Втори след княза

СЪЖДЕНИЯ С ОБРАЗИ (Не винаги мога да ги разбера. Примерите са от споменатата книга на Дако https://issuu.com/elenapetrova52/docs/dako-jenata-i-neinata-dulbinna-psih Търсих изречения съдържащи думата «следователно». Те са 31. Очаквах в тях да има някакви предпоставки и след „следователно” да следва извод. За съжаление в битовата, а и в литературната реч това не е така. Ще приведа няколко примера, които съм преценил, че съдържат някакво умозаключение. 1. В горното изречение се излагат следните съждения: „нашето общество принадлежи на мъжете” значи/следователно „по отношение на чувството за малоценност мъжът изглежда облагодетелстван” Предполагам авторът има предвид, че щом обществото принадлежи на мъжете, то те са облагодетелствани във всичко и в частност не се мъчат с чувство за малоценност. „Въпреки всичко (своето облагодетелствано положение) той е в неизгодно положение”(?) и обяснението на това противоречие е в: „защото се страхува да не изгуби авторитета си, да не би да не се окаже на висотата на изискванията към него и т. н.” Опитвам се да резюмирам предпоставките, но стигам до верига от недоказани съждения: Това общество е на мъжете- те са облагодетелствани- НО мъжете се страхуват за авторитета си.- СЛЕДОВАТЕЛНО тяхното облагодетелстване не е облагодетелстване. Финалното изречение: „От само себе си се разбира, че никога нито една от тези ощетяващи или даващи предимство ситуации не може да се тълкува като „непълноценност" или като „превъзходство". Казано опростено: Дали ситуацията дава предимство или ощетява, не знаем. Защо ли хабихме мастилото? Приемам, че авторът не е логичен. Той обаче развива образите си: прави една верига при която изтъква противоречието и чрез него ни показва, че смятаното за предимство не винаги е такова. Първо теза- мъжете са облагодетелствани, после антитеза- но пък авторитетът им е рисков, трето синтеза- нито положението им е кой- знае какво, нито авторитетът. Може да няма логика, но звучи правдоподобно. 2. При опростяване това съждение би звучало така: Ако А иска да стане В, То А желае да притежава атрибутите на В. В случая не се и опитвам да критикувам Фройд. Отколе е открито, че Психоанализата е наука , изследваща психиката на Фройд и като такава е достъпна само за него. Тук става дума за съжденията на Дако. Разглежданото отразява една тривиалност, но е напълно разумно. Все пак, строго погледнато, за да бъдат множествата А и В идентични, то всички елементи на В трябва да са и елементи на А, а също и всички елементи на А трябва да са на В, а не само атрибутите (съществените елементи). Явно е редно да допълним Дако с това, че ако А иска е В ;), трябва освен да притежава пенис (мисля, че кьосетата притежават пенис, но им липсва още нещо… хм, как Фройд не се е сетил за онова, което го превръща във фалос?), но да притежава и всички елементи на В, като няма нито един елемент от А, който да не принадлежи на В. Тук стигаме до още една особеност на образното мислене- приема подобното за идентично. Това естествено подпомага бързата оценка и в повечето случаи е вярно. Преценим ли, че едно нещо притежава атрибутите на нещо друго, с голяма увереност можем да кажем, че закономерностите на едното важат и за другото, все едно какво е то. Можем да сравняваме „мъж” „демон”, „протагонист”, „зодия” или „българин”. Щом сме удостоверили еднаквост на атрибутите, то приемаме сравняваното за идентично с еталона, чиито закономерности познаваме и можем да ги пренесем върху него. Това е основата за всяка бърза прогноза, но и на всеки комичен епизод за близнаци. То е предимство в някои случаи и недостатък в други на образното по отношение на логическото мислене. 3. В случая оставих частта, следваща „абсурдно” за да бъде пояснено кое авторът смята за нормално. Предхождащата част е достатъчна за изясняване на едно образно съждение. В него има образ- плашещо животно, обстоятелства- забелязвам отдалече и емоция- боязън. Следствието е, че животното е „загадъчно”. Коректно мисля би било: „Неясното нещо, което ме плаши е плашещо”, но да приемем, че е загадка, загадъчно. Думата е впечатляваща, тя предизвиква един романтичен нюанс- тъмна и загадъчна душа, загадъчна, тайнствена жена… Лично аз не бих казал „загадъчен звяр” или „ухапа ме загадъчно куче”. Просто авторът/преводача избира дума от едно асоциативно поле (във връзка), отнасящо се до отношенията мъж- жена. Фантазията ми ме подтиква да добавя, че уплахата, боязънта, за които Дако говори са примесени с любопитство, със събудени желания и са по- скоро несигурност, отколкото боязън. Естествено, това са мои асоциации върху горния текст като стимул. Като се върнем към формалната страна на съждението, нека го опростим. Обектът А е неопределен: непознато животно отдалече. Изпитвам страх Следователно А за мен е загадка, не зная защо се боя от него. В случая изобщо не става дума за онези логически силогизми при които има предпоставки и извод. Тук има събития, едно след друго, като авторът предполага, че те са в причинна връзка. Следствието се явява като последователност от събития. Друг е въпросът дали наистина, когато изпитвам страх без да осъзнавам причината, намирам евентуалния агент за загадъчен или за непознат и плашещ. Накрая да си призная, следствието като последствие от причинно свързани събития ми е по- разбираемо от логическите силогизми. 4 Ето една литературна фигура, която минава за следствие: синекдохата „Което е Утроба, то е и Жена”. Вече знаем, че ако А и В имат еднакви съществени елементи (атрибути), мислещият с образи пренася от едното към другото и останалите свойства. Тук се постъпва още по- радикално. Пренасят се свойства, присъщи на част от множеството върху цялото множество без да се търси еднаквост на някакви значими елементи. Няма да обсъждам логическата нелепост, само ще кажа, че при образното мислене това се приема. Факт е, че уважаван учен и дори цяла школа от учени го приемат. Явно имат някакви основания. В случая аз ще го приема като аксиома на образното мислене на психоаналитиците: Свойства на съставляващ образ могат да бъдат пренесени върху обемащия го образ. Разбирам го така. В една скучна изложбена зала слагаме колоритна, весела картина. Цялата зала става някак си весела. В клас от ученици имаме група талантливи деца- можем да кажем, че целият клас е талантлив. България има неколцина талантливи изобретатели. Можем да кажем, че българите сме нация техническа… май не сработи. Явно има някакъв аванс от доверие, до който приемаме такава връзка. Забелязал съм, че когато стократно се афишира някакво политическо събитие с малцина участници, след него се повдига въпроса, че „така народът иска” и това е приемливо, да, хората са съгласни. Вероятно има статистически изследвания на това колко лица са необходими, или колко медийни излъчвания, за да окаже социален натиск този образ и да бъде приет от всички, но това е тема за друга наука. За другата част от горния текст „Тъмната и невидима химия на женската утроба …” бих искал да обърна внимание на „химията” на утробата. Това е толкова отдалечен от обекта образ и същевременно толкова широко приет в културата. Ние говорим за „енергията в скъпоценните камъни”, „магнетизъм на личността”, „радиацията на сърцето” и „силовото поле на разума”. Метафори, които ни правят да приличаме на модерни хора, но не се отнасят към обекта, който разглеждаме. Широки и неясни понятия, които могат да вместят всичко. Защо не „енергията на чесновата скилидка”, „магнетизма на продукцията на екарисажа” или „гравитацията на отворената бира”. Е, последното поне е конкретно… почти. Ами „тъмна и невидима химия”? Това определено не е научен термин. Психоаналитичен- съвсем. Обаче, надявам се да се съгласите, че новите науки, без формулирани закономерности и терминология, използват образното мислене и думи от развитите науки за да потърсят закономерности и самоутвърждаване. В тях почти винаги присъстват наукообразен и метафоричен език. Именно образното мислене им дава свободата и условията да манипулират с неясни явления, използвайки подобието им с познати. … а иначе, когато нещо напомня друго- страшно, естествено е редно да сме бдителни. 5. В случая има нещо магическо, нещо, което е съществувало в ума на народите от ранните цивилизации, които са се прекланяли пред изображенията, символизиращи техните божества. Дали наистина човекът от ХХ в. се плаши от това, което символизира нещо плашещо? Може би това са само невротиците, напрегнати, със стеснено съзнание, които не могат да преценят, че това са просто символи, а не заплахи? А може би психоаналитиците още нямат средствата за обяснение на реални явления и ги поясняват с наивни обяснения? Допускам, че действително дезадаптираните хора на съвремието реагират на символа както на предмета. Не само защото вече не сме първосигнални и символите, изображенията на нещата са наша реална среда, но и защото в ситуация на вечен недостиг на време, все се налага да реагираш при неясни обстоятелства, при невъзможност да се изучи самото явление. Оказва се, че дивакът с неразвито съзнание е в същото положение, както невротика със стеснено съзнание. Затрупани от ангажименти и информация, гражданите на ХХI в. се водят по същите мисловни връзки както идолопоклонниците. Факт е, че сред съвременниците виреят суеверия и вери, които науката би трябвало да е разяснила. Вярва се в магии, амулети, чудотворни вещи. Вярва се на рекламни послания, на политическа пропаганда, на абсурдни модни внушения. Между обектите и техните символи е създадена учудващо здрава връзка. Можем да бъдем манипулирани с проста шаманска игра на символите. Мисля, че можем да се доверим на цитираното съждение. Дори можем да обобщим за преработката на символи : Ако В предизвиква реакция С и А символизира В, то А предизвиква реакция С. Ами това е Втората сигнална система по Павлов. 6. Моето мнение е, че това е един от противоречивите размисли на Дако. Първоначалната теза е, че модата залага на инфантилността, като следващото съждение се отнася за това, че жените в по- голяма степен могат да блокират и да останат инфантилни (поради неизживян Едипов комплекс?!). Вероятно авторът знае връзката, но от последващото съждение не става ясно как така главно за инфантилните е важно да направят впечатление. На мен, чрез свободни асоциации ми идват какви ли не други връзки, но не и тази. Защо пък не за инфантилния да е главно невъздържаност при удовлетворяване на потребностите, фиксиране върху несъществени цели, изразена агресивност при фрустрация или просто потребност да бъдат приети и обичани? Изглежда и авторът проследява последната възможност, защото от това, инфантилните (защо пък само те?) да направят впечатление отива към това, да бъдат харесвани и заключава с това, че се доверяват/подчиняват на експертите. На финала пак стига до сексуалното, присъщо на учението му като набляга на избора на авторитети измежду мъжкия пол, игнорирайки жените- модни законодатели. Аз не зная кой не би послушал в неясна за себе си ситуация гласът на авторитетите? И защо трябва да е инфантилен ако ситуацията е неясна и не знае как да реагира? А каква по- неясна ситуация има от дамската мода?- може би само метеорологичната прогноза за следващия сезон. Да се върнем обаче към формалната страна. Дако излага последователна верига от връзки, но част от тях остават скрити за нас. Заключението се основава на тази верига, но разглежда само една от възможните последващи връзки. Това е още една от особеностите на мисленето с образи- част от веригата може да бъде съкратена, да бъде пропусната от съзнанието или за публиката. Може да бъде игнорирана или съкратена и последваща чест от връзките, стига да сме стигнали до заключение, което намираме за убедително. Това, че не са изчерпани всички възможности за проявление на образа, в много случаи ни лишава от други, по- верни решения, но мисленето чрез образи не набляга на това, а на бързото сравняване и намиране сходството с образ от нашата памет- отговарящ на нещо от света или от натрупаните наши умствени представи. 7. В случая образното разсъждение („Да си представим …”) се използва за намиране на отговор при конкретен практически въпрос: Обвързан ли е афективно съпругът, когато е при проститутка или: има ли значение оправданието му „това беше само секс”? Авторът започва с аргумент и контрааргумент и завършва със заключение: Мъжът и проститутката имат чисто физически контакт- но всяко човешко действие е породено от чувства- Следователно мъжът и проститутката са свързани афективно. Смятам, че горният текст ни представя ясно, че не е необходимо да се използват само символиите А и В за да отговори разсъждението ни на изискванията на формалната логика. Напротив, с прилагането на конкретни явления и образи се изявява силата на логиката. Смущава ме само думата "чисто". Ако имат чисто физически контакт, значи в първата предпоставка сме изключили всичко друго, вкл. афекта. Ако беше само "контакт" щеше да е по- разбираемо. 8. Нека формализираме: Женското начало (приемащото)прилича на антена, която приема сигнали. Мъжкото начало прилича на селективен приемник (?). Следователно логичното у жената е продукт на нейното мъжко начало. Чувствам, че формалният извод е малко нагласен в полза на Дако, защото у него „Следователно” е поставено веднага след като оприличава жената на антена и му служи за да афишира теоретическата си постановка, че във всеки човек има и женско, и мъжко начало. У авторът остава под формата на аксиома оприличаването на антена и на приемник някакви женски и мъжки черти. Аз лично не проумявам оприличаването, но ценя стремежът да бъде подведено под логиката мисленето с образи. Мисля, да приключа с излагането на примери за разсъждения с образи, подчинени на логическите закони. Зарадвах се, че пред себе си можах да съединя това, което от векове разделят- образното и логическо мислене. Кой е моят извод, илюстриран от по- горните съждения? Това, че съзнанието не поставя само понятия в логическите си построения, а и образи. Това изхожда и от смисъла на символите в логиката. Под символът А можем да сложим всичко. В това се състои обемността на означенията, те с лекота приемат и понятия, и образи. Мисленето е единно и това, че борави с думи или неотразявани в съзнанието образи не променя закономерностите му. Логическото мислене има ролята на дисциплиниращ фактор, налагащ стъпки, норми, изисквания за да бъде изводът верен, но това не е различно мислене. Ако изходим от представата, че в мисленето съпоставяме неща, фиксирани в мозъка чрез група свързани клетки, то е все едно какво отразяват тези клетки, дали образ на кон или представата за безкрайността. Дори може да се каже, че абстрактното мислене заема една съвсем незначителна част от логическото мислене на човека, тъй като е по- отскоро и се отнася за по- специални проблеми.

ОБРАЗИТЕ Във връзка с даденото по- горе определение за образа ще вметна две уточнения. Първото е, че образите не са картинки. Има една несправедливост към другите сетива, утвърдена в педагогиката с тези „нагледно- действено” и „нагледно- образно мислене” в ранната възраст, което акцентира изключително върху зрителните образи. Това се дължи на факта, че постъпилата чрез зрителното възприятие информация е много по- важна и обемна от всяка друга за човека. Може би е необходимо друго определение вместо образ, но тактилните „образи” у слепите, получени чрез взаимодействие със средата съществуват, тактилното усещане за ритъм и честота на звука у глухите също оформя някакво възприятие и то, макар неточно може да се назове образ. Другото уточнение е, че образите са синкретични. Те включват както възприятията от всички сетива, така и емоционална и понятийна съставляваща. Под понятие подразбирам името, словесната характеристика на явлението/предмета. Емоцията е съществена и важна, често и несъзнавана част от образа. Тя отразява преживяването, отношението на възприемащия към него. Когато разглеждаме по този начин образите, по- лесно ще разберем защо образите „светлина”, „черно куче”, „ангел”, „екстаз” могат да имат противоположност и че именно емоцията служи за основна характеристика за противопоставяне. Вродени образи. Предполагам, че някои образи са древни и генетично фиксирани. Мозъчните клетки се развиват с тях. Те са предпоставка за вродените рефлекси. Чрез тях новородените бозайници разпознават целта на своето сляпо търсене- майчиното мляко. Чрез тях проходилото инстинктивно спира пред високото. Миграциите на пеперудите монарх или на самотното кукувиче са не само двигателни рефлекси, те са цялостна система от характеристики на прелета, т.е. те са образ. Не мога да не се възхитя от изумителното чудо на упоменатите миграции. За същества с по- сложна мозъчна дейност, естествено, вродените образи могат да бъдат още по- сложни, архетиповете, колективното безсъзнателно са именно търсения в тази насока. Естествено дихателният рефлекс, рефлекторната дейност на сърдечния мускул са далеч по- важни за оцеляването, но и способността за отличаване на тревожна ситуация и реакция с неподвижност; отличаването на силния, на водача и реакцията на преклонение пред него, са много важни предпоставки за оцеляване в социума. За филогенетичната древност на вродените образи говори и това, че те не са свързани с понятия. Те имат своя емоционална съставляваща, водят към някакви рефлекси, но понятието за тях се развива значително по- късно, а и днес дори няма понятие за някои образи и те попадат в множеството на несъзнателното. Богатство на образите : Образът е толкова по- значим, колкото повече съставляващи има. Повечето нови елементи се появяват с по- голямото разнообразие и честота на срещите с явлението/ предмета. Естествено е необходимо и активно внимание, умствени способности за да се обогати образа. Ако аз гледам движението на кобилицата на ДВГ продължително и от различни ъгли, едва ли ще си обогатя представата за добре/лошо работещ двигател ако не познавам цялостната му работа и ако това не е важно за мен. Все пак, разчитам, че човешкият мозък може да установи различия на наблюдаваните състояния и да постави въпроса за това с кой друг образ са свързани, естествено ако такъв образ е изграден. В моя случай образът „центровка” обаче съдържа само един елемент- понятието, но сетивната съставляваща определено отсъства. Не е така при автомонтьора, разбира се. Още повече, при една древна и важна дейност като земеделието, в която образите включват освен състоянието на посевите, също и още много други обстоятелства. Само чрез обхващането им може да се оцени правилно състоянието и да се постъпи правилно. Наистина, тук възниква въпросът дали това е богат образ или образ, обогатен с връзки с други образи. За да преодолеем тази неяснота можем да възприемем множеството на елементите от образа и образите, свързани с него като подмножества на множеството „Състояние на моята земеделска нива”. Тогава този нов, по-обхватен образ ще включва както познанията ми за здраво/ болно растение, така и за сезона и метеорологичното време, за почвата, за вредителите и какво ли още не. Във всички случаи, колкото по- богат е за нас един образ на значим предмет/ явление, толкова по- надеждно е нашето оцеляване в света. Репродукция на образите: Не знаем как е протичал „разговорът” в древната пещера. Как са споделяли един с друг своите образи предтечите. Един от начините, обаче- техните картини е впечатляващ. Алтамира, Ласко… думите са недостатъчни!!! Мога само да предположа, че изобразените животни са били създавани под силно, незабравимо впечатление. Ловните сцени изобразяват наистина важни, жизнено важни обекти, наситени с подробности и емоция, но те и до днес са си същите- ловец и дивеч, явно такива са възможностите на изобразителното изкуство. Разказът е другата възможност за излагане и споделяне на образи. При него образите могат да бъдат наредени един след друг последователно и да са значително по- подробни и повече. Могат да бъдат изложени хронологично, като кадри от кинолента в които да усетим промяната, движението. В обобщение, едното представяне се осъществява чрез зрителни образи- картини, схеми, скулптури, фотографии. При съвременната мултимедия всички достъпни за представяне елементи на образа могат да се представят едновременно, като в матрица, успоредно. Другото е последователно. При него елементите на образа се излагат един след друг. Елементите представени от техните символи се изреждат. Примерно говорим за ловеца и неговия лов, за съпругата му, за приятеля му, за веселия бал и неудачната любовна авантюра с една маска на прилеп. Последователно извеждат образите и музиката, и театъра, и киното. За да ги възприемем обаче се изисква усилие на паметта. Какво да се прави, един учебник съдържа много по- богата информация от една картина, но трябва да се учи и запомня продължително, уви. Естествено, за да предадем богатството на образа използваме и двете форми. Илюстрираме книги, показваме с движения когато разказваме, прожектираме пейзажи и динамични сцени, само и само да предадем повече информация и да обогатим образа, който искаме да възприемат от нас другите.

ПОДХОДЯЩА МАТЕМАТИЧЕСКА ТЕОРИЯ ЗА ОБЯСНЕНИЕ Като имаме предвид, че образът е фиксиран в мозъка под формата на поле от клетки, то- подходяща теория за обяснението е Математическата теория за множествата. ДЕЙСТВИЯ С ОБРАЗИТЕ (образът, като система от характеристики се подчинява на законите на математическите множества) Натрупване: натрупват се възприятия, характеристики, елементи, обогатяващи образа. При натрупването А+А1=А, т.е. и безброй пъти видени различни ябълки, добавянето на познания, символи, абстракции, все е образ „ябълка”. Сравняване: при сравняването се оценяват свойствата на възприеманите образи и се стига до заключение в какви отношения са образите (идентичност, подобие, различие) Сумиране, обединение: това е образ, включващ поне един от елементите/възприятия на сумираните образи. Прим. Сумарният образ „язди кон” се отнася за всички случаи на езда и всички случаи на коне, но и за тези, при които язденето или кон са празни множества. Прим. Когато Гьоте пита „Кой вихрено язди в нощта?”, той не споменава кон, но това се подразбира. Аналогично „В битката конете се сблъскаха”, сумарният образ е- при езда, заедно със своите ездачи. Сечение: образ, съдържащ тези елементи, които са общи за всички съставящи образи. Сечението на образите „кон” и „криле” е образът на Пегас. Разлика: образ, съставен от елементите/възприятия на единия образ, без тези, които принадлежат и на другия. Прим. от образа за коне можем да извадим образа за бяло и да получим тези, които не са с бял цвят. Симетрична разлика: образ, съдържащ тези елементи/възприятия на А, несвързани с В и тези на В, несвързани с А. Прим. „Бог да убие вашите, вашите, още нашите”, т.е. двамата любими са изключени от молбата за казън. Умножение, произведение: АхВ. Съдържа всевъзможните чифтове от елементи/възприятия, свързани и с А, и с В. Прим. роднинската обич между братовчеди съдържа обичта между А1към В1, А1къмВ2, А2къмВ1, А2къмВ2, В1къмА1, В1къмА2, В2къмА1 и В2къмА2. (Така омразата между две враждуващи армии изглежда нещо наистина неописуемо. :) )

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ Образ: постъпила от сетивата или индуцирана в мозъка система от сигнали за характеристики, отнасящи се до предмет или явление, възприемана като цялост. Възприятие: приемане на сетивните сигнали и изграждане на образи в паметта. Въображение: дейност по изграждане на образи във връзка със запомнени образи. Символ: образ, предизвикван съвместно с трайна смислова връзка, отпращаща ни към друг, сходен образ.Прим. Звуковият образ „Ябълка” ни отпраща към зрителен или обратно. Подобие: сходство между образите, което обаче не може да ги определи като един и същ образ или елемент от образ.

Много кратко. Няма да коментирам нагледно- образното мислене, защото всеки, който си е приготвял багаж, в ума му са изниквали или образи от предходния куфар, или образи от това какво е правил/или ще прави и какво му е необходимо. Всеки, който вижда, че някой реже клона на който е седнал, може спокойно да прогнозира какво ще се случи. Полезно е нагледно- образното мислене, независимо , че някои го мислят за най- простото.

Стремежът на човешкия мозък да стигне до цялостна фигура, гещалт, изглежда е добро обяснение за тези сравнения. Това, явно, важи и за по- сложни явления, не само за това да се вижда в две копчета физиономия. Благодаря. Значи при обяснението си за човешкото поведение, когато няма пълна информация, мозъкът добавя характеристики, познати от други явления за да добие цялостен образ. Те могат да бъдат илюзорни, адекватни или направо погрешни. Това ми обяснява и алхимията при Юнг.

Понеже се използва умозрително философстване, предпочитам темата да е във форум Философия.

Повечето съвременни автори на извънземни=богове ги правят антропоморфни. Малко имат въображението на Лем да ги направят мислещ океан. А защо не мислеща германиева или силициева буца или социален организъм от кристали, или кристализирали чипове???

Това, което привлича вниманието ми е, че човешки характеристики се обясняват с характеристики на нещо неживо. Доколко е вярно това? В темата за идентичност на нещата при промяна отбелязах, че остава нещо непроменено. В сегашната тема пък търсим нещо общо, което не е идентично, но образите се смятат за подобни и дори се припокриват: "Водата, това е жената. В добрия и в лошия смисъл." При подобието на триъгълниците, идентични са ъглите, а при подобието на жената и водата?

Интересът ми към мисленето чрез образи бе стимулиран след четенето на книгата на Пиер Дако «Жената и нейната дълбинна психология» Започвам с интересен цитат от нея. Само въвеждам уточнение, че става дума за невротични (или обозначаваните по друг начин днес) жени, потърсили психологическа помощ. След прочитането на текста се съгласих, че няма друго, образът на жената и този на водата, непременно си приличат. Съпротивата ми беше по това, че поведение на мислещ и със свободна воля човек се сравнява с природно вещество, със стихия, а аз при това съм съгласен. Отхвърлих мисълта, че светът е рационален и образното мислене е примитивно, че е един отдавна минал етап и се заех с идеята, че всъщност то има някакви закономерности. Като прибавих и непобедимата сила на рекламите върху поведението ни, сметнах, че е по- добре да знаем за него, отколкото да го отхвърляме. В най- общ смисъл разсъжденията ми ще целят да представя образното мислене като адаптивен механизъм за разумно поведение, при който чрез образи от опита ни и свързаните с тях емоции прогнозираме евентуални последствия. Тази тема съм публикувал и в друг, вече прекратен сайт, но като проблем още го осмислям и го предлагам и на вашето внимание

ПРОТОКОЛ За направена ревизия на тема "Лична митология" От направената ревизия установих, че митовете са преобладаващо от селския бит. Активи: митовете са разбираеми за мнозина. Митовете разглеждат конкретни събития от живота на хората, свързани със земята и животните. Митовете разглеждат развитието, като животинското развитие е било познавателен пример за човешкото развитие. Пасиви: градските митове, разбираеми и подпомагащи живеенето и разбирането на градския бит не са застъпени. Има кратко послание, че интелектуалното в градски условия зависи в голяма степен от покровителите, но това е недостатъчно. Дата: Протоколчик: Втори след княза.

Има и нещо друго. Разглеждайки нещата след процеса, все нещо идентично на предишното ще намерим, но самият процес, реализиран чрез промяната на нещата или енергията им не можем да установим. И докато винената ферментация е ясно, че е от винени бактерии, то топлинната обработка, например, не знаем дали е от пара, варене или от микровълнова печка. примерно, де. При колосалните процеси може би превръщанията на енергия показват какъв е бил процесът, но при тези с малки енергии не можем да го установим, енергията вече се е превърнала в друга неколкократно. Само по подобие можем да предположим, че кремъчната брадва е изчукана с кремък, а не с лазер или 3D принтер Малко са изследвани процесите, поне много по- малко от нещата.

При изследванията за изучаване и възстановяване на процес в миналото, довел до някакво състояние в настоящето, при което няма следи, които да го определят точно, се търси подобие с настоящите процеси. Допускаме, че сегашните процеси, довели до този резултат, са осъществявани и тогава. От логическа гледна точка това не е доказателство, а само предположение. (сещате се нали- мокро е, но това не значи, че е валял дъжд) Примерно, когато се намери сечиво от праисторически човек, съвременният археолог обосновано допуска, че кремъкът е изчукан с друг кремък. Взима два кремъка, повтаря процеса, сравнява последствията и казва. „Последствията са идентични, можем да допуснем, че това е начинът”. Това е опростяване, защото може би има и изследвания при някои примитивни племена, как обработват камъка, а и други паралелни доказателства. Подобни са и хипотезите за построяването на Пирамидите и преместването на идолите на Великденските острови. Сравняваме резултатът с подобен при съвременните процеси.

Стрезов почука на вратата на библиотеката. Мотивите му изобщо не бяха книголюбиви. Попита за „Буратино” и попивателно изгледа библиотекарката и на отиване, и на връщане. Когато поемаше книгата, прочете заглавието, макар, че текстът беше наобратно. Дори не се учуди, че го разпознава. „Панта рей. Всичко, всичко се променя На света има неща и промени, неща и промени. Как ли ще изглежда госпожата след години?” В читалнята сравни Пинокио с Буратино. Съдържанието беше променено, но нещо оставаше идентично. Героят Джепето бе придобил второстепенен и присмехулен вид, а в премеждията на дървената кукла бяха изрязани дидактично- досадните епизоди. „Война против буржоазния морал. Други времена, друг поглед”. Оставаше дългият нос, произходът от цепеница. „Културата е приемствена. Нещата трябва да се разпознават, несвързаните са необясними. Елементите са носители на трайното, в случая- дървена кукла. Другото може да бъде съвсем променено, но се свързва с началото". От справката по- късно Стрезов разбра, че никога не е повдиган въпрос за авторски права, а Буратино с дългия нос е оценяван като оригинално съчинение, издаван е в Италия, независимо от елементите на "Пинокио". "Да, и Умберто Еко като прави препратки в „Името на розата”, това да не е кражба. Културна преимственост." Извън текста. Нещо, което много ме впечатли. Моля, отворете в Уики.бг и потърсете "Приемственост". Ще се учудите колко статии относно Източните религиозни школи я ползват!

Необходимо уточнение. 1. иронията е натрапчиво видна, но аз ще си затворя очите, поласкан от пожеланието. Амин. 2. "ползата за четящите" е твърде относителна. Да погледнем статистиката: 5751 прегледа на 345 мнения, т.е. 16.7 прегледа на мнение. О тях вадим броя на участниците - 11 (Втори, Малоум 2, caress…, insighting, Incorrectus, Skubi, dora, ramus, Шпага, самотния вълк, bro) и получаваме, че 5- 6 прегледа има от неучастващи. (това е съвсем условно, защото може някой посетител да е отворил, да е погледнал и да е казал Пфу. Друг може да е прочел всички 12 страници, а пък може и някой от коментиращите да не отива на последна страница, а да изрежда няколко с което увеличава броя на преглежданията. Ето, аз докато извадя имената на участниците увеличих преглежданията до 5767) Така че, ако има извън участващите, редовно четящи, това са 5 лица. Толкова за публиката 3. значи имаме вътрешната мотивация да пишем. Мотивите са безброй, само ще спомена моите. За мен е удоволствие да намеря отговор на конкретна за мен неяснота. Хубаво би било да го имам наготово. Бих го възприел, така съм и правил за много неща. Когато обаче няма готов отговор ( а това се случва когато не е отговор на конкретния ми въпрос: прим питам дали при обрязаните се променя либидото и ми казват Чети Едикого си, примерно само, де). тогава се налага сам да измислям отговор. Документирам го за себе си, но отсъствието на критика и други мнения го прави херметично ли, сектантско ли, но във всички случаи непълно и некоректно мнение. Поради това, а и от суетност (малка) го пиша тук. (ако беше голяма, щях да издавам). 3 1/2 Това за "неповторимия блясък" дотолкова ме разтопи, че мърдам с опашка. Благодаря ви. С удоволствие бих ходил някъде да ми ласкаят самолюбието, но кой би го вършил безплатно, освен по форумите.

Премислих. Нормален процес, но нежелателен. Още даскалиците в началното знаят, че когато се поддържа продължително целенасочено внимание по конкретна тема се постига задълбоченост. Така че нашето "колективно съзнание" е доста палаво и невнимателно и затова получава ниски оценки. Слава богу не е ненормално.

Много съгласен. Ценно е. Това значи, че човек сам избира инструментите с които да контролира битието си. Може да се самонаблюдава, а може и да действа активно, та с проби и грешки да завърши "Своите университети". Може да отиде на курс по театрално изкуство, а може на народни танци, църква или психотерапия, ако смята, че това е инструментът, който ще му помогне. Погледнато по- широко- ако самоизследването и търсенето на адаптационни решения помагат на човека, науката (прим. психология) трябва да помага на човечеството. Докато индивидът подхожда лаишки, науката търси начини това да бъде безспорно установено. При това в науката могат да действат колективи, да се използва сложна техника, което я прави по- достоверна. Обаче в края на краищата ИНДИВИДЪТ се съобразява с нещо свое и може просто да отиде на баячка. И представете си, помага му! А може да измисли наивен свой подход, който решава конкретните му проблеми, за които ТОЙ е отговорен. Другите само предлагат варианти на решения на своите сергии.

Възникна любопитният въпрос Какво става, та темата измества своя център и от време на време не е идентична на себе си? От досегашните разсъждения определих, че при телата промяната в процесите се осъществява от сила или енергия, а в поведението на човека от мотиви, които от своя страна от решения по натрупаните в паметта познания за света и за себе си. Ерго: промяната на темата е подбудена от изникнали сигнали от паметта. (я виж ти!) Не е недостиг на аргументи по темата, а напротив- има открити подобни на темата паметови отпечатъци, те привличат вниманието, създават огнище, което е с по- голяма сила отколкото наличната тема. Ако наличната тема е възбудила широко мозъчно поле, тя предизвиква по- силно внимание и сходните сигнали се игнорират. Появата на странична възбуда наистина не е коректна за задълбочено целенасочено изследване, но се случва. Дори когато един човек разсъждава по някакъв проблем, вниманието му прескача, излизат други спомени и вниманието се превключва върху тях, част от тях са сходни с темата и подпомагат обмислянето от друг ъгъл. В заключение- люшкането по темата-(около, конкретно и извън) е нормален процес на работа.

E, и Айзенк, и MMPI все имат въпроси за самонаблюдение. Самооценка се ползва по- тясно.

Но интроспекцията- самонаблюдението е било и е важен научен метод в психологията. А пък аз имам и друга причина, която ще илюстрирам с виц. В детската градина Иванчо казва, че татко му направил братче. Госпожата с неудобство казва. "Иванчо, значи сте си купили братче?". О-о, госпожо, тате не дава пари за нещо, което може да си направи сам". По- сериозно: Църквата винаги е искала да опосредства връзката с бога и да взима комисионна за това. Протестантите доказаха, че човек може да кореспондира директно с Бога. Психоанализата настойчиво иска да ни е посредник между нас и нас и да взима хонорари за това. На мен не ми е необходимо да се боря с обсесии когато обичам да ми е чисто, а да се разравям не ми е необходимо, достатъчно ми е да се справям умерено добре с живота. Факт е, че няма посетители на терапия, които преди това са били страдащи посредственици, след това са станали изключителни. Има богати хора, които не се чувстват щастливи с това което имат и си плащат да утрепат някой и друг час, с надеждата да станат по- малко нещастни.

В моя текст не става дума за прекомерна привързаност, а вие лепнахте обсесия без условности от вида "необходимо е да се провери, в някои случаи става дума, има някои данни, възможно е ". Повтарям. Допуснахте грешка, която може да навреди на клиент или да работите за нещо друго. Не е нужно да ми благодарите

1. Вие се опирате на това, което аз ви казах за тях, което съм видял, но когато сте с тях, без достъп до дейността им, как бихте ги различила? 2. Как разбрахте, че първата "не го знае"? 3. Героините на Чудомир "Не съм от тях, как Сийке", са от тези, които не корят себе си, а чистосърдечно злословят за другите. Те НЯМАТ псих. проблем. За тях това е начин да унижат другите и всички ще се съгласят, че обектът на критиката не чисти. Клюкарката е добре адаптирана и няма да потърси терапия. 4. Как стигнахте до "обсесия"? Заради това не обичам лепенето на етикети. Това, според мен е сериозна грешка. Ето текста ми:"Друга жена също се дразнеше от още по- друга, че не чисти, тя пък в дома си поддържаше прекрасен ред".

То туй и за слепите е видимо. Може би ще се случи да го откриете още у мнозина. Представете си, иде съпруг със семейни проблеми, които дъвчете вече няколко месеца и вие му казвате "А аз пък за пореден път ви обръщам внимание да разберете, че това което вас ви вълнува не вълнува по подразбиране целия свят." Хи- хи. "Тривиални и не намясто упреци", ще си каже той.

Вероятно е прав. Аз обаче имам друг жизнен опит. Една жена винеше друга, че не е чиста. Самата тя също не беше чиста, но знаеше нормата и съобразно с нея се възмущаваше. Друга жена също се дразнеше от още по- друга, че не чисти, тя пък в дома си поддържаше прекрасен ред. Като срещнах това противоречие, че две булки се дразнят от едно и също, но реагират по различен начин, наумих си, че думите и отношенията са клатене на въздуха и не бива да се опирам на това кой какво го дразни. Това ме лиши от възможността да вляза през парадния вход. Не зная дали като се дразня (нали все съм втори) от авторитарността на Княза, например, това означава, че съм вечна жертва, дали пък не съм предопределен за Княз съперник или имам сладката и безгрижна възможност да философствам без да воювам. И понеже не търся гуру, сталкер или анализатор, карам по своему. Доверявам се на хората по принцип и не им се връзвам на думите. Приемам се, като смятам, че това, което ме дразни е временно, често прибързано и общо взето мога да го изтърпя, избегна или прекратя, според обстоятелствата. П.П. Забравих да кажа, че в блока ни няма царски и черен вход. Светът на швейцарската буржоазия ми е чужд и странен. П.П.П. Все пак, ако сталкер ме поведе в Зоната, няма да поискам "Едно ферари с цвят червен, едно за теб, едно за мен". Ще му откажа, за да се позная по моя начин. Искрено ви желая успешно развитие на темата за Юнг. Направете я интересна и полезна.

Какво би казал Юнг за лице, което държи да определя кой къде да се яви? Какво би казал Юнг за лице, което твърди, че нещо нормално е тайно? Защо ли питам ?!