Monarh

Stokstad,Marilyn ,,Medieval castles", 2005 Год выпуска: 2005 Автор: Marilyn Stokstad Жанр: История язык:английский Издательство: Greenwood Press ISBN: 0–313–32525–1 Формат: PDF Качество: Отсканированные страницы Количество страниц: 250 Medieval Castles.pdf PREFACE The castle was far more than a walled and turreted fortress; it was an instrument of social control and the symbol of power, authority, and wealth. This book, Medieval Castles, combines interpretive essays and original documents in English translation in order to examine the role of the castle in society as well as its use in war. We begin with an overview of the military and social systems operating in the Middle Ages, and we place castles and other fortified places into an appropriate context. Four chapters examine different aspects of the castle. Chapter 1, “The Great Tower,” describes the early “motte and bailey” castles and the development of masonry towers and walls in the eleventh and twelfth centuries. Chapter 2, “The Castle as Fortress,” considers the military aspects of castles, including siege warfare and the architectural response to attack and defense, in the twelfth and thirteenth centuries. Chapter 3, “The Castle as Headquarters,” explores castles and citadels as local and regional government and economic centers in the thirteenth and fourteenth centuries. Chapter 4, “The Castle as Symbol and Palace,” looks at the symbolic role of architecture and at castles as elite residences and settings for public display. A concluding interpretive chapter looks at the impact of gunpowder on castles as well as our continuing fascination with the castle as a romantic fantasy of an idealized world. Each chapter also describes specific castles and explores the ways in which they met the needs and expectations of their owners.

Виймар, Пьер ,,Крестовые походы: миф и реальность священной войны" Санкт-Петербург. 2003 http://www.apologia.ru/Krestovye_pohody/Krestovye_pohody_ Содержание Предисловие Часть первая. От идеи к делу 1. Византийский крестовый поход 2. Турецкая сабля и франкский меч 3. К Константинополю, «Царьграду» 4. Долгий поход 5. Восемь месяцев страданий 6. Антиохия или Иерусалим? 7. Завоевание Палестины Часть вторая. Латинская колонизация 1. Графство Эдесское 2. Княжество Антиохийское 3. Графство Триполи 4. Королевство Иерусалимское и египетская реакция Часть третья. Ответ мусульман 1. Походы армии султана против крестоносцев 2. Помощь анатолийских эмиров 3. Объединение сирийского Ислама 4. Поражение второго крестового похода Часть четвертая. От равновесия к завоеванию 1. Сирия Нуреддина 2. Путь в Египет 3. Саладин 4. Война и торговля 5. Холм Хаттина 6. Конец королевства Заключение Глоссарий Библиография Приложение 1 Приложение 2 Предисловие к русскому изданию Крестовые походы представляют собой одно из самых головокружительных и привлекательных авантюр мировой истории и средневековой истории в частности. Уже сами крестоносцы часто удивлялись своим достижениям. Историографы крестовых походов долгое время пытались объяснить их начало социально-экономическими причинами — избытком воинской силы и безземельной знати, введением в оборот нового вида упряжи, жаждой наживы: трудно было поверить, что толпы людей, забросив своих родных, дом, имущество (письмо графа Стефана Блуаского и воспоминания сенешаля Жана де Жуанвиля ясно показывают, насколько тяжка была для многих воинов христианской армии разлука с близкими), отправились в Святую Землю лишь ради того, чтобы отвоевать Гроб Господень. Конечно, история крестоносного движения сразу стала клубком противоречий. Исследователи до сих пор спорят, чем являлись походы западноевропейцев на Восток для человечества — еще одной страницей кровавого разгула или цивилизаторской миссией. Необычайно интересна и проблема создания на побережье Средиземного моря в Леванте, и в Месопотамии, крестоносных государств — своеобразных анклавов Западной Европы, куда участники походов привнесли свои обычаи, политические традиции и культуру. В отечественной историографии проблема крестовых походов, при всей ее притягательности для историка, до недавнего времени было изучена довольно однобоко. В ней уделялось пристальное внимание магистральным сюжетам этого значимого события — началу и организации похода, маршруте, первых столкновениях с византийцами и мусульманами, взятии Никеи, Антиохии и, конечно Иерусалима. На этом повествование обрывалось, и начиналось лишь с 40-х гг. XII столетия, когда в дорогу пустились участники второго крестового похода (редким исключением стали книга М. А. Заборова и диссертационный труд С. И. Лучицкой, где читатель мог познакомиться с жизнью Иерусалимского королевства). Уже сам неординарный характер экспедиций с Запада притягивал внимание отечественных исследователей прежде всего к самим крестовым походам, а не к христианским государствам в Святой Земле, основанным по их завершении. И если Иерусалимскому королевству, по вполне понятным причинам повезло больше — его изучали гораздо подробнее — то княжество Антиохийское, графства Эдесское и Триполитанское остались в его тени. Даже современники не всегда отдавали должное этим политическим образованиям — взять хотя бы французского короля Людовика VII, одного из предводителей второго крестового похода, который, вместо того, чтобы сражаться в княжестве Антиохийском (от участи которого во многом тогда зависела судьба всех христианских государств Леванта), отправился в Иерусалимское королевство и завяз в долгой и бессмысленной осаде Дамаска. За кадром российских исследований до недавнего времени оставался и разнообразный, противоречивый мусульманский мир, каким он был в эпоху крестовых походов — а ведь от него напрямую зависело все, что происходило в христианских государствах Леванта. Все внимание авторов сосредоточено именно на крестоносцах — и кажется, что воины Христовы сражались с чередой безликих и молчаливых мусульманских витязей. Читатель лишь мельком встречает в книгах имена мосульского атабега Кербоги, дамаского атабега Тюгтекина, о которых мы не имеем ни малейшего представления. Лишь в конце этой вереницы противников крестоносцев мы встречаем блистательного Саладина. Своеобразным символом пренебрежения историков этим предметом исследования является утрата произведения одного из самых талантливых деятелей крестоносной Святой Земли Вильгельма Тирского об мусульманских правителях Востока. В западноевропейской исторической мысли только исследователи Рене Груссе и Клод Каэн открыли эту страницы существования крестоносцев на Востоке. Перевод книга французского историка П. Виймара в известной степени позволяет исправить создавшуюся в отечественной исторической литературе ситуацию. Автор подробно рассматривает как сами крестовые походы, так и создание всех крестоносных государств (которым посвящены отдельные главы), перемены, которые произошли в мусульманском мире, борьбу за объединение мусульманского Востока, историю исламских правителей, которые вели войну против европейских поселенцев. Ценным дополнением к книге является глава об архитектуре государств крестоносцев, автором которой является Э. Виймар. Карачинский А. Ю.

Все пак в един период владетелят на Селджукската империя е управлявал и Персия, например Малик шах. http://en.wikipedia.org/wiki/Muslim_dynasties_of_Iran#Great_Seljuq_Empire.2C_1037.E2.80.931194 Въобще при селджуките Иран и иранската култура се радват на истински ренесанс.

Сърбия реабилитират четниците на Михайлович с новия сериал ,,Ravna Gora". В тази местност се е намирал щабът на движението.

В настоящата тема ще представя управлението на първите трима владетели от Салическата династия в Германия и Свещената римска империя през XI век - Конрад II, Хайнрих III и Хайнрих IV.Текстът се базира на ,,Всемирная история. Том 2" на Оскар Йегер, като са засегнати и отношенията със съседните страни. Приятно четене !!! Резултати от властването на Саксонската династия Столетието, в течение на което Саксонската династия управлява Германия, е плодотворно в много отношения, особено ако си спомним в какво разпокъсано и разстроено състояние са се намирали германските земи в началото на управлението на тази династия. Преди всичко, важно е това, че нахлуващите в Германия съседни народи - нормани, славяни и маджари - са спрени, набезите им - прекратени и те биват включени в сферата на християнската култура. Обезпечаването на безопасността на немската територия е първото условие за по - нататъшен просперитет и развитие на нейното население. Навсякъде могат да се видят следите от народния труд и благодарение на него - нарастващото благосъстояние на народа в много градове, села и манастири, като например в Саксония. Не е случайно и това, че по същото време в Харц се разработват сребърни руди и че манастирите се превръщат в центрове, в които при относително спокойствие може да се извършва научен и теоретично прогресивен труд, без който външното и материално благосъстояние са невъзможни. Тази дейност, насочена към развитието на знанията и науката, при Саксонската династия получава нов импулс за развитие благодарение и на подновените връзки с Италия, където още преди това процъфтяват градският живот и изкуствата. Това обновление на идеите за Римската империя и връзките с Ботуша не е фатално за Германия, чиито управници уж поради това се отклоняват от решаването на наболелите проблеми. Напротив, става дума за идеята за не само религиозното, но и политическото и обществено единство на всички християнски народи, като за всеки от тях то има голямо цивилизационно значение. Пътешествията в Италия, извършвани от германци, клирици или миряни, са ценно образователно средство, без да броим факта, че благодарение на Италия кръзорът на немците се разширява и обхваща и гръцкия Изток, от който в Централна Европа са посяти семената на образоваността. В тясна връзка с идеала за държавата, носеща гръмкото название Римска империя (Imperium Romanum), в периода на Саксонската династия се развива ленната система, преставляваща първата ефективна форма на обществени отношения. Ленните отношения между собственика на лена - сеньора, което на латински значи старши, и васала установяват връзки на базата на определени нравствени задължения. Тъй като нравите по това време са груби, е важно това, че всеки има свой господар, на всеки животът е уреден и са установени правни условия. Благодарение на тези порядки се образуват множество малки общини. Това се особено ясно се вижда от хрониките на монасите, в които те с чисто местно пристрастие се отнасят към своя манастир, към славата му, към блясъка на чудесата на неговия светец покровител, към притежаването на изцеляващи мощи и богати имоти, имайки предвид и честта на манастира, както и собствената си чест и собствения имот. Външните форми на бита - храна, облекло и жилища са изключително обикновени, тъй като търговията в Германия още не се е развила и най - важните търговски пътища не минават през страната. Не съществува отделно занятчийско съсловие, а в големите стопанства занаятчийският труд не се отличава от другите поминъци. Като цяло германският народ се явява голям земеделски народ, сред който е налице чувството на любов към родината, причинено от привързаността към поземлената собственост, което не отслабва с преминаването на земята в ленна зависимост. А от любовта към родината тепърва се развива разбирането за държавност или национално единство и това може да се смята за най - важната придобивка от управлението на Саксонската династия. Следва да се от бележи, че църквата изиграва важна роля за пробуждането и утвърждаването на чувството за национално самосъзнание. В средата Конрад II, седнал на трон. В лявата си ръка той държи скиптър, а в дясната медальон, в който е представен синът му Хайнрих III. Под него е представен Хайнрих IV със синовете си Хайнрих V и Конрад, а момичето горе е дъщеря му Агнес. Миниатюрата се пази в Държавната библиотека на Берлин. Начало на царуването на Конрад II В крайна сметка след смъртта на Хайнрих II короната на Кралство Германия спечелва Конрад, син на граф Хайнрих фон Шпейер и праправнук на Ото Велики. Конрад II, който управлява от 1024 до 1039 г., е надарен със светъл ум и силна воля : независимо, че не притежава научни познания, които тогава едва започват да се разпространяват сред светската знат, той е достатъчно опитен в практическия живот. Неговото образование е изцяло с юридически характер :добре е запознат със законите, като на всички тях гледа изключително разумно без идеализъм или фантазия. Изключително бързо свиква със задачите си и умее да отговаря точно. Например, когато в 1025 г. при него се появяват пратеници от Павия с цел да се извинят за разоряването на кралския дворец след смъртта на Хайнрих II, той им казва : ,,Вие не разбрахте, че дори кралят да умре, кралската власт остава. Както и да е било, всички сте виновни." Навсякъде, където се появява, веднага полагат клетва за вярност към него : в Лотарингия, където архиепископът на Кьолн побързва да се помири с Конрад и коронясва съпругата му Гизела, която Арибо Майнцки е отказал да короняса, тъй като не одобрява брака й с Конрад поради близкото родство между двамата. Така е в Саксония, където Конрад потвърждава всички юридически обичаи, съществуващи в страната, и в Бавария , и в Каринтия, и в Швабия, където Гизела като вдовица на тамошния херцог притежава огромни феодални имения. При него се появява влиятелният италиански сановник Ариберт, който е архиепископ на Милано и го поканва в Италия, за да го короняса. На събор на князете в Трибур е взето решение за поход към Италия. Въпреки това се налага той да бъде отложен, тъй като цялостната обстановка в страната буди опасения. От една страна, полският княз Болеслав Храбри след смъртта на Хайнрих се отцепва от империята, като в 1025 г. приема кралска титла. Скоро той умира, но синът му Мечислав запазва кралската титла и отказва да плаща данък. В това време на запад графът на Шампания, васал на френския крал, предявява претенции за Бургундия и встъпва в съюз не само със своя крал, но и с недоволните лотарингски князе. В Германия Конрад II не скрива недоволството си, като херцог Ернст II Швабски, който е негов доведен син, му съчувства. Мечислав пък влиза в съюз с младия датски княз Кнут. Но кралят урежда всичко и успява да развали съюза на Кнут с Мечислав, отстъпвайки му Шлезвигската марка и по този начин установява с него приятелски отношения. Останалите грозящи го опасности той отстранява, като използва липсата на единство между своите врагове. През февруари 1026 г. кралската войска се събира в Аугсбург. На същия събор на князете 8 - годишният син на владетеля Хайнрих е въведен в правата на престолонаследник. След това Конрад се отправя на поход през Алпите ...

Хлевов А.А. ,,Морские войны Рима" Год: 2005 Автор: Хлевов А.А. Жанр: монография, военная история Издательство: Издательский дом Санкт-Петербургского государственного университета ISBN: 5-288-03738-8 Серия: Res Militaris Язык: Русский Формат: PDF Хлевов А.А. Морские войны Рима (Res Militaris). 2005.pdf "Римский народ всегда имел наготове флот ради славы, пользы и величия своего государства, а не вследствие необходимости при каком-то волнении; именно для того, чтобы никогда не было такой необходимости, он всегда имел флот в готовности. Ведь никто не решается вызывать на войну или наносить обиду тому царству или народу, который, как он знает, может быстро оказать сопротивление и наказать за эту смелость" (Флавий Вегеций Ренат) Книга рассказывает об истории древнеримского флота от Первой Пунической войны до эпохи упадка Рима. Отдельная глава посвящена типам боевых кораблей, вооружению и основным аспектам службы римского флота. В издание включены карты сражений.

Голяма рана си е Виетнам за янките, както и Афганистан за руснаците.

Има сведение за продажба на български роби на остров Кипър от Махера в 1373-74 г. , венецианският нотариус от о-в Крит Маноли Брешиано в 1381 - 1383 пък споменава за освободена робиня българка с името Ирина от Мелник. Вж Матанов ,,Югозападните български земи през XIV век" : ,,Още през 1932 г. Иван Сакъзов публикува нотариалните записки на венецианския нотариус от о-в Крит Маноли Брешиано, открити от него във Венеция (Archivo di stato)[56]. В тези нотариални записки, водени в периода 1381—1383 г., са се вписвали данни за продажби и освобождаване на роби, пленени от османците в хода на техните завоевания в балканските земи. Сведения за тези роби венецианският нотариус е вземал от самите тях. Именно затова сведенията от неговите записки са изключително ценни, защото говорят за българско самосъзнание на населението в Македония. На о-в Крит са били продавани и освобождавани много роби българи, гърци, власи, сърби, руси, татари и др., но всички роби от Македония — като се започне от Скопие, та до околностите на Солун и до Костур и Преспа — са записани като българи (de genere Bulgarorum) c изключение на ограничен брой гърци и власи. Споменават се роби българи от Прилеп — града, в който се е родил и известният българин богослов Акиндин [57], от Костур, Сяр, Девол, Воден, Велес, Мелник, Солунско, Скопие, Преспа, Кюстендилско, та дори и от албанските земи и земите на „Деспотата” (вероятно Южен Епир) [58]. " http://www.promacedonia.org/hm2/hm_6_2.html За робските маршрути :Светослав пише на майка си Олга, че в Малък Преслав, сиреч Преславец на Дунава от Рус се стичат роби : «Не любо мне сидеть в Киеве, хочу жить в Переяславце на Дунае — ибо там середина земли моей, туда стекаются все блага: из Греческой земли — золото, паволоки, вина, различные плоды, из Чехии и из Венгрии серебро и кони, из Руси же меха и воск, мед и рабы.»[1] http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D0%B5%D1%8F%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%86#cite_note-1

Още една онлайн книга : Чекалова А.А. ,,Константинополь в VI веке, Восстание Ника" СОДЕРЖАНИЕ Введение Глава I. Особенности экономического развития Константинополя в начале VI в. Глава II. Социальная структура населения Константинополя в VI в Глава III. Социальные связи. Партии ипподрома Глава IV. Роль народных масс в ранней Византии Глава V. Внутренняя политика Юстиниана накануне восстания Ника Глава VI. Ход восстания Ника Глава VII. Народ и сенаторская оппозиция в восстании Ника Глава VIII. Последствия восстания Ника Глава IX. Восстание Ника и социально-политическая борьба в Константинополе в конце V - первой половине VI в. Заключение Примечания Список сокращений Библиография Указатель имен ВВЕДЕНИЕ (историография вопроса, характеристика источников) Восстание Ника - крупнейшее народное движение ранней Византии. В любом труде, посвященном эпохе Юстиниана, будь то обширная монография или небольшая статья в энциклопедии, имеется описание этого события либо, по крайней мере, упоминание о нем. Характерно, однако, что в основу многих современных представлений о великом мятеже 532 г. легли специальные исследования, увидевшие свет в середине XIX - начале XX в., в которых основное внимание уделялось ходу восстания, его хронологии, топографии, характеристике источников, в то время как причины восстания, социальный состав его участников и их роль в этом движении исследовались явно недостаточно и изучение их практически не выходило за рамки отдельных, нередко умозрительных, а порою и просто весьма общих и случайных суждений. Первая специальная работа о восстании Ника вышла в свет в 1854 г. Автором ее являлся профессор Цюрихского университета В. А. Шмидт. По словам исследователя, его интерес к восстанию был вызван той ролью, которую оно сыграло в политической, правовой и нравственной истории Византии. Вместе с тем его привлекало и то, что, несмотря на свою очевидную значительность, восстание не было как следует изучено. Отметив скудость сведений о нем и их разбросанность, автор решил создать целостную картину восстания, чтобы после него "никому не понадобилось проделывать этот нелегкий труд" [293, с. 1]. В. А. Шмидт и не предполагал, вероятно, что его работа явится лишь началом, отправным пунктом для многих исследований в будущем. Приступив впервые к детальному изучению восстания Ника, В. А. Шмидт достиг весьма существенных результатов. Он собрал весь основной материал источников и привел в систему, хотя и с некоторыми неточностями, их противоречивые данные 1. В работе с источниками В. А. Шмидт показал незаурядное мастерство. Наиболее ярко оно проявилось в анализе диалога между прасинами и императором - так называемых "Актов по поводу Калоподия". Исследуя их, автор сопоставил известные ему факты из византийской истории с короткими фразами спора на ипподроме и тем самым раскрыл смысл его многих неясных мест. Он первым раскрыл и религиозный смысл диалога [293, с. 47-50]. Несмотря на бесспорные достоинства работы В. А. Шмидта, его труд не свободен от недостатков. Говоря о причинах восстания, автор останавливается, причем весьма кратко и поверхностно, лишь на династической, церковной и цирковой оппозиции [293, с. 24- 26]. Уже ближайший последователь В. А. Шмидта - В. К. Надлер считал это недостаточным и писал в своей книге: "Интриги и заговоры, от кого бы ни исходили они, какими бы средствами ни располагали они, могут произвести переворот внутри двора, но они не в силах вызвать движение масс. Великое восстание 532 г. было вызвано всем предыдущим развитием, всею правительственною системою Юстиниана" [75, с. 60-61] 2. У В. А. Шмидта имеется и ряд неточностей в изложении хода восстания. Так, описывая события, происходившие накануне восстания, он чрезмерно сближает их во времени [293, с. 47, 52], невольно создавая у читателя впечатление о преднамеренной подготовке этого на деле стихийного и рождавшегося постепенно грозного бунта. В своем стремлении нарисовать стройную картину восстания В. А. Шмидт допускает порой либо искажение хода событий (например, перенос провозглашения императором племянника Анастасия Ипатия с 18 на 19 января [293, с. 70]), либо вольное толкование источников (согласно "Пасхальной хронике", 17 января одни димоты избивали других, в изложении же В. А. Шмидта, солдаты убивали димотов [293, с. 64-66]). Через несколько лет после публикации В. А. Шмидта и совершенно независимо от него о восстании Ника написал греческий ученый профессор Афинского университета К. Папарригопулос в третьем томе своей "Истории греческой нации". Его изложение значительно уступает работе В. А. Шмидта. Здесь нет того понимания "Актов по поводу Калоподия", которое проявил немецкий ученый, и текст диалога дается в основном в том виде, в каком сохранил его Феофан [339, с. 116-133]. Кроме того, К. Папарригопулос отказался от комплексного изучения источников и следовал по большей части двум авторам - Прокопию и Феофану. http://readr.ru/a-chekalova-konstantinopol-v-vi-veke-vosstanie-nika.html#ixzz2gaE72T8j

Борис Хавкин ,,Убийство Графа Мирбаха: по следам преступления" : http://www1.ku-eichstaett.de/ZIMOS/forum/docs/Chavkin6.pdf

Ich Hatt Einen Kameraden Имах аз един другар Ich hatt' einen Kameraden, Имах аз един другар Einen bessern findst du nit. и по-добър не ще намеря. Die Trommel schlug zum Streite, Барабанът биеше за бой, Er ging an meiner Seite а той с мен вървеше, : In gleichem Schritt und Tritt. в равна крачка, в добро и зло. Eine Kugel kam geflogen: Един куршум дойде, излитайки. Gilt's mir oder gilt es dir? Към мен или към теб той идва ? Ihn hat es weggerissen, Него го разкъса мина Er liegt vor meinen Füßen и сега той пред мен лежи : : Als wär's ein Stück von mir :| като че ли туй беше част от мен : Will mir die Hand noch reichen, Той иска да ми подаде ръката своя, Derweil ich eben lad'. а аз пистолета свой трябва да презаредя. "Kann dir die Hand nicht geben, ,, Не мога да ти подам ръката своя, Bleib du im ew'gen Leben остани във вечния в живот : : Mein guter Kamerad!" Мой добър другарю !"

Blutengel Koenigin der Nacht Царица на нощта Nur einen Augenblick ganz nah bei dir Само един миг съм съвсем близо до теб. Seh ich dich in weiter ferne An einem Abgrund stehen И те виждам в далечното бъдеще да стоиш до една пропаст. In deinen Augen spiegelt sich das weite Meer В очите ти оглежда се широкото море. Welcke Blätter trägt der Wind viel zu weit fohrt Weit fohrt von dir Колко ли листа вятърът ще отнесе твърде далече, далече от теб ? Werde ich es je verstehen ? Werd ich dich je wiedersehen ? Ще разбера ли някога това ? Ще те видя ли някога отново ? Du warst die Königin der Nacht Dieser Traum gehörte dir allein Ти беше царицата на нощта и тази мечта принадлежеше единствено на теб самата. Auch wenn die Zeit dich jetzt besiegt Du wirst immer bei mir sein Дори и времето да те победи сега, ти ще бъдеш винаги при мен. und deine Melodie erklingt Viel schöner noch als je zuvor И твоята мелодия прозвучава много по - красиво от преди. und dein Licht strahlt in der Nacht Steig empohr und fang es ein И твоята светлина сияе във нощта. Издигни се и я улови ! Viel zu lang hast du gewartet Auf den Tag, der niemals kommt Твърде дълго си очаквала деня, който никога не дойде. Du bist gefangen in der Dunkelheit In deiner Welt aus Glas Ти си в плен на тъмнината в твоя свят от стъкло. und jetzt ist es so weit И сега това е толкова далеч. Eine Melodie erklingt Ich spühre deine Hand ein letztes mal Прозвучава една мелодия. И за последен път усещам твоята ръка ... Du warst die Königin der Nacht Dieser Traum gehörte dir allein Ти беше царицата на нощта и тази мечта принадлежеше единствено на теб самата. Auch wenn die Zeit dich jetzt besiegt Du wirst immer bei mir sein Дори и времето да те победи сега, ти ще бъдеш винаги при мен. und deine Melodie erklingt Viel schöner noch als je zuvor И твоята мелодия прозвучава много по - красиво от преди. und dein Licht strahlt in der Nacht Steig empohr und fang es ein И твоята светлина сияе във нощта. Издигни се и я улови ! Издигни се и я улови ! Превод : Петър Петров http://vbox7.com/play:3933ac6778

Тук публикувам някои немскоезични песни с превод, като начало мои преводи : Sei mein Licht Бъди моята светлина Der Himmel zeigt sein rotes Kleid Seh die Wolken über mir Небето показва своята червена одежда. Виж облаците над мен. Am Horizont mein Lichtgeleit Auf dem Weg zurück zu dir На хоризонта се показва моята пътеводна светлина по пътя обратно към теб. Der Morgen hebt sein Lichterland Jeder Weg holt dich zu mir Утрешната светлина издига страната и всеки път те води към мен. Streich die Segel Richtung Heimatland In Gedanken schon bei dir Опъни платната в посока към родната страна, защото в мислите си вече съм при теб. Sei mein Licht und mein Blick Der mir zeigt wo ich bin Бъди моята светлина и моя поглед, който ми показва къде съм ! Sei mein Wort und mein Herz Das mir sagt wer ich bin Бъди моето слово и моето сърце, което ми казва кой съм аз ! All die Ängste jener Tage Und die Wünsche jener Zeit Всички страхове от тези дни и желанията на това време Hast du für mich geteilt Ти сподели за мен. Bin ich auch zu hoch geflogen Hast du mir den Traum gegönnt Полетях високо и ти се радваше на моята мечта. Nach jedem Fall war ich nie allein Във всеки случай никога не бях сам. Hast dich für mich aufgegeben Mich geführt zu jeder Zeit Отказа ли се за мен , води ме по всяко време Mein Licht am Horizont Mein Heimgeleit Моята светлина на хоризонта, моят съпровод към дома. War der Zweifel noch so groß Jeden Kampf zu überstehen Беше ли толкова голям въпросът да се издържи всяка битка ? Hast du mich aufgehoben Um weiterzugehen Вдигна ли ме, за да продължа да вървя ? Sei mein Licht und mein Blick Der mir zeigt wo ich bin Бъди моята светлина и моя поглед, който ми показва къде съм ... und mein Herz Das mir sagt wer ich bin и моето сърце, което ми казва кой съм аз ! Ich streck die Seele leg mich in deinen Arm Аз протягам душата си , сложи ме в своите обятия ... Zuflucht ist nur hier Само тук има убежище ... Fern der Welt Und dem Lichterland Далече от света и страната на светлините ... Heimat ist nur bei dir Родината е само при теб. Бъди моята светлина ...

Междувременно джихадът срещу християнството продължава с пълна пара : Източник : http://www.vesti.ru/doc.html?id=1135795&tid=95994

А тук с превод на български : http://freeoldmen.blog.bg/muzika/2013/09/28/bolka.1153317

The Work ,,A History of Germany" by Bayard Taylor in Project Gutenberg : http://www.gutenberg.org/ebooks/36484

Честито, на добър час и още много успехи и поводи за радост !!!

,,Късно е и няма полза да се обръщаш назад, да ровиш, да се тюхкаш над грозните разпилени късове. Ако трябва нещо да се прави, то започва оттук нататък." Димитър Талев - Железният светилник

Като стана дума за внучката на Алексий III Ангел, някой знае ли какво е станало с нея след като Иванко изчезва от хрониките ? В ,,И се възвисиха Асеновци" на Слав Караславов след като императорът бяга от Константинопол през 1203 г., той изпраща пратеничество при Калоян с молба за помощ, което е оглавено именно от Теодора Ангелина. И тогава нашият владетел се влюбва в нея. Разбира се всичко това е художествена измислица, но се интересувам има ли сигурни податки в изворите каква е съдбата й ?

Настоящият текст е изцяло по документалния филм на BBC ,,Белите роби на пиратското злато", който беше излъчен по БТВ преди доста години - през 2004 г. ,, Гара Рок, Южен Девън, 30-те години на 17 век мистериозен кораб потъва. Липсват сведения за корабокрушението, не се съобщава и за оцелели. Няма и намек за загубено съкровище... И въпреки всичко, то седи погребано в продължение на три века и половина докато група от любители-археолози случайно не попада на него. Следващите 3 години водолазите го пренасят в пълна тайна. През 1997 г. те изненадват Британския музей с една от най-значителните колекции от злато, намерена някога във водите на Европа. Но загадката остава... Кой е този кораб и защо е превозвал такова несметно богатство? Сега Таймуоч пътува от естуара на Солкъм до бреговете на Северна Африка, за да разплете невероятната история за похищения, пирати и търговия с пленници от Британия и други части на Европа, предназначени за пазара на роби в Северна Африка. Днес това единствено корабокрушение хвърля нова светлина върху съдбата на повече от милион похитени жертви. Потъналите в забвение роби от Европа. Солкъм е родното място на водолазите, които първи откриват съкровището. Невил Олдам и Рон Хауел тръгват от кея, както винаги. Дори и след 7 години, има много неща, които искат да научат. С още няколко ентусиасти, те сформират Югозападната морска археологическа група. Останките от корабокрушението са на около 550 метра от брега и само на около 15 метра под водата . През 1996 г., когато лошото време възпира екипа от поредното гмуркане, те решават да изследват едно от оръдията, заседнали в залива . Нищо не би могло да ги подготви за необичайната тайна, която този непривлекателен обект ще им разкрие. В Отдела по ориенталско антично изкуство на Британския музей, откритието предизвиква огромно вълнение. В музея бързо установяват, че монетите са от високо качество злато и идват от Африка, докато другите намерени предмети сочат, че корабът е идвал от съвсем друго място. Домакинското оборудване на кораба говори за етническия състав на екипажа . По всичко личи, че всички или по-голяма част от тях са холандци. Намереното включва и 400 динара, валутата на Мароко. Като уточняват времето, когато е била изсечена най-късната монета, експертите определят кога вероятно е потънал и корабът. Монетите са от управлението на владетел, наречен Амалийд, управлявал между 1631 и 1636 г. Монетите от Северна Африка, както и предметите с европейски произход, карат експертите да смятат, че става въпрос за холандски кораб, превозващ мароканско злато. Но за водолаза-ветеран Невъл Олдъм още много въпроси остават загадка. Има и други следи: корабът е превозвал и голямо количество златни украшения. Бижутата са много интересни и са много важни. Голяма част от тях са обици, предназначени не за ушите, а като украшения за коса. Другото интересно нещо е, че нито едно от тези неща. Но за Невил Олдъм бижутата означават съвсем друго. Всички бижута са разсечени точно наполовина, което е била стандартна процедура при пиратите: те разделяли намереното съкровище, за да пресекат всякакви спорове. Тогава половината отивала за кораба, капитана и екипажа, а другата за хората, платили за курса на кораба. Британският музей има по-практично обяснение. Златото просто било приготвено за претопяване в кюлчета, намерени при останките. Експерти от Научно-изследователския отдел при Британския музей установяват, че кюлчетата, бижутата и монетите имат един и същи източник и по всяка вероятност това е африканско злато, тъй като носят много сходни белези със северноафриканските златни монети от по-ранния период. Златото ни отвежда в най-западното царство на северноафриканския бряг Мароко. Разположени от двете страни на пристанището, укрепените градове близнаци Сале и Рабат са могъщи наследници на пиратското минало на Мароко. Мароко, особено в края на 16 век, е била богата държава, имало злато в изобилие. Султанът по това време, Ахмед Ал Мансо, Ал Мансо Непобедимият имал и друго име: Ел Даби - Златният, заради многото злато, което имал. Това злато било превръщано в монети, като тези намерени на кораба, а след смъртта му започнала контрабанда на злато от Мароко до различни пристанища на Европа, разказва проф. Мансо. Златният сега си почива в Сейдиянските гробници в Маракеш, но легендарното му богатство е дошло от по-далечния юг от Тимбукту. През 1591 г. той изпратил голяма експедиция, която да завладее империята Сунгай и да вземе под контрол източниците на злато. Това била изключителна експедиция, при която се предполага че са загинали 22 000 души, а много от хората се върнали с разни болести. Но в резултат той завладял източниците на злато, станал много богат и се говори, че дворецът му имал стени от чисто злато, а 1400 чука непрекъснато секли монети. Няма съмнение, че златото идвало от Мароко. Но как е стигнало до Солкъм? Подозрението на Невил Олдъм, че в историята са замесени пирати, се задълбочило. В откритото съкровище на морското дъно е заровена цялата история на мароканските моряци, известни още като пирати бербери, действали в Английския канал в началните години на 17 век. Пиратите бербери идват от Берберския бряг, което е северният бряг на Африка или южният на Средиземно море. Територията, която се нарича Берберски бряг се простирала грубо между днешна Либия и Гибралтар и в нея доминирали градовете Триполи, Тунис и Алжир, а впоследствие и градовете на Мароко. Всичко това представлява т.н. Берберски бряг. Но къде са веществените доказателства, които свързват находката с Берберския бряг? Учудващото в цялата история е, че не са намерени следи от самия кораб. Само оръдията, златото и няколко лични вещи са лежали на морското дъно. Ако е бил притежание на пирати, е трябвало да изглежда както тези леки тримачтови кораби, управлявани с весла, които са имали триъгълни латински платна, различни от днешните квадратни европейски конструкции. Разликата между североафриканския тримачтов кораб и холандския търговски кораб е като между лодка и обемист шлеп. Ако се открие корабът, конструкцията му ще покаже откъде е дошъл. Екип от Археологическата водолазна служба, която е правителствена организация от морски археолози, идва в Солкъм, на борда на своя кораб Експлорър, за да направи проучвания за корабокрушението. Познанията на любителите водолази за района, правят перспективата обещаваща. Когато Експлорър достига мястото на корабокрушението, на капитана му става ясно защо мистериозният кораб е потънал тук. Нужно е само да се огледа брега наоколо, за да се разбере, че никой кораб, попаднал в този залив по време на буря, няма шансове да оцелее.Професионалистите бяха донесли най-последното оборудване, за да изследват мястото: на първо място силно чувствителен цезиев магнитометър, който да локализира предметите от желязо. Докато капитанът прави серии от успоредни обхождания, друг уред, мулт лъчев скенер използва ехограф, чрез който да се проникне под наносите на морското дъно. Триизмерната карта на клисурата ще покаже дали има още останки от корабокрушението. Новите данни ще нарисуват възможно най-пълна картина и ще покажат дали водолазите са открили вече всички останки от кораба или все още има нови неоткрити доказателства. Водолазите имат късмет попадат на отломка от дърво. Веднага го отнасят в Британския музей за анализ. Само едно парче не може да даде представа за конструкцията на кораба. Въпреки всичко, ако археолозите разберат къде поне е расло това дърво, ще установят произхода на кораба. Материалът от вечнозелен дъб ни насочва не към Холандия, а към Средиземноморието, корабът навярно е построен по далечните брегове на Северна Африка. Да се върнем на мястото на корабокрушението. Не всички водолази споделят теорията на Невил Олдъм за пиратския кораб. Следващият намерен предмет още повече разклаща версията за Северна Африка уникална холандска лула. Предполага се, че произходът й е от Едем, в Холандия. Майсторството е от висока класа. Лула от Холандия, греди от Средиземноморието....Тези противоречия още повече задълбочават мистерията. При следващото гмуркане е открита друга следа - заровени между скалите, вкаменени, но непокътнати, невидими на пръв поглед, шепа бобени зърна са оцеляли по чудо. Експерти твърдят, че те датират от преди 400 години. От лявата ми страна са бобените зърна, намерени на морското дъно, датиращи от преди 400 години. Тяхното научно предположение е, че намерените зърна са от Средиземноморието. Още едно сериозно доказателство в полза на юга. Едрият боб е част от мароканската кухня, има го в цяла Северна Африка. Много е вероятно екипажи на корабите да са се запасявали с боб, особено ако е изсушен, за да издържи по-дълго време, и тогава произходът му наистина ни води към Северна Африка, а по всичко личи, че поне част от екипажа също е от там. Но възможно ли е пиратски кораби да са се осмелявали да навлизат толкова навътре в Британски води през 1630 г.? Със сигурност Британия не е контролирала морето в този период.Основната причина за това са политическите противоречия между краля и парламента в навечерието на гражданската война. Кралят имал много проблеми в набирането на средства за добра флота. Незащитените пристанища на Югозапад били много уязвими. Крайбрежните селища били в голяма опасност. По време на мистериозното корабокрушение са регистрирани много северноафрикански пиратски кораби южно от Девън. Но ако техен кораб е потънал тук, какви следи биха останали на морското дъно? Според експертите, ако такъв съд е потънал, той би бил толкова неустойчив, че би се преобърнал и всички тежки предмети като оръдията, златото, котвата биха отишли право на дъното и е логично да има отпечатъци, огледален образ на разположението на тежкия товар на палубата. Ако си представим как оръдието е паднало надолу, нормалното е да е обърнато наобратно. От деветте оръдия на мястотото на корабокрушението, 8 са обърнати, но по-показателен е начинът, по който са подредени. Ако корабът е бил холандски, а не средиземноморски тримачтов, оръдията щяха да бъдат разположени на равни разстояния от двете страни на кораба и на дъното щяха да образуват две успоредни редици. Ако корабът е бил тримачтов, щяхме да намерим, както е и в този случай, две групи на разстояние от 27 до 30 метра. На тримачтовия кораб оръжието би трябвало да е отпред или отзад. То не може да е по протежението на кораба, тъй като това би пречило на веслата. Ако там е имало оръдия, естествено е че няма да има място за гребците. Оръдията лежат там, където е станало нещастието. Но никъде не се виждат греди. Ако корабът, като ранена птица, е бил оставен на милостта на природните стихии, то вятърът и теченията са го отнесли в посока на т.н. марокански пясъци. През деня местните хора са видели телата и парчетата дърво. Погребали са мъртъвците, а дървения материал са използвали. Пиратите бербери са известни като мароканци и може би оттам е дошло името марокански пясъци. На пясъчното дъно е открита дръжка, за която се предполага, че от голяма тенджера. Новото откритие е изпратено в Британския музей за анализ. Нужни са няколко дни, за да излязат резултатите. Морските археолози вече почти са привършили изследванията си. Невил Олдъм и хората му се качват на борда на Експлорър, за да анализират резултатите. Те нямат търпение да видят триизмерната карта на местността, където работят последните три години. Върховете на цветните линии показват къде са разположени оръдията, но важното е това, което липсва. Резултатите показват, че екипът трябва да направи преоценка на първоначалното си предположение. Извършено е пълно претърсване на околността, без да бъдат локализирани тежки греди. Вероятността корабът да е бил по-лек, започва да надделява. Направеният експертен анализ на дръжката е следващата стъпка в разбулването на мистерията. Установи се, че тя е част от много голям казан, който не е правен в Северна Европа, а някъде по Средиземноморието и най-вероятно в Северна Африка. Готварското оборудване на тримачтовия кораб е включвало огромни казани за готвене. Ако това е бил пиратски тримачтов кораб, то причината, която го е привлякла към европейските брегове е потресаваща. Тази брегова линия фактически се е управлявала от тях и се стигнало до там, че корабите не излизали в морето, защото пиратите искали не кораби, а жива плът, която продавали или предлагали за откуп в Северна Африка. Неохраняван, Английският канал и цялото западноатлантическо крайбрежие са били в ръцете на тези морски разбойници. Един от най свирепите корсари се казвал Мурат Райс. Пиратът вече бил пленил 400 души от Исландия и други 1200 от Мадейра, когато се отправил към бреговете на Южна Ирландия и малкото рибарско селище Балтимор. Според експертите, Мурат Райс хвърлил котва около 10 часа вечерта, в неделя, на 19 Юни 1631 г. близо до устието. Първата атака започнала по този начин: четири от лодките напуснали кораба, като тези от пиратите, които не гребели, се снишили ниско долу. Заобиколили мястото, слезли на чакълестия бряг и оттук насетне започнал най-дългият ден в Балтимор. Нападнали къщите, запалили сламените покриви, няма сведения какво точно се е случило, но всичко било в пламъци и дим, двама души били убити, хората бягали ужасени, а целта на пиратите била да хванат колкото се може повече живи. Общият брой на пленените надвишавал 100, а в последната лодка били само жени и деца, някъде около 80 жени и деца, и 20 мъже. Това никога не било забравено и днес една от кръчмите има на входа си възпоминателна плоча. Старото селце Балтимор изчезнало. Нито една от жертвите не се вънала. 109-те мъже, жени и деца, отвлечени от Мурат Райс, били в морето около 40 дни. На мнозина им се искало да не са между живите. Вратата на пристанището на Сале за тях се превърнала във врата към ада. Според съвременни източници, някои от новодошлите пленници умрели от уплаха.Един от малкото пленници, които успели да се върнат обратно в Англия, Джеймз Уодсуърд, разказва, че с пленниците се отнасяли като с домашни птици. Бяхме откарани в замък в Сале и ни угояваха като петли, за да сме по-дебели при продажбата, разпределиха ни помежду си и ни продадоха. Според някои, толкова много бели роби е имало в Алжир, че е било възможно да се замени християнин за глава лук. Извън крепостните стени на Рабат има останки от пазара на роби. Пленените ирландци сигурно също са били продавани тук. Същата участ сполетяла и многочислен брой пленници от Европа. Според различни източници за населението, се очертава, че между 1580 и 1680 г. по около 34-35 000 роби периодично са откарвани в робство. Излиза, че от 1530 до 1780 г., т.е. за два и половина века, около милион, милион и четвърт бели европейци са поробени и откарани в Северна Африка. При такава статистика не е учудващо, че ужасът от нападателите или турците, както още наричали пиратите бербери, сграбчил здраво въображението на Европа. Държавният архив сочи, че нападенията на кораби през 17-ти и 18 век са били реалност. Североафриканските пирати съобщават също за гибелта на голям брой британски моряци. Изведнъж ролите се разменили и самите пирати били хващани в плен. В годините след 1600-на замъкът Бери Померой, близо до Дортмут бил крепост на Баронет Сиймор. През 1626 г. в архивните документи се казва: Още един кораб от Сале бе докаран в Сейнт Ив от Уилям Харис от Луу и други англичани, които, след като били пленени от турците и държани като роби, въстанали и сами задържали 32 на борда. Алжирският държавен глава протестирал пред Лорд Сиймор, че хората му са невинни, но без резултат. Пиратите били държани за кратко в замъка. Бил съставен план за размяна на алжирските затворници с английски роби от Северна Африка. Пътуването до Северна Африка пропаднало, тъй като самите пирати били продадени като гребци. Огромни състояния се правели от търговията с роби. Но много често най-големите печалби идвали от препродажбата им обратно на техните близки. Ако заплатата на един работник била 20 лири годишно, то цената на роб е била около 40 лири. За жена се плащало повече. През 1645 г. Мери Брустър била освободена от Алжир за 1392 лири. Хората от крайбрежието губели своите съпрузи, бащи и синове завинаги. Моряците и особено пленените и отвлечени в морето рибари, не хранели надежда, че ще видят повече зелените поля и семействата си. За някои платили откуп често посредством намесата на католическата църква. Обикновените моряци нямали този късмет. Животът им бил истинска мъка. 9 от 10 пленени били мъже, но много търсени станали и жените. Съдбата им била истински кошмар. Джозеф Питс, взет в плен през 1673 г. описва купувачите как бъркали с пръсти в устата им, за да проверят зъбите им, опипвали гърдите им, а понякога, с позволението на продавача, проверявали дали са девствени или не. Белите робини били високо ценени в тази част на Северна Африка и веднъж попаднали в плен, първото нещо било да ги предложат за харема на султана, останалите били продавани на много висока цена. Но какъв бил животът на попадналите в харема? Чейла е просторният дворец от 14 век на един от мароканските управници: Абу ал Хасан. Султанът лежи сред развалините на джамията. До неговата бяла надгробна плоча има още две: тези на жена му и на тяхната дъщеря. Интересното в случая е, че жената, погребана до него, не е мароканка, а англичанка. Била е английска пленничка, която се оженила за владетеля и станала много важна личност. Получила най-красивото арабско име, Шамситоха, което означавало Изгрев. Тази абсолютно противоположна история е илюстрация на пламналата любов между Султана и християнската заложница, която станала мюсюлманка и втората по важност личност в държавата след Султана. Малко са историите с такъв щастлив край. Ако харемът се смятал за истински ужас за западната жена, то за мъжете това били лодките, където цял живот оставали приковани за веслата. Смятали го за Адът на Земята, за Божие наказане. Най-тежкото време за робите било по време на преследване или бягство, когато трябвало да гребат с пълна скорост, до изнемогване, 24 часа в денонощието. Тези, които губели съзнание били налагани с камшик от боцмана, който сновял надолу нагоре между робите. По всичко личи, че точно такъв кораб е претърпял въпросното корабокрушение, но една малка подробност от загадката остава неразгадана многото намерени предмети от холандски произход. Отговорът на този въпрос изисква да разберем кои всъщност са били хората, които командвали тези кораби. Кой е Мурат Райс - пиратът, опустошил и разрушил Балтимор. Той бил холандец по произход, прочут моряк, холандски ренегат, бил женен, но изоставил жена си и децата си, приел исляма и действал най-напред в Сале, близо до Рабат в Мароко. Разбулването на идентичността на Мурат Райс ни принуждава да преосмислим пиратския свят. Мурат Райс, известен преди като Ян Янзун без съмнение е уникален. Установено е, че голяма част от хората, които командвали пиратските кораби били европейци. Някога били пленници, но тъй като преди това са били моряци, при това много добри, често пиратите ги ползвали за свои помощници. Други пък доброволно слагали тюрбана и търсели щастието си на Африканския бряг. Какво обаче е правел този капитан на пиратски кораб, с толкова много пари на борда. Не е ли било по-сигурно да ги остави у дома. Когато някой корсар е трябвало да напусне пристанището на Сале, той не е оставял парите си в банка, защото тогава нямало банки. Те били забранени от исляма, заради лихвата и така, когато корсарът пътувал, той вземал и парите си, тъй като те му били нужни за някои сделки. Сега вече разполагаме с достатъчно на брой части от този подводен пъзел и морският историк Малкъм Дарч е готов със своето заключение: Както мнозина други и ние най-напред си помислихме, че става въпрос за холандски кораб, тъй като има сведения за много такива кораби, изчезнали през вековете, но когато сложихме на кантара веществените доказателства, произхода на златото, разположението на оръдията, размерите на корабокрушението, дървения материал, вида му, бобените зърна, дръжката на казана и самия факт, че много европейски моряци са станали пиратски капитани, според мен, може да става въпрос само за североафрикански плавателен съд, пиратски кораб, който се загубил след като напуснал така наречените Марокански пясъци. Мистериозното корабокрушение може би най-накрая разбули своята тайна. Като разрешихме загадката на Марокансите пясъци, се върнахме в малко познатата история на Британия, при потъналата в забрава съдба на стотици хиляди мъже, жени и деца, отвлечени и закарани насила на Африканския бряг, за да не се върнат никога повече. " Източник : http://unknown1.blog.bg/history/2012/06/12/belite-robi-na-piratskoto-zlato.966993

На 25 юли 1943 г. италианският диктатор Бенито Мусолини е арестуван по заповед на краля и е изпратен под стража в хотела Кампо императоре в планинската верига Гран Сассо. Това се случва след завладяването на Сицилия от англо - американците - операция ,, Хъски ". Локализирал местонахождението на своя приятел и съюзник, Хитлер организира спецоперация по освобождаването му, която става известна под името ,,Операция Дъб " или ,,Unternehmen Eiche" на немски език. Именно на нея е посветена настоящата история. Развой И така, акцията започва на 12 септември 1943 г. Станцията на лифт в долината на един водещ към хотела планински кабинков лифт в близост на селището Асерги е превзета към 14 часа от втора щабна рота, както и част от първа рота на Учебния парашутен батальон на начело с майор Харалд Морс, който е натоварен от генерал Курт Щудент с провеждането на операцията. Още преди това тези войски прекъсват всички телефонни комуникации. Италианските защитници оказват само ограничена съпротива - дават двама убити. Същевременно към 14, 05 часа с общо десет военни планери или Lastensegler DFS 230 други 72 -ма парашутисти от 1 рота на Учебния парашутен батальон под командването на старши лейтанант Георг Фрайхер фон Берлепш , както и една малка команда на СС начело с Ото Скорцени , италианският генерал Фернандо Солети и други 16 есесовци се приземяват на планинския скат и щурмуват хотела. Генерал Солети имал задача да забрани на охраната на Мусолини да стреля. Те обаче веднага се предават без съпротива. Един от планерите обаче извършва аварийно кацане, при което хората на борда са тежко ранени. Към 14, 45 часа майор Морс, ръководителят на операцията, отива с лифта в хотела, след което освободеният и невредим ,,Дуче" трябва да излети с специален самолет Fieseler Storch - ,, Щорх " - на немски щъркел. Скорцени настоява да лети в машината заедно с Мусолини . На височина от 2100 метра над морското равнище и при късата и много неравна стартова отсечка, триместната машина всъщност е претоварена. След преодоляване на първоначалните трудности обаче пилотът капитан Герлах , личен пилот на генерал Щудент, успява да прекара самолета с двамата пасажери към намиращото се вероятно на 30 километра южно от Рим летище Практика ди Маре, където те кацат около 15, 38 часа. Оттам Мусолини незабавно е откаран със немски Хайнкел Хе 111 към Виена, където прекарва нощта и на следващия ден отива в Мюнхен. На 14 септември 1943 г. той се среща с Фюрера във Главната квартира в Растенбург. Последици На 23 септември 1943 г. Бенито Мусолини оглавява т.н. Италианска социална република със център Сало. Войната в Италия се затяга, като бойните операции продължават до пролетта на 1945 г. За заслугите си за освобождаването на Дучето Ото Скорцени е повишен в чин щурмбанфюрер от СС и му е присъден Рицарски Кръст. Снимки Ото Скорцени с Мусолини и германските парашутисти. Самолет Fieseler Storch - ,, Щорх " И накрая архивни кадри от гледна точка на германската пропаганда и на италиански език :

,,Царство на страха" : http://www.youtube.com/watch?v=Fm9aR7fw4_A

Любопитна книга за четниците : http://books.google.bg/books?id=yoCaAAAAIAAJ&printsec=frontcover&hl=bg#v=onepage&q&f=false

Представям ви един разказ на Елин Пелин от т.н. цикъл ,,Под манастирската лоза", който днес влиза в конспекта за матурите след 12 клас. Приятно четене !!! Още от млади години душата на свети Христофор се възпламеняваше за борба със злото. Неправдите го караха да се гневи, греховете и престъпленията огорчаваха сърцето му и го докарваха до възмущение. Твърд като камък, той отстояваше срещу изкушенията, силен като лъв и едър като дъб, той бе готов да смаже само с един удар гения на злото — дявола. От заран до вечер той вървеше по пътища и по стъгди със стиснати юмруци и с поглед, запален от желание да не пропусне да мине неунищожено още в зародиша злото, което всяка заран се излупваше като хаплива змия из човешките страсти и носеше отрова. В ония времена тоя млад човек, под чийто грамаден ръст трепереше земята, можеше да стои над закона, защото силата беше закон. И на св. Христофор не трепваше ръката, когато я вдигаше, за да порази на място, като мълния, безчестния търговец на пазара, лъжеца, крадеца и даже просяка, който се преструваше на изкълчен, за да буди по-голямо милосърдие. Душата му бе вечно изпълнена от негодувание от страшната потребност да души, да унищожава, да къса в гнева си и да мачка в яда си всичко, което имаше дъха на неправда, на замисъл за неправда, на порок и престъпление. От това неговото прекрасно лице полека-лека се изкриви и удължи, веждите му паднаха ниско, очите намаляха и се изпълниха с кръв, ноздрите му се разшириха, устата уголемиха. Той изгуби подобието божие и образът му заприлича на зъл кучешки образ. Тогава децата, които св. Христофор смяташе за безгрешни, почнаха да бягат от него и да му дюдюкат, когато той минаваше по улиците, и кучетата, на които взе подобието, почнаха бесовито да го лаят. Жените, към които силният младеж имаше преголяма слабост, защото не считаше за грях ни плътската, ни духовната любов, и които тайно и явно въздишаха за него, почнаха да го избягват, да се боят от него и му дадоха презряното име Песоглавец, което ще каже човек с кучешка глава. Свети Христофор, отчаян и ужасен, помисли, че побеждаваният толкова пъти от него дявол е поискал да си отмъсти и е пратил всички нечисти сили да го преобразят на куче, за да го лиши от единствената красота на живота — любовта на жените. И още повече побесня младият защитник на правдата и истината. И като стисна страшни юмруци към най-силния си враг — дявола, — той поиска да го прокълне. Но за негов още по-голям ужас из зъбатите му уста излезе само кучешки вой. Тогава песоглавецът отиде в близката гора, отскубна една суровица, окастри клоните й, нарами я като тояга и напусна родния си град, за чието добро така неуморно се бе борил. Той се мъчеше страшно. Той знаеше, че лицето е видимият образ на душата и че преображението му в куче не може да стане, ако душата му не се е преобразила в кучешка. И нещастникът отиде далече на един голям остров в морето. През средата на тоя остров течеше буйна и мътна река, която не можеше да се премине нито по мост, нито с ладия. От едната страна на тая река растяха и зрееха прекрасни жита, от другата пасяха безбройни чарди добитък и обширните гори бяха пълни с лов. Но жителите от двете страни търпяха лишения, защото не можеха да минат страшната река и да разменят благата си. Песоглавецът, за когото нямаше сила непреодолима, се намери съкрушен на брега на тая река. Той се посели край нея и всеки ден я прегазваше по два пъти, за да вземе хляб от едната страна и да насити с месо кучето, което го обладаваше, от другата. Мътните и силни води на реката го обливаха до пояса и се разбиваха о коравото му тяло на пяна като о скала. Жителите от двете страни се трупаха и гледаха с уплаха тоя непознат човек с кучешка глава и силата му ги учудваше. Срещу хляб и месо Песоглавецът почна да пренася хората през реката, като ги вземаше на плещите си по няколко изведнъж. Но неговата страст да унищожава злите и порочните не бе го оставила. Той често спираше сред реката, сваляше от гърдите си тия, които тайнствената сила на правдата му посочваше като недостойни, и ги хвърляше в реката като гнили плодове. Вечерно време, когато всички се прибираха, той отиваше до дънера на някоя палма, падаше съкрушен на колене, под които камъните хрускаха и се обръщаха на прах, и искаше да се моли. Но молитвите му се носеха към звездното небе като кучешки вой и той питаше бога с окървавено сърце: — Господи, исках душата ми да бъде чиста като правдата, която ти си дал. Защо направи лицето ми безобразно като злото, което те огорчава и гневи? Един ден до брега на страшната река пристигна старец, странник, не от тия места. Той помоли Песоглавецът да го пренесе и рече: — Добри човече, пренеси ме отвъд, защото ме гони дяволът. Нямам нито хляб, нито месо да ти се отплатя. Ще ти дам само това малко огледало. В него ти ще виждаш кучешкото си лице дотогава, докато не извършиш най-великия подвиг, с който да угодиш на бога. Песоглавецът пренесе стареца, взе малкото огледало и мина пак на другата страна, за да чака дявола, който преследваше странника. Той погледна по следите на тоя странник и го видя, че се губи между узрелите ниви на полето, с ореол на главата. Тогава Песоглавецът разбра, че е пренесъл на плещите си самия Исус Христос, и го обзе страх, какъвто никога не бе изпитвал, и като целуваше малкото огледало, падна на колене и с такава сила заудря главата си в поклони о земята, че околните канари се събаряха и падаха със страшен шум в реката. Оттогава свети Христофор потъна в дълбоко размишление. Ревността му да се бори със злото и да наказва недостойните се усили. Но като се гледаше в малкото огледало на Христа, той с ужас виждаше, че кучешкото му изражение добива по-голяма злост. И го натисна скръб. Той помисли, че мисълта му е помрачена и че не може вече да различи злото от доброто. И укроти бунта на душата си, като стана снизходителен, като се мъчеше да не вижда пороците и да не ги различава толкова рязко от добродетелта. Един ден при него дойде непознат човек, с грозно лице, с кървав поглед, плах и мрачен. Св. Христофор съгледа в него най-страшния престъпник на земята и каза в себе си: — Да убия тоя човек, да отърва земята от страха, който носи, ето кое ще освети наново лицето ми. И когато се готвеше да стовари на главата му страшната си ръка, непознатият каза с глас, пълен с нахалност и насмешка: — Силний Песоглавецо, пренеси ме на другата страна, за да спася хората. Там изчезнаха всички пороци и добродетелите ще умрат, защото няма вече от какво да живеят. Тия страшни думи спряха ръката на Песоглавеца. Той, без да бъде снизходителен, рече да бъде търпелив. Метна на гърба си отвратителния човек и го понесе, но когато нагази в реката, той усети на плещите си страшна тежест, като че това не бе човек, а торба с олово — и много по-тежко, защото коленете му почнаха да се подгъват. Той бе уверен вече, че носи на плещите си натежал от грехове човек, и на няколок пъти помисли да го хвърли в реката, но не го стори. С голяма мъка той го пренесе на срещния бряг и го тръшна на земята. Човекът стана леко, даже не охна, стисна ръката на Песоглавеца с благодарност и тръгна. Св. Христофор се върна бързо на другия бряг и треперещ от гняв, че не уби тоя злодеец, обърна се да го види. И видя по пътя, гдето бе минал Христос — едрата, мрачна, рогата фигура на дявола леко да крачи между нивите. — Господи — извика Песоглавецът, — сега лицето ми трябва да е станало по-грозно от кучешко! И той, преизпълнен от страх, бързо извади огледалото и го изпречи пред очите си. Но сега в него Песоглавецът видя красотата на своето човешко лице, чистотата на погледа си. И първата мисъл, която блесна под неговото ясно чело, осветено от ореол, беше: — Очистих се, защото направих добро на най-лошия. http://chitanka.info/text/5416-ogledaloto-na-sveti-hristofor