Втори след княза

Първоначално мислех, да вляза в спор заради отсъствието на примери в голото теоретизиране. После прецених, че възгледите за русофилството биват представени на политическо ниво, а психологията е само за лустро. Поради това, няма да задълбавам в психологическите основи, съжалявайки, че замърсяваме темата. Русофилството в Третата Българска държава е нещо ново. В Първата и Втората има по- скоро фобия, разбирана като страх и омраза към Запада- римляни, византийци и латинци, католици. През Възраждането се появява идеята за близост между славяните (История славянобългарска) и очакването за Дядо Иван. В това време Наполеон завоюва, въпреки желанието му да освобождава. Не го приемат като "освободител" нито в Италия, нито в Германия. Англия, за благодарност към Русия, дето я подкрепя срещу Наполеон, започва "Голямата игра" цък за влияние върху Централна Азия и открито поддържа Турция, а то и властта й над християнската рая. Само с още едно изречение, че Западът гледа на нас като на чужди: "Цивилизицията" на Кенет Кларк визира Западната цивилизация. В противовес Русия се превръща в опекун за правата на християните, а то и славяни в Османската империя. Някои англичани са против турците и с възрожденска носталгия на страната на гърците (Байрон в Мисолонги). Посе идва Освобождението, свързвано с царя по щастливо съвпадение Освободител, разделянето от конгрес в Берлин, войни, в които Австроунгария подкрепя нахлуване, а българи воюват с англичани и сенегалци. После, под натиска на Хитлер (немец) се отказваме от неутралитет, столицата бива бомбардирана с "топлото желание" да бъде превърната в картофено поле. С тази историческа справка, представям някои факти за това, което авторът на темата нарича "негативна пристрастеност", т.е. памет за трагедиите. По повод стреса, водещ до черно- бяло мислене, няма да задявам темата "Защо няма спокойствие", макар че е жизнено важна. Стигам до заключението, че русофилството бива усвоено в личното и национално съзнание на българина от примерите за враждебни действия от страна на Запада и положителни от страна на Русия и СССР. Все пак, 35 г. след Девети имахме поне Гунди, а 35 г. след Десети ни бие и Северна Ирландия. (Който се хвали с Четвърти на световно, да отбележи, че футболитите тогава са възпитани в соца). Въпросът за русофилство сега е свързан конкретно с войната в Украйна, но любопитното е, че много преди днес, семействата си кръщаваха дъщерите Даяна и Жаклин, а не Татяна и Олга.

Чак пък всички ... ! Кой спечели първите избори?

Опитах се да разбера защо се създава точно русофилия. При предпоставките, които описваш в анонса се очаква пораждане на каквато и да е филия. Защо не франкофилия или германофилия, а точно русо? При какви условия би се породила англофилия? Моето очакване е при същите. Ако е така, то има нещо непълно в обяснението.

Моето предпочитание по отношение на дефинициите е това, което дават речниците и енциклопедиите от където е пренесено и в Уики. Наистина, всеки има свое разбиране за термините, но то не превъзхожда това, което учени и преводачи са вложили в енциклопедиите. От друга страна, забелязал съм, че форумите никога не променят мнението на участниците. Само дават възможност (ако я дават, де) да изложи свои аргументи, т.е. всеки да защити тезата си, което значи да я консервира и вкамени. По тази причина съм по- склонен към идеята на колегата, на дадем свои дефиниции, които не биват критикувани. Те само биха послужили за да разберем по- нататъшни обяснения и хода на мислите на авторите.

Почудих се защо авторът на темата държи на меценатството в отношението му с клиентелизма. И понеже тази връзка си остава в заглавието, убедих се, че е важна. Всъщност става дума именно за отношенията на хората с парите и хората с ума. Това е наистина любопитен въпрос, защото парите правят зависимости, а интелектуалците обичат независимост + харчове. В този смисъл това отношение е наистина важно. От друга страна, независимостта и либерализма е нещо за което имаме поглед от участието на интелектуалците в развалата на социализма и не е нужно да идем далеч в миналото за бистра вода. Част от тук присъстващите са носели на живо настроенията на интелектуалци в научната и художествена сфера и са били против държавната опека преди Десети. Протестния филм "Коса" е с режисьор от социалистическия лагер, новаторски постановки догонваха авангардното изкуство и преди Десети, а научните постижения стигаха плато и дори връх, който сега се гледа през бинокъл. В контекста на този разказ, държавата беше меценат и такива значими поети като Левчев и Джагаров минаваха на държавна служба като редактори, артистите, известни с неумението си да пестят имаха държавни пенсии и общежитие за изпадналите. На това интелектуалците се противопоставиха, искайки свобода и пари тук и сега. Истеризация от рода "Искам мъж, искам го сега"! Тези, които обикаляха света на държавни разноски по турнета и научни конференции искаха най- вече свобода на придвижване. Няма лошо. Имаме участници, които са се възползвали от свободата да работят в чужбина, ще е любопитно да кажат какво е наистина, защото аз не съм. Така че връзките на интелигенцията с източници на пари е важна и заслужава обсъждане. На първо място дали като държавна или като частна практика. Моето мнение е, че при условията на република, когато хората са относително равни в доходите е по- добре държавно меценатство. Когато има олигарси и монарси, заедно с мизерстващи, тогава хората с богатство е редно да покровителстват интелектуалците- научни и художествени. Редно, но дали задължително? Идея за обсъждане е и ролята на Сорос в покровителстото и изискванията към интелектуалци в България. Този жив пример ни показва, че даването на пари е и зависимост, което бе протестирано срещу Живков. Друг пример е, че законодателството дава облекчения за фондации в интелектуалната сфера, т.е. всеки замогнал се да има интерес да подкрепя наука или изкуство. Така че темата е с богати съвременни и интересни препратки.

ИИ ни насочва, че подобни отношения не са формализирани в национални законодателства на съвременни страни, но могат да се узаконят чрез двустранни договори. При такива договори (устни или писмени), патронът се задължава да осигурява закрила и предимства, а клиентът му отговаря със средства, стоки, услуги или действия. В сивата за закони обществена деятелност обикновено няма договори, които да бъдат предоговаряни или представяни пред съд, а такива връзки са обичайни и се подразбират. Примерно назначаване на държавна работа на партиен активист, предоставяне държавни поръчки за донор на предизборна кампания, осигуряване на ресурси от новозавоювана страна за инвеститор на военната кампания. Любопитството ми към евродепутатството на Бареков нараства.

Разбирам! Правихте ли справка в кои държави патронажът е институциализиран? Формализиран, узаконен?

Доколкото обсъждаме и се стремим да уеднаквим термини, то възразявам меценат и патрон да се възприемат като синоними. По- добре да разграничаваме меценатството на Медичи от зависимостта на клиентите към тях. По- добре да приемем, че в "меценатство" се влага безкористния и често на емоционална симпатия смисъл на подпомагане или поощряване на хора на изкуството. Когато примерно Венецианската република е поръчвала някаква украса, тя не е меценатствала- имало е поръчка и заплащане. Когато Медичи са подкрепяли някакъв художник и са искали конкретно изображение- не така, а онака, те също са били в правото си- Който плаща, той поръчва музиката. Патронът е във властови отношения. Едни сродни с клиентелизма отношеня са тези на атинските паразити. Първоначално "паразити" били едни по- вещи хора, канени на трапезата при религиозни угощения, които правели чест на стопанина, обяснявали реда, а после разказвали на други колко добре е минало. По- късно те висели сутрин пред портата на богат гражданин и разменяли клюки в очакване той да поръча нещо да свършат или да покани някого на обяд. На масата разказвали клюки и новини, остроумия и комплименти. Нормално е по- практичните господари, които не държат на остроумията да са наблягали на услугите, за което са се отплащали с храна, не задължително на господарската трапеза. Информация по ИИ: Става дума, че поддържането на паразити в Елада е влияело косвено на авторитета на гражданина. Обаче богатият не е можел да задължи паразита си да воюва или да го отмени в граждански повинности, нито да го задължи със системна трудова дейност. По- скоро е бил инцидентно "момче за всичко". Смятам, че това са тънки разлики, но доколкото уточняваме терминологията, редно е да ги имаме предвид.

Мисля, че съвсем по темата е и Българското масонство. Те имат ясна структура, известно е кои са, но е тайна какво правят. По- висшите зидари са патрони, а по- нисшите са длъжни да са покорни и изпълнителни.

Конкретно е. Малко съм преиначил. Баща й не е бил пожарникар, а шеф на софийската пожарна, пряко подчинен на шефа на Софийската дирекция на МВР.

Това, че връзкарството не е безобидно се илюстрира с метафората "Калинка", т.е. връзкарка: по името на Калина Илиева, настанена на висока длъжност със съдействието на баща си, пожарникар. Ама те пожарникарите се кълнат на дявола и бога да сторят което могат за децата си. Не става дума, че Борисов е помогнал, но може да е помогнал друг пожарникар. "Приятелят на Калина Илиева също се е снабдил с фалшива диплома. Бившата шефка на фонд “Земеделие” посочила Стоян – бащата на детето си, като свидетел. Той трябвало да потвърди, че е бил неин състудент в Берлин, разкрива пръв вестник "ШОУ" При проверка обаче се оказало, че дипломата му е идентична с тази на Калина Илиева. Еднакви били и фалшифицираните подписи под уж официалния документ, издаден от Висшия институт по техника и икономика в Берлин." И един коментар в друга статия за уволнението на Лиляна Павлова, министър в правителство на ГЕРБ "Много дебели връзкари и връзкарки има в тая бедна страна,брей! И все към милиони пари и луксозни апартаменти се стремят.Кюлчета и пачки." Възмущението от това явление е малко престорено, като на героя на Елин Пелин, който в "Мила родна картинка" си кара каручката и като минава край кладенец отбелязва, че кофата е открадната, ама го дразни не, че някой я е откраднал, а че не я е откраднал той.

Да поменем Маричков "Кълна се и в дявола, и в бога (т.е. и незаконно, и законно) ще сторя аз за теб каквото мога" Виждаме едно скрепено с клетва и силно чувство за съпринадлежност взаимоотношение. Спокойно може да мине за мафиотска клетва. "И в дявола, и в бога". Хм.

Не, двете идват от латинския. Патронът се свързва с отношенията "Клиентелизъм" в уики.англ тук, а от там и "Патронаж в древен Рим" тук. Меценат идва от собствено ТУК Той е покровител на изкуството и поръчките му са свързани само с изкуство. Меценат е лансирал своите приятели, били са гости на трапезата му. Те са членове на литературен кръг, а не клиенти. Независимо от "Меценат" в заглавието, мисля, всички подразбираме патрон. Ако имате желание да промените името на темата, имам доверие на администраторите, няма да ви откажат. Докладвал съм чрез който и да е свой коментар в темата, услужват.

О, бедна ти е фантазията, колко много неща не зная. Чичо Гугъл е за това: статия от 2013 г. ТУК 41-годишен мъж е опитал да се самозапали в София,Мъжът се е полял със запалителна течност и е опитал да се самозапали близо до подлеза на НДК. Полицаи са предотвратили запалването. Не се съобщават причините, довели човека до отчаяната постъпка. Първият случай на самозапалил се човек е от 18. февруари. Тогава отчаян от живота мъж се запали в центъра на Велико Търново на бул. „България". 26-годишният Траян Маречков се заля с бензин на пешеходна пътека и се подпали със запалка. Въпреки опитите на случайно минаващ възрастен мъж да го спаси, пострадалият по-късно почина. Самозапалилият се обяснил на спасителя си, че го е направил, защото е отчаян от живота. Варненецът Пламен Горанов се самозапали пред Община Варна на 20. февруари. 36-годишният мъж отишъл до кметството във Варна с две туби бензин и един ултиматум: „Оставка на Кирил Йорданов и на всички съветници до 5 часа на 20. февруари". Горанов изля пет литра бензин върху себе си и се запали пред сградата на общината. Той почина на 3. март, а 6. март беше обявен за ден на национален траур в негова памет. На 26. февруари в община Раднево в знак на протест се самозапали 53-годишният Венцислав Асенов Василев. 12 дни лекарите от Клиниката по изгаряния се бориха за живота на пострадалия, който имаше дълбоки травми. Венцислав почина на 10. март. На 13. март 51-годишен мъж се самозапали демонстративно пред президентството. Той бе загасен от служители на НСО и транспортиран в „Пирогов“. На 20. март друг 41-годишен мъж се запали в Ситово. Причината за действията на Тодор Йовчев са били крайната бедност и безперспективността. По-късно той почина от раните си. На 1. май 47-годишният Венцислав Козарев се самозапали пред супермаркет в смолянския квартал "Райково". Според МВР причината за това е лична семейна драма. Той се самозапалва пред съпругата си, с която бил в процедура по развод. Козарев получава 85% изгаряния по тялото. По-късно почива заради несъвместими с живота травми в ранния следобед на 3. май. Тодор Димитров, на 59 години, се самозапалва на двора на дома си в град Харманли на 11. юни 2013. Той умира от раните си малко след това. Димитров имал психическо заболяване и допреди седмица бил в болница. На 11. юли 2013 г. 55-годишният Чавдар Янев, който протестира срещу съдебната система пред сградата на Висшият съдебен съвет, направи неуспешен опит за самозапалване. Янев се полял с бензин, но полицията се намесила, преди той да успее да се запали. Неизвестен мъж на 48 години се самозапали след семеен конфликт в Дупница. Инцидентът се разиграва на 23. юли 2013 г. Мъжът бе с 25% изгаряния в областта на главата, гърдите и горните крайници. Само да спомена за самозапалването пред Президентството- президент е Росен Плевнелиев И нещо от 2019 Баща на две деца от град Рила се заля с бензин и се запали, отчаян от мизерията, в която живеело семейството му. Повече от две седмици фамилията се хранела само с ориз А ето и две от чужбина Мъж се поля тази сутрин с бензин в центъра на Загреб и се запали, съобщиха хърватските медии. Инцидентът стана пред сградата на хърватското правителство, в момент когато се е провеждало заседание. Човек се самозапали пред сградата на съда в Ню Йорк, където се провежда историческото дело срещу Доналд Тръмп, предаде Ройтерс. Искам да кажа, че демократически страни, в които хора се самозапалват не стават диктарури по този повод. Та от самозапалванията две са от последствията на капиталистическата система, едно е срещу Плевнелиев, едно срещу съдебно решение, две заради семейни пробелми, две от психично нестабилни, едно против местен управляващ. По- подробно- в Уики ТУК Беднотията поради капитализма е най- честата причина. За самозапалвания срещу Борисов ти предоставям думата. Известявам ти нови данни. Великобритания е монархия. Чърчил се кълне в името на краля. Това умозаключение е безоснователно. Ако бяха натиснали извършителите, щяхме да научим кой има влияние за да докара украинци. По вероятно е някой който има връзки там. Те нашите политици от това време нямаха връзки с българския народ, та с тия там... Не че не е възможно, но е безоснователно. Моето е също без факти. Общо взето, разбирам, че фаворит измежду системите за управление ти е царското управление преди 1944 г. Одобряваш ли присъединяването на България към нацистка Германия? Така ли мислеше и през 1990 г.? Какво се измени, ако тогава искаше демокрация, а сега премахваща партиите еднолична власт?

Да.А ти какво казваш? Има някои неясноти. Убийците на Луканов бяха установени и след това бяха пуснати да си ходят в Украйна, в която, известно е няма престъпност и нацизъм. Другото е, че част от жертвите на престъпни групировки приписваш на политици. Прочее представяш като установено, че са убити от политици, а всъщност разследванията се спрени поради неустановени извършители, т.е. малко доизмисляш. Трето, разкриването на престъпленията не е свързано с вида на държавното устройство. Силно впечатление ми направи, че световният лидер по убийства- Хондурас е президентска република и никой не се съмнява в републиканския му характер. Мислиш ли, че една диктатура ще се постарае да открие подбудителя на убийците на Луканов или на Нотариуса? Прочее, нещо да си чул да се разследва по последния? Ако поръчител е този, който използва убийството му за чистка в прокуратурата, мислиш ли, че Той ще позволи да бъде разкрит? Предполагам че тогавашният министър знае много, но не смее да каже, под страх от ликвидиране. Не съм прочел наскоро, но е възможно, вярвам ти. Ако не са онези случаи покрай палежа на Партийния дом, моля уточни кога са се случили.

Понеже става дума за бъдещето на България, а ме препращаш към миналото на Рим, бих попитал, "Кои партии в българския парламент биха предложили и подкрепили диктаторски пълномощия? На кой политик или на коя длъжност? Ако се използва уличен натиск и размирици, политици от кои партии биха участвали (организирали) такива?" Според мен демократическите партии трябва да спазват Конституцията и да одобрят мерки против нарушителите.

Примерът ми е наистина некоректен, но съм го ползвал в този опростен вид, за да бъде разбрано мнението ми. Убеден съм в невъзможността за добавяна на v към с при Айнщайн, но темата е хипотетична, което ми дава възможност за казания хипотетичен поглед.

Отношенията Патрон- Клиент в науката са много разпространени. Студенти и асистенти вършат изследвания, пишат вместо професори, приписват им съавторсто там, където го няма, вършат дори дребни услуги, а ако имат връзки предлагат и по- големи услуги, за да се сдобият със симпатиите на Патрона. В замяна получават някои права. При научни спорове, Клиентите, захранени с вярната парадигма защитават своя Патрон, противопоставяйки се на другия Патрон, подкрепян от други Клиенти. От моя поглед съм стигнал до извода, че конференциите и симпозиумите не са място където ще научиш нещо, а пазар, където ще се сложиш на Патрон или ще те изберат за Клиент. Докладите и кулоарните мнения са по скоро реклама на работната сила, защото излагат това, което бъдещият Патрон харесва.

Като имам предвид, че диктатурата не се установява от демократичен парламент, а обикновено го разгонва, то тая работа е "Да дойдат танковете!". Уважаемите съблогъри, които смятат, е била спасена демокрацията, заставайки срещу П. Младенов, а сега смятат, че е време за диктатура, определено делят танковете на Правилни и Неправилни. Правилните танкове въвеждат правилно военно положение и правилно премахват демокрацията, а Неправилните опитват да застанат срещу гласа на народа с неправилно гориво и въоръжение. Наистина, колегата смята, че хората сме променливи, но аз намирам, че само лъжедемократите се променят и вече не харесват демокрацията. По- скоро са послушни изпълнители на заповеди и като им кажат, лаят по Неправилните танкове и се умилкват на Правилните.

Мнението ми на неспециалист е, че СТО се основава на идеята, че v+с=с, т.е. че със скоростта на светлината боравим като с безкрайна, ненадмината. При установяване на някаква по- висока скорост, означена примерно с ъ, то v+с е по- голямо от с, но =или по- малко от ъ. Примерно, движи се електрон със скорост v, но излъчва напред някакви частици със скорост с. Според СТО, те се движат със скорост с, а ако съществува по- висока скорост, ще се движат със скорост v+с. Тогава и енергията, вероятно ще се върне на Е=мс квадрат върху 2, но Е=м.ъ на квадрат, защото новооткритата скорост би била безкрайна.

Смятам, че СТО би останала вярна, дори при установяване съществуването на скорост, по- голяма от тази на светлината. Просто ще се съобрази, че едни тела/частици имат една крайна скорост, други- друга. Примерно за обичайните тела- влак, тенис топка важи Галилеева относителност, за електрони и фотони- Айнщайнова, а за частици с по-висока скорост- коригирана Айнщайнова. Все още не е доказано, че обичайни тела като космически кораб могат да се движат със скоростта на светлината. Моето предположение е, че ще се разпаднат на частици, но практиката може да потвърди, че ще се движат целокупно. Знам ли?!

Обръщам се към автора на темата с молба да потърси помощ от администратор, ако не може да се справи с коментари, които не се отнасят до темата.

Мнението ми е, че клиентелизмът е някаква форма на самоорганизация в обществото. Като организираност то е добро, а като цели може да е противоречиво. Пример за ползи от клиентелизма са онези велики поети, събрани около Меценат, които прославиха Рим. Негативното въздействие на обществото е при престъпни намерения на патрона и клиентите. Доколкото има система за борба с престъпленията, то тя трябва да се противопоставя на престъпността, все едно дали е от индивид, от някой задължен на своя патрон или от организирани групи. Премахване на клиентелизма е не само невъзможно, но и вредно заради позитивите, които може да носи. Примери за положително влияние на организацията патрон- клиенти. В българската история, по време на Възраждането, някои по- отракани българи са ставали патрони за други. Симеон Радев разказва за баща си- търговец, който е бил съветник за много българи по въпроси за пътуването, установяването и намирането на работа в Цариград. Вероятно те са се задължавали към него за дребни услуги, но времената са били възторжени и той не ги е възприемал като клиенти, а като братя, на които по- успелият трябва да помага безкористно. Кумовството е също избор на патрон. Кумът е авторитет, може да се оправя и знае повече за света. Кумецът му услугва с благодарност заради самото си положение на кумец. Има разказ у Елин Пелин, в който кумът и кумецът са еднакво неопитни и бедни в живота, което е рудиментиране на статуса кум при равенство в обществото. Така отношенията между авторитетен и респектиран (условно между патрон и клиент) е нещо, което е било и ще бъде, независимо от другите организации- семейна, родова, професионална и профсъюзна, народностна, религиозна, национална и каквато още има и не е смислено да се възприема само като нещо вредно и престъпно. То има частно отношение към бъдещето на България, защото не е държавна организация, но е от значение, ако се разпространи раково в някаква престъпна форма на целите. У нас предпочитана форма на уреждане е връзкарството.

С какво Прокуратурата днес пречи за "„включващи“ институции – тези, които позволяват на широк спектър от хора да участват в икономиката и политиката"?

Ето и веруюто на поклонниците на диктатурата ТУК Този автор се води патриот, иска да "възроди България". Нацистки лъжи. Както писах и по- горе, българският национализъм не е за въздигане на България, а за премахване на русофилството. Обърнахте ли внимание, ратува за "истинска" демокрация чрез 30 г. диктатура. Лоши хора, лоши граждани.