Втори след княза

Просвещението е важен етап. У нас, през Възраждането, е малко претупан, насочен основно към грамотност. Обаче и това не е лошо. Форумът дава възможност за дискутиране на различни теми и Знанието като цяло е важна, значима тема. Друг е въпросът, дали да бъде самостоятелна тема или във всяка да се появява стихотворението на Иван Вазов "Чети, говедарче" Как се просвещава? Това е също важен въпрос. Някога заетите майки са додявали на сополанковците с "Ами, чети, бре" и с това общо взето се свършвала просветителската им роля. Татковците са пращали чедата си на училище, някои в странство, за да могат после да се хвалят кой колеж и университет са завършили, пък тук да преподават по старите програми. Някои са излагали своите възгледи от наученото пред другите и са се стараели да наложат високите нови знания над остарелите, а други са парадирали с цитати, често неразбираеми като лекарска рецепта, трети са правели сами знания или са правели енциклопедии, или популяризации на научните постижения. Разни пътища към науката- слънце. Аз не съм склонен към Йеремиев плач за науката днес. При добра комуникация между учени и практични приложения на науката, не е необходимо комедиантът да знае класическа механика, та камо ли механиката на небесните тела. Да се върна към цитираното. Кой път на просвещение на дебелите ни говедарски тикви избрахте, dora? А това най- полезния път ли е? А сигурна ли сте, че сме говедари? Накрая. Моля, напишете като как бихте изследвали съдържащата се във вашия мозък информация за информацията, знанието за знанието, което е всъщност темата. Моля за лично отношение, а не за препратка към някой, който е изследвал съвсем друга тема. Благодаря за което.

Добре. Тук е време да въведем реални обекти=материални+ нематериални. Търся подобието с математиката където реалните числа са сума от рационални и ирационални числа. Под материални обекти тогава подразбирам (временно и ненастойчиво) обекти, отношението ни към които е свързано със сетивно познатия свят. Нематериални са тези, които познаваме чрез разума и за които няма материален стимул. Употребата на "идеални" е от едно друго разбиране. От теоретична гл. т. въобще не ми пречи да се откажа от термина идеални и да приема нематериални. По употребата на микроскопа, мога да кажа, "Не е беда". Философията може да ползва вече достигнатите постижения на науките за да обясни света, да си застане на позицията на методологична наука.

Взел съм го предвид. Размишлявах. Стигнах до извода, че идеалистите непременно стигат до Бог и обясняват света без определящата роля на битийността. При това не се промени възгледа ми, че Идеалното НЕ Е РАЗРАБОТЕНО философски, а това са информация, структура, генна спирала. Нещо разработва информатиката, в съответствие с конкретните си потребности, генетиката също и това е добро. Обаче общофилософски няма познание за идеалното, а това е структура, връзки на нещата, миналото и бъдещето в нещата, които не са материални. Хегел няма и буква за законите на информацията. Нео-Хегел- също.

А-ха. Разбрах. Съгласен съм за идеализма, като философска система. Печелите. Моля за още едно - две изречения за да направите по- ясно "А конфронтацията се компенсира.", някак недовършено стои.

Може би в друг текст се съдържа посланието, предадено от вас. Аз като несведущ в италианския попитах Гугъл. Ето какво ми отговори: А иначе образът на светлината пред съзнанието и черната сянка подире му ми харесва и бих прочел оригинала с удоволствие. Лично аз, не смятам, че прожекторът на съзнанието води до нещо мрачно впоследствие. По- скоро мрачното иде, когато "разумът спи" (препратка към Гоя), фантазмите надделяват и Смъртта тръгне редом с рицаря (препратка към Дюрер).

В нематериалния свят живееше момичето Идия в една нематериална къщичка с нематериална врата и си фантазираше. Отвън си нямаха и идея за нейните приказки и върлуваше разумен интелектуален студ. Идия непрекъснато разказваше неочаквано идейни приказки с фантастични идейни герои. Героите й пълнеха стаята, изпълваха я до толкова, че чак затискаха вратата, а вътре ставаше неистински горещо. Тогава Идия отиваше към вратата, отваряше и с фучене идейните герои политаха при хладните реалисти да стоплят сърцата им. Стаята й се разхлаждаше от разумен хлад и ставаше по- поносимо. Тогава Идия затваряше нематериалната врата на нематериалната къщичка, усмихваше се и отново започваше да измисля своите жарки идеални приказки.

Кое е спорно? При машините информационните процеси се обезпечават от материален носител, при човека- също- Вж. Статия - "СЪЗНАНИЕ" - неврофизиологичен аспект, общи данни By ramus, И какво като не е разработено от философията- ... ами има мегдан (демек форум) за философстване По въпроса с отражението имам незначителни резерви- самият термин "отражение" е метафоричен и произлизайки от огледалното отражение по- нататък не ми върши много работа. Споменах за това, че ретината е последното, където може да се различи нещо като отражение. После вървят информационни процеси, кодирани по някакъв нервно- химическо- електрическо- медиаторен начин. В общия случай не възразявам А пък за "разума"- съгласен съм с уточненията

В началото бе сетивото, а после? Продуктивността на мозъка е голяма. За нея е нищо това да вървим прави, да поправим покрива да не капе, да преодлеем море или сутрин да си купим баничка. Когато сетивата не внасят нещо ново, той сам се подбужда. Някаква ретикуларна формация или друго клетъчно образувание го подтиква да дава своя идеален продукт. Тогава заработва въображението и се появяват фантазията и фантазмите (призраците). Платон получава видението за пещерата и сенките на преминаващите по същия начин по който Пития вещае. Идеалното се продуцира без връзка със сетивата и често в разрез с тях, а от там и в противоречие с реалността. На Аристотел се налага да сложи юзда на въображението с логиката и силогизмите, които със своята очевидност връщат към сетивата. После християнските пророци и мистици отново разюздават въображението и дават такъв простор на идеалното, че на нормалните хора се налага да се вслушат в Галилей и да се доверяват повече на опита отколкото на виденията свише. Лок пък го оправдава философски и прагматизмът на саксонците направи чудеса. Защо беше това диалектическо есе? За да дам пример как въображението продуцира по вътрешен подтик идеалното, но разумното в човека търси начини то да бъде свързано с реалността и така да има полза от него. И това става не само в науката. Изкуството подчинява змейове и орисници, феи и гноми на някакви характери, типизира ги и разказва чрез идеалното за нещата от реалното. Казано с поглед от към икономиката: Ако тази мозъчна свръхпродукция не бъде свързана с човешките потребности, тя не може да бъде пласирана, задръства производителя си и той фалира- умствено, живеейки в своя свят от идоли и призраци.

Има ли идеално? Ще карам направо. Идеалното е като котката на Шрьодингер. Не знаем жива ли е, мъртва ли е. Не знаем дори дали има котка. Единствено на това, което има връзка с материалното, може донякъде да се доверим. Убеждаваме се, когато видим котката! В началото бе сетивото. Видяното е първото за което с основание твърдим, че е връзката с материалното. Не, че подценявам другите сетива, но образът върху решетката от фоточувствителни клетки на ретината в голяма степен съответства на оптична проекция на нещата върху екран, което пък ни е добре познато. Навярно вече е снимано и потвърдено, че изображението на света пред окото и неговата проекция върху ретината са съответни, сиреч има някаква обективност. Това го пиша с голяма доза увереност, защото по- нататък нещата стават хипотетични. Няма как да установим, че следвайки снопа от окото към мозъка стигаме до някаква мозъчна решетка, подобна на приетото изображение. Вече сме минали в качествено друг свят. Нито чиповете, нито съчетанията от мозъчни клетки приличат на възприетото от сензорите. Вече сме в света на идеалното. В света на информацията, системите и структурите. За чий Х..(хикс) ни е нужно да се ровим в идеалното Ами защото - идеалното не е разработено философски извън теологията. Разполагаме със следните свойства, описани от Д.В. Пивоваров тук - информационните процеси и у човека, и при машините са идеални и съответно подлежат на философстване - необходимо е да се намери научно обяснение и подход към съпътстващите винаги човека религиозност и суеверия.

Не. Виж

Както стана ясно от дискусията, съществуването на Бог е проблем на теологията. Опитахме се по примера с невъзможното доказване на несъществуването на бог да докажем НЕВЪЗМОЖНОСТТА за доказване на несъществуването по принцип. Възприемам мнението на Greatest Turk като пример, че когато при обяснението на света стигнем до горната невъзможност, по- добре е да намерим по- разумно или някакво доказуемо обяснение

Днес бях на изложба на художничка и на картините гърдите на изобразените жени странстваха по телата им. Разбрах, че самите жени имат невисоко и неестетично отношение към себе си, а заради това и мъжете с отегчение ги ... обичат. Другото, което изложбата ми внуши бе, че светът е карнавал, цирк. Циркаджии са и патриарсите, и художничката, и светците, и Христос. Дали авторката е отговорна за това, което ми внушава и не иска ли да предаде чисто, недвусмислено своята идея (ако я има)? Примерно тук има тема за изобретението и отговорността на изобретателя, ами художникът? Не зная кой гласува ЗА, с парите си за това изкуство. Останах с впечатление, че сноби и някои с обществени пари. За моята спалня или хол- не е .

Хрумна ми, че всъщност това, което смятам за усещане за "мое" у животните е тяхното усещане за зона на комфорт. Който го нарушава е агресор. Където е осъществено, е "мое", а с когото е комфортно е свой. Де е добре- там е родина: Ubi bene ibi patria.

Усещането за мое/свое при животните, по същината си е първосигнално. Маркира се видимо- с присъствие, с миризма или секрет, звуково- рев, тракане с клюн или др., накрая с пряко изблъскване. При домашните бозайници значение имат и някои символизиращи вещи като ограда, прим. кучето е по- шумно отвътре на оградата и когато тя свърши вляво/вдясно се стъписва. Напредъкът при човека е, че вече чрез разказ или текст е означена собствеността. Означаването на собственост към средствата за производство при човека не се различава от означаването на вещите. Ако един мравуняк (мравки от една царица) владее листните въшки в района си, а мечокът не допуска други в малините му, това съответства и при човека на лично или колективно владеене на средствата за производство. Друг е въпросът, че при хората под „свои” може да се подразбира не само семейство, а нация, народ, вяра, класа, които не се идентифицират сетивно, т.е. революцията е в появата на втора сигнална система за означаване, а не в отношението към вещите.

Изразено чрез речта, ние приемаме като синоними мое и свое. Само преднамерено можем да ги диференцираме, като разлика между тях бихме могли да постановим чрез конвенция в това, че мое е предметно, а свое е взаимно и одушевено. Отношението към свое дете е взаимно, то също ме приема за свой, имаме свои хора- роднини, близки, но отношението към маркираната територия или убитата плячка е като към мое. Моите хора също не са вече свои- равностойни, но мои- зависими. Естествено това е въпрос на култура и конвенция. Това пиша с идеята, че ние можем да различим по- сложни отношения, да степенуваме реакциите си, но за животните има само едно отношение и то рефлекторно предизвиква агресия за защитата му или бягство, ако другият индивид- агресорът и по- силен.

Собствеността, известно е, е отношение на индивид към друг или към група относно нещо, към което вече е изградено отношение като към ценност. В случая имаме веднъж отношение към нещо като към ценност, и втори път отношение към други индивиди/групи. Обаче психиката е 1. оценяваща емоционално и 2. склонна към генерализация. Действието Индивид1 : Индивид2 : Вещ не може да бъде извършено равнодушно и последователно. Кучето Помиар, което съжителства с кучето Зевс НИКОГА не може да има нещо за свое, каквито и сигнали да дава, защото в съзнанието му е генерализирано, че на Зевс всичко е позволено.

Отношението на индивида към вещта И/В Имаме предвид, че отношението към вещта е отношение към всичките й свойства (елементи). Лисицата преценява ценността на гроздето по отношение на неговите предполагаема ядливост, долавян аромат, чувството си на глад, окомерно разстояние до него, съответствие на зрителния обект на образа "зряло грозде" и др. позитивни и негативни свойства. Тя решава сумата от отношения и извършва опит да го присвои. Към досегашното множество от свойства се добавя и отношението към "достъпност". Лисицата може да повтори и потрети опита, а може да реши, че гроздето е кисело. В случая тя не е осъществила присвояване, превръщане в собственост на гроздето. Наблизо обаче има курник с куче...

Усещат ли животните „Това е моето тяло”? Мисля, че това е неуместен въпрос. Чрез нервите, съществото прави разлика между комфорта на безопасността и неприятното чувство от увреждането и болката, а чрез паметта свързва тези усещания със ситуацията на заплаха. То определено усеща когато се накърнява неговото тяло и не усеща когато това се случва на другите. Усещат ли животните разлика между „Това е мое” и „Това не е мое” по отношение на някои жизнени блага? Несъмнено да. Животното пази убитото за храна животно от другите. Животни различават своето поколение от чуждото, а също и малките им различават родителите си като свои. Животните не определят като свои водоизточници, непознати територии и територии, маркирани от други от вида или от по- силни животни. Животните усещат своето по произход (плячка, поколение) или по маркировка (територия, съплеменници, леговище, предмети). Социалните животни се отнасят към колективното свое, т.е. наше, като към съвместно ползвано неизчерпаемо благо. Когато благото е в недостатък се отнасят към него с приоритет към себе си. Извод: Собствеността не възниква с човека, а е надграждане на животинското усещане за свое/наше. Колективната собственост върху средствата за производство (земя, добитък) при човешките племена е надградена над животинското усещане за наше, отнасящо се за територията с пребиваващите на нея стада.

Читатели, приятели, хубаво ми е, че броят на прочитите е голям, но загубих обратната връзка. Харесва ли ви това, което пиша? Да се надявам ли, че ме четете като мъртъв класик- попивате думите ми и няма нищо, което да възразите? Поздравявайки ви с празника на буквите, отбелязвам, че дискусията би подобрила доброто, което има в писаното и би поочистила лошото. Благодаря за прочитите.

РЕВОЛЮЦИИ НА МИТОВЕТЕ И митовете, като всеки човешки продукт се променят, когато настъпят съществените общи промени в живота. В моята митологична схема незабравим е един комичен разказ на Чапек (Накъде е тръгнал светът) за едни първобитни дядо и баба, които мрънкат помежду си и упрекват младите, че не правят нещата както едно време. Този мит/разказ ме предпазва за да не изпадам в това глупаво положение на дърт мрънкач, не само защото светът все още върви напред, но и защото никой не слуша онези, които нямат вече влияние и не допринасят значимата полза. Няма да преразказвам разказа, който иска да си го прочете. Размишленията ми ще се спрат на отминалото време и опитът на бабите да предадат своя опит на внуците. Единият случай е от детството на леля, която селската знахарка харесала за приемник на вековните знания в баенето. Врачевателката я викала, когато баела с повода да помага, но пред нея споделяла всички свои знание, дори да не се отнасят до случая. Леля ми се отнася с уважение към труда на всекиго и особено цени, от детство още, онези, които имат специални способности и дарби. Държала се уважително, чинно и оставяла добро впечатление. В махалата обаче, сред връстниците пародирала заклинателните думи и многоученото мрънкане. Тя била вече дъщеря на 20 в. и повече я интересувал градския живот- шев, грамофон, медицина. Тя оставила баенето на баячките и се омъжила в града. От това никаква ценност не се е изгубила, защото в етнографските научни трудове са описани толкова баяния, че на всички е ясна и естетическата им стойност и магическото им съдържание. Тук му е мястото да споделя, че приемам баенето за реално помагащо при някои случаи на психогенни проблеми. Медицината потвърждава драматичното лечение на брадавици с баене, признавайки го като действаща релаксативна техника със съответните възможни приложения. Днес, наред с връщането към „алтернативна медицина”, баенето и развалянето на магии се върнаха сред някои среди, но по- скоро като ретро- мода и евтин ерзац, отколкото като реална алтернатива на медицинските постижения. Както и да е, леля се гордее повече с уменията си от 20 в., отколкото с тези от миналото, които безрезервно загърби. Вторият пример на революция на митовете е от моето детство, когато моята прабаба ми показваше тайните за предене, пресукване, сноване, тъкане на домашен стан, а също смисъла и символиката на украсата с безквасно тесто на обредните погачи. Тези символи навярно са документирани от учените, ако пък не са, аз не мога да дам своя принос. От една страна, че като момче повече ме е интересувало как действа стана, а от друга, че новото време ме е ангажирало с друга, много по- важна информация, а другата, като всяко нещо което не се повтаря си е заминала. Няма да обяснявам, че майка ми имаше запазени спомени в това отношение, но със сигурност децата ми няма какво да разкажат. Разбирам, времето е друго и митовете са други. Вакуумът, запълнен с регресията към врачки, баячки и спазване на погански (еретически) обичаи е временен и не удовлетворява. Не забелязвам у следващото поколение обрядност, свързана с някакви празници, освен ядене и пиене на националните празници и някои диетични изисквания покрай християнските. Отсъства магическото действие, т.е. онази мисловна връзка, че ако направят нещо, то ще имат благополучие. Свещите в църквата може би, но както казва дядо поп, те и „Отче наш” не знаят, както и аз, впрочем. Няма надълго да се спирам, че в обредните хлябове присъстваше рало, стадо, къща с градина, а сега средствата с които се произвежда са други, а митовете още ги няма. Хрумна ми, че екслибрисът може да е едно магическо действие с което книгата се усвоява не само физически. Дали собственикът на библиотека с екслибрис извършва подпечатването на книгите си с мистичното усещане, че информацията от тях става част от него с подпечатването им? Той ги означава като свои в буквалния смисъл…, не, това е по- скоро като жигосването на стадото. Не е митологично, а формално действие за деклариране на собственост. В някакъв смисъл митологично е персонифицирането на личния автомобил с гальовни имена. Това обаче е само одушевяване, при което няма мит. Даването на име на Буцефал доста предхожда неговата особена природа и подвизи. В този смисъл, може би големите, немислими възможности на компютрите са новият мит. Когато върху желатина на празничната служебна торта е изобразен компютър, това вече наподобява символиката на празничната пита, а така също тайнствената сила, която ще се пренесе в нас с изяждането му. *** В задушната стая на баба гореше кухненската печка на дърва. За готвене тя ползваше електрическа, но тази бе останала още от прабаба, без никакво намерение да я сменя. По някакъв вълшебен начин, старите стават консервативни, колкото и радикални да са били като млади. Баба имаше снимки като лекоатлетка, има и медали, ходила е на състезания в Европа и не е била никак слаба. Променила е съвсем живота, който е живяла майка й, но сега, като че ли и тя е станала като някакво изкопаемо. Гледа да пести, прави ни забележки да спираме водата и тока, разказва ни народни приказки и ни хвали народните песни. Държеше да я сурвакаме като малки, а сега редовно ни чака на Прошка. Държи разни музейни неща и ни обяснява какви са били телевизорите, пералните и радиото преди. Не проумявам защо смята това за важно. Изглежда това са й мемоарите. Не говори за това, което е била, а за нещата които са били. Ето я, влиза и носи някакъв сандък. Пак ще досажда, а ние ще скучаем - Днес, мили мои е празник. На днешния ден дядо ви започна работа с този компютър, който сега стои на рафта като паметник. Виждате колко малко прилича на сегашните, но с него той изкара заплатата да отгледаме татко ви и чичо ви. С компютър после и татко ви ви гледа, а вие не пускате от ръце таблетите си. Нека това ви бъде и на вас продължението на ръцете и ума, с които ще успеете в живота. - Бабо, ама това само място заема. Как изобщо са пресмятали нещо с него? - Ами чудеса. Революции. Той беше все зает, все нещо мислеше, телефонът звънеше постоянно да обсъждат нещо. Герой и за другите, и за мене. - Телефона? Оня, черния? Ега ти кютука. - `Ма бабо, колко да е било новаторско? С хардуера пускат и софтуера. - Не, сега е друго, милички. Сега с това се занимава и куцо и сакато. Тогава само най- смелите се захващаха. Имаха ги за изключителни. - Твоите снимки от състезания са по- готини. - Спортът го е имало и ще го има. А онова беше веднъж за цивилизацията. Те бяха пионери. - Никой не му знае името, ега ти пионерът. - Може други да не му го знаят, но вие трябва да го знаете и да го помните. Той беше невероятен човек. Герой, колкото и да не ви се вярва. Един ден, когато почина и аз, вие ще изхвърлите всичко от къщи, защото ви се струва ненужно. Зная, ще изхвърлите и този компютър, както аз съм изхвърлила паламарката, която ни е прехранвала в ръцете на моята майка. Такъв е животът, но все пак, моля ви, не пренебрегвайте това, което сме вършили. Споменът за този компютър е по- важен от него. Споменът за малкия подвиг на дядо ви е по-ценен и от наследството и от вещите, които отминават като всички нас. Мълчахме, но от приказките на баба се чувствахме неудобно. Придаваше някаква особена стойност на неща, които не са чак толкова ценни.

Трудът като реакция на сигнали за неудовлетворени потребности Не бих се наел да твърдя, че ако всички потребности на човек са удовлетворени, той ще продължи да се труди. Дори ситият и отпочинал човек върти нещо в ума си и не стои бездеен. Това не е въпрос защо е така, а отговор, че у него има други, неудовлетворени потребности. Някакви социални потребности, щом личните са удовлетворени. Примерно политическата дейност за материално задоволения човек е чест, слава, т. е. трудът в тази насока му носи удовлетворение на тези потребности. Обяснението на труда по този начин не е ново, в много системи той се определя като такъв. Тук става дума, че и такава значима висша човешка дейност като труда е реакция на някакви стимули и потвърждава, че човекът е реагиращ. И така: Целият смисъл от нареждане на примери, че човек реагира ни води до едно обобщение. Човек е нещо материално. Реагиращ човек означава материален човек. Това не е диференциращ признак, е обобщаващ. С това човек се присъединява към всичко живо и всичко материално съществуващо. В опозиция на материалните неща, (тези, които реагират) е нематериалното- движение, информация, структура, отношения. Те са реални, но не са материални. А сега - мисълта на човек реагира ли? Това е един малко схоластичен въпрос от рода на "Движи ли се движението?" Не. Движението не се движи, движат се телата. Мисълта не реагира, тя е мозъчна дейност и чрез нея мозъкът реагира.

Ако генерализираме, че всяко човешко действие е някаква реакция на вътрешни или външни стимули, това означава, че се връщаме на идеята за човек- машина и всеобща причинност, което е достатъчно добре разработено. В т. см. новото е, че 1. в социалната област на човечеството науката, изкуството и политиката са сетива и ефектори за отразяване явленията. 2. По добре познатия и отработен спор за механистичното, свободата на волята и т.н., всеобщността на реакция не прави човека механизъм, защото се подразбира, че тя се осъществява след решение и с участието на висшите дялове на мозъка, а само в случаите на рефлекторна реакция процесите преминават по скъсена верига. При грубо физическо и пр. въздействие, човек реагира като физическо тяло и пр.

Може ли да се каже, че игнорирате някои от обратните връзки, подадени от социума, като следите и смятате за по- важни сигналите от вашия ум? Ако това е така, то потвърждавате, че човек, който по принцип не може да следи съзнателно повече от 7- 9 стимула, може да игнорира някои. В римската митология Муций Сцевола игнорира горенето на дясната си ръка, воден от чувството за доблест, генерирано от ума му. Защо пък вашите доминиращи сигнали да са по- недостойни? Успех! Аз предпочитам безбурното място на Втори след княза. :) вместо това, което другите смятат за цел- да са горната кора.

Наистина обезценявам форума. Това е портал, който отваряш между другото, когато имаш свободно време, в пролуката между две задачи- за да се развлечеш. Понякога, (и аз съм се улавял) се стига до препирни само заради участието- мъжка му работа . Сериозните учени правят от мисълта си пари- издават или преподават. Който не издава или преподава, а пълни форуми не е сериозен и като към такъв се отнасяме. Та заради това: първо не си създаваме главоболия да изпипваме нещата и второ не очакваме да намерим нещо, което си струва. В този форум срещал ли сте някой да защити мнението си с цитат от форум? - някоя статия, да , форум- мнение, не.

Няма да се опитвам, да доказвам, че човек е реагиращ. Съпротивата срещу това ми твърдение е единствено за да бъде диференцирано, че реагиращо в човека е животинското, а той е нещо повече. Съгласен съм. Човек е нещо повече, той реагира освен на докосване като едноклетъчните, на промяна на светлината, налягането и температурата като рибите, на образите, на звуците както животните, на социалните сигнали както приматите, но вповече и на заплахите към екологията, съдбата на планетата, обществения ред. Още елините са реагирали на тиранията и са създали обществен закон според който тираноубийците са достойни мъже. Ако отсъстваше този стимул- тиранията и гражданското чувство, сетиво за това, елинът нямаше да реагира, а ние нямаше да научим за такава обществена организация. Тук вмъквам като ново твърдение, че а. при техническото си развитие човек изгражда технически средства за откриване на нови сигнали и съответно реагира на тях- радиация, радиочестоти извън видимия спектър, както и звукови честоти извън достъпните за ухото му. Пример за успехите са космическите метеорологични снимки, които направиха кратките прогнози изключително точни. б. при общественото си развитие, човекът изгражда нови средства за установяване обществените явления. Това са науките изобщо, но за пример изтъквам социологията и статистиката, които дават информация за явленията в обществото, така че то да може да реагира своевременно за да се предпази от негативни последици. Реакцията се осъществява чрез политиката на обществото и съответните и "ефектори". Не се и опитвам да задълбочавам горните твърдения. Нали не очаквате това да се случи в интернет- форум? Обаче това може да послужи за размисъл както за мен, така и на всекиго...