Втори след княза

Не забелязвам в темата (вж. заглавието) да подчинявате поведението си на думите си. Пък и забележки?! Предвид това няма да играя по гайдата ви.

Отговорих коректно на въпроса. С философски термини не може да се обясни, защото самият въпрос не е от философската проблематика. Това, естествено не е необичайно, може да се философства за всичко, но вие предпочитате някакъв пуризъм и ограничение в тясна област. За мнозина други това е "тесен манастир"

т.е. цветовете се усещат от разпадането на зрителните пигменти в конусчетата (колбички, кълбенца) като се има предвид, че а пък възприятието, както стана дума е в зрителните центрове на мозъка.

Няколко други гледни точки В човека, пък и в животинския свят няма "мигновени процеси" в см. за време нула. Всеки процес има свое време, което е измеримо. При възприятието тези взаимосвързани кратки процеси обичайно се съгласуват. Смятам, че "осмислянето" се извършва чрез възприемането при сравняване на усещането (сигнала от сетивата) със запаметеното, а терминът "възприятие чрез сетивата" бих заменил с "усещане чрез сетивата". Приемам, че възприятието не е задължително да е осмислено, но е сравняване на усещане с предходен запис на подобно в паметта. Основание за това, че не е задължително да е осмислено, са илюзиите. Не съм съгласен, че невъзприемани неща не се възприемат. Когато за пръв път чухте думата "Юнг" възприехте ли я? На възприемане на нови неща се основава научаването. Предполагам, че индианците са виждали и сравнявали корабите с нещо от паметта си, дали с плаващи палмови листя или дървесни трупи, не зная. Естествено не са си казвали "Я, кораб!"

Когато разглеждаме промяната на психичните състояния не можем да се опрем на нещо трайно и елементарно. Както казва анекдотът „До вчера обичах Пешо, днес Гошо. Колко бързо се променят мъжете?!”. Промяната на идеалното, психичното не се основава на материален носител, който да поддържа идентичността, както молекулите вода в реката. Паметта е тази, която прави тези процеси инертни и до някъде идентични на себе си. В този смисъл компрометирането на паметта е предпоставка за бърза промяна. Използвам тази дума в смисъл, че нововъзприетото чрез сетивата или генерирано от умствените дейности на мозъка не се сравнява със запаметеното. В условията на бързи промени или стрес просто няма време за това, а може и запомненото да се игнорира от висшата мозъчна дейност като несъществено. На това родителите казват „Ще го научат по трудния начин”. При психотерапевтично въздействие, също се цели избягване на инертността на паметта. Това става или в особено състояние- под хипноза или религиозно, но може и наркотично изживяване, или при въвеждане в конфликтна ситуация, при която няма време за извикване на паметта, или чрез ангажираност с нов вид дейност при който паметта вече няма с какво да помогне в новата ситуация. В този смисъл Абдул може да преживее промяна и да стане парижанин, само ако паметта му бъде компрометирана. Тогава неговата предишна идентичност ще бъде деконструирана и ще бъде изградена нова. Доколкото това са идеални, информационни процеси, промяната не се отнася за материален носител, тялото на Абдул остава същото. Преструктурира се обаче информацията и паметта се натоварва с нова информация. В новото състояние, изградената памет, е инертният гарант за неговата трайност. Разглеждайки човек с психични проблеми, който изживява психотерапевтична промяна, за кое можем да кажем, че е идентично у него преди и след? Опирайки се на идеята, че мозъчните процеси са материални и остават същите, можем да кажем, че те са трайното, но остава въпроса „Коя е психичната структура, която е непроменима?” Като дейност, която е инертна, това е паметта. Паметта за действията, които е извършило лицето за собствената си промяна, му помага да ги повтаря при нови проблеми. Отговорът на въпроса „Кое направи тогава за да предизвикаш промяна, а не правиш сега?” е плодотворен и предизвиква онзи лично важен отговор, за който и терапевтът може би не се досеща.

Съгласен. Обаче това е при отворена система. Когато системата е затворена идентичността се запазва без разход на енергия. Имам предвид, че запазването на движението изисква по- малко триене, осъществимо във вакуум и безтегловност. При контакт с други тела е нужна енергия за преодоляване на съпротивлението. За запазването на температурата е необходима добра термоизолация. Само ако няма такава се налага да се внася топлина. Веществата се запазват в изолирана среда. Контактът с други предизвиква взаимодействия. и т.н. В края на краищата, при отсъствие на енергия отсъства промяна. За да запазим нещата от промяна ги предпазваме от въздействия. Идентичността изисква енергия за да противодейства на влиянията.

Гор Видал е положил голям труд за да напише "Сътворението". Глождила го е тази мисъл. Но дори да му каже някой "В началото е бил Големият взрив", няма ли да попита "А как се(кой) събра материал за него?" Всеобщият интерес към един въпрос не го прави по- смислен.

Изследвайки непроменливото в променливото стигнах до простичък извод. Медта в бронза ще си остане мед; реката с кал или без кал си остава река; кислородът си остава кислород във водата; арабите и негрите си остават араби и негри в Париж. идеите за претопяване, конвергенция и интеграция имат относителен смисъл, доколкото тези, които се занимават с това могат да изберат такива мерни системи с които да защитят свършената работа, но закономерностите, които са ги обособили ще се проявяват. Много повече интересува хората не идентичността при промяна, а промяната. Как оловото да стане злато, а арабите парижани. Защото промяната изисква да се вложи енергия, а идентичността иска статичност, инертност, оставане по самосебе си. Медта, арабинът ще си останат такива и важното е какви са техните качества и как се променя света с тяхното присъствие, а не как да бъдат превърнати в други.

Състав и структура С постиженията на химията е много лесно да се установи идентичността на нещата след процеса на физическата промяна. Течната и замръзнала вода имат един химически състав и с това са едно и също. Раздробеното, смляно пшенично зърно има същият състав. Брашното и зърното, пък и хлябът са етапи в един физичен и биохимичен процес на обработка, при който химическото съдържание остава същото. Кристалният въглерод- диамантът е въглен с променена структура. Химическият състав е трайното във физическите промени. Аналогично атомният състав е трайното при химическите промени. Железният окис не е ново вещество- ръжда, а съединение на желязото. При това обратимо. Дори при ядрените реакции и превръщането на едно вещество в друго, остават трайно ядрените частици- протони и неутрони.

Вие извършвате един вид дейност и вашият реален поглед е този. РЕЛАТИВНОСТТА в понятието ми за Деятел/Наблюдател е, че като такъв, вие решавате успешно по този начин задачите в своята дейност. Ето пък друг, който иска да обясни понятието за течност в своята дейност, той използва същата дума (форма) за друго понятие Именно идеята за ОТНОСИТЕЛНОСТ и НАБЛЮДАТЕЛ ( частен случай от Деятел), според мен, е по- адекватна и съответства на времето след Айнщайн. В този смисъл аз не отричам вашата концепция и бих се възползвал от нея, ако тя решава проблеми в моята дейност. Доколкото за момента тя не ги решава се налага да търся отговори сам.

Форма и съдържание Един от подходите на деятеля за установяване или утвърждаване на нещо като идентично в процеса на промяната му, е ако приеме за трайна формата и/или съдържанието. Нека отново вземем за пример Хераклитовата река. Тя е вместилище за течност, а течността има свойството да приема формата на съда в който е. Това е същата река (същият съд), независимо, че нейната вода е изтекла безвъзвратно. При друга цел на дейността, може да бъде взето за опора съдържанието, независимо от измененията на коритото на същата река, абстрахирайки се от промените му и акцентирайки на това, че реката е място по което тече именно вода, а не друго съдържание- лава или ледник например. Тогава промените в коритото са несъществените и Нил от времето на фараоните е идентичен с Нил днес.

Смятам, че мислите само след съществено абстрахиране са типични. Иначе нито Моцартовата музика, нито Евклидовата геометрия, нито Фройдовата психоанализа щяха да се отличават от мисленето на "единствения човек, който се осмели да протестира"- Мунчо. Доколкото умът при раждане е "празен от всякакви съдържания", то всеки човек се сблъсква с различни ситуации и взаимоотношения и така оформя онези единствени мисли, които го подпомагат в поведението и изборите, които прави. Това, че не се държим и не излагаме мисли съвсем независимо е нормален резултат от общественото ни битие и опит. По- добре приети, като свои, ще бъдем когато "между вълците вием по вълчи". Формираните в процеса на обучение познания и начин на мислене не са идентични за хората, защото са пречупени през техните способности и склонности. Дори близнаци, учили се при един учител взимат различни осмислени решения, основани на различния им опит. Именно заради това за мен са по- интересни "своите мисли" на хората, които са в близост: българи, увлечени от философия, ползващи Форум Наука. Те са ми по- близки и мога да ги възприема по- добре отколкото живеещ в съвсем други условия и ползващи съвсем друга култура вундеркинди. При деградация на личността и психични болести, медицината наистина типизира поведението на болните, но колкото по- богат е здравият психичен живот, толкова по- уникално е мисленето. Фактът, че имаме различни мисли по темата и за участниците го потвърждава.

Топлата вода със сигурност е открита... някъде. Ценните мисли са там, във Вавилонската библиотека или в манастирската библиотека на Хорхе, но в информационния хаос е по- реалистично да се изрови нещо от своята умствена картотека. При това, дори да го има онова, свръхценното, за нас остава интериоризираното, лично приетото и изповядано, а това доставя по- интензивно преживяване. Вярвам, че всеки го може. Коректната критика е полезна когато "акушира" на "забременени" умове...(то пък да не `почне едно поголовно "забременяване"). . Пожелания за хубав ден.

Недоразумението би се избегнало, ако имаше обръщение или цитиране. Може би някъде се отразява, но не зная къде.

Иронията, недраги, е в това, че ЧЕТЕТЕ точно тук. Никой не чете графоманите, а това ме издига в собствените ми очи. Ако смятате, че сте "наясно с нещата" и няма "какво толкова да дискутирате", не се товарете да ме критикувате, и без това тези, които пишЕМ се броИМ "на пръстите на едната ръка", т.е. не увеличаваме кой- знае колко погрешностите в науката. Налага ми се да повторя. Ако компетентните не пишат, потребността от наука се удовлетворява от по- некомпетентни. Смяташ ли, че ако имаше авторски текстове от велик съвременен български философ, удовлетворяващ потребността ми от ясно знание щях да посмея да се намеся? НЕ!!! Кълна се. Както разказва анекдотът: "Ако си глупав и мълчиш, значи не си толкова глупав. Но ако си умен и мълчиш, значи не си толкова умен." Оставам с очакване на ваши талантливи теми.

Имам някои съмнения, че част от съфорумците се познават лично и си чешат взаимно гърбовете. От Фейсбук зная, че плюсчетата са социална подкрепа, а не научна оценка..

Моля, намесете се в темата www.chitatel.net/forum/topic/19365-земята-е-плоска-лъжат-ни-че-е-сферична/?tab=comments#comment-377909 Ласкателно е, че ще ме следвате. Мисля, че за днес ви отделих достатъчно време.

Много моля, приемете, че не е абсолютно необходимо да се намесвате. Не променяте нищо. Повтарям, бих уважил ваша публикация, но не и препратки, че някой друг бил казал друго.

Едно лично отклонение. dora, Форумът дава възможност за представяне на идеи и виждания. По някакви причини вие имате за 2 години само 2 теми (1 в "Най нова история" с 583 преглеждания за 2 г.!!! и 1 в "Етика и право"). Смятате ли, че това е максимумът за вашата научна продукция и достойно ви изявява като ерудит? Надявам се да представите свои оригинални идеи в лични, добре развити теми. Нямам нищо против да ме следвате критично в моите теми и възгледи, но следването не създава авторитет достоен поне за старши асистент. Добрите композитори правят добра музика и това е тяхното оръжие срещу чалгата.

Деятелят За да стигнем до по- достъпно разбирането на относителността на това, че нещо е възприемано като себе си и като нещо друго, нека ползваме хипотетичен Деятел (или Действащо лице, или Протагонист), частен случай от който е Наблюдателят. Деятелят може да променя ситуацията или да регистрира/ запомня резултатите в съответствие с намеренията си относно процесите. Защо съществува разлика в това, което прави и наблюдава различен деятел? Изглежда защото процесите в природата са безброй и не може човек да познава и контролира всички. Примерно познанията на скиора за снега са различни както от тези на земеделеца за снега, така и от тези на метеоролога или физика. Всеки от тях прави различна класификация и те се покриват само частично. Техният подход, съответстващ на дейността им, е различен, та чак противоречащ един на друг, а не снегът. Да погледнем Витгенщайн: „Грубо казано: да кажеш за две неща, че те са идентични, е глупост и да кажеш за едно нещо, че е идентично със себе си, е да не кажеш нищо.” Тази апория или парадокс, както искате, е решима в практиката, защото Деятелите игнорират/абстрахират се от незначителните за дейността им разлики. Именно абстрахирането прави съжденията им научни и дава възможност секвоята да е идентична за лесовъда с тази от преди хиляда години, но да не е идентична примерно за художника с тази от предишната дъждовна утрин. Впечатляващ пример за възприемането на един процес е магията, извършвана от деятел- фокусник пред очите на опитен илюзионист и наивен наблюдател. Подобно е и различието между представата за процеса между dora и Втори... с тази разлика, че магьосникът никога не казва "чети говедарче!", а действа.

Следите ли мухабетите за плоската земя? А за перпетуум мобила? Понеже не може да се обхване необхватното, различните хора избират едни теории и игнорират други, за които смятат, че дават недостатъчно правдиво обяснение.

Благодаря за препращането. Обаче идеята за диахронна идентичност не смятам за плодотворна. Не случайно поставих "идентичност на нещата при промяна", а не в различни моменти от време. Промяната се дължи на някакво въздействие, а не на протичането на времето. Именно намирайки въздействието (а това се изучава от специални науки) ще намерим идентичността, същественото в процеса. Човекът днес е различен от човека утре, защото нещо ще му се случи. Човекът утре е същият защото в него нещо и в някаква степен е същото. Естествено това не е само душата /някой би казал информацията за света. По друг начин представено: ако разглеждаме диаграма на нещото спрямо времето не получаваме такава информация както от диаграма на промените на нещото от някакъв фактор.

Наистина има място за дискусия. Ако атрибутът на твърдото вещество лед е кристалната структура, а на парата- газообразна, то различни вещества ли са? Не, те са различни СЪСТОЯНИЯ и не ВСИЧКИ техни предикати са верни както за Х, така и за У. Това беше въпроса от Хераклитово време. Кое е основното, което прави реката същата, независимо че вчера е текла бистра, а днес кална? Друго. Метафоричността на термините във философията е видна и у вас. Имам сериозни възражения към "кохерентност" на отговорите. Този термин е от физиката на вълновите процеси. Предполагам сте искала да кажете нещо по- изискано и думата "релевантен отговор" е тази, която сте търсила, но не сте се сетила. Несправедливо ме обвинявате и в това, че във философията разглеждам явления от различни страни на живота. Все пак мотото на форума е "Философията е питане и ориентир за мястото на човека в битието и за смисъла на човешкото съществуване.", а аз искам да се ориентирам за много и различни страни на това пусто битие. Ако влагате друго, по- тясно съдържание, което искате да наложите, помолете администратор за съдействие. Аз ще се съобразя. До тогава.... Има и трето, което не е реплика,а теза, но него след обяд. Приятен ден. ПП. Благодаря за уточнението, че дактилоскопирането се отнася към криминалистиката.

Уви! Щом качеството зависи от някакво количество, то философстването вече по необходимост трябва да включва цифрички и формулки, не само думички.

Две усложнения при философстването днес 1. Философстването е празна работа, когато не може да бъде потвърдено с практика. Сега някои намират позитивно в средновековната схоластика, че е изградила метод, но що за метод и полза е като резултатът е умозрителен и не се потвърждава/ използва от практиката? 2. Философите не усвоиха/хме диференциалното смятане и сега са/сме боси, без научен инструмент за изследване на общите закономерности. Как да се изследват процеси без да се използва dT или dS? При това още Наполеон е смятал, че съвременният му артилерист ТРЯБВА да познава диференцирането. Бах...ма...му. Пардон, но този проблем с едно "По дяволите" не може да мине.