Втори след княза

Интересът ми към мисленето чрез образи бе стимулиран след четенето на книгата на Пиер Дако «Жената и нейната дълбинна психология» Започвам с интересен цитат от нея. Само въвеждам уточнение, че става дума за невротични (или обозначаваните по друг начин днес) жени, потърсили психологическа помощ. След прочитането на текста се съгласих, че няма друго, образът на жената и този на водата, непременно си приличат. Съпротивата ми беше по това, че поведение на мислещ и със свободна воля човек се сравнява с природно вещество, със стихия, а аз при това съм съгласен. Отхвърлих мисълта, че светът е рационален и образното мислене е примитивно, че е един отдавна минал етап и се заех с идеята, че всъщност то има някакви закономерности. Като прибавих и непобедимата сила на рекламите върху поведението ни, сметнах, че е по- добре да знаем за него, отколкото да го отхвърляме. В най- общ смисъл разсъжденията ми ще целят да представя образното мислене като адаптивен механизъм за разумно поведение, при който чрез образи от опита ни и свързаните с тях емоции прогнозираме евентуални последствия. Тази тема съм публикувал и в друг, вече прекратен сайт, но като проблем още го осмислям и го предлагам и на вашето внимание

ПРОТОКОЛ За направена ревизия на тема "Лична митология" От направената ревизия установих, че митовете са преобладаващо от селския бит. Активи: митовете са разбираеми за мнозина. Митовете разглеждат конкретни събития от живота на хората, свързани със земята и животните. Митовете разглеждат развитието, като животинското развитие е било познавателен пример за човешкото развитие. Пасиви: градските митове, разбираеми и подпомагащи живеенето и разбирането на градския бит не са застъпени. Има кратко послание, че интелектуалното в градски условия зависи в голяма степен от покровителите, но това е недостатъчно. Дата: Протоколчик: Втори след княза.

Има и нещо друго. Разглеждайки нещата след процеса, все нещо идентично на предишното ще намерим, но самият процес, реализиран чрез промяната на нещата или енергията им не можем да установим. И докато винената ферментация е ясно, че е от винени бактерии, то топлинната обработка, например, не знаем дали е от пара, варене или от микровълнова печка. примерно, де. При колосалните процеси може би превръщанията на енергия показват какъв е бил процесът, но при тези с малки енергии не можем да го установим, енергията вече се е превърнала в друга неколкократно. Само по подобие можем да предположим, че кремъчната брадва е изчукана с кремък, а не с лазер или 3D принтер Малко са изследвани процесите, поне много по- малко от нещата.

При изследванията за изучаване и възстановяване на процес в миналото, довел до някакво състояние в настоящето, при което няма следи, които да го определят точно, се търси подобие с настоящите процеси. Допускаме, че сегашните процеси, довели до този резултат, са осъществявани и тогава. От логическа гледна точка това не е доказателство, а само предположение. (сещате се нали- мокро е, но това не значи, че е валял дъжд) Примерно, когато се намери сечиво от праисторически човек, съвременният археолог обосновано допуска, че кремъкът е изчукан с друг кремък. Взима два кремъка, повтаря процеса, сравнява последствията и казва. „Последствията са идентични, можем да допуснем, че това е начинът”. Това е опростяване, защото може би има и изследвания при някои примитивни племена, как обработват камъка, а и други паралелни доказателства. Подобни са и хипотезите за построяването на Пирамидите и преместването на идолите на Великденските острови. Сравняваме резултатът с подобен при съвременните процеси.

Стрезов почука на вратата на библиотеката. Мотивите му изобщо не бяха книголюбиви. Попита за „Буратино” и попивателно изгледа библиотекарката и на отиване, и на връщане. Когато поемаше книгата, прочете заглавието, макар, че текстът беше наобратно. Дори не се учуди, че го разпознава. „Панта рей. Всичко, всичко се променя На света има неща и промени, неща и промени. Как ли ще изглежда госпожата след години?” В читалнята сравни Пинокио с Буратино. Съдържанието беше променено, но нещо оставаше идентично. Героят Джепето бе придобил второстепенен и присмехулен вид, а в премеждията на дървената кукла бяха изрязани дидактично- досадните епизоди. „Война против буржоазния морал. Други времена, друг поглед”. Оставаше дългият нос, произходът от цепеница. „Културата е приемствена. Нещата трябва да се разпознават, несвързаните са необясними. Елементите са носители на трайното, в случая- дървена кукла. Другото може да бъде съвсем променено, но се свързва с началото". От справката по- късно Стрезов разбра, че никога не е повдиган въпрос за авторски права, а Буратино с дългия нос е оценяван като оригинално съчинение, издаван е в Италия, независимо от елементите на "Пинокио". "Да, и Умберто Еко като прави препратки в „Името на розата”, това да не е кражба. Културна преимственост." Извън текста. Нещо, което много ме впечатли. Моля, отворете в Уики.бг и потърсете "Приемственост". Ще се учудите колко статии относно Източните религиозни школи я ползват!

Необходимо уточнение. 1. иронията е натрапчиво видна, но аз ще си затворя очите, поласкан от пожеланието. Амин. 2. "ползата за четящите" е твърде относителна. Да погледнем статистиката: 5751 прегледа на 345 мнения, т.е. 16.7 прегледа на мнение. О тях вадим броя на участниците - 11 (Втори, Малоум 2, caress…, insighting, Incorrectus, Skubi, dora, ramus, Шпага, самотния вълк, bro) и получаваме, че 5- 6 прегледа има от неучастващи. (това е съвсем условно, защото може някой посетител да е отворил, да е погледнал и да е казал Пфу. Друг може да е прочел всички 12 страници, а пък може и някой от коментиращите да не отива на последна страница, а да изрежда няколко с което увеличава броя на преглежданията. Ето, аз докато извадя имената на участниците увеличих преглежданията до 5767) Така че, ако има извън участващите, редовно четящи, това са 5 лица. Толкова за публиката 3. значи имаме вътрешната мотивация да пишем. Мотивите са безброй, само ще спомена моите. За мен е удоволствие да намеря отговор на конкретна за мен неяснота. Хубаво би било да го имам наготово. Бих го възприел, така съм и правил за много неща. Когато обаче няма готов отговор ( а това се случва когато не е отговор на конкретния ми въпрос: прим питам дали при обрязаните се променя либидото и ми казват Чети Едикого си, примерно само, де). тогава се налага сам да измислям отговор. Документирам го за себе си, но отсъствието на критика и други мнения го прави херметично ли, сектантско ли, но във всички случаи непълно и некоректно мнение. Поради това, а и от суетност (малка) го пиша тук. (ако беше голяма, щях да издавам). 3 1/2 Това за "неповторимия блясък" дотолкова ме разтопи, че мърдам с опашка. Благодаря ви. С удоволствие бих ходил някъде да ми ласкаят самолюбието, но кой би го вършил безплатно, освен по форумите.

Премислих. Нормален процес, но нежелателен. Още даскалиците в началното знаят, че когато се поддържа продължително целенасочено внимание по конкретна тема се постига задълбоченост. Така че нашето "колективно съзнание" е доста палаво и невнимателно и затова получава ниски оценки. Слава богу не е ненормално.

Много съгласен. Ценно е. Това значи, че човек сам избира инструментите с които да контролира битието си. Може да се самонаблюдава, а може и да действа активно, та с проби и грешки да завърши "Своите университети". Може да отиде на курс по театрално изкуство, а може на народни танци, църква или психотерапия, ако смята, че това е инструментът, който ще му помогне. Погледнато по- широко- ако самоизследването и търсенето на адаптационни решения помагат на човека, науката (прим. психология) трябва да помага на човечеството. Докато индивидът подхожда лаишки, науката търси начини това да бъде безспорно установено. При това в науката могат да действат колективи, да се използва сложна техника, което я прави по- достоверна. Обаче в края на краищата ИНДИВИДЪТ се съобразява с нещо свое и може просто да отиде на баячка. И представете си, помага му! А може да измисли наивен свой подход, който решава конкретните му проблеми, за които ТОЙ е отговорен. Другите само предлагат варианти на решения на своите сергии.

Възникна любопитният въпрос Какво става, та темата измества своя център и от време на време не е идентична на себе си? От досегашните разсъждения определих, че при телата промяната в процесите се осъществява от сила или енергия, а в поведението на човека от мотиви, които от своя страна от решения по натрупаните в паметта познания за света и за себе си. Ерго: промяната на темата е подбудена от изникнали сигнали от паметта. (я виж ти!) Не е недостиг на аргументи по темата, а напротив- има открити подобни на темата паметови отпечатъци, те привличат вниманието, създават огнище, което е с по- голяма сила отколкото наличната тема. Ако наличната тема е възбудила широко мозъчно поле, тя предизвиква по- силно внимание и сходните сигнали се игнорират. Появата на странична възбуда наистина не е коректна за задълбочено целенасочено изследване, но се случва. Дори когато един човек разсъждава по някакъв проблем, вниманието му прескача, излизат други спомени и вниманието се превключва върху тях, част от тях са сходни с темата и подпомагат обмислянето от друг ъгъл. В заключение- люшкането по темата-(около, конкретно и извън) е нормален процес на работа.

E, и Айзенк, и MMPI все имат въпроси за самонаблюдение. Самооценка се ползва по- тясно.

Но интроспекцията- самонаблюдението е било и е важен научен метод в психологията. А пък аз имам и друга причина, която ще илюстрирам с виц. В детската градина Иванчо казва, че татко му направил братче. Госпожата с неудобство казва. "Иванчо, значи сте си купили братче?". О-о, госпожо, тате не дава пари за нещо, което може да си направи сам". По- сериозно: Църквата винаги е искала да опосредства връзката с бога и да взима комисионна за това. Протестантите доказаха, че човек може да кореспондира директно с Бога. Психоанализата настойчиво иска да ни е посредник между нас и нас и да взима хонорари за това. На мен не ми е необходимо да се боря с обсесии когато обичам да ми е чисто, а да се разравям не ми е необходимо, достатъчно ми е да се справям умерено добре с живота. Факт е, че няма посетители на терапия, които преди това са били страдащи посредственици, след това са станали изключителни. Има богати хора, които не се чувстват щастливи с това което имат и си плащат да утрепат някой и друг час, с надеждата да станат по- малко нещастни.

В моя текст не става дума за прекомерна привързаност, а вие лепнахте обсесия без условности от вида "необходимо е да се провери, в някои случаи става дума, има някои данни, възможно е ". Повтарям. Допуснахте грешка, която може да навреди на клиент или да работите за нещо друго. Не е нужно да ми благодарите

1. Вие се опирате на това, което аз ви казах за тях, което съм видял, но когато сте с тях, без достъп до дейността им, как бихте ги различила? 2. Как разбрахте, че първата "не го знае"? 3. Героините на Чудомир "Не съм от тях, как Сийке", са от тези, които не корят себе си, а чистосърдечно злословят за другите. Те НЯМАТ псих. проблем. За тях това е начин да унижат другите и всички ще се съгласят, че обектът на критиката не чисти. Клюкарката е добре адаптирана и няма да потърси терапия. 4. Как стигнахте до "обсесия"? Заради това не обичам лепенето на етикети. Това, според мен е сериозна грешка. Ето текста ми:"Друга жена също се дразнеше от още по- друга, че не чисти, тя пък в дома си поддържаше прекрасен ред".

То туй и за слепите е видимо. Може би ще се случи да го откриете още у мнозина. Представете си, иде съпруг със семейни проблеми, които дъвчете вече няколко месеца и вие му казвате "А аз пък за пореден път ви обръщам внимание да разберете, че това което вас ви вълнува не вълнува по подразбиране целия свят." Хи- хи. "Тривиални и не намясто упреци", ще си каже той.

Вероятно е прав. Аз обаче имам друг жизнен опит. Една жена винеше друга, че не е чиста. Самата тя също не беше чиста, но знаеше нормата и съобразно с нея се възмущаваше. Друга жена също се дразнеше от още по- друга, че не чисти, тя пък в дома си поддържаше прекрасен ред. Като срещнах това противоречие, че две булки се дразнят от едно и също, но реагират по различен начин, наумих си, че думите и отношенията са клатене на въздуха и не бива да се опирам на това кой какво го дразни. Това ме лиши от възможността да вляза през парадния вход. Не зная дали като се дразня (нали все съм втори) от авторитарността на Княза, например, това означава, че съм вечна жертва, дали пък не съм предопределен за Княз съперник или имам сладката и безгрижна възможност да философствам без да воювам. И понеже не търся гуру, сталкер или анализатор, карам по своему. Доверявам се на хората по принцип и не им се връзвам на думите. Приемам се, като смятам, че това, което ме дразни е временно, често прибързано и общо взето мога да го изтърпя, избегна или прекратя, според обстоятелствата. П.П. Забравих да кажа, че в блока ни няма царски и черен вход. Светът на швейцарската буржоазия ми е чужд и странен. П.П.П. Все пак, ако сталкер ме поведе в Зоната, няма да поискам "Едно ферари с цвят червен, едно за теб, едно за мен". Ще му откажа, за да се позная по моя начин. Искрено ви желая успешно развитие на темата за Юнг. Направете я интересна и полезна.

Какво би казал Юнг за лице, което държи да определя кой къде да се яви? Какво би казал Юнг за лице, което твърди, че нещо нормално е тайно? Защо ли питам ?!

Доколкото схващам, става дума за класификация. Прим. Всички сме човеци. Биваме прим. Екстраверти, може и Сангвиници и т.н. все по- подробно. Сходствата ни се отнасят до включването в по- горно ниво, а разликите ни диференцират в следващите нива. При това няма лоши и добри черти. Дори да не съм схванал нещо точно, у мен коментарът е породил това.

Разбира се, че място има за всички... ...но защо Стрезов? Обяснението е просто. Първо, криминалистиката е науката, която търси действия в миналото. Тя трябва да докаже по безкомпромисен начин, че това, с което разполагаме е претърпяло някакви конкретни действия, участвало е в конкретни процеси, т.е. принципите на криминалистиката отговарят на търсенията и доказването, че това нещо е идентично с другото, от преди процесите. Второ, художественият начин на мислене, чрез образи, предхожда този с понятия. Когато нещо не е станало наука, то е първо изкуство. (както психотерапията ) .

Когато отиде на адреса, Стрезов започна: „Госпожо, бих искал да помоля за помощ по случая с Джепето. Вие какво работите?” Дамата се оказа счетоводителка, която основно върши работата си от дома. - Простете, как предлагате да установим, че Джепето прави нещо незаконно? Какво бихте направили вие? - Търсете парите- отговори дамата- много убийства стават за пари. Той трябва да има фирма и там може да се провери!. - Смятате, че парите са онова, което е в основата на делата му? - Да, от парите винаги остава следа. Ако не у него, то у другите. - Тоест, във всяка дейност трябва да търсим това, което се брои? - Ами да, всяка дейност, придобивка или загуба, печалба, имат парично изражение. - … и всяка дейност оставя счетоводна следа… - А- ха. - Но който иска да скрие мръсна история, ще успее да скрие и тази следа. - Има насрещни документи, в които фигурира името на фирмата. - Продават се и фалшиви фактури. - Е, да - … и който иска да скрие или представи невярна промяна може да фалшифицира историята си. Мислите ли, че ЕТ „Джепето” е коректен? - Не зная. Не съм работила с него. Може да плаща само патент. - Да-а. Парите са трайното в делата на деловите хора. Бизнесът умира, сметките остават. Много сте права. Простете, моля, за личния въпрос, Вие омъжена ли сте, не видях халка?

...Тогава видя някаква чанта на отсрещния тротоар и пресече да я вземе. В чантата намери аудиокасета и лист озаглавен гръмко „Донос”. „Къде да търся сега касетофон? 21 в. сме все пак!” помисли инспекторът. Прочете „доноса” в който му „донасяха”, че майстор Джепето вероятно е извършил убийство. От дома му се чували викове, съпроводени с резки удари, вероятно от брадва. Записът потвърждаваше това. „Твърде късно. Случаят е разрешен. Мога само да обърна внимание на „доносника”, че когато човек иска да изследва нещо в неговата същност трябва да използва повече сетива, а ако има опит, да използва това сетиво или уред, който ще му даде повече информация. Все пак чрез зрението постъпва повече от 80% от информацията и един видял струва колкото сто чули. Свидетел, де. А най- много помага апаратурата- продължение на сетивата” Като разгледа чантата видя му се доста прилична, миришеше на парфюм „И другите сетива не са за пренебрегване. Жена ще да е. Приятно, приятно.”, помисли си той и отиде в Дежурната да прегледа записите от камерата пред входа. Дамата се оказа с приятна външност и Стрезов, след като я установи реши да я посети.

Безпокоя се, че дискусията за Юнгианството потъва незабележима под това заглавие на темата. Може би е по- добре темата да се обедини под подходящо име, което ще я изразява по- пълно пред публиката.

Моля ви! Не разбирам с какво препирнята е по- добра от игнорирането? Да не би да разчитате, че има начин да промените поведението на възрастен човек без той да го иска? Настоявам, игнорирайте насочените лично коментари. Не си създавайте напрежение във виртуала. Ако търсите адреналин, обаче, тогава добре.Игнорирайте това, което написах, то не е за вас.

Какво да се прави, грешни сме, хора правиме Благодаря, че редовно следите всички коментари в темата.

Наистина, подобни разсъждения са извън темата, но способността на ОБРАЗА да заобикаля ЛОГИКАТА е впечатляваща. Не пиша за хейтърите, а за нас- обикновените човеци.

Уважаеми съфорумци, Да споделя впечатлението си, че философските ми текстове, представени в художествена форма по магически начин стават некритикуеми! Казаното в художествена форма придобива качествата на дадено от последна инстанция. От него само можеш да научиш нещо без да го подлагаш на проверка, то заобикаля научните прегради. Чудна работа! Изглежда заради това Платон и Ницше са го предпочитали като стил. Впечатлен съм!