Втори след княза

Заинтригова ме коментара ти именно в тази част. Може да не съм те разбрал правилно заради това ще напиша как съм те разбрал : Същността се определя чрез модели. Примерно Левски за безкористен родолюбец; Херкулес за силен и безстрашен мъж; бай Ганьо за новозабогатял простак;Ахил за бързоног. Ако няма идея за качеството, то няма и модел. Примерно нямаме понятие за "комунист", не само защото е с коренно противоречиви определения, но и защото няма модел. Едни сочат едного, други другиго. Когато съществува модел, неговите качества биват приети за характерни и най-важни. Ако е така, както си го мисля, ти представяш едно определяне чрез сравняване на образи, а аз съм на страната на едно дигитализирано определяне. Какво имам предвид: Да речем наричаме някой "Скачач". Обаче има разни видове скок. Диференцираме Той е Скачач висок скок. В това определение има раздели на по 10 см. и този, който скача някакви сантиметри, естествено може да скочи и по- малкото достижение. Тези които скачат по- малко попадат в по- долни разреди. А да речем наричаме друг Атлет- петобоец или седмобоец. Може и най- добрия. Обаче той е по- добър в някои от дисциплините и по- слаб в други. Негов съперник за първото място пък е по-добър в други и по- слаб в други. Срещам трудност да ги сравня, освен да го направя по общия бал. При метода с еталон не е по- лесно. Слагаме за еталон за атлет Карл Люис. И какво? Той е ненадминат. Как да сравня дали Юсеин Болт или Петър Петров са добри атлети в сравнение с него? Отговарям- по секундите и метрите. Само с модел е недостатъчно. Поне за мен.

Не бих се насочил натам. Смятам, че не потенциалното, а реализираното е важно. У Марк Твен има един почтен селянин, някъде в прерията, който води свят живот. Хората не знаят нищо за него, но дяволът, който разказва за него в писмо от земята, се чуди как хората биха го направили светец без да се е проявил пред тях. Мисля си и друг пример- ако изключително умен компютър стои в склада и никой не го ползва, той може ли да бъде наречен изключително умен? Аналогично непроявен художествен, научен, управленски дар у човек, който не ги проявява. Не, не приемам способностите като потенция, а само като реализация. Но, ако имаш желание, развий тезата си по- подробно.

Интелектуално усилие е било нужно на юристите в първи век, за да отсеят едни прости критерии, които ще предам волно. "По- вероятен преднамерен убиец е този, който е дошъл в тайна доба, отколкото този, който е по пижама. По- вероятен убиец е този, който е въоръжен, а не този, който е без оръжие. По- вероятен убиец е този, който е сам, отколкото този, който е със семейството си и носи куфари." Потрудили са се хората и споделям уважението си към тях.

Бих наблегнал и на това, че чичо Фройд много размъти водата с "несъзнателното". Като вземат психоаналитиците да обясняват, че "Имаш второ Аз, което иска различно нещо от първото", "Тя се мъчи да изглежда послушна, но всъщност иска да убие майка си и да се ожени за баща си"... като тайната на тяхното изкуство е именно това "всъщност" което определят по най- субективен, но много авторитетен начин. Лекари или всъщност шарлатани. Към сложностите да намерим обективни, външни критерии за оценка на осъзнатите мотиви за действието, те прибавят и неосъзнатите, с което задълбочават кашата.

Ето, прост пример. Разглеждаме ник "Втори след княза" в групата му. Ами пише си човека, философства безобидно. Невзрачна личност. После поглеждаме форума. Същият е един спамер, който дразни и буни участниците. Голям дразнител. Е, какъв е Втори след княза- невзрачен или голям дразнител? Моят отговор е, че по отношение индиферентни за модератори теми е невзрачен, а по отношение на личностно значими мнения на модератори е спамер. Съвсем друго мнение могат да имат хора, които имат други възгледи и мнения. Тригер някакъв се отключва за личностно важното. Ето, въвеждаме и значението, величината на самия оценител. Щом Омир е казал, че Одисей е хитроумен, значи е хитроумен, а не мъжеизтребител на цвета на Итака. Много харесвам първата разказана новела в Декамерон. Един безпощаден събирач на дългове предсмъртно се изповядва лъжливо пред един свят монах. Монахът му опрощава мнимите незначителни грехове и го представя като пример. Скоро мощите му започват да правят чудеса и се прочуват. Ако изповедникът беше незначителен или познаваше подлеца, щеше да е друго. Така че за формиране на мнение за някого, трябва авторитет на агента за влияние, така да се каже.

Пак съществуват затруднения. Да речем правим продължително изследване дали Симеон е велик или Крум страшен по някакви критерии. Примерно придобити земи, подкрепени учени и пр. Обаче в някои периоди от живота им, не са изпълнявали критериите, а в един- два са ги надскочили немислимо, непредвидено в скалата за критерии. Или пък са били в неочаквана посока. Примерно Страшният е бил миролюбив към съседите си на юг, а когато те му създават ядове, еднократно в живота си прави чаша от черепа на вожда им. (измислям си). Понеже става дума, че освен критерии, има и степени на проявата им, а и честота, става дълга и широка. (Дълга и широка от позициите на моя ум и сегашни постижения) А иначе, когато има голям писмовен материал, примерно събрани речи на политици, мемоари или дневници с датиране, ИИ може да направи контент анализ колко пъти и в кой период са използвани някакви изрази и от там да кажем нещо за личността и нагласите му.

„Убиец” вика тълпа срещу набеден, че ритал куче. Припомням си Брехт- "Добрият човек от Съчуан". Три божества разпитват и намират един Добър човек. Обаче той си позволява от време на време да бъде лош и да пропъди тези, които прекаляват с добротата му. Божествата поставят въпроса до колко пъти е справедливо да направи нещо лошо един добър човек и да остане пак добър, но не дават отговор. Двадесети век постави въпроса за относителността в поведението и от там в съмнения за това, което отнапред се наричаше същност. Примерно у Квинтилиан- 1 в. "Човек, убил тиран е тираноубиец". Обаче следва пояснение, че палачът, екзекутирал тираниан не е тираноубиец. Пък ако някой е прелюбодействал в дома на тирана и е бил хванат, пък тогава е убил тиранина също не е тираноубиец. Мъдрият мъж е уточнил, че Същността "тираноубиец" не се отнася към всеки. А иначе, "добрият човек има собственото качество да постъпва правилно" пише той и ни дава определението, слага етикета. При това го представя като тъждество "гневливият има собственото качество да се разпалва с думи или обратно", т.е. гневливият е този, който се разпалва, но и този, който се разпалва в приказките си е гневлив. В онези времена божествата не са питали "До колко пъти?". Просто на някого му излезе име и толкова. Абсолют. По- нататък Квинтилиан изтъква като аргумента за това, че Сула не е търсел лична власт, отказът му от диктатурата. Възможно. Обаче дали в момента на избор Сула не е съобразил някои други обстоятелства, които биха затруднили желаната лична власт? А може би в по- ранни години е имал желание, но с възрастта се е отказал от това, да си създава допълнителни грижи? Искам да кажа, че човешките дела и мотиви се променят с времето и обстоятелствата и това променя етикета, който сме му сложили. Ами тази важна група, която слага и поддържа етикетите? До колко е безпристрастна? "Бързоногият" Ахил три пъти обикаля Троя и не стига Хектор. "Елисавета Обиграна", казва остроумно някой и публиката го поема не заради истината, а заради съзвучието. Може би е по- добре етикета да се сложи заради някакво неопоримо събитие. Нещо като причината за прякора (етикет) Копроним, който се наакал в купела при кръщението. При това, винаги има хора с различно мнение. Най- фрапиращо е мнението на майката. Колко интервюта сме гледали с майки на извършители на престъвление. Те безрезервно защитават детето си от името Престъпник, поради което са сред най- ненадеждните свидетели. Обобщено- няма някаква "Същност" на човека, той е променлив според своите предразположения в момента, съчетани с обстоятелствата в момента.

В кризисни времена човек се обръща към мистичното и суеверното, защото не може с рационални средства да реши въпросите на кризата. Обаче и в "обичайни" времена суеверията и свръхестественото са обяснителни средства. Става дума за онези забързани времена, когато усещаш, че не управляваш живота си. Тогава се доверяваш на звездите, врачките и предсказателите, на магическте ритуали. Като прибавим и това, че човек е слаб и не може да си обясни безброй неща от тези наоколо, то суеверията и мистичното изпълват атмосферата като вируси, готови всеки миг да намерят благодатна почва в човешкия ум.

Измама и усвояване на грантове. Това са практиките за преодоляване на риска от психическо насилие. Щом може да бъде обиждана кандидатка за министър председател, а в нейно присъствие, като израз на гняв да бъдат трошени стъклени бутилки като в дом на пияница, всичко е бутафория. Денков казва, че и него го обиждали. Значи е практика. Значи да бъде обиждана политик на висока длъжност е въздух под налягане? Ами то със съпругата можем да се отнасяме по същия начин, то е ясно. Двуличие от страна на политиците. Подлост и простащина. Най- долна простащина и никакво възпитание. Позор.

Цацаров обръща внимание на друга следа "Бившият главен прокурор попита дали Нотариуса е бил нещатен сътрудник на службите." ТУК Ако Божанов е сътрудник на службите и е бил елиминиран от самите тях, става ясно, защо няма никакво движение по разследването. Следим, а то ще си покаже.

Намирам го за вярно. Все пак ваксината е слаба заразна субстанция. Заради това и сред учените има различни погледи и изводи. Обаче трябва да имаме предвид, че става дума не само за истина, а и за пари и интереси. Тези, които са инвестирали във ваксини не биха искали да се споменава, че не са безопасни или ако се спомене, вдигат лозунга, че това са конспиративни теории. Дори и хора, които нищо не печелят от това, не могат да търпят когнитивния дисонанс от различно мнение и стават раздразнителни.

"Войната не гледа телевизия." Александър Невзоров

Вижда ми се необосновано като твърдение това равенство и некоректно като забележка в цитиран текст. Самият Йордан Иванов не си е позволил подобно твърдение. Мнението ми, разбира се, не е по темата, но пък и като авторова вметка не е в темата. Смятам изискването на някои колеги за коментар от автора на темата за заядливо. Те като че ли търсят мнение, което да оспорват . В края на краищата, темата е за българите и славяните в Солунско и дадената статия е само едно мнение по нея. Като не могат да обсъждат самия проблем, да замълчат, както ще направя и аз след тази своя забележка.

Ако беше първо, щеше да го напишеш първо. Ти писа други работи като първо. Не ми се разправя. Да съм доказвал причинна връзка ... Моя работа ли е? В темата за Науката и вярата, стана дума, че на учените имаме вяра. Спомняш си дискусията за ползата/вредата от кафето. Едни учени пишат едно, други обратното, накрая се спогодихме, че на различните хора влияе различно. Собственикът на форума и автор на темата го е написал

Поставяш интересен въпрос КАЗУС и СТАТИСТИКА, заради това ще участвам. Първо искам да разкажа една случка: Коментирах с едного стихотворение, в което бедствието, а сега войната, е повод за сплотяване. Ключовата фраза е "И трябваше да има земетръс за да узнаем, колко сме си нужни" Стихотворението се отнася за земетресение през 1977 в Свищов. Събеседникът обори патоса на автора с едно изречение "Тогава загина сестра ми". Казус, който не е статистика, а личен опит. В този смисъл и моята лична трагедия за теб е статистика спрямо извадка от всички ваксинирани с едикоя си ваксина. За мен е извадка спрямо моите роднини. Да речем те са 50 човека. От тях умират двама. За мен това е много голяма цифра. По този повод: протестиращи в Русия поставят на първо място казусите със свои близки, а не статистиката, отнасяща се за участниците във военни действия. Украинските медии поставят на първо място казусите с ударена квартира, а не с безброя от квартири. Не приемам упрека ти. За указаните хиляди проценти по- горе, възложи, както направих и аз, отговорността върху авторите, приеми, че са kovidzombi. Не се отнася за мен.

На тяхната съвест си е https://expose--news-com.translate.goog/2024/03/15/shocking-spike-in-deadly-cancer-cases-tied-to-covid-vaccines/?_x_tr_sl=auto&_x_tr_tl=bg&_x_tr_hl=bg "Тревожно разкритие: Правителствените данни разкриват изумителни 143 233% скок на смъртоносни случаи на рак, свързани с ваксината срещу COVID" Само дето мой много близък, млад, ваксиниран, загива от рак на панкреаса. Какво да си мисля? Кажете, какво да си мисля? Случайност или свързаност?

За да няма хъката- мъката, един разбрал, друг не разбрал, заявявам! Смятам мненията на група прокурори в САЩ за незначителни. В цял свят прокурорите са корумпета. Смятам електрончиците, теглещи данни от интернет за по- некомпетентни по въпросите на епидемиите от от физиците, теглещи данни от интернет. Изобщо, смятам, че Ковид НЕ е бил използван от биг фарма за да напечелят милиарди и че от ваксините им не е имало никакви тревожни последици. Всички умрели по време на ковид са умрели от ковид и никой умрял след ваксинация не е умрял от ваксинацията. ... да не забравя. Смятам също, че земята не се върти. Заявлението ми е сериозно и се подписвам. В.С.К.

И аз загубих приятел с диабет и болно сърце, но пък други близки, които са го изкарали, споделят, че са нямали особени проблеми- грип като грип. Близък почина след като се ваксинира за някаква екскурзия- не я доживя. Спря му сърцето. Така говори моят личен опит. Какво да кажа?... Лекари се изказаха, не им се вярва. Прокурори докладват- не им се вярва. Едно време Исус слязъл на земята и отишъл в Йерусалим, където и на него не повярвали. Предубеждения, господине.

Как някой смее да изопачава, че украинци са били първите разумни хора! Наглеци.

То и аз, а предполагам и ти не сме изследователи в епидемиологията на заразните болести. Това не ни възпира от мнения. Аврамов цитира "Американските центрове за контрол и превенция на заболяванията (CDC)". Това съответства на моите нагласи.

ОТНОВО СЕ ОКАЗАХМЕ ПРАВИ! Американските центрове за контрол и превенция на заболяванията (CDC) най-накрая признаха, че COVID може да се лекува като грип. Разработката представлява реабилитация на онези, които години наред бяха клеветени като разпространители на вредна дезинформация. Голямото жури на Флорида установи, че строгите мерки на правителството по време на пандемията никога не са били оправдани. В него се стига до заключението, че: масовите ограничения върху личната свобода и икономическа дейност, предприети през 2020 г. и част от 2021 са причинили повече вреда, отколкото полза, че маските са неефективни за спиране на предаването на COVID, че COVID е „статистически почти безвреден“ за децата и повечето възрастни и че е „много вероятно“ броят на хоспитализациите за COVID да е завишен. Голям брой доказателства установиха, че животите са могли да бъдат спасени чрез далеч по-малко натоварващи методи, като насърчаване на утвърдени терапевтични лекарства и защита, фокусирана върху най-застрашените (като възрастни и немощни). Съдията от Върховния съд на САЩ Neil Gorsuch нарече американските мерки за реагиране срещу COVID „най-големите посегателства върху гражданските свободи в мирновременната история на тази страна“, спрямо които Конгресът, законодателните органи на щатите и съдилищата бяха до голяма степен небрежни към защитата на конституционните права, личната свобода, и върховенството на закона. Властите са използвали пандемията за разширяват собствената си власт за сметка на конституционните свободи. СЛЕДВАЩАТА КРАЧКА Е СЪД ЗА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ! Лъчезар Аврамов

От Lex.bg TYK Ако прегледате коментарите при статията за някакво прокурорско парти от преди години, към което е препратката, ще видите какви долнопробни и не от юристи са коментарите, съвсем в стила на организираното оплюване на магистратите. А ето и самата ПОЗИЦИЯ от техния сайт https://prokurori.bg/ П О З И Ц И Я За голямо съжаление деструктивните обществени процеси, за които Асоциацията на прокурорите в България нееднократно алармираше, се разгърнаха в пълния си обхват. Свидетели сме на масирани внушения, които създават изцяло погрешен сатанизиран образ на прокурорите в очите на обществото с единствена цел прокуратурата да бъде охулена, обезличена и подчинена. Това доведе до възможност без съществена обществена реакция да бъдат извършени прибързани изменения в Конституцията, с които вече и юридически се посегна на независимостта на Прокуратурата на Република България, който процес продължава и с проекта за нов Закон за съдебната власт. За всеки, който има аналитична мисъл, вече е ясно, че замаскирана като реформа, всъщност се провежда „приватизация“ на Прокуратурата и целта е тя да не служи вече на държавата и българските граждани, а на силните на деня. 13 Март 2024

Коментар от форум "Металодетектинг" и статия, в които СССР и НРБ се представят като противници на преувеличаване на българското величие. Това е в потока на наблюденията, че преувеличаване на собственото историческо значение е във вреда на страните от СССР и СИВ, което действително се забелязва у постсоциалистическите държави преди отделянето и противопоставянето на Русия.

Ако до всяко добро същество застане поне още едно, ех, ще започне такъв живот, че само си викам "Дано". Ако към тия две същества, прибавиш и още две, ти знаеш ли колко прави това? Най-малко хиляда и две. Припев: Дано, дано, дано, дано, дано, дано, до всяко добро същество застане поне още едно, тогава, тогава, предвиждам такъв живот, че само си викам "Дано". Тогава престава да те е страх и от страха те е срам, щом има някой с теб, с мен и с тях, щом няма никой сам. Щом ти е трудно не се колебай, не страдай току-така, ела приятел и лапата дай, аз ще ти дам ръка. Припев(х2): Дано, дано, дано, дано, дано, дано, до всяко добро същество застане поне още едно, тогава, тогава, предвиждам такъв живот, че само си викам "Дано, дано, дано".

Не възразявам. Дори пушката дистанцира. Артилеристите са не по- малко дистанцирани. Ракетчиците и авиаторите- съвсем. Обаче когато пишат за Първата св. война, хуманистите описват трупове и страдания, които операторът, наблюдаващ целта "от първо лице" няма да види в своя бункер.