Втори след княза

Ако Русия е силна, тя ще бъде един от полюсите. Политиката й не е за еднополярност, така че има място и за Китай, и за Бразиля, и за Южна Африка, и за Индия, и за ЕС. Ако Турция има влияние над съседите, тя също би била полюс. Въпросът е че ние нямаме сили за полюс и ще сме стрелка, сочеща за сега Брюксел.

Може би още една поука от 11.09 за Империята е, че по- добре да храниш свои терористи, отколкото друг да ги храни.

В деня, на който отбелязваме една терористична атака, нека си припомним за нея, за въпросите около това и почетем жертвите. Бяха използвани летателни апарати за атака срещу граждански обекти САЩ се научиха колко са беззащитни на своя територия и държат войните само навън и с чужди ръце. Това, да бъдат убивани граждани и невинно загиналите да бъдат одобрявани като "съпътстващи жертви" покрай основната цел- създаване на напрежение за сваляне на нежелан управляващ се нарича тероризъм. Насаждането на омраза към някоя нация ражда нацизъм и тероризъм Някои смятат, че официални лица от САЩ са сторили случилото се на 11.09.Това не променя терористичния характер на събитията. И най- скръбното е, че човеци загиват невинни, изненадани, безпомощни, а други канибалски се радват. Мир на праха им и съчувствие към близките им.

Не, не съм се предал... все още въпреки очевидната лекота с която мисленето чрез образи и синетез решава въпроси, нерешими чрез анализ. След интуитивното обобщение, че автопортретът на Доспевски е официален, а на Павлович- лиричен, веднага се наместиха определенията в анализа. Обаче до това разделяне не стигнах чрез анализ, а както стана дума- интуитивно. После- въз основа на аналитичните характеристики на автопортретите, поисках ИИ да представи автори, които са рисували с тези особености. Представи разнородни по епоха и стил автори, без разглежданите. Да оставим липсата на нашите, но това означава, че при прехода от аналитично към синтетично и обратно се губи толкова информация, че е безполезно. Мога да анализирам по конкретни точки едно произведение (не само изобразително) и да го поставя в конкретно квадратче. Обаче в това квадратче ще попаднат още много такива. То не е като при растенията, например- като определиш например роза, там влизат само рози и намираш снимка конкретно на роза. В географията е още по- лесно. Сопот е .... в община ...., област .... държава ..... По подобие можем да поставим Автопортрет на .... в стил ..., от държава ...., но това е класификация на галерист с хранилище, в което картините му имат сигнатура, а не на изкуствовед.

Харесва ми думата "разказва" и насочването към изкуство. Обаче да си представим следната ситуация: На бара подпийнал учител обяснява на малолетното момиче, което е довел с научни термини как се продължава рода при човека, рисува на салфетка половите органи и пр. детайли с чисто научни термини и то от училищната програма. С какво това е различно от съблазняване на малолетна? За това БЕЗ РАЗКАЗИ ЗА СЕКСУАЛНОТО ПРЕДИ НАВЪРШВАНЕ НА ПЪЛНОЛЕТИЕ. Чудна работа. Не професори и учители са активисти за "пропаганда на промята на пола", а соросоиди. Учителите, които са се подписали дори се срамуват от подписите си.

Не може денят да мине без поздрава "Честито съединение" и литографията на Павлович Нещо с което остава в историята! Жалко, че посветената на Берлинския конгрес изобщо не е популярна.

Удовлетворен съм, че няма такива, които твърдят, че в България е имало комунизъм. От този извод до идеята, че призракът на комунизма се употребява само за политически цели, най- често като плашило е само крачка.

Прякорът изглежда идва заради това, че е от с. Доспей, Самоковско.

Доспевски прави нещо ранно ренесансово. Не протестира, не се бунтува срещу религиозния канон. Той вплита хуманистичните елементи в него и води до плавен преход към изцяло светското портретиране. Павлович прави светски портрети, но потребността на времето, свързана с борба за църковна независимост има нужда от икони, което за него и за образованието му е недостъпно, заради което губи в реализацията.

Защото нямат отношение към комунизма. Елинските демократи са свалили тираните, които не са комунисти, а буржоата са свалили еднолична власт, която също не е била комунистическа. Ще кажеш, че едноличната власт не е еднопартийна. Това не е тъй, защото всяка еднолична власт е подкрепяна от съмишленици, което си е хора с еднакви разбирания, т.е. партия.

Прочетох коментарите, но не разбрах от коя реалност гледате за да описвате комунизма. Предполагам от същата идея, която е присъща и на комунисти, и на антикомунисти, и която е този Призрак, който броди из Европа. Факт е, че никой не може да посочи някаква съществена промяна, нещо което е разрушено от съществуващ "комунизъм". Всичко си е, каквото си беше, с изключение на посоката на поза "партер". Само някои символи като Партийният дом, Мавзолеят и Паметникът на Съветската армия бяха разрушени, но става дума за символи. Като борба с монархизма чрез махане герб от дворец и събаряне на паметник на крал. Не е това. По- задълбочено е. Извод: Комунизъм не е имало. Ама това и децата го знаят. И антикомунистите го знаят, ама си приказват по инерция.

Може би автопортретът на Доспевски има конкретна функция. Не изразява вътрешни преживявания, личност, а да е онзи респектиращ полубог, който стои в кабинета и удвоява стопанина при сделките му и приема на гости, както пръстенът удвоява значението на медала. Може да е лична суета, а може да е научено от това как са употребявали портретите си богатите и делови хора. Не знаем къде е стоял в дома му. Автопортретът на Павлович е по- лиричен и насочен към вътрешния живот. Той няма пред кого да се представя, необходимо му е да намери себе си, онова, което го отличава. А то е някаква мекота, емоционална ранимост и крехкост.

Аналитично, по точки сравнение на автопортретите, извършено от ИИ: Анализ на портрета на Станислав Доспевски. Въпреки че не мога да видя изображението директно, ще го оценя въз основа на описанието и характерните черти на неговия стил: Колорит: Портретът е изпълнен в сравнително монохромна и приглушена палитра, типична за портретите на XIX век. Преобладават тъмни и земни тонове – кафяво, черно и сиво – с акценти в лицето, които подсилват индивидуалността на модела. Колоритът създава сериозна и замислена атмосфера. Поза и жестове: Художникът е изобразен в класическа фронтална поза, която демонстрира самоувереност и професионализъм. Погледът е директен, което създава усещане за контакт със зрителя. Няма видими жестове, като ръцете не са включени в композицията, което подчертава изразителността на лицето. Композиця: Композицията е проста и балансирана. Главата и раменете на художника са центрирани, а вниманието е насочено основно към лицето. Липсата на допълнителни елементи помага зрителят да се фокусира върху личността. Осветление и сенки: Осветлението е приглушено и идва отгоре и леко отляво, което създава меки сенки по лицето и подчертава триизмерността. Светлината акцентира върху лицето, като останалата част от фигурата остава в полутон или сянка. Текстура и детайли: Картината е изпълнена с внимание към детайлите на лицето – фини линии, бръчки и текстура на косата и брадата. Облеклото е семпло и не привлича вниманието, което допълнително подчертава изразителността на лицето. Изражение и емоция: Изражението е сериозно и замислено. Лицето изразява зрялост, интелигентност и доза меланхолия, които са типични за автопортретите на художници, търсещи дълбочината на своята идентичност. Фон: Фонът е неутрален, обикновено тъмен и без конкретни детайли, което насочва цялото внимание към фигурата на художника. Това създава усещане за интимност и концентрация върху личността. Стилизация и индивидуалност: Станислав Доспевски се отличава с реализъм и деликатна стилизация, които подчертават индивидуалността му. Липсата на излишна идеализация създава усещане за искреност и автопортретът изглежда като честно и директно изследване на собствената му личност. Психологически аспект: Портретът разкрива човек със сложен вътрешен свят – вдъхновен, но и обременен от мисли. Погледът изразява дълбочина и интелект, подсказвайки размисъл върху времето, в което е живял. Пропорции и анатомична точност: Пропорциите са внимателно спазени, лицето е анатомично точно изобразено, което демонстрира уменията на Доспевски като портретист. Лекото потъмняване на някои черти добавя към драматичността на образа. Портретът е чудесен пример за реалистично изкуство от Възраждането, съчетаващ техническа прецизност с дълбок психологически израз. Оценка на портрета на Николай Павлович. Колорит: Колоритът на портрета е сравнително тъмен и приглушен, използвайки основно земни тонове – кафяво, черно и сиво. Лицето на модела е с по-светли тонове, което го откроява на фона и добавя акцент. Цветовете са умерени и неутрални, което създава усещане за сериозност и елегантност. Поза и жестове: Портретът показва модела в статична и малко скована поза, което е типично за портретите от този период. Лицето е насочено леко встрани, което създава леко усещане за движение и динамика. Липсата на жестове и изключителното съсредоточаване върху лицето акцентира върху изражението. Композиця: Композицията е класическа и центрирана. Лицето и горната част на тялото са поставени централно в картината, което създава баланс и фокусира вниманието върху фигурата. Липсата на сложни елементи или допълнителни предмети около фигурата улеснява фокуса върху личността на изобразения. Осветление и сенки: Осветлението идва леко отстрани и отгоре, създавайки меки сенки по лицето и дрехите. Това осветление добавя дълбочина и обем на портрета, подчертавайки ключови черти на лицето. Сенките са плавни, а светлината е балансирана, което придава натурален вид на картината. Текстура и детайли: Портретът е изработен с внимание към текстурата на лицето, косата и дрехите. Дрехите са изпипани, но не претоварени с детайли, за да не отклоняват вниманието от лицето. Косата и брадата са нарисувани с прецизни щрихи, които добавят реализъм и характер на образа. Изражение и емоция: Изражението е спокойно, сериозно и леко замислено. Погледът на модела е концентриран, без израз на еуфория или драма, което внушава стабилност и интелект. Липсва усмивка или екстремна емоция, което е типично за автопортретите и портретите на интелектуалци. Фон: Фонът е тъмен и неутрален, което създава контраст с лицето и подчертава фигурата. Липсата на детайли във фона допринася за класическата атмосфера и оставя зрителя да се фокусира изцяло върху личността на изобразения. Стилизация и индивидуалност: Портретът е реалистичен и детайлен, следвайки традициите на академичното изкуство. Липсва значителна стилизация, което подчертава индивидуалността на модела и добавя към усещането за достоверност. Психологически аспект: Портретът внушава сериозност, интелигентност и зрялост. Очите излъчват самоувереност и целеустременост, разкривайки дълбочината на личността на Павлович. Този психологически аспект подчертава личностни качества като решителност и спокойствие. Пропорции и анатомична точност: Пропорциите на лицето и тялото са анатомично точни и съобразени с реалистичната традиция на портретната живопис. Художникът демонстрира познаване на човешката анатомия и умение в пресъздаването на физическата идентичност на модела. Този портрет е класически пример за академична живопис от XIX век, който съчетава техническа прецизност с внимание към индивидуалността и психологическото изражение на личността. Текстът на ИИ не се промени съществено, след като "видя" автопортрета на Доспевски Сега мога да видя изображението и ще направя анализ на портрета според предложените точки: Колорит: Колоритът е сравнително тъмен и приглушен, с преобладаване на земни и неутрални тонове като черно, кафяво и зеленикаво. Лицето и ръката на портретирания са с по-светли цветове, които контрастират с тъмния фон и облеклото. Това подчертава фигурата и придава сериозен и уравновесен характер на изображението. Поза и жестове: Портретът показва фигурата във фронтална поза, с леко завъртяно лице към зрителя. Ръката е вдигната към гърдите, в жест, който може да символизира самоувереност или отдаденост. Погледът е директен и уверен, което усилва усещането за индивидуалност и достойнство. Композиця: Композицията е балансирана и центрирана, с фигурата, заемаща по-голямата част от картината. Акцентът е върху лицето и жеста на ръката, като допълнителните детайли по дрехите и медалите подчертават социалния статус на модела. Осветление и сенки: Осветлението е меко и идва отпред, с лек акцент върху лицето и горната част на тялото. Сенките са деликатни, без резки контрасти, което създава плосък ефект и придава по-голяма плътност на фигурата. Текстура и детайли: Текстурата е сравнително гладка, без прекомерно детайлизиране. Облеклото е изпипано с детайли като копчета и медали, които са добре изобразени, без да доминират над основния фокус – лицето и ръката. Изражение и емоция: Изражението на лицето е спокойно и сериозно, със следи от загриженост и замисъл. Погледът е директен и ангажиращ, внушаващ решителност и стабилност. Фон: Фонът е неутрален и сравнително едноцветен, без допълнителни елементи, което позволява пълно съсредоточаване върху фигурата. Той служи като едноцветен контрапункт на тъмното облекло и светлото лице. Стилизация и индивидуалност: Портретът следва реалистичен стил, с подчертана внимателност към социалния статус на изобразения чрез медала и униформата. Липсата на идеализация добавя усещане за автентичност. Психологически аспект: Портретът разкрива личност със силен характер, подчертан от жеста и увереността в погледа. Фигурата излъчва сериозност и известна дистанция, но и решителност. Пропорции и анатомична точност: Пропорциите са анатомично точни, с акцент върху лицето и ръката, които се открояват. Няма изкривявания или стилизации, които да нарушават реализма. Този портрет е чудесен пример за портретната живопис от периода, съчетаваща реалистично представяне с подчертана индивидуалност и символичност в позата и жестовете на изобразения човек.

Възобновявам тази тема, защото ми се струва, че е много близко до въпроса, който искам да задам. Въведеното в заглавието понятие "призрак" изразява, че това е нещо с което биват плашени децата и по- простите хора, които не оценяват реалността по събитията, а по приказките край огнището. Аз самият смятам, че в България преди Десети съществува СОЦИАЛИЗЪМ, като идеята, теорията на комунизма не е по- развита от времето на Маркс и Ленин. Не само в България, никъде не е имало комунизъм, поради това въпросът, който искам да задам е: АКО СПОРЕД ВАС В БЪЛГАРИЯ Е ИМАЛО КОМУНИЗЪМ, А СЕГА ЕВРОПЕЙСКИ ЛИБЕРАЛИЗЪМ, КОЕ Е ПРОМЕНЕНО? Според мен, единствените промени са раздържавяването на ЧАСТ от държавните активи, но държавната собственост я има и в капитализма, въвеждане на многопартиен избор за законодателния орган, което е въпрос на политически, а не идеологически промени и основното- промяна на дружеските отношения вместо с Русия, със Запада, което няма нищо общо с комунизма.

Добрият събеседник като вас е дар от бога. Изпитвам благодарност и уважение. Давате ни много, много повече отколкото можех да се се надявам!

Как се установява обективно при деца от предучилищна и училищна възраст сексуално стимулиране? Ако еротичен или романтичен филм или урок за пола стимулира сексуално поне един ученик, следва, че е порнография .

Интересен казус. Законът за предучилищното и училищно образование не забранява обсъждането на пола чрез представянето на фотографии или макети, които отговарят на следните речникови дефиниции: Речник на чужди думи в българския език, С., 2000: Порнографията е описване, рисуване или фотографиране на полови органи и срамни сцени. Литературна творба, картина или снимка с такова съдържание Български тълковен речник, Наука и изкуство, 1994 г.: Порнографията е грубо и неуважително, непристойно, цинично изобразяване, излагане, описване на половия живот в литературата, изобразителните изкуства, театъра, киното и други. Необходимо ли е да бъде забранено, след като се преследва в НК? И още: Ако някакво изображение или предмет предизвикват срам в деца от предучилищна и училищна възраст, защото изобразяват полови органи, това не е ли наказуемо?

Имам множество възражения, които искам да споделя. На първо място, че от 70-те години България е в победил социализъм, но не и комунизъм, т.е. да се обсъжда реалност на комунизма е некоректно от научна гледна точка. От пропагандно- политическа, може. Не е вярно. През 1974 г. излиза книгата на Кирил Василев (баща на изтъкнатия седесар Николай Василев) Любовта- 836 стр. През 1981 г. излиза самостоятелно "За любовта" на Стендал, публикувано и в четиритомника с избрано. Интересно, кои съчинения за " историята на психиката и отношението към чувствата" познава г-жа Иванова, които сега са известни, а тогава не. А иначе "историята на психиката" и връзката с чувствата е нова тема, за онова време още не така разработена, че да сме били назад. Също не е вярно. Емпатията е нормално явление в общуването и настоящето отчуждение в по- голяма степен ни лишава от емпатия. Безогледна лъжа. Има една частична промяна в Закона за предучилищното и училищното образование, която забранява пропаганда, популяризиране и подстрекаване на ... вж. т. 3. Чл. 11. (1) Предучилищното и училищното образование в Република България е светско. (2) (Доп. - ДВ, бр. 34 от 2022 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2024 г.) В системата на предучилищното и училищното образование се забраняват действия, свързани със: 1. налагането на идеологически и/или религиозни доктрини; 2. осъществяването на политическа и партийна дейност; 3. извършване на пропаганда, популяризиране или подстрекаване по какъвто и да е начин, пряко или косвено, на идеи и възгледи, свързани с нетрадиционна сексуална ориентация и/или определяне на полова идентичност, различна от биологичната. Без да продължавам нататък, където има още много, много лъжа, ще обобщя. Г-жо Иванова, ако излъжеш веднъж е случайност, ако излъжеш два пъти е преднамереност. Ако излъжеш три пъти, значи лъжеш системно.

Обичам туризма и когато ме питат коя планина е най хубава, отговарям, че всяка си има своя хубост Родопите ... и т.н, Пирин ... и т.н, т.е. отбелязвам кое ми харесва. Аз заради това и поставих темата в контекста на отношението, че не слагаме вече етикет, примерно Рембранд е най- най, а Рембранд е по- добър по отношение на...., но по отношение на ... по- добър е Вермеер. Именно защото разглежданите в темата имат свои предимста и недостатъци, редно е да кажем кои са те. Аз не мога да ги кажа от пиедестал, но мога да кажа своето мнение. Именно заради това предложих да обсъждаме по точки два автопортрета, създадени в творческа зрялост. Просто описание на впечатленията. Бих казал: Фонът на автопортрета на Доспевски е хладен, а този на Павлович е топъл, но преминаващ в неутрален до хладен. Толкова. Мога да разтегна и локума, че първият изразява строгост и стабилност, а вторият личния характер, който преминава от жар към подтиснатост, но това е мой прочит и декодиране на нещо, изразено с цветове, а не думи.

Предложението ми за сравняване на картини от двамата худождици е техните автопортрети, защото ако имат умения да превъплатят характер в изображение, то те познават своя характер най- добре. При това автопортрет не се прави по поръчка, да се съобразяват с изискванията на купувача, нито да бързат да го претупват поради срок. Източник- уикипедия Автопортретът на Доспевски е от 1856 г., когато е на 33 г., на Павлович предполагам от 1864, когато е на 29, но не намерих точни сведени, моля да бъда поправен, вярвам, че има данни за картината.

В класация на известни българи, художествени творци ТУК, разглежданите двама художници имат по равен брой точки- 3. В кампанията Велики българи на БНТ през 2006/7 г, където Азис е на 21 място, те не са включени. Захари Зограф е на 72 място. В уикипедия, статии за Павлович има освен на български на още 2 езика. За Доспевски на 4, от които единият е някакъв филипински език Bikol Central. (?!). На руски няма, независимо, че е руски поданник.

И аз поисках преди нещо такова, заради което получих същото такова. Не се съгласих и не го пуснах. Попитах още, кои портрети на известни личности е рисувал Павлович и получих Раковски и Левски, и до тук. Източникът му е недостоверен. Не съм съгласен и с експресионистичния подход на Доспевски, който намирам за класицистичен, традиционен, но не и експресионистичен, а това "Неговите портрети могат да съдържат абстракции и по-свободни форми, които насочват вниманието към емоционалната същност на персонажа." е някакво клише, което пасва на съвременните, но не и на възрожденските художници. Няма да критикувам ИИ повече, същият няма информация за българските художници.

Не съм аз. Модераторите имат загрижено отношение, помагат, така да се каже, ако нещо не съм съобразил. Ама като ги попитам как да изтривам и прибавям файлове в папка "Моите файлове" мълчат. Тънка работа е отношението към управляващите! Предлагам, с общи усилия да вървим напред, към по- трудната задача, да сравним някои портрети от двамата автори по следните предложени от ИИ точки Колорит: Обърнете внимание на цветовата палитра, тоновете и наситеността на цветовете. Топли или студени цветове ли преобладават? Колоритът може да създава емоционално въздействие и атмосфера. Поза и жестове: Позицията на тялото, изражението на лицето и жестовете на ръцете могат да разкрият много за характера на портретирания. Те също така дават динамика и движение на композицията. Композиця: Как е организирано изображението? Композицията включва разположението на фигурата в пространството, баланса между различните елементи и линиите, които насочват окото на зрителя. Осветление и сенки: Светлината е ключов елемент, който създава дълбочина и триизмерност. Посоката и интензивността на светлината подчертават определени черти на лицето и създават настроение. Текстура и детайли: Техниката на нанасяне на боята и степента на детайлност могат да придадат различни усещания – от гладка и фина повърхност до груба и експресивна. Дрехите, косата и аксесоарите също добавят специфични детайли. Изражение и емоция: Лицевото изражение е ключов аспект на портрета. Той може да разкрива вътрешното състояние на модела – спокойствие, тъга, радост и др. Фон: Фонът може да бъде както неутрален, така и богат на детайли. Той може да подсилва емоцията на портрета или да предоставя контекст за фигурата. Стилизация и индивидуалност: Всеки художник има уникален стил на работа – от реализъм до абстракция. Анализирайте какво прави стила на портрета уникален. Психологически аспект: Как портретът предава характера и личността на изобразения човек? Дали акцентът е върху външния вид или вътрешния свят на модела? Пропорции и анатомична точност: Проверете колко точно са пресъздадени пропорциите на лицето и тялото. Художникът може да се придържа към реализма или да изкривява формите с определена цел. ИИ препоръчва и дигитални разработки за анализ, но да си гледа работата : 1. Софтуери и инструменти за анализ на изкуството: Art Recognition: Софтуер, използващ AI за определяне на автентичността на произведенията. Анализира стила и техниката, използвана в картините. The Van Gogh Authentification Project: Проект, използващ компютърен анализ на щрихи и мазки, за да провери автентичността на произведенията на Ван Гог. AnalySwift: Софтуер, който анализира слоевете боя, техниките на рисуване и текстурите на картините. Connoisseur: Софтуер, който използва алгоритми за идентифициране на стилови характеристики в картините, помагащ при атрибуцията и автентификацията. Компании като Artrendex и Oxia Palus работят в областта на дигиталното изкуство и предлагат услуги по анализ и реставрация чрез нови технологии.

Съгласен съм. Дори смятам, че Павлович носи европейското отчуждение на артистите от политиката. Нещо като "затваряне в кула от слонова кост" . Артистът да си гледа изкуството, политикът- политиката, обущарят- обувките. Т.е. не е изхвърлен, а преднамерено абдикирал, отшелник по отношение на политиката. Доспевски се вписва в това, на Вазов "богатий с парите, учений с ума", а това е било високо ценено от хората винаги. Една генерализация в общото ни съзнание- "Ако е водач в нещо, в изкуството например, той трябва да има способност за водач изобщо", което е относително вярно. То е свързано с това, че трябва да има лидерски характер, но не съобразява, че за други дейности се иска друг опит, за което пък се иска време на усвояване. Напълно реалистично. Дрязги и завист между артистите винаги е имало. Именно заради това е трудно за диференциране. Аналогията с Каравелов дадох за общо настроение на времето, нервността която е влияела на мнозина. Като стана дума за соца- срамувам се от своето участие в масовките против социализма след Десети, обаче духа, нервността на времето са ми влияели. Съжалявам, че нямам. Предполагам, че в мотивите е имало силни аргументи за кръщаването, а после за премахване на името. Защо да го махат, щом е индиферентен към политиката, не разбирам. Може би само защото е сложено при соца, но това са мои хипотези.

Продължавам да търся, дали неприязненото отношение на Павлович към Доспевски е лична дрязга на хора от една епоха или противопоставянето "млади"- "стари", довело до Априлското въстание. Пример за това, че Павлович смята, че е нов и неразбран, е споменатата случка в Тулча. Доспевски е предпочетен пред Павлович, защото предложените от втория икони не са по (цитат)"восточната набожност". Едва ли предложените от него мостри са имали католически характерни черти. Предполагам, че са просто непознати, непривични. Възмущението, дори гневът му срещу спечелилият поръчката (която впоследствие нито е изпълнена, нито платена) само по себе си не може да диференцира дали е лична вражда или социалното противоречие млади- стари. Оскърбително Доспевски бива наречен "шарлатанин", дума, която в писмо до Павлович от учителя Душанов е използвана за самоуките иконописци- "карикатури от разни шарлатани". Значи той го унизява и сравнява с тези, които не усещат новото.(?) Приблизително по това време, едно по- късно, друго по- рано, в БРЦК Ботев се противопоставя на "стария" Каравелов и го отлюспват, Левски прави комитети, отричайки тактиката на "стария" Раковски. Историята не отрича приноса на Раковски и Каравелов, но за новото време те са "стари", предполагам така и Доспевски . (?) Пък може да е бунтарския дух и нервност на времето. Факт е, че Павлович не прави никаква революция в портретирането и скоро става "стар" за новите "млади".