Втори след княза

Днес инспектор Стрезов е кисел. Сутринта имал разговор с Качамачко (когато е кисел винаги използва прякори за да унизи виновника). Джепето му казал, че вчера завършил куклата, сложил я в мрежичка и излязъл. Някъде по път я изгубил. За пирона обясни, че за да не се размазва боята, куклата съхнала висяща. Забравил да извади пирончето и толкоз. „Незначителна провинция с незначителни случаи” мислеше си инспекторът докато вървеше. Тогава видя някаква чанта на отсрещния тротоар и пресече да я вземе.

„Когато става дума за процес, в който участва човек, винаги се търси мотив”- помисли си Стрезов- „В никое природно явление няма такова нещо. Те зависят само от естествените закони. По свой образ и подобие, човек търси някого с мотив и сътворява Бог. Тази телеология, свързана с Творецът не ми допада, но в човешката дейност е основна. Какво може да промени именно за мен, да подобри или влоши едно действие? Чий е интересът? Кой има мотив или интерес от гвоздея?” След кратък размисъл, той реши да добави като мотив без понятие за печалба или загуба, просто Играта. Все пак човек е и „хомо луденс” и като такъв предизвиква някакъв процес за да види резултата- да научи нещо. Всички експерименти в науката са с игрови елемент. Е, при Пинокио играчът можеше да е неопитен- дете, но и опитен- някой сериен забивач на пирони. „Трябва да проуча Черешата"- помисли си Стрезов, беше запознат, че Джепето и Антонио са имали разправия и са си смъквали един- другиму перуките - срам. - "Посрамването е често непростимо. Трябва да се провери”.

За съжаление не мога да коментирам, Може би някой друг е компетентен. Съжалявам и се извинявам

Инспектор Стрезов взе куклата, която му донесе старшина Варадин. Под шапката откри пирон, забит в черепа и си помисли: Първо, да идентифицирам жертвата. Ще огледам настоящата форма, съдържание, елементи, структура, свързаност с другите. Второ, да проуча произхода му. Нямаме майстори на играчки, затова трябва да посетя дърводелците - ще проучвам за ПРОЦЕС, КОЙТО ВОДИ ДО ТАКЪВ РЕЗУЛТАТ - ще търся НАЛИЧНИ СЛЕДИ ОТ ПРОЦЕСА - ще търся СЛЕДИ ОТ СЪПЪТСТВАЩИ ПРОЦЕСИ - ще търся ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ С ДРУГИ ОБЕКТИ И С ХОРА - ще проучвам за ВРЪЗКИ, ЧАСТ ОТ КАКВА СТРУКТУРА Е Първия, когото посети му разказа, че не се е занимавал с кукли. Тогава отиде в работилницата на майстор Джепето. По пода още се валяха кори и трески от цепеница, талаш от струговане и рендосване. На тезгяха още не беше изсъхнала четка до бурканчета с бои. „Дървените остатъци са от такъв процес, а неизсъхналата четка ще да е от съпътстващ процес, измита е, но не е изсъхнала- майсторът скоро е боядисвал. Мисля, че това е човекът, който е осъществил процеса по изготвянето. Да-а, всяко различие е информация, както казваше полковника. Сега трябва да проуча каква е връзката между куклата и майстор Джепето”. След минута мрежата му откри, че куклата е Пинокио, изработена е от Джепето и историята е описана от Карло Колоди, с което го идентифицира напълно. Оставаше да се провери дали гвоздеят не е част от процеса. Налагаше се разговор с Джепето. Паралелно трябваше да се проверят свързаните с обекта лица. Най- подозрителни бяха Котаракът и Лисугерът. Тук беше трудността, защото никой в околността не знаеше за тази банда.

Една приказка, авторска май, хубава като народна. Един дошъл при свещеника с верски въпроси. Всичко би било наред, но дошъл по необичаен начин- спуснал се по реката, като бил стъпил на кожуха си и се отбутвал с гегата. Онзи го разпитал как се моли, как се кръсти и много го упрекнал за неправилното кръстене. Научил го как да държи пръсти, научил го на „Отче наш”, дошлият с всичко се съгласявал и го попивал като манна небесна, радвал се на поученията, светел. Когато си тръгнал, свещеникът го изпратил до реката. Нашият метнал кожуха си на водата, прекръстил се според указанията, но кожухът потънал. Уплашено погледнал към попа, а онзи, смутен подвикнал „Карай както знаеш”. Селянинът се прекръстил по своя начин, кожухът изплувал, той стъпил върху му. Усмихнал се ведро и потеглил. Чиста душа. Ако нещо ми помага в живота, хич не искам някой да ми натрапва неговото. То на него със сигурност помага. На мен пък- моето.

Ако паралелното философстване бъде развито задълбочено, ще ми бъде много интересно. Самоидентичността би изяснила защо гей- и пр. държат да са различни, как французите не се справиха с циганите в Булонския лес, защо българите- мохамедани се люшкат и доколко Азнавур е французин. Друг е въпросът, че аз не мога да участвам засега. Ако не успее изясняването, ще свърши като всички нас- в забрава. Смятам, че най- добре е да й дадем шанс. Все пак идентичността на човек към себе си е идентичност и всичко си е по темата.

Старшина Варадин се наведе и взе Пинокио от тревата. Огледа го, не видя никакви следи, нещо намазано или повредено, както се случва при игрите. „Сигурно някое дете го е захвърлило”. На ръката на куклата беше татуирано „Малвина”. „А-ха, сигурно е някоя фея с небесно сини коси”- помисли си Варадин. Почука и натисна с нокът, явно беше от дърво. „От някоя обикновена цепеница ще да е направена. Гледам я, боклук, никаква културна стойност, нито преди, нито занапред”. Една вълнуваща насока на философстването за идентичното при промяна е погледът към произхода. Хората винаги сме се опитвали да проумеем миналото въз основа на настоящето. Естествено, когато нямаме лична, документна или колективна памет ще можем да правим само предположения… като старшина Варадин. Съответно правим предположения като неговите, само дето ние не сме така прости и сме чели „Пинокио” 1. при вярна предпоставка- верен извод (дървената кукла произхожда от цепеница) 2. при вярна предпоставка- неверен извод (намерената кукла няма СЛЕДИ да е хвърлена от дете) 3. при невярна предпоставка- верен извод (името Малвина не е от „Пинокио”, но фея със сини коси е описана) 4. при невярна предпоставка- неверен извод (шеговито, че куклата е от боклука и без историческа стойност) Всички исторически търсения и криминалистиката се мъчат да установят началното състояние на нещата, променени от някакъв процес, чийто резултат знаем. В настоящето можем да разгледаме предмета, да установим състоянието на някои негови характеристики, но само можем да предположим, дали те са идентични с началото или са били променени от процеса. В случката от началото Варадин търси СЛЕДИ, и допуска, че материалът е трайното, въз основа на което прави верният извод за произхода й. Още съществени черти на нещата- форма, структура, химическо съдържание, взаимовръзки с вътрешни и с външни неща и явления са един друг подход за търсене съответно на причините, миналото в следствията, настоящето. Както бе споменато в дискусията, когато само една единствена причина довежда това следствие, тогава би било лесно да се върнем до нея, но това е толкова рядко. Не само, че влиянията са много, но те са и във взаимна връзка, което прави нещата по- сложни. Тук се намесват и системният подход, както споменава Incorrectus и цялостният поглед, както настоява ramus, като най- същественото си остава, че трябва да определим това, което е неизменното и извлечем значимите процеси, довели до настоящото състояние. Старшина Варадин отнесе куклата на инспектор Стрезов. Следва продължение

Това е една паралелна линия на философстване- самоидентификация на човека. Пожелавам ви успех в развиването й.

Къде ми конфликтната точка с професора: Факт. Професорът е от вида университетски преподаватели. Там има преподаватели и по математика, и по право. Той не е тъждествен с никой друг от професорите, нито с цялото. Той ПРИНАДЛЕЖИ или СЕ ОТЪЖДЕСТВЯВА с вида. При вас "съотнесеност към принадлежност" не е сходно с "тъждествено- идентично" с вида. Види се, търсите друг израз, защото оня не е адекватен. По второто- единствен индивид от вид- пример: Ако в един вид, прим. измисленото "университетска синекура" означаващо храненик на университетска заплата, има един единствен човек. Този човек, тъждествен на себе си е тъждествен и на вида, защото всички негови характеристики се отнасят и за целия вид. Няма елемент (характеристика) от вида, който да не е негов елемент. Той е целият вид и няма друг като него. Този индивид добре се чувства като синекура, има съзнание за това и си е съвсем идентичен със себе си. Даже може и да се присмива на професорите, които трябва да гонят публикации и заради това пускат понякога недообмислени неща. Съжалявам, но една от причините да не ми харесват цитатите е, че авторът им не може да се защити. Ето, можете да получите уточнение от мен, но аз от професора- не. Прим. той би обяснил къде не е разбран правилно, а сега аз смятам, че не се е изразил правилно.

Това малко не го разбирам: "тъждествено идентичното нещо -... с вида". Да си кажа мнението- видът е група от индивиди. Примерно Зимно бърне- харесва ми името просто. Разглеждаме патката N 123. Как тя ще е тъждествена с вида? Та тя се различава от мъжкия си даже. Мога да кажа, че тя има характеристиките на вида, че принадлежи на вида, но че е тъждествена.... Ако авторът е имал предвид, че хората се отъждествяват с вида, мога да приема "тъждествен с" като дума заместваща "оценяват се като принадлежащи към" или "смятащи се за тъждествени с другите от вида". Ама той говори настойчиво за тъждественост между индивид и вида към който принадлежи. Явно авторът влага различно от понятното за мен съдържание, ето още "служим си със синонима принадлежност, за да изразим по-точно идентичността като отнесеност към клас." Принадлежност и идентичност не са синоними, освен ако видът се състои от един индивид, но той не разглежда частния случай, а обобщава. Не съм съгласен.

Този и следващия ви коментар ми са интересни и ще си мисля с удоволствие по тях. На първо време искам да отбележа, че термините "маса"и "оцялостяване" ми допадат. Под маса може да се разбере нещо смесено, безформено. Аз обаче го харесвам във физическия смисъл- мярка за инертност. Тогава мярка за инертност, то и идентичност, на личността, пък и за представи, понятия за нещата, това е паметта. Тя е инерцията, която прави промените по- бавни, а осъществени стават по- трайни. За "оцялостяване" си представям, как новопостъпилите впечатления, образи, сигнали са фрагментарни, невключени в системата от впеч-обр-сигн и т.н., но с течение на времето намират място в структурата, интериоризират се и образът за нещото или самоидентичността се оцялостява. за което благодаря.

Четох тази дефиниция, но поради неяснота я игнорирах. Общо взето, психическата идентификация е изложена като самоидентичност на мислещият я субект, но по- широкото разбиране е за идентичност на нещата (лица и предмети, пък и явления) след промяна. В дефиницията не разбирам, за мен е празнота, кое е това след "друг, другите". Дали става дума за субект или обект и е Психологически процес посредством който субектът асимилира аспект, свойство или атрибут на друг ОБЕКТ и го трансформира, изцяло или частично към модела, осигурен от другите ОБЕКТИ.", т.е. сравнява атрибути на обект със съставен вече модел на другите обекти. Дали е Психологически процес посредством който субектът асимилира аспект, свойство или атрибут на друг СУБЕКТ и го трансформира, изцяло или частично към модела, осигурен от другите СУБЕКТИ." т.е. присвоява атрибут на нов субект към съставения общ модел за това що е субект или е Психологически процес посредством който субектът асимилира аспект, свойство или атрибут на друг ОБЕКТ и го трансформира, изцяло или частично към модела, осигурен от другите СУБЕКТИ. " т.е. другите субекти имат някакъв модел и атрибутите на този субект се трансформират към разбирането за общоприето Все пак, за субекта, актуално мислещият субект, навън всички са обекти, но може авторът на дефиницията да ги визира като субекти, т.е. човеци, а може и като нечовеци- обекти. Та така. Заради това я игнорирах.

Съгласен съм, че идентичността не може съвсем точно да се обясни рационално и поради туй влагаме нещо ирационално- интуитивно разбиране. Само дето се стремим да задълбочим рационалното и осъзнатото, замествайки постепенно интуицията. Съгласен съм, че идентичността е в непрекъсната промяна и затова шеговито отбелязах, че ни е нужна само дотолкова, доколкото да пишем за едно и също нещо по време на дискусията. Все пак ние виждаме в нещата нещо, по което ги разпознаваме като същите- една усмивка, глас, нещо си. Заради това търсех кое е идентичното, непромененото, което ни кара да мислим, че Петърчо от снимката е дядо Петър до нас. Съгласен съм, че човекът е най- сложното от познатите неща и заради това движението на планетите можем да определим по- точно, отколкото собственото си движение. Съгласен съм, че доколкото ние обсъждаме явленията като човеци, то опознаването им много зависи и от сложността на нещата вътре в нас. Интересна би била обясняваща или влияеща на психиката позиция, при която човек се променя непрекъснато и не е свързан с нищо. Все пак връзките и паметта са доста инертни. Да препоръчаме някому да се откъсне от миналото си за ВСИЧКО, означава да увеличим хаоса. По- скоро такава теза би свършила работа относително- само по отношение на СМЯТАНИТЕ от лицето или от нас за вредоносни връзки, характеристики. Друг е въпросът доколко то МОЖЕ да се откъсне... от свекървата или от доходите примерно. Има фентъзи филми за друга самоличност или загуба на цялата(?) памет и са увлекателни. В реалността, обаче, пак опираме до това, кое се/да се променя и кое да остане за опора, трайно, сиреч идентифициращо. Така си мисля, поне.

Моля, дайте начален тласък на посоката за философстване с ма-алко по- разширена теза.

Предпоставката е същата, "Вижда се дим". Обаче в древността са познавали само една причина за дим. Темата е по- дълга и не съм съвсем сигурен, че ще съм адекватен, но надявам се това да е простимо. Към по- долното прибавете, че това е мое несъвсем премислено мнение Силогизмите се развиват за връзката между общо и частно. Голямата предпоставка е все за "всички" или "никой". Един от тях се използва, според мен не много коректно, за съждения за следствие. Ако- то, ,а не за общо- частно Прим. за общо- частно Ако това е кон, значи е нечифтокопитен Това е кон Значи е нечифтокопитен От това, че нещото е нечифтокопитно, не значи, че е кон. Ако това е кон, значи е нечифтокопитен Това е нечифтокопитно Не може да се твърди нищо за това нечифтокопитно. Когато обаче речем да говорим за причина и следствие нещата се объркват. Ако има огън, значи има дим. Има огън Значи има дим Това е е верният извод. Ако има огън, значи има дим Има дим Не може да се твърди нищо за причината. Това е верният извод. Накрая това, което смятате за класическо Ако има огън, значи има дим. Има дим Значи има огън Това е неверен извод в смисъла на силогизмите. Би било верен извод само ако огънят е ЕДИНСТВЕНАТА причина за дим, ама това го писах по- преди.

В темата и в своите разсъждения, започнах с това, че по време на процесите началното нещо се е изменило, но сигурно има характеристики, които ни карат да го приемаме за същото. Вж. реката на Хераклит. Изтекла е същата вода, но ние я смятаме за същата река. Стигнах до извода, че съобразно дейността си човек се опира на нещо, което е постоянно. Дали ще е състав, дали форма, дали структура, произход или нещо друго..., но това нещо, тази частна характеристика, не се е променила съществено, въпреки промените на цялото. Поради това се съгласявам със "субективното мнение", но приемам "недостатъчната информация" с уговорка- става дума за непълна информация, първо защото за дейността на субекта не му е нужна цялата информация, второ защото тя е недостижима и трето, защото може да му е достатъчна за какъв да е, а дори може и верен извод. Забележка след публикуването: като прочетох пак коментара си, видях, че първите два абзаца са прекалени. Може да ги прескочите, но в някаква степен са предговор за третия.

Това е коректен извод само ако ЕДИНСТВЕНАТА причина за дим е огънят. Алтернативен "извод". Седя на рок концерт. Зад кулисите идват кълба дим. В залата никой не се безпокои. Да, бе, да бе, имаше едни машини дето правят пушек. Значи няма огън.

Ами добре.

Мисля, че няма две еднакви яйцеклетки, нито два сперматозоида, т.е. обекта. При еднояйчните близнаци има големи сходства, но жизнените събития довеждат до много големи разлики, т.е. на подобни обекти действат различни процеси и водят до различни резултати. Матрицата работи. Процесите не са два. Един е- охлаждане. Казаното са средства. Прим. процесът рязане се осъществява с нож, трион, пружинка от часовник Процесът е смесване бои. Смесваме бои, получаваме боя. Още по- кратък пример 2+3=1+4 процесът е аритметически действия с числа. Резултатът е число. 2+3=6–1 процесът е аритметически действия с числа. Резултатът е число. Идентичен процес с идентичен обекти и резултат. Матрицата работи. Проблемът е със степента на абстракция. Процесът е горене, обектът- целулоза, резултатът- пепел. Идентичен процес с идентичен обекти и резултат. Матрицата работи. Проблемът е със степента на абстракция. Обратимостта на процесите е отделен въпрос, а съждението за идентичност на обектите при идентичност на резултата е логическа грешка. Ако патката и гъската снасят яйца, не значи, че са едно и също, но ни води към някаква общност. Има клас птици, друг сауроспиди. Дори за две патки снасянето не е основание за идентичност. В учебника по логика (съжалявам, че препоръчаната библиография е толкова елементарна, но пък ще приведа текст за да не търсите), примерът беше Вали дъжд- мокро е. Мокро е! Не може да се каже нищо точно (може да вали, но може да е имало прилив или пръскачка)

Защо саме един вариант- идентификация към агресора при мъжете и към конформност при жените? А защо пък не другите форми на защита- изтласкване, изолация, конформност при мъжете и агресия при жените? Сега в Русия съдят три дъщери, убили баща си?

Че други има ли?

Да се чудя дали нещо е идентично на себе си, както философствах досега, при положение, че съм го работил и постоянно ми е било пред погледа, малко навява мисли, че не съм съвсем добре. Да не кажа „мръднал”, но подпийнал, както майстор Антонио- Черешата, чийто нос бил винаги червен като череша и веднъж като дялал една тя проговорила. Тогава той я подарил на майстор Джепето, който издялал Пинокио. Подминавам това, дали и треските, които са останали, са можели да говорят, като го оставям в сферата на магическото, при което духът е във всяка част, дори най- малката. Спирам се само на въпроса Идентична ли е тази „обикновена цепеница” с Пинокио. Мнението ми е, че не е, а основанията ми не са само в отсъствието на ония трески. В случая част от множеството „Пинокио” принадлежи на множеството „цепеница”, но част от него съдържа нематериални (идеални) елементи, като идеята за форма на момче, поведение, самопридвижване сиреч автомобилизъм , вълшебното свойство да придобива материя в назалната област след произнасяне на неистини . Това обаче за Джепето е било понятно, защото е ставало пред очите му. Когато процесът е пред очите ни, с всяко мигване (метафорично!), ние отделяме едно състояние от следващото и запечатваме образа на нещото като идентично или подобно на предходното, така че след време можем да потвърдим, че от това дърво сме направили човек (ох, мечти педагогически ). По същество ние разделяме процеса на части dt, клонящи към 0 за които фиксираме промените dx. Кратка вметка- това диференциране е на образите, които виждаме- усетени от сетивата и възприети в мозъка. Това е когато процесът тече непрекъснато, а ние поглеждаме от време на време, то сравняваме актуалния образ с предходния и установяваме промените. Когато обаче времето на отчитане на промените надминава времето на процеса н,е е лесно да установим връзката между началното и крайно състояние. Особено, ако нямаме подробен протокол за началното състояние, а за такъв вече е много късно. Да речем, ако майстор Череша реши да съди Джепето за процент от изданията на Пинокио, той трябва да докаже, че говорещият Пинокио е бил една „обикновена цепеница”, негова собственост. Трудно е да повярвам за това на някого с червен нос. Аз бих отклонил иска до представяне на надеждни доказателства, сиреч пращам го към кошче. Тоест, за период dt по- дълъг от разглеждания процес, установените различия могат да не ни дадат никакви следи за предходното състояние. Това обаче може да разкаже Джепето, който е провел процеса в „контролирана ситуация”- пред очите му и за него dt, клони към 0, което значи, че Анотнио може да извика Джепето за свидетел. ИДЕНТИЧНО, ЕДНАКВО, ПОДОБНО Тези термини разглеждам в следния смисъл Идентично е нещо само към себе си. А≡А. Всички негови елементи са си негови и цялото не е друго. Не може А≡В. Елементарна логика. Необходимо ни е само за нашите спорове. Прим. като говорим за Пинокио да имаме предвид героя на Колоди, не на Дисни или др. При цялата му очевидност, чопля го в тази тема, защото нещо ми убягва. Еднакви /равни неща. За тях А=В. Пренебрегваме, абстрахираме се от несъществени различия. Прим. еднакви снежинки, еднакви по размер яйца. Изображенията на Пинокио в отделните екземпляри са еднакви. Пренебрегваме, че мастилените молекули чрез които са отпечатани са съвсем различни. Подобни са нещата А≈В при които приемаме различията като съществени, но се опираме на нещо, което е еднакво, равно за нещата. Пинокио на Колоди и Дисни са подобни. Цепеницата и Пинокио са в следната връзка- всички съставящи го дървени елементи са й принадлежали, но има и други. Нито е идентичен, нито еднакъв, нито подобен, нито част. Той е друго множество, в сечение (не с тесла) с цепеницата. Имат общи, но има и нови елементи, появили се в труда. Двете обяснения- 1. едното е чрез множествата- В и А, които са в сечение и са различни и 2. другото е, че промяната dx, принадлежи на функцията х , се схождат в това, че ако състоянията оприличим на точки от линията, изразяваща процеса, те са дискретни, но процесът е непрекъснат. Процесът на превъплъщаване и на Пинокио е непрекъснат, а наименованията цепеница- дървено човече са имена на състояния. Представянето на процеса по графичен път като линия е чиста условност. Естествено освен с точки по линията цепеница- човек, състоянията могат да бъдат представени като блок- схема цепеница одялкване изрязване шлифоване оцветяване монтаж събития от живота на куклата вълшебно прераждане човек а може и още по- подробно, ама друг път. Енергията за процесите и привнасянето на новите елементи(вкл. свойства) се получават от труда. Абе, толкова е лесно! състояния и процеси- корпускулярни и вълнови свойства. Фасулска работа.

mea culpa

При съществена дезадаптация, шок, промяна на средата и паметови разстройства, при замъгление на съзнанието, човешкият мозък не може да предизвика съзнателна оценка за самоидентичност. Има объркване, липса на оценка за собствената личност, пострадалият не може да отговори на въпроса "Как се казвате".

ЕДНА БЪЛГАРСКА НАРОДНА ПРИКАЗКА за това, че простият човек може да няма чувство за собствена идентичност. Една булка била мързелива. Като се върне от копан и мъжът й я пита до къде е стигнала, тя отговаряла "До под кривата круша", защото там лягала направо щом отивала в лозето. Мъжът й се ядосал, но трябвало да се убеди и отишъл по някое време. Видял я, че спи и й отрязал изкъсо косите. Когато се събудила и започнала да си оправя чембера, булката усетила, че нещо не е наред. Огледала се в кладенеца, не се познала и се запитала "Дали съм Дуда или съм друга?" Като не могла да намери решение в сетивата, решила да потърси социално потвърждение. "Ще си ида, пък ако децата ме познаят, значи съм Дуда". Пред портата децата си играят. Тя приближила, но те се уплашили и затърчали при баща им. Той, като жив участник "деятел", имал знание за идентичността на личността след процеса на остригването и я хванал за ръка, пък я повел в къщи, па бой- бой, а жената доволна- "Е, харно, Дуда ще да съм, щом мене бие!"