрепени сили. Атанасов повика ротните командири, за да им даде инструкции. После, като повтори своята аксиома: "Агите в тъмно не нападат", каза ми: "Сега ще отидем в града да видим какво става." Научихме, че пак имало паника. Прибрахме се за малко в нашата квартира. Къщата принадлежеше на един грък, аптекар, родом от Одрин. Майка му, която особено любезно ни прие, ни разправи, че имала роднински връзки със семейство Гешеви от Пловдив. Постояхме около един час на разговор. Атанасов каза на хазаина: "Народът да не се безпокои. Малгара е под крилото на българската войска." Тръгнахме да се завърнем на позицията. Наблизо до нея срещнахме под едно дърво, около огън, няколко от войводите, които се въртяха в опълчението, без да се числят редовно никъде. Между тях беше Кръство Българията. Той развиваше пред другарите си своята тактика и стратегия. Начинът на воюване от окопи не му се нравеше. "Що е бой? – питаше той. – Бой е да туриш пусия (засада) на противника или да го удариш во фланаг (фланг)." Стигнахме до позицията. Призори Атанасов ми каза: "Днес боят ще бъде може би по-тежък. Да минем през окопите. Ще говоря на дружината." Но докато тръгнем, започна стрелба, която се простря по цялата линия. Скоро тя спря от само себе си. Когато слънцето почна да изгрява, видяхме, че противникът се е оттеглил. Наслязохме радостно от хълма в полето. Никаква следа от боя. По едно време излезе от една колиба турски войник, който се приближи към нас с пушката си. Той цял трепереше. Не знам защо – може би защото ме видя с очила, – той се обърна към мен, почвайки с думите "Ефенди, сиз ки ербаби (арабска дума, която е минала от турския език в нашия) хукуктан сънъз" (Господине, вие, който сте вещ в работата). Той ми разказа своята печална история. Бил ходжа в Трапезунд, не бил служил никога във войската, хванали го при обявяването на войната и го облекли като войник. "Кълна се в Бога – каза той, – че никога в живота си не бях хващал пушка." През нощта се скрил и заспал в колибата. По лицето му четях трогателна молба за пощада на живота му. Аз направих каквото можах за нещастния човек. Привечер се събрахме на гуляй за победата. Почваха весели приказки и песни, когато един от доброволците дойде да ми каже, че ме вика бригадният командир. От Първа бригада бяха разпратени чети под началството на войводи за разузнаване и за покровителство на християнското население от турските партизани, които се бяха появили наоколо. Вероятно тия чети не са се държали в някои отношения добре и полковник Салабашев издал заповед по Хайреболския отряд, с която строго ги порицал. Подполковник Николов ми каза: "Вие ще заминете още сега за Хайребол и ще убедите полковник Салабашев да оттегли тая заповед, защото тя е обидна за цялото Македоно-Одринско опълчение и може да предизвика големи недоразумения. Вие го познавате лично и затова пращам вас." Атанасов ми каза: "Ще вземеш със себе си Стоян." Стоян беше конен ординарец при дружината. Аз се бях сближил с него през похода. По пътя, на коне, един до друг, той ми разказваше своето житие-битие. От първия набор той служил след уволнението си като файтонджия при Хаджиенов, кмет на София. Това е било около 1893 г. Подир това Стоян пускаше една завеса върху своята биография. Каза ми само, че хайдутувал в Лозенградско. "Лятно време в Странджа планина, през зимата – във Варна на частна квартира." Той подчертаваше особено думите "на частна квартира", за да ми покаже, че там вече се е явявал като почтен гражданин. Стоян ме посвещаваше и в своята житейска философия. "На тоя свят – казваше ми той – има само един закон: бъди страшен, да те почитат." Страшен той изглеждаше доста сам по себе си: висок, с дълга брада и кръвясали очи, със сабя, която се блъскаше в дългите му крака. Но искаше все повече да увеличава своята страховитост. Когато по пътя срешахме в обозите някой човек с калпак, по-рунтав от неговия, той му предлагаше да си ги сменят, като му даваше и пари. Аз не забелязах Стоян нито в боя при Каливя, нито в боя при Малгара и не вярвах в неговата храброст, но разчитах на опитността му и тръгнах за Хайребол, осланяйки се на нея. Когато слезнахме в Каливя, тъкмо бяха докарали двама селяни, убити от партизанската чета на Шериф бей. Това не беше много успокоително. По пътя за Хайребол Стоян ми каза: "Шумът от копитата на конете е глух; човешкият глас се чува далече в нощта, ще мълчим." Нощта беше много тъмна. Само когато луната излизаше за минутка из мрачните облаци, локвите край пътя, останали от дъжда, блясваха. Наближихме до едно село, за което после се научихме, че се наричало Куз-Юрук. Спряхме се и се питахме дали има тук български части, или не. Стоян ми даде своите разпореждания: "Ти ще стоиш тук навън, аз ще вляза в селото. Ако чуеш шум, ще значи, че са ме хванали. Тогава обърни коня и – назад!" Не чаках дълго. Стоян се върна и каза: "Наши." В селото имаше един конен взвод, начело с ротмистър Черковски. Той ме попита дали съм вечерял и ме заведе в една кръчма. В огнището гореше огън. Наоколо бяха насядали войнини. Имаше и някои турци от селото. Войници, които знаеха турски, разговаряха с тях. При такава атмосфера кой би помислил, че турци и българи се избиват сега в една кървава война. В Хайребол веднага отидох да видя полковник Салабашев. В "Строителите на съвременна България" аз го бях споменал като участник в контрапреврата в Търново и той ми беше благодарил. Това улесняваше моята задача. Казах му, че той като човек, който е имал под своето командуване части от Македоно-Одринското опълчение, ще добие едно име в Македония, както Столетов в България и пр. Той бе поласкан и се съгласи веднага да оттегли заповедта си. [36] Докато Трета Солунска дружина се биеше при Малгара, две бригади от Македоно-Одринското опълчение и Кърджалийският отряд на полковник Танев се биеха в Западна Тракия с отряда на Явер паша, който, разбит, беше преследван от тях. [37] Тъкмо когато се намирах в Хайребол, се получи заповед до полковник Салабашев да тръгне с отряда си за левия бряг на Марица, за да попречи на отстъпващите турски части да минат реката. Конницата се построи на площада в селото, събраха се гърци наоколо да я гледат, но тя не потегли. Началникщаб на полковник Салабашев беше Пенчо Златев, министър на войната след преврата на 19 май [38]. Той негодуваше. Както е известно, Явер паша биде пленен с целия си корпус. Успели да минат Марица само три табора, единият от които бил командуван от Тефиков , бивш български офицер, избягал, за да постъпи в турската армия." Източник : http://www.slovo.bg/old/radev/sr2_3.htm

Eisblume Fuer immer ,,Завинаги" : http://vbox7.com/play:9342351383

Вече стана дума за геноцида срещу християните в Ирак, а тук представям статия за терора срещу сирийските християни, писана от същия сириец, чието интервю Римлянинът публикува в този раздел : Християните в Сирия и терорът над тях Ще ви разкажа една история. Преди 4 години бях в Сирия и пътувах с ван до Мармарита, християнски град, разположен високо в планината. Беше в разгара на лятото, през Август, християните празнуваха празника на богородицата. Спътниците ми бяха всички християни, българи и сирийци. Ванът се повреди посред нощ и закъсахме на съвсем опустяло и забутано място. Помощта можеше да закъснее поне ден. Случайно минаващ човек с мотор ни забеляза и каза да го почакаме. Беше мюсюлманин, сунит. Отиде до близкото селище и се върна с инструменти, с които поправи повредата във вана. Дори не поиска пари. Не знам дали щеше да си възстанови светлите дрехи, които си нацапа при ремонта, но тази история съвсем ясно показва каква бе атмосферата в Сирия. Чудех се дали подобно нещо щеше да ми се случи в някоя друга страна. В България по-вероятно щяха да ни оберат. В Сирия цареше разбирателство и толерантност, а проявите на религиозна нетърпимост бяха рядкост и се наказваха. Какво се случи обаче през последните години? Как така се стигна до на практика религиозната война, която в момента бушува и съсипа живота на милиони? … Но нека разкажем нещата в цифри. Има близо 2,5 милиона християни в Сирия, което прави около 10-12%. Съставът им е доста пъстър: Християните в Сирия: Антиохски православни – 36 % Сирийски православни – 22,5% Католици – 26% (повечето са гръцки католици) Арменска църква – 11% (около 200 000 арменци, предимно живеещи в Алепо) Асирийска църква – 5% Има малко протестанти и от други деноминации (маронити, якубити и др) Някъде около 330 000-350 000 християни избягаха от Ирак в Сирия през последното десетилетие. Hубаво е да се запитат защо тези хора избягаха точно в Сирия и във въздуха някак веднага се появяват още няколко въпроса: какво ще се случи с християните в Сирия, къде ще отидат, какво ще се случи с най-старите християнски паметници и храмове и т.н. … Да разгледаме какво беше положението и какви са правата на християните в Сирия, преди да започне гражданската война. - Права на християните в Сирия В християнските населени места хората почиват в неделя, никъде в мюсюлманския свят го няма. В смесените градове, всеки християнин имат право на 2 часа за молитва в неделя сутрин, като никой няма право да му държи сметка за това. Държавата финансира строежи на църкви и джамии Пълна свобода на жените, според вярванията и разбиранията на съответната група. Плажовете са пример за това. Може да се видят жени с плажни костюми и жени с типични дрехи да се къпят в морето. Безплатно образование и здравеопазване за всички религиозни групи. По конституция Сирия е светска държава и не фаворизира нито една религия над друга. Християните имат отделни съдилища за дела като сключвания на граждански брак, за разводи, за определяне на наследство и т.н., които да са съгласувани с Библията. Има разбирателство между отделните религиозни групи да не се проповядва дадена религия на други религиозни групи. Много висок процент са християните с високо образование. Християните в останалия арабски свят В Ирак християните бяха изгонени от радикални групировки. Днес броят е съвсем малък. В Саудитска Арабия християнството е забранено, а проповедите се наказват със смърт. Няма нито един свещеник, нито една църква. В Катар едва през 2008г. властите позволиха да се построят храмове, но без религиозни символи и без служения. В Сирия има повече църкви от всички страни на арабския полуостров взети заедно. В много други мюсюлмански страни правата на християните са ограничени, има дискриминация. Постоянно насилие над християните (коптите) в Египет. Историята на християнството. Сирия – родината на християнството. Когато папа Йоан Павел II посети страната той неслучайно казва: „Сирия е люлката на християнството“. Действително именно арамейците, сириански народ, са основоположници и разпространители на християнството. Исус е говорил на западен арамейски език, който днес се говори единствено на територията на Сирия, по-точно в три града: Маалула, Бах’а и Джубадин. Самото име “Сирия” произлиза от гръцкото ” Συρία”, термин, с който гърците наричали територията на сирианските народи – асирийци, арамейци и т.н. Асирийската източна църква се смята за най-старото отделно християнско вероизповедание. На практика днес християните в Сирия са наследници на най-старите християни в света. В библейски времена Дамаск е бил първият голям християнски град и там е имало повече християни от която и да е била част на света. Антиохийската църква е най-старата от 4-те древни източни патриаршии, основана от самите апостоли Петър и Павел. Именно в Антиохия започва разпространението на християнството, и то започва със тръгването на апостол Павел към Дамаск. Днес центърът на антиохийската църква е в Дамаск (временно бе преместен в Ливан), а патриаршии по традиция са сирийци. В Сирия са някои от най-старите християнски храмове и манастири. Затова сирийските християни са толкова привързани към тази страна. Защото това е родината на християнството. А какво ще се случи с всичко това? Борба за свобода и демокрация или унищожение на християнството? Ето какво се случи с християните след бунтовете в Сирия: Западните медии пропагандират, че режимът на Асад избива християните, но това е напълно невярно. Та той спаси 350 000 християни от Ирак. Именно Хафез ал-Асад налага светската конституция и слага точката, в която никоя религия да не доминира над друга. Истинските душмани на християните са религиозно-фашистките групи, като Ал-Нусра, Ал-Фарук и Ахрар ал-Шам, всичките от които се бият на страната на т.нар. Свободна сирийска армия (ССА) и са основната част от нея. Това е елемент дошъл от културите около Персийския залив, като всичките групировки имат една и съща идеология – джихад и налагане на шериата, същия който е наложен в Саудитска арабия, където толерантността е точно толкова вероятна, колко е вероятността на намерите църква в тази пясъчна страна. Никак не е случаен фактът, че съденият в България за проповядване на ислямизъм (и организатор на онези ислямистки шествия в Пазарджик) – Моафак Ал-Асаад, е братовчед на командира и лидера на Свободната сирийска армия, Риад Ал-Асаад. Цялата им фамилия е свързана с Мюсюлманските братя. Е, как да им повярваш, че са “светска” армия и борци за “свобода”? Свобода ли? Та нали във всички територии, в които тази армия поема контрол се превръщат в черни радикални точки, в които властва шериата и се веят знамената на Ал-Каида, заедно с онова знаме с трите звезди, а християните бягат панически от тези места. В Алепо, на територия завладяна от Сирийската свободна армия или т.нар. бунтовници има ПАЗАР ЗА РОБИ, в който се продават отвлечени млади юноши и деца, които стават жертва на перверзници. Можете ли да повярвате, че подобно нещо съществува в модерни времена? На всичкото отгоре, саудитския духовник Ясир Ал-Ажлауни издаде фатва, с която разрешава изнасилванията на несунитски жени от страна на т.нар. бунтовници. Това не е единичен случай. Непрекъснато се чуват заплахи и се издават фатви от салафитски духовници, които призовават примерно да се заколят всички алауити и да се хвърлят за храна на кучетата. Сами разбирате защо всички малцинства застават за Асад. Те просто нямат избор. Те са под заплаха да бъдат унищожени. Тази статия няма за цел за адвокатства Асад, никой не е привърженик на диктатури. Но имаме ли друг ИЗБОР? Светска диктатура с демократични елементи или религиозен фашизъм с брадати орангутани? Но сирийската конституция и В МОМЕНТА е хиляди пъти по-демократична и милиарди пъти по-светска от конституциите на всички мюсюлмански страни взети заедно. Та каква демокрация имаме в Бахрейн? Или Катар? Или американския аватар Саудитска арабия? Или Кувейт? Нима християните и светско настроените хора в Египет, Либия и Тунис са щастливи? Къде са християните, живели 2 хиляди години в Ирак? Какви претенции могат да имат тези страни към Сирия? Не, те трябва да се научат на толерантност от сирийците, а не да вкарват чужди, салафитско-уахабитски елементи в културата на Сирия. Единствената работа на представителите на сирийската опозиция в страните по света е да замазват и прикриват престъпленията на т.нар. Свободна сирийска армия. Затова се налага да плащат на закъсали християни, които да се представят като опозиция и от които всички останали християни се срамуват от тях. Като платения турски агент Джордж Сабра или Мишел Кило, които така и не посмяха да повдигнат въпроса за християните в Сирия. Да уважаема опозиция, затова си късате и блъскате главите и като археолози и търсачи на антики се мъчите да намерите закъсал християнин, който да подхраните с катарски пари. За съжаление винаги се намират. Технология за използване на религиозни конфликти Тази технология за унищожаване и съсипване на страни вече е добре обработена и действа безотказно. Видяхме това да се случва в бивша Юголславия, където се биеха католици, мюсюлмани и православни помежду си. Видяхме го и в Афганистан, където муджахидините финансирани от САЩ доведоха страната до статута на най-бедната и мизерна нация в света. Судан се раздели на Северен и Южен Судан, отново на религиозна основа. Ирак в момента виртуално е разцепен на три части – шиитска, сунитска и кюрдска. По същия начин съвсем скоро ще почнат конфликти в Нигерия, със своя мюсюлмански север и християнски юг. А това е страна с едни от най-големите залежи в света… Следват Ливан, а може и Кипър. Тази технология бе наложена за съжаление и в Сирия. При използването на такава технология винаги се получава силна поляризация сред обществото, а най-опасно е когато в страната има етнически и религиозни различия. Тогава настъпва истинска сеч. А как се предизвиква? Много лесно. Вкарват се отряди, които извършват престъпления спрямо различните етно-религиозни групи и се опитват а ги подстрекават един срещу друг. И така постепенно се вкарва смут, напрежението и омразата ескалират, което по-късно довежда до кървава гражданска война и разрушаване на инфраструктурата. А когато се разруши инфраструктурата на страната, вече е лесно да я направиш твой васал и да настаниш твой президент-марионетка, и съответно определени твои компании да експлоатират природните богатства. Демокрацията не е монопол над природните богатства на определени корпоративни единици. Монополът е характерен за тоталитарни устройства. Демокрацията не е налагане на религиозен фашизъм, който да избива различните, светските маси. Ще спасят ли европейците християнската култура в Сирия? Единствената надежда (освен православната църква в Русия) на християните е Европа да се събуди и да им подаде ръка. Да осъзнае, че ако продължава тази линия тя самата ще е съучастник в затриването на най-старата християнска култура в света, а родината на християнството ще бъде превърната в Саудитска арабия, а най-старите реликви на християнството, църкви, храмове и манастири, всички ще бъдат унищожени. Две хиляди години християнството е оцелявало в тази страна, а сега само за още 2-3 години то може да бъде напълно затрито… Единствената надежда на светското население на Сирия е да се надяват, че разума ще надделее и те няма да станат жертва на петролно-газовите аспирации на страни като САЩ и техните васали от Катар и Саудитска арабия. Президентът на САЩ Барак Хюсеин Обама, който на изборите не спира да намеква, че е християнин, трябва да се засрами и осъзнае какво се случва в Сирия. А то е – ГЕНОЦИД СРЕЩУ ХРИСТИЯНИТЕ. Да, тези ислямистки групи работят за корпоративните каузи на САЩ, но те са обявили джихад на ал-кафър (неверниците) и са на път да изгонят и изтрият цялата християнска история от лицето на Земята. Но дори да премахнем религиозния елемент, възможно ли е да се случва такова нещо в съвременния свят? Може ли да бъде спрян този геноцид? Как е възможно толкова лесно да се контролират масите по света и да бъдат заблудени в една голяма лъжа? В момента има над 60 000 муджихадини в Сирия. Европа не се ли притеснява от факта, че всяка страна може да стане жертва на този радикализъм? На колене ли трябва да паднем, ние християните, и то пред християнски страни за да бъде спряно това клане? Източник : http://trueaboutsyria.wordpress.com/2013/05/19/christianity_syria/

Пример за непримиримостта на исляма към езичеството е и войната на Мухамад срещу арабските племена, не пожелали да се откажат от езичеството : http://forum.boinaslava.net/showthread.php?11746-%CC%E5%F7%FA%F2-%ED%E0-%C0%EB%EB%E0%F5

Касапинът на Революцията - молла Садек Халхали, назначен от Хомейни за Върховен съдия. Смята се, че лично е доубил премиера Ховейда. ,,According to one report, after sentencing Hoveida to death pleas for clemency poured in from all over the world and it was said that Khalkhali was told by telephone to stay the execution. Khalkhali replied that he would go and see what was happening. He then went to Hoveida and either shot him himself or instructed a minion to do the deed. "I'm sorry," he told the person at the other end of the telephone, "the sentence has already been carried out." Също така участва пряко и в кървавото потушаване на Кюрдското въстание през 1979 г.За кръвожадността му достатъчно говорят и думите му ,,Ако жертвите ми се завърнат на земята, пак бих ги екзекутирал, без изключение". "If my victims were to come back on earth, I would execute them again, without exceptions." http://soldierexecutionerprolifer2008.blogspot.com/2011/04/sadegh-khalkhali-hanging-judge-of-iran.html

Незабравима песен от незабравим филм :

Вилхелм II според мен би трябвало да получи реабилитация. На всеки му е ясно, че не само Централните сили са виновни за избухването на Първата световна война, а и противниците му от Антантата. Сърбите застрелват австро-унгарския престолонаследник, което си е дързък и нечуван акт, Русия има претенции срещу Дунавската монархия, а Франция жадува за реванш заради поражението през 1871 г. Англия пък се сблъсква с немците заради господството по море. Въобще защо трябва да се демонизира Германия, след като управляващият режим във Втория райх не е бил расистки и не е поддържал и използвал лагери за масово унищожение, за разлика от ВСВ ?

Случилото се в Югославия е като детска приказка в сравнение с това в Руанда. Да кажем в Сребреница са избити само лица от мъжки пол - мъже и момчета, докато в Руанда във всяко клане хуту колят наред мъже, жени и деца тутси. Това може да се види във филми като ,,Застреляйте кучетата" - Shooting dogs и ,,Хотел Руанда".

Това са архивни кадри от погребението на последния император на Германската империя или Втория райх Вилхелм II Хоенцолерн, състояло се през юни 1941 г. във Нидерландия. На 58-та секунда от клипчето се вижда и Аугуст фон Макензен. http://www.youtube.com/watch?v=UTB_Vel3PqA

Имало едно време една красива страна на име Афганистан - точно това е бил той през 60 - те и 70 - те години на XX век особено при крал Мохамад Захир Шах (1933 -1973), чието 40- годишно управление е запомнено като Златния век на Афганистан. За съжаление кралят е свален през 1973 г. с преврат от братовчед си Дауд Хан, той пък е свален от комунистите през 1978 г. , като в края на следващата 1979 г. СССР нахлува в Афганистан. Последва кръвопролитна война, която взема стотици хиляди жертви, завършила с оттеглянето на Съветите през 1989 г. Гражданската война обаче под различни форми продължава и до днес - въпреки, че талибаните са свалени през 2001 г., страната продължава да се намира доста назад в развитието си особено що се отнася до правата на жените, които са подложени на изключително нечовешко отношение. Тя е и един от основните производители на наркотици. За това вина имат и САЩ, които през 80 - те години подкрепят фундаменталисти като Бин Ладен, тъй като те воюват срещу Съветския съюз. Но думата ни е за Афганистан преди войните - ето снимки от онази епоха. Обърнете внимание на външния вид на афганките : http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=cxboRdXBwck

http://vbox7.com/play:8b004b3687

Един от от най-ярките примери, че всъщност императорите имат надмощие, си остава Ото Велики. А и често се забравя, че 7 години след Каноса, в 1084 г. Хенрих IV постига своебразен реванш - превзема Рим и принуждава Хилдебранд, каквото е истинското име на папа Григорий VII, да потърси убежище при норманите.

Стара немска военна песен - ,,Мъртвата армия", специално за Уърлорд :

Турската армия беше лишена от правото да извършва преврати. Президентът Абдуллах Гюл подписа указ за обнародване на приет от парламента в Анкара закон, предаде местният канал Ен Ти Ви. Нормативният акт променя обложеност в Устава за вътрешна служба на въоръжените сили. Армията ще може да се намесва единствено и само в случай на открита външна заплаха. Предишното положение гласеше: За опазване и защита на Родината и на Република Турция. Въвеждат се и текстове, даващи възможност на органите на местната власт да поискат военна помощ от видовете въоръжени сили в случаи на масови протести и безредици на територията на повече от два вилаета. Освен това се признават нови права на професионалните редници и ефрейтори. След седем години на договорна военна служба, те ще имат право да напускат турската армия и да бъдат приемани с предимство на вакантни длъжности в обществени органи и институции, посочи още телевизионният канал Ен Ти Ви. От 1960 до 1980 г. в Турция са извършени три военни преврата. Въоръжените сили се смята за основа на светския режим, заложен от основателя на съвременна Турция Мустафа Кемал Ататюрк. Източник : http://www.blitz.bg/news/article/214110

Темата е по статия на немското издание ,,Фокус"с оригинално заглавие ,,Deutsche Geschichte, Teil 2 Von der Teilung des Reichs bis zur Reformation". http://www.focus.de/wissen/mensch/geschichte/tid-5812/deutsche-geschichte-teil-2_aid_57135.html http://www.focus.de/wissen/mensch/geschichte/tid-5812/deutsche-geschichte-teil-2_aid_57136.html Пускам и продължението : Срещата на върха в Каноса Църковните князе управлявали над големи области. Лоялността им принадлежала на императора. В последна сметка той ги назначавал на длъжността едно право, което владетелите на Свещената римска империя си били запазили спрямо папата. Това не можело да продължи така дълго. Стигнало се до т.н. Инвеститура - спор между императорите и папата за върховенството на властта в светски и духовен план, за това кой да назначава църковните сановници и служители. Спорът достигнал драматичната си връхна точка при срещата на император Хенрих IV и папа Григорий VII в Каноса през 1077 г. : Когато Хенрих се противопоставил на претенцията за всемогъщие на папа Григорий и обявил приемника на Свети Петър за свален, Светият отец веднага отвърнал на удара. Той екскомуницирал краля и неговите подчинени. Заради това Хайнрих бил подложен на мощен натиск от своите князе. В края на краищата не му останало нищо друго освен да отиде в Италия, за да не загуби властта си. В Каноса папата унижил краля като го накарал да чака три дни в одежда на каещ се грешник в двора на замъка и чак след това получил прошка. Обаче свалянето на монарха се провалило, Григорий трябвало да отмени анатемата. Неуспех за императора Тъй или иначе спорът за назначаването на църковните служители продължил. Едва Вормският конкордат в 1122 г. уредил въпроса - от сега нататък кайзерът се отказвал да попълва длъжностите в църквата по свое усмотрение - тежък неуспех за владетеля и за немската национална държава. В империята възникнали множество малки държави - едно типично германско явление, което щяло да определя немската политика до основаването на Германската империя или Втория райх в 1871 г. Свещената римска империя около 1400 г. била твърде далеч от това да бъде една национална държава. Изготвената от император Карл IV в 1356 г. Златна була също не променила нищо от това. Тя уреждала само избора на немските крале от курфюрстите - членове на избирателна колегия. Все още липсвали нация и държава. Имперторът имал власт само в своята територия. За императорите от рода на Хабсбургите, които от Фридрих III насетне с някои прекъсвания носели короната на Свещената империя, тази територия била Австрия. Империята за разлика от Франция и Англия от около 1600 г., се състояла от отделни държавици. Нямало централна държавна власт, както и нация. Реформацията : Пътят в разделението В нарастваща степен държавата и църквата губили престиж и предлагали все по - малко опора. Великата схизма в Западна Европа от 1378 до 1417 г. и ставащата все по - мощна секуларизация на Папството родили многобройни критици на църквата. Техните искания за реформа на църковнатаинституция повече не можели да останат нечути. Така било и със Свещената римска империя или СРИ. От средата на 15 век никой вече не можел да си затваря очите за безвластието на императора, а стова и на империята. Един пропуснат шанс При император Максимилиан I ( 1486 - 1519 г. ) били направени първите наченки на една имперска реформа. В 1495 Г. Вормският райстаг оповестил Вечният мир или Der Ewige Landfrieden, който трябвало окончателно да сложи край на враждите между немските князе. Към това империята била разделена на 10 окръга и бил основан Имперския върховен съд, седалището на който от 1689 г. се намирало си във град Вецлар, където много по - късно Гьоте щял да работи като юрист и да напише ,,Страданията на младия Вертер ". Като следваща стъпка императорът планирал учредяването на централно имперско управление като дееспособна институция и имперски данъци. Но Максимилиан починал в 1519 г., преди да може да бъде установена силна имперски властова позиция. Не помогноло много и това, че през 1512 г. към названието ,, СРИ" било добавено ,, на германската нация - на немски ,, Das Heilige Roemische Reich Deutscher Nation ". Максимилиановият наследник Карл V мислел по - глобално. В неговите планове ставало въпрос по - скоро за отвъдморските владения в Америка. Германските земи не влизали в списъка с приоритетите му. Реформацията забавя създаването на национална държава Решаващо значение за по - нататъшното развитие на Германия имала не имперската реформа. Макар и да не бил първият, все пак Мартин Лутер окончателно сложил мощен прът в колелото : на 31 октомври 1517 г. той заковал прословутите си 95 тези на вратата на катедралата във Витенберг. Неговата постъпка довела до Реформацията на западноевропейската църква, но също и до нейното разцепление. Много князе на провинции използвали учението на Лутер, за да отблъснат претенцията за власт на императора и да разширят собствената си власт. Реформацията и Контрареформацията се погрижили да създадат ситуация, в която си изправили един срещу друг два враждебни лагера - и резултатът били войни. Конфликтът бил изгладен едва с Аугсбургския религиозен мир в 1555 г. С него лутеранските имперски съсловия били изравнени по статут с католическите. Съгласно принципа ,, На когото е властта, на него е вярата " - на латински ,, Cuius regio, eius religio " подчинените трябвало или да са със същата вяра като княза на своята провинция, или да се изселят. Проектът ,, Германия " се отлага От цялата тази работа СРИ излязла отслабена. Конфесионалното разцепление засилило териториалната разпокъсаност на немските провинции и държавици. Още веднъж Германия значително изостанала в създаването на нация. http://www.focus.de/wissen/mensch/geschichte/tid-5812/deutsche-geschichte-teil-2_aid_57137.html http://www.focus.de/wissen/mensch/geschichte/tid-5812/deutsche-geschichte-teil-2_aid_57139.html

Естонците като манталитет винаги са били към Запада, макар и част от царска Русия и СССР. Същото се отнася и за финландците, латвийците и литовците. Това си е фактор.

Малко снимки на старите ирански ВВС отпреди Ислямската революция : http://www.iiaf.net/archive/personnel/index.html