Янков

Понеже смятам че в известна степен моите два поста са свързани с отклонението в темата, да си го кажа как според мен стоят нещата, а който си иска да се чувства обиден. Прост народ без прости учители няма. А в момента наистина народа става много прост. Но така е когато учебниците по история (да не коментираме и другите учебници) са все още на базата на Златарски, когато за всяка нова информация трябва да се бориш като удавник за глътка въздух, когато науката се е капсулирала в себе си и не смята че трябва да има връзка между "простолюдието" и нея и т.н. Да продължавам ли? Мога да изпиша цели страници с примери за това, мога и да кажа защо аз конкретно съм подозрителен към някои хипотези, мога да посоча и конкретни имена на учени към чиято дейност съм подозрителен, но смятам това за загуба на време. Просто не мисля че си заслужава. Дойдох неразбран, тръгвам си неразбран, само един човек ме разбра и то погрешно (не съм виновен че съм зодия Рак).

Едва ли е имал чак такива познания. то по това време в Европа едва ли някой ги е имал. Но видимите с просто око комети не са чак толкова чести събития, а записаните преминавания на комети в този период са още по-редки. Това Зигеберт би трябвало да е знаел. Естествено, това са спекулации, но нямам нищо друго. А кометата съм я проучвал. Не можах да намеря никакъв запис за комета през 762 или 763 година. Само Халеевата през 760. Добре дошъл в клуба. Вече 8 години не мога да разбера дали Теофан говори за две различни комети (дори да става въпрос за една комета, но с две различни датирания), или със споменаването на кометата датира бунта отделно от събитията през 762-763. А това е доста ключово, защото събитието може да е пряко свързано с бунта и възцаряването на Телец. Затова считам кометата и синът на Фатима за ключови. При ограничената информация до която са имали достъп в Европа по това време, май всички са компилатори или средно положение. От това което съм чел за Зигеберт (а то не е чак толкова много), той по-скоро спада към средните положения.

Зависи какво наричаш сериозни познания по астрономия. Човека може и да е имал представа, но не вярвам да е бил сред водещите астрономи. Нито сред "неводещите". Или поне не си е направил труда при толкова много писане да драсне няколко реда за астрономията. Отново въпрос на гледна точка. Принципно, хронистите са си кописти, а не съвременни историци. В случая не схващам какъв смисъл влагаш в термините. За Зигеберт съм чел че е от критичните кописти. Не е шарил както му скимне през историята. Дори да приемем че е предатирал Телец и компания, пак за останалите трябва да е имал някакви неизвестни за нас сведения. Например, най-ранното сведение за Тервел е свързано с връщането на Юстиниан на трона. Това обаче ни изпраща в 704-705 година. Ако има обаче грешка както предполагам, то тя трябва да е в обратната посока. Или вървим към ситуация с тотален хаос от грешки. Зигеберт си казва че е преизчислявал лунни години към слънчеви, но ако приемем че е използвал Телец за центриране, 5 години грешка за Тервел и 6 за Крум ми се виждат множко. А и това сведение на Алберих за 6ти Вселенски събор през 675 година, не спира да ме дразни. Тук вече се предавам без бой. Но Зигеберт пише хрониката си по време когато арабската литература вече навлиза в Европа, така че е напълно възможно.

Първо, искам да уточня нещо. Все ми е едно какви са били прабългарите. Азиатци, скандинавци, марсианци, или ако искате лемури и атланти. Все ми е тая. Не съм специалист по археология, нито по генетика и нямам претенциите да съм такъв. Това което казвам е следното: Гробищата на Плиска са единствения източник на генетичен материал който може да бъде приет с минимални критики. И то не от мен, а от масата любители. А на мен си ми е любопитно какво ще излезе от Сан Флориан и Вичене, но това си е просто любопитство. Това което не ми е ясно, е как смятате да определите какви са били прабългарите. Генетически чист етнос няма. Е, може и да има на някой остров или джунглите на Амазонка, но в Северното Причерноморие и на Балканите няма. Освен това, каква гаранция имаме че че в ПБЦ са "оригиналдъ" прабългарите? Баян си останал на мястото с неговата част от народа, Котраг (или както там се е казвал) е тръгнал с неговата си част, Аспарух се грабнал насам с неговите си. Кубер и Алцек ги прескачаме, че да не влизаме в блатото. Какви гаранции имаме че тези три групи прабългари са били генетически еднотипни? Че то и днес ако копнем в Петрич и Силистра ще има достатъчни разлики. И какво правим накрая? Ами избираме си тези гени които ни харесват и ги обявяваме за прабългари. Абе хора, че ние не знаем къде точно е била СВБ. Това което ще разберем е какъв микс от варвари е дошъл с наш Паро на Балканите. Обаче да кажем категорично какви точно са били оригиналните българи, можем само да си мечтаем. Май е време да заменим израза „прабългари”, с Аспарухови българи и по този начин да се опрем на нещо реално и доказуемо. Пък може и да греша. Обаче …. Кеф цена няма.

Не знам до кога ще продължава това с политически коректната идеология по отношение на историята. Намерени са някакви гробове и са обявени за "прабългарски". И защо трябва да приемем това за чиста монета? Археолозите като намерят гробището на Плиска, можем да говорим. Само че за 140 години разкопки още не са го намерили. Не че е нямало такива, просто още не знаят къде са. Другите места които поне за мен са интересни, са костницата в манастира Сан Флориан и гроб № 33 във Вичене. В една друга тема питах @Южняк дали са взети проби от там и се оказа че от Вичене са взети, но от Сан Флориан ,не са взели. Дано скоро се публикува нещо за Вичене. Генетиката може да е свръх точна наука, но нямаме представа дали входните данни са изцяло коректни.

Сведението на Теофан може да се тълкува многозначно. Поне превода в ГИБИ. На старогръцки и латински не мога да кажа дали е така.. Какво иска да каже Теофан в сведението за кометата и синът на Фатима, поне на мен не ми е ясно. И кой точно е този син на Фатима. Едната възможност е със тях Теофан (или източника който е ползвал) да датира битката при Анхиало, но доколкото започва разказа си с бунта на българите, напълно е възможно да е използвал тези две сведения за да датира бунта като прелюдия в разказа си и след това да се концентрира върху похода и самата битка, датирайки ги прецизно. Каква е била гледната точка на Зигеберт по този въпрос, няма как да знаем, но не виждам смисъл да отхвърляме това съвпадение с датирането. Още повече че католическата църква по това време е започнала по-системни астрономически наблюдения и записи за тях. От друга страна, Зигеберт е един най-образованите монаси за времето си, с множество теологически трактати и познания които които за XII век спокойно могат да бъдат определени като енциклопедични. Можем да спекулираме дали е бил запознат конкретно със сведенията за комети, каквито е имало немалко натрупани по това време, а и имам спомен че лично изчислявал конкретни дати като например кога се пада Великден. Всъщност, ето как се описва той (Малко е дългичко): "ГЛАВА 171. Зигеберт, монах от Жамблу, написа много малки произведения, докато бях в Мец в ранния си живот в църквата „Свети Винцент“, за обучение на момчета. Написах „Животипът на епископ Теодорих“, основателят на тази църква и абатство, в който също, като отклонение, рецитирах похвала за този град в героичен метрик. Написах „Страстите на света Луция“, която почива там, в алкейски метрик. Когато някои също критикуваха това пророчество на света Луция, ви съобщавам, че мир е даден на Божията църква, след като Диоклециан беше изгонен от царството си, а Максимиан почина днес, отговорих аз, след като внимателно обмислих причината на времената и истината на нещата. Въпреки това написах проповед в хвала на самата Дева Мария, в която изложих, подред на времената, нейните преводи от Сицилия до Корфиниум, град в Италия, и от Корфиниум до Мец, град в Галия. Написах „Житието на крал Зигеберт“, основателят на църквата и абатството „Свети Мартин“, разположени извън град Мец. Връщайки се в манастира Жамблу, написах „Страстите на тиванците, нашите покровители“, в героични стихове. Написах „Житието на свети Гиберт Изповедник“, основател на нашата църква в Жамблу, от което извлякох поуки в подходящ ред в неговото доказателство; и с музикалното изкуство украсих антифони и респонсории за светиите Маклоу и Гиберт. Написах също „Деяния на абатите на Жамблу“; подобрих „Житията“ на светиите Маклоу и Теодор в по-изтънчен стил. Също така, след като първо подобрих „Житието на свети Ланберт“ по изтънчен начин, по-късно, по молба на Хенри, архидякон и декан на църквата „Свети Ланберт“, го украсих със сравнения с древните, според последствията от нещата, въпреки че първото, като просто, е по-възприето от някои и по-внимателно преписано; защото е по-ясно по смисъл и по-ясно по думи. Също така, по молба на гореспоменатия човек, отговорих със силни аргументи на Отците на писмото на папа Хилдебранд, което той написа до Херман, епископ на Мец, в клевета срещу кралската власт. Написах извинение до самия Хенри срещу онези, които клеветят масите от женени свещеници. По негово искане отговорих и на писмото на папа Пасхалий, който заповяда църквата на Леод, както и тази на Камбре, да бъде разрушена от Роберт, граф на Фландрия. Въпреки това, по негово искане, отговорих на жителите на Тревизо относно поста на Четирите сезона, които спазват правилата на някой си Берно, добре подредени според алегория, както им се струва, и които не са съгласни с обичая на Леод. Описах Еклесиаст в героична метрика, която анализирах в стромат по три начина: буквално, алегорично и митологично. Подражавах на Евсевий Памфил, който беше първият сред гърците, анализирал Хрониката по времето на Авраам, и аз самият, от мястото на прекъсването ѝ до годината, подредих цялата последователност от времена и събития, с възможно най-голяма умереност в стила. Когато старателно препрочитах „За времето“ на Беда и видях как той нанася нотка на ирония на Дионисий, автора на циклите, защото годините на неделните страсти бяха зле подредени, а по отношение на Великден изглеждаше, че противоречи на Евангелието от Йоан по всякакъв начин, ми се стори достойно, като го повторя по-задълбочено, да премахна всеки облак от заблуда и да хвърля светлината на истината върху онези, които обичат истината. Защото Мариан Скот, човек добре запознат със собственото си време, се е заел със същата задача и, изплитайки своята Хроника от раждането на Христос до състоянието на своето време, е подредил годините на Христос според вярата на Евангелието и според региона според Дионисий, така че за усърдния читател да стане ясно колко много самият Дионисий се е отклонил от истината на Евангелието. Но аз, като имах предвид, че поддръжниците на Дионисий, веднъж погълнати, не отпадат лесно, затова балансирах предпазливостта на моя гений в справедлив мащаб, така че, действайки по средата на тези периоди, да събера всички години, които са минали от началото на света или ще минат в бъдеще, чрез вписан метод според еврейската истина: а именно, чрез лунни цикли, които са деветнадесет години, и чрез слънчеви цикли, които се затварят в двадесет и осем години, и умножени по още един, те образуват голям цикъл от петстотин тридесет и две години: с годините на Адам, отбелязани тук-там с линии, и великденските срокове, съвпадащи с неделите на Великден, продължавайки по същия начин като Дионисий, но не по същите стъпки. Което усърдният читател лесно ще открие, ако е любопитен. И тъй като разделих цялото произведение на десет големи цикъла, всеки от които се състои от петстотин тридесет и две години, започнах книгата с това заглавие, така че да може да се нарича „Децемвенналис“. Също така съставих пролог под формата на диалог, който разделих на три тома, посочвайки, под лицето на питащия и отговарящия, намерението и полезността на самото произведение, както и към коя част от философията принадлежи, а именно физиката. Добавих и полезни правила за намиране на години, както и на термини и указания, според неговите разпореждания. Подражавайки също на Йероним и Генадий, написах тази последна книга „За прочутите мъже“, доколкото успях да намеря информацията от моите изследвания." Сега гледам че не съм се изразил правилно. Според ИИто, използването на термина "турки" за хазарите показва по-ранен източник, съпоставим като време с Теофан или малко след него, понеже след това термина се променя. Кой конкретен източник е ползвал Зигеберт, би могло да се установи на база на прпиликите в текста, то с това не мога да се справя. Но е и напълно възможно да е взел текста от Хронография Трипертита и да го е предатирал по сведение от друг извор. Нямам представа.

л. м. 6252, р. х. 752. В сем году произошло замешательство в праздновании Пасхи: православные восточные праздновали ее шестого апреля, но обманутые еретики 13 апреля. В том же году перенесена глава Иоанна Крестителя и Предтечи из обители Епилейской во храм его при знаменитом городе Эмесинском, и устроена ему рака, где и поныне почитается верными со всяким благоговением, источая целения всем с верою приходящим. В том же году показывалась на восточной стороне комета продолговатая с величайшим блеском в продолжении десяти дней, а потом на западе в продолжении двадцати одного дня. [316] Феодор некто Ливанит сириянин в предместьях Илиополиса при Ливане восстал против аравитян, и во время сей войны много пало с той и с другой стороны. Наконец он обратился в бегство, и бывшие при нем ливаниты все истреблены. Случились и в Африке возмущения и войны, и произошло солнечное затмение 16 августа, в шестой день недели, в десятом часу. В Дареке возмутились некоторые черноризцы, назвали кормильца своего, сына первого советника, Богом и распространили это учение. Потом вошли в храм, посвященный своему заблуждению, убили стражей теснин до шестидесяти, некоторые из них пришли в Васрасон, взяли много пленных и много денег. л. м. 6254, р. х. 754. При Константине еписк. Римском 1 год. В сем году на восточной стороне показалась продолговатая комета, и убит сын Фатимы. Болгары возмутились против своих господ, преемственно происходивших от одного поколения, убили [317] их и поставили в правители мужа злонравного, по имени Телетзина, которому было около тридцати лет. Теофан в този период изостава с 1 година, което на практика датира кометата точно. И грешката му в случая отговаря на сведенията на Зигеберт. От това което съм чел, има консенсус че Зигеберт не е знаел гръцки, или поне го е владеел слабо. Базира се основно на грешки при транслитериране на гръцки имена, анализи на текстовете му и т.н. Не знам. Възможно е да е така. Трябва да задълбая в това. Но набързо питах ИИто и според него използването на термина "турки" за хазарите, говори за източник Теофан с посредничество на Анастасий.

Проблема на тази хипотеза е че за да се докаже, трябва да се намери Автографа на Именника, или неговите източници. А шансовете за това са равни точно на нула. Така че съм я оставил в един вид "дълбока резерва". Тук нещата са си мътни. Това приравняване на различните години си огромен проблем. Византийците използват септемврийската година, западняците мартенска, а нашата не е ясно каква е. На всичко отгоре годината от сътворението на света е мартенска, т.е., византийската започва с 6 месеца закъснение. Как един западен хронист ще приравни летоброенето, нямам представа. Може да даде предварение с 6 месеца, или закъснение с 6 месеца. Дали ще го спазва за всички сведения, или за всяко ще решава поотделно? Ако приемем класическото разположение на Дилом през 765 година, то би трябвало годината да започва приблизително в периода септември 764-март 765 година. Ако приемем теоретично че нашата е била декемврийска, то може да се получи едно презастъпване на трите системи в рамките на няколко месеца. Така че не е нужно непременно да има период на безвластие. На практика може и да има съвпадение с новата година по чужда система и период от десетина дни е достатъчен. Но ме съмнява че Телериг е тръгнал да бяга без вече организиран преврат срещу него. А Умор си остава на този етап пълна неизвестна. При Зигеберт е най-ранното ми известно сведение в което го има това съобщение. Всички останали са ползвали и него. Не знам откъде може да дойде грешното сведение за Стефан Млади през 770 година. Същото сведение го има и при Никифор, стоящо между сведението за Умор и проваленото нападение срещу България. В житието му от Стефан Дякон е дадена 767 година, което пак не върши работа. Тази разлика си я наблюдавам от години. Сега обърнах внимание и на момента при Телериг. Точно заради нея постоянно се мятам между 695-696 и 700 година за Тервел. Това което не мога да разбера обаче е защо ако е вярно това предположение, възцаряванията на някои владетели са предатирани, а на други не са. Ако за всички е ползван един източник, Зигеберт или някой преди него би трябвало да се е досетил че става въпрос за грешна световна година и да преизчисли всички. Остава само данните да са били в "насипно" състояние. С арабските сведения при Зигеберт се пробвах и отказах преди време. Пълна каша е, има постоянно разминаване от +- няколко години при тях. Прецених че няма да мога да се справя. Поне на този етап. Това е и една от причините да предположа първоначално че в La Sainctie е използван извора на Зигеберт. И още няколко причини. Но с оглед че същата грешка е спомената и от Вигнер, най-вероятно и двамата автори са ползвали общ късен източник в който тази грешка е заложена.

На тази хипотеза не и се впрягам много. Поне на този етап все още. Ако приемем че следното е вярно: „Летописец елински и римски. Тези книги са написани не (само) от едни книги. Но от различни истинни и велики. Велики след поправянето на много истинни сказания на Мойсей. И от Четирите царства и от про роческите творби, наистина изложени. И от Ездра и от Есфир. И от Песен на песните и от Петокнижието. И още от хронографа на Йоан Антиохийски, който (хронограф) е като всички елински пустословии измислици. И от капищата каквито имаше идолски жертвоприношения са пренесени оттам както бяха. Тези книги са писани битийски (от Битие) и от Четирите царства“ То можем да предположим че имало един вид три ПротоИменника, писани по различно време на различни места, като са само частично оцелели по някаква причина. 1. Писан по времето на Аспарух и свършващ със сведението за петимата князе. 2. Започващ с 61 години управление на Аспарух като са му придадени на него и годините на Кубрат и Баян и завършващ да кажем с Крум. Или даже и Омуртаг, но оглед опожаряването на Плиска по времето на Крум, първото е по- вероятно. Тази част е силно повредена и от нея са оцелели изцяло записите за Аспарух и Тервел, термина Твирем и запис без име на владетел. 3. Започващ неизвестно откога и писан непосредствено след свалянето на Умор. От него са повредени частите преди Севар и между Винех и Телец. Не е задължително и трите Протоименника да са били под един формат. Може да са били, но може и да един вид да са „преформатинирани” за да станат сведенията еднотипни. След това по времето на Симеон или Петър, са „открити” забутани в някаква библиотека (може и на различни места) и са компилирани в един документ, без компилатора да си дава сметка че има разминаване между частите. Като например че Аспарух се застъпва с Кубрат и Баян, или че Неизвестен 2 с 28 години управление е много след Севар. Не знаем какви са били познанията по история на този компилатор, но директно си е „аха-аха Даскалова”. В общи линии, тази хипотеза решава ( да си го кажем направо – замита под килима) основните проблеми на Именника. Няма фрапантни грешки от преписвачи, няма проблем с годините на управление между Баян и Аспарух, както и между Тервел и Севар. В замяна на това и ни оставя един невъзможен за възстановяване документ. Поне не и по начин който е доказуем. И куп други проблеми. Проблема с Умор. Вярно е че по тази хипотеза Дван е Кон по Зигеберт, или Коза по Алберих, но е и Змия по Теофан. Дилом на Умор и Дван по Теофан се застъпват. Освен ако не пишем година безвластие или Неизвестен №69 между Телериг и Кардам с година – две управление. Алберих. При Вигнер и La Sanctie започват сведенията за българите, при това оформени като отделни глави. Имам спомени че съм го виждал и другаде, най-вече в по-късни хроники които обаче са компилативни и ползват Зигеберт като източник. То всички си ползват него. Мисля че трябва да обърнем по-специално внимание на Алберих. При него има едно изоставане с 5-6 години, което ме дразни. Последно проверявах Телериг и при него има това несъответствие. Дава възцаряването му през 771 година, но в текста е непосредствено след екзекуцията на свети Стефан Млади, която обаче е била през 765 година. Точно около войната свързана с Умор, Токт и КамПаган. При Зигеберт е същото, но е дадено през 770 година. Михайлов и Лангурова го коментират само във връзката му с Анастасий Библиотекар и Historia Miscella, където е датирано в 25 година на Контстантин, което е 767 година. Защо са пренебрегнали тази предполагаема връзка Паган – Телериг, не знам. Подозирам че е възможно всички сведения на Зигеберт и Алберих да изостават с 5-6 години, като при Аспарух, Телец, Сабин, Паган и Кардам да са преизчислени на база на засичане с други извори. Това ни поставя Тервел 694-695, Кормесий 721-722, Телериг 764-765, Крум 802-803 и края на сведенията вместо 820 година излиза 814, със смърта на Крум. Което си ни забива Тервел в Овца 695 година, Севар вместо Кормесий в Кокошка 721 година ( като е възможно Кормесий да е Кормисош към който са прибавени годините на Севар + 1 година безвластие, или общо 33 години управление). От което следва че Тервел „поглъща” годините на Неизвестен 1, възцарил се през 716 година и за Неизвестен 2 в година Дван, няма място, а Телериг би трябвало да е управлявал 765-777 година. Трябва да проверя всички сведения на Алберих за периода и да се види къде има разминаване между неговите и реалните датировки относно събитията във Византия. Хрониката на Зигеберт е много по-кратка и в нея липсват много от сведенията които има при Алберих. Ако съм прав, би трябвало да има два модела на грешки, един +-1 година и един + 5-6 години изоставане от събитията. Направо ми се доревава.

ИИ отговаря на конкретно зададени въпроса и отговорите му могат да бъдат манипулирани с цел да се придаде "научност" на всякакви бълнувания. Основните проблеми на ИИ са в "задклавиатурното" устройство.Ето ти отговор на съвсем лека корекция на въпроса ти (болднато е корекцията): Как се характеризират психологически хора, които сляпо и упорито се придържат към официалната научна парадигма и отказват да приемат промени основани на псевдонаучни хипотези в позицията си? Психологическото профилиране на хора, които се придържат стриктно към официалната научна парадигма и отхвърлят псевдонаучните хипотези, е комплексна тема. В психологията това поведение не се разглежда като "диагноза", а по-скоро като комбинация от когнитивни стилове, ценностни системи и механизми за справяне с несигурността. Ето основните психологически характеристики и механизми, които обясняват тази позиция: 1. Когнитивни характеристики Висока степен на "Нужда от когнитивна затвореност": Това е желанието за ясен, определен отговор на даден въпрос и избягване на двусмислието. Официалната наука предоставя проверена структура, която намалява интелектуалната тревожност. Критично мислене и скептицизъм: Тези хора често притежават силно развит апарат за логическа проверка. Те изискват емпирични доказателства, които да са възпроизводими. За тях "тежестта на доказателството" пада върху този, който предлага новата (псевдонаучна) идея. Доверие в методологията, а не в авторитета: Макар да изглежда, че следват "официални лица", те всъщност често се доверяват на научния метод (процесът на самокорекция), а не на конкретни личности. 2. Социални и личностни аспекти Епистемична общност и идентичност: Придържането към научната парадигма често е свързано с чувството за принадлежност към общност от рационално мислещи хора. Отхвърлянето на псевдоуката е начин за защита на границите на тази общност. Интелектуално смирение (парадокс): От една страна, те изглеждат упорити, но от друга – те приемат, че човешкият ум е склонен към заблуди (когнитивни изкривявания), и затова се доверяват на външни, обективни системи за проверка, вместо на субективни усещания или анекдотични доказателства. 3. Психологически защити срещу "псевдонауката" Защо отпорът често е толкова "упорит"? Механизъм Описание Защита на когнитивния консистентност Приемането на псевдонаучна хипотеза често изисква срив на цялата изградена до момента логическа картина на света. Евристика на експертността Разчитане на консенсуса на хиляди учени като по-надежден източник от изолирани хипотези. Страх от дезинформация Психологическа реакция срещу потенциалната вреда, която псевдонауката може да нанесе (напр. в медицината).

Най-вероятно си е ползвал хрониката на Анастасий. Поне това съм чел за него. А онзи списък е за ползваните източници в Liber De Scriptoribus Ecclesiasticis и едва ли са включени всички източници които е ползвал за хрониката. Зигеберт е бил плодовит автор и не е писал само хрониката. Просто беше една надеждица, която бързо угасна. Очевидно е че Златарски е сгрешил. Но с оглед на времето и достъпа до информация който е имал, това е нормално. Разчитаме на чуждоезичните издания за сверяване на информацията и това е. А в ЛИБИ и ГИБИ няма на кой друг да се позовават. ГИБИ 3 е от 1960 година, а ЛИБИ 3 е от 1965 година. Обаче като няма нищо ново, добре че ги има. Да, да ама не. Тези доводи са за замитане на проблемите под килима. Зигеберт спокойно е можел да мине без да хронологизира българските владетели, така както е направил с тези след Крум. Нямал е нужда да си измисля години на възцаряване, нито да сверява по Анастасий. Просто е можел да препише каквото има под ръка и да не се мъчи. И го е направил с по-късните сведения. Да не говорим че просто е можел да игнорира сведенията за България и да не се занимава с нас. Имаме база за сравнение и тя противоречи с подобна хипотеза. Точно този шаблон "X Bulgaribus dominatur" ясно показва че тези сведения не са от Зигеберт, а са преписани от него. Ако шаблона беше негов, защо не го е използвал и за другите царства? Зигеберт не е писал история на България за да прави специални шаблони за нас. Направо сме си в периферията на неговата хроника. Виж Николас Вигнер „ След Тербелис или Требелиус над българите царува Кормусиус в продължение на 33 години”. Няма нужда шаблони, няма нужда да се мъчи. Просто хвърля информацията и е готов. Зигеберт е можел да постъпи по този начин, но не го е направил. Всичко това има смисъл само ако е ползвал готова информация. По-точно казано, при Зигеберт има два типа сведения. Едните са войни, бягства като на Сабин и Телериг, а дугите са възцаряванията. Те звучат напълно различно от първите. А и имаме странната ситуация със Сабин. Там имаме описание на събитията свързани с Телец, след това идва друго сведение което не е свързано с България и едва сле това идва „Sabinus Bulgaribus Dominator”. Защо му е ползва Анастасий, да мине към друго събитие и да се върне пак на Анастасий, при това в същото сведение? Не мисля че е възможно. Не виждам никаква система. Ако допуснем че има грешка поради неправилното изчисление от различна световна година, грешката би трябвало да е еднотипна. И не обяснява защо тогава са центрирани само Телец, Сабин и Паган, а всички останали са сгрешени. Дали този друг източник е Именника? Това на пръв поглед не обяснява липсата на Кормисош и Винех. Обаче преди време обмислях вариант при който в Именника няма грешки в годините. Не съм го споменавал, защото се получава странна ситуация. Да допуснем че Именника е допълван и то след повредите. Имаме част която започва с Аспарух и свършва с Неизвестен 2, който управлява 28 години. Такъв владетел имаме и то е посочен точно от Зигеберт и това е Кардам, който според него е управлявал 29 години и 28 според Алберих. Ако приемем че в тези повредени части е имало информация от Тервел до Кардам и някой е допълнил Именника започвайки от Севар до Умор, без да се усети че тези 28 години не са непосредствено след Тервел, а и на всичко отгоре е и „залепил” първата част до Безмер, се получава страхотна каша. И това може би обяснява проблемите с Именника. Но е невъзможно да се докаже. В тази ситуация би трябвало да има междинно управление след Телериг до Кардам или период на безвластие, защото тогава година Дван би трябвало да е Кон през 778, или година Дилом на Умор да не е 765, или Теофан да е объркал годината на бягството на Телериг. Или в този вариант на Именника да е имало грешки, което ми се струва по-вероятно. Но 3 Именника залепени в един без каквато и да е била редакция и с повредена средна част, донякъде обяснява проблемите в него. И нещо любопитно: Попаднах на една книга по история издадена от Харвард на френски език през 1902 година. Интересното е че там дават Кубрат II управлявал през 762 година, като се позовават на Иречек и Именника. Чиста измислица е, но се оказа че преди повече от 100 години е имало дебат относно прехода между Винех и Телец, като според някои рода Дуло си е върнал управлението за кратко, а според други е имало неуспешен опит за това, като по този начин се опитват да обяснят сведенията на Теофан и Никифор за избиване на „тези които били от род”. Макар и изоставена, хипотезата добре пасва с позиционирането на Неизвестен 3 през Шегор Алем в 761 година.

Естествено че ще го твърди. 1 март е църковно-славянската Нова година.

Според това което съм чел за Зигеберт, категорично е установено че е ползвал конкретни хроники, сред които и Хроногафрия Трипартита. С гръцкия не е бил много на ти, така че директно от Теофан се счита за изключително слабо вероятно. Освен това, използването на Батая сочи към Анастасий Библиотекар. Сега погледнах пак пасажа в Трипартита и е интересно че там е използвано името Cormesio, а не Cormesius както е при Зигеберт. Според Златарски е объркано името и се говори за Кормисош, но откъде тогава Анастасий ще знае това име? И ако го е знаел, защо няма никакво друго сведение свдързано с него? https://macedonia.kroraina.com/libi/2/gal/2_272.html Опирали са се на нещо. За годината на възцаряване на Батаяс очевидно се опират на Теофан, като под "Теофан" визирам и Анастасий Библиотекар и компилативните хроники на основа на Анастасий. Че Аспарух не се възцарява в 679г. или 680г., според мен не буди някакво съмнение. Съответно е очевидно, че латинските хронисти не са имали друг източник за този владетел. Залепването на името Батаяс на Аспарух вероятно произтича от объркване на базата на текста у Анастасий. За Сабин и Паган информацията им също е директно от Теофан, включително подробностите у Зигеберт, че Сабин искал да сключи мир с ромеите, заради което бил прогонен от българите и избягал при императора. Т.е. датировъчната информация, която се извлича директно от известните ни извори е 679/680 като година на възцаряване на Аспарух и 762/763 на Сабин и 763/764 на Паган. Въпросът е може ли на базата само на тази информация, както и на някои други датировъчни податки от типа на битката при Анхиало или бягството на Телериг, да се предложи хипотеза, която да онагледи доколко е възможно някой да реконструира цялата хронология след Аспарух и до Крум на базата само на собствени сметки и допускания; включително ако има привидни грешки, то да може да им се даде разумно обяснение. Ако не може, то трябва да отхвърлим тезата, че Зигеберт или някой друг просто е пресмятал по собствено усмотрение, и да приемем, че е имал достъп и до друг извор. Като поредност на управление не е проблем да се възстановят по Теофан. Но датировките объркват всичко. Ако приемем възцаряване на Кормесий по Теофан през 715-717 година, това означава управление в рамките на 43-45 години, което е напълно възможно. Сравнително рядко срещано, но не и екзотично. От тази гледна точка, няма смисъл да се "пипа" годината на Кормесий. Дори да е бил объркан от споменаването на Тервел при бунта на Артемий, пак е можел да постави Кормесий в 720-721 година, а не чак в 727. Възцаряването на Аспарух/Батая не е дадено и никъде не съм го виждал. Просто е отбелязано че 680 година "трябва да се смята за началото на Българското царство" и сие видно че Батая вече е бил владетел. Освен ако не е имал объркващо сведение за 20 години управление на Батая и съответно да е изтеглил Тервел и Кормесий във времето за да съвпадне с тези години. Но това пак не обяснява откъде е знаел по колко време са управлявали те. За Сабин и Паган ситуацията пак си е странна. По-напред бях писал че Зигеберт никъде не споменава кой кого е наследил, при това само за нашите владетели. За всички други го споменава, но въпреки че за Сабин и Паган има конкретна информация, пак не го е направил. Знае и кога Телериг бяга в Константинопол, но пак не казва че го е наследил Кардам. Което си е странно. Също така дава конкретни години на възцаряване включително и на Телец, която пак не може да се извлече директно от Теофан или Анастасий. Просто не виждам откъде може да дойде цялата тази информация, освен от неизвестен допълнителен източник. Така че или тези данни са "изсмукани от пръстите", или са верни. С една забележка - напълно е възможно всички датирания да са изместени с + 5-6 години поради сгрешена световна година и Телец, Сабин и Паган да са "центрирани" по Теофан. Което представлява интересна възможност, но без доказателства е трудна за използване.

https://macedonia.kroraina.com/st_ja/index.htm

През 765 година Теофан и Никифор са по на около 7 години, възраст която е достатъчна да запомнят че е имало война, но не и подробностите около нея. Разказите на двамата са коренно различни, което изключва да са ползвали общ източник както е при много от сведенията им, така че разкази от очевидци не е лошо като възможност. И разказват каквото са чули. Очевидно е че тази война не е била чак толкова важна за ИРИ, че да я опишат в анали които в последствие да бъдат ползвани от двамата. Само че Зигеберт за разлика от Алберих не посочва директно Телец като наследник на Кормесий. Това е интересното при него - не посочва изрично наследници при българските владетели. Което предполага че може и да се е съмнявал в прякото наследяване при тях и да е предполагал наличието на неизвестни за него владетели. Така че линията си върви, но откъде се взима 727 година? Относно Теодосий, не знаем какви източници е ползвал Зигеберт. Може и да е прав за 1 година управление, от негова си гледна точка. Теодосий започва бунта си през май 715, но превзема Константинопол едва през Ноември. Отделно Анастасий не се предава още няколко месеца и де факто можем да разглеждаме неговото управление от пролетта на 716, а тогава влизаме в мартенската година ползвана на запад и се получава само 1 година управление. А може да зависи и от закръглянето ползвано от Зигеберт. Или от друг източник. Но при всички случаи подобна хипотеза изисква Зигеберт да е ползвал по-обширен и конкретен източник от Теофан. Въпрос за милиони. Смятал съм грешки от преизчисления на световни години, от грешно разчитане на гръцки или латински цифри, но 727 година не мога да докарам. Нямам и идея как може да се получи. Остава и проблема с Мадарските надписи. Вече година и половина нищо от проучването което направиха. С Алберих е лудница. Това спомеване на Кормесий през 750 година би имало смисъл само ако той е разполагал с допълнителен източник и е смесил Кормесий с Кормисош. Един вид го е възприел като допълнително свидетелство че Кормесий наистина е управлявал 34 години ( 33 по Зигеберт). Ако разглеждаме сведението в този смисъл, тогава наистина от латинските хроники излиза че Кормесий е трети владетел след Батоя и Тервел. Но не ми е ясно точно смисъла на неговото сведение, дали Кормесий е трети владетел (което и без това си ясно от хрониките), или е Кормесий III. Ако е второто, къде тогава е Кормесий II в хрониката му? И откъде и защо идва това "post"? Има го само при Телец. Все трябва да са се опирали на нещо. Дори и грешно. Засега все още дълбая откъм хроники. Забил съм се в Scriptor Incertus, според Манго може да е започвала от 754, но е възможно и по-ранни сведения да е имала. Но засега си е "задънена улица". Но пък е добър кандидат според мен.

Именника. Кормисошь. ҃зі. лѣт. рѡд ему Вокиль. а лѣт ему шегоръ твиремь. Сïи же княз измѣни рѡд Дулов. рекше Вихтунь. Ясно се посочва че до Кормисош управлява рода Дуло. Също и косвено при Теофан и Никифор.

Нямаме каквито и да е било данни за родствена връзка между Кормесий и Кормисош, но имаме данни че е повече възможно да са от различни родове. Да не говорим че е напълно възможно да са били на една възраст и дори Кормисош да е по-възрастен. Нямаме каквито и да е било данни за родствена връзка между Умор и Омуртаг. Предположението е изсмукано от пръстите. Със същата логика можем да предположим че Никифор I е внук на Патриарх Никифор. Останалото не ми се коментира.

https://www.academia.edu/19736387/К_С_Кръстев_Арабски_извори_за_езическите_вярвания_и_погребални_обичаи_на_българите_Bulgaria_Mediaevalis_6_2015_89_102 " В съвременните научни изследвания е утвърдена тезата, че до 60-те години на IX в. българите почитали бог Тангра (Ταγρα; Tängri = „бог“, „небе“) 1 . Като основно доказателство за това се изтъква добре познат надпис върху мрамор- на колона от времето на кан Омуртаг (814–831), открита при археологически разкопки край с. Мадара (Шуменско) 2 . От една страна, обстоятелството, че текстът на епиграфския паметник е запазен фрагментарно, а в останалите домашни извори българският бог е анонимен, поражда известни съмнения в достоверността на тази интерпретация. От друга страна, трябва да се отчете, че изписването на теонима с гръцки букви – Ταγρα, е много близко до Ταγκρύ, форма, която е посочена в съчинението на византийския историк Йоан Канан (първата половина на XV в.) 3 . Каква информация предлагат арабските извори? На първо място трябва да се приведат сведенията от един непубликуван османски документ, за съще- ствуване на който за пръв път известява германският филолог и ориенталист Вилхелм Шот (1802–1889). Според него ръкописът е част от т.нар. „Колекция на Диц“ и се съхранява в Берлинската кралска библиотека (дн. Държавна библиотека – Берлин) 4 . В източника се казва, че ромейски император (неназован по име) задавал въпроси към арабския халиф и основател на Омаядската династия – Муавия I (661–680). Първият от тях гласял: „Как наричат свещеното има на Бог – да бъде Той възвишен на всеки език?“ (här luγatindžä Ałłāh ta῾ālānyŋ ism-i šärīini ne der)? Владетелят назовал името му на тринадесет езика, а между другото отбелязал: „На езика на българите го наричат Тенгри“ (Bułγar dilindžä Täŋri der) 5 . Отдавна е изказано предположението, че представената информация се основава на по-ранен източен извор. Не трябва да се подценява обстоятелството, че в арабските произведения действително съществуват подобни примери, при които неназовани поименно ромейски василевси задават въпроси към мю- сюлмански владетели 6" .

Именно. Да предположим че Зигеберт е ползвал основно Теофан като източник. При него обаче има няколко уникални сведения, които нямат аналог в други хроники. Това са: - Възцаряването на Тервел. Това няма откъде да го вземе. Поне на мен не ми е известна хроника преди Зигеберт в която да се споменава годината на неговото възцаряване. - Кашата с Телец. Откъде идват неговите 2 години, не е ясно. Евентуално да е изчислено по Халеевата комета, но не я споменава, а Анастасий Библиотекар дава сведението с кометата, синът на Фатима, бунта на българите, възцаряването на Телец, бягството на славяните и битката довела до свалянето на Телец в една и съща година. - За Телериг също нямаме никакви сведения кога се е възцарил. Просто не ми е ясно откъде може да дойде тази година. - При Кардам да кажем че имаме за какво да се хванем. Теофан споменава бягството на Телериг, така че може да се предположи че Кардам директно го наследява, въпреки че няма конкретно сведение за това. - Крум е пълна мистерия. И за него няма никакви сведения. - 820 година за край на сведенията. Няма как да е от Теофан. Последното сведение на Теофан през 813 Зигеберт си го споменава коректно датирано със свалянето на Ренгаве и възцаряването на Лъв Арменец. Обаче споменава че Крум се разхожда с армията си през 815 година (което си е нормална грешка в датирането при него и не само при него), но това вече е след Теофан. Започвам вече да се чудя дали Scriptor Incertus не е започвал още от Тервел, а Зигеберт да е ползвал Теофан като „коректив” на датиранията по тази хроника. Друго не знам да свършва в 820 година. Обаче в Scriptor Incertus е описана смъртта на Крум, а при Зигеберт си продължава. Освен ако не го е премълчал, защото там липсва името на Омуртаг и той де факто не знае кой управлява след Крум. Тотал щета. - Кормесий (мътна и кървава). Теофан го споменава едва в края на хрониката си и то за периода 715-717 година, като изрично споменава Теодосий, а Зигеберт го споменава и него в хрониката си, така че е знаел кога е управлявал. Вярно е че Герман е патриарх до 729 година, но не е ясно откъде може да се получи грешка 10-12 години. Да предположим че това е поради грешно преизчисляване от Александийска към Византийска световна година, Зигеберт не е точно на „ти” с гръцкия и е ползвал латински преводи. В Хронография Трипартита по Александрийска година имаме подраняване с 8-9 години, което предполага 735 Византийска година за Кормесий, но това вече го приравнява с Кормисош. За Мисцелата не съм сигурен в ситуацията, но при всички случаи това не обеснява защо тогава някои владетели излизат с преизчислени години, а други не. Нито откъде е взел името на Кормесий. Нито дали изобщо е преизчислявал. Само за Сабин и евентуално възцаряването на Паган можем да предположим че е възможно сведенията идват директно от Теофан. Останалото е „тъмна Индия”. Идеята за бележки в полето ми се струва доста привлекателна по една причина – има по-голям шанс да се намери като извор, отколкото неизвестна изгубена хроника. А че сведенията за тези бележки идват отнякъде, това е извън всякакво съмнение. Дали са от изгубена хроника или хронология, дали от някакви анали в които имаме просто най-ранно споменаване на тези вледетели, възприето като година на възцаряване. Зигеберт има една практика на грешки от порядъка на 1-2 години в преизчисляването на годината, при това съвсем хаотично. Не може да се открие система в тези грешки. Не е възможно да се разбере дали има шанс за грешка при дадено датиране. Интересна е обаче ситуацията с Алберих. При него има разминаване със Зигеберт в някои датирания и си мисля че Алберих е възможно да е по-достоверен, по простата причина че изглежда от двамата той би преписал директно, дори и с грешките, докато Зигеберт е склонен към редакции на текстовете. Прекалено много неизвестни има. Знае ли човек. Възможно е Никифор и Теофан конкретно за това събитие да са карали по спомени от разкази на очевидци. Това би обяснило разликите, а и двамата са на подходяща възраст.

Аз пък винаги съм си мислил че и двете искат парите ни. Тогава да го кажем че религията е партия на 2000 години. Но смятам че все пак трябва да правим разлика между религия и институционализирана религия. И вярата е фактора който превръща субективното възприятие в субективна реалност.

Само че ако приложим като критерий болднатото, аз не виждам разлика между религия и политическа партия.

Изобщо не е странно. Най-малкото, защото не е вярно. Ти приемаш дадене за нулева, само защото в нея е било извършено изчисление. Освен ако не твърдиш че Авитохол е от някаква секта последователи на този Хосе Бин Халафта. На всичко отгоре годината 165 ог р. Хр. е най-малко вероятната за Авитохол. Тя отрязава изчисление базирано на Верени Алем на Аспарух през 680 година, при положение че битката при Онгъла е била през 681 година. В тази поредица от хронологизиране обаче се изисква Кубрат да е починал през 677 година, за да имаме 3 години управление на Безмер/Баян. Кубрат обаче е починал по времето на "Константин който управлявал на запад", а това означава Констант II -641/668 година, или най-късната възможна година за кончината на Кубрат е 665 година от р. Хр., което ни дава най-късна възможна година за Авитохол - 153 от р. Хр. Всякакви съвпадения с някакви събития на разстояние от 9 баира и 10 дерета са случайни. Не можем да решим чисто математически задачката, защото нямаме коректни данни с които да работим. За какво мислиш че се самоизтезаваме с латинските хроники? От чист мазохизъм ли?

Не разбирам какво общо имат тези въображаеми съвпадения между Именника и годините от сътворението на света. Има над 200 изчисления за сътворението на света, като основно те се колебаят около 4000 години пр. Хр. по Септугианта и 5000 години пр. Хр. по Вулгата. Има и множество по-екзотични изчисления. Освен това, годините по р. Хр. се използват едва след 10ти век, като опит да се унифицират всички тези разминавания и да се използва обща година от всички. Дотогава се е преизчислявало, както ние правим днес с Теофан, Никифор и т.н. На всичкото отгоре не е имало стандартно начало на годината. Имаме Септемврийска година във Византия, мартенска на запад, ултра мартенска (пролетното равноденствие) и т.н. Българската изобщо не я знаем кога е била. Следователно по това изчисление, Авитохол от Именника (по тази логика) трябва да се датира на 3925та година. "Желязно" съвпадение, поне да беше на кръгла цифра.

От това за източниците на Вигнер, ми хрумна дали и Зигеберт не е ползвал някаква хроника с бележки в полето. Някакво копие на Хронография Трипартита например, с допълнителни бележки в нея. Това би обяснило факта че всички споменати от него владетели ги има и при Теофан (ако включим и забележката за Кормесий), но не и защо хрониката му продължава с още 5 години.( Теофан приключва в 813, Зигеберт ползва същото сведение за 815, но дава край на сведенията през 820). Нонсенс. Метнах набързо едно око на сарацинските владетели, че ги имам под ръка и грешката е 1-4 години с Уикипедия (без да броим тези които е пропуснал). При византийските е по-точен, до 2 години. Трябва да ги сверя с Теофановите.

С удоволствие бихме го ползвали за източник, но не го знаем какъв е бил. Нали точно това се опитваме да установим. Не е точно така. Възможните календари не са чак толкова много, че всеки народ да си има собствен. Ползвали са разновидности на едни и същи календари, с леки различия като начало на годината и имената на месеците. При това най-често календарите им са заети от други народи. Авторката може да си пише каквото си иска. Всеки човек може да си развихри въображението. Да не говорим че ако имаше някакви "свитъци", ДАНС отдавна да са и отишли "на гости" и да са ги прочели. С календара науката се занимава вече повече от 100 години и все още е доникъде. И като казвам науката, говоря за световната наука, за истински професори и академици, а не за самозванци. Интерес има, нова фактология няма. Всичките факти са известни и познати. И все още сме доникъде. Ха сега де. За да възстановим Именника, трябва да възстановим Календара. Обаче за да възстановим Календара, трябва да възстановим Именника. Параграф 22.