Втори след княза

Не мога да сложа сам чертата и да кажа, че кръвната група определя характера, нито да твърдя, че тия приказки са въздух под налягане. Факт е, че много популярни издания започват подобни статии с тия думи " Не се стряскайте, ако отидете в Япония и още с пристигането си ви попитат: „Каква е кръвната ви група?“ В случая са произнесени от Ели Йорданова, вероятно шеф на отделение Рехабилитация, а не психолог, но пък потребителите на подобните статии са изумени: " Имам чувството четая инфо си е 10000000 % вярна щото и аз и бъдещатами жена сме А- и всичко си е вярно" Тук. В стремежа си да разгадае света човек се е опирал на много по- малко достоверни и трудно разгадаеми характеристики като пикнически телостроеж и преобладаване на черна жлъчка и тези класификации са останали в теорията и практиката до днес. Не зная, но вероятно има и практикуващи психолози, заети с подбор, които питат за кръвна група, защото съм срещал такива, които питат за зодия. . Моля за вашето мнение. Ако има статии в научни издания, те биха представили най- точно проблема, но повечето такива са от популярни издания за жени ?!? в един ред с хороскопите. Погледнато през очилата на конспирологичните теории, обаче, отсъствието на научни публикации е следствие от дълбоко пазената тайна за истината, така че, ако няма сериозни позитивни статии, това е защото световната власт ги крие от народа . Дайте поне негативни, позитивни ще четем до хороскопите..

Наистина убедително!

Първо- поставих темата в "Етика и право" защото това е морален проблем, както принципът, така и изключенията. Второ- Никога в оповестяването на регламента не се споменават изключенията, а когато изключенията не се регламентират, с тях неминуемо се злоупотребява- то е очевидно- всяко изключение по принцип не съответства на нормата. Имам предвид конкретно обявяването на санирането. То стана машина за корупция, облечена в уж- добър принцип.

Prior tempore, potior iure Първо виц. Опашката е най- демократичната изява на нормата Prior tempore, potior iure. Хора с часове чакат на реда си за да имат предимство пред тези зад тях. Няма цар, няма просяк. Мястото определя предимството. Естествено, че принципът е хубав, но има много условности. Ако потърсите в Гугъл (https://www.google.com/search?q=първи+по+време+първи+по+право&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b )ще видите, че страниците са малко, а след втората изобилстват цитирания на принципа при санирането на жилища (известно с много корупционни схеми), с обяви за прояви с ограничени места, изобщо моралът в Prior tempore, potior iure не е много на почит. Предимството на въоръжения и силния Виждал съм във филми за Дивия Запад как се правят състезания за усвояване на парцели- стартират едновременно претендентите и първият, който стигне до парцела- негов е. Вятър. После започва правото на г-н Колт. Предимство на статуса Какво си мислите, че лъвът е толкова свободен, че да виси по опашки? Редът за него е друг. Предимство на своите Заювата рода не стои на опашка. Това го зная от наблюдение. Как ли се снабдяват? Персоналът в медицинските заведения винаги е с предимство. Предимството на телефона Не зная защо се получава, но при нас тези, които се обадят по телефон, т.е. знаят телефона на този, който разпределя, са с предимство пред чакащите. Предимство на обоснованото пререждане От психологически експеримент е известно, че ако някой обясни някакво предимство, колкото и нелепо да е то, като включи думата "понеже" или "защото", не среща съпротива на опашката. Предимство на инвалиди, на майки с деца. Някой да е против? Предимство на външния вид Как мислите, ако добре облечен мъж или хубавица, или мърляв безработен спорят за място... Предимството на "под рафта" Недостигът винаги покачва цената. Да скрие от опашката, за да качи цената е закон при този, който разпределя. За това предимство са плаща по скъпо. Протакането подсеща Това ми иде на ум от прилагането на принципа "Първи по време.." при санирането. Тези, които не се сетиха какво, кому и колко, все чакаха преписките им да стигнат до подпис... Сигурно има и други предимства, но тези ми дойдоха на ум. Не бих се ангажирал сериозно с темата, но във всички случаи принципът " Prior tempore, potior iure" се практикува с много условности, но широко и с разбиране. Опашки, а заедно с тях и някакъв ред има и ще има. Въпреки слабостите си те дават шанс и на простосмъртните.

Когато става дума за логика на мисленето с образи, разбирам онези правила, при които последващите образи са свързани с предходните. Така може да се коментира правилно или неправилно е мисленето. Прим. Ако кажем "Под вол- теле", този образ не съответства на истината, но логиката му е именно в парадокса, той изразява нещо невъзможно. От формална за образите гл.т. има смисъл, без да е истина като отражение на реалността. Моля за разяснение 1. В какво откривате подобие на отношенията: Образ/Логика= Форма/ Съдържание? 2. Защо смятате, че образите в статията са спираловидно развити, а не прим. радиално, в последователни или паралелни линии, полета или някак си другояче? Като обясните от къде извеждате този образ "спирално", ще постигнем именно логика на образа. 3. Не възприемам пълноценно "трето йерархично по важност ниво". По принцип смятам, че йерархичните нива са с еднаква "важност", но с различен ранг. Повод за това ми дава идеята, че йерархията Папа.... енориаши не може както без папата, така и без енориашите. (тук малко ще се отклоня за да разкажа една от новелите от Декамерон. Търговец- християнин дълго убеждавал колега- юдеин да се покръсти. Онзи се съгласил, при условие, че посети Рим и научи за живота на папата и кардиналите. Християнинът се уплашил, защото знаел, колко покварен е Рим, но след пътуването си Аврам се покръстил с мотива " Щом при този разврат в Рим християнството побеждава, значи самата религия е силна". Това беше в подкрепа на "важността" на енориашите). Допускам, че имате предвид просто "трето йерархично ниво" или "трето по ранг йерархично ниво". Тъй ли е? 4. Идеята за "архитектура" на образите във вестника намирам за наистина "яка" (синкретичен образ на добра, успешна, адекватна, полезна и пр. каквото и да е добро). Ще бъда благодарен за препратка към нещо популярно за принципите за построяване на пропагандни и информационни образи, внушения или както е терминът в тази наука. Може би това е именно психологическата логика на образите. :)

Да вкараме мислите в логика- очаквам, че ще станат дисциплинирани и няма да водят до неистина.

Започнах размислите си, подбуден от образното мислене на Пиер Дако. Подобно срещам, а и по- изразително в някаква книжка за Фънг шуй. Авторът, а със сигурност и в източника са постулирани поне осем аксиоми. Различното от аксиомите в геометрията е, че те не са очевидни, а авторски постулати, които не могат да се докажат. Ба Гуа фън шуй области в дома: 1. Северна Ба Гуа област Координати: от 337,5 до 22,5% Фън шуй елемент: Вода Цветове: син и черен Област от живота: кариера и път в живота 2. Североизточна Ба Гуа област Координати: от 22,5 до 67,5% Фън шуй елемент: Земя /планина/ Цветове: бежово, светложълто и пясъчно Област от живота: духовен растеж и самоусъвършенстване 3. Източна Ба Гуа област Координати: от 67,5 до 112,5% Фън шуй елемент: Дърво Цветове: кафяво и зелено Област от живота: здраве и семейство 4. Югоизточна Ба Гуа област Координати: от 112,5 до 157,5% Фън шуй елемент: Дърво Цветове: кафяво и зелено Област от живота: пари и изобилие 5. Южна Ба Гуа област Координати: от 157,5 до 202,5% Фън шуй елемент: Огън Цветове: червено, оранжево, лилаво, розово и яркожълто Област от живота: слава и репутация 6. Югозападна Ба Гуа област Координати: от 202,5 до 247,5% Фън шуй елемент: Земя Цветове: бежово, светложълто и пясъчно Област от живота: любов и брак 7. Западна Ба Гуа област Координати: от 247,5 до 292,5% Фън шуй елемент: Метал Цветове: бяло и сиво Област от живота: творчество и деца 8. Северозападна Ба Гуа област Координати: от 292,5 до 337,5% Фън шуй елемент: Метал Цветове: бяло и сиво Област от живота: отзивчивост и пътувания Освен приписването на качество към някакво местоположение, съответствието за което е неявно, прави впечатление и връзката между тези качества. Не може да се обясни каква е връзката между метал и творчество и деца, както и различното- защо да не е метал и любов и брак. Авторитетът на автора, а може би авторитетът на традицията е този, който постулира връзките, който ги закрепва. По същия начин авторите на художествени произведения създават светове, които не могат да бъдат оспорвани. Те са факт и промяната им ги профанизира, лишава от авторитет и святост, а оттам и унищожава. Оспорването, критикуването на връзката Земя- Любов и брак с друга Метал- Любов и брак, теоретично не може да се извърши чрез логически връзки, а отново се извършва със средствата на образното мислене- например: „Навремето за да привлече жена към съпружество мъжът е афиширал своето богатство- земя. Днес това богатство се измерва с пари- метал.Следователно Метал трябва да се свърже с Любов и брак”. Тези разсъждения показват, че връзките в образното мислене могат да бъдат оспорени, т.е. подлежат на критика и защита чрез някакви аргументи. Самите връзки са асоциативни и се опират на подобието. Във времето на чергарския живот в юрти, входът на юртата е на юг, което е напълно естествено, а разумното, отколешно разпределение на нейното пространство бива кодифицирано и може би обожествявано. Обаче пренасянето на човешката мъдрост и знание от разпределението на едничката свободна площ на чергарска юрта към многостайните жилищни и служебни структури на 20- 21 в. е само акт на първоначално знание- първо подхождаме към непознатото като към нещо подобно- познато, а впоследствие търсим специфичните закономерности. В пореден пример се изявява, че човек мисли чрез образи по същия начин, както с понятия, но с по- малко логически ограничения. Мисленето чрез образи и асоциации още няма юздите на съответната логика.

Случаят, който излагам не е по- различен от много други и с нищо не е по- характерен. При изследването на маймуната колобус в един период учените са смятали, че контрастното й оцветяване подпомага прикриването й сред сенките и ярките слънчеви петна в джунглата. Впоследствие проф. Улрих (по ШУЛЦ, Е., Сред жирафи и слонове, с. 58 ) предполага, че е обратното. Колобусът вика и скача за да отбележи, че територията е негова. Контрастното му оцветяване подпомага по- ясното му разграничаване в джунглата. В случая учените се опитват да открият смисъла на една еволюционна промяна въз основа единствено на съществуването й и на своя опит(натрупаните образи и понятия). И докато при техническите устройства може да се каже кое защо е, тъй като човек съзнателно и преднамерено го използва, а другите хора мислят по сходен начин, то при естествените явления това е извън нашите представи. По тази причина, при обяснението на нещо съществуващо се предлагат множество варианти, но правдивостта им не може да се докаже. Как ще се докаже дали окраската на колобуса е за мимикрия или за да се откроява? Дори да оцветят в маскировъчни разцветки това животно за да видят дали ще оцелява по- добре/зле, то новият му вид ще промени до такава степен живота му, че не ще можем да определим дали причината е оцветяването или някое от многото неща, което се е променило след оцветяването. За продукти на човешката дейност в изкуството проблемите са още по- неясни. Нима някой може да се досети защо на Пинокио е дълъг носът? А защо Джокондата е толкова модна?

Тъй като съм застрашен от бан, искам да изразя уважението и симпатията си към читателите и участниците в темата. За финал едно мое четиристишие, което напоследък често си спомням. Гадна съдба. Като фас на леда, с последният си плам стопявам, това, което ще ме загаси.

Някои от теченията в психотерапията, особено разравящите, са свързани с проникване в твърде интимни, болезнени за клиента събития. Често те са свързани с трети лица и запознават терапевта и със значими постъпки, които не се отнасят само за двамата. Конфиденциалността на психотерапевтичните срещи се защитава в Етичен кодекс (ЕК) Тук. Обърнете внимание на параграф ІV "Конфиденциалност", т.3. А сега, моля, спомнете си романа на Дюма "Виконт дьо Бражелон". Там симпатичният свещеник- бонвиван Арамис при изповед научава една страшна тайна. Тайната кой е зад желязната маска. Той я споделя единствено с умиращия водач на ордена си (и негов изповедник) и бива избран самият за негов наследник. Реално погледнато, той не е нарушил клетвата си за тайна на изповедта, но доста практично се е възползвал от нея ( за възползване от информация получена от клиентите в ЕК не става дума). А сега един друг разказ. След серия убийства щатската полиция се обръща с молба към местния психотерапевт да направи психопортрет на евентуалния извършител. В готовия портрет е отбелязано, че извършителят е небрежен и дори може копчето на палтото му да е разакопчано. При задържането на лице с този профил установяват, че копчето наистина не е закопчано, а лицето прави самопризнания. Представете си, че този терапевт е общувал с този клиент и е знаел както навиците му, така и страстите му, а също, че съществуват убийствата . Неговата професионална етика му забранява да го посочи директно, но може да избегне конфликта със съвестта си, като насочи завоалирано властите по неговите дири, да не говорим за точките от изключителния психопортрет. А сега, трета история. В Япония монашеството в някой си момент се превърнало в шпионска организация на властта. Братята- монаси донасяли за своите енориаши къде в интерес на държавата, къде в свой интерес. Станали страшилище и народът се обърнал против тях. А сега представете си едно по- широко тълкуване на споменатото в ЕК "ако чрез това се нанася вреда на клиента или съществува явна опасност за клиента или други хора". Първо, от клиента се изземва правото да решава кое е в негова полза/вреда и се пренася на друго, странично, лице, на което търсещият помощ не е възложил такива права. Второ, не става дума за "опасност за живота", а за каквато и да е опасност,( т.е. може и опасност да разбие брака си и да го направи на два доста хубави брака :) ). Тази опасност се преценява от терапевта и не се обсъжда предаването й на "тези, които могат да предприемат адекватни действия в дадената ситуация" (в шеговития пример- на съпругата). Трето, което е интимно, то е важно не само за израстването на клиента, но и за други хора. Моят апел е, да се предпазваме от изповеди пред психотерапевти да не посещаваме психотерапии, които искат да навлизаме и споделяме тайни кътчета от душата си.

Промяната може да е и по отношение структура, функции, състав, информация. Може да е по отн. маса/енергия, мисля, че философстването не изисква конкретизиране. По отн. "Отрицание на отрицанието" не зная как се открива посока. И в двете посоки , мисля си, предишното е отречено. Ако прим. водата става пара, отричайки я, а парата- вода, то не можем да сложим отправна точка и едното да е в положителна, другото в отрицателна посока. По принцип смятам отправната точка за произволна, можем да я поставим на произволно място на процеса, само дето, ако процесът не е обратим, то посоката е една (изгорелият бензин не се възобновява). По "идентичност на процесите" май не съм мислил. По скоро за идентичност на нещата в състоянията. Имате право. Всъщност процеса го мисля като множество от елементи вътре в него, а той зависи в по- голяма степен от външните въздействия. Малко са процесите, които пораждат и се движат от вътрешна енергия. Нито процесът движение, нито химически синтез се определят от нещо вътрешно. Благодаря за насоката.

Кое характеризира промяната Тенденция: дали се върви към развитие (придобиват се характеристики, елементи) или упадък (губят се характеристики, елементи) Скорост: придобити/загубени елементи във времето (за единица време). Забавянето или ускоряването на промяната се установяват чрез ускорението, т.е. производната на скоростта. Обем: количество характеристики, елементи, изразяващи обекта Качество: различието при сравняване на елементите на обекти. Значимост: придобиване/загуба на системно значими елементи

ЗА ДА ОПРЕДЕЛИМ ИДЕНТИЧНОСТТА НА НЕЩАТА ТРЯБВА ДА ПОЗНАВАМЕ ЦЕЛИЯ ПРОЦЕС От логиката ни е известно, че не може да съществуват съвместно като верни съжденията и А, и не-А. Това ни спъва да разберем какво става с онова А, когато се промени. Хегел смята, че А1отрича А, а А2 отрича А1 в което се явява развитието. По друг начин представено- чрез множества това развитие става по- ясно. Да разгледаме предмета Ъ с множеството от характеристики (а, б, в, г, д). Всички други елементи принадлежат на не-Ъ. В процеса на промяна множеството от характеристики се променя и става да речем (б, в, г, д, е). То е различно от множеството Ъ, но не е не-Ъ, защото не притежава всичките му елементи. Промените продължават. Същото множество Ъ вече е с елементи (в, г, д, е, ж), после (г, д, е, ж, з) и стига до (е, ж, з, и, к). Което и да е от тези множества не е идентично с предходното, но не е идентично и с допълващото го до универсума . В този смисъл те не са отрицание ( по Хегел) на това Ъ, а са нещо различно от него, негова промяна. Същото обяснение може да се представи и графично чрез обичайните за теорията на множествата кръгчета. Ако разполагаме само с елементите след финалната за момента промяна, НЕ МОЖЕМ ДА УСТАНОВИМ дали това нещо е идентично с друго, от преди това. Само ако познаваме напълно процеса и промените в него и сме изолирали всички други влияния, можем да допуснем, че крайното Ъ (е, ж, з, и, к) е идентично с началното (а, б, в, г, д). Примерно ако множеството "бобено зърно" може да се опише с (обло, сухо, твърдо, съдържащо белтъчини), а бобеното растение с (стрък, влажен, крехък, съдържащ вода и целулоза),то не можем да обясним произхода на едното от другото. Попър се ограничава с критика на Хегеловото "отричане", но не дава по- добро обяснение.

В някои тестове за интелигентност има един готин подтест за отношения. Горе- долу такъв, (измислям си) Зевс/мълния= а) бог/природа, б) бог/ атрибут в) небе/ небесно явление. Дори да не е точно такъв, тази степен на мислене ми се вижда много интересна. Първо самото отношение няма име, т.е. лицето не трябва да знае и каже, а да открие връзката. Второ, степента на открита връзка може да е по- сложна или по- проста, което говори за мисленето.Трето сравняват се отношения, което е по- висока абстракция, не са конкретни неща. Искам да кажа, че мисленето чрез образи може да постигне по- висока степен, когато абстрактният, обобщен, създаден в мозъка, без сетивна съставляваща образ се сравнява с друг и тяхното сравнение е също нещо извънсетивно.

Щом абстракцията е отделяне по някакво свойство, прим. червени, триъгълни, семейни, но и скорост, тегло, време, то резултатът е отново някакъв обект, някакво множество, което е ново за съзнанието. Чрез това действие- абстрахирането сме получили ново знание, че съществуват такива като "червени, триъгълни, семейни, но и скорост, маса". Обаче самото ново понятие, след извеждането му се фиксира в мозъка и с него се процедира както с другите представи за реални образи, с тази разлика, че няма сетивност.

Стана тя, каквато стана. Започнах размислите си с идеята, че образното мислене не е за пренебрегване, че не е начално мислене, след което зрелите хора преминават на абстрактно, че образното мислене е равностойно на абстрактното, а ето до къде стигнах: Да се мисли с цифри е образно мислене. Когато се учи да смята, на детето се предоставят образи- две ябълки, две пръстчета, два предмета. Това разчленяване и обединяване то запомня като образи. Дори в началото използва и сетивни образи за броя, като смята с пръсти, скрити зад гърба. Запомненият образ за 1+1=2 е цялостен. Той се научава наизуст. Когато впоследствие се сумират по- големи числа, смятането се основава на запомнените наизуст отговори, които са и образи. Та нали сумирането на трицифрено число става като първо сумираме единиците (нещо което знаем наизуст), после десетиците по същия начин и накрая стотиците, пак така. Тоест смятането у човек е аналогово. Откритието на дискретно смятане се отнася за машините и е творение на човека.То е по- просто и по- съвършено. Но да се върнем към образното мислене с цифри. Умножението също се извършва чрез предварително фиксирани и наизустени образи. Таблицата за умножение се учи наизуст, а не се учи как се прави умножение. Имаме образ на 8х8=64 и той е запечатан. Когато умножаваме числа възобновяваме този образ и го записваме или запомняме според начина на умножение- писмено или наум. Когато детето преминава от две ябълки, две пръстчета на две топчета на сметалото, то извършва следното действие- добавя към образите още един, който е по- универсален и може да замести който и да е конкретен.Впоследствие, когато се научи да пише цифри, добавя и този образ за запомняне в множеството клетки, които са запомнили 1+1=2. Получава се така, че действието абстрахиране, т.е. да се освободим от конкретността на образите за две ябълки, две пръстчета, две топчета и да стигнем до цифрата 2 има в краен резултат един абстрахиран образ, който не замества, а се прибавя към съществуващите. Това, че забравяме може би спомага да се разчисти паметта, а абстракцията за двете топчета на сметалото ни помагат да определим, че видените непознати неща са две, без никога преди да сме ги виждали, обаче по. реалистично е, че мозъкът ни открива подобието на предметите и до някакъв брой може да отчете сумата им без броене, а по групи, напр. 1,2,3,5 предмета могат да се възприемат като единица, двойка, тройка, петица предмети и това тяхно обединение да е някакъв образ, прим. "петорка от не знам какво". Реално, след тези ми разсъждения, у мен възниква въпросът, а кое е абстрактното, с което толкова се гордее човек? Леле- мале. :)

Преди повече от 100 г., през 1910-та излиза книгата на Джон Дюи "How Wе Think". Разсъждавайки за мисленето и мисловните изводи, той използва ситуации, които се покриват с идеята за образно мислене. В гл. VІ дава следния случай (на руски Тук ) В този разказ няма абстрахиране, нито особени символи. Мисълта се води от представата за време, от съставените образи за продължителността на пътуване с подземен транспорт, с надземен и с метро, с представите за разположението на спирките. Накрая авторът прави извод и избира транспортът с който да се придвижи. Още тогава високо цененият философ и психолог Дж. Дюи разсъждава за мисленето с образи като за мислене изобщо. Смятам това като неоспоримо потвърждение, че мисленето с образи и мисленето с абстрактни понятия протичат по един и същи начин и с едни и същи закономерности.

Страхотно кратко описание на историята. Не съм и мислил, че може толкова сбито! Само вметка- той изобщо не е бил влюбен в майка си, нито се е бил за нея, получава я като награда- в комплект с царуването, че отървал града от сфинкса. Но, каквото и да е, за мен митът за Едип е по- задълбочен от "верността" на Гуенивир, Джиневра или както там й е името, но и двата НЕ са ми свойски. Хубави, но чужди.Нашите са простички, но родни. Митовете се зараждат от свободно време и посетени места с интересни случки. Елините са си разказвали истории на корабите в безветрието или докато са си пиели виното след търговията. Арабите са си разправяли приказки, когато керванът със стока почива нейде сред пустинята. Българите са разказвали приказки в зимните вечери, без кърска работа, но не за чудни места и велики герои, а за неща от селото, града, от гората, пътя и планината, за случки от техния обикновен живот. Елин Пелин в "Косачи"- е колко далеч да стигне шопът- на ден път от село; за какво да разкаже- за жената, любовта, работата.

ДВА ТРУПА Това са две приказки за приятелството и братството. Разговаряли си баща и син за приятелството и синът се похвалил, че има много приятели. Бащата казал, че има само един и предложил да ги изпитат кой е най- верният приятел. Старият заклал и одрал овен, турнал го в чувал и поръчал на сина си да го представи пред приятели като труп след убийство, което е извършил и да ги моли за помощ. От врата на врата чукал синът на своите приятели, но никой не се наел да помогне. Един бил седнал на масата, друг имал прегрешения и се страхувал от властта, трети тъкмо си лягал и жена му го чакала, оправдали се. Тогава той отишъл при приятеля на баща си. Онзи го посрещнал извън къщата, изслушал и взел чувала с думите, че ще оправи работата, пък младежът да си върви. Подучен от бащата, младият се скрил зад плета и изчакал да види какво ще се случи. Онзи разкопал един трап в долния край на градината, заровил чувала с трупа, а отгоре направил лехи и набучил пресен лук, като да е израсъл вече. Прибрал се синът и разказал на баща си което било. Бащата рекъл: „Това не е всичко. Утре ще събереш твоите приятели, ще отидете при моя и ще му удариш плесница пред всички”. На сутринта, събрала се тайфата- за джумбуш всички са сговорни, отишли у оня човек и пред всички младежът му ударил шамар. Голям смях паднало, подстрекавали го да мъсти и го унижавали, пък той вдигнал ръце и казал: „Е, един шамар, какво толкова? Нито къщата да си запаля, нито градината да си разровя”. Другата. Двама братя се скарали. Не си говорят, а като се срещнат из село, минават от другата страна на улицата, за да не се поздравят. С малкия живеела само майката. Пролет било, Гергьовден. Вечерта. Заръчала майката да заколи агне, обаче с кръвта омазала добре сина си, рекла му да грабне кървавия нож и да хукне при приятели, пък и при брат си, като се престори, че на скромната празнична трапеза станало сбиване и не на себе си, заклал госта. Сега моли да му помогнат да пренесе и скрие трупа. Заоправдавали се приятелите, захлопвали врати пред носа му. Стигнал при брат си. Онзи много се изненадал, но с такъв вид, братът явно е в беда. Изслушал го, взел кое- що- въже, чувал, лопата, оставил си дома и гостите и тръгнал по него. Стигнал до къщи, мълчи, влиза. Излязла майката с тава с опеченото агне и рекла „Това е трупът, синове мои. Ха скрийте го, мръвчица да не остане!” Тези приказки винаги са ме вълнували и изкарват сълзи на очите ми. Ако и с вас се случи нещо подобно, значи в мен и вас има нещо общо, нещо от длъбините на българското.

МУЗИКАТА- АБСТРАКТНО ИЗКУСТВО Мнозина смятат музиката за най- абстрактното изкуство, но под това заглавие ще се опитам да отрека, че музиката е абстрактна. За целта, в едно изречение, да се спрем на умственото действие абстрахиране. При него пренебрегваме, отхвърляме несъществените характеристики на нещата, за да можем въз основа на съществените да обобщим, да установим някои закономерности на/в тях. При математиката се абстрахираме от почти всички качества на нещата, интересувайки се само от наименованието и броя. В геометрията разглеждаме приближената геометрична форма, безразлично дали се отнася за земеделска нива, изрязана хартия или свързани с мисловни линии небесни точки. Такова абстрахиране от характеристики в самото музикално произведение е невъзможно. То е цялостно и от него не може много да се променя и отлюспва произволно. Под „абстрактно” в случая явно се разбира нещо друго. Най- често това е отсъствие на връзка с нещо от околното. Когато запис възпроизвежда звуците на природата- птици, потоци, песента на гората, това е конкретно, т.е. единственото, което е богато на характеристики, на сетивни възприятия. На него, от времето на Хегел се противопоставя абстрактното, т.е. изчистеното (но внимание- от несъщественото). В случая с музиката, която не подражава на природните звуци обаче такова абстрахиране липсва. Това е просто приписване на абстрактност в противоположност на конкретност, но без необходимите за такова приписване съображения. Тя е пак продукт на мисълта, но не и на абстрахирането. Т.е. което и да е музикално произведение е конкретно. Музиката е също конкретна. Обаче при музиката образът, за какъвто ставаше дума до сега, не съществува. Може би „Полетът на бръмбара” или части от музикално- сценични творби, които свързваме с преживяване или образ са от малкото, които можем да наречем Образ. При това образът на бръмбара е статичен, не разказва какво е било и какво е последвало, а с образите, примерно от „Травиата”, се мисли както с образите от романа на Дюма, т.е. както с речеви образи, т.е. образите от музиката могат да се превръщат и да се изразяват със словесни. Звуковите музикални образи са уникални и не всеки има познание, което би споделил за тях. Те съществуват, разпознават се и се запомнят, както и звуковите езикови образи. Обаче звуците за езиково общуване ни насочват към нещо, което описват и се свързват със запомненото за него, докато музикалните образи могат за обикновения слушател да се свържат най- много с името на композитора и заглавието на композицията. Вероятно са малцина тези, които свързват „Турския марш” на Моцарт с видение за маршируващи спахии с копринени шалвари и алени гъжви. Толкова нереално оперетно е това, без зурните и тъпаните, а всъщност музикален образ има и той е запомнен от изпълнителя, който го възпроизвежда, без да вижда нищо пред очите си. Запомнил е темпото и последователността от звуци, опростено казано, които съставляват музикалния образ. В този смисъл музикалното произведение може да предаде този музикален образ (чрез темпо и последователни тонове), но той не може да бъде свързан с много. Когато обърнем внимание на темпото, забелязваме, че то се свързва с някакъв индивидуален ритъм като походката (анданте) или с настроение (живо, весело). В други случаи се използват метафори (тежко, широко) или едни също толкова относителни думи като бързо и бавно. Във всички случаи музикалното изкуство е много напреднало и музиката към филми значително допълва образа и преживяването. Музикалният момент на Енио Мориконе, свързан със смъртта в „Имало едно време на запад” е много вълнуващ и предизвиква същите чувства и самостоятелно, но не всяка музика към филм може да предизвика екранния образ самостоятелно изпълнена. Всъщност абстрахиране и абстракция в музиката съществува. Тя е свързана с действително абстрахиране и също довежда до понятия, например „марш”, „соната”, „ария”. С тези понятия може да се борави и да се стига до умозаключения. Това, че са словесни не е смущаващото, защото от друга страна, те могат да бъдат и музикални, когато бъдат изразени с музикални форми. Това, че съществува ритмичен израз на марша в такт 4/4, дава възможност да бъде използван именно като марш в композирането на опуси. Това не е по- различно от абстракциите за конфликт и диалог в литературата и може да бъде дадено както в словесна, така и в музикална форма по същия начин, както в литературата се ползват примери, а в литературознанието и литературното творчество- понятия. Казано с пример, музикалното и словесно абстрахиране при музиката е следното: авторът може да си помисли „Тук е добре да звучи нещо раз- два- три- четири” или „Нещо маршово ми трябва”, а критикът може да каже „Маршът в пиесата ... и т.н.” и да се изразят съответно в музикални или речеви форми. Ще се опитам да обобщя защо някои смятат музиката за абстрактна. Така, е защото приемат, че не е свързана с конкретен, познат ни звуков образ. Всъщност музикалните образи са конкретни, сложни, с много значения. Това важи както за вокалното музикално изкуство, свързано с образи чрез текст, така и за танца, където музиката се свързва с видим образ, но също и при инструменталната музика, където се създава звуков образ, който в паметта ни е конкретен, макар несвързан с друг обект. Ще се върна и на споменатото абстрактно изкуство. Откъсването от конкретиката не превръща изобразяването в абстрактно, поне в смисъла на философията и познанието. Поради това търсенията в областта на изображение без образ или без описание (наратив) не ги прави абстрактни. Използваното напоследък „безОбразни произведения” е по- ясно. Тези произведения, в които няма нищо конкретно нямат кой- знае какъв естетически или адаптивен за човека смисъл, освен като търсения на съзвучие и хармоничност на музикални и в другия случай на цветни тонове. При това изводът за такова съзвучие, а не правенето му е плод абстракция, така както експериментът не ни дава знание, а осмислянето му. Сигурно мнозина са подрънквали струните на лирата и са улавяли приятни и неприятни съзвучия (което са си изводи и мисловни процеси), докато Питагор ги е свързал с дължината на струната и е осмислил в думи експеримента. А какво е отношението на настоящето есе към мисленето с образи?- Пряко. Защото го разграничава от мисленето с абстракции. Правенето на музика е именно манипулиране с музикални образи, които могат да бъдат свързани или не, с реални обекти. Мисленето в музикални форми/образи е тъкмо мислене в образи.

Научна и художествена метафора В познавателен аспект метафората е нужна на учения за да обясни по подобие неща, за които още няма точно обяснение. Алхимиците са ползвали метафори за да започнат да проумяват превръщането на веществата едно в друго. Художествената метафора също изпълнява тази функция, отнасяща се за нещо непознато още. Тя обаче има и друг смисъл. Чрез нея се привлича отново вниманието към някое явление/нещо. С течение на времето жизнено важни явления, вечни теми биват пренебрегнати. Примерно любовното отношение става рутинно, губи ритуалите си и значимостта при изразяване. Това е естествено за всичко, което следим- невъзможно е постоянно внимание към него. Поради това новият поглед, остроумната връзка, метафората, съзвучието ни освежават вниманието. Заради това изкусността, новостта на метафората в изкуството ни привлича вниманието отново. Научната метафора има подобна функция в случаите, когато се изчерпи терминологичното обяснение и към изследвания предмет се подходи с нов поглед, от още неизследвана гледна точка. В този смисъл метафората в науката е признак за нов поглед или за изчерпване на научното обяснение. Ярък пример за това явление във философията е художествената форма на философстване. От драматичните диалози на Платон, през последвалото дълбокомъдро философстване и класическата немска философия се стига до литераторът Ницше. Два художествени стила на философстване ограждат стремежа към терминологичност. Изразяването с нови метафори се превръщат в лакмус за изчерпване на науката или за настъпило еднообразие и тривиалност в изкуството.

Именно. Добавка: На Изток пиететът и преклонението към бащата са израз на добродетел. Следователно Фройд не само не е абсолютен с "Едиповия комплекс", но направо греши, смятайки че подтикът за независимост е насочен към унищожаване на бащата.

В следващите няколко редове ще допълня написаното. В предходния си коментар повече наблегнах на еманципацията от майката, но в значително по- голяма степен става дума за еманципацията от такъв баща, който с авторитарни модели пречи за развитието на сина. По принцип битките на човек с опекунстващите го са все за еманципация. Проходилият иска да се отърве от ръката на възрастния, детето от това, което го напътстват баба, дядо, майка, учител. Фройд смята, че битката на младежа с бащата цели връзка с майката. Всъщност конфликтите син срещу баща са безброй, а инцестите- единици. Това означава, че БИТКАТА СИН СРЕЩУ БАЩА Е БИТКА ЗА НЕЗАВИСИМОСТ. Това е само една от поредните битки пред всеки, който трупа опит в живота си. Когато натрупа достатъчно и започне да се дразни от поведението на баща си, когато го смята неуспешен, овехтял, дразни го как си бърка в носа (Селинджър) или има засъхнала пяна зад ухото след бръснене (Радичков), тогава младежът е пред поредната си битка за независимост. Той трябва да тръгне по свой път и най- добре е да бъде оставен да се справи с проблемите, които са пред него без опити за натрапване на нежеланата опека. А по отношение на цитираната приказка, момчето трябва час по- скоро да си свие сармите (завивките и дрешките) и да тръгва колкото се може по- далече.

Моля за извинение уважаемите читатели на темата, че ще започна коментара си с една фолклорна приказка с тривиална поука, като я използвам за повод за съвсем друга насока на осмисляне. *** Живели мъж и жена с момче. Момчето поотраснало, заергенило се и започнало такъв разговор с баща си: - Тате, аз вече станах за женене. Обаче нямаме пари да си доведа булка. Какво ще кажеш, да убием мама, ти да се прежениш и съвместно двамата да имаме невестата за жена? Бащата, чул- недочул, но съдбата чула. Споминал се скоротечно бащата, а майката повторила. Омъжила се за един манафин, който не прощавал и на жени, и на мъже. Стъжнило се на момчето. Поука: хак да му е, като мисли зло на майка. *** От друга страна, този крив път е прекъснал естественото възмъжаване на момчето. Пред него е предстояло да се отърси от майката и да стане самостоятелен. Идел е актът на инициацията, в който момчешките черти се отхвърлят като минало, а се приемат нови черти, ангажименти и права- на мъж. Придобиването на изразените социални и полови характеристики на мъж са изключително значими за съхранението на рода. Просто ние сме същества с полов диморфизъм. Охлювите са мекотели, те могат да бъдат и едното, и другото, но мъжът трябва да е изразено мъж със здрав гръбнак, а не мекотело. В селскостопанския си живот българинът е сложил име на петлетата, които придобивали кокоши манталитет, сгазени под сексуално по- силния петел, народът ги е нарекъл куряци. У П.Р. Славейков идиомът "куряк мъж" е за мъж, "който не може да се схожда". Те са безплодни, независимо от наличните полови белези. Сексуалното им поведение е в някакъв смисъл увредено, без да са хомосексуалисти. Все пак, това не са унищожени хора, това са бета мъжки самци. Доказано е, че жените отличават мъжете, които могат да правят деца- агресивни, властни, алфа, от тези, които могат да гледат деца- сговорчиви, отстъпчиви, бета. При това ползват двата клона според способностите. Агресивните мъжкари пък използват това си предимство и сеят семето си, пък друг да го гледа. В този смисъл е и насоката ми на мислене. Юношата трябва да се очисти от майчината опека, от усвоените чрез копиране майчини поведенчески стереотипи. Той трябва да приеме характеристиките на пола си. Както кърмачетата се отбиват, както агнетата се отлъчват, така и момчето трябва да остави детските рокли и да запее "От днес имам вече нови панталонки". Отказът от подобно ново поведение го превръща в същество с неясни характеристики, не само мамино синче, но и нещо по- обидно. При Фройд юношата се противопоставя на бащата, а при този поглед, той се освобождава от майката. Противоречието не е реално, защото се проявява в различни периоди от време. Първоначално е "лъченето", инициацията, формирането на мъжка самостоятелност, а едва след това е евентуалното търсенето на конфликт и надмощие с бащата. По- често такъв конфликт изобщо не се случва, избегнат чрез период на пътешествия на младежа, при който той е далеч от дома, създава навици за самостоятелност и за контакти с другите, предпоставяйки успешни брачни контакти. Приемането на женски черти от мъж в зряла възраст са белег за поведенчески разпад. В старческа възраст, когато хормоните отслабват и при двата пола, половото поведение на старецът го прави да изглежда в собствените си очи по- млад, но в очите на младите по- смешен.

Благодаря за статията. Това раздвижва темата, в която спрях да пиша, след като стигнах до извода, че "чувството за мое", а то е и за собственост, се проявява не само при хората, а и при животните, т.е. собствеността не е възникнала с класовите общества, а е присъща на всяко същество, което може да различи, че с нещо/някой му е комфортно и защитава предпоставките за това си състояние. Съжалявам, че не мога да продължа темата по- нататък, макар че има простор: за много неща приемаме, че сме "короната на живота", а всъщност сме си животни, а те го имат същото много преди нас.