Втори след княза

Мечтата за "Трите ключа" като добре извървян път. По ИИ Мечтата за трите ключа – къща, вила и кола – е символ на постигане на материално благополучие и сигурност, които често са възприемани като основа на успешния и стабилен живот. Къщата представлява уюта и домашното огнище, мястото, където човек намира спокойствие и създава семейство. Вилата е олицетворение на свободата и бягството от ежедневието, свързана с почивка сред природата и време за презареждане. Колата от своя страна е символ на мобилността и независимостта, даваща възможност за лична свобода и връзка със света. За мнозина тази мечта въплъщава не само материален успех, но и усещане за лична реализация и удовлетворение от живота.

Основни принципи в еврейската култура за преминаване на жизнения път, освен Десетте заповеди, пак по ИИ Основни принципи, които ръководят поведението в еврейската култура: 1. Мицвот (Заповеди) В юдаизма, освен Декалога, има общо 613 мицвот (заповеди), които обхващат както етични, така и религиозни предписания. Те са разделени на две категории: Заповеди, които се отнасят до отношенията между човека и Бога: Те включват задължения като спазване на съботата (Шабат), молитвите, празниците и различни ритуални закони. Заповеди, свързани с отношенията между хората: Те регулират моралното поведение, като например забраната за кражба, лъжа, измама, както и задължението за милосърдие и справедливост. 2. Етика и справедливост (Цедека и Мишпат) Цедека (צדקה) е основна концепция в юдаизма и означава праведност или справедливост, но също така се свързва и с благотворителност. В еврейската традиция милосърдието и помощта за бедните са не просто доброволни действия, а морален дълг. Даряването на време, пари и ресурси на нуждаещите се е считано за неотменимо задължение. Мишпат (משפט) е свързана със справедливостта и изискването да се постъпва честно във взаимоотношенията с другите. Тя подчертава важността на съдиите и справедливия съдебен процес, както и нуждата от справедливост в обществото. 3. Гмилут хасадим (Дела на доброта) Гмилут хасадим (גמילות חסדים) означава „дела на доброта“ и представлява лични актове на милосърдие и състрадание към другите. Включва: Посещаване на болни; Осигуряване на помощ на нуждаещите се; Участие в погребални ритуали; Даването на безвъзмездна помощ без очакване на възнаграждение. Тези действия са израз на любов към ближния, която е основен принцип в юдаизма. 4. Любов към ближния (Ахават реа) Основополагащият принцип „обичай ближния си като себе си“ (Левит 19:18) е централен за етичната система на юдаизма. Той изисква хората да се отнасят с уважение и любов един към друг. Това се свързва с концепцията за Баал Чесед (бащата на добротата), който се стреми да покаже милост и щедрост към другите. 5. Шалом (Мир) Шалом (שלום) не означава само отсъствие на война или конфликт, а цялостно състояние на мир, хармония и благополучие. В юдаизма се счита, че всеки човек трябва да работи за постигане на мир – в семейството, в общността и в света. Този принцип е вкоренен в стремежа към създаване на хармония и разбирателство между хората. 6. Почит към родителите (Кибуд ав ва-ем) Почитането на родителите е основна заповед в Декалога, но този принцип е разширен в други еврейски текстове. Той включва не само уважение към родителите, но и грижата за тях в старостта им, както и изпълнение на техните желания. Смята се, че човек трябва да бъде благодарен и почтителен към родителите, защото те са източникът на живота му. 7. Шабат (Събота) Шабат е ключов религиозен и културен принцип в еврейската традиция. Освен религиозните ритуали, свързани с него, Шабат е време за почивка, семейно единство и духовно възстановяване. Това е ден на размишление, прекарване на време с близките и осъзнаване на значимостта на духовното над материалното. 8. Кашрут (Диетични закони) Законите за чистота на храната, известни като кашрут, определят какво може и какво не може да се консумира. Те подчертават важността на спазването на свещените традиции в ежедневието и насочват към дисциплина и духовна чистота. Спазването на кашрут се счита за акт на преданост и почит към Бога. 9. Талмудическа етика Талмудът, който е ключов текст в еврейската традиция, съдържа множество мъдрости и напътствия за това как човек да живее живота си. Той предлага практически съвети за ежедневните взаимоотношения и морални дилеми, като се фокусира върху етика, право, взаимопомощ и почтеност. 10. Човешкото достойнство и почитта към живота В юдаизма човешкото достойнство е свещено. Принципът „Пикуах нефеш“ (спасяването на живот) е основен и казва, че спасяването на човешки живот е по-важно от спазването на почти всички други заповеди. Защита на живота и здравето е висша ценност, която поставя човешкото съществуване над всичко останало. Споменатата любов към ближния, предполагам се отнася само до единоплеменниците.

От древноегипетските разбирания, пак по ИИ Основни напътствия от Египетската книга на мъртвите Подготовка за пътуването в отвъдното: Книгата започва с инструкции и заклинания, които да подготвят душата на починалия за пътуването из Дуат (отвъдния свят). Смята се, че след смъртта душата трябва да премине през различни изпитания, за да стигне до полето на тръстиките (Рая). Заклинанията дават на починалия способността да избегне опасностите и да получи защита от боговете. Заклинания за защита и излизане през деня: Основна част от Книгата на мъртвите съдържа заклинания, които осигуряват защита на душата срещу зли духове и чудовища. Специални формули позволяват на починалия да се „събуди“ и да излиза през деня, когато му е нужно. Тези заклинания гарантират, че душата ще запази силите си и ще може да комуникира със света на живите, ако е необходимо. „Изповедта на отрицанието“: Един от ключовите елементи в книгата е т.нар. „Изповед на отрицанието“ (или „Отрицателна изповед“). Това е списък от морални принципи, които починалият твърди, че е спазвал през живота си. Душата трябва да се яви пред 42 богове-съдии и да заяви, че не е вършила определени грехове, като например лъжа, кражба, убийство, лъжесвидетелстване и други морални нарушения. Тази изповед се прави пред бог Осирис, бога на задгробния живот. Сцена на претеглянето на сърцето: След изповедта душата е подложена на финално изпитание – претеглянето на сърцето на починалия. Тази сцена е ключова в представите за съдбата в отвъдното. Сърцето на починалия се поставя на везна и се претегля срещу перото на Маат, богинята на истината, справедливостта и космическия ред. Ако сърцето е по-леко или равно на перото, душата се смята за праведна и получава достъп до вечния живот. Ако е по-тежко, душата е поглъщана от чудовището Аммит и изчезва завинаги. Заклинания за осигуряване на вечен живот: Освен защитните заклинания, в Книгата на мъртвите има и такива, които осигуряват на починалия достъп до вечен живот и блаженство в отвъдното. Те дават на душата способността да се трансформира в различни форми – птица, лотосов цвят, сокол и други свещени символи, които ѝ позволяват да се движи свободно между света на живите и света на мъртвите. Заклинания за преминаване през опасни места: Книгата също така съдържа инструкции как да се премине през различни опасности и порти в Дуат, пазени от страховити стражи. Важно е душата да знае правилните думи и заклинания, за да успее да премине безопасно. Основни съвети за земния живот в древноегипетски текстове 1. Мъдростите на Птахотеп Един от най-известните текстове е „Мъдростите на Птахотеп“, който представлява сборник с наставления от визиря Птахотеп за правилното поведение в ежедневния живот. Този текст се фокусира върху морала, етиката и отношенията в обществото. Ето някои от основните съвети: Смирение и скромност: Птахотеп съветва хората да бъдат смирени, дори когато са на високи позиции, и да не се възгордяват. Важно е да се изслушват другите и да се уважават техните мнения. Уважение към възрастните и мъдрите: Голямо значение се придава на почитането на възрастните и тези с повече опит и знания. Справедливост и честност: Да се действа справедливо и да се говори истината е висша добродетел. Птахотеп съветва да се избягва несправедливостта, особено към слабите. Контрол над емоциите: Мъдрият човек контролира гнева си и не позволява на емоциите да го владеят. 2. Поученията на Ани Друга важна творба е „Поученията на Ани“, където акцентът е върху моралното поведение, религиозната вяра и правилното отношение към обществото и боговете. Някои от ключовите съвети в този текст включват: Благоговение пред боговете: Вярността към боговете е от първостепенно значение за успешен и хармоничен живот. Човек трябва да живее в съответствие с божествените закони (Маат) и да изпълнява религиозните ритуали. Благочестивост и добри дела: Ани насърчава хората да правят добри дела и да се отнасят към другите с доброта и състрадание. Спазването на моралните норми е ключово за постигане на успех в живота. Работа и честност: Работата се разглежда като важна добродетел, а честността в трудовия процес е от съществено значение за обществото и личното удовлетворение. 3. Маат – принципът на истината и справедливостта Принципът Маат (богиня и концепция) е централна идея в египетската култура и е свързана с баланса, справедливостта, реда и истината. Маат регулира не само космическия ред, но и социалния ред на земята. Живеенето в съответствие с Маат означава да се спазват следните принципи: Справедливост: Важно е да се действа в съответствие с истината и справедливостта, без да се накърняват правата на другите. Почтеност: Египтяните вярвали, че честността и почтеността са основни качества, които водят до успех както в обществения, така и в духовния живот. Хармония в отношенията: Важно е човек да живее в хармония със семейството, приятелите, общността и природата, за да поддържа космическия и социалния ред. 4. „Поученията на Кагемни“ Това е друг известен текст с напътствия за живота, който съветва хората да бъдат внимателни в думите си, да избягват прекомерна гордост и да търсят баланс в действията си. В него се насърчава скромността и самоконтролът като начин за поддържане на добри отношения и спокойствие. 5. Поученията на цар Аменемхет I В този текст, цар Аменемхет съветва сина си да бъде бдителен и мъдър управник, да се пази от предателства и да взема информирани решения. Той набляга на важността на прозорливостта и дисциплината в управлението на царството. В тази култура, за успешно преминаване на жизнения път освен светските, социални принципи справедливост, честност, уважение към другите и почитане на боговете, със сигурност са присъствали и заклинания и амулети. Това е правела по- доверена връзката със свръхестествените помощници- боговете.

Будизмът все пак дава някакви насоки за път към достигате та нирвана. Пак по ИИ 1. Четирите благородни истини Истината за страданието (дукха): Животът е изпълнен със страдание, болка и неудовлетворение. Това не означава, че всичко е само страдание, но че страданието е неизбежна част от живота. Истината за причината на страданието (самудия): Страданието произлиза от желанието, привързаността и невежеството. Желанието за удоволствие, материални неща и контрол над живота води до неудовлетвореност. Истината за прекратяването на страданието (ниродха): Страданието може да бъде прекратено, когато се премахнат желанието и привързаността. Това е постигането на нирвана – състояние на вътрешен мир и освобождение. Истината за пътя към прекратяването на страданието (магга): Пътят за прекратяване на страданието е чрез Благородния осемкратен път. 2. Благородният осемкратен път Той е практическото ръководство за достигане на нирвана и включва следните стъпки: Правилно разбиране (правилна гледна точка): Осъзнаване на Четирите благородни истини и разбирането, че всичко е временно и подлежи на промяна. Правилно намерение (правилно мислене): Ориентиране на ума към доброта, състрадание и ненасилие. Това означава да изоставиш желанията и омразата. Правилна реч: Говорене на истината, избягване на обиди, клевети и празни приказки. Правилно действие: Етични действия, които не вредят на другите. Това включва избягване на кражба, убийство и неморално поведение. Правилна прехрана: Изкарване на прехраната по начин, който не вреди на други същества, като се избягват професии, свързани с насилие или измама. Правилно усилие: Упорита работа за премахване на негативни мисли и чувства и развиване на добродетелите на ума, като любов, състрадание и радост. Правилна осъзнатост: Осъзнаване на тялото, чувствата, мислите и действията си във всеки момент, без осъждане и привързаност. Правилна концентрация (правилна медитация): Фокусиране на ума чрез медитация за постигане на дълбоко спокойствие и разбиране на истинската природа на реалността. Следването на този осемкратен път води до постепенна трансформация на ума и живота, водейки в крайна сметка към нирвана – състояние на пълна свобода от страданието и цикъла на прераждане. Видно е, че за "Праволното" разбиране на горните наПЪТствия е необходим гуру, сталкер или пастир.

Пътят според Дао не е път. Според ИИ Дао (пътят) е централно понятие в даоизма, като е основен принцип на вселената – източникът и регулаторът на всичко съществуващо. То е както видимото, така и невидимото, както активното, така и пасивното. Дао не е фиксиран път, който може да бъде следван точно. Той е естественият ред на нещата и затова изисква човек да живее в хармония с природата и със себе си. Концепцията за У Уей (недеятелност) е свързана с идеята за Дао – това е практиката да действаш в съответствие с естествения ход на нещата, без да се съпротивляваш на потока на живота. Смисълът на живота, според Дао, е постигане на хармония със света чрез интуитивно и ненасилствено отношение към света, без опити за контрол. Дао съществува в постоянна трансформация и баланс, и това е основата на вселенската хармония.

Проф. Пл. Бочков смята, че в народностното ни съзнание пътят е граница. Без да влизам в спор с него, ще отбележа, че не границата е важна, а преминаването й. Ставането. Промяната на човека от началото на пътя до неговия край. Дори когато хлапето от "Момче и вятър" тръгва по пътя и се връща пак хлапе, то вече е доста променено. Намерило е Вятъра, спорило е с него, стигнало е края на света и възможностите си. Със сигурност то вече не е хлапе. И понеже това не е еднократният акт на пресичане на някаква граница, а продължителен път, изпълнен с премеждия, успехи и провали, то имам основание да смятам, че е процес на израстване, на промяна. Доста дълъг процес.

Животински инстинкт е движението. Човешки също. В най- общ смисъл пътят е напускане на познатото в усвояване на ново и непознато до сега. Във фолклора героят тръгва нанякъде, с една торбичка и пътна тояга. С това започва животът му на възрастен. Животните го правят много по- рано. Още преди да шурнат техните хормони, животните биват напъждани, защото шурват хормоните на майка им. Те трябва да тръгнат и сами да си намират хляба. Човеците също. Трябва да хванат пътя. Усвояването на нов ареал не е еднократен акт. Той се извършва след всяко усвояване на предишния. Детето прохожда и започва да опознава дома. После с приятелска помощ усвоява околностите- квартала, града. После идва зедължителният път с отиване и връщане, сам или с един другар, но без водач. Този път бележи края на юношеството и готовността да се оправя сам в живота. После идат дългите пътувания в други държави по служба или за почивка, а с тях и семейните, когато не се усвоява ареал, а се водят други да се запознаят с усвоения ареал. Идат несъществени новости и нови пътища, а накрая пътят към съвсем непознатия ареал- смъртта. И понеже не вярвам в други светове за душите, откривам онзи последен път само в мемоарите, в които човек, подобно на Марко Поло в бивало и небивало разказва за пътя. Своя път. Защото този път вече не е на ходилата, а на словата и само човек може да се движи по него и усвоява нови територии.

В образното мислене нещата са многозначни. Често случайните връзки изменят същността, но пък дават възможност за нов поглед. Според мен това пречи на вярното предаване на информацията. Наскоро се сетих за образа Пантера или по- скоро алегорията зад нея. У Данте, когото спират три звяра по пътя към рая, единият е пантера и той се тълкува като алегория на сладострастието. У Киплинг пантерата е приятел, закрилник и наставник на Маугли. Може да се добавят и други, дори безброй алегории, приложими за Пантера. Един напредък в живота на човека е било, когато VI означава шест при римляните винаги и навсякъде. Не може да означава четири или седем... Е, в някои други страни може. Пантерата обаче може да има различен смисъл. С усъвършенстването на йероглифното писмо, отделните образи добиват конкретен, непроменим смисъл. Лешоядът има ограничен брой значения. Мисля, че това е напредъкът в културата.

Преди време близък се забатачи по ЗДвП. Първата му работа беше да си потърси адвокат. Някои неща можеше и сам да си свърши с елементарна компетентност, към които го насочих. Обаче човекът не иска да се учи на нови дейности, смята че си има хора за това. Между другото, бидейки с незавършено средно, има дом, кола, жена, деца, доходи. Не е работил и ден по занаята от средното. Иначе е грамотен да се подпише, но то е от началното.

Въпрос на взаимоотношения е кой да доминира в семейството. Това е преобладаващо семейна ситуация, но във време на масово формиране на доминиращ характер у един от половете, преценяваме, че това е общоприет модел. Той е масов, но не и всеобщ.

Така е. Но в художественото произведение авторът обикновено представя две противоположни, обикновено морални позиции- протагонист и антагонист, като присъства и трети- неутрален герои или съдник в авторския текст. В случая със споменатите есета, когато авторът иронизира антагониста си, в авторския текст самият се представя като протагонист. Заради това е необходимо да разбарем кой какъв е по някакъв начин, което направих и съответно стигнах до извода си, че цитираното изречение е авторска позиция. Това е много интересно и ми харесва. Сещам се за Пер Гинт и представянето на героите у Григ. И когато става дума за морална позиция в текст, за тази полифоничност или многоцветност, получаваме общо впечатление, но отделно ни е нужна диференциация- кое са струнните, кое тимпана. Кое е похвално и кое укоримо според автора. Ако я няма, полифоничността ще се превърне в какофония. Не открих ясна позиция към фашизма и Хитлер. Така е. Ще добавя, че патолозите именно отделят чуждата тъкан- рак или куршум. Все пак аз нямам намерение да лекувам или да се наслаждавам на живяло преди 100 г. тяло.

Съгласен съм, но въпросът пред който съм изправен бе дали последното изречение, поантата, точката в есето Мъжелюбецът е мисъл на автора или на героя. Направих извод, че е на автора. Сега ще сравня с другите последни изречения, поанти Слепецът съжалява, че и другите могат да го докажат, но той го доказва по-добре. Тя има нужда от рицар, който да я брани от тези мъже, къде ли ще го намери? Там всичко си е постарому, той не се тревожи за нищо, а утрешният ден не му създава грижи. Но всичко е възможно и щом се установи, че и този път чувството й не я лъже, прозвището „Лунната братовчедка“, както сега подигравателно я наричат, ще се превърне в нейна почетна титла. Просто да не повярваш колко невинни са хората, щом не ги подслушват! В първите три случая става дума за разказ за героя, т.е. думите и мислите са техни. В четвъртия случай авторът разказва за чувствата на героинята, т.е. то, чувството е нейно. В петия обаче това е авторска забележка, подслушвачът не би могъл да си помисли, че хората са невинни когато не ги подслушват, те са винаги виновни. Мисля така е и в "Мъжелюбецът". Теофраст е по- изискан в стила, при него не се двоумим, но все пак, това е наследник на Аристотел!!!

Предполагам ще се съгласите, че това не е върха на човеколюбието "на света има премного хора и мъжете са затова да премахват излишните." 1974 Поанта на есето "Мъжелюбецът". Защо смятам, че това е авторски възглед, а не на героя му "Мъжелюбецът е уверен, че нещата не се променят." (Изглежда ясно, това е в ума на мъжелюбеца) "Докато съществуват мъже, които заслужават това име, те ще се пердашат един-друг." (По- вероятно е да го мисли авторът, разказвайки ни за Тях- мъжете). "А известно е, че на света има премного хора и мъжете са затова да премахват излишните". (Това се схожда и със споменатата гибел на героите от пиесата "Сватба", заради това предполагам, че е авторско кредо).

ТУК Изглежда не се купува, но тогава държавата е спонсорирала, а сега няма донори. Не вярвам преводът да е коренно различен. Със сигурност. В тази, а и в друга тема бихме могли да търсим критерии за талантливо писане, но за мен това е твърде обемен и сложен въпрос и не се заемам с него. Тук се спирам единстено на човечността, т.е. хуманизма и то във възрожденския смисъл.

Срам би било да не сте чел Шекспир Често се среща Нобелови лауреати да не бъдат четени. Ето последните: 2020 Луиз Глик (САЩ) 2021 Абдулразак Гурна (Танзания) 2022 Ани Ерно (Франция) 2023 Юн Фосе (Норвегия) А това е страницата с всички https://bg.wikipedia.org/wiki/Нобелова_награда_за_литература Литературните критици се стремят да избягват тази грешка, но публиката често определя отношението си към творчеството въз основа на личността. Аз съм лишен от всякакво познание за личността на Канети. Цялата работа тръгна от незначително цитатче от британска поетеса- съвременничка. Тя, по- скоро, е повлияна от личността. Основа за оценката ми бе дневник: КАНЕТИ, Е. Провинцията на човека. Библиотека Панорама № 143. С., Народна култура, 1981. Като дневник, това са размисли, които са по- искрени отколкото фризираните за представяне. Възможно е да съм допуснал необективност, но пък съм дал повече цитати, отколкото свои размишления. Не намерих това, което твърди не особено популярната у нас поетеса. Дори обратното. А пък тази година отпада заветът на Канети да не бъдат предоставяни за публикуване бележки и дневници- 30 г. след смъртта му. Все ще има нещо от обективни критици. Ето по- горе DW...

Ще изложа и някои оценки от страна на Елиас Канети на значими личности. Характерна е язвителност по отношение личността им или мотиви, а не към творчеството. За нас, които имаме в културата си "Не съм от тях как` Сийке" нападките към другите изобщо не означават по- добри качества. По познатия афоризъм: Когато слушам Петър да говори за Павел, научавам повече за Петър, отколкото за Павел. Суетен ли е Молиер? "Смъртта на Молиер: той не ще престане да излиза на сцена- големите роли, които изпълнява и аплодисментите, с които ги посрещат зрителите, означават за него твърде много.... за него имат значение овациите на зрителите, изглежда, че без тях той изобщо не иска да живее." Властолюбив ли е Суифт? "Главното преживяване на Суифт властта. Той е един неосъществен властник. Неговите сатирични нападки са всъщност смъртни присъди... Той създава въображаеми кралства, преобразува други, кралските дворове не му излизат от главата. Винаги иронично изобразява, как дворовете устройват държавите си; и винаги оставя да почувстваме - в същност това е единственото, което ни кара да чувстваме- колко по- добре би могъл да ги устрои той." Властолюбив ли е Бейкън? "Онова, което нарекохма у него загадка, е че е толкова незагадъчен. ... Той е последователен поклонник на властта; претърсва всички нейни скривалища. Само корони не му стигат, колкото и прекрасно да му блестят. Той знае, колко тайно трябва да се управлява. Особено очарование за него има господството на човека и след неговата смърт, като законодател и философ." Безчестни ли са писателите? "Всяко презрително изказване за характера на писателите, обще взето, ме удовлетворява, както срещнатото неотдавна у Паскал Poe`te et non honne`te homme" Плиткоумни ли са сатирицита? " И при най- добрите сатирици ме смущава тяхната разсъдливост, плиткото блато, от което извират ужасните им приумици" Да-а-а. Не съм от тях, как` Сийке.

Стигам до мнение, че Канети критикува хуманизма от религиозни позиции. По- горе споменах, че текстовете му приличат повече на проповедническо вдъхновение, а не на логично научно доказателство. Следва фрагмент, който го потвърждава. Разместил съм абзаците. "Аз притежавам всички черти на религиозен човек. но и нещо дълбоко в мен ме кара да се изплъзвам от сферата на всяка вяра." "Забелязвам у себе си растяща страст към всички секти. безразлично от коя религия произхождат. Голяма духовна наслада ми доставя да изследвам различията им и да определям точките, в които се отклоняват от руслото на основната религия." Моята интерпретация и разбиране на написаното е, че авторът би намерил реализация в религията, но не може да създаде нова, затова се задоволява с интерес към сектите и хапливи забележки по отношение на науката и хуманистите.

Последен щрих към "човеколюбието" на Канети. Цитат: "Ако човек беше по- добър, нямаше да се нуждае от музика. Онова, което така предразполага хората към музиката е и тяхната лошотия."

В общ смисъл, Канети ме разочарова. Стигам до мисълта, че банкерите, които се разпореждат с главницата от богатството на Нобел имат голяма власт над избора на лауреатите. Канети е написал роман, който не се купува, пиеси, която не се поставят и есеистичен труд, смятан за научен, насоки или заключения от който не се цитират. Като че ли това, което у него е смятано за мъдрост е нещо различно от възрожденското връщане към елинските образци. Ще потърся това, което предлага в замяна, но ето как, неразбираемо защо, той се плаши от елинското "Философските мисли на гърците ме плашат винаги с това, че ние сме все още техни пленници. Всичко, което желаем, изглежда гръцко. Всичко, което оправдаваме, звучи по гръцки. Опитаме ли се да разсеем традицията, правим въздействието й много по- внушително. Нима нашият свят днес изглежда така, защото няма никаква нова, съвсем оригинална философска мисъл? Или защото прекалено много е взел от гърците?" и другаде: Ето че живееш като просяк от трохите на гърците. Какво казва по този повод гордостта ти? Ако намериш у тях онова, което сам си мислил, никога не забравяй, че по един или друг начин то е намерило своя път до теб. Ти го имаш все пак от тях. Духът ти е тяхна играчка. Ти си като тръстика под техния вятър. Може дълго да призоваваш нашествията на варварите, но мисълта ти е длъжна да следва ясната, укрепваща, разумна посока на гърците." Въз основа на почернените думи стигам до такива заключения: Канети смята, че сме просяци, пленници, играчки (все негативни изрази) на елинската култура(философия, митове, наука и пр.) Канети смята, че традицията трябва да се разсее / отслаби и се появи нова, различно основана философия, с малко елински принос. Дане забравяме, че това са текстове от дневник, т.е. обърнати към самия него. Канети смята като един от подходите призоваването на варварите, варваризацията на културата, за да се отърси света от елинските традиции, но той не е достатъчен. Като цяло, за мен, както разбирам Западното възраждане, това е предлаган подход за отказ от него. Очевидно с всичките му постижения, които са само трохи. Ще потърся дали той предлага някаква философия или само опира до варваризацията на културата. Във всички случаи не му ставам фен. Има някакъв бунт на посредствения и поради това неуспешен пророк, който ме отблъсква. Воден от месианската си идея, но стигайки до никъде в градежа на мироглед, намира утеха в отказа от усъвършенстване и отричането на съществуващите парадигми.

У нас гонения не е имало. Конкретно не зная, но пренасям от художественото произведение, че когато старият е загубил сили, младите са започнали да редят кой какво ще вземе. Това наричам ламтеж.

Пожелавам ти грижите да ти се отплащат. Помечтай, какво образование би било най- добро в твоя случай?

Избрах да позиционирам тази тема в раздел "Консуматорско общество" и ето как това се отнася към училището. Необходиимите консуматори трябва да бъдат научени да консумират. Как да се махне пеенето?- ами кой ще консумира продукта на певците и музикантите? Да се махне рисуването? - ами нали произведенията на живописта и фотографията трябва да се купуват! Литературата?- книжарниците продават канцеларски материали. Училището трябва да обучи намирането на свои стил на консумиране. Учениците да откриват кое е по- добро за тях лично или групата им. Да се чувстват по- особени и ухажвани, защото могат да избират музика, платна, книги. Признавам, че масовата култура е част от консуматорското общество. Повече се печели от билети на чалга концерт. Обаче другите да умират ли? Потребителят трябва да има избор, т.е. да познава повечето стилове, а не само рап и всичко друго да е цигу- мигу. Не могат да се избегнат поп-проектите като Спайс гърлс, които бяха без естетически качества, но и "кралят на попа" не мога да кажа, че блести. Все пак поп музиката е важна като Бийтълс. Тази ми идея се връзва и с предходната- да знаят къде да намират. Все пак, за да потърси някой в ю-тюб Ария на клеветата, трябва да знае, че Севилският бръснар не е нито Сибирският, нито Севлиевският.

Подразбира се, че правните консултации не са ти задължание. Така ли е? Ако греша, сигурно има уреден път за посещения, който всъщност е важен. Моята идея е, че съвременният зрял човек не е нужно да знае всичко, а да знае къде да намери всичко. В този смисъл, може би е необходимо не да знаят кодексите, а сайта Lex.bg или да ползват ИИ, или да намират адвокати от интернет. Дори как Гугъл помага за правни въпроси.

Споменът за "хармонично развита личност"?... Не схващам добре какво е това. Някакъв идеал може би. Хармонично развит ли е някой, когото ценят за хубавите му картини, но мляска като се храни или някой който разбира от физика, но ходи без чорапи и без гладен панталон? А колко цЕнен е някой, който на приказки участва във всичко, но думите му не се различават от написаното от под- посредствен журналист? Може пък хармоничността да се състои в общо приемливо поведение и знания, изработени в училище и тясна специализация за бакалавър и нагоре? Пак е хармоничен, но не е всестранно развит, а до толкова, че да има ниша в обществото и да няма вътрешни проблеми. Да не се чуди какво да каже, като го питат "Правите ли метранпаж в къщи?"

Браво! Предметът "Етика и право" да е с практическа насоченост. "Наказателно се преследват разпространението на наркотици, телесните повреди, оставяне на деца и родители без грижа и т.н.". Разбира се и трудови и семейни отношения. Обаче не е ли по- добре тези неща отгоре- отгоре, а най- важното- "Роля, за какви случаи и как да намерим правна помощ- адвокатура, медиация, квартален, тел. 112". Защото каквото и да знае ученикът, той няма да се защитава сам през съдебните процедури. А права и задължения си е цял университетски курс.