Втори след княза

Верността не е атрибут на твърденията. Те могат да бъдат както верни, така и неверни, а също и несъотносими с верността. Това не е силен аргумент.

Моля за разяснение как виждате разделението: информация - проява на информацията. Питам и възприемате ли като идеални ВСИЧКИ абстрактни понятия? (моето разбиране е, че байтовете не са проява, а мерна единица за количество информация, представена в двоична система).

Нали!? И на мен ми се вижда странно. Виждам следните варианти за преодоляване на дисонанса - да преименувам материалното в сетивно възприемано, а идеалното в умствено възприемано или няк. др. термини - да приема, че информацията е нещо материално и съответно притежава някакви такива атрибути.

Диференциален критерий за материално/идеално За да ги разграничим въвеждаме критерий относимост. Това означава дали нещата могат да бъдат съотнасяни, сравнявани с други. Примерно безспорно материалните неща имат пространствени измерения и маса. Те могат да бъдат съотнесени, сравнени по тези си свойства. Чрез този критерий можем да отделим Бога от боклука. Изненадващото за мен беше, че така диференцирани, Информацията попада в групата на материалните неща. Тя има свойство, наречено обем или количество информация и по него можем да сравняваме информираността на двама ученика или възможностите на два компютъра. Този критерий за разграничаване, следователно, е ефективен и може да послужи. Наистина, при сравняването на това, колко болни е излекувала иконата на св. А, сравнено с иконата на св. Б също може да се каже, че има съотнасяне, но то е статистическо, опосредствано и определено не е атрибут.

Въобразих си, че се случват чудеса... от мача на белгийците е.

Тъй като сме в критичната Трета страница, моля да се придържаме към темата. Моля, обърнете внимание,на двусмислието- "Идеалното без идоли". Нека разменим мисли по идеалното - без идолите на учените, писали за идеалното преди столетия - без идолите като субстанция, априорно познание, трансценденденция, Творец. Е, за да не стъпваме на раменете на някой пра- прадядо, явно ще използваме и мисли на Великите. Това е предимство на учените сред нас

Това препраща към евангелската притча за талантите... Отнася се за всички нас. Лично.

Просвещението е важен етап. У нас, през Възраждането, е малко претупан, насочен основно към грамотност. Обаче и това не е лошо. Форумът дава възможност за дискутиране на различни теми и Знанието като цяло е важна, значима тема. Друг е въпросът, дали да бъде самостоятелна тема или във всяка да се появява стихотворението на Иван Вазов "Чети, говедарче" Как се просвещава? Това е също важен въпрос. Някога заетите майки са додявали на сополанковците с "Ами, чети, бре" и с това общо взето се свършвала просветителската им роля. Татковците са пращали чедата си на училище, някои в странство, за да могат после да се хвалят кой колеж и университет са завършили, пък тук да преподават по старите програми. Някои са излагали своите възгледи от наученото пред другите и са се стараели да наложат високите нови знания над остарелите, а други са парадирали с цитати, често неразбираеми като лекарска рецепта, трети са правели сами знания или са правели енциклопедии, или популяризации на научните постижения. Разни пътища към науката- слънце. Аз не съм склонен към Йеремиев плач за науката днес. При добра комуникация между учени и практични приложения на науката, не е необходимо комедиантът да знае класическа механика, та камо ли механиката на небесните тела. Да се върна към цитираното. Кой път на просвещение на дебелите ни говедарски тикви избрахте, dora? А това най- полезния път ли е? А сигурна ли сте, че сме говедари? Накрая. Моля, напишете като как бихте изследвали съдържащата се във вашия мозък информация за информацията, знанието за знанието, което е всъщност темата. Моля за лично отношение, а не за препратка към някой, който е изследвал съвсем друга тема. Благодаря за което.

Добре. Тук е време да въведем реални обекти=материални+ нематериални. Търся подобието с математиката където реалните числа са сума от рационални и ирационални числа. Под материални обекти тогава подразбирам (временно и ненастойчиво) обекти, отношението ни към които е свързано със сетивно познатия свят. Нематериални са тези, които познаваме чрез разума и за които няма материален стимул. Употребата на "идеални" е от едно друго разбиране. От теоретична гл. т. въобще не ми пречи да се откажа от термина идеални и да приема нематериални. По употребата на микроскопа, мога да кажа, "Не е беда". Философията може да ползва вече достигнатите постижения на науките за да обясни света, да си застане на позицията на методологична наука.

Взел съм го предвид. Размишлявах. Стигнах до извода, че идеалистите непременно стигат до Бог и обясняват света без определящата роля на битийността. При това не се промени възгледа ми, че Идеалното НЕ Е РАЗРАБОТЕНО философски, а това са информация, структура, генна спирала. Нещо разработва информатиката, в съответствие с конкретните си потребности, генетиката също и това е добро. Обаче общофилософски няма познание за идеалното, а това е структура, връзки на нещата, миналото и бъдещето в нещата, които не са материални. Хегел няма и буква за законите на информацията. Нео-Хегел- също.

А-ха. Разбрах. Съгласен съм за идеализма, като философска система. Печелите. Моля за още едно - две изречения за да направите по- ясно "А конфронтацията се компенсира.", някак недовършено стои.

Може би в друг текст се съдържа посланието, предадено от вас. Аз като несведущ в италианския попитах Гугъл. Ето какво ми отговори: А иначе образът на светлината пред съзнанието и черната сянка подире му ми харесва и бих прочел оригинала с удоволствие. Лично аз, не смятам, че прожекторът на съзнанието води до нещо мрачно впоследствие. По- скоро мрачното иде, когато "разумът спи" (препратка към Гоя), фантазмите надделяват и Смъртта тръгне редом с рицаря (препратка към Дюрер).

В нематериалния свят живееше момичето Идия в една нематериална къщичка с нематериална врата и си фантазираше. Отвън си нямаха и идея за нейните приказки и върлуваше разумен интелектуален студ. Идия непрекъснато разказваше неочаквано идейни приказки с фантастични идейни герои. Героите й пълнеха стаята, изпълваха я до толкова, че чак затискаха вратата, а вътре ставаше неистински горещо. Тогава Идия отиваше към вратата, отваряше и с фучене идейните герои политаха при хладните реалисти да стоплят сърцата им. Стаята й се разхлаждаше от разумен хлад и ставаше по- поносимо. Тогава Идия затваряше нематериалната врата на нематериалната къщичка, усмихваше се и отново започваше да измисля своите жарки идеални приказки.

Кое е спорно? При машините информационните процеси се обезпечават от материален носител, при човека- също- Вж. Статия - "СЪЗНАНИЕ" - неврофизиологичен аспект, общи данни By ramus, И какво като не е разработено от философията- ... ами има мегдан (демек форум) за философстване По въпроса с отражението имам незначителни резерви- самият термин "отражение" е метафоричен и произлизайки от огледалното отражение по- нататък не ми върши много работа. Споменах за това, че ретината е последното, където може да се различи нещо като отражение. После вървят информационни процеси, кодирани по някакъв нервно- химическо- електрическо- медиаторен начин. В общия случай не възразявам А пък за "разума"- съгласен съм с уточненията

В началото бе сетивото, а после? Продуктивността на мозъка е голяма. За нея е нищо това да вървим прави, да поправим покрива да не капе, да преодлеем море или сутрин да си купим баничка. Когато сетивата не внасят нещо ново, той сам се подбужда. Някаква ретикуларна формация или друго клетъчно образувание го подтиква да дава своя идеален продукт. Тогава заработва въображението и се появяват фантазията и фантазмите (призраците). Платон получава видението за пещерата и сенките на преминаващите по същия начин по който Пития вещае. Идеалното се продуцира без връзка със сетивата и често в разрез с тях, а от там и в противоречие с реалността. На Аристотел се налага да сложи юзда на въображението с логиката и силогизмите, които със своята очевидност връщат към сетивата. После християнските пророци и мистици отново разюздават въображението и дават такъв простор на идеалното, че на нормалните хора се налага да се вслушат в Галилей и да се доверяват повече на опита отколкото на виденията свише. Лок пък го оправдава философски и прагматизмът на саксонците направи чудеса. Защо беше това диалектическо есе? За да дам пример как въображението продуцира по вътрешен подтик идеалното, но разумното в човека търси начини то да бъде свързано с реалността и така да има полза от него. И това става не само в науката. Изкуството подчинява змейове и орисници, феи и гноми на някакви характери, типизира ги и разказва чрез идеалното за нещата от реалното. Казано с поглед от към икономиката: Ако тази мозъчна свръхпродукция не бъде свързана с човешките потребности, тя не може да бъде пласирана, задръства производителя си и той фалира- умствено, живеейки в своя свят от идоли и призраци.

Има ли идеално? Ще карам направо. Идеалното е като котката на Шрьодингер. Не знаем жива ли е, мъртва ли е. Не знаем дори дали има котка. Единствено на това, което има връзка с материалното, може донякъде да се доверим. Убеждаваме се, когато видим котката! В началото бе сетивото. Видяното е първото за което с основание твърдим, че е връзката с материалното. Не, че подценявам другите сетива, но образът върху решетката от фоточувствителни клетки на ретината в голяма степен съответства на оптична проекция на нещата върху екран, което пък ни е добре познато. Навярно вече е снимано и потвърдено, че изображението на света пред окото и неговата проекция върху ретината са съответни, сиреч има някаква обективност. Това го пиша с голяма доза увереност, защото по- нататък нещата стават хипотетични. Няма как да установим, че следвайки снопа от окото към мозъка стигаме до някаква мозъчна решетка, подобна на приетото изображение. Вече сме минали в качествено друг свят. Нито чиповете, нито съчетанията от мозъчни клетки приличат на възприетото от сензорите. Вече сме в света на идеалното. В света на информацията, системите и структурите. За чий Х..(хикс) ни е нужно да се ровим в идеалното Ами защото - идеалното не е разработено философски извън теологията. Разполагаме със следните свойства, описани от Д.В. Пивоваров тук - информационните процеси и у човека, и при машините са идеални и съответно подлежат на философстване - необходимо е да се намери научно обяснение и подход към съпътстващите винаги човека религиозност и суеверия.

Не. Виж

Както стана ясно от дискусията, съществуването на Бог е проблем на теологията. Опитахме се по примера с невъзможното доказване на несъществуването на бог да докажем НЕВЪЗМОЖНОСТТА за доказване на несъществуването по принцип. Възприемам мнението на Greatest Turk като пример, че когато при обяснението на света стигнем до горната невъзможност, по- добре е да намерим по- разумно или някакво доказуемо обяснение

Днес бях на изложба на художничка и на картините гърдите на изобразените жени странстваха по телата им. Разбрах, че самите жени имат невисоко и неестетично отношение към себе си, а заради това и мъжете с отегчение ги ... обичат. Другото, което изложбата ми внуши бе, че светът е карнавал, цирк. Циркаджии са и патриарсите, и художничката, и светците, и Христос. Дали авторката е отговорна за това, което ми внушава и не иска ли да предаде чисто, недвусмислено своята идея (ако я има)? Примерно тук има тема за изобретението и отговорността на изобретателя, ами художникът? Не зная кой гласува ЗА, с парите си за това изкуство. Останах с впечатление, че сноби и някои с обществени пари. За моята спалня или хол- не е .

Хрумна ми, че всъщност това, което смятам за усещане за "мое" у животните е тяхното усещане за зона на комфорт. Който го нарушава е агресор. Където е осъществено, е "мое", а с когото е комфортно е свой. Де е добре- там е родина: Ubi bene ibi patria.

Усещането за мое/свое при животните, по същината си е първосигнално. Маркира се видимо- с присъствие, с миризма или секрет, звуково- рев, тракане с клюн или др., накрая с пряко изблъскване. При домашните бозайници значение имат и някои символизиращи вещи като ограда, прим. кучето е по- шумно отвътре на оградата и когато тя свърши вляво/вдясно се стъписва. Напредъкът при човека е, че вече чрез разказ или текст е означена собствеността. Означаването на собственост към средствата за производство при човека не се различава от означаването на вещите. Ако един мравуняк (мравки от една царица) владее листните въшки в района си, а мечокът не допуска други в малините му, това съответства и при човека на лично или колективно владеене на средствата за производство. Друг е въпросът, че при хората под „свои” може да се подразбира не само семейство, а нация, народ, вяра, класа, които не се идентифицират сетивно, т.е. революцията е в появата на втора сигнална система за означаване, а не в отношението към вещите.

Изразено чрез речта, ние приемаме като синоними мое и свое. Само преднамерено можем да ги диференцираме, като разлика между тях бихме могли да постановим чрез конвенция в това, че мое е предметно, а свое е взаимно и одушевено. Отношението към свое дете е взаимно, то също ме приема за свой, имаме свои хора- роднини, близки, но отношението към маркираната територия или убитата плячка е като към мое. Моите хора също не са вече свои- равностойни, но мои- зависими. Естествено това е въпрос на култура и конвенция. Това пиша с идеята, че ние можем да различим по- сложни отношения, да степенуваме реакциите си, но за животните има само едно отношение и то рефлекторно предизвиква агресия за защитата му или бягство, ако другият индивид- агресорът и по- силен.

Собствеността, известно е, е отношение на индивид към друг или към група относно нещо, към което вече е изградено отношение като към ценност. В случая имаме веднъж отношение към нещо като към ценност, и втори път отношение към други индивиди/групи. Обаче психиката е 1. оценяваща емоционално и 2. склонна към генерализация. Действието Индивид1 : Индивид2 : Вещ не може да бъде извършено равнодушно и последователно. Кучето Помиар, което съжителства с кучето Зевс НИКОГА не може да има нещо за свое, каквито и сигнали да дава, защото в съзнанието му е генерализирано, че на Зевс всичко е позволено.

Отношението на индивида към вещта И/В Имаме предвид, че отношението към вещта е отношение към всичките й свойства (елементи). Лисицата преценява ценността на гроздето по отношение на неговите предполагаема ядливост, долавян аромат, чувството си на глад, окомерно разстояние до него, съответствие на зрителния обект на образа "зряло грозде" и др. позитивни и негативни свойства. Тя решава сумата от отношения и извършва опит да го присвои. Към досегашното множество от свойства се добавя и отношението към "достъпност". Лисицата може да повтори и потрети опита, а може да реши, че гроздето е кисело. В случая тя не е осъществила присвояване, превръщане в собственост на гроздето. Наблизо обаче има курник с куче...

Усещат ли животните „Това е моето тяло”? Мисля, че това е неуместен въпрос. Чрез нервите, съществото прави разлика между комфорта на безопасността и неприятното чувство от увреждането и болката, а чрез паметта свързва тези усещания със ситуацията на заплаха. То определено усеща когато се накърнява неговото тяло и не усеща когато това се случва на другите. Усещат ли животните разлика между „Това е мое” и „Това не е мое” по отношение на някои жизнени блага? Несъмнено да. Животното пази убитото за храна животно от другите. Животни различават своето поколение от чуждото, а също и малките им различават родителите си като свои. Животните не определят като свои водоизточници, непознати територии и територии, маркирани от други от вида или от по- силни животни. Животните усещат своето по произход (плячка, поколение) или по маркировка (територия, съплеменници, леговище, предмети). Социалните животни се отнасят към колективното свое, т.е. наше, като към съвместно ползвано неизчерпаемо благо. Когато благото е в недостатък се отнасят към него с приоритет към себе си. Извод: Собствеността не възниква с човека, а е надграждане на животинското усещане за свое/наше. Колективната собственост върху средствата за производство (земя, добитък) при човешките племена е надградена над животинското усещане за наше, отнасящо се за територията с пребиваващите на нея стада.