Втори след княза

Е, смята се, че прогресът е устойчив и нещата вървят към добро. Ако едно обяснение на света е по- адекватно от друго, то би трябвало да подпомага оцеляването на човешкия род. Който се съобразява с такова обяснение има по- голяам вероятност да живее по- добре. Вероятност обаче не значи задължителност.

Защо разнищваме идеалното, след като има материалистическо обяснение на психичните процеси? - Трайна е склонността на човек към мистичното, обожествяването на неща, които не разбира - Виртуалната реалност, изградена не от преки, сетивни образи/понятия, а от социално и културно наложени като опит образи/понятия. - непълното обяснение на нови мисловни конструкти като информация, структура, форма, организация, виртуална реалност. Идеализъм без идоли и предразсъдъци

Тия хора защо внимават къде стъпват и си мият ръцете преди хранене?

Като не приемем, че идеалното е субстанция В нещата, а е в психиката, можем изобщо да отхвърлим "идеалната субстанция", пък и изобщо конструкта субстанция. А като разтребим и идеалното се получава- Чрез сетива и инструменти човек изгражда образ или понятие за нещата, преработва тази информация и чрез труда променя нещата. Няма нужда от идеалното. ?

Интересен факт. Когато споменавате мислите, излагате като примери образи, но не и понятия (които като продукция на мозъка се подразбират също като идеални). Понятията обаче са подчинени на логиката и са проверими в практиката. Дали умствената дейност с понятия не е по- "материална"? Това, че светът на древните е населен с божества, отново ме хвърля в блатото, че идеалното винаги ни води към Бога. Не, че нещо... Сега разглеждам материали на руски по темата, намерени с търсене на цитирано произведение Соколов А. В. Идеальное: проблемы и гипотезы. Има интересни неща, но още съм в началото. Прим. Маркс е писал, че идеалното е материалното, пренесено в главата на човека и преведено от нея. "субективен образ на обективната реалност" Сиреч сме прекодирали по своя си начин материалното

Оп- оп- оп! Отново голяма тема. Дали да я зачекнем или по- подирка? Много е интересно. Моля да поставите въпроса в цялостна тема. Ще участвам с интерес. На първо време ми идва идеята, че не можем да го осмислим с мерките на четиримерното, пък и можем да въведем други координати освен времето. При това свободно, според потребностите.

Примирих се, че "идеалното" не е добре дефинирано. Доколкото не ми е необходимо за практически нужди и лесно бива заменено с "психическо", което е предмет на прохождащата наука, то да се натрупат още малко поддръжници, пък да изоставим идеалното, както идолите и да караме с понятията от 21 в., а не с тези от 18 в.

И в живота и на Александър е имало място за една бира.

Ще попълня пропуска в знанията си

И като добавим " гъдела е велика сила, особено в определени възрастови етапи." ми иде на ум и за слепия Фауст. Дрънчат лопатите за гроба му, а той си гъделичка егото, че отнема земя от морето. ... и все пак гъдела е велика сила, особено в определени възрастови етапи.

И библиотекарките ще ми дават разни неща без подпис?

Не само сетивно. Може и инструментално. Дори днес повече инструментално . Може и емоционално, сиреч психическо, т.е. идеално (което не стана ясно какво съдържа). Прочее идеалната субстанция в гнева, еднаква ли е с тази на копнеж за бира? "Нещото в себе си" е един идол, който добре стои във философската пропедевтика, но не е в картата на света за много направления. "Нещото в себе си" изобщо не ми помогна за решаване на апориите. Ахил е бърз, в него има Бързина по себе си. Костенурката е бавна, в нея има Бавност. И какво? Стоим и нямаме отговор. С въвеждането на понятието за Скорост като отношение на Път към Време задачата е лесно решима. Можем да определим на коя секунда Ахил ще изпревари костенурката. Позитивно.

Имам предвид, че когато се изложи силен аргумент срещу тезата ми и аз разбера, че греша, може от суетност да стоя на страната на нещо глупаво. Реалистично е, нали? Дано бъде за кратко и не се забележи.

Имах позитивното желание да се отървем от субстанцията. Материята като понятие ми бе достатъчно. Материята като субстанция на нещата какво добавя? Същото може да се изрази с "нещата са материални" и толкова. Дуализмът на нещата и съответно на субстанциите също ми е нещо излишно. Да дефинираме идеалното с наличието на "идеална субстанция" ми се вижда старовремско. Когато става дума за Платоновото/Сократовото обяснение за красивите неща, които съдържат Красивото намерих своя изход, като си го обясних като отношение на човека към вещта. Сега се опитвам да въведа съ-отнасянето като критерий за материалност. От една страна, може би ползвам някакво средство не по предназначение (като в поговорката "Който има в ръката си чук, навсякъде вижда пирони"), но от друга, ако то върши работа, защо да не го ползвам? В т.см. критиката на критерия за материално и ясен критерий за идеалното биха били от полза и заслужават благодарност. (е, ще поспоря да защитавам своята теза )

Това не е диалог. Общуването с вас ми е досадно и намирам, че сте натраплива.

и критерият е...?

Това, че информацията, а изглежда и структурата се определят като материални неща ме обърква и радва. Объркан съм, защото информацията и структурата нямат маса и пространствени измерения, но излиза, че са материални. Радва ме това, че от безброя на идеалните неща са откъснати още няколко и науката ги усвоява. На опонентите си ще кажа, че очаквам да представят критерий за определяне на идеалното. Според стария критерий, всичко, което произвежда мозъкът, психиката е идеално. Интелигентността, измервана с някакъв квотиент също. Времето за реакция, измервано в системата SI, също, макар че е направо физическа величина, а от там психиката реагира като физическо тяло.

Е, до някъде- аз. Сега, се отмятам, но все пак, така съм смятал. Развитие, упадък, по избор.

Верността не е атрибут на твърденията. Те могат да бъдат както верни, така и неверни, а също и несъотносими с верността. Това не е силен аргумент.

Моля за разяснение как виждате разделението: информация - проява на информацията. Питам и възприемате ли като идеални ВСИЧКИ абстрактни понятия? (моето разбиране е, че байтовете не са проява, а мерна единица за количество информация, представена в двоична система).

Нали!? И на мен ми се вижда странно. Виждам следните варианти за преодоляване на дисонанса - да преименувам материалното в сетивно възприемано, а идеалното в умствено възприемано или няк. др. термини - да приема, че информацията е нещо материално и съответно притежава някакви такива атрибути.

Диференциален критерий за материално/идеално За да ги разграничим въвеждаме критерий относимост. Това означава дали нещата могат да бъдат съотнасяни, сравнявани с други. Примерно безспорно материалните неща имат пространствени измерения и маса. Те могат да бъдат съотнесени, сравнени по тези си свойства. Чрез този критерий можем да отделим Бога от боклука. Изненадващото за мен беше, че така диференцирани, Информацията попада в групата на материалните неща. Тя има свойство, наречено обем или количество информация и по него можем да сравняваме информираността на двама ученика или възможностите на два компютъра. Този критерий за разграничаване, следователно, е ефективен и може да послужи. Наистина, при сравняването на това, колко болни е излекувала иконата на св. А, сравнено с иконата на св. Б също може да се каже, че има съотнасяне, но то е статистическо, опосредствано и определено не е атрибут.

Въобразих си, че се случват чудеса... от мача на белгийците е.

Тъй като сме в критичната Трета страница, моля да се придържаме към темата. Моля, обърнете внимание,на двусмислието- "Идеалното без идоли". Нека разменим мисли по идеалното - без идолите на учените, писали за идеалното преди столетия - без идолите като субстанция, априорно познание, трансценденденция, Творец. Е, за да не стъпваме на раменете на някой пра- прадядо, явно ще използваме и мисли на Великите. Това е предимство на учените сред нас

Това препраща към евангелската притча за талантите... Отнася се за всички нас. Лично.