
Втори след княза
Потребител-
Брой отговори
5863 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
18
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Втори след княза
-
Приятно ми стана да интерпретирам, че вие допускате (позволявате) каква да е константността на количеството в Промените, а аз съм в един форум с вас... Обаче възразявам, че може да има каквото и да е ограничение на промените- те са безкрайно много. Вероятно влагате особено съдържание в Промяната (с гл. буква) Моля, разяснете какво означава за вас. Разяснете и съдържанието на "количество в Промяната". Доколкото промяната е процес, а количество се отнася до материя, вещество, това остава неразбираемо. Наистина, да мерим с нещо промяната е необходимо, но с количество... насочете, моля към обяснение или дайте такова
-
Тези за дискусия Вечността е много продължителен, (безкраен) период от време. Времето се определя чрез някакъв процес или поредица от процеси. Прим. чрез приливите на Нил, а после чрез годините, т.е. обиколките на Земята около Слънцето. Чрез изтичането на пясъка от стъклен съд, а после от въртене на стрелки на механичен часовник. Времето няма начало и край. Винаги има някакъв процес, който да е актуален. Времето е обективно- всеки процес има някаква продължителност, трайност. Човек обаче възприема времето субективно. Едни и същи процеси в различни системи текат различно. Това налага понятие за локално време, което се отнася за системата. Забавянето и забързването на процесите, променят и отчитането/възприемането потока на времето, но сравнено с други точки от пространството и други моменти в системата биха го представили по- обективно и те служат за корекция. Процесите могат да са линейни, циклични, обратими, а вероятно и други. В зависимост от избора на процес се формира и представата ни за времето. Миналото се състои в следи от предишни състояния на процеса. (Беше 5 и 5;наноси от преди 25 хил. години). Бъдещето се състои в очаквани състояния на процеса. (Другото лято)
-
Вечност и памет. Възприемането на време от животните и човека е задължително свързано с паметта. Заради отпечатъците в паметта се е породила и идеята за вечност. Като виждам Балкана неизменен от както го помня, наистина ми се струва, че има вечни неща. Може би такъв е бил и при траките, и още по- рано. За елините пък Олимп. А че животните възприемат времето е известно- ако експериментално животно следи примамка, която се движи равномерно и първо е видима, а после минава зад препятствие, то преценява кога тя трябва да се покаже, като измине пътя зад препятствието. Дори зверчето да определя скорост, тя е път за време. .
-
Препоръчвам предпазливост при четене идеята на проф. д-р Г. Михов за двигател, използващ гравитационните сили. В търсене на абсолютното няма печеливши. Страна по дело за несъстоятелност Име ГЕОРГИ К МИХОВ Теорията, че сумата от пространство- материя- движение е неизменна и е основа на вечността на света ми се струва значима или поне интересна. Може би Енергия или Промяна вместо Движение. Приемливо е и " Всеки индидуален живот на жвжтно и ратение е преходно нещо. Както се появява, таа и чезне,. Но процесът за появата и чезнето му е вечен." (правопис запазен)
-
Което и да е знание е започнало от първите, замислили се за това, отделени от прекия физически труд- жреци, шамани, религиозни дейци. Поради това и абстрактните идеи са били, а и още са обрасли с онова, което е замествало непознатото- а именно божественото. Вечността е също плод на техните умове. Както всичко в подобно мислене и времето и вечността започват и се конкретизират в Бога. По- нататък времето, а от там и „безкрайното време” започва да се свързва и материализира с някакви процеси. Процесът на дневните, сезонни, годишни или други природни процеси, които се повтарят. Появяват се двете разбирания, че времето е безкрайно и това, че има начало и край. Аристотел смята, че макар пространството да е крайно, времето е безкрайно. Библията сочи началото на времето в сътворението на света, а съвременните учени поставят началото в „Големия взрив”, макар да не поясняват как преди това се е натрупала енергията и веществото, които експлодирали. Християните, последвали идеята на юдеите във Вавилонски плен и проповядвали едно не-място и едно вечно не- време, състоящо се от вечна пролет, където и душите пребивават вечно. Това отдавам повече на мечта, отколкото на размисли, защото и те са съзнавали, че след пролетта идва време за сърп. Марк. 4: 29. Това в рая не се случва. Мечтано време. Не е необходимо да има реални връзки във време и място там- отвъд реалността. Друга отколешна представа са идеите за линейно или циклично време. В някои вярвания времето се повтаря, като това включва и повторение на събитията. Вижда се метафоричната представа, че животът на човек е повторим, както в растителния свят. Така вечността може да бъде описвана както като безкрайна линия, така и като безкрайно въртене в кръг. Убеждението ми е, че науките, свързани с практиката формулират най- добре реалността. Физиката формулира по- добре времето, намира начин за измерването му и за обяснението му. Намират границите и поглеждат отвъд.
-
Де да беше... светът щеше да натрупа безкрайно много любов. От небето ще капе. Какво ли е станало с "майчината любов" на пра-баба ми, която не познавам? Пък и какви майки има... Майчин дом и съдилищата знаят. Но това, че етичните и други социални явления са неизброими, неизмерими, да! Обаче- о, чудо, можем да кажем, че едни майки, жени, домашни любимци, обичат повече от други. Сравними, неизмерими.
-
Ето още идеи за размисъл. Машинен превод от Уики.ру. Учени смятат, че идеята за безкрайно не съответства на нищо от реалността, че няма обективно съответстващо явление, т.е. нашите клубни размишления се отнасят не за нещо реално, проверимо, а идеи за идеята, мисли върху измислено. По последното бих добавил. За да избегнат тресавището на последователността от безкрайни точки и мигове, физиците, които държат да си говорят за физически неща, а не за идеи, разглеждат изминатия път от едно тяло, като линия, ограничена в някакъв ограничен период от две точки. В самия път не се вторачват под микроскоп да броят безкрайните точки, а го измерват с обозрими от човек мерки (Човекът е мярка...). Това им постижение е още едно отхапване от безкрайността.
-
Не съм го мислил така. По- скоро на елините е стигало да броят до сто, но намислили числото хиляда. На арабите да броят до части от единицата и измислили Нула. На римляните (примерно) да броят до хиляда и измислили милион . Следващите измислили "Реалните числа", следващите "Комплексните" и така Безкрайността малко по малко бива намалявана, както страшните Тилилейски гори под секирата на напредъка. По- скоро метафорично и философски, отколкото математически. Може и така да се получи, но не съм песимист отначало. Дори да е така, ако твоето участие не издига нивото, посочи тема с която да се сравним- тема, в която се говори умно. С удоволствие бих я посещавал мълчаливо за да не разводнявам. (ама няма) Много харесвам латинската максима гласяща: Направих, което можах. Който може по- добре, да прави. Не предизвиквам, отбелязвам защо въпреки упреците от други, че нещо е глупаво, продължавам да го правя... както и много други. Спомни си приказката, дето един баща карал магаре, възседнато от сина. Хора рекли "Стария- пеш, малкия- на магаре". Съобразил се. Други "Бащата. на магаре, а детенцето, умореното- пеш". Съобразил се. Трети "Двама на магаре, гърба му ще строшат". Съобразил се. Четвърти "Магаре водят, пеш ходят- глупаци". Тогава той мъдро казал ... (цензурирано), качил детето и си подсвирнал весело.
-
Пускам машинен превод от статия Finitism в Уики.англ. Рубен Гудщайн беше друг привърженик на финитизма. Част от работата му включваше изграждането и анализа на финистичните фондации. Въпреки че той отрича, голяма част от написаното от Лудвиг Витгенщайн по математика има силен афинитет с финитизма. [3] Ако финитистите са в контраст с трансфинитистите (привърженици на например йерархията на Георг Кантор на безкрайностите), то и Аристотел може да бъде характеризиран като строг финитист. Аристотел особено популяризирал потенциалната безкрайност като среден вариант между строг финитизъм и действителна безкрайност (последният е актуализация на нещо безкрайно естествено, за разлика от кантористката действителна безкрайност, състояща се от безкрайните кардинални и порядъчни числа, които нямат какво да направете с нещата в природата): Други свързани философии на математиката [ редактиране ] Ултрафинитизмът (известен още като ултраинтуционизъм ) има дори по-консервативно отношение към математическите обекти от финитизма и има възражения срещу съществуването на ограничени математически обекти, когато те са твърде големи. Към края на 20 век Джон Пен Мейбъри разработва система от финална математика, която той нарича "Евклидова аритметика". Най-яркият принцип на неговата система е пълно и строго отхвърляне на специалния основополагащ статус, който обикновено се придава на итеративни процеси, включително по-специално изграждането на естествените числа чрез итерация "+1". Следователно Мейбъри е остро противно на онези, които биха искали да приравнят финалната математика с арифметиката на Пеано или с някой от нейните фрагменти, като например примитивна рекурсивна аритметика Мнението ми е, че понятието "безкрайно" е успешен термин за обяснение на света. Част от математиците смятат, че използването му е непотребно, защото проблемът с безкрайното може да се обясни. Съгласявам се с тях, но предполагам, че това изясняване ще разширява пространството на обясненото, като ще изникват други проблеми, които отново ще налагат термина за безкрайно.